Р Е Ш Е Н И Е№185

гр. Ш= , 12.07.2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ш=ският окръжен съд в публичното съдебно заседание на осемнадесети юли през две хиляди и тринадесета година в състав:

Председател:К.Моллов

Членове:1.А.Карагьозян

2.Р.Хаджииванова

при секретаря Г.С., като разгледа докладваното от съдия Р.Хаджииванова в.гр.дело №296 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №311 от 11.04.2013г. по гр.д.№1330/2012г. Районен съд-гр.Ш= е признал за установено по отношение на С.С. Г., че С. Ч.Б. е собственик на недвижим имот - 2/5ид.ч. от ПИ с идентификатор №83510.659.317 по КК на гр.Ш=, адрес: гр.Ш=, ул.”Р.38, съставляващ УПИ ІХ-4961 в кв.59А, по регулационния план на гр.Ш=, заедно със сутеренен етаж, състоящ се от две стаи, коридор и килер, застроена площ от 58.54кв.м. в сграда с идентификатор №83510.659.317.1, като е осъдил Г. да предаде на Б. владението на сочения имот. Присъдени са и следващите се разноски.

Недоволен от така постановеното решение останал ответникът, който го обжалва. Твърди, че същото било постановено в нарушение на материалния закон. Съдът неправилно бил приложил чл.68, чл.69 и чл.70 от ЗС и преценил, че Г. владее процесния имот без правно основание. Правното му основание, годно да го направи собственик, като не знае че праводателят му не бил собственик по смисъла на чл.70 от ЗС, било нотариален акт №46/1993г. на ШРС. Моли съдът да отмени решението и постанови друго, с което заявената срещу му претенция бъде отхвърлена.

Въззиваемата страна взема становище по неоснователността на въззивната жалба.

Въззивните жалби е подадена в срока по чл.259 от ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Ш=ският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, становищата на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, достигна до следните изводи:

Съгласно нотариален акт №165, т.ІІІ, д.№917/1959г. С. Х. Н. продал на Р. Ф. Б. 14.11.1959г. следния недвижим имот: от къща находяща се в гр.Ш= с 380кв.м. застроено и незастроено дворно място, при граници по нотариалния акт: О. А. А. К., С.Х.нов, ул.”Р.”, за който имот по сега действащия план на гр.Ш= е отредено дв. пл.№4961 в кв.58а, за което е отреден съсобствен парцел VІІ-4960, 4961 в същия квартал на И.Г., Ж.Р., Д. Я., и С. Н., САМО къща със застроено и незастроено дворно място от 259кв.м.-включено в парцел VІІ-4960, 4961 в кв.58а по плана на гр.Ш=, при общи граници на парцела по плана: парцел VІ-4958, 4959 на А. и Т. И. и А. Е., от две страни-улици и парцел VІІІ-4964, 4962 на А. А..

С решение от 30.07.1965г. по гр.д.№405/2965г. на ШРС, е съставил разделителен протокол, като на основание чл.292 от ГПК е извършено разпределение на дяловете, като в дял на Н. А. М. е отреден дял първи, включващ сутеренен етаж на жилищната сграда, годна за обитаване, състояща се от две стаи, коридор и килер на стойност 1053лв., източната половина от навес в дъното на двора, отделен от западната половина по средата на разделителния зид, 2/5ид.ч. от общите части на сградата и 2/5ид.ч. от дворното място от 259кв.м. в гр.Ш=, при граници: А. и Т. И., А.Е. и от две страни-улици, и А. К.А., както и от сградите, водопровода, отклонение, каналното отклонение, електромера, дворната чешма, клозета и насажденията. На Р. Ф. Б. е отреден дял втори.

Съгласно удостоверение за идентичност на лице с различни имена №78/23.02.2012г., имената Н. А. З. и Н. А. М. са имена на едно и също лице. Видно от удостоверение за наследници №1424/26.07.2001г., Н. А. З. е починала на 27.12.1993г. и е оставила за свой наследник по закон низходящ от първа степен - Ч. Р.Б.. Последният е починал на 03.08.2011г. като е оставил за своя наследница една дъщеря-С.Ч.Б., ищцата по делото/удостоверение №3285/19.09.2011г./.

Съгласно извлечението от разписната книга на гр.Ш=, за собственик на имот 4961, за който е образуван парцел VІІ в кв.№58а е вписан Р.Б. по силата на НА№165/14.11.1959г., а на 2/5 от имота-Н. А. М.-съгласно решение №363/30.07.1965г. по гр.д.№405/1965г..

По делото е представена и приходна квитанция №129920/31.10.2011г. отразяваща заплатени от Ч. Р.Б. ДНИ и ТБО за имота, находящ се в гр.Ш=, ул.”Г. С.Р.38, за периода 2004г.-2010г., както и удостоверение за данъчна оценка на имота №1966/26.07.2001г..

Видно от нотариален акт №46, т.ІV, д.№889/1993г. Г. Б. Б. и Н.М.Б. прехвърлили на внука си С.С.Г., представляван от неговия баща и законен представител С. Г. Б., собствения си недвижим имот, представляващ дворно място от 400кв.м. собствено място, образуващо дв.пл.№4961 в кв.59 по плана на гр.Ш=, заедно с построената в него жилищна сграда, подобрения и насаждения, при граници: улица, дв.пл.№4960, дв.пл.№4962, дв.пл.№4969 срещу задължение за издръжка и гледане, полагани от родителите на купувача-С. и В. Б.ински, като осигури на продавачите спокоен и нормален живот, какъвто са водили до смъртта си, като продавачите си запазили правото да обитават имота до смъртта си.

Съгласно заключението на назначената по делото СТЕ, имотът, описан в нотариален акт №165, т.ІІІ, д.№917/1959г. е идентичен с описания в решението по гр.д.№405/1965г. на КРС и на сочения в исковата молба. Съответно в нотариален акт №46, т.ІV, д.№889/1993г. бил описан поземлен имот, който бил идентичен с дворище пл.№4961 в кв.58а по плана от 1958г., а по КК на гр.Ш= - с ПИ с идентификатор 83510.659.317.

Видно от удостоверение за промени на постоянен адрес Ч. Р.Б. от 08.11.2000г.-05.01.2005г. е бил с постоянен такъв гр.Ш=, ул.”Съединение”№121, а от 05.01.2005г. до смъртта си - с такъв в гр.Ш=, ул.”Порек”№44.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:

Заявена е претенция с право основание чл.108 от ЗС – ищцата претендира да бъде признато за установено, че се явява собственик на 2/5ид.ч. от ПИ с идентификатор №83510.659.317 по КК на гр.Ш=, адрес: гр.Ш=, ул.”Р.38, съставляващ УПИ ІХ-4961 в кв.59А, по регулационния план на гр.Ш=, заедно със сутеренен етаж, състоящ се от две стаи, коридор и килер, застроена площ от 58.54кв.м. в сграда с идентификатор №83510.659.317.1, съответно моли, ответникът да бъде осъден да предаде владението върху сочения имот.

За уважаването на ревандикационния иск, какъвто е настоящият, е необходимо наличието, в кумулативна даденост на следните три предпоставки: на първо място, имотът, предмет на иска, да е собственост на ищеца, на второ-този имот да се владее от ответника, и на трето - да се владее от него без основание. С оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест, в тежест на ищеца е да докаже наличието на положителните предпоставки, а на ответника-че владее на правно основание В настоящия казус безспорен е факта на владението върху процесния обект, а именно, че същото се осъществява от ответната страна. Спор е налице по отношение на останалите две предпоставки.

Досежно първата от тях: Ищцата излага конкретен юридически факт, въз основа на който се легитимира като собственик на процесния имот – наследствено правоприемство от баща й Ч. Р.Б., съответно от баба й Н. А. З./Н. А. М./.

Както бе посочено по-горе ищцата се явява единствен наследник по закон на своя баща Ч. Р.Б., поч. през 1993г., съответно последният е наследник по закон, низходящ от първа степан на Н. А. З./Н. А. М./. Установи се по делото, че последната приживе е придобила собствеността върху сочения имот - 2/5ид.ч. от ПИ с идентификатор №83510.659.317 по КК на гр.Ш=, адрес: гр.Ш=, ул.”Р.38, съставляващ УПИ ІХ-4961 в кв.59А, по регулационния план на гр.Ш=, заедно със сутеренен етаж, състоящ се от две стаи, коридор и килер, застроена площ от 58.54кв.м. в сграда с идентификатор №83510.659.317.1, по силата на решение от 30.07.1965г. по делбено дело №405/1965г. на ШРС. Въпреки, че в жалбата не са изложени възражения във връзка със съдебния акт за пълнота следва да се отбележи, че в случая соченото решение е било такова по чл.292 от ГПК, т.е. съдът е извършил разпределение на делбените имоти, тъй като с оглед различните им квоти, съставянето на дялове и тегленето на жребие се е оказало неудобно. Тъй като съдът е извършил направо разпределение по чл.292 от ГПК, това му решение е било окончателно. Вярно е ,че в края на същото е посочено, че се насрочва заседание за предявяване на проекторазделителния протокол, но в случая съдът намира, че се касае за една непрецизност, още повече, че представеното решение е в препис. В съдебния акт изрично е посочено, че страните имат различни квоти и се извършва разпределение по чл.292 от ГПК. При разпределение на имотите по реда на чл.292 от ГПК, решението замества решението за обявяване на разделителния протокол за окончателен.. Именно въз основа на този акт, съделителите получават изпълнителен лист за своя дал, съгласно чл.237 от ГПК/отм./. Че това с решение окончателно е била разделена съсобствеността между съделителите сочи и обстоятелството, че същото е било надлежно вписано в СВ при ШРС , съответно същото е отразено в разписната книга при община Ш=.

Предвид това и с оглед разпоредбата на чл.5 от ЗН, към момента на смъртта на З. Ч. Б. се явява собственик по наследство на отредения й в делбеното производство имот, съответно неговата дъщеря С.Б. се явява собственик на процесния имот след смъртта му на 03.08.2011г..

По отношение на третата предпоставка от състава на чл.108 ЗС:

Ответникът обосновава владението на процесната жилищна сграда с твърдение за придобиването му съгласно нотариален акт №46, т.ІV, н.д.№889/1993г., както и изтекла в негова полза кратка придобивна давност, изтекла на 05.04.1998г., евентуално на обикновена такава.

Тъй като по делото не се ангажираха доказателства към датата на изповядване на сочения нотариален акт праводателите на ответника да се явяват собственици на процесния сутеренен етаж с прилежащите 2/5ид.ч. от ПИ, то вещноправния ефект на сделката по отношение на същия не е настъпил и имотът не е преминал в патримониума на ответника.

Що се касае до твърдението за изтекла в негова полза кратка придобивна давност до 05.04.1998г..

Съгласно чл.79, ал.1 от ЗС, правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на десет години, а ако владението е добросъвестно, правото се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Владението следва да отговаря на определени условия – да има траен характер, да е непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерението вещта да се държи като своя, като за наличието на добросъвестното владение е необходимо наличието на още два елемента-юридическо основание и субективна добросъвестност на владелеца. При липсата на някой от последните ще възникнат само последиците на обикновеното владение.

В настоящия случай е налице правно основание по смисъла на чл.70 от ЗС-транслативен акт насочен към пораждането на правни последици, а именно сделката по нотариален акт №46, т.І., н.д.№889/1993г. на ШРС. Доколкото е налице юридическо основание, то субективната добросъвестност на владелеца се предполага. В хода на производството ищцовата страна не ангажира доказателства за липсата на добросъвестност.

Не бе доказано обаче, ответникът Г. да е упражнявал владелческо господство през течение на целия период от време, т.е да е осъществявал държане на процесния имот за себе си, което да е било явно и несъмнено. Напротив, установи се от показанията на свид.В.Б., В.Г. че до смъртта си на 27.12.1993г. Н.З./Н.М./ е обитавала сутеренния етаж, като до 1987г. с нея са живели синът й Ч. Б. със семейството си, а след смъртта й , синът и имал ключ за сутеренния етаж и често е ходил да го наглежда до смъртта си през 2011г.. Представиха се доказателства и за заплащани от същия данъци и такси за имота. Не се ангажираха и доказателства сочещи на намерението на Г. да го свои. Към момента на изповядване на сделката същият е бил само на пет години, поради което трудно може да се направи извод, че същият е имал анимус за своене на процесния имот. Дори да се приеме, че същият поради факта, че е малолетен, е извършвал правни действия чрез законните си представители - неговите родители/чл.3 ЗЛС/, то не се констатира наличието на фактическо държане и анимус за своене и по отношение на тях. От показанията на свидетелката на самата ответна страна /С.Ф. се установи че родителите на ответника са се развели през 1996-1997г., като последният заедно с майка си през последната година е напуснал имота, т.е. не може да се приеме и че същият чрез майка си, на която е предоставено упражняването на родителските права, е осъществявал фактическа власт по отношение на процесния имот от 05.04.1993г. до 05.04.1998г. и го е придобил по давност. Дори да се приеме, че Г. е своил имота, чрез своя баща /коята теза настоящата инстанция не споделя с оглед възлагането на родителските права на другия родител/, то отново липсват категорични доказателства последният да е упражнявал фактическа власт върху процесния сутерен. Не се установи от събраните по делото доказателства ответникат да е упражнявал фактическа власт върху имота и след 1998г. до смъртта на Ч. Б. през 2011г.. Свидетелката С.Ф. излага, че не е посещавала имота от 1990г. до началото на 2013г..

Предвид това и следва да се приеме, че възражението на ответната страна за придобиване на имота по давностно владение през периода 05.04.1993г.-05.04.1998г., съответно през следващ период до датата на завеждане на исковата молба е неоснователно, съответно предявената ревандикационна претенция следва да бъде уважена.

Доколкото изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, то обжалваното решение следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора, на жалбоподателят не се следват разноски за настоящата инстанция. Не следва да се присъждат такива и на въззиваемата страна, доколкото същата не е представила доказателства за направата на такива.

Водим от горното и на основание чл.272 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №311 от 11.04.2013г. по гр.д.№1330/2012г. на ШРС.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ. в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.