Р Е Ш Е Н И Е№35

гр.Шумен,22.ІІ.2011

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд,в открито съдебно заседание на първи февруари 2011 г.в състав:

Председател:Лидия Томова

Членове:1.Теодора Димитрова

2.Мирослав Маринов

при секретаря Н.И.,като разгледа докладваното от председателя В.т.д.№ 19/2011г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на „Топлофикация-Шумен”ЕАД-гр.Шумен против Решение Т-00 № 187/17.ХІ.2010г. на Районен съд –Шумен по гр.д.№ 2255/2010г.,с което е уважен предявения от Д.Й.Д. в качеството й на наследник на Г. Н. Д. установителен иск,че,че не дължи на „Топлофикация-Шумен”ЕАД по изп.дело №20103630400151 по описа на СИС-Шумен сумата 1278,30 лева,като ответното дружество е осъдено да заплати на ищцата и направените от нея деловодин разноски.

Оплакванията по въззивната жалба са за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение по съображения,изложени в жалбата.Моли да бъде отменено първоинстанционното решение и вместо него да бъде постановено друго,с което исковите претенции да бъдат отхвърлени.

По реда и в срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен отговор,с който оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

И двете страни във въззивното производство нямат нови доказателствени искания.

Окръжният съд,като обсъди и прецени оплакванията по жалбата,становището на насрещната страна,доводите и съображенията на страните и събраните по делото доказателства,прие за установено следното:

Въззивната жалба е подедена в сроковете по чл.259 от ГПК,от активно легитимирано лице-ответник в първоинстанционното производство,отговаря на изискванията по чл. 260 и 261 от ГПК,поради което е редовна и допустима.

Разгледана по същество,жалбата е неоснователна и недоказана поради следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от Д.Й.Д.,ЕГН **********,*** отрицателен установителен иск с основание по чл.439 от ГПК против „Топлофикация-Шумен” ЕАД-гр.Шумен,с който ищцата в качеството си на съпруга и наследница на Г. Н. Д.,ЕГН **********,поч. на 26.VІ.2007г., оспорва вземането на ответника по изп.дело № 20103630400151 по описа на ДСИ при ШРС,за сумата 564,06 лв главница-стойност на консумирана топлоенергия за периода от м.Х.2000г. до м.март 2005г.,ведно с мораторната лихва за всяка просрочена вноска,считано от нейния падеж,начиная от октомври 2000г. до 4.V.2005г.-общо в размер на 372,68лв,неолихвяема сума от 174,65 лв,ведно със законната лихва от датата на завеждане на производството- 25.V.2005г. до окончателното й изплащане ,както и за направените в производството разноски в размер на 166,91 лева,или общо оспореното вземане възлиза на 1278,30лв/хиляда двеста седемдесет и осем лева и 30 стотинки/.Вземането е оспорено като несъществуващо поради настъпила 3-годишна погасителна давност по чл.111б.”в” от ЗЗД.

Страните по делото не спорят относно обстоятелствата във връзка с развилото се против наследодателя на ищцата изпълнително производство,които се потвърждават и от събрания доказателствен материал,а именно:

На 25.V.2005г.по ч.гр.д. № 1609/2005г. на ШРС е издаден на несъдебно изпълнително основание по реда на ГПК/отм./изпълнителен лист в полза на „Топлофикация-Шумен” ЕАД-гр.Шумен против Г. Н. Д. Г. Н. Д.,ЕГН **********,***,за сумата 925,62 лв,представляваща сбор от главница,лихви и разноски,като главницата в размер на 564,06лв е стойност на консумирана през периода м.октомври 2000-м.март 2005г. топлинна енергия.По този изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 2836/2005г. на ДСИ при ШРС,като последното действие по него е от 30.VІ.2005г.На основание чл.433,ал.І,т.8 от ГПК,поради непоискване от взискателя извършването на изпълнителни действия в продължение на две години,с постановление на ДСИ изпълнителното производство по посоченото изп.дело е прекратено.Постановлението за прекратяване е влязло в сила на 17.ХІІ.2009г.

На 11.V.2010г. по молба на „Топлофикация-Шумен”ЕАД-гр.Шумен е образувано ново изпълнително дело № 20103630400151 по описа на СИС при ШРС,със същите кредитор и длъжник, за същото задължение от 25.V.2005г., включващо главница в размер на 564,06 лв и увеличено общо на 1278,30 лева, поради добавени лихви и неолихвяема/?/ сума от 174,65 лева.

Безспорно следва от гореизложените обстоятелства,че от 30.VІ.2005г.-датата на последното изпълнително действие по образуваното по процесния изпълнителен лист изп.дело № 2836/2005г. на ДСИ при ШРС, до 11.V.2010г.-датата на молбата на взискателя ,по която е образувано второто изп.дело № 20103630400151 по описа на СИС при ШРС по същия изпълнителен лист,със същите кредитор и длъжник, за същото задължение от 25.V.2005г.,са изтекли повече от три години,през което време не са предприемани никакви изпълнителни действия и действия по прекъсването на погасителната давност.Давността не е спирала да тече на предвидени в закона основания.

Спорът се свежда до приложението на материалния закон досежно валидния за процесното вземане погасителен давностен срок.

Съгласно константната съдебна практика,задълженията за заплащане на топлоенергия представляват задължения за периодично плащане по см. на чл.111,б.”в” от ЗЗД,тъй като са налице повтарящи се през определен период еднородни задължения,с посочен падеж.Според установената съдебна практика ,за приложението на кратката 3-годишна погасителна давност по чл.111б.”в” от ГПК,респ.за определянето на задълженията за заплащане на топлоенергия като такива за периодично плащане,не е необходимо тези плащания да са еднакви по размер.

С оглед на горното въззивният съд намира за правилни изводите на районния съд,че в процесния случай по отношение на оспорените вземания е приложима кратката 3-годишна погасителна давност по чл.111,б.”в” от ЗЗД.Обосновано и кореспондиращо с доказателствата по делото,със закона и съдебната практика е приетото от първата съдебна инстанция,че процесните вземания са погасени поради изтичане на тригодишната давност.

Като е приел за основателни доводите на ищцата за погасяване на оспорените по иска вземания поради поради настъпилата 3-годишна давност за събирането им и е уважил предявения установителен иск по същите съображения,районният съд е постановил правилно решение-обосновано и законосъобразно.

Няма основания за отмяна на същото решение,поради което въззивната жалба против същото се явява неоснователна и недоказана.Ето защо обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено,като на ищцата бъдат присъдени направените от нея деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 300/триста / лева-заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното,Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № Т00 187 от 17.ХІ.2010г. по гр.д. № 2255/2010г. на Шуменския районен съд.

Осъжда„Топлофикация-Шумен”ЕАДгр.Шумен,ул.”Съединение” № 62-А,БУЛСТАД 127029454, да заплати на Д.Й.Д.,ЕГН **********,***,кантора № 4,адвокат С.П. ***,сумата 300/триста/ лева-деловодни разноски за въззивната съдебна инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове : 1. 2.