Р Е Ш Е Н И Е

№ 94

гр. Шумен , 10.06.2011 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в публичното съдебно заседание на дванадесети май през две хиляди и единадесета година в състав:

Председател: Р.Хаджииванова

при секретаря А.Б., като разгледа докладваното от съдия Р.Хаджииванова гр.дело №86 по описа за 2011год., за да се произнесе, взе предвид следното:

В исковата молба ищцовото дружество “Рема-103”ЕООД-гр.Шумен твърди, че с ответната кооперация ППК”Начало”-с.Добри Войников били сключили договор за наем на 3493дка зем.земя в землището на с.Добри Войников, Шуменска обл.. През м.09.2009г. последната отнела държането му и ползването на 2543дка от земята, предмет на договора, като дружеството останало да ползва единствено 950дка в масиви №35 и №36 в мест.”Яйлата”, от които масив №35 бил засят със слънчоглед, а масив №36-с рапица. За ползването на горепосочените земи, ищецът бил осъден с влязло в сила решение по търг.д.№730/2009г. на ШОС да заплати наем в размер на 35716.75лв., ведно със законната лихва върху тази сума в размер на 2990.27лв. за периода 23.04.2010г.-11.01.2011г. и 752лв. мораторна лихва за периода 01.10.2009г.-08.12.2009г.. Въз основа на решението кооперацията се снабдила с изпълнителен лист, съответно било образувано изп.д.№2009...0401511 на ЧСИ Д.З.. На 05.01.2011г., с писмо №R-1, ищецът извършил на основание чл.103 и чл.104 от ЗЗД прихващане, между горепосоченото вземане на кооперацията с негово насрещно парично задължение на кооперацията в размер на 38539.54лв., от която 36783.36лв., представляваща равностойността на самоволно пожъната и отчуждена от кооперацията рапица от масив №36, на 14.07.2010г., собственост на ищеца и 1756.18лв.-дължима лихва за периода 14.07.2010г. до 30.01.2011г.. Пожънатата рапица в размер на 49449кг., била продадена от ответника на трето лице, за сумата 36783.36лв.. От получаване на тази сума, ответната кооперация дължала на дружеството и лихва за забава в размер на 1756.18лв. за периода 14.07.2010г.-03.01.2011г., или общо 38539.54лв. С вносна бележка от 27.01.2011г. дружеството погасило чрез плащане част от дълга по изпълнителния лист в размер на 919.49лв., като така дългът на дружеството към кооперацията възлизал на 38539.54лв.. Двете насрещни вземания били изискуеми, ликвидни поради което и с писмото от 05.01.2001г. до ответника, ищецът извършил прихващане в пълен размер, в резултат на което, било извършено пълно погасяване на дълга, предмет на изпълнителното дело. Предвид изложеното моли, съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответната кооперация, че ищецът не й дължи претендирата сума в размер на 38539.54лв. по изп.д.№2009...0401511 по описа на ЧСИ Д.З..

Ответната страна оспорва претенцията. Твърди, на първо място, че същата била недопустима, тъй като фактът, на който се позовавал ищецът не бил настъпил след приключване на съдебното дирене по т.д.№730/2009г. на ШОС, а преди това. Освен това, твърдяното от ищеца прихващане не можело да произведе правно действие, тъй като не били налице основанията на чл.103 от ЗЗД за извършване на прихващане. Оспорва и иска по основание. Наведените в исковата молба твърдения не отговаряли на фактическата обстановка. Сочената от ищеца земеделска земя-масив №36, не била собственост на дружеството, нито му била отдавана под наем или аренда, поради което и последният нямал законно право да я обработва, съответно нямал право на собственост и върху добивите от тази земя. Посочените в исковата молба суми, не представлявали погасяване на част от задължението по изпълнителния лист.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното:

На 07.01.2009 г. между ответната кооперация, в качеството на наемодател и ищцовото дружество, в качеството на наемател, бил сключен договор за наем на земеделска земя № 1/07.01.2009г., по силата на който, наемодателят се задължил да предостави на наемателя, за временно и възмездно ползване, земеделска земя включваща и 950 дка. в масив 35 и 36 в местността “Яйла” в землището на с. Добри Войников, срещу заплащане на годишен наем в размер на 23лв. на дка. Уговорено било, че наемното плащане се извършва до 31.08. на 2009 г. в размер на 23 лева на декар по решение на общо събрание от 15.11.2008г., еднократно чрез превод по банковата сметка на наемодателя, след фактуриране, или 52 кг. пшеница плюс 1литър олио на декар в натура / чл.4 и чл.5/. Видно от покана от 28.08.2009 г., председателят на кооперацията е поканил В.С.С., в качеството му на пълномощник на “Рема 103” ЕООД, да се яви на 31.08.2009 г.- в канцеларията на кооперацията, за да изпълни задължението си за заплащане на остатъка от уговорения наем. Посочил е, че при неявяване и неуреждане на отношенията на посочената дата, ще счита договора за прекратен по вина на наемателя и ще инициира исково производство за уреждане на финансовите им взаимоотношения. Под печатния текст на поканата е налице ръкописна добавка от 31.08.2009 г., подписана от С. че до 15.09.2009г. ще бъдат заплатени минимум 30000лв., а остатъкът до пълния размер на наема - до 25.09.2009 г..

Видно от решение от 23.04.2010 г. по търг.д. № 730/2009 г. на ШОС, изменено с решение № 213 от 08.12.2010 г. по в.търг.д. № 370 на Варненски апелативен съд, ищецът “Рема – 103” г. Шумен е бил осъден да заплати на ответната кооперация ППК “Начало” с. Добри Войников сумата 35716.75 представляваща наем по договор за наем на земеделска земя № 1 от 07.01.2009 г. както и сумата 752 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода 01.10.2009г.- 08.12.2009 г., ведно със законната лихва и направените разноски. Решението е влязло в законна сила и въз основа на същото е издаден изпълнителен лист от 17.12.2010 г.. По изпълнителният лист е било образувано изп.д.№2009...0401511 по описа на ЧСИ с рег. № ... – Д.З.. С уведомление №R-1/05.01.2011 г., достигнало до кооперацията на 10.01.2011 г. /известие за доставяне л.10/, ищецът е уведомил последната, че извършва прихващане на основание чл.103 и чл.104 от ЗЗД между дължимата на кооперацията сума и вземане, което дружеството имало срещу нея, в размер на 36783.36лв. - равностойността на пожънатата на 14.07.2010 г. масив № 36 в местността “Яйла” в землището на с. Добри Войников рапица собственост на дружеството и 1787.81лв. - следващата се върху тази сума лихва за забава. По така образуваното изпълнително дело, на 20.01.2011 г., ищцовото дружество е депозирало възражение до частния съдебен изпълнител, с искане за прекратяването му поради погасяване на изпълняемото право чрез извършено с писмо № R-1/05.01.2011 г. прихващане. В отговор на възражението, взискателят е депозирал становище по неоснователността му.

По делото са представени и удостоверение издадено от “Агросток” АД, клон Хитрино, № 4635 за зърнени храни от 14.07.2010 г., сочещо качеството на рапица, получена от “Рема 103 ЕООД гр. Шумен с тегло 49940 кг. /бонифицирано тегло 49440 кг./, както и 6 брой кантарни бележки, удостоверяващи доставено на 14.07.2010г. от “Рема 103” ЕООД гр. Шумен на “Агросток“- АД-зърнобаза Хитрино, количество рапица в размер нето на 49940 кг.. Представени са и преводно нареждане за кредитен превод за сумата 36783,36 лева, изплатена от “ИНПРО М.Н.В.” ООД гр. София на ответната кооперация на 15.07.2010 г., с отразено основание за получаване - рапица 49440, както и фактура № 91/15.07.2010 г. отразяваща предаването на рапица реколта 2009 г. – 2010 г. от ППК “Начало” на “ИН ПРО М.Н.В.” ООД гр. София, за сумата 36783,36 лева..

Съгласно заключението на назначената ССЕ, задължението на ищцовото дружество по изп.д.№2009...0401511 на ЧСИ с рег.№..., към датата на проверката – 09.05.2011г., възлиза на 46216.33лв., както следва: 35716.75лв.-главница по изпълнителния лист от 17.12.2010г., 752лв.- мораторна лихва, 3858.33лв. - лихва върху главницата за периода 23.04.2010г.-09.05.2011г., 412лв.-разноски по изпълнителното дело в полза на взискателя, 3615.93лв. - такси в полза на ЧСИ, 1861.32лв.-присъединени публични вземания на НАП. По сметка на ЧСИ била постъпила сумата 18140лв. от запор на банкови сметки и сумата 919.48лв.- постъпила в касата на ЧСИ. Размерът на мораторната лихва за забава върху сумата 36783.36лв. за периода 14.07.2010г.-03.01.2011г възлиза на 1808.62лв..

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи: Предмет на настоящото производство е претенция с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК - оспорва се изпълнение, основано на влязло в сила решение по гр.д.№730/2009г. на ШОС, по силата на което ищцовото дружество е осъдено да заплати на ответната кооперация сумата 35716.75лв. дължима наемна цена по договор за наем на земеделска земя №1/07.01.2009г., 752лв.-мораторна лихва върху главницата за периода 01.10.2009г.-08.12.2009г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до получаване на призовка за доброволно изпълнение-2070.79лв./общо 38539.54лв.. Ищецът основава искането си на конкретен факт – извършено прихващане с ликвидно и изискуемо насрещно парично задължение на кооперацията в размер на 38539.54лв., от която 36783.36лв., представляваща стойността на пожъната и отчуждена от кооперацията рапица/собственост на ищеца/ на 14.07.2010г., изплатена на ответника от “Агросток”АД-клон Хитрино, и 1756.18лв.-дължима лихва за периода 14.07.2010г. до 30.01.2011г., което прихващане било извършено с писмо R-1/05.01.2011г./след приключване на съдебното дирене по гр.д.№730/2009г. на ШОС/, довело до погасяване вземането на ответника.

Отрицателната установителна претенция по чл.439, ал.1 от ГПК може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене, в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Т.е., на първо място съдът следва да изследва въпроса, дали ефектът на твърдяното прихващане представлява такъв, новонастъпил факт по смисъла на чл.439, ал.2 от ГПК, в какъвто смисъл е изложеното от ищеца.

За да е налице прихващане е необходимо наличието на насрещно, изискуемо и ликвидно вземане и изявление до другата страна за извършване на такова. В разглежданата хипотеза, ищцовото дружество твърди наличие на вземане в неговия патримониум срещу ответната кооперация, чиято изискуемост била настъпила на 14.07.2010г. – в хода на въззивното производство по гр.д.№730/2009г. и изявление за прихващане, достигнало до другата страна на 10.01.2011г. – след приключване на съдебното дирене пред въззивния съд. Видно от материалите по гр.д.№730/2009г., приложено към настоящото, ищцовото дружество още на 18.10.2010г. – в хода на въззивното производство е било направило изявление за прихващане/молба вп.№4365/18.10.2010г., протокол от 02.11.2010г. по в.търг.д.№370/2010г. на ВАС/,което е достигнало до другата страна. Предвид това и доколкото от събраните по делото доказателства се установява, че елементите на фактическия състав на соченото прихващане са били налице още преди приключване на съдебното дирене, то не е налице условието на чл.439, ал.2 от ГПК, искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. След като веднъж страната е отправила до другата страна изявление за прихващане, не може да отправя ново такова правнорелевантно, само за да се позове на наличието на факт, настъпил след приключване на съдебното дирене.

Дори да се приеме, че чл.439, ал.2 от ГПК има предвид факти, непреклудирани от силата на пресъдено нещо и настъпили по правило след нейното възникване, съответно, че твърденият факт е такъв, тъй като е възникнал след постановяване решението на първоинстанционния съд и който страната не е могла да изнесе в процеса/пред въззивната инстанци/ поради преклудиране на това й право/в настоящия случай ищцовото дружество твърди, че вземането на кооперацията е възникнало на 14.07.2010г., т.е. в хода на въззивното производство по в.търг.д.І№370/2010г., към който момент не е могло да се разгледа възражението му за прихващане/, то искът отново следва да бъде отхвърлен.

Не се установи наличие на твърдяното от ищеца насрещно ликвидно и изискуемо вземане. Последният излага, че ответната кооперация на 14.07.2010г. самоволно пожънала и продала на “Агросток”АД-клон Хитрино собствената му рапица/49440кг./ от масив №36 в мест.”Яйлата” в землището на с.Добри Войников за сумата 36783.36лв. , поради което му дължала заплащането й, както и обезщетение за забава за периода 14.07.2010г.-03.01.2011г. в размер на 1756.18лв.. Съдът намира, че соченото главно вземане следва да се подведе под нормата на чл.57, ал.2 от ЗЗД, доколкото твърдените обстоятелства сочат на неоснователно имуществено разместване в хипотезата на чл.57, ал.2 от ЗЗД, а не чл.45 от ЗЗД. Ищецът сочи непозволено увреждане само касателно извършено от ответника ожънване на слънчоглед/което не е предмет на настоящото производство/, като не твърди причинени му вреди от ожънването и отчуждаване на рапицата, съответно не търси обезщетение за причинени вреди в размер равностойността на реколтата по пазарни цени към датата на увреждането, а само стойността, получена от ответника при отчуждаването й.

По делото не се установи наличието на фактическия състав на соченото правоотношение. Не се доказа, ответната кооперация да е ожънала рапица, засята в масив №36 в мест.”Яйлата” в землището на с.Добри Войников, тази рапица да е собственост на ищеца, съответно кооперацията да я е продала на “Агросток”АД-клон Хитрино. Напротив, сам процесуалният представител на ищеца в съдебно заседание заяви, че рапицата била ожъната и предадена на “Агросток”АД-клон Хитрино от ищцовото дружество, а не от кооперацията. Не се доказа и рапицата да е собственост на “Рема-103”ЕООД-гр.Шумен. Съгласно разпоредбата на чл.92 от ЗС, собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. По делото не се представиха доказателства, ищцовото дружество да е собственик на масив №36, върху който е засята рапицата, не бе установено и друго по смисъла на чл.92 от ЗС. Вярно е, че в сключения между страните договор на земеделска земя №1/07.01.2009г./обхващащ и масив №36/страните са уговорили, че наемателят става собственик на продукцията, произведена от наетата земя, но към 14.07.2010г. страните не са били в облигационни отношения и ищецът не се е явявал наемател, съответно собственик на продукцията. Сключеният помежду им наемен договор е от 07.01.2009г. и тълкуването разпоредбите на същия/уговарянето на годишен наем, уговорката наемното плащане да се извърши “до 31.08.на настоящата година”/ дават основание да се приеме, че същият е сключен за една календарна година, т.е. до 07.01.2009г.. Освен това същият се явява развален от наемодателя на 25.09.2009г., предвид дадения подходящ срок за изпълнение на наемателя на задължението му за заплащане пълния размер на уговорената наемна цена / с покана от 28.08.2009г./ и липсата на такова изпълнение до изтичането на този срок – 25.09.2009г.. Не са ангажирани доказателства, и че рапицата е била засята по време на действие на договора.

Неоснователно се явява твърдението на ищеца, че се явявал собственик на рапицата по силата на договори за наем на земеделска земя/сред която и масив №36 в мест.”Яйлата”/, сключени с ответната кооперация, на 15.02.2007г., съответно на 17.01.2008г. за срок от пет стопански години. Сочените договори предхождат този от 07.01.2009г. имащ същия предмет, поради което не може да се приеме, че са запазили действието си. Налице е хипотеза на новация. Освен това следва да се отбележи и че наличието на специална законова регламентация относно реда и начина на отдаване на обектите, изброени в чл.1, ал.3 от ЗАЗ/каквато е и процесната земя/, изключва възможността за сключване на друг вид договор, освен аренден, при отдаването им за възмездно ползване,

Предвид изложеното и съдът намира, че не се установи /ищецът/наемател по договора/ се явява собственик на ожънатата на 14.07.2010г. рапица в масив №36/, съответно, че му се дължи заплащане равностойността й. Не се дължи и заплащане на лихва за забава в размер на 1756.18лв..

Доколкото не се доказа наличието на твърдяното насрещно, изискуемо и ликвидно вземане на ответника към кооперацията, претенцията с правно основание чл.439 от ГПК се явява неоснователна и недоказана, и следва да бъде отхвърлена.

В последното по делото заседание, ищцовата страна представи квитанция №7002 от 12.05.2011г. за заплатени от “Рема 103”ЕООД-гр.Шумен разноски по изпълнително дело №2009...0401511 в полза на взискателя в размер на 412лв. и преводно нареждане за преведена на ЧСИ-Д.З. по изп.д.№2009...0401511 сума в размер на 6130.56лв., но същите не могат да рефлектират върху горните изводи на съда. Настоящата претенция има за предмет установяване недължимост на вземане на ответника, установено с влязло в сила решение, поради извършено прихващане с насрещно вземане на ищеца, а не недължимост на разноски по изпълнително дело в полза на взискателя, съответно погасяване на дълга в хода на принудителното изпълнение. Преводното нареждане за сумата 6130.56лв. е направено в полза на ЧСИ без посочване на основание, а не в полза на ответната кооперация/взискател по изпълнителното дело/. Съдебният изпълнител не е извършил и разпределение на сумите, а са налице задължение на ищеца и към държавата /съгласно 458 от ГПК, държавата се явява присъединен взискател/ и за заплащане на такси, поради което не може да се направи извод че е погасена част именно от процесното задължение.

На основание чл.7 8, ал.3 от ГПК, в тежест на ищеца следва да се възложат направените по делото от ответната страна разноски.

Предвид гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от “Рема-103”ЕООД-гр.Шумен, адрес на управление: ул.”...”№26, вх.Б, ап.30, представлявано от М.Д.Й. против ППК”Начало“-с.Добри Войников, Шуменска обл., представлявана от председателя Б.Н.Д., отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК, а именно, че не дължи на кооперацията сумата 38539.54лв. по изпълнителен лист от 17.12.2010г., въз основа на който е образувано изп.д.№2009...0401511 на ЧСИ с рег.№..., поради извършено на 05.01.2010г. прихващане с вземане на дружеството в размер на 38539.54лв., от която 36783.36лв., представляваща стойността на неправомерно пожъната и отчуждена от кооперацията рапица на 14.07.2010г., собственост на ищеца и 1756.18лв.-дължима лихва за периода 14.07.2010г. до 30.01.2011г., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА “Рема-103”ЕООД-гр.Шумен да заплати на ППК”Начало“-с.Добри Войников, Шуменска обл., деловодни разноски в размер на 1300лв..

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд-гр.Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ::