Р Е Ш Е Н И Е№245

гр. Ш., 23.11.2012 г.

Ш.ският окръжен съд, гражданско отделение в открито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:

Председател: Константин Моллов

Членове: Азадухи Карагьозян

Ралица Хаджииванова

при секретарЮлия А., като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов в. г. д. № 559 по описа за 2012 г. и за да се произнесе взе пред- вид следното:

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 494 от 08.06.2012 г., постановено по г. д. № 3381 по описа на Ш.ския районен съд за 2011 г., първоинстанционният правораздавателен орган е отхвърлил предявените от “Л. с. ООД, ЕИК 103829726, със седалище и адрес на управление гр. В., ж.к. “В. В.”, бл.303, вх.8, ет.1, ап. 111, представлявано от И. К. И. и Л. М. Т. заедно и поотделно срещу “Л. к.” ЕООД, ЕИК 127633166, със седалище и ад- рес на управление гр. Ш., ул.”Ц. И. А.”, №13, ап.6, представлявано от К. С. К. обективно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.88, ал.1, вр. чл.55, ал.1, пр.3, във вр. с чл.258 и посл. от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване на установено по отношение на ищеца, че ответникът му дължи сумата от 5 000 лв., представляваща платената от ищеца на ответника сума за консултация, която е следвало да се извърши от ответника въз основа на сключен между страните договор за консултантска дейност от 09.11.2009 г., както и че му дължи сумата от 782.90 лв., представляваща обезщетение за забава, в размер на законната лихва, считано от 13.11.2009 г. до 17.05.2011 г., присъдени по ч.т.д. № 1956/2011 г. по описа на Ш.ския районен съд, като неоснователни и недоказани.

Недоволен от така постановения съдебен акт остава ищецът, в първоин- станционното производство, който го обжалва, считайки, че решението е неправилно и необосновано. Според него районният съд, неправилно е интерпретирал доказателствата по делото. Налице е пълно неизпълнение на договора от страна на ответника, поради което следва да възстанови предадената му сума в размер на 5 000 лв., чието получаване е удостоверено с издадения от него запис на заповед, който всъщност е бил разписка за получената от него сума. Въпреки, че със Заповед № 1212 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 26.05.2012 г., ШРС Vс-в са присъдени и 570.65 лв. разноски по делото те не са споменати от първоинстанционния съд. С оглед на това моли възззивният съд да отмени обжалваното решение, поради неговата неоснователност и непълнота и да постанови ново, с което да признае че ответникът “Л.к.” ЕООД му дължи сумата от 5 000 лв. платена за консултация, въз основа на сключен договор за консултантска дейност от 09.11.2009 г., сумата от 782.90 лв., представляваща обезщетение за забава, размер на законната лихва, считано от 13.11.2009 г. до 17.05.2011 г., както и направените деловодни разноски.

Въззиваемата страна “Л.к.” ЕООД изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на първоинстанционния съд.

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, посочен в чл.259, ал.1 от ГПК и отговаря на всички изисквания на чл.260 и посл. от ГПК и като такава се явява процесуално допустима.

След служебна проверка съдът констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение.

При разглеждане на спора по същество, след като обсъди доводите изложени в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, депозирана от “Л. с. ООД, с която претендира да се признае за установено по отношение на “Л.к.” ЕООД, че дължи на ищеца сумата от 5 000 лв., представляваща платено възнаграждение по сключен на 09.11.2009 г. консултантски договор, мораторна лихва върху главницата - 782.90 лв., за периода от 13.11. 2009 г. до 17.05.2011 г. и сумата от 570.65 лв., представляваща платена държавна такса за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Искът е предявен след като ответникът е направил възражение по чл.414, ал.1 от ГПК, във връзка с издадената на ищеца Заповед № 1212 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 26.05.2012 г. по ч.т.д. № 1956/2011 г. по описа на ШРС.

“Л.к.” ЕООД е депозирало отговор на исковата молба, с кой- то заявява, че искът е неоснователен. Посочва, че действително между страните е бил сключен консултантски договор от 09.11.2009 г., но в него не е уговорено въз- награждение . Не са налице доказателства за извършено плащане от ищеца и получаване на сумата от ответника.

Видно от приложеното ч.т.д. № 1956/2011 г. по описа на ШРС, въз основа на подадено заявление по чл. 410 от ГПК, в полза на “Л. с. ООД е била издадена Заповед № 1212 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 26.05.2012 г. срещу “Л.к.” ЕООД за сумата от 5 000.00 лева, за неизпълнение на сключен договор за консултанска дейност от 09.11.2009 г., 782.90 лв. мораторна лихва върху главницата за периода от 13.11.2009 г. до 17.05.2011 г, ведно със законната лихва от 17.05.2011 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 570.65 лв. – разноски по делото. В срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е подал възражение. Между страните не се спори и съдът приема за установено, че на 09.11.2009 г. те са сключили помежду си консултански договор. С договорът ищецът е възложил , а ответникът е приел да го консултира по възможността за участие в проектирането и реализацията на проекти на територията на Република българия – чл.1, ал., от договора. Ищецът в качеството си на възложител се задължава да заплати на ответника възнаграждение, което следва да бъде уговорено конкретно за всяка една от възложените му консултации – чл.3, т.1 и чл.8, ал.1 от договора. В чл.3, т.3 от договора е уговорено ищецът, в качеството си на възложи- тел да осигури на ответника съдействието и информацията, необходими за качественото извършване на консултацията. Ответникът има право до получи уговорено- то възнаграждение след направената от него консултация – чл.5, т.1 от договора. По делото е приложен (л.11) запис на заповед, без да са посочени датата и мя- стото на издаване. Ръкописно е добавен текста – “дължими на 30.V.2010 г.”

Пред районният съд е разпитан свидетелят А. Ю. А. , който е посредничил между страните да установят контакт помежду си. Свидетелят е присъствал на срещата, проведена между тях на 09.11.2009 г., на която било уговорено възнаграждението от 5 000.00 лв. Впоследствие свидетелят получил сумата от ищца и я предал на управителя на ответнотои дружество, който му предал записа на заповед изпълняващ ролята на разписка, а не като гаранция на сключения договор. От заключението на вещото лице, по назначената от съда съдебно - счетоводна експертиза е видно, че размерът на законната лихва върху сума- та от 5 000.00 лв. за периода от 13.11.2009 г. до 17.05.2011 г., е 782.90 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Предявеният от “Л. с. ООД гр. В. установителен иск е с прав- но основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК относно сумата от 5 000.00 лв., представляваща стойността на изплатено възнаграждение по сключения между страните консултантски договор от 09.11.2009 г. и относно сумата от 782.90 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от 13.11.2009 г. до 17.05.2011 г.

Относно сумата от 570.65 лв., представляваща направените от ищеца дело- водни разноски за издаване на заповедта по чл. 410 от ГПК, районният съд не се е произнесъл. Предмет на въззивното обжалване е решението на първоинстанционния съд, но е недопустимо въззивният съд да го допълва, предвид изрично предвидения в чл.250 от ГПК ред за неговото допълване. За пълнота следва да се посочи, че претенцията за сумата от 570.65 лв., представляваща деловодните разноски за издаване на заповедта по чл. 410 от ГПК, е извън предмета на установителния иск по чл. 422 от ГПК. Искът обхваща само задължението на длъжника, по- сочено в заповедта, а не и разноските по издаването й. С оглед на това иска на ищеца да се установи задължението на ответника и по отношение на деловодните разноски е недопустим.

Относно останалата част от претенцията, предвид установените факти на правеният от районния съд извод за неоснователност на предявения установителен иск по чл. 422,ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК е правилен. За да не уважи иска районният съд е приел, че в случая не се доказва , че към датата на подписването на договора страните са уговорили възнаграждение в размер на 5 000.00 лв. и тази сума реално е предадена на ответното дружество. Доводът на ищеца, че приложения по делото запис на заповед е по същество разписка за получената сума е несъстоятелен. То е в противоречие както на правната, така и на обикновената житейска логика и на утвърдената в търговските отношения практика. По своята правна същност менителничния документ е призван да осъществява в стопанския живот кредитна, платежна и гаранционна функция, но той не е призван да играе ролята на разписка за получена парична сума. Сключеният между страните договор по своята същност е организационен, рамков договор, уреждащ отношенията между страните във връзка с бъдещо сключване на отделни сделки с предмет, посочен в текста на чл.1, ал.1.

Изложените от първоинстанционния съд фактически и правни изводи, настоящия състав на въззивния съд намира за правилни и законосъобразни и ги споделя изцяло. Мотивите на районния съд са подробни, обосновани и се основават на събраните по делото доказателства. Те напълно съответстват на буквата и духа на закона и споделяйки ги напълно, въззивнияат съд препраща към тях, съгласно чл.272 от ГПК.

С оглед на изложеното, Ш.ският окръжен съд, в настоящия си състав, считайки за правилно обжалваното решение намира, че то следва да бъде потвърдено.

Предвид не поискването и не представянето на доказателства за направени от въззиваемата страна“Л.к.” ЕООД гр. Ш. деловодни разноски, пред въззивната инстанция, такива не следва да бъдат присъждани.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

Потвърждава Решение № 494 от 08.06.2012 г., постановено по г. д. № 3381/2011 г. по описа на Ш.ския районен съд.

Разноски не се присъждат.

Решението, предвид чл.280, ал.2 от ГПК, не подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република Б.

Председател: Членове: 1.

2.