Р Е Ш Е Н И Е

№ .....35....... 16.04.2014г. гр.Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският окръжен съд наказателна колегия

На седемнадесети март две хиляди и четиринадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове: 1.Светлин Стефанов

2.Румяна Райкова

Секретар С.М.

Прокурор Румен Рачев

Сложи за разглеждане докладваното от окръжния съдия Светлин Стефанов ВНАХД № 79 по описа за 2014г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.318 и сл. от НПК.

С Решение № 74 от 11.02.2014г. по НАХД № 28 по описа за 2014г. Шуменският районен съд признал обвиняемият М.С.Р. ЕГН ********** за виновен в това, че на 17.03.2013г. на пешеходна пътека в гр.Шумен при управление на МПС – т.а. “Исузу КБД 27” с рег. № ... нарушил правилата за движение – чл.119, ал.1 от ЗДвП, задължаващата водачите на нерелсово превозно средство при приближаване на пешеходна пътека да пропуснат преминаващите по нея пешеходци, като намалят скоростта или спрат и по непредпазливост причинил на А.Т.Д. средна телесна повреда изразяваща се в : проникващо нараняване в черепната кухина – пневмоцефалия; разстройство на здравето, временно опасно за живота, обусволено от травматичния шок и от черепномозъчната травма /субарахноидален кръвоизлив и мозъчна контузия/ поотделно; фрактура на напречните израстъци на четвърти и пети поясен прешлен вляво, довело до трайно затруднение на снагата; многофрагментна фрактура на лявата бедрена кост, над коляното, довело до трайно затруднение на движението на левия долен крайник; фрактура на двете рамена на дясната срамна кост и на ацетабулума вдясно, както от фрактурата на първия сегмент на кръстцовата кост вдясно, довело до трайно на движението на левия долен крайник - престъпление по чл.343, ал.3, б.”а” от Нк във вр. с чл.343, ал.1, б.”б” от Нк във вр. с чл.342, ал.1 от НК, като на основание чл.78а от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание “глоба” в размер на 1700.00 лева.

На основание чл.343г от НК лишил обв. Р. от право да управлява МПС за срок от четири месеца.

На основание чл.189, ал.3 от НПК го осъдил да заплати направените разноски по делото от РУП-Шумен в размер на 307.00лв., като постановил същите да бъдат платени по сметка на ОДМВР-Шумен, както и 5 лева за издаване на изпълнителен лист.

Срещу постановеният съдебен акт е депозирана жалба от обв. Р.. С жалбата си последният намира решението на ШРС за неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушения на материалния и процесуален закон. Счита, че от установената по делото фактическа обстановка става ясно, че удара е осъществен на пешеходна пътека, но не е отчетено обстоятелството, че на същото това място е имало паркирани автомобили, които от своя страна са му попречили да забележи своевременно пострадалата. Намира, че не е отчетена и установената скорост от 37км/ч. Счита, че това са основания, поради които е следвало първоинстанционният съд да му наложи наказание в по нисък размер, като акцентира на наказанието наложено по реда на чл.343г от НК. Излага доводи в тази посока, като посочва, че професията му на шофьор е основен източник на доходи за семейството му, като се позовава и на разпоредбата на чл.78а, ал.4 от НК. Моли за отмяна на обжалваният съдебен акт в частта, с която му е наложено наказание “лишаване от право да управлява МПС” за срок от четири месеца, като същото да бъде намалено до предвидения в закона минимум.

В съдебно заседание представителят на Шуменска окръжна прокуратура излага позиция за законосъобразност и правилност на обжалваното решение. Счита, че са събрани всички относими към казуса доказателства. Намира, че ШРС логично е достигнал да обосновано решение, като правилно е наложил административно наказание, което е съразмерно на нарушението, като съдът е взел предвид и всички обстоятелства имащи значение, включително и посочените в жалбата на обв. Р.. Моли решението да бъде потвърдено.

Обвиняемият, редовно призован се явява лично и с адв.Д.Д. от ШАК редовно упълномощен. Защитата моли да не бъде налагано наказание “Лишаване от право да управлява МПС” или такова на минимума. Излага като довод, че шофьорската професия е единствената, с която обв. Р. има възможност да осигурява доходи за семейството си.

Обв. Р. изразява съжаление за инцидента, както и съгласие с казаното от неговия защитник.

Съдът прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните изложени в протеста и пред настоящия състав в съдебно заседание и извърши служебно цялостна проверка на обжалваното решение съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, установи следното:

Производството пред първата инстанция било образувано, насрочено и разгледано по реда на глава ХХVІІІ от НПК. Съгласно правомощията си дадени му с разпоредбата на чл.378, ал.2 от НПК районния съд направил преценка на доказателствените източници и приел следната фактическа обстановка: Обвиняемият М.С.Р., правоспособен водач на МПС, около 17.50 часа на 17.10.2013г. управлявал товарен автомобил “Исузу КБД 27” с рег. № ... по бул. “...” в гр.Шумен, в посока от “Руски паметник”/пл.”...”/ към пл.”.... Времето било облачно, но въпреки че валял дъжд видимостта била добра. Пътното платно било мокро, без неравности. При приближаване до пешеходната пътека намираща се до “Цветния пазар”, водачът се движил в лявата лента на дясното платно, а до бордюрите от лявата и дясна страни на платното, успоредно на осевата линия имало паркирани автомобили. По същото време от ляво на дясно, по посоката на движение на автомобила, пешеходната пътека пресичала пострадалата А.Т.Д.. Р. възприел късно пешеходката, употребил аварийно спирачки, но въпреки това с предната дясна част на превозното средство ударил Д.. Вследствие на удара пешеходката била отхвърлена напред и при окончателното преустановяване движението на МПС паднала пред него. Непосредствено след настъпване на ПТП случайни граждани се обадили на тел.112, за да потърсят помощ. На място пристигнала линейка, която откарала Д. в МБАЛ-Шумен.

Видно от назначената по делото автотехническа експертиза към момента на настъпване на ПТП обвинямият се е движил със скорост около 37 км/ч., а пострадалата Д. не се е намирала в опасната зона за спиране на автомобила. Водачът е имал възможност да предотврати удара при своевременна употреба на спирачки. Като причина за настъпване на ПТП е посочено поведението на водача, който не е съобразил скоростта си на движение с пътната обстановка, както и несвоевременна реакция след възприемане на пешеходката.

Назначената по делото СМЕ е установила, че вследствие на ПТП са довели до следните травматични увреждания: проникващо нараняване в черепната кухина – пневмоцефалия; разстройство на здравето, временно опасно за живота, обусволено от травматичния шок и от черепномозъчната травма /субарахноидален кръвоизлив и мозъчна контузия/ поотделно; фрактура на напречните израстъци на четвърти и пети поясен прешлен вляво, довело до трайно затруднение на снагата; многофрагментна фрактура на лявата бедрена кот, над коляното, довело до трайно затруднение на движението на левия долен крайник; фрактура на двете рамена на дясната срамна кост и на ацетабулума вдясно, както от фрактурата на първия сегмент на кръстцовата кост вдясно, довело до трайно на движението на левия долен крайник.

Приетите за установени от първоинстанционният съд фактически положения се споделят и от настоящият състав. Правилна е оценката доказателствените източници мотивирала районният съд да приеме, че описаният престъпен резултат е в пряка причинна връзка с допуснато от страна на обв.Р. нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП, задължаващ го да като водач на нерелсово ППС при приближаване на пешеходна пътека да пропусне преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. Водим от горното ШРС правилно е достигнал до извода, че обв.Р. от обективна страна е осъществил състава на чл.343, ал.3, б.”а” от НК във вр. с чл.343, ал.1, б.”б” от НК във вр. с чл.342, ал.1 от НК, като деянието е осъществено по непредпазливост под формата на небрежност.

Изложените доводи в жалбата са неоснователни. Видно от обстоятелствената част на поставеният от ШРС съдебен акт е, че при установяване на фактическата обстановка съдът е констатирал и наличието на паркирани от двете страни на платното автомобили. Установената скорост не само, че не е отчетена, но настоящата инстанция намира, че е взета впредвид в едно с всички останали обстоятелства при определяне на наказанията и техният размер. В този смисъл, че искането на обв. Р. за частична отмяна на първоинстанционният акт, в частта, с която му е наложено наказание “ лишаване от право да управлява МПС” за срок от четири месеца, следва да се остави без уважение. Вярно е, че разпоредбата на чл.78, ал.4 от НК дава възможност да прави преценка по отношение на налагането на това наказание. Следва да се отбележи, че при тази оценъчна дейност съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства имащи значение- обществена опасност на деянието, обществената опасност на дееца и т.н. Настоящата инстанция намира, че ШРС правилно е отчел това при определяне на наказанието. Правилно е освободил обв. Р. от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание “глоба” около средния предвиден размер. Наложеното на основание чл.343г от НК наказание е в минимален размер и е съответно на извършеното, поради което настоящата инстанция го намира за справедливо.

Във въззивното производство не се събраха доказателства, променящи приетата от районния съд фактическа обстановка. Не се констатираха нарушения на материалния закон, необоснованост или явна несправедливост на постановеният първоинстанционен съдебен акт, поради което въззивният съд намира, че същият следва да бъде потвърден.

Ето защо и на основание чл.338, във вр. чл.334, т.6 от НПК, Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 74 от 11.02.2014г. по НАХД № 28 по описа за 2014г. на Шуменският районен съд.

Решението е окончателно.

На основание чл.340, ал.2, предл.2 от НПК да се съобщи писмено на страните.

Председател: Членове: 1.

2.