Р Е Ш Е Н И Е № 256

гр. Шумен 26.11.2010г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в открито заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и десета година , в състав:

Окръжен съдия: Азадухи Карагьозян

при секретаря Н.И. , като разгледа докладваното от окръжният съдия гр. дело №389 по описа за 2007г. за да се произнесе , взе предвид следното:

В исковата си молба до съда ищецът твърди ,че на 29.05.2002г. на главен път Варна-Шумен /край с.Калугерица/ при управление на товарен автомобил ,нарушавайки правилата за движение по пътищата ответникът С.А.К. предизвикал ПТП ,като му причинил травматични увреждания /телесна повреда/. За горното деяние срещу ответника било образувано на 29.05.2002г. от РПУ –Нови пазар дознание №380/2002г. по-късно трансформирано в сл.д.№ 273 по описа за 2002г. на ОСС-Шумен. Вследствие на горепосоченото деяние извършено от ответника ищецът бил приет на 30.05.2002г. в МБАЛ –Шумен” АД със следните травматични увреждания - : “МКБ съчетана травма ,тежка контузия на мозъка ,кома ,счупване на лява зигоматична кост , латерална стена на максиларен синус ,лява зигоматична кост ,латерална стена на лява орбита ,лява предмишница ,интрацеребрален хематом ,аспирационна пневмония ,тежко вегетативно състояние – GACS -3 ст.Квадрипареза ,довели до състояние на трайна неработоспособност -100% с чужда помощ. След петгодишно лечение състоянието му не се било подобрило значително –към момента бил инвалид с 94% неработоспособност. За лечението си бил направил значителни разходи –за закупени лекарствени средства ,за санаториално лечение ,за физиотерапия. Вследствие на катастрофата дълго време търпял болки и страдания ,а дори сега 5г. по-късно търпял сериозен дискомфорт ежедневно ,тъй като бил затруднен да извършва много от движенията ,които извършва един здрав човек. Съгласно решението на ТЕЛК му е противопоказен всякакъв вид труд и той не можел да осигури издръжката на семейството си ,което го карало да се чувства като бреме и му носело допълнително страдание и негативни емоции. Ищецът счита ,че причинявайки катастрофата и описаните по-горе травматични увреждания ответникът му причинил общо имуществени и неимуществени вреди в размер на 20 500лв. В допълнителна молба от 9.06.2009г./на стр.84/ ищецът конкретизира претенцията си за имуществените вреди . Претендира нереализирани доходи ,като към момента на злополуката ищецът работел като строителен работник, като за периода от м.февруари 2002г. до 28.05.2002г. бил получил възнаграждение в общ размер от 3 200лв. /1 800лв. + 1 400лв. изплатени след ПТП/ .През пролетта на 2002г. ответникът кандидатствал за работа във фирма “Боув Флекс” –Холандия ,като скоро след инцидента получил потвърждение ,че е приет на работа на длъжност “строителен бояджия” от 20.06.2002г. за срок от една година с възнаграждение в размер на 1 240 евро на месец .На место да реализира доходи и да издържа семейството си ,след злополуката ответникът бил пенсиониран с актуален размер на получаваната пенсия в размер на 111.04лв. Ищецът счита ,че би реализирал минимален месечен размер на дохода около 750лв. на месец при работа в Р.България и не по-малко от 1 000 евро при работа в Холандия. Ищецът претендира и средства които е изхарчил за лечение и възстановяване .Вследствие на злополуката ищецът бил трудоустроен и следвал продължителен период на лечение -50 дни в МБАЛ Шумен ,54дни в МБАЛ “Св.Анна” гр.Варна ,през който период били изразходвани около 250 лв. на месец за лекарства и консумативи . По време на престоя в МБАЛ “Св.Анна” в гр.Варна бил проведен платен курс на рехабилитация ,който струвал около 100лв. – 10 дни по 10лв. на процедура. Били направени разноски за храна на ищеца и придружителя му по време на болничният престой -1040лв. по 10лв. на ден. Следвал продължителен период в който били закупувани хранителни добавки “Вижън” довели до известно подобрение в състоянието на обща стойност от 1998. 21лв. С молба от 28.09.2010г./стр.171/ ищецът е увеличил размера на исковете си за неимуществените вреди от 10 500лв. на 40 000лв. и за имуществените вреди от 10 000лв. на 40 000лв.

Ищецът моли съдът да постанови решение по силата на което да осъди ответникът да му заплати сумата от 40 000лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 40 000лв. обезщетение за имуществени вреди ,ведно със законната лихва върху тези суми ,считано от датата на деликта до окончателното им изплащане ,като му се присъдят и разноските по делото.

Ответникът оспорва исковете като неоснователни и недоказани ,като прави и възражение ,че същите са погасени по давност. Не било налице виновно поведение от страна на ответника по отношение на процесното ПТП. Ищецът посещавал многократно ответника при престоя му в болницата в гр.Шумен и в гр.Варна ,давал му е парични средства за лечението му ,давал е и кръв във връзка с медицинските манипулации. Не били налице доказателства установяващи претендираните имуществени вреди от ищеца, като не били налице доказателства установяващи ,че разходите са свързани с възстановяването на ищеца след инцидента. Не се установявали и претърпените от ищеца неимуществени вреди -болки и страдания.

Исковете са частично основателни и доказан.

От събраните по делото доказателства и от становищата на страните, преценени по отделно и в съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна: Видно от приложеното по делото копие от присъда №412 от 3.10.2008г. по НОХД №361 по описа за 2008г. на НПРС/стр.49/ ответникът С.А.К. е бил признат за виновен в това ,че на 29.05.2002г. ,около 22 часа ,на главен път І-2-Русе-Варна ,в района на километър 128-400 ,при управление на товарен автомобил ,марка “Шкода” модел “Европа” с ДК№В 35-62 СС с прикачено ремарке –бордово ,модел Р-16 с ДК№ В 02-55 ЕХ нарушил правилата за движение по пътищата –чл.5 ал.1 т.1 и чл.138 ал.1 ,чл.139 ал.1 т.1 ,чл.146 ал.1 /в редакцията на ДВ бр.43/26.04.2002г./ предизвиквайки пътно-транспортно произшествие по непредпазливост причинил тежка телесна повреда –постоянно общо разстройство на здравето ,опасно за живота на Б.Н.Н. ,като след извършване на деянието е направил всичко зависещо от него за оказването на помощ на пострадалият –престъпление по чл.343а ал.1 б.”а” пр.1 ,във вр. с чл.343 ал.1 б.”б” пр.1 и с чл.343 ал.1 от НК и на осн.чл.343а ал.1 б.”а” пр.1 във вр.с чл.343 ал.1 б.”б” пр.1 и чл.343 ал.1 от НК във вр. с чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК /в редакцията на ДВ бр.62/1997г./ във вр. с чл.2 ал.2 е бил осъден да заплати в полза на държавата глоба в размер на 600лв. ,като е лишен да управлява и МПС за срок от 4 месеца. Присъдата е влязла в сила на 20.10.2008г. Видно от приложената по делото епикриза изх.№6175 издадена на името на ищеца , той е постъпил на лечение в МБАЛ –Шумен” АД на 30.05.2002г. и е изписан на 19.07.2002г. с диагноза ““МКБ съчетана травма ,тежка контузия на мозъка ,кома ,счупване на лява зигоматична кост , латерална стена на максиларен синус ,лява зигоматична кост ,латерална стена на лява орбита ,лява предмишница ,интрацеребрален хематом ,аспирационна пневмония ,тежко вегетативно състояние – GACS -3 ст.Квадрипареза”.От приложените четири броя експертни решения на ТЕЛК се установява ,че ищецът е с 100% загубена работоспособност и с чужда помощ ,като с последното решение от 26.04.2007г. му е определена 94% работоспособност, без чужда помощ. Съгласно заключението на вещите лица по съдебно-медицинската експертиза неоспорено от страните и възприето от съда се установи следното : След преживяното ПТП ищецът постъпва веднага в болница ,където е проведено активно лечение в рамките на 49 дни и е изписан с диагноза посочена в епикризата ,цитирана по-горе .През лятото и есента на 2002г. ,както и по късно до 2005г. ищецът е провеждал активна рехабилитация в болнични лечебни заведения ,което е довело до възможното подобрение в движенията ,самообслужването и общото състояние. Реално възстановителният период след такава съчетана травма продължава 2-3г. ,след което са налице различни последици .Към датата на експертизата не може да се твърди ,че ищецът е във възстановителен процес. Общото му състояние е добро ходи без помощно средство ,но движенията му са ограничени по сила ,обем и скорост ,което прави работоспособността му загубена на 100%. Оформилото се органично личностово разстройство с изразен когнитивет дефицит в значителна степен затруднява социалното му функциониране ,сравнено с пред болестното. Материалите по делото потвърждават ,че телесните повреди на ищеца са пряка последица от претърпяното ПТП ,в такава връзка са и настъпилите късни психични увреди. От представените по делото документи се установява, че ищецът е провел възможното лечение ,изразяващо се в продължителна рехабилитация. Към датата на експертизата се установяват трайни последици от съчетаната травма и не е реалистично да се очаква допълнителна положителна промяна. Като естествен ход на описаните последици не е възможно да се очаква влошаване. Такова може да се получи от увреждащо въздействие на други заболявания или неуместен стил на живот. Наличните психични увреди обаче предполагат в значима степен риск от развитие на друго психическо страдание. При описаната диагноза и последиците ищецът в действителност е изпитвал болки и страдания ,а затрудненията в движенията му ще водят до постоянно “усещане за дискомфорт” ,а при движенията в коленните стави и постоянна болка. Научно обоснована медицинска целесъобразност от продължаваща рехабилитационна лечебна дейност /след 4-5 г. от претърпяната съчетана травма/ от която да се очаква възстановяване няма. За настъпилите промени в личността и най-вече в емоционално-волевата сфера ,както и за когнитивните дефицити е уместно поддържащо лекарствено лечение за неограничен период от време. Настъпилите органични увреди ,вследствие на преживяното ПТП са довели до оформяне на органично личностово разстройство ,съпътствано от изразен когнитивен дефицит ,като и двете обуславят изразена промяна в семейното и като цяло в социалното функциониране .Базисните му психични годности ,независимо ,че са променени в количествен аспект ,са ненакърнени в качествен и ищецът има реалната оценка за нещата. Във връзка с това приемаме за безспорно ,че при ищецът е налице чувство за непълноценност “ вследствие настъпилите увреждания. Приложените по делото фактури били за периода до 2005г. ,от специализирани болници за рехабилитация ,и това са разходи необходими ,наложителни и полезни. В съдебно заседание се уточнява ,че личностовата промяна е необратима ,при движение ищецът изпитва болки в коленните стави ,които ще продължи да ги има като това се дължи на остатъчно прояви в ставният апарат на долните крайници. Ищецът вървял трудно ,но самостоятелно ,с помощно средство. Има двигателни нарушения и в четирите крайника. В следствие от контузията на мозъка има затруднено тежко социално функциониране ,което отчасти се отразява и в семейството му –агресивни изблици и др. При придвижване ищецът изпитва болки в двете колена ,двете раменни стави ,левият лакет ,пръстите на лявата ръка. Има изменения в походката ,която е т.н. спастична-стегната походка. Ищецът няма вреден стил на живот. В констативно съобразителната част при проведен неврологичен преглед на 17.09.2010г. в експертиза е посочено ,че липсват активни движения в лява мишница при липсващи проприорефлекси ,изразена хипотрофия на мускулите на двете раменни области ,атрофия в мускулатурата на лява мишница. От показанията на разпитаните по делото свидетели на ищцовата страна М.Е. А. ,зет на ищеца , А.Х.М.и Н.А.М.. –сестра на ищеца се установи ,че след претърпяното ПТП ищецът бил приет в болницата в гр.Шумен ,където лежал 49-50 дни ,същият бил в кома прикован на легло. После бил на лечение почти три месеца в болница в гр.Варна. Коленето му от лежането на легло се калцирали. Когато се прибрал в дома си след болницата бил на легло ,не можел сам да се обслужва ,бил на памперси. След това била проведена физиотирапия. В момента можел да ходи сам ,но много трудно се изправял ,ходел на санаториално лечение След инцидента ищецът не можел да разпознае никой от близките си и изпитвал силни болки. Ищецът проходил самостоятелно 7-8 месеца след инцидента и тогава започнал да ходи и сам в тоалетната ,да чувства ,да се усеща сам ,че трябва да отиде в тоалетната. Ищецът по настоящем се движел ,но много трудно не можел да си сгъва коленете и те го болели, не можел да сгъва ръката си и пръстите на ръката. Положението на ищеца било много трагично .На слизане от влака ,когато се връщал от санаториум паднал и си ударил ръката и тя бил в гипс. Ищецът се чувствал непълноценен и страдал ,че не можел да работи и да си издържа семейството.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: Ищецът е предявил обективно съединени искове с правно основание чл.45 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД срещу ответника за заплащането на обезщетения за претърпени от него неимуществени и имуществени вреди в следствие на причиненото от С.А.К. на 29.05.2002г. ПТП, ведно със законната лихва върху тях считано от датата на деликта 2905.2002г. до окончателното им изплащане.

За основателността на исковете на ищеца следва да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическият състав на чл.45 от ЗЗД ,пораждащи основание за отговорност на прекият причинител ,спрямо увредения за обезщетение на причинените вреди. По делото безспорно е доказано ,че на 29.05.2002г. е осъществено ПТП за което е виновен ответникът С.А.К. ,в следствие на което на ищеца е причинена тежка телесна повреда водеща до сто процента загубена работоспособност и с чужда помощ, като на ищеца са били причинени следните травматични увреждания при постъпването му в болницата в гр.Шумен – МКБ съчетана травма ,тежка контузия на мозъка ,кома ,счупване на лява зигоматична кост , латерална стена на максиларен синус ,лява зигоматична кост ,латерална стена на лява орбита ,лява предмишница ,интрацеребрален хематом ,аспирационна пневмония ,тежко вегетативно състояние – GACS -3 ст.Квадрипареза. Наказателното производство е приключило с присъда ,която на осн.чл.222 от ГПК/отм./ е задължителна за гражданският съд относно това дали е извършено деянието ,неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно са налице всички елементи за носенето на деликтна отговорност от прекият причинител – за понесените от ищеца неимуществени и имуществени вреди на осн.чл.45 от ЗЗД –противоправно деяние извършено виновно при условията на непредпазливост и в резултат на което на ищеца е била причинена тежка телесна повреда .

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по справедливост на осн.чл.52 от ЗЗД и то цели да репарира болките ,страданията и другите нематериални последици ,възникнали от деликта. В случая на ищеца е била причинна тежка телесна повреда описана по-горе вследствие на която той е загубил своята работоспособност на 100% ,с чужда помощ. Непосредствено след процесното ПТП ищецът е бил в изключително тежко здравословно състояние ,в болницата е бил в кома 48-50 дни ,които е прекарал в МБАЛ гр.Шумен и още три месеца е бил на лечение в болница в гр.Варна ,където постепенно бил раздвижван. След катастрофата ищецът не е разпознавал близките си и не помнел нищо . След изписването му от болницата той бил на легло ,не можел сам да се обслужва и да контролира физиологичните си нужди ,бил с памперси. На 7-8 месец той започнал да се изправя и да може сам да ходи до тоалетната. През този период той безспорно изпитвал болки и страдания в голяма степен. Възстановяването му било трудно ,като се наложило и системно санаториално лечение и рехабилитация. Болките и страданията му са били тежки и продължителни, за период от няколко години . Ищецът е получил поражения от катастрофата- физически и психически Тъй е непълноценен в много отношения ,не може сам да се грижи за себе си. Придвижва се трудно, има скована походка и си служи с помощно средство. Няма вероятност за настъпване на някакво подобрение в състоянието му . Ищецът търпи ежедневни болки в коленните стави ,които са сковани и увредени , в двете раменни стави ,левият лакет ,пръстите на лявата ръка. Затрудненията в движенията му ще водят до постоянно “усещане за дискомфорт”. Движенията му са ограничени по сила ,обем и скорост ,което прави работоспособността му загубена на 100%. Оформилото се органично личностово разстройство с изразен когнитивет дефицит в значителна степен затруднява социалното му функциониране ,сравнено с пред болестното. Материалите по делото потвърждават ,че телесните повреди на ищеца са пряка и последица от претърпяното ПТП ,в такава връзка са и настъпилите късни психични увреди. Установяват трайни последици от съчетаната травма не е реалистично да се очаква допълнителна положителна промяна. Като естествен ход на описаните последици не е възможно да се очаква влошаване. Ищецът е провел възможното лечение ,изразяващо се в продължителна рехабилитация. Наличните психични увреди обаче предполагат в значима степен риск от развитие на друго психическо страдание. За настъпилите промени в личността и най-вече в емоционално-волевата сфера ,както и за когнитивните дефицити е уместно поддържащо лекарствено лечение за неограничен период от време. Настъпилите органични увреди ,вследствие на преживяното ПТП са довели до оформяне на органично личностово разстройство ,съпътствано от изразен когнитивен дефицит ,като и двете обуславят изразена промяна в семейното и като цяло в социалното функциониране .Базисните му психични годности ,независимо ,че са променени в количествен аспект ,са ненакърнени в качествен и ищецът има реалната оценка за нещата. При ищецът е налице чувство за непълноценност вследствие настъпилите увреждания. Ищецът страда ,че не може да полага труд и да се грижи за семейството си.

Предвид гореизложеното и съобразно преживяните от ищеца болки и страдания и с оглед житейски оправданото ,съдът приема ,че претенцията на ищцата за неимуществени вреди се явява основателна и доказана за сумата от 40 000лв. Основателна е и претенцията за законна лихва върху претендираните от ищцата сума за обезщетение за периода от датата на деликта на 29.05.2002г. ,когато е настъпила изискуемостта на вземането ,съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД до датата на окончателното заплащане .

По отношение на претенцията за имуществени вреди : Ищецът претендира 40 000лв. за претърпени от него имуществени вреди. Видно от приложените по делото фактури / стр.14 15 и стр.16 / ищецът е направил разходи за санаториално лечение и рехабилитация общо в размер на 709лв. Съгласно заключението на вещите лица по съдебно-медицинската експертиза тези разходи са били необходими ,наложителни и полезни с оглед здравословното състояние на ищеца и са във връзка с неговото лечение. В молбата си от 9.06.2009г./на стр.84/ ищецът твърди ,че е бил на лечение в болница общо 104дни през който период е изразходвал по около 250лв. на месец за лекарства и консумативи. По делото липсват писмени доказателства установяващи ,че ищецът действително е направил такива разходи- касови бележки, фактури и рецепти за изписаните консумативи и лекарства , както и доказателства, че тези разходи са били за консумативи и лекарства ,които са му били изписани от лекуващият му лекар и необходими и свързани с лечението му. Свидетелката Н.А.М.. твърди , че е изразходвана сумата от 2 000лв. за консумативи ,лекарства и добавки , но липсват доказателства ,че те са били необходими с оглед лечението на ищеца и част от този процес. За твърдението ,че е проведен платен курс на рехабилитация за сумата от 100лв. също няма доказателства по делото. Разноските за храна за сумата от 1 040лв. не подлежат на обезщетяване ,тъй като ищецът би имал разноски за храна и без да е пострадал от ПТП и без да е на лечение в болницата. Нуждата от по-скъпа от обичайното храна не се доказа по делото. Претендираната сума от 1 998.21лв. за разходи за хранителни добавки на фирма “Вижън” не се доказа да е направена с писмени доказателства по делото ,като не се доказа и че тези добавки са били изписани на ищеца от лекар и са с оглед и във връзка с лечебният процес по оздравяването на ищеца. Ищецът претендира и заплащането на разликата между получаваното от него трудово възнаграждение като строителен работник и пенсията му ,като твърди ,че е работил и е получавал по 750лв. на месец при работата му в Р.България. По делото липсва представен трудов договор установяващ размера на получаваното от ищеца трудово възнаграждение преди датата на деликта. На осн.чл.62 ал.1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма ,поради което и на осн.чл.133ал.1 б.а и б.в пр.1 от ГПК/отм./ е недопустимо, без съгласието на ответника ,което не е налице, установяването на съществени елементи от трудовото правоотношение –в случая размера на трудовото възнаграждение на ищеца ,със свидетелски показания. На стр.86 от делото е приложена покана адресирана до ищеца и изхождаща от Холандска фирма от гр.Бреда с която ищецът е поканен и приет на работа в сервизите на фирмата на длъжност строителен бояджия от 20.06.2002г. за период от една година със заплата в размер на 1 240 евро . Това означава ,че преди получаване на поканата ищеца е депозирал молба за работа до тази фирма. От показанията на разпитаните по делото свидетели на ищцовата страна се установи че, ищецът си е търсел работа в Холандия ,чрез свои роднини и след получаването на тази покана е имал намерение да замине да работи в Холандия и единствената причина ,поради която не е заминал за там е претърпяното от него ПТП на 29.05.2002г. Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза ,неоспорено от страните и възнаграждението от съда за една година възнаграждението по тази покана възлиза на 14 880 евро или 29 102.75лв. Следователно за периода от 20.06.2002г. до 20.06.2003г. е налице пропуснато възнаграждение за ищеца в размер на 29 102.75лв. ,което не е било получено от него ,поради настъпилото ПТП. С разпореждане №107 на РУ”Социално осигуряване” гр.Варна на ищеца е била отпусната пенсия в размер на 97.50лв. ,считано от 16.04.2003г. Или разликата между сумата от 29 102.75лв. и получаваната от ищеца пенсия за периода от 16.04.2003г. до 20.06.2003г. която възлиза на 208лв. е в размер на 28 894.75лв. и тази сума се следва на ищеца като обезщетение за претърпени от него имуществени вреди в следствие на процесното ПТП и изразяващи се в пропуснато от него възнаграждение.

Предвид гореизложеното на ищеца следва да се присъди обезщетение за претърпени от него имуществени вреди вследствие от процесното ПТП в размер на 709лв. за санаториално лечение и рехабилитация и в размер на 28 894.75лв. за пропуснато възнаграждение общо сумата от 29 603.75лв. Искът за имуществени вреди за разликата от 29 603.75лв. до претендираните 40 000лв. следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Основателна е претенцията за законна лихва върху сумата за обезщетение за имуществени вреди за периода от датата на деликта на 29.05.2002г. ,когато е настъпила изискуемостта на вземането ,съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД до датата на окончателното заплащане .

Ищецът претендира да му се заплатят и разноските по делото ,но видно от приложеният на стр.24 по делото договор за правна защита и съдействие в него липсва отбелязване ,че уговорената в полза на адвоката сума за възнаграждение е действително внесена ,като липсват доказателства ,че сумата е била преведена и по банкова сметка. ***т разноски по делото ,тъй като той няма направени такива.

Ищецът следва да се осъди да заплати на ответника на осн.чл.64 ал.2 от ГПК/отм./ разноски по делото съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 97.62лв.

На осн.чл.63 ал.3 от ГПК/отм./ ответник следва да се осъди да заплати държавна такса върху уважената част от исковете в размер на 2 784.15лв. и разноски за назначените експертизи по делото в размер на 417.62лв., също съобразно уважената част от исковете.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА С.А.К. с ЕГН ********** *** Чифлик ,Варненска област ,ул....№5 да заплати на Б.Н.Н. с ЕГН ********** *** на осн.чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.52 от ЗЗД сумата от 40  000лв. /четиридесет хиляди/ лева ,представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания, вследствие от настъпило ПТП на 29.05.2002г. ,причинено от С.А.К. , ведно със законната лихва върху тази сума ,считано от 29.05.2002г. до окончателното и изплащане.

ОСЪЖДА С.А.К. с ЕГН ********** *** Чифлик ,Варненска област ,ул....№5 да заплати на Б.Н.Н. с ЕГН ********** *** на осн.чл.45 от ЗЗД сумата от 29 603.75лв./ двадесет и девет хиляди шестстотин и три лева и седемдесет и пет стотинки/ ,представляваща обезщетение за имуществени вреди за направени разходи за санаториално лечение и рехабилитация и за пропуснато възнаграждение вследствие от настъпило ПТП на 29.05.2002г. ,причинено от С.А.К. , ведно със законната лихва върху тази сума ,считано от 29.05.2002г. до окончателното и изплащане.

Отхвърля искът за разликата от 29 603.75лв. до претендираните 40 000лв. - за сумата от 10 396.25лв. ,ведно със законната лихва считано от 29.05.2002г. до окончателното и заплащане, като неоснователен.

ОСЪЖДА Б.Н.Н. да заплати на С.А.К. разноски по делото в размер на 97.62лв.

ОСЪЖДА С.А.К. да заплати държавна такса по делото по сметка на Шуменският окръжен съд в размер на 2 784.15лв. и разноски за назначените експертизи по делото в размер на 417.62лв.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд гр.Варна.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: