МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 303 / 11 г. на ШОС

      Подсъдимия П.В.С. е предаден на съд с обвинения в това, че:

1. През периода от неустановена дата в началото на месец февруари 2008 г. до 06. 04. 2008 г. в гр. София , в съучастие като подбудител и помагач с В.П.К. /извършител/ умишлено склонил /чрез даване на наставления и разпореждания да се организира убийството на Б.Г.Д., както и чрез обещаване на материална облага/ В.П.К. умишлено да умъртви Б.Г.Д. и умишлено е улеснил извършването на престъплението /набавил средства, дал съвети и разяснения и по друг начин - организирал следенето на пострадалия, набавил и укривал автомобилите, с които да бъде проследен пострадалия/, като убийството е извършено на 06. 04. 2008 г. от В.П.К. в гр. София , като деянието е извършено по начин и със средство опасно за живота на мнозина /чрез употреба на огнестрелно оръжие/, с користна цел, извършено е предумишлено и от лице, което действа в изпълнение на решение на организирана престъпна група с ръководител П.В.С. и участници В.П.К., Я.Х.П., Г.Т.Г., В.П.Ф., Д.В.Г. и Г.Ц.Н., както и други неустановени до момента лица – престъпление по чл. 116 ал. 1 т. 6 предл. 1-во, т. 7, т. 9 и т. 10 във вр.  с чл. 115 във вр.  с чл. 20 ал. 3 и ал. 4 от НК.  

2. През периода от неустановена дата на месец август 2008 г. до 25. 03. 2009 г. в гр. София , гр. Велико Търново  и гр. Луковит, в съучастие като подбудител и помагач с Г.В.В. /подбудител и помагач/, В.П.К. /подбудител и помагач/, П.С.А./помагач/ и В.П.Ф. /извършител/, умишлено е склонил /чрез даване на наставления и разпореждания да се организира убийството на П.И.Л., като и чрез обещаване на материална облага/ В.П.К. умишлено да склони В.П.Ф. умишлено да умъртви П.И.Л., и умишлено е улеснил извършването на престъплението /набавил средства, дал съвети и разяснения, и по друг начин - организирал следенето на пострадалия/, като убийството е извършено на 25. 03. 2009 г. от В.П.Ф. в гр. Велико Търново , като деянието е извършено по начин и със средство опасно за живота на мнозина /чрез употреба на огнестрелно оръжие/, с користна цел, извършено е предумишлено и от лице, което действа в изпълнение на решение на организирана престъпна група с ръководител П.В.С. и участници В.П.К., Я.Х.П., Г.Т.Г., В.П.Ф., Д.В.Г. и Г.Ц.Н., както и други неустановени до момента лица – престъпление по чл. 116 ал. 1 т. 6 предл. 1-во, т. 7, т. 9 и т. 10 във вр.  с чл. 115 във вр.  с чл. 20 ал. 3 и ал. 4 от НК.

3. През периода от неустановена дата през лятото на 2008 г. до 03. 07. 2009 г. в гр. София , гр. Велико Търново, гр. Шумен, гр. Пловдив и гр. Луковит в съучастие като подбудител и помагач с Г.В.В. /подбудител/, В.П.К. /подбудител и помагач/, П.С.А., Я.Х.П., Г.Т.Г. и Р.Г.С.  /помагачи/ и В.П.Ф. /извършител/, умишлено е склонил / чрез даване на наставления и разпореждания да се организира убийството на Р.А.Р., като и чрез обещаване на материална облага / В.П.К. умишлено да склони В.П.Ф. умишлено да умъртви Р.А.Р., и умишлено е улеснил извършването на престъплението /набавил средства, дал съвети и разяснения, и по друг начин - организирал следенето на пострадалия/, като убийството е извършено на 03. 07. 2009 г. от В.П.Ф. в гр. Шумен, като деянието е извършено по начин и със средство опасно за живота на мнозина /чрез употреба на огнестрелно оръжие/, с користна цел, извършено е предумишлено и от лице, което действа в изпълнение на решение на организирана престъпна група с ръководител П.В.С. и участници В.П.К., Я.Х.П., Г.Т.Г., В.П.Ф., Д.В.Г. и Г.Ц.Н., както и други неустановени до момента лица – престъпление по чл. 116 ал. 1 т. 6 предл. 1-во, т. 7, т. 9 и т. 10 във вр.  с чл. 115 във вр.  с чл. 20 ал. 3 и ал. 4 от НК.

4. За периода от началото на 2006 г. до 23. 07. 2010 г. на територията на Република България – гр. София , гр. Пловдив, гр. Велико Търново , гр.Самоков, гр. Шумен, гр. Луковит и в района на хижа “В.” /обл. Софийска/ е образувал и ръководил организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение на повече от три лица с участници В.П.К., Я.Х.П., Г.Т.Г., В.П.Ф., Д.В.Г. /до 02. 09. 2009 г./ и Г.Ц.Н. /до 02. 09. 2009 г./, както и други неустановени до момента лица, съставено с цел да върши съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години – престъпления по чл. 115 и чл. 116 от НК - умишлени убийства, престъпления по чл. 128 и чл. 129 от НК – умишлено причиняване на средни и тежки телесни повреди и престъпления по чл. 330 от НК - палежи, като групата е въоръжена и е създадена с користна цел - престъпление по чл. 321 ал. 3 предл. 1 и предл. 2, т. 1 във вр. ал. 1 предл. 1 и предл. 2 от НК.

5. През периода от неустановена дата на месец април 2008 г. до 18. 07. 2008 г. в гр. София  и гр. Велико Търново  в съучастие като подбудител с Г.В.В. /подбудител/, Г.Ц.Н. и П.С.А./помагачи/ и Д.В.Г. /извършител/, умишлено склонил /чрез даване на наставления и разпореждания както и чрез обещаване на материална облага/ Д.В.Г. да причини телесна повреда на П.И.Л., като телесната повреда е причинена на 18.07.2008 г. от Д.В.Г. в гр. Велико Търново, изразяваща се в: контузия на главата; разкъсно-контузна рана на главата; сътресение на мозъка; обусловили болки и страдания с временно разстройство на здравето, неопасно за живота със срок на оздравителния процес около 10 дни, представляваща лека телесна повреда, като деянието е извършено с користна цел и от лице, което действа в изпълнение на решение на организирана престъпна група с ръководител П.В.С. и участници В.П.К., Я.Х.П., Г.Т.Г., В.П.Ф., Д.В.Г. и Г.Ц.Н., както и други неустановени до момента лица – престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 8 и т. 10 във вр.  с чл. 130 ал. 1 във вр.  с чл. 20 ал. 3 от НК. 

6. През периода от неустановена дата на месец април 2008 г. до 18. 08. 2008 г. в гр. София  и гр. Велико Търново  в съучастие като подбудител с Г.В.В. /подбудител/ и П.С.А. /помагач/ и неизвестен извършител, умишлено склонил /чрез даване на наставления и разпореждания както и чрез обещаване на материална облага/ неизвестния извършител умишлено да запали имущество със значителна стойност – лек автомобил „Тойота Авенсис” с ДК № ***, собственост на „Р.л. - Б.” ООД, ползван от П.И.Л., като палежа е извършен на 18. 08. 2008 г. от неизвестния извършител в гр. Велико Търново , като от деянието са последвали значителни вреди в размер на 32 164 /тридесет и две хиляди сто шестдесет и четири/ лева, палежа е извършен от лице, което действа в изпълнение на решение на организирана престъпна група с ръководител П.В.С. и участници В.П.К., Я.Х.П., Г.Т.Г., В.П.Ф., Д.В.Г. и Г.Ц.Н., както и други неустановени до момента лица и е имало опасност палежа да се разпростре и върху други имоти със значителна стойност – жилищен блок на бул. “Б” № * и л. а. „Опел Астра” с ДК № ***** и л. а. ”Рено 19” с ДК № ***** – престъпление по чл. 330 ал. 3 във вр.  с ал. 2 т. 2 и т. 4 във вр.  с ал. 1 във вр.  с чл. 20 ал. 3 от НК.

7. На 22-23. 02. 2008 г. в гр. София  в съучастие като подбудител и помагач с Д.В.Г. /извършител/, умишлено склонил /чрез даване на наставления и разпореждания, както и чрез обещаване на материална облага/ Д.В.Г. умишлено да запали имущество със значителна стойност – магазин за хранителни стоки, намиращ се в гр. София  на ул. “С.” № *, собственост на Н.Г.П., и умишлено е улеснил извършването на престъплението /по друг начин – предоставил данни за местонахождението на имота/, като палежа е извършен на 23. 02. 2008 г. от Д.В.Г., като палежа е извършен от лице, което действа в изпълнение на решение на организирана престъпна група с ръководител П.В.С. и участници В.П.К., Я.Х.П., Г.Т.Г., В.П.Ф., Д.В.Г. и Г.Ц.Н., както и други неустановени до момента лица – престъпление по чл. 330 ал. 2 т. 4 във вр.  с ал. 1 във вр.  с чл. 20 ал. 3 и ал. 4 от НК. 

8. На 06-07. 10. 2008 г. в гр. София  в съучастие като подбудител и помагач с Д.В.Г. /извършител/, умишлено склонил /чрез даване на наставления и разпореждания, както и чрез обещаване на материална облага/ Д.В.Г. умишлено да повреди чрез взрив имущество със значителна стойност – магазин за хранителни стоки, намиращ се в гр. София  на ул. “С.” № *, собственост на Н.Г.П., и умишлено е улеснил извършването на престъплението /по друг начин – предоставил данни за местонахождението на имота/, като взрива е извършен на 07. 10. 2008 г. от Д.В.Г. и е извършен от лице, което действа в изпълнение на решение на организирана престъпна група с ръководител П.В.С. и участници В.П.К., Я.Х.П., Г.Т.Г., В.П.Ф., Д.В.Г. и Г.Ц.Н., както и други неустановени до момента лица – престъпление по чл. 333 във вр.  с чл. 330 ал. 2 т. 4 във вр.  с ал. 1 във вр.  с чл. 20 ал. 3 и ал. 4 от НК.

9. На 06-07. 01. 2009 г. в гр. София  в съучастие като подбудител и помагач с Д.В.Г. /извършител/, умишлено склонил /чрез даване на наставления и разпореждания, както и чрез обещаване на материална облага/ Д.В.Г. умишлено да запали имущество със значителна стойност – магазин за дрехи, намиращ се в гр. София  на ул. “Д.” № *, магазин № *, собственост на А.И.Б., и умишлено е улеснил извършването на престъплението /по друг начин – предоставил данни за местонахождението на имота/, като палежа е извършен на 07. 01. 2009 г. от Д.В.Г., като палежа е извършен от лице, което действа в изпълнение на решение на организирана престъпна група с ръководител П.В.С. и участници В.П.К., Я.Х.П., Г.Т.Г., В.П.Ф., Д.В.Г. и Г.Ц.Н., както и други неустановени до момента лица – престъпление по чл. 330 ал. 2 т. 4 във вр.  с ал. 1 във вр.  с чл. 20 ал. 3 и ал. 4 от НК.

10. През периода от неустановена дата на 2007г. до 16. 08. 2007г. в гр. София  в съучастие като подбудител с Д.В.Г. /извършител/, умишлено склонил /чрез даване на наставления и разпореждания както и чрез обещаване на материална облага/ Д.В.Г. да причини средна телесна повреда на Н.Г.П., като средната  телесна повреда е причинена на 16. 08. 2007г. от Д.В.Г., изразяваща се в: „счупване на челюст /счупване на страничната страна на дясна орбита и страничната част на десния горно челюстен синус с хемосинус /излив на кръв в синуса/” - обусловило затруднение в дъвченето и говоренето, като деянието е извършено с користна цел и от лице, което действа в изпълнение на решение на организирана престъпна група с ръководител П.В.С. и участници В.П.К., Я.Х.П., Г.Т.Г., В.П.Ф., Д.В.Г. и Г.Ц.Н., както и други неустановени до момента лица – престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 8 и т. 10 във вр.  с чл. 129 ал. 1 във вр.  с чл. 20 ал. 3 от НК. 

Подсъдимия В.П.К. е предаден на съд с обвинения в това, че:

1. На 06. 04. 2008 г. в гр. София , в съучастие като извършител с П.В.С. /подбудител и помагач/ умишлено е умъртвил Б.Г.Д., като деянието е извършено по начин и със средство опасно за живота на мнозина /чрез употреба на огнестрелно оръжие/, с користна цел, извършено е предумишлено и от лице, което действа в изпълнение на решение на организирана престъпна група с ръководител П.В.С. и участници В.П.К., Я.Х.П., Г.Т.Г., В.П.Ф., Д.В.Г. и Г.Ц.Н., както и други неустановени до момента лица – престъпление по чл. 116 ал. 1 т. 6 предл. 1-во, т. 7, т. 9 и т. 10 във вр.  с чл. 115 във вр.  с чл. 20 ал. 2 от НК.   

         2. През периода от неустановена дата на месец август 2008 г. до 25. 03. 2009 г. в гр. София , гр. Велико Търново  и гр. Луковит, в съучастие като подбудител и помагач с Г.В.В. /подбудител и помагач/, П.В.С. /подбудител и помагач/, П.С.А. /помагач/ и В.П.Ф. /извършител/, умишлено е склонил /чрез увещание, чрез обещаване и даване на материална облага/ В.П.Ф. умишлено да умъртви П.И.Л., и умишлено е улеснил извършването на престъплението /набавил средства, дал съвети и разяснения, и по друг начин - организирал следенето на пострадалия/, като убийството е извършено на 25. 03. 2009 г. от В.П.Ф. в гр. Велико Търново , като деянието е извършено по начин и със средство опасно за живота на мнозина /чрез употреба на огнестрелно оръжие/, с користна цел, извършено е предумишлено и от лице, което действа в изпълнение на решение на организирана престъпна група с ръководител П.В.С. и участници В.П.К., Я.Х.П., Г.Т.Г., В.П.Ф., Д.В.Г. и Г.Ц.Н., както и други неустановени до момента лица – престъпление по чл. 116 ал. 1 т. 6 предл. 1-во, т. 7, т. 9 и т. 10 във вр.  с чл. 115 във вр.  с чл. 20 ал. 3 и ал. 4 от НК.

         3. През периода от неустановена дата през лятото на 2008 г. до 03. 07. 2009г. в гр. София , гр. Велико Търново , гр. Шумен, гр. Пловдив, гр. Луковит и в района на хижа “В.” /обл. Софийска/ в съучастие като подбудител и помагач с Г.В.В. /подбудител/, П.В.С. /подбудител и помагач/, П.С.А., Я.Х.П., Г.Т.Г. и Р.Г.С.  /помагачи/ и В.П.Ф. /извършител/, умишлено е склонил /чрез увещание, чрез обещаване и даване на материална облага/ В.П.Ф. умишлено да умъртви Р.А.Р., и умишлено е улеснил извършването на престъплението /набавил средства, дал съвети и разяснения, и по друг начин - организирал следенето на пострадалия/, като убийството е извършено на 03. 07. 2009 г. от В.П.Ф. в гр. Шумен, като деянието е извършено по начин и със средство опасно за живота на мнозина /чрез употреба на огнестрелно оръжие/, с користна цел, извършено е предумишлено и от лице, което действа в изпълнение на решение на организирана престъпна група с ръководител П.В.С. и участници В.П.К., Я.Х.П., Г.Т.Г., В.П.Ф., Д.В.Г. и Г.Ц.Н., както и други неустановени до момента лица – престъпление по чл. 116 ал. 1 т. 6 предл. 1-во, т. 7, т. 9 и т. 10 във вр.  с чл. 115 във вр.  с чл. 20 ал. 3 и ал. 4 от НК.

4. За периода от началото на 2006 г. до 23. 07. 2010 г. на територията на Република България – гр. София , гр. Пловдив, гр. Велико Търново , гр.Самоков, гр. Шумен, гр. Луковит и в района на хижа “В.” /обл. Софийска/ е участвал в организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение на повече от три лица, ръководено от П.В.С., с участници Я.Х.П., Г.Т.Г., В.П.Ф., Д.В.Г. /до 02. 09. 2009 г./ и Г.Ц.Н. /до 02. 09. 2009 г./, както и други неустановени до момента лица, съставено с цел да върши съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години – престъпления по чл. 115 и чл. 116 от НК - умишлени убийства, престъпления по чл. 128 и чл. 129 от НК – умишлено причиняване на средни и тежки телесни повреди и престъпления по чл. 330 от НК - палежи, като групата е въоръжена и е създадена с користна цел - престъпление по чл. 321 ал. 3 предл. 1 и предл. 2, т. 2 във вр. ал. 2 от НК.

5. За това, че придобил и държал до 24. 08. 2010 г. в с. Ч. , обл. Плевен, ул. „П.К.Я. № * – 22 броя патрони с надпис в долната част на гилзата “9 мм. LUGER”,  без да има затова надлежно разрешение /чл. 7 ал. 1 от ЗКВВООБ в сила до 16.09.2010г./ Разрешенията за дейностите по този закон се издават от Министерството на вътрешните работи за определен срок при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона; чл. 50, ал. 3 от ЗОБВВПИ в сила от 17.09.2010 г./ Лицата по ал. 1 и 2 могат да придобиват огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях чрез закупуване, дарение, замяна или по наследство след получаване на разрешение за придобиване, издадено от директора на ГДОП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице; чл. 41 ал. 1 от правилника за прилагане на ЗКВВООБ: Разрешения за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси за самоотбрана се издават на физически лица от директора на ГДОП или упълномощено от него длъжностно лице или от началника на РУ по постоянния им адрес./ – престъпление по чл. 339 ал.1 от НК.

Подсъдимия Я.Х.П., е предаден на съд с обвинения в това, че:

         1. През периода от неустановена дата през лятото на 2008 г. до 03. 07. 2009 г. в гр. София , гр.Самоков и в района на хижа “В.” /обл. Софийска/, в съучастие като помагач с Г.В.В. /подбудител/, П.В.С. и В.П.К. /подбудители и помагачи/, П.С.А., Г.Т.Г. и Р.Г.С.  /помагачи/ и В.П.Ф. /извършител/, умишлено е улеснил В.П.Ф. умишлено да умъртви Р.А.Р. /набавил средства и оръжие за извършване на престъплението, дал съвети и разяснения, обещал е помощ след деянието/, като убийството е извършено на 03. 07. 2009 г. от В.П.Ф. в гр. Шумен, като деянието е извършено по начин и със средство опасно за живота на мнозина /чрез употреба на огнестрелно оръжие/, с користна цел, извършено е предумишлено и от лице, което действа в изпълнение на решение на организирана престъпна група с ръководител П.В.С. и участници В.П.К., Я.Х.П., Г.Т.Г., В.П.Ф., Д.В.Г. и Г.Ц.Н., както и други неустановени до момента лица – престъпление по чл. 116 ал. 1 т. 6 предл. 1-во, т. 7, т. 9 и т. 10 във вр.  с чл. 115 във вр.  с чл. 20 ал. 4 от НК. 

2. За периода от началото на 2006 г. до 23. 07. 2010 г. на територията на Република България – гр. София , гр. Пловдив, гр. Велико Търново , гр.Самоков, гр. Шумен, гр. Луковит и в района на хижа “В.” /обл. Софийска/, е участвал в организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение на повече от три лица, ръководено от П.В.С. с участници В.П.К., Г.Т.Г., В.П.Ф., Д.В.Г. /до 02. 09. 2009 г./ и Г.Ц.Н. /до 02. 09. 2009 г./, както и други неустановени до момента лица, съставено с цел да върши съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години – престъпления по чл. 115 и чл. 116 от НК - умишлени убийства, престъпления по чл. 128 и чл. 129 от НК – умишлено причиняване на средни и тежки телесни повреди и престъпления по чл. 330 от НК - палежи, като групата е въоръжена и е създадена с користна цел - престъпление по чл. 321 ал. 3 предл. 1 и предл. 2 т. 2 във вр. ал. 2 от НК.

Подсъдимия Г.В.В. , е предаден на съд с обвинения в това, че:

1. През периода от неустановена дата на месец август 2008 г. до 25. 03. 2009 г. в гр. София , гр. Велико Търново  и гр. Луковит в съучастие като подбудител и помагач с П.В.С. /подбудител и помагач/, В.П.К. /подбудител и помагач/, П.С.А./помагач/ и В.П.Ф. /извършител/, умишлено склонил /чрез увещание, чрез обещаване и даване на материална облага/ П.В.С. умишлено да склони друго лице умишлено да умъртви П.И.Л., след което П.В.С. на свой ред умишлено е склонил В.П.К. умишлено да склони В.П.Ф. умишлено да умъртви П.И.Л., и умишлено е улеснил извършването на престъплението /набавил средства, дал съвети и разяснения, и по друг начин - организирал следенето на пострадалия/, като убийството е извършено на 25. 03. 2009 г. от В.П.Ф. в гр. Велико Търново , като деянието е извършено по начин и със средство опасно за живота на мнозина /чрез употреба на огнестрелно оръжие/, с користна цел, извършено е предумишлено и от лице, което действа в изпълнение на решение на организирана престъпна група с ръководител П.В.С. и участници В.П.К., Я.Х.П., Г.Т.Г., В.П.Ф., Д.В.Г. и Г.Ц.Н., както и други неустановени до момента лица – престъпление по чл. 116 ал. 1 т. 6 предл. 1-во, т. 7, т. 9 и т. 10 във вр.  с чл. 115 във вр.  с чл. 20 ал. 3 и ал. 4 от НК. 

2. През периода от неустановена дата през лятото на 2008 г. до 03. 07. 2009 г. в гр. София , гр. Велико Търново , гр. Шумен и гр. Луковит в съучастие като подбудител с П.В.С. /подбудител и помагач/, В.П.К. /подбудител и помагач/, П.С.А., Я.Х.П., Г.Т.Г. и Р.Г.С.  /помагачи/ и В.П.Ф. /извършител/, умишлено склонил /чрез увещание, чрез обещаване и даване на материална облага/ П.В.С. умишлено да склони друго лице умишлено да умъртви Р.А.Р., след което П.В.С. на свой ред умишлено е склонил В.П.К. умишлено да склони В.П.Ф. умишлено да умъртви Р.А.Р., като убийството е извършено на 03. 07. 2009 г. от В.П.Ф. в гр. Шумен, като деянието е извършено по начин и със средство опасно за живота на мнозина /чрез употреба на огнестрелно оръжие/, с користна цел, извършено е предумишлено и от лице, което действа в изпълнение на решение на организирана престъпна група с ръководител П.В.С. и участници В.П.К., Я.Х.П., Г.Т.Г., В.П.Ф., Д.В.Г. и Г.Ц.Н., както и други неустановени до момента лица – престъпление по чл. 116 ал. 1 т. 6 предл. 1-во, т. 7, т. 9 и т. 10 във вр.  с чл. 115 във вр.  с чл. 20 ал. 3 от НК.     

3. През периода от неустановена дата на месец април 2008 г. до 18. 07. 2008 г. в гр. София  и гр. Велико Търново  в съучастие като подбудител с П.В.С. /подбудител/, Г.Ц.Н. и П.С.А. /помагачи/ Д.В.Г. /извършител/, умишлено склонил /чрез увещание, чрез обещаване и даване на материална облага/ П.В.С. умишлено да склони друго лице да причини телесна повреда на П.И.Л., след което П.В.С. на свой ред умишлено е склонил Д.В.Г. да причини телесна повреда на П.И.Л., като телесната повреда е причинена на 18. 07. 2008 г. от Д.В.Г. в гр. Велико Търново , изразяваща се в: контузия на главата; разкъсно-контузна рана на главата; сътресение на мозъка; обусловили болки и страдания с временно разстройство на здравето, неопасно за живота със срок на оздравителния процес около 10 дни, представляваща лека телесна повреда, като деянието е извършено с користна цел и от лице, което действа в изпълнение на решение на организирана престъпна група с ръководител П.В.С. и участници В.П.К., Я.Х.П., Г.Т.Г., В.П.Ф., Д.В.Г. и Г.Ц.Н., както и други неустановени до момента лица – престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 8 и т. 10 във вр.  с чл. 130 ал. 1 във вр.  с чл. 20 ал. 3 от НК. 

         4. През периода от неустановена дата на месец април 2008 г. до 18. 08. 2008 г. в гр. София  и гр. Велико Търново  в съучастие като подбудител с П.В.С. /подбудител/ и П.С.А./помагач/ и неизвестен извършител, умишлено склонил /чрез увещание, чрез обещаване и даване на материална облага/ П.В.С. умишлено да склони друго лице умишлено да запали имущество със значителна стойност – лек автомобил „Тойота Авенсис” с ДК № ***, собственост на „Р.л. - Б.” ООД, ползван от П.И.Л., след което П.В.С. на свой ред умишлено е склонил неизвестен извършител умишлено да запали имущество със значителна стойност – лек автомобил „Тойота Авенсис” с ДК№ ****, като палежа е извършен на 18. 08. 2008 г. от неизвестен извършител в гр. Велико Търново , като от деянието са последвали значителни вреди в размер на 32 164 /тридесет и две хиляди сто шестдесет и четири/ лева, палежа е извършен от лице, което действа в изпълнение на решение на организирана престъпна група с ръководител П.В.С. и участници В.П.К., Я.Х.П., Г.Т.Г., В.П.Ф., Д.В.Г. и Г.Ц.Н., както и други неустановени до момента лица и е имало опасност палежа да се разпростре и върху други имоти със значителна стойност – жилищен блок на бул. “Б” № * и л. а. „Опел Астра” с ДК № *** и л. а. ”Рено 19” с ДК № ***– престъпление по чл. 330 ал. 3 във вр.  с ал. 2 т. 2 и т. 4 във вр.  с ал. 1 във вр.  с чл. 20 ал. 3 от НК.

5. На неустановена дата през месец октомври 2007 г. в гр. Велико Търново  и с. Р. /обл. Плевен/ в съучастие като подбудител с П.С.А. /извършител/, умишлено склонил П.А.  /чрез увещание, чрез обещаване и даване на материална облага/ да причини телесна повреда на А.С.А.С. /гражданин на Либия/, като телесната повреда е причинена на 17. 10. 2007 г. от П.С.А. в с. Р. /обл. Плевен/, изразяваща се в: счупване на капачката на левия крак, водеща до трайно затруднение на движението на левия крак за период от два и половина до три месеца, представляваща средна телесна повреда, като деянието е извършено с користна цел – престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 10 във вр.  с чл. 129 ал. 1 във вр.  с чл. 20 ал. 3 от НК. 

6. За това, че придобил и държал до 21. 10. 2010 г. в гр. Велико Търново  боеприпаси – 350 броя боеприпаси кал. 5.6 мм с периферно възпламеняване, 8 бр. боеприпаси кал. 22, 4 бр. боеприпаси 243 /уинчестер/, 1 бр. боеприпаси кал. 6.35 мм /25 Auto/, 4 бр. Боеприпаси кал. 9х18 мм /Макаров/, 154 бр. боеприпаси кал. 12, 32 бр. Боеприпаси кал. 16, без да има затова надлежно разрешение /чл. 7 ал. 1 от ЗКВВООБ в сила до 16.09.2010 г.: Разрешенията за дейностите по този закон се издават от Министерството на вътрешните работи за определен срок при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона; чл. 50, ал. 3 от ЗОБВВПИ в сила от 17.09.2010 г.:  Лицата по ал. 1 и 2 могат да придобиват огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях чрез закупуване, дарение, замяна или по наследство след получаване на разрешение за придобиване, издадено от директора на ГДОП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице; чл. 41, ал. 1 от правилника за прилагане на ЗКВВООБ: Разрешения за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси за самоотбрана се издават на физически лица от директора на ГДОП или упълномощено от него длъжностно лице или от началника на РУ по постоянния им адрес./ – престъпление по чл. 339 ал. 1 от НК.

         7. За това, че през периода от 2000 г. – 2009 г. в гр. Велико Търново  при условията на продължавано престъпление, без съответно разрешение от свое име и като физическо лице е извършил по занятие банкови сделки, за които се изисква такова разрешение съгласно чл. 1, ал. 4, т. 1 от Закона за банките /отм. в сила до 31. 12. 2006 г./; уведомяване на БНБ, съгласно чл. 3 от Закона за кредитните институции/ в сила до 30. 03. 2009 г./, а именно като физическо лице в качеството си на заемодател отпуснал парични заеми срещу лихва на физически лица както следва: на П.П.С., ЕГН ********** – сумата от 14 000 лева, на Г.Ц.С. , ЕГН ********* – сумата от 33 000 лева, на К.П.К. - сумата от 65 000 лева, на Д.Ш.Ш., ЕГН ********** – сумата от 20 000 лева, на К.А.А. , ЕГН ********** – сумата от 20 000 лева, на Н.Й.Н. , ЕГН ********** – сумата от 50 000 лева, на И.П.А.  сумата от 1 500 лева, на М.А.К. , ЕГН ********** – сумата от 5 000 лева, като с дейността си причинил другиму значителни вреди, а именно на: П.П.С. в размер на 17 110 лева, Г.Ц.С.  в размер на 124 080 лева, К.П.К. в размер на 35 000 лева, Д.Ш.Ш. в размер на 5 000 лева, К.А.А.  в размер на 105 000 лева, И.П.А.  в размер на 2 600 лева, М.А.К.  в размер на 17 000 лева и получил значителни неправомерни доходи – в размер на 305 790 лева – престъпление по  чл. 252 ал. 2 предл. 1 и 2 от НК, във вр.  с ал. 1 от НК във вр.  с чл. 20 ал. 2 от НК във вр.  с чл. 26 ал. 1 от НК.

Подсъдимия П.С.А.е предаден на съд с обвинения в това, че:

1. През периода от неустановена дата на месец август 2008 г. до 25. 03. 2009 г. в гр. София , гр. Велико Търново , гр. Пловдив и гр. Луковит, в съучастие като помагач с Г.В.В. /подбудител и помагач/, П.В.С. и В.П.К. /подбудители и помагачи/ и В.П.Ф. /извършител/, умишлено е улеснил В.П.Ф. умишлено да умъртви П.И.Л. /набавил средства, дал съвети и разяснения, и по друг начин – посочил пострадалия, автомобила който управлява, жилището в което живее и офиса в който работи/, като убийството е извършено на 25. 03. 2009 г. от В.П.Ф. в гр. Велико Търново , като деянието е извършено по начин и със средство опасно за живота на мнозина /чрез употреба на огнестрелно оръжие/, с користна цел, извършено е предумишлено и от лице, което действа в изпълнение на решение на организирана престъпна група с ръководител П.В.С. и участници В.П.К., Я.Х.П., Г.Т.Г., В.П.Ф., Д.В.Г. и Г.Ц.Н., както и други неустановени до момента лица – престъпление по чл. 116 ал. 1 т. 6 предл. 1-во, т. 7, т. 9 и т. 10 във вр.  с чл. 115 във вр.  с чл. 20 ал. 4 от НК. 

         2. През периода от неустановена дата през лятото на 2008 г. до 03. 07. 2009 г. в гр. София , гр. Шумен, гр. Пловдив и гр. Луковит, в съучастие като помагач с Г.В.В. /подбудител/, П.В.С. и В.П.К. /подбудители и помагачи/, Я.Х.П., Г.Т.Г. и Р.Г.С.  /помагачи/ и В.П.Ф. /извършител/, умишлено е улеснил В.П.Ф. умишлено да умъртви Р.А.Р., /набавил средства, дал съвети и разяснения/, като убийството е извършено на 03. 07. 2009 г. от В.П.Ф. в гр. Шумен, като деянието е извършено по начин и със средство опасно за живота на мнозина /чрез употреба на огнестрелно оръжие/, с користна цел, извършено е предумишлено и от лице, което действа в изпълнение на решение на организирана престъпна група с ръководител П.В.С. и участници В.П.К., Я.Х.П., Г.Т.Г., В.П.Ф., Д.В.Г. и Г.Ц.Н., както и други неустановени до момента лица – престъпление по чл. 116 ал. 1  т. 6 предл. 1-во, т. 7, т. 9 и т. 10 във вр.  с чл. 115 във вр.  с чл. 20 ал. 4 от НК.

         3. През периода от неустановена дата на месец април 2008 г. до 18. 07. 2008 г. в гр. София  и гр. Велико Търново  в съучастие като помагач с Г.В.В. и П.В.С. /подбудители/, Г.Ц.Н. /помагач/ и Д.В.Г. /извършител/, умишлено улеснил /набавил средства, дал съвети и разяснения, и по друг начин – посочил пострадалия, автомобила който управлява, жилището в което живее и офиса в който работи/ Д.В.Г. да причини телесна повреда на П.И.Л., като телесната повреда е причинена на 18. 07. 2008 г. от Д.В.Г. в гр. Велико Търново , изразяваща се в: контузия на главата; разкъсно-контузна рана на главата; сътресение на мозъка; обусловили болки и страдания с временно разстройство на здравето, неопасно за живота със срок на оздравителния процес около 10 дни, представляваща лека телесна повреда, като деянието е извършено с користна цел и от лице, което действа в изпълнение на решение на организирана престъпна група с ръководител П.В.С. и участници В.П.К., Я.Х.П., Г.Т.Г., В.П.Ф., Д.В.Г. и Г.Ц.Н., както и други неустановени до момента лица – престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 8 и т. 10 във вр.  с чл. 130 ал. 1 във вр.  с чл. 20 ал. 4 от НК.

4. През периода от неустановена дата на месец април 2008 г. до 18. 08. 2008г. в гр. София  и гр. Велико Търново  в съучастие като помагач с Г.В.В. и П.В.С. /подбудители/ и неизвестен извършител, умишлено улеснил /набавил средства, дал съвети и разяснения, и по друг начин – посочил пострадалия, автомобила който управлява, жилището в което живее и офиса в който работи/  неизвестния извършител умишлено да запали имущество със значителна стойност – лек автомобил „Тойота Авенсис” с ДК № ***, собственост на „Р.л. - Б.” ООД, ползван от П.И.Л., като палежа е извършен на 18. 08. 2008 г. от неизвестния извършител в гр. Велико Търново , като от деянието са последвали значителни вреди в размер на 32 164 /тридесет и две хиляди сто шестдесет и четири/ лева, палежа е извършен от лице, което действа в изпълнение на решение на организирана престъпна група с ръководител П.В.С. и участници В.П.К., Я.Х.П., Г.Т.Г., В.П.Ф., Д.В.Г. и Г.Ц.Н., както и други неустановени до момента лица, и е имало опасност палежа да се разпростре и върху други имоти със значителна стойност – жилищен блок на бул. “Б” № * и л. а. „Опел Астра” с ДК № *** и л. а. ”Рено 19” с ДК № ***– престъпление по чл. 330 ал. 3 във вр.  с ал. 2 т. 2 и т. 4 във вр.  с ал. 1 във вр.  с чл. 20 ал. 4 от НК.

5. На 17. 10. 2007 г. в с. Р. /обл. Плевен/ в съучастие като извършител с Г.В.В. /подбудител/, умишлено причинил телесна повреда на А.С.А.С. /гражданин на Либия/, изразяваща се в: счупване на капачката на левия крак, водеща до трайно затруднение на движението на левия крак за период от два и половина до три месеца, представляваща средна телесна повреда, като деянието е извършено с користна цел – престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 10 във вр.  с чл. 129 ал. 1 във вр.  с чл. 20 ал. 2 от НК.

      6. За това, че придобил и държал до 22. 09. 2010 г. в гр. Велико Търново  огнестрелно оръжие - /ловна пушка марка “ZBROJOUKA BRNO” с фабр. № 389015 на затворния блок и № на цевна кутия 3-139822/ и боеприпаси – /1 бр. патрон 3/58, 10 бр. патрони кал. 16, 14 бр. патрони за карабина 243 winchester, 39 бр. патрони кал. 9 мм, 58 бр. патрони кал. 22, 297 бр. патрони  кал. 12/, - без да има за това надлежно разрешение /чл. 7, ал. 1 от ЗКВВООБ в сила до 16.09.2010 г.: Разрешенията за дейностите по този закон се издават от Министерството на вътрешните работи за определен срок при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона; чл. 50, ал. 3 от ЗОБВВПИ в сила от 17.09.2010 г.: Лицата по ал. 1 и 2 могат да придобиват огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях чрез закупуване, дарение, замяна или по наследство след получаване на разрешение за придобиване, издадено от директора на ГДОП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице; чл. 41, ал. 1 от правилника за прилагане на ЗКВВООБ: Разрешения за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси за самоотбрана се издават на физически лица от директора на ГДОП или упълномощено от него длъжностно лице или от началника на РУ по постоянния им адрес./ – престъпление по чл. 339 ал. 1 от НК.

Подсъдимия Р.Г.С.  е предаден на съд с обвинения в това, че:

1. През периода от неустановена дата през лятото на 2008г. до 03. 07. 2009г. в гр. София , гр.Самоков и в района на хижа “В.” /обл. Софийска/, в съучастие като помагач с Г.В.В. /подбудител/, П.В.С. и В.П.К. /подбудители и помагачи/, П.С.А., Г.Т.Г. и Я.Х.П. /помагачи/ и В.П.Ф. /извършител/, умишлено е улеснил В.П.Ф. умишлено да умъртви Р.А.Р. /набавил средства и оръжие за извършване на престъплението, дал съвети и разяснения, обещал е помощ след деянието/, като убийството е извършено на 03. 07. 2009г. от В.П.Ф. в гр. Шумен, като деянието е извършено по начин и със средство опасно за живота на мнозина /чрез употреба на огнестрелно оръжие/, с користна цел, извършено е предумишлено и от лице, което действа в изпълнение на решение на организирана престъпна група с ръководител П.В.С. и участници В.П.К., Я.Х.П., Г.Т.Г., В.П.Ф., Д.В.Г. и Г.Ц.Н., както и други неустановени до момента лица – престъпление по чл. 116 ал. 1 т. 6 предл. 1-во, т. 7, т. 9 и т. 10 във вр.  с чл. 115 във вр.  с чл. 20 ал. 4 от НК.  

2. За това че от неустановена дата до 24. 08. 2010год. придобил и държал в хижа “М.” природен парк “Рила”, общ. Самоков и в хижа “В.” – к-с Боровец, общ. Самоков боеприпаси – 30 бр. патрони 12 калибър, 51 бр. малокалибрени патрони 22 кал (5.6мм) long rifle (LR) с периферно възпламеняване, 26 бр. патрони калибър 62х45мм NATO, без да има за това надлежно разрешение /чл. 7 ал. 1 от ЗКВВООБ в сила до 16. 09. 2010г.: Разрешенията за дейностите по този закон се издават от Министерството на вътрешните работи за определен срок при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона; чл 50 ал. 3 от ЗОБВВПИ в сила от 17. 09. 2010г.:  Лицата по ал. 1 и 2 могат да придобиват огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях чрез закупуване, дарение, замяна или по наследство след получаване на разрешение за придобиване, издадено от директора на ГДОП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице; чл 41 ал. 1 от правилника за прилагане на ЗКВВООБ: Разрешения за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси за самоотбрана се издават на физически лица от директора на ГДОП или упълномощено от него длъжностно лице или от началника на РУ по постоянния им адрес./ – престъпление по чл.339 ал.1 от НК

По делото са предявени и приети за съвместно разглеждане граждански искове от:

 От Н.Л.Г. срещу подс. П.В.С. и В.П.К.за сумата от 300 000 лв. за причинени неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва от датата на увреждането 06. 04. 2008 г. до окончателното изплащане на сумата.

От Н.Л.Г., действаща като майка и законен представител на малолетния Л.Б.Г. срещу подс. П.В.С. и В.П.К. за сумата от 300 000 лв. за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането 06. 04. 2008 г. до окончателното изплащане на сумата.

От Н.Л.Г., действаща като майка и законен представител на малолетния Д.Б.Г. срещу подс. П.В.С. и В.П.К.за сумата от 300 000 лв. за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането 06. 04. 2008 г. до окончателното изплащане на сумата.

От М.С.Г.  срещу подс. П.В.С. и В.П.К. за сумата от 300 000 лв. за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането 06. 04. 2008 г. до окончателното изплащане на сумата.

От А.Б.Л. срещу подс. П.В.С., В.П.К.и и П.С.А., за сумата от 400 000 лв. за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането 25. 03. 2009 г. до окончателното изплащане на сумата.

От М.П.Л. срещу подс. П.В.С., В.П.К.и и П.С.А. за сумата от 200 000 лв. за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането 25. 03. 2009 г. до окончателното изплащане на сумата.

От И.П.Л. срещу подс. П.В.С., В.П.К. и П.С.А. за сумата от 200 000 лв. за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането 25. 03. 2009 г. до окончателното изплащане на сумата.

От В.Д.М.-Р. срещу подс. П.В.С., В.П.К., Я.Х.П., Г.В.В. , П.С.А. и Р.Г.С.  за сумата от 982 800 лв. за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането 03. 07. 2009 г. до окончателното изплащане на сумата.

От Р.Р.Р., действаща със съгласието на майка си В.Д.М.-Р. срещу подс. П.В.С., В.П.К., Я.Х.П., Г.В.В., П.С.А. и Р.Г.С.  за сумата от 982 800 лв. за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането 03. 07. 2009 г. до окончателното изплащане на сумата.

От Н.Г.П. срещу подс. П.В.С. за сумата от 50 000 лв. за причинени неимуществени вреди от деянието по чл. 131 ал. 1 т. 8 и т. 10 във вр.  с чл. 129 ал. 1 във вр.  с чл. 20 ал. 3 от НК, ведно със законната лихва от 27. 06. 2011 г. до окончателното изплащане на сумата, за сумата от 50 000 лв. за причинени неимуществени вреди от деянието по чл. 330 ал. 2 т. 4 във вр.  с ал. 1 във вр.  с чл. 20 ал. 3 и ал. 4 от НК и за сумата от  50 000 лв. за причинени неимуществени вреди от деянието по чл. 333 във вр.  с чл. 330, ал. 2 т. 4 във вр.  с ал. 1 във вр.  с чл. 20 ал. 3 и ал. 4 от НК, ведно със законната лихва от 27. 06. 2011 г. до окончателното изплащане на сумата.

Разпитани на досъдебното производство, а и в съд. заседание подсъдимите П.В.С., В.П.К., Я.Х.П., Г.В.В., П.С.А. и Р.Г.С.  не  се признават за виновни по предявените им обвинения.

Представителите на ШОП поддържат обвиненията срещу подсъдимите, за които са предадени на съд. Намират, че са налице достатъчно доказателства от анализа на които да се достигне до извода, че именно подсъдимите са осъществили всяко от деянията, за които са предадени на съд. Не се поддържа от представителите на ШОП обвинението срещу подс. Г.В. за престъпление по чл. 339 ал. 1 от НК за 32 бр. ловни патрона калибър 12, обвинението за престъпление по чл. 252 ал. 2 от НК по отношение на подс. Г.В. само за това, че същото е осъществено при условията на продължавано престъпление по чл.26 ал. 1 от НК, както и относно обвинението на подс. Г.В. за същото престъпление по отношение лицето Н.Й.Н.. Предлагат се наказания  обсъждайки степента на обществената опасност на всяко едно от деянията на всеки подсъдим поотделно, както и наличието на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като единствено възможни да осъществят целите на наказанието предвидени в чл. 36 ал. 1 от НК: за подс. П.С. за всяко престъпление по чл. 116 от НК – доживотен затвор без замяна, за престъплението по чл. 321 ал. 3 от НК – наказание в максимално предвидения размер, за престъпленията по чл. 131 от НК извършени по отношение пострадалите Н.П. и П.Л. – наказания в максимално предвидения в закона размер за всяко едно от тях, за престъпленията по чл. 330 ал. 2 и по чл. 333 от НК извършени по отношение имущество на пострадалите Н.П., А.Б. и П.Л. – наказания в максимално предвидения размер за всяко едно от тях;  за подс. В.К.  за всяко от деянията по чл. 116 от НК – доживотен затвор без замяна и за престъплението по чл.321 ал. 3 от НК – наказание в максимално предвидения размер и за деянието по чл. 339 ал. 1 от НК – наказание в максималния размер; за подс. Я.П.– за престъплението по чл. 116 от НК – наказание доживотен затвор без замяна, а за престъплението по чл. 321 ал. 3 от НК – наказание в максималния размер; За подс. Г.В. – за всяко престъпление по чл. 116 от НК – наказание доживотен затвор без замяна, за престъпленията по чл. 131 от НК по отношение пострадалите П.Л. и А.С. – наказание в максималния размер, за престъпленията по чл. 330 ал. 3 и чл. 339 ал. 1 от НК – наказания в максималния размер, за престъплението по чл. 252 ал. 2 от НК – наказание лишаване от свобода в максималния размер, както и конфискация на намерените и иззети от офиса на „ П.– СГ” ЕООД парични средства, както и на възбранените по делото на досъдебното производство недвижими имоти; За подс. П.А. – за двете престъпления по чл. 116 от НК – наказания доживотен затвор, за престъпленията по чл. 131 от НК с пострадали П.Л. и А.С. – наказания в максималния размер, за престъпленията по чл. 330 ал. 3 от НК по отношение пострадалия П.Л. и по чл. 339 ал. 1 от НК – наказания в максималния размер; За подс. Р.С.  за престъплението по чл. 116 от НК – наказание 20 г. лишаване от свобода и за престъплението по чл. 339 ал. 1 от НК – наказание в максималния размер. Предлага се и определяне на общо наказание на всеки подсъдим на осн. чл. 23 ал. 1 от НК. По отношение предявените и приети за съвместно разглеждане граждански искове, представителите на ШОП намират същите за основателни и доказани и предлагат същите да бъдат присъдени по справедливост.

Повереникът на гр. ищец  и частен обвинител Н.П. – адв.Ж.Ж.  намира, че е доказано по безспорен и категоричен начин извършването на деянията по чл. 131, 330 и 333 от НК по отношение на пострадалия Н.П., поради което предлага на подс. П.С. да бъдат наложени за всяко от престъпленията справедливо и законосъобразно наказание. По отношение на предявените граждански искове, намира, че на пострадалия П. са причинени неимуществени вреди – болка и страдание и моли съда да присъди гражданските искове в пълния им предявен размер, ведно с разноските на неговия клиент.

Повереникът на гр. ищци  и частни обвинители А.Л. , М.Л. и И.Л.  – адв.Б.Б. сочи, след анализ на доказателствата, че осъществените спрямо личността на пострадалия П.Л. престъпления по чл. 131 и 116 от НК са доказани от така събраните по делото доказателства. Предлага на подсъдимите да бъдат наложени поисканите от представителите на прокуратура наказания, като единствено справедливи. По отношение предявените граждански искове на своите доверители, намира същите за основателни и доказани, поради което моли същите да бъдат присъдени в пълния им размер, както са предявени.

Адвокат И.Н.  – защитник на подс. П.С. след обстоен анализ на показанията на свидетелите на обвинението, както и доказателствата съдържащи се в протоколите за ВДС по използваните СРС, намира, че свидетелските показания и протоколите за ВДС не следва да се кредитират поради изложените доводи. Приема, че не са налице годни и безспорни доказателства, от които да се направи извода, че неговия подзащитен – подс. П.С. е извършил престъпленията, за които е предаден на съд. Намира, че са допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство и в съдебното. Поради това намира, че единствения справедлив и законосъобразен съдебен акт по отношение неговия подзащитен е оправдателната присъда. Моли подс. П.С. да бъде оправдан по всички обвинения.

Адвокат Н.Б.  – защитник на подс. П.С. излага доводи за нарушено право на защита на подсъдимите още на досъдебното производство. Нарушено е според този защитник, правото на защита на подсъдимите и в съдебното производство. Прави анализ на събраните по делото доказателства, като ги групира в четири групи – веществени доказателства, писмени доказателства, веществени доказателствени средства, събрани със специални разузнавателни средства и гласни доказателства. При този анализ на доказателствата, намира, че са допуснати процесуални нарушения при събирането на доказателствата, както и че от тези доказателства не може да се извеждат изводи за участието на подс. П.С. във всяко едно от престъпленията за които е предаден на съд. Сочи доводи за допуснати съществени процесуални нарушения в съдебното производство. С оглед направения анализ на доказателствата и изводите въз основа на тези доказателства, приема, че следва по отношение подс. П.С. да бъде постановена оправдателна присъда. Като алтернатива – прави искане за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за установяване истината по делото.

В защитната си реч подс. П.С. поддържа казаното от неговите защитници, като прави анализ на свидетелските показания на свидетелите Дж., Ц., П., П. и М., както и на писмените доказателства. Намира, че не следва да се кредитират показанията на тези свидетели, както поради това, че същите са противоречиви, така и поради това, че са манипулирани. Излага доводи по отделни факти по всяко от предявените му обвинения. Намира, че от доказателствата по делото не е доказано, той да е извършил някое от престъпленията за които е предаден на съд, поради което според него няма основание за постановяване на осъдителна присъда.

Адв. Р.А. – защитник на подс. В.К. излага доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, както на досъдебното, така и в съдебното производство. При анализа на свидетелските показания на Св. Дж., П., Ц. и М. приема, че са налице противоречия в тези показания. В тях  се съдържат твърдения и съждения, а липсва конкретика по факти от които обвинението прави изводи за осъществяване на престъпленията за които подсъдимите са предадени на съд и за конкретното участие на всеки подсъдим. Не следва според този защитник да се кредитират показанията на тези свидетели и защото те са зависими свидетели, като се излагат доводи в тази насока. Защитника прави анализ и на отделните престъпления и доказателствата свързани с тези престъпления, като стига до извода, че не са налице годни доказателства от които да се приеме, че подсъдимите са извършили престъпленията в които са обвинени. Анализира и доказателствата по конкретните обвинения срещу подс. В.К., като и тук стига до извода, че от събраните доказателства не следва да е установено, че подс. В.К. е осъществил престъпленията за които е предаден на съд. В заключение, моли за присъда постановена по вътрешно убеждение, закон и доказателства.

Адв. И.А.  – защитник на подс. В.К. намира, че обвинителния акт не отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК и на Тълкувателно решение № 2/2002г. на Общото събрание на Наказателна колегия на Върховния касационен съд. От тук извежда и нарушено право на защита на подсъдимите, както и други процесуални нарушения  още на досъдебното производство, като в подкрепа на тезата си сочи и практика на ВКС, на Върховния съд, на Конституционния съд и на Европейския съд. Прави анализ на обвинителния акт, така и на обвинителната реч на представителите на прокуратурата. Сочи липса на факти в обстоятелствената част на обвинителния акт от които да се правят изводи , както по основния състав на всяко от престъпленията, така и относно квалифициращите ги признаци. А съпоставяйки обвинителния акт и обвинителната реч, стига до извод, че в обвинителната реч се прави недопустимо от закона разширяване на фактическото обвинение по отделните деяния. Защитника обсъжда свидетелските показания във връзка с тяхното събиране и дали то е съобразено с процесуалния закон. Обсъждат се на същата основа и други писмени доказателства и доказателствените средства с които са събирани и проверявани както те, така и гласни доказателства. Прави се и анализ на квалификацията на отделните деяния, съобразно събраните по делото доказателства. Предлага подс. В.К. да бъде признат за невиновен и оправдан по обвиненията за престъпления по чл. 116 и чл. 321 от НК. относно обвинението за престъпление по чл. 339 ал. 1 от НК намира, че не е доказано по делото начина на придобиване на патроните. Относно държането без съответно разрешение, намира, че същото е доказано, но се касае за маловажен случай, поради което следва подс. В.К. да бъде оправдан по това обвинение. Като алтернатива, ако съда не приеме тези доводи, предлага подс. В.К. да бъде признат за виновен и осъден, като му се наложи наказание в размер на фактически изтърпяното по мярката за неотклонение „ Задържане под стража”.

В защитната си реч подс. В.К. поддържа защитните речи на своите защитници. Излага доводи, че не е осъществил престъпленията за които е предаден на съд. Обсъжда начина на провеждане на досъдебното производство. Намира, че не са налице доказателства за негово участие в извършване на тези престъпления. Накрая – моли за справедлива присъда.

Адвокат А.А.  – защитник на подс. Я.П. в защитната си реч прави анализ на изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, като ги свързва с анализ на събраните по делото доказателства. Намира, че твърдените от обвинението факти в обвинителния акт не са доказани, както по отношение на ОПГ и участието на подс. Я.П., така и по отношение другите престъпления визирани в обстоятелствената част на обвинителния акт и съпричастността на подс. Я.П. към тях. Няма според този защитник никакви доказателства за каквото и да било участие на подс. Я.П. във връзка с обвинението му по чл. 116 от НК за убийството на Р.Р.. Прави и анализ на свидетелските показания касаещи обвинението по чл. 116 от НК на неговия подзащитен, при който намира, че не са налице доказателства за неговата съпричастност, а тези от свидетелските показания в които се говори за участие на подс. Я.П. в това деяние не следва да се кредитират, като се излагат доводи за това. Излага и доводи за допуснати процесуални нарушения, водещи до ограничаване правото на защита на подс. Я.П.. В заключение, приема, че обвиненията срещу подс. Я.П. не са доказани по категоричен и безспорен начин, поради което моли съда, подс. Я.П.да бъде оправдан по предявените му обвинения.

В защитната си реч подс. Я.П. сочи, че не се счита за участник в ОПГ, че не се познава с подс. В.К. и  П.С., като за последния твърди, че има контакти и то след началото на 2010г. Анализира и показанията на тази част от свидетелите по делото, които касаят обвиненията които са му предявени. Заявява, че е невинен и на тази база  иска от съда справедливост.

Адвокат Л.Т.  – защитник на подс. Г.В. намира, че обвиненията срещу подс. Г.В. не са доказани по несъмнен и категоричен начин, както изисква НПК. Излага доводи на причините за предявените срещу подс. Г.В. обвинения, не само за престъпленията по чл. 116 от НК, а и за тези по чл. 131, 330, 339 и чл. 252 от НК. Прави анализ на фактическата обстановка, установена в обвинителния акт и доказателствата свързани с това. Намира, че не следва да се кредитират показанията на част от свидетелите и излага доводи в подкрепа на това си становище като основно, това е зависимостта на тези свидетели, както и по отношение данните съдържащи се в протоколи за ВДС от приложението на СРС. Поради това намира, че не са налице доказателства, нито за мотива на подс. Г.В., нито за поръчителство от негова страна по отношение обвиненията по чл. 116 от НК. Анализира и доказателствата свързани с обвинението по чл. 339 от НК, като приема, че не са налице такива в достатъчна степен, че да се направи извода, че именно подс. Г.В. е придобил и държал намерените и иззети от офиса на фирмата му и от жилището на ул. “Т.Т.”  № * боеприпаси. По отношение обвинението по чл. 131 от НК с пострадал А.С., защитника анализирайки както гласните, така и писмените доказателства и доказателствени средства, намира, че това обвинение не е доказано. По отношение обвинението по чл. 252 ал. 2 от НК също се анализират писмените и гласни доказателства, като защитника приема, че не са налице доказателства, нито за осъществяване на банкова дейност, нито за предоставяне в заем парични суми срещу определена лихва. Сочи доводи и за допуснати процесуални нарушения на досъдебното производство. Моли съда подс. Г.В. да бъде признат за невиновен и оправдан по всички обвинения за престъпленията за които е предаден на съд.

Адвокат Д.Р. – защитник на подс. Г.В. прави анализ на обвиненията предявени на подс. Г.В. и доказателствата свързани с тях. Намира, че от събраните доказателства, част от които следва да се изключат като такива,  не може да се обоснове извод, че подс. Г.В. е осъществил деянията за които е предаден на съд. Обосновава, че обясненията на неговия подзащитен за годно доказателство по делото. Сочи и допуснати процесуални нарушения в съдебната фаза на наказателното производство. Моли съда да приеме, че подс. Г.В. е невинен и да постанови присъда с която да бъде оправдан.

Адвокат К.Б.  – защитник на подс. Г.В. по отношение голяма част от свидетелите намира, че те са контролирани свидетели, поради което не следва да се кредитират показанията им. Сочи и за допуснати процесуални нарушения на досъдебното производство, накърняващи правото на защита на подсъдимите. Анализира и правната квалификация на деянията за които подс. Г.В. е предаден на съд, като намира, че същата е неправилна не само по основния състав, но и по отношение квалифициращите признаци. Приема, че следва съдебното производство да се прекрати и делото да се върне на прокурора за отстраняване на допуснати процесуални нарушения, а като алтернатива – да бъде постановена присъда с която подс. Г.В. да бъде признат за невиновен и оправдан по всички обвинения.

Адвокат Ю.Г. – защитник на подс. Г.В. в защитната си реч сочи за допуснати процесуални нарушения на досъдебното производство. Излага доводи защо не следва да се кредитират показанията на част от свидетелите, чиито показания касаят предявените на подс. Г.В. обвинения. Твърди за неправилна квалификация на част от деянията по обвинението на подс. Г.В.. Намира, че след като не са налице доказателства за съпричастност на подс. Г.В. по отношение престъпленията за които е предаден на съд, не са налице и доказателства за мотива и подбудите за извършване на тези деяния, то следва да се постанови присъда с която подс. Г.В. бъде оправдан по всички обвинения.

Защитниците на подс. Г.В. – А.Г.В. , В.Г.В. и А.С.В.  поддържат казаното от другите защитници на подс. Г.В. и исканията им същия да бъде оправдан.

 В защитната си реч подс. Г.В. поддържа защитните речи на своите защитници. Прави анализ на свидетелските показания касаещи предявените му обвинения, като излага доводи кои от тях и защо не следва да се кредитират. Моли съда да бъде оправдан по всички обвинения.

Адвокат Г.С.  – защитник на подс. П.А. в защитната си реч сочи доводи за несъответствие на обвинителния акт с разпоредбата на чл. 246 от НПК, тъй като не съдържал фактическите действия на неговия подзащитен с които той осъществил състава на престъплението по чл. 116 от НК за убийството на Р.Р.. Същото, според защитника касае и другите обвинения на подс. П.А.. Сочи като довод за процесуално нарушение и незаконен състав на съда разглеждащ настоящото дело, както и незаконосъобразно участие на прокурор Я.  при разглеждане на делото, като излага доводи в своя подкрепа. Прави анализ и на правната квалификация на престъпленията за които е обвинен подс. П.А., като обсъжда в тази насока и събраните по делото доказателства. Навежда доводи защо не следва да се кредитират показанията на част от свидетелите по делото, както и относно липсата на доказателства за мотива, както на подс. П.А., така и на подс. Г.В. за осъществяване на тези престъпления. Сочи и липсата на всякакви доказателства свързващи подс. П.А. с убийството на Р.Р.. По отношение обвинението по чл. 339 от НК намира същото за малозначително по смисъла на чл. 9 ал. 2 от НК. Предлага на съда да постанови оправдателна присъда по отношение другите обвинения за които подс. П.А. е предаден на съд, а по отношение обвинението по чл. 339 от НК предлага съда да оправдае подс. П.А. по това обвинение, тъй като същото е малозначително или да му наложи минимално по размер наказание.

 Подс. П.А. в защитната си реч поддържа казаното от неговия защитник, сочи доводи само по отношение обвинението по чл. 131 от НК по отношение пострадалия А.С.. Моли за присъда, която да не му дава основание да я обжалва.

         Адвокат Д.М.  – защитник на подс. Р.С.  анализира показанията на св. В.Г.  и анонимен свидетел № 4, като твърди, че на базата на тези показания не може да бъде постановена осъдителна присъда за неговия подзащитен. Прави се анализ и на останалите гласни доказателства касаещи обвинението на подс. Р.С.  по чл. 116 от НК. Обсъждат се и другите свидетелски показания, както и обясненията на подс. Р.С.  и се анализират в съвкупност с писмените доказателства. Изразява становище, че и от тези доказателства не следва извода, че подс. Р.С.  е осъществил деяние по чл. 116 от НК. Намира за неправилна и правната квалификация на това обвинение. Приема също така, че не са налице доказателства и по отношение второто обвинение на подс. Р.С.  за осъществено престъпление по чл. 339 от НК. Моли съда да постанови присъда с която подс. Р.С.  да бъде признат за невиновен и оправдан по тези обвинения.

Адвокат А.Д.  – резервен защитник на подс. Р.С.  прави анализ на гласните доказателства и обстоятелствената част на обвинителния акт. Намира, че от гласните доказателства – тези от тях които следва да се кредитират, не следва да се приема за доказано, че подс. Р.С.  е осъществил деянията за които е предаден на съд. Излага доводи за неправилност и необоснованост на правната квалификация на деянието по чл. 116 от НК. Сочи допуснати процесуални нарушения, както на досъдебното, така и в съдебното производство. Моли да бъде постановена оправдателна присъда по отношение подс. Р.С. .

В защитната си реч подс. Р.С.  изразява съгласие с доводите на защитниците си. Обсъжда свидетелските показания касаещи престоя на хижа „ В.” на В.Ф. и Г.Г., както и действията на подс. Я.П.. Намира, че не следва да се дава вяра на показанията на св. В.Г.  и анонимен свидетел № 4. По отношение обвинението по чл. 339 от НК твърди, че намерените патрони на хижа “М.” не са негови и не ги е придобивал и държал, а за тези на хижа “В.” заявява, че от края на лятото на 2009г. не е ходил на тази хижа, като в този период там е имало други хижари. Моли да бъде оправдан.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

От събраните по делото писмени, гласни и веществени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

   По отношение дейността на организираната престъпна група:

          Подс. П.С. се занимавал с активна спортна дейност, бил състезател по сумо. Участвал в много международни и републикански състезания по сумо. Имал множество спортни успехи – станал европейски и световен вицешампион по сумо, както и многократно републикански шампион. Спечелил и множество други медали и отличия от различни републикански и международни състезания. Същевременно  бил и треньор на националния отбор на страната по сумо, а през м. ноември 2009 г. бил избран за председател на Българската федерация по сумо, а през 2010 г. и за председател на Европейската федерация по сумо. Развивал и друга активна дейност за популяризиране на спорта сумо, включително и демонстрационни игри. Наред със спортната дейност подс. П.С. осъществявал обществена дейност, като бил нещатен експерт към Комисията за младежта и спорта към 41 Народно събрание, за което често посещавал Парламента. Участвал в изработване на проектозакони свързани с младежта и спорта. Наред с обществената дейност подс. П.С. осъществявал и търговска дейност, чрез търговски дружества – “В. 1” ЕООД; “В.б.” ЕООД и “П.С.-т.д.” ЕООД с едноличен собственик – Е.З.. Заедно със съпругата си Е.З. държали и заведение в Студентски град – кафе „ К. ”, където на занимаващите се със спорта сумо се предлагало хранене съобразено със спортната им дейност. Използвайки комуникативните си възможности, спортната си, обществена и търговска дейност подс. П.С. успял да изгради добри контакти с представители на бизнеса, спорта и политическите среди в страната. При осъществяване на търговската дейност на дружествата с участие на подс. П.С. били използвани различни превозни средства – леки и лекотоварни автомобили.

       Като състезател и треньор по сумо, подс. П.С. активно участвал в подбора на състезатели от други спортове за включването им в спорта сумо. По този повод подс. П.С. се запознал в началото на лятото на 2007 г. с лицето Д.В.Г. от гр.Самоков, който тренирал борба. Предприел действия за привличане на Г.  като сумист. Д.Г.  се познавал лично и със св. Х.С.Х., състезател по сумо и близък познат на подс. П.С.. Като започнал да тренира спорта сумо Д.Г.  оставал да преспива и в дома на св. Х..

  Подс. В.К. работел като охранител на лицето М.Б. , известен като – Б.М. . Преди 2005 г. той се запознал с подс. П.С.. В началото на 2006 г. подс. В.К. започнал работа като куриер във „В.Б.„ ЕООД, която работа му дала възможност за повече срещи с подс. П.С.. Контактите между двамата продължили и през следващите години. През 2007 г. св. Б. Дж. започнал работа при подс. П.С., от начало като шофьор на съпругата му, а по късно - в търговската дейност на подс. П.С. за разнос на минерална вода, който бизнес подс. П.С. осъществявал чрез дружеството „ПС-т.д.” ЕООД, както и чрез дружеството „ В.-1 ” ЕООД, което на малко по късен етап станало негова собственост. За тази дейност в началото на 2008 г. се ползвали две бази – складова база в гр.Нови хан и склад в бл. №* в Студентски град в гр. София , без да има сключени писмени договори за това. През лятото на 2008 г. бил сключен договор за наем с НСА за складовата база в блок * на Студентски град. След като Св. Дж. започнал да се занимава с разнос на минерална вода, като шофьор на съпругата и детето на подс. П.С. бил нает св. Л.А.Ц.. Подс. П.С. ползвал Св. Ц.  и като личен шофьор и му възлагал и други задачи.

През 2007 г. у подс. П.С. възникнала идеята да се възползва от контактите си в спортните и бизнес среди, за да придобива и неправомерни материални облаги чрез приемане и изпълняване на поръчки за нанасяне на побои и палежи, а в последствие и убийства. От личните си наблюдения и контакти със спортисти занимаващи се със сумо, подс. П.С. преценил, че може да възлага изпълнението на поръчки за побои и палежи на някои от спортистите. В тази връзка говорил с Д.Г.  и още три неустановени по делото лица и възползвайки се от авторитета и позициите си в спорта, успял да ги убеди да участват в нанасяне на побои и извършване на палежи, като им обещал и заплащане при изпълнение на дадена поръчка. Д.Г.  и другите три лица се съгласили.

         Първата поета от подс. П.С. поръчка той възложил за изпълнение на Д.Г.  и трите неустановени по делото лица, а именно нанасяне на побой на пострадалия Н.П.. Тази поръчка подс. П.С. приел за изпълнение от св. Н.П. Двамата се познавали от техен общ познат – Е.Т.. Подс. П.С. за поетата поръчка получил от св. П. неустановена по делото сума. На 16. 08. 2007 г. на пострадалия П.  бил нанесен побой пред дома му от Д.Г., като с него били и трите неустановени по делото лица, едно от които било в непосредствена близост до Д.Г.  при нанасяне на побоя, а другите две лица наблюдавали от отсрещния тротоар на улицата.

           В началото на 2008 г. св. Г.П.П.  от гр.Ботевград, който имал криминалистически регистрации в МВР за извършени криминални престъпления, а бил и осъждан за извършени такива престъпления, се запознал със св. Б. Дж.. Св. Дж. представил на подс. П.С., св. П., като му казал, че П. щял да работи при него във дружеството занимаващо се с дистрибуция на минерална вода. Подс. П.С. се съгласил. Тъй като заплащането не го удовлетворявало, св. П. поискал от Св. Дж. да му бъде възлагана и друга работа срещу съответно възнаграждение. Св. П. не разполагал с квартира в гр. София , поради което бил настанен от Св. Дж., първоначално да живее в склада за минерална вода в бл. * в Студентски град. В едно от помещенията на склада се съхранявали автомобилни гуми, където по нареждане на подс. П.С. бил държан сак. В сака имало взривно устройство, автомат „Калашников” със сгъваем приклад, два пълнителя с патрони за автомата, допълнителни патрони за този автомат, рязана ловна пушка и патрони за пистолет.

В началото на  м. февруари същата година подс. П.С. приел поръчка за нанасяне на побой над лице, което управлявало автомобил „ Лексус”, и да му бъде предадено послание „Поздрави от И. ”, като получил неустановена по делото сума. Подс. П.С. възложил на Св. Дж. да бъде извършен побой над това лице което живеело в Студентски град, като побоя следвало да бъде осъществен от св. П. и лицето Д.Г.. Възложил наред с побоя, да бъде отправено към това лице и послание, а именно – “Поздрави от И. ”. Св. Дж. предал на Г.  и св. П. дадената поръчка за побоя. Обяснил, че въпросното лице управлява автомобил „Лексус”, казал номера на автомобила и в кое заведение обичайно вечеря лицето. Казал на П. и Г., ще им се дадат от подс. П.С. по 500 лв. за изпълнение на поръчката. Няколко дни подред св. П. и Д.Г.  стояли в близост до посоченото им заведение, за да установят лицето, на което да нанесат побой. След няколко дни П. и Г.  видели въпросния автомобил и изчакали лицето да излезе от заведението. Когато въпросното лице приближило до автомобила, Д.Г.  му нанесъл удари, извадил газов пистолет и го опрял в главата на това лице. Предал посланието „Поздрави от И. ”. След това Г.  се върнал при св. П., който го изчаквал в близост и двамата напуснали мястото. Няколко дни по късно подс. П.С. в кафе „ К. „ в присъствието на Св. Дж. дал на св. П. и Д.Г.  по 500 лв. за нанесения побой.

 Също така през м. февруари 2008 г. подс. П.С. получил от св. П. втора поредна поръчка за нанасяне на побой над св. П. и палеж на магазина му, находящ се в двора на къщата в която живеел П. . Подс. П.С. получил неустановена сума пари за това. Няколко дни преди 22.02.2008 г. подс. П.С. наредил на св. П. и Д.Г. , чрез Св. Дж. нанасянето на побоя над св. П.. На 22.02.2008 г. късно след обяд Д.Г., нанесъл побой над П., след което заедно със св. П. се оттеглили от мястото с автомобил управляван от последния и се върнали в кафе „К.”, за да получат обещаните им пари. Парите не им били дадени, като по късно от Св. Дж. получили обаждане, че поръчката не била изпълнена както трябва и по нареждане на подс. П.С., още същия ден трябва да запалят магазина на св. П., за да получат обещаните им пари. През нощта на 23.02.2008 г. след 02 ч. св. П. със същия автомобил заедно с Д.Г., се върнали до магазина на П.. Д.Г. запалил магазина използвайки коктейл „Молотов”. След това двамата напуснали мястото с автомобила. Няколко дни след това получили от Св. Дж. по 500 лв., които били дадени на последния от подс. П.С. за изпълнената поръчка.

В началото на 2008 г. подс. П.С. приел поръчка за убийството на Б.Г. – близък на св. Х.К.  и управляващ част от бизнеса му. За изпълнението на поетата поръчка подс. П.С. решил да ангажира и подс. В.К., който имал опит в боравенето с огнестрелни оръжия и контакти с лица от „подземния свят”. На подс. В.К., подс. П.С. възложил да окаже помощ на ангажирания неизвестен извършител при извършване на убийството на Б.Г.. За осъществяване на тази поръчка през м. Февруари 2008г. подс. П.С. възложил на Св. Дж. и св. П. установяване на адреса на пострадалия Г., като казал на Св. Дж., че този човек носел в себе си много пари и че парите не го интересували, а установяването на адреса му. Св. Дж. решил в проследяването да бъде включен и св. С.П.  по прякор „С.”. Обадил му се и му предложил да се включи в проследяването на човек, който носел куфар с много пари и да му вземат парите. Обяснил му, че от подс. П.С. знае, че този човек носи куфар с много пари. Св. Дж. заедно със св. П. и св. С.И.П.  установили адреса и Св. Дж. съобщил на подс. П.С. адреса на проследяваното лице. След това подс. П.С. възложил на Св. Дж. и закупуване на краден автомобил, който да се използва при извършване на убийството и му дал пари за автомобила. На 06.04.2008 г. неизвестния извършител извършил убийството на Б.Г., като бил откаран от подс. В.К. до мястото на убийството, предал му патрони за оръжието. След извършването му, двамата напуснали мястото с автомобила управляван от подс. В.К., който бил осигурен от Св. Дж. – лек автомобил Фолксваген Голф 3 тъмно син на цвят с поставени на него регистрационни табели с номера ***. Двамата изоставили автомобила в ж.к. “Люлин” 1 където го запалили.

         През 2008 г. на неустановена дата Св. Дж. се обадил по телефона на св.  П. който бил в гр.Ботевград и му съобщил, че по късно този ден, трябва да се срещне с подс. П.С.. При тази среща подс. П.С. предал на св. П. два автомата „Калашников”, като му казал, че Св. Дж. щял да му каже какво да ги прави. Св. П. прибрал автоматите, които в следващите дни били отнесени в склада за минерална вода в бл. * на Студентски град, а по късно били укрити в селски имот на Св. Ц.  в близост до гр. София .           

През м. юни 2008 г. подс. П.С. получил от подс. Г.В. поръчка за нанасяне на побой над пострадалия П.Л., както и неустановена сума пари за нейното изпълнение. Подс. П.С. възложил на Св. Дж. да проучи условията за изпълнението на поръчката, като отиде в гр.В. Търново  и се срещне с човек изпратен от подс. Г.В.. Св. Р.Д. се срещнал в гр.В. Търново  със Св. Дж. и му показал  кантората, автомобила и жилището на пострадалия Л.. Видял наличието на видеокамери в близост до кантората на Л.  и съобщил на подс. П.С. при връщането си в гр. София , че поръчката била трудна за изпълнение. Това мотивирало подс. П.С. да изпрати отново Св. Дж., този път заедно с лицето Д.Г.  в гр.В. Търново , за да огледат местата за изпълнение на поръчката. По късно изпълнението на поръчката подс. П.С. възложил на Д.Г.  и Г.Н. , който по същото време работел като шофьор на подс. П.С. и бил състезател по сумо. След като установили  навиците на пострадалия Л., на 18.07.09 г. Д.Г.  му нанесъл побой в адвокатската му кантора и напуснал мястото с автомобил управляван от Г.Н. . За изпълнението на поръчката подс. П.С. им заплатил по 500 лв.

           След побоя над пострадалия Л., подс. П.С. получил от подс. Г.В. поръчка за взривяване на кантората или автомобила на пострадалия Л.. Изпълнението на поръчката подс. П.С. възложил на св. Дж., Г.П. и подс. В.К.. Последните огледали района на кантората, жилището и местото където спира автомобила си пострадалия Л. и установили, че около кантората имало камери за видео наблюдение. Тогава подс. В.К. решил, че трябва да се взриви автомобила, като се използва взривното устройство намиращото се в склада за минерална вода в бл. * в Студентски град. Св. Г.П. тръгнал с взривното устройство да изпълнява поръчката, но бил върнат от св. Дж. и поръчката не била изпълнена.

           През м. октомври 2008 г. подс. П.С. получил поредна поръчка от св. П., този път  за взривяване на магазина на пострадалия П. , намиращ се в двора на къщата където живеел. Получил и неустановена сума пари за извършване на деянието. Изпълнението на поръчката подс. П.С. възложил на Д.Г. , като наредил на св. Л.Ц. , на когото предварително показал магазина, да откара до мястото Г. , като му обяснил, че Г.  “знаел какво да прави”. Около 03 ч. на 07.10.08г. Св. Ц.  откарал с личния си автомобил Д.Г., който хвърлил ръчна граната в магазина на П., която се взривила и причинила щети. След това Св. Ц.  извел от мястото на деянието Д.Г.. Няколко дни по късно подс. П.С. заплатил на Св. Ц.  500 лв. за изпълнената поръчка, като му казал от тях да даде 300 лв. на Д.Г..

През 2009 г. подс. П.С. решил да привлече към организираната и ръководена от него престъпна група и подс. Я.П., за да се възползва от връзките и позициите на същия в района на Община Самоков. Двамата се познавали от 2006г. тъй като съпругите им били съдружници в търговско дружество “Е.” ООД. През 2009г. подс. Я.П. се познавал с подс. Р.С. и лицето Ю.Г..

През м. август 2008 г. подс. П.С. получил поръчка за убийството на пострадалия  П.Л. от подс. Г.В., чрез св. Р.Д.. Получил и неустановена сума пари за изпълнение на поръчката, като уговорката била убийството да се извърши по късно във времето, за да не падне съмнение върху подс. Г.В.. Подс. П.С. наредил на подс. В.К. да се заеме с организиране изпълнението на поръчката и ангажира непосредствения извършител. В изпълнение на възложеното му от подс. П.С., подс. В.К. уговорил лицето В.Ф. да извърши убийството на П.Л., срещу съответно заплащане. Двамата установили навиците на Л., като подс. В.К. наредил убийството да бъде извършено в гаража на Л., когато той изкарва автомобила си сутрин. На 25.03.2009г. сутринта  между 7. 30 – 8. 00 ч. В.Ф. извършил убийството на пострадалия Л. прострелвайки го с пистолет, в гаража докато той изкарвал автомобила си.

В началото на 2009 г. подс. П.С. получил от И.К.  поръчка за запалване на магазин за обувки  стопанисван св. Б.  в гр. София  на ул. ” Д.Х. ” № *, като за изпълнение на поръчката подс. П.С. получил неустановена сума пари. Същия ден, след срещата си с И.К., подс. П.С. показал на св. Л.Ц.  магазина на св. Б. , като му наредил да го покаже на Д.Г. . Св. Ц.  на следващия ден завел Д.Г.  до магазина и му го показал. След това подс. П.С. възложил на Д.Г.  да запали показания му от Св. Ц.  магазин. На 07.01.09г. след 05 ч. сутринта Д.Г.  хвърлил коктейл „Молотов„ и предизвикал пожар в магазина на св. Б. . Няколко дни по късно Д.Г.  казал на Св. Ц. , че е получил 500 лв. от подс. П.С. за изпълнението на поръчката.

През 2009 г. подс. П.С. получил поръчка от подс. Г.В. да бъде нанесен побой над св. П.Л.. Подс. П.С. наредил на Св. Дж. изпълнението на тази поръчка да се извърши от св. Г.П. и Д.Г. . Св. Дж. извикал св. П. и лицето Д.Г.  и им предал поръчката на подс. П.С.. Казал им да отидат в механа „И.“ в с. Арбанаси обл. В. Търново и да му се обадят по телефона. След като намерили механата, св. П. и Д.Г.  се обадили на св. Дж.. Малко след това при тях дошъл подс. П.А., който се представил с име П. и казал, че бил бивш полицай. Тримата отишли в гр.В. Търново  където подс. П.А. им показал къщата на св. П.Л.. Дал описание на Л., като обяснил, че той работел в тяхната фирма и имал финансови неуредици. Показал и автомобила „ Алфа Ромео ” който към онзи момент управлявал св. П.Л.. Казал им също така, че Л. трябва да бъде пребит и да му се счупят или ръцете или краката. След това подс. П.А. ги настанил в хотел в гр.Дряново. Няколко дни св. П. и Д.Г.  ходили да следят Л., за да изпълнят поръчката, но не успявали. Спирали автомобила си до училище, намиращо се в близост до къщата на св. Л. на ул. “Е.” в гр.В. Търново . Във времето когато не следили Л., те стояли в хотела в гр.Дряново. Докато били в хотела, на св. П. му направило впечатление, че Д.Г.  се познавал с персонала на хотела. Попитал го дали и друг път е ходил в този хотел, на което Д.Г.  отговорил, че хората на които трябвало да свършат работата, били много сериозни хора, плащали си добре и друг път им е вършил такива работи с побоища и са му плащали и не са го “въртели” с парите. На втория  ден отново спрели автомобила си до училището и зачакали до дома на Л.. Видели го на улицата, но наоколо имало жени и деца и св. П. заявил, че не може да пребие Л. пред децата. По късно св. П. се отказал от изпълнение на поръчката и се прибрал в София. Д.Г.  останал в гр.В. Търново  за изпълнение на поръчката.

При проведен следствен експеримент св. Г.П. е показал на разследващия орган къщата на ул. “Е.” № * в която живеело лицето, чийто побой следвало да осъществи с Д.Г. .

В началото на 2009 г. подс. П.С. получил от подс. Г.В. поръчка за убийството на пострадалия Р.Р. от гр. Шумен, като получил неустановена сума пари за изпълнението и. Подс. П.С. възложил на подс. В.К. да се заеме с подготовката и извършването на убийството и осигури физическите извършители, като обещал да му заплати неустановена по делото парична сума. Подс. В.К. приел да изпълни тази поръчка. Решил да възложи изпълнението на това убийство на В.Ф. и Г.Т.Г.. За целта тримата в началото на м. юни 2009г. отишли в гр.Варна , от където почти ежедневно се придвижвали до гр. Шумен, понякога заедно тримата, по някога само Ф. и Г., за да изучават навиците на Р., маршрутите му на придвижване и автомобилите с които се придвижва. Във връзка с изпълнението на поръчката подс. П.С. възложил на подс. Я.П. да осигури място където, да бъдат укрити след деянието извършителите на убийството на Р.. Подс. Я.П. се съгласил и приел да осигури такова място. Внезапно извършена операция на Р. на 13.06.09г. забавила изпълнението на поръчката. Това наложило да се подновят действията по проследяването на Р. в гр. Шумен от Ф. и Г. след изписването му от болницата на 17.06.2009г. Те пристигнали в Шумен на 17.06.2009г., като отново били в Шумен на 18.06., 21.06. и 26.06.2009г. На 27.06.2009 г. подс. В.К. бил заедно с лицата В.Ф. и Г.Г. в гр.Варна , където били спрени за полицейска проверка при която била установена самоличността и на тримата. Това обстоятелство наложило Ф. и Г. да бъдат укрити известно време. За целта по нареждане на подс. П.С., подс. Я.П. ги качил на хижа “В.” намираща се в близост до с. Говедарци общ. Самоков, където престояли кратък период от време и били под надзор на подс. Р.С.  да не контактуват с хора и да не говорят по мобилни телефони. След връщането им от хижа “В.”, Ф. и Г. пребивавали в гр.Варна . Вечерта на 02.07.2009г. подс. В.К. пристигнал в гр. Шумен, за да контролира организираното от него изпълнение на поръчката за убийството на Р.Р., като отседнал при св. Г.Б. . На 03.07.09г. сутринта Ф. и Г. се придвижили до гр. Шумен, проследили пострадалия Р.. В обедните часове, В.Ф. прострелял пострадалия Р. пред МБАЛ Шумен, след което напуснал местото с автомобил “Фият Браво” управляван от Г.. Непосредствено преди и след извършване на убийството, Ф. и Г. говорили по мобилен телефон с подс. В.К., като след убийството подс. В.К. им наредил да се придвижат до гр.Варна . Там тримата се срещнали и по късно Ф. и Г. били закарани до осигуреното от подс. Я.П. място за укриване - хижа “В.”. През втората половина на м. юли 2009г. подс. Я.П. и подс. В.К. взели Ф. и Г. от хижата и ги отвели в неизвестна посока.

На 02.09.2009г. лицата Г.Н.  и Д.Г.  са починали при пътно – транспортно произшествие.

В началото на м. септември 2009г. подс. П.С. изпратил св. Л.Ц.  в гр. Луковит, да се срещне с човек изпратен от подс. Г.В., който да му предаде пари. Обяснил, че човека щял да дойде със стар модел БМВ.  Св. Ц.  пристигнал в гр. Луковит с управляван от него лек автомобил АУДИ бял на цвят и пред хотел „Дипломат Плаза” се срещнал с подс. П.А., който пристигнал с лек автомобил БМВ 730. С подс. П.А. в автомобила пътува и жена. Подс. П.А. предал на Св. Ц.  плик, след което двамата се разделили. Св. Ц.  видял, че в плика имало банкноти от по 20, 50 и 100 лв. В плика имало между 5 000 и 10 000 лв. Върнал се в гр. София  и предал плика на подс. П.С..

В края на м. декември 2009г. подс. П.С. се обадил на св. Л.Ц.  и му наредил заедно със Св. Дж. да закарат краден бял микробус „Нисан” със сменени регистрационни табели, който бил паркиран на паркинга пред бл. * в Студентски град до разклона за гр.Дупница и гр.Самоков, като там го предадат на подс. Я.П.. Двамата тръгнали същата вечер, като Св. Ц.  управлявал микробуса, а Св. Дж. управлявал служебен автомобил „Фолксваген Пасат”. На уговореното място Св. Дж. и Ц. предали на подс. Я.П. микробуса и се върнали в гр. София . По късно през нощта  подс. П.С. се обадил на Св. Ц.  и му наредил да отидат до с. Железница заедно със св. В.М. , който по същото време работел при подс. П.С., като шофьор и да запалят същия микробус. Св. Ц.  и М. изпълнили разпореждането на подс. П.С., придвижили се до с. Железница и видели, че въпросния микробус вече бил запален и горял. Върнали се обратно в гр. София  по обходен маршрут.

Св. В.М.  работел като шофьор при подс. П.С. през периода м. септември 2009 г. до м. март 2010 г. В края на 2009 г. подс. П.С. наредил на св. В.М.  да закупи две сим карти – предплатени, без значение на кой оператор, но да не са на името на близък на подс. П.С. човек. Св. М.  помолил приятеля си В.В. да закупи две сим карти, които предал на подс. П.С.. В началото на 2010г. подс. П.С. чрез св. Л.Ц.  наредил св. М.  да закупи 3 сим карти – предплатени, но да не бъдат на името на познати от обкръжението на подс. П.С.. Св. М.  закупил исканите 3 бр. сим карти и ги предал по нареждане на подс. П.С., на  подс. В.К., заедно с три мобилни телефона предадени му преди това от Св. Ц. .  След м. март 2010г. когато св. М.  вече не работел при подс. П.С., последния наредил на Св. Ц.  да възложи на св. М.  да закупи още 3 сим карти, но отново да не бъдат на името на хора от обкръжението му. Св. Ц.  предал това нареждане на св. М.. Св. М.  се забавил с изпълнението на възложената му задача, тъй като не могъл да намери човек извън обкръжението на подс. П.С., на името на който да закупи тези карти. За това закупил 3 бр. които били на името на приятеля му В.В.. Предал закупените сим карти на Св. Ц.. Една от тези карти останала в подс. П.С., а другите били предназначени за подс. В.К.. За така закупените карти подс. П.С. заплащал по 30 лв. на св. М. .

През пролетта на 2010г. подс. П.С. наредил на Св. Ц.  да отиде със служебен лек автомобил “Фолксваген пасат” № **** на разклона за гр.Варна  и гр. Луковит, в посока гр.В. Търново  и да го изчака на бензиностанция “ШЕЛ”. Изчакал в ресторанта на бензиностанцията пристигането на подс. П.С., като през това време пристигнал подс. В.К.. Последния се срещнал с друг посетител на заведението, а при пристигането на подс. П.С., подс. В.К. и това неизвестно лице излезли от заведението и говорили с подс. П.С.. По късно подс. П.С. извикал и Св. Ц. , като му наредил да прибере в автомобила  увит в парцали пакет, който да отнесе в домът си. Св. Ц.  разбрал, че в пакета има автомат. Подс. П.С. на следващия ден казал на Св. Ц.  да постави автомата в един от автомобилите на фирмата – „Дачия Логан”, тип „ баничарка” и да ги предаде на подс. В.К.. Св. Ц.  изпълнил нареждането на подс. П.С. и предал на подс. В.К. автомобила в който поставил автомата.

По същото време Св. Ц.  по нареждане на подс. П.С., се срещнал пред кафе “К.” с шофьора на св. В.В., който му предал разглобен пистолет, увит в парцал. Този пистолет Св. Ц.  пак по нареждане на подс. П.С. занесъл в домът си и по късно след около седмица предал на подс. В.К.. Последния неколкократно се обаждал на Св. Ц.  и искал заглушител.

След убийството на Ю.Г. подс. П.С. няколко пъти ходил в сграда на бул. “Б” в гр. София , където се помещавал офис на „ Мултигруп ”. На „Петров ден“  през 2010г. подс. П.С. отново бил в същата сграда, като бил закаран до там от Св. Ц., който останал и го чакал до автомобила. Когато подс. П.С. излязъл от сградата, носел със себе си голям жълт плик. Потеглил с друг автомобил, като малко след това наредил по телефона на Св. Ц.  да отиде на бул. “В.”  в гр. София   и да го чака пред магазин „С.“. Двамата се срещнали и в магазина подс. П.С. дал на св. М.  плика който носел преди това. Накарал го да отиде в автомобила и да извади от плика 320 лв. и да му ги даде. В автомобила Св. Ц.  отворил плика и в него видял „пачки” с евро. Имало в купюри от по 500, по 200, по 100 и 50 евро. След като взели обувките двамата отишли в офиса на подс. П.С., където последния дал от този плик 1 000 лв. на Св. Ц. . По късно двамата отишли в кафе „К.” където подс. П.С. бил поканил гости във връзка с именния си ден. На това празненство дошъл и подс. В.К., който стоял малко време и си тръгнал като носел със себе си същия плик, който бил носен от подс. П.С. когато същия ден, по рано излязъл от сградата на „Мултигруп”.

През следващите дни подс. П.С. отново ходил до тази сграда и докато бил вътре, Св. Ц.  го изчаквал в автомобила. Като си тръгнал от този офис, в автомобила подс. П.С. бил много ядосан и попитал Св. Ц.  знае ли на кое име св. М.  е закупил сим картите. Св. Ц.  попитал св. М.  на чие име е закупил тези сим карти, на което св. М.  казал, че ги е закупил на името на фирма. Св. Ц.  предал на подс. П.С. казаното му от св. М.. Тогава подс. П.С. наредил на Св. Ц.  да предаде на св. М. , че ако се стигне до там и полицията го разпитва за тези сим карти, същия да каже, че ги е закупил на „ Магурата „ от неизвестно лице и да даде някакво описание. Когато Св. Ц.  предал това на св. М. , последния си признал, че картите е закупил на свое име и на името на приятеля си В.В.. Научавайки за това подс. П.С. наредил на Св. Ц.  да предаде на св. М.  незабавно да се махне от България и да отива в Испания. Последния отказал да избяга в Испания, тъй като в страната имал водено срещу него наказателно дело.

На 23.07.2010г. подсъдимите П.С., П. и К.  били задържани във връзка с убийството на Ю.Г..

  По отношение деянието по чл. 131 от НК с пострадал Н. П.

Пострадалия Н.Г.П. и св. К.С.П.  се познавали от ученическите години. През 1995г. П.  регистрирал търговско дружество “Г.” ЕООД. През 2002г. регистрирал друго дружество – “Е.2***” ЕООД. Двете дружества развивали отделна търговска дейност. “Г.” ЕООД развивало търговска дейност чрез магазин за хранителни стоки в гр. София  ул. “С.” № *. На този адрес бил и домът на пострадалия П.. Магазинът бил изграден в двора на имота на П., като част от магазина граничел с улици. След регистрацията на “Е.2***” ЕООД, П.  закупил место в Студентски град, на ул. „П.Б.” и едно место в кв. “Подуене” гр. София . На местото в Студентски град започнал строителство на заведение на три нива, а в кв. “Подуене” - жилищна сграда с разгърната застроена площ от 3 500 кв. м., състояща се от 24 апартамента, 5 магазина и подземни гаражи. Тъй като за осъществяване на строителството, на П.  били нужни парични средства, той разговарял със св. П., последния да се включи в дружеството със парични средства. Така през 2004г. св. П. станал съдружник на П.  в „ Е.2***” ООД с 52 процента дялово участие. През 2007г. заведението в Студентски град било построено и оборудвано, нает бил персонал и започнало да работи. В края на м. май 2007г. било организирано откриване на заведението, на което били поканени гости. В това време между св. П. и св. П. били настъпили разногласия по отношение управлението и ръководенето на търговското дружество, финансовите въпроси касаещи дружеството, както и отношенията с наетия персонал на заведението. На тържеството по случай откриване на заведението между пострадалия П.  и св. П. отново възникнал спор. При този спор св. П. заявил на П.  “Внимавай какво ще правиш, защото ще те поръчам и за 20 000 лева знаеш какво може да стане”. Първоначално П.  не приел на сериозно тези думи на П. . Но той споделил за отправените му от св. П. думи на бившата си съпруга – св. Н.А. . След това пререкание между двамата, пострадалия П.  решил да напусне дружеството “Е.2***” ООД.

         През юни 2007г. св. П. бил уведомен, че върху банковите сметки на “Е.2***” ООД са наложени запори от Н.А.  – брат на св. Н.А.. Запорите били наложени във връзка с подписана в негова полза от св. П. запис на заповед в качеството му на управител на “Е.2***” ООД с което задължавал дружеството да му заплати 256 000 лв. Тези действия срещу “Е.2***” ООД мотивирали св. П. да поиска свикване на общо събрание на дружеството за заличаване на П.  като управител на същото. На проведено общо събрание на 27.06.2007г. е взето решение за заличаване на П.  като управител на дружеството, което решение е вписано от СГС с Решение № 3 / 10. 07. 2007 г. Между св. П. и св. П. били проведени разговори за напускането на П.  като съдружник. В тази връзка по инициатива на св. П. била изготвена пазарна оценка на дружеството. С оглед на тази оценка П.  заявил претенция за стойността на неговите дялове в размер на 48% от капитала на дружеството, за сумата от един милион и половина лева. Реакцията на св. П. била, че щял да му даде за неговото дялово участие сумата от 20 000 лв., което не удовлетворявало П.  и последния предявил претенцията си по исков ред пред съда. След това във връзка с напускане на дружеството от св. П., било насрочено общо събрание на дружеството, което следвало да се проведе на 16.08.2007 г. в кантората на упълномощен от св. П. адвокат от гр. София .

Св. П. и подс. П.С. се познавали от много години чрез техен общ познат Е.Т.  / братовчед на съпругата на св. П. и кум на подс. П.С. /. Породилите се финансови проблеми между съдружниците на “Е.2***” ООД, мотивирали св. П. да потърси друг начин за решаване на конфликта в негова полза, като се окаже физическо въздействие върху св. П. с цел отказването му от предявените от него финансови претенции в размер на 1 500 000 лв. За целта през първата половина на м. август 2007г., преди датата на общото събрание, св. П.  установил контакт с подс. П.С.. Възложил на същия нанасянето на побой на св. П., като заплатил за поръчката неустановена по делото парична сума. Изпълнението на поръчката подс. П.С. възложил на Д.В.Г. и други три неустановени по делото лица.

         На 16.08.2007г. около 10 ч. св. Ф.Ф.  – родственик на св. П., чакал последния пред къщата в която живеел в гр. София  на ул. “С.” № *, за да го откара на насроченото общо събрание на “Е.2***” ООД. Докато чакал П. , св. Ф.  видял две непознати за него лица да се приближават към вратата на къщата на П. . Едното от лицата било Д.Г. , облечен в черна фланелка и сини дънки, а другото лице било облечено със светла фланелка и три-четвърти панталони. На отсрещния тротоар стояли две други непознати за св. Ф.  и П., лица. В този момент св. П. излязъл през вратата. Единия от непознатите – облечен със светлата фланелка се приближил до св. П. и му казал „Ти ли си Н.”. След утвърдителен отговор на П., същото лице му казало думите „Ти от К.П. бял хляб ял ли си?”. На което П.  отговорил, че не се решават така нещата и, че си има за тази работа съдилища. Тогава застаналият от другата му страна Д.Г.  го хванал за ръката и му казал „Откажи се от всичко, защото пак ще дойдем”. След изричане на тези думи, Г.  нанесъл удар в областта на стомаха на св. П., при което той се присвил. Тогава Г.  нанесъл още два удара на П.  в областта на лицето. Другото лице – със светлата блуза също се опитало да нанесе удари на П. , който в това време се свлякъл на земята. По време на нанасянето на ударите нападателите били с гръб към св. Ф. , който виждайки нанасянето на побоя над св. П. се приближил към биещите, за да помогне на П. , но в този момент двете лица се отдалечили от пострадалия П. . След това св. Ф.  помогнал на св. П., последния да влезе в домът си, където била и св. Н.А. . Последвало обаждане до МВР и в къщата пристигнал автопатрул за установяване на случая. Бил извършен оглед на местопроизшествието при който били намерени на тротоара до къщата и на входната врата на двора – от външната страна тъмнокафяви петна, които били иззети като доказателства с марлени тампони. Св. П. бил откаран във Военномедицинска академия, където му била оказана медицинска помощ. Това възпрепятствало св. П. да се яви на насроченото за 11 ч. на същата дата общо събрание на “Е.2***” ООД. По телефона св. П. бил уведомен от брата на св. Н.А. , че П.  е в болница и не може да се яви на събранието на дружеството и същото било проведено в него отсъствие и било взето решение за изключването му като съдружник. Така взетото решение било вписано от СГС.

 Св. П. престоял във ВМА 10 дни за лечение. Вследствие на нанесените удари от Г., на П.  били причинени контузия на главата, счупване на външната част на дясна орбита и десен синус, разкъсно контузна рана на дясна вежда, кръвонасядане на горен и долен клепач на дясно око, сътресение на мозъка. По късно св. П. и св. Ф.  споделили със св. Н.А.  отправените от нападателите към П.  думи „ Ти от К.П. бял хляб ял ли си?”, както и да спре до тук, че щели пак да се върнат. След изписването му от болницата, св. П. бил дезориентиран и депресиран. За нанесения му побой и за състоянието си след побоя, той споделил със св. Н.В.С.  с която се познавали от ученическите си години.

От заключението на приетата СМЕ АП-93/2007 г., назначена на д. п. се установява, че на П.  са причинени следните травматични увреждания: 1. Контузия с периорбитален хематом в дясно и разкъсно контузна рана в дясно периорбитално. Тези увреждания сами за себе си са причинили на пострадалия временно разстройство на здравето неопасно за живота; 2. Счупване на страничната страна на дясна орбита и страничната страна на десния горно челюстен синус с хемосинус / излив на кръв в синуса/. Установеното счупване реализира критериите на самостоятелния медикобиологичен признак – счупване на челюст; 3. От удар в областта на главата е последвало мозъчно сътресение, то е обусловило временно разстройство на здравето неопасно за живота. Установените увреждания се дължат на действие със значителна сила, на твърд тъп предмет и могат да се получат по време и начин съобщени от пострадалия, а именно при нанесен му силен удар с юмрук.

От заключението на СМЕ на в.д № 6/08 от 21.12.2007г. назначена на д. п. се установява, че по иззетите при огледа на местопроизшествието на 16.08.07г. пред дома на П. веществени доказателства, същите представляват човешка кръв, която съвпада с кръвногруповата принадлежност на св. П. и може да е оставено от същия.

             По отношение деянието по чл. 330 от НК с пострадал Н. П.

След изписване на св. П. от ВМА той започнал да получава заплахи по телефона. Първоначално заплахите били отправяни от бащата на св. П. чрез цинизми и заплахи, че ще бъде ликвидиран. По късно св. П. получил две обаждания от скрит телефонен номер от неизвестно лице. Заплахите съдържали израза „ Ще те ликвидирам, откажи се”. Св. П. възприел тези заплахи, като натиск да се откаже от претенциите си за изплащане на дела му от “Е.2***” ООД. Част от оправените заплахи били възприети и от близките на св. П. – св. Н.А. , неговата дъщеря и майката на П.. В тази връзка той подал жалби на 15.10.2007 г. и на 29.12.2007г. Въпреки оказания му физически и психически натиск, св. П. не се отказал от претенциите си спрямо “Е.2***” ООД. През 2008 г. св. П. чрез собственото си търговско дружество “Г.” ЕООД осъществявал търговска дейност - държал магазин за хранителни стоки намиращ се в самостоятелна постройка в двора на жилището в което живеел с близките си. Входа на магазина бил на ул. “С.” в кв. “Гео Милев” гр. София . Магазина бил функциониращ и оборудван с необходимите за дейността хладилни витрини, стелажи и друга техника, както и хранителни стоки, алкохол и перилни препарати. Магазина бил застрахован в „А.Б.” ЗПАД против пожар, като стойността на стоката била оценена при застраховането за 5 000 лв., обзавеждането за 10 000 лв. и сградата – 20 000 лв. Магазина имал данъчна оценка за 2008 г. – 33 575 лв.

В началото на 2008 г. св. П. решил да предприеме и  други действия за продължаване натиска върху св. П., последния да се откаже от претенциите си, тъй като П.  до този момент не се бил отказал от тях. За целта св. П. възложил на подс. П.С., нанасяне на побой над св. П., както и запалване на магазина за хранителни стоки и автомобила на П. . Няколко дни преди 22.02.2008 г. подс. П.С. наредил на Св. Дж. да бъде нанесен побой над св. П., който да се извърши от св. П. и Д.Г.. Обяснил на Св. Дж. къде се намира жилището на П.  и му дал снимка на П.. Св. Дж. възложил изпълнението на поръчката на св. П. и Д.Г.  – завел ги до къщата където живеел св. П. и им дал негова снимка. Два дни св. П. и Д.Г.  чакали пред дома на П.. За придвижване до дома на П. двамата използвали  лек автомобил „Опел Астра” – тъмно синя на цвят, използван в дейността на дружество на подс. П.С. и  занимаващо се с дистрибуция на минерална вода. На втория ден – 22.02.2008 г. късно след обяд св. П. и Д.Г.  видели, че св. П. излиза от домът си и се отправя в посока пощенската станция намираща се на същата улица. Д.Г.  побягнал след П. , настигнал го. Нанесъл му удар в краката, при който П.  паднал на земята и продължил да му нанася удари с ръце и крака. След това тичайки Г.  се върнал при св. П. и двамата се отдалечили от мястото с автомобила. Върнали се в кафе „ К.” при Св. Дж. за обещаните им пари, но Дж. им казал, че в момента подс. П.С. го нямало и по късно щели да им се дадат парите за поръчката. По късно същия ден Св. Дж. се обадил на св. П. и Г.  и им казал, че подс. П.С. е разпоредил, тъй като поръчката не била изпълнена както трябва и същата вечер да се върнат при П.  и да запалят магазина и автомобила му и тогава щели да им дадат обещаните пари. След 02 ч. на 23.02.2008 г. през нощта св. П. със същия автомобил взел Д.Г. , който бил приготвил три бутилки с коктейл „Молотов”. Спрели автомобила на около 100 м. от магазина на П.. Г. слязъл от автомобила носейки бутилките с коктейл „Молотов”. Приближил се до магазина и с камък счупил един от прозорците, хвърлил вътре две бутилки от запаления коктейл „Молотов”. Опитал се да счупи с камък стъклото на автомобила на П.  паркиран в близост до магазина. Като не успял да счупи стъклото, Г.  хвърлил така приготвения коктейл върху автомобила. Веднага се върнал при св. П. и двамата напуснали мястото с автомобила. За поръчката Д.Г.  и св. П. получили от Св. Дж. по 500 лв., които били дадени на последния от подс. П.С..

         От хвърления в магазина коктейл „Молотов” възникнал пожар. Запалена била стоката и оборудването в магазина. Съседи на св. П. видели горящия магазин и сигнализирали МВР. Пристигнала пожарна кола и започнала да гаси пожара. През това време св. П. бил уведомен за възникналия пожар и излязъл навън. След загасяване на пожара, бил извършен оглед на местопроизшествие от дежурна група на Първо РПУ София. При огледа пред вратата на магазина била намерена текстилна материя, част от дреха с черен цвят. При пожара изгорели и били повредени голяма част от стоката, хладилни витрини и стелажи. След извършен оглед на запаления магазин от представители на застрахователя, св. П. и св. Н.А.  започнали да разчистват магазина. При това разчистване св. П. намерил кафява стъклена бутилка от бира с етикет „ Амстел”, пълна с течност и поставен тъмен парцал в гърлото на бутилката. Така намерената бутилка, св. П. предал с протокол за доброволно предаване в Първо РПУ София на 04.03.2008 г.

От заключението на приетата ФХЕ №443/18.06.2008 г., назначена на д. п. се установява, че обемът на течността от стъклената бутилка е 230 мл. с наличие на петролни продукти. 

          От заключението на приетата ФХЕ №441/18.06.2008 г., назначена на д. п. се установява, че по изследвания обект – текстилна материя, част от дреха с черен цвят са налице следи от петролни продукти. 

         От заключението на приетата Пожаро техническа експертиза рег.№448/27.04.2011 г., назначена на д. п. се установява, че най вероятната причина за пожара е умишлен палеж, възникнал вследствие на запалена лесно запалителна течност в обема на помещението, като огнището на пожара е в зоната на стелажите.

Писмо на Столична община изх.№ 07-06-01248/4.10.2012г. се установява, че данъчната оценка на магазина за 2008 г. е 33 575 лв.

От приложената по делото застрахователна полица на „А.Б.” се установява, че застрахователната стойност на магазина на св. П. е 20 000лв., плюс 5 000лв. стока и 10 000 лв. обзавеждане.

             По отношение деянието по чл. 333 от НК с пострадал Н. П.

           Обезпокоен от случилото се с него и имуществото му, св. П. монтирал сигнално охранителна техника – видеокамери и СОТ в магазина. В магазина работели две магазинерки, едната от които била св. Н.В.С.. След палежа, св. П. не се отказал от претенциите си към “Е.2***” ООД относно дружествените му дялове. Това мотивирало св. П. след палежа през 2008г. да поръча на подс. П.С. взривяване на магазина на св. П.. През 2008г. св. Л.А.Ц. работел при подс. П.С. като шофьор на съпругата му. Инцидентно подс. П.С. ползвал Св. Ц.  и като личен шофьор. Като спортист подс. П.С. посещавал масажист, чийто салон се намирал в кв. “Гео Милев” на гр. София  до пазар “С.”. На 06.10.2008г. Св. Ц.  и подс. П.С. пътувайки в гр. София  минали покрай магазина на св. П. в кв. “Гео Милев”. Тогава подс. П.С. казал на Св. Ц., че трябва вечерта да закара лицето Д.Г.  до този магазин, а “Д. знаел какво да прави”. Същата вечер около 03. 00 ч. Св. Ц.  с личния си автомобил откарал Д.Г.  до магазина на св. П.. Спрял в близка уличка, Г.  излязъл от автомобила, като Св. Ц.  видял, че Г.  държи ръчна граната. Г.  се отдалечил от автомобила в посока магазина на П. . Като приближил, Д.Г. , счупил един от прозорците на магазина, след което задействал гранатата, хвърлил халката с предпазния шплент на тротоара до магазина и хвърлил граната вътре в магазина. След като хвърлил гранатата, Г.  бягайки се отправил към автомобила със Св. Ц.. Последвал взрив в магазина. Св. Ц.  подкарал автомобила след като Г.  се качил в него. Оставил Г.  на пиаца за таксита в кв. “Подуене” и си заминал. Няколко дни по късно подс. П.С. предал на Св. Ц.  500 лв., като му казал да даде 300 лв. на Г.. Ц. попитал подс. П.С. за останалата сума, на което подс. П.С. отговорил, че тези пари за него, за това, че е закарал  Д. до магазина.

         След взрива на гранатата в магазина, св. П. бил събуден от св. Н.А. , която му казала, че чула шум от гръм в двора на къщата. Св. П. излязъл навън и видял, че прозорците на магазина са изпочупени. Съобщил за това на охранително дружество “А.-С.” ООД. На место пристигнал екип на това дружество, който констатирал, че  магазина е взривен и уведомил органите на МВР. Пристигнал екип на МВР и извършил оглед на местопроизшествието, при който са иззети: водна обтривка от центъра на взрива, метален накрайник с червена пластмасова обвивка, метални обекти – фрагменти. При същия оглед на около 2 м. в посока след магазина, на тротоара е намерена и метална халка с шплент. Вследствие на взрива в магазина са причинени повреди на намиращите се в него оборудване и стоки.

         От заключението на приетата Пожаро техническа експертиза от 19.04.11 г., назначена на д. п. се установява, че в магазина не е възникнал пожар, а е осъществен взрив.

От заключението на приетата Комплексна експертиза №171/23. 10. 08 г. на ДОТИ, назначена на д. п. се установява, че взрива е извършен чрез задействане на ръчна настъпателна граната тип РГД 5. Същата е задействана чрез използване на стандартна запалка тип УЗРГМ.

         Писмо на Столична община изх.№ 07-06-01248/4.10.2012г. се установява, че данъчната оценка на магазина за 2008 г. е 33 575 лв.

          По отношение деянието по чл. 330 от НК с пострадал Ал. Б.

В началото на 2009г. св. А.Б. бил управител на “Б.Б.**” ООД. Дружеството се занимавало с търговска дейност, изразяваща се  в продажба на обувки, внос от Италия. Осъществявал тази дейност в магазин, находящ се в гр. София , ул.”Д.Х. ” № *. Магазина представлявал двуетажно помещение в партерен етаж на жилищна кооперация в кв.”Южен парк”. Бил собственост на сестра му Б.И.Б. , която от много години постоянно живеела в Италия и била омъжена за италиански гражданин. На последния И.К.  дала 100 000 евро за бизнес и по късно италианския гражданин отказал да върне парите на И.К.. И.Д.К.  била приятелка на семейството на св. Б.  и неговата сестра.

На 03.01.2009г. подс. П.С. влязъл на територията на страната през ГКПП Калотина. На следващия ден бил закаран от Св. Ц.  с ползвания като служебен автомобил „Ауди А8” до хотел „Хемус” в гр. София , където провел продължителна среща с негова семейна приятелка, а именно И.Д.К. Св. Ц.  го изчаквал пред хотела заедно с шофьора на К.. Подс. П.С. и И.К.  излезли заедно от хотела и се качили в лек автомобил „Ауди”, като казал на Св. Ц.  да ги изчака пред хотела. Потеглили в посока басейн „Спартак”. След около половин час подс. П.С. и И.К.  се върнали. Подс. П.С. преотстъпил управлението на автомобила на Св. Ц.  и му разпоредил да се насочи в същата посока - към басейн „Спартак”, като му указвал точно пътя и го завел до жилищна кооперация на ул.”Д.Х. ”. Показал му магазин за обувки намиращ се партерния етаж на въпросната кооперация. Казал му да покаже този магазин на Д.Г.. На следващият ден Св. Ц.  изпълнил разпореждането на подс. П.С. и показал посоченият му магазин на Д.Г.. След това подс. П.С. възложил на Д.Г.  да запали магазина който му бил показан от Св. Ц..

На 07.01.2009г. около 05.00ч. Д.Г.  се предвижил с лек автомобил „Фолксваген голф 2” подарен му от подс. П.С., до посоченият му магазин за обувки. Чрез хвърляне на камък счупил стъклото на една от витрините на магазина, след което хвърлил предварително приготвени бутилки / кафява, стъклена и пластмасова, двулитрова пълни със запалителна течност/ в помещението, при което стъклената бутилка се счупила, течността в нея се разляла по пода на помещението. С помощта  на кибрит Г.  запалил разлятата течност, изхвърлил кибрита пред входа на магазина и се оттеглил от местопроизшествието. Огнената диря достигнала до подова постелка /килимче, намиращо се в един от ъглите на магазина/ и я запалила. Същата започнала на тлее, но огъня не се разпространил. Междувременно вследствие на счупеното стъкло се задействала системата на СОТ, с която магазина бил оборудван. На място пристигнал автопатрулен екип на охранителна фирма, който от своя страна известил органите на МВР. На място бил извършен оглед на местопроизшествие, при който били иззети кибрит с надпис „ Торонто Канада”, бетоново парче с размери 15/15см., парче овъглена текстилна материя, двулитрова пластмасова бутилка пълна наполовина с жълтеникава течност.

След няколко дни Св. Ц.  се срещнал с Д.Г.  и от него разбрал, че последния е запалил горепосочения магазин. На въпрос на Ц. с какво се е предвижил дотам, Г.  му обяснил, че е бил с подарения му от подс. П.С. „Фолксваген голф2”, за да може да се придвижва, като има да върши палежи, взривове и побои. Г.  му споделил, че подс. П.С. му е заплатил за извършения палеж сумата от 500  лева. Месец след извършването на палежа на този магазин, подс. П.С. и Св. Ц.  били в Италия. По време на тяхно съвместно пътуване подс. П.С. споделил на Св. Ц., че  магазина за обувки, който бил запален е на жена, близка на италиански гражданин, който бил взел пари назаем от И.К. , за осъществяване на бизнес и същият отказвал да и върне взетите от нея парични средства.

Писмо от Столична община изх.№ 0600-327/04.10.2012г. се установява, че данъчната оценка на магазина към 2009г. била 97 968.80 лева.

Св. Ц.  при проведения следствен експеримент на 23.03.2011г. посочил точно местоположението на запаления магазин, при което се констатирало, че същото помещение функционира като офис на агенция за недвижими имоти.

От заключението на назначената в д.п. физикохимична експертиза № 09/ ФЗХ – 31 от 16.01.2009г. се установява, че течността от двулитровата бутилка е бензин;

 От заключението на назначената на д.п. пожаротехническа експертиза от 14.04.2011г. се установява, че пожара е възникнал на пода на магазина, в зона близка до витрината, разпространил се е само на пода на първото ниво на магазина, вследствие наличие на възпламенено лесногоримо вещество.

   По отношение деянието по чл. 116 от НК с пострадал Б.Г.

През 2007г. пострадалия Б.Г.Д. бил изпълнителен директор на „ А.” ЕАД гр.Козлодуй. По същото време бил изпълнителен директор и на други търговски дружества, включително и завод за автомобилни гуми „Т.“ в Р.Сърбия. Във връзка с ангажиментите му по ръководството на завод „Т.“ пострадалия Г. пътувал всяка седмица и пребивавал в Р.Сърбия. Пътуванията осъществявал с автомобил „Фолксваген Туарег” който бил управляван от  шофьори – св. Б. С.В. , К.И.С.  и Д.Е.Х. , които изпълнявали и  функциите на охранители на Г.. През почивните дни Г.  управлявал сам автомобила си и не е имал шофьор и охрана. През същия период от време пострадалия Г. бил в близки отношения със св. Х.К.  и двамата работели по инвестиционни проекти в Р.Сърбия и Р.Босна. Живеел със семейството си в гр. София  ж.к. “Люлин” * бл. * вх. * ет. * ап. *. Апартамента бил охраняван от „** СОТ” АД и оборудван със СОТ.

         На 11.10.2007г. около 20. 30 – 22. 30ч. в гр.Самоков бил противозаконно отнет лек автомобил Фолксваген Голф тъмносин на цвят с рег. №  ***с рама № ***.

В началото на 2008 г. подс. П.С. получил поръчка за убийството на пострадалия Г.. За изпълнението на поетата поръчка подс. П.С. решил да ангажира и подс. В.К., който имал опит в боравенето с огнестрелни оръжия и контакти с лица от „подземния свят”. Възложил му  да съдейства на ангажираното неизвестно лице за изпълнението на поръчката, като го заведе до мястото с автомобил, предаде му патроните за оръжието и след убийството, изведе извършителя от мястото на престъплението. Във връзка с приетата поръчка подс. П.С. в началото на м. февруари 2008г. възложил на св. Б. Дж. да установи домашния адрес на Б.Г., като му посочил офиса в който работи и автомобила с който се придвижва „Фолксваген Туарег” с рег. № ***. Като причина за установяването на адреса на Г. , подс. П.С. посочил на св. Дж., че това лице е приближено на бизнесмена К.  и пренася със себе си големи суми пари, но заявил на Св. Дж., че него парите не го интересували, а само къде живее лицето, тъй като щяло да даде „фира”. Подс. П.С. разпоредил в установяването на адреса на Г.  да се включи и св. Г.П., по прякор „К. ”. Няколко дни подред Св. Дж. и П. стояли пред сградата където се помещавал офиса на Г. ул. “*” в кв. „Модерно предградие” в гр. София  и опитвали да го проследят, за да установят адреса му, като използвали лек автомобил „Опел Астра” с рег. № *** обственост на „П.С.т. д. ” ЕООД, собственост на съпругата на подс. П.С.. След като няколко пъти не успели да проследят Г., поради натоварен трафик и бързо каране на автомобила от страна на Г., Св. Дж. решил в установяването на адреса да се включи и св. С.И.П.  по прякор С.. Обадил му се по телефона и му предложил да се включи в проследяването на човек, който носел куфар с много пари и да му вземат парите. Обяснил му, че от подс. П.С. знае, че този човек носи куфар с много пари. Св. П.се съгласил. От  следващия ден Св. Дж., П. и П. продължили с проследяването на Г. , като били вече с два автомобила –  служебния „Опел Астра” и „Фолксваген Голф 3”  който Св. Дж. ползвал по това време. След няколко неуспешни опита за проследяване и прекъсване от по няколко дни, при едно от напусканията на офиса от страна на Б.Г., тримата успели да го проследят и да установят адреса на местоживеенето му. Св. Дж. съобщил адреса на Б.Г. на подс. П.С.. На въпрос на Св. Дж. да продължат ли проследяването, подс. П.С. наредил да се преустанови следенето на Г.  за известно време, тъй като същия щял да отсъства от страната.

След  като Св. Дж. съобщил на подс. П.С. адреса на Г. , подс. П.С. възложил на Св. Дж. да намери от автокрадците, краден лек автомобил. Дал му пари за закупуването на такъв автомобил. От неизвестно лице Св. Дж. закупил лек автомобил „Фолксваген Голф 3” тъмносин на цвят. Уведомил подс. П.С. за закупения автомобил и той му наредил да откара този автомобил заедно със св. Л.А.Ц. в базата до гр.Нови хан ползвана от подс. П.С. във връзка с дейността на фирмата му за вода. Тази база била собственост на И.К. , близка на подс. П.С.. По същото време на базата като пазач работел св. Б. М. . Св. Дж. и Ц. откарали автомобила в базата в Нови хан. По нареждане на подс. П.С., те сменили регистрационните табели на автомобила с други такива с номер *** осигурени от Св. Дж., които били “двойник” на номерата на друг автомобил със същата марка. Действията на Дж. и Ц.  по подмяната на номерата били видени и от св. М. , който им се скарал. Автомобил със същите номера след това бил видян от Св. Ц.  да се движи в София.

          Подс. П.С. съобщил на подс. В.К. за осигурения автомобил “Фолксваген Голф 3”, както и адреса на пострадалия Г.. Двамата се разбрали, няколко дни преди убийството, осигурения автомобил да бъде предоставен на подс. В.К., като същия бъде оставен пред определен блок в ж.к. “Младост” 4 на гр. София , квартал, съседен на този в който живеел подс. В.К..

Няколко дни преди 06.04.2008г. подс. П.С. накарал Св. Дж. да докара от базата в гр.Нови хан, лекия автомобил “Фолксваген Голф3” и да го остави  пред определен блок в ж.к. “Младост” 4 на гр. София , а талона на автомобила и ключовете да остави в кафе „К.”. Св. Дж. изпълнил поръчката като оставил автомобила на посоченото място и занесъл документите и ключовете в кафе „К.”.

         На 01.04.2008г. пострадалия Б.Г. заедно със семейството си и сестрата на съпругата му отишъл на почивка в гр.Сандански. Настанили се в „Интерхотел Сандански”, където пребивавали до 06.04.2008г. По време на почивката им, пострадалия Г. няколко пъти се срещал със св. К.С.. На 06.04.2008 г. сутринта пострадалия Г. видял в телефона си, че е бил уведомяван от „** СОТ” АД за получени сигнали от СОТ на апартамента му, на 05. 04. и на 06. 04. 2008 г.

         На 06.04.2008г. в обедните часове подс. П.С. се обадил на Св. Дж. и му разпоредил да отиде до склада на фирмата, намиращ се в бл. * на Студентски град и да донесе намираща се в сак, кутийка с патрони за пистолет, като му казал да донесе патроните в кафе „К.”. Св. Дж. отишъл в склада, където по това време бил св. П.. Извадил   скритият сак от складираните в едно от помещенията на склада автомобилни гуми и от него - кутийката с патрони за пистолет. Попитал св. П. дали е пипал патроните и когато разбрал, че последния ги е пипал, Св. Дж. почистил патроните и ги поставил в кутийката. Върнал се в кафе „К.”, седнал на масата на която бил подс. П.С. и му предал кутийката с патроните. В същото време при тях на масата дошъл подс. В.К.. Подс. П.С. предал кутийката с патроните на подс. В.К., като това действие било възприето от Св. Дж.. Заинтригуван от действията на Св. Дж., св. П. се придвижил от склада до кафе „К.” и възприел срещата между подс. П.С., подс. В.К. и Св. Дж.. След като взел патроните подс. В.К. напуснал заведението като бил изпратен от Св. Дж.. След това подс. В.К. заедно с неизвестния извършител се придвижили към блока в който живеел пострадалия Г. с лекия автомобил “Фолксваген Голф 3” с подменени регистрационни табели. При това придвижване подс. В.К. предал на неизвестния извършител получените от подс. П.С. патрони.

 В интервала между 15 и 16 ч. подс. П.С. се обадил на Св. Дж. да го вземе и закара на рожден ден на детето на св. Р.А. . Св. Дж. взел подс. П.С. от кафе „К.” и го закарал до “СКАЙ СИТИ” МОЛ в кв. “Гео Милев” в гр. София . На тържеството били съпругата и детето на подс. П.С. придружавани от св. Л.Ц.. Подс. П.С. стоял на рождения ден до 18 ч. след което бил върнат обратно в Студентски град от Св. Дж. в кафе „К.” където по това време бил и св. Г.П..

Около 15. 45 ч. на 06.04.2008г. пострадалия Г. се прибрал със семейството си в домът си. Установили, че в домът им е проникнато и е извършена кражба на пари и вещи. Уведомили органите на МВР и СОТ. На местото пристигнали екип на СОТ и автопатрул на МВР. Извършен бил оглед на апартамента и служителите на МВР и тези на СОТ си тръгнали, а на место останал пристигналия св. И.К.  - дежурен техник от „** СОТ” АД, който извършил проверка и тестване на охранителната техника в апартамента. След разговор с Г.  и почерпка, св. К. си тръгнал около 18. 15 ч., като Г.  решил да слезе заедно с него, за да вземе останал в автомобила му куфар. На входа на блока двамата се разделили, като св. К. се насочил към служебен автомобил „Сузуки” и си тръгнал. Пострадалия Г. отворил автомобила, спрян в близост до блока, за да вземе куфара. Малко преди слизането на пострадалия Г. и св. К., пред входа на блока в който живеел пострадалия, спрял лек автомобил Мерцедес в който били св. Е.Д. , Ю.П. , Я.С.  и лицето Б.С. . Св. Д.слязла от автомобила и влязла във входа в който живеел пострадалия Г., вратата на който била притворена. Отишла на 6-ти етаж, за да се види с баща си, а другите св. П., С. и С. , останали да я чакат в автомобила. В този момент пред автомобила им, спрял лек автомобил „Фолксваген Голф 3” тъмен на цвят, който  бил със затъмнени задно и задно странични стъкла и с включени аварийни светлини, управляван от подс. В.К.. Пострадалия Г. в този момент се отправил към входа на блока и влязъл във входа, носейки взетия от автомобила куфар. Приближил се до вратата на асансьора, отворил я и в този момент към него се приближил неизвестния извършител, който слязъл от лекия автомобил “Фолксваген Голф 3”– управляван от подс. В.К. и  влязъл във входа след Г. . Застанал лице в лице срещу Г. , леко в дясно от него, насочил към пострадалия преработен сигнално газов пистолет „ИЖ 79-8”, с който произвел с бърз темп три изстрела. На пострадалия били причинени наранявания: едно сляпо нараняване на главата с вход – дясно слепоочие; едно пронизващо нараняване на главата с вход в областта на дясната буза; едно пронизващо нараняване на шията и главата с вход на нивото под десния долночелюстен ъгъл и едно пронизващо нараняване на горния десен крайник с вход по задно страничната повърхност на дясната мишница. Причинените увреждания довели до бързата и неизбежна смърт на пострадалия Г..

         След произвеждане на изстрелите, неизвестния извършител бягайки напуснал входа на блока, като стъпките му в този момент били възприети от слизащата по стълбището Св. Д.. Неизвестният извършител се отдалечил от местопроизшествието с чакащия го пред входа лек автомобил “Фолксваген Голф 3” с тъмен цвят, управляван от подс. В.К.. С този автомобил двамата се придвижили до 137 СОУ „Ангел Кънчев” в ж. к. „Люлин” 1. Спрели автомобила до оградата на гараж срещу блок 32, обърнали автомобила с колелата нагоре, залели го със запалителна течност в задната част и го запалили. След това подс. В.К. се върнал в кафе „К.„ около 19ч. Изглеждал видимо притеснен. В кафето били св. Г.П. и подс. П.С.. Св. П. видял пристигането на подс. В.К., който отишъл незабавно при подс. П.С. и двамата започнали да си говорят.

Св. Е.Д.  слизайки към входа на блока видяла до асансьора тялото на пострадалия Г.. Уплашила се и съобщила на св. П., С.  и лицето С., че във входа на блока лежи мъж и да отидат да му помогнат. Всички се върнали във входа и видели лежащия до асансьора Г.. Видели, че около главата на Г.  имало локва кръв и  нямал признаци на живот. В същото време по стъпалата на входа слязла и св. Н.Л.Г. – съпруга на пострадалия Б.Г.. Обадили се на Спешна помощ и МВР. На место бил извършен оглед на местопроизшествието от дежурен екип на МВР. При огледа до първото стъпало към първия етаж била намерена и иззета гилза, запечатана от извършващия огледа в плик с № А 0099218. До левия крак на трупа на Г.  е намерено и иззето парче от метал с неправилна форма, запечатано от извършващия огледа в плик и обозначен с картон № А 0099222 . В ъгъла до вратата към мазето е намерено и иззето парче метал с неправилна форма, запечатано от извършващия огледа  в плик с обозначен с № А 0099223. Тялото на пострадалия Г. било намерено на пода на площадката на входа между вратата на асансьора и вратата към избените помещения. Били намерени и иззети 3 бр. угарки от цигари „Malrboro”.

Същия ден било образувано д.п. №1003/2008г. по описа на 09 РУП СДП София за извършения палеж на лек автомобил “Фолксваген Голф” на който имало монтирана регистрационна табела с № ***. Било установено, че запаления автомобил имал номер на рамата ***. Автомобил от същата марка и модел бил обявен за издирване като противозаконно отнет за което било образувано д.п. № 416/2007г. по описа на РУП Самоков.

На 07.04.2008г. в сградата на ЦСМД при УМБАЛ „Александровска” гр. София  бил извършен оглед на трупа на Б.Г.. При същия са иззети: фанелка и долнище от анцунг, запечатани в плик с № А 0021631; горнище от анцунг, боксерки, чифт чорапи и чифт маратонки запечатани в кафяв хартиен плик с картон № А 0021395, нокти от лява и дясна ръка на трупа на Г. , запечатани в плик за биологични следи №013204.

         С протокол за доброволно предаване от 07.04.08г. д-Р.Д.Н.  при ЦСМД при УМБАЛ „Александровска” е предал 1 бр. прозрачен полиетиленов плик съдържащ проектил, запечатан с червен восъчен печат 050НЕКД-СДВР и един бр. прозрачен полиетиленов плик съдържащ кръв на пострадалия Б.Г., запечатан с червен восъчен печат 050НЕКД-СДВР.

От заключението на назначената на д. п. и приета в съд. заседание СМЕ за оглед и аутопсия на труп № 350/2008г. се установява, че при огледа и аутопсията на трупа на пострадалия Г. са установени четири огнестрелни наранявания, както следва:

- едно сляпо огнестрелно нараняване на главата с вход в дясното слепоочие с раневи канал преминаващ през подлежащите меки тъкани, дясната слепоочна кост, продължава косо през двете полукълба на главния мозък и завършва сляпо в левия тилен дял на главния мозък, където е намерен проектил от жълт метал с червеникав оттенък. Посоката на раневия канал преценена при изправено положение на главата и спрямо дясната слепоочна област е с направление отдясно наляво, отпред назад и съвсем леко отдолу - нагоре;

- едно пронизващо огнестрелно нараняване на главата с вход в областта на дясната буза, с раневи канал преминаващ косо през дясната половина на горната челюст, черепната основа, десния челен дял, левия теменен дял на главния мозък и изход в лявата теменна област на главата. Посоката на раневия канал, преценена при изправено анатомично положение и спрямо дясна буза е отдясно-наляво, отпред-назад и отдолу-нагоре;

- едно пронизващо огнестрелно нараняване на шията и главата с вход на нивото под десния долночелюстен ъгъл с раневи канал през дясната половина на долната челюст, навлиза в черепната кухина през черепната основа в областта на дясната пирамидна кост, преминава през основата на десния слепоочен дял на главния мозък и дясната малкомозъчна хемисфера, преминава през дупчестото счупване в дясната половина на тилната кост и завършва с рана в дясната тилна област на главата. Посоката на раневия канал, преценена при изправено положение и спрямо дясната предно странична повърхност на шията е с косо направление отзад-напред, отдолу-нагоре и леко отдясно-наляво;

- едно пронизващо огнестрелно нараняване на горния десен крайник с вход по задно страничната повърхност на дясната мишница на нивото между средна и горна трета, с раневи канал през меките тъкани на мишницата и изходна рана по външно страничната повърхност на горната трета на дясната мишница. Посоката на раневия канал, преценена при изправено анатомично положение и спрямо задно страничната повърхност на дясната мишница е с направление отдясно-наляво, отдолу-нагоре и леко отзад-напред.

Дифузен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки; контузия на мозъчното вещество по хода на раневите канали; морфологични данни за обезкръвяване на трупа; кръвонасядане на клепачите на дясно око; охлузване с кръвонасядане на дясната мишница; умерено изразена генерализирана атеросклероза с предилекционно увреждане на венечните съдове на сърцето.

Наличие на етилов алкохол в кръвта и урината на трупа в количество 1.5%о в кръвта и 0.8%о в урината, определени по газхроматографски метод; липса на други упойващи вещества.

Установените наранявания в областта на главата се дължат на три изстрела, произведени с огнестрелно оръжие с калибър 9 мм, което личи от характера на морфологията на входните наранявания, както и намерения при аутопсията проектил.

Предвид локализацията на нараняването в областта на дясната мишница, наличието на кръвонасядане и охлузване над горния ръб на изходната рана на същата с посока на забелване на епидермиса нагоре, не може да се изключи възможността нараняването в областта на дясната мишница да е получено от един изстрел, причинил нараняването на главата с вход в областта на десния долночелюстен ъгъл.

Смъртта на Б.Г.Д. се дължи на огнестрелните наранявания на главата с увреждане на главния мозък – увреждане несъвместимо с живота.

Смъртта е настъпила с бърз темп и е била неизбежна.

Към момента на смъртта, Г.  е бил употребил алкохол и се е намирал на границата между лека и средна степен на алкохолно опиване – във фаза на абсорбция и не е бил повлиян от друго упойващо или силно действащо вещество.  

         В съд. заседание на 14.05.2012 г. при разпита на вещите лица, същите са допълнили заключението  по експертизата, в описателната част – Външен оглед, като уточняват, че са допуснали техническа грешка в описанието, като следва да се приеме по морфология, че рана №4а/ описана на страница 2 от експертизата/ е входно нараняване и трябва да е отбелязана като рана № 4 и съответно – рана № 4/ на лист 2 от експертизата/ да е отбелязана като рана № 4а и да е изходно нараняване.

От заключението на назначената  и приета в съд. заседание Комплексна медико-балистична и физико-химична експертиза № 12/БАЛ 134/04.07.2012 г. се установява, че от предоставените материали по делото на местопроизшествието са намерени два куршума, а от тялото на пострадалия е изваден още един. Този факт, както и нараняванията по тялото на пострадалия, указват, че срещу него са били произведени три изстрела. Обективно в областта на главата са установени три проходни наранявания, като входовете са от дясната страна, приблизително групирани като попадения. Според експертите направленията и на трите изстрела са еднакви, с основни посоки – отпред-назад, отдясно-наляво и отдолу-нагоре – схеми 5 и 6/ от заключението/. Посоките на изстрелите показват, че стрелящият е бил леко отдясно на пострадалия, лице в лице с него. Косото направление на траекторията на изстрелите във вертикална равнина показва, че при прострелването, стрелящият е държал сравнително ниско оръжието, приблизително на нивото на хълбока, с цев насочена нагоре.

Нараняването в задната област на ръката може да се разглежда като първа входна пробойна, при което куршумът излиза през предното нараняване на дясната мишница и причинява най-вероятно входното нараняване на шията, т.е. то се явява вторична входна рана. При това положение пострадалият е бил с вдигната нагоре ръка (предпазна реакция) – схема 7/от заключението/. 

 Предвид обстановката на местопроизшествието, размерите на помещението и местоположението на трупа, експертите приемат, че пострадалият е бил обърнат към вратата на асансьора, леко завъртян към стълбището. Стрелящият е бил на същата площадка, в непосредствена близост до първото стъпало. Траекторията на изстрелите, както и размерите на помещението не допускат дистанция на изстрелите по-голяма от около два метра. Липсата на следи от изстрел около входните пробойни върху дрехите на пострадалия показват, че най-вероятно е стреляно през преграда – оръжието не е било открито (стрелба през торбичка, през дреха на стрелящия и т.н.). В подкрепа на тази хипотеза е и фактът, че на местопроизшествието е намерена само една гилза.

Групираността на попаденията на относително малка анатомична площ обуславят извода, че и трите прострелвания са извършени при изправено положение на тялото на пострадалия, в бърза последователност. Динамиката на прострелването предполага и леко отместване на главата назад и наляво след всяко ново попадение, което се подкрепя от локализацията и направленията на нараняванията. 

От заключението на назначената на д. п. и приета в съд. заседание Балистична експертиза №08/БАЛ-88/10.04.08г. се установява, че представената за изследване гилза / намерена и иззета при огледа на местопроизшествието при убийството на Б.Г. / е част от патрон калибър 9 мм./9х18/ предназначен за стрелба с пистолети „ Макаров”, „ Стечкин „ и други. Била е изстреляна от сигнално газов пистолет „ ИЖ79-8/Байкал /” калибър 8 мм., преработен за стрелба с бойни патрони калибър 9 мм./9х18/, чрез смяна на цевта му с бойна/нарезна/. Представените за изследване куршуми са части от патрони калибър 9 мм./9х18/ предназначен за стрелба с пистолети „ Макаров”, „ Стечкин „ и други. Същите са били изстреляни от цевта на едно и също огнестрелно оръжие – пистолет с нестандартна цев. Върху гилзата и куршумите не са установени следи позволяващи да се определи дали някой от куршумите и гилзата са били части от един и същи патрон при изстрелването.

От заключението на назначената на д. п. и приета в съд. заседание СМЕ на ВД № 104/09.04.08 г. се установява, че пострадалия Б.Г. има кръвно групова принадлежност 0/ав/. Част от кръвта е изсушена върху марлен тампон и запечатана в плик с №013106.

От заключението на назначената на д. п. и приета в съд. заседание СМЕ на ВД № 13/2008/04.06.08 г. се установява, че по дрехите иззети от трупа на Б.Г. се установява кръв с кръвногрупова принадлежност О/а,в/.

От заключението на назначената на д. п. и приета в съд. заседание СМЕ на ВД № 08/БТМ-242/18.04.08 г. се установява, че намерената човешка кръв по ноктите иззети от трупа на пострадалия Г.,  е недостатъчна за серологични изследвания.

От заключението на назначената на д. п. и приета в съд. заседание ДНК експертиза № 08/ДНК-160/16.05.08 г. е установен един и същи ДНК профил по кръвта намерена под ноктите иззети от трупа на пострадалия Г..

         От заключението на назначената на д. п. и приета в съд. заседание ДНК експертиза № 08/ДНК-148/14.05.08 г. се установява, че по намерените и иззети при огледа на местопроизшествието при убийството на Г. , 3 бр. угарки от цигари „Malrboro” са установени три различни ДНК профила, единия от които е на жена.

От заключението на назначената  и приета в съд. заседание ДНК експертиза № 12/ДНК-147/14.05.2012 г. е установен ДНК профил на обект № 1 /кръв прехвърлена и изсушена върху марлен тампон от СМЕ на ВД № 104/08 г./, който напълно съвпада с ДНК профила определен за ноктени изрезки в ДНК експертиза на ВД № 08/ДНК-160 на НИКК-МВР, т. е. кръвта върху марления тампон и биологичния материал по ноктените изрезки произхождат от едно и също лице от мъжки пол. ДНК профила определен в кръвта обект № 1, не съвпада с ДНК профила на подс. В.П.К., т. е. кръвта не произхожда от него.

От заключението на назначената  и приета в съд. заседание ДНК експертиза № 12/ДНК-273/23.08.2012 г. се установява, че  установените ДНК профили с ДНК експертиза № 08/ДНК-148/14.05.08 г. по угарките, не съвпадат с ДНК профила на подс. В.К. установен с ДНК експертиза № 12/ДНК-147/14.05.2012 г.

         От заключението на назначената на д. п. и приета в съд. заседание Физикохимична експертиза № 08/ФЗХ-152/14.04.08 г. се установява, че гилзата, двата куршума иззети от местопроизшествието, както и проектила намерен в главата на пострадалия Г. са с идентичен състав от антимон, калай, олово и калий.

          От заключението на назначената на д. п. и приета в съд. заседание Съдебно химическа експертиза №А-248/08.04.08г. се установява, че в кръвта на пострадалия Г. е налице етилов алкохол – 1. 5 промила, а в урината – 0. 80 промила.

            От заключението на назначената на д. п. и приета в съд. заседание Съдебно химическа експертиза № 179/15.04.08г. се установява, че в кръвта и урината на Б.Г. няма наличие на наркотични вещества, барбитурати, салицилати, фенотиазинови, бензодиазепинови и имипраминови лекарствени средства.

           От заключението на назначената и приета в съд. заседание Графическа експертиза № 185/2011 г. на подписите на св. Я.С.П. се установява, че подписите положени в протокол за разпит на свидетел от 08.04.2008г. по д.п. № 154/08г. на СДП-МВР София и представения сравнителен материал от лицето Я.С.П. принадлежи на едно и също лице.

 По отношение деянията по чл. 131, 330 и чл. 116 от НК с пострадал П.Л..

 През 1995 г. била учредена “Т.Б.” АД гр. Пловдив. В надзорния съвет на същата били св. Г.С.С. , Г.И.Т.  и лицата Т.В.  и Я.Т.. Банката имала 23 клона и няколко офиса на територията на цялата страна и развивала успешна дейност. През 1997 г. Е.К.  направил предложение за закупуване на “Т.Б.”. Същото не било прието от членовете на надзорния съвет на банката.

         В края на 1997г. било образувано наказателно производство срещу Г.С., Г.Т.  и Т.В. от Окръжна прокуратура гр. Пловдив. Във връзка с това производство същите били задържани с мярка за неотклонение „ Задържане под стража”. След около 2 месеца била изменена мярката им за неотклонение и същите били освободени. Задържането на членовете на надзорния съвет на банката  повлияло негативно и последвали неблагоприятни последици за банката – отлив на клиенти и се влошило нейното финансово състояние. След освобождаването на членовете на надзорния съвет, към банката отново било отправено предложение от страна на лицето Е.К.  за закупуване на банката. Във връзка с това предложение, било взето решение на общото събрание на банката, акциите на същата да бъдат продадени на фирми свързани с Е.К. . Това били “К.х.к.” ООД, Кооперация „Х.“, „Е.к.к.” ООД,  “А.” ООД, “А*Г” ЕООД и Фондация “Б.с.” управлявани или представлявани от К. . По силата на това решение на 06.01.98 г. е бил сключен договор между акционерите на банката и юридическите лица, представлявани от К., за прехвърляне акциите на “Т.Б.”. Купувачите поели задължението да прехвърлят на акционерите на “Т.Б.” всички недвижими имоти, които са били собственост на банката или паричните  средства, които биха получили от продажбата на тези имоти, както и цесия на вземане на „Т.Б. ” в размер на 1 милион неденоминирани лева. На 07.01.98г. с договор за продажба на част от акциите на “Т.Б.”, М.С. съпруга на свидетеля Г.С.  лично и като пълномощник на част от акционерите прехвърлила част от акциите на банката, на „Е.к.к.”, представлявана от Е.К.. Също на 07.01.98г. св. Г.С. лично и като представител на част от акционерите в “Т.Б.” е продал на Кооперация „Х.“, друга част от акциите. Пак с договор от 07.01.98г. А.Т. / съпруга на св. Г.Т. /, лично и в качеството и на пълномощник на част от акционерите на „Т.Б.” прехвърлила част от акциите на банката на  Фондация “Б.с.” представлявана от Е.К.. След като К.  придобил всички акции на банката, той променил името на същата от  “Т.Б.” на „Р.Б.”.

         От сметките на А.Т. и М.С. в „Р.Б.”, по които били преведени част от парите за прехвърлените акции, по нареждане на Е.К.  била изтеглена част от тези пари. Също така К.  чрез представляваните и управлявани от него дружества не изпълнил задължението си по сключените договори за прехвърляне на акции, а именно – да прехвърли на акционерите на „ Т.Б. ” недвижимите имоти или тяхната равностойност, както и цесия на “В. В” на стойност 1 млн. неденоминирани лв. По късно св. С. и Т. , както и други акционери поискали от К., да изпълни тези си задължения, но той отказал. С. и Т.  се страхували да не последват срещу тях отново неблагоприятни последици и за това не потърсили друг начин да защитят правата си от продажбата на банката.  През следващите години  отново било променено името на банката от „Р.Б.” на “Д** Б. ”. В края на 2005г. Е.К.  бил застрелян и собствеността на “Д** Б.  ” преминала в ръцете на съпругата му В.К. .

          Пострадалия Р. се познавал с Е.К. и брат му. Имал договорни отношения с “Д** Б.  ” АД от м. декември 2005г. да извършва проучвания, да води преговори с търговски дружества, ЕТ, общини, кметства, нестопански организации и ФЛ на територията на Р.България в полза на банката.

През 2006г. пострадалия П.Л. упражнявал адвокатска професия от няколко години в гр.В. Търново . Същия имал кантора в центъра на града на ул. „В.“, като към този момент работел заедно със св. П.В.Л.  – адвокат от гр.Варна . В кантората работели също така и Св. А.М.  като адвокат от 2004г. и  св. Г.Д.Г. от 2004 г. като технически сътрудник. Пострадалия Л. живеел със съпругата си – св. А.Б.Л. в гр.В. Търново  на бул. “Б” № *. Двамата имали две деца, които в този период живеели в САЩ но поддържали близки семейни отношения. Имал собствен гараж на ул. “Е.” между № * и *, където държал управляван от него, по това време лек автомобил „Тойота Авенсис” с рег. № ***. Тъй като Л.  и П.М.Л.  имали много дела, приключването на работата по които зависела и от действията на съдия изпълнител, пострадалия Л. взел помещение което оборудвал за кантора на частен съдебен изпълнител. Предоставил кантората на частен съдебен изпълнител св. С.В.К. , като тя започнала работа като такъв през м. декември 2006г. Пострадалия Л. се познавал и с подс. Г.В., на когото оказал през 2006 г. юридически услуги. Подс. Г.В. живеел в гр.В. Търново . След 1990г. развивал успешен бизнес до задържането му по настоящото дело през м. октомври 2010г. Същия бил насочен в областта на хотелиерство, ресторантьорство, игрални зали, строителство, закупуване и продажба на недвижими имоти. Осъществявал и отдаване на парични средства в заем срещу лихва на различни лица. Притежавал чрез свои търговски дружества хотел “П.” в гр.В. Търново , комплекс “И.” в с. Арбанаси, парк – хотел “Д.” в гр.Дряново и други. Държал под наем магазини, паркинги, дискотеки. Бил едноличен собственик през годините на капитала на „Е.П. ” ЕООД, „Б.Н. ” ЕООД, „П.СГ” ЕООД, „В. ВВ” ЕООД, участвал като съдружник или управител и в други търговски дружества. Ползвал се с влияние и авторитет в гр.В. Търново , имал близки контакти с представители на политически партии, държавни органи и обществени организации. Бил спортен деятел – занимавал се с учредяване  и ръководене на спортни клубове, спонсорирал част от тези клубове, както и спортни и обществени мероприятия. Проявявал интерес към спорта  сумо от където се познавал и с подс. П.В.С.. Имал офис в Ч. к. на бившето военно училище в гр.В. Търново  на ул. “Х.Б.” № * където осъществявал дейността си. През 1995г. при подс. Г.В. започнал работа подс. П.С.А.. Бил назначен по трудов договор в „П.СГ”„ ЕООД и осъществявал различни дейности възложени му от подс. Г.В., като се ползвал с доверието му. През 2006 г. бил прекратен трудовия договор на подс. П.А., но същия продължил да осъществява дейности свързани с обслужването на управляваните от подс. Г.В. търговски обекти, както и да изпълнява възложени му куриерски услуги. През 2003г. като финансов консултант на подс. Г.В. започнал работа и св. Р.М.Д.. Освен, че консултирал подс. Г.В. по финансови въпроси, св. Д. отговарял и за някои от инвестиционните проекти на дружествата на подс. Г.В., бил управител и представител на някой от тези дружества. Подс. Г.В. имал голямо доверие на св. Д., като последния го придружавал при бизнес срещи, при срещи с адвокати. Бил запознат с цялата търговска дейност на подс. Г.В. и го подпомагал активно със съвети.

През същата 2006г. започнали преговори с „Ю.И.Е.Д.” за продажбата на “Д** Б.”. Преговорите били огласени и от медиите в страната, като обявената пазарната стойност на “Д** Б.  ” била 440 млн. лв. На подс. Г.В. била известна съдбата на “Т.Б.”, в чиито надзорен съвет бил брат му – Т.В.. Той решил да потърси начин да спечели пари от неизпълнените задължения по договорите за прехвърляне на акциите на “Т.Б.”. За целта се срещнал със св. С. и Т.  през периода м. юли – септември 2006г. с които се познавал отдавна. Обяснил им виждането си, че могат да се възползват от предстоящата продажба на „Д**Б.”, като си потърсят правата, по неизпълнените договори за прехвърляне акциите на “Т.Б.”. Заявил на свидетелите, че имал възможности и неформални контакти с лица приближени до В.К. , за да бъдат обезщетени бившите акционери за неизпълнените задължения от страна на Е.К.. След като получил принципното съгласие на св. С. и Т. , подс. Г.В. отишъл за консултация по въпроса при пострадалия П.Л. и св. П.В.Л. . Последните поискали от подс. Г.В. документацията за запознаване, за да могат да дадат мнение по този казус. Подс. Г.В., чрез св. С.  осигурил документацията касаеща “Т.Б.” и нейното прехвърляне и им я е предоставил. След като се запознали с документите, Л. и Л.  заявили на подс. Г.В., че  продажбата на “Т.Б.” може да се атакува по съдебен ред, тъй като прехвърлянето на акциите на банката било извършено в нарушение на действащото законодателство - не били издадени акции на “Т.Б.” към момента на продажбата. Нарушен бил и действащия към момента на продажбата Закон за банките, тъй като не било искано разрешение от БНБ за прехвърляне на повече от 5 % от акциите. Адвокатите на подс. Г.В. изразили становище, че може да се търси обявяване на нищожност на прехвърлянето на акциите на “Т.Б.” или да се претендира собствеността на част от акциите на „ Д** Б.  ”, респективно тяхната равностойност. Подс. Г.В. видял възможност да се обогати и решил да реализира предложеното му от неговите адвокати, като уговорил среща по въпроса със св. С. и Т.. Първата им среща се състояла в гр. Пловдив, на която присъствали освен С., Т., техните съпруги и техен адвокат – М. , подс. Г.В. и адв. Л. и Л. , брата на подс. Г.В. и Св. Р.Д.. Осъществени били още няколко срещи при които П.М.Л.  и пострадалия Л. заявили, че имало възможност бившите акционери на “Т.Б.” да търсят правата си, тъй като при прехвърлянето на акциите са допуснати нарушения. При тези разговори не било договорено да се иска обявяване за нищожни на договорите за продажба на акциите на „Т.Б.” на фирмите на К. , тъй като С. и Т.  били консултирани от техни адвокати, че за подобно искане била изтекла давността, такова искане би било свързано с големи съдебни такси, които при неблагоприятно развитие на делата, ще бъдат присъдени да се плащат от бившите акционери на “Т.Б.”. При проведените срещи  подс. Г.В. уговарял св. С. и Т. , че по извънсъдебен път и без да става обществено достояние, чрез своите връзки ще води преговори за обезщетяване на бившите акционери. Св. С. и  Т.  се съгласили с подс. Г.В., като изрично настоявали да не се водят съдебни дела, а всичко да стане по пътя на преговорите и извънсъдебно споразумение с представители на К.. След като св. С. и  Т.  дали съгласие подс. Г.В. да преговаря, започнали на тези срещи да обсъждат параметрите на обезщетението което ще се претендира от К.. Според С. и Т.  за непрехвърлените недвижими имоти, непрехвърлената цесия на “В. В”, както и изтеглените от сметките на Т. и С.  пари, следвало да се претендира при преговорите сумата от 2 млн. – 2. 5 млн. евро.

 Обсъдено било и съдържанието на пълномощните  които бившите акционери на “Т.Б.” следвало да дадат на подс. Г.В., за да води преговори. При това подс. Г.В., настоявал, подкрепен от Л. и Л.  в пълномощните да му бъдат дадени широки правомощия, както за водене на преговори, така и за завеждане на всякакви дела в съдилищата в страната и чужбина. С. и Т.  не били съгласни да дадат такива пълномощия, но подс. Г.В. ги убедил, че с даване и на такива права, щял да има по голяма тежест пред К. при водене на преговорите. Св. С. и Т. упълномощили подс. Г.В. и поели ангажимент такива пълномощни да подпишат и други акционери на “Т.Б.” над които те имат влияние. Било уточнено също така всички разходи при водене на преговорите и делата, да са за сметка на подс. Г.В.. След като се споразумели за параметрите на претенцията, съдържанието и обхвата на представителната власт в пълномощните, било подписано от С. , Т. , Т.В.  от една страна и “Е.” ЕООД управлявано и представлявано от подс. Г.В. споразумение от 25.10.2006г. В него била отразена постигнатата договорка “Е.” да извърши от свое име и за своя сметка, всякакви действия – фактически и правни за уреждане и реализиране правата на бившите акционери на “Т.Б.” като завежда каквито намери за добре искови производства срещу когото и когато реши, включително и срещу “Д** Б. ”, като заплаща всякакви разноски, такси и обезпечения лично и за своя сметка, включително и за реализиране правата на бившите акционери относно сумата от 209 000 лв. от “Д** Б. ” , сумата от 450 000 долара и няколко недвижими имота. Установили общ паричен, финансов и имуществен интерес в размер на 2. 5 млн. евро. Уговорили и в какво процентно отношение ще се разпределят тези 2. 5 млн. евро при тяхното получаване. Уговорили също, че ако бъде получена по голяма сума от тези 2. 5 млн. евро, то същата ще остане единствено и само за „Е.П. ”  ЕООД, заради направените от него разноски. Последно уговорили, че при неполучаване на каквато и да е част от тези 2. 5 млн. евро, то страните не си дължат една на друга каквито и да било плащания, неустойки, обезщетения, вреди и пропуснати ползи, като направените разходи независимо в какъв размер са, остават само и единствено за “Е.”. Така през м. октомври 2006г. голяма част от бившите акционери, включително С. , Т.  и техните съпруги подписали и предали на подс. Г.В. пълномощни, които имали нотариална заверка на подписите с които го упълномощили като физическо лице да води от тяхно име преговори с представители на К., за обезщетяване на акционерите. Същевременно били подписани от тези акционери договори с които акционерите прехвърлили правата си произтичащи от “Т.Б.” на „ Е.П.  ” ЕООД. Подписалите договори и издали пълномощни, представлявали собствениците на 54. 53 % от акциите на “Т.Б.”.

Независимо, че подс. Г.В. ангажирал пострадалия Л. и П.М.Л.  да работят като адвокати по казуса “Т.Б.”, на 11.11.2006г. в гр.Варна  подс. Г.В. в качеството му на представляващ 36 бивши акционери на “Т.Б.” сключил договор за правна помощ само със св. П.Л.. По силата на този договор П.М.Л.  следвало да консултира, да изготвя правни становища и да води лично или чрез всички или част от бившите акционери съдебни дела в Р.България и/или чужбина срещу „Г.Б.” ООД, „Р.“ АД и „Е.Е.Н.”, както и срещу всички други физически или юридически лица, нарушили имуществените или членствените права на възложителите относно акционерното им участие в “Т.Б.”. В договора било включено и правомощие на П.М.Л.  юридически да подпомага и дружеството на основните акционери – св. С. и Т.  – „Д.А.Д.” ООД гр. Пловдив, което следвало да заплаща солидарно с останалите акционери, възнаграждение на П.М.Л. . В т. 12 от същия договор били вписани задължения за св. С. и Т.  да организират и представят на адв. Л. адвокатски пълномощни за завеждане на съдебно производство в Херцогство Люксембург. В т. 13 от договора било уговорено възнаграждение на П.М.Л.  което следвало да се формира върху материалния интерес /цената/ на всеки един заведен съдебен иск, за всяка една съдебна инстанция, което възнаграждение следвало да бъде в размер на посочения в параграф 2 от ДР на Наредба № 1/2004 г.  за минималните адвокатски възнаграждения.

Вместо да търси начини за започване на преговори с В.К.  или нейни представители, подс. Г.В., заедно с пострадалия Л. и П.М.Л.  предприели действия за обявяване за нищожни сделките по прехвърляне акциите на “Т.Б.” на фирмите на К. . За целта било депозирано искане пред РС – Г. Оряховица за обезпечаване на бъдещи  искове по чл. 19 ал. 6 от ЗБ; по чл. 26 от ЗЗД; по чл. 97 ал. 1 от ГПК/отм./  и по чл. 247а ал. 5 от ТЗ срещу “Д** Б.”. Претенцията за обезпечаване на бъдещия иск с правно основание по чл. 97 ал. 1 от ГПК/отм./ била за признаване на установено по отношение на бъдещия ответник “Д** Б.  ” АД, че представляваните от подс. Г.В. бивши акционери на „ Т.Б. ” притежават 54. 53 % от акциите с право на глас и са акционери в „Д** Б.  ” АД/ преди действала като “Т.Б.” АД/. На 06.12.06г. била издадена обезпечителна заповед с която съда е допуснал обезпечение на бъдещи искове с правно основание чл. 19 от ЗБ и по чл. 26 от ЗЗД с искане за прогласяване на нищожност на прехвърлянето на акциите, с цена на бъдещ иск в размер на 27 милиона 265 хиляди лева, чрез налагане на запор на 50 млн. акции от капитала на “Д** Б.  ”, както и обезпечение чрез налагане на възбрана на недвижими имоти, собственост на „ Д** Б.   ”. Съдът е определил и девет месечен срок за предявяване на исковете. Въз основа на издадената обезпечителна заповед св. Косева на 11.12.06г. наложила запор върху 50 млн. акции на “Д** Б.  ”, както и възбрана върху имотите на “Д** Б.  ”. Св. К. на 11.12.06 г. връчила запорно съобщение на Централния депозитар, но последния отказал да впише наложения запор на акциите. На 14.12.2006г.  чрез покупко продажба на Българската фондова борса, ЗПАД „Д.*.*” гр. София , „Р.“ АД гр.Варна  и “Г.” ООД гр. София  чрез инвестиционен посредник “Б.” АД гр. София  продали на „Е.Е.Н.” 74. 26% от акциите с право на глас на “Д** Б.  ” АД. Било образувано и второ обезпечително производство в РС – Г. Оряховица по което с определение от 15.12.2006г. е допуснато обезпечение на бъдещи искове по чл. 19 ал. 6 от ЗБ и по чл. 26 от ЗЗД в размер на 57 375 906 лв. чрез налагане на запор върху банковите сметки на “Д** Б.  ”, „Г. ” ООД и  Българска фондова борса. Предприетите действия породили широк медиен отзвук. Пострадалия Л. и П.М.Л.  започнали да получават телефонни обаждания с предупреждения да се откажат от работата си по казуса “Т.Б.”.

След завеждане на обезпечителните производства в РС – Г. Оряховица, в кантората на Л.  била осъществена среща на която последния запознал П.М.Л.  с пострадалия Р.Р.. Представил го като човек с влияние който би могъл да им бъде полезен във връзка с решаването на казуса “Т.Б.”. При тази среща Р.Р. заявил, че се познава с хора близки до К. и може да съдейства. Л. и Л.  запознали Р.Р. с подс. Г.В.. Били проведени още няколко срещи на които присъствал и Св. Р.Д.. На тези срещи Р.Р. заявил възможността си да им съдейства за сключване на извънсъдебно споразумение с К.. Двамата – подс. Г.В. и пострадалия Р. се договорили, че за съдействието което щял да осъществи Р. относно уреждане на претенциите срещу “Д** Б.  ”, той следвало да получи за себе си 70 % от спечеленото от “Д** Б.  ”, а 30 % да прехвърли или заплати на подс. Г.В.. Така на 19.12.2006г. бил подписан договор между подс. Г.В. като пълномощник на група акционери и “Е.” и Р.Р. като представител на  „К.Д.К.” ЕООД. По силата на този договор подс. Г.В. прехвърлил на купувача всички права на упълномощилите го акционери, произтичащи от членственото правоотношение и участие в “Т.Б.” АД, свързано и изразяващо се в притежаваните 54. 53 % обикновени безналични поименни акции с право на глас от капитала на дружеството. „К.Д.К.” ЕООД поел задължението да  заплати на подс. Г.В. 30 % от акциите които ще придобие в “Д** Б.  ” АД изчислен към 15.12.2006г.; 30 % от извоювания материален / паричен / интерес и 30 % от дивидентите които би получил евентуално в качеството си на акционер в “Д** Б.  ”. Подс. Г.В. заверил нотариално подписа си на този договор и го изпратил на пострадалия Р.. Тъй като искал да спечели много повече, а именно 54. 53% от акциите на “Д** Б.  ” или тяхната равностойност по борсови цени в размер на 224 936 250 лв., а не само 30 % от извоюваното от “Д** Б.  ”, което пък следвало да подели със св. С. и Т. , подс. Г.В. решил да се подсигури и получи за себе си всичко което се извоюва от “Д** Б.  ”, като лиши пострадалия Р. от възможността да получи 70 % от извоюваното. За целта подс. Г.В., в деня преди подписване на този договор с Р., на 18.12.2006г., сключил договор в качеството му на пълномощник на акционерите на “Т.Б.”, от една страна и като представител на “Е.” ЕООД / на което бил едноличен собственик /, от друга страна, като приобретател. По силата на този договор подс. Г.В. като пълномощник на акционерите на „ Т.Б. ” прехвърлил на “Е.” ЕООД всички права произтичащи от членствените им правоотношения и участие в “Д** Б.  ” АД гр. София , свързано и изразяващо се в притежаваните 54. 53 % обикновени безналични поименни акции с право на глас от капитала на дружеството срещу задължение купувача да заплати сумата в размер на 120 000 лв. както и всички разноски направени до момента по заведените от продавачите граждански и изпълнителни дела срещу “Д** Б.  ” и акционерите на банката, както и за всички други разноски по съдебни разноски или адвокатски хонорари. След подписване на този договор той заверил нотариално подписите в него. Не съобщил за този договор, нито на пострадалия Р., нито на бившите акционери на “Т.Б.”. В желанието си за получаване на целения от него резултат, както и лишаването на Р.от правата му произтичащи по договора от 19.12.2006г., подс. Г.В. в договора от 18.12.2006г. с който прехвърля на „Е.П. ” ЕООД правата на 54.53% от бившите акционери на “Т.Б.”, сред прехвърлителите, изброявайки ги като физически лица/ бивши акционери на “Т.Б.”/, вписал и “Е.” ЕООД като част от тези прехвърлители. Със същия този договор подс. Г.В. вписал и поето задължение на “Е.” ЕООД да заплати както направените до момента разноски по граждански и изпълнителни дела, така и всички други разноски – по съдебни разноски и адвокатски хонорари.

От подс. Г.В. заедно с Л. и Л.  били заведени обезпечителни производства и в други районни съдилища за обезпечаване на същите искове. Едно от тези производства било в РС Девня за обезпечаване на бъдещ иск в размер на 224 936 250 лв. с правно основание чл. 97 ал. 1 от ГПК/отм./ и чл. 59 от ЗЗД. Определенията на РС – Г. Оряховица с които били допуснати обезпечения на бъдещи искове били обжалвани пред горните съдилища и били отменени през м. януари 2007г. от Окръжен съд гр.В. Търново . В пресата продължило широкото отразяване на наложените запори на акциите и банковите сметки на “Д** Б.  ”.   Св. С. и Т.  не одобрили поетата от подс. Г.В. стратегия с образуването на тези обезпечителни производства. Същите били притеснени спрямо тях да не бъдат заведени ответни дела от страна на “Д** Б.  ”. При срещи с подс. Г.В., св. С.  изразил своето несъгласие с действията на подсъдимия по уреждане отношенията с “Д** Б.  ” . При една от тези срещи подс. Г.В. показал на св. С.  подписаният от него в качеството му на пълномощник на бившите акционери на “Т.Б.” договор с пострадалия Р.Р., в качеството му на представител на „К.Д.К.” ЕООД с който договор прехвърлял цялото вземане на акционерите със задължение Р.да предостави 30 % от спечеленото от К., на бившите акционери. Св. Т.  също категорично се противопоставил на тези действия като уведомил за това по телефон, както Л. и Л. , така и подс. Г.В.. Св. С. и Т.  започнали да търсят начин да прекратят пълномощията на В.. Уведомили го устно за оттегляне на пълномощията, дадени на подс. Г.В.. Впоследствие били изготвени и писмени уведомления за оттегляне на тези пълномощия, но не успели да ги връчат на подс. Г.В. по надлежния ред.

След завеждане на първите две обезпечителни производства пострадалия Л. започнал да получава по телефона предупреждения и заплахи, да се откаже да работи по казуса “Т.Б.” тъй като щял да има проблеми. Провел и срещи с различни лица, от които също получил заплахи, за да се откаже да работи по случая. Св. П.Л.също получавал подобни телефонни обаждания със заплахи, както и обаждания до негови близки с предложения да се откаже и заплахи към него.  След получените предупреждения пострадалия Л. взел решение да се откаже от по нататъшна работа по този казус. Още повече, че към този момент Л.  приел, че предприетата атака срещу “Д** Б.  ” няма да доведе до търсения от тях резултат, предвид ответните действия на “Д** Б.  ” и на свързани с нея търговски дружества, довели до отмяна на допуснати обезпечения. Между пострадалия Л. и П.М.Л.  възникнали противоречия относно предприетите и предстоящи действия по казуса “Т.Б.”. В тази връзка пострадалия Л. споделил със съпругата си – св. А.Л., че искал да се отказва от по нататъшната си работа по казуса “Т.Б.”, тъй като от него искали невъзможни неща. Като повод да се откаже, Л.  помолил П.М.Л.  да каже на подс. Г.В., че искал да му бъдат заплатени 250 000 лв. хонорар, за да продължи работа по казуса. Подс. Г.В. отказал да даде подобна сума на Л. . Дори в тази връзка споделил със св. С.  по късно, че Л.  му е поискал неразумно голям хонорар. През м. март 2007г. Л.  върнал документите по този казус и заявил, че повече няма да работи по него. В тази връзка през същия месец прекъснал и отношенията си със П.М.Л. . Последния наел друга кантора и продължил да работи с подс. Г.В.. По късно Л.  изгонил от кантората Св. А.М. , която продължила да работи със П.М.Л.  по казуса “Т.Б.”.

След като голяма част от определенията за обезпечаване на бъдещите искове срещу “Д** Б.  ” били отменени, а и акциите на “Д** Б.  ” били прехвърлени на „Ю.И.Е.Д.”, П.М.Л.  предложил на подс. Г.В. да се заведе иск срещу „Ю.И.Е.Д.”  в Люксембург, като единствен начин да продължат битката за „Д** Б.  ”. Било заведено дело в Люксембург срещу „ Ю.И.Е.Д. ” през м. април 2007 г. за обявяване нищожност на сделките за прехвърляне акциите на „ Т.Б. ”. 

На 11.04.2007 г. в гр.В. Търново  било подписано споразумение между подс. Г.В. в качеството му на пълномощник на 36 бивши акционери на „ Т.Б.” и П.М.Л.  за уреждане отношенията произтичащи от сключения между тях договор за правна помощ от 11.11.06г. По силата на това споразумение страните уточнили, че на П.М.Л. не са заплатени договорени възнаграждения по описаните в т. 2 от това споразумение граждански и изпълнителни дела, образувани в Р.България и Херцогство Люксембург с обща цена на исковете без изпълнителните дела в размер на 389 688 062 лв. В т. 3 от споразумението страните приели, че П.М.Л.  е изпълнил задължението си по т. 10 от договора за правна помощ от 11.11.2006г. като е консултирал и подпомагал юридически „Д.А.Д.” ООД гр. Пловдив за постигане / сключване / на извънсъдебно споразумение. По т. 6 от споразумението страните приели, че част от акционерите - М.Х.С. , Д.Д.Д., Я.Н.Т. , И.П.Т.  и св. С. и Т.  не са заплатили възнагражденията, разходите за воденето на описаните в т. 2 от споразумението, граждански и изпълнителни, както и разноските по допълнително ангажираните за тях адвокати, като в т. 8 от това споразумение определили, че тези акционери следва да заплатят на П.М.Л.  в 7 дневен срок от подписване на споразумението 11 772 121 лв., а  в т. 9 - допълнителни разходи в размер на 27 000 евро и 46 635 лв. В т. 10.2 от споразумението страните уговорили, че горепосочените акционери следва да заплатят неустойка в размер на половината от дължимите задължения. Подписите на това споразумение били нотариално заверени в деня на сключването му.  На 10.06.2007г. с договор за продажба на вземане П.М.Л. прехвърлил на подс. П.С.А. всичките си вземания срещу бившите акционери на “Т.Б.” и „Д.А.Д.” произтичащи от сключеното между П.М.Л.  и подс. Г.В. в качеството му на пълномощник на бившите акционери, споразумение от 11. 04. 2007 г. и Договор за правна помощ от 11. 11. 2006 г.

След завеждане на делото в Люксембург ответната страна – продавачите на „ Д** Б.  ” получили съответните книжа по образуваното съдебно производство. Това мотивирало В.К.  да упълномощи П.М.Л.  да я представлява при водене на преговори с бившите акционери на „ Т.Б.”. В екипа за водене на преговори били включени адвокатско дружество „Г.Т.к.“ и представители на инвестиционния посредник “Б.”. От този екип било решено да се водят преговори с бившите акционери на “Т.Б.” във връзка с претенциите им към “Д** Б.  ”.

        През м. май 2007г. пострадалия Л. се свързал със св. С. и Т.  и им съобщил, че може да им уреди среща с представители на К., чрез адвокатска кантора „Г.Т.к.“ за уреждане на претенциите им към „ Д** Б.   ”. При разговор на Св. Т.  с пострадалия Л. последния му заявил, че всички тези неща, относно претенциите към “Д** Б.  ” не е трябвало да се случват и, че не си ги е представял така. По инициатива на С. и Т.  била организирана среща между тях и подс. Г.В. на която присъствали и П.М.Л. , Р.Д.  и пострадалия Л.. На тази среща Л.  споделил, че е постигнал договорка с представителите на К., да им се заплатят 15 000 000 лв. за претенциите им към “Д** Б.  ”. Подс. Г.В. отказал да преговарят за такава сума, тъй като той искал много по голяма сума или част о акциите на “Д** Б.  ”.

Била осъществена среща с представителите на К. на която св. С. и Т.  предявили претенциите си към банката. Последвали и други срещи за които подс. Г.В. бил уведомен от С. . На тези срещи присъствали и П.М.Л., като юридически представител на К., Св. А.М.  от  адвокатска кантора “Г.,Т. к.”, св. И.П. представител на “Б.” – консултант по продажбата на “Д** Б.  ” и други. На тези срещи подс. Г.В. изразил недоволство, както от присъствието на пострадалия Л., така и от размера на предложеното обезщетение, като претендирал за 54. 53% от акциите на “Д** Б.  ” или тяхната равностойност, стойността на недвижимите имоти и други претенции уговорени първоначално със св. С. и Т.  като възможни да се претендират. Представителите на К. заели становище, че при прехвърлянето на акциите на “Т.Б.” не са допуснати нарушения, както и, че е изплатена цялата стойност на прехвърлените акции. В тази връзка от П.М.Л.  били показани и документи удостоверяващи извършеното плащане за прехвърлените акции. След тази среща подс. Г.В. престанал да участва и в другите срещи между св. С. и Т.  с представителите на В.К.. Поради тава св. С. и Т.  продължили самостоятелно да преговарят с представителите на К.. На следващи срещи било постигнато споразумение между св. С. и  Т.  от една страна и представителите на К. - от друга, за прекратяване на заведените дела, за оттегляне на дадените на подс. Г.В. пълномощия, както и за деклариране от страна на акционерите, че няма да имат претенции и няма да водят за в бъдеще дела с такива претенции, както и няма да обжалват решението на съда в Люксембург. В тази връзка на 04.07.07г. между „Д.А.Д.” ООД представлявано от св. С. и Т.  и “К.х.к.” ООД бил сключен договор. По силата на този  договор „Д.А.Д.” ООД  поело задължението да установи акционерите на “Т.Б.” АД, да осъществи контакт с тях и им предложи да сключат споразумение; да предприеме всички действия акционерите да подпишат споразумение, което било приложено по този договор, по силата на което те да прехвърлят всички произтичащи от членствените им правоотношения в “Т.Б.” права; да съдейства за присъединяване и на другите акционери; да съдейства за поемане на гаранции от страна на акционерите, че за в бъдеще няма да имат претенции и да водят дела за такива претенции произтичащи от членствените им правоотношения като акционери на “Т.Б.”. Срещу тези действия, на „Д.А.Д.” следвало да се заплати от “К.х.к.” ООД сумата от 3 600 000 евро. Било подписано и съответното споразумение.  Част от задълженията по този договор на „Д.А.Д.” ООД било и да осигури оттегляне на пълномощията дадени на подс. Г.В. от акционерите. В изпълнение на този договор св. С. и Т.  осигурили оттеглянето на пълномощията дадени на подс. Г.В. от акционерите върху които те имали влияние, както и подписването на  предвидените в договора декларации и договори. Подс. Г.В. отказал да подпише подобно споразумение при среща с представителите на К.. При този отказ, акционерите на “Т.Б.” били условно разделени във връзка с водените преговори на две групи „Пловдивска” представлявана от св. С. и Т.  и „Търновска” представлявана от подс. Г.В..

         След подписване на споразумението между „Д.А.Д.” и П.М.Л.  като представител на “К.х.к.” пострадалия Р. започнал да уговаря подс. Г.В., че след като вече не представлявал голяма част от акционерите, е изгубил позиции за заявените от него претенции към “Д** Б.  ”. Успял да го убеди да продължи преговорите с представителите на К. и да приеме предложението отправено от тях – да заплатят 3 600 000 евро за прекратяване на всякакви действия срещу “Д** Б.  ”. През това време между “К.х.к.” ООД и “Р.Р.К.” ЕООД собственост на Р.Р. на 07. 07. 2007 г. бил сключен договор по силата на който “К.х.к.” ООД следва да заплати на „Р.Р К.” ЕООД сумата от 360 000 евро за оказани услуги по казуса “Д**Б.”. По силата на този договор пострадалия Р. се задължил да предприеме действия по уговаряне на бившите акционери на „ Т.Б. ” да оттеглят пълномощията си от подс. Г.В.. На 06.07.2007г. „ К.Д.К.”ЕООД прехвърля на „Г. Л.” придобитите по силата на договора от 19.12.2006 г. акционерни права на бившите акционери на “Т.Б.”. Подс. Г.В. виждайки, че не може да продължи действията  по осъществяване на претенциите си за 54. 53 % от акциите на „ Д** Б.   ”, подновил преговорите с представителите на К., на които присъствали П.М.Л. и Р.Д.. На подс. Г.В. било предложено определеното възнаграждение от 3 600 000 евро да се подели по равно между двете групи акционери – „Пловдивска” и „Търновска”, при поемане от негова страна на съответни действия – Г.В.  и всички представлявани към този момент от него акционери, изрично да заявят отказа си от права, нотариално заверен, произтичащи от членствените им правоотношения от “Т.Б.”, тези акционери да оттеглят изрично пълномощията, които са на подс. Г.В., писмено да заявят отказ от правото си да обжалват решението на съда в Люксембург, което е подлежало на обжалване, както и да оттеглят всички жалби подадени във ВКС по висящи производства срещу решенията на Окръжните съдилища, с които са отменени допуснатите от Районните съдилища обезпечения.

Подс. Г.В. на 10.07.07г. от името на представляваното от него, собствено ЕООД „Б.Н. ” сключил договор с “К.х.к.” ООД,  аналогичен на договора сключен от „Д.А.Д.”. В този договор подс. Г.В. поел задължението да осъществи същите действия каквито били  поети от „Д.А.Д.”, като било договорено  заплащане на сумата от 1 440 000 евро за „ Б.Н.  ” ЕООД. При тези преговори бил взет предвид и договора от 19.12.2006г. между “Е.” ЕООД представлявано от подс. Г.В. и „К.д.” ЕООД представлявано от Р.Р.. От сумата определена за „Търновската” група, в размер на 1 800 000 евро били заплатени и преведени със съгласието на подс. Г.В. 360 000 евро на “Р.Р.К.” ЕООД уговорени с договора от 07.07.2007г.

        При така постигнатите резултати по отношение претенциите към „Д**Б.  ”, подс. Г.В. останал крайно неудовлетворен. Той приел, че причина за достигане до тези неудовлетворителни за него резултати, било преминаването на пострадалия Л. на страната на „Пловдивската” група акционери. Уреждането от пострадалия Л. на преговори между „Пловдивската” група и представителите на К., както и оттеглените от акционерите пълномощия на подс. Г.В.  и сключеното споразумение между тази група акционери и П.М.Л.  като представител на дружества на К.,  лишило подс. Г.В. от възможността да представлява голямата част от бившите акционери и да претендира 54. 53 % от акциите на „ Д** Б.   ” или равностойността им по борсови цени - 224 936 250 лв. Негативно било отношението на подс. Г.В. и спрямо пострадалия Р.. Той го приел за виновен за това, че не е изпълнил обещанието си за оказване на помощ при К., както и чрез връзките си , за които твърдял, че имал сред влиятелни личности в държавата за осъществяване намеренията на В. спрямо “Д**Б.”. Подс. Г.В. имал и още един проблем с пострадалия Р. и това било договора от 19.12.2006г. между „К.Д.” и В. като пълномощник на акционерите на „Т.Б.”. Постигнатия финансов резултат предизвикал у подс. Г.В. желание за отмъщение и саморазправа с пострадалия Л. и св. С. и Т. .

За осъществяване на отмъщението и саморазправата си подс. Г.В. през м. октомври 2007г. изготвил молба до Апелативна прокуратура гр. Пловдив с искане за налагане на принудителни медицински мерки по Закона за здравето срещу св. С. , която била предадена на пострадалия Р.Р., за да бъде предадена на Р.Д.  – Апелативен прокурор гр. Пловдив. По късно подс. Г.В. завел частно наказателно дело срещу св. С. , Т. , Т.Т.  – главен редактор на вестниците „Труд” и „24 часа” и зам. главен прокурор К.С. .

По късно – на 02.04.2008г. подс. Г.В.  депозирал в РП - В. Търново жалба срещу св. С. и Т.  и М.С., за извършена от тях измама по отношение на него, във връзка с техни твърдения, че при продажбата на “Т.Б.” през 1998г. Е.К.  не е изплатил напълно прехвърлените му акции, което е мотивирало подс. Г.В. да предявява претенции за това срещу “Д** Б.  ”. По образуваната преписка с постановление на прокурор от Окръжна прокуратура гр.В. Търново , същата била изпратена по компетентност на Районна прокуратура гр.В. Търново , като с това постановление били отделени материали срещу П.Л. за укрити данъци върху сумите от 40 000 лв. и 84 800 лв. и била образувана отделна преписка. С постановление от 16.06.08г. било отказано образуване на досъдебно производство срещу св. С. , Т.  и М.С.. С постановление от 17.07.08г. на Окръжна прокуратура гр.В. Търново  било отказано образуване на д.п. срещу П.Л. по отделените материали за укрити данъци.

Наред с всичко това през 2007г. подс. Г.В. възложил на подс. П.А. да се снабди с изпълнителни листи по договора за цесия със П.М.Л.  от 10.06.2007г. Целта на подс. Г.В. била да принуди св. С. и Т.  да му заплатят сумите посочени в договора за правна помощ от 11.11.2006г. и споразумението към него от 11.04.2007г. Подс. П.А. въз основа на този договор се снабдил с изпълнителни листи срещу бившите акционери и „Д.А.Д.” посочени в договора за правна помощ от 11.11.2006г. и споразумението от 11.04.07г. както следва:  от 08.08.07г. на РС - Балчик за сумата от 500 евро; от 31.08.07г. на РС - Балчик за сумата от 1 500 000 лв.; от 08.10.07г. на РС - Търговище за сумата от 500 евро и 3 600 000 лв.; от 12.10.07г. на РС - Варна за сумите от 500 евро, 6 500 000 лв. и 2 000 000 лв.; от 13.11.07г. на РС - Павликени за сумите от 500 евро и 100 000 лв.; от 12.09.08г. на РС - Бяла за сумата от 6 870 лв. По тези изпълнителни листи били образувани изпълнителни дела и наложени запори върху банковите сметки на св. С. и Т.  и на „Д.А.Д.” ООД. Това принудило св. С. и Т.  да заведат  граждански дела за спиране на изпълнителните производства и обезсилване на изпълнителните листи. Заведено било от родителите на Св. Т.  гр.д.  № 3168 / 07 г. по описа на ОС – Пловдив срещу подс. Г.В. и св. П.Л.с предявен отрицателен установителен иск за установяване за недействително по отношение на тях на претендираните от тях адвокатски хонорари по издадените изпълнителни листи на подс. П.А. и обезсилване на издадените въз основа на тях изпълнителни листи на подс. П.А.. Делото било изпратено по компетентност на Окръжен съд гр.В. Търново  където на 31.07.2008г. било образувано гр.д. № 795/08г. По делото били конституирани като трета страна и св. С. , Т. , „Д.А.Д.” ООД и други лица.  Също така св. С. и Т. на 01.11.2007г. подали жалба до Районна прокуратура гр.В. Търново  срещу подс. Г.В. за злоупотреба с доверие. Било образувано д. п. № 412/2007 г. на ОД МВР В. Търново, като след приключването му, бил внесен обвинителен акт в РС - В. Търново по който било образувано НОХД № 30/09 г. по описа на РС - В. Търново за престъпление по чл. 217 ал. 4 от НК срещу подс. Г.В.. Св. С. и Т.  били конституирани като частни обвинители по това дело.

На 28.10 и 30.10.2007г. подс. Г.В. изготвил нотариални покани до пострадалия Л. с искане последния да му издаде оправдателен документ / договор за правна помощ / за сумите от 40 000 лв. и 84 800 лв., които подс. Г.В. твърди в нотариалните покачи, че е заплатил на Л.  през м. декември 2006 г. и април 2007 г. Пострадалия Л. отказал да получи от нотариус тези покани и отказал да издаде на подс. Г.В. исканите документи / договори за правна помощ / с посочване в тях на тези суми. Това мотивирало подс. Г.В. да предприеме следващо действие срещу пострадалия Л. - да сигнализира ТД на НАП гр.В. Търново  за укрити данъци от пострадалия Л.. През м. ноември 2007г. започнала данъчна ревизия на пострадалия Л.. Същата завършила с през м. май 2008 г. като било прието, че от извършената данъчна ревизия на Л.  не е установено същия да е получавал от подс. Г.В. въпросните суми – 40 000 лв. и 84 800 лв.

След като данъчната ревизия приела, че Л.  не е получил сумите от 40 000 лв. и 84 800 лв. от подс. Г.В., последния бил лишен от възможността да получи разходооправдателен документ от Л.  чрез който би могъл да намали размера на дължимите от него данъци от дейността си. Това възбудило у подс. Г.В. желание за физическа саморазправа с пострадалия Л. с която целял, както да му отмъсти за предателството – преминаването му на страната на “Пловдивската” група и постигнатия краен резултат от битката срещу “Д** Б.  ”, така и да издаде разходооправдателни документи за горните суми. Подс. Г.В. не криел негативното си отношение спрямо пострадалия Л.. Пред св. Ц.Н.  споделил, че адв. Л.  бил скъп адвокат, но не вършел работа. Предложил на св. Н.  да пребие адв. Л. , за да го сплаши. Св. Н.  отказал с оправдание, че пострадалия Л. му е бил адвокат и го познава и ще го разпознае.

През м. юни 2008 г. подс. Г.В. се свързал с подс. П.С. с когото се познавал и знаел, че освен със спортна дейност, ръководи и група за изпълнение на поръчки за побоища, палежи и убийства. Поръчал на последния да бъде нанесен побой над Л.. При тази среща обещал и помощ за осъществяване на дадената поръчка, чрез показване на адвокатската кантора, жилището и автомобила на Л.. Дал и пари за осъществяването на тези деяния – 5 000 лв.

През 2007г. подс. П.А. се срещнал със св. П.М.Л.. По време на срещата св. Л. казал на подс. П.А., че търсел работа. Подс. П.А. обещал на св. Л., последния да започне работа при подс. Г.В.. За целта подс. П.А. отвел св. Л. в офиса на „ П.СГ” ЕООД при подс. Г.В.. Последния възложил на св. Л. да посещава длъжници на подс. Г.В. които са закъснели с връщане на взети от В. кредити и да ги приканва да връщат дължимите суми. За изпълнение на тази работа, св. Л. не бил назначен по трудов договор, а двамата с подс. Г.В. се уговорили последния да заплаща на Л. процент от върнатите от длъжниците суми. Подс. Г.В. посочвал на св. Л. кои длъжници да посещава и да ги приканва, като същевременно предоставил право на св. Л. да събира съответните вноски и да ги предава в офиса на подс. Г.В.. За изпълнение на възложената работа подс. Г.В. предоставил на св. Л. лек автомобил „ Нисан Съни „ с който и да се придвижва от дома си до работата която изпълнявал. Св. Л. започнал да посещава длъжници със забавени вноски, като в част от случаите вземал от тях въпросните суми и ги отчитал в офиса на подс. Г.В.. В някои от случаите св. Л. отправял заплахи към длъжниците или  членове на семействата им, за да ги мотивира да върнат дължимите суми. На подс. Г.В. било известно, че св. Л. бил осъждан и е изтърпявал наказание „Лишаване от свобода”.

През м. юни 2008г. наред с поръчания побой над Л., подс. Г.В. пристъпил и към подготовка на целеното и желано от него убийство на Л. . За това се обадил на св. Л. да отиде в офиса на „ П.СГ” при него. Когато св. Л. пристигнал в офиса видял, че освен подс. Г.В., в кабинета му били и св. Д. и подс. П.А.. Подс. Г.В. казал на св. Л., че имал проблеми с адвокат П.Л., който бил негов адвокат за „Т.Б.”, бил го завлякъл с много пари и бил минал на „другата страна”. За това трябвало да бъде убит. След това подс. Г.В. предложил на св. Л. сумата от 25 000 лв. за да убие адвоката Л. , като обещал да намери и малокалибрено оръжие. Подс. Г.В. му казал, че убийството нямало да стане на този етап, а по късно, за да не попаднат подозренията върху него. Св. Л. категорично отказал да приеме това предложение и си заминал. Същата вечер св. Л. силно притеснен отишъл в дома на св. Ц.Н.  и му споделил за отправеното му от подс. Г.В. предложение.

След няколко дни подс. П.А. се срещнал със св. Л. и разговаряли в лек автомобил БМВ 730 управляван от подс. П.А.. При този разговор подс. П.А. му казал, че Л. е млад човек и било по добре да вземе тези пари – които подс. Г.В. му е предложил за убийството на Л., тъй като сумата не била малка. Обяснил му, че имали група на която можело да възложат поръчката и тази група била „ желязна”, като казал, че групата е на П. – С.. За да убеди св. Л. да приеме поръчката, подс. П.А. му споделил, че и той можело да приеме поръчката, но се страхувал да не бъде разпознат, тъй като имал специфична походка, леко накуцвал и щели да го разпознаят. Св. Л. отново отказал да приеме такава поръчка за убийство на Л.. Веднага след тази среща, още същата вечер св. Л. отишъл отново в домът на св. Ц.Н.  и му разказал какво му е предложил подс. П.А.. Св. Н.  отвърнал на св. Л., да не се занимава с такива неща. За това, че му било поръчано да убие Л.  св. Л. споделил и на жената с която живеел на семейни начала – Св. Ц.М..

След като подс. П.С. получил поръчката от подс. Г.В. за нанасяне на побой на П.Л., той извикал при себе си Св. Дж. на когото подс. П.С. казал, че ще следва да се нанесе побой над лице - адвокат от гр.В. Търново , като поръчката идвала от бизнесмен от този град. Подс. П.С. наредил на Св. Дж. да отиде в гр.В. Търново  в комплекс “И.” в с. Арбанаси, където щял да го посрещне човек който да му покаже жилището, кантората и автомобила на лицето на което следва да бъде нанесен побой. Св. Дж. отишъл в гр.В. Търново , като бил със светъл автомобил. В комплекс “И.” в с. Арбанаси, той се срещнал със Св. Р.Д., който бил изпратен от подс. Г.В.. Последния обяснил на Св. Дж., че поръчката за побоя идвала от неговия шеф и била дадена на шефа на Дж.. Казал също така, че ако побоя не даде резултат, ще трябва да се запали и автомобила на това лице. Последния му показал къде се намират кантората и жилището на пострадалия Л., както и автомобила “Тойота Авенсис” с ДК № ***  който управлявал Л.. Когато била показвана кантората, която се намирала в близост до клон на „С.Ж.Е.Б.” в гр.В. Търново , Св. Дж. видял, че има видеокамери насочени и към кантората на Л. . Като се върнал в гр. София , Св. Дж. съобщил на подс. П.С., че около кантората на Л.  има камери и поръчания побой е труден за изпълнение. Подс. П.С. заявил, че въпреки това поръчката трябвало да бъде изпълнена. Наредил на Св. Дж. отново да отиде в гр.В. Търново  и да вземе със себе си лицето Д.Г. . След няколко дни двамата – Св. Дж. и Д.Г.  отишли в гр.В. Търново  и отново огледали района около кантората на пострадалия Л.. Разгледали разположението на камерите и решили, че нанасянето на побой над Л.  в кантората е трудно изпълнимо и това е осъществимо само вътре в самата кантора. Върнали се в гр. София  и съобщили на подс. П.С. за стореното от тях. Лицето Д.Г.  заявило на подс. П.С., че поръчката е трудна за изпълнение, но въпреки това се наемал да я  изпълни. Подс. П.С. наредил Д.Г.  да отиде заедно с лицето Г.Н.  и да изпълни поръчката, като обещал да им заплати определена сума за нанесения побой. През м. юли 2008г. двамата – Д.Г.  и Г.Н.  отишли в гр.В. Търново , където няколко дни следили пострадалия Л., за да установят кога отива в кантората си. Установили, че всяка сутрин около 8. 00 ч. пострадалия Л. отивал в кантората си.

На 18.07.2008г. около 7. 30 – 7.35 ч. пострадалия Л. отишъл в кантората си на ул. “В.” №*. В 8. 20 ч. Д.Г.  се придвижил до кантората на Л. , като носел със себе си метален лост увит в черно тиксо. Бил облечен с тъмна фланелка с къс ръкав, панталон и на главата си имал шапка с козирка. Около 8. 25ч. Г.  влязъл във входа на блока където се помещавала кантората на Л. , отишъл до вратата на кантората и позвънил на вратата. Л.  отворил и тогава Д.Г.  с носения от него лост започнал да нанася удари по главата на Л.. Той се отдръпнал назад и се опитвал да се предпази. В резултат на нанесените удари пострадалия Л. залитнал и паднал върху бюрото, като успял да нанесе удар с крак  на Г., който се залюлял. Тогава Л.  и Д.Г.  се сборичкали и се придвижили към входната врата на кантората. Там двамата паднали на земята, при което пострадалия Л. успял да отнеме металния лост от Г. . Тогава получил нараняване на палеца на лявата ръка. След това Г.  избягал и двамата с Г.Н.  се върнали в София. След като Г.  избягал, пострадалия Л. се върнал в кантората и се обадил по телефона в РУП – В. Търново. След това се обадил на съпругата си за помощ. На место пристигнал екип на полицията, заедно с екип на Спешна помощ. След оказана първа помощ, Л.  бил откаран в болнично заведение в гр.В. Търново  за лечение. По късно той и св. Л. решили да търсят специалисти лекари за нараняването на лявата ръка и за целта тръгнали с автомобил със свой познат за гр. София . По пътя св. Л. питала съпруга си за случилото му се и дали има съмнение за причината за нанесения му побой. Л.  не споменал нищо конкретно. Докато пътували, Л.  се обадил на Св. Т.  за съдействие за настаняване и лечение в „Пирогов”.

След като Д.Г.  и Г.Н.  се върнали в гр. София , те съобщили на подс. П.С., че побоя бил нанесен и той им заплатил обещаната сума по 500 лв. В следващите дни Д.Г.  споделил на Св. Дж., че е изпълнил поръчката, като той е нанесъл побоя, а Г.Н.  го е чакал с колата.

 По късно при среща между Св. Т.  и пострадалия Л. в съдебната палата в гр.В. Търново , Св. Т.  попитал Л.  за причините за побоя и от къде му идват заплахите. Пострадалия Л. отговорил „Според мен няма от къде да идват, освен от Г.В.  ”. При среща със св. С. , Св. Т.  споделил за съмненията на Л. , че проблемите му идвали от подс. Г.В. и той нямал съмнение в това. През това време семействата на св. С.  и на пострадалия Л. се сближили и отношенията им станали приятелски.

При извършения оглед на местопроизшествието бил намерен и иззет метален лост с дължина 53 см. и диаметър 2.5 см., облепен с черно тиксо. Иззети били с марлени тампони и петна от кръв.

         На 18.10.2008г.  с протокол за доброволно предаване е предаден един бр. компакдиск „CD” с видеозапис от охранителна камера на „С.Ж.Е.Б.“ гр.В. Търново .         

На 08.10.2008г. св. А.Л. предала с протокол за доброволно предаване памучна риза с дълъг ръкав в бяло-сиво райе, зацапана с петна от  кафеникава течност.

          На 02.09.08г. пострадалия П.Л. е предал 7 бр. рентгенови снимки и снимка от скенер на глава, първичен консултативен лист на П.Л.издаден от МОБАЛ „Д-р СТ. Ч.” гр.В. Търново , рецептурна бланка – НХО, резултати от рентГ. о изследване, медицинско направление и резултати от изследване на кръв.

От заключението на назначената на д.п. и приета в съд. заседание ДНК експертиза № 10/ДНК-661-09/10.03.2010 г. се установява, че кръвта по металния лост и кръвта от марлени тампони за иззета кръв от кантората на Л.  е от едно и също лице.

От заключението на назначената на д.п. и приета в съд. заседание ДНК 10/ДНК602-09/11.03.2010г. се установява, че кръвта по черното тиксо с което е облепен металния лост е на Л. .

От заключението на назначената на д.п. и приета в съд. заседание експертиза № 08/ДОК-635/14.10.08г. се установява, че от диска предаден от „С.Ж.Е.“ гр.В. Търново  са извадени снимки на лицето заснето от камерата.

            От заключението на назначената на д.п. и приета в съд. заседание лицево идентификационна експертиза № 09/ДОК-923/12.11.09г. се установява, че не може да се даде отговор на поставените въпроси, тъй като видеоматериалът съдържащ се в диска от „С.Ж.Е.“ и извлечените от него фотоснимки чрез експертиза № 08/ДОК-635/14.10.08г.  са негодни за провеждане на лицево идентификационно изследване.

| От заключението на назначената на д.п. и приета в съд. заседание СМЕ на ВД № 09/БТМ-663/18.11.09г. се установява, че по черното тиксо с което е облепен металния лост е намерена кръв, която е изпратена за ДНК изследване.

От заключението на назначената на д.п. и приета в съд. заседание съдебно медицинска експертиза по писмени данни №102/12.09.08г. се установява, че на пострадалия Л. са причинени: контузия на главата, разкъсно контузна рана на главата и сътресение на мозъка, получени от действието на твърди тъпи предмети в съответните области, причинили болки и страдания с временно разстройство на здравето без опасност за живота, със срок на оздравителен процес за около 10 дни.

След нанасяне на побоя подс. Г.В. решил да поръча и взривяване кантората или автомобила на пострадалия Л.. Поръчката за това той предал на подс. П.С. чрез Св. Р.Д.. От своя страна подс. П.С. в изпълнение на тази поръчка, извикал Св. Дж.. Казал му, че Р.Д.  се е обадил и му възложил да отиде заедно със св. Г.П. в гр.В. Търново , за да огледат обстановката с оглед как да се изпълни поръчката за взрива. През м. август 2008г.  двамата тръгнали за гр.В. Търново  със служебен автомобил „Опел Астра” и на паркинг до разклона за гр.Ябланица  се срещнали с подс. В.К. и с неговия автомобил „Мерцедес” продължили за гр.В. Търново . В града тримата  огледали отново района на кантората и жилището на Л.  и местата където оставял автомобила си, показани им същия ден от св. Д.. Подс. В.К. заявил, че трябва да се постави бомба пред офиса на Л. , но се отказали с оглед наличието на камери в района. Подс. В.К. обяснил взривното устройство да се постави под автомобила на Л. , намиращ се в близост до кантората. След като стигнали до окончателното решение по този начин да се изпълни поръчката още същия ден, тримата напуснали гр.В. Търново . Край гр.Ябланица  се разделили и Св. Дж. и П. се отправили за гр. София . Пристигайки в София св. П. отишъл в склада в Студентски град и от сака съхраняван в склада в бл. * взел взривното устройство. Върнал се при Св. Дж. който му предал устройство за задействане на взрива. Тогава Св. Дж. казал на св. П. да отиде и да изпълни поръчката сам, защото се е отказал да участва. Последния потеглил за гр.В. Търново , но по пътя Св. Дж. му се обадил и му казал да се връща обратно, тъй като имал някакво предчувствие и св. П. се върнал обратно. Св. Дж. съобщил за това на подс. П.С. който се ядосал и му казал, че за нищо не ставали и щял да си намери други хора да изпълнят поръчката. Няколко дни по късно Св. Дж. научил, че автомобила на Л.  бил запален, но не разбрал от кого.

         На 18.08.2008г. след 13. 00ч. пострадалия Л. заедно със съпругата си – св. Л.се прибрали с автомобила си. Паркирал автомобила на паркинг зад блока в който живеели, в близост до сградата и спрени наоколо други автомобили. След това се прибрали в домът си. Около 13. 15ч. към автомобила на пострадалия Л. се приближило неизвестно лице, което с камък счупило задното – панорамно стъкло на автомобила, хвърлило в купето на същия прозрачна пластмасова бутилка в която имало бензин. Запалило клечка кибрит и я хвърлило в автомобила. След като хвърлило запалената клечка от кибрит, неизвестното лице побягнало от местопроизшествието. От възникналия огън се запалило купето на автомобила. В този момент горящия автомобил бил видян от св. И.С.Д., който видял и отдалечаващия се неизвестен извършител в гръб. Пожара бил видян от хора в съседни сгради и някой позвънил на пострадалия Л.. Последния като видял, че автомобила му гори, се обадил на пожарната и огъня бил изгасен.

        От протокола за оглед на местопроизшествие се установява, че на задната седалка от лявата страна е намерен камък с диаметър 0. 16м. с неправилна форма, а на пода на  автомобила зад шофьорската седалка е намерена пластмасова бутилка съдържаща жълто-кафеникава течност. На земята около задните врати са намерени разпръснати множество парчета от стъклата на тези врати. До предна лява гума на автомобила е намерен и иззет кибрит „ ZEBRA ”.

         От заключението на назначената на д. п. и приета в съд. заседание химическа експертиза № І-79/04.09.08г. се установява, че течността в намерената и иззета от автомобила прозрачна пластмасова бутилка е бензин.

           От заключението на назначената на д.п. и приета в съд. заседание оценъчна експертиза се установява, че пазарната стойност на причинените вреди на автомобила е в размер на 32 164 лв.

От заключението на назначената на д.п. и приета в съд. заседание пожаротехническа експертиза се установява, че причината за пожара е открит източник на възпламеняване в резултат на нарочно поставен на задна седалка на автомобила и на пода зад шофьорска седалка, лесно запалим материал/ бензин /, с опасност за бързо разпространение върху съседни имоти и МПС при несвоевременна намеса.

На 19. 08. 08 г. пострадалия Л. страхувайки се за живота си, депозирал молба до Окръжния прокурор на гр.В. Търново  за спешно съдействие за опазване на живота и здравето му.

Образуваното гр.д. №3168/07г. на ОС – гр. Пловдив било изпратено по компетентност на ОС - гр.В. Търново  и на  31.07.2008г. било образувано гр.д.  № 795/08г. по описа на същия съд. Подс. Г.В. научил за това дело и разбрал, че уважаване на предявения граждански иск би го лишил от възможността да получи пари въз основа на договора за правна помощ от 11.11.2006г. и споразумението към него. Това допълнително го мотивирало,  да вземе решение да пристъпи към реализиране на взетото по рано от него решение, пострадалия Л. да бъде убит. В изпълнение на решението си подс. Г.В. изпратил Св. Р.Д. да се  срещне с подс. П.С., за да му предаде поръчката за убийството на адвокат Л.. Срещата между Св. Р.Д. и подс. П.С. се осъществила в кафе „К.”, където му споделил, че той и шефа му – подс. Г.В. били много притеснени защото Л.  не си е взел поука след побоя и палежа и дал пресконференция на която заявил, че истината щяла да излезе наяве. Тези думи били възприети от Св. Дж.. На същата среща Св. Р.Д. предал на подс. П.С. поръчката на подс. Г.В. да бъде убит Л. . Последвали срещи между подс. П.С. и подс. Г.В. някои от които в хотел „Дипломат Плаза” в гр. Луковит, а други на комплекс “И.” в с Арбанаси. На тези срещи подс. Г.В. бил придружаван от Св. Р.Д.. На някои от тях подс. П.С. и подс. Г.В. уговорили и съответно заплащане. Уговорили също поръчката да бъде изпълнена на по късен етап, за да не падне съмнение върху подс. Г.В., поради станалите обществено достояние влошени отношения между него и пострадалия Л. във връзка с воденето и приключването на казуса “Т.Б.”.

След като св. Л. отказал да приеме предложението на подс. Г.В. да убие адвокат Л. и няколко дни след побоя на пострадалия Л., от св. Д.Ш. и лицето В.П.  били изготвени жалби срещу св. Л. до РУП В. Търново и от св. П.С. до Районна прокуратура гр.В. Търново , за предадени на него парични суми, които  той не отчел на подс. Г.В., както и че същия е отправял заплахи към тях и семействата им. Като научил за тези жалби подс. Г.В., за да се презастрахова, да не би св. Л. да разкаже за отправеното му предложение за убийство на Л. , решил да накара св. Ш. и С. , както и лицето В.П. , да подадат до районна прокуратура гр.В. Търново  обща жалба, че са измамени от св. Л.. Същевременно с тази жалба подс. Г.В. целял да дискредитира евентуални показания на св. Л. срещу себе си относно предложението за убийството на Л.. По негово искане била изготвена такава жалба, която била подписана от тримата и депозирана в РП – В. Търново на 14.08.2008г. По случая било образувано досъдебно производство срещу св. Л. за престъпление по чл. 209 от НК, възложено на св. Я.С. . На 26.09.2008г. подс. Г.В. подал жалба до РП- В. Търново срещу св. Л. за връщане на дадения му за ползване лек автомобил „Нисан-Съни”.

За нанесения побой на пострадалия Л. било образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 325 от НК. За разкриване на извършителя били проведени и беседи с пострадалия Л. от св. А.Н. – оперативен работник при РУП – В. Търново. Било проведено оперативно разпознаване, при което на Л.  били предоставени снимки на лица от криминалния контингент в района, сред които била и снимка на св. Л.. Пострадалия Л. посочил Л. като лице което се доближава до нападателя му, но казал, че Л. прилича на нападателя, но не е той. Поискал също така да му бъде показан св. Л. в момент в който се движи, за да види походката му, с цел да го разпознае. За целта св. Л. бил призован в РУП, като пострадалия Л. в това време се намирал в сградата на РУП и през прозорец гледал вървящия към полицията Л.. Заявил категорично, че Л. не е лицето което го е нападнало и нанесло побоя.

На 26.09.2008г. при беседа в РУП В. Търново св. Л. заявил на св. А.Н.  – полицейски служител работещ по разкриване извършителя на побоя над Л. , че искал да му каже нещо на четири очи, но не искал да бъде записвано, нито да го каже в кабинета в който били. Двамата отишли в друго помещение на полицейското управление. Там св. Л. казал на св. Н. , че преди побоя над пострадалия Л., подс. П.А. в управляван от него автомобил,  от името на подс. Г.В. му предложил 20 000 лв. за да убие адвокат Л.. Съобщил на св. Н.  и какво е отговорил на подс. П.А., а именно, че бил вършил доста глупости, но подобно нещо не бил в състояние да извърши. За съобщеното му, св. Н.  написал докладна записка същия ден, която предал по съответния ред на ръководството на управлението.

          На 13.11.2008г. била проведена беседа със св. Л. от полицейския служител – св. Г.Ц., във връзка с депозираните срещу св. Л. жалби от св. Ш. и С.  и лицето В.П. . Св. Л. се държал странно, бил притеснен. След приключване на беседата двамата излезли от сградата на районното управление. Започнали разговор за проблемите му във връзка с жалбите. Св. Л. казал на св. Ц., че в основата на всичко стоял подс. Г.В.. Тогава казал също, като посочил и датата, че в автомобил на подс. Г.В., подс. П.А. му предложил да убие пострадалия Л. като му предложил и пари – около 20 000 лв. Св. Л. казал на св. Ц., че при този разговор подс. П.А. го заплашил да не пуска жалби срещу тях в полицията, тъй като бил бивш служител на полицията, имал познати и веднага щял да научи за такива жалби. За казаното му от св. Л., св. Ц. докладвал на началника си, който му разпоредил да напише рапорт за това. Св. Ц. изготвил рапорт, който бил заведен в съответното деловодство в управлението.

Във връзка с подадените срещу него жалби на 02.02.2009г. св. Л. отишъл в кантората на пострадалия Л., за да търси правна помощ. Заявил на пострадалия Л., че го пращал техен общ познат – св. Ц.Н.  и че имал нужда от адвокат във връзка със запис на заповед за 1 000 000 лв. По време на разговора между тях, св. Л. съобщил на пострадалия Л., че подс. Г.В. му предложил 25 000 лв. за да го убие. Пострадалия Л. веднага изгонил св. Л.. Съобщил за казаното му от св. Л. на Окръжния прокурор на гр.В. Търново.

Във връзка с провеждане на разследването по досъдебното производство срещу св. Л. за престъпление по чл. 209 от НК, на 03.02.2009г. св. Я.С.  провел очна ставка между подс. Г.В. и св. Л.. По време на очната ставка между съпоставените имало напрежение. След приключване на същата и подписването на протокола от двамата, подс. Г.В. нарекъл св. Л. измамник. Св. Л. избухнал и отвърнал на подс. Г.В., че не е като него, да му предлага да убие и пребие адвокат Л..

На 05.02.2009г. във връзка с обаждането на пострадалия Л. до окръжния прокурор на гр.В. Търново , св. В.К.  бил изпратен при Л.  за проверка на случая. Пострадалия Л. съобщил на св. К., че на 02.02.09г. при него дошъл непознат човек, изпратен от св. Ц.Н., за правна помощ за запис на заповед за 1 000 000 лв. Тогава непознатия съобщил на пострадалия Л., че са му предложили 25 000 лв. за да го убие. За така съобщеното му на същия ден св. К.  изготвил докладна записка, която завел по съответния ред.

След като чул от св. Л., че подс. Г.В. му е предложил да го убие,  пострадалия Л. започнал да изпитва още по голям страх за живота си. Затворил се в себе си, ограничил до минимум контактите си, дори започнал да заключва входната врата на кантората си. Изпитвал страх да излиза от домът си сам. След нанесения му побой и палежа на автомобила му, всяка сутрин Л.  заедно със съпругата си – св. А.Л. отивали заедно до гаража, Л.  изваждал автомобила и откарвал съпругата си на работа, след което отивал в кантората. Само когато съпругата му била нощна смяна, пострадалия Л. сутрин сам изкарвал автомобила от гаража и отивал в кантората.

         В началото на 2009г. продължавало производството по НОХД № 30 / 08г. на РС – В. Търново  образувано срещу подс. Г.В. за престъпление по чл. 217 от НК. По молба на св. С. и Т.  във връзка с делото срещу подс. Г.В., пострадалия Л. се съгласил да се яви като свидетел. По това дело в съдебно заседание от поверениците на гр. ищци  и частни обвинители С. и Т.  било направено искане да допускане и разпит като свидетел на пострадалия П.Л.. Съда с протоколно определение от 26.02.2009г.  уважил искането и постановил призоваване на пострадалия Л. за разпит като свидетел за съд. заседание на 03.04.2009г. На 19.03.2009г. била връчена призовка на Л.  за явяването му по делото и била получена лично от Л. . По това дело пострадалия Л. не е депозирал молба за заличаването му като свидетел. Подс. Г.В. в съдебното заседание разбрал, че по наказателното дело срещу него ще се яви като свидетел пострадалия Л.. У него се зародили основателни опасения, че показанията на пострадалия Л. към когото изпитвал чувство за мъст, за дето преминал на другата страна и го лишил от възможността да претендира 54.53% от акциите на “Д** Б.”, биха довели до осъдителна за него присъда. А такава присъда би допринесла за уважаване на предявения по гр.д.  № 795/08 г. на ОС – В. Търново    иск за обявяване на нищожност на договора за правна помощ със П.М.Л. от 11.11.2006г. и споразумението между двамата от 11.04.2007г. и обезсилване на издадените вече изпълнителни листи. Това  мотивирало подс. Г.В. да предприеме действия за изпълнение на дадената на подс. П.С. поръчка да се изпълни преди 03.04.2009г. Предал на подс. П.С., че възложената му поръчка трябва да се изпълни преди 03.04.2009г.

           Във връзка с поетата поръчка, след нейното приемане, подс. П.С. възложил на подс. В.К. да организира извършване на убийството на Л. . Обещал му и съответно заплащане. Подс. В.К. се съгласил да предприеме действия за убийството на пострадалия Л., като в изпълнение на това уговорил лицето В.Ф. да извърши убийството на пострадалия Л.. Подс. В.К. обещал на Ф.  да му заплати, неустановена по делото сума, обещал и да му помогне за извършване на убийството.  Във връзка с нареждането убийството да се извърши преди 03.04.09г. подс. В.К. ходил в гр.В. Търново  с лицето В.Ф.. Двамата установили навиците на пострадалия Л. – кога отива на работа, кога се връща и маршрутите на движение, както какъв автомобил ползва и къде го паркира. На 24.03.2009г. подс. В.К. с лицето Ф.  били отново в гр.В. Търново. Огледали отново района където живеел Л., както и местата където се намират гаража ползван от Л.  и кантората му. Подс. В.К. решил убийството да се извърши на следващия ден сутринта, когато пострадалия Л. влезе в гаража да изкарва автомобила си. На 24.03.09г. Св. Дж. пътувал от гр. София  за гр.Варна . Бил в района на гр.В. Търново , когато подс. В.К. му се обадил по телефон и си уговорили среща в гр.В. Търново. Срещнали се, като Св. Дж. видял в автомобила на подс. В.К. лицето В.Ф. който седял на предна дясна седалка. Двамата говорили около 30 мин., като подс. В.К. казал, че били по работа в гр.В. Търново , след което се разделили.

           На 25.03.2009г. сутринта пострадалия Л. излязъл от дома си след 7. 30ч. Отишъл до гаража намиращ се на кръстовището на ул. “Е.” и “С.”. Отворил вратите на гаража и влязъл в него. Отворил предна лява врата и седнал на шофьорската седалка. В този момент в гаража влязъл В.Ф., който бил облечен с тъмно яке, обут с дънки и бели маратонки, на главата си имал маслено зелена шапка. Носел със себе си пистолет – конструкция „ Макаров” 9 мм.  Приближил се до пострадалия Л.. Възпроизвел няколко изстрела към тялото и главата на пострадалия Л.. Произвел и „ контролен изстрел ” в упор в лявата страна на шията на Л.. Скрил пистолета под якето си и бягайки излязъл от гаража. Малко преди това покрай гаража минал анонимен свидетел № 1. Същия вървял по ул. “Е.” в посока към площадче образувано на кръстовището между ул. “Е.” и “С.”. По същото време св. Н.М.  вървяла по ул. “С.” в посока от кръстовището на ул. “С.” и бул. “Б” – към площадчето образувано на кръстовището на ул. “Е.” с ул. “С.”. Като била на около 10 м. от площадчето св. М. чула пукотевица, като шум от пиратки, 4 – 5 пъти. След кратка пауза от една две секунди, чула още едно такова изпукване. От чутия шум св. М. се уплашила и от средата на улицата по която вървяла, преминала в лявата част и продължила към площадчето. В това време анонимен свидетел № 1 бил навлязъл на площадчето, като бил на около 10- 12 м. след гаража, когато чул шум от тракане, чупене на стъкла. Двамата – анонимен св. № 1 и св. М. се приближили един към друг и тогава анонимен св. № 1 се обърнал в посока на шума който чул и видял В.Ф. да излиза от гаража на пострадалия Л.. Бягайки Ф.  минал покрай тях, като св. М. също го видяла, завил по ул. “С.” в посока кръстовището на ул. “С.” и бул. “Б”. Двамата свидетели проследили движението на Ф.  и видели, че след като същия изминал около 100 м. по ул. “С.” го изгубили от поглед. След отдалечаването на Ф. , анонимен свидетел № 1 казал на св. М. на нейн въпрос какво е станало тук, че чул шум от счупени стъкла на автомобил.  След това двамата се разделили.

        След като анонимен свидетел № 1 и св. М. се разделили,  покрай гаража на пострадалия Л. минала Св. Ц.М. . Същата видяла отворените врати на гаража и автомобила в гаража. Купила си кафе от магазин на ул. “С.” в края на площадчето и се прибрала в домът си на ул. “Е.”, като минала пак покрай гаража на Л.. Около 9. 00 ч. св. М. заедно със св. Л., детето им и бабата на М. минали с лекият им автомобил покрай гаража на Л. . Св. М. отново видяла отворените врати на гаража. Отишли до пазар където държали сергия и св. М. останала там с баба си, а св. Л. и детето се върнали в домът им. Около 11 ч. св. Л. отишъл до пазара, взел св. М. и се прибрали в домът си, като пак минали покрай гаража на Л.. Св. М. видяла, че вратите на гаража са още отворени. След като се прибрали, св. М. решила да отиде до магазина за покупки. Вървейки към магазина тя минала отново покрай гаража. На връщане отново минавайки покрай гаража св. М. озадачена, че този гараж стои толкова време с отворени врати погледнала и видяла, че в автомобила имало човек който бил килнат на една страна. Като се прибрала в домът си, тя споделила със св. Л., че гаража на пострадалия Л. е още отворен и да не е станало лошо на Л. . Двамата решили да отидат да видят какво става. Излезли от домът си и се придвижили до гаража. През отворените врати те видели, че в автомобила имало човек, който бил наклонен на една страна. Притеснили се да влязат в гаража и за това повикали намиращия се върху гаражите човек, който режел асми. Извикали го да дойде и да погледне в гаража, тъй като имало човек. Този мъж влязъл в гаража и съобщил на св. Л. и М., че човека в колата е пострадалия Л. и май, че бил застрелян. Обадили се в полицията и на место пристигнал екип на МВР.

      При извършения оглед на местопроизшествието на 25.03.2009г. в гаража находящ се на ул. „Е.П. ” до дом *, втори по ред гараж, в посока към дом * е намерен лек автомобил Опел – Вектра с рег. № ***, син на цвят, разположен със задната си част към вратите на гаража. На пода на гаража в близост до задна лява гума на автомобила и лявата стена на гаража били намерени и иззети множество парчета от стъкло на автомобила и 5 бр. гилзи с обозначение на дъното „10” и „82”. Предна лява врата е намерена затворена със счупено стъкло. Другите стъкла на автомобила са намерени здрави. На предна лява седалка на автомобила е намерен трупа на пострадалия П.И.Л. с наклонена глава на дясно към предна дясна седалка. Под таза на трупа, върху тапицерията на предна лява седалка е намерен и иззет 1 бр. проектил. По пода в купето на автомобила, както и върху трупа на Л.  и по предна лява седалка са намерени множество парчета от стъклото на предна лява врата.

При извършен допълнителен оглед на местопроизшествие на 26.03.2009г. в гаража находящ се на ул. “Е.” до дом *, втори по ред гараж, в посока към дом * в джоба на предна лява врата на автомобила са намерени и иззети 2 бр. гилзи с обозначение на дъното „10” и „82”. На кората на тапицерията на задна дясна врата е намерено входно отверстие с овална форма. Под кората на тази врата е намерен и иззет проектил с меден цвят и нарушена цялост.

При извършен оглед на трупа на П.И.Л. на 26.03.2009г. в СМО при МОБАЛ гр.В. Търново  са иззети от трупа 5 бр. проектила.

На 03. 12. 2009 г. било извършено разпознаване по снимки на което св. Н.М.  разпознала В.Ф. като лицето което е видяла на 25.03.09г. сутринта на пресечката на ул. “С.” и “Е.”.

          На 03.12.2009г. било извършено разпознаване по снимки на което Анонимен свидетел № 1 разпознал В.Ф. като лицето което е видял на 25.03.09г. сутринта да излиза от гаража на пресечката на ул. “С.” и “Е.”.

           От заключението на назначената на д.п. и приета в съд. заседание балистична експертиза №09/БАЛ-85/01.04.09г. се установява, че представените за изследване 7 бр. гилзи и 7 бр. куршуми са части от патрони кал.9мм/кал.9х18/, предназначени за стрелба с пистолети кал. 9 мм – „Макаров”, „Стечкин” и други и са били стреляни с едно и също оръжие – пистолет конструкция „ Макаров ” кал. 9мм.

          От заключението на назначената на д.п. и приета в съд. заседание физикохимична експертиза № 09 / ФЗХ-169/31.03.2009г. се установява, че в пробите от обтривките на ръцете, лицата и гърдите на М.Р.М., П.М.Л. , Ц.Ц.Н. и П.С.А. не са регистрирани капсулни микроследи от изстрел.

От заключението на назначената на д.п. и приета в съд. заседание морфологична експертиза № 09/БТМ-235/ 27.03.09г. се установява, че по маратонките доброволно предадени от П.М.Л.  на 25.03.09г. не се откриват характерни микроследи които биха могли да произхождат от представените като сравнителен материал стъкла, иззети от лек автомобил „ Опел Вектра „ с рег. № ***.

          От заключението на назначената на д.п. и приета в съд. заседание СМЕ за изследване на труп № 32-Т/2009/ 18.05.09г. се установява, че на пострадалия Л. са причинени: Огнестрелна рана в лява слепоочна област над лява ушна мида /входна огнестрелна рана/ с раневи канал с посока - отгоре на долу и отляво на дясно. Проектила прекратява своето движение в подкожната тъкан в дясна шийна област, без разкъсване на кожата; Огнестрелна рана в шията в ляво / входна огнестрелна рана / с раневи канал отдолу нагоре и отляво надясно, преминава през външния слухов апарат и причинява разкъсано-контузни наранявания в дясна ушна мида / изходна рана /; Огнестрелно нараняване в областта на горна трета външна повърхност на лява мишница с раневи канал с вход горна трета на лява мишница-счупване на раменната кост и последващ изход по вътрешна повърхност на лява мишница. Същата продължава с входно отвърстие в лява гръдна половина по предна аксиларна линия, фрактурира пето ребро и край на траекторията в меките тъкани на дясна гръдна половина; Огнестрелно нараняване на горна трета на предностранична повърхност на лява мишница и траектория с вход – предно странична повърхност на лява мишница – счупване на раменната кост и последващ изход по вътрешна повърхност на лява мишница. Същата преминава по повърхността на кожата, причинявайки охлузно нараняване и последващо входно отвърстие по предната повърхност на гръдния кош, над мамилата и край на траекторията в меките тъкани на дясна гръдна половина; Огнестрелно нараняване в лява лумпаблна област / входно нараняване / с посока на раневия канал отляво на дясно и отгоре надолу и с край на траекторията в дясната част на малкия таз; Огнестрелно нараняване в горния етаж на коремната кухина под ребрена дъга / входно нараняване / с посока на раневия канал отпред назад, отляво надясно и отгоре надолу с край на траекторията в задната част на коремната област. Огнестрелното нараняване в областта на шията в ляво е от упоР.Останалите  - са от близко разстояние. Първо е било огнестрелното нараняване в лява лумбална област, двете огнестрелни наранявания  в лявата мишница, проникващи в гръдния кош, огнестрелното нараняване в лява коремна област и последно – в лява шийна област.  Нараняванията в лявата слепоочна и в шийната области са причинили смъртта на пострадалия Л.. Положението на нападателя по време на възпроизвеждане на изстрелите е динамично. Нападателят се е движил успоредно на автомобила между лявата му страна и стената на гаража. При първият изстрел, който е с входно отвърстие в лява лумбална област, предна лява врата е била отворена. Стрелеца е продължил да се движи напред като последващия изстрел е нанесъл увреждането в лява коремна област. След това стрелецът се е върнал назад и е възпроизвел изстрела в лява слепоочна област. След отклоняването на главата на дясно е станало възможно прострелването в областта на шията от посочения ъгъл.

         По отношение деянието по чл. 116 от НК с пострадал Р.Р.

      Пострадалия Р.Р. имал семейство – съпруга – св. В.Р. и дете – Р.Р.Р.. Той имал жилище в гр. София , но имал и бизнес, който развивал в гр. Шумен. Притежавано от него търговско дружество било собственик на комплекс „Б.” в гр. Шумен, кв. “Д.”. В този комплекс бил и офиса на Р. от където ръководел бизнеса си в гр. Шумен и съхранявал документация. В този комплекс Р. живеел и когато пребивавал в Шумен. Бил едноличен собственик на „К.Д.К.” ЕООД, “Р.Р.К.” ЕООД ” и други дружества. Дружество на Р. притежавало заведения в Градската градина на гр. Шумен. Счетоводството на търговските дружества на Р. се водело от св. С.С.С. с когото били в близки приятелски отношения. При Р. работел и св. М.Т.В. , с когото също бил в добри приятелски отношения и с когото често пътувал извън Шумен. Сред приятелите на Р. бил и св. В.Н.В..

По договора от 19.12.06г. пострадалия Р. не получил пари от подс. Г.В.. През 2009г. пострадалия Р. решил да потърси парите които подс. Г.В. му дължал по договора от 19.12.2006г. между В. като пълномощник на акционерите на “Т.Б.” и „К.Д.К.” ЕООД. По силата на този договор на пострадалия Р. се полагали 70% от извоювания материален интерес от „Д** Б.  ”. На същия било известно какви пари е получил подс. Г.В. от “К.х.к.” ООД във връзка с казуса “Т.Б.”. По силата на сключения на 06.07.2007г. между „К.Д.К.” ЕООД и „Г.Л.” договор, Р.прехвърлил правата които притежавало „ К.Д.К. ” ЕООД  върху акционерните права на акционерите на “Т.Б.”. Въпреки това пострадалия Р. искал да получи и 70% от сумата получена от подс. Г.В. при споразумението му с представителите на В.К.. За целта на неустановена дата след началото на 2009г. пострадалия Р. отишъл в гр.В. Търново  и се срещнал в хотел „ Премиер ” с подс. Г.В., като шофьор му бил св. М.В.. Последния останал навън в автомобила, а пострадалия Р. влязъл в хотела. След приключване на срещата, двамата се върнали обратно в Шумен. На тази среща подс. Г.В. разбрал за претенциите на пострадалия Р. за изплащане на дължимото му се по договора от 19.12.06г. Подс. Г.В. не желаел да изплаща на пострадалия Р. претендираните от него суми, а именно 70 % от извоювания материален интерес при преговорите с “Д** Б.  ”. Познавайки го добре, подс. Г.В. знаел, че пострадалия Р. няма да се откаже от тези си претенции, независимо, че вече е получил от представителите на К., сумата в размер на 360 000 евро. Отправената претенция на Р. и негативното отношение към него, породено от  ролята му в преговорите с К. и постигнатия краен резултат, от който подс. Г.В. бил крайно неудовлетворен, го мотивирали да вземе решение за физическото ликвидиране на пострадалия Р.. По този начин щял да избегне и плащането на претендираните от Р. суми. Подс. Г.В. решил да възложи и тази поръчка на подс. П.С., което и направил при една от срещите си с него на неустановена дата от началото на 2009г. Подс. П.С. се съгласил да изпълни тази поръчка срещу  неустановена сума.

Подс. П.С. възложил изпълнението на тази поръчка на подс. В.К., като му предал и неустановена сума пари. Подс. В.К. решил за изпълнение на поръчката да ангажира лицата В.П.Ф. и Г.Т.Г., с които се познавал от преди. Лицата Г.Т.Г. и В.П.Ф. живеели в гр. Ч.б.. Тримата се движили заедно в обща компания, когато подс. В.К. бил в с. Ч.  и гр. Ч.б.. Техни познати и приятели били и св. Й.С.Д , А.Я.И. и Г.К.П. .            

Във връзка с поръчката през м. март 2009г. подс. В.К. закупил от магазин в гр. Ч.б. три сим карти на „Г.” тип „Бикънект”. Едната предоставил на подс. П.С. и тя била с абонатен номер 0893760445, другата – с абонатен номер 0893760490 оставил за себе си. Третата карта с абонатен номер  0893760455 била дадена от подс. В.К. на Г.Т.Г. и В.П.Ф.. Трите карти в края на м. май 2009г. били активирани.

За поръчката за убийството на пострадалия Л., както и  предстоящото изпълнение на поръчката за убийството на пострадалия Р., подс. Г.В. трябвало по уговорка с подс. П.С. да му доплати цялата уговорена сума за двете поръчки, след изпълнение на убийството на Л. . На 21.03.09г. подс. П.С. напуснал страната и на 06.04.09г. се прибрал в Р.България. В дните след завръщането му, по предварителната им уговорка с подс. Г.В., подс. П.С. отишъл в гр. Пловдив с автомобил управляван от Св. Дж.. В лоби бара на хотел „Марица” подс. П.С. се срещнал със Св. Р.Д., а Св. Дж. излязъл, за да го изчака при автомобила. Подс. П.С. и св. Д. провели разговор докато изчаквали пристигането на подс. П.А. който пътувал от гр.В. Търново  с парите. Подс. П.А. пристигнал пред хотел „Марица” с управляван от него лек автомобил БМВ 730 тъмен на цвят. Тогава от хотела излязъл св. Д. и взел от подс. П.А. донесения от него плик с големината на „А4”, поставен в найлонова торбичка. След това св. Д. влязъл в лоби бара на хотела и предал плика на подс. П.С.. Последния извикал Св. Дж. и му предал плика, за да го прибере в автомобила им. Докато изчаквал подс. П.С. да приключи срещата си със Св. Р.Д., Св. Дж. разговарял с подс. П.А.. След приключване на срещата подс. П.С. и Св. Дж. си тръгнали. Докато пътували Св. Дж. управлявал автомобила, а подс. П.С. отворил плика и  преброил намиращите се в него пари, като казал на Св. Дж., че парите са 60 000 лв. Същият го попитал за какво са тези пари, на което подс. П.С. отговорил, че това било втория транш за разрешаване на проблемите на Г.В.  с адвокат П.Л. и Р.Р.. От тези пари подс. П.С. дал 500 лв. на Св. Дж..

В периода м. април – м. май 2009г. пострадалия Р. извикал св. М.В.  и двамата пак тръгнали за гр.В. Търново. Р. казал на св. В., че отивали на същото място, където били и първия път. Като стигнали до хотел „ Премиер ” пострадалия Р. слязъл и бил посрещнат от подс. Г.В. и още едно лице. Влезли във фоайето на хотела, където малко по късно влязъл и св. М.В. . Последния седнал на бара, а пострадалия Р. заедно с подс. Г.В. и другото лице седели на маса и говорили. Разговорът продължил 15-20 минути, след което пострадалия Р. и св. В. си тръгнали. По пътя пострадалия Р. казал на св. В., че от тези хора, по точно от В. имал да взема над един милион и това бил последен транш от бизнеса им с „ Т.Б. ”. Казал също на св. М.В. , че подс. Г.В. бил хотелиер.

За изпълнение на поръчката било необходимо да се установи къде живее пострадалия Р., местата които посещава, както и навиците му. Подс. П.С. възложил на лицето Д.Г.  да установи адреса на Р. в гр. София , тъй като имал информация, че Р. пребивава в София и, че имал жилище. Д.Г.  установил къде се намира жилището на Р. в София и казал на подс. П.С.. Споделил също така за това и на Св. Дж.. От своя страна подс. П.С. имал познати от гр. Шумен и от тях установил, че Р.постоянно е в Шумен и много рядко пребивава в София. За това с подс. В.К. решили убийството на Р. да се извърши в Шумен. За целта подс. В.К. и Ф. и Г. трябвало да установят навиците на Р.в Шумен – кои места посещава най често, къде живее, с какви автомобили се придвижва. През този период от време подс. П.С. освен телефон с абонатен номер 0893760445, ползвал и официален телефон с абонатен номер 0878568686. Подс. В.К. освен телефон с абонатен номер   0893760490, ползвал и телефони с абонатни номера 0878744444, 0877427373, като сим картите за последните два номера се водели на името на подс. В.К..

За проследяване на Р. и установяване на навиците му лицата В.Ф., Г.Г.  и подс. В.К. на 02.06.2009г. потеглили от гр. Ч.б. за гр.Варна . Ф. и Г. пътували с лек автомобил “Фият Браво” с рег*** собственост на брата на Г.  – св. Д.Т.Г.. Вечерта били в гр.Варна . Помежду си комуникирали по телефони с номера 0893760490 и 0883760445. На 03.06.2009г. те пристигнали в гр. Шумен. В Шумен пристигнали с подс. В.К.. По между си те провели телефонни разговори в 11. 18 ч. и в 11. 28 ч., като разговорите били през клетка на мобилния оператор намираща се в гр. Шумен ул. “Ал. Константинов4 № *. На 05. 06. 09 г. Ф. и Г. отново пристигнали в Шумен, като били с лек автомобил Фият Браво, за да установяват маршрутите на придвижване на Р., местата които посещава, както и времето през което той пътува. В 11. 18 ч. те се обадили по телефон 0893760455, в района на клетка на ул. “Ал. Константинов” № 8, на подс. В.К. на тел. 0893760490 който в този момент се намирал в обхвата на клетка находяща се в местността „Банела чешма” в комплекс „Ален мак” гр.Варна . В 13. 00 ч. Ф. и Г. били спрени на бул. „Симеон Велики” от св. Д.С.Д. и Я.И.П. – служители на ОД МВР Шумен. Било установено, че Г. управлявал автомобила без свидетелство за управление на МПС. Не носел и лична карта, поради което били отведени от двамата свидетели в РУП Шумен за установяване самоличността на Г.. На Г.Т.Г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение №5155Р/05.06.2009 г. на РУП Шумен. Докато били в гр. Шумен лицата Ф. и Г. провели с подс. В.К. по посочените телефони още четири разговора, като последния бил в 18. 28 ч. По късно двамата напуснали гр. Шумен и се отправили към гр.Варна . В 19.37 ч. те осъществили разговор с подс. В.К., като и двата телефона били в обхвата на клетка находяща се в местността „Банела чешма” в комплекс „Ален мак” гр.Варна . На 06.06.09г. Ф. и Г. отново пристигнали в Шумен, за да следят Р.. Обадили се на подс. В.К. в 11. 16 ч. и отново били в района на обхват на клетка на ул. “Ал. Константинов” № *, а подс. В.К. бил в гр.Варна  в комплекс „Ален мак”. Провели още три разговора с подс. В.К., който бил в гр.Варна  в комплекс „Ален мак”, като проследявали евентуални маршрути на Р.. При единия от разговорите те били в обхвата на клетка в района на  ул. “Съединение” в гр. Шумен. Последния разговор който осъществили Ф. и Г. от Шумен с подс. В.К. бил в 16. 09 ч. По късно си тръгнали от Шумен и в 17. 34 ч. се обадили на подс. В.К., като в момента били в гр.Варна , в района на обхват на клетка на ул. “Струга” №*. На 07.06.09г. Ф. и Г. тръгнали за гр. Ч.б.. Подс. В.К. се обадил на Ф. и Г. в 9. 49 ч. като те били по пътя Варна Шумен, в района на обхват на клетка в местността „С*” до с. Кюлевча, а К. също по пътя Варна Шумен, но в обхвата на клетка в района в гр.Каспичан. В 9.53 ч. последвало ново обаждане на подс. В.К. към Ф. и Г., като подс. В.К. бил по пътя за Шумен в обхвата на клетка в с. Кюлевча, а Ф. и Т. били в обхвата на клетка „ Пети километър” до Шумен. В 10. 23 ч. подс. В.К. отново осъществил телефонен разговор с двамата, като в този момент бил в обхвата на клетка на ул. “Ал. Константинов” № *, а Ф. и Г. – били на същото място където провели и предходния разговор. Последвало ново обаждане на подс. В.К. към Ф. и Г. в 10. 51 ч. като и двата телефона били в района на клетка в „Е.” ООД в Индустриална зона Търговище. На 10. 06. 09 г. Ф. и Г. подновили действията си за проследяване на Р., като пристигнали в Шумен след 10. 00 ч. Били търсени по телефона от подс. В.К.. Първия разговор бил в 10. 43 ч. и Ф. и Г. били в обхват на клетка на ул. “Д-р Кърджиев” № *. Последвали още няколко разговора помежду им, като последния в който Ф. и Г. били в гр. Шумен бил в 15. 27 ч., като Ф. и Г. били в обхвата на клетка на ул. “Съединение”. След излизането на Ф. и Г. от гр. Шумен в посока Варна, покрай гр. Шумен минал и подс. В.К. който пътувал в посока гр.Варна  – същия в  15.58ч. осъществил 2 разговора с Ф. и Г. като бил в обхвата на клетка „Пети километър” до гр. Шумен. След това от двамата потеглили за гр.Варна  където пребивавали до 12.06.2009г. и се върнали в гр. Ч.б..

         На 13.06.09г. пострадалия Р. бил приет по спешност в МБАЛ Шумен, където му била направена операция. В периода 12.06. – 16.06.2009г. Ф. и Г. пребивавали  в гр. Ч.б.. На 17.06.09г. пострадалия Р. бил изписан и се прибрал от МБАЛ Шумен в домът си, като имал уговорка всеки ден да посещава болницата за смяна на превръзки. През следващите дни пострадалия Р. всекидневно ходел от комплекс „Б.” в кв. “Д.” на гр. Шумен до МБАЛ Шумен, като тръгвал между 9 и 10 ч. и  маршрута му минавал и по ул. “Алеко Константинов” в гр. Шумен.

На 17.06.09г. Ф. и Г. пристигнали в Шумен преди 10. 00 ч., за да проследяват Р.и се обадили на подс. В.К. в 10. 03 ч. в обхвата на клетката на ул. “Ал. Константинов” № 8. Провели още 8 разговора с подс. В.К., като при тези разговори те били в обхвата на клетки на ул. “Ал. Константинов” №* и ул. “Д-р Кърджиев” №* и двете в централната част на града. Същия ден в 17.35ч. в гр. Шумен пристигнал и подс. В.К. който бил с лекия си автомобил Мерцедес, като си уговорил среща със св. Г.Б. . Двамата се срещнали след 18 ч., отишли в кафе “Г.” където престояли около час. Малко преди да се разделят някой се обадил по телефона на подс. В.К.. След това подс. В.К. попитал св. Б. къде се намира заведение „Сръбска скара” и тя му обяснила. След това се разделили. Ф. и Г. напуснали Шумен след 22 ч., като в 22. 13 ч. били в района на клетка – К. ча, през която осъществили разговор с подс. В.К., който бил в района на същата клетка. След това пристигнали в гр.Варна . На 17.06.09г. вечерта подс. В.К. помолил по телефона св. А.И. и Г.П. да му донесат от гр. Ч.б. гума за автомобила му Мерцедес. Двамата свидетели взели гума и същата вечер пристигнали в гр.Варна  и се настанили в хотела в който бил и подс. В.К..

  На следващия ден – 18.06.09г. Ф. и Г. отново пристигнали в Шумен между 9 и 10 ч., за да следят Р.. Подс. В.К. им се обадил в 10. 48 ч. когато те били в обхвата на клетка на ул. “Ал. Константинов” № *. След това двамата оглеждали маршрути за изтегляне от града, като се уточнявали по телефона с подс. В.К. който бил в района на гр.Варна . За целта след 15 ч. напуснали Шумен в посока гр.Варна  и по пътя в района на клетка К. ча подс. В.К. им се обадил по телефона в 15. 43 ч. и след това в 16. 01 ч. когато те били още в района на същата клетка. След това Ф. и Г. се върнали в Шумен и отново обикаляли по различни маршрути, като провеждали разговори с подс. В.К. в района на клетки на ул. “Ал. Константинов” и ул. “Съединение”. Обхождали и маршрут за напускане на града през пътя за „Пети километър”, като при това осъществили два разговора с подс. В.К. – в 19. 26 ч. и 20. 10 ч., като в това време били в района на клетка „ Пети километър „. Върнали се отново в Шумен и били в района на МБАЛ Шумен – района на обхват на клетка на ул. “В.  Априлов” № *, от където се обадили на подс. В.К. в 20. 11 ч. След това напуснали Шумен и в 22. 43 ч. били в гр.Варна  от където се обадили на подс. В.К..  На 19.06.09г. Ф. и Г. били в гр.Варна , като ходили на плаж със св. А.Я.И. и Г.К.П.. До плажа отишли с л. автомобил “Фият Браво” с рег. № *** . В следващите дни св. Г.П.видял още няколко пъти Ф. и Г. около хотел „ Ален мак”. На 21.06.09г. св. Г.П.и А.И. си тръгнали от гр.Варна  за гр. Ч.б..

На 21.06.09 г. Ф. и Г. заедно с подс. В.К. отново пристигнали в Шумен, за да следят Р., като в 12.49ч. и 13.32 ч. от клетка на ул. “Алеко Константинов” №* осъществили разговор с подс. В.К. който бил също в Шумен и бил в обхвата на клетка на ул. “Д-р Караджиев” №*. По късно заминали за гр. Ч.б.. 

На 25.06.09г. Г.Т.Г. бил с приятелката си – св. Й.С.Д  в гр. Ч.б.. През този период Г.Т.Г.  пушел цигари марка „ ММ”. Двамата се разделили след полунощ, като се уговорили в следващите дни да се чуят по телефона. На 26.06.09г. св. Д. звъняла на Г. на мобилния му телефон, но той не отговарял. На 26.06.09г. Ф. и Г. след 9 ч. отново били в района на Шумен и в 11. 00 ч. осъществили разговор с подс. В.К. като били в района на клетка на ул. “Ал. Константинов” № *. Същия ден и подс. В.К. пътувал за Шумен като при два от разговорите с Ф. и Г. бил в района на клетка „Пети километър” и последващи разговори при които подс. В.К. пътувал в посока Шумен – Варна.

За изпълнение на поръчката подс. П.С. възложил на подс. Я.П. да осигури място където, да бъдат укрити след деянието извършителите на убийството на Р.. Подс. Я.П. се съгласил и приел да осигури такова място.

През пролетта на 2009г. подс. Р.С. и св. Н.С. уредили чрез лицето Ю.Г. да поемат стопанисването на хижа „ В. „ намираща се над с. Говедарци в посока пътя за  Седемте рилски езера. В периода м. май – юни същата година двамата вече пребивавали на хижата, и започнали да остават вечер, след като изгонили лицето което изпълнявало функциите на хижар преди тях. Условията в хижата били лоши от битово и хигиенно естество. Нямало тоалетна и баня в сградата на хижата, нямало електричество, стаите не били поддържани и били занемарени. Поради тези условия преминаващите туристи  не оставали да нощуват, а правили почивка около хижата, както и използвали паркинга до хижата, за да оставят автомобилите си, а също и да ползват превоз осъществяван от св. С., подс. Р.С.  и св. В.Д. за достигане до Седемте рилски езера. Пред хижата имало електрическа крушка, захранвана от водогенератор задвижван от водата на близка рекичка. Подс. Р.С.  бил в близки отношения с подс. Я.П.с когото два пъти седмично се събирали да играят карти в заведението на подс. Я.П. – „Ч. т. ” в курортен комплекс „Боровец”. Отношенията им били близки и поради факта, че двамата се занимавали със съхранение и разпределяне на наркотични вещества. След като подс. Р.С.  и св. С.  поели стопанисването на хижа “В.”, подс. Р.С.  и подс. Я.П. започнали да използват хижата като депо за дейността им с наркотиците. На същата хижа през лятото на 2009 г. периодично се качвал и св. Г.П., който бил в приятелски отношения с подс. Р.С. . Св. Г.П. се познавал и с подс. Я.П.. П. не оставал за дълги периоди, тъй като много често пътувал зад граница. Пребиваването му на хижата в повечето случаи било свързано с дейността му покрай наркотиците.

На 27. 06.09г. около 22 ч.  в района на комплекс „Ален мак”„ в гр.Варна  подс. В.К. и Ф. и Г. пътували с лек автомобил Фият Браво с рег. № *** и били спрени за полицейска проверка от св. И.П.С. и В.К.В.. Била извършена проверка на документите им. Св. В. и С. установили, че заедно с Г.  са и подс. В.К. и В.П.Ф.. Тъй като Г.  нямал свидетелство за управление на МПС, му бил съставен акт за административно нарушение от св. Д.М.Ж. . Обстоятелството, че за втори път през този месец Ф. и Г. са засичани заедно, един път от органите на реда в Шумен, и втори път във Варна заедно и с подс. В.К., мотивирало същия и подс. П.С. да предприемат мерки по укриването на лицата Ф. и Г.. С това целели да се избегне опасността отново да бъдат засечени от МВР. Когато подс. П.С. разбрал от подс. В.К., че тримата са спирани за проверка в гр.Варна , се свързал с подс. Я.П.. Възложил му да укрие Ф. и Г. на осигурено от подс. Я.П. место където Ф. и Г. да пребивават известно време за да бъдат изолирани и да не бъдат засичани повече от органите на МВР преди убийството на Р.Р.. Разпоредил същите да нямат контакти с други лица и да контактуват единствено с него – подс. Я.П.. Подс. Я.П. се съгласил, а също и поел задължението да им осигурява храна и дрехи. Подс. П.С. обещал на подс. Я.П. да му заплати за тази дейност определена сума пари. Ф. и Г. били транспортирани и предадени на подс. Я.П. на 28.06.09г. привечер, като преди това подс. В.К. им взел ползвания от тях мобилен телефон с № 0893760455. Подс. Я.П. се обадил на подс. Р.С. и го попитал дали има хора на хижа “В.”. Подс. Р.С. му отговорил, че работата била слаба и много малко хора оставали да спят. Тогава подс. Я.П. му казал, че щял да се качи при него. След 2-3 часа подс. Я.П. пристигнал с автомобил на хижа “В.” като със себе си водел лицата Ф. и Г.. На хижата бил само подс. Р.С. , на когото подс. Я.П. указал, че двете момчета трябвало да останат на хижата няколко дни, като му обещал, че ще му заплати за престоя им. Подс. Р.С.  се съгласил и настанил Ф. и Г. в една от стаите на хижата. Подс. Я.П. наредил на подс. Р.С.  да не им предоставя телефон, за да говорят, а ако ги види да говорят по телефон веднага да му се обади, както и да ги пази да не разговарят с туристи. Ф. и Г. били видени от Г.П. който за кратко време бил на хижата. По същото време на хижата пребивавал и свидетел със запазена в тайна самоличност № 4 / анонимен свидетел №4 /, който също възприел престоя на Ф. и Г. на хижата, като подс. Р.С.  му казал да не пита тези момчета от къде са, как се казват. Този свидетел видял, че тези момчета нямали телефони. През време на престоя им анонимен св. № 4 видял, че Ф.  бил облечен със зелена фланелка.

Тъй като подс. П.С. получил информация, че на пострадалия Р. предстои втора операция, която налагала изследвания на Р. в болница в Шумен, двамата с подс. В.К. решили да върнат обратно Ф. и Г. във Варна, за да продължат с проследяването на Р. и извършване на убийството му преди тази операция. Подс. П.С. се обадил на подс. Я.П. да организира връщането на Ф. и Г. обратно в гр.Варна . Разпоредил му да организира престой на Ф. и Г. отново на хижа “В.” след убийството на Р.Р., за да не бъдат видени, разпознати и задържани като участници в убийството. Подс. Я.П. се съгласил като обещал, че ще върне отново Ф. и Г. на хижа “В.” и ще осигури изолацията им. В изпълнение на нареденото му от подс. П.С., в ранните часове на 30.06.09г. подс. Я.П. се обадил на подс. Р.С.  да закара Ф. и Г. до разклон за с. Говедарци от където щял да ги вземе. Подс. Я.П. обяснил на подс. Р.С. , че щял да върне Ф. и Г. обратно на хижата след няколко дни, след като извършат убийството на Р.Р.. Подс. Р.С. се съгласил да ги укрива и след повторното им връщане. Подс. Я.П. му обещал да заплати определена сума за укриването на двамата. След обяд на 30.06.09г. Ф. и Г. пристигнали в гр.Варна  и подс. В.К. им върнал ползвания от тях прав мобилен телефон с номер 0893760455.

На 01.07.09г. Г.П. бил отново на хижа “В.” и имал среща с румънски граждани във връзка с обработка на наркотици. Той бил притеснен от факта, че на хижата пребивавали външни лица - Ф. и Г. и попитал подс. Р.С.  какво ще правят. Последния му отговорил да не се притеснява, тъй като момчетата в момента ги няма на хижата. Споделил му, че подс. Я.П. му се е обадил и му е казал да ги закара до разклона за с. Говедарци, където подс. Р.С.  му ги предал.

На 01.07.09г. след обяд св. Д.Т.Г. и св. Т.Г.Т.  / брат и баща на Г.  / успели да се свържат по телефон с Г.  и му честитили рождения ден. Не го питали къде се намира и той сам не им казал. На 01.и 02.07. 09г. Ф. и Г. били в гр.Варна  и комуникирали с подс. В.К. от тел. 0893760455 на телефон 0893760490.

На 02.07.09г. в 10. 22 ч. и 11. 22 ч. пострадалия Р. говорил по телефона и се уточнил с д-р М. от МБАЛ Шумен – лекуващ го лекар, на 03.07.09г. преди обяд да отиде при него за разговор относно предстоящата операция планувана за 07.07.09г. Тази уговорка била извършена и по настояване на съпругата на пострадалия Р. – св. В.М.– Р.. Тази информация станала достояние на хора от близкото обкръжение на Р. и на негови приятели.

Информацията, че Р. ще посети МБАЛ Шумен на 03.07.09г. преди обяд била предадена на подс. П.С. от човек от обкръжението на Р.. По това време подс. П.С. също пребивавал в гр.Варна  в района на местността „Траката” и в района на МДУ „Ж.К.”. Подс. П.С. съобщил за предстоящото отиване на Р. в МБАЛ Шумен на 03. 07. 09 г. преди обяд, на подс. В.К. като му изпратил SMS в 11. 58 ч. и осъществили разговори в 17.57 ч. и в 18. 13 ч. на 02.07.2009г. от телефон 0893760445 на тел. 0893760490. Подс. В.К. пристъпил към непосредственото организиране на убийството на Р.. За да може да координира действията на Ф. и Г. във връзка с убийството на Р., подс. В.К. решил да пребивава в гр. Шумен. За да осигури алибито си по време на престоя си в гр. Шумен, решил да се свърже със св. Г.Б.. На 02.07.09г. св. Г.Б.  пътувала от гр. Ч.б. за гр. Шумен за изпит в Шуменски университет. Тя имала квартира в гр. Шумен на ул. Ч.с. № *. В 13. 14 ч. докато пътувала във влака за гр. Шумен подс. В.К. се обадил от телефон 0878744444 на св. Б.  на телефон 0878614526. Попитал я къде се намира и тя му отговорила, че пътува за гр. Шумен. Тогава подс. В.К. и казал, че може да се чуят по късно и той да и дойде на гости. Св. Б.  се съгласила да се видят същия ден, тъй като на следващия ден била на изпит. След като осигурил човек който да потвърди алибито му относно пребиваването му в Шумен подс. В.К. се обадил на Ф. и Т. в 13. 38 ч., 14. 14 ч. и 15. 21 ч.  като им дал указания, че убийството на Р. следва да се извърши на следващия ден, като го проследят от домът му и извършат убийството пред болницата. В 16. 52 ч. подс. В.К. отново се обадил на св. Б. и се уговорили същата вечер да бъдат заедно с нея в гр. Шумен. В 17. 57 ч. подс. В.К. се обадил на подс. П.С. във връзка с предстоящите  действия. Същата вечер в 21. 12 ч. подс. В.К. се обадил по телефона на св. Б. и казал, че тръгва за гр. Шумен. При пристигането си в гр. Шумен около 23 ч. подс. В.К., който бил с личния си автомобил Мерцедес с рег. № *** се срещнал със св. Б.  в района на „Томбул” джамия. Тъй като пред блока където била квартирата на св. Б. нямало място за паркиране, двамата оставили автомобила на подс. В.К. на паркинг на магазин СБА на ул. “Генерал Столетов” който се намира в близост до квартирата. След това двамата посетили клуб „ 777 ” в гр. Шумен. Около 01.10 ч. подс. В.К. излязъл от заведението и в 01. 14 ч. се обадил на Ф. и Г. за последно уточняване.

На 03.07.09г. рано сутринта св. Б.  излязла и отишла на изпит, като подс. В.К. останал сам в квартирата. По същото време Ф. и Т. преди 08 ч. потеглили с лекия автомобил Фият Браво от гр.Варна  за гр. Шумен. В 8. 11 ч. подс. В.К. се обадил от телефон 0893760490 който бил в обхвата на клетка на ул. „Ч.с.“ №* на Ф. и Г. на телефон 0893760455, които в момента били на пътя Шумен – Варна в обхвата на клетка в местността „Тепето”, за да провери дали двамата са тръгнали за Шумен. По късно Ф. и Т. отишли в близост до комплекс „Б.”, за да чакат излизането на пострадалия Р.. Около 10. 30 ч. пострадалия Р. заедно със св. В.М.-Р. напуснали комплекс „Б.” с личния си джип „Инфинити” с рег. № ***  и се отправили към МБАЛ Шумен. Ф. и Т.  в 10. 33 ч. се обадили на подс. В.К. и му съобщили, че пострадалия е излязъл от домът си. В този момент те били в обхвата на клетка на ул. “Подуево” № * в кв. “Д.” на гр. Шумен, в който квартал се намирал и комплекс „Б.” на Р.. След 10. 30 ч. пострадалия Р. пристигнал пред МБАЛ Шумен, паркирал автомобила си на ул. “В. Априлов” срещу входа на „Хирургически” блок на МБАЛ Шумен и влязъл в болницата със съпругата си. След него в района пристигнали Ф. и Г. с автомобил “Фият Браво” с който се придвижвали и бил управляван от Г. . Спрели срещу търговски обект намиращ се в гараж на ул. П.П. № * в който работела св. П.С..  Тогава се обадили на подс. В.К., като часът бил 11. 14 ч. и били в района на клетка на ул. “В.  Априлов” № *, а подс. В.К. в района на клетка на ул. „Ч.с.“ №* и бил още в квартирата на св. Б. . Преди това подс. В.К. се обадил на св. Б. в 10. 43 ч. и в 11. 12 ч. Малко след това св. Б. се прибрала в квартирата си и след около 20-30 минути двамата с подс. В.К. излезли на разходка в централната част на града като до там се придвижили с автомобила на подс. В.К..

След като спрели автомобила, Ф.  излязъл от автомобила и тръгнал в обратна посока, към МБАЛ Шумен. Бил облечен с работен гащеризон със зеленикав цвят, сивкава на цвят фланелка и тъмна шапка с козирка. Г.  останал в автомобила на шофьорското място и докато чакал завръщането на Ф.  пушел цигари „ММ” и хвърлил две угарки от цигарите на пътното платно до автомобила. Ф.  отишъл към сградата на „Хирургически” блок на МБАЛ. Малко след това се върнал до автомобила с Г. , след което се върнал обратно. Докато бил до автомобила Ф.  пушел цигара, като хвърлил угарката на пътното платно от лявата страна на автомобила. Върнал се обратно и изчаквал излизането на пострадалия Р. от болницата, като се движел в района. Докато пострадалия Р. бил със съпругата си в МБАЛ, той се срещнал с леля си – св. С.И.С..

Пострадалия Р. след като приключил срещите с лекарите от МБАЛ, се обадил на св. В.В. и го помолил да отиде в комплекс „Б.” за да се видят. След 12. 20 ч. пострадалия Р., заедно със съпругата си – св. В.М. -Р. и св. С.С. тръгнали към изхода на МБАЛ в посока към спрения автомобил на Р.. Излизането на пострадалия Р. от сградата на „ Хирургически „ блок на МБАЛ Шумен било видяно от Ф.  и той се приближил до вървящите Р., Р.а и С.. Пострадалия Р. вървял пред двете жени. Като приближили до автомобила, Р. отворил шофьорската врата. Св. В.Р. се придвижвала към предна дясна врата на автомобила. Тогава към тях доближил Ф.  и насочил в областта на врата на  пострадалия Р., носения от него пистолет „Макаров” със заглушител. В този момент св. С. осъзнала какво се случва с племенника и. Инстинктивно, за да отблъсне стрелеца и го изтласка от Р., тя го хванала за фланелката от зад в горната част от към гърба и го дръпнала със всички сили. При това дърпане парче от фланелката на Ф.  се откъснало и паднало на земята. Докато св. С. дърпала Ф.  за фланелката, същия възпроизвел 4 бързи изстрела. Един в областта на ляво ухо, един в областта на горната задна повърхност на ляво рамо, един в дясно подребрие. А последния вследствие на оказаното му физическо въздействие от св. С., попаднал в задна лява врата на автомобила.  След изстрелите Ф. побягнал, а пострадалия Р. паднал на тротоара до автомобила. Всичко това било видяно и от съпругата му – св. В.Р., която побягнала след Ф.  и започнала да вика „Убиец, дръжте го”. Бягайки Ф.  се насочил в пространството между два жилищни блока намиращи се срещу входа на „Хирургически” блок на МБАЛ Шумен. Минал покрай павилион за закуски в който работела св. С.Т., която видяла бягащия Ф.  и гонещата го св. Р.. Ф.  продължил зад този блок и се насочил в дясно в посока към ул. “П. Парчевич” където го чакал с автомобила Г.. Тогава бил видян и от св. А.П. , която го видяла, че носи пистолет и че го гони жена. Бягайки Ф.  паднал на земята два пъти и изтървал носения от него пистолет. Ставал, вземал пистолета и продължавал да бяга към автомобила с Г.. Това било възприето от св. С.Д. и К.М.. След него, гонейки го бягали и други хора. Като стигнал до автомобила Ф.  се качил през предна дясна врата и Г.  потеглил в по ул. “П. Парчевич” в посока обратна на МБАЛ. Качването на Ф.  в автомобила и потеглянето му били възприети от св. Ц.Ц. , К.М., С.Д. и Н.Б. . Бил видян и регистрационния номер на автомобила от св. Ц.Ц.  и С.Д., които го съобщили на пристигналите на място полицейски служители. Отдалечавайки се от местопроизшествието в 12. 33ч. Ф. и Г. се обадили на подс. В.К. на телефон 0893760490 от телефон 0893760455, като били в обхвата на клетка на ул. “Съединение” в гр. Шумен, а в този момент подс. В.К. паркирал автомобила си на паркинга на площад „Кристал” и слизайки от колата ядосано извикал по телефона „Махайте се, изчезвайте”. След тези думи подс. В.К. слязъл от автомобила и се отдалечил от св. Б. и говорил още малко по телефона. След това двамата тръгнали да се разхождат по централната улица на гр. Шумен, но след проведения разговор подс. В.К. станал много нервен и напрегнат и спрял да говори със св. Б. . Докато вървели подс. В.К. позвънил на Ф. и Г. в 12.35 ч. като провели разговор от 139 секунди и последните били в обхвата на същата клетка. След  това се обадил на подс. П.С. на телефон 0893760445 в 12. 38 ч., който в този момент бил в обхвата на клетка  в района на гр.Правец по пътя за гр. София  и му съобщил за извършеното убийство и станалите усложнения. Провел още един разговор с подс. П.С.. След тези разговори, подс. В.К. предложил на св. Б.  да се разходят до гр.Варна . Върнали се при автомобила и потеглили веднага за гр.Варна . В това време Ф. и Г. напуснали гр. Шумен през изхода за „Пети километър”  като по пътя за „Пети километър” изхвърлили в дясно извън пътя, пистолета „Макаров„ със монтирания на него заглушител. След това се отправили към гр.Варна .

След като Ф.  напуснал мястото където прострелял пострадалия Р., св. С. се опитала да окаже помощ на пострадалия. Последния бил транспортиран до Спешно приемно отделение на МБАЛ Шумен за оказване на медицинска помощ. По късно същия ден Р. починал от огнестрелните наранявания.

Докато пътували за гр.Варна  подс. В.К. бил нервен и притеснен и управлявал автомобила с много висока скорост. В 13. 00 ч. подс. П.С. се обадил на подс. В.К., който в този момент бил в обхвата на клетка „Невша”.

В 13. 05 ч. подс. П.С. от телефон 0878568686 се обадил на св. Д.К.Й. по прякор “Д.С.” на телефон 0878950943 и попитал св. Й. дали е чул, че са простреляли  Р.. Св. Й. отговорил, че знаел. Тогава подс. П.С. го попитал дали Р. е жив и как е. Св. Й. му казал, е Р. бил на операционната маса.

Минавайки покрай гр.Девня подс. В.К. се обадил в 13. 10ч. на Ф. и Г., за да провери къде са в момента. Същите били в района на клетка  Хотел „Комитово ханче” в гр.Варна . Подс. В.К. със св. Б.  се насочили към хотел „Ален мак” в гр.Варна . Като пристигнали при хотела, св. Б.  видяла спрения там лек автомобил „Фиат Браво”, за който знаела, че е на брата на Г.  – св. Д.Т.Г.. В автомобила били  Г. и Ф. . Подс. В.К. спрял по настрани своя автомобил, слязъл от него и отишъл при автомобила Фият Браво. Забавил се около 15 - 20 минути и се върнал, като оставил в багажника на своя автомобил някакъв багаж. Потеглили за „Пикадили парк„ за да обядват. Потегляйки от паркинга на хотела минали покрай спрения “Фият Браво” в който били Ф. и Г.. Тогава подс. В.К. забелязал, че св. Б.  видяла Ф. и Г. и със заплашителен тон я предупредил да не казва на никого, че е видяла Ф. и Г. и автомобила с който са били. Докато пътували за „Пикадили парк” по телефона на св. Б.  и се обадила собственичката на заведението в което работела в гр. Ч.б.. Питала я дали си е взела изпита и казала, че по радиото са съобщили, че в гр. Шумен е станало убийство. Поведението на подс. В.К. през същия ден, дочутото от разговорите му по телефона, казаното и от него по отношение на Ф. и Г., както и думите на шефката и за убийството в Шумен, възбудили у св. Б. подозрения, че подс. В.К. е свързан по някакъв начин с това убийство. По време на обяда, подс. В.К. се срещнал с непознат за св. Б.  човек. След това двамата – подс. В.К. и св. Б.  отишли в комплекс „Златни пясъци” и наели стая в хотел „Люляк”. По късно посетили позната на св. Б.  в заведение и около 21 ч. се върнали до хотела. Подс. В.К. казал на св. Б.  да го изчака в хотелската стая, след което напуснал хотела и  потеглил за гр.Варна .

През времето в което подс. В.К. на 03.07.09г. бил със св. Б.  в гр.Варна , той провел множество разговори от телефон 0893760490 с Ф. и Г. на тел. 0893760455 и с подс. П.С. на тел. 0893760445. С подс. П.С. до 15ч. провел 8 разговора, а до 22 ч. общо 13 разговора. Последния му разговор с Ф. и Г. бил в 18. 00 ч. след което този телефон бил изключен. По късно Ф. и Т. били транспортирани и предадени на подс. Я.П.. Последния качил двамата на хижа “В.” при подс. Р.С. .

След прострелването на пострадалия Р. и напускане на местопроизшествието от Ф. и Т. били проведени полицейски действия за разкриване извършителя на престъплението. По номера на автомобила с който Ф. и Г. са напуснали произшествието, било установено, че този автомобил е собственост на св. Д.Т.Г.. При искано обяснение от св. Д.Г., същия заявил пред служители на РУП гр. Ч.б., че е предоставил автомобила си на брат си – Г.Т.Г. на 25.06.09г. Подс. В.К. и управлявания от него автомобил били обявени за издирване и задържане. След 22 ч. подс. В.К. движейки се в гр.Варна  бил задържан от св. Р.Г.К.  и Д.А.П. , заедно с други служители на ОД МВР Варна. Бил отведен във ІІ РПУ Варна. Там му бил извършен личен обиск от св. Р.К.. При обиска у подс. В.К. са намерени и иззети: Мобилен телефон „Нокия 6300” с № 661U-RM217 с поставена в него сим карта с №89359030111002817776; 1 бр. мобилен телефон „Нокия 1200” с №358094/01/611097/0 с поставена сим карта №08702362684; 1 бр. мобилен телефон „Нокия” с №358090/01/264879/5 със сим карта №89359030010004237290; 1 бр. мобилен телефон № 358090/01/113957/2  със сим карта №89359050000201792838; дебитна карта; свидетелство за управление на МПС, лична карта, ЗТП, разрешение за носене на оръжие, 1 бр. пистолет „Глог”, 1 бр. пълнител с 15 бр. бойни патрони, 1 бр. чантичка за кръста, 1 бр. ключ за  л. а. Мерцедес, 5 бр. банкноти Евро с номинал 500, 7 банкноти от 100 лв., 2 банкноти от 50 лв., две банкноти от 20 лв., 1 банкнота от 10 лв. и 1 банкнота от 2 лв. Подс. В.К. бил задържан за 24 ч. по ЗМВР, а управлявания от него лек автомобил Мерцедес с рег. № ***  бил оставен на паркинга на ІІ РУП Варна и облепен с лепенки с печат на полицията.

На 04.07.09г. било извършено претърсване в лекия автомобил Мерцедес с рег. № ***  с който е задържан подс. В.К.. При претърсването били намерени и иззети: мобилен телефон „Нокия 1209” с IMEI № 356866/02/398658/5 и поставена в него сим карта с №89359050100207022626; мобилен телефон „Нокия 1112” с  IMEI № 356422/01/529627/6 с поставена  сим карта с №89359050100205802276, за които телефони и карти подс. В.К. непосредствено след претърсването дал обяснение, че са негова собственост. Същия ден подс. В.К. бил транспортиран до ОД МВР Шумен, от където бил освободен около 20ч.

На 05.07.2009г. подс. В.К. пътувал към гр. Ч.б. заедно със св. Б. , като по време на пътуването я разпитвал за какво е била разпитвана от полицията, като я предупредил да не казва, че го е видяла с Ф. и Г. в гр.Варна .

 След като подс. Я.П. качил Ф. и Г. на хижа “В.”, той казал на подс. Р.С.  същия да не дава телефон на Ф. и Г., както и да не им разрешава да говорят по други телефони, а също и с други хора и да избягват контакти. Да му се обажда на него когато трябва да им се занесе храна. През следващите дни Ф. и Г. били напрегнати и избягвали контакти с пребиващите на хижата. Когато преминавали туристи, те се прибирали в стаята си в хижата. Подс. Р.С.  казал на св. Н.С. в отговор на негов въпрос, че Ф. и Г. са били доведени от подс. Я.П., които били негови работници и нямало къде да ги настани, поради което щели да останат една седмица на хижата.

По време на престоя на Ф. и Г. на хижа “В.” там пребивавал и анонимен свидетел № 4. Последния общувал с Ф. и Г.. Интересувал се от имената им, от къде са, по този повод той бил предупреден от подс. Р.С. , че тези момчета са за някаква сериозна работа и да не пита от къде са, че са Я. „Д.“ хора да не ги пита за имена и да не ги разпитва за какво стоят на хижата. Когато покрай хижата преминавали туристи, анонимен свидетел № 4 видял, че Ф. и Г. се прибирали в хижата, докато отминат туристите. На негов въпрос защо се прибират в хижата, когато има туристи, подс. Р.С.  му обяснил, че били издирвани и за това се прибирали. Подс. Р.С.  попитал анонимен свидетел № 4 има ли човек който  да изготви фалшиви лични карти с данни сходни на двете момчета – Ф. и Г., като му обяснил, че подс. Я.П. му е оставил пари за набавянето на фалшиви лични карти. При други разговори подс. Р.С.  казал на анонимен свидетел № 4, че подс. Я.П.  му дал пари и поръчал да търси автомати и пистолети и в тази връзка го попитал дали може да му намери такива оръжия. Ф. и Г. нямали мобилни телефони в себе си и на няколко пъти казвали на подс. Р.С.  какво да предаде на подс. Я.П., той да им купи и занесе. Подс. Р.С.  се обаждал на подс. Я.П., който се качвал на хижата и им носил храна и цигари и разговарял с тях. През време на този престой Ф. не носил зелената фланелка с която бил при първоначалното им качване на хижата.

          През м. юли 2009г. на хижа „В.” няколко пъти се качвал и Г.В.П.. Виждайки отново там Ф. и Г. той питал подс. Р.С.  за тях. Подс. Р.С.  му обяснил, че това били хора на подс. Я.П. и, че ги търсели за едно нещо и ги търсели „ много яко ”. Инцидентно на хижата в същия период за по няколко дни пребивавала и св. В.Г. , която също видяла Ф. и Г. и разбрала имената им. На 17.07.09г. на хижа „В.” била извършена полицейска проверка във връзка с извършена кражба в района на хижа „М.”. Виждайки пристигащия полицейски автомобил св. Г., Ф. и Г. се укрили в гората. При извършване на проверката на хижата бил св. Н.С., а подс. Р.С.  в този момент бил в домът си в с. М. Ц. .

         Обстоятелството, че на хижата била извършена проверка притеснило подс. Я.П., поради което няколко дни след проверката на хижата, една  вечер  по тъмно подс. Я.П. и подс. В.К. отишли с автомобил „БМВ Х5„.  Край хижата бил запален огън около който били приятели на подс. Р.С.  и анонимен свидетел № 4. След като подс. Я.П. слязъл от автомобила,  казал на подс. Р.С.  да каже на Ф. и Г. да си съберат багажа, че щял да ги води на друго място. Ф. и Г. си приготвили багажа и заедно с подс. Я.П. и К. напуснали хижа “В.”. След заминаването им от хижа “В.” Ф. и Г. пребивавали около месец в домът на св. А.А.Б., познат и съученик на подс. Я.П., в с. Б.и.  общ. Самоков.

На 03.07.09 г. бил извършен оглед на мястото където бил спрян автомобила на пострадалия Р. и където същия бил прострелян на ул. „В. Априлов” срещу входа на МБАЛ Шумен. При огледа, на тротоара в ляво от джип „Инфинити” с рег. № ***  били намерени 4 бр. гилзи с надпис на дъното „38 67 ”. На тротоара зад задната част на джипа и в ляво от него било намерено парче от плат със сив цвят с етикет с надпис ”Pepe jeans London advanced products XXL”. На задна лява врата на автомобила е намерен отвор, а на прага на автомобила под задна лява врата е намерен проектил. На облегалката на предна лява седалка е намерен отвор, във вътрешността на който е намерен проектил.

На 03.07.09г. бил извършен оглед на пътното платно на ул. “П. Парчевич” срещу № 44 на местото където е бил спрян лек автомобил “Фиат Браво” с рег. № *** . На пътното платно били намерени и иззети 2 бр. угарки от цигари „ММ” и 1 бр. угарка от цигара с бял филтър с нечетлив надпис.

             На 04.07.09г. бил извършен оглед на трупа на пострадалия Р.Р.. При огледа е намерен и иззет проектил под дясна лопатка на тялото. Намерен е и иззет проектил и от горна трета на дясна ръка.

              На 06.07.09г. бил извършен оглед на участък от пътя Шумен за „Пети километър”. В дясно на пътното платно в затревената площ бил намерен черен на цвят пистолет без видими номера, с петолъчка на ръкохватката, с монтиран удължител на цевта и пълнител. В пълнителя са намерени 3 бр. патрони.

            На 09.07.09г. в гр. Ч.б. било извършено претърсване в дома на В.П.Ф. на ул. “П. Р.С.  №* при което са иззети: 1 бр. калъфка син цвят на цветя; 4 бр. самобръсначки сини на цвят, марка „Жилет”.

            На 09.07.09г. в гр. Ч.б. било извършено претърсване в дома на Г.Т.Г. на ул. “Х.” № * вх. * ет. * ап. * при който са иззети: 2 бр. самобръсначки марка „Жилет”; 5 бр. угарки от цигари „ММ”; 3 бр. угарки от цигари „Виктори”; 1 бр. угарка от цигара без филтър и марка; 1 бр. гребен червен на цвят; 1 бр. фланелка с къс ръкав оранжева на цвят с надпис ”MAIA 1981 ХL”; 1 бр. тениска с къс ръкав тъмносиня на цвят с напидс на етикета „777 TUR GG SGVEN SPORT WGAR M”; един бр. къси панталони с бандаж с черни кантове от страни с  надпис „AUIKS LIVER”, един брой къси панталони сини на цвят с бандаж с надпис на етикета размер „HL”, един брой тениска без ръкав, синя на цвят с надпис на етикета „SEPT ХХL”,  един чифт чорапи сини на цвят, един бр. флаш памет и мишка към нея.

От заключението на назначената на д.п. и приета в съд. заседание СМЕ за аутопсия на труп № 67/09г. от 05.10.09г. на трупа на пострадалия Р. се установява, че при прострелването, на същия са причинени: входно изходно огнестрелно нараняване по лява ушна мида, входно огнестрелно нараняване в лява задушна област с раневи канал преминаващ през меки тъкани на шията, корена на езика, счупване на дясна ключица, разкъсване на дясна подключична артерия, засядане на проектил в меките тъкани на дясна ръка в близост до рамото; входно огнестрелно нараняване по ляво рамо с раневи канал по хода на който е раздробено второ ребро в ляво, входно изходно нараняване на ляв бял дроб, засягане на пето ребро в дясно и засядане на проектила в меките тъкани на гърба под дясна лопатка; входно изходно нараняване в дясно подбедрие като проектила наранява долен ръб на черен дроб, меки тъкани около десен бъбрек и излиза с изходна рана откъм гърба в дясна поясна област. Причина за смъртта на пострадалия Р. е остра кръвозагуба причинена от огнестрелно нараняване на гръден кош и е била неизбежна.

        От заключението на назначената на д.п. и приета в съд. заседание ДНК експертиза № 09 / ДНК-390/ 20.07.09г. се установява, че по парче текстилна материя/ иззето с протокол за оглед на местопроизшествие от 03.07.09г. в гр. Шумен пред МБАЛ Шумен / са установени два ДНК профила. По три бр. угарки от цигари / иззети при оглед на местопроизшествие на 03.07.09г. в гр. Шумен на ул. “П. Парчевич” № * – 46 / са установени три различни ДНК профила. ДНК профила по угарка № 3 и ДНК профила по текстилна материя са на едно и също лице.

         От заключението на назначената на д.п. и приета в съд. заседание ДНК експертиза № 09 / ДНК – 412 / 22.07.09г. се установява, че:

 - по обект № 1 - калъфка за възглавница и обект № 2 – самобръсначка – иззети от дома на В.Ф. в гр. Ч.б. ул. “П.Р.С.  ” №* е установен ДНК профил на едно лице;

- ДНК профила установен по обект 1/калъфка за възглавница/ и обект 2/самобръсначка/ съвпада с ДНК профила установен по обект № 3 – угарка от цигара / иззета на ул. “П. Парчевич” № *-* в гр. Шумен / и по парче сива текстилна материя / иззето пред МБАЛ Шумен / които са установени с ДНК експертиза № 09 / ДНК-390 / 20. 07. 09 г.;

- по обект № 3 – фланелка и обект № 4 – пластмасов гребен, иззети от дома на Г.Т.Г. в гр. Ч.б. ул. “Х, ” № * вх.*ет.*ап. * е установен ДНК профил на едно лице;

- ДНК профила по обект № 3/фланелка/ и обект № 4/гребен/ съвпада с ДНК профила установен по обект № 2 - угарка от цигара / иззета на ул. “П. Парчевич” № *-* в гр. Шумен /, който е установен с ДНК експертиза № 09 / ДНК-390 / 20.07.09г.

         От заключението на назначената на д.п. и приета в съд. заседание балистична експертиза № 09 / БАЛ – 180 / 06.07.09г. се установява, че 4 бр. гилзи  иззети при огледа на местопроизшествието при убийството на Р.са изстреляни от едно и също оръжие. Иззетите при същия оглед 2 бр. проектили са части от патрони изстреляни от едно и също оръжие.

От заключението на назначената на д.п. и приета в съд. заседание комплексна експертиза № 09 / БАЛ - 182 / 14.07.09г. на НИКК се установява, че намерения и иззет при огледа на местопроизшествие на 06. 07. 09 г. край гр. Шумен по пътя от Шумен към „ Пети километър „ черен на цвят пистолет с монтиран удължител, представлява пистолет „Макаров” 9 мм., със заличен номер. Пистолета е с удължена цев и монтиран фабрично произведен заглушител за пистолет „Берета” модел 1924. Иззетите от трупа на пострадалия Р. 2 бр. проектили, двата бр. проектили иззети при огледа на местопроизшествие от автомобила на Р., както и иззетите 4 бр. гилзи при същия оглед от 03.07.09г. са изстреляни от пистолета обект на тази експертиза. Пистолета е годен да възпроизвежда изстрели.

        От заключението на Комплескна техническа експертиза на вещите лица С.М.  и В.Д. допусната и приета в съд. заседание се установява, че от изграденото видео наблюдение на магазин СБА в гр. Шумен на ул. Ген. Столетов от камери № 3 и 4 може да се наблюдава голяма част от паркинга, като само от камера № 4 може да се наблюдава входа/изхода на паркинга. От същата камера № 4 може да се наблюдава дали автомобил излизащ от паркинга завива на ляво или на дясно по ул. Ген. Столетов. Записите от системата са в отлично качество, но са наблюдавани на монитор с лоша разделителна система – контраст и яркост. В тъмната част на денонощието автоматично се превключват като инфрачервени и образа става черно бял. Към момента на изготвяне на заключението – м. май 2012 г. образа който се наблюдава от камерите е силно ограничен от навеса над входа на склада и разположения точно пред входа на склада на магазина, контейнеР.

          От заключението на техническа експертиза на вещото лице Ч.Ц. назначена на д.п. и приета в съд. заседание се установява, че: мобилен телефон 0893760490 и телефон с № 0878744444 се придвижват географски и времево заедно в периода от 01.07.09г. до 04.07.09г.; мобилен телефон № 0893760445 и мобилен телефон № 0878568686 също се придвижват географски и времево заедно в посочения период; мобилни телефони 0893760490, №0893760445, № 0878744444 и № 0878568686 на 02.07.09 г. са в района на гр.Варна  и хотел „Жулио Кюри” в курорта „ Свети Константин и Елена”.

  От заключението на Съдебно техническа експертиза на вещото лице Н.Д.С. назначена и приета в съд. заседание, което е допълнено в съд. заседание на 30.07.2012г. се установява, че: 1. Налице е  съвпадение на придвижването на абонат № 0878744444 и абонат №0877427373 и № 0893760490 за периода от 01.07.09г. до 05.07.09г.;. В съд. заседание вещото лице допълва заключението като посочва, че на 02.07.09г. вечерта абонат с №0878744444 вече се намира в региона на гр. Шумен в 22:56 ч. Като  последният разговор на този абонат е извършен на 02.07.09г. в 22:57 ч. Абонат № 0877427373 има последен разговор в 22:34 ч. на 02.07.09г. в обхвата на базова станция, намираща се до Каспичан – на пътя Варна-Шумен. Следващото обаждане на този абонат е на 03.07.09г. 08.01ч. в гр. Шумен, което означава, че двата абоната – 0878744444 и 0877427373 заедно с абонат №0893760490, в този период са се придвижвали заедно. Абонат №0893760455 е останал в региона на гр.Варна  комплекс “Чайка”, тъй като разговорите, които са проведени на 02.07.09 г. в 22.07ч. са в момент, в който другите абонати пътуват към Шумен. На 03.07.09г. абонат № 0893760455 в 01.14ч. от гр.Варна  комплекс „Чайка” е провел разговор с 0893760490 който  в същото време е бил в гр. Шумен.

2. Налице е и съвпадение за същия период 01-05.07.09г. и в придвижването на абонати с № 0878568686 и № 0893760445.

    3. От съвпаденията на придвижването на горепосочените групи абонати експерта извежда извода, че тези групи абонатни номера са ползвани от едно и също лице или от две лица които са се движили неотлъчно заедно.

          По отношение деянието по чл. 131 от НК с пострадал А.С.

        Св. А.З. има сестра, която към 2007 г. живеела в гр. Плевен, работела като лекар и била омъжена за св. А.С.А.С. – либийски гражданин. Последния злоупотребявал с алкохол, поради което в семейството имало конфликти и често пострадалия С. посягал да бие близките си. През повечето време св. С.  живеел в къща в с. Р. обл. П.. Управлявал лек автомобил “Фолксваген Пасат”, червен на цвят. Св. А.З. живеела в гр.В. Търново  и работела като личен лекар, като кабинета и бил в централната част на града. Тя се познавала с подс. Г.В., подс. П.А. и св. П.Л..

         През м. октомври 2007г. св. З. помолила подс. Г.В. да организира сплашване на пострадалия С. , за да престане да тормози семейството на сестра и. Подс. Г.В. се съгласил и поел поръчката за сплашване на св. С. . При среща в офиса на подс. Г.В., между него, подс. П.А. и св. П.Л., подс. Г.В. възложил на подс. П.А. и св. Л. да нанесат побой на либийски гражданин, като посочил и мястото където да го търсят – в гр. Плевен.  Казал, че това трябвало да стане по молба на негова позната. Също така подс. Г.В. обещал да плати за нанасянето на побоя на това лице. Няколко дни по късно на 17.10.2007г. подс. П.А. се обадил на св. Л. и двамата с джипа  Мерцедес управляван от подс. П.А. отишли до гр. Плевен. След като не успели да видят пострадалия С. , двамата го потърсили и разбрали, че той се намира в с. Р.. Двамата – подс. П.А. и св. Л. отишли късно вечерта в с. Р. От хората научили къде се намира къщата на св. С. , намерили я на ул. „И.В.” №*, спрели до нея и зачакали св. С. . Около 23. 30 ч. пострадалия С.  се прибирал с личния си автомобил. Спрял на улицата пред дома си и видял, че в близост имало спрян автомобил – джипа на подс. П.А., до който имало двама човека. Докато пострадалия С.  слязъл от автомобила си,  до него се доближил подс. П.А. и с носен от него дървен кол, му нанесъл няколко удара. Един от ударите попаднал в капачката на левия крак. От ударите пострадалия С.  започнал да вика за помощ. В това време св. В.Е.П. , който бил съсед на св. С.  бил излязъл на двора на къщата си и чул виковете на С. . Светнал външна лампа и тръгнал към пътната врата. През нея видял, че двама човека са до С.  и махат, а С.  викал за помощ. Видял и джип спрян наблизо. След като подс. П.А. нанесъл няколко удара на С. , той се качил в джипа и двамата със св. Л. се отдалечили от мястото. Св. П. оказал помощ на пострадалия С.  и се обадили на МВР и Бърза помощ. Пострадалия С.  бил откаран в болница. Подс. П.А. и св. Л. се прибрали в гр.В. Търново  и няколко дни по късно подс. Г.В. дал на подс. П.А. 3 000 лв. за изпълнената поръчка, от които подс. П.А. дал на св. Л. 1 000 лв.

         В края на 2007 – началото на 2008г. подс. Г.В. при среща със св. Ц.Н.  и подс. П.А., им възложил да отидат до гр. Плевен и им казал, че това е по молба на негова позната, която поръчала да бъде убит съпругът на нейната сестра. Казал още, че поръчката идвала от жена която била някаква ръководна личност в здравеопазването. Св. Н.  и подс. П.А. ходили до гр. Плевен с джип “Мерцедес” G класа управляван от подс. П.А.. В Плевен П.А.  показал на св. Н.  къщата в която живеел либийския гражданин, заведението в което често пребивавал, маршрута по който се прибирал. След като се върнали в гр.В. Търново  св. Н.  не искал да изпълнява такава поръчка и за целта заявил на подс. Г.В., че за изпълнение на поръчката искал 100 000 лв. Обявената от св. Н.  цена отказала подс. Г.В. да му възложи поръчката.

От заключението на СМЕ № 17 / 08г. назначена по д.п. № 3610 / 07г. на РПУ Долна Митрополия се установява, че на пострадалия С.  са причинени: счупване на капачката на лявото коляно, което е затруднило движението на ляв крак за срок не по малък от 2. 5 – 3 месеца. Счупване на четвърта кост на дясната ръка, разкъсно контузна рана на главата, множество хематоми и кръвонасядания по тялото. Било причинено временно разстройство на здравето неопасно за живота.

             По отношение деянието по чл. 339 от НК на подс. В.К.

          Подс. В.К. притежавал издадено разрешително - образец 3 с № ЕН № 0182575 за носене на огнестрелно оръжие – пистолет „ Глог ” със боеприпаси и разрешение - образец 4 №  397 за съхранение на този пистолет. Тези разрешения били валидни до 27.12.2009 година. Със заповед рег. № 69 от 15.12.2009г. на Началника на РУП – Ч. б. , е постановено отнемане на разрешението за носене и съхраняване на оръжието и боеприпасите на подс. В.К., като заповедта е връчена на подсъдимия на 28.12.2009г. В изпълнение на тази заповед подс. В.К. е предал в служба „ КОС ” при РУП гр. Ч.б. собствения си пистолет „ Глог 19 ” с фабр. № КЕW372. Подс. В.К. не върнал в същата служба  притежаваните от него 22 бр. патрони с надпис на гилзата в долната им част “ 9 мм.  Люгер ”. На 24.08.2010г. било извършено претърсване на къща на подс. В.К. в с. Ч.. *** № *. При това претърсване в метална каса поставена в стена на хола на къщата зад вратата на стаята били намерени и иззети 22 бр. патрони с надпис на гилзата в долната им част “9 мм.  LUGER PPY”.

От заключението на назначената на д.п. и приета в съд. заседание балистична експертиза № 164 / 31.08.2010г. на НТЛ при ОД на МВР гр. Шумен се установява, че иззетите от домът на подс. В.К. 22 бр. патрони са бойни патрони 9 х 19 “9 мм LUGER ” и са предназначени за стрелба с голямо разнообразие пистолети, с подходящ патронник като по известните са “Парабелум”, “Браунинг”, “ДжиПи 35” и  други и представляват боеприпаси.

       По отношение деянието по чл. 339 от НК на подс. Р.С.

      През пролетта на 2009 г. подс. Р.Г.С.  и св. Н.С. започнали да стопанисват хижа “В.” намираща се над с. Говедарци в посока пътя за  Седемте рилски езера. Двамата били на хижата до края на м. август 2009г. През време на престоя им на хижа “В.” подс. Р.С.  често отсъствал, като тогава на хижата оставал вечер св. С. . Случвало се вечер на хижата да не остане никой от двамата и тогава тя не се заключвала. Няколко пъти през 2009г. подс. Р.С.  и св. С.  били сменяни от св. О.М. , който стоял на хижата, когато те имали работа на хижа “М.”. През деня хижата не се заключвала. На първия етаж на същата имало столова, в която се хранели преминаващи туристи или хижарите и техни приятели. До столовата имало помещение което се използвало за кухня, в което също всеки можел свободно да влиза. След това, тъй като нямало вече туристи, през м. август св. С.  и подс. Р.С.  започнали работа на хижа “М.”, като св. С.  намерил друг човек, който да стопанисва хижа “В.”. През лятото на 2010г. подс. Р.С.  и св. С.  продължили да работят като хижари на хижа “М.”. На тази хижа често оставали туристи. Същата имала столова и кухня, както и стаи за пренощуване. Достъпът до помещенията в хижата бил свободен. Често покрай хижата минавали ловци с оръжие, като понякога оставали на хижата и да пренощуват.

На 24. 08. 2010 г. било извършено претърсване в хижа „ М. ” при което зад вратата на столовата под стълбището за втория етаж под одеяло била намерена найлонова торба. В нея били намерени: 2 кутии сиви на цвят с надпис „ Уинчестър ”, всяка съдържаща по пет броя ловни патрони; 12 броя ловни патрони  от които 4 бр. червени на цвят, 3 бр. бели,  2 бр. черни, 2 бр. зелени и 1 бр. оранжев на цвят; пластмасова кутия с  надписи „ VELOCITOR ”  и „ 22 LONG RIFLE ” съдържаща 13 бр. патрони и още една пластмасова кутия с надписи „ SMAL GAME BULET ” и „ 22 LONG RIFLE ” съдържаща 38 бр. патрона. Всички патрони били иззети.

Същия ден 24. 08. 2010 г. било извършено претърсване и в хижа “В.” при което в стаята на домакина на хижата били намерени и иззети 8 бр. ловни патрона. След извършване на това процесуално действие на хижа „ В. ” като хижар започнал да работи св. И.Н.П.. Преди него хижар било лице с име Б.. Св. П. започнал да почиства и подрежда хижата. Вечер св. П. се прибирал като на хижата не оставал никой и същата не била заключвана. На 31. 08. 2010 г. св. И.Н.П. продължил с почистването на хижата в стаята в която спял предния хижар. Там имало шкафчета за поставяне на ключове. В едно от тези шкафчета при почистването им св. П. намерил опаковка от кафе в която видял, че има гилзи от патрони. Обадил се в РУП Самоков и предал на пристигналите полицаи плика. Същия бил проверен и в него били намерени: 3 бр. гилзи от жълто - кафяв метал с надпис в основата „ LVE7.62 x 54R ”; 1 бр. гилза от жълто - кафяв метал с надпис в основата „ 1053 ”; 1 бр. гилза от жълто - кафяв метал с надпис в основата „ 188 61 ”, 1 бр. гилза от жълто - кафяв метал с надпис в основата „ 1073 ”, 1 бр. гилза от жълто - кафяв метал с надпис в основата: „ SNB 9 мм люгер ” и 25 броя патрони от жълт на цвят метал, с червена на цвят ивица в областта на захващането на гилзата с проектила и надпис в основата на гилзата на патроните „ 10 035,56 ”. Бил съставен протокол за доброволно предаване на предадените от св. П. вещи.

От заключението на назначената на д.п. и прета в съд. заседание Балистична експертиза № 10 / БАЛ 197/ 02. 09. 2010 г. на НИКК - МВР, се установява, че иззетите 22 броя ловни патрони от хижа “М.” са калибър 22, от  различни производители и с различни по размер сачмени снаряди и са предназначени за стрелба с гладкоцевни оръжия 12 калибър.  От тях 7 броя са снарядени с гумени сачми и могат да бъдат определени като „ стоп патрони ”, тоест патрони с възпиращо действие и са годни за употреба по предназначение. Иззетите от хижа „ М. ” 51 броя патрони поставени в две пластмасови кутии са малокалибрени, 22 калибър 5,6 мм „22 LONG RIFLE ” с периферно възпламеняване, предназначени за стрелба с малокалибрено оръжие 22 калибър и са годни по употреба.

От заключението на назначената на д.п. и приета в съд. заседание Балистичната експертиза № 162 / 27. 08. 2010 г. на НТЛ при ОД на МВР – Шумен се установява, че иззетите на 24. 08. 2010 г. от хижа “В.” 8 броя патрони представляват ловни патрони 12 калибър, различни на цвят, снарядени с различни сачми - фабрично снарядени и са предназначени за използване за всички фабрично произведени ловни, гладкоцевки пушки, както и за всяко оръжие с подходящ патронник. Същите са годни за използване по предназначение.

От заключението на назначената на д.п. и приета в съд. заседание Балистичната експертиза № 10 / БАЛ-202 / 20. 09. 2010 г. на НИКК - МВР, която е изследвала доброволно предадените от св. П. 26 бр. патрона и гилзи се установява, че 26 броя патрона са калибър 7,62 х 45 мм. „ НАТО ” и са годни за употреба по предназначение.

           По отношение деянието по чл. 339 от НК на подс. П.А. Подс. П.А. живеел в гр.В. Търново  ул. Д.Ц. № * вх.* ет.* ап. *. Същият имал издадено разрешение за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие обр. 3 с № ВТ057913 за пистолет  „ Глок ” кал. 9х19 с фабр. № CPF572. Имал издадено и разрешение за носене и употреба на ловно оръжие обр. 2 с № ВТ 155519 за следните ловни оръжия:  ловна нарезна карабина „ ZKM – 611 ”, кал. 22LR, № 05019; ловна нарезна карабина „ Блазер ” кал. 243W с фабр. № 9 / 66175;  гладкоцевна успоредка „ ИЖ – 54 ” кал. 12 с фабр. № Н7914; гладкоцевна надцевка „Збрьовка” кал. 12 с фабр. № 388486 и ловна нарезна карабина „ CZ - 511” кал. 22LR с фабр. № 62616. Издадените разрешения за тези огнестрелни оръжия били отнети със заповед №ЗЯ-373/06.07.2010 г. на Началника на РУП гр. Велико Търново  като оръжието е предадено без боеприпаси.

 Вечерта на 21.09.2010 г. подс. П.А. бил заедно със св. К.С.И. . Двамата отишли в домът на подс. П.А. в гр.В. Търново  ул. Д.Ц. № * вх.* ет.* ап. *. Св. И. носел със себе си законно притежаваната ловна пушка марка „ ZBROJOUKA BRNO ” с фабр. № 389015 на затворния блок и № на цевната кутия 3-139822, която при тръгването си, не взел със себе си, а я оставил в жилището на подс. П.А., като се уговорили, че ще я прибере на следващия ден. 

На 22. 09. 2010 г. било извършено претърсване в дома на подс. П.А., при което били намерени и иззети следните вещи: 1 /една/ гилза;  22 бр. бойни патрони калибър 9 мм. „ LUGER ”; 2 бр. пластмасови пълнители с надпис „ Glock ”, единият с 9 бр. патрона, а другият с 8 броя;  14 бр. бойни патрони за карабина с надпис „ 243 Winchester ”; 1 бр. метален пълнител с 5 бр. патрони кал. 22LR; 10 бр. ловни патрони кал. 16;  90 бр. ловни патрони 12 калибър; 176 бр. ловни патрони 12 калибър; 27 бр. ловни патрони кал. 12;  50  бр. патрони кал. 22;  1 бр. боен патрон с надпис на дъното на гилзата 3/58;  ловна пушка марка „ ZBROJOUKA BRNO ” с фабр. № 389015 на затворния блок и № на цевната кутия 3-139822/;  3 бр. патрони кал. 22 и  4 бр. ловни патрони кал. 12.

От заключението на назначената на д.п. и приета в съд. заседание балистична експертиза № 172 / 24. 09. 2010 г. на НТЛ при ОД на МВР гр. Шумен се установява, че  ловната гладкоцевна, двуцевна пушка с вертикално разположение на цевите е фабрично произведена,  марка „ ZBROJOUKA BRNO” , модел „ ZH 301 ”, с фабричен № 389015 на цевната кутия и № 3-139822 на патронника. Същата е огнестрелно оръжие, годно да произвежда изстрели. Изследваните патрони представляват: 1 бр.  патрон кал. 14,5х114 мм. с бронебойно запалителен куршум Б52, предназначен за тежки картечници и противотанкови оръжия. Поради липса на подходящо оръжие не може да се даде заключение дали е годен да произведе изстрела; 39 бр. патрони кал. 9х19 мм „ Luger ”;  58 бр. патрони кал. 5,6 мм (22LR); 14 бр. патрони кал. „ 243 Winchester ”;  10 бр. ловни патрони кал. 16, снарядени със сачми № 11;  297 бр. ловни патрони кал. 12 снарядени с различни по размер сачми, които са изстреляни с посоченото оръжие.

От заключението на назначената на д.п. и приета в съд. заседание балистична експертиза № 11 / БАЛ - 73 от 21. 03. 2011 г. на НИКК – МВР  се установява, че: 1 /един/ брой патрон кал. 14,5х114 мм, е предназначен за стрелба с картечници кал. 14,5 мм - КПВ, КПВТ, ПТРС-41, ПТРД и дР.Поради липса на подходящо оръжие и условия не е проведено изследване чрез изстрелването му. От състоянието може да се заключи, че няма основание същия да се разглежда като негоден за употреба по предназначение;  10 бр. ловни патрони кал. 16 са предназначени за стрелба с гладкоцевни ловни пушки кал. 16 и са годни за употреба по предназначение;  14 бр. патрони кал. 243 „ Winchester ” са предназначени за стрелба с пушки кал. 243 и са годни за употреба по предназначение;  39  бр. патрони кал. 9 мм (9х19 мм) „ Парабелум ” обр. 08 са предназначени за стрелба с пистолети кал. 9 мм и картечни пистолети кал. 9 мм. и са годни за употреба по предназначение;  58 бр. патрони кал. 5,6 мм (22LR) са предназначени за стрелба с пистолети, револвери и пушки кал. 5,6 мм. И са годни за употреба.

    По отношение деянието по чл. 339 от НК на подс. Г.В.

        Подс. Г.В. през 2010 г. живеел в гр.В. Търново  на ул. “Т.Т.”  № * ет. * ап. * със семейството си – съпругата си и двете им деца. На 05.06.1998 г. било издадено разрешение на подс. Г.В. като управител и представител на „ П.– СГ ” за носене и употреба на късо нарезно оръжие серия ВТ №0216089. Същото било удължавано по надлежния ред с последна валидност до 31.03.2009 г. На лицето Е.Ж.А. в качеството му на „отговорно лице” към „П.СГ” ЕООД било издадено разрешение за съхранение на оръжие обр. 4 № ВТ72 изд. на 10.02.2006 г. от РУП В.Търново. Същото лице притежавало и разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие обр. 3 №ВТ067775 като физическо лице издадено на 05.06.1998 г. от РУП – В. Търново, като наред с други оръжия бил включен и пистолет „Макаров” калибър 9х18. Със заповед № ЗЯ 246 / 30.05.2008 г. на Началника на РУП В. Търново тези разрешения на подс. Г.В. и лицето Е.Ж.А. били отнети и оръжията били предадени в КОС при РУП В. Търново. Не бил предаден 1 бр. пълнител за пистолет „Макаров” с 4 бр. патрони. Подс. Г.В. притежавал и разрешение за носене на ловно оръжие. Собственик бил на 2 бр. ловно нарезно оръжие и 2 бр. ловно гладкоцевно оръжие. Продал тези оръжия на 22.02.2008 г., като след това не е предал в служба КОС при МВР 37 бр. ловни патрони кал. 12.

На 21. 10. 2010 г. било извършено претърсване в дома на подс. Г.В. в гр.В. Търново  на ул. “Т.Т.”  № * ет. * ап.* при което били намерени и иззети: 2 бр. патрони 22 кал. „ magм ”;  1 бр. патрон 22 кал. 5,6 мм;  1 бр. ловен патрон 12 кал.; 1  бр. ловен патрон 243 „ Winchester ”;  1 бр. патрон 6,35 мм; За намерените вещи подс. Г.В. в протокола за претърсването записал „ Патроните децата са ги колекционирали”. 

Подс. Г.В. притежавал офис на „ П.– СГ ”, собственост на Г.В.В. , находящ се в гр. Велико Търново , ул. ” Х.Б. ” № *, блок *. Офисът се състоял от две помещения – външно и вътрешно. Външно, в което били настанени работните места на Св. Р.Д., Х.Г., лицето А.Д. и други служители. В това помещение имало  метална каса ползвана от служителите в тази стая. „Вътрешно” помещение – същински офис на подс. Г.В.. В това помещение било бюрото на подс. Г.В., а зад него и метална каса, с две отделни врати, като горната част, заключвана с горната врата била ползвана само от подс. Г.В.. Долната – разпределена в две нива, била ползвана освен от подс. Г.В. и от св. Х.Г. до 2007-2008 г. в която се съхранявало и оръжието на дружеството, през времето когато същото имало съответни разрешения. След 2008г. св. Г. не ползвал долната част от тази каса и оставил ключа за нея на бюро в офиса на подс. Г.В.. В същата стая имало секция намираща се зад бюрото на подс. Г.В., както и още две бюра в тази стая и още една каса до вратата.

При извършеното претърсване на 21.10.2010 г. в офиса били намерени и иззети: от метална каса в стаята със счетоводна документация - 32 бр. ловни патрони 16 кал.; 59бр. ловни патрони 12 кал.; 2 бр. гилзи; 3  бр. бойни патрони с надпис „А”; 3 бр. патрони калибър 243 „ Winchester ”; 6  бр. патрони калибър 22 с кух връх; 25 /двадесет и пет/ бр. ловни патрони 12-ти калибър.  От метална каса във вътрешната стая били иззети пълнител с 4 бр. бойни патрона;  350 бр. патрони с надпис 5,6 мм;  11 бр. ловни патрони 12 кал. В син плик, поставен на секция във вътрешната стая – офиса на подс. Г.В. били намерени и иззети  26 бр. ловни патрони 12 кал.

От заключението на назначената на д.п. и приета в съд. заседание балистична експертиза № 197 / 28. 10. 2010 г. на НТЛ при ОД МВР Шумен се установява, че: 350 бр. патрони кал. 5,6 мм с периферно възпламеняване са годни за използване по предназначение;  8 бр. боеприпаси 22 кал., поради липса на оръжие с подходящ патронник, не може да се даде заключение за годността и използването им по предназначение;  4 бр. патрона 243 „Winchester”, поради липса на оръжие с подходящ патронник, не може да се даде заключение за годността и използването им по предназначение;   1 бр. патрон кал. 6,35 мм /25 Аuto/ е годен за използване по предназначение;  4 бр. боеприпаси кал. 9х18 „Макаров”, лентовани в пълнител от 9 мм, пистолет “Макаров”, са годни за използване по предназначение; 3  бр. кал. 9х19 „ Parabellum” са негодни за използване по предназначение;  154 бр. ловни боеприпаси калибър 12 са годни за използване по предназначение; 32 бр. боеприпаси калибър 16 не може да се даде заключение дали са годни поради липса на оръжие с подходящ патронник.

От заключението на назначената на д.п. и приета в съд. заседание балистична експертиза № 11 / БАЛ – 89 / 13. 04. 2011 г. на НИКК – МВР се установява, че: 32 бр. ловни патрона 16 кал. са предназначени за стрелба с гладкоцевни ловни пушки кал.16; Патрони 4 бр. кал. 243 „Winchester” са предназначени за стрелба с пушки кал. 243; Патрони 8 бр. , кал. 22 WMR са предназначени за стрелба с подходящи пистолети, револвери  и пушки кал. 22, (5,6 мм) и всичките са годни за употреба.

              По отношение обвинението по чл. 252 от НК на подс. Г.В.

Подс. Г.В. разполагал със свободни парични средства от търговската си дейност. За да получава парична облага от тези средства, той решил да предоставя в заем  пари, срещу лихва.

         През 2000 г. св. К.П.К. решил да развива бизнес в областта на Интернет услугите в гр.В. Търново . Тъй като не разполагал с достатъчно средства за бизнеса, той решил да вземе пари на заем от подс. Г.В., с когото се познавал от преди 2000 г. и за който знаел, че дава пари на заем. Срещнал се с подс. Г.В. и се уговорили да му предостави сумата от 30 000 лв., който заем бил даден на устна уговорка. След около една година подс. Г.В. решил да гарантира връщането на така дадения заем. За целта се уговорил със св. К.  за предоставената сума, от страна на К. или негови близки, да бъдат подписани записи на заповед в полза на подс. Г.В.. Така на 09. 08. 2001 г. след предварителна уговорка, св. К.  завел баща си – св. П.К.Й. в офиса на подс. Г.В.. Там бил изготвен запис на заповед от името на св. П.К.Й. в полза на подс. Г.В. за сумата от 10 000лв., като било уговорено и връщане на тази сума до 09. 12. 2001 г. ведно със законната лихва. За разликата до 30 000 лв. били подписани в полза на подс. Г.В. при същите условия и суми още два записа на заповед от сестрата на св. К.  – С.П.К. и от бащата на неговия съдружник – П.М.С.. В тези два записа на заповед били уговорени срок и законна лихва. По- късно св. К.  на два пъти вземал от подс. Г.В. пари на заем, като общо взетата сума нараснала на 65 000 лв. Тези пари били необходими на св. К.  за закупуване на офис и в тази връзка било необходимо той да покрие наличните си други кредити, за отпускане на банков кредит и да даде капаро за офиса. Тъй като от вземане на парите, св. К.  не бил връщал нищо на подс. Г.В., двамата през 2009 г. се срещнали в офиса на „ П.СГ ”, за да уговорят връщането на взетите от св. К.  суми. На тази среща подс. Г.В. заявил, че сумата която следва св. К.  да му върне е общо 100 000 лв., разяснявайки му, че „дори да е взел тези пари от банка, пак е щял да плаща лихва, дори и по голяма”. Св. Р.Д., който също присъствал на срещата,  предложил за гарантиране на вземането да бъдат изготвени и подписани договор за заем и запис на заповед за вече крайната сума от 100 000 лв. Св. К.  се съгласил и на 14.05.2009 г. подписал договор за заем с подс. Г.В. за сумата от 100 000 лв. В договора били уговорени срок на връщане до 14.12.2009 г. и неустойка в размер на 10 000 лв. Също по настояване на подс. Г.В., св. К.  подписал и запис на заповед от същата дата за същата сума от 100 000 лв. със срок на връщане 14.12.2009 г. След това св. К.  отново бил финансово затруднен и за това уговорил със сестра си – С.П.К., тя да изтегли заем от банка за погасяване на задълженията му към подс. Г.В.. С.П.  изтеглила 25 000 лв. които предала на подс. Г.В.. По- късно през 2009 г. св. К.  продал изгражданата от него Интернет мрежа и на два пъти върнал остатъка от дължимата сума, която взел през годините от подс. Г.В.. За посочения период св. К.  взел общо от подс. Г.В. 65 000 лв., а върнал 100 000 лв.

През 2000 г.   св. М.А.К.  живеела със семейството си в с. М.  обл. В. Търново. Заедно със съпруга си държали дискотека в с. Д.. Тъй като имали финансови затруднения те търсили да вземат кредит, но от банките им отказвали. Било им известно, че подс. Г.В. давал пари на заем. Съпругът на св. К.  – Н.К.  през м. април 2000 г. отишъл да иска пари на заем в заложна къща находяща се в гр.В. Търново , за която той със съпругата си имали информация, че е на подс. Г.В.. От хора в тази заложна къща, му били дадени 5 000 лв. като подписал и документи. Уговорили и при каква лихва ще се връщат парите. За това той споделил със съпругата си – св. К. , че лихвата го удовлетворявала. Още същия месец при св. К.  и нейния съпруг започнали да идват две момчета, които се представяли за хора на подс. Г.В. и да искат от тях месечна лихва. До края на 2000 г. св. К.  и нейния съпруг давали на въпросните момчета по 500 – 700 лв. месечно. Преди края на 2000 г. съпругът на св. К.  изпратил непознатите лица, при негов познат от гр. Пловдив, който имал да му връща 5 000 лв., за да приключат с парите които имат да връщат на подс. Г.В.. Непознатите ходили при този човек и взели от него 5 000 лв. Въпреки това през 2001 г. тези непознати отново започнали да ходят при съпруга на св. К.  и да искат пари, които им били давани. През лятото на 2001 г. двамата непознати дори разбили вратата на къщата на св. К.  и започнали да я заплашват, за да им даде пари. След това св. К.  се свързала с пострадалия П.Л., когото познавала от преди и го помолила за съдействие, като му обяснила за двамата непознати и за парите, които им давали, като казала че това били хора на подс. Г.В.. Пострадалия Л. се съгласил да съдейства на св. К. . Малко след този разговор, непознатите престанали да идват при св. К.  и съпругът и за пари. След няколко седмици пострадалия Л. съобщил на св. К. , че подс. Г.В. е уволнил едно от непознатите лица, които са идвали при тях за пари. След като непознатите престанали да идват, св. К.  започнала да ходи в офиса на подс. Г.В. всеки месец и да носи пари, които предавала на служителка в офиса. През м. април 2001 г. от банка бил продаден апартамент на св. К.  и нейния съпруг. От банката бил върнат на К. остатък от 6 000 лв., които те предали на подс. Г.В.. Св. К.  продължила всеки месец да ходи в офиса на подс. Г.В. и да предава парични вноски. В края на годината те решили да отидат при подс. Г.В., за да разберат колко още дължат. Подс. Г.В. им казал, че дължали още 5 000 лв. Тогава една от дъщерите на св. К.  изтеглила заем от банка и предали на подс. Г.В. 5 000 лв., който казал, че нещата по дадените пари в заем са били уредени вече и те нищо не дължат. Върнал документите подписани от нейния съпруг при вземане на парите. Св. К.  по късно унищожила тези документи.

     През 2001 г. лицето Н.Й.Н.  взело пари на заем от подс. Г.В.. За гарантиране връщането на взетите пари Н.  подписал на 05.06.2001 г. запис на заповед в полза на подс. Г.В. за сумата от 30 000 лв., която следвало да върне до 05.06.2002 г. със законната лихва. По късно – на 05.07.2001 г. Н.  подписал друг запис на заповед в полза на В. за сумата от 10 000 лв. с падеж на 05.07.2002 г. ведно със законната лихва и на 17.10.2001 г. запис на заповед в полза на подс. Г.В. за сумата от 30 000 лв. с падеж на 17.10.2002 г. заедно със законната лихва.

        През 2001 г. св. И.П.А.  си купил къща в с. М. обл. В. Търново. Останало да плаща още 1500 лв. до края на годината. Тъй като не могъл да вземе пари от друго място, св.А. се насочил към подс. Г.В., за когото разбрал, че дава пари на заем. Поискал от подс. Г.В. 1 500 лв., но последния му отказал, тъй като не го познавал.  Казал, че ще му даде исканите пари, ако св.А. заведе човек, който ще гарантира за връщането на парите. Св.А. се свързал със св. М.Г. с когото се познавали от преди. Помолил го да гарантира за него пред подс. Г.В. и същия се съгласил. През м. декември 2001 г. отишли при подс. Г.В., който се познавал със св. Г.  и се съгласил да даде исканите пари на св.А., като изрично договорили, срок на връщане от 6 месеца при месечна лихва от 10 %. Подс. Г.В. накарал св. Г.  да подпише запис на заповед за сумата от 1 500 лв. която дал на св.А.. Бил посочен падеж в записа на заповед на 20.03.2002 г. като подписа на св. Г.  бил нотариално заверен на 20.12.2001 г. След като св. Г.  заверил нотариално подписа си върху записа на заповед, подс. Г.В. предал на св.А. сумата от 1 500 лв. След като взел парите св.А. в продължение на 6 м.  заплащал на подс. Г.В. по 150 лв. месечно. Бил съкратен от работа и престанал да плаща месечните вноски. Уредил си работа в Италия, за да може да връща парите на подс. Г.В.. Уведомил последния за това и заминал за Италия. Няколко месеца по късно подс. Г.В. потърсил св. Г.  и му казал, че св.А. от известно време бил спрял да си плаща. Св. Г.  се свързал със св.А. който му обещал да изпрати пари. Около 2 седмици след този разговор св.А. изпратил на св. Г.  пари в чуждестранна валута. Последния взел парите и ги обменил в български лева – 1 500 лв. и ги предал на подс. Г.В.. Като се върнал от Италия през 2005 г. св.А. се срещнал с подс. Г.В. и при разговор с него, последния му казал, че сметките са уредени и не дължи повече пари. Общо св.А. взел 1 500 лв. от подс. Г.В., а върнал 2 400 лв.

През февруари 2004 г. св. Г.Ц.С.  трябвало да заплаща вноска по ипотечен кредит. Тъй като била финансово затруднена същата отишла при подс. Г.В. в началото на годината. Подс. Г.В. се съгласил да даде в заем 33 000 лв. като искал 8 % месечна лихва. Уговорили и срок за връщане на сумата – 15.07.2004 г. За да обезпечи връщане на дадената сума подс. Г.В. поискал от св. С. да подпише в негова полза запис на заповед. На 15.01.2004 г св. С. подписала запис на заповед за сумата от 33 000 лв. и падеж на 15.07.2004 г. със законната лихва. Също така по искане на подс. Г.В. като залог св. С. оставила и лек автомобил „Форд Скорпио”, като бил подписан договор за залог, подписите на който били нотариално заверени. Още същия месец св. С. започнала да заплаща на подс. Г.В. месечната лихва върху взетата сума в размер на 2 640 лв. След жътвената кампания през 2004 г. св. С. не успяла да върне на подс. Г.В. сумата от 33 000 лв. и за това продължила всеки месец да заплаща по 2 640 лв. Продължила да заплаща всеки месец до края на 2006 г. когато поради липса на пари за 2-3 месеца не платила месечната вноска. След спиране на плащанията от страна на св. С., в началото на 2007 г. подс. Г.В. предприел действия срещу нея, като бил наложен запор върху дружествените и дялове в размер на 50% в „ Е. ” ООД в което същата била съдружник. Независимо от наложения запор и финансовите затруднения св. С. намирала пари и продължавала всеки месец да плаща на подс. Г.В. месечната лихва. След прибиране на реколтата през 2007г. към края на годината св. С. заплатила няколко неплатени месечни вноски. В края на 2007 г. св. С. изтеглила  кредит от ОББ в размер на 70 000 лв. и тогава върнала на подс. Г.В. сумата от 35 500 лв., от които 33 000 лв. главница и останалата част като лихва. След връщане на цялата сума подс. Г.В. не върнал на св. С. записа на заповед от 15.01.2004 г. Св. С. върнала на подс. Г.В. общо сума в размер на 157 080 лв.

Св. Д.Ш.Ш. се познавал с подс. Г.В. от 1984 -1985 г. Многократно св. Ш. вземал пари на заем от подс. Г.В., като ги връщал своевременно и не са подписвали документи за част от взетите пари. През 2004 г. св. Ш. взел 20 000 лв. от подс. Г.В., отново „на доверие” без да подписват документи гарантиращи връщане на сумата. Същата година св. Ш. върнал на подс. Г.В. 8 000 или 10 000 щатски долара и по негова сметка останали за връщане още 5 000 лв. Поради финансови затруднения св. Ш. не върнал тези пари до края на 2007 г. В края на 2007 г. – началото на 2008 г. подс. Г.В. извикал в офиса си св. Ш. и му казал, че му дължи 60 000 лв. с лихвите, но св. Ш. категорично отказал да плати така посочената му сума. Обещал само да даде на подс. Г.В. още 5 000 – 10 000 лв. В началото на 2008 г. св. Ш. се срещнал с подс. Г.В. в офиса му, там бил и св. П.М.Л. . Подс. Г.В. казал на св. Ш., че остатъка от парите – 5 000 лв. можело да ги остави в офиса, да ги даде на Св. Р.Д.  или св. К.И. или да ги даде на св. П.Л.. Последния дал номера на телефона си на св. Ш.. В следващите седмици св. Л. няколко пъти посещавал св. Ш., както в домът му, така и в офиса му и искал Ш. да му даде парите които той дължал на подс. Г.В.. Отправял заплахи както към св. Ш., така и към семейството му. Св. Ш. се срещнал с подс. Г.В. в офиса му и му казал за действията на св. Л.. Подс. Г.В.  отговорил, че от тук нататък за парите щял да си има работа със св. Л., да се оправя с него, да даде тези пари на св. Л.. За да върнат парите на подс. Г.В., съпругата на св. Ш. изтеглила 5 000 лв. кредит. При една от срещите на св. Ш. със св. Л., през м. април 2008 г. св. Ш. дал на последния 5 000 лв., без да иска насрещен документ. Две седмици по късно подс. Г.В. се обадил по телефон на св. Ш. и го питал какво става с парите и кога ще ги връща. Св. Ш. му отговорил, че бил дал тези 5 000 лв. на св. Л., както му е казал по рано подс. Г.В.. Тогава подс. Г.В. заявил, че това не го интересува и си искал парите. За да изчисти отношенията си с подс. Г.В., св. Ш. отново теглил чрез съпругата си кредит от банка и върнал на подс. Г.В. тези 5 000 лв. След като двамата изчистили отношенията си, при разговор между тях, коментирайки случилото се, стигнали до извода, че и двамата са измамени от св. Л.. Независимо, че подс. Г.В. получил от св. Ш. сумата която последния му дължал, решил да се възползва от ситуацията. Убедил св. Ш., че трябва да бъде потърсена отговорност от св. Л., за тези му действия и в тази връзка под негово давление на 20.07.2008 г. св. Ш. подписал  и депозирал в РУП В. Търново предварително подготвена жалба от служители на подс. Г.В., срещу св. Л..

Св. П.П.С. се запознавал с подс. Г.В. чрез свой познат, тъй като имал нужда от пари за развиване на частен бизнес. За първи път взел пари на заем от подс. Г.В. в размер на 5 000 лв., които върнал същия месец. При този заем не била уговаряна и плащана лихва. На 04.06.2003 г. за втори път св. С.  взел от подс. Г.В. пари на заем в размер на 4 500 лв., при месечна лихва от 10 %. Връщането на тази сума било гарантирано според уговорката им с налични прасета собственост на св. С. , които той обещал да продаде на подс. Г.В. ако не върне заема. На 06.08.2003 г. св. С.  отново взел от подс. Г.В. в заем сумата от 2000 лв. при 10 % месечна лихва. На 22.08.2003 г. св. С.  отново взел от подс. Г.В. 1 000 лв. при 10 % месечна лихва. На 24.08.2003г. св. С.  взел от подс. Г.В. на заем сумата от 2 300 лв. при 10 % месечна лихва. На 25.08.2003 г. св. С.  подписал разписка с която  декларирал получаването на 12 000 лв. от подс. Г.В., която сума гарантирал, че ще върне чрез други кредити или чрез прасета. На същата дата двамата подписали и договор за покупко продажба на прасета на стойност 12 000 лв. На 28.12.2003 г. св. С.  взел от подс. Г.В. в заем сумата от 500 лв. отново при месечна лихва от 10 %. Тъй като редовно изпитвал финансови затруднения св. С.  връщал на подс. Г.В. само част от дължимите суми. На 27.04.2005 г. св. С.  бил накаран от подс. П.А. с още две лица да отиде при нотариус и да подпише запис на заповед в полза на подс. Г.В. за 30 000 лв. с падеж на 15.09.2005 г.  След това св. С.  продължил да плаща частично на подс. Г.В. дължимите му пари. Поради това бил проведен разговор между св. С. , подс. Г.В. и Св. Р.Д. и се постигнало споразумение по силата на което дължимата от св. С.  сума по записа на заповед в размер на 30 000 лв. била намалена на 26 000 лв. от които 500 лв. платил веднага, а остатъка бил разсрочен напред във времето до 01.12.2008 г. Подписали споразумение с тези клаузи и подписите върху него били нотариално заверени. Св. С.  продължил да не плаща редовно на подс. Г.В.. В тази връзка св. С.  бил посещаван многократно от подс. П.А., Св. Р.Д., най вече от св. Л., които го подканяли да връща парите които дължи на подс. Г.В.. Св. Л. през 2008 г. многократно посещавал св. С.  и настоявал той да върне парите, които дължал на подс. Г.В., като му отправял и заплахи.

По късно св. С.  издължил част от сумата. Друга част която останала дължима в размер на 500 лв. св. С.  предал на св. Л.. По късно разбрал, че св. Л. не е предал тези пари на подс. Г.В.. Във връзка с тези пари св. С.  подал жалба срещу св. Л. в РП – В. Търново на 24.07.2008 г. Подписал се и на друга жалба  от 14.08.08г. подготвена от служители на подс. Г.В. в която били включени като жалбоподатели и св. Ш. и  лицето В.П. .

Лицето В.М.П.  на 05.01.2004 г. взело заем от подс. Г.В. в размер на 2 500 лв. За да гарантира връщане на сумата, подсъдимия го накарал да подпише запис на заповед за същата сума с падеж на 30.04.2004 г. ведно със законната лихва. Тъй като имал финансови затруднения П. забавил връщането на сумата. След като П. забавил връщането на заема, при него започнал да идва св. Л. и да иска от името на подс. Г.В. да бъдат върнати дадените в заем пари. При това отправял и заплахи към него. На 23.06.2008г. св. Л. отишъл при П. отново  да иска връщане на парите взети от подс. Г.В.. Тогава П. му предал 3 000 лв., а св. Л. върнал на П. подписания от него запис на заповед. Седмица след като П. дал парите на св. Л., му се обадил подс. Г.В. и си поискал дадените в заем пари. П. му отговорил, че е дал парите на св. Л., който му върнал записа на заповед. Тъй като се страхувал от неблагоприятни последици, П. на 25.07.2008 г. изготвил жалба до началника на РУП В. Търново.

           Подс. Г.В. като разбрал, че жалби срещу св. Л. са били подадени освен от св. Ш. за която жалба подс. Г.В. бил инициатор и от св. С.  и лицето В.П. , решил да се възползва от ситуацията на своите длъжници с оглед отношенията му и намеренията му спрямо св. Л.. За по голяма тежест по нареждане на подс. Г.В. била изготвена жалба от името на тримата длъжници, в която жалба са били описани обстоятелствата изложени в отделните жалби на всеки един. Събрал подписите на тримата и жалбата била депозирана в РП – В. Търново на 14.08.2008 г. и заведена под вх. № 2149/08г. С постановление от 19.02.2009г. прокурор при Районна прокуратура – гр.В. Търново прекратил образуваното по жалбата на св. Ш., С.  и лицето П. срещу П.Л.досъдебно производство за престъпление по чл.209, ал.1 от НК

Св. К.А.А.  се занимавал с бизнес, който включвал и извършване на строително монтажни работи, като регистрирал „ Т.М. И. ” ЕООД на което бил управител и представител. За нуждите на бизнеса си св. А. закупил на лизинг мотокар – тип газокар „ Manitou MSI 30 G ”, на стойност 120 000 лв. Той се познавал с подс. Г.В. от 2008 г. През същата година св. А. имал нужда от финансови средства и помолил подс. Г.В. да му даде на заем 20 000 лв. Подс. Г.В. се съгласил, като за гарантиране връщането на тази сума св. А. подписал запис на заповед и договор за заем за тази сума. Подс. Г.В. поискал като допълнителна гаранция, св. А. да му предостави и някакви вещи в залог. Св. А. се съгласил да даде в залог закупения от него газокар „ Маниту ”. За целта в същия ден – 12.09.2008 г. бил подписан от св. А. като представител на „ Т.М. И. ” ЕООД и подс. Г.В. в качеството му на представител на „ П.СГ ” ЕООД договор за покупко продажба на  газокар „ Manitou MSI 30 G ” за сумата от 35 000 лв. В този договор било посочено, че покупната цена е получена изцяло от св. А., което реално не е станало. На същата дата газокара бил предаден от служител на св. А., на подс. П.А., за което бил съставен и приемо предавателен протокол. По късно св. А. започнал да връща на части заетата сума, но поради финансови затруднения изплатил няколко вноски на обща стойност 5 000 лв. Тъй като св. А. не върнал взетата на заем сума, в началото на 2009 г. подс. Г.В. предприел действия срещу св. А. за обезпечаване на вземането му и били наложени възбрани на три недвижими имота на св. А. и съпругата му, както и един недвижим имот собственост на „ Т.М.И.” ЕООД, всичките в гр.В. Търново . През м. април 2009 г. св. А. бил извикан в офиса на подс. Г.В., за да разговарят за връщане на взетата от него в заем сума от подс. Г.В.. На 29.04.2009 г. при разговор в офиса, подс. Г.В. заявил на св. А., че ще му бъде върнат дадения в залог газокар, след като той върне останалите пари до 20 000 лв. За да получи облага от дадената на заем сума, подс. Г.В. накарал св. А. да подпише предварително подготвени запис на заповед и договор за заем за сумата от 71 600 лв. В записа на заповед и договора за заем било уговорено връщане на сумата от 71 600 лв. до 28.05.2009 г. В договора за заем била включена и неустойка в размер на 30 000 лв. До образуване на д. п. № 154 / 09 г. по описа на ОД МВР Шумен, св. А. не върнал на подс. Г.В. остатъка от 15 000 лв.

Св. С.Г.К.  се познавал с подс. Г.В. и Св. Р.Д.. В периода 2007 – 2010 г. св. К. многократно вземал пари на заем от подс. Г.В. срещу лихва за бизнеса който развивал. Вземането на парите ставало в офиса на подс. Г.В., като част от сумите били предавани и от Св. Р.Д.. Връщането на заетите пари св. К.  гарантирал с подписване на договор за заем от 14.06.2010 г. между подс. Г.В. и С.Г.К.  за 78 000 лв. с неустойка от 10 000 лв.; запис на заповед издаден на 15.06.2010 г., за сумата от 18 000 лева, запис на заповед за 26 400 лв. от 20. 02. 2009 г. с падеж – 20.06.2009г., както и оставял в залог лична карта, свидетелства за регистрации на МПС, оригинали на фактури за негови вземания. В този период св. Г.К.Т. поискал от подс. Г.В. пари в заем, но последния му отказал. Тогава св. Т. искал няколко пъти от св. К. пари на заем, знаейки, че е в постоянни финансови взаимоотношения и контакти с подс. Г.В.. За да му услужи св. К. взел няколко пъти от подс. Г.В. пари в заем, част от които по късно предавал на св. Т., като му казал, че е взел тези пари от подс. Г.В. срещу лихва.

         През периода 2000 – 2009 г. под. В. давал и на други лица пари на заем срещу лихва. На св. М.М.Н. няколко пъти дал пари в заем, като била уговаряна и месечна лихва. Един от тези заеми в размер на 7 500 лв. св. Н. взел на 22.03.2004 г. Св. М.  се издължавал винаги на подс. Г.В., като заплащал и уговорената лихва за времето от вземане на заема, до връщане на главницата. На 12.05.09 г. подс. Г.В. дал на лицето Д.Т.И. два заема съответно от 42 000 щатски долара и 20 000 лв. за които били подписани договори за заем и записи на заповед с включени законни лихви. На 04.11.2005 г. подс. Г.В. дал на заем на лицето К.Н.А. сумата от 30 000 лв. за което бил подписан запис на заповед в която е уговорено и връщане на законната лихва и на 19.04.2007 г. дал на същия 22 950 лв. за което била подписана запис на заповед със законната лихва. На 15.02.2005 г. подс. Г.В. дал на заем на лицето Д.Г.М. сумата от 10 000 лв. за което бил подписан запис на заповед в която е уговорено и връщане на законната лихва. На 20.04.2001 г. подс. Г.В. дал на заем на лицето З.Г.З. сумата от 22 500 лв. за което бил подписан запис на заповед в която е уговорено и връщане на законната лихва. На 02.07.2001 г. подс. Г.В. дал на заем на лицето П.Н.Н. сумата от 5 000 лв. за което бил подписан запис на заповед в която е уговорено и връщане на законната лихва и на 22.03.2001 г. заем в размер на 18 000 лв. със запис за заповед със законната лихва. На 06.07.2004 г. подс. Г.В. дал на заем на лицето Р.Б.Р. сумата от 40 000 лв. за което бил подписан запис на заповед в която е уговорено и връщане на законната лихва. На 16.10.2001 г. подс. Г.В. дал на заем на лицето П.К.Д. сумата от 25 000 лв. за което бил подписан запис на заповед в която е уговорено и връщане на законната лихва. На 29.03.2004 г. подс. Г.В. дал на заем на лицето И.Д.Б. сумата от 15 000 лв. за което бил подписан запис на заповед в която е уговорено и връщане на законната лихва. На 07.02.2001 г. подс. Г.В. дал на заем на лицето П.П.П. сумата от 20 000 германски марки за което бил подписан запис на заповед в която е уговорено и връщане на законната лихва. На 04.10.2000 г. подс. Г.В. дал на заем на лицето К.Й.П. сумата от 20 100 щатски долара за което бил подписан запис на заповед в която е уговорено и връщане на законната лихва.

От заключението на Съдебно – счетоводна експертиза назначена на д.п. и приета в съд. заседание се установява, че на Г.Ц.С. са причинени вреди в размер на 124 080 лв., на К.П.К. – вреди в размер на 35 000 лв. и на И.П.А.  – вреда в размер на 2 600 лв.

         Комплексна техническа и графическа експертиза № 12/ДОК-202/08.05.2012 г. се установява, че представената бележка от св. П.П.С. с вписани данни за взети пари в заем от подс. Г.В. и начин на връщане, представлява копие възпроизведено с термотрансферна технология. Не са налице данни за манипулиране /монтаж/ на отделни части на писмените бележки - букви, думи или изрази, които да са възпроизведени в представените бележки, като едно цяло-ксероксно възпроизвеждане на тези бележки. Ръкописните буквени и цифрови текстове /копия/, които не са повторени с химикална паста представляват копия на ръкописни текстове, изпълнени от Г.В.В..

      Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства както следва:

         І. По отношение обвинението по чл. 321 от НК

                        Гласни доказателства

          Горната фактическа обстановка съда приема за установена от показанията на св. Б. Дж., Г.П., Л.Ц., В.М., С.П., К.Б.Н., С.И., С.С., Р.Д. , Б.Й., К.Й., както и показанията на свидетелите посочени по долу при вторичните престъпления на организираната престъпна група, както и обясненията на подсъдимите.

          От показанията на св. Б. Дж. дадени в съд. заседание на 04.07.2011 г. и на 17.05.2012 г., както и при очни ставки на 04.07.2011 г. с подс. П.С. и на 17.05.2012 г. със Св. Р.Д., както и от приобщените по надлежния ред показания от досъдебното производство при разпитите му от 04.01.2011г., 05.01.2011 г., 20.01.2011 г. и от 28.04.2011 г. дадени пред орган на досъдебното производство, както и от тези дадени пред съдия при разпитите му на 05.01.2011 г., 20.01.2011 г. и 28.04.2011 г. се установява, че:

          - е започнал работа при подс. П.С. през 2007 г. като шофьор на съпругата и детето му, което се подкрепя както от обясненията на подс. П.С., така и от  показанията на Св. Ц. , който заявява, че през 2007 г. Св. Дж. го е довел при подс. П.С. и е станал шофьор на съпругата и детето му, т.е. Св. Дж. е работел вече при подс. П.С., както и от показанията на св. К.Н.  и Г.П., а също и от данните съдържащи се в Протокол за ВДС рег *******;

- подс. В.К. се познава с подс. П.С. от преди 2004 г. във връзка с познанството му с Н.П.-К. и работи при него от 2006 г. Подкрепя се от обясненията на подс. П.С. и К., от приетите справки за трудови договори на фирмите на подс. П.С. и от показанията на св. Г.П., Л.Ц., В.М.;

- Той е завел св. Г.П. в началото на 2008 г. при подс. П.С., за да работи във фирмата за разнос на минерална вода – показанията му се подкрепят, както от показанията на св. П., св. Л.Ц. , К.Н., така от обясненията на подс. П.С., като е налице противоречие с показанията на горните свидетели, само относно времето. Подс. П.С. в обясненията си на 15.10.2012 г. твърди, че това е станало през 2009-2010г., а Св. Дж., П., Ц. и Н. твърдят, че св. П. е започнал работа при подс. П.С. в началото на 2008г., поради което съда намира, че не следва да се кредитират обясненията на подс. П.С. в частта им в която твърди, че св. П. е започнал работа през 2009-2010г.;

- подс. П.С. е приемал поръчки за палежи, побои и взривове и възлагал изпълнението на тези поръчки на лица от обкръжението си. Показанията му в тези им части се подкрепят от другите показания на този свидетел, относно конкретни случаи, в които подс. П.С. е нареждал на Д.Г., на Г.Н. , Г.П. и лично на него да нареди на горните лица да извършват побои и палежи, като е давал информация за лицата които трябва да бъдат бити, чрез даване на снимки или данни за автомобили, които управляват, местата където пребивават или където живеят, а в определени случаи е трябвало да се предаде послание на лицето, което е следвало да бъде пребито. Подкрепят се  и от показанията на св. Г.П., Л.Ц., К.Б.Н. . Тези свидетели в показанията си твърдят, че подс. П.С. е приемал поръчки за побои и палежи, че подс. П.С. лично или чрез Св. Дж. е възлагал тези поръчки на някой от тях, чрез даване на информация за лицето, което трябва да бъде бито, чрез предоставяне на снимка, посочване на автомобил, който управлява, места които посещава, жилище което обитава или други обекти които трябва да бъдат запалени или взривени, а в някой от случаите и отправяне на послание към лицето което ще бъде бито. Подкрепят се и от показанията на тези свидетели в частите им в които те твърдят, че са възприели, възлагане на такива поръчки или са извършили конкретни действия по осъществяване на конкретни палежи, побои, взривявания и отправяне на послание, касаещи двата побоя над св. П., палежа и взривяване на магазина му, палежа на магазина на св. А.Б., нанесен побой над лице управляващо автомобил „ Лексус” и предаденото му послание „ Поздрави от И. ”, побоя над пострадалия П.Л., дадената поръчка за побой над св. П.Л., както и за възложени на св. К.Н.  побой на пазач и палеж на обект в село след кв. Орландовци на гр. София . В тяхна подкрепа са и показанията на св. Н.П., Н.А., Ф.Ф., Н.С. относно нанесения през 2007 г. побой над П. , относно нанесен побой и палеж на магазина на св. П. през м. февруари 2008 г., както и относно взривяването на същия магазин през м. октомври 2008 г. Подкрепят се макар и косвено и от протоколите за оглед на местопроизшествие, СМЕ на П.  и от извършените разпознавания при които св. П. и Ф. са разпознали Д.Г. като лицето нанесло побоя над П.  през м. август 2007 г. Тези показания на Св. Дж. се подкрепят и от показанията на св. А.Б. – относно причинения в магазина му пожар, от св. П.Л., А.Л. , относно нанесения побой над П.Л., както и от протокол за ВДС рег. №******, протокол за ВДС рег. №******, протокол за ВДС рег. №******, протокол за ВДС рег. №******;

- подс. П.С. е приемал поръчки за убийства. Показанията му в тези им части се подкрепят от другите показания на този свидетел относно фактите - първо, че подс. П.С. му е възложил проследяването на пострадалия Б.Г.; възложил му да намери краден автомобил, който да бъде закаран в склада край гр.Нови хан и да му бъдат сменени регистрационните табели; преди 06.04.2008г. подс. П.С. му наредил да вземе автомобила от склада край гр.Нови хан и да го остави на посочено му от подс. П.С. място в гр. София ; на 06.04.2008г. му наредил да вземе патроните от склада за минерална вода и да му ги предаде, както и че подс. П.С. ги дал на подс. В.К. същия ден. Второ - относно възприетите от него думи на Св. Р.Д., че той и подс. Г.В. били притеснени от поведението на пострадалия Л., че боя не е дал резултат. Трето, че е присъствал на среща между подс. П.С. и Св. Р.Д. в хотел „Марица” в гр. Пловдив на която подс. П.А. е донесъл плик, който е предал на Св. Р.Д., а той от своя страна го е предал на подс. П.С.; че след тази среща в хотел „ Марица” подс. П.С. е казал на Св. Дж., след отваряне на плика и преброяване на парите в него, че това били 60 000 лв. втори транш за разрешаване проблемите на подс. Г.В. с пострадалите Л. и Р.. Четвърто, че Д.Г. му е споделил за възложеното му от подс. П.С. установяване на адреса на пострадалия Р. в гр. София ; че подс. П.С. му е казал, че Р. е искал голяма сума пари от подс. Г.В. и двамата са преговаряли, но не са се разбрали. Пето, че е видял К. и Ф.  в гр.В. Търново  предния ден преди убийството на Л. . Показанията на Св. Дж. в тези им части се подкрепят от показанията на св. Г.П. и С.П. относно проследяването на пострадалия Б.Г. и установяване на адреса му. Подкрепят се от показанията на св. Г.П. относно вземането на кутийката с патрони на 06.04.2008 г. от склада и предаването и на подс. П.С., а той на подс. В.К.. Подкрепят се и от показанията на св. Л.Ц.  относно откарването на закупения от Св. Дж. по поръчка на подс. П.С. лек автомобил Фолксваген Голф 3 в склада край гр.Нови хан и смяната на номерата му. Подкрепят и от показанията на Св. Р.Д. дадени на досъдебното производство в частта им в която същия твърди за осъществена среща в хотел „ Марица” гр. Пловдив между него и подс. П.С., на която той е предал донесен му от подс. П.А., плик.  Подкрепят се  и от Протокол за ВДС рег. №*****, Протокол за ВДС рег. № ******, Протокол за ВДС рег. №******, Протокол за ВДС рег. №*****. На края подкрепят се косвено и от показанията на св. С.И. и С.С.. които свидетелстват за споделеното им от подс. Г.В. и К. по време на престоя им в килия № 16 във Варненския арест.

- подс. П.С. е дал поръчката за нанасяне на побой на св. П., на Св. Дж., а той да я възложи на св. П. и Д.Г. , а след това и за запалване на магазина на св. П., за изпълнение на св. Г.П. и Д.Г. ; поръчката изпълнена, като преди това собственика на магазина е пребит и че подс. П.С. е заплатил на св. П. и Д.Г.  по 500 лв. за изпълнението на поръчката. Показанията му в тези им части се подкрепят от показанията на св. Г.П. относно това, че подс. П.С. е възложил изпълнението на поръчката на св. П. и Д.Г.;  нанесения преди това побой над собственика на магазина; платените от подс. П.С. по 500 лв. на св. П. и Д.Г.  за изпълнението на поръчката. По отношение на това деяние е налице противоречие между показанията на тези двама свидетели. Св. Дж. твърди, че поръчката е била дадена от подс. П.С. в кафе „К.” директно на Д.Г. , в негово присъствие, като в същото време св. Г.П. бил извън заведението. Св. П. в показанията си твърди, че Св. Дж. е предал от името на подс. П.С. тази поръчка за побой, на него и Д.Г. , като е дал снимка на лицето, завел ги да им покаже магазина където да изчакат лицето и да го пребият, както и че ще им бъдат заплатени по 500 лв. за това, а също така, че след като е нанесен побоя на това лице, те са се върнали в кафе „К.” за да си търсят парите и Св. Дж. им казал, че щели да си ги получат по късно, тъй като в момента подс. П.С. го нямало, както и че по късно същия ден Св. Дж. им се обадил и казал, че подс. П.С. не бил доволен от изпълнението – не била изпълнена поръчката както трябва и за това, за да си получат парите трябва същата вечер да се върнат и да запалят магазина на същия човек. Съда приема, че по основните факти, а именно – за дадената от подс. П.С. поръчка за нанасяне на побой и палеж на магазина на св. П., за лицата на които е възложена, за нанасянето на самия побой и палежа на магазина, както и за заплатените по 500 лв. на Д.Г.  и св. П., не са налице противоречия в показанията на Св. Дж. и П.. По тези факти показанията им се подкрепят както от показанията на св. П. и А., така и от протокола за оглед на местопроизшествие от 23.02.2008 г., протокола за доброволно предаване на намерената от П.  в магазина бутилка от бира „ Амстел” с наличие на смес от бензин и дизел, от заключенията на ФЗХ установяваща наличието на тези продукти в бутилката. Поради това съда кредитира показанията и на двамата свидетели в частите им относно тези факти. Съда приема, че в случая следва да се кредитират показанията на св. П., тъй като по отношение това деяние същите са пълни и последователни и съдържат много повече подробности относно отделните детайли, докато показанията на Св. Дж. в тези им части са схематични и без подробности. Тук съда съзира стремеж на този свидетел да не свидетелства за обстоятелства които биха го уличили в съпричастност към това деяние. Този факт не дава основание на съда да не кредитира изцяло показанията на Св. Дж., тъй като в останалите им части, от една страна в самите показания на Св. Дж. се съдържат данни за негова съпричастност, а от друга - са налице обилни доказателства, както гласни, така и писмени доказателства и писмени доказателствени средства които подкрепят тези показания. Това противоречие е изгладено чрез показанията на Св. Дж. по време на проведената очна ставка с подс. П.С. в които заявява, че подс. П.С. му е наредил да възложи побоя на Д.Г.  и св. П.;

- знае за приета от подс. П.С. поръчка за побой на лице, което управлява джип „Лексус”, тъй като това лице дължало пари на друго лице – И.. Както и че през м. февруари 2008 г. е присъствал на среща в кафе „К.” между подс. П.С., св. П. и лицето Д.Г. , на която среща подс. П.С. възложил на Д.Г.  и св. Г.П. да бъде нанесен побой на това лице, като обяснил какъв автомобил управлява, както и че вечерял в заведение в близост до зала ”Х.Б.” в гр. София  като спирал автомобила си на паркинг в близост до залата, а също и че при побоя трябвало да предадат послание „ Поздрави от И. ”, както и че за изпълнение на тази поръчка щял да им даде по 500 лв. Твърди също, че в последствие от Д.Г.  разбрал, че поръчката е изпълнена и присъствал когато подс. П.С. дал парите за изпълнението на поръчката на Д.Г.  и св. П.. Показанията на Св. Дж. в тези им части се подкрепят от показанията на св. Г.П. дадени в съд. заседание на 29.06.2011 г. и тези от разпита му пред съдия на 20.09.2010 г. в приобщените им части. Съда намира, че е налице противоречие в показанията на Св. Дж. и П. по отношение факта по какъв начин е била предадена поръчката. Св Дж. твърди, че е присъствал на среща в кафе „К.” когато подс. П.С. е дал поръчката на Д.Г.  и св. П., а в показанията си св. П. твърди, че тази поръчка му била предадена от Св. Дж., на когото подс. П.С. е наредил това. По отношение начина на предаване на поръчката на Д.Г.  и св. П. съда приема, че следва да се кредитират показанията на св. П., тъй като показанията на този свидетел като цяло  са последователни, съдържат много повече подробности в детайлите на отделните действия за които свидетелства, а се подкрепят и от многобройни други доказателства – относно другите престъпни деяния за които свидетелства. От друга страна, това противоречие е елиминирано от Св. Дж., който на проведената очна ставка с подс. П.С. в съд. заседание на 04.07.2011 г. е заявил, че поръчката за побоя над лицето което управлява джип „Лексус” и предаване на послание „Поздрави от И. ”, подс. П.С. е наредил, Св. Дж. да я възложи за изпълнение на Д.Г. и св. П.. Налице е и противоречие относно това дали св. П. е получил пари за тази поръчка или не. В показанията си пред съдия на 05.01.2011 г. Св. Дж. твърди, че е присъствал в кафе „К.” когато подс. П.С. е платил на св. П. и Д.Г.  парите които им обещал за изпълнение на поръчката. В показанията си св. П. в съд. заседание на 29.06.2011 г. твърди, че не е получил пари за тази поръчка. Съда приема, че не следва да се кредитират показанията на св. П., тъй като както той твърди на друго място в показанията си, така и Св. Дж. твърди, че след като св. П. е започнал работа във фирмата за минерална вода, не бил доволен от заплащането и поискал да му се възлагат и други задачи, за да получава допълнително парични средства. До този момент му било възложено срещу заплащане запалването на магазина на св. П.. Ето защо съда кредитира показанията на Св. Дж., че на св. П. и лицето Д.Г. ,  подс. П.С. е заплатил по 500 лв. за изпълнение на тази поръчка. Подкрепят се и от данните съдържащи се в Протокол за ВДС рег. № ******;

          Св. Дж. дава показания и относно факти свързани с убийството на Б.Г.:

           - Че в началото на м. февруари 2008 г. подс. П.С. в кафе „К.” му е възложил да установи адреса на лице което живеело някъде в ж.к. Люлин. Казал му, че това лице било приближено на Х.К.  и носело със себе си голяма сума пари, като парите не го интересували, а само къде живее лицето, тъй като щяло да даде „фира”. Посочил, че лицето управлявало автомобил „Фолксваген Туарег”, както и номера на автомобила. Показанията  на Св. Дж. в тази им част се подкрепят от показанията на св. П., който в съд. заседание заявява, че подс. П.С. е дал поръчката за проследяване на това лице управлявало „Фолксваген Туарег”, като им бил даден и номера на автомобила и съобщено мястото където пребивава. Подкрепят се и от св. С.П.  който в приобщените му показания от досъдебното производство при разпита му от 10.02.2011 г. пред орган на досъдебното производство твърди, че Св. Дж. му е съобщил, че информацията за човека с парите му я е дал подс. П.С.. Св. Дж. дава подробни показания как е осъществено самото проследяване и установяване на адреса на това лице, както и че в проследяването по негова инициатива е включен и св. С.П. . Показанията на Св. Дж. в тези им части се подкрепят както от показанията на св. П., така и от показанията на св. П.. Св. П.  твърди, че в началото са ходили само двамата със Св. Дж. да опитват да проследят това лице, а след това на по- късен етап е включен и св. П., както и с колко и какви автомобили е осъществено проследяването, което се потвърждава и от св. П.;

         - след като е съобщил на подс. П.С. адреса на лицето което са проследили, той му е наредил да намери краден лек автомобил и дори му дал пари за закупуването. А след като Св. Дж. е закупил такъв автомобил, подс. П.С. му наредил той, заедно със св. Л.Ц.  да откарат автомобила в база край гр.Нови хан, която в този момент е ползвал подс. П.С. във връзка с дистрибуцията на минерална вода, а по късно и двамата да сменят номерата на този автомобил с номера „ близнаци”. Твърди също, че той и Св. Ц.  са откарали този автомобил в базата край гр.Нови хан и са сменили номерата му, като даже в тази връзка пазача на базата им се скарал. Твърди също, че преди убийството на Б.Г. подс. П.С. наредил на Св. Дж. въпросния автомобил да бъде оставен в ж.к.” Младост 4” в гр. София , а ключовете и документите на автомобила да остави в кафе „К.” като каже на барманите, че са за подс. П.С.. Показанията на Св. Дж. в тези им части се подкрепят от показанията на св. Л.Ц. , който в съд. заседание на 30.06.2011 г., а и при разпита му на досъдебното производство на  20.01.2011 г. в приобщените им части, твърди, че заедно със Св. Дж. по нареждане на подс. П.С. са отишли в тази база и са сменили номерата на лек автомобил „Фолксваген Голф 3”. Показанията на Св. Дж., че е откаран този Голф в базата до Нови хан и там са му сменени номерата, се подкрепят и от показанията на св. Б. М. , който твърди, че такъв автомобил е бил оставен в базата и, че около този автомобил той е видял слабо чернооко момче и Св. Дж., като предния капак на този автомобил е бил отворен и те са правили нещо. Тъй като  св. М.  относно престоя на този автомобил в базата, в съд. заседание твърди, но не с категоричност, че това е било през есента на 2008 г., а на д.п. твърди, че е било през пролетта на същата година, то съда приема, че следва да се кредитират показанията на този свидетел от досъдебното производство относно времето когато автомобила е бил в базата, тъй като в подкрепа на тези показания са и показанията на Св. Дж. и Ц., подкрепят се и от данните съдържащи се в д.п. №  416/07 г. по описа на РПУ Самоков и  № 1003/08 г. по описа на ІХ РПУ-СДП от които се установява, че автомобила който е намерен запален е бил краден и с друга регистрация;

- на 06.04.2008 г. след обяд подс. П.С. му наредил да отиде до склада за вода намиращ се в блок * на Студентски град и от сака който стоял при гумите да вземе от него кутийка с патрони за пистолет. Св. Дж. отишъл в склада, в който през това време бил св. П.. Взел от сака кутийката с патрони, попитал св. П. дали е пипал патроните и ги почистил. След това отишъл в кафе „К.” и ги предал на подс. П.С., който от своя страна ги дал на под. К.. След което подс. В.К. излязъл от заведението. Показанията на Св. Дж. в тези им части се потвърждават от показанията на св. П., както относно вземането на патроните от сака в който имало и взривно устройство, така и относно почистването им и въпроса на Св. Дж. към него дали ги е пипал, както и, че подс. П.С., К. и Св. Дж. са били на една маса в кафе „К.” след което подс. В.К. е напуснал склада с кутийката с патроните. Тези показания на Св. Дж. и П. се подкрепят и от показанията на св. К.Н. , който твърди, че в склада за минерална вода е намерил взривно вещество;

       - между 15 и 16 ч. на 06.04.2008г. подс. П.С. му е наредил да го откара на рожден ден на детето на св. Р.А. , стояли на това празненство до 18 ч. и след 18 ч. са си тръгнали, като го закарал до кафе „К.”. В обясненията си подс. П.С. твърди, че през този ден изобщо не е ходил в кафе „К.”, а бил във Фитнес център „Академик” сутринта и от там отишъл на рождения ден към 13.30-14 ч. Като го закарал шофьор на име – К.. Твърди също в обясненията си, че съпругата и детето му са отишли на това празненство към 15-16ч. Както и, че стояли на празненството до 20 ч. В показанията си св. А. твърди, че по това време детето му спяло до 14 ч. и след като се наспало, около 15 ч. отишли в Мола, като подс. П.С. отишъл на рождения ден заедно със св. А. и семейството му. Твърди също, че на рождения ден първо пристигнали Е. и З.  / съпругата и синът на подс. П.С./, а подс. П.С. дошъл малко след тях. Накрая – твърди в показанията си св. А., че подс. П.С. е стоял на празненството до 21.30-21.45ч. Налице са противоречия между показанията на св. А. и обясненията на подс. П.С.. Последния твърди, че е отишъл на рождения ден в 13.30-14ч. като съпругата и детето му пристигнали около 15-16ч., а св. А. твърди, че подс. П.С. е отишъл заедно с него/ в началото на празненството/, което било около 14.30-14.45ч., а съпругата и детето на подс. П.С. пристигнали преди подс. П.С.. Налице е и противоречие относно часа на тръгване на подс. П.С. от това празненство, като той твърди, че е стоял на празненството до 20 ч., а св. А. твърди, че подс. П.С. е стоял до 21.30-21.45ч.. Налице е и противоречие между обясненията на подс. П.С. от една страна и показанията на Св. Дж. и П., от друга страна. Св. Дж. и П. твърдят, че на 06.04.2008г. подс. П.С. е бил през деня в кафе „К.”, което се отрича от подс. П.С.. Св. Дж. твърди, че около 15-16 ч. е закарал подс. П.С. на рождения ден, а подс. П.С. твърди, че е отишъл на празненството в 13.30-14ч. На следващо място Св. Дж. твърди, че подс. П.С. е стоял на празненството до 18 ч. и вечерта след 18ч. е закарал подс. П.С. в кафето, което се отрича от подс. П.С., който твърди, че е бил на празненството до 20 ч., а св. А. – че подс. П.С. е стоял до 21.30-21.45ч. Факта, че след 18 ч. подс. П.С. е бил в кафе „К.” се подкрепя и от показанията на св. П., който твърди, че вечерта подс. П.С. след 19 ч. е бил в кафето и се е срещнал и разговарял с подс. В.К.. Поради това съда приема, че следва да се кредитират показанията на Св. Дж. относно това, че подс. П.С. на 06.04.2008г. е бил в кафе „ К.”, относно часа на тръгване за това тържество и относно часа на тръгване от тържеството. Показанията на св. А. в тези им части съда не кредитира, на първо място поради това, че същия е в близки приятелски отношения с подс. П.С. и същите обслужват защитната позиция на подс. П.С.. На второ място – поради противоречията както с обясненията на подс. П.С., така и с показанията на Св. Дж. и П. относно горните факти. Съда приема обясненията на подс. П.С. в тази им част поради противоречията както с показанията на св. А., така и с показанията на Св. Дж. и П., като израз на осъществяване правото му на защита;

- след убийството на Б.Г. е видял по телевизията запален лекия автомобил Голф на който са сменяли със Св. Ц.  номерата в базата край гр.Нови хан, както и че е разговарял в тази връзка със Св. Ц. . Показанията му в тази им част се подкрепят от показанията на Св. Ц.  дадени в съд. заседание на 30.06.2011 г., в които твърди, че е видял същия автомобил – запален след убийството на Б.Г., както и че е виждал по улиците на София да се движи друг такъв автомобил със същите номера. Показанията на Св. Дж. по отношение убийството на пострадалия Б.Г. се подкрепят и от данните съдържащи се в Протокол за ВДС рег. №******, Протокол за ВДС рег. №***********, Протокол за ВДС рег. №*******, Протокол за ВДС рег. №******;

  Св. Дж. дава показания и относно факти свързани с  побоя на пострадалия П.Л., а именно, че:

- подс. П.С. му казал, че ще следва да се нанесе побой над лице адвокат от гр.В. Търново , като поръчката идвала от бизнесмен от този град, както и наредил на Св. Дж. да отиде в гр.В. Търново  в комплекс „ И. „ в с. Арбанаси, където щял да го посрещне човек който да му покаже жилището, кантората и автомобила на лицето на което следва да бъде нанесен побой. А също, че Св. Дж. отишъл в гр.В. Търново , като бил със светъл автомобил и в комплекс „ И. „ в с. Арбанаси, се срещнал със Св. Р.Д.. Показанията му относно срещата със Св. Р.Д. в с. Арбанаси и за цвета на автомобила с който бил Св. Дж. се подкрепят от показанията на Св. Р.Д. дадени на досъдебното производство;

- при срещата св. Д. му казал, че поръчката за побоя идвала от неговия шеф и била дадена на шефа на Св. Дж.. Както и, че ако побоя не даде резултат, ще трябва да се запали и автомобила на това лице. Последния му показал къде се намира кантората и жилището на пострадалия Л., както и автомобила “ Тойота Авенсис ” с ДК № ***  който управлявал Л. . В тази им част показанията на Св. Дж. също се подкрепят от показанията на св. Д. от досъдебното производство, който твърди, че е показвал на Св. Дж., кантората на пострадалия Л.;

- когато била показвана кантората, която се намирала в близост до клон на „С.Ж.Е.Б.“ в гр.В. Търново  е видял, че има видеокамери насочени и към кантората на Л. . Потвърждават се тези му показания и от иззетия и приобщен към веществените доказателства компак диск от охранителната камера на тази банка, съдържаща видеозапис на който се вижда входа на кантората на пострадалия Л. и иззет във връзка с разследването на побоя нанесен на пострадалия Л.;

- като се върнал в гр. София  съобщил на подс. П.С. за наличието на камери около кантората. Както и че подс. П.С. заявил, че въпреки това поръчката трябвало да бъде изпълнена и му наредил отново да отиде в гР. В. Търново и да вземе със себе си лицето Д.Г.. Че заедно с лицето Д.Г.  отишли в гр.В. Търново  и отново огледали района около кантората на пострадалия Л. и решили, че нанасянето на побой над Л.  в кантората е трудно изпълнимо, но е осъществимо само вътре в самата кантора. А след като се върнали в гр. София  лицето Д.Г.  заявило на подс. П.С., че поръчката е трудна за изпълнение, но въпреки това се наемал да я  изпълни. И накрая, че от Д.Г.  научил, че поръчката била изпълнена от него и лицето Г.Н.  който му бил шофьор и подс. П.С. им заплатил обещаните пари. Показанията му в тези им части се подкрепят от другите доказателства, от които се установява времето и мястото на нанасяне на побоя над пострадалия Л.. Преценени тези показания на Св. Дж. в съвкупност с показанията на този свидетел в другите им части, а и с всички доказателства, от които се установява наличието на ОПГ създадено и ръководено от подс. П.С., приемането от негова страна на поръчки за побои, палежи, взривявания и убийства, възлагане от подс. П.С. лично или чрез Св. Дж. на конкретни поръчки и тяхното изпълнение, съда приема, че следва да се кредитират показанията на Св. Дж. и в тези им части. Съда намира, че в показанията на Св. Дж. дадени на д.п. и приобщени по реда на чл. 281 от НПК е налице противоречие относно факта бил ли е придружаван от други лица при първото му посещение в гр.В. Търново  и кои са били те. В протокола за разпит от 04.01.2011г. пред орган на д.п. е заявил, че при първото си посещение в гр.В. Търново  е отишъл заедно с лицето Д.Г.  и св. Г.П.. А в протокола за разпит от 05.01.2011 г. пред орган на д.п. е посочил, че при първото си посещение е бил със св. Г.П. и подс. В.К., който не е знаел за целта на посещението. В разпит на д.п. пред съдия от 05.01.2011 г. Св. Дж. твърди, че при същото това посещение е бил заедно със св. Г.П. и подс. В.К.. Показанията на Св. Дж., че е ходил в гр.В. Търново  да оглежда кантората, жилището и автомобила на Л.  се подкрепят и от показанията на Св. Р.Д., дадени при разпита му на д.п.- от 14.04.2011г. пред съдия и при разпитите му от 14.04.2011 г. и от 23.09.2010г.  пред орган на д.п., както и в проведената очна ставка на 20.04.2011г. със Св. Дж.. В тези показания св. Д. твърди, че е показвал кантората на пострадалия Л., на Св. Дж. през лятото на 2008 г. като посочва, че това е лицето което е било шофьор на подс. П.С. при срещата в хотел „Марица” в гр. Пловдив, което е и разпознал при извършено разпознаване от него. Потвърждават се и от протокола за ВДС с рег. №*****.  При анализа на показанията на Св. Дж. и св. Д. и съпоставянето им с другите доказателства по делото, посочени по горе, съда приема, че при първото си посещение в гр.В. Търново  и среща със св. Д., Св. Дж. е бил сам. Съда не кредитира показанията на Св. Дж. в частите им в които твърди, че при това първо посещение в гр.В. Търново  той е бил със св. Г.П., подс. В.К. и лицето Д.Г.. Констатираното противоречие в показанията на Св. Дж. по отношение на това кога и с кои лица е ходил до гр.В. Търново  съда приема, че се дължи на обстоятелството, че същия е ходил неколкократно до гр.В. Търново  във връзка с поставени задачи за изпълнение от подс. П.С. на приети от него поръчки. Това според съда е и причината Св. Дж. да е неточен и противоречив в спомените си относно тези факти, времево с кого е посещавал гр.В. Търново . Показанията на Св. Дж. по отношение нанесения на пострадалия Л. побой се подкрепят и от данните съдържащи се в Протокол за ВДС рег. №****, Протокол за ВДС рег. №*****;

          Св. Дж. дава показания и относно факти свързани с поръчка за взрив на автомобила и кантората на пострадалия Л., като твърди, че:

         - подс. П.С. му наредил да вземе от Ботевград св. П. и да отидат на разклона за Ябланица, където щял да ги чака подс. В.К.. Че именно подс. В.К. щял да им обясни конкретно как да се изпълни поръчка, както и че поръчката била дадена от бизнесмен от гр.В. Търново . Че тримата се срещнали на разклона за гр.Ябланица  тръгнали за гр.В. Търново  с лек автомобил „Мерцедес” управляван от подс. В.К.. Че огледали кантората, жилището и автомобила на Л.  и подс. В.К. наредил да се постави взривно устройство под автомобила на Л. . Че след това уточнение Св. Дж. и П. се върнали в гр. София  и св. П. взел взривното устройство от склада за минерална вода в Студентски град от П.. Както и че Св. Дж. се отказал да се върне заедно със св. П. в гр.В. Търново , за да се взриви автомобила на Л. , а св. П. сам тръгнал, но Св. Дж. го върнал. Също така и че Св. Дж. е споделил с подс. П.С., за причината за това да върне обратно св. П., при което подс. П.С. се ядосал, казал, че за нищо не ставали и че щял да си намери друг човек който да свърши работата. Показанията Св. Дж. в тези им части се подкрепят от показанията на св. П. който в съд. заседание на 29.06.2011 г. обяснява, че по нареждане на подс. П.С., Св. Дж. го взел от Ботевград и заедно отишли на разклона за гр.Ябланица  където се срещнали с подс. В.К. и заедно продължили с автомобила на този подсъдим за гр.В. Търново , както и че в гр.В. Търново  огледали кантората, жилището и автомобила на Л.  и подс. В.К. наредил да се постави взривното устройство под автомобила на Л. . Твърди още, че след като със Св. Дж. се върнали в гр. София , св. П. отишъл в склада, взел взривното устройство. След това Св. Дж. му казал, че трябвало да се върне в гр.В. Търново  сам и след като П. потеглил за гр.В. Търново , Св. Дж. се обадил и му казал да се върне. Показанията на Св. Дж. се подкрепят се и от проведения на 24.03.2011г. следствен експеримент при който св. П. е показал къде се намира кантората на пострадалия Л., както и паркинга където е бил паркиран автомобила му. Поради това съда кредитира изцяло показанията на Св. Дж. и П. в тези им части в които говорят за тези факти. Косвено се потвърждават показанията на двамата свидетели и от показанията на св. К.Б.Н. , че е видял взривно устройство в склада за минерална вода в Студентски град. Подкрепят се и от данните съдържащи се в Протокол за ВДС рег. № ******.

        Св. Дж. дава показания и относно факти свързани с убийството на пострадалия П.Л., като твърди, че:

- е възприел проведена среща в кафе „К. ” между подс. П.С. и Св. Р.Д., както и думите на последния, че той и подс. Г.В. били притеснени от поведението на пострадалия Л. след нанесения му побой и палежа на автомобила му, тъй като същия не си бил взел поука и дал пресконференция на която казал, че ще продължи да се бори истината да излезе наяве, от която те се притеснявали. Че е присъствал на срещи през есента на 2008 г. и началото на 2009 г. между подс. П.С. и подс. Г.В. в гр. Луковит и с. Арбанаси;

- през пролетта на 2009г. м. март-април отишъл с подс. П.С. в гр. Пловдив в хотел „Марица”, където подс. П.С. се срещнал със Св. Р.Д., на когото подс. П.А. донесъл плик с пари, а този плик бил предаден от Св. Р.Д. на подс. П.С.. Както и, че след като си тръгнали за гр. София , подс. П.С. започнал да брои парите и казал на Св. Дж., че това били 60 000 лв. втори транш във връзка с разрешаване на проблемите на подс. Г.В. с адвокат П.Л. и Р.Р.. Показанията му в тези им части се подкрепят от показанията на Св. Р.Д. от досъдебното производство в които твърди, че е бил на такава среща в хотел „ Марица” в гр. Пловдив с подс. П.С.. Там подс. П.А. му предал плик, който той от своя страна предал на подс. П.С., както и че на тази среща подс. П.С. бил с шофьора си – Св. Дж.. В подкрепа на тези показания са и данните съдържащи се в Протокол за ВДС рег. № ****, Протокол за ВДС рег. №*****, Протокол за ВДС рег. №****, Протокол с рег.  №****, Протокол с рег. №****, Протокол с рег. №*****, както и от извършеното на досъдебното производство разпознаване при което Св. Р.Д. е разпознал Св. Дж. като шофьора на подс. П.С. от срещата в хотел „Марица” в гр. Пловдив;

- в деня преди убийството на пострадалия Л., е провел телефонен разговор с подс. В.К. от който разбрал, че същия е в гр.В. Търново , както и че са си уговорили среща. Че двамата са се срещнали в гр.В. Търново  и са говорили около половин час, като подс. В.К. му споделил, че е в града по работа. Както и че е видял в автомобила на подс. В.К. лицето В.Ф. на предна дясна седалка, когото той познавал от преди като човек от обкръжението на подс. В.К.. Това обстоятелство, че Ф.  е от обкръжението на подс. В.К. се подкрепя от показанията на св. Л.Ц. , Г.П. и В.М.. Подкрепя се и от показанията на св. Г.К.П. , А.И.Я., Т.Г.Т. , Д.Г., Г.Х.Б., Й.С.Д .

Показанията на Св. Дж. в частите им по отношение фактите свързани с убийството на пострадалия Л. се подкрепят макар и косвено на първо място от другите показания на този свидетел касаещи приемането от подс. П.С. на поръчки за побои, палежи и взривявания, които пък се подкрепят както от гласни доказателства, така и от писмени такива. На второ място, подкрепят се от показанията на св. С.И. и С.С. които твърдят, че пред тях подс. Г.В. е споделил, че пострадалия Л. го е предал и преминал на другата страна, той го е поръчал на подс. П.С., първо да му бъде нанесен побой, а след това и да бъде убит и така си е решил проблемите с Л. . Тези свидетели в показанията си твърдят също така, че пред тях подс. В.К. заявил, че бил добър организатор и са му били необходими две седмици за да проследи жертвата и установи навиците и маршрутите за придвижване, както и, че убийството на пострадалия Л. било извършено от В.Ф., а той му бил шофьор. На трето място – подкрепят се от показанията на св. П., М., Ц., които твърдят, че знаят, че подс. В.К. е от обкръжението на подс. П.С. и изпълнява поръчки са убийства и това им знание те не твърдят, че е в резултат на тяхно заключение или предположение. В тази връзка св. П. твърди, че подс. В.К. е от обкръжението на подс. П.С., че на същия е дадена кутийка с патрони на 06.04.08г. Св. Ц.  твърди, че е предавал сим карти на подс. В.К., които са купени по нареждане на подс. П.С., но на името на лице извън обкръжението му, а по късно подс. П.С. му казал във връзка с тези карти, да накара св. М.  да казва, че ги е закупил от неизвестно лице пред “Магурата”. Твърди също, че му е предавал разглобен пистолет, а след това подс. В.К. е искал от него да каже на подс. П.С., че трябва да му намери заглушител за този пистолет, както и че е предал на подс. В.К. лек автомобил “Опел Астра” – служебен, заедно с оръжие, че е виждал подс. В.К. с двамата които после били намерени мъртви, че подс. В.К. организира изпълнението на поръчки за убийства. Св. М.  твърди същото което твърди и Св. Ц.  относно сим картите, както и че подс. В.К. му казал, че са го дърпали за някакво убийство, тъй като неговите момчета извършили някаква глупост. На четвърто място подкрепят се и от показанията на св. Г.Б.  относно възприетото от нея във връзка с убийството на пострадалия Р.Р.. На пето място – подкрепят се и от другите доказателства относно убийствата на пострадалите П.Л. – показанията на анонимен св. № 1 и Н.М. и на Р.Р. – от показанията на полицейските служители съставили акта за нарушение на Г.  в гр.Варна , от показанията на полицейските служители извършили обиска на подс. В.К. в гр.Варна , от  протоколите за извършения личен обиск на подс. В.К. и претърсване в автомобила му, разпечатките на телефоните ползвани от подс. В.К., включително и телефон 0893 760490, както и заключенията на двете технически експертизи, а също и от показанията на св. В.Г. , Н.С., анонимен св. №4 и обясненията на подс. Р.С.  и извършените от тях разпознавания. Накрая - подкрепят се и от данните съдържащи се в Протокол за ВДС рег. №****, Протокол за ВДС рег. №****, Протокол за ВДС рег. №****, Протокол за ВДС рег. №*****.

          Св. Дж. дава показания и относно факти свързани с поръчка за побой на св. П.Л., като твърди, че:

        - през 2009 г. подс. П.С. получил поръчка да бъде нанесен побой над лице от гр.В. Търново  което работило при подс. Г.В. и знаело нещо, с което „държало” подс. Г.В. и хората му и ги било изнудвало за пари. Че присъствал на среща в кафе „ К.” при която подс. П.С. наредил на лицето Д.Г.  и св. Г.П. да отидат в гр.В. Търново  и да се срещнат с приближен на подс. Г.В., който щял да им покаже лицето, което е следвало да пребият. Както и че е изпратил лицето Д.Г.  и св. П. да изпълнят тази поръчка. Показанията на Св. Дж. в тези им части се подкрепят от показанията на св. П., който в съд. заседание на 29.06.2011 г. твърди, че от подс. П.С. чрез Св. Дж. му е възложена такава поръчка. Твърди също, че заедно с лицето Д.Г.  отишли до с. Арбанаси, където ги изпратил Св. Дж. и в механа “И.” му се обадили, че са там, а малко след това при тях пристигнал подс. П.А., който им се представил като бивш военен или бивш полицай, който показал на Д.Г.  и св. П., къщата на лицето на което следвало да бъде нанесен побой, като им казал, че това лице работело при тях, че имали финансови неуредици, дал описание на лицето, както и показал автомобила което управлявало това лице. Показанията на Св. Дж. в тези им части се подкрепят и от проведения следствен експеримент в който св. П. е показал домът на св. Л., като къщата която му била показана от подс. П.А., в която живеело лицето което трябвало да бъде набито, тъй като завлякло шефа му с пари. Подкрепят се и от другите доказателства от които се установяват отношенията на подс. Г.В. със св. Л. във връзка със събираните от св. Л. пари от длъжници на подс. Г.В. и невръщането на подс. Г.В. на част от тези пари. Подкрепят се и от протокол за ВДС с рег. №****. в който се съдържа твърдение на подс. П.А., че е водил две момчета от София и им показал къщата където живее св. Л. и колата му “Алфа Ромео”, зелена. Потвърждава се и от извършеното разпознаване от 20.03.2011г. при което св. П. е разпознал св. Л. като лицето показано му от подс. П.А. което е трябвало да бъде пребито. Подкрепя се и от показанията на св. Ц.Н.  относно това какъв автомобил управлявал по това време св. Л. – „Алфа ромео”. Налице е противоречие между показанията на Св. Дж. и П. относно това дали подс. П.С. е предал поръчката за изпълнение директно на св. П. и Д.Г.  или е предадена на Св. Дж., той да изпрати двамата в гр.В. Търново . Съда намира, че и в този случай не следва да преповтаря доводите си защо Св. Дж. дава по общи показания, като избягва да говори за това, че е препредал възложената му от подс. П.С. поръчка на преките изпълнители. Показанията на св. П. относно даване на поръчките са по конкретни и поради това следва да се кредитират в тези им части, включително и в частта им относно тази поръчка. Още повече, че с показанията си както относно тази поръчка, така и за другите за които свидетелства, сам се уличава в извършване на престъпление.

          Св. Дж. дава показания и относно факти свързани с притеснения на подс. П.С., че през м. юли 2009 г. по повод на изборите бил с него в гр.Перник и подс. П.С. пред него е заявил, че се притеснява от задържането на подс. В.К., тъй като бил задържан с някаква жена, която била с него вечерта в деня на убийството на Р.Р. и можело от полицията да свържат В.Ф. и Г.Г. с подс.  К., тъй като те също били от гр. Ч.б.. Показанията на Св. Дж. в тези им части се подкрепят от показанията на св. Б. , която при разпитите си на досъдебното производство твърди, че на 03.07.09 г. след обяд в гр.Варна  е видяла подс. В.К. да се среща с лицата В.Ф. и Г.Г. и разговаря с тях, както и че те били с автомобила управляван често от Г.  – Фият Браво с рег. № ****. Подкрепят се и от данните съдържащи се в Протокол за ВДС рег. №****. и Протокол за ВДС рег. №****.  където Св. Дж. твърди, че в деня на изборите през 2009 г. бил с подс. П.С. в гр.Перник и там последния му споделил за притесненията си относно задържането на подс. В.К.. Също там – в този протокол за ВДС се съдържа и твърдението на Дж., че същия ден по късно подс. П.С. му споделил, че подс. В.К. вече бил освободен, като подс. П.С. бил радостен от този факт. Подкрепя се и от разпечатките на тел. 0878568686 за 04 и 05.07.09 г. от които се установява, че подс. П.С. е бил в гр.Перник през тези дни, тъй като са налице проведени от него разговори от клетки на мобилни оператори находящи се в гр.Перник. Подкрепя се и от доказателствата по делото относно задържането на подс. В.К. в гр.Варна  на 03.07.09 г. вечерта, както и от разпечатките на тел. 0877427373, 0878744444 и 0893760490 от които се установява, че на 02.07.2009г. вечерта и на 03.07.09 г. преди обяд подс. В.К. е бил в гр. Шумен, а от обяд нататък и в гр.Варна .

           Св. Дж. дава показания и относно факти свързани със срещи между подс. П.С. и подс. Я.П. в кафе „ К.”, твърдейки, че:

        -  месец, месец и половина след убийството на Р.Р., бил в кафе „К.”, когато при подс. П.С. дошъл подс. Я.П. и му казал „Тия ги видяха”, като в този момент подс. Я.П. бил видимо притеснен. Показанията му в тези им части се подкрепят от показанията на св. С. , В.Г., анонимен св. № 4, подс. Р.С.  касаещи съпричастността на подс. Я.П. в завеждането на Ф. и Г. на хижа “В.”, нареждането отправено към подс. Р.С.  „тези двамата” да не говорят по телефони и да не контактуват с хора, носенето на храна от подс. Я.П. на същите хора, както и отвеждането на Ф. и Г. от хижа “В.” заедно с подс. В.К.. Подкрепят се и от другите доказателства по делото от които се извежда наличието на ОПГ образувана и ръководена от подс. П.С., както и относно начина на получаване на поръчките, възлагането и изпълняването им. Подкрепят се и от данните съдържащи се в Протокол за ВДС рег. №***. и Протокол за ВДС рег. №****;

  - след убийството на Р.Р. подс. В.К. му казал, че се притеснявал за жената с която бил в Шумен защото полицаите я били открили, а тя видяла тези двамата, с които той говорел, а той и казал да го изчака да си вземе чантата. Показанията му в тези им части се подкрепят  от данните съдържащи се в Протокол за ВДС рег. № ****;

            - след убийството на пострадалия Р., при среща със Св. Р.Д. в кафе „К.” последния му казал, че проблемите които имали в Търново и Шумен за които били говорили, вече били разрешени”;

         - една вечер подс. П.С. му се обадили и му казал да се обади на св. П. да чака подс. П.С. на входа на гр.Ботевград и той предал това съобщение на св. П.. А по късно от св. П. разбрал, че при тази среща подс. П.С. е предал на подс. П. 2 автомата, като по късно св. П. бил занесъл тези автомати на подс. П.С.. Тези му показания частично се подкрепят от показанията на св. П. който твърди, че Св. Дж. му се обадил по телефона за срещата на входа на гр.Ботевград и при тази среща подс. П.С. му предал два автомата и му казал, че Св. Дж. щял да му се обади и да му каже какво да прави с тях. Св. Дж. му се обадил и поискал от него да занесе автоматите в гр. София , но св. П. отказал и за това Св. Дж. отишъл в гр.Ботевград и взел автоматите. Налице е противоречие в показанията на двамата свидетели относно действията на двамата след получаване на автоматите от св. П.. Съда приема, че следва да се кредитират показанията на св. П., тъй като Св. Дж. и по отношение на други факти за които двамата свидетелстват, отрича свое участие, а това съда приема, че е с цел да не се уличи в извършване на престъпление.

В показанията си Св. Дж. излага факти и за организираната от подс. П.С., група, като твърди, че:

- познанството на подс. П.С. и П. е свързано с познанството им с Б.М. . Подкрепят се от показанията на Св. Ц. , който твърди, че двамата са се срещали многократно както в кафе „К.”, така и в заведението на подс. Я.П.. Показанията му се подкрепят от показанията на св. Б. Й., който твърди за среща между подс. П.С. и П. още през м. септември 2009г., а не както твърдят двамата подсъдими, че са се запознали през м. декември 2009г. и са имали отношения едва в началото на 2010г. Подкрепят се и от разпечатките на телефона на подс. П.С. от които се вижда, че е налице комуникация между двамата още през м. юни 2009г. Подкрепят се и от другите доказателства по делото касаещи убийството на пострадалия Р. във връзка с лицата В.Ф. и Г.Г. и престоя им на хижа “В.”, както и от справката от “Д.г.” от която се установява, че съпругите на двамата подсъдими имащ общо търговско дружество “Е.” ООД  още през 2006г.;

- хората от близкото обкръжение на подс. П.С. са подс. В.К., подс. Я.П., лицата Г.Н. , Д.Г. . Че хората които изпълняват поръчките на подс. П.С. са подс. В.К. и лицата В.Ф., Г.Н. , Д.Г. . Подкрепят се показанията в тези им части от показанията на св. П., М., Ц., Н.. Изводи в подкрепа на показанията на Св. Дж., че подс. В.К. е човек от близкото обкръжение на подс. П.С. съда прави и от обясненията на подс. П.С. в които той твърди от кога се познава с подс. В.К., кога го е приел на работа при него, причините поради които е продължил да държи при себе си подс. В.К., когато отпаднала нуждата от работата която изпълнявал подс. В.К.. Подкрепят се и от обясненията на подс. В.К..

   В протоколите  за изготвени ВДС от използвани СРС се съдържат данни посочени от Св. Дж. които се подкрепят и от дадените от него  свидетелски показания:

   В Протокол за ВДС рег. №****.  – /беседа с Б.Дж. на 25.08.2010г./  излага следните факти:

 - бил с подс. П.С. /Д. / когато са давали парите. Бил само веднъж с него и той му казал, че това са “вторите”. Това станало в “Марицата”, били дадени 60 000 лева.; П.С.го извикал да го закара до Марица, било студено - в началото на  годината, края на 2008 или началото на 2009г.; като влезли в “Марица” с П.С. седнали вътре, Б. си поръчал кафе на съседна маса; дошли двамата при П.С. и чакали да дойде мъжа със седмицата. След около 20м. дошъл мъжа с БМВ –то, влязъл вътре със същата торба, с който после Б. излязъл”; 

- човека, който донесъл парите бил с автомобил “БМВ” седмица, дизел, синьо-зелено на цвят; имало и още двама – били като баща и син;

- момчетата били държани в една къща, в къщата на родителите на задържаните лица; бил с П.С., когато Я.С. дошъл и казал, че момчетата са ги видели;

          - на два пъти през предното лято /2009г./ носил от П. на Я.  телефон с  карта, било след шуменското убийство;

            - на два пъти  носил на Я. пликове, от тези жълтите за “Ди ей чел”, но не знае какво е имало вътре;

          - Я. е идвал в кафето  при П.С., кафето на С. е в Студентски град;

       - за пръв път видял Я. през м. юли 2009г. – средата или края на месеца, след изборите; когато Я. дошъл в кафето и казал, че момчетата са ги видели, те били вече в къщата. Видял ги някакъв пияница – съсед.

- с Я. е ходил една вечер до къщата на Р. и са взели 1 кг. амфетамин; зад къщата имало старо “Мицубиши” разглобено и  едни руски джип “УАЗ”; Р. се грижел за марихуаната на Я. във военното поделение /поливал я/ , бил му “сол ташак” за наркотиците;

- в деня на изборите били заедно с П.С. в Перник, седели на една маса и той му казал, че К. е “заключен”, след 3-4-5 часа се видели пак, защото му носил пари за изборите и му казал, че са го пуснали”;

- „имало проблем, жената видяла хората”; “К. я излъгал, че има някаква чанта да взема, но тя видяла хората и ги познала, а и преди това ги е виждала на някакъв бар са стояли, предишния ден”;

                - „К. дължал пет милиона комисионна – имало връзка със     

     Сърбия”;

- „бил с П.С.на рожден ден на  детето на А. в “Скай сити мол” – докато били на рождения ден  някой се обадил на П.С.след убийството, той се усмихнал и затворил телефона”;

- „младия мъж ходил с Д. да им показва оня, когото    

      трябвало да бият, този мъж дал първите 5 000 лв.”;

  В Протокол за ВДС рег. №****. /беседа с Б.Дж. на 26.08.2010г./  излага следните факти:

         - „телефона на П. е 0879930034”;

- Р. и още един мъж дошли заедно, П.С. ги посрещнал, изчакали възрастния с “БМВ”-то – донесъл сакчето, пликчето, Р. влез парите и ги дал на П. С., той ги изнесъл;

         - „отначало като се почна цялата работа, той – Р. беше непрекъснато с Д.; Р. ни посрещна, закара ни и ядехме без пари в ресторанта. Ресторанта е с панорамни стъкла, първо се влиза през врата, върви се напреде и тогава е ресторанта, после Р. е даде парите”;

- С. му казал – „това са вторите шейсет”;

         - за “люлинското”  С. му казал, че ще вземат от човека 40 000 евро, държи ги в тях, този човек бил с джип “Туарег”, номера му бил с еднакви цифри”;

- „В. е на К. човек, има леко коремче”.

В Протокол за ВДС рег. №****. /беседа с Б.Дж. на 30.08.2010г./  излага следните факти:

                - П.С. заминал за Щатите за някакъв турнир и затова го извикал да е шофьор на жена му и детето му- 2006г. било; бил му и охранител, тогава П.С. ходил с две коли охрана – едната от които бронирана. С едно от момчетата - О.М.Ш. от охраната носили около 700 000лв. в едната кола – в черен плик като тия за боклука; парите ги дали П. и Д.  да ги занесат в един трезор, където и двамата /П. и Д. / имали касетки; “П.  от там тегли пари”;

- като се махнал от П. бил при С. на работа, после стоял три месеца без работа и П. му казал да започне първо като шофьор на детето, а после да започне във фирмата за вода – тъкмо я купувал; като П.С. купил фирмата за вода и той започнал работа там и вече имали по-често контакт – С. вече бил много надменен “той коли, той беси”, “беше станал все едно, едва ли не царя”; самочувствието му идвало от С.Й., с когото го запознала С.П. , тя му купила и фирмата за вода;

- “за убийството на Ю.Г. - В.  е купил картите, искал да изкара някой лев, В.  и В.  са купили картите; за убийството на Г. – Л.  знаел повече неща; поръчката на Г. е от Я.; Л.  знае, кой е карал Д. при убийството на Г.”.

          В Протокол за ВДС рег. №****. /беседа с Б.Дж. на 30.08.2010г./  излага следните факти:

- „македонец със сръбски документи, живеел в Черна гора,  една седмица преди убийството на Б.Г. го видях в София, висок около 1,70м. с черна коса, слабо телосложение, тип наркоман, бяло лице, късо подстриган, около 33-34 годишен; “другия беше  с прошарена коса, сива около 50 годишен; тези двамата никога не влизали заедно в България, не ползват документи при влизането, защото минават зелена граница”;

         - „П.С.е организирал шест убийства - на Г., във Велико Търново, в Шумен, на Р. от Бургас, на Д. от Варна, на З.”;

    - „П.С. сам поемаше поръчките, сам ходеше на срещите, като ходи на такава среща не взима никой с него, само шофьора дето е с него, но той не знае къде отиват”;

- Вътре седели двама мъже, изчакали този с “БМВ” – та да донесе парите; след време този полицая се скарал с тези двамата;

      - „първо дошла поръчката за побоя, поръчката дошла много преди да бъде набит човека, някъде м. март – студено било; дадени били за нея 5 000лв”.; С. казал, че от тези пет хиляди лева две или три хиляди лева ще даде, а останалите ще ги поделят, пратили Д. и Ж.; С. го пратил да ги види, защото много време стояли там;  ходил да оглеждат с каква кола е човека, който ще бият; видели, че човека има л.а. “Шкода Октавия”; казал им да запалят колата, но не станало, защото имало камери пред офиса му; К. също е ходил до В. Търново;

- „Д. и Ж. спаха в един комплекс с къщи и басейн, извън Велико Търново; там се  хранеха”;

- „П.С. и В. се познавали отдавна;  Виждал е веднъж на живо В. – срещнали се във Варна в “Гранда”  през 2006г. тогава П. още ходел с охрана, а той бил шофьор на жена му”;

- „П.С. даде на Д. снимка на адвоката, изрязана от вестник с интервю за БТА”;

- парите в хотел Марица П.С.ги взе преди убийството, между побоя и убийството – П.С.бил с “БМВ”-то старото, той го карал; било септември или октомври 2008г., било студено, рано се стъмвало; П.  полицая бил с риза с дълъг ръкав, П.С. имал яке кожено в колата; на връщане той карал и имало мъгла; П.С. му казал да кара, защото той щял да брои, на негов въпрос  “Какво става, какви са тези пари?”  С. му казал, че са едни “втори шейсет”. Парите били в левове, С. му дал 500лв.;

- „В хотел “Марица” С. седял на нещо като сепаре, криво като скрин, по диагонал на бара, по близко от към вратата, той стоял  срещу него; като дошли двамата, С. му направил знак да излезе и той излязъл отвън; “След като излязох минаха около 15-20минути и дойде полицая с плика, изглежда им се обадил че идва, защото малкия – Р. излезе веднага и двамата влязоха вътре, но преди това полицая даде отвънка на Р. плика, след около две минути полицая излезе”;

- „К. си возеше Ф. , бяха заедно в колата”. Той като ги видял Ф.  бил на дясната седалка, а К. на шофьорското място; като ги видял било между побоя и убийството; Ф.  е бил за убийството, той за “побойник не става, а тази негова походка като бенгьосан”;

- С. му казал за Б.Г. - “Дай да видим къде живее този човек, там има да вземаме едни  трийсетина хиляди  евро, държи ги в тях”, за да ги разделят; след два месеца убили човека.

   В Протокол за ВДС рег. №****. /беседа с Б.Дж. на 30.08.2010г./  излага следните факти:

- „С. даде поръчката за побоя на Л.  на Д.”; С. ме прати първия път да им кажа къде да отидат в Търново и още веднъж, за да им занеса пари”;

      - „на Д. и Ж. офиса и къщата на Л.  им показал Р., който донесе и парите”;

      -  в Перник като били с П.С.да купуват гласове за изборите на ОМВ-то му казал, че К. се издънил и са го заключили;

      - като занесли парите – 700 000лв. до трезора, П.С. дошъл в трезора;

       - полицая, който донесъл парите нещо се бил скарал с Р. и В.Л. , после карали Д.  да ходи да го бие- това Д. му го казал, това станало след убийството;

       - „преди побоя Д. и Ж. стояха 20 дена там и накрая С. ми каза да им се обадя, да им кажа да се прибират”. Той им се обадил да пита какво става да не са курорт, Ж. му казал, че са на басейна;

        - П.С.го питал дали може да намерят един човек, къде му домува колата, защото му дали информация, че имало 30 000 евро в този човек; да раздадели по някой лев; колата на човека била “Фолксваген Туарег”, черен или сив на цвят; П.  му дал номера на колата, каза му и в кой район живее, от 10 микрорайон; Той видял колата паркирана отгоре на бордюра на една пицария и казал на С.. П.С. му казал да разбере блока къде е, за да може да вземат парите, да пратят крадците; после той видял колата пред блока и му казал кой е блока; след два месеца човека го утрепали. Един път дочул разговор между П.С. и възрастния сърбин – с побеляла коса и с брада и С. го питал дали е доволен;

       - сърбина се появявал винаги когато ще става нещо - вкарали 20 кг. хероин от Турция за Сърбия, Д. ги организирал, а транспорта го направил един от Перник, който имал леки коли с немска регистрация- 4 коли, едната БМВ, Ауди; Я. направил връзката с този от Перник и  П.С.и  пробвали с 20кг.; Я. му се оплакал че единия от пътите шофьора чакал пет часа на някакво заведение преди Белград пълен, за да разтовари; От Я. той е купувал хероин и амфетамин. Амфетамина бил 6000 лв. килограма. Я. искал да продава и му предлагал да пробват да продават. Я. искал да прави лаборатория;

      - когато Я. дошъл в “К.” П.С. бил там, било петък, голяма жега, С. го изгонил да отиде отвън. Я. казал , че са ги видели и П.С. се намръщил и му казал да излезе отвън, Я. спрял да говори. В.  и Я. се познавали. Два пъти виждал заедно С., Я.Т. и В. . Единия път с тях бил и Д.

   - В.  му казал, че се притеснява за жената, с която бил в Шумен, защото полицаите я били “налегнали”; тя видяла тези двамата, В.  й казал да го изчака да си вземе чантата, но тя ги видяла;

    - от П.С. разбрал, че един патрул на КАТ ги записал и тримата заедно в колата;

    - склада за водата е в Студентски град, само той влизал в склада и Л.   имал ключ за него;

    - К.  събирал парите в Ботевград от проститутките, делили си ги с него;

     - К.  спял в склада отначало и работил при него на минералната вода;

      - К.  е ползван за един побой в Студентски град на един мъж, който карал “Лексус”. К.  е ходил заедно с Д.;

       - установили са къде живее човека в Люлин, дал адреса на П. и след няма и два месеца убиват този човек;

      - П. му казал, че става въпрос за пет милиона евро, че трябвало да дава пет милиона евро, ако не “Ще му ебе майката”;  това му казал, след като му казал, че този човек държи тридесет хиляди в тях; П. бил радостен след убийството; К.  след убийството си увеличил охраната;

     - П.С. се познавал със С.Й.. Запознала го е С.  /съпругата на Б.М. /. С.  му била кума на сватбата; на сватбата на П.С., С.Й. отишъл при К. и го прегърнал;

- Б. и Я. ходили заедно с кола на Я. – “Форд” до къща, зад която бил паркиран стар руски джип и едно “Паджеро” и от взели един килограм наркотик; Наркотика бил с много добро качество;

 - за убийствата вземали оръжие от Сърбия, от един човек А. от Пирот, държал борсата за безалкохолни в Пирот; Вземали и оръжие от човек от Ниш, П. и Д.  ходили до там за оръжие;

      - В.Ф.  е идвал на кафето, били са в ресторанта, но не са имали директен контакт по между си;

      - след убийството в Шумен имало коментари между П.С. и К., че момчетата са се издънили, че всеки си носи кръста; К. винаги вземал страната на момчетата;

- Той ходил да види К. и му занесъл пари на морето; К. бил в Созопол, на въпрос на Б. какво е станало К. му казал “Тоя тъпанар Д. все зор, зор зор. Те ти зор сега”. 

      - Със сигурност момчетата били при Т., защото той идвал през двайсет дни при П.С.;

- П.С. му казал да направят талон за колата, която е която е запалена и ползвана за убийството;

- Видял Ф.  в Търново, В.К. го е извел Ф. , защото и двамата са били в Търново;

- идвали за поръчките лично при П., първо била поръчката за побоя; След побоя имало изявление във вестника на набития. След побоя Р. бил много притеснен; Р. идвал в кафето и си говорел с П.С.; Р. идвал с възрастен мъж, за когото Б. мислел, че му е баща; Двамата Р. и В.Л.  идвали на срещи с П.С.в кафето, само една среща е мило между тях в “Марица”;

        - След убийството дошъл възрастния мъж, с белите коси и П.С.го питал дали е доволен. Човека му отговорил, че е доволен;

- лек автомобил “Астра” – служебна с нея разкарвали водата, с тази кола той ходил да следи мъжа с джипа;

- П.С. му казал да закара Д. и Г.  в Търново, Д. имал телефона на Р. и му се обадил;

- Д. му казал, че трябвало да бият един бивш полицай, П.  му казал да прати някой да вози Д., казал му да прати “К. ”;

- В. е работил за К. докато изчезва, после се включва Д.;

        -“В. и Г. може да са убити, “Д. ” е способен на всичко, само и само да отърве кожата”;

- когато били за полицая Д. и “К. ” били в същия хотел, в който били Д. и Г.  за побоя над Л. ; хотела не бил много голям, имало басейн;

      В Протокол за ВДС рег. №****. /беседа с Б.Дж. на 07.09.2010г./  излага следните факти:

- П.С. казал на Л. , че трябвало да прибере служебната кола “Опел” - ** **, от мястото където била оставена; колата се водила на фирмата на П.  “П.С.т. д. ”; тази кола П.  я е дал на В. ; Д. отишъл с тази кола вечерта на убийството на Ю.Г.; Д. е ходил и преди това в Самоков с тази кола когато следил Г.; с тази кола е бил по време на убийството; колата била оставена на един паркинг, като ключа бил оставен в колата. В.  казал на П.  къде е оставена колата. Л.  ходил да търси колата, но не успял да я намери.

    В Протокол за ВДС рег. №***. /разговор между Б.Дж. и Л.А.Ц. на 09.09.2010г./  излагат следните факти:

         - Л.Ц. казва „че е намерил “Астрата” пред блок , който е  два блока по-надолу от този, в който живее  И.; преди да я намери я търсил пет пъти; С. дал колата на К., Л.  му я е закарал  и К. след това я дава на “онези”; К. му обяснил къде е колата оставена, но Л.  два месеца я търсил докато я намери; П.  му казал да си смени телефона; П.  взел плик с пари от “Мултигруп” – на “И.В. ”;

- Б.Дж. казва :”Д. ще ни омаха като тикви”; “Д. ” говори през И.”.

    В Протокол за ВДС рег. №****. /разговор между Б.Дж. и Л.А.Ц. на 10.09.2010г.-  излагат следните факти:

     -  Св. Л.Ц.  казва, че „П.  е взел парите от “Мултигруп”; “Слушай тия неща аз, където ще ги кажа, то е ясно, че няма кой до ги каже освен мене.”; “Защото той Кюфтето е ясно. Само аз съм бил с него.”; “Примерно аз като кажа от къде са взети парите, само аз и той сме били.”;  лично от този плик Л. е вадил пари, П.С. е дал 320 лв. за обувки, сто и шейсет евро. П.С. и Л.  с брониран автомобил отишли до “Мултигруп”, П.С. влязъл. Л.  говорил с момчетата и те му казали, че С. слиза. Като слязъл се качил в брониран джип – Седмица. Л.  тръгнал към кафето, после С. му се обадил по телефона и му казал да отиде на магазина на “Витошка” и там изчакал С.. Когато дошъл влязъл с плика направо в магазина, плика бил много пълен с пари – евро. С. му казал да го остави в колата, плика бил жълт голям. После в кафето дошъл К. и взел парите. Това било на именния ден на П.С.. Л. бил отвън пред кафето и си говорел и видял, че К. минал с плика под мишница и се качил в колата.

Свидетеля Г.П. в показанията си дадени в съдебно заседание на 29.06.2011г., както и тези  от досъдебното производство депозирани пред съдия на 20.09.2010г., 15.10.2010г, 20.01.2011г. и на 20.01.2010г. пред разследващ орган в прочетените им части, в които същият излага твърдения, че: 

- в групата на подс. П.С. са лицата подс. В.К., Ф. и Т.. Подкрепят се тези му показания от показанията на Св. Дж., Ц., М. и Н., които също твърдят в показанията си, че това са лицата на които подс. П.С. възлага лично или чрез Св. Дж. поръчки за побои, палежи и взривявания, които те изпълнявали;

- известно му е, че Д.Г.  и Г.Н.  да са изпращани за нанасяне на побой на хора във гр. Велико Търново , както и  за палеж на магазин в София, в района на кв.“Гео Милев”. Показанията му в тези им части се потвърждават се от показанията на Св. Дж. касателно побоя над пострадалия Л., побоя и палежа на магазина на св. П., както и за поръчания побой над св. Л.. Потвърждават се  и от показанията на св. П., св. Н.А.  и писмените доказателства по присъединеното д.п. №820/08г. по описа на І РПУ София, както и от показанията на св. П.Л., А.Л. , А.Н., Я.С., В.К., Г.Ц., П.Л., Ц.Н. и писмените доказателства и доказателствени средства относно нанесения на пострадалия Л., побой на 18.07.2008г.;

- Св. Дж. им предал нареждане на подс. П.С.  двамата с Д.Г.  да отидат и да пребият конкретно лице,  като за целта им е предоставил снимка на това лице, завел ги и им показал магазина и къщата на този човек. Свидетелства и за това, че два дни са следили  този човек и като излязъл от дома си, Д.  го настигнал, направил му „подсечка” и му нанесъл удари с ръце и крака. Посочва, че са се върнали се в заведение „К.” за обещаните им пари, но Св. Дж. им казал, че подс. П.С. го нямало и по късно щели да ги получат. Свидетелства, че по късно същия ден Св. Дж. му се обадил и му казал, че подс. П.С. не бил доволен, тъй като поръчката не била изпълнена както трябва и че трябвало вечерта да се върнат и да запалят магазина на същия човек. Твърди, че вечерта той е отишъл до магазина заедно с Д., който носел коктейли „Молотов”, счупил витрината на магазина и хвърлил запален коктейл във вътрешността му, а другия върху автомобил в близост до магазина и, че няколко дни по- късно са си получили парите, по 500 лв. Посочва също така, че това се е случило към края на м. февруари, няколко дни преди рождения му ден. Показанията му в тези им части се подкрепят от показанията на Св. Дж. относно тази поръчка. Подкрепят се и от показанията на св. Н.А. , св. П. и  доказателствата по д.п. № 820/08 г. по описа на І РПУ София. Относно участието на Д.Г.  в това деяние, показанията на св. П. се подкрепят и от извършените разпознавания от св. П. и Ф. по повод нанесения на 16.08.2007г. побой над П. , както и от показанията на св. К.Н. , Л.Ц. и В.М., които твърдят, че знаят, че Д.Г.  е лицето което изпълнява поръчки на подс. П.С. за побои и палежи;

- след като имал пререкания със Св. Дж., той е поискал от подс. П.С., последния директно да му възлага поръчките, на което получил отговор, че това не може да стане, защото  бил момче на Б., той го е завел в тази фирма и трябва да се спазват някакви правила. Като свидетеля под правила разбирал стъпалата в йерархията – подс. П.С. е най-отгоре, след него е Дж. и след като Дж. го е завел във фирмата, значи той контактува с този свидетел, а под възложени задачи -  дадени поръчки за побои, палежи, рекети, изнудване, следене на хора. Показанията в тези им части се подкрепят от показанията на Св. Дж., Ц., М. и Н., които твърдят, че подс. П.С. е предавал поръчките за изпълнение, на Св. Дж., който ги е възлагал на конкретния извършител;

- в началото на м. февруари 2008 г. подс. П.С. наредил на Св. Дж. да му възложи на него и на Д.Г.  да бъде нанесен побой над лице което управлява автомобил „Лексус” и да се опре пистолет на главата му и му се предаде послание ”Поздрави от И. ”, както и че им обещал по 500 лв. за изпълнението на тази поръчка. Твърди също, че Св. Дж. им възложил тази поръчка като дал и снимка на лицето и обяснил кои места често посещава, както и че няколко дни го следили и след като го видели, Д.Г.  отишъл при него, нанесъл му удари, опрял газов пистолет в главата му и предал посланието „Поздрави от И. ”. Тези му показания се потвърждават от показанията на Св. Дж., който твърди, че подс. П.С. е дал такава поръчка, същата е възложена на лицето Д.Г.  и св. П. и е изпълнена от тях;

-  Св. Дж. му се обадил да го изчака на магистралата на Ботевград, взел го с „Опел Астра” служебен, отишли до разклона за Ябланица, срещнали се с подс. В.К. и с неговия автомобил Мерцедес отишли в гр.В. Търново . Там огледали района на кантората и автомобила на някакъв адвокат и подс. В.К. наредил, че трябва взривното устройство да се постави под автомобила на адвоката, тъй като до кантората имало видеокамери. След това се върнали обратно, П. взел взривното устройство което било поставено в сака в склада до бл. * на Студентски град и тогава Св. Дж. се отказал да пътува заедно с него до гр.В. Търново . Св. П. сам тръгнал, но по пътя Св. Дж. му се обадил и го върнал обратно. Показанията на св. П. в тези им части се потвърждават от показанията на Св. Дж.. Косвено се подкрепят и от показанията на св. Н., който твърди, че във въпросния склад е виждал взривно устройство и го описва. Подкрепят се и от показанията на Св. Р.Д. за дадена поръчка от подс. Г.В. на подс. П.С. за запалване автомобила на пострадалия Л., а също и от показанията на св. М.  и Ц. които твърдят, че групата – хората около подс. П.С. се занимават с изпълнение на поръчки за побои и палежи;

- подс. П.С. възложил на Св. Дж. заедно със св. П. да проследят лице в гр. София , като са им дали марката и номера на автомобила „Фолксваген Туарег” който управлявало това лице. Обяснява в показанията си и начина на извършване на проследяването, с включването на св. С.П. . Тази част от показанията на св. П. се потвърждават от показанията на Св. Дж. и П., които също твърдят, че по нареждане на подс. П.С. също са участвали в проследяване на това лице, а косвено от показанията на св. Н. който твърди, че при преминаване покрай жилищния блок на пострадалия Б.Г., св. П. му казал, че в този блок живеел човек, който те са следили, а по късно бил убит, както и от другите доказателства по отношение убийството на Б.Г.;

- когато имало приета поръчка, подс. П.С. извиквал Св. Дж. в кафе „ К.” или в офиса, казвал му каква работа трябва да се свърши, казва му колко пари дава за дадената работа, като под работа този свидетел има предвид пребиване на хора, палежи, следене на хора. В подкрепа на тези показанията са показанията на Св. Ц. , Дж. и Н., които също твърдят, че подс. П.С. за определени поръчки, е нареждал на Св. Дж. да възложи задачите на изпълнителите и да им заплати за извършената поръчка;

- в склада са съхранявани оръжие - автомат „Калашников” със сгъваем приклад, два пълнителя за автомата снарядени с патрони, допълнителни патрони за автомата, рязана ловна пушка и патрони за пистолет и взривно устройство, както и че този сак с оръжие и боеприпаси е държан в помещение в склада в което са съхранявани гуми и сака бил поставян в гумите, а отгоре слагали разни боклуци от склада. Тези показания се подкрепят от Св. Дж. който твърди, че знае че такъв сак се съхранява в склада и то именно – поставен в тези гуми. Подкрепят се и от показанията на св. Н., който твърди, че е виждал в склада взривно устройство;

- около месец след следенето на човека  с „Туарега”, той бил в склада когато там дошъл Св. Дж. и от сака взел кутийка с патрони за пистолет, че ги е почистил, като го е питал дали е пипал тези патрони, както и, че след около 20 минути отишъл в кафе „К.” и видял в кафето подс. В.К., подс. П.С. и Св. Дж. да разговарят седейки на една от масите, а също и че след това подс. В.К. е напуснал заведението. Показанията му в тези им части се подкрепят от показанията на Св. Дж.. Съда намира, че са налице противоречия в показанията на Св. Дж. и П. по отношение на следните факти: В показанията си св. П. твърди, че след обед на този ден Св. Дж. е взел патроните, както и че е видял подс. В.К. да напуска „К.” около 5 ч. след обед. Твърди П. също, че около 2 часа след като подс. В.К. излязъл от „К.”, св. П. научил от свой познат, че в Люлин станало убийство и 20 минути след този разговор в „К.” се върнал подс. В.К.. Твърди също, че за времето през което подс. В.К. е отсъствал от „К.”, подс. П.С. не е напускал това заведение.  В показанията си Св. Дж. твърди, че е взел патроните от склада около 13-14ч. след което ги предал на подс. П.С.. Твърди също, че след като е предал патроните на подс. П.С., последния ги е дал на подс. В.К., който напуснал заведението, както и че в следобедните часове е откарал подс. П.С. на рожден ден на детето на св. А. и го е върнал от там след 18 ч. Съда кредитира показанията на Св. Дж. по отношение часа на вземането на патроните, напускане на заведението от подс. В.К., както и че по късно след обед на този ден, той е откарал подс. П.С. на рождения ден на детето на св. А., а също и относно връщането на подс. П.С. обратно в кафе „ К.”.  За това, че са ходили на рожден ден са налични гласни доказателства – обясненията на подс. П.С. и показанията на св. А., които изцяло подкрепят показанията на Св. Дж.;

-  подс. В.К. в същия ден се е върнал в заведение „К.” след 19 ч., като бил видимо притеснен и се усамотили с подс. П.С. и започнали да говорят. В противоречие с тези показания са обясненията на подс. П.С. и К.. Първия отрича да е възлагал на втория убийството на Б.Г., както и че му е предавал патрони в деня на убийството. Отрича и  да е възлагал на Св. Дж. да докара лекия автомобил „Фолксваген Голф 3” от базата в гр.Нови хан няколко дни преди убийството, както и че е възлагал на Св. Дж. и П. проследяването на пострадалия Г., а и поръчването на Св. Дж. да закупи краден автомобил, на който да се сменят номерата. Съда приема за безспорно установено, че подс. П.С. е възложил на Св. Дж. и П. проследяването на пострадалия Г., че е възложил на Св. Дж. да закупи краден лек автомобил, който да се остави в склада край гр.Нови хан и да му се сменят номерата, както и че няколко дни преди убийството на Б.Г., подс. П.С. е наредил на Св. Дж. да докара автомобила от базата в Нови хан, а също и че на 06.04.2008г. е наредил на Св. Дж. да вземе от склада в бл. * на Студентските общежития кутийката с патроните и да му ги предаде. Подс. В.К. твърди, че в деня на убийството на Б.Г. не е бил в гр. София , а е бил на оглед на къща която искал да закупува. Съда приема, че не следва да се кредитират обясненията на подс. П.С. и К. в тези им части, тъй като те са в противоречие с показанията на Св. Дж., П. и П., в противоречие и с доказателствата относно запаления лек автомобил „Фолксваген Голф 3”. Ето защо съда намира, че обясненията на подс. П.С. и К. в тези им части не следва да се ценят като доказателства по делото, а като израз на осъществяване на правото им на защита;

          -  през 2009 г. Св. Дж. му се обадил по телефона да вземе лицето Д.Г.  и да отидат в с. Арбанаси и да намерят механа „И.“ и да му се обадят по телефона. Че след като се обадили на Св. Дж. при тях отишъл подс. П.А. който се представил, че е П.  и е бивш полицай, който им показал една къща и дал описание на човек, който трябвало да пребият, както и автомобила му „Алфа ромео”. Казал също, че този човек работел в тяхната фирма като охранител и нещо имали финансови неуредици и трябвало да му се счупят или ръцете, или краката. След това ги завел в хотел Дряново и ги настанил, а по късно им предал и две метални тръби с които да нанесат побоя. Твърди също в показанията си, че два дни следили този човек, но не успели да му нанесат побой и след това св. П. се отказал и се прибрал в София. Тези му показания се подкрепят от показанията на Св. Дж., който твърди, че по нареждане на подс. П.С. е изпратил Д.Г.  и св. П. в гр.В. Търново , за да нанесат побой над лице което работило при подс. Г.В. и знаело нещо с което „държало” В. и хората му и ги било изнудвало за пари. Показанията на св. П. в тези им части се подкрепят и от другите доказателства от които се установяват отношенията на подс. Г.В. със св. Л. във връзка със събираните от Л. пари от длъжници на В. и невръщането на В. на част от тези пари. Подкрепят се и от протокол за ВДС с №****. в който се съдържа твърдение на подс. П.А., че е водил две момчета от София и им показал къщата където живее св. Л. и колата му “Алфа Ромео”, зелена. Подкрепят се и от извършеното разпознаване от 20.03.2011г. при което св. П. е разпознал св. Л. като лицето показано му от подс. П.А. което е трябвало да бъде пребито. Налице тук е противоречие между показанията на Св. Дж. и П. относно това дали подс. П.С. е предал поръчката за изпълнение директно на св. П. и Д.Г.  или е предадена Св. Дж., той да изпрати двамата в гр.В. Търново . Съда намира, че следва да се кредитират показанията на св. П., на основанията посочени по горе по отношение факта на възлагане от страна на подс. П.С. на поръчките, чрез Св. Дж. на конкретните изпълнители;

-  докато били в хотела в гр.Дряново за изпълнение на поръчката за побой над това лице което изнудвало подс. Г.В., св. П. е питал Д.Г.  дали е ходил и друг път там, а Г.  му отговорил, че тия хора, на които трябва да се свърши работата, били много сериозни хора, плащали си добре и друг път им е вършил такива работи с побоища и са му плащали и не са го въртели с парите. Твърди също, че подс. П.С. чрез Св. Дж. е възлагал поръчките на Д.Г. . Подкрепят се показанията му от показанията на Св. Дж.. Същия твърди, че е изпращан в гр.В. Търново  заедно с Д.Г.  и св. П. за побоя над пострадалия Л., че побоя е бил извършен от Д.Г. , както и че подс. П.С. е изпращал Д.Г.  и св. П. в гр.В. Търново  за нанасяне на побой на лицето което е работило с подс. Г.В. и знаело нещо с което „държало” този подсъдим и го изнудвало за пари;

- познавал е Г.Н.  от Бургас и че Н. са го пращали заедно с Д.Г.  да върши побои и палежи и най вече когато св. П. е отказал да изпълни поръчка са изпращали на негово място Г.Н. . Подкрепят се тези му показания, от показанията на Дж., който твърди, че Н. и Г.  са вършили по поръчка на С. палежи и побои, включително побой над Л. . Подкрепя се косвено и от събраните по делото доказателства, че действително е нанесен побой над Л. ;

- познавал св. Л.Ц.  който работел за подс.  С. като шофьор на детето и съпругата на подс. П.С., а когато имал свободно време бил шофьор и на подс. П.С.. Тези му твърдения се подкрепят от показанията на Св. Дж., Ц., Н., М., А., В. и от обясненията на подс. П.С.;

-  през 2008 г. по поръчка на подс. П.С., св. К.Б.Н.  е изпращан да вземе регистрационни номера от някоя кола и да ги даде на Св. Дж.. Потвърждават се от показанията на св. К.Б.Н.  дадени в съд. заседание на 23.11.2011 г., който твърди, че са го карали да сменя номера на коли, като подс. П.С. е възлагал на Св. Дж. да нареди това да се свърши от него;     

-  когато бил в гр.Ботевград Св. Дж. му се обадил и му наредил след десет минути да отиде да чака подс. П.С. на бензиностанция „Газстрейт” в гр.Ботевград. Като при тази среща подс. П.С. му предал два автомата „ Калашников”, които прибрал, тъй като подс. П.С. му казал, че по късно щял да му се обади Св. Дж. и щял да му каже какво да прави с тях. А също и, че Св. Дж. се обадил и казал да му ги занесе в гр. София , при което св. П. се изплашил и отказал. Както и че по късно Св. Дж. дошъл в Ботевград и взел тези автомати  и ги скрил  в склада за минерална вода, а няколко дни след това една вечер заедно със Св. Дж. и Ц. взели автоматите и ги закарали в къща в Софийско село която била на Св. Ц. . Като казва, че това било през 2008 г. но не бил сигурен за годината.

        Съда намира, че по отношение обсъдените по горе показания на св. П., същите следва да се кредитират и поради това, че този свидетел е разпитан на досъдебното производство още през м. септември 2010 г. и излага показания относно факти, за които не са били налични към онзи момент доказателства по делото. Изложените показания от св. П. са дали основание на разследващия орган да извърши проверка и изиска по надлежния ред образуваните досъдебни производство по които пострадал е св. Н.П.. Доказателствата събрани по тези досъдебни производства подкрепят показанията на св. П.. Те съдържат и такива подробности, за каквито свидетелства св. П. и за които той няма от къде да има информация ако не е бил непосредствено свързан с тези деяния. Ето защо съда намира, че и на това основание следва да се кредитират показанията на св. П. в обсъдените им части.

Свидетелят Л.Ц. в показанията си дадени в съд. заседание на 30.06.2011 г., показанията при проведените очни ставки с подс. П.С. на 01.07.2011 г. и с подс. П.А. на 31.10.2012 г., както и в показанията дадени на досъдебното производство от 20.01.2011г. пред разследващ орган, от 20.01.2011г. пред съдия в приобщените им части твърди, че:

-  Св. Дж. е бил на работа във „В.1“ ЕООД преди него, че се познават отпреди това и че Св. Дж. го е завел на работа в това дружество, като шофьор на съпругата на подс. П.С., а впоследствие и като негов. А също и че е работил от септември 2007г. до септември 2010г., като по трудов договор се водел барман. Показанията му в тези им части се подкрепят от показанията на Св. Дж., М., Н. и св. В. и частично от обясненията на подс. П.С., поради което съдът намира, че същите не противоречат на останалите събрани по делото доказателства в тази посока и следва да бъдат кредитирани;

- подс. П.С. е бил в Комисията по младежта и спорта, че е в ръководството на Федерацията по Сумо, като председател, че е бил състезател по сумо и в тази връзка е имал множество пътувания за участие в състезания, в САЩ, Тайланд, както и че познава св. Х.Х. съотборник на подс. П.С.. Съдът намира, че са налице достатъчно както гласни - показанията на св. Х., Дж., Р.Д., Н., обясненията подс. П.С. и подс. Г.В., така и писмени доказателства потвърждаващи тези факти, поради което ги кредитира като безпротиворечиви и изцяло кореспондиращи на доказателствата по делото;

- подс. П.С. се занимава с  незаконни дейности, палежи, взривове, като лично е поемал поръчките и е нареждал на различни хора да ги изпълняват и сочи Г.Н.  от Бургас и Д.Г.  от Самоков като изпълнители на такива поръчки. Тези му показания се подкрепят от показанията на Св. Дж., който твърди, че подс. П.С. му е възлагал на него, той да възложи на Д.Г. , Г.Н. , Г.П. и е възлагал такива поръчки на посочените лица. Сочи и конкретни такива поръчки – нанасяне на побой и запалване магазина на П. , на пострадалия Л., поръчката за взривяване автомобила на Л. , побой над лице на което е предадено послание „ Поздрави от И. ”. Подкрепят се и от показанията на св. Г.П., който също твърди, че подс. П.С. лично или чрез Св. Дж. му е възлагал, както на него, така и на Д.Г.  и Г.Н.  нанасяне на побои и палежи на имоти – побой на Л. , на св. Л., побой и палеж на магазина на П. , побой над лице което управлява автомобил „Лексус” и на което е предадено послание „ Поздрави от И. ”. Подкрепят се и от показанията на св. К.Н. , който твърди, че както от Св. Дж., така и от св. П. е научил, че поръчките за палежи и побои са давани от подс. П.С. на Св. Дж. който да ги възлага за изпълнение на отделни лица, че такива действия той лично е възприемал, присъствайки на телефонни разговори между Св. Дж. и подс. П.С., както и конкретни разпореждания за определени поръчки възлагани както на св. П., така и на самия него;

-  познава се с подс. В.К. от работата си при  подс. П.С.,  който многократно посещавал кафе “К.” в Студентски град, собственост на подс. П.С., а този факт по делото не се спори. Показанията на Св. Ц.  в тази им част изцяло се подкрепят както от показанията на Св. Дж. и св. П., така и от обясненията на подс. П.С. и подс. В.К., като последния  не отрича познанството си със Св. Ц. ;

-  едно от приближените лица на подс. П.С. е подс. В.К., че същия се занимава с поръчки за побои, палежи и убийства. По-скоро, че организира изпълнението им, както и че поръчките за побоищата, палежите и убийствата се получавали от подс. П.С., а се възлагали за изпълнение на подс. В.К.. Твърди също, че подс. В.К. бил много  близък с две момчета от Ч. б.  които  използвал за  някои от поръчките. Тези му показания се потвърждават от показанията на Св. Дж., П. и М.. Косвено се потвърждават и от показанията на Св. Дж., П. и Н. в частите им касаещи поръчките за убийствата на Г. , Л. и Р.. За близостта на подс. В.К. с „двете момчета от Ч. б. ” – Ф. и Г., показанията му се подкрепят от показанията на св. Й.Д., Д.Г., Т.Т., А.И., Г.П.и Б.;

-  подс. Я.П. многократно се е срещал с подс. П.С. които срещи са били предимно в кафе „К.”, но твърди, че имало такива и в курортен комплекс “Боровец”, в ресторанта на подс. Я.П. “ Ч. т. ”, като тук сочи, че този ресторант е на самата писта, срещу хотел “Р.”. Показанията на Св. Ц.  в тези им части се подкрепят от показанията на Св. Дж. и М., които твърдят, че лично са възприемали срещи на подс. П.С. с подс. Я.П. в кафе “К.”. За такива срещи в к. к. “Боровец” свидетелства в показанията си и св. В.. За такива срещи не отричат и самите подсъдими С. и П. в обясненията си, но твърдят, че са провеждани в един по късен етап, като обясняват, че са се срещали в края на 2009 г. Това твърдение противоречи на останалите доказателства по делото относно този факт. В подкрепа на този извод, че познанството на подс. П.С. и П. датира не от края на 2009 г. , а от много по рано във времето са и показанията на св. Б. Й., който твърди, че подс. Я.П. го е водил в кафе „ К.” още през м. септември 2009 г. Извода да осъществени срещи между подс. П.С. и П. преди края на 2009 г. се потвърждава и от разпечатките за проведени разговори между тел. № 0878568686 и 0886739020, както и от данните от справката от “Д.г.” от която се установява, че съпругите на двамата подсъдими още през 2006 г. са имали общо търговско  дружество;

- За провеждани  срещи на подс. П.С. и подс. Г.В. в хотел “Дипломат Плаза”  гр. Луковит и в комплекс “И.”  в с. Арбанаси, както и че на тези им срещи  в хотел “Дипломат Плаза” в гр. Луковит подс. Г.В. бил придружаван винаги от Св. Р.Д.. Както и, че на една от тези срещи е присъствал и подс. В.К.. Показанията на Св. Ц.  относно тези факти частично се подкрепят от обясненията на подс. Г.В. и подс. П.С., които не отричат за провеждани между тях множество срещи, включително и на “И.” и хотел „Дипломат Плаза” в Луковит, но подс. П.С. твърди, че е възможно при такава среща да е ползвал като шофьор Св. Ц. , а подс. Г.В. твърди, че подс. П.С. бил с шофьори, но не ги е оглеждал кои са. За провеждани срещи в хотела в гр. Луковит твърдят в показанията си и св. В. и Р.Д. . Подкрепят се и от показанията на Св. Р.Д. който в показанията си при разпита на 23.09.2010 г. пред съдия твърди, че: „....Срещите в Луковит бяха в хотел “Дипломат”. Може би три, четири пъти сме се виждали там в Луковит миналата година. Аз на тези срещи бях спътник на Г.В. . На тези срещи присъствахме аз, Г.В. , П.  и неговия шофьор. Неговият шофьор е слабо момче, не мога да цитирам име, не съм се запознал с него. Мога да разпозная шофьора му, който присъстваше на тези срещи. Тези срещи бяха във фоайето на хотела. Аз лично не съм присъствал. Срещите бяха между П.С.и Г.В. . Аз обикновено изчаквах в лобито. Тези срещи бяха летния сезон, нямаше сняг. През 2009 г.”. Но на проведена очна ставка на досъдебното производство със св. Л.Ц. , св. Д. твърди, че тези срещи са били през 2008г. В обясненията си подс. Г.В. твърди за такива срещи, но заявява, че са били през 2009г. и 2010г., но нямал спомен дали е имало такива срещи през 2008г., което не изключва такива срещи да са провеждани и през 2008г.;

- Д.Г.  е ходил да нанася побои на различни лица, като тези задачи му били възлагани лично от подс. П.С. или чрез Св. Дж., както и че това обикновено това ставало в кафе “К.”. В подкрепа на тези показания са показанията на Св. Дж., П., Н. и М. които твърдят, че Д.Г. е изпълнявал поръчки на подс. П.С. за нанасяне на побои и палежи и сочат конкретни такива поръчки. Подкрепят се косвено и от показанията на св. Ф. , св. Н., св. П., както и извършеното от тях разпознаване на досъдебното производството при което те са разпознали Д.Г.  като лицето, което е нанесло побоя на П. на 16.08.2007 г. Косвено се подкрепят и от извършените разпознавания на които св. П. е разпознал св. Л. като лице което му е било показано от подс. П.А., че трябвало да бъде набито, тъй като имало финансови неуредици с фирмата им, както и от следствените експерименти при които св. П. е посочил хотела в който ги е настанил подс. П.А., както и къщата на св. Л., когато са ходили да изпълняват поръчката за побой на св. Л.;

-  по разпореждане на подс. П.С. предадено му от Св. Дж. двамата са отишли в база край гр.Нови хан и са сменили регистрационните номера на “Фолксваген Голф 3”, който автомобил се намирал в тази база, която била  собственост на И.К.. Твърди също, че цифрите на номерата, които поставили на този автомобил били 62 63 СА, като при смяната им, имало спречкване между пазача на базата и Св. Дж., както и че след известно време видял по вестниците запален същия този “Голф” на който били сменили номерата. Твърди също, че преди да види снимката на запаления „Голф”, той е видял автомобил със същата марка и регистрационни номера да се движи по улиците. Показанията му в тези им части се подкрепят от показанията на Св. Дж., който твърди, че по нареждане на подс. П.С. е закупил краден „Фолксваген Голф 3”, откарал го в базата край гр.Нови хан, заедно със Св. Ц.  сменили номерата, като при това имало спречкване с пазача на базата, както и че няколко дни преди убийството на Б.Г. по нареждане на подс. П.С. е взел този „Голф” от базата и го оставил в гр. София  в ж.к. Младост 4. Косвено се подкрепят и от показанията на св. М.  който твърди за престоя на този „ Голф” в базата край гр.Нови хан, за това, че Св. Дж. и Ц. са „ремонтирали” нещо по тази кола. Подкрепят се и от изисканите и приложени на д.п. материали по водени досъдебни производства №  416/07 г. по описа на РПУ Самоков и  № 1003/08 г. по описа на ІХ РПУ-СДП от които се установява, че автомобила който е намерен запален е бил краден и с друга регистрация;

-  подс. П.С. му е показал магазин в кв.”Гео Милев”, където по негово разпореждане трябвало да закара Д.Г.  и същата вечер около 2-3 часа той изпълнил това разпореждане използувайки личният си автомобил “Ауди 100”. Както и, че е спрял в съседна улица, Д.Г.  слязъл, като носел със себе си граната, а малко след това чул шум от счупване на стъкло и непосредствено след това и взрив, като видял, че и бягайки Д.Г.  се върнал и качил в автомобила. Тръгнали по кварталните улици посока кв.”Подуене”, като междувременно Д. му споделил, че е „метнал” гранатата в магазина. А също и, че след няколко дни подс. П.С. му дал сумата от 500 лева, от която сума 300 лв. трябвало да даде на Д. за изпълнението на тази поръчка, а останалите 200 да остави за себе си, за това, че е возил Д.. Твърди също, че магазина му бил показан от подс. П.С., тъй като се намирал в непосредствена близост до мястото където той редовно ходел на масаж. Показанията му в тази им част се подкрепят от показанията на св. Н.П., Н.А. и Н.В.С.. Същите са непротиворечиви по между си, последователни са и се подкрепят и от събраните по делото доказателства – писмени и писмени доказателствени средства, както и от заключенията на назначените по делото Пожаро – техническа експертиза от 27.04.2011г. и Комплексна експертиза № 171 от 23.10.2008г. Подкрепят се и от обясненията на подс. П.С. относно познанството му със св. П. и лицето Е.Т. , за който факт Св. Ц.  също свидетелства в показанията си. Както и от обясненията на подс. П.С., че ходил на масажи в кв.”Гео Милев”. Съда кредитира тези показания и поради това, че с тези си показания Св. Ц.  се уличава сам в извършване на това престъпление;

-  при една от срещите на подс. П.С. в хотел “Хемус”, след като излязъл, отишъл заедно с И.К.  някъде, а след завръщането му подс. П.С. го завел и показал един магазин за обувки в кв.”Лозенец” посока басейн Спартак, за който магазин подс. П.С. му разпоредил да го покаже на лицето Д.Г. , като изрично споменал, че “Д. знае какво да направи”. А също и, че на следващият ден показал на Г.  въпросния магазин, който след няколко дни бил опожарен, а Г.  му споделил, че за изпълнението на поръчката използувал подареният му от подс. П.С. лек автомобил “Фолксваген Голф 2” и че подс. П.С. му е платил за това 500 лева. Показанията на Св. Ц.  в тази им част  съдът кредитира изцяло, тъй като те са последователни, вътрешно непротиворечиви и съответстващи на останалия доказателствен материал по делото, както на свидетелските показания на св. Б. , така и на писмените доказателства и писмените доказателствени средства относно това деяние, както и заключенията на назначените по делото Пожаро – техническа и физикохимична експертиза. Подкрепят се и от протокол за следствен експеримент от 23.03.2011г. при който Св. Ц.  е показал на разследващия орган показания му от подс. П.С. магазин, а именно магазина за обувки на св. Б. . Подкрепят се и от обясненията на подс. П.С. относно познанството му с лицето И.К. ;

         - за познанството му със св. Г.П. – Ж. “К. ” от гр.Ботевград, който е работил във фирмата на подс. П.С. и е ходил да пълни вода и който известно време живеел в склада, намиращ се в бл. * в Студентски град. Тук се подкрепят от показанията на Св. Дж., П. и Н., които също твърдят, че П. е започнал работа за подс. П.С. в началото на 2008 г. и е живеел в склада за минерална вода в блок * на Студентски град. Подкрепят се и от обясненията на подс. П.С., че св. П. е започнал работа във фирмата за минерална вода, но подс. П.С. твърди, че това е станало през 2009 или 2010 г.;         

 - св. В.М.  се е движил в техните среди още преди да започне работа като шофьор при тях във фирмата, като е започнал работа с негово съдействие през месец семтември-октомври 2009г. В подкрепа на този факт са и показанията на св. К.Б.Н. , който в показанията си в съд. заседание 23.11.2011 г. твърди, че познава лицето В.М. от времето когато той самия е започнал работа във фирмата за минерална вода, като сочи и причината поради която знае, че св. М.  работи още тогава там, а именно, че св. М.  бил съученик на Г.Д.  Б. колега на Н., а от справката на НОИ се установява, че във „В.1“ЕООД за периода 02.08.07 г. до 08.07.08г. е работило  лицето Г.Д.Б.. Тук съда намира, че не е налице противоречие между показанията на св. М.  и Св. Ц. , тъй като в показанията си св. М.  говори кога е започнал работа при подс. П.С., а не от кога във времето е в по близки отношения със Св. Ц. ;

-  подс. П.С. му поръчал няколко пъти да намери СИМ карти на чуждо име и това било в края на 2009г. и през пролетта на 2010г. Твърди също, че ангажирал за това св. М. , който от своя страна изпълнил поръчката и доставил 3-4 карти при цена от 35 лева за всяка и които карти Св. Ц.  предал на подс. П.С., като една от тях останала у самият С., а останалите трябвало да стигнат до подс. В.К.. Твърди също, че след това, при едно от посещенията на подс. П.С. в офиса на „Мултигруп” той излязъл от там видимо ядосан и му разпоредил да говори със св. М.  и да разбере на чие име са тези карти. Св. Ц.  твърди, че питал св. М. , който му отговорил, че взел картите на свое име. Показанията в тази им част се подкрепят от показанията на св. М. , в които той твърди за това, че по поръчение на Св. Ц.  е закупил СИМ карти на свое име, а не както му било поръчано да са на името на човек, който не е от обкръжението на подс. П.С., но излъгал и казал, че са купени на чужда фирма. В тези си показания св. М.  много детайлно обяснява, че самият той е бил ангажиран за доставката на въпросните карти и ги е осигурил на три пъти в периода м. декември 2009г. - м. април 2010г., като същите били закупени на негово име, както и на името на неговия близък приятел В.В. . Това пък от своя страна се подкрепя и от приложена към делото справка от “В. ”, от която е видно, какви карти са закупени на името на това лице, кога са активирани и до кога са ползвани;

-  подс. П.С. постоянно си е сменял телефоните и картите към тях от които в определен момент е контактувал само с едно или ограничен кръг лица, а в същото време е комуникирал с всички други с официалния си телефон с № 0878568686 Подкрепят се тези показания и от показанията на св. В.М. , който твърди за поръчано му от подс. П.С. лично и чрез Св. Ц.  на три пъти да закупува СИМ карти на името на хора извън кръга на познатите на подс. П.С.. Косвено се подкрепят и от показанията на Св. Дж., който говори за ползването на „правите” телефони;

- в края на 2009г., седмица преди Нова година, около 20-22 часа вечерта по разпореждане на подс. П.С. взели със Св. Дж. паркиран до бл. * в студентски град краден бял микробус “Нисан”, на който регистрационните табели преди това били сменени, на който липсвал контактният ключ и се палел със специално пригодено устройство, за да го закарат до разклона за Дупница и Самоков, на главният път между тези градове и да го предадат на подс. Я.П.. Както и, че тръгнали с буса и още един служебен автомобил “Фолксваген пасат”, като се предвижили до посоченото място по маршрута през селата Ковачевци, Железница, Бистрица и на въпросният разклон предали микробуса на Я., който бил с още две момчета и джип Сузуки витара тъмен на цвят, след което се върнали в гр. София . А също и относно факта, че по късно през нощта в 2-3-4 часа, му се обадил подс. П.С. и казал да отиде да запали микробуса, който бил в Железница и във връзка с това заедно със св. В.М.  отишли през нощта, но видели, че буса вече е запален на изхода на с. Железница и се прибрали. Подкрепят се тези показания на Св. Ц.  от Св. Дж., който дава показанията за същите факти, както и от показанията на св. М. , в които също свидетелства за участието си във всяко едно от тези действия съвместно със Св. Ц. ;

- Относно факта, че лицата които са намерени мъртви край Железница, за което чул от радиото и за които знаел, че са обявени за издирване, че същите лица той ги виждал с подс. В.К., знаел, че и тримата са от гр. Ч.б.. Виждал ги и пред кафе “К.” и в гр.Варна . Твърди също в показанията си Св. Ц. , че подс. В.К. бил много близък с две момчета от гр. Ч.б. и ги ползвал при някои от поръчките. Тези му показания се подкрепят от показанията на Св. Дж. който твърди, че В.Ф. и още едно лице от гр. Ч.б. са били близки на подс. В.К. и той ги е използвал за изпълнение на поръчки. Косвено се подкрепят и от показанията на св. П.Х., Д.  Т. , Т.Г., Г.П.и А.И. относно близките отношения на подс. В.К. с В.Ф.;

         Съвкупния анализ на показанията на този свидетел, които са подкрепени и проверени от другите доказателства по делото, както гласни, така и писмени, водят до извод, че същите са логически и житейски издържани, безпротиворечиви и следва да се приемат за достоверни. От показанията на този свидетел, съда извежда и факти които не са подкрепени от други доказателства по делото, но съда кредитира показанията на Св. Ц.  в тези им части. Съда намира, че следва да се има предвид спецификата на длъжността, която е заемал във фирмата на подс. П.С. и в частност работата, която е извършвал и задачите, които е изпълнявал във връзка с това. Ежедневният контакт с подс. П.С. като негов шофьор е дал възможността на Св. Ц.  лично да възприема факти и обстоятелства, които не могат да бъдат проверени по друг начин. Още повече, че същият се е ползувал, независимо от нискостоящата си длъжност в йерархията, с известно доверие, което доверие е дало основание на подс. П.С. да му възлага определени, конкретни задачи, като част от цялата престъпна дейност на групата или на такива за подготовка и организация при извършване на конкретни престъпления. От показанията на този свидетел относно начина на възлагане и изпълнение на тези задачи може да се прави извод и за конспиративността, както и за йерархична структура на организираната и ръководена от подс. П.С. престъпна група. Не без значение за достоверността на показанията на този свидетел е и факта, че в същите той откровено говори и за своето участие, като по този начин установявайки собствената си съпричастност и сам се уличава в извършване на престъпления. Ето защо съдът намира, че следва да се кредитират показанията му и в тези им части, за които той свидетелства а именно, че:

- заедно с подс. П.С. през пролетта на 2009г.,  пътували със служебното Ауди А8 до гр. Шумен, като по пътя спрели на комплекс „Белия кон”,  където подс. П.С. му разпоредил да отиде до близката бензиностанция “Петрол” и да закупи две предплатени карти на „Г.”, както и след като подс. П.С. приключил срещата си му казал да сложи една от СИМ картите в един апаратите, които се намирали в багажника в плик с мобилни апарати, които самият той взел от магазин за телефони.  След тази среща продължили пътя си за Шумен, като спрели на ресторант “Хепи” в близост до града и подс. П.С. му казал да го изчака и че ще отиде до Шумен с автомобила и след като се  върнал след около 30-40 минути, в бързината свидетелят си забравил якето, което след обаждане от подс. П.С. до неизвестно лице, след няколко дни якето стигнало до офиса. Подкрепят се тези му показания частично от показанията на св. Д.Й. в разпита му в съд. заседание на 25.01.2012 г.;

 - През пролетта на 2010г. подс. П.С. му наредил сам със служебен лек автомобил “Фолксваген пасат” № **** зелен на цвят, да отиде в посока гр. Велико Търново , на разклон за гр.Варна  и гр. Луковит и на бензиностанция “ШЕЛ”, да го изчака, тъй като подс. П.С. щял да пътува с друг служебен автомобил Ауди Q 7. Както и че при пристигането си влязъл в ресторанта, където имало един единствен клиент, при който отишъл влезлият след него подс. В.К.. А след пристигане на подс. П.С., подс. В.К. и това лице излезли от ресторанта и отишли при подс. П.С., който по късно извикал Св. Ц.  и му предали  пакет около 80 см навит в парцали, като му казали да го прибере в колата и да тръгне към София и да  прибере дадената му вещ у дома си. Твърди също, че установил, че пакета е тежък и на пипане разбрал, че това е автомат. На следващият ден подс. П.С. му разпоредил да даде един от служебните автомобили “Дачия Логан”, тип “баничарка” на подс. В.К. заедно с автомата, което той изпълнил;

-  по нареждане на подс. П.С. е предоставял служебни автомобили на подс. В.К.. През месец юни 2010г. по нареждане на подс. П.С. е взел ключовете за лек автомобил “Опел Астра” ****  синя на цвят, която била в базата на В.В. на околовръстния път гр. София , придвижил автомобила до кафе “К.”, откъдето да го вземе подс. В.К. и по късно разбрал, че този автомобил бил взет, както и ключовете за него;

-  след около месец отново по разпореждане на подс. П.С. се обадил на подс. В.К., за да разбере къде е автомобила, за да го прибере и от подс. В.К. разбрал, че е оставен някъде до пазара, в кв. Студентски град, блок 300 и  някой. Както и че след около месец  намерил автомобила в ж.к. “Младост”, където живеел подс. В.К., за което уведомил подс. П.С.. В тази им част се подкрепят от данните съдържащи се в Протокол за ВДС рег № ****;

-  по разпореждане на подс. П.С. изчакал пред кафе “К.” едно лице, което било шофьор на лицето В.В., по прякор “Д.”, който трябвало да му предаде пакет и на тази среща от това лице му бил предаден парцал, в който имало разглобен пистолет, който лично възприел и който съгласно разпореждането на подс. П.С. прибрал у дома си. А по късно, пак по разпореждане на подс. П.С. след около седмица предал въпросния пистолет на подс. В.К., за който пистолет подс. В.К. искал заглушител и за това накарал Св. Ц.  да пита подс. П.С. във връзка с този заглушител;

-  постоянно говорил с подс. В.К. по телефон, включително и по разпореждане на подс. П.С., като една вечер, седмица преди убийството на Ю.Г., което станало на 20.06.2010г. събота срещу неделя, подс. В.К. му е звънял и го накарал да се обади на подс. П.С. да го пита “дали ще работим”. Св. Ц.  се обадил на подс. П.С. и му предал думите на подс. В.К., на което подс. П.С. му казал да предаде на подс. В.К. “кажи му да почива” и той се обадил и предал думите на подс. П.С., на подс. В.К.;

-  придружавал  подс. П.С., като шофьор  на много срещи. При една такава среща в сграда където се намирал офис на Мултигруп, която се намирала на бул. България, при излизането на подс. П.С. не се качил в служебния автомобил, а в друг също марка БМВ брониран и потеглил, като му се е обадил да го чака пред магазин „С.“ на бул.”В.”, като пристигнал  подс. П.С., носел голям жълт плик, който бил в него още при излизането му от бизнес сградата. Както и че, в магазина подс. П.С. предал плика на Св. Ц.  и казал му да отиде в колата и там от плика да извади определена сума пари, по повод на което свидетеля възприел съдържанието на въпросният плик, в който имало голяма сума в евро, пачки от по 500, 200, 100 и 50 евро. След този магазин двамата се предвижили до офиса на фирмата в кв.”Лозенец”, на ул.”Л.”, където от същият този плик подс. П.С. дал на Св. Ц.  500 евро за мотоциклет. Свидетелят Ц. твърди, че това се случило на „Петров ден“ през 2010г. и по този повод от офиса са отишли в кафе “К.” където подс. П.С. поканил гости за именния си ден. Твърди също, че на празненството е дошъл и подс. В.К., който след кратък престой си тръгнал със същият този плик с пари, който по рано подс. П.С. предал на Св. Ц.  да го остави в колата. Подкрепят се в тази им част от данните съдържащи се в Протокол за ВДС рег №****;

- по разпореждане на подс. П.С. посетил същата сграда, където  пред асансьора на петия етаж му бил предаден запечатан плик, в който на пипане личало, че съдържа голяма сума пари. Този плик предал на подс. П.С..

Свидетелят В.М. в показанията си дадени в съд. заседание на 04.07.2011 г. твърди, че:

- работил е при подс. П.С. като шофьор както на съпругата и детето му, така и на самия него от м. септември 2009 г. до м. март 2010 г.  Подкрепят се тези му показания от показанията на Св. Дж., св. Л.Ц. . Подкрепят се макар и частично и от обясненията на подс. П.С. в които твърди, че св. М.  е работил при него като шофьор на съпругата му, някъде през м. февруари – март 2010 г. По същество отрича св. М.  да е бил шофьор на съпругата му или на него в предходен период. Съда не кредитира тези обяснения на подс. П.С., тъй като същите са в противоречие с показанията на Св. Дж. и Ц., а са и в интерес на подсъдимия, тъй като с отричане на времето през което е работил св. М.  при него, следва и физическата невъзможност през м. декември 2009 г. да е поръчвал на св. М.  закупуване на сим карти на чуждо име. А това обслужва защитната теза на подсъдимия С., поради което съда намира, че обясненията му в тази им част са израз на осъществяване правото му на защита. Косвено показанията на св. М.  се подкрепят и от доказателствата касаещи дадените три  поръчки от подс. П.С. за закупуване на СИМ карти в края на 2009 и началото на 2010 г., които факти се подкрепят и от данните на мобилния оператор за закупени СИМ карти от лицето В.;

- виждал е подс. Я.П. при срещи с подс. П.С. в кафе „К.”.  Подкрепят се тези му показания от показанията на Св. Дж., Ц., П. и Н., които в показанията си също говорят за възприети от тях такива срещи. Подкрепят се и от показанията на св. Б. Б.Й. който в съд. заседание на 24.11.2001 г. твърди, че е бил воден от подс. Я.П. при подс. П.С., като първия път е било през м. септември 2009 г.;

-  познава и подс. В.К. покрай подс. П.С.. Потвърждават се тези му показания и от показанията на Св. Дж., Ц. и П., както и от обясненията на подс. П.С. и К. относно познанството и срещите им;

-  подс. П.С. един път лично му е поръчвал и още два пъти чрез Св. Ц.  да закупува СИМ карти – предплатени на „Вивател”, но с уговорката тези карти да не са някой близък на подс. П.С.. Както и че е закупил на три пъти такива СИМ карти, първия път на 09.12.2009 г. на името на В.В. , които предал на подс. П.С., втори път – на 13.04.2010 г. отново на името на В.В. , които предал на подс. В.К. заедно с три мобилни телефона и трети път, след като вече не е работил при подс. П.С., които СИМ карти закупил от „Сити Център” и предал на Св. Ц. . А също и, че Св. Ц.  го е питал на чие име са закупувани тези карти, при което св. М.  го излъгал, че са на името на някаква фирма, а по късно му казал, че е купил част от тези СИМ карти на името на В.В. , а други на свое име. Както и, че преди първото задържане на подс. П.С. във връзка с убийството на Ю.Г., Св. Ц.  го е попитал на чие име е закупил тези СИМ карти и той му отговорил, че картите са закупени на негово мое и на името на В.В. . Тогава Св. Ц.  му предал думите на подс. П.С., че ако от полицията питат св. М.  за тези карти, да казва, че ги е закупил от непознато лице от „Магурата”. Показанията в тези им части се подкрепят от показанията на Св. Ц. , който в показанията си в съд. заседание на 30.06.2011 г. твърди за същите обстоятелства, като тук той говори , че само два пъти по нареждане на подс. П.С. е възлагал на св. М.  закупуване на СИМ карти. За трета такава поръчка този свидетел не излага показания, а и няма как, тъй като една от поръчките за такива карти е дадена лично от подс. П.С. на св. М. . Подкрепят се и от показанията на Св. Дж., който в разпита си на 04.01.2011 г. пред орган на досъдебното производство твърди, че разговорите в групата, между подс. П.С. и подс. В.К., а и с него самия са провеждани от „прави” телефони, които се използвали само за конкретна поръчка след което както мобилните телефони, така и СИМ картите за тях се изхвърляли. Тези показания на св. М.  и Дж. се подкрепят и от съдържащата се в справка с данни находящи се в СД към писмо № 10868/06.12.2010 г. на Вивател. От същата е видно, че на името на В.В. през м. декември 2009 г. са закупени 4 бр. СИМ карти, а  през м. април 2010 г. 3 броя. Именно от тези закупени през м. април се установява, че същите са активирани на 20.05.2010 г., контактували са изключително помежду си и същите са престанали да осъществяват разговори както по между си, така и по изключение с други абонати, на 20.06.2010 г. Също от справката за проведените между тези карти разговори се установява, че едната от тях преимуществено е била позиционирана в района на гр.Самоков, комплекс „Боровец”, с. Говедарци и с. Б.и., втората – в гр. София  и гр. Ч.б., а третата – в гр. Ч.б. и в края на периода също в района на Боровец и с. Б.и. ;

-  докато работел при подс. П.С. като шофьор управлявал автомобили “Субаро” и  “Фолксваген Пасат”. Тези показания се подкрепят от показанията на Св. Дж., Ц., В., А. относно ползваните от подс. П.С. автомобили;

-  виждал Д.Г.  и Г.Н. , като за Д.Г.  знаел от Ц. и другите хора около подс. П.С., че е изпълнявал поръчки за палежи, грабежи. Както и, че подс. П.С. е подарил на Д.Г.  лек автомобил “Голф” двойка, черен, за да може да се придвижва и да върши работа с нея. За работа, каквато му възложи П. , за палежи, такива работи. Показанията на св. М. в тези им части се подкрепят от показанията на Св. Дж., П., Ц.. Подкрепят се и от извършените разпознавания, при които Д.Г.  е разпознат като извършител на конкретни деяния или лице което ще изпълнява конкретна поръчка ;

     - в разговор с подс. В.К. последния му съобщил, че имал проблеми, че го били дърпали за някакво убийство защото някой от неговите момчета направил някаква глупост. Показанията на този свидетел за споделеното му от подс. В.К. се подкрепят от показанията на Св. Дж. който твърди, че подс. П.С. му споделил, че бил притеснен от задържането на подс. В.К. след убийството в Шумен, заедно с някаква жена и се притеснявал от полицията да не свържат подс. В.К. с В.Ф. и Г.Г. които също били от гр. Ч.б.. Косвено се потвърждават и от Протокол за ВДС рег. № **** в който е налично изявление на Св. Дж. за това, че подс. В.К. му казал, че се притеснява за жената, с която бил в Шумен, защото полицаите я били “налегнали”; тя видяла тези двамата, както и от Протокол за ВДС рег. № **** в който е налице изявление на Св. Дж., че след убийството на пострадалия Р. при  среща с подс. В.К., последния се изразил отрицателно спрямо подс. П.С. с думите „...Д., зор, зор, те ти зор”. Косвено се подкрепят и от показанията на св. Б. , както и от доказателствата относно полицейското задържане на подс. В.К. в гр.Варна , а също и от разпечатките на проведените разговори на телефоните на подс. В.К., както и телефон с №0893760490;

-  една вечер Л.  го събудил и по нареждане на подс. П.С. му казал да отидат и да запалят някакъв бус до с. Железница, както и че ходили до там, но видели, че буса бил запален и се върнали обратно в София. Показанията му в тези им части се подкрепят от показанията на св. Л.Ц. . Показанията на тези двама свидетели в тези им части са без противоречия и са последователни. Косвено се подкрепят и от показанията на Св. Дж. който твърди, че същата вечер по нареждане на подс. П.С. заедно със св. Л.Ц.  са взели въпросния бус от паркинг пред склада в блок * на Студентски общежития и са го закарали и предали на подс. Я.П.. А в подкрепа на тези пък показания на Св. Дж. са показанията на Св. Ц.  относно вземането на буса и предоставянето му на подс. Я.П.;

- Твърди в показанията си, че е виждал Ф.  на рожден ден на подс. П.С.. Твърди със сигурност, че е виждал лицето В.Ф., но не е налице категоричност в твърдението за повода по който го е видял – рождения ден на подс. П.С., както и дали това е било през 2009г. или 2010 г.. След като съда кредитира показанията на св. Н., че когато той е работил във фирмата за минерална вода още през 2008г., св. М.  е бил около тях – хората работещи там, то  житейски логично е, той да е виждал В.Ф. в началото на 2009г.

Свидетелят С.П. показанията си дадени в съд. заседание на 04.07.2011 г., както и в показанията дадени на досъдебното производство от  досъдебното производство на разпита му от 10.02.2011г. пред разследващ орган в приобщените им части в които твърди, че:

        - по предложение на Св. Дж. е ходил заедно с него и св. П. през м. февруари 2008 г. да следят едно лице за което Св. Дж. му казал, че носело със себе си голяма сума пари и да му вземат парите, като информацията за този човек му била дадена от подс. П.С.. Обяснява и за това, че офиса на този човек бил в кв. Модерно предградие „... във висока сграда със заведение за хранене най-отгоре”, както и, че човека когото трябвало да проследят управлявал сив на цвят Фолксваген Туарег. А също и относно начина на проследяване на това лице – при първия опит го изпуснали, а при втория – казва кой от тримата с кой автомобил е бил, как са установили адреса където живее лицето, както и че в деня в който установили адреса му, този човек взел от едно училище детето си, а също и с какви автомобили е осъществено това проследяване – „Опел Астра” тъмно синя и черен „Фолксваген Голф3”. Показанията на този свидетел се потвърждават от показанията на Св. Дж. и П. в които също се съдържат твърдения за осъществено проследяване на лице, което имало офис в квартал „Модерно предградие” в гр. София  и управлявало автомобил „Фолксваген Туарег” сив на цвят, за това, че първия път при проследяването на това лице са го изпуснали, а при втория опит са успели да го проследят. Също и за това, че при втория опит св. П.е управлявал л.а. Фолксваген Голф”, а Св. Дж. и П. са били в автомобила Опел Астра, както и че прибирайки се, това лице е спряло до училище и е взело детето си от там и се придвижил до адреса си в кв. Люлин. Тук съда намира, че са налице противоречия в показанията на тримата свидетели относно това дали Св. Дж. е бил сам когато е отишъл при св. П.да го увещава да се включи в проследяването или е бил със св. П., относно това колко пъти е идвал до домът му да го вземе и с какъв автомобил е бил и в колко дни е било осъществено проследяването. Налице е и противоречие относно това дали Св. Дж. е давал някакви пари на св. П.за участието му в това проследяване. Съда приема, че показанията и на тримата свидетели са взаимно подкрепящи и допълващи се по основния факт – извършване на проследяването, кой от тях в кой автомобил е бил при това проследяване и как е установен точно адреса на следеното лице, като показанията на св. П. съдържат повече детайли относно горните действия по проследяването на лицето и именно това е причината за възникналите противоречия. По отношение факта дали Св. Дж. е казал на св. П., че информацията за човека с куфара с парите му е дадена от подс. П.С., св. П.при разпита си от досъдебното производство твърди, че именно Св. Дж. му е съобщил този факт. При разпита си в съд. заседание твърди, че не знае от къде Св. Дж. има информацията за човека с парите, както и че в разговорите водени със Св. Дж. при осъществяване на това проследяване, не е споменавано името на подс. П.С.. При прочитане показанията на св. П. от досъдебното производство, за този факт, заявява, че не си спомня, но може и да му е съобщил Св. Дж. този факт. Поради съда намира, че следва да се кредитират показанията на св. П. от досъдебното производство в тази им част. Съда кредитира показанията на св. П. от досъдебното производство в частта им относно времето когато е осъществено това проследяване – м. февруари 2008г., тъй като в съд. заседание свидетеля заявява, че това било през зимата преди 2-3 години, тъй като се потвърждават и от показанията на Св. Дж. и П.;

      -  в деня на убийството на Б.Г. е минал покрай мястото на убийството и е видял, че имало полицейски ограждения, а в огражденията бил и автомобила Фолксваген Туарег, който преди това са проследявали със Св. Дж. и П., а по късно от медиите разбрал, че това е автомобила на убития Б.Г.. Съда намира, че следва да се кредитират показанията на този свидетел в тези им части от досъдебното производство. Подкрепят се тези показания от доказателствата по д.п.№154/08г. на СДП от които се установява, че пострадалия Б.Г. е убит във входа на блока в който живее, а пред входа на същия този блок в деня на убийството, пострадалия е паркирал управлявания от него „Фолксваген Туарег”.

Свидетелят К.Б.Н.  показанията си дадени в съд. заседание на 23.11.2011г., както и в показанията дадени на досъдебното производство от досъдебното производство на разпита му от 20.10.2010г. пред съдия в приобщените им части, в които твърди, че:

- е работил във фирмата за дистрибуция на минерална вода още преди същата да бъде закупена от подс. П.С., както и че продължил да работи и след като подс. П.С. станал собственик на тази фирма. Показанията в тези им части се подкрепят от показанията на Св. Дж., В.М., Г.П. и обясненията на подс. П.С. дадени в съд. заседание на 04.07.2011г. Потвърждават се от разпечатка на НОИ за регистър на трудовите договори на „В.1“ЕООД от която се установява, че този свидетел има регистриран трудов договор от 24.09.2007г. до 01.11.2008 г.;

           - в същата фирма са работели Св. Дж., Г.П. още от началото на 2008 г. Потвърждават се показанията му и от показанията на Св. Дж., П., Ц., както и от обясненията на С.;

  -  когато св. П. е започнал работа в тази фирма в началото на 2008 г. е спял в склада за минерална вода в бл. * на Студентски общежития, в който през същата 2008г. е виждал взривно устройство. Показанията в тази им част се подкрепят от показанията на Св. Дж., П., Л.Ц.. По отношение на взривното устройство съда намира, че следва да се кредитират показанията на свидетеля както от съд. заседание, така и тези от досъдебното производство, тъй като същите се допълват и в съд. заседание по отношение противоречие констатирано от съда, свидетеля заявява „...Видял съм го. Не съм го намерил. Значи, той ми го е показал и съм го видял с капсул – детонатор”;

            -  Св. Дж. му е казал, че бил дясната ръка на подс. П.С.. Тези показания на свидетеля се подкрепят, макар и косвено и от показанията на този свидетел в частите им в които твърди, че Св. Дж. по всички въпроси се е обръщал към подс. П.С., че както от Св. Дж., така и от св. П. е научил, че поръчките за палежи и побои са давани от подс. П.С. на Св. Дж., който да ги възлага за изпълнение на отделни лица и това св. Н. е възприемал лично, присъствайки на телефонни разговори между Св. Дж. и подс. П.С., както и конкретни разпореждания за определени поръчки възлагани както на св. П., така и на самия него. Подкрепят се и от показанията на Св. Дж., П., Ц., М.. И макар част от тези показанията отнасящи се до дадени поръчки за деяния с негово участие, да не се отнасят за включени в обвинителния акт вторични престъпления извършени от групата, то същите се потвърждават от показанията на останалите свидетели;

        -  лицето Д.Г.  е единия от изпълнителите на поръчки за побои и палежи в групата и това го е научил от св. П. и Дж.. От последния в определени случаи Д.Г.  е получавал поръчки. Подкрепят се тези показания от показанията на Св. Дж., Г.П., а косвено и от показанията на св. Л.Ц.  и В.М.. Подкрепят се и от събраните по делото доказателства от които се установява, че извършител на нанесения побой над св. П. през 2007 г., взрива на магазина на П. , палежите на магазините на П.  и Б., както и побоя над Л.  е лицето Д.Г. ;

        -  при преминаване заедно със св. П. след убийството на Б.Г. в близост до блока на пострадалия, което обстоятелство му било известно от медиите,  св. П. му споделил, че „..това е блока на човека когото са следили и по късно бил убит от подс. В.К.”. Подкрепят се от показанията на Св. Дж., П. и П. които твърдят в показанията си, че са извършвали проследяване на пострадалия Г. в началото на 2008 г. По отношение името на Б.Г., съда намира, че в съд. заседание този свидетел твърди, че минавайки покрай блок в ж. к. „Люлин”, св. П. му е казал, че това е блока на Б.Г. когото са следили и по късно бил убит от подс. В.К.. На досъдебното производство по отношение името на въпросния човек, свидетеля сочи, че това бил доверен човек на Х.К. . Съда намира, че не е налично противоречие в показанията на този свидетел, тъй като в съд. заседание свидетеля Н. е заявил, че по късно е научил от пресата, че този доверен човек на Х.К.  е Б.Г.;

        - е имал влошени отношения със Св. Дж. и П. основаващи се на финансови взаимоотношения с негативен резултат за самия Н.. Съда приема, че тези отношения не са намерили отражение в показанията на св. Н. и този извод може да се направи от факта, че показанията му за фактите за които той свидетелства кореспондират с показанията на Св. Дж. и П., потвърдени и от други доказателства събрани по делото. Същите са взаимно допълващи се и не са налице противоречия по съществените факти. Поради това съда кредитира показанията на св. Н.. В подкрепа на кредитирането им е и обстоятелството, че давайки тези показания св. Н. уличава сам себе си в извършване на престъпление.

Свидетелят Р.Д.  в показанията си дадени в съд. заседание на 23.11.2011г., както и в показанията дадени на досъдебното производство от досъдебното производство на разпита му на  23.09.2010г., 14.04.11г. пред орган на досъдебното производство и на 20.04.2011г. при проведена очна ставка със Св. Дж., както и от 23.09.2010г., 22.10.2010г и 14.04.2011г. пред съдия пред съдия, в приобщените им части, твърди, че:

         -  Св. Дж. е идвал в гр.В. Търново  два пъти – първия път преди побоя над Л.  и тогава бил с черен на цвят лек автомобил Мерцедес и за това му се обадил подс. П.С. да го настани в хотела в гр.Дряново. Както и, че се срещнали същия ден и показал на Св. Дж. кантората на Л.  и автомобила му, който бил спрян до кантората, както и че Св. Дж. му заявил, че търсел правна помощ.   

         По отношение тези факти св. Д. в показанията си в съд. заседание на 07.02.2012г. твърди, че подс. Г.В. не му е възлагал да посреща хора изпратени да вършат някаква работа в гр.В  Търново, че не се е срещал със Св. Дж. в комплекс “И.” с. Арбанаси, че не е посрещал хора изпратени от подс. П.С. да ги настанява в комплекс “И.”, че св. И.С. му звъняла по телефон да го моли да покаже кантората на Л.  на гост на Парк хотел Дряново, но не бил Дж., а друго лице. Съда намира, че показанията на св. Д. в тези им части не следва да се кредитират, тъй като същите са в противоречие с показанията му от досъдебното производство, а именно: При разпита му от 14.04.2011г. и на 20.04.2011г. пред орган на досъдебното производство, от 14.04.2011г. пред съдия твърди, че Св. Дж. е идвал в гр.В. Търново  два пъти – първия път преди побоя над Л.  и тогава бил със лек автомобил Мерцедес черен на цвят и за това му се обадил подс. П.С. да го настани в хотела в гр.Дряново, а също и че се срещнали същия ден и показал на Св. Дж. кантората на Л.  и автомобила му, който бил спрян до кантората, както и че Св. Дж. му заявил, че търсел правна помощ. В показанията си от 23.09.2010г. пред орган на досъдебното производство и от същия ден при разпита му пред съдия е заявил, че на шофьора на подс. П.С. е  показал офиса на пострадалия Л., когато Св. Дж. бил настанен в хотела в гр.Дряново. Същите факти твърди и при проведената очната ставка на 20.04.2011г. на досъдебното производство. В подкрепа на показанията му в тези им части са и показанията на Св. Дж., който твърди, че е бил изпращан от подс. П.С. в гр.В. Търново  и се е срещал със Св. Р.Д., който му показал кантората, автомобила и жилището на пострадалия Л.. Подкрепят се и от показанията на св. П. който твърди, че знае, че  подс. П.С. е изпращал Д.Г.  и Г.Н.  да нанасят побои над лица в гр.В. Търново , че подс. П.С. възложил на Св. Дж. да отиде заедно със св. П. в гр.В. Търново  за взривяване автомобила на пострадалия Л.. Поради това съда приема, че следва да се кредитират показанията на Св. Р.Д. в тези им части дадени на досъдебното производство. Основание за това дава и твърдението на св. И.С. в показанията си в съд. заседание в които твърди, че не е изпращала на св. Д. гости на хотел “Д.”, за да им показва кантората на пострадалия Л.;

 -  е ходил на среща в хотел „ Марица” гр. Пловдив и е предал плик на подс. П.С., в който имало пари и, че плика му е донесен от подс. П.А. който пристигнал в тъмнозелен лек автомобил “БМВ”. Както и, че подс. Г.В. му се обадил и казал да отиде в хотел „Марица” в гр. Пловдив на среща с подс. П.С., като подс. П.А. щял да му донесе нещо което да го предаде на подс. П.С.. Както и, че подс. П.С. бил с шофьор, на който той е показвал кантората на пострадалия Л..

По отношение тези факти св. Д. в показанията си в съд. заседание на 07.02.2012г. твърди, относно срещата в хотел „Марица” в гр. Пловдив, няколко факта. Първо, че е ходил в хотел „Марица” гр. Пловдив където се е срещнал с подс. П.А., който дошъл с джип и му предал нещо и той дал това нещо на подс. П.С.. Второ - че това е станало през 2007-2008 г., а по късно твърди, че срещата била през 2008 г. и на края, че не си спомнял на тази среща да е предавал плик на подс. П.С.; Трето -  че това нещо било затворен плик и той не видял какво имало в него; Четвърто – че си бил уговорил срещата с подс. П.С. седмица или две преди самата среща; Пето – че не знае дали подс. Г.В. е знаел за тази среща; Шесто – че обяснил на подс. П.С., че този плик го е донесъл подс. П.А. и го дал на св. Д. да го предаде на подс. П.С.; Седмо - че подс. П.С. на тази среща бил сам. В тези им части съда намира, че показанията на Св. Р.Д. не следва да се кредитират. Те са в противоречие с показанията му дадени на досъдебното производство, при разпита му от 23.09.2010 г., 22.10.2010 г. и 20.04.2011 г. пред съдия, както и при разпитите му от 14.11.2011 г. и 23.09.2010 г. пред орган на досъдебното производство в приобщените им по съответния ред части в съд. заседание в които твърди, че: Първо е ходил на такава среща в хотел „Марица” гр. Пловдив и е предал плик на подс. П.С., за който плик първо казва, че не знаел какво има, а след това казва, че знаел, че в плика има пари; Второ – че плика му е донесен от подс. П.А. който пристигнал в тъмнозелен лек автомобил “БМВ”; Трето, че подс. П.С. бил с шофьор, на който той е показвал кантората на пострадалия Л.; Четвърто, че му се обадил подс. Г.В. и му казал да отиде в хотел „ Марица” в гр. Пловдив на среща с подс. П.С., като подс. П.А. щял да му донесе нещо което да го предаде на подс. П.С.; Пето, че подс. П.А. му казал да предаде плика на подс. П.С.. Показанията на Св. Р.Д. от досъдебното производство в тези им части се потвърждават от показанията на Св. Дж., който твърди за такава среща в хотел „Марица” в гр. Пловдив, че е откарал там подс. П.С., че е дошъл Св. Р.Д. и се е срещнал с него, а след като подс. П.А. пристигнал на паркинга пред хотела с тъмнозелено БМВ, Д. взел плик от него и го предал на подс. П.С.. Подкрепят се и от данните за негови твърдения по тези факти съдържащи се в Протокол рег. №*****, Протокол за ВДС рег. №****, Протокол за ВДС рег. №****, както и твърденията на Св. Дж. по тезци факти, съдържащи се в Протокол за ВДС рег. №****, Протокол за ВДС рег. №****, Протокол за ВДС рег. №***, Протокол за ВДС рег. №***. Поради това съда намира, че тези показания следва да се кредитират. От друга страна, преценени в съвкупност тези показания с другите доказателства касаещи даването на поръчка от подс. Г.В. на подс. П.С. за убийството на Л. , за убийството на Р., доказателствата относно причините за тези убийства, налагат извод за правдоподобност на тези показания като още едно основание те да се кредитират.

Свидетелят С.И. в съдебно заседание на 22.07.2011г. дава показания относно това, че по време на престоя си в ОС”ИН”, Сектор „Арести” гр.Варна  през есента на 2010г. при него в килия № 16 бил настанен подс. В.К., който в разговор с него и св. С.С. разказал, че:

- Бил задържан във връзка с убийствата на П.Л. и Р.Р., както и, че бил близък приятел с подс. П.С. на когото бил дясната ръка;

- Бил добър координатор и за две седмици можел да проследи дадено лице чието убийство е възложено и установи местоживеенето, навиците му и маршрути и средства за придвижване;

- Убийството на Л.  било извършено от В.Ф., а той му бил шофьор, както и, че за подготовката на това убийство, подс. П.А. им помогнал да установят навиците на Л. ;

- По време на престоя на подс. В.К. в ареста в гр.Варна , той е контактувал с него и св. С.С. и не е контактувал със св. Д.П.;

 - Също при престоя си в ареста подс. В.К. казал, че неговата голяма грешка да го свързват с убийството на Р.Р., че в него са намерили сим карти, които лично той е купил от магазин в гр. Ч.б.;

- За извършителите на убийството на Р., подс. В.К. казал, са негови комшии Г.Г. и В.Ф. с които се видял в гр.Варна  до хотел „ Ален мак” след убийството, както и че тогава бил с приятелка която видяла, че той разговарял с извършителите на убийството и след това дала показания в полицията за тази среща;

- За извършителите казал също, че били допуснали много голяма грешка, защото са отишли с личен автомобил – който бил на брата на Г.  и след убийството на Р. свидетел е записал номера на автомобила на местопрестъплението, което са извършили;

- Ползвали три сим карти при убийството на Р.. С едната е разговарял с П.С.– С., с другата разговарял с В.Ф..;

- Докато пътували с приятелката си през това време е кореспондирал с Ф. и Г. по телефона, а по късно се срещнал с тях;

- След убийството са закарали В.Ф. и Г.Г. в някаква хижа. За целта се бил обадил на подс. Я.П., който да се свърже с някакъв си Р., който да осигури за около 10 дена да ги приберат някъде;

 - За убийството на Р.Р., някакъв бизнесмен от гр. Велико Търново  е заплатил сумата от 30 хиляди лева както и, че за убийството на П.Л. за взели 30 хиляди лева от същия бизнесмен;

- Подс. П.С. му бил разрешил той да определя хората, които да извършват тези поръчки, защото му имал пълно доверие.

Твърди в показанията си още, че по време на престоя си в ареста при него, св. С.С. и Д.П. бил настанен и подс. Г.В.. Като същия по време на престоя си в килията разказал на свидетеля, че:

- Поръчал П.Л. да бъде пребит срещу сумата от 20 хиляди лева;

- След това е поръчал на подс. П.С. и подс. В.К. да убият П.Л. и Р.Р., защото били изнагляли и двамата и искали много пари, а той им бил платил каквото трябвало да плаща, но те продължавали да искат още пари. Поради тази причина той ги поръчал на П.С.и на В.К. да ги убият, за да не им дава повече пари;

- Платил за тези убийства по 30 хиляди лева.

Свидетелят С.С. в съдебно заседание на 30.11, 01.12 и 02.12.2011г. дава показания относно това, че:

- При престоя си в ареста гр.Варна , на 02.11.2010 г. в същата килия при тях и Д.П. бил настанен подс. Г.В.. Както и че след като установили близък контакт с него той разказал на св. С. и св. И., че бил близък приятел с подс. П.С. и контактите им  възникнали покрай спорта сумо;

- Подс. Г.В. разказал за контактите си с пострадалите Р.и Л.  и отношенията си с тях свързани с „Т.Б. ”, както и за проблемите които имал с Л. и Р.; като описал Л. и Р. като предатели, бил им бил платил, но те искали още пари;

- Подс. Г.В. разказал на този свидетел и св. С., че възложил на групата на подс. П.С., като го нарекъл по име и с прякор „С.”, побой и убийството на Л. , като платил за тези поръчки и по този начин си решил проблемите с Л.  завинаги. Показанията на този свидетел се подкрепят от показанията на св. И.и П.;

- Подс. В.К. също престоял в килията в която бил той и св. С.И. и Д.П.;

- При този си престой подс. В.К. казал на св. И., че неговата голяма грешка, поради която го свързват с убийството на Р.Р. е, че лично той е купил трите сим карти, с които е говорил с убийците на Р.;

- Казал също така, че извършителите на убийството били негови комшии, като казал и имената им – Г. и В. , както и, че в деня на убийството се е чул с тях и се видели на хотел “Ален мак”, който се намира в комплекс “Златни пясъци”.

- Споделил също така, че в деня на убийството на Р. с него била негова приятелка, която е била дала показания срещу него за срещата между К. и убийците на Р.

- За извършителите на убийството на Р.Р. казал, че били много големи глупаци и как можело да отидат да вършат убийство с техен автомобил и това бил автомобилът на брата на Г.;

- При престоя си подс. В.К. казал, че лично е измислил как да стане убийството на Р.Р., като са го следили с няколко човека от тяхната група и лично бил избрал мястото, където да се стреля, но те двамата объркали нещо.

Показанията на св. И. и С. се подкрепят от показанията на св. Б.  относно провежданите телефонни разговори на подс. В.К. докато пътували за гр.Варна , както и за срещата му с В.Ф. и Г.Г. до хотел „Ален мак”. Подкрепят се косвено от показанията на св. Г.П., А.И., Й.Д., Д.Г., Т.Т. относно това, че подс. В.К. се е познавал и често е контактувал с В.Ф. и Г.Г., както и че Г.  често е ползвал автомобила на брат си – Д.Г.. Подкрепят се косвено и от показанията на Св. Дж. който твърди за заплащане на подс. П.С. в гр. Пловдив на втори транш за разрешаване проблемите с Л. и Р., от показанията на св. Л. който твърди, че подс. П.А. му казал, че имали група която била „желязна” и можело да дадат на нея поръчката за убийството на Л. , както и че това била групата на подс. П.С.. Подкрепят се и от свидетелите от Шумен които видели автомобила на Ф. и Г., от извършените разпознавания при което св. М. и анонимен св. № 1 са разпознали В.Ф., а св. С.С. е разпознала също В.Ф. като лицето стреляло по Р.Р., св. В.Г. , анонимен св. № 4, св. Н.С. и подс. Р.С. които са разпознали В.Ф. и Г.Г. като лица пребивавали на хижа “В.”, а част от тях и че тези лица са доведени от подс. Я.П., както и са разпознали подс. В.К. като лицето което е дошло на хижа „В.” заедно с подс. Я.П. и са взели Ф. и Г.. Подкрепят се показанията на двамата свидетели и от данните съдържащи се в протоколи за ВДС рег. №**** и рег. №**** относно това, че са водили разговори по време на този престой и подс. Г.В. и той им споделял за отношенията си с подс. П.С. и с пострадалия Л.. Подкрепят се и от изисканите писмени доказателства от ОС”ИН”, Сектор „Арести” гр.Варна  – справка №7364/24.11.2010 г. от ОСИН Варна, писмо на ОСИН Варна № 8493/16.10.2012 г., както и от разпечатките на разговорите на мобилни абонати с № 0893760445, 0893760455 и 089376455.

Свидетеля П.Л.в показанията си в съдебно заседание на  05.07. и 06.07.2011 г., както и на досъдебното производство, твърди, че:

- Подс. Г.В. му е предложил да убие пострадалия Л. като му обещал за това 25 000 лв.

- По късно подс. П.А. е повторил предложението на подс. Г.В., като е казал, че имали група на която можели да дадат поръчката и която била „желязна” и това било групата на подс. П.С.. Показанията на този свидетел в тези им части се потвърждават от показанията на св. Ц.Н. , Ц.М., А.Н., В.К., Г.Ц., Я.С. които твърдят, че св. Л. им е казал за отправеното му от подс. Г.В. предложение да убие П.Л. срещу 25 000 лв.

Горепосочената фактическа обстановка се изяснява и от показанията на свидетелите имащи отношение към извършените вторични престъпления от ОПГ, както следва показанията на св. П., Н.А., Ф.Ф. , частично и св. К.П.  по отношение нанесения на П.  побой, запалване на магазина и взривяването му; Показанията на св. А.Б. относно палежа в магазина му; Показанията на св. П.Л., А.Л. , А.Н., В.К., Г.Ц. относно нанесения побой на П.Л.; Показанията на св. Н.Л.Г., Х.К. , Я.П., К.С., Б.М., Ю.П. , Б.В., К.С., Е.Д., Д.Х., Н.Н., И.К., Б.И. относно убийството на Б.Г.; Показанията на св. А.Л., анонимен св. № 1, Н.М., П.Л., Ц.Н., Г.Ц., А.Н., Я.С., В.К., П.Л., Г.Г., С.К., А.М., М.М. и Ц.М. относно убийството на П.Л.. Показанията на св. Ц.Ц. , П.С., К.М., С.Й., Н.Б., А.В., С.Т., С.С., С.С.,И.С., В.К.В., Д.Ж., Д.Й., Т.Т., Л.М.-Р., П.Л., С.С., В.В., М.В., Н.С., В.Г., анонимен св.№4, В.В., Д.Д., Я.П., Р.К., Д.А. по отношение убийството на Р.Р..

Писмени доказателствени средства

Писмени доказателствени средства – посочени за всяко едно от престъпните деяния за които съда приема, че са осъществени от ОПГ

          Протоколи за разпит на свидетели от досъдебното производство – прочетени и приобщени по съответния ред.

Протокол за следствен експеримент от 24.03.2011г. св. Г.П. показва къщата на св. Л. – т.1а, л.81

Протокол за следствен експеримент от 24.03.2011г. св. Г.П.  показва парк-хотел „ Д.” – т.1а, л.82;

         Протокол за разпознаване от 20.03.2011г.  св. Г.П. на св. Л. - т.10 л. 122-123

         Протокол за разпознаване от 21.09.2010г. от св. Г.П.  на подс. П.А. - т.10 от д.п. л.80-82;

          Протокол за следствен експеримент от 24.03.2011г. св. Г.П. показва кантората и паркинга на който е бил спрян автомобила на Л.  – т.1а, л.83;

          Протокол за ВДС рег. №***,

Протокол за ВДС с рег. №***

Протокол рег. №***,

Протокол рег. №***,

Протокол рег. №***,

         Протокол за ВДС рег. №***,

Протокол за ВДС рег. №***,

Протокол за ВДС рег. №***

Протокол за ВДС рег. №***,

Протокол за ВДС рег. №***.

Протокол за ВДС рег № ***;

Протокол за ВДС рег №***;

Протокол за ВДС рег. №*** и

Протокол за ВДС рег. №***.

Писмени доказателства

         Справка от Централна база данни – МВР относно собствеността на л.а. „Опел Астра” с рег.№ ***– т.8 л.183;

        Удостоверение за наследници на Г.Ц.Н. №000902/11.10.2010 г. от Общ. Бургас – т.8а л.94;

         Удостоверение за наследници на Д.В.Г. №002080/14.10.2010 г. Общ. Самоков – т.8а л.96;

         2 бр. заверени копия от протоколи за разпит на Б.Б.Й. по  д.п. 429/ 2010 г. РУП Самоков – т. 12 л.5051-5058 от с.п.;

         Писмо №11-00-2 07.03г. на Администрация на Президента на Р.България – относно подс. П.С. – т.16 л.6627 от с.п.;

         Писмо №227-00-5/0.03.2012 г. на Председателя на НС на Р.България относно подс. П.С. и приложения – т.17 л. 7394-7402 от с.п.;

          Свидетелство за съдимост на С.Д.И. – т.18 л.7668-7673 от с.п.;

           Свидетелство за съдимост на С.Г.С.– т.18 л.7681-7684 от с.п.;

            Писмо №06-00-17/3/11.05.2012 г. на МФВС относно подс. П.С. ведно с Решение на СГС и копие на договор – т. 18 л. 7757-7761 от с.п.;

            Писмо №1607/10/11.05.2012 г. на РП-Варна относно образувани преписки и д.п. срещу С.И. и С.С. – т.18 л.7871 от с.п.

             Криминалистическа справка на ОП – Варна относно С.Д.И. и С.Г.С.– т. 19 л.8121-8126 от с.п.;

            Писмо №І-14485/28.05.2012 г. на МВР – относно премахване на ниво класификация на записите от СРС – т. 19 л.8989-8994 от с.п.;

            Писмо № 4135/17.05.2012 г. на ОС”ИН” Варна относно проведени срещи и свиждания на С.И. и С.С., ведно с копия на „ Записка за разпит” – т. 19 л.9033-9077 от с.п.;

            Писмо №Адм704/04.05.2012 г. на СРП относно д.п. срещу В.М. – т. 19 л.9150 от с.п.;

           Писмо №1607/12.06.2012 г. на РП-Варна относно образувани преписки и д.п. срещу С.И. и С.С. – т.20 л.9189 от с.п.;

           Писмо №1466/15.06.2012 г. на ОП-Варна относно С.И. и С.С., ведно с приложени справки от РП-Варна-3 бр. , РП-Девня и Провадия – т.20 л.9366-9375 от с.п.;

          Писмо № КН – 253 – 09 – 119/ 29.06.2012г. на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта относно участието на П.С., като извънщатен сътрудник – т.21, л.9623 от с.п.;.

          Писмо № 5592/ 2010 от 20.06.2012г. от СГП относно липса на висящи дела в СГП срещу С.Д.И. – т.21, л.9746 от с.п.;

         Писмо № 12177–1/12.06.2012. на ГДБОП относно криминалистически регистрации и заявителски материали на подсъдимите П.В.С., В.П.К., Я.Х.П., Г.В.В. , П.С.А., Р.Г.С.  – т.21, л.9748 – 9754 от с.п.;

         Писмо от РП- Радомир № 0018/2011 от 13.07.2012г. ведно с писмо от РУП – Радомир до РП – Радомир за образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.144, ал.3 от НК с пострадал Б.Х.Д., Постановление за спиране на досъдебно производство на РП-Радомир от 18.02.2011г. – т.22, л.10027-10032от с.п.;

         Справки от Търговския регистър за “В.б.” ЕООД гр. София  – т.23, л.10343 – 10350 от с.п.;

         Писмо от ОС “ИН” гр.Варна  рег. № 6393/25.07.2012г. ведно с копие на страница от дневник за престой на открито на задържаните лица – т23., л.10443-10445 от с.п.;

         Писмо от ДАНС № ПН – 1223/25.07.2012г. относно посещения на С.Д.И. в сградата на ДАНС гр. София  през 2009г. т.23, л.10447 от с.п.;

         Справка от ОДМВР-Шумен с изх. № 15097/27.07.2012г. относно задграничните пътувания на Я.Х.П., К.Я.Й. и А.Я.Й. за периода 01.01.2008г. до  м.септември 2009г.– т.23, л.10450-10457 от с.п.;

         Докладна записка с рег. № 1968/01.08.2012г. на Дирекция “Международно оперативно сътрудничество” при МВР относно информация за преминаване на българо - сръбската граница на К.Я.Й., Я.Х.П., П.В.С. и  Б.Х.Д. за периода 2008-20009г. – т.24, л.10783-10785 от с.п.;

         Докладна записка с рег. № 19087/31.07.2012г. на Дирекция “Международно оперативно сътрудничество” при МВР относно времето и начина на съхранение на информация в министерството на вътрешните работи на Р.Сърбия за преминаване на техните граници – т.24, л.10786-10787 от с.п.;

         Справка № 2590/2010 от 02.08.2012г. от ОП- София за липси на водени наказателни производства срещу Б.Х.Д. – т.24, л.10893 от с.п.;

         Справка № ДС 12701/31.07.2012г. от сектор “БДС” при СДВР съдържаща данни за задгранични пътувания на Б.Х.Д. за периода 01.07.2007г. до 31.12.2009г.- т.24, л.10893 от с.п.;

         Справка № 7295/02.08.2012г. на СГП за липса на образувани досъдебни производства срещу Б.Х.Д. – т.24, л.10936;

         Справка № адм./209 от 03.08.2012г. на СРП за образувано и водено срещу Б.Х.Д. досъдебно производство- т.24, 10937 от с.п.;

         Справка № 7371/12 от 10.08.2012г. от СГП за липса на образувани и водени досъдебни производства срещу Б.Х.Д. – т.24, л.10963 от с.п.;

         Свидетелства за съдимост на подсъдимите – т.24, л.10995 – 11006 от с.п.;

         Справка № 39417/20.08.2012г. на ГД ”Гранична полиция” за задграничните пътувания на лицата Я.Х.П., К.Я.Й., А.Я.Й., Б.Х.Д. за периода 26.09.2009г. до 30.09.2010г. и за П.В.С. за периода от. 01.01.2008г. до 21.09.2010г. – т.24, л.11046-11068 от с.п.;

         Справка с изх. № 4414/2012 от 25.09.2012г. на ОП- София относно водено досъдебно производство срещу лицето Г.П.П.  – т.25, л.11359 от с.п.;

         Справка с рег. № 15934/26.09.2012г. на РП-София относно повдигнато обвинение на лицето Г.П.П.  – т.25, л.11358 от с.п.;

         Справка с рег. № 8212/2012 от 25.09.2012г. на СГП за внесен обвинителен акт срещу Г.П.П.  – т.25, л.11361-11362 от с.п;

         Справка № 1027/09 от 01.10.2012г. относно образувани и висящи дела срещу подс. В.П.К. – т.26, л.11527-11528 от с.п.;

         Писмо на ОС “ИН” гр.Варна  с рег. № 7967/28.09.2012г. ведно с инструкция за особеностите на пост № 4 за охрана на задържаните лица при престой на открито – т.26, л.11529-11531 от с.п.;

         Свидетелства за съдимост на Б.Х.Д. и Г.П.П.  – т.26, л.11544-11547 от с.п.;

         Справка от Българска Федерация по сумо с изх. № 392/04.10.2012г. за участие на подс. П.В.С. в международни турнири по сумо; Заповед № 08/01.10.2008г., Заповед № 07/18.09.2008г., Заповед № 05/16.06.2008г., Заповед № 03/18.04.2008г., Заповед № 4/27.05.2008г., Заповед № 02/01.04.2008г., Заповед № 4/07.07.2009г.  на изп. Директор на БФС; Схема на европейско състезание по сумо- 02.09.2006г.; Справка за полети на П.В.С. – м.май-юни.2006г.; Схема на европейско състезание по сумо 2007г.; Схема на световно първенство по сумо – Тайланд 2007г.; списък на участниците на състезание по сумо- Полша 2009г.; схема на европейско състезание по сумо 2009г.; Заповед № 120/20.04.2010г и Заповед № 82/04.03.2010г. на Генералния Секретар на БФС; Заповед и списък на българският отбор по сумо – т.26, л.11737-11758 от с.п.;

         Писмо от ОС”ИН” гр.Варна  № 8150/04.10.2012г. относно факта, че не са налични записи на охранителни камери от дата 02.11.2010г. – т.27, л.11848 от с.п.;

         Заверени касови бонове – 2/два/ бр. от 22.02.2008г и 23.02.2008г. с издател ДЦ ”Ф.” ООД гр.Варна  - т.27, л.11991 от с.п.;

         Идейна програма за развитие на спорта сумо в България –т.27, л.11992-11995 от с.п.;

         Схеми на участниците в световен сумо шампионат за 2007г. и 2008г. – т.27, л.11996-11997 от с.п.;

         Удостоверение от агенция по вписване изх. № 20100310111126/10.03.2010г.- т.27, л.11998-11999 от с.п;

         Удостоверение от НАП изх.№ 22250201001392581/02.06.2010г. –т.27, л.12000 от с.п.;

         Удостоверение от агенция по вписвания изх. № 20100602122922/02.06.2010г. - т.27, л.12001-12002 от с.п;

         Удостоверение от НАП № 230201001392332/02.06.2010г. – т.27, л.12003 от с.п.;

         Удостоверение за агенция по вписвания № 20100603124145/03.06.2010г. - т.27, л.12005 от с.п.;

         Удостоверение № 230201001394463 от 03.06.2010г. – т.27, л.12006;

         Списък на самолетни билети – т.27, л.12008 от с.п.;

         Електронен билет от 07.08.2009. на П.С.- т.27, л. 12009 от с.п.;

         14/четиринадесет / броя електронни билети на името на П.С.датирани от 2007г. до 20101г.– т.27, л. 12010-12023 от с.п.;

         2/два/ броя описи на КПП печати от паспорти – т.27, л.12024-12025 от с.п.;

         заверени копия на задгранични паспорти на П.В.С. – т.27, л.12026- 12037 от с.п.;

         2/два/ броя касови бонове от 12.08.2008г. с издател “Гранд хотел Варна” – т.27, 12038-12039 от с.п.;

         Копие на фактура № 0000000328 от 18.08.2008г. с издател гранд-хотел “ Варна – т.27, л.12040 от с.п.;

         2/два/ броя документи от Европейската федерация по сумо /чужд език/ - т.27, л.12041-12042 от с.п.;

         Характеристика на П.С. от К.М. – т.27, л.12043 от с.п.;

         Характеристика за дейността на П.С. от  зам. Ректор на НСА – т.27, л.12045 от с.п.;

Характеристика на П.С.от  зам. кмета на район Нови Искър – т.27, л.12046 от с.п.;

Характеристика на П.С.от  директора на 172 ОУ гр.Нови искър – т.27, л.12047 от с.п.;

Решение на СГС по ф.д. № 5744 от 1995г.- т.27, л.12048-12049 от с.п.;

Поздравително писмо от председателя на комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при 41 НС – т.27, л.12050 от с.п.;

Характеристика на П.С. от  БФС – т.27, л.12051 от с.п.;

Трудов договор № 13/21.10.2010г. между “В. 1” ЕООД и Б.Х.Д. – т.27, л.12052 от с.п.;

Справка от НАП за сключен трудов договор между „ВИП б.““ ООД и В.П.К. – т.27, л.12053 от с.п.;

Договор за наем от 01.07.2008г. между НСА и “В. 1” ООД – т.27, л.12054-12056 от с.п.;

Договор за продажба на дружествени дялове от 21.07.2008г. между продавачите И.С.К. и С.М.М. и купувач П.В.С. – т.27, л.12057-12058 от с.п.;

Регистрационни и застрахователни документи на български  и немски език за лек автомобил “ Субару Трибек” регистриран в Р.България на името на Л.Ц. – т.27, л.12061-12066 от с.п.;

Поздравително писмо до П.С.от Министър-председателя на Р.България от 12.05.2010г. – т.27, л.12067 от с.п.;

Удостоверение за сключен граждански брак от 19.06.2008г. между П.В.С. и Е.З.П.- т.27, л.12068 от с.п.;

Свидетелство за свето кръщение № 24/19.07.2008г. на З. – т.27, л.12069 от с.п.;

Справка от НОИ за осигурени лица за периода 2005-2010г. в следните търговски дружества: “С.б.” ЕООД, „А.“ООД, „И.-М“ООД, „С.“ ООД, “А. ” АД, „В.-1“ЕООД, “ПС-Т.д.” ЕООД, фондация “БФС”, “Б.Т.” ООД, „В.Б.” ЕООД, “М.В.с.” ЕООД, сдружение “С.к.х.”, сдружение “ БФС” – т.28, л.12125- 12143 от с.п.;

Писмо с изх. № 06-00-35/2 от 15.10.2012г. на МФВС ведно с писмо с вх. № 06-00-35/1/ 15.10.2012г. от БФС с приложени документи; договор № СД 36-00-81/22.05.2007г.; Договор № СД – 36-0036/ 01.04.2008г.; Договор № СД 36.00- 316/15.05.2009г. и информация от интернет за участия на П.С.в държавни и международни спортни прояви – т.27, л.12144-12225 от с.п.;

Писмо за липса на информация за пациент П.В.С. от „Б. а.“ООД с изх. № 121/16.10.2012г. ведно с 2/два/ броя компютърни разпечатки  и Писмо от „Б. а.“ООД с изх. № 122/ 17.10.2012г. – т.28, л.12337-12340 от с.п.;

Писмо от ДЦ “Ф.” ООД с изх.№ 36/17.10.2012г. – т.28 л.12341 от с.п.;

         Писмо от ОС “ИН” гр.Варна  № 8493/16.10.2012г. относно времето и мястото и лицата с които е пребивавал в ареста в гр.Варна   В.П.К.- т.29, л.12440 от с.п.;

         Писмо с изх. № 38/24.10.2012г. от ДЦ “Ф.” ООД гр.Варна , съдържащо информация работилите на 22.02.2008г. и 23.08.2008г. стоматолози, кодовете с които са работили, цената на рентгена към тези дати, ведно с  копие от фискален бон и справка регистратор –оборот – т.29, л.12442 - 12458 от с.п.;

         Амбулаторна книга  на д-р Н.С. започната на 29.12.2007г. и водена до 12.08.2009г. – т. 29, л.12501-12599 от с.п.;

         Извлечение от търговския регистър за „Р.б.“ АД – т.29, л.12732-12734 от с.п.;

         Трудов договор № 107 от 11.04.2007г. между С.Г. и “М.-11” ЕООД представлявано от Я. П. – т.29, л.12735-12736 от с.п.;

         Удостоверение от РУП –Самоков относно възникнал пожар на ресторант “ Ч. т. ” в к.к. “Боровец”- т.29, л.12737 от с.п.;

         Служебна бележка № 254/10.08.2009г. от РУ “ПБС” – Боровец – т.29, л.12738 от с.п.;

         Договор за отдаване под наем на недвижим имот от 11.06.2009г. между “ В.с. - Б.” АД и “М.-11” ЕООД – т.29, л.12740-12744 от с.п.;

         Анекс от 31.07.2010г. за прекратяване на договор за наем от 11.06.2009г. – т.29, л.12739 от с.п.;

         Договор за отдаване под наем на недвижим имот от 01.12.2009г. между “В.с. - Б.” АД и “М.-11” ЕООД – т.29, л.12745-12747 от с.п.;

         Характеристика на Я. П. от Ски клуб “Р.С. ” гр.Самоков – т.29, л.12748 от с.п.;

         Удостоверение от СГС от 10.01.2008г. за “Б.Е.” АД – т.29, л.12749 от с.п.;

         Характеристика на Я. П. от В.Г. /съседка/ т.29, л.12750 от с.п.;

         Ревизионен акт № 231113196/12.04.2012г. издаден от НАП-София на “ М.-11” ЕООД за периода 01.01.2007г. до 31.12.2009г. – т.29, л.12751- 12761 от с.п.;

         „Технотест” от 03.06.2011г. на л.а. с рама № ***; копие на разрешение за управление на автомобил с рег. № *** и с рама № *** на български и италиански език - т.30, л.12811-12817 от с.п.;

         Заповед № 74/15.08.2007г. на изп. Директор на БФ по Сумо относно командироване на П.В.С. от 17.08.2007г. до 19.08.2007г. за участие в международен турнир по сумо за мъже в Полша ведно с диплом от 18.08.2007г. от международен турнир по сумо за мъже в Полша – т.30, л.12845-12846 от с.п.;

         Писмо от агенция по вписвания с изх. № ТР-219/02.11.2012г. ведно с удостоверения за вписване на “Б.Е. “ АД и удостоверения за вписване на „Р.б.“ АД – т.30, л.12890-12897 от с.п.;

         Удостоверения от общ. Шумен за промени на настоящ адрес на Г.В.В. – т.30, л.12900-12901 от с.п.;

         Писмо от сектор “ПП” при ОД МВР - Шумен с рег. № 8270/02.11.2012г. ведно със справка за настояща и бивша собственост на МПС на Л.А.Ц. – т.30, л.12902-12903 от с.п.;

         Справка на ОД МВР - Шумен с рег. № 21285/02.11.2012г. за задгранични пътувания на В.Ч.Г.и Г.В.П. - т.30, л.12904-12906 от с.п.;

         Справка от сектор “ПП” при ОД МВР - Шумен с рег. № 8271/02.11.2012г. относно регистрирани и притежавани МПС от В.Ч.Г. и Г.В.П. ведно с 2/два/ броя справки – т.30, л.12907-12909 от с.п.;

         Свидетелства за съдимост на В.Ч.Г. и Г.В.П. – т.30, л.12910-12912 от с.п.;

          Писмо от СГП изх. № 52/2011/04.07.2011 г. относно св. Л.Ц.  – т. 3 л.1196 от с.п.;Справка за съдимост на Л.Ц. т. 3 л.1197 от с.п.; писмо на СОП изх. №2654/2011/04.07.2011 г. относно Л.Ц. – т.3 л.1198 от с.п.;

         Писмо на ІІ РУП – СДВР №45182/08.09.2011 г. относно св. К.Я.Й.с приложени докладни записки – т.5 л.2326-2337 от с.п.;      

     Уведомително писмо от ОД МВР Шумен №22665/16.09.2011 г. относно обявяване за общодържавно издирване на К.Я.Й.– т.5 л.2342 от с.п.;

     Писмо от ОД на МВР гр. Шумен, рег. № 13796 от 09.07.2012 година, във връзка с искана информация за свидетеля К.Я.Й. – т.21 л.9755 от с.п.;       

     Молба на подс. Г.В. до прокурор П. от 01.02.2011г. т.8л л.13 – ползвана като сравнителен материал за графична експертиза за почерка на В. за ваучера за С., молба от В. от 23.02.2011г. до П. – същото т.8л от д.п. л.34

     Епикриза на Я. П. – т.8а от д.п. л.123

     Експертно решение на ТЕЛК Самоков – т.8а от д.п. л.123

                      ЕКСПЕРТИЗИ

Графическа експертиза №12/ДОК-199/08.05.2012 г. относно бележка на В. дадена на св. С.И. – т.18 л. 7763-7770 от с.п.;

Фоноскопска експертиза 12/ДОК – 334/16.07.2012г. – т.22, л.9920-9924 от с.п.;

В подкрепа на горната фактическа обстановка са и всички писмени доказателствени средства, писмени и веществени доказателства и заключения на експертизи описани подробно за всяка отделно деяние, поради което не се налага тук да бъдат описвани отново

ІІ. По отношение обвинението по чл. 131 от НК с пострадал Н.П.

Гласни доказателства

       Горната фактическа обстановка съда приема за установена от следните гласни доказателства: показанията на св. Н.П., Н.А., Ф.Ф.  и Н.В.С. . Съда кредитира показанията на тези свидетели изцяло, тъй като те са непротиворечиви по между си, не са налице и вътрешни противоречия в показанията на всеки отделен свидетел и се подкрепят и от събраните по делото доказателства – писмени доказателства и писмени доказателствени средства, както и заключението на назначената по делото СМЕ и извършените разпознавания при които св. П. и Ф. са разпознали лицето Д.Г. , като човека нанесъл ударите на св. П.. Съда кредитира показанията на св. К.П.  в частта им относно отношенията му със св. П., за познанството им, съвместната им търговска дейност, настъпилия разрив в отношенията им и наличието на финансови претенции един спрямо друг. В тези им части показанията на св. П. се подкрепят от останалите свидетели. Съда кредитира и показанията на св. П. в частите относно познанството му с лицето Е.Т. , познанството му с подс. П.С., както и познанството между лицето Т.  и подс. П.С.. Показанията на св. П. в тази им част се подкрепят и от обясненията на подс. П.С. по отношение познанството му със св. П., както и с лицето Е.Т. , с когото били в близки отношения. Не са налице други доказателства които да поставят под съмнение истинността на показанията на св. П. и обясненията на подс. П.С. в тези им части. В подкрепа на обясненията на подс. П.С. в тази им част е и справката за задграничните пътувания на подс. П.С. от която съда установява, че са налице многобройни пътувания зад граница на подс. П.С. и лицето Е.Т. .  В подкрепа на тази фактическа обстановка са и показанията на Св. Дж., П., Ц., М. и Н. които твърдят, че лицето Д.Г.  е изпълнявал поръчки на подс. П.С. за нанасяне на побои, палежи и взривове, като сочат и конкретни поръчки изпълнени от това лице – нанасяне на побой и запалване магазина на П. , след това взривяването му, запалване магазина на Б., нанасяне на побой над лице управляващо джип „Лексус” и оправяне на послание „Поздрави от И. ”, нанасяне на побой на Л. , поръчка за нанасяне побой на св. П.Л.

      Писмени доказателствени средства:

Протокол за оглед на местопроизшествие от 16.08.2007г.–т.5и от д.п. л.4-5;

Протокол за разпознаване от 19.04.2011г.  с фотоалбум от св. П. на Д.Г.  - т.10 от д.п.  л.127-132;

Протокол за разпознаване от 20.04.2011г. с  фотоалбум от св. Ф.Ф.  на Д.Г.  - т.10 от д.п. л.138-140;

Протоколи за разпит от досъдебното производство на свидетелите – Н.П., Ф.Ф. , Н.С., Б.Дж., Г.П., Л.Ц., В.М., К.Н., приобщени по съответния ред.

Писмени доказателства

       Копия на 1/един/ бр. удостоверение и 3/три/ броя решения на СГС по ф.д. за “Е.2***”-т.5и от д.п. л.35-38;

       Епикриза на Н.П. от Клиника по неврохирургия при ВМА/ т. 5и л. 18/,

      Съдебномедицинско удостоверение № 1081/2007 г. на Н.Г.П./  т. 5и л. 23/,

       Решение № 1/07. 03.2002 г. на СГС, Решение № 2/10. 02. 2004 г. на СГС и Решение № 3/10. 07. 2007 г. на СГС / т. 5и л.36-38/;

       Списък на самолетни билети – т.27, л.12008;      Електронен билет от 07.08.2009. на П.С.- т.27, л. 12009;

       14/четиринадесет / броя електронни билети на името на П.С.датирани от 2007г. до 20101г.– т.27, л. 12010-12023;

2/два/ броя описи на КПП печати от паспорти – т.27, л.12024-12025;

заварени копия на паспорти на П.В.С. – т.27, л.12026- 12037;

        Заповед № 74/15.08.2007г. на изп. Директор на БФ по Сумо относно командироване на П.В.С. от 17.08.2007г. до 19.08.2007г. за участие в международен турнир по сумо за мъже в Полша ведно с диплом от 18.08.2007г. от международен турнир по сумо за мъже в Полша – т.30, л.12845-12846;

Експертизи

         СМЕ № АП-93/2007г.–т.5и от д.п.  л.27-28;

СМЕ на ВД №6/08 г. – т.5и от д.п. л.52-57

                      Веществени доказателства

 два бр. марлени тампона от тротоара пред къщата на П. , а другия от входната врата на двора към къщата

ІІІ. По отношение обвинението по чл. 330 от НК с пострадал Н.П.

 Гласни доказателства

Горната фактическа обстановка съда приема за установена от следните гласни доказателства: показанията на св. Н.П., Н.А., Н.В.С. , Б.Дж., Г.П.. Съда кредитира показанията на св. Н.П., Н.А., Н.В.С.  изцяло, тъй като те са непротиворечиви по между си, не са налице и вътрешни противоречия в показанията на всеки отделен свидетел и се подкрепят и от събраните по делото писмени доказателства и писмени доказателствени средства, както и заключенията на назначените по делото пожаротехническа и физикохимични експертизи. В подкрепа на тази фактическа обстановка съда кредитира и показанията на св. Г.П., както тези от съд. заседание на 29.06.2011г., така и тези на д.п. при разпита му от 20.09.2010г. пред съдия относно времето на възлагане на поръчката и нейното изпълнение. Показанията на св. П. по отношение палежа на магазина на св. П. се подкрепят и от показанията на Св. Дж. дадени в съд. заседание на 04.07.2011г. при проведена очна ставка с подс. П.С. и при проведения му разпит на същата дата, както и от показанията му от д.п. при разпита му пред орган на д.п. от 04.01.2011г. и от 05.01.2011г. при разпита му пред съдия. Показанията на двамата свидетели са взаимно свързани и допълващи се и не е налице противоречие. В показанията си св. П. твърди, че поръчката за побоя над св. П., а в последствие и палежа на магазина, с лицето Д.Г.  са получили чрез Св. Дж. по разпореждане на подс. П.С.. Според св. П., Св. Дж. им показал снимка на лицето което следвало да набият и ги завел с Д.Г.  до адреса на това лице.   Св. Дж. от своя страна твърди, че подс. П.С. е дал поръчката за палежа на магазина, за изпълнение на Д.Г.  заедно със св. П., като разговора бил проведен в кафе „К.” и в негово присъствие. В съд. заседание при проведена очна ставка между подс. П.С. и Св. Дж., последния твърди, че тази поръчка я е дал подс. П.С. на него, за да я възложи на лицето Д.Г.  и св. П., т.е. при тези твърдения съда приема, че не са налице противоречия с показанията на св. П.. Показанията на двамата свидетели са по отношение на един и същи факти, касаещи едно и също деяние, свързани са по между си и се подкрепят и от останалите доказателства по делото, поради което съда счита, че следва да ги кредитира.

 В показанията си св. П. излага и факти относно изпълнението на поръчката, а именно – че двамата с Д.Г.  два дни са били на мястото, за да чакат лицето на което да нанесат побой; че късно след обед на втория ден те са видели лицето /пострадалия П. / което е следвало да пребият да излиза от домът си и да тръгва в посока към намираща се наблизо пощенска станция; че лицето Д.Г.  слязъл от автомобила с който били, настигнал пострадалия, направил му подсечка /ударил го в краката/ при което последния паднал, след което започнал да му нанася удари с ръце и крака; че след това бягайки Д.Г. се върнал при св. П. и двамата с автомобила се отдалечили от мястото. Показанията на св. П. в тази им част се подкрепят от показанията на св. П. и св. А.. Подкрепят се и от извършеното разпознаване при които св. П. е разпознал пострадалия П.  като лицето чиято снимка е видял и което е било пребито от Д.Г.  през м. февруари 2008г. в кв. “Гео Милев” на гр. София. Косвено се подкрепят и от извършените разпознавания относно извършителя на първия побой над пострадалия П.  през м. август 2007 г. при който пострадалия П.  и св. Ф.Ф.  са разпознали лицето Д.Г.  като човека нанесъл побоя над П.  в този ден. Косвено показанията на св. П. в частта им, както относно нанесения побой, така и относно връщането на двамата в кафе „К.”, за да си искат парите, а също и относно думите на Св. Дж., че подс. П.С. го нямало и щели да си получат парите по късно, се подкрепят и от показанията на Св. Дж., който твърди, че св. П. и Д.Г.  се върнали в кафе „К.” и му съобщили, че побоя е нанесен и си поискали парите, но той им казал, че парите щели да си ги получат по късно, тъй като в момента подс. П.С. го нямало. На следващо място – в показанията си св. П. твърди, че по късно същия ден му се обадил Св. Дж. и му предал, че подс. П.С. не бил доволен от изпълнението на поръчката, тъй като не била свършена както трябва и му предал нареждането на подс. П.С. – двамата св. П. и Д.Г.  същата вечер да запалят магазина на пострадалия П. .  В тази им част показанията на св. П. се подкрепят от показанията на Св. Дж.. В подкрепа на тези показания е и обстоятелството, че по делото не са събрани доказателства св. П. и Д.Г.  да са имали личен мотив да се връщат и палят магазина на П.  или някое друго лице да им е възлагало този палеж. Показанията му относно конкретните действия и начин на извършване на палежа – използването на коктейл „Молотов” и счупването на стъкло на магазина през който е хвърлен запаления коктейл „Молотов” се подкрепят от протокола за оглед на местопроизшествието в който е установено, че в магазина е намерен камък и кафява стъклена бутилка от бира „Амстел” със запалителна течност от една страна, от друга – от заключенията на Физикохимична експертиза № 441 от 18.06.2008г. и Физикохимична експертиза № 443 от 18.06.2008г. от които се установява, че в бутилката от бира и парчето от дреха са налице леснозапалими течности – бензин и дизелово гориво. Ето защо съда кредитира показанията на св. Г.П. в частта им относно това деяние

Съдът кредитира и обясненията на подс. П.С. в частта им относно познанството му със св. П. и лицето Е.Т. . Тези обяснения се подкрепят и от приложената по делото справка за задграничните пътувания на подс. П.С. от която се установява, че той и лицето Е.Т.  в този период са пътували заедно в чужбина. Косвено се подкрепя и от показанията на св. Л.Ц. , В.М., К.Б.Н.  – по отношение даване на поръчката от С. на Дж., който да я предаде на конкретния извършител, а също и за заплащането на изпълнените поръчки, а относно познанството на подс. П.С. с лицето Е.Т.  и от показанията на Св. Ц. .

             Писмени доказателствени средства:

Протокол за оглед на местопроизшествие от 23.02.2008г.-т.5ж от д.п. л.14-15;

Протокол за доброволно предаване от 04.03.08 г.-т.5ж от д.п. л.22;

Протокол за разпознаване от 04.05.2011г. от св. Г.П. на пострадалия П.  -т.10 от д.п. л. 135;

Протоколи за разпит от досъдебното производство на свидетелите – Н.П., Ф.Ф. , Н.С., Б.Дж., Г.П., Л.Ц., В.М., К.Н., приобщени по съответния ред.   

                  Писмени доказателства:

Застрахователна полица на ЗПАД „А.Б.”- т.5ж от д.п. л.28-34; 

Опис на хладилни съоръжения в магазин на ул.”С.” № * -т.5ж от д.п. л.23; заверено копие на 2 бр. фискални бонове от ДЦ ”Ф.” ООД гр.Варна  от 22.02. и 23.02.2008г. предадени от защитата на подс. П.С.–т.27 л.11991 от с. п.;

Справка от управителя на ДЦ ”Ф.” ООД Варна, заверени копия на - „справка регистър оборот”, 2 бр. копие на дневен финансов отчет от 11.02. и 12.02.2012 г., амбулаторни карти 4 бр. , ценова листа–т.29 л. 12442-12456 от с. п;

Амбулаторна книга на д-р Н.С. започната 2007г.–т.29 л. 12501-12599 от с.п.;

 Писмо на Столична община изх.№ 07-06-01248/4.10.2012г. относно данъчната оценка на търговски обект – магазин на ул. “С. “ № * в гр. София  и нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***/2007г. от 05.09.2007г. – т.26, л.11759-11762;

              Веществени доказателства

- Текстилна материя, част от дреха с черен цвят, иззета с Протокол за оглед на местопроизшествие от 23.02.2008г.- т.5ж от д.п. л. 14-15; Кафява стъклена бутилка от бира с етикет „Амстел”, пълна с течност и поставен тъмен парцал в гърлото на бутилката, предадена с Протокол за доброволно предаване от 04. 03. 08 г.- т.5ж от д.п. л.22;

                Експертизи

Пожаро – техническа експертиза от 27.04.2011г.–т.4а от д.п. л.155;   

Физикохимична експертиза № 441 от 18.06.2008г.–т.5ж от д.п. л.37-38;

Физикохимична експертиза № 443 от 18.06.2008г.–т.5ж от д.п.  л.43;

ІV. По отношение обвинението по чл.333 от НК с пострадал Н.П.

Гласни доказателства

     Горната фактическа обстановка съдът приема за установена на първо място от следните гласни доказателства: показанията на св. Н.П., Н.А., Н.В.С.  и Л.Ц.. Съда кредитира показанията на св. Н.П., Н.А., Н.В.С.  изцяло, тъй като те са непротиворечиви по между си, не са налице и вътрешни противоречия в показанията на всеки отделен свидетел и се подкрепят и от събраните по делото доказателства – писмени и писмени доказателствени средства. Фактите относно даване на поръчката и нейното изпълнение се извеждат от показанията на св. Л.Ц. , който твърди, че е осъществявал и функции на шофьор на подс. П.С.. Последния често ходел на масажи в ателие намиращо се в кв. “Гео Милев”. Един ден минавайки през кв. “Гео Милев” в гр. София , подс. П.С. му показал магазин в близост до ателието за масажи, което посещавал и му казал вечерта да закара Д.Г.  до този магазин, а той знаел какво да направи. Същата вечер, твърди Св. Ц. , закарал със собствения си автомобил Д.Г.  в близост до магазина, показан му от подс. П.С.. Д.Г.  слязъл от автомобила, като носел със себе си граната. Отишъл в посока магазина, показан му от Св. Ц. . Малко след това Св. Ц.  чул шум от счупване на стъкла и шум от взрив, а след това видял, че Д.Г.  бяга към автомобила с който били. Двамата напуснали мястото като по пътя Д.Г.  му казал, че метнал гранатата в магазина. Накрая – твърди този свидетел, че след няколко дни подс. П.С. му дал 500 лв. и казал да даде 300 лв. от тях на Д.Г. , след което Св. Ц.  попитал подс. П.С. за останалите 200 лв., на което подс. П.С. отговорил, че са били за Св. Ц.  дето е откарал Д.Г.  до магазина. Тези показания на Св. Ц.  се кредитират изцяло от съда, тъй като те са последователни, вътрешно непротиворечиви и съответстващи на останалия доказателствен материал по делото – свидетелските показания на горната група свидетели и от писмените доказателства и писмените доказателствени средства, както и заключенията на назначените по делото Пожаро – техническа експертиза от 27.04.2011г. и Комплексна експертиза № 171 от 23.10.2008г. В подкрепа на фактическата обстановка и показанията на Св. Ц.  са и показанията на Св. Дж. и П., които твърдят за дадени поръчки от подс. П.С. за взривяване на различни обекти и сочат конкретни факти в тази връзка / поръчката за взривяване автомобила на Л. /. Съдът кредитира и обясненията на подс. П.С. относно познанството му със св. П. и лицето Е.Т. , като доводи защо кредитира тези части съда е изложил по горе и не е необходимо да ги повтаря.

Подкрепят се показанията на Св. Ц.  и от обясненията на подс. П.С. и по отношение на друг факт, а именно, че в ден в който подс. П.С. е ходил на масаж в кв. “Гео Милев” и на тръгване от там е показал на Л.  магазина на П. , като му наредил Л.  още вечерта същия ден да закара Д.Г.  до този магазин, а той – Д.Г.  знаел какво да прави. В обясненията си подс. П.С. заявява, че като спортист всяка седмица е ходил на масажи при масажист в кв. “Гео Милев” до пазара “С.”.

           Писмените доказателствени средства:

         Протокол за оглед на местопроизшествие от 07.10.08г.-т.5д от д.п. л.9-10;

         Протоколи за разпит от досъдебното производство на свидетелите – Н.П., Ф.Ф. , Н.А., Н.С., Б.Дж., Г.П., Л.Ц., приобщени по съответния ред. 

                              Писмени доказателства:

        Констативен протокол от 07.10.08 г. на “А.-С.” ООД София, с приложена разпечатка-т.5д от д.п. л.57-58;

 Писмо на Столична община изх.№ 07-06-01248/4.10.2012г. относно данъчната оценка на търговски обект – магазин на ул.“С. “ № * в гр. София  и нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***/2007г. от 05.09.2007г. – т.26, л.11759-11762;

Приемо предавателен протокол за предадени веществени доказателства–т.9а от д.п. л.186

Експертизи:

        Пожаро – техническа експертиза от 27.04.2011г.–т.4а от д.п. л.153;   

        Комплексна експертиза № 171 от 23.10.2008г. ведно с фотоалбум–т.5д от д.п. л.26-35;

Веществени доказателства:

 Множество метални фрагменти иззети при огледа на магазина, ацетонови и водни натривки, метална халка с шплент, метален накрайник с червена пластмасова обвивка.

         V. По отношение обвинението по чл. 330 от НК с пострадал А.Б.

Гласни доказателства

Горната фактическа обстановка съда приема за установена на първо място от писмените доказателства, доказателствените средства, веществените доказателства и заключенията на назначените и приети експертизи. На второ място - от показанията на св. А.Б. и Л.Ц.. В показанията си Св. Ц.  твърди, че като шофьор на подс. П.С. го чакал от среща на С. с лицето И.К.  в хотел „Хемус” в гр. София  и при излизане от тази среща подс. П.С. заедно с това лице потеглили към басейн „Спартак”, а след като се върнали, подс. П.С. накарал Св. Ц.  да тръгнат в същата посока. В района около басейна подс. П.С. показал на Св. Ц.  един магазин и му казал, че трябвало да покаже този магазин на Д.Г. . На следващия ден, твърди Св. Ц.  показал този магазин на Д.Г. . Твърди също, че около седмица, 2-3-5 дни след това от Д.Г.  научил, че Г.  е запалил този магазин, а за това подс. П.С. му заплатил 500 лв. като Г.  казал на Св. Ц. , че ходил с автомобил “Фолксваген Голф 2” подарен му от подс. П.С., за да може да се придвижва като има такива неща да върши, палежи, взривове, побои. След това в показанията си твърди, че след запалване на този магазин, при ходене с подс. П.С. в Италия, последния му казал, че магазина който бил запален бил на приятелка на италиански гражданин, на когото И.К.  дала пари на заем и той не ги връщал. Показанията на  последния се кредитират изцяло от съда, тъй като те са последователни, вътрешно непротиворечиви и съответстващи на останалия доказателствен материал по делото, както на свидетелските показания на Б., така и на писмените доказателства и писмените доказателствени средства, както и заключенията на назначените по делото Пожаро – техническа и физикохимична експертиза. В подкрепа на тези му показания е и проведения следствен експеримент при който Св. Ц.  е показал на разследващия орган къде се намира магазина на пострадалия Б.. Също в подкрепа на тези му показания са и показанията на Св. Дж., П. и Н. които твърдят, че подс. П.С. е приемал поръчки за побои и палежи, както и че лицето Д.Г.  е изпълнявал такива поръчки. В подкрепа на тези показания са и показанията на св. В.М.  в които твърди, че подс. П.С. е подарил на Д.Г.  лек автомобил „Голф 2”, за да може с него да ходи да изпълнява поръчки за побои, палежи и взривявания.  Съда кредитира изцяло и показанията на св. Б.  като съответстващи на другите доказателства по отношение това деяние, включително и по отношение твърдението му, че неговата сестра била омъжена за италиански гражданин, както и че той и неговата сестра били близки с лицето И.К. . Съда кредитира и обясненията на подс. П.С. относно познанството му с лицето И.К. , тъй като се потвърждават от показанията на Св. Ц. .

Писмени доказателствени средства:

       Протокол за оглед на местопроизшествие от 07.01.2009г.-т.5е от д.п. л.3-4, при който били иззети кибрит с надпис „ Торонто Канада”, бетоново парче с размери 15/15см., парче овъглена текстилна материя и двулитрова пластмасова бутилка пълна наполовина с жълтеникава течност;

       Протокол за следствен експеримент от 23.03.2011г.-т.1а от д.п. л.33-44 - св. Л.Ц.  показва местонахождението на магазина;

        Протоколи за разпит от досъдебното производство на свидетелите – Б.Дж., Г.П., Л.Ц., К.Н., А.Б., приобщени по съответния ред.

                   Писмени доказателства:

       Писмо от Столична община изх.№ 0600-327/04.10.2012г. относно данъчна оценка на магазин в гр. София , собственост на Б.Б. – т.26, л.11763-11766;

        Приемо предавателен протокол за предадени веществени доказателства–т.9а от д.п.  л.184;

        Уведомление за упражняване на търговска дейност на територията на столична община с вх.№ ТУ- 681/26.11.2008г. от А.И.Б. – т.26, л.11532;

Веществени доказателства :

1 бр. кибрит с надпис „Торонто Канада”; 1бр. бетоново парче с размери 15/15см.; 1бр. парче овъглена текстилна материя; 1бр. двулитрова пластмасова бутилка пълна наполовина с жълтеникава течност

Експертизи

        Пожаро-техническа експертиза–т.4а от д.п. л.107-108;

        Физикохимична експертиза № 09/ФЗХ-31 от 16.01.2009г.–т.5е от д.п. л.19-20;

VІ. По отношение обвинението по чл. 116 от НК с пострадал Б.Г.

 Гласни доказателства  

          Горепосочената фактическа обстановка съда приема за установено от показанията на св. Н.Л.Г., Б.С.В., К.И.С. , Д.Е.Х. , Б.Л.М., К.Я.С., Х.А.К., Е.Т.Д., Ю.Л.П., Я.С.П., Б.Г.М., Н.Б.Н., И.Г.К., Б.Д.И., Р.Г.А., К.Б.Н. , Б.Дж., Г.П., С.И.П. , Л.Ц..

         Обстоятелствата относно местоработата, служебните ангажименти и семейството на пострадалия Б.Г. съда приема за установени от показанията на св. Н.Л.Г., Б.С.В., К.И.С. , Д.Е.Х. , Б.Л.М., К.Я.С., Х.А.К.. Показанията на тези свидетели съда кредитира изцяло, тъй като същите са последователи, взаимно допълващи се и без противоречия помежду си. Показанията на тези свидетели се подкрепят и от писмените доказателства – касаещи пътуването на семейството на Г.  в гр.Сандански през м. април 2008г., задграничните пътувания на Б.Г., статута на придружаващите го служители – Б.С.В., Д.Е.Х.  и К.И.С. .

         С показанията на Св. Дж., Л.Ц., Г.П., С.П. съда приема, че са установени действията по подготовката за убийството на Б.Г., предприетите действия за проследяването му, за установяване на адреса на който живее, набавянето на средствата за извършване на убийството – автомобил и патрони, както и непосредствените действия на подс. П.С. и подс. В.К. – преди извършване на убийството и след него.

От показанията на Св. Дж. се установява, че: Първо – ползването на помещения в блок бл. * на Студентски общежития като склад за минерална вода в началото на 2008г., както и съхраняването в този склад на сак в който имало кутия с патрони за пистолет, автомат и взривно устройство, който му бил предаден за съхранение от подс. П.С.; Второ - в началото на 2008г. подс. П.С. му е възложил на него и св. Г.П. проследяването на пострадалия Г., с цел да установят адреса на местоживеенето му. За тази задача са използвали лек автомобил “Опел Астра” с рег. № ***собственост на „П.С.т. д. ” ЕООД.; Трето - включването в проследяването и на св. С.П. , както и използване и на друг лек автомобил “Фолксваген Голф 3” който към този период Св. Дж. управлявал.  Четвърто – възлагане от подс. П.С. на Св. Дж. да намери краден лек автомобил, за закупуването на който дал пари; Пето – закупуване на лек автомобил „Фолксваген Голф 3”, откарването му в база край гр.Нови хан и поставяне на неистински регистрационни табели; Шесто – разпореждането на подс. П.С. автомобила да бъде закаран в ж.к. “Младост ІV” в гр. София , а ключовете и документите да се оставят на бара в кафе „К. ” и да предаде, че тези ключове и документи са за подс. П.С.; Седмо – разпореждането на подс. П.С., Св. Дж. да вземе кутийката с патрони от сака намиращ се в склада в бл. * на Студентски град и да  ги му донесе в кафе „К. ”; Осмо – предаването на кутийката с патрони на подс. П.С., присъствието на подс. В.К. в кафето, предаването на патроните от подс. П.С. на подс. В.К.; Девето – напускане на кафето от подс. В.К., закарването на подс. П.С. на рожден ден на детето на св. Р.А.  и тръгването му от там  след 18 ч. По отношение на този факт в показанията си св. А. твърди, че детето му спяло до 14 ч. и след като се наспало, около 15 ч. отишли в Мола за тържеството, т. е. потвърждава показанията на Дж. – за това кога са тръгнали подс. П.С. и Св. Дж. за рождения ден. Поради това съда намира, че следва да кредитира показанията на Св. Дж. относно часа на предаването на  патроните на С.. Не следва да се кредитират обясненията на подс. П.С. от 15.10.2010г. в които твърди, че е отишъл на рождения ден към 13.30-14 ч.; Десето – разпознаване на запаления автомобил показан по телевизията като автомобила който той е закупил, на който е поставил неистински регистрационни табели и който няколко дни преди убийството по нареждане на подс. П.С. е оставил на определено място в ж.к. “Младост ІV” в гр. София . Показанията на Св. Дж. се подкрепят от показанията на св. Н.Г. – относно това какъв автомобил е управлявал пострадалия Б.Г., от показанията на св. П. и П. – относно проследяването на пострадалия, от показанията на Св. Ц.  – относно поставяне на номера-дубликати на автомобила в базата край гр.Нови хан, от показанията на св. Б. М.  относно същия факт. Косвено от показанията на св. К.Н.  – относно това, че св. П. му казал като минавали покрай блока на пострадалия Г., че той е проследил този човек, който по късно бил убит, от показанията на св. А.. Потвърждават се и от Протокол за ВДС рег. №*** – Протокол за ВДС рег. №*** Протокол за ВДС рег. №*** Протокол за ВДС рег.. №***.

От показанията на св. Г.П. се установява, че: Първо, че същия се запознава със Св. Дж. в началото на 2008г. и започва работа във фирмата за минерална вода, като живее в склада намиращ се в бл. * на Студентски общежития; Второ – че в посочения склад се съхранявал сак в който имало патрони, огнестрелни оръжия и взривно устройство, както и че сака бил скрит в автомобилни гуми на подс. П.С. или негови търговски дружества; Трето – включването му от Св. Дж. в проследяването на Б.Г. и установяването на неговия адрес, както и участието на св. С.П.  в това проследяване и автомобилите с които то е осъществено; Четвърто – преустановяване следенето на Б.Г.; Пето – вземането на кутийката с патроните от Св. Дж. от сака в склада и почистването им; Шесто – срещата на подс. П.С. и подс. В.К. в кафе „К. ” и напускането на заведението от подс. В.К.; Седмо – съобщаване от св. Константин Б. Н.  за извършено убийство в ж.к. “Люлин”; Осмо – връщането на подс. В.К. в кафе „ К. ” 2 часа след излизането му с кутийката с патроните и 20 мин. след обаждането на св. Н.; Притеснения вид на подс. В.К. и срещата между подс. П.С. и подс. В.К.. В подкрепа на показанията му са показанията на Св. Дж., П., Н., Ц. и Б.М., както и показанията на св. Н.Г. и Протокол за ВДС рег. №*** Протокол за ВДС рег. ***; Протокол за ВДС рег. №***; Протокол за ВДС рег. №***.

От показанията на св. С.П.  се установява, че през м. февруари 2008 г. е участвал в проследяването на Б.Г., заедно със Св. Дж. и св. Г.П. и установяване адреса на Г. . Както и, че по късно  е видял полицейски коли пред блока в който живеел проследявания от него, Дж. и “К. ”, човек. А по късно видял по новините и автомобила на този човек който са следили и тогава научил, че този човек е убит. Тези му показания се подкрепят от показанията на Св. Дж., П., Н. и Ц., както и показанията на св. Н.Г. и Протокол за ВДС рег. №***; Протокол за ВДС рег. №***; Протокол за ВДС рег. №***; Протокол за ВДС рег.№***.

         От показанията на св. Л.Ц.  се установява, че той е ходил в базата до гр.Нови хан заедно със Св. Дж. и са сменяли регистрационните номера на лек автомобил „Фолксваген Голф 3”, оставен в тази база от Св. Дж., като това е станало около седмица преди убийството на Б.Г.. След смяната на регистрационните табели, е виждал в гр. София  да се движи друг автомобил „Фолксваген Голф 3” със същите регистрационни номера. Видял на снимка във вестник, запален лек автомобил „Фолксваген Голф 3” със  същия регистрационен номер, какъвто той и Св. Дж. са поставили на автомобила в базата до гр.Нови хан. Показанията на Св. Ц.  относно поставянето на регистрационните табели на автомобила в базата до Нови хан се потвърждават от показанията на Св. Дж. и Б.М.. Но последния свидетелства и относно периода през който на базата е престоял този автомобил, както и периода през който базата е била ползвана от фирмата на С. за минерална вода – пролетта на 2008г. до есента на същата година. Налице е противоречие в показанията на св. М.  между тези от съдебно заседание и тези от д.п. Той на д.п. е заявил, че въпросния автомобил е бил на базата през пролетта на 2008г., а в с.з. твърди, че това е било през есента на същата година. Съда приема, че следва да кредитира показанията на св. М.  от д.п. в частта им относно периода на престой на този автомобил в базата, тъй като същите във времево отношение са по близки до събитията за които свидетеля е разпитван и спомените му са били по ярки. Показанията му в тази им част се потвърждават и от показанията на Св. Ц.  и Дж.. Косвено се потвърждават и от факта, че автомобила който е намерен запален е бил краден и с друга регистрация. Показанията на Св. Ц.  и Дж., че автомобила, който Св. Дж. е закупил по поръчение на С., закарал го е на базата в Нови хан и заедно с Ц. са сменили регистрационните му табели е бил краден се потвърждават и от изисканите и приложени на д.п. материали по водени наказателни производства №  416/07 г. по описа на РПУ Самоков и  № 1003/08 г. по описа на ІХ РПУ-СДП. В подкрепа на показанията му са и Протокол за ВДС рег. №***; Протокол за ВДС рег. №***; Протокол за ВДС рег. №***; Протокол за ВДС рег. №***.

 В показанията си св. К.Б.Н.  твърди, че при пътуване със св. Г.П. и минавайки покрай блока на пострадалия Б.Г., св. П. му казал, че са следили човек който живеел в блока покрай който минават и който по късно е бил убит. Тези му показания се подкрепят от показанията на Св. Дж., П. и П., че са следили пострадалия Г., за да установят местоживеенето му и са го установили. В подкрепа на показанията му са показанията на Св. Дж., П., П. и Ц., както и показанията на св. Н.Г. и Протокол за ВДС рег. №***; Протокол за ВДС рег. №***; Протокол за ВДС рег. №***; Протокол за ВДС рег.. №***.

От материалите по д.п.№ 1003/08 г. на ІХ РУП – СДП се установява, че намерения опожарен автомобил “Фолксваген Голф” на 06.04.08 г. в кв. Люлин на гр. София   е с рег. № *** и с рама № ***. А от Справка – Централна база “КАТ”, се установява, че лек автомобил “Фолксваген Голф” със същия номер на рама е регистриран с рег. № *** и е противозаконно отнет на 11. 10. 2007 г. в гр.Самоков от владението наР.С.  С., за което е образувано д.п. № 416/07 г. на РУП Самоков. Преценявайки тези доказателства съда прави извод за това, че запаления автомобил е същия автомобил, който Св. Дж. е закарал на Нови хан и със Св. Ц.  са сменили регистрационните номера. Този извод на съда се подкрепя и от показанията на Св. Ц.  и Дж.. От показанията на Св. Ц.  и Дж. се установява, че сменените регистрационни табели на автомобила в базата край гр.Нови хан са дубликати на друг регистрационен номер. От справка на “КАТ” приложена по делото се установява, че с регистрационен № *** е регистриран лек автомобил “Фолксваген Голф”, собственост на  М.Б.С., но този автомобил е с друг номер на рамата.

           Приетата фактическа обстановка относно ползването на помещения за склад в бл. * на Студентски град от фирмата на подс. П.С. и обитаването на тези помещения от св. Г.П. в началото на 2008г. се подкрепя от показанията на св. К.Б.Н.. Неговите показания се подкрепят от показанията на св. Г.П. и Дж..

          Св. Б. М.  при разпита му в съд. заседание на 24.02.2012г. твърди, че е видял Св. Дж. и едно слабо чернооко момче и това момче тогава се е въртяло около Голфа, на който бил вдигнат капака. След това Голфа го нямало. За този Голф свидетеля твърди, че бил тъмен на цвят, като не може да каже тъмносин или черен. В тези си показания св. М.  заявява, че въпросният Голф се е появил през есента на 2008 г. и стоял няколко дни, след което вече го нямало. На същия разпит на въпрос  на защитник относно времето когато този автомобил е бил в базата, като го свързва със започване на учебната година, св. М.  отговоря – „Ако го свържем, че е есента, не знам. Не искам да ви подвеждам, но беше последния момент, дето има една дума, не беше в началото още”. Според съда този свидетел не е сигурен за времето когато този автомобил е бил в базата – дали през пролетта или през есента на 2008г. При разпита му на 16.12.2010г. пред орган на досъдебното производство твърди, че този Голф се е появил в базата край гр.Нови хан през пролетта на 2008г. Съда приема, че следва да се кредитират показанията на този свидетел от досъдебното производство относно времето когато автомобила е бил в базата, тъй като в подкрепа на тези показания са и показанията на Св. Дж. и Ц..

Фактическата обстановка във връзка с убийството на Б.Г. съда приема за установена и от показанията на св. Е.Т.Д., Ю.Л.П., Я.С.П.,  Н.Б.Н., И.Г.К., Б.Д.И.. Съда кредитира показанията на св. Н.Б.Н., И.Г.К. и Б.Д.И. които изясняват обстоятелствата по проникването в апартамента на пострадалия, действията на охранителната фирма, времето на прибиране на семейството на Б.Г., времето на заминаване на тези свидетели и служителите на МВР, както и времето когато пострадалия Г. е слязъл за да вземе от автомобила си багаж. Показанията на тези свидетели съда намира за последователни, взаимно допълващи се и безпротиворечиви. Подкрепят се от показанията на св. Н.Г. и от писмените доказателства по делото – материалите по д.п. № 1002/08 г. на ІХ РУП-СДВР; сведение от 07.04.08г., разпечатка на сигналите на обект 1000, констативен протокол от 06.04.08 г. предадени от “** СОТ”  АД гр. София . Съдът кредитира и показанията на св. Е.Т.Д., Ю.Л.П., Я.С.П. от които се установява времето и мястото където е намерен трупа на пострадалия Б.Г., времето на напускане на мястото от служителите на “** СОТ”, както и наличието на спрял тъмен на цвят лек автомобил Фолксваген Голф в непосредствена близост до входа на блока в който живеел Б.Г..

Фактическата обстановка относно рождения ден на детето на св. Р.А.  и посещението на подс. П.С. на това мероприятие съда приема за установена от показанията на този свидетел и от обясненията на подс. П.С. и показанията на Св. Дж., както и Г.П.. Съда не кредитира показанията на св. А., както и обясненията на подс. П.С. в частта им относно времето в което подс. П.С. е пристигнал и присъствал на рождения ден на 06.04.08г. По отношение обясненията на подс. П.С. съда приема, че те са в противоречие с показанията на Св. Дж., тъй като в показанията си говори, че подс. П.С. е тръгнал за този рожден ден в следобедните часове от кафе „ К. ” след срещата си с подс. В.К., както и че подс. П.С. е стоял на този рожден ден до 18 ч. и си е тръгнал след това, а от показанията на св. П., че от рождения ден, той се е върнал обратно в кафето. От друга страна съда приема, че обясненията на подс. П.С. в тази им част са израз на осъществено право на защита и не следва да се приемат като доказателство по делото. Относно показанията на св. А. в тази им част относно времето на престоя на подс. П.С. на рождения  ден, съда не следва да им дава вяра, поради близките приятелски отношения между този свидетел и подс. П.С. и в тази им част показанията имат за цел да обслужат защитната теза на подс. П.С. и са в противоречие с показанията на Св. Дж..

Писмени доказателствени средства:

Протокол за оглед на местопроизшествие от 06.04.08 г.–т.11 от д.п. л.15-17 и фотоалбум–л.26-27;

         Протокол за оглед на труп от 07.04.08 г. и фотоалбум– т.11 от д.п. л.20-25;

        Протокол за доброволно предаване от 07.04.08 г. за предаване на проектил и кръв от трупа–т.11 от д.п. л.164;

        Протокол за доброволно предаване от 07.04.08 г. “** СОТ”–т.11 л.166;   

        Протокол за вземане на образци за сравнително изследване от подс. В.К. – т.18 л.7632 от с.п.

         Протоколи за разпит от досъдебното производство на свидетелите – Б.Дж., Г.П., Л.Ц., К.Н., С.П., Я.П.,  Б.М., К.С., Ю.П. , К.С., Е.Д., Д.Х., Н.Н., И.К., Б.Д., Н.Г.. 

         Протокол за ВДС рег. №***;   

          Протокол за ВДС рег. №***;

          Протокол за ВДС рег. №***;

          Протокол за ВДС рег.. №***.

Писмени доказателства:

Сведение от 07.04.08г., разпечатка на сигналите на обект 1000, констативен протокол от 06.04.08 г. предадени от “** СОТ” – АД гр. София –т.11 от д.п. л.167-169;

          Удостоверения за актуално състояние от СГС на „Б.-С.-Б.Г.„ЕТ „Е.Г.” ЕООД; “П.” ООД; „А. Р.У” ООД–т.11 от д.п. л.187-192;

          Удостоверение за актуално състояние на „А.Г.” ЕАД–т.11 от д.п. л.197;

          Удостоверение за актуално състояние на „С.К.Б.„ АД–т.11 от д.п. л. 199-200;

           Писмо от „И.С.Б.” АД с приложена разпечатка и фактура–т.12 от д.п. л.114-119;

         Материали по д.п. № 416/07 г. по описа на РПУ Самоков и материали по д.п. № 1003/08 г. по описа на ІХ РПУ-СДП–т.12 от д.п. л.128-179;   

         Заверено копие на д.п. №1002/08 г. на ІХ РУП-СДВР-т.14 л.5943-5991 от с. п.;

          Удостоверение за наследници на Б.Г.–т.9а от д.п.- л.16;

         Акт за смърт на Б.Г.–т.9а от д.п.- л. 17;

         Справка за задгранични пътувания на Б.Г.–т.17 л.7094-7096 от с. п.;

          Удостоверение за раждане на детето на св. А.–т.29 л.12499 от с. п.;

           Заверени копия на Заявления с №503623/25.09.2003 г. и №1329/05.03.2007 г.  за издаване на лична карта на Я.С.П.-т.9 л.3900-3908 от с. п.;

            Заверени копия на документи от Сектор „Арести” гр. Шумен с подписи на Я.С.П.–т.8 л.3372-3376 от с.п.;

           Заверени копия на документи от Затвора гр. София  с подписи на Я.С.П.–т.8 л.3382-3384 от с.п.; Справка от Централна база данни на МВР относно собствеността на л.а. “Опел Астра” с рег. № ***– т.8 д.п. л.183

          Заверено копие на удостоверение за раждане на Б.Г. – т. 4 л.1570 от с.п.;

           Писмо на ШОП с приложени документи – охрана на Б.Г.– т.9 л.3628-3793 от с.п.;

Писмо от “** СОТ” АД гр. София  относно информация за обект “1000” за дата 06.04.2008г. с приложена извадка от дневника за алармите– т.21, л.9834-9835;

         Справка за задграничните пътувания на Б.Г. за периода 01.01.2007г.- 28.03.2008г. – т.22, л.9935- 9954;

          Приемо - предавателен протокол за предадени веществени доказателства – т.9а л.185;

Придружително писмо на РУ„Полиция” гр.Кюстендил за изпращане на всички документи по начин на придобиване на огнестрелно оръжие и заявление за продължаване на срока на същите на лицата К.И.С.  и Д.Е.Х. ;, Разрешение обр. 3 № 0327076, Писмо изх.№ 186/17.03.2008 г. на „А.Г.С.”ООД, Справка от ТД на НАП, Служебна бележка  изх. №34 ОМС/31.03.2008 г. Опис на документите, съдържащи се в папка за дейности с ООБ на лицето Д.Е.Х. , Разрешение №1307/16.10.2009 г., Разрешение №086/11.03.2008 г., Разрешение №087/11.03.2008 г., Служебна бележка от „А.” ЕАД гр.Козлодуй;

Материали по д.п. № 416/07 г. по описа на РПУ Самоков и материали по д.п. № 1003/08 г. по описа на ІХ РПУ-СДП–т.12 от д.п. л.128-179. От тези доказателства се установява, че на 06.04.2008г. било образувано д.п. №1003/2008г. по описа на 09 РУП СДП София за извършения палеж на горния автомобил. От тези материали се установява, че запаления автомобил имал монтирана регистрационна табела № *** ВМ, а номера на рамата на същия автомобил отговаря на номера на рамата на лек автомобил “Фолксваген Голф” с рег. № *** собственост на Т.М.Б.и който е противозаконно отнет на 12.10.2007г., за което е образувано д.п. № 416/2007г. по описа на РУП Самоков;   

                        Веществени доказателства: 

1 бр. иззета гилза, запечатана в плик с картон № А 0099218; иззето парче от метал с неправилна форма, запечатано в плик с картон № А 0099222; иззето парче метал с неправилна форма, запечатано в плик с картон с № А 0099223 / намиращи се на съхранение в НБД при НИКК-МВР гр. София /; 3 бр. угарки от цигари „Malrboro”; фанелка и долнище от анцунг, запечатани с в плик с № А 0021631; горнище от анцунг, боксерки, чифт чорапи и чифт маратонки запечатани в кафяв хартиен плик с картон № А 0021395, нокти от лява и дясна ръка на трупа на Г. , запечатани в плик за биологични следи №013204; 1 бр. прозрачен полиетиленов плик съдържащ проектил, запечатан с червен восъчен печат 050НЕКД-СДВР и един бр. прозрачен полиетиленов плик съдържащ кръв на пострадалия Б.Г., запечатан с червен восъчен печат 050НЕКД-СДВР; 4 бр. снимки от рожден ден на детето на св. А.–т.29 л.12500 от с. п.;

                                Експертизи:

Заключения на СМЕ на ВД № 104/09.04.08 г.–т.11 от д.п. л.106-109;    

     ДНК на ВД № 08/ДНК-148/14.05.08 г.–т.11 от д.п. л. 123-126;  

      Балистична експертиза № 08/БАЛ-88/10.04.08 г.–т.11 от д.п. л.133-140;  

     Физикохимическа експертиза №08/ФЗХ-152/14.04.08 г.–т.11 от д.п. л. 143-146;

      СМЕ на ВД №08/БТМ-242/18.04.08 г.–т.11 от д.п. л.148-150;

      ДНК на ВД № 08/ДНК-160/16.05.08 г.–т.11 от д.п. л. 155-158;

      СМЕ на ВД № 13/08г.–т.12 от д.п. л. 86-87;

      СМЕ на труп № 350/08 г.–т.12 от д.п. л.91-98;

      Съдебно химическа експертиза № А-248/08г.–т.12 от д.п. л.99;

      Съдебно химическа експертиза № 179/08г.–т.12 от д.п. л.100;

      Графична експертиза / на подписите на св. Я.С.П.–т.10 л. 4140-4143 от с. п.;

      ДНК експертиза № 12/ДНК-147/14.05.2012 г. – установяване ДНК К. – т. 18 л.7997-8001 от с.п.;

      Комплексна медико-балистична и физико-химична експертиза № 12/БАЛ-134 от 04.07.2012г. – т.21, л.9678 – 9689 от с.п.

      ДНК експертиза № 12/ДНК-273/23.08.2012 г. – т.24, л.11070-11073 от с.п.

По отношение казуса „ Т.Б.”

 Гласни доказателства

                Горната фактическа обстановка съда приема за установена от гласните доказателства – показанията на св. Г.С.С. , Г.И.Т. , П.В.Л. , А.А.М., И.Д.Л., С.С.С., Д.П.Е., Р.Д.Д., Й.Й.Д., Г.Д.А., Г.Д.Г., И.Г.П., С.В.К. , А.К.М., обясненията на подс. Г.В. и подс. П.А..

         1. Съдът кредитира показанията на св. Г.С., Г.И.Т.  и П.Л., както и обясненията на подс. Г.В. в частите им касаещи продажбата на акциите на „ Т.Б. ” през 1998 г. на дружества свързани с лицето Е.К. , неизпълнение на част от задълженията на К.  към тези акционери и причините поради които, те приживе на К.  не са имали смелост да предявяват претенции към  него. В тези им части същите са последователни и не си противоречат.

         2. Съдът кредитира показанията на св. Г.С., Г.Т. , П.Л., Р.Д. , А.М., Г.Г.и обясненията на подс. Г.В. и относно първоначалните действия на подс. Г.В. по преговори със св. С. и Т.  за предявяване претенции към “Д** Б.  ”, включването на пострадалите Л. и Р. и П.М.Л. , уточняване размера на претенциите, упълномощаването на подс. Г.В. от бившите акционери на “Т.Б.” и обема на представителната власт, както и начините и способите за удовлетворяване на тези претенции. Показанията на свидетелите и обясненията на подс. Г.В. относно тези факти са безпротиворечиви и допълващи се.

         3. Съдът кредитира показанията на св. Г.С., Г.Т. , П.Л., Р.Д. , А.М., Г.Г., А.Б.Л. и обясненията на подс. Г.В. в частите им относно заведените дела от името на бившите акционери на „ Т.Б.”, както и оттеглянето на пострадалия Л. от работа по казуса „ Т.Б. ” и прекратяване отношенията на пострадалия Л. със П.М.Л.  и подс. Г.В.. По тези факти съда приема, че не са налице противоречия в показанията на тези свидетели и обясненията на подс. Г.В.. Те се подкрепят и от събраните по делото писмени доказателства касаещи казуса „ Т.Б. ”.

         4. Относно фактите за образуваните обезпечителни производства на бъдещите искове срещу “Д** Б.  ”, образуването на делото в Люксембург, свързването на пострадалия Л. със св. С. и Т.  и предложения от него контакт с представители на К. за водене на преговори, както и съобщаването от пострадалия Л. на св. С. , Т.  и подс. Г.В., че представителите на К. са направили предложение за постигане на споразумение да заплатят 15 млн. Евро, както и отказа на подс. Г.В. да подпише споразумение за сума в такъв размер, съда приема, че се установяват от показанията на св. Г.С.С. , Г.И.Т. , П.В.Л. , косвено и от Св. Р.Д..Д.. Съда кредитира показанията на тези свидетели в тази им част тъй като същите са както без противоречия по между си, последователни са, а и в по голямата си част се подкрепят и от събраните по делото писмени доказателства свързани с казуса “Т.Б.”. Тук според съда следва да се кредитират и обясненията на подс. Г.В. относно горните факти. Не следва да се кредитират обясненията на подс. Г.В. в частите им в които отрича Л.  да е съобщавал за предложението на представителите на К.  да заплатят 15 млн. евро при сключване на споразумение, в частите в които твърди за целта на образуваните обезпечителни производства.

          5. Съдът кредитира показанията на св. Г.С.С. , Г.И.Т. , П.В.Л. , А.А.М., И.Д.Л., С.С.С., Д.П.Е., Р.Д.Д., Й.Й.Д., Г.Д.А., Г.Д.Г., И.Г.П., С.В.К. , А.К.М., обясненията на В. относно провеждане и финализиране преговорите с представителите на К. и сключване на споразуменията с тях. Не следва да се кредитират обясненията на подс. Г.В. в частите им в които той твърди, че по своя инициатива е подновил преговорите с представителите на К. след като Пловдивската група са ги приключили, както и че отрича Л.  да е казвал, че хората на К. предлагат 15 млн. за уреждане на отношенията им. А също и за причините той да приключи преговорите и да подпише споразумението. Не следва да се кредитират и показанията на Св. Р.Д., както и обясненията на подс. Г.В. в частите им в които твърдят, че подс. Г.В. е бил съгласен с предложената от представителите на К. сума за обезщетяване на бившите акционери на “Т.Б.”, тъй като те са в противоречие, както с показанията на св. Г.С. и Г.Т. , така и с показанията на П.М.Л.  и Л..

         6. Съдът кредитира показанията на П.М.Л.  в частта им в която твърди, че след подписване на споразумение между Пловдивската група акционери и представителите на К., пострадалия Р. е уговарял подс. Г.В. да сключи споразумение с представителите на К.. Не следва да се кредитират обясненията на подс. Г.В. в частта им в която твърди, че сам е търсил представителите на К. и е искал да води преговори, тъй като освен противоречието с показанията на П.М.Л. , те са в противоречие и с показанията на Св. Р.Д., Г.С.и Г.Т. .

Писмени доказателства:

       І. Намиращи се в Картонени папки – озаглавени „Веществени доказателства” от досъдебното производство / за кратост изписвана като „КПВД”/:

      Писмени доказателства намиращи се в КПВД 1:

Нотариални покани от подс. Г.В. до адв. П.И.Л. от 24.10. и 30.10.2007г.,разписки и констативни протоколи -  КПВД 1, ВД 1 л. 148-153;

     Генерално пълномощно на Р.Д.  – КПВД 1, ВД 2 л. 2 и 3

    Договор за продажба на вземане от 09.10.07г. между подс. П.А. и „ Р.” LLC, USA – КПВД 1, ВД 2 л. 11-14;

    Запорни съобщения до У.Б. от ЧСИ С.С.за наложени запори на сметки на Г.С.С., И.П.Т. , Я.Н.Т. , Д.Д.Д. , Г.И.Т., М.Х.С.  и „ Д.А.Д. ” гр. Пловдив - КПВД 1, ВД 3 л. 33-41;

      Договор от 18.12.2006г. между Г.В.В. като пълномощник на акционери и “Е.” ЕООД - КПВД 1, ВД 3 л.97-99;

Писмени доказателства намиращи се в КПВД 2:

        Удостоверение за актуално състояние на „Д.А.Д.” ООД гр. Пловдив - КПВД 1, ВД 2 л.39;

        Договор от 12.07.07г. между „Б.Н. ” ЕООД, „ Р.” LLC, USA   „ D. t.” LLA,  USA - КПВД 2, ВД 4 л.34-42;

        Договор от 10. 07. 07 г. между „ Б.Н.  ” ЕООД и  “К.х.к.” ООД, ведно с приложение № 1 и 2 - КПВД 2, ВД 4 л.63-77;

         48 бр. пълномощни на акционери на “Т.Б.” за упълномощаване на Г.В.В. - КПВД 2, ВД 4 л.178-226;

        Договор за прехвърляне на права от 06.07.07г. между “Е.” ЕООД и „Г. Л.” ЕООД - КПВД 2, ВД5 л. 66-69;        

        Приложение № 1 към договор за прехвърляне на права от „Е.П. ” ЕООД от 06. 07. 07 г. – 54 бр. Договори от 2006 г. за прехвърляне на права от акционери на “Т.Б.” на „Е.П. ” ЕООД - КПВД 2, ВД 5 л.8-61;

         Споразумение от 10.07.07г. между Т.В.В. като пълномощник на 32 б. акционери на “Т.Б.” и “К.х.к.” ООД - КПВД 2, ВД 5 л. 82-92;.

         Договор за продажба на вземане от 10.06.07г. между П.Л.и П.П.А..  - КПВД 2, ВД 9 л. 1-3 и КПВД 2, ВД 6 л.129-131;

         Споразумение от 11. 04. 07 г. към договор от 11. 11. 2006 г. - КПВД 2, ВД 9 л.4-10;

          Договор за правна помощ от 11. 11. 2006 г. между Г.В.В. като пълномощник на 36 акционери и П.Л. -  КПВД 2, ВД 9 л.11-15;

Писмени доказателства намиращи се в КПВД 7:

          Пълномощни на акционери на “Т.Б.” за упълномощаване на Г.В.В. – 86 бр. - КПВД 7, т. 2 л.92-96 и 139-218 и в КПВД 13 л. 47-95 в оригинал - 49 бр. ;

Писмени доказателства намиращи се в КПВД 8:

          Копие на обезпечителна заповед по ч. гр.д.  № 1813/06 г. на РС – Г. Оряховица за обезпечаване на бъдещ иск с цена 1 865 000 лв. срещу “Д** Б.  ” чрез налагане на възбрана върху недвижим имот в гр.Бургас – КПВД 8 т. 3 л.236-243;

           Копие на запорно съобщение от ЧСИ С.К.от 08. 12. 06 г. до Централен депозитар за наложен запор върху 50 000 000 бр. обикновени поименни безналични акции от капитала на „Д** Б.  ” до размера на сумата от 27 265 000 лв. – КПВД 8 т. 3 л.274-280;

Писмени доказателства намиращи се в КПВД 9:

Договор за прехвърляне на права от 06. 07. 07 г. между „К.Д.К.” ЕООД и „Г. Л.” – КПВД 9 т. 8л1 л.41-44;

            Договор от 19. 12. 06 г. между Г.В.В. като пълномощник на акционери на “Т.Б.” и на “Е.” ЕООД и „К.Д.К.” ЕООД – КПВД 9 т. 8л1 л.99-105;

             Договор от 22. 12. 05 г. между “Д** Б.  ” и Р.А.Р. – КПВД9 т. 8л1 л.118-119;

             Договори – 2 бр. от 01. 09. 07 г. между „Р.Р.К.” ЕООД и „С. д. К.” ЕООД – КПВД 9 т.8л1 л.120;

Писмени доказателства намиращи се в КПВД 10:

В джоб с №1: Заверени копия на договори за прехвърляне на права от 2007 г. Между:  “Г. Л.“ и лицата: П.Г.С., М.Х.С., Й.Д.К., Й.М.Б., Е.Д.К., Д.И.Н., В.Д.В. и Г.С.С. ; 

В джоб №2: заверено копие на договор за прехвърляне на права между „Г. Л.” и лицата: И.Б.К., Я.Н.Т., И.П.Т., Т.В.Д. и С.Г.Т., Н.П.Т., В.Д.В., И.С.Т., В.Т.Т. и А.Й.С..

В джоб №3: заверени копия за прехвърляне на права между “Г. Л. и И.Б.К., С.А.А., Н.И.А., Д.Д.Д., А.Г.Д., Г.И.Т. , Х.П.К., Т.М.Н., С.С.С. и П.Х.К..

В джоб №4: заверени копия на договори за прехвърляне на права между Г. Л.” и Д.И.В., В.М.П., В.И.И., А.С.Т. и А.Н.Н..

В джоб №5: заверени копия на договори за прехвърляне на права между “Г. Л.” и И.Б.Д., М.К.Л., М.П.Т., М.А.Т., М.Н.В., М.И.И., В.П.П., В.С.Т., Г.К.Л. и Г.В.В. .

В джоб №6: заверени копия на договори за прехвърляне на права между “Г. Л.” и П.С.Т., П.В.Ж., П.Н.Д., Р.Е.В., Т.В.В., Т.Г.П., Т.Г.Т., Ц.В.Е. и  Е.Ж.Д..

В джоб №7: заверени копия на договори за прехвърляне на права  между “Г. Л.” и П.П.П., П.С.Т., Н.Г.М., Н.Д.С., А.Г.Д., Д.Н.Д., С.В.Д., Н.Д.С., М.М.М. и М.И.И..

В джоб №21: заверено копие на договор от 07.07.2007 г. 

Писмени доказателства намиращи се в КПВД 11:

В джоб №1: заверени копия на договори за цесия между “Г. Л.” и Н.Г.М., П.С.Т., П.П.П., П.С.Т. и П.В.Ж..

В джоб №2: заверени копия на договори за цесия между “Г. Л.” и Т.Г.П.и М.Н.В., М.И.И. и М.М.М..

В джоб №3: заверено копие на удостоверение №7213 на Окръжен съд гр.В. Търново  за актуално състояние от 09. 07. 07 г. на „ Б.Н. ” ЕООД; заверено копие на пълномощно от К.С.И.  с което упълномощава Г.В.В. да представлява „Б.Н. ” ЕООД пред “К.х.к.” ООД; заверено копие на удостоверение №10762 на Великотърновския окръжен съд за актуално състояние на „Е.П. ” ЕООД от 30. 10. 06 г.;

В джоб №4: заверени копия на декларация-съгласие от Г.В.В. , Л.М.Д., Г.Ц.Г., Ц.Г.Ц., К.Й.П. и заверено копие на договор за цесия между Т.Г.В. и “Г. Л.”.

В джоб №5: заверени копия на договори за между “Г. Л.” и Н.Д.С., А.С.Т., В.И.И., В.М.П. и заверено копие на уведомление на Г.С.С.  и “Г. Л.”.

В джоб №6: заверени копия на договори за между “Г. Л.” и М.А.Т., М.К.Л., М.П.Т., А.Н.Н., Т.Г.Т. , Ц.В.Д., П.Н.Д., Р.Е.В., В.П.П. и В.С.Т..

В джоб №7: заверено копие на договори за цесия между “Г. Л.” и В.П.П., Г.В.В. , Д.И.В., Е.Ж.Д., И.Б.Д., М.А.Т., М.К.Л., М.П.Т., А.Н.Н., Г.С.С. .

В джоб №8: заверени копия на договор за цесия между “Г. Л.” и П.С.Т., П.П.П., П.С.Т., П.В.Ж., П.Н.Д., Р.Е.В., В.С.Т., Г.К.Л. и Т.В.В..

В джоб №9: заверени копия на договор за цесия между “Г. Л.” и А.С.Т., В.И.И.,  Ц.В.Е., Т.Г.П.,  М.Н.В., М.И.И., М.М.М., Н.Д.С. и Н.Г.М..

В джоб №10: заверени копия на Приложение № 1 към Договор за прехвърляне на права, подписан от “Е.” ЕООД на 06.07.2007 г. със страни: “Е.” ЕООД и А.С.С., А.Н.Н., А.Й.С., В.С.Т., В.П.П., В.И.И., В.Д.В., В.Т.Т., В.М.П., Г.В.В. , Г.К.Л., Г.С.С. , Г.Х.К., Д.И.В., Д.И.Н. – П., Д.С.Ч., Е.Ж.Д., Е.Д.К., Л.М.Д., И.Б.Д., Й.М.Б., И.Г.М.,  Й.Д.К., К.Н.Т., М.К.Л., М.М.М., М.И.И., М.Н.В., М.П.Т., М.А.П., М.Х.С., Н.Г.М., Н.Д.С., Н.П.Т., Н.Д.Д., П.Г.С., П.Х.К., Р.Е.В., П.В.Ж.; П.С.Т., П.П.П., П.С.Т., П.Х.Х., П.Н.Д., С.С.С., С.Й.Ч., П.Г.П., Т.М.Н.; Т.Д.К., Т.Г.П., Х.П.К., Х.Д.П., Ц.В.Е.. 

В джоб №11: заверено копие на договор от 19.12.2006 г. Между Г.В.В. като пълномощник на акционери на “Т.Б.” и „Е.П. ” ЕООД и „К.Д.К.” ЕООД.

В джоб №15: заверено копие на договор от 06.07.2007 г. между “С. д. К.” ЕООД и “Г. 2***” ЕООД.

         В джоб №16: заверено копие на договор от 06.07.2007 г. между “К.Д.К.” ЕООД и “Г. Л.” – Р.Кипър.

Писмени доказателства намиращи се в КПВД 12:

В джоб №9: заверени копия на договори за прехвърляне на права на акционери на „ Т.Б.” с приобретател “Е.” ЕООД и прехвърлители Т.В.В., В.Н.Н., А.С.Т., В.И.И., В.М.П., В.П.П., В.С.Т., Г.К.Л., Г.В.В. , Д.И.В., Е.Ж.Д., И.Б.Д., М.П.Т., М.А.П., М.Н.В., М.И.И., М.М.М., Н.Д.С., Н.Г.М., П.С.Т.,  П.П.П., П.С.Т., П.В.Ж., П.Н.Д., Р.Е.В., Т.Г.П., П.Г.П., Ц.В.Е., Л.М.Д., Х.Д.П., К.Д.К., С.Й.Ч., П.Х.Х., Н.Д.Д., К.Н.Т., И.Г.М., Д.С.Ч., Г.Х.К. и М.К.Л..

Писмени доказателства намиращи се в КПВД 13:

Договор от  06.01.1998г. между 6 юридически лица и А.Т., М.С. и Т.Й. лично и като пълномощници на акционери на „Т.Б. ” - КПВД 13 л. 96-99

         Изпълнителен лист – оригинал на РС- Варна от 12.10.07г. за сумите от 500 евро, 6 500 000 лв., 2 000 000 лв. – КПВД 13 л. 100-1001

         Изпълнителен лист – оригинал на РС – Балчик от 31.08.07г. за сумите от 500 евро и 1 500 000 лв. – КПВД 13 л. 111

          Изпълнителен лист от РС – Бяла – оригинал от 12.09.08г. за сумата от 6 870 лв. - КПВД 13 л.113

           Споразумение от 25. 10. 06 г. между “Е.” ЕООД гр.В. Търново  и Г.С.С. , Г.И.Т.  и Т.В.В., в оригинал – КПВД 13 л. 117-188

         Други писмени доказателства

Заверено копие от фактура №0000000001/13.07.07 г. издадена от „Б.Н. ”ЕООД за получени от “К.х.к.” ООД 240 000 евро – т.5а от д.п. л.4;

           Заверено копие от фактура №0000000001/13.07.07 г. издадена от „Р.Р.К.”ЕООД за получени от “К.х.к.” ООД 60 000 евро – т.5а от д.п. л.6;

           Заверено копие от фактура №0000000005/02.10.07 г. издадена от “Р.Р.К.” ЕООД за получени от “К.х.к.” ООД 250 000 евро – т.5а от д.п. л.8;

         Заверено копие от фактура №0000000002/04.10.07 г. издадена от „С. д. К.” ЕООД за получени от „Г. 2***” ЕООД  900 000 евро – т.5а от д.п. л.12;

         Заверено копие от фактура №0000000001/09.07.07 г. издадена от „С. д.К.” ЕООД за получени от „Г. 2***” ЕООД  500 000 евро – т.5а от д.п. л.10;

           Заверено копие от фактура №0000000006/10.10.07 г. издадена от „Р.Р.К.”ЕООД за получени от „ К. х. к. „ООД 50 000 евро – т.5а от д.п. л.14;

          Заверено копие от фактура №0000000002/14.08.07 г. издадена от „Б.Н. ” ЕООД за получени от “К.х.к.” ООД 1 955 830 лв. - т.5а от д.п. л.16;

           Договор от 04.07.07г. между „Д.А.Д.” ООД гр. Пловдив и “К.х.к.” ООД и анекс към нето – т.5а от д.п. л.19-28;

                    2/два/ бр. кочани с фактури на „С. д.К.” ЕООД и “Р.Р.К.” ЕООД и дР.документи, предадени с Протокол за доброволно предаване от 27.01.2011г. С.С.С. – т.5а от д.п. л.48-62;

              Заверени препис на документи на чужд език представени от Р.Д.  – т. 18 л. 7947-7949 от с.п.;

Превод на Генерално пълномощно от “П.” ООД  – т.20 л.9288-9302 от с.п.;Справка от “У.К.” за движението по сметките на “К.Х.” АД гр. София  – т. 21, л. 9525 – 9606 от с.п.                   

        Справка за движението по сметки на “К.” ООД от 05.12.2006г. – 18.05.2012г., Извлечение от разплащателна сметка на “К. С. Х.” ООД за периода 04.12.2006г. – 01.07.2007г., Извлечения от разплащателни сметки на “К. С. Х.” ООД за периода 04.12.2006г. – 01.07.2007г. – 3/три/ броя, Информация за сметка за период 07.05.2007г. – 21.01.2009г. за “К. С. Х.” ООД в ликвидация, Извлечение от “Булбанк” за предоставяни заеми на “ К. С. Х.” ООД за периода от 05.12.2006г. до 12.01.2007г., Информация за сметки за период 07.05.2007г. -  31.12.2010г. за “К. С. Х.” ООД в ликвидация – 2/два/ броя, Информация за сметка за период 07.05.2007г. – 13.08.2008г. за “К. С. Х.” ООД в ликвидация, Информация за сметки на “К. С. Х.” ООД в ликвидация за периоди 25.02.2009 – 26.03.2009г., 25.02.2009г. – 23.03.2009г., 30.05.2008г.- 26.05.2009г., 25.04.2008г. 26.05.2009г., 25.04.2008г.- 26.05.2009г., 29.06.2007г. – 09.07.2007г., 23.06.2009г. – 24.08.2009г., 08.07.2009г. – 10.08.2009г., 10.08.2009г. – 10.09.2009г., 14.08.2009г. – 24.09.2009г., 17.09.2009г. – 17.10.2009г., 28.09.2010г. – 28.10.2010г., 18.04.2008г. – 25.04.2008г., 29.12.2008г. – 05.01.2009г., 10.09.2009г. – 31.12.2010г., 25.04.2008г., 07.05.2008г., 12.07.2010г. – 07.09.2010г., 24.09.2009г. – 07.12.2009г., 12.01.2010г. – 12.07.2010г. 

Писмени доказателствени средства:

       Протокол за доброволно предаване от 18.01.2010 г. от Л.Н.М. за предаване на писмени документи – т.3б л. 226-230.

        Протокол за доброволно предаване от 08.02.2011г. от Й.Й.Д. за предаване на документи / фактури / – т.5а л.2-3.

         Протокол за доброволно предаване от 31.01.2011г. от Г.С.С.  за предаване на писмени документи – т.5а л.18

        Протокол за доброволно предаване от 04.02.2011г. от Й.Й.Д. за предаване на документи /намиращи се в КПВД 10,11, 12/– т.5а л.33-44.

         Протокол за оглед на веществени доказателства от 12.11.2010г. – т.10б, л.129-138;

         Протокол за оглед на веществени доказателства от 11.11.2010г. – т.10б, л.139-146;

         Протокол за оглед на веществени доказателства от 12.11.2010г. – т.10б, л.147-152;

         Протокол за доброволно предаване от 27.01.2011г. С.С.С. на 2/два/ бр. кочани с фактури на „С. д.К.” ЕООД и “Р.Р.К.” ЕООД и др.Документи – т.5а, л.47;

  Протоколи за разпит от досъдебното производство на свидетелите –, П.Л., Р.Д. , Г.С., Г.Г., А.Л. , С.К., А.М., приобщени по съответния ред.

Веществени доказателства

     Компакт диск от “У.К.” съдържащ информация относно банкови сметки на “К.х.к.” ООД – т.19 л.8103;

VІІ. По отношение обвинението по чл. 131 от НК с пострадал П.Л.

Гласни доказателства

        Горната фактическа обстановка съда приема за установена от събраните по делото гласни доказателства: показанията на св. Г.С., Г.Т. , Р.Д. , П.Л., А.Л. , Д.М.,  Б.Дж., Г.П., Л.Ц., В.М., К.Н., П.И.Л., С.С., В.К., Г.Ц., А.Н. и обясненията на подс. Г.В. и П.А. ,

 1. Съдът кредитира показанията на св. С. и Т. , П.Л., Р.Д. , А.Л.  по отношение предприетите действия за отмъщение от подс. Г.В. спрямо С. , Т.  и пострадалия Л. - молбата до Апелативна прокуратура гр. Пловдив с искане за налагане на принудителни медицински мерки по Закона за здравето срещу св. С. ; заведено частно наказателно дело срещу св. С. , Т. , Т.Т.  – главен редактор на вестниците „Труд” и „24 часа” и зам. Главен прокурор К.С. ; жалба срещу св. С. и Т.  и М.С., за извършена от тях измама по отношение на него; възлагането на подс. П.А. да се снабди с изпълнителни листи по договора за цесия със П.М.Л.  от 10.06.2007г. срещу част от бившите акционери и „ Д.А.Д. „ООД; изготвянето на нотариални покани до пострадалия Л. с искане последния да му издаде оправдателен документ / договор за правна помощ / за сумите от 40 000 лв. и 84 800 лв.; сигнализирането на ТД на НАП гр.В. Търново  за укрити данъци от пострадалия Л.; жалба до Окръжна прокуратура гр.В. Търново  срещу Л. за извършено данъчно престъпление. Показанията на свидетелите по отношение на тези факти се подкрепят и от събраните по делото писмени доказателства.

2. Съдът кредитира показанията на св. С. и Т. , Р.Д. , П.Л. и обясненията на подс. Г.В. и П.А.   относно ответните действия на св. С. и Т. , породени от предприетата срещу тях атака от подс. Г.В. и П.А.  – предприети действия за спиране на изпълнителните производства и обезсилване на изпълнителните листи; завеждане на отрицателен установителен иск за установяване за недействително по отношение на тях и техни близки на претендираните от тях адвокатски хонорари по издадените изпълнителни листи на подс. П.А.; подаване на жалба до Районна прокуратура гр.В. Търново  срещу подс. Г.В. за злоупотреба с доверие. Съдът кредитира тези показания на свидетелите и обяснения на подс. Г.В. и П.А.  тъй като същите се подкрепят и от приложените по делото писмени доказателства.

3. Съдът кредитира показанията на св. А.Л. относно споделеното и от пострадалия Л. относно нанесения му побой.

 4. Съдът кредитира показанията на Св. Дж.  в частите им относно нанесения побой над пострадалия Л., а именно за обстоятелствата кой е дал поръчката, приемането и от подс. П.С.; възложената му задача да се срещне в гр.В. Търново  с лице което да му покаже кантората, жилището и автомобила на пострадалия Л.; срещата му в  с. Арбанаси със Св. Р.Д.; показване на кантората, жилището и автомобила на Л. ; връщането в София и разговора му с подс. П.С. относно трудностите по изпълнение на поръчката; нареждане от подс. П.С., Св. Дж. да отиде отново в гр.В. Търново  заедно с лицето Д.Г.  и да огледат отново местата където е възможно да се изпълни поръчката; проведения разговор с подс. П.С. след връщането им от В. Търново и заявеното съгласие на Д.Г.  да изпълни поръчката и накрая – съобщеното му от лицето Д.Г. , че е изпълнил поръчката заедно с лицето Г.Н. , който му бил шофьор. Съдът намира, че в показанията на Св. Дж. дадени на д.п. и приобщени по реда на чл. 281 от НПК е налице противоречие относно факта бил ли е придружаван от други лица при първото му посещение в гр.В. Търново  и кои са били те. В протокола за разпит от 04.01.2011г. пред орган на д.п. е заявил, че при първото си посещение в гр.В. Търново  е отишъл заедно с лицето Д.Г.  и св. Г.П.. А в протокола за разпит от 05.01.2011г. пред орган на д.п. е посочил, че при първото си посещение е бил със св. Г.П. и подс. В.К., който не е знаел за целта на посещението. В разпит на д.п. пред съдия от 05.01.2011г. Св. Дж. твърди, че при същото това посещение е бил заедно със св. Г.П. и подс. В.К.. Показанията на Св. Дж., че е ходил в гр.В. Търново  да оглежда кантората, жилището и автомобила на Л.  се подкрепят и от показанията на Св. Р.Д., дадени при разпита му на д.п. от 14.04.2011г. пред съдия и при разпитите му от 14.04.2011 г., 20.04.2011 г. и от 23.09.2010 г.  пред орган на д.п., както и в проведената очна ставка на 20.04.2011 г. със Св. Дж.. В тези показания св. Д. твърди, че е показвал кантората на пострадалия Л., на Св. Дж. през лятото на 2008г. като посочва, че това е лицето което е било шофьор на подс. П.С., което е и разпознал при извършено разпознаване от него. Потвърждават се и от протокола за ВДС с рег. № ***. При анализа на показанията на Св. Дж. и св. Д. и съпоставянето им с другите доказателства по делото, посочени по горе, съда приема, че при първото си посещение в гр.В. Търново  и среща със св. Д., Св. Дж. е бил сам. Съда не кредитира показанията на Св. Дж. в частите им в които твърди, че при това първо посещение в гр.В. Търново  той е бил със св. Г.П., подс. В.К. и лицето Д.Г. . Констатираното противоречие в показанията на Св. Дж. по отношение на това кога и с кои лица е ходил до гр.В. Търново  съда приема, че се дължи на обстоятелството, че същия е ходил неколкократно до гр.В. Търново  във връзка с поставени задачи от подс. П.С. за изпълнение на приети поръчки. Това според съда е и причината Св. Дж. да е неточен и противоречив в спомените си относно тези факти, времево с кого е посещавал гр.В. Търново .

5. Съдът следва да обсъди и показанията на Св. Р.Д. дадени на досъдебното производство и в съд. заседание касаещи фактите относно нанесения побой над пострадалия Л. и в частност срещите му със Св. Дж. в гр.В. Търново  по този повод. В показанията си в съд. заседание на 07.- 08.02.2012 г. както и на проведената очна ставка на 17.05.2012г. между него и Св. Дж., този свидетел твърди, че не се е срещал със Св. Дж. в гр.В. Търново , както и, че не му е показвал кантората и автомобила на пострадалия Л.. Показанията в тези им части противоречат на показанията му дадени на досъдебното производство на 14.04.2011г. и от 23.09.2010г. пред съдия и при разпитите му от 14.04.2011г. и от 23.09.2010г. и 20.04.2011г.  пред орган на д.п., както и в проведената очна ставка на 20.04.2011г. със Св. Дж. и приобщени по надлежния ред в хода на съдебното следствие. Съдът приема, че показанията дадени на досъдебното производство в тези им части следва да се кредитират, тъй като помежду си тези показания са последователни и непротиворечиви в хода на цялото досъдебно производство. Подкрепят се и от показанията на Св. Дж., от събраните доказателства чрез използване на СРС на досъдебното производство, както и от протокола за разпознаване от 23.09.2010г. при което разпознаване св. Д. е разпознал Св. Дж. като шофьора на подс. П.С. с когото е бил при срещата в хотел „Марица” гр. Пловдив, като лицето на което през лятото на 2008 г. е показал кантората, автомобила и жилището на пострадалия Л.. В съд. заседание Св. Р.Д. твърди, че е показвал кантората на пострадалия Л. на гостенин на хотел “Д.” в гр.Дряново по молба на управителя на хотела – св. И.С.К.. Този гостенин е бил момче около 25-26 годишно. В показанията си св. И.К.твърди, че не е молила никой, включително и Св. Р.Д. да се показва кантората на Л.  на гости на хотела. Съда не кредитира показанията на Св. Р.Д. от съд. заседание по отношение горните факти, тъй като същите не се подкрепят от събраните по делото доказателства и са  противоречиви на тези дадени на досъдебното производство. А в предвид зависимостта на този свидетел от подс. Г.В. с оглед взаимоотношенията помежду им и финансовата му  обвързаност, съда намира, че промяната на показанията дадени в хода на съдебното следствие в противоположен смисъл на тези дадени на досъдебното производство цели да подкрепи защитната теза на част от  подсъдимите. Следва да се направи извод, че действително Р.Д.  е показал на Дж. кантората на Л. , но това на първо място – не е било през 2006 г. както твърди Р., а през 2008 г. и второ – това не е станало по молба на св. И.К., а по нареждане на подс. Г.В..

6. В подкрепа на горната фактическа обстановка са и показанията на св. С.С., който в съдебно заседание, че при престоя на подс. Г.В. в килия № 16 на ареста в гр.Варна  му е казал, че си е решил проблемите с Л.  като е платил побоя и убийството му. Показанията на този свидетел в тези им части се подкрепят от показанията на св. С.И., който при разпита си в съдебно заседание на 22.07.2011 г. също твърди, че подс. Г.В. при престоя си в килия № 16 на ареста в гр.Варна , му е казал, че е поръчал пострадалия Л. да бъде пребит.

7. В подкрепа на тази фактическа обстановка са и показанията на св. Ц.Н. , който твърди, че подс. Г.В. го е попитал дали е възможно св. Н.  да нанесе побой на адвокат Л.. Твърди, че е отказал, като се оправдал с това, че пострадалия Л. му е бил адвокат, както и второ, че е доста умен човек и би го познал по походката, по визията, по говора. Целта на подс. Г.В. била да се пребие и заплаши пострадалия Л.. Показанията на този свидетел косвено се подкрепят от показанията на Св. Дж. и П. които също твърдят за поръчан побой от В. на пострадалия Л., от показанията на Св. Р.Д., който на досъдебното производство твърди, че е показвал на Св. Дж. кантората на пострадалия Л.

          8. В подкрепа на тази фактическа обстановка са и показанията на св. А.Н. , Г.Ц., Я.С. и В.К., които показания съда кредитира изцяло, тъй като те се потвърждават от други доказателства по делото.  

         9. Подкрепя се косвено и от показанията на св. Л.Ц. , Г.П., В.М. и К.Н., които в показанията си твърдят, че лицето Д.Г.  изпълнява поръчки на подс. П.С. за нанасяне на побои и палежи и сочат за нанесен побой на лица в гр.В. Търново .

 Горната фактическа обстановка се установява и от наличните по делото:

Писмени доказателствени средства:

          Протокол за доброволно предаване от 28.02.2011г. от А.Б.Л. /ревизионен акт/ - т.5б от д.п. л.1-2;

          Протокол за доброволно предаване от 08.10.09г. от А.Б.Л. / ризата/ - т.23 от д.п. л. 24;

Протокол за оглед на местопроизшествие от 18.07.2008г. с фотоалбум – т.22 от д.п. л. 6-12;

Протокол за доброволно предаване на СД от „С.Ж.Е.“ от виеокамера – т. 22 от д.п. л.55;

Протокол за разпознаване на лице от 23.09.2010 г. – т.10ш от д.п. л.76;

Протокол за ВДС с рег. № *** – т. 17 л. 31 от секретните материали

Протокол за ВДС № ВДС №*** – т.11 от секретните материали на д.п.;

Протокол за ВДС № ВДС №***;

Протокол за разпит на св. – П.И.Л. от 27.08.2008 г. – т.22 от д.п. л. 22-23;

Протоколи за разпит от досъдебното производство на свидетелите – Б.Дж., Г.П., П.Л., Р.Д. , Я.С., А.Н., В.К., Г.Ц., Г.С., П.Л., Ц.Н.,   С.С., Г.Г., Д.М., А.Л. , С.К., П.Л., приобщени по съответния ред.

Писмени доказателства:

        Заверени копия от Амбулаторни книги на МБАЛСВ „Пирогов” – т. 8а л.80-88;

Нотариални покани от подс. Г.В. до адв. П.И.Л. от 24.10. и 30. 10. 2007 г., разписки и констативни протоколи -  КПВД 1, ВД 1 л. 148-153;  

Договор за продажба на вземане от 09. 10. 07 г. между подс. П.А. и „Р.” LLC, USA – КПВД 1, ВД 2 л. 11-14;

Писмо от НАП-ЦУ от 22.11.07 г. до Г.В.В. - КПВД 1, ВД 3 л. 149; Договор за продажба на вземане от 10.06.07г. между П.Л. и П.П.А..  - КПВД 2, ВД 9 л. 1-3 и КПВД 2, ВД 6 л.129-131;

Споразумение от 11.04.0 г. към договор от 11.11.2006г. - КПВД 2, ВД 9 л.4-10;

Договор за правна помощ от 11.11.2006 г. между Г.В.В. като пълномощник на 36 акционери и П.Л.-  КПВД 2, ВД 9 л.11-15;

Жалба от Г.В.В. до Апелативна прокуратура гр. Пловдив – КПВД 9, т. 8л2 л. 134-135; 

Изпълнителен лист – оригинал на РС- Варна от 12.10.07г. за сумите от 500 евро, 6 500 000 лв., 2 000 000 лв. – КПВД 13 л. 100-101; 

Изпълнителен лист – оригинал на РС – Балчик от 31.08.07г. за сумите от 500 евро и 1 500 000 лв. – КПВД 13 л. 111;

 Изпълнителен лист от РС – Бяла – оригинал от 12.09.08г. за сумата от 6 870 лв. - КПВД 13 л.113;

 Заверен препис от Ревизионен акт № 40 800164/09.05.08 г. на ТД на НАП гр.В. Търново  на Л.  – т.5б л. 6-43;  

          Постановление за отказ да се образува досъдебно производство срещу Г.С., Г.Т. и  М.С. – т.8а л. 64-67;

Жалба на В. до ОП- В.Търново от 02.04.2008г. срещу С. и Т.  за измама по казуса “Т.Б.” – оригинал – т.5з, л.4-9;

Постановление за отказ да се образува ДП от 16.06.2008г. срещу С. и Т.  по жалбата на В. – т.5з, в началото на папката, преди описа;

 Веществени доказателства:

           1 бр. метален лост / тръба/ с дължина 53 см, диаметър 2.5 см, облепен с черно тиксо – иззет с Протокол за оглед на местопроизшествие от 18. 07. 2008 г. с фотоалбум – т.22 от д.п. л. 6-12;  СД - диск от “С.Ж.” – предаден с протокол за доброволно предаване на СД от „С.Ж.Е.“ от виеокамера – т. 22 от д.п. л.56; 1 бр. риза с къс ръкав предадена с протокол за доброволно предаване от св. А.Л. на 08.10.09г. – т. 23 от д.п.

                         Експертизи:

      Техническа експертиза №08/ДОК-635/14.10.2008 г. за човека който влиза и излиза от кантората – т.23 от д.п.  л.52-56;

      Техническа експертиза №09/ДОК-923/12.11.2009 г. за човека който влиза и излиза от кантората – т.23 от д.п. л.58-60;

      СМЕ № 102/2008 г. – т. 22 от д.п.  л.31-32.

      ДНК екпертиза № 10/ДНК-661-09/10.03.2010 г. – кръвта по металния лост / наречен „водопроводна тръба” и черното тиксо е от едно и също лице, но го няма в базата данни – т.23 л.35-38

      ДНК 10/ДНК602-09/11. 03. 2010 г.– т. 17 л. 96-99.

      СМЕ на ВД № 09/БТМ-663/18.11.09 г. – т.23 л.42-44 /метален лост/

VІІІ. По отношение обвинението по чл. 330 от НК с пострадал П.Л.

Гласни доказателства

          Фактическата обстановка съда приема за установена от показанията на св. А.Л. и И.С.Д.. В показанията си св. А.Л. твърди, че на 18.08.2008г. заедно със съпруга си – П.Л. са се прибрали в домът си с лек автомобил „Тойота Авенсис”, който оставили на паркинг близо до блока в който живеели. Малко след като се прибрали им съобщили, че автомобила гори. Св. Д.в показанията си твърди, че излизайки от жилищен блок, видял горящия автомобил на Л. , както и лице което се отдалечавало от мястото, бягайки.

         По отношение това деяние показания дава и св. Б. Дж., които твърди, че подс. П.С. го изпратил да нанесе побой над лице адвокат от гр.В. Търново, като поръчката идвала от бизнесмен от този град, като да целта го изпратил в комплекс “И.” в с. Арбанаси, където да се срещне човек който да му покаже жилището, кантората и автомобила на лицето на което следва да бъде нанесен побой. В комплекс “И.” в с. Арбанаси, се срещнал със Св. Р.Д., който му казал, че поръчката за побоя идвала от неговия шеф и била дадена на шефа на Дж.. Както и, че ако побоя не даде резултат, ще трябва да се запали и автомобила на това лице. Твърди също, че по късно подс. П.С. му наредил да отиде в гр.В. Търново  заедно със св. П. и подс. В.К., като последния щял да им каже какво да правят и след като отишли в гр.В. Търново  и огледали отново офиса, автомобила и жилището на пострадалия Л., подс. В.К. им наредил да се постави взривно устройство под автомобила на Л. . Твърди също, че със св. П. се върнали в гр. София , св. П. взел от склада за минерална вода взривно устройство и тръгнал обратно за гр.В. Търново , като Св. Дж. отказал да отиде с него, а малко по късно се обадил на св. П. и го върнал обратно в гр. София . Съобщил на подс. П.С., че поръчката не била изпълнена и защо бил върнал св. П.. Накрая – твърди, че след няколко дни разбрал, че автомобила на пострадалия Л. бил запален, но не разбрал от кого. Тези му показания се подкрепят от показанията на св. П..

Писмени доказателствени средства

        Протокол за оглед на местопроизшествие от 18.08.2008г. – т.24 от д.п. л.3-12;

         Протоколи за разпит от досъдебното производство на Св. Дж. и П. приобщени по съответния ред    

Писмени доказателства

         Молба на пострадалия Л. до Окръжния прокурор на гр.В. Търново вх. № 1167/19.08.08г. – т.22 от д.п.  л.49.

              Експертизи:

Химическа експертиза № І-79/04.09.08г. – т.24 от д.п. л.16-17,        

Оценъчна експертиза – т. 24 от дп. л.20-23

          Пожаротехническа експертиза – т. 24 от д.п. л. 29-33

                   Веществени доказателства:

 1 бр. пластмасова прозрачна бутилка съдържаща жълтокафява течност, 1 бр. камък с диаметър 0.16м. и 1 бр. кибрит

 ІХ. По отношение обвинението по чл. 116 от НК с пострадал П.Л.

                             Гласни доказателства

    Фактическата обстановка съда приема за установена от показанията на св. А.Л., Н.М., анонимен свидетел № 1, П.Л., Ц.Н., А.Н., Г.Ц., В.К., Я.С., Ц.М., М.М., Б.Дж.,  косвено и от показанията на Л.Ц., Г.С., Г.Т. , С.И. и С.С., Д.П..

Съда кредитира показанията на св. С. , Т.  и А.Л.  относно влошените отношения между Л.  и В. след преустановяване работата му по казуса “Т.Б.” на страната на В. и постигнатия краен резултат от преговорите с представителите на В.К. , както и даденото съгласие от пострадалия Л., да свидетелства по НОХД № 30/ 09 г. на РС – В. Търново, водено срещу подс. Г.В. за престъпление по чл. 217 от НК. Показанията на тези свидетели съда намира, че са последователни и взаимно допълващи се и се подкрепят и от писмените доказателства по отношение казуса „Т.Б.” и предприетите действия на подс. Г.В. срещу пострадалия Л.. Подкрепят се и от показанията на св. П.Л. и  Р.Д.  както по отношение отказа на Л.  да работи в интерес на подс. Г.В., така и последващите действия на Л.  по казуса „Т.Б.” с активното му участие по започването на преговорите с представителите на В.К. , както и последвалите според подс. Г.В. не удовлетворяващи го резултати. Показанията им в тази насока се подкрепят частично и от показанията на Св. Р.Д., който твърди, че на последната среща с представителите на В.К. , подс. Г.В. е бил раздразнен от присъствието на Л.  на тази среща и проявил своя негативизъм по отношение него. Показанията им относно съгласието на пострадалия Л. за явяване като свидетел по делото срещу подс. Г.В. се подкрепя и от изискания и приет като доказателство заверен препис на протокол от съд. заседание на 25-26. 02. 2009 г.  по НОХД № 30 / 09 г. по описа на РС – В. Търново.

        Относно отправеното предложение към св. Л. и дадената поръчка от подс. Г.В. на подс. П.С. за убийството на пострадалия Л., съда намира, че се установява от показанията на св. П.Л., Ц.Н., Ц.М., В.К., Я.С., Г.Ц., А.Н.. Косвено се подкрепят и от показанията на Св. Дж. който твърди за дадени поръчки от подс. Г.В. на подс. П.С. както за нанасяне побой на Л. , взрив на автомобила му, така и индиректно за убийството му. Относно последното Св. Дж. в показанията си заявява, за проведена среща в хотел „Марица” в гр. Пловдив при която Св. Р.Д. е предал на подс. П.С. плик в който по късно разбрал от подс. П.С., че имало 60 000 лв. и това било втория транш за разрешаване на проблемите на подс. Г.В. с Л. и Р., както и че при среща със Св. Р.Д. в кафе „К.”, последния му казал, че са си разрешили проблемите които са имали в Шумен и В. Търново. Подкрепят се и от писмените доказателства, доказателствените средства и веществените доказателства по делото.

Съда кредитира на първо място показанията на св. П.Л.. В същите се съдържат доказателства относно пет групи факти. Първа група – относно обстоятелството кога е започнал работа при подс. Г.В. и какво е работил. Втора група – относно възлагане от В., Л. да посещава длъжници на В. и да ги подканя да връщат взети от В. пари на заем и събиране на такива пари. Трета – относно поръчката от В., Л. да убие пострадалия Л. за 25 000 лв. Четвърта – относно убийството на Л. .

По първата група, съда приема, че преди 2007 г. св. Л. е работил на търговски обекти на подс. Г.В.. Първоначално е бил нает да работи на паркинг в гр.В. Търново , като е събирал пари от престояващи там таксита. След това е работил като охранител на увеселителни заведения на В.. Показанията в тази им част се подкрепят от показанията на св. Ц.Н.  и Ц.М. и от обясненията на П.А. .

 По отношение втората група. Св. Л. твърди, че през 2007 г. бил без работа и при среща с подс. П.А. го помолил да му съдейства за намиране на работа. Последния се съгласил и по късно го отвел в офиса на В., където В. му възложил да посещава лица които са забавили връщане на взети от В. пари на заем, да им напомня, че следва да се издължат, както и да събира такива суми и да ги предава на В.. Св. Л. се съгласил на тази работа и започнал да посещава длъжници на В. и да им напомня да връщат парите на В.. Показанията му в тези им части се подкрепят както от показанията на св. Ц.Н. , така и от показанията на св. Ш., П.С.и Р.Д. . Подкрепят се и от обясненията на В. и П.А.  /дори В. в обясненията си говори, че е наел Л. за тази работа тъй като „физиономията му е гадна и щял да плаши хората да си връщат парите”/. Подкрепят се и от показанията на полицейските служители – св. Г.Ц., който е работил по преписката образувана срещу Л. по депозираните срещу него жалби за измама. Подкрепят се и от показанията на полицейския служител – св. Я.С.. В подкрепа на показанията на Л. в тези им части са и редица писмени доказателства. Това са депозираните от св. Ш., П.С. и лицето В.П.  жалби срещу Л. до различни правоохранителни институции, общата жалба подписана от тримата, която е инициирана от подс. Г.В..

По отношение третата група факти касаещи възлагането от страна на В. на св. Л. да убие пострадалия Л. срещу 25 000 лв. В показанията си св. Л. твърди, че бил извикан в офиса на подс. Г.В., където присъствали подс. Г.В., подс. П.А. и Св. Р.Д.. Когато св. Л. пристигнал в офиса, подс. Г.В. му казал, че адвокат Л. му бил адвокат за някаква банка, но с доста пари го завлякъл, както и че бил минал на другата страна и за това трябвало да го убият. Тогава подс. Г.В. му предложил да убие адвокат Л. като му предложил да му плати 25 000 лв. за това. Казал му също, че това нещо не трябвало да се прави сега, защото щяло да падне подозрението върху него и нямало да се бърза с това нещо - убийството. Св. Л. отказал да извърши убийството на Л. . По късно при пътуване с автомобил заедно с подс. П.А., последния му казал, да вземе парите които му предлагал подс. Г.В. за убийството на Л. , защото щели да ги дадат и на друг, като му посочил, че имали група и тя била желязна и това било групата на П. „С.“ Също му казал, че и той можел да свърши работата, но имало опасност да бъде разпознат, защото има специфична походка. Подкрепят се показанията му в тези им части от показанията на св. Ц.Н. , Ц.М., Я.С., В.К., А.Н. и Г.Ц.. В показанията си св. Ц.Н.  твърди, че св. Л. на два пъти е идвал в домът му и му е споделял, първия път за отправеното му предложение от подс. Г.В. да убие Л. , втория път – относно подновеното предложение, този път изхождащо от подс. П.А.. На следващо място показанията на св. Л. се подкрепят от показанията на полицейските служители – св. Г.Ц., А.Н. и на В.К., които в съд заседание заявяват, че пред тях Л. е споделил за отправеното му предложение от В.. Подкрепят се още веднъж и от показанията на св. В.К.  който пресъздава казаното му от Л. , че при него е дошъл човек който му е казал, че на него В. му е предложил да убие адвоката срещу 25 000 лв. Тези показания се подкрепят и от показанията на Св. Ц.М. , която също заявява, че лицето П.Л.с когото живее на семейни начала и е споделил, че В. му е предложил 25 000 лв. за да убие Л. . Налице са и писмени доказателства подкрепящи тези показания. Това от една страна са докладните записки на полицейските служители. От друга страна – това са жалбите срещу св. Л. като отговор на подс. Г.В. срещу отказа на Л. да приеме поръчката. Подкрепят се показанията му в тези им части макар и косвено и от другите доказателства по делото от които съда извежда изводи за намерението на подс. Г.В. за физическото ликвидиране на Л. , възложената от него поръчка на подс. П.С. и изпълнението и. Подкрепят се косвено и от показанията на св. А.Л., която в показанията си твърди, че Л.  и е споделил, че неизвестно лице по предложение на човек от Горна Оряховица е ходил при него за правна помощ тъй като имал финансови проблеми с подс. Г.В. и, че това лице приличало на лицето което му е нанесло побой. Показанията на св. Л., че е ходил при пострадалия Л. косвено се потвърждават и от факта, че по делото няма доказателства друг път той да е ходил при него. Поради което следва извода, че споделеното от Л.  на Л. а касае именно тази среща при която св. Л. е заявил на Л. , че В. му е предложил да го убие за 25 000 лв. В подкрепа на тези показания са и данните съдържащи се в протокол за ВДС №****.

Относно четвъртата група факти – касаещи действията му в деня на убийството на Л.. Показанията в тези им части се подкрепят на първо място от показанията на Св. Ц.М., с която в този ден няколко пъти е минавал покрай гаража на Л., а по късно заедно с нея е отишъл при гаража, за да видят двамата какво става с Л.. Подкрепят се  и от показанията на св. М.Р.М. - брат на Ц.М.. Подкрепят се косвено и от показанията на св. Н.М.  и анонимен свидетел № 1 – относно това, че вратите на гаража още сутринта са били отворени. Накрая – подкрепят се и от протокола за оглед на местопроизшествие.

Поради изложеното съдът приема, че следва да се кредитират показанията на Л., независимо, че в някои техни части е налице противоречие. Съда намира, че тези противоречия са в отделни детайли – относно кога и къде точно е започнал първоначално работа при подс. Г.В., какво св. Л. е съобщил на полицейските служители и пострадалия Л., относно направеното му предложение да убие Л.  – дали от подс. Г.В. или от подс. П.А., който предавал думите на подс. Г.В..

Показанията на св. Л. се подкрепят изцяло от показанията на Св. Ц.М. . Съда приема, че тези показания следва да се кредитират изцяло, тъй като същите са вътрешно безпротиворечиви, не противоречат и на другите доказателства. Показанията на св. М. относно споделеното и от Л. за предложението на подс. Г.В. да убие Л.  се подкрепят както от показанията на св. Л., така  и от тези на Ц.Н., В.К., Г.Ц. и А.Н.. Косвено се подкрепят и от показанията на св. Я.С.  и от писмените доказателства – докладните записки и рапорта. Показанията и относно деня на убийството на пострадалия Л. и споделените в тази връзка от нея факти, се подкрепят от показанията на св. Л. и М., а косвено и от показанията на св. Н.М.  и анонимен св. № 1 относно времето през което тя е възприемала отворените врати на гаража на Л. . Подкрепят се и от данните съдържащи се в Протокол за ВДС № ****.

Съдът кредитира показанията и на св. В.К. , Г.Ц., А.Н. и Я.С.. Намира същите за взаимно свързани и непротиворечиви, кореспондиращи със свидетелските показания на св. Л. и М.. На първо място в показанията на св. В.К.  се съдържат данни относно нанесения на Л.  побой през 2008г. Той твърди, че пред него Л. е отрекъл да е извършител на побоя. От друга страна този свидетел твърди за казаното му от пострадалия Л., че Л. не е лицето, което му е нанесло побоя. Тук показанията му се подкрепят и от показанията на Г.Ц. и А.Н.. Подкрепят се  от показанията на самия Л. който отрича в показанията си пред съда, той да е извършител на това деяние. На второ място – в показанията на св. К.  се съдържат данни и за това, че при проведен разговор с пострадалия Л. на 05.02.09г., по повод жалба на Л.  до окръжния прокурор, Л.  му споделил, че при него дошло неизвестно лице което му казало, че подс. Г.В. е предложил на това лице да убие Л.  срещу 25 000 лв. За съобщеното му, св. К.  написал докладна записка. По отношение на този факт показанията на св. К.  се подкрепят показанията на св. Г.Ц., А.Н., Я.С., Л., Ц. и Ц.Н.. В кредитираните от съда показания на св. Г.Ц., същият съобщава, че при проведено оперативно разпознаване, той заедно със св. А.Н.  са показали на пострадалия Л. снимки на хора от криминалния контингент сред които е била и снимката на Л.. Тогава пострадалия Л. е заявил, че Л. прилича на извършителя на побоя спрямо него, но не е той. Тези показания се подкрепят и от показанията на св.  В.К.,  Я.С., Ц.Н., П.Л. и Ц.М., които дават показания за същите факти. Този свидетел също твърди, че след проведена беседа с Л., последния поискал да му съобщи нещо, но искал това да стане извън сградата на полицейското управление. Извън сградата св. Л. съобщил на Г.Ц., че П.А.  му казал, че подс. Г.В. щял да му плати на Л. 25 000 лв., за да убие Л. . За тези думи св. Ц. веднага написал докладна записка и я завел в деловодството. Показанията на този свидетел в тази им част се подкрепят и от показанията на св. А.Н.  и Я.С., косвено и от В.К. – на когото Л.  казал, че неизвестно лице му е казало, че В. е предложил на това лице да убие Л.  срещу 25 000 лв. На следващо място доказателства за горните факти се съдържат и в показанията на св. А.Н. . В показанията си този свидетел твърди, че след като заедно със св. Г.Ц. са показали снимки сред които е тази на Л., пострадалия Л. е заявил, че искал да види и походката на Л.. Това му било осигурено и след като Л. видял Л. да върви към полицейското управление, заявил, че това не е нападателя му. По късно пред този свидетел, Л. е заявил, че подс.  В. чрез П.А.  му е предложил да убие Л.  срещу 25 000 лв. Още същия  ден 26.09.2008г св. Н.  изготвил докладна записка в която изложил казаното му от Л. и я завел по съответния ред. Тези показания се подкрепят и от показанията на св.  В.К., Г.Ц., Я.С., Ц.Н., П.Л. и Ц.М.. Също така по отношение на тези факти са и показанията на св. Я.С. . В показанията си този свидетел твърди, че е водил разследване по подадена от П.С., Д.Ш. и В.П.  жалба срещу Л. за измама. Във връзка с това разследване е провел очна ставка между подс. Г.В. и св. Л.. След приключване на очната ставка, подс. Г.В. нарекъл св. Л. измамник. Св. Л. от своя страна отвърнал, че не бил като него – В. да му предлага 25 000 лв., за да убие и пребие Л. .

Показанията на св.  В.К., Г.Ц., А.Н., Ц.Н., П.Л.и Ц.М. относно предложението на В. отправено към Л., да убие пострадалия Л., като за това му заплати 25 000 лв. се подкрепят и от Докладна записка от В.К. – рег. № 1557/05.02.09г., Докладна записка от А.Н. –рег. № С-1441/29.09.08г., Рапорт от Г.Ц. –  рег. №С-1774/14.11.08г., Заверено копие от „Книга за предаване на документи за изпълнение от служителите” започната на 02.01.08г., завършена на 30.12.08г. и лист 117 от същата книга. Посочените докладни записки и рапорт макар да не представляват доказателствено средство по смисъла на НПК, са съставени от длъжностни лица при изпълнение на служебните им задължения, поради което същите следа да се приемат като” други документи” по смисъла на чл. 127 от НПК. Същите съда приема, че са в подкрепа на свидетелските показания на съставилите ги лица. 

Съдът кредитира показанията на св. Ц.Н.  дадени в съд. заседание на  08.07. и 18.07.2011 г. и тези от досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281 от НПК в които твърди, че два пъти св. Л. е идвал притеснен при него и му е споделял за възложено му от подс. Г.В. убийство на Л.  срещу 25 000 лв., както и отправено такова предложение и от подс. П.А.. Показанията му се подкрепят от показанията на св. Л., Ц.М., Г.Ц., А.Н., В.К. и Я.С.. Налице са и твърдения на този свидетел за поръчаното му от подс. Г.В. нанасяне на побой на Л.  за сплашване, както и убийство на либийски гражданин по поръчка на лице от здравеопазването, както и че св. Л. му е споделил, че по поръчка на подс. Г.В. и лице от здравеопазването е ходил заедно с подс. П.А. в с. Р. за нанасяне на побой на лице – либийски гражданин.

Съдът кредитира показанията на Св. Дж. дадени на д.п. пред прокурор на 04.01.2011г. приобщени по надлежния ред към доказателствата по делото в които говори, за проведена среща в кафе „К.” между подс. П.С. и Св. Р.Д. на която последния заявил, че той и подс. Г.В. били притеснени от поведението на пострадалия Л. след нанесения му побой и палежа на автомобила му, тъй като същия не си бил взел поука и дал пресконференция на която казал, че ще продължи да се бори истината да излезе наяве, от която те се притеснявали. Съдът кредитира показанията на Св. Дж. и в частите в които твърди, че през пролетта на 2009г. м. март-април отишъл с подс. П.С. в гр. Пловдив в хотел „Марица”, където подс. П.С. се срещнал със Св. Р.Д., на когото подс. П.А. донесъл плик с пари, а този плик бил предаден от Св. Р.Д. на подс. П.С.. Както и, че след като си тръгнали за гр. София , подс. П.С. започнал да брои парите и казал на Св. Дж., че това били 60 000 лв. втори транш във връзка с разрешаване на проблемите на подс. Г.В. с адвокат П.Л. и Р.Р.. Показанията му в тези им части се подкрепят от показанията на Св. Р.Д. от досъдебното производство в които твърди, че е бил на такава среща в хотел „Марица” в гр. Пловдив с подс. П.С.. Там подс. П.А. му предал плик, който той от своя страна предал на подс. П.С., както и че на тази среща подс. П.С. бил с шофьора си – Св. Дж.. В подкрепа на тези показания са и данните съдържащи се в Протокол за ВДС рег. № ***, Протокол за ВДС рег. №***, Протокол за ВДС рег. №***, Протокол за ВДС с рег. №***, Протокол с рег.  №***, Протокол с рег. №***, Протокол с рег. №***, както и от извършеното на досъдебното производство разпознаване при което Св. Р.Д. е разпознал Св. Дж. като шофьора на подс. П.С. от срещата в хотел „Марица” в гр. Пловдив. В подкрепа на тези показания са и показанията на Св. Р.Д. относно проведената среща в хотел „ Марица” в гр. Пловдив и предадения плик на подс. П.С..

Подкрепят се и от показанията на св. Л.Ц.  и Р.Д.  и в частите им в които свидетелстват за провеждани срещи през есента на 2008 г. и началото на 2009 г. между подс. П.С. и подс. Г.В. в гр. Луковит и с. Арбанаси. 

Следва да се кредитират и показанията на Св. Р.Д. от досъдебното производство при проведената очна ставка със св. Л.Ц.  в които твърди, че е имал няколко срещи в кафе „К.” с подс. П.С.. Подкрепят се и от показанията на Св. Ц. , който твърди, че при срещите между подс. П.С. и В. в гр. Луковит, последния е бил придружаван винаги от Св. Р.Д..

Съдът кредитира показанията на Св. Дж. в частите им в които твърди, че от подс. П.С. разбрал, че е имало някакви нарушени отношения между адвокат Л. и подс. Г.В. от гр.В. Търново  във връзка с “Т.Б.”.  В подкрепа на тези показания са всички доказателства относно отношенията между подс. Г.В. и пострадалия Л. във връзка със съвместната им работа по казуса “Т.Б.”, отказа на Л.  да продължи да работи за подс. Г.В. по този казус, действията на Л. за осъществяване на контакти между „Пловдивската група” /св. С. и Т.  и бившите акционери на “Т.Б.” върху които те имали влияние/ с представителите на В.К. , осъществените преговори на „ Пловдивската” група с тези представители и подписаното на 04.07.2007г. споразумение, мотива на подс. Г.В. и той да подпише такова споразумение и накрая – действията на подс. Г.В. предприети срещу Л.  чрез подаване на сигнали и жалби срещу него, както и поръчаните побой и взривяване на автомобила на Л. .

Съдът кредитира показанията на Св. Дж. от д.п. при разпитите му на 04.01.2011г. пред орган на д.п., от 20.01.2011г. пред орган на д.п. и от 20.01.2011г. пред съдия приобщени по надлежния ред към доказателствата по делото в които твърди, че в деня преди убийството на пострадалия Л. е пътувал от София за Варна. Докато пътувал провел телефонен разговор с подс. В.К. от който разбрал, че същия е в гр.В. Търново  и си уговорили среща. На тази среща в гр.В. Търново  двамата говорили около половин час, като подс. В.К. му споделил, че е в града по работа. Св. Дж. видял, че в автомобила на подс. В.К. седи лицето В.Ф. на предна дясна седалка, когото той познавал от преди като човек от обкръжението на подс. В.К.. Това обстоятелство, че Ф.  е от обкръжението на подс. В.К. се подкрепя от показанията на св. Л.Ц. , Г.П. и В.М.. Подкрепя се и от показанията на св. Г.К.П. , А.И.Я., Т.Г.Т. , Г.Х.Б., Й.С.Д .

Съдът кредитира показанията на св. А.Л. относно проведения от нея разговор с пострадалия Л. сутринта на 25.03.09г., тъй като показанията в тази им част се подкрепят от Протокол за оглед на веществени доказателства от 15.05.09г. в който е установен проведен разговор на пострадалия Л. с телефонен номер на който в указателя на този телефон е посочено името на св. Л.– „А.”. В друга част от показанията си св. Л.заявява, че пострадалия Л. се е обръщал към нея именно като „А.”.

Съдът кредитира изцяло показанията на св. Н.М.  и анонимен св. № 1. В показанията на св. М. се съдържат доказателства относно маршрута по който същата се е придвижвала навлизайки в кръстовището на ул.”С.” и ул.”Е.” в гр.В. Търново , чутата от нея пукотевица, движението на лицето В.Ф. след излизането му от гаража на пострадалия Л., преминаването му покрай нея и анонимен свидетел № 1 и факта, че тя е възприела външния вид на Ф. . Показанията на този свидетел се подкрепят от показанията на анонимен свидетел № 1, който от своя страна твърди, че приближавайки кръстовището на горепосочените улици, след като е преминал покрай гаража на Л.  вратите на който били широко отворени, е чул шум от счупване на стъкла, срещнал се е със св. М. и в този момент е видял излизането на В.Ф. от гаража на Л. , проследил движението му, възприел го докато минава покрай тях и го изгубил от поглед при движението му по ул.”С.”. Съда констатира, че в показанията на анонимен свидетел № 1 дадени в съд. заседание на 25.07.2011г. и тези дадени на досъдебното производство е налице противоречие относно това кога е видял за първи път лицето В.Ф. когото по късно е разпознал. В съд. заседание този свидетел твърди, че е видял бягащия мъж – Ф. , когато същия е бил на 2-3 м. пред гаража на Л. . На досъдебното производство свидетеля твърди при разпита му на 17.04.2009г. пред съдия и на 03.12.2009г. пред разследващ орган, че е видял лицето, което е минало покрай него и св. М. сутринта на 25.03.09г. на кръстовището на ул.”С.” и ул.”Е.”, да излиза от гаража на пострадалия Л.. Съдът намира, че ще следва да се кредитират показанията на този свидетел дадени на досъдебното производство по отношение на този факт, тъй като намира, че същите дадени пред съдия, са дадени няколко дни след като той е възприел това обстоятелство. По отношение показанията му дадени при разпитите свързани с извършеното разпознаване, то тези показания са в унисон с първите показания дадени пред съдия и са дадени няколко месеца след първите показания когато спомените му са били по пресни. Показанията на анонимен свидетел № 1 и св. М. са непротиворечиви, последователни и допълващи се. Подкрепят се тези показания и от изисканата от Община гр.В. Търново и приложена по делото скица на кръстовището на двете улици, както и от двата протокола за разпознаване по снимки от 03.12.2009г. в които   анонимен свидетел № 1, така и св. М. са разпознали В.Ф. като лицето излязло от гаража на Л.  и преминало бягайки покрай тях, след като и двамата са чули шумове – единия като шум от счупено стъкло, а другия – пукотевица. Подкрепят се косвено и от показанията на Св. Дж., който твърди, че предния ден е видял в гр.В. Търново подс. В.К. и лицето В.Ф..

Съдът намира, че следва да се кредитират показанията на св. П.Л., Ц.М. и М.М.. Същите пресъздават техните възприятия относно преминаването им покрай гаража на Л.  след убийството му, намирането на същия в автомобила в гаража и сигнализиране на органите на реда. Тези показания се подкрепят от протокола за оглед на местопроизшествието при убийството на Л. , както и от заключенията на Балистична експертиза №09/БАЛ-85/01.04.09г.; Физикохимична експертиза № 09 / ФЗХ-169/31.03.2009г.;  Морфологична експертиза № 09/БТМ-235/ 27.03.09г. и СМЕ № 39-Т/2009 г. от 18.05.09г.

Съдът кредитира показанията на св. С.И. и С.С.. В същите съда намира, че са налице доказателства относно проведени с  разговори на подс. Г.В. и К., по време на пребиваването му в ОС”ИН”, Сектор „Арести” гр.Варна  през есента на 2010г. В показанията си св. С.И. и С.С. твърдят, че през м. септември 2010г. те били с мярка за неотклонение „Задържане под стража” в ареста в гр.Варна . При тях в килия № 16 бил и св. Д.П., когато в тази килия е бил настанен подс. В.К.. Като му предоставили мобилен телефон, за да разговаря със съпругата си, св. С.И. и С.С. спечелили доверието на подс. В.К.. По време на седмичния му престой в килията подс. В.К. им споделил, че е задържан във връзка с убийствата на П.Л. и Р.Р.. Споделил, че бил близък приятел с подс. П.С. на когото бил дясната ръка. Разказал също така, че бил добър организатор и са му необходими две седмици, за да проследи дадено лице чието убийство е възложено и установи местоживеенето, навиците му и маршрути и средства за придвижване. При тези разговори подс. В.К. разказал на св. И., че убийството на Л.  било извършено от В.Ф.. Св. С.И. твърди още в показанията си, че по време на престоя на подс. В.К. в килия № 16, с този подсъдим са говорили само той и св. С.С., като св. Д.П. не се включвал в тези разговори с подс. В.К.. Показанията на св. И. в тази им част се подкрепят косвено и от показанията на св. С.С., който потвърждава, че е бил в една килия със св. С.И., Д.П. и подс. В.К., както и твърди че пред него подс. В.К. му е споменал за убийството на Л. . Потвърждават се и от показанията на св. Д.П., че по време на престоя на подс. В.К. в ареста, този свидетел не е говорил с подс. В.К., а с него са говорили само св. С.И. и С.С.. Съдът приема, че показанията на св. С.И. следва да се кредитират и поради това, че в останалите части на показанията му, касаещи престоя в същата килия на подс. В.К. и В. и за разказаното от тези подсъдими за убийството на Р.Р. се подкрепя както от показанията на св. С.С., така и от  протокола за изготвен ВДС от използвано СРС, както и от останалите писмени и гласни доказателства относно убийствата на Л. и Р..

Съдът кредитира показанията на св. С.И. и С.С. в частите им в които те твърдят, че на 02.11.2010г. в същата килия при тях и Д.П. бил настанен и подс. Г.В.. На този подсъдим според показанията на св. И.и С. бил даден мобилен телефон, за да разговаря от него със свои близки. Това спомогнало според двамата свидетели да установят по близък контакт с подс. Г.В.. При тези разговори подс. Г.В. разказал на св. С.И. и С.С., че е близък приятел с П.  “С.” и първоначалните им контакти възникнали покрай спорта сумо. Споделил им и за контактите си с пострадалите Р.и Л.  и отношенията си с тях свързани с „Т.Б.”. Споделил и за проблемите които имал с Л. и Р.. Описал Л. и Р. като предатели, че им бил платил, но те искали още пари. Също, че възложил на групата на П.С.“С.” побой, палеж на автомобила му и убийството на Л. , както и че заплатил за тези поръчки и по този начин си решил проблемите с Л.  завинаги. Показанията на тези свидетели са непротиворечиви, нямат и вътрешни противоречия. Подкрепят се от показанията на св. Д.П., от протоколи за ВДС рег. №**** и рег. № *** относно това, че са водили разговори по време на този престой и подс. Г.В. и той им споделял за отношенията си с подс. П.С. от една страна и с пострадалия Л.. Подкрепят се и от изисканите писмени доказателства от ОС”ИН”, Сектор „Арести” гр.Варна  – справка №7364/24.11.2010 г. от ОС”ИН” Варна, писмо на ОС”ИН” Варна № 8493/16.10.2012 г., както и от другите доказателства по делото от които се установяват фактите по казуса “Т.Б.”, водените преговори и участието на Л. и Р. в тях, както и постигнатите резултати.

      Горната фактическа обстановка  се установява и от:

      Писмени доказателствени средства

        Протокол за оглед на местопроизшествие и албум от 25.03.2009г. в гараж находящ се на ул.”Е.” до дом *, втори по ред гараж, в посока към дом * – т. 15 от д.п. л.15- 31;

        Протокол за допълнителен оглед на местопроизшествие и албум към него  от 26.03.2009г. в гаража находящ се на ул.”Е.” до дом *, втори по ред гараж, в посока към дом * – т. 15 от д.п. л. 32- 36;

        Протокол за оглед на трупа на П.И.Л. на 26.03.2009г. и албум към него т. 15 от д.п. л.37-46;

         Протокол за разпознаване по снимки от 03.12.2009г. с фотоалбум т. 16 от д.п.  л. 89-97;

        Протокол за разпознаване по снимки от 03.12.2009г.  и фотоалбум т. 16 от д.п. л.99-107;

         Протокол за разпознаване от 20.04.2011г.   фотоалбум - т.10 от д.п. л. 116-117;

         Протокол за разпознаване от 20.04.2011г.   фотоалбум - т.10 от д.п. л. 119-120;

         Протокол за доброволно предаване от 25.03.09г. за взети ацетонови натривки на св. Ц.Н.  – т. 16 от д.п. л. 42;

         Протокол за доброволно предаване от 25.03.09г. за взети ацетонови натривки на П.С.А.– т.18 от д.п. л. 1;

Протокол за доброволно предаване от 25.03.09г. за взети ацетонови натривки на св. М.Р.М. – т.18 от д.п. л. 2;

Протокол за доброволно предаване от 25.03.09г. за взети ацетонови натривки на св. П.М.Л.  – т.18 от д.п. л. 3;

Протокол за доброволно предаване от 25.03.09г. за предадени един чифт маратонки – черни на цвят „АЕL” № 44 – т.18 от д.п. л. 10;

Протокол за ВДС №*** –т.12 от секретните материали на д.п.;

Протокол за ВДС № *** - т.12 от секретните материали на д.п.;

Протокол за ВДС №*** – т.14 от секретните материали на д.п.;

Протокол за ВДС № ВДС №*** - т.11 от секретните материали на д.п.;

Протокол за ВДС № ВДС №*** - т.11 от секретните материали на д.п.;

Протокол за ВДС № ВДС №*** - т.11 от секретните материали на д.п.;

Протокол за ВДС № ВДС №*** - т. 11 от секретните материали на д.п.;

 Протокол за ВДС  №*** - т.17 от секретните материали на д.п.;;

 Протокол за ВДС рег. №*** - т.17 от секретните материали на д.п.;

           Протокол за ВДС №*** – т.24 от секретните материали на д.п.

Протоколи за разпит от досъдебното производство на свидетелите – Б.Дж., Г.П., Л.Ц., П.Л., Р.Д. , Я.С., А.Н., В.К., Г.Ц., Г.С., Ц.М., П.Л., Ц.Н., анонимен свидетел № 1, С.С., Г.Г., А.Л. , приобщени по надлежния ред.

               Писмени доказателства

Молба от П.Л. до Окръжна прокуратура гр.В. Търново вх. №1167/19.08.0 г. – т.22 от д.п. л. 49;

Докладна записка от В.К. – рег. № 1557/05.02.09г. – т. 23 от д.п. л. 5;  

Докладна записка от А.Н. –рег. № С-1441/29.09.08г. – Секретен том към съд. произв. – л. 38-39;

Рапорт от Г.Ц. –  рег. №С-1774/14.11.08г. – Секретен том към съд. произв. – л. 40;

Заверено копие от „ Книга за предаване на документи за изпълнение от служителите „ започната на 02.01.08г., завършена на 30.12.08г. и лист 117 от същата книга – Секретен том към съд. произв. – л.41-43;

Жалба от Д.Ш. от 20.07.08г. до РУП В. Търново – КПВД 2, вд.6 л. 122;

Жалба от В.П.  от 25.07.08г. до РУП В. Търново – КПВД 2 ВД 6 л. 123-125;

Жалба от П.С.от 24.07.08г. до РП- В. Търново – КПВД 2 ВД 6 л. 126-128;    

          Жалба от Д.Ш., В.П.  и П.С.срещу П.Л.от 14.08.08 г. до РП- В. Търново КПВД 2 ВД 6 л. 157-159;               

         Жалба от Г.В.  срещу П.Л.от 26.09.08г. до РП- В. Търново КПВД  7  т.1 л. 209;

          Постановление от 19.02.2009г. за прекратяване на наказателно производство срещу П.Л. за престъпление по чл.209, ал.1 от НК – т.5г от д.п. л.2-4;

            Заверени копия от протоколи от с.з. и определения по гр.д.  №795/08 г. на ВТ – РС – т. 8а от д.п. л.4-17;

   Копия на Обв.акт, присъда и мотиви по НОХД № 30/09г. на ВТ-РС, постановление на ВТ-РП от 16.06.08г. и искане за възобновяване от Главния прокурор – т.8а от д.п. л.34-70;

заверен препис на протокол от съд. заседание на 25-26. 02. 2009 г.  по НОХД № 30/09г. по описа на РС – В. Търново, Присъда № 27/09.02.2011 г. на ОС – В.Търново по ВНОХД № 691/2010г. и мотиви към нея, Решение № 288/26 07.2011г. на ВКС по н.д. № 1428/2011 г. – т.15 л.6405-6448 от с.п.;

Писмо на РП - Павликени изх. № А-214/2011/11.08.2011 г. относно св. Ц.Н.  -  т. 5 л.2252 от с.п.;  

 Удостоверение за наследници на П.Л. -  т.9а от д.п. л.21; Писмо от РП - Г. Оряховица изх. № 1770/2011/27.09.2011г. и приложени писмени документи относно св. Ц.Н.  – т.7 л.2887 от с.п.;

Обв. Акт по д.п.№29/06г.; договор за правна помощ от 17.01.06г.; пълномощно от 17.01.06 г. – т.7  л.3015-3018 от с.п.;

 Писмо № 1779/17.08.2011 г. на РП - Г. Оряховица относно св. Ц.Н.  за водени д.п. – т. 5  л. 2273-2274 от с.п.;

 Писмо № 22771/18.08.2011 г. на РУП В. Търново относно докладна записка № 1557/09г. - т. 5  от с. п. л.2279;

 Писмо на ОП - В. Търново №1228/22.08.2011г. относно св. Ц.Н.  – т. 5  л.2285 от с.п.;

Удостоверение за наследници и акт за смърт на П.Л. – т.9а от д.п. л.21-22;

          Заверен препис от присда и протокол от с.з. по НОХД № 475/2006г. на РС-Г. Оряховица за Ц.Н. с адвокат П.Л.– т. 12 л.5045-5048 от с.п.;

          Заверено копие на запорно съобщение по изп.д.№7/2006г. на съд. изпълнител при РС-Г. Оряховица – т. 16 от д.п.  л.6805;

          Писмо №2823/18.04.2012 г. на РС – В. Търново относно призоваване на Л.  като свидетел по НОХД № 30/2009 г. на ВТРС – т.17 от л.7162-7163 от с.п.;

         Писмо на “У.Б.” №11/0110 18.05.2012 г. относно движение по банкови сметки на “К.х.к.” ООД – т.19 л.8101-8102 от с.п.;

          10 бр. заверени копия от фактури с доставчик „Г. п. г.” ООД и получател „П.СГ” ЕООД, заверени копия от квитанция към ПКО, ПКО, споразумение между „Г. п. г.” ООД и „П.СГ” ЕООД, спогодба за изменение на договор за наем между „Г. п. г.” ООД и „П.СГ” ЕООД, анекс към договор за наем между „Г. п. г.” ООД и „П.СГ” ЕООД и 3 бр. заверени копия на банкови извлечения – т.19 л.9088-9112 от с.п.;

Заверено копие на банково извлечение представено от П.М.Л. - т.19 л.913909140 от с.п.;

          Писмо на Пщенска банка №3000/1071/06.06.2012 г. относно информация дали “Д** Б.   е плащала на физически лица – т. 19 л.9153 от с.п.;

         Свидетелство за съдимост на П.Л. ведно със копия на съдебни актове и бюлетини – т. 20 л.9117-9230 от с.п.;

         Свидетелство за съдимост на Ц.Н. ведно със копия на  бюлетини – т. 20 л.9231-9237 от с.п.;

         Справка №Я-17651/15.06.2012 г. на ОД МВР В. Търново относно подадени срещу В. жалби – т.20 л.9253-9254 от с.п.;

          Писмо № 273/18.06.2012г. от „Н. Б. Г.” АД – т.20 л.9320 от с.п.;

         Справка №Я-17651/15.06.2012г. на ОД МВР-В.Търново относно подадени срещу В. жалби – т.20 л.9326 от с.п.;

           Писмо №12СД1289/21.06.2012г. на Община Пловдив, ведно със скица на УПИ І – хотел в кв.546 по плана на Пета градска част, ведно със скица – т. 20 л.9408-9410 от .п.;

          Писмо № 24458#1/21.06.2012г. ведно със справки за данъци на фирми на В. – т. 20 л.9419-9441 от с.п;.

          Криминалистически справки на Ц.Н. и П.Л.– т. 20 л.9475-9480 от с.п.;

         Писмо от парк-хотел “Д.” с изх.№ 00-038/10.07.2012г. относно настаняване на лицата Д.В.Г. и Г.Ц.Н.- т.21, л.9804 от с.п.;

         Писмо от ВТОС № 1110/04.04.2012г. относно клуб по сумо „К.” с приложени материали по ф.д. № 365/1997г. на клуб по сумо „К.”- т.23, л.10364-10383 от с.п.;

         Справка от хидрометеорологична обсерватория гр. Велико Търново , филиал Плевен с изх. № 73 от 31.07.2012г. – т.24, л.10766 от с.п.;

         Писмо от общ. Велико Търново № 11392/03.08.2012г. относно търговски обекти с наименование “ Маями”, както и издадени разрешения за строеж на ул.” Т.Б.” № * по плана на гр. Велико Търново  – т.24, л.10831 от с.п.;

         Скица от общ. Велико Търново – извадка от действащ ПУП – план за регулация на гр. Велико Търново  № 11393/03.08.2012г. – т.24, л.10832 от с.п.;

         Писмо № 1765/2012 от 06.08.2012г. на РП- Велико Търново за образувани преписки и дела по повод депозирани жалби и сигнали от Г.В.В. и приложени към писмото копия от жалбите и прокурорските актове / на л.11038 – жалба от В. от 16.08.2005г., в която твърди, че наемател на нощен бар “М.” на ул.”Т.Б.” №* – косвено подкрепя показанията на св. Л., който от своя страна твърди, че м. септември 2005г. е работел там като охрана/– т.24, л.11008-11045 от с.п.;

         Писмо № 1102-113 от 26.09.2012г. относно търговските обекти на ул.”Т.Б.” № 13 за периода 2002г до 2008г. – т.25, л.11325 от с.п.;

         Справка от общ. В. Търново с рег. № 11-482/ 26.09.2012г. относно обособени и урегулирани поземлени имоти с адм. адрес ул.”Т.Б.“ № * – т.25, л.11406 от с.п.

 Експертизи

           СМЕ на труп № 39-Т/2009 – т.17от д.п. л.68-84;

           Балистична експертиза №09/БАЛ-85/01.04.09г. - т.17 от д.П.Л.9-16;                

           Физикохимична експертиза № 09 / ФЗХ-169/31.03.2009 г. - т. 17 от д.п. л. 22-23;

            Морфологична експертиза № 09/БТМ-235/ 27.03.09г. – т. 17 от д.п. л. 40-42.

Веществени доказателства :

           - Плик с обтривки на М.Р.М., П.М.Л. , Ц.Ц.Н. и П.С.А.– т. 17 от д.П.Л.26;

           -Микрочастици от маратонки на П.М.Л. и парчета стъкла от л. Автомобил „Опел Вектра” с рег. *** – т. 17 от д.п. л.46;

           -Суха трупна кръв от трупа на Л.  – т.17 от д.п. л. 10;

           - 7 бр. гилзи и 7 бр. проектили

                 Х. По отношение обвинението по чл. 116 от НК с пострадал Р.Р.

             Гласни доказателства

           Горната фактическа обстановка съда приема за установена от следните доказателства:

Гласни – показанията на св. Д.К.Й., Г.Б., В.М.Р., С.И.С., С.Д., С.И.С., Т.И.Т. – пистолета за Пети километър, С.Т., Ц.В.Ц., А.В.П., П.П.С., К.Ж.М., Н.Б., С.С., В.Н.В., М.В., Л.Н.М., Д.Т., Т.Г., Й.С.Д , А.Я.И., Г.К.П. , А.А.Б., Д.Д.С., П.Х.Х., М.А.И.,  И.П.С., В.К.В., Д.М.Ж. , Г.С.С. , Г.И.Т. , Р.Д. , П.Л., И.И.П., С.Д.И., С.Г.С., С.И.С., В.Г.В., В.Н.Е., Е.Ч., Д.Н.П., В.С.А., Д.С.Д., Я.И.П.,  А.Я.А., Й.Т.Л., Р.Г.К., Д.А.И., А.Б., О.Б., В.Г., анонимен свидетел № 4, Н.С..

В показанията си св. Л.Ц.  в съд. заседание на 30.06.2011г., както и показанията от д.п. в прочетените им части твърди, че:

- Подс. П.С. се занимава с  незаконни дейности, палежи, взривове, като лично той е поемал поръчките и е нареждал на различни хора да ги изпълняват – Г. от Бургас и Д. от Самоков;

- Подс. В.К. многократно посещавал кафе “К.” в Студентски град, собственост на подс. П.С.;

- Подс. Я.П.многократно е имал срещи   с подс. П.С. които се състояли предимно в кафето в студентски град, но имало и такива в комплекс “Боровец”, в ресторанта на подс. Я.П. “Ч. т. ”, който бил на самата писта, срещу хотел “Р.”;

- За провеждани  срещи на подс. П.С. и подс. Г.В. в хотел “Дипломат Плаза”  гр. Луковит, в комплекс “И.”  в с. Арбанаси, както и че на тези им срещи  в хотел “Дипломат Плаза” в гр. Луковит подс. Г.В. бил придружаван винаги от Св. Р.Д., а също така, че на една от тези срещи е присъствал и подс. В.К.;

 - Св. В.М.  се е движил в техните среди още преди да започне работа като шофьор при тях във фирмата;

- Подс. В.К. е човек на подс. П.С. и се занимава с поръчки за побои, палежи и убийства, организира изпълнението им; подс. П.С. приема поръчките за побоищата, палежите и убийствата;

- Подс. В.К. бил много  близък с две момчета от Ч. б.  и, че  използвал тези двамата за  някои от поръчките. Виждал в кафе „К.” подс. В.К., Ф. и Г..

В показанията си св. В.М.  в съд. заседание на 04.07.2011г. твърди, че:

- Виждал е подс. Я.П. при срещи с подс. П.С. в кафе „К.”;

- При разговор с подс. В.К. последния му съобщил, че имал проблеми, че го били дърпали за някакво убийство защото някой от неговите момчета направил някаква глупост;

Съдът кредитира показанията на Св. Ц.  и М. в горепосочените им части, които вече е обсъдил и приема, че същите се подкрепят от останалите доказателства по делото.

Съдът кредитира показанията на П.М.Л.  и Р.Д.  относно познанството на подс. Г.В. с Р., сключения договор от 19.12.2006г., както и участието на Р.в преговорите на акционерите на “Т.Б.” с представителите на В.К. . Кредитира изцяло показанията на П.М.Л.  в които твърди, че Р.е упражнявал въздействие върху В., за да се съгласи да подпише споразумение с представителите на К., тъй като той е изразявал несъгласие за споразумение. Съда кредитира показанията на С. и Т.  по отношение наличието на договора от 19.12.06г., научаването им за него, на по късен момент от подс. Г.В. и изразеното от тях несъгласие, че подс. Г.В. е сключил този договор, тъй като е превишил правата си по пълномощията. Тези показания се подкрепят и от самия договор приет като писмено доказателство по делото. Твърденията на св. С., че подс. Г.В. не е плащал на Р. по договора от 19.12.06г., се подкрепят и от показанията на Св. Дж.. Свидетеля твърди за споделеното  му от подс. П.С., че подс. Г.В. и пострадалия  Р. са преговаряли за някакви пари, които подс. Г.В. е трябвало да даде на Р., но не е искал да ги дава. От анализа на тези доказателства съда прави извод, че става въпрос за претенция на пострадалия Р. към подс. Г.В. по договора от 19.12.06г., по силата на който дружеството представлявано от Р. трябва да получи 70% от преведените от представителите на В.К. пари на подс. Г.В. в размер на 1  400 000 евро.

Съдът кредитира показанията на св. М.В.  относно проведена среща на пострадалия Р. с подс. Г.В. в гр.В. Търново  „...към пролетта на 2009 г.”, както и проведена втора среща на Р. с подс. Г.В., както и за споделеното му от Р.след втората среща  очаквано получаване на голяма сума пари от подс. Г.В. във връзка с бизнеса им с “Т.Б.”. В тази връзка са и свидетелските показания на св. В.В., който твърди, че Р. няколко пъти е ходил в гр.В. Търново със св. М.В.  и споделеното му от Р., че повода за тези пътувания е получаване на много пари. Показанията на св. М.В.  се подкрепят и от проведения следствен експеримент на 12.01.2011г. и от показанията на св. А.Я.А. – поемно лице при извършения следствен експеримент. По отношение показанията на другото поемно лице – св. Й.Т.Л., съда намира, че същите не следва да се кредитират. На първо място поради това, че в предмета на разследване по д.п. № 154/09 г.  по описа на ОД МВР Шумен не попада маршрутът за който свидетелства този свидетел, а именно от ОД МВР В. Търново до автогара “Юг”.  Това е пътят към началната точка от която е започнало по същество провеждането на следствения експеримент. За самото провеждане на експеримента св. Л.категорично отрича да са минали по маршрута който е отразен в протокола за това следствено действие. Не почива нито на житейската логика, нито на здравия размисъл да се проверяват показанията на св. М.В.  чрез следствен експеримент в който той да показва маршрут от полицията до автогара “Юг”. Подкрепят се и от показанията на св. В.В., че Р.играел “голям гейм” в Търново и щял да получи много пари, както и от показанията на Св. Дж. в които твърди, че подс. П.С. му е казал, че пострадалия Р. трябвало да получи от подс. Г.В. голям транш пари и двамата са преговаряли за голяма сума пари които подс. Г.В. е трябвало да даде на Р., но не е искал да ги дава и за това наел подс. П.С. да му разреши проблема.

 Съдът кредитира показанията на Св. Дж. в частите, в които твърди, че пред него подс. П.С. е заявил, че Р.Р. трябвало да получи от подс. Г.В. голям транш пари и двамата водели преговори за това, но не се разбрали и за това, че подс. Г.В. ангажирал подс. П.С. за решаване на проблема, както и в частите в които твърди, че Д.Г.  му е споделил, че подс. П.С. е възложил на Г.  да установи адреса на Р.Р. в гр. София  ж. к. “Младост”. Съда кредитира показанията на Св. Дж. и по отношение на проведената среща през пролетта на 2009г. м. април в хотел „Марица”, където подс. П.С. се срещнал със Св. Р.Д., на когото подс. П.А. донесъл плик с пари, а този плик бил предаден от Св. Р.Д. на подс. П.С.. Както и, че след като си тръгнали за гр. София , подс. П.С. започнал да брои парите и казал на Св. Дж., че това били 60 000 лв. втори транш във връзка с разрешаване на проблемите на подс. Г.В. с адвокат П.Л. и Р.Р.. Както и твърдението му, че знае, че подс. П.С. приема поръчките за убийства, възлага ги за изпълнение на подс. В.К. който ги организира и възлага на конкретен извършител извършването им. Както и твърдението му, че П.С. му е споделил, че един патрул на КАТ ги е записал тримата заедно В.К., Ф. и Т.. А този факт е установен безспорно от доказателствата по делото – приложени са заверени копия на акта и издаденото въз основа на него НП, свидетелските показания на св. И.С., В.К.В., Д.Ж. – полицейските служители спрели тримата и съставили акт на Г. . По отношение времето на осъществената през 2009г. среща в хотел „Марица” в гр. Пловдив, съда приема, че тази среща не може да е била проведена в края на м. март. От справката за задграничните пътувания на подс. П.С. се установява, че през втората половина на м. март 2009г. подс. П.С. е бил в чужбина. Съда кредитира показанията на Св. Дж. и по отношение твърдението му, че по време на изборите през 2009г. бил заедно с подс. П.С. в гр.Перник, където подс. П.С. му споделил, че бил притеснен от това, че подс. В.К. бил задържан, а по късно подс. П.С. казал, че подс. В.К. бил освободен. Последното се потвърждава от справката за проведените разговори на подс. П.С. от телефон 0878568686 от която се установяват проведени разговори на подс. П.С. на 04. и 05.07.09г. в района на гр.Перник. В подкрепа на показанията на Св. Дж. са и данните съдържащи се в Протокол за ВДС рег. №***, Протокол за ВДС рег. №***, Протокол за ВДС рег. №***, Протокол за ВДС с рег. №***, Протокол с рег.  №***, Протокол с рег. №***, Протокол с рег. №***, както и от извършеното на досъдебното производство разпознаване при което Св. Р.Д. е разпознал Св. Дж. като шофьора на подс. П.С. от срещата в хотел „Марица” в гр. Пловдив. Тези му показания се подкрепят от показанията на св. Р.Д. дадени на досъдебното производство при разпитите му от 23.09.2010 г., 14.04.2011 г., 22.10.2010 г. пред съдия и от 23.09.2010 г., 14.04.2011 г. пред орган на досъдебното производство и в съд. заседание относно това, че е проведена такава среща, че е предал плик на подс. П.С., който му е донесен от подс. П.А. и присъствието на Св. Дж. на тази среща. Налице е противоречие между показанията на двамата свидетели по отношение факта кога във времето е проведена тази среща, размера на плика и дали в него е имало пари. Св. Дж. твърди, че срещата е проведена в периода края на м. март – началото на м. април 2009г., а св. Р.Д. твърди, че тази среща е проведена през 2007г. или 2008г. Съда не приема показанията на св. Р.Д.., че въпросната среща в хотел „Марица” се е състояла през есента на 2007 или 2008г. тъй като, на първо място през 2007г. отношенията на подс. Г.В. с пострадалия Л.  са влошени, но към този момент подс. Г.В. е предприел други действия - сигнали и жалби до НАП и прокуратура спрямо Л.. На второ място – инициираните в края на 2007 г. действия на подс. Г.В. продължават и през 2008 г., като резултатите от тях станали факт през пролетта на същата годината. Те не са го удовлетворили, което го мотивирало да предприеме действия срещу Л.  за физическа саморазправа през 2008г. Към този момент у подс. Г.В. не е назряло решението за физическото ликвидиране на Р., тъй като онзи момент той не е имал основание за това. На трето място в показанията си св. Д. твърди, че е ходил служебно в гр. Пловдив във връзка с договорни отношения между „П.СГ”ООД и „Г. п.” ООД гр. Пловдив 2007 – 2008 г. От представените от защитата на подс. Г.В. и приети писмени доказателства се установява, че бизнес отношенията между„ П.СГ”ООД и „Г. п.” ООД гр. Пловдив са прекратени, считано от 15.03.2008г. А към този момент – м. март 2008г. съда приема, че подс. Г.В. не бил взел решение за физическото ликвидиране на пострадалите Л. и Р.. На четвърто – от данните съдържащи се в Протокол за ВДС рег. №****  се установява твърдението на Св. Р.Д., че тази среща се е състояла през 2009г. преди лятото. Това налага извода, че както през есента на 2007г., така и в началото на 2008г. не е налице необходимост подс. Г.В. да дава пари на подс. П.С. за убийството на Л. и Р.. Представените от друга страна, писмени доказателства не изключват и  други поводи св. Р.Д. да посещава гр. Пловдив. От друга страна в показанията си Св. Дж. посочва, че получените пари на срещата в гр. Пловдив през пролетта на 2009 г. в размер на 60 000 лв. са били втори транш за убийствата на Л. и Р.. Съдът  приема, че подс. Г.В. е взел решението за убийството на Р. в началото на 2009г., поради което житейски нелогично е, а и не е потвърдено от доказателствата по делото, даването на този втори транш да е станало през 2008г. Ето защо съда приема, че не следва да се дава вяра на показанията на св. Р.Д.., че срещата в хотел Марица в гр. Пловдив се е състояла през 2007-2008г.

След като съдът вече кредитира показанията на Св. Дж. във връзка с дадената поръчка за убийството на Р. и действията за установяване адреса на Р., намира, че следва да кредитира хронологично и показанията му, в частите им в които твърди, че в групата на подс. П.С. за всяко едно престъпно деяние / убийство / се ползват  „прави„ телефони, по които се комуникира само във връзка с действията по изпълнението на конкретната поръчка за убийство. Показанията му в тези им части се подкрепят както от показанията на св. Л.Ц. , който твърди, че подс. П.С. постоянно си е сменял телефоните и картите към тях от които в определен момент е контактувал само с едно или ограничен кръг лица, а в същото време е комуникирал с всички други с официалния си телефон с № 0878568686. Подкрепят се тези показания и от показанията на св. В.М. , който твърди за поръчано му от подс. П.С. лично и чрез Св. Ц.  на три пъти да закупува СИМ карти на името на хора извън кръга на познатите на подс. П.С.. Във връзка с това и в конкретния случай съда кредитира и показанията на П.Х.Х. от досъдебното производство, приобщени по надлежния ред, в които същата твърди, че подс. В.К. през м. април - май 2009г. е закупил 3 бр. предплатени СИМ карти на “Г.”. Показанията на всички тези свидетели се подкрепят от писмо №5749/31.08.2010 г. на „К. Б. м.” ЕАД което съдържа данни, че сим карти с абонатни номера 0893760490, 0893760445 и 0893760455 са карти на „Г.” и са закупени в магазин в гр. Ч.б.”, Подкрепят се и от разпечатките на проведените от тези сим карти разговори и заключенията на техническите експертизи – назначената на д.п. и тази назначена от съда в съд. заседание, както и от протоколите за претърсване на л. а. Мерцедес от 04.07.2009г. и от протокол за обиск на К. от 03.07.2009г.

Съда кредитира показанията на св. Д.С.Д. и Я.И.П. – полицейски служители на РУП Шумен, тъй като същите са взаимно допълващи се, без вътрешни противоречия и се подкрепят както от АУАН №5155Р/05.06.2009г. на РУП Шумен, така и от  справката на РУП Шумен за доведените лица. Подкрепят се и от данните съдържащи се в приложените по делото разпечатки от “Г.” на тел. 0893760455.

Съдът кредитира показанията на св. И.П.С., В.К.В. и Д.М.Ж.  на V РУП Варна тъй като същите са непротиворечиви и се подкрепят както от обясненията на подс. В.К., така и от Заверено копие на АУАН №1494/27.06.2009 г. на V РУП Варна, а също и от данните съдържащи се в приложените по делото разпечатки от “Г.” на тел. 0893760455, 0893760490, 0878744444, 0877427373.

Съдът кредитира показанията на св. Г.Х.Б. дадени на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 281 от НПК  при разпит пред орган на досъдебното производство, на 04.07.2009г., на 03.09.2010г., на 01.03.2011г. и на 03.11.2010г. както и тези при разпита й пред съдия, на 03.11.2010г., на 08.03.2011г. и на 15.03.2011 г. В тези показания св. Б. излага възприетите от нея факти относно познанството и с лицата  Ф. и Г. и подс. В.К.,  за това, че Г.  управлява лек автомобил “Фият Браво” рег. № ****, за това, че е възприемала, че подс. В.К. и лицата Ф. и Г. често са били заедно и ги е виждала в гр. Ч.б.. В тези им части показанията на св. Б. се подкрепят от показанията на св. Д.Г., Т.Т., Г.П., А.И. и Й.Д..    

Относно срещите и с подс. В.К. в гр. Шумен през м. юни  и м. юли 2009 г., за срещата им вечерта на 02.07.09г., ходене в заведението „Клуб 777”, връщането в квартирата и, за това, че на 03.07.09г. е била на изпит и се върнала след 11 ч. в квартирата, а преди това подс. В.К. по телефона е поръчвал да му купи хапчета за глава и за това, че след 20-30 м. те са излезли на разходка в Шумен. Тези и показания се подкрепят от обясненията на подс. В.К., както и от разпечатките за проведените от подс. В.К. разговори по телефони с № 0893760490, 0878744444, 0877427373. Подкрепят се и от разпечатките на мобилния телефон на подс. В.К. – 0878744444 от които се установява, че на 02. 07. 09 г. подс. В.К. е търсил неколкократно св. Б.  на телефон с № 0878614526. Видно от приложената по делото справка от „Вивател” е, че СИМ карта с този абонатен номер е регистрирана на лицето Х.Б. – баща на св. Б. . Св. Б.  твърди и за още един ползван от нея телефон с № 0895722832.

Относно това, че когато са паркирали на площад Кристал някой потърсил подс. В.К. по телефона и докато подс. В.К. слизал от автомобила извикал „ Махайте се, изчезвайте „. В подкрепа на тези показания са данните съдържащи се в разпечатките за проведени разговори между телефона на подс. В.К. – 0893760490 и този на В.Ф. и Г.Г. – 0893760455 от които се установява, че на 03. 07. 09 г. в 12. 33ч. Ф. и Г. ползващи телефон с № 0893760455 са се обадили на подс. В.К. на телефон с № 0893760490, а няколко минути по късно в 12.35ч. подс. В.К. от този телефон е избрал телефона на Ф. и Г. и е осъществил разговор с тях. Както и че след този разговор станал нервен и притеснен, а и провел още няколко разговора, за това, че той предложил на св. Б.  да се разходят до Варна.

Относно това, че  пристигайки в гр.Варна , те продължили за к.к. „Златни пясъци” и спрели пред хотел – син на цвят и на 3-4-5 етажа, и докато спирали, минали покрай автомобила който управлявал Г. и го видяла в автомобила. След това подс. В.К. влязъл в хотела и излязъл с багаж и отишъл при колата на Г. , където говорил с него и Ф. , както и че след това се върнал в автомобила, оставил нещо в багажника и потеглили като преминали отново покрай автомобила който управлявал Г.  и тогава св. Б. отново видяла, че в този автомобил на шофьорското място бил Г. , а до него – Ф. . Тогава подс. В.К. със заплашителен тон и казал, да не споделя с никой, че е видяла Ф. , Г.  и колата му. Показанията на св. Б. в тази им част се подкрепят от обясненията на подс. В.К., който твърди, че са отишли заедно в гр.Варна  в хотел „Ален мак” за да си вземел багаж. По тези факти са налице твърдения в няколко разпита на св. Б. проведени на досъдебното производство, както пред разследващ орган, така и пред съдия. Показанията на св. Б.  в тези им части не са в противоречие с други доказателства по делото. Съда приема, че не са налице и вътрешни противоречия в тези показания, тъй като в последващи си разпити, св. Б.  е свидетелствала за допълнителни факти, които първоначално не е споделила пред разпитващите я. За това, че не е споделила за тези факти, а именно: че е видяла в гр.Варна  до хотел Ален мак лекия автомобил Фият Браво управляван от Г. , седящите в него Г. и Ф. , както и че е проведен разговор на подс. В.К. с тях, при разпита си на 04.07.09г., св. Б. обяснява със страха от подс. В.К. вследствие на отправеното и предупреждение да не казва на никой за тези факти. Вече при разпитите и на 03.09.2010г. пред разследващ орган св. Б.  споделя, че е видяла пред хотел Ален мак, колата управлявана от Г.  – Фият Браво и самия Г.  в нея. При разпитите на св. Б.  от 03.11.2010г. както пред орган на досъдебното производство, така и пред съдия, тя свидетелства вече за това, че пред хотел Ален мак е видяла автомобила Фият Браво и че в този автомобил са били лицата Ф. и Г.. При разпита на св. Б. от 01.03.2011г. пред разследващ орган твърди, че на 03.07.09г. пред хотел Ален мак подс. В.К. се видял с лицата Ф. и Г., без да дава повече подробности за този факт. При разпитите на св. Б. от 08.03.2011г. и от 15.03.2011 г. пред съдия, тя допълва  че подс. В.К. е излязъл от хотел Ален мак носейки чанта и преди да я прибере в неговия си автомобил, той отишъл до л.а. “Фият Браво”, застанал до шофьорската врата на този автомобил и провел кратък разговор със седящите в този автомобил Ф. и Г.. Съда намира, че следва да се кредитират показанията на св. Б.  и в тези им части, тъй като на първо място те са допълващи се и не са налице вътрешни противоречия в тях относно тези факти. От друга страна следва да се кредитират и поради това, че при всичките разпити по отношение на останалите факти за които е дала показания са налични доказателства които ги подкрепят и не са налице вътрешни противоречия в самите показания. Съда приема, че излагането при всеки последващ разпит на допълнителни факти относно срещата на подс. В.К. с Ф. и Г. в показанията на св. Б.  се дължи на обстоятелството, че този свидетел продължително време се е страхувала от подс. В.К..

Относно това, че на 04.07.09г. късно вечерта подс. В.К. се обадил на св. Б. на телефона с № 0895722832 да се видят, но тя му отказала. И на 05.07.09г. сутринта пак говорили по телефона и той обещал да я закара до гр. Ч.б. и по пътя разпитвал св. Б.  какво е казала на полицията и дали е казала, че го е видяла да говори с Ф. и Г. във Варна на 03.07.09г. Показанията на св. Б.  за обажданията на подс. В.К. се потвърждават от обясненията му и от разпечатките на проведените разговори от телефона на подс. В.К. с №  0878744444 на телефона на св. Б. с № 0895722832. Както и относно това, че подс. В.К. при срещите си с нея в гр. Шумен е имал в себе си 3 или 4 мобилни телефона. Подкрепя се от обясненията на подс. В.К. и данните съдържащи се в протокола за личен обиск на подс. В.К. в гр.Варна  и от протокола за претърсване и изземване от лекия му автомобил.

               Съдът кредитира показанията на св. Т.Г.Т.  и Д.Т.Г. дадени в съд. заседание и тези от д.п. приобщени по надлежния ред в които твърдят, че Г.Т.Г. е управлявал лек автомобил “Фият Браво” с рег. № **** собственост на брат му – св. Д.Г., че се е познавал с подс. В.К. и В.Ф. и много често са били заедно, както и че последно на 25.06.2009г. е бил в гр. Ч.б., като на следващия ден Г.Г., заедно с В.Ф. са тръгнали на почивка с автомобила Фият Браво, като с тях е тръгнал и подс. В.К., но със своя автомобил Мерцедес, както и, че на 01.07.2009г. двамата свидетели са говорили по мобилен телефон с Г.Т.Г.. Също и, че на 02.07.09 г. св. Д.Т. е говорил с брат си Г. по мобилен телефон, а също и на 03.07.09г. в 14 ч. е провел разговор с брат си. Показанията относно това, че Г.Т.Г. е управлявал автомобила на брат си и че след 25.06.09 г. повече не е бил в гр. Ч.б. се подкрепят и от показанията на св. Й.С.Д , както и от приложените по делото АУАН №5155Р/05.06.2009 г. на РУП Шумен и Заверено копие на АУАН №1494/27.06.2009 г. на V РУП Варна, а също и от разпечатката на тел. 0893760455. За близките отношения на Г.Т.Г., В.Ф. и подс. В.К. свидетелстват и А.Я.И., Г.К.П.  и Й.С.Д . Косвено тези контакти и по точно на подс. В.К. с В.Ф. се подкрепят и от показанията на Дж., Л.Ц. и В.М..

  Съдът кредитира показанията на св. В.М.-Р. дадени в съд. заседание, както и тези на д.п. от 18.07.2009г. в приобщените по реда на чл. 281 от НПК части, С.И.С. дадени в съд. заседание и тези от д.п от 10.07.2009г. в приобщените по реда на чл. 281 от НПК части, С.С.С.  дадени в съд. заседание и тези на д.п. от 27.01.2011г. в приобщените по реда на чл. 281 от НПК части, В.Н.В. дадени в съд. заседание, М.Т.В.  дадени в съд. заседание, както и тези на д.п. от 15.12.2010г. приобщени по реда на чл. 281 от НПК, относно заболяването на Р., проведената му оперативна интервенция и лечение в болницата в Шумен, както и предстоящата втора операция на Р.. Същите са непротиворечиви и взаимно се допълват. Подкрепят се от писмените доказателства – медицинската документация на Р.. Съда кредитира и показанията на св. Л.Н.М. относно взаимоотношенията на св. Р. с пострадалия Р. и детето им – Р.Р.Р., както и относно предадените от нея писмени документи. Показанията относно отношенията в семейството на Р. се подкрепят от показанията на св. В.Р., С.И.С., М.В.. Съда кредитира показанията на св. В.Р. в частите им в които твърди, че на 02.07.2009г. Р. се е уговорил с д-р М.  от МБАЛ Шумен, да се срещне с него на 03.07.2009г. преди обяд. В подкрепа на тези показанията са данните от разпечатките на мобилния телефон ползван от пострадалия Р. от които се установява, че на 02.07.2009г. той е провел два разговора с телефона ползван от д-р М. . Косвено тези показания се подкрепят и от същите свидетелски показания в частите им в които твърдят за отиване на Р. в МБАЛ Шумен на 03.07.2009г. преди обяд и среща с д-р М. , както и показанията на св. С.С., С.С., М.В., В.В., че на 03.07.2009г. преди обяд Р. е отишъл в МБАЛ Шумен.

Съда кредитира изцяло показанията на св. С.И.С., В.Д.М. и В.Н.В. в частите им относно фактите които те съобщават за деня на убийството на Р., тъй като същите са без вътрешни противоречия, взаимно се допълват и се подкрепят от показанията на св. С.Д., С.И.С., Т.И.Т., С.Т., Ц.В.Ц., А.В.П., П.П.С., К.Ж.М., Н.Б., В.Н.В.. Подкрепят се и СМЕ на труп, 2 бр. протоколи за оглед на местопроизшествие от 03.07.09г./ на мястото на убийството на Р.и на мястото където е бил спрян автомобила на извършителите на ул. П.П./, както и от разпечатките на телефона на пострадалия Р. за обажданията на д-р М.  и В.Н.В. на 03.07.09г.

 Съдът кредитира показанията на св. Д.К.Й. в частите им в които твърди, че на 03.07.09 г. С. му се обадил по телефон в 11. 55 ч. и провел разговор, а в 13.05 ч. се обадил отново и го питал за състоянието на Р., тъй като тези му показания се подкрепят както от обясненията на подс. П.С., че е провел разговор с него, а също и от разпечатките на тел. 0878568686 и от разпечатката на телефона ползван от св. Д.Й..

Съдът кредитира показанията на св. С.Й.Д., С.И.Т., Ц.В.Ц., А.В.П., П.П.С., К.Ж.М., Н.И.Б. за възприетите от тях събития относно лицето В.Ф. и действията му след убийството на Р. – бягството от мястото, гоненето му, падането, носения от него пистолет, както и марката и номера на автомобила с който той е избягал и наличието на шофьор в него, както и показанията на св. С.И.С., Т.И.Т. – относно намерения от тях пистолет по пътя от Шумен за Пети километър. Показанията на тези свидетели са взаимно допълващи се и последователни. Подкрепят се и от показанията на св. В.Г.В. – полицейски служител на когото  св. С.Д. е разказал какво е видял, предал номера на автомобила с който е избягал Ф. , както и му направил описание; от протокола за оглед на местопроизшествие; от СМЕ; от протоколите за разпознаване; от ДНК експертизи – от които е установено, че по частта от дрехата откъсната от Ф.  е установена негова ДНК, а по угарките на мястото където е бил автомобила, има ДНК на Ф. и Т.; от протокол за оглед на мястото където е намерен пистолет “Макаров” със заглушител и заличени номера по пътя за “Пети километър”; протокол за разпознаване от 15.03.2011г.  при което св. С.С. е разпознала В.Ф..

Съда кредитира показанията на св. Р.Г.К. и Д.А.И. относно извършения личен обиск на подс. В.К. на 03.07.2009г. при отвеждането му в ІІ РУП Варна, тъй като същите са последователни и не си противоречат. Подкрепят се от протокол за личен обиск от 03.07.09г. и от обясненията на подс. В.К. в тази им част, че му е правен обиск и са взети вещите му. Подкрепят се и от писмените доказателства по отношение на това, че телефони номера 0878744444 и номер 0877427373 са ползвани от подс. В.К..

Съдът кредитира показанията на св. А.Б. и О.Б. – поемни лица при извършено претърсване и изземване от автомобила на К. като непротиворечиви и последователни и подкрепящи се от протокола за претърсване на лек автомобил Мерцедес управляван от подс. В.К..

Съдът кредитира показанията на анонимен свидетел № 4 дадени в съд. заседание на 27.07., 28.07. и 29.07.2011 г. В тези показанията свидетеля излага твърдения, че лицата В.Ф. и Г.Г. са пребивавали на хижа В. в края на м. юни 2009 г. и през м. юли 2009 г., като между двата престоя на Ф. и Г. на хижа “В.” е имало няколко дни в началото на м. юли 2009 г. в които двамата са отсъствали от хижата и при повторното им завръщане са били видимо много притеснени и затворени, и че при двата им престоя на хижата същите не са имали мобилен телефон, както и се прибирали в стаята си, когато идвали туристи. Кредитира показанията му и в частите в които твърди, че подс. Р.С.  го е предупредил да не разговаря с Ф. и Г. и да не им предоставя мобилен телефон и да провеждат разговори по тях, както и да не ги пита от къде са и защо са на хижата. Кредитира също и в частите в които твърди, че подс. Я.П. е носил храна на Ф. и Г., както и че същия е дошъл заедно с подс. В.К. с автомобил “БМВ Х5” и ги е взел от хижа “В.” в края на втория им престой. Кредитира ги и в частта в която твърди, че подс. Р.С.  му е споделил, че подс. Я.П. е завел двамата – Ф. и Г. на хижата, предупредил го е да не им предоставя телефони и да не им разрешава да разговарят с посетители на хижата и че по негово нареждане е отвел Ф. и Г. в края на първия им престой и ги предал на подс. Я.П., както и че по разпореждане на подс. Я.П. помолил анонимния свидетел да го свърже с хора които могат да изготвят фалшиви лични документи на Ф. и Г.. А също и в частта им в която твърди, че при втория престой на Ф. и Г. на хижата била извършена полицейска проверка. Кредитира и в частта им в която твърди, че по възрастния от двамата при първия им престой на хижата бил облечен с зелена фланелка, а при повторното им завръщане на хижата, не видял тази фланелка да е обличана от по възрастния от двамата.

Съдът кредитира показанията на този свидетел, тъй като той депозира личните си възприятия за престоя на Ф.  и на Т.  на хижа “В.” в периода от края на месец юни до средата на юли 2009 г. Т.е. преди и след убийството на Р., като уточнява, че в началото на месец юли 2009 г. е имало период, в рамките на който двете момчета са отсъствали от хижата. Тези му показания се потвърждават от обясненията на подс. Р.С. дадени на д.п. в които твърди, че е свалял Ф. и Г. до автобусната спирка на с. Говедарци, където ги е чакал под П.. Потвърждават се и от показанията на св. Г. и данните съдържащи се в Протокол за ВДС рег. ***. Освен това, в унисон с неговите твърдения във връзка с престоя на Ф.  и на Т.  на хижа “В.” са и данните, съдържащи се в извършените разпознавания в хода на досъдебното производство. Свидетелят № 4 разпознава Ф.  и разпознава и Т. като лицата, които през този период в края на юни до средата на юли някъде приблизително са били на хижа “В.” и той лично ги е възприел там, че са на хижа “В.”. Потвърждават се тези показания и от показанията на св. Й.С.Д  и Т.Г.Т. , които твърдят, че в периода от 26.06.2009г. до 01.07.2009г. не са могли да осъществят контакт по телефон с Г.Г., тъй като телефона му бил изключен. Показанията на анонимен св. № 4 относно втория престой – през м. юли 2009 г. на Ф. и Г. на хижа “В.” се подкрепят от показанията на св. Н.С., св. В.Г. , от обясненията на Р.С.  , частично от обясненията на подс. Я.П., както и от протокола за ВДС рег. №***. Потвърждават се и от проведените разпознавания  от подс. Р.С. , св. С. , анонимен свидетел № 4, св. В.Г. , при които същите са разпознали В.Ф. и Г.Г. като лицата пребивавали на хижа В. през лятото на 2009 г., както и разпознаванията от подс. Р.С. , св. С.  и анонимен свидетел № 4 при които те са разпознали подс. В.К. като второто лице дошло с подс. Я.П. при вземането на Ф. и Т. от хижа В. в края на втория им престой. Подкрепят се и от материалите за извършената през м. юли 2009 г. на хижа В. полицейска проверка.

Съдът кредитира обясненията на подс. Р.С.  дадени в хода на разследването при разпита му пред съдия и пред орган на досъдебното производство и приобщени по надлежния ред в които той твърди, че подс. Я.П. е завел Ф. и Г. на хижа “В.”, разпоредил му да не предоставя телефони на двамата и да се обади на подс. Я.П. ако види Ф.  или Г.  да говорят по мобилен телефон, както и да следи да не контактуват с преминаващи хора, а също и в частта им в която твърди, че подс. Я.П. е отвел Ф. и Т. от хижа “В.” заедно с още едно лице, което впоследствие разпознава като подс. В.К.. Тези му обяснения се подкрепят от показанията на анонимен св. № 4 и св. В.Г. . Подкрепят се и от показанията на св. Н.С. – само относно отвеждането на Ф. и Г.. Подкрепят се и от извършените разпознавания посочени по горе, както и от данните съдържащи се в протокол за ВДС рег. №***.

Съдът не кредитира обясненията на подс. Р.С.  дадени в съд. заседание в частта им в която твърди, че е имало само един престой на Ф. и Г. на хижа “В.”. Тези обяснения са в противоречие с показанията на анонимен св. № 4, както и с данните съдържащи се в протокол за ВДС рег. №*** от които се установява,  че подс. Р.С.  е свалил Ф. и Г. до с. Говедарци и ги е предал на подс. Я.П., а по късно при повторното им завръщане на хижа “В.”  и след престоя им, Ф. и Г. са взети от подс. Я.П. и подс. В.К. които за тази цел са отишли на хижата. Обстоятелството, че Ф. и Г. са взети от подс. Я.П. и К. при втория им престой, се потвърждава от показанията на анонимен св. 4, св. В.Г., Н.С., както и от обясненията на подс. Р.С.  от д.п. пред съдия. Съда намира, че подс. Р.С.  е свалил Ф. и Г. до с. Говедарци в края на първия им престой на хижата и този извод се извежда и от обяснения на подс. Р.С.  дадени в протокола му за разпит пред орган на досъдебното производство на 26.08.2010г. приобщени по надлежния ред към доказателствата по делото. Потвърждава се и от обясненията на подс. Р.С.  в съд. заседание твърди, че е свалил Ф. и Г. до спирката на с. Говедарци. Обясненията на подс. Р.С. , че свалянето на Ф. и Г. до спирката на с. Говедарци е било при заминаването им от хижата, съда приема, че са израз на осъществяване на правото му на защита на подсъдим, както и, че са дадени в интерес на защитата на подс. Я.П.. Обясненията на подс. Р.С.  в тази им част не се подкрепят от обясненията му дадени на д.п. при разпита му пред съдия, както и от показанията на св. Г., анонимен св. №4, Н.С. и данните съдържащи се в Протокол за ВДС рег. ***.

 Съда кредитира обясненията на подс. Р.С. , дадени на досъдебното производство пред съдия и пред орган на досъдебното производство, че при престоя на Ф. и Г. на хижа “В.” , подс. Я.П. им е носил храна и други продукти които те двамата са му поръчвали. Тези му обяснения се подкрепят от показанията на анонимен св. № 4, св. Н.С. и Г., от данните от протокола за ВДС рег. №***.

Съда не кредитира обясненията на подс. Р.С.  в частите им в които твърди, че когато Ф. и Г. са докарани на хижата от подс. Я.П., той на следващия ден е отишъл до дома си в с. М. Ц.  за да покаже на съпругата си джипа който е искал да закупи от П. и в този ден е била извършена полицейската проверка на “В.”, за което бил уведомен по телефона от св. Н.С.. Видно от писмените материали по делото, тази проверка е извършена на 17.07.09г. Обясненията на подс. Р.С. , че Ф. и Г. са качени предния ден преди проверката не следва да се кредитират, тъй като са в противоречие както с гласните доказателства – анонимен св. 4, св. Г., св. С. , както и с обясненията му пред орган на д.п. приобщени по надлежния ред. Не следва да се кредитират и обясненията му в съд. заседание, че когато Ф. и Г. си тръгнали от хижата, той ги свалил до спирката на с. Говедарци, оставил ги на спирката и си тръгнал. В обясненията си на д.п. подс. Р.С.  твърди, че когато е свалил до тази спирка Ф. и Г., там е бил подс. Я.П. с още едно лице, а подс. Я.П. слязъл от автомобила си и посрещнал Ф. и Г.. Също на д.п. твърди, че когато си заминали Ф. и Г., на хижата пристигнал подс. Я.П. с още едно лице, което по късно разпознал като подс. В.К., като подс. Я.П. казал както на подс. Р.С.  да каже на Ф. и Г. да си вземат багажа, така и на самите тях и след това Ф. и Г. били отведени от хижата от подс. Я.П. и подс. В.К.. Твърдението на подс. Р.С. , че когато Ф. и Г. си заминали от хижата, той ги свалил до спирката на с. Говедарци и ги оставил там, са в противоречие и с показанията на анонимен св. № 4, с показанията на св. Н.С. и В.Г., както и с данните съдържащи се в протокол за ВДС рег. №*** и протокол за ВДС рег. №***.

Съда не кредитира обясненията на подс. Я.П. дадени в съд. заседание, че случайно пътувайки за хижа “В.” е настигнал две непознати лица, които вървели пеша в гората и той ги взел с автомобила си и ги отвел на хижа “В.”. Тези обяснения са в противоречие с обясненията на подс. Р.С.  от досъдебното производство при разпита му пред съдия и с данните съдържащи се в протокол за ВДС рег. №*** и протокол за ВДС рег. №***, че подс. Я.П. е завел Ф. и Г. на хижата и е наредил на подс. Р.С. да не им дава да говорят по телефон, както и да ограничава контактите им с други хора. В противоречие са и с показанията на другите свидетели които твърдят, че подс. Я.П. е носил храна на Ф. и Г./ двете лица заведени от него на хижата, според обясненията му/. Поради това съда приема, че обясненията на подс. Я.П. в тази им част за израз на осъществяване правото му на защита като подсъдим.

В показанията си св. В.Г. в съд. заседание на 02.12.2011г. твърди, че:  През 2009г. посещавала хижа „В.” в края на м. юни и м. юли; При престоя си на хижата видяла две момчета, за които подс. Р.С. и казал, че са доведени от подс. Я.П. и се казвали Г. и В. ; Имало период от няколко дни по време на престоя на тези две момчета на хижата, когато ги нямало и разбрала от подс. Р.С. , че подс. Я.П. е отвел момчетата; Двете момчета странели от хората и не общували с други хора;  На хижата била извършена полицейска проверка във връзка с кражба от хижа „М.”, при която проверка двете момчета били на хижата и се скрили в гората; Подс. Я.П. дошъл с още един мъж на когото дава описание и след това вече двете момчета ги нямало на хижата.

В показанията си св. Н.С. дадени в съд. заседание на 09.02.2012г. и прочетените и приобщени части от разпита му на досъдебното производство твърди, че:  Подс. Р.С.  му казал, че подс. Я.П. е довел двама работници, които щели да стоят няколко дена;  По възрастния от двамата стоял повече в стаята, а младия се разхождал в гората; Двамата доведени от подс. Я.П. избягвали контакти и не ги е виждал да контактуват с други хора освен с подс. Я.П. и С.;  Подс. Я.П. идвал няколко пъти да носи храна на двете момчета; Подс. Р.С.  му казал, че подс. Я.П. щял да заплати престоя на двете момчета на хижата; На хижата била извършвана полицейска проверка във връзка с кражба на гуми от хижа „М.”; Подс. Р.С.  имал приятел Г., който идвал често на хижата, но не помни дали Г. е идвал, когато момчетата са били там. Г. идвал и с жена – Д., която представял за негова жена. А тази жена е идвала с него2-3 пъти; Подс. Я.П. дошъл с още едно лице една вечер, когато вече се стъмвало и взел двете момчета

Показанията на св. В.Г. и Н.С., че двамата – Ф. и Г. са били на хижа В. през м. юли 2009 г., избягвали да контактуват с други хора и през този период подс. Я.П. им е носил храна, както и че подс. Я.П. заедно с подс. В.К.  са отвели Ф. и Г. от хижата се потвърждават от показанията на анонимен свидетел № 4 и  обясненията на подс. Р.С.  дадени на досъдебното производство пред съдия и приобщени към доказателствата по делото, протокол за ВДС рег. №*** и протокол за ВДС рег. №***. Подкрепят се косвено и от обясненията на подс. Я.П., че е завел на хижата две лица, поради което съда счита, че тези показания следва да се кредитират. Подкрепят се и от протоколите за разпознаване от които се установява, че св. Г. е разпознала лицето Г.Г. като едно от лицата пребивавали на хижата, а св. Н.С. е разпознал В.Ф. и Г.Г. като двете лица пребивавали на хижата, както и подс. В.К. като лицето което било заедно с подс. Я.П. когато отвели двете момчета, а също и от разпознаването  с участието на анонимен св. № 4 който също е разпознал Ф. и Г. като двете момчета за които говори, че са пребивавали на хижата, а също и подс. В.К. като лицето което е дошло с подс. Я.П. при отвеждане на Ф. и Г. от хижата. Показанията на св. Г. в частите им в които твърди, че е имало период от време през който двете момчета са отсъствали от хижата като са били отведени от подс. Я.П. което тя е узнала от подс. Р.С. , се потвърждават и от показанията на анонимен св. №4, от обясненията на подс. Р.С.  в частите им които съда кредитира, както и от данните съдържащи се в Протокол за ВДС рег. ***.

В протокол за ВДС рег. *** лицето Г.В.П. твърди, че:

- Подс. Я.П. е докарал на хижа “В.” две момчета, като дава и описание на същите;

- Тези момчета били на хижата около 20-25 дни;

- Подс. Р.С.  му казал, че тези момчета били хора на под. П. и че ги търсели за едно нещо, много яко ги търсели;

- През първите дни на престоя им когато идвали други хора, тези момчета се прибирали в стаята си. По късно се отпуснали;

- Подс. Я.П. им носел храна и цигари и си говорел с тях;

- Подс. Р.С.  му казал, че подс. Я.П. му се обадил и той свалил двете момчета на отбивката на главния път за хижа „В.” и тези момчета ги нямало в началото на м. юли за един – два дни и после пак се върнали на хижата;

- На хижата била извършвана проверка от полиция във връзка с кражба от хижа „М.” и тогава двете момчета се скрили от полицията;

- Подс. Я.П. е идвал 3 – 4 пъти на хижата и е носел храна на тези момчета и е говорил с тях;

- Подс. Р.С.  го питал има ли някой който да прави хубави документи;

- През деня момчетата избягвали да излизат от стаята си, както и не са имали телефон;

- Подс. Я.П. е дошъл с още някакъв човек, една вечер по тъмно, като били с автомобил „Х5” и отвели двете момчета, като тогава другия човек който дошъл с подс. Я.П. разговарял и с двете момчета.

Съда кредитира показанията на св. С.И. и С.С. в тези им части в които те свидетелстват за споделеното им от подс. В.К. по отношение убийството на Р.Р.. Излагат показания, че подс. В.К. е ангажирал за убийството на Р., лицата В.Ф. и Г.Г., които били от гр. Ч.б., както и че същите лица допуснали грешка като използвали личен автомобил при извършване на убийството, при което номера на автомобила бил видян от свидетел. Твърдят, че им споделил, че се притеснявал, тъй като по време на убийството бил със своя приятелка в гр. Шумен и тя видяла, че той се срещнал с Ф. и Г. до хотел „ Ален мак ”. Споделил им също така, че подс. Я.П. обещал на подс. П.С. да осигури место където след извършване на убийството на Р., да бъдат укрити В.Ф. и Г.Г. и след убийството двамата били качени на някаква хижа, на която те престояли 10-15 дни и след това подс. В.К. ги взел от тази хижа, като казал, че се е погрижил за тях да не бъдат намерени. Показанията на тези свидетели в тези им части се подкрепят на първо място от  представената справка от ОС”ИН”, Сектор „Арести” гр.Варна  за престоя както на свидетелите, така и на подс. В.К. в този арест. На второ място от показанията на св. Г.Б. , свидетелите очевидци на убийството на Р., св. Д.Т.Г., Т.Г.Т. , А.Я.И., Г.К.П. , приложените 2 бр. актове за установяване на административно нарушение и справка от Централна база КАТ за собствеността на л.а. Фият Враво с рег. № *** , относно собствеността на автомобила и кой го е управлявал преди, по време и след убийството на Р., както и срещата на подс. В.К. с Ф. и Г. при хотел „ Ален мак ”, а също и това, че подс. В.К. предния ден, а и в деня на убийството е бил с приятелка. А относно факта, че Ф. и Г. били отведени на хижа и престояли 10-15 дни – се потвърждава от показанията на св. Н.С., В.Г., анонимен свидетел № 4, обясненията на подс. Р.С. , данните съдържащи се в протокол за ВДС рег. №****. В показанията си св. С.С. твърди, че подс. В.К. му казал, че неговата голяма грешка, че го свързват с убийството на Р.Р., че лично той е купил трите сим карти, с които е говорил с убийците на Р.. В показанията си св. С.И. твърди, че подс. В.К. казал, че е допуснал много голяма грешка, като в него са намерили три сим карти, лично закупени от него от магазин на “Г.” в Ч. б. . Уточнява след това в показанията си св. И. думите на подс. В.К., като твърди, че подс. В.К. е казал, че са ползвали три симкарти, с едната е разговарял с П.С.– С., с другата разговарял с В.Ф.. Така те са се разбрали след убийството на Р.Р. да се срещнат във Варна. Съда не кредитира показанията на св. С.И. само в частта им в която твърди, че подс. В.К. казал, че в него били намерени три сим карти които той купил и били използвани при убийството. Съда приема, че едната карта – тази с № 0893760445 е ползвана от подс. П.С.. От разпечатките на проведените от тази карта разговори, се установява, че по време на задържане на подс. В.К. в гр.Варна  след 22 ч. на 03.07.09г., няма как от автомобила му на 04.07.09г. да е иззета тази карта. В случая според съда става въпрос за погрешно възпроизвеждане на думите на подс. В.К..

Съда кредитира показанията на св. С.И. и С.С. и в частите им в които те дават показания за пребиваването на подс. Г.В.. В разговорите им подс. Г.В. споделил на св. С.И. и С.С., че е близък приятел с подс. П.С. и се познавали от сумото. Споделил им и за контактите си с пострадалите Р. и Л.  и отношенията си с тях свързани с „Т.Б.”. Описал Л. и Р. като предатели, че им бил платил и по конкретно на Р.– 360 000 евро, но те искали още пари и възложил на групата на подс. П.С. убийството на Р. и заплатил за тази поръчка и по този начин си решил проблемите с Р.. Съда приема, че показанията на двамата свидетели в тези им части нямат противоречия помежду си. Подкрепят се от показанията на св. Д.П., от протоколи за ВДС рег. №*** и рег. ***. Подкрепят се и от изисканите писмени доказателства от ОС”ИН” Сектор „Арести” гр.Варна  - справка №7364/24.11.2010 г. от ОС”ИН” Варна, писмо на ОС”ИН” Варна № 8493/16.10.2012 г., както и от другите доказателства по делото от които се установяват фактите по казуса “Т.Б.”, водените преговори и участието на Л. и Р. в тях, както и постигнатите резултати. Косвено показанията на тези двама свидетели се подкрепят и от показанията на Д.Н.П. за това, че както подс. В.К., така и подс. Г.В. са контактували предимно със св. С.С. и С.И. при престоя им в килия № 16, тъй като той си говорел непрекъснато по мобилен телефон.

Писмени доказателствени средства:

 Протокол за оглед на местопроизшествие от 03.07.2009г. /ул.”В.Априлов” / с фотоалбум - т.1 от д.п. л.1-11;

Протокол за оглед на местопроизшествие от 03.07.2009г. /ул.”П.Парчевич” / с фотоалбум - т.1 от д.п.  л.12-17;

Протокол за оглед на труп от 04.07.2009г. с фотоалбум – т.1от д.п.  л.18-24;

Протокол за оглед на местопроизшествие от 06.07.2009г. / участък от път 20 048, за 5-ти км/ с фотоалбум – т.1 от д.п.  л.29-34;

Протокол за претърсване и изземване от 04.07.2009г. в гр.Варна  на лек автомобил Мерцедес с рег. № ***   с фотоалбум– т.1 от д.п. л.45-50;

Протокол за претърсване и изземване от 09.07.2009г. в гр. Ч.б./ домът на Ф.  / с фотоалбум – т.1 от д.п.  л.54-58;

Протокол за претърсване и изземване от 09.07.2009г.в гр. Ч.б. /домът на Т.  / с препис– т.1 от д.п. л.61- 64 и фотоалбум на л.67-69;

Протокол за претърсване и изземване от 03.09.2009г. в с.Ч., общ.Ч. б.  / домът на подс. В.К. / - т.1 от д.п. л.94-96;

Протокол за претърсване и изземване от 24.08.2010г. в хижа “В.” с препис и фотоалбум – т.1 от д.п.  л.100-109;

Протокол за оглед на местопроизшествие от 24.08.2010г. в с.Б. И., общ.Самоков с фотоалбум – т.1 от д.п.  л.148-153;

Протокол за оглед на местопроизшествие от 24.08.2010г. в хижа „В.”  с фотоалбум – т.1 от д.п. л.155-165;

Протокол за разпознаване на лица по фотоснимки от В.Ч.Г. от 19.11.2010г. с фотоалбум на Г.Т.Г. – т.10в от д.п.  л.17-20;

Протокол за доброволно предаване от 17.08.2009г. /Ботевград/ - т.5 от д.п. л.27; Протокол за доброволно предаване от 12.11.2010 г. от св. С.И. – писмена бележка на В. дадена му в ОСИН Варна -  т.10в от д.п. л.31;

Протокол за доброволно предаване от 22.09.2010г. от М.Б. / вещи на П.С./ - т.5 от д.п. л.32;

Протокол за разпознаване – М.В. - т.8в от д.п.  л.108-110;

Протокол за разпознаване от 19.08.2010г. с фотоалбум от анонимен св. №4 за разпознаване на подс. В.К. – т.10 от .п.  л.7-16;

Протокол за разпознаване от 19.08.2010г. от анонимен св. №4 с фотоалбум на Г.Т.Г. - т.10 от д.п. л. 19-28;

Протокол за разпознаване от 19.08.2010г. с фотоалбум  от анонимен св.№4 на В.Ф. – т.10 от д.п. л. 31-37;

Протокол за разпознаване от 25.08.2010г.  с фотоалбум от св. Н.С. на Г.Т.Г. – т.10 от д.п. л. 43-44; 

Протокол за разпознаване от 25.08.2010г.  с фотоалбум от св. Н.С. на В.Ф. – т.10 от д.п. л.45-46;

Протокол за разпознаване от 25.08.2010г.  с фотоалбум от св. Н.С. на подс. В.К. – т.10 от д.п. л. 47-48;

Протокол за разпознаване от 24.08.2010г. с фотоалбум от подс. Р.С.  на подс. В.К. – т.10 от д.п.  л. 51-55;

Протокол за разпознаване от 24.08.2010г.  с фотоалбум от подс. Р.С.  на В.Ф. – т.10 от д.п.  л.59-63;

         Протокол за разпознаване от 24.08.2010г.  с фотоалбум от подс. Р.С.  на Г.Т.Г. – т.10 от д.п. л. 65-69;

         Протокол за разпознаване от 23.09.2010г.  с фотоалбум от Св. Р.Д. на св. Б. Дж. - т.10 от д.п. л.72-74;

Протокол за разпознаване от 23.09.2010г.  с фотоалбум от Р.Д.  на св. Л.Ц.  т.10 от д.п. л.76-78;

         Протокол за разпознаване от 24.09.2010г. с  фотоалбум от Св. Дж. на подс. П.А. - т.10 от д.п. л.84-86;

        Протокол за разпознаване от 15.03.2011г.  с фотоалбум от св. С.С. на В.Ф. - т.10 от д.п. л. 112-114;

        Протокол за разпознаване от 20.04.2011г.  с фотоалбум от Св. Дж. на Св. Р.Д. - т.10 от д.п. л.116-117;

        Протокол за разпознаване от 20.04.2011г.  с фотоалбум от св. Л.Ц.  на Св. Р.Д. - т.10 от д.п. л.119-120;

       Протокол за следствен експеримент от 12. 01. 2011 г. – св. М.В.  показва хотел “П.”, т.8в  от д.п. л.111-112 и фотоалбум – т. 1а от д.п. л.59-64;

        Протокол за ВДС №*** – т. 18 от секретните материали към д.п.;

        Протокол за ВДС №*** –т. 12 от секретните материали на д.п.;

        Протокол за ВДС №*** - т. 12 от секретните материали на д.п.;

        Протокол за ВДС №***  - т. 11 от секретните материали на д.п.;

       Протокол за ВДС №*** - т. 11 от секретните материали на д.п.;

       Протокол за ВДС №*** - т. 11 от секретните материали на д.п.;

       Протокол за ВДС №*** - т. 11 от секретните материали на д.п.;

       Протокол за ВДС  рег.  №***;

       Протокол за ВДС  рег. №***;

       Протокол за ВДС  рег. №***,

       Протокол за ВДС рег. №***.

         Протоколи за разпит от досъдебното производство на свидетелите – Б.Дж., Г.П., Л.Ц., В.М., К.Н., П.Л., Р.Д. , Г.С.,  Д.Г., Т.Т., Й.Д., А.Я., Г.К., К.М., С.Д., Н.Б., Т.Т., С.С., В.М.-Р., А.Б., В.Г., Н.С., анонимен св. №4, Д.С., М.В., И.С., В.В., Д.Ж., С.С..

Писмени доказателства:

Договор за отдаване под наем между сдружение “ТДР.С.  ” и ЕТ „В.С.” от 18.04.2008г., иззет с протокол за претърсване и изземване от 24.08.2010г. от хижа “В.”- т.3, от  д.п. л.154-156;

Писмо на „М.” с изх.№ 5577/13.07.2009г. със справка и разпечатки на телефони на „К.” ООД и „Д. М” ООД-т.6, от  д.п. л.2;

Писмо на „В. ” с рег. № С-6293/25.09.2009г. със справка и разпечатки на телефони с аб. № 0877427373; 0878744444; 0878568686 / 01.07.- 05.07.2009г. – т.6, от  д.п. л.71-79;

Писмо на „Г.” с изх. № 9266/08.09.2009г. със справка и разпечатки на телефони с аб. № 0893760490; 0893760455; 0893760445 ведно с СД диск – т.6, от  д.п. л.110-115;

Писмо на „Б.“ АД с рег. № С-5596/16.07.2009г. със справка и разпечатки на телефон с аб. № 0877642826 - т.7, от  д.п. л.22-31;

Писмо на „Б.“ АД с рег. № С-5595/16.07.2009г. със справка и разпечатки на телефон с аб. № 0876184282 - т.7, от  д.п. л.32-33;

Писмо на „Б.“ АД с рег. № С-5599/16.07.2009г. със справка на телефони с аб. № 0876184282 и 0876219326 - т.7, от  д.п. л.35-36;

Писмо на „Г.” с изх. № 8633/16.07.2009г. със справка и разпечатки на телефони с аб. № 0898464666 и 490, 445, 455 и още 6 тел. Номера – т.7, от  д.п. л.49-76;

Писмо на „Б.“ АД с рег. № С-5639/20.07.2009г. със справка и разпечатки на телефони с аб. № 0877427373 и 0876414071 с диск – т.7, от  д.п. л.78-102;

Писмо на „Г.” с изх. № 8871/28.07.2009г. със справка и разпечатки на телефони с аб. № 0893760490; 0893760455; 0893760445 – т.7, от  д.п. л.104-109;

Писмо на „Г.” с изх. № 8963/05.08.2009г. със справка и разпечатки на телефони с аб. 0893760490; 0893760455; 0893760445 – т.7, от  д.п. л.113-117;

Писмо на „Г.” с изх. № 8962/05.08.2009г. със справка и разпечатки на телефони с аб. 0893760490; 0893760455; 0893760445 / за периода 28.05.-30.06.2009г. /– т.7, от  д.п. л.118-135;

Писмо на „М.” с изх.№ 5991/19.08.2009г. със справка и разпечатки на телефон с аб. № 0888 702727 – т.7, от  д.п. л.164-179;

Писмо на „Б.“ АД с рег. № С-6059/24.08.2009 г със справка и разпечатки на телефони с аб. № 0876393491, № 0876550269, № 0877695098 и № 0878353585 върху диск – т.7, от  д.п.л.184-185;

Писмо на „В. ” с рег. № С-6241/18.09.2009г. със справка и разпечатки на телефони с аб. № 0878568686 и 0878950943 за периода 01.06.-14.08.2009 г. и диск – т.7, от  д.п. л.187-200;

Писмо на „В. ” с рег. № С-5868/31.08.2010г. с диск съдържащ справка за разговори на тел. С абонатен № 0878568686  - т. 8 от  д.п. л. 27-28;

Писмо на „В. ” с рег. № С-1357/26.08.2010г. с диск съдържащ диск със справка за разговори на тел. с абонатен № № 0877427373; 0878744444; 0878568686 и данни за абонатите и данни за абонатите на кореспондиращите с тях СИМ карти / 01.07.- 05.07.2009г. за периода 01.07-05-07-09 г.  - т. 8 от  д.п. л. 30-31;

Писмо на Г.  с изх. № 5749/31.08.2010г. относно закупуване на СИМ карти с мобилни номера 0893760490; 0893760455; 0893760445 –т. 8 от  д.п. л.33;

Справка от Централна база – КАТ при МВР относно собствеността на л. а. Фият Браво с рег. № ***– т. 8 от  д.п. л.101;

Заверено копие на АУАН №5155Р/05.06.2009 г. на РУП Шумен и заверено копие на НП № 5155Р/01.07.2009г. – т. 8 от  д.п. л.119-120;

Заверено копие на АУАН №1494/27.06.2009 г. на V РУП Варна и заверено копие на НП № 1494/31.08.2009г. – т. 8 от  д.п. л.156-157;

Справки за криминалистически регистрации на подсъдимите – т. 8 от  д.п. л.203-217;

          Писмо на „ В. ” с рег. № С-7741/08.10.2010г. с диск съдържащ диск със справка за разговори на тел. с абонатен № № 0878568685, 0878568686 и № 0878421261 и данни за абонатите и данни за абонатите на кореспондиращите с тях СИМ карти / 01.10.2009-30.09.2010 г.  - т. 8а от  д.п. л. 30-31;

         Заверени копия от журнал на Спешно отделение при МБАЛ Шумен и медицинска документация за Р.Р. - т. 8в от  д.п. л.2-88 и т. 3 от  д.п. л. 1320-1384 от с.п.;

          Половин лист хартия – А4 с изписан ръкописен текст – т. 10в л.32;

          Писмо №7364/24.11.2010 г. на Началника на сектор „Арести” гр.Варна  за престоя на подс. Г.В., св. С.С. и С.И. в ареста – т. 10в от д.п. л.49;

Писмо на ОСИН Варна № 8493/16.10.2012 г. – т. 29 л.12439 от с.п.;

Справка за задграничните пътувания на Г.П. – т.30 от с.п. л.12904-12906;

Препис – извлечение от акт за смърт на Р.А.Р. т.8 от  д.п. л.6;

Писмо на „Г**94” ЕООД с приложени - Договор за изграждане на система за видеонаблюдение, договор за физическа охрана, 2 бр. ценова обосновка – т.5 л.2259-2269 от с.п.;

        Писмо №11 00 22 19/03.10.2011 г. на Община Шумен/скица магазин СБА/ - т.7 л.3012-3013 от с.п.;

         Справка № 27-90-303/ 13.10.2011 г. от Агенция по кадастъра с приложена скица на магазин СБА – т. 8 л.3299-3301 от с.п.;

        Писмо № 160/11.11.2011 г. на “Т.” ЕООД с приложена оферта и техническа спецификация – т. 10 л. 4105-4109 от с.п.;

        Писмо на Сектор КАТ Шумен №7758/23.11.2011 г. относно регистрирани МПС с № Н 1280 – т. 10 л. 4308 от с.п.;

         Писмо № 7769/03.09.2011 г. на V РУП Варна с приложени копия на книга за получени сигнали в VРУП, книга – наряден дневник и докладна записка – т. 12 л.5037-5043 от с.п.;

         Заверено копие на Книга за резултатите от проверката на патрулно постовата при РУП Шумен започната на 10.06.09г. и завършена на 31.12.09 г. – т. 12 л.5059-5061 от с.п.;

        Писмо на ОС – Добрич по т.д.№43/09 г. ведно с незаверен препис от решение по делото – т. 16 л.67876803 от с.п.;

        Справка на ОД МВР Шумен относно боеприпаси 9/19 “Люгер” – т.17 л.7101 от с.п.;

          Заверен препис от журнал за отразяване справки по БДС при РУП Шумен – т.16 л.6807-6810 от с.п.;

         Писмо на „Т. ” ООД изх. № 253/31.05.2012г.– т. 19 л.9148 от с.п.;

         Писмо на “Г.” №13301/15.06.2012 г. относно Д.П. – не е бил клиент – т. 20 л.9281 от с.п.;

         Писмо на “Г.” №13292/15.06.2012 г. - т.20 л.9302 от с.п.;

         Писмо на “Г.” №13144/14.06.2012 г. - т.20 л.9305 от с.п.;

         Писмо №12146/14.06.2012 г. на “В. ” относно информация за СИМ карти/ тел. на подс. К./ 0877427373 и 0878744444 – т. 20 л. 9307 от с.п.;

          Протокол за личен обиск на подс. В.К. във ІІ РУП Варна – т. 20 л.9309 от с.п.;

         Писмо №12504/18.06.2012 г. на “В. ” относно информация за адресите на клетки и разпечатки– т.20 л.9376-9378 от с.п.;

           Писмо №12461/18.06.2012 г. на “В. ” относно информация за телефони на Д.П. – т. 20 л.9379-9380 от с.п.;      

           Писмо на “М.” № 12369/15.05.2012 г. относно телефони на Д.П. – т. 20 л.9381 от с.п.;

           Писмо №И-61 625/20.06.2012 г. на Национална следствена служба относно Р.Р. – т. 20 л. 9415 от с.п.;

          Справка № 3858/20.06.2012 г. на РУП Самоков относно проверка в хижа В. – т. 20 л.9417 от с.п.;

         Писмо на “Г.” №14124/25.06.2012 г. относно информация за адреси на клетки, ведно с диск - т.20 л.99481 от с.п.;

           Писмо №10745/22.06.2012 г. относно Н.К. – т. 20 л.9501 от с.п.;

          Писмо на ОД МВР Шумен относно криминалистическа регистрация на Н.Т.Н. – т. 20 л.9505-9506 от с.п.;

         Писмо от “В. ” № С – 12504/ 18.06.2012г. ведно с приложение – 1/един/ бр. СД диск, съдържащ информация относно географски карти с покритието на зададени  клетки по номера – т.21, л.9695 от с.п.;

          Карти на “К. Б. м.” / географско покритие на клетки/ - т.22, л.9960-9982 от с.п.;

         Карти на “В. ” / географско покритие на клетки/ - т.22, л.9983-10019 от с.п.;

          Писмо от ОДМВР – София № 11134/13.07.2012г. относно проверка на хижа “В.” извършена на 17.07.2009г. – т.22, л.10241-10242 от с.п.;

         Писмо от ВТОС № 1110/04.04.2012г. относно клуб по сумо „К.” с приложени материали по ф.д. № 365/1997г. на клуб по сумо „К.”- т.23, л.10364-10383 от с.п.;

         Писмо от РП- Самоков 972/09 от 26.07.2012г., ведно с уведомление за започнато досъдебно производство, протокол за оглед на местопроизшествие, постановление за възлагане на ОИМ, докладна записка за проведени ОИМ и постановление за спиране на досъдебно производство – т.23, л.10707 – 10714 от с.п.;

         Справка за регистрация в централен полицейски регистър на Р.А.Р. с рег.  № 1732 от 01.08.2012г.

         Писмо от “Г.” с изх. № 12968/13.06.2012г. относно регистрирани промени в имей номерата /последна ци IMEI № 356866/02/398658/5 фра “5” се регистрира с цифра “0” / - т.24, л.10993 от с.п.;

         Справка за съдимост на Б.Б.Й. – т. 23, л. 10511-10516 от с.п.;

         Писмо от “А.б.Б.“ АД относно разплащателните сметки на “К.д.к.” ЕООД и “Д.-М “ ООД, ведно с извлеченията за движенията по сметките от м.октомври 2006г. до 31.12.2010г. – т.27, л.11854-11920 от с.п.;

Писмо от “ОББ” АД изх. 01-09-66/16.10.2012г. ведно с извлечения от банкови сметки на “Р.Р.К.” ЕООД, “Д.-М” ЕООД и “С. д. К.” ЕООД- т.28, л.12228 – 12296 от с.п.;

Справки за собственост на л.а. “БМВ 725 ТДС” с последен рег. № *** – т.30, л.12803-12808 от с.п.;

         Справки собственост на МПС, собственост на И.К. и П.С.А.– т.30, л.12809-12810 от с.п.;

         Копие на свидетелство на регистрация ІІ част на л.а. “БМВ 725 ТДС” с рег. № *** – т.30, от д.п. л.128

Експертизи :

          Съдебно медицинска експертиза на труп № 67/2009 от 06.10.2009г. – т.4 от д.п. л.4-7;

ДНК експертиза № 09/ДНК-390 от 20.07.2009г. – т.4, от д.п. л.12-16;

ДНК експертиза № 09/ДНК-412 от 22.07.2009г. – т.4, от д.п. л. 19-23;

Балистична експертиза № 09/БАЛ-182 от 14.07.2009г. – т.4, от д.п.  л.38-46;

Балистична експертиза № 09/БАЛ-180 от 06.07.2009г. – т.4, от д.п.  л.50-54;

          Комплескна техническа експертиза /паркинг магазин СБА Шумен/ – т. 18 л. 8005-8016 от с.п.;

Комплексна техническа експертиза / на телефони / - т.10д, от д.п. л.21 – 36;

Съдебно-техническа експертиза / на телефони/ - т.22, л.10033 – 10228 от с.п.;

   Веществени доказателства:

марлена обтривка, сиво парче плат с етикет, 4 /четири/ броя гилзи, 2/два/ броя проектили, иззети с Протокол за оглед на местопроизшествие от 03.07.2009г. / ул.”В.Априлов” /;

2/два/ броя угарки с надпис на филтъра „ММ” и 1/един/ брой угарка с бял филтър, иззети с Протокол за оглед на местопроизшествие от 03.07.2009г. / ул.”П.Парчевич” /;

Ацетонова обтривка от главата на трупа, в областта на раната на ляво ухо; марлена обтривка с кръв от трупа;

1/един/ бр. проектил  под дясна лопатка и 1/един/ бр. проектил от горна трета на дясна ръка, иззети с Протокол за оглед на труп от 04.07.2009г.;

1/един/ бр. пистолет и пълнител с 3/три/ патрона, 1/един/ бр. гилза, иззети Протокол за оглед на местопроизшествие от 06.07.2009г. / участък от път 20 048, за 5-ти км/;

1/един/ мобилен телефон „Нокия 1209„ с IMEI № 356866/02/398658/5 и поставена в него сим карта с №89359050100207022626; 1/един/ мобилен телефон „Нокия 1112” с  IMEI № 356422/01/529627/6 с поставена  сим карта с №89359050100205802276, иззети с Протокол за претърсване и изземване от 04.07.2009г. в гр.Варна  на лек автомобил „Мерцедес” с рег. № ***  ;

1 бр. калъфка синя на цвят на цветя; 4 бр. самобръсначки сини на цвят, марка „Жилет”, иззети от домът на Ф.  в гр. Ч.б. с Протокол за претърсване и изземване от 09.07.2009г;

 2 бр. самобръсначки марка „Жилет”; 5 бр. угарки от цигари „ММ”; 3 бр. угарки от цигари „Виктори”; 1 бр. угарка от цигара без филтър и марка; 1 бр. гребен червен на цвят; 1 бр. фланелка с къс ръкав оранжева на цвят с надпис ” MAIA 1981 ХL „; 1 бр. тениска с къс ръкав тъмносиня на цвят с напидс на етикета „ 777 TUR GG SGVEN SPORT WGAR M ”; 1 бр. къси панталони с бандаж с черни кантове от страни с  надпис „ AUIKS LIVER „, 1 брой къси панталони сини на цвят с бандаж с надпис на етикета размер „ HL ”; 1 брой тениска без ръкав, синя на цвят с надпис на етикета „ SEPT ХХL ”; 1 чифт чорапи сини на цвят, един бр. флаш памет и мишка към нея, иззети от домът на Г.Т. Г.  в гр. Ч.б. с Протокол за претърсване и изземване от 09.07.2009г.;

1 /един/ бр. СД диск от бензиностанция „ Румойл – Земен” – т.5, л.28 предаден с Протокол за доброволно предаване от 17.08.2009г. /Ботевград/ - т.5, от д.п. л.27

СД диск – с писмо на „Г.” с изх. № 9266/08.09.2009г. със справка и разпечатки на телефони с аб. № 0893760490; 0893760455; 0893760445– т.6, от д.п. л.115;

СД диск с Писмо на „Б.“ АД с рег. № С-5639/20.07.2009г. със справка и разпечатки на телефони с аб. № 0877427373 и 0876414071 с  – т.7, от д.п. л.79;

СД диск с Писмо на „В. ” с рег. № С-5868/31.08.2010г.  съдържащ справка за разговори на тел. с абонатен № 0878568686  - т. 8 от д.п. л. 27-28;

СД диск с Писмо на „В. ” с рег. № С-1357/26.08.2010г. с диск съдържащ диск със справка за разговори на тел. с абонатен № № 0877427373; 0878744444; 0878568686 и данни за абонатите и данни за абонатите на кореспондиращите с тях СИМ карти / 01.07.- 05.07.2009г. за периода 01.07-05-07-09 г.  - т. 8 от д.п. л. 30-31;

          СД диск с Писмо на „В. ” с рег. № С-7741/08.10.2010г. съдържащ диск със справка за разговори на тел. с абонатен № № 0878568685; 0878568686 и № 0878421261 и данни за абонатите и данни за абонатите на кореспондиращите с тях СИМ карти / 01.10.2009-30.09.2010 г.  - т. 8а от д.п. л. 30-31;

          СД диск  изпратен от “Г.” съдържащ информация за адреси на клетки и тяхното покритие – т. 20 л.9482 от с.п.;

          СД диск изпратен с Писмо от “В. ” № С – 12504/ 18.06.2012г., съдържащ информация относно географски карти с покритието на зададени  клетки по номера – т.21, л.9696 от с.п.;

        Справка № 9501/10.05.2012 г. на ОД МВР Шумен относно АУАН на Г.Т.Г. и за справка от БДС – т. 18 л.7685 от с.п.

                    ХІ. По отношение обвинението по чл. 131 от НК с пострадал А.С.

                          Гласни доказателства

    Фактическата обстановка съда приема за установена от показанията на св. Л., З., Ц.Н., А.С., В.П., както и от частичните обяснения на подс. П.А..

    Свидетелят П.Л.в съдебно заседание на 05.07. и 06.07.2011 г., както и в показанията си на досъдебното производство при разпитите му от 19.11.2010 г. пред орган на досъдебното производство, твърди, че:

-Подс. Г.В. му възложил да отиде с подс. П.А. в с. Р. и да бъде набит един човек, като обещал да им плати за това. Казал му също, че това било услуга която правел на своя позната докторка. Показанията на св. Л. в тази им част се подкрепят от показанията на св. Ц.Н. , който в показанията си в съд. заседание на 08.07 и 18.07.2011 г. твърди, че св. Л. му е разказал за тези обстоятелства. Косвено се подкрепят и от показанията на същия свидетел в частта им в която той твърди, че подс. Г.В. в края на 2007 г. или началото на 2008 г., поискал от него да отиде в гр. Плевен с подс. П.А., за да бъде убит либийски гражданин, по желание на позната на подс. Г.В., която била от здравеопазването, тъй като този чужденец тормозел сестрата на тази жена. Както и че той заедно с подс. П.А. ходили до гр. Плевен където подс. П.А. показал на св. Н.  заведението което посещава това лице, маршрута по който се прибира и къщата където живее, както и че убийството трябвало да изглежда като скандал, побой. А също и че му било дадено описание на това лице. Показанията на св. Л. в тази им част косвено се потвърждават и от другите доказателства относно нанесения побой над лицето А.С.. Потвърждават се и от обясненията на подс. П.А., че е търсил А.С.. Потвърждава се и от Протокол №***;

- Заедно с подс. П.А. в края на 2007 г. или началото на 2008 г. една вечер с джип „Мерцедес” G клас са отишли в с. Р., намерили са къщата където живее лицето А.С. и го зачакали, като преди това зацапали номерата на джипа, за да не се виждат. Това лице се появило по късно вечерта с лек автомобил „Фолксваген Пасат” червен на цвят. Лицето спряло автомобила си в близост до автомобила с който били св. Л. и подс. П.А.. Подс. П.А. слязъл от автомобила носейки едно дърво и с него нанесъл няколко удара на А.С.. След това подс. П.А. се качил в автомобила им и си заминали. Тези показания се подкрепят от показанията на св. Н.  който твърди, че св. Л. му е казал, че с подс. П.А. е ходил до с. Р. и са нанесли побой над либийски гражданин и поръчката била дадена от подс. Г.В. и някаква жена от здравеопазването. Подкрепят се и от показанията на св. В.П. дадени на досъдебното производство, които са приобщени по надлежния ред, който твърди, че когато чул виковете на А.С. за помощ излязъл до пътната врата и видял двама човека да бият С. , след което видял, че тези хора се качват в джип, който до калниците бил зелен, а нагоре – бял. Подкрепят се и от показанията на А.С. – от досъдебното производство в които твърди, че му бил нанесен побой, след което лицата нанесли му побой се качили в джип зелен на цвят и си заминали. Подкрепят се и от заключението СМЕ от която се установява, че на А.С. са причинени счупване на капачката на коляното на левия крак и други увреждания. Косвено се подкрепят и от обясненията на подс. П.А. в които твърди, че е ходил есента на 2007 г. в с. Р. да търси А.С., че е ходил заедно със св. Л. и бил с джип „Мерцедес” G клас, както и от данните съдържащи се в Протокол №***;

- След нанасяне на побоя над А.С., както му било обещано, подс. П.А. му заплатил 1000 лв. Тези му показания се подкрепят от показанията на св. Н. , който твърди, че св. Л. му е споделил, че за побоя в с. Р. му била заплатена някаква дребна сума, без да е посочил точно колко. В противовес на тези показания са обясненията на подс. П.А., който твърди, че нито е нанасял побой над С. , нито пък е давал пари на св. Л. за този побой, тъй като нямало основание да му дава такива пари след като при ходенето на двамата в с. Р., не е нанасян побой на С. . Съда намира, че следва да се  кредитират показанията на св. Л. и в тази им част, тъй като същите са в унисон с останалите му показания относно поръчката и нанесения побой, а съда вече изложи доводи защо следва да се кредитират показанията на св. Л. в тези им части. Отричането на този факт от подс. П.А. съда приема като израз на осъществяване правото му на защита като подсъдим по делото.

Свидетелят Ц.Н. в съдебно заседание на 08.07. и 18.07.2011 г., твърди, че:

- В края на 2007 г. или началото на 2008 г., подс. Г.В. му възложил да отиде заедно с подс. П.А. до гр. Плевен по поръчка на някаква жена от здравеопазването, която поръчала да бъде убит либийски гражданин, като трябвало да изглежда като битов скандал или побой. Както и, че го попитал колко пари ще иска за изпълнение на тази поръчка. Казал му също, че подробности щял да му даде подс. П.А.. Твърди също, че по късно заедно с подс. П.А. отишли до гр. Плевен, където последния показал на св. Н.  заведението в което отсядал чужденецът, къщата където живеел и маршрута по който се придвижвал от заведението до къщата. Подс. П.А. му споделил, че това било услуга която трябвало да направят на подс. Г.В., който от своя страна правел услуга на тази жена. Казал му също, че този либийски гражданин бил съпруг на сестрата на въпросната жена. Дава в показанията си и описание на мястото където се намира къщата на този човек. Твърди също, че св. Л. му казал, че по поръчка на подс. Г.В. и някаква жена от здравеопазването е ходил заедно подс. П.А. в с. Р. и са нанесли побой над либийски гражданин, който бил съпруг на сестрата на тази жена от здравеопазването. Св. Л. също му казал, че в с. Р. са ходили с джип “Мерцедес” G класа, както и че за тази поръчка получил дребна сума пари. Показанията на св. Н.  в тези им части се подкрепят от показанията на св. П.Л.. Подкрепят се и от показанията на св. А.З. която твърди, че нейната сестра била омъжена за А.С. – либийски гражданин и че сестра и имала проблеми със съпруга си който постоянно пиел и тормозел семейството си и че семейството на сестра и живеело в гр. Плевен. Подкрепят се и от обясненията на подс. П.А. който твърди, че знае, че сестрата на св. З. живее в гр. Плевен, че е омъжена за либийски гражданин, че постоянно пие и прави скандали в семейството си, че е ходил заедно със св. Л. в това село през тъмната част на деня и се е срещал с това лице - пострадалия А.С.. Подкрепят се косено и от другите писмени и гласни доказателства от които се установява начина на действие на подс. Г.В. за разрешаване на проблеми – чрез даване на поръчки за нанасяне на побои, палежи и убийства.

Съда кредитира показанията на св. А.С.А.С. и В.И.П., че през есента на 2007г. около 23.30ч. когато А.С. се прибирал до дома си с личния си автомобил му бил нанесен побой от двама човека, които били с джип, като единия свидетел твърди, че е тъмнозелен, а другия – зелен, но и двамата твърдят, че бил без номера. Тези показания са дадени няколко месеца след деянието, взаимно се подкрепят и не си противоречат и са в унисон със СМЕ, а се подкрепят частично и от показанията на св. Л., Н.  и обясненията на подс. П.А.. Съда не кредитира показанията на А.С. в частта им в която твърди, че след като му бил нанесен удар от единия от двамата човека които били в джипа, от някъде се появили още двама и четиримата почнали да го гонят и му нанесли удари. Тези му показания са в противоречие на първо място с показанията на св. П., който твърди, че двама човека са били когато е нанесен побоя на А.С.. В противоречие са и с показанията на св. Л., който твърди, че при нанасяне на побоя, са били само той и подс. П.А.. В противоречие са и с обясненията на подс. П.А., който твърди, че в с. Р. при А.С. е ходил само със св. Л..

Съда намира, че следва да се кредитират показанията на св. З. дадени в съд. заседание на 27.01.2012 г. относно семейното положение на нейната сестра, лицето за което е омъжена и неговото поведение, наличието на къща в с. Р. и лек автомобил „Фолксваген Пасат”, както и че се познавала с подс. П.А.. Показанията на св. З. в тези им части се подкрепят от показанията на св. Л. и подс. П.А.. Съда приема, че не следва да се кредитират показанията на св. З., че не се познавала с подс. Г.В.. В тази им част показанията на този свидетел са в противоречие с показанията на св. Л. и Н.. Не следва да се кредитират и поради това, че отрича познанството си с подс. Г.В., за да не уличи себе си в извършване на престъпление.

Съда намира, че следва да се кредитират обясненията на подс П.А.  дадени в съд. заседание на 27.09.2012 г. в частите им в които твърди, че е ходил есента на 2007 г. в с. Р. заедно със св. Л., за да търсят пострадалия А.С., като били с джип „Мерцедес” G клас, модел „ПУХ”. В тези им части обясненията му се подкрепят от показанията на св. Л. и Н. . Косвено от показанията на св. З. относно това къде е живеела нейната сестра, за кое лице била омъжена, за проблемите в семейството на нейната сестра, за това, че имали къща в с. Р. и, че съпругът на нейната сестра управлявал лек автомобил „Фолксваген пасат”. А също и от показанията на св. А.С. и В.П..

    Горната фактическа обстановка се доказва и от приложените по делото:

Писмени доказателствени средства:

             Протоколи за разпит на св. Л., Н. , А.С. и В.П. от досъдебното производство, приобщени по надлежния ред;

Протокол за ВДС рег. №***.

                            Писмени доказателства:

         Справка от централна база „КАТ” за притежавани от Г.В. и „ П. СГ” ЕООД  МПС / лек автомобил /джип/ „Мерцедес ПУХ” -  – т.10в от д.п. л.67-70;

         Епикриза от клиника по ортопедия и травматология гр. Плевен – т.14а от д.п. л.8-10;

           Заверено копие от преписка №14053/23.11.2007 г. на І РУП Плевен – т. 9 л.3799-3808 от с.п.;

          Заверено копие от преписка № 14567/26.10.2011 г. на РУП – В. Търново т. 9 л.3811-3822 от с.п. относно А.С.

         Акт за смърт на А.С. – т.9а от д.п.л.19;

          Придружително писмо на ОДМВР гр. Плевен с рег. №35051 от 28.10.2011 г., за изпратен заверен препис на преписка №14053/23.11.2007 г. по описа на Първо РУП гр. Плевен – т. 9 от съд. произв. л. 3799-3807;

Писмо №В350/2008/28.10.2011 г. на Районна прокуратура гр. Плевен,               

Постановление за отказ да се образува  досъдебно производство от 22.01.2008 г. по преписка №350/2008 г. по описа на Районна прокуратура гр. Плевен – т. 9 от съд. произв. л. 3799-3807;

          Писмо рег. №846/16.01.2008 г. на Първо РУП гр. Плевен, Справка от инспектор И.В.В. от  Първо РПУ гр. Плевен, Сигнал от А.С.,  входиран с №14053/23.11.2007г. в Първо РПУ гр. Плевен, Обяснение от А.С., Обяснение от П.М.Л.  – т. 9 от съд. произв. л. 3799-3807;

         Придружително писмо на ОДМВР гр. Велико Търново  с рег.№27162/26.10.2011 г. за изпратена справка и материали от извършена проверка по преписка вх.№14567/26.10.2011 г. по описа на РУП В. Търново – т. 9 от съд. произв. л. 3811-3822;

         Копие от писмо на Окръжна прокуратура гр. Шумен с №ПД13/2011г. от 26.10.2011 г. – т. 9 от съд. произв. л. 3811-3822;

         Справка от  РУП гр. Велико Търново   с рег. №29631/26.10.2011 г. относно извършена проверка по преписка вх.№ 14567/2011 г. по описа на РУП гр. Велико Търново  – т. 9 от съд. произв. л. 3811-3822;

Разпечатка от факс за изпратена  справка с рег. №29631/26.10.2011 г.;

Копие от писмо №Я14566/27.12.2007 г. от РПУ гр. Велико Търново  до  началника  на Първо РПУ гр. Плевен – т. 9 от съд. произв. л. 3811-3822;

Копие от  писмо  на ОДМВР  гр. Плевен  входирано с  №Я 14684/30.11.2007г. от РПУ - Велико Търново – т. 9 от съд. произв. л. 3811-3822;

Обяснение от П.М.Л.  с дата 11.12.2007 г. – т. 9 от съд. произв. л. 3811-3822  ;

 Призовка връчена на П.М.Л.  на дата 13.12.2007 г. в 15,30 часа – т. 9 от съд. произв. л. 3811-3822;

 Копие от писмо на Окръжна прокуратура гр. Шумен с №ПД13/2011г. от 27.10.2011 г. – т. 9 от съд. произв. л. 3811-3822;

 Извадка от Информационна система “Деловодство” 26.10.2011 г., Разпечатка от факс  за изпратени документи на Окръжна прокуратура гр. Шумен с Рег. №27162/26.10.2011 г. – т. 9 от съд. произв. л. 3811-3822;

               Експертизи :

- СМЕ по писм. документи № 17/08 – т.14а от д.п., л.16;

                    ХІІ. По обвиненията по чл. 339 от НК срещу подс. В.К.

                           Гласни доказателства

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на св. Д.Д. и обясненията на подс. В.К..

Свидетелят Д.Д. в показанията си в съдебно заседание на 30.11.2011 г. твърди, че подс. В.К. е имал разрешение за закупуване, носене и съхранение на късо нарезно оръжие – „Глог” 19,  калибър 9 х 19. Бил закупен такъв пистолет, както и 50 бр. патрони за него. Твърди също, че в края на 2009г. била издадена заповед за отнемане на оръжието и разрешителното за него, на подс. В.К.. На 28.12.2009 г. подс. В.К. предал на св. Д.пистолета „Глог” и разрешителното за носене, заедно с един пълнител, за което бил съставен протокол. Св. Д. попитал подс. В.К. за патроните, тъй като трябвало да предаде и 44 бр. от тях,  на което последния отговорил, „...няма ги. Може, някъде у нас да са.”

 В обясненията си в съдебно заседание на 16.10.2012 г. подс. В.К. твърди, че е предал на полицията пистолета „Глог”, като му бил съставен протокол. Твърди също, че тогава попитал дали трябвало да връща и патроните за пистолета, тъй като не знаел дали трябвало да ги  връща. Твърди също, че при извършеното претърсване в дома му, той лично е показал касата в която съхранявал патроните.

Горната фактическа обстановка се установява и от приложените по делото:

          Писмени доказателствени средства:

        Протокол за претърсване и изземване от 24.08.2010г. в с. Ч., общ.Ч. б.  /домът на подс.К. / с препис - т.1 от д.п. л.120 – 125;

 Писмени доказателства:

        Писмо на РУП Плевен с рег. № 9280/27.08.2010г. относно разрешения за оръжия на подс. В.К. и копие на заповед № 69 от 15. 12. 2009 г. на Началника на РУП – Ч. б.  – т. 8 от д.п. л.12-13;

            Веществени доказателства:

          22 бр. патрони с надпис на гилзата в долната им част “ 9 мм.  LUGER PPY , иззети с Протокол за претърсване и изземване от 24.08.2010г. в с. Ч., общ.Ч. б.  /домът на подс.К./;

 Експертизи:

         Балистична експертиза № 164 от 31.08.2010г. – т.4 от д.п. л.120-121. 

       ХІІІ. По отношение обвинението по чл. 339 от НК на подс. Г.В.

                          Гласни доказателства

   Горната фактическа обстановка се установява от показанията на св. Х.Г., К.И., Р.Д.  и обясненията на подс. Г.В..

В показанията си св. К.И. при разпита си в съдебно заседание на 06.02.2012 г. твърди, че:  Работното му място до 2007 г. било в офиса на подс. Г.В. – стаята която било и неговото работно място. Имало две каси в стаята, едната от които ползвал до 2007 г., а след това същата каса била ползвана от Р.Д. , като ключът бил в него;

- Другата каса в същата стая била с две секции. Горната  секция лична на подс. Г.В., а долната секция се ползвала от Х.Г.;

- В стаята преди офиса на подс. Г.В. имало огнеупорна каса в която държал личните си оръжия и само той имал ключ за тази каса;

- В същото помещение имало и друга каса за съхранение на оръжие в която по време на обиска държал ловни патрони и патрони за карабина 7х62. За тази каса подс. Г.В. нямал ключ. В подкрепа на тези показания са показанията на св. Х.Г. и обясненията на подс. Г.В. и П.А. .

Свидетелят Х.Г. в показанията си в съдебно заседание на 06.02.2012 г. твърди, че при претърсването в офиса на подс. Г.В. са взети патрони от касата, от която и той имал ключ. Твърди, че оръжието и боеприпасите които имал държал в домът си и няма такива в офиса на подс. Г.В.. Твърди също, че касата се намирала зад бюрото на подс. Г.В., а до нея имало секция. От долната част на касата били намерени извадени патроните при претърсването. За долната част на касата само подс. Г.В. и той имали ключ. Твърди също, че пред претърсващите не е обяснявал нищо за намерените патрони, а след това на разпит в гр. Шумен казал, че според него патроните са подхвърлени от някого. Налице е и твърдение, че при обиска заявил, че всичките намерени в касата патрони били негови, защото той имал разрешителните за другите неща. Твърди също, че към момента на претърсването имал разрешителни за Карабина “Ивайло”, калибър 762х54 Р, фабричен №00057,  Ловнонарезна карабина “Бърно 1”, калибър 22,  Гладкоцевна ловна пушка МР 153, калибър 12 и ловна гладкоцевна пушка “Ата Армс”, калибър 12. И към онзи момент нямал разрешително за късо оръжие, тъй като му било отнето, защото оръжието – пистолет „Макаров” бил служебен и го предал с два пълнителя, когато отнели на дружеството разрешението. Твърди, че преди повече от две години било отнето разрешението на подс. Г.В. за ловно оръжие. Имал разрешение за държане и съхраняване на бойно оръжие. Налице е и твърдение, че при отнемане разрешителното за оръжие на „П.СГ” ЕООД, той върнал служебния си пистолет „Макаров” с два пълнителя, а колегата му Е.Ж. върнал също такъв пистолет, но с един пълнител. При разпита си от 22.10.2010 г. на досъдебното производство твърди, че в долната част на касата в офиса на подс. Г.В., държал боеприпаси - 350 броя, 7 кутии по 50 броя във всяка малокалибрени патрона, няколко  ловни патрона 12-ти калибър и пълнител с няколко патрона за пистолет “Макаров”, като за малокалибрените и ловните патрони твърди, че били негови, а пълнителят с патрони за “Макаров” били служебни. В съд. заседание заявява, че казаното от него при този разпит на д.п. не било вярно. При разпит на д.п. от 28.10.2010 г. твърди, че малокалибрените патрони намерени в касата в офиса на подс. Г.В. били негови лични, а другите патрони със сигурност не били негови. А след прочитане на тези показания, на въпрос чия собственост са намерените в тази каса патрони, св. Г. отговаря, че малокалибрените патрони били негови, а другите – не. Съда приема, че следва по отношение на ловните патрони и тези за пистолет, намерени и иззети от касата в офиса на подс. Г.В., да се кредитират показанията на св. Г. от досъдебното производство, където твърди, че тези патрони не били негови, тъй като в съд. заседание заявява, че не е държал в офиса на подс. Г.В. оръжие и боеприпаси. А след това заявява, че намерените ловни патрони и малокалибрените били негови. Според съда е налице стремеж в показанията си в съд. заседание, този свидетел да подкрепи защитната позиция на подс. Г.В., тъй като е служител на подс. Г.В. и е зависим  от него. Следва да се кредитират показанията му и в частите в които твърди, че през последните няколко години почти не е ползвал долната част на касата, тъй като паднали оборотите от заведенията които отчитал. Тези му показания се потвърждават и от обясненията на подс. Г.В., който твърди също, че през последните няколко години оборотите от игралните зали паднали.

В показанията си Св. Р.Д. твърди, че касата която била в офиса на подс. Г.В. и била с две отделения с две врати с отделни ключалки, подс. Г.В. ползвал само горната част, а за долната част нямал ключ. За тази част ключ имал единствено св. Х.Г. и не бил виждал подс. Г.В. да оставя вещи в долното отделение на тази каса.

В обясненията си в съдебно заседание на 05.10. и 08.10.2012 г. подс. Г.В. твърди, че:

- Офисът му се състоял от две помещения – външно, където се помещавало счетоводството на фирмата и други служители. И вътрешно – същинския му офис, където било работното му бюро в което имало и метални каси;

- В офиса си имал метална каса разположена до бюрото на което той работел, която била на две нива с две отделни врати. Горната част ползвал лично той и само той имал ключ за нея;

- Дружеството „П.“ имало разрешение за охранителна дейност и поради това притежавало късо нарезно оръжие – пистолети, няколко от които „Макаров”. Ползвали го различни служители, включително и самия той, като имали разрешителни за носене на това оръжие;

- Бил ловец и имал разрешителни за ловни оръжия, каквито притежавал;

- По повод образувани срещу него дела били отнети разрешителните за охранителната дейност на дружеството му, както и за оръжията които ползвало дружеството. Било отнето и разрешителното му за ловно оръжие. Поради това бил продал или предал в полицията  всички оръжия и боеприпасите за тях. Същото сторил и подс. П.А., на когото също било отнето разрешителното както за носене на късо оръжие, така и за ловните му оръжия;

- За долната част от касата ключ имали той и св. Х.Г.. Тази част от касата се ползвала единствено и само от св. Х.Г., В тази част на касата св. Г. освен документи и пари, държал служебния си пистолет „Макаров” и патрони. Подс. Г.В. отварял тази част на касата, само за да взема оставени от св. Г. пари от обекти на фирмата;

- Св. Г. понякога забравял отключена долната част от касата;

- В офиса – в основното помещение където било счетоводството на дружеството имало и огнеупорна каса в която негови служители държали както служебното оръжие, така и лично ловно оръжие и боеприпаси;

- В долната част на касата която се ползвала само от св. Г., бил виждал както пистолет „Макаров” – служебен, така и пълнител за такъв пистолет

- В тази долна част от касата, били намерени и иззети - пълнител с четири бойни патрона, 350 броя патрони 5.6 мм. и 11 броя ловни патрони 12-ти калибър;

- В дома си не държал никакви патрони, тъй като след като му отнели разрешителните – на фирмата за късо оръжие и личното му разрешително за ловно оръжие, той предал всички боеприпаси за тези оръжия;

- Възможно било в дома си да е забравил случайно някой патрон;

- За намерените в дома му боеприпаси твърди, че били намерени от синовете му и донесени в дома му.

Горната фактическа обстановка се доказва и от приложените по делото

         Писмени доказателствени средства:

           Протокол за претърсване и изземване от 21.10.2010г. – частен дом на ул.” Т.Т. ” №*, ет.*, ап.* в гр.В. Търново – т.1а от д.п. л.22-23;

          Протокол за разпит на св. Х.Г. и К.С.  от досъдебното производство;

           Протокол за претърсване и изземване от 21.10.2010г. в офис на „П.СГ” ЕООД с фотоалбум - т.1а от д.п. л.4-17. В протокола е посочена като дата на това процесуално действие – 20.10.2010 г. Също в този протокол е вписано, че следственото действие се извършва след определение №599 издадено в 18.15 ч. на 20.10.2010 г. по ЧНД № 744/2010 г. по описа на ШОС с което на осн. чл.161 ал. 1 от НПК е разрешено извършване на претърсване в горепосочения офис. В протокола за претърсване е записано, че действието е започнато в 10.00ч. и е завършило в 13.45ч. Съда намира, че след като определението с което е разрешено извършване на претърсването е постановено на 20.10.2010 г. в 18.15 ч., а действието е извършено и то въз основа на това разрешение от 10.00 ч. до 13.45 ч. и в съставения протокол за същото действие е отбелязано, че действието се извършва с разрешение на съдия при ШОС, дадено с определение № 599/20.10.2010 г. то следва извода, че процесуално следственото действие – претърсване и изземване в офиса на подс. Г.В. е извършено на 21.10.2010 г., като в самия протокол грешно е посочена дата на извършването му – 20.10.2010 г. Съда намира, че се касае за техническа грешка при изписването на датата в протокола, която грешка не опорочава извършеното процесуално действие.

                    Писмени доказателства :

Заповед за изземване на ВВООБ на П. оръжия от 10. 05. 08 г., връчена на В. на 04. 06. 08 г. – КПВД 8 т. 3 л.77 ;

Писмо с рег.№7303/24.03.2011г. на РУП – В.Т. относно разрешения за оръжия на В. т. 9а от д.п. л.14-15;

Справка с Рег. № Я-12511/25.04.2012г. за издадени разрешения за носене и употреба на ловно оръжие на К.С.И.  и Х.Н.Г.  ведно с копия на издадените разрешителни и документите въз основа на които са издадени – т.25, л.11285-11324 от с.п.;

Справка рег. № Я 27718/27.09.2012г. на ОД МВР-В.Търново за издадени разрешения за носене и употреба на ловно оръжие на следните лица: А.Т., Е.Ж., С.К., Д.П. – т.26, л.11450-11452 от с.п.;

Справка рег. № Я- 31386/02.11.2012г. на ОД МВР-В.Търново за липса на издадени разрешения за дейности с огнестрелни оръжия, боеприпаси , взривни вещества и пиротехнически изделия на лицата А.С.В. , В.Г.В.  и А.Г.В.  – т.30, л.12802 от с.п.;

Писмо от общ.В.Търново с рег. № 11-540/02.11.2012г. ведно с удостоверения -2бр. за промени на постоянен адрес и настоящ адрес на Г.В.В. - т.30, л.13078-13080 от с.п;

Веществени доказателства :

          32 бр. ловни патрони 16 кал.; 59бр. ловни патрони 12 кал.; 2 бр. гилзи; 3  бр. бойни патрони с надпис „А”; 3 бр. патрони калибър 243 „ Winchester ”; 6  бр. патрони калибър 22 с кух връх; 25 /двадесет и пет/ бр. ловни патрони 12-ти калибър; пълнител с 4 бр. бойни патрона;  350 бр. патрони с надпис 5,6 мм;  11 бр. ловни патрони 12 кал.; 26 бр. ловни патрони 12 кал., иззети с Протокол за претърсване и изземване от 22.10.2010г. в офис на „П.СГ” ЕООД; 2 бр. патрони 22 кал. „ magм ”;  1 бр. патрон 22 кал. 5,6 мм;  1 бр. ловен патрон 12 кал.; 1  бр. ловен патрон 243 „ Winchester ”;  1 бр. патрон 6,35 мм;  2 бр. гилзи 9х19, 2 бр. гилзи 9х 18, иззети с Протокол за претърсване и изземване от 21.10.2010г. – частен дом на ул.” Т.Т. ” № *, ет.*, ап.* в гр.В. Търново.

                 Експертизи:

         Балистична експертиза № 11/БАЛ-89 от 13.04.2011г. – т.4а от д.п. л.116-119;

            - Балистична експертиза № 197/28.10.2010 г. на НТЛ при ОД МВР Шумен – т.10а от д.п. л.52-56.

                     ХІV. По отношение обвинението по чл. 339 от НК на подс. П.А.

             Гласни доказателства

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на св. К.Й. и обясненията на подс. П.А..

В показанията си в съдебно заседание св. К.И. твърди, че притежавал законно пушка “Збрьовка” модел “Бърно ZH 301” надцевка. В деня преди арестуването на подс. П.А., ходил с него и сина му на стрелбище, за да тренира стрелба синът на подс. П.А.. Вечерта отишли в домът на подс. П.А. и тогава му се обадили по телефон и се наложило бързо да тръгва. Оставил пушката в домът на подс. П.А., за да не я разнася по таксита, като се разбрал с подс. П.А. на другия ден да отиде и да си вземе пушката от дома на подс. П.А.. Тези му показания се потвърждават от обясненията на подс. П.А., поради което съда приема, че следва да се кредитират. Подкрепят се и от писмените доказателства относно разрешителното за съхраняване и употреба на ловно оръжие от което се установява, че законно притежава въпросната пушка.

В обясненията си в съдебно заседание на 27.09.2012 г. подс. П.А. твърди, че намерения в дома му при извършеното претърсване на  22.09.2010г. 1 бр. патрон 14 мм бил спомен от казармата. За останалите намерени патрони твърди, че всичките до един са за оръжията, които притежавал - пет на брой. Разрешителното за тези оръжия му било иззето и той предал в полицията оръжията, но боеприпасите за оръжието останали в дома му. Същите били законни,  закупени с разрешителните, които имал. Твърди също, че многократно е предавал оръжия, но никога не са му искани да носи и боеприпасите.

        Твърди също, че на 21.09.2010 г. заедно със св. К.И. ходили на стрелбище, за да тренира стрелба синът му. Стрелбата осъществили с ловна пушка “Збрьовка” модел “Бърно собственост на св. К.И.. А вечерта докато били в домът му, някой потърсил св. И.и той трябвало бързо да тръгне и за това бил оставил пушката си в домът на подс. П.А., като на другия ден щял да отиде и да си я вземе. Тези му обяснения се подкрепят от показанията на св. К.И. и приетата като доказателство по делото справка за издадено разрешение за носене и употреба на ловни оръжия и боеприпаси на св. К.И..

          Горната фактическа обстановка се установява и от:

Писмени доказателствени средства:

Протокол за претърсване и изземване от 22.09.2010г. в гр.В. Търново / жилище на П.А.  / - т.1 от д.п. л.198-201;

Протокол за разпит на св. К.И. от досъдебното производство.

             Писмени доказателства:

Заповед за изземване на ВВООБ на П.П.А..  -КПВД 7, т. 1 л. 176;

 Писмо на РУП – В. Търново рег. № 12913/24.09.2010 г. относно справка за издадени разрешителни за оръжия и боеприпаси

Справка с Рег. № Я-12511/25.04.2012г. за издадени разрешения за носене и употреба на ловно оръжие на К.С.И.  и Х.Н.Г.  ведно с копия на издадените разрешителни и документите въз основа на които са издадени – т.25, л.11285-11324 от с.п.;

Писмо №7947/16.03.2012 г. относно Збрьовка К.И. – т.16 л.6957 от с.п.;

       Веществени доказателства:

1 /една/ гилза;  22 бр. бойни патрони калибър 9 мм. „ LUGER ”; 2 бр. пластмасови пълнители с надпис „ Glock ”, единият с 9 бр. патрона, а другият с 8 броя;  14 бр. бойни патрони за карабина с надпис „ 243 Winchester ”; 1 бр. метален пълнител с 5 бр. патрони кал. 22LR; 10 бр. ловни патрони кал. 16;  90 бр. ловни патрони 12 калибър; 176 бр. ловни патрони 12 калибър; 27 бр. ловни патрони кал. 12;  50  бр. патрони кал. 22;  1 бр. боен патрон с надпис на дъното на гилзата 3/58;  ловна пушка марка „ ZBROJOUKA BRNO ” с фабр. № 389015 на затворния блок и № на цевната кутия 3-139822/;  3 бр. патрони кал. 22 и  4 бр. ловни патрони кал. 12.

                   Експертизи:

 Балистична екскпертиза № 10/БАЛ-197 от 02.09.2010г. – т.4, от д.п. л.105-108;

          Балистична експертиза № 172 от 24.09.2010г. – т.4 от д.п. л.150-152;

         - Балистична експертиза № 11/БАЛ-73 от 21.03.2011г. – т.4а от д.п. л.79-83.

    ХV. По отношение обвинението по чл. 339 от НК на подс. Р.С.

                        Гласни доказателства

   Горната фактическа обстановка се установява от показанията на св. И.Р., С.С., Н.С., И.П. и обясненията на подс. Р.С. .

Свидетелят И.П.Р.в показанията си в съдебно заседание на 23.11.2011г. твърди, че през м. август 2010г. пребивавал на хижа “М.” със св. С.Н.С., като били настанени от подс. Р.С. . Хранили се на хижата, като подс. Р.С.  приготвил вечерята в кухнята на хижата, до която туристите нямали достъп. На хижата имало още едно семейство. На сутринта било извършено претърсване от служители на МВР.

Свидетелят С.Н.С. в показанията си в съдебно заседание на 24.11.2011г. твърди, че е пребивавал на хижа “М.” заедно със св. И.Р.. Преспали една вечер, като вечеряли в столовата на хижата. На хижата имало едно лице което ги посрещнало и настанило и на което те платили нощувката. По същото време на хижата имало и едно семейство. Рано сутринта било извършено претърсване от служители на МВР и бил арестуван човека, който ги настанил.

Свидетелят И.Н.П. в показанията си в съдебно заседание на 24.02.2012г. твърди, че е започнал работа като хижар на хижа “В.” през есента на 2010г., като преди да започне работа, на хижата било извършвано претърсване от служители на МВР. Преди него хижар било лице на име Б., който спял в стая в пристройка към хижата, в която имало две легла и дървени шкафчета, с място за поставяне на ключове, оформени като кутийки. Тъй като хижата било в много лошо състояние, вечер се прибирал в домът си, като оставял хижата отключена. Тъй като било много мръсно и разхвърляно на хижата, той започнал да я почиства. При това почистване в стаята в която спял предишния хижар, в една от кутийките на този шкаф намерил алуминиев плик – опаковка, в който видял, че имало патрони и гилзи. Обадил се на полицията и по късно предал с протокол за доброволно предаване намерения от него плик с гилзи и патрони.

Свидетелят Н.Н.С. в показанията си в съдебно заседание на 09.02.2012 г. твърди, че през 2010г. заедно с подс. Р.С.  са работели като хижари на хижа “М.”. През същата година на хижата са пребивавали ловци, които са носели и ловното си оръжие, което държали в столовата на хижата. Твърди също, че когато имало загубени вещи или някой от посетителите забрави свои вещи, същите се съхранявали в столовата под стълбите където имало място, а  дрехите поставяли на закачалка до вратата. 

Подс. Р.С.  в обясненията си в съдебно заседание на 03.10.2012 г. твърди, че е работел като хижар на хижа “В.” до края на м. юли 2009г. заедно със св. Н.С., след което са се преместили да работят като хижари на хижа “М.”, като св. С.  оставил като хижар на хижа “В.” лице на име Благой. Там работели и през 2010г. През същата година на хижата идвали ловци негови приятели които носели оръжие ловно – пушки и ловни автомати, както и пистолети. Идвали всяка седмица, включително седмицата преди 24.08.2010г. Твърди също така, че за патроните които са намерени и иззети от хижа “М.”, че може би знае на кого са, но не иска да каже на кой точно са. На въпрос знае ли къде са били поставени патроните преди от полицията да ги намерят, отговоря, че не знаел. А след това на въпрос от къде знае чии са тези патрони, отговаря „...Като идват двама приятели – ловджии, на тях са, на кой друг ще са! Туристите не носят патрони”.

            Горната фактическа обстановка съда приема за установена и от:

                 Писмени доказателствени средства:

Протокол за претърсване и изземване от 24.08.2010г. в хижа “М.” с фотоалбум – т.1 от д.п. л.126 – 145;

Протокол за претърсване и изземване от 24.08.2010г. в хижа “В.” с фотоалбум – т.1 от д.п. л.100 – 109;

Протокол за доброволно предаване от 31.08.2010 г.- т. 5 от д.п.  л.37

 Писмени доказателства:

   Писмо рег. №4216/27.08.2010 г.на РУП Самоков – т.8 от д.п. л.14;

 Веществени доказателства:

   2 кутии сиви на цвят с надпис „ Уинчестър ”, всяка съдържаща по пет броя ловни патрони;

   12 броя ловни патрони  от които 4 бр. червени на цвят, 3 бр. бели,  2 бр. черни, 2 бр. зелени и 1 бр. оранжев на цвят;

    пластмасова кутия с надписи надпис „VELOCITOR”  и „22 LONG RIFLE” съдържаща 13 бр. патрони и още една пластмасова кутия с надписи „SMAL GAME BULET ” и „ 22 LONG RIFLE ” съдържаща 38 бр. патрона, иззети Протокол за претърсване и изземване от 24.08.2010г. в хижа “М.”.

Експертизи:

Балистична експертиза № 10 / БАЛ 197/ 02. 09. 2010 г. на НИКК – МВР – т. 4 от д.п. л.105-110.

Балистичната експертиза № 162 / 27. 08. 2010 г. на НТЛ при ОД на МВР – Шумен – т. 4 от д.п. л. 115-118

Балистичната експертиза № 10 / БАЛ-202 / 20. 09. 2010 г. на НИКК – МВР – т.4а л. 2-6

    ХVІ. По отношение обвинението по чл. 252 от НК на подс. Г.В.

                  Гласни доказателства

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на св. К.К., П.Й., М.К., П.С., М.Н., И.А., М.Г., Г.С., Д.Ш., Ц.Н., П.Л., Я.С., С.К., Г.Т., Р.Д. , обясненията на подс. Г.В. и подс. П.А..

Свидетелят К.П.К. в показанията си в съд. заседание на 08.03.2012 г. този свидетел първоначално твърди, че през 2000 г. е взел на заем 25 000 лв. от подс. Г.В.,  която сума година по късно била обезпечена със записи на заповед в полза на подс. Г.В.. След това този свидетел твърди, че през годините вземал още пари и до 2007 – 2008 г.  общата сума взета от подс. Г.В. станала 65 000 лв., а след това през 2008 г. взел от подс. Г.В. още 35 000 лв. за закупуване на офис на фирмата му. До 2009 г. не бил връщал никакви пари на подс. Г.В., което наложило през 2009 г. по инициатива на Св. Р.Д., този свидетел да подпише договор за заем за сумата от 100 000 лв. и запис на заповед за същата сума. Твърди също, че срещу тази сума имал уговорка с подс. Г.В. да го включи в развивания от св. К.  бизнес с интернет комуникации.  В показанията си на досъдебното производство при разпита му на 27.10.2010 г. е заявил, че първоначално през 2000 г. е взел от подс. Г.В. сумата от около 30 000 лв., като година по късно за тази сума са подписани записи за заповед в полза на подс. Г.В. от св. П.К.Й. – баща на свидетеля, от сестра му – С.П.К. и бащата на съдружника му – П.М.С.. През следващите години вземал още два пъти пари от В. и общото му задължение станало 65 000 лв. При разговор с подс. Г.В. през 2009 г. Св. Р.Д. предложил за дължимите суми св. К.  да подпише и съответни документи, като твърди, че подс. Г.В. му предложил, тъй като за 9 години не бил връщал никакви пари, да запишат като дължима сума – 100 000 лв., тъй като казал, че дори и от банка да е взел тези пари, пак щял да връща повече пари. Така на 14.05.2009 г. бил подписан договор за заем между двамата за сумата от 100 000 лв. Св. К.  подписал и запис на заповед от същата дата в полза на подс. Г.В. за същата сума. Съда приема, че следва да се кредитират показанията на този свидетел дадени на досъдебното производство и приобщени към доказателствата по делото, тъй като там твърди, че общо от подс. Г.В. е взел сумата от 65 000 лв., за които твърди, че съобразно уговорката им трябвало да върне на подс. Г.В. 100 000 лв. На досъдебното производство този свидетел не твърди, че след като вече е взел 65 000 лв. от подс. Г.В., е взел още 35 000 лв. Не твърди и за отделно взета сума от 35 000 лв. извън тези 65 000 лв. за закупуване на офис, каквото твърдение се появява в показанията му в съд. заседание. Поради това съда приема, че показанията на св. К.  дадени в съд. заседание обслужват защитната позиция на подс. Г.В. относно тези факти и за това не следва да се кредитират. Още повече, че на досъдебното производство св. К.  не излага твърдения за водени разговори за осъществяване на общи бизнес - идеи с подс. Г.В., нито за включване на подсъдимия като негов съдружник в този бизнес поради това, че му е предоставил сочените суми. В подкрепа на този извод е и твърдението на св. К.  в съд. заседание на зададен му от съда въпрос след направени корекции в протокола му за разпит на досъдебното производство по негово искане, това което е било записано в този протокол дали е това което той е разказал. На което св. К.  заявява, че най вероятно е това. Т.е. казаното от него е записано в протокола му за разпит от досъдебното производство. По отношение показанията на този свидетел е налице противоречие между тях и обясненията на подс. Г.В. в съд. заседание на 05.10.2012 г. относно връщането на цялата дължима сума от св. К.  на подс. Г.В.. Св. К.  както на досъдебното производство, така и в съд. заседание твърди, че е върнал цялата дължима сума, като обяснява, че една част от нея е върната от сестра му, която изтеглила заем, а другата част – той сам върнал след като продал бизнеса си с Интернет мрежата. Подс. Г.В. в обясненията си отрича да е получавал от св. К.  друга сума освен тази която му е върнала сестрата на св. К. . Съда приема, че следва по отношение на този факт да се кредитират показанията на св. К. , тъй като както на досъдебното производство той е заявил тези факти, потвърждава ги и в съд. заседание, където вече в останалата част от показанията му, същите са променени в подкрепа на защитната теза на подс. Г.В.. Отричането на връщане на тази сума от св. К.  подкрепя защитната теза на подс. Г.В., тъй като след като се приеме, че той не е върнал цялата сума, то не може да се извежда, че е върнал повече отколкото е взел от подс. Г.В.. Следователно подс. Г.В. не е искал, а и не е получил повече пари отколкото е дал в заем на св. К. .

Свидетелят П.К.Й. в показанията си в съдебно заседание на 08.03.2012г. твърди, че е станал „гарант” на сина си – св. К.К. относно взет от него заем от подс. Г.В..

Свидетелят М.А.К.  в показанията си в съдебно заседание на 06.03.2012 г. твърди, че нейния съпруг е взел през 2000г. 5 000 лв. в заем, но не лично от подс. Г.В., а от някакъв офис до „Царевец” в гр.В. Търново , като не и казал за лихва върху тези пари. След като взели заема при тях започнали да идват две момчета – Е. и И. които се представяли за хора на подс. Г.В. и започнали да искат пари от тях, защото знаели, че тя и нейния съпруг са взели пари на заем от подс. Г.В.. Твърди също, че на тези момчета предала 8 вноски от по 500, 600, 800, 700 лв., както и един път ги изпратили да вземат 5 000 лв. от техен приятел от гр. Пловдив, който имал да връща толкова пари на нейния съпруг. Твърди също, че тези хора постоянно тормозели нея и семейството и, поради което се обърнала за помощ към адвокат П.Л.. Последния обещал да и помогне и след няколко дни тези момчета престанали да идват за пари. При по късна среща с Л. , той казал на св. К. , че въпросните момчета не са били хора на подс. Г.В., а някакви наркомани. Твърди също, че е ходила многократно в гр.В. Търново  в офис до „Царевец” и в друг офис до „Военното училище” за да разговаря за заема, като в този офис до военното училище говорила с младо момиче, което било само в стая-офиса и то работело за подс. Г.В.. Твърди също, че при теглен от нейната дъщеря заем от банка, за да върнат дължимите пари на подс. Г.В., последния станал гарант по заема пред банката. Накрая твърди, че колкото пари са взели от подс. Г.В., толкова са и върнали.

Съда кредитира показанията на св. К.  дадени на досъдебното производство при разпита и на 19.11.2010 г. пред орган на досъдебното производство. В тези показания св. К.  излага твърдение, че нейния съпруг – Н.Н. през 2000 г. взел от подс. Г.В. в заем сумата от 5 000 лв., като сочи и причините за това. Сочи и, че от съпруга си разбрала, че тази сума била взета при лихва която го „устройвала”, но без да сочи конкретна цифра. Излага и твърдения за това, че заедно със съпруга си започнали да връщат всеки месец парите на подс. Г.В., като давали на две момчета които се представяли за хора на подс. Г.В., по 500, 600 до 700 лв. Това продължило до края на 2000 г. , а също и през 2001 г. като за тази година не сочи какви суми са предавали на тези „момчета” на подс. Г.В.. Твърди също, че помолила за съдействие адв. П.Л. и след неговата намеса тези хора престанали да идват и да искат пари, както и че П.Л. и обяснил, че подс. Г.В. е уволнил единия от мъжете които са идвали и са я притеснявали  искали пари. На края твърди, че след този период започнала да ходи в офиса на подс. Г.В. и да носи месечни вноски по заема които предавала на служители на подс. Г.В., като сочи, че е предавала по 500, 600, 700 лв. месечно. Върнали също един път 6 000 лв. остатък от продаден апартамент и последно 5 000 лв. които дъщеря им изтеглила от банка. Тези и показания са последователни и без вътрешни противоречия. В една голяма част от тях, те се потвърждават и от показанията на същия свидетел дадени в съд. заседание на 06.03.2012 г. Частично се потвърждават и от показанията на св. К.Д.П., който твърди, че той лично е предавал пари на момчета представящи се за хора на подс. Г.В.. Но по късно уточнява, че от лицето чийто заем започнал да плаща, бил разбрал от негов познат, именно на когото плащал заема, че тези момчета на които той давал пари, не са били изпращани от подс. Г.В.. На досъдебното производство при разпита му от 18.11.2010 г. твърди, че знае от св. К.  и нейния съпруг, че са взели от подс. Г.В. пари на заем – 3 000 лв., но са върнали 30 000 лв. което потвърждава показанията на св. К.  от досъдебното производство.

В обясненията си подс. Г.В. в съдебно заседание на 08.10.2012 г. отрича да е давал пари на заем на св. К.  и нейния съпруг, както и че е изпращал хора да я притесняват за връщане на парите. Също отрича св. К.  да му е връщала взети пари на заем от него. Твърди, че никога не е гарантирал банков кредит на дъщерята на св. К. . Отрича и, че е познавал адв. П.Л., както и за воден с него разговор относно твърдението на св. К.  от досъдебното производство, във връзка с хора представящи се от негово име, които да събират дългове от длъжници.

В показанията си в съд. заседание на  10.02.2012 г. св. П.П.С. се запознал с подс. Г.В. чрез свой познат, тъй като имал нужда от пари за развиване на частен бизнес. Показанията му в тази им част се потвърждават както от показанията на св. Ш., Л., така и от обясненията на подс. Г.В. и П.А. . По нататък в показанията си твърди, че е взел пари в заем от подс. Г.В. както следва: на 04. 06. 2003 г. взел от подс. Г.В. пари на заем в размер на 4 500 лв., като била определена месечна лихва от 10 %, като гарантирал връщането им със свине които обещал да продаде на подс. Г.В. ако не върне заема; На 06. 08. 2003 г. сумата от 2000 лв. при 10 % месечна лихва; На 22. 08. 2003 г. сумата от 1 000 лв. при 10 % месечна лихва; На 24. 08. 2003 г. сумата от 2 300 лв. при 10 % месечна лихва. На 25. 08. 2003 г. св. С.  подписал разписка с която декларирал получаването на 12 000 лв. от подс. Г.В.. Същия ден двамата подписали и договор за покупко-продажба на прасета на стойност 12 000 лв. На 28. 12. 2003 г. св. С.  взел от подс. Г.В. в заем сумата от 500 лв. отново при месечна лихва от 10 %. Твърди, че след това повече не е вземал пари от подс. Г.В.. Показанията му в тези им части се подкрепят от приетата и приложена по делото бележка, представляваща лист формат А4 с изписан ръкописен текст и от подс. Г.В., което се потвърждава и от заключението на вещото лице Тортокова по назначената графична експертиза. Подкрепя се и от Договор за покупко-продажба от 04.02.2003 г. Подкрепя се и от обясненията на подс. Г.В., косвено и от показанията на св. Л. и обясненията на подс. П.А..

Твърди също в показанията си, че на 27. 04. 2005 г. подс. П.А. с още две лица го накарали да отиде при нотариус и да подпише запис на заповед в полза на подс. Г.В. за 30 000 лв. с падеж на 15. 09. 2005 г. По късно било постигнато споразумение между него и подс. Г.В. и сумата в размер на 30 000 лв. била намалена на 26 000 лв. от които 500 лв. платил веднага, а остатъка бил разсрочен напред във времето до 01. 12. 2008 г., като подписите върху това споразумение били нотариално заверени. Подкрепят се показанията му в тази им част както от приложения по делото запис на заповед от 27.04.05 г., така и от споразумението между подс. Г.В. и св. С.  от 12.05.2008г. подкрепят се и от обясненията на подс. Г.В. в съд. Заседание на 05.10.2012 г.

Твърди също, че е подал жалба в полицията срещу подс. Г.В. за осъществения спрямо него тормоз. Показанията в тези им части се подкрепят  косвено само от другите му показания за дейността на Л., от Р. – че е работил при подс. Г.В. по събиране пари от длъжници, от П.А.  и обясненията на В. – пак че е имало оплаквания от длъжниците, че Л. ги е заплашвал

 Твърди също, че предал на св. Л. сумата от 500 лв. за да я върне на подс. Г.В., но по късно разбрал, че св. Л. не е предал тези пари на подс. Г.В., поради това подал жалба срещу св. Л. в РП – В. Търново на 24. 07. 2008 г. Подкрепят се както от самата жалба приета като доказателство по делото, а косвено и от показанията на Св. Р.Д. – че е работил при подс. Г.В. по събиране на пари от длъжници, от обясненията на подс. П.А. и обясненията на подс. Г.В. – за оплаквания от длъжниците, че св. Л. ги е заплашвал, както и от общата жалба.

Твърди също, че когато дал пари на св. Л., за да ги предаде на В., съставил разписка, която св. Л. подписал. По късно при него отишъл подс. П.А. и му поискал разписката, като казал, че такава щял да му издаде подс. Г.В.. Той му я дал и повече не видял разписка за тези пари. Подкрепя се и от обясненията на подс. Г.В., който твърди, че действително е имало разписка дадена от св. Л. на св. С.  за предадени от последния 2000 лв. за връщане на подс. Г.В., както и че е изпратил св. Л., а не подс. П.А. да вземе тази бележка, но за да можел да издаде друга, вече от свое име. Св.  Л. сочи, че подс. П.А. го е изпратил при св. С.  за да вземе разписката.

Подс. Г.В., твърди в обясненията си на 05.10.2012 г., че е давал пари на заем на св. П.С.и за друг бизнес – колбасарски цех за което му предоставил 25 000 лв., но твърди, че не била уговорена лихва, а само с някаква неустойка. Твърди, че това е станало през периода 2005-2007 г. В показанията си св. С.  твърди, че след 28.12.2008 г. не е вземал пари от подс. Г.В. срещу уговорена лихва. Относно въпросните машини за производство на колбаси, твърди, че това е станало в периода когато според неговите твърдения е вземал пари на заем срещу лихва от подс. Г.В.

В показанията си в съд. заседание на 09.03.2012 г. св. А. твърди, че през 2008 г. е взел от подс. Г.В. сумата от 24 000 лв., която била основна сума 20 000 лв. и 4 000 лв. ДДС, като тази сума била аванс за това, че ще изпълни СМР на негов обект, като в тази връзка контактувал със Св. Р.Д.. По късно обаче по думите на А., този проект не се осъществил и парите останали в него. За обезпечаване на тази сума му била поискано от подс. Г.В. и той оставил в залог газокар „ Manitou MSI 30 G ”, на стойност 120 000 лв. като оформили договор за покупко продажба за 35 000 лв., но реално пари по този договор не бил получил. За тази сума подс. Г.В. не е искал лихва и такава не била уговаряна. Твърди след това, че впоследствие няколко пъти вземал още пари от подс. Г.В. и общата сума станала 72 000-73 000 лв. Твърди също, че във връзка с така взетата първа сума пари от подс. Г.В., не е налагана възбрана на негови имоти или такива на фирмата му, но по късно имал наложена възбрана от банка, поради неплащане на банков кредит. И към изпълнителното дело по което била наложена възбраната, се били присъединили, подс. Г.В. заедно с други негови кредитори. Това бил разбрал от получени от съдебен изпълнител книжа. Излага също така твърдения, че след като дълга му към подс. Г.В. станал 72 000 лв. той уговорил с последния да подпишат нов договор в който посочили като дължима сума тези 72 000 лв. и записали, че сумата щяла да бъде върната с труд от страна на св. А., на обект на подс. Г.В. в гр.Варна , като  сочи конкретни дейности в тази връзка. Твърди също, че други клаузи в този договор не били включени. По късно заявява, че това било договор за заем. Твърди, че и за останалите пари до 72 000 лв. подс. Г.В. не му е искал лихва. На досъдебното производство при разпита си от 27.10.2010 г. пред орган на досъдебното производство, св. А. е заявил, че през 2008 г. е взел в заем от подс. Г.В. сумата от 20 000 лв., като преди това са водили преговори св. А. да извършва СМР на обекти на подс. Г.В., но не се договорили. Твърди също, че в залог е оставил газокар „ Manitou MSI 30 G ” като за това подписали договор за покупко продажба за 35 000 лв., но реално плащане от страна на подс. Г.В. по този договор не е имало. За предаването бил подписан и приемо предавателен протокол. След като взел въпросните 20 000 лв., св. А. върнал на подс. Г.В. на няколко пъти общо сумата от 5 000 лв. и спрял да плаща поради финансови затруднения. Разбрал впоследствие, че имало образувано срещу него изпълнително дело от подс. Г.В. и имал проблем с офиса. Поради това разговарял с подс. Г.В. и Св. Р.Д.. След този разговор през м. април 2009 г. бил повикан в офиса на подс. Г.В., за да разговарят за връщане на дадената сума. Там, в офиса му бил представен договор за заем и запис на заповед в полза на подс. Г.В. за сумата от 71 600 лв., като му било съобщено, че след като върне остатъка до 20 000 лв. които дължал, договора за заем и записа на заповед щели да бъдат унищожени. А по късно – на 09.10.2010 г. разговарял с подс. Г.В. и св. Д. да изпълни СМР на обект на подс. Г.В. в гр.Варна  и след свършване на работа, да бъдат унищожени договора за заем и записа на заповед за 71 600 лв. Твърди накрая, че не е получавал от подс. Г.В. сумата от 71 600 лв. и до този момент не е връщал на подс. Г.В. сумата от 15 000 лв., остатъка от взетите от него пари в заем в размер на 20 000 лв. през 2008 г. Съда намира, че следва да кредитира показанията на св. А. дадени на досъдебното производство: относно, че през 2008 г. е взел назаем 20 000 лв.  от подс. Г.В., а не аванс както твърди в съд. заседание, който бил взет за извършване на бъдещи СМР които бил уговорил. На досъдебното производство твърди, че е имал разговори да извършва СМР с подс. Г.В., но не са се договорили и едва след това е взел назаем тези пари. Относно това, че не е вземал други пари от подс. Г.В. до сумата от 71 600 лв. и че тази сума била определена от подс. Г.В. с представените му за подпис запис на заповед и договор за заем. Относно това, че подс. Г.В. за остатъка от тази сума от 20 000 лв. се е снабдил с изпълнителен лист, който представил на частен съдебен изпълнител В.Г. и било образувано изпълнително дело. Относно твърдението, че разбрал, че има проблем с офиса, като в съд. заседание допълва тези си показания като твърди, че била наложена възбрана, но премълчава за наложени възбрани и върху други негови – на семейството и на фирмата му недвижими имоти. От приетия като доказателство по делото договор за заем от 29.04.2009г. между подс. Г.В.  и св. К.А.  се установява, че не отговаря на истината твърдението на св. А., че с договора за сумата от 71 600 лв. било уговорено само изпълнение на СМР като начин на връщане на тази сума. В този договор в чл. 2 и 3 е посочено изрично връщане на посочената сума и никъде няма клауза за извършване на СМР. От приетите като доказателства 2 бр. уведомителни писма на Служба по вписванията гр.В. Търново  се установява, че за обезпечаване иска /вземане/ на подс. Г.В. са наложени възбрани на недвижими имоти собственост на св. А. и семейството му, както и на фирмата му „Т.М. И.”. От справка от ЧСИ В.Г.  се установява, че от подс. Г.В. е образувано изп. дело № 20097250400007 срещу св. К.А.  и „Т.М. И.” ЕООД. Същия номер на изпълнително дело е посочен и в едно от уведомителните писма на Службата по вписванията гр.В. Търново  до св. А. и съпругата му Р.Г.А.. Съда приема, че не отговаря на истината твърдението на св. А. в съд. заседание, че поради невръщане на кредит на банка, от същата била наложена възбрана на негови имоти и подс. Г.В. се присъединил като кредитор по това изпълнително дело. Също и твърдението му, че впоследствие подс. Г.В. се бил отказал от претенциите си по изпълнителното дело се опровергава от същата тази справка от която е видно, че въпросното изпълнително дело е висящо и към момента на издаване на справката – 15.03.2012 г. Показанията на този свидетел от съд. заседание се опровергават и от показанията на Св. Р.Д., който твърди на разпита си в с.з. на 08.02.2012 г., че св. А. е вземал пари от подс. Г.В. защото имал цех за обработка на някакви дървесини и едната сума била за там, а други суми за някакъв договор със завод “Шише Джам” за производство на палети, които се използват,  също имал и строителна фирма и участвал в строителството на МОЛ-а в центъра на града. Поради това съда приема, че не се потвърждават твърденията му в съд. заседание, че е получил аванс от 20 000 лв. срещу извършване на СМР на обект на подс. Г.В..

В показанията си св. М.М.Н. на разпита в съд. заседание на 19.03.2012 г. този свидетел твърди, че е взел един - два заема от подс. Г.В., като не помни  точно коя година е било, като сумите не са били големи суми. На приятелски начала му помагал и не са уговаряли лихви върху тези суми и като ги е връщал не е връщал повече отколкото е взел. Подписал и един път запис на заповед, но не помни за каква сума, дали при връщането на сумата, подс. Г.В. му е връщал записа на заповед, както и дали са подписвали други документи във връзка с взетите пари. При разпита му на досъдебното производство пред орган на досъдебното производство на 19.11.2010 г. твърди, че е взел от подс. Г.В. няколко пъти пари в заем при 5-6% лихва, като когато ги връщал със закъснение първо през месеците плащал лихвата и на края – последния месец лихвата плюс главницата. В съд. заседание твърди, че бил притеснен на досъдебното производство, тъй като на разпита му присъствали 5-6 полицаи и най вероятно не бил чел протокола за разпит, но го е подписал, а на въпрос дали всички тези полицаи са му задавали въпроси – отговаря „ Мисля че да, но не съм сигурен”. По късно твърди в съд. заседание, че не е сигурен да го е притеснявало това, че на разпита били 5-6 полицаи, не си спомня. Твърди също, че при този разпит не е имало заплахи към него. Поради това съда приема, че ще следва да се кредитират показанията на този свидетел от досъдебното производство в частите им относно твърдението, че е вземал няколко пъти пари на заем от подс. Г.В. срещу 5-6% лихва, както и относно това, че при забава – първите месеци е плащал само лихвата, а накрая – лихвата плюс главницата.

В показанията си св. И.А. излага твърдения относно това, че в края на 2001г. имал спешна нужда от парични средства, които чрез съдействието на св. М.Г. си осигурил. Това съдействие се изразило, в това, че св. Г.  станал гарант пред подс. Г.В., като на 20.12.2001г. подписал запис на заповед за сумата от 1500.00лв., която била нотариално заверена, а тази сума получил самият свидетел, като лично уговорил и условията за връщането и с подс. Г.В.. Излага твърдения и за това, че бил уговорен лихвен процент, а именно 10% месечно върху сумата, като през първите шест месеца след получаването и той внасял в офиса на подс. Г.В. вноски от по 150.00 лева, представляващи само лихвите. Твърди също, че след това изпаднал в невъзможност да плаща и не давал никакви пари на подс. Г.В. в следващите 17-18 месеца. Междувременно заминал за Италия. Пак в този период разбрал, че подс. Г.В. е потърсил връзка със св. Г.  във връзка с неплащанията, поради което му изпратил парични средства за погасяване на заема, което пък от своя страна св. Г.  и сторил. Показанията му в тази им част  се подкрепят както от показанията на св. Г. , така и частично от обясненията на подс. Г.В., поради което съдът ги кредитира. По нататък в показанията си св.А. твърди, че сумата която е превел на св. Г.  е в размер на 1500.00 евро. В тази им част показанията на този свидетел противоречат на изложеното от св. Г. , който от своя страна твърди, че преведената му от св.А. сума е в размер на 1500.00лв. Съдът намира, че не следва да кредитира показанията на св.А. в тази им част, тъй като той е заинтересован като получател и ползвател на тази сума. От друга страна нито в съдебно заседание, нито в прочетените части на показанията му от досъдебното производство същият твърди това с достатъчна категоричност, дори напротив, той е несигурен относно този факт, и твърди, че това са груби негови сметки и собствена логика. Не следва да кредитират показанията му и в частта им, в която свидетелят твърди, че общо платената сума на подс. Г.В., в т.ч. и чрез изпратени допълнително средства на сина си възлиза на 4100.00лв. Не се налични по делото доказателства, които да подкрепят тези негови твърдения. Що се отнася до следващите му в хронология показания относно факта, че след завръщането си от чужбина е посетил офиса на подс. Г.В., който му опростил остатъка от дължимата сума, то съдът намира, че в тази им част показанията на св.А. също следва да бъдат кредитирани.

В пряка и непосредствена връзка с показанията на св.А. са и показанията на св. М.Г., тъй като той свидетелства относно същите факти, а именно, че св.А. се е обърнал за помощ към него, че той като лице, което е имало контакти с подс. Г.В. се съгласил да му помогне, като му стане гарант и подпише запис на заповед за сумата от 1500.00 лева, сума която след нотариалната заверка на този документ св.А. получил лично от подс. Г.В.. Свидетелства и за това, че след известно време му се обадил подс. Г.В., в който разговор той разбрал, че няма постъпления по заема, за който той гарантирал. За това, че в тази връзка предприел действия и уведомил св.А., който пък от своя страна му изпратил сумата от 1500.00 лева, която той предал на подс. Г.В., след което по този повод той не бил притесняван или ангажиран. Съдът кредитира показанията на св. Г. , тъй като намира, че същият е подходил безкористно, с цел да съдейства и помогне да бъде осигурена необходимата на св.А. сума.

Частично показанията на тези двама свидетели, които съдът обсъди се подкрепят от обясненията на подс. Г.В.. Последният не отрича, че дал сумата от 1 500.00 лева на св.А. по молба и с гаранцията на св. М.Г., включително и чрез изготвянето на запис на заповед. Не отрича и това, че сумата му била върната след няколко години от св. Г. . Категорично отрича, обаче да има уговаряна месечна лихва, независимо от това, че това е записано и в самият документ, приложен към доказателствата по делото, отрича св.А. да е внасял сумата от 900.00 лева, на равни вноски през първите шест месеца, след получаване на сумата.

Свидетеля Г.Ц.С.  в показанията си в съдебно заседание на 23.02.2012 г. излага твърдения относно това, че в началото на 2004г. била финансово затруднена, а в началото на м. февруари трябвало да внесе поредната вноска по ипотечен кредит. Именно поради това се обърнала към подс. Г.В., който се съгласил да и даде заем в размер на 33 000.00 лева. Уговорили 8% процента месечна лихва и срок за връщане 15.07.2004г. Във връзка с това на 15.01.2004г. подписала и запис на заповед в полза на подс. Г.В., както и оставила в залог лек автомобил “Форд Скорпио” с договор за залог. Излага твърдения и че всеки месец започнала да заплаща на подс. Г.В. лихвата върху получената сума, която възлизала на 2640.00 лева. Тъй като не успяла на спази срока посочен в записа на заповед, поради което продължила да плаща само месечната лихва до края на 2006г., когато прекъснала плащането за 2-3 месеца поради липса на средства. Главницата все още не била плащана. Твърди, че в следствие на това подс. Г.В. наложил запор на дружествените и дялове в размер на 50 %  в “Е.” ООД, факт който се потвърждава и от подс. Г.В.. Налице е и твърдение, че независимо от наложения запор, тя продължила всеки месец да плаща лихвата върху заема. Твърди също така, че в края на 2007г. изтеглила кредит от ОББ в размер на 70 000. 00 лева и от тях се издължила на подс. Г.В., като му дала сумата от 35 500 лева, представляващи главницата от 33 000 лева и лихвата за последният месец. Подс. Г.В. не и върнал записа на заповед и вдигнал наложеният запор, но със закъснение. Съдът намира, че показанията на св. С. в тези им части следва да се кредитират. Същите се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства - копие на запис на заповед от 15.01.2004г., Писмо на “У.К.”, Писмо на ОББ ведно с кредитна история на Г.Ц.С.  и „ Е. „ ООД Стражица, Справка №3852/15.03.2012 г. на ЧСИ В. Г.  за образувани дела с взискател подс. Г.В. с копия от тях и Удостоверение от Служба по вписванията – гр.Г. Оряховица относно Г.Ц.С. .

Относно този свидетел и неговите показания подс. Г.В. дава обяснения, в които не отрича факта, че през 2004г. е дал заем в същият размер на свидетелката, не отрича и факта за просрочването на връщането му след дата 15.07.2004г. и наложеният запор на дружествените и дялове в  “Е.” ООД, както и факта, че същата е издължила сумата от 33 000 лева. Отрича обаче, че през периода от вземането до окончателното издължаване той ежемесечно да е получавал от нея суми, представляващи уговорена лихва. Св. С. и подс. Г.В. бяха съпоставени в очна ставка в съдебно заседание, при която наличните противоречия между тях не бяха преодолени. Показанията на св. С. се подкрепят и от данните съдържащи се в Протокол за ВДС рег. №*** от които се установява, че подс. Г.В. в телефонен разговор със синът си уговаря същия да накара Св. Р.Д. да намери св. С. и да я накара да се откаже от показанията си, че е взела заем от него срещу лихва от 8%, а да каже, че това било неустойка.

Св. Д.Ш. в показанията си в съдебно заседание на 08.03.2012г.  излага твърдения относно следните факти, а именно : Че познава подс. Г.В. от 1984-1985 г. и през годините многократно е вземал пари назаем от него, за които не са подписвали документи и не са уговаряли лихви и които връщал своевременно. За това, че през 2004г. взел за пореден път заем в размер на 20 000 лева, като още същата година върнал 8 – 10 000 щатски долара. За това, че остатъка от дължимата сума не върнал до края на 2007г. поради финансови затруднения, но по негови сметки дължал още 5000 лева. Твърди също, че в края на 2007г., началото на 2008г. подс. Г.В. го извикал в офиса си му съобщил, че дължимата сума с лихвите е 60 000 лева, който той обаче отказал да плати и на свой ред му съобщил, че ще му даде още 5-10 000 лева. При следваща среща в офиса на подс. Г.В., последният казал на св. Ш., че може да остави парите в офиса, да ги даде на Св. Р.Д., св. К.И. или на присъстващият на срещата св. П.Л.. Излага твърдения и относно това, че през следващите седмици св. Л. на няколко пъти го посещавал , включително и в домът му и искал сумата, която свидетелят дължал на подс. Г.В., като му отправял заплахи, към него и семейството му. Свидетелства, че след като съпругата му изтеглила кредит, през април 2008г. дал сумата от 5000 лева на св. Л., без за това да е съставен документ. Две седмици по късно му се обадил подс. Г.В. и го питал какво става с парите и кога ще ги връща, при което той го уведомил, че бил дал тези 5 000 лв. на св. Л., както се били разбрали. По нататък в показанията си св. Ш. твърди, че подс. Г.В. заявил, че това не го интересува и си иска парите, като по този повод съпругата му изтеглила друг кредит и върнал въпросната сума на подс. Г.В..  В последвал коментар на ситуацията в която изпаднали двамата с подс. Г.В., стигнали до извода, че и двамата са измамени от св. Л.. В тази връзка подал жалба срещу св. Л. в РУП гр. Велико Търново , която била изготвена в офиса на подс. Г.В.. Съдът кредитира показанията на този свидетел дадени в съдебно заседание, както и прочетените и приобщени показания от досъдебното производство по надлежния процесуален ред в тези им части. Същите се подкрепят както от наличната в доказателствата по делото жалба, депозирана в полицията от името на св. Д.Ш., така и частично от обясненията на подс. Г.В.. Последният не отрича факта на дългогодишното им познанство, както и че през годините многократно е давал като услуга на св. Ш. суми в различен размер. Взаимно се подкрепят твърденията на св. Ш. и обясненията на подс. Г.В., че за тези заеми никога не са били съставяни документи и договаряли лихви. В тази част обаче, показанията на свидетелят съдът поставя под съмнение, тъй като е налично вътрешно противоречие, изразяващо се във факта, че от една страна твърди, че не са уговаряни лихви с подс. Г.В. за вземаните назад във времето суми, а от друга страна при възпроизвеждане на обстоятелствата относно взетата през 2004г. и неиздължена сума излага твърдение, че подс. Г.В. му е съобщил и поискал от него сумата от 60 000 лева, представляваща дадената в заем сума от 20 000 лева ведно с лихвите за периода през който не е била върната, в какъвто размер той категорично отказал на върне. В доказателствата по делото е приобщена и жалба срещу св. Л. подписана от три лица, а именно св. П.С. , лицето В.П.  и св. Д.Ш., в която жалба са отразени действията на св. Л. спрямо всеки един от тях като длъжници на подс. Г.В. и във връзка с това е образувано досъдебно производство  №926/2008 г. на РУ “Полиция” - Велико Търново, копие от което е в доказателствата по делото. Подкрепят се косвено и от показанията на св. Я.С. . Независимо от горепосоченото вътрешно противоречие в показанията на този свидетел и частичните противоречия на показанията му с обясненията на подс. Г.В., съдът намира същите за житейски и логически издържани, кореспондиращи на останалите събрани по делото доказателства поради което ги кредитира в горепосочените части.

В показанията си в съд. заседание на 18.07.2012 г. св. Ц.Н.  твърди, че св. Л. му е казал, че е събирал пари от разни длъжници на подс. Г.В. и ходел да ги подсеща, когато дойде срок за плащане и когато са закъснели, както и че е събирал такива пари. Твърди също, че знае, че подс. Г.В. е давал пари срещу процент лихва. Показанията му в тези им части се подкрепят от показанията на св. Л., който също потвърждава, че подс. Г.В. е давал пари на заем срещу лихва, както и че той е ходел да подканва длъжниците на подс. Г.В. да се издължат, а е събирал и такива суми които е предавал на подс. Г.В.. Потвърждават се и от показанията на св. П.С.и Д.Ш., че св. Л. е ходил да подканва и да събира пари от длъжниците на подс. Г.В., а св. С.  твърди и че е вземал от подс. Г.В. пари срещу определена лихва. Подкрепят се и от показанията на св. М.Н., К.П.К., Я.С., Г.С., К.А.  относно това, че подс. Г.В. е давал пари на заем срещу лихва. Подкрепят се и от показанията на Св. Р.Д. и от обясненията на подс. Г.В. и П.А. . Подкрепят се и от писмените доказателства по делото – записи на заповед, договори за заем, както и депозираните жалби от св. С. , Ш. и лицето В.П. .

        Твърди също, че св. П.Л.е имал претенции към Г.В.  за това, че е осигурил връщането на  някаква голяма сума, а подс. Г.В. му е дал дребни пари спрямо върната сума, както и подс. Г.В. му казал, че той имал претенции към св. П.Л., че последния е взел от някакъв длъжник някаква сума и не я е върнал на Г.В. . А също, че св. Л. му е казал, че след като е ходил при някои хора  и взел пари от тях не ги е отчел на подс. Г.В., като св. Л. му е казал, че след това някои от тези хора под натиск от страна на подс. Г.В. били пуснали жалби срещу него. Тези му показания се подкрепят от показанията на св. Л., Р.Д. , Я.С., П.С.и Д.Ш.. Косвено се подкрепят и от обясненията на подс. Г.В. и П.А. .

В показанията си св. П.Л. при разпита си в съд. заседание на 05.07.2011 г. твърди, че за известен период събирал от длъжници на подс. Г.В. парите които му  дължат, като и преди това ги подканял да връщат тези пари. В някои случаи връщал и документа обезпечаващ връщането на дължимите пари, т. е. връщал на длъжника подписаният от него запис на заповед. Твърди и за уговорка между него и подс. Г.В., последния да му заплаща 20% от парите които длъжниците връщат. Показанията му в тези им части се подкрепят както от показанията на св. Ц.Н. , така и от показанията на св. Д.Ш., П.С.и Р.Д.  които твърдят, че подс. Г.В. е давал пари в заем на различни лица, както и че е възложил на св. Л. да припомня на тези които са забавили връщането, да сторят това, както и че сам е събирал пари от такива длъжници. Подкрепят се и от обясненията на подс. Г.В. и П.А.  които също твърдят, че на св. Л. е възложено да припомня на забавили се длъжници, да връщат парите, а също и че сам е вземал пари от такива длъжници и ги е предавал на подс. Г.В.. Твърди също, че подс. П.А. му се обадил да отиде при св. С.  и да вземе от него бележка написана от подс. Г.В. във връзка с дадени в заем пари на св. С. . Отишъл при св. С. , като бил откаран от подс. П.А., взел тази бележка и я предал на подс. Г.В.. Показанията му в тази им част се подкрепят от показанията на св. С. , който твърди, че му е взета бележка в която било записано, че е връщал на подс В. дължими пари, но твърди, че тази бележка била подписана от св. Л. и че подс. П.А. я взел от него. В обясненията си подс. Г.В. също твърди, че е изпращал св. Л. да вземе въпросната бележка от св. С. , но обяснява, че не била писана от него и за това изпратил да я вземат, за да може след това той сам да издаде такава бележка. В обясненията си подс. П.А. също не отрича да е посещавал св. С.  във връзка с документи. Поради това съда намира, че показанията на св. Л. в тази им част следва да се кредитират. Твърди по нататък в показанията си св. Л., че по инициатива на подс. Г.В., срещу него са били пускани жалби от длъжници за това, че е взел от тях пари които е следвало да връщат на подс. Г.В., но след това не ги е предал на подс. Г.В., като подс. П.А. е ходил при тези длъжници да ги кара да подписват жалбата. Показанията му в тази им част се подкрепят от показанията на св. Ц.Н. , който твърди, че св. Л. му е споделил, че подс. Г.В. е накарал някои от длъжниците му, да пускат жалби срещу Л., за това, че те са му дали пари които дължат на подс. Г.В., но св. Л. не ги е предал на подс. Г.В.. Подкрепят се и от показанията на св. С.  и Ш., косвено и от показанията на Св. Р.Д. и от обясненията на подс. Г.В. и П.А. , които твърдят, че е имало такива жалби срещу св. Л.. Подкрепят се и от обясненията на подс. Г.В., който в съд. заседание на 04.10.2012 г. твърди, че по негова инициатива св. Ш. и С.  и лицето В.П.  са писали жалби срещу св. Л., за това, че им взел парите и не ги дал на подс. Г.В.. Твърди също, че ги е накарал да пуснат и обща жалба срещу св. Л..

В показанията си Св. С.К. излага твърдения за познанството си  с подс. Г.В. и Св. Р.Д., от които в  периода 2007 – 2010 г.  многократно вземал пари на заем. Вземал ги от подс. Г.В. срещу лихва за бизнеса който развивал, като вземането на парите ставало в офиса на подс. Г.В.. Случвало се и част от сумите да му бъдат предавани и от Св. Р.Д.. Твърди, че връщането на всяко едно вземане гарантирал с запис на заповед, договор и залог на документи, както лични, така и за вещи негова собственост, фактури за негови вземания. Показанията му в тази му част се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства, приобщени по съответния процесуален ред - договор за заем от 14.06.2010 г. между подс. Г.В. и св. С.К.  за 78 000 лв. с неустойка от 10 000 лв., запис на заповед издаден на 15.06. 2010 г., за сумата от 18 000 лева, запис на заповед за 26 400 лв. от 20. 09. 2009 г. с падеж – 20. 06. 2009 г., Свидетелство за регистрация, част първа на лек автомобил “Фиат Уно” с номер ***, Заповед за изпълнение на парично задължение № 4105 с длъжник С.Г.К. , Свидетелство за регистрация, част първа на товарен автомобил марка “Мерцедес 108 D Вито” с рег. № ***, лична карта на С.Г.К. , Договор за покупко-продажба на живи животни овце, незаверени копия на регистрационни талони на лек автомобил “Пежо 306” с рег. номер ***, лек автомобил “Ланд Ровер Фрилендър 1.8” с рег. номер ***, лек автомобил “Пежо 106” с рег. № ***, лек автомобил “Фиат Пунто” с рег. номер ***, лек автомобил “Фиат Пунто” с рег. номер ***, лек автомобил “Фиат Пунто” с рег. номер ***и лек автомобил “Фиат Пунто” с рег. номер ***,  поради което съдът ги кредитира.

Излага твърдения и за това, че негов колега, а именно св. Г.Т. поискал от подс. Г.В. пари в заем, но последния му отказал. Че искал на няколко пъти и от самият него пари на заем, знаейки за познанството му с подс. Г.В. и техните финансови отношения. За да му услужи на няколко пъти  вземал от подс. Г.В. пари в заем, част от които по късно предавал на св. Т., като му казал, че е взел тези пари от подс. Г.В. срещу лихва. Показанията на св. К. в тази им част изцяло се подкрепят от показанията на св. Т., който е разпитван единствено по тези факти и в които показания той също твърди, че е получил отказ от подс. Г.В. да предостави сума пари в заем, поради което се обърнал към св. К., както и че на няколко пъти той му давал такива средства в размер между 5 000 и 10 000 лева, без за това да му иска лихва, като по индиректен начин по намеквал, че за тези средства, той плащал на подс. Г.В. лихва. Ето защо съдът намира, че показанията и на двамата свидетели в тези части са безпротиворечиви, взаимнодопълващи се и следва да се кредитират.

В показанията си Св. Р.Д. в съд. заседание твърди, че В. е предоставял парични заеми на св. Г.С. и К.А. , а на досъдебното производство твърди, че подс. Г.В. е давал пари на заем на св. К.К., Д.Ш., К.А. , като били, оформяни договори за заем и записи на заповед. Твърди, че е имало оплакване срещу св. Л. от длъжник и от там, че Л. е работел при В. по събиране на заеми

Подс. Г.В. в обясненията си в съд. заседание на 08.10.2012 г. отрича изобщо да е давал пари на заем на св. К.  или нейния съпруг. Отрича да е познавал адв. П.Л. през времето за което говори св. К. , както и за воден с него разговор относно твърдението на св. К.  от досъдебното производство, във връзка с хора представящи се от негово име, които да събират дългове от длъжници

Горната фактическа обстановка съда приема за установена и от:

                   Писмени доказателствени средства:

 Протокол за претърсване и изземване от 20.10.2010г. в гр.В. Търново в офис на „П.СГ” с фотоалбум– т.1а от д.п. л.4-17;

Протокол за претърсване и изземване от 21.10.2010г. в гр.В. Търново в офис в гр.В. Търново, ул.”Х.Б.” № *, корпус * – т.1а  от д.п. л.18-19;

           Протоколи за оглед на веществени доказателства от 11.11.2010г. – т.10б от д.п. л.116-128;

            Протокол за оглед на веществени доказателства от 12.11.2010г. – т.10б от д.п. л.129-138;

            Протоколи за оглед на веществени доказателства от 11.11.2010г. – т.10б от д.п. л.139-146;

            Протоколи за оглед на веществени доказателства от 12.11.2010г. – т.10б от д.п. л.1147-152;

  Протокол за доброволно предаване от 28.10.2010г. от Р.Г.А.– т.10б от д.п. л.26;

Протоколи за разпит на св. П.Л., Р.Д. , Г.С., М.Г., И.А., М.К., П.С., К.П., К.К., М.Н., Д.Ш., К.А. .

Протокол за ВДС рег. № ***.

Писмени доказателства

Договор за покупко- продажба от 12.09.2008г. между „Т.М. И. „ ЕООД и „ П.СГ” ЕООД- оригинал- т.10б от д.п.  л.27;

         Договор за заем от 29.04.2009г. между Г.В.В. и К.А.А.  –оригинал- т.10б от д.п. л.28-29;

         Приемо-предавателен протокол от 12.09.2008г. за предаване на газокар „ MANITOY”- оригинал – т.10б от д.п. л.30;

         Уведомителни писма – 2бр. – до Р. и  К.А. и и до „Т.М. И. „ ЕООД за вписани възбрани върху недвижими имоти – копия – т.10б от д.п. л.31-32;

Запис на заповед от К.А.А. за сумата от 71 600 лв. – КПВД 7 т. 1 л. 8;

          Настолен календар за 2003 г., черен на цвят с надпис „ Учебна база „В.  Левски” гр.В. Търново  - КПВД 3;

Настолен календар за 2000 г. с надпис „АгроМакс” - КПВД 2;

          Запис на заповед от К.Й.П. за 20 000 щатски долара – КПВД 2 т. 7 л. 11;

 Запис на заповед от П.П.П. за 20 000 германски марки – КПВД 2 т. 7 л. 9;

Запис на заповед от И.Д.Б. за 15 000 лв. – КПВД 2 т. 6 л. 135;

Запис на заповед от Д.Г.М. за 10 000 лв. от 15. 02. 05 г. – КПВД 2 т. 6 л. 10;

Запис на заповед от З.Г.З. за 22 500 лв. от 20. 04. 2001 г. – КПВД 2 т. 6 л. 15;

Запис на заповед от П.Н.Н. за 5 000 лв. – КПВД 2 т. 6 л. 17, запис на заповед за 18 000 лв. – КПВД 2 т.7 л.1;

Запис на заповед от М.В.Г. за 1 500 лв. – КПВД 2 т. 6 л. 18;

Запис на заповед от Р.Б.Р.за 40 000 лв. – КПВД 2 т. 6 л. 24;

Запис на заповед от П.К.Д. за 25 000 лв. – КПВД 2 т. 6 л. 27;

         Запис на заповед от В.М.П. за 2 500 лв. – КПВД 2 т. 6 л. 124;

         Разписки от П.Н.Н. 2 бр. –

        Запис на заповед от С.Г.К. за сумата 18 000 лв. и договор за заем от 14. 06. 2010 г. за 78 000 лв. - КПВД 2, т.  6 л. 114 – 118;          

         Запис на заповед за 26 400 лв. от 20. 02. 09 г. – КПВД 7 т. 1 л. 21;              

         Запис на заповед от Д.Т.И. от 12. 05. 09 г. за 42 000 щатски долара и запис на заповед от 12. 05. 09 г. за 20 000 лв.; договор за заем от 12. 05. 09 г. за 42 000 щатски долара и договор за заем от 12. 05. 09 г. за 20 000 лв. КПВД 7 т. 1 л. 11 – 16

         Запис на заповед от К.П.К. от 14. 05. 09 г. за сумата от 100 000 лв. – КПВД 7 т. 1 л. 19; Договор за заем от 14. 05. 2009 г. за 100 000 лв. – КПВД 7 т. 1 л. 17-18;

         Запис на заповед от П.К.Й. от 09. 08. 2001 г. за сумата от 10 000 лв. със законната лихва и падеж до 09. 12. 2001 г. – оригинал – КПВД 2 т. 7 л. 10;

        Запис на заповед за 26. 400 лв. от С.Г.К. от 20. 09. 2009 г. с падеж – 20. 06. 2009 г.

        Запис на заповед от К.Н.А. за 30 000 лв. от 04. 11. 2005 г. – КПВД 7 т. 1 л. 29 и запис на заповед за 22 950 лв. – КПВД 2 т. 6  л.34;

         Запис на заповед от Г.Ц.С.  за 33 000 лв. издаден на 15. 01. 2004 г. и падеж на 15. 07. 2004 г. със законната лихва - КПВД 1, т. 7 л. лист 32, копие от запис на заповед без протест;

Запис на заповед за 30 000 лв. от Н.Й.Н.  от 05. 06. 2001 г., Запис на заповед от 05. 07. 2001 г. за 10 000 лв. и падеж на 05. 07. 2002 г. и за 30 000 лв. от 17. 10. 2001 г. - КПВД 2 т. 7 л. 7, 8 и л.5;

          Запис на заповед от20. 12. 2001 г. с издател М.В.Г. за 1 500 лв.  КПВД 2 т. 6 л. 18;

         Жалба от Д.Ш.Ш. против П.М.Л. - КПВД 2, т. 6 л.122;

         Жалба от В.М.П.  против П.М.Л. - КПВД 2, т. 6 л. 123-125;

         Жалба от П.П.С. до РП-В. Търново срещу П.М.Л. - КПВД 2, ВД 6 л. 126-128;

   Жалба от В.М.П. , Д.Ш.Ш. и П.П.С.до РП-В.Търново от 14.10.08 г. против П.М.Л. - КПВД 2, т. 6 л. 157-159;   

          Договор за покупко продажба от 25. 08. 2003 г. между св. С.  и подс. Г.В. и разписка от същата дата – КПВД 1 т. 1 л. 92;

Споразумение от 12. 05. 08 г. между Г.В.В. и П.П.С. - КПВД 1, т. 3 л.124 125;

         Запис на заповед за 30 000 лв. с издател П.П.С. от 27. 04. 05 г. - КПВД 1, т. 3 л. 126;

Разписка от 22. 03. 04 г. за заем от М.М.Н. – КПВД 2 т. 6 л.9;

         Документи, иззети с Протокол за претърсване и изземване от 21.10.2010г. в гр.В. Търново в офис в гр.В. Търново, ул.”Х.Б. ” № *, корпус * – т.1а, л.18-19  

Писмо на У.Б. – т. 17 л. 7103 от с.п.;

          Писмо на ОББ ведно с кредитна история на Г.Ц.С.  и „ Е. „ ООД Стражица – т. 17 л. 7105-7111 от с.п.;

          Справка №3852/15.03.2012 г. на ЧСИ В. Г.  за образувани дела с взискател Г.В.  – т.17 л.7387 и копия от тях – т. 17 л. 7403-7442 от с.п.;

          Удостоверение от Служба по вписванията – Г. Оряховица относно Г.Ц.С.  – т.16 л.6958-6968 от с.п.;

           Заверени копия от представени оригинали на саморъчно попълнени от подс. Г.В. документи в ОСИН Шумен и заверени копия на заявления от подс. Г.В. до ОД МВР В. Търново – т. 18 л. 7568-7579 от с.п.;

            Писмени бележки - Лист А4 представен от св. П.П.С. с ръкописен текст/копие/ – т. 18 л. 7580 от с.п.;

           Писмо от ОП – гр.В. Търново № 1630/2012г. от 11.06.2012г. за образувани преписки срещу Г.В.В. ведно с копие на жалба от пет лица от с.Джулюница, искова молба от Г.А. до РС гр.Горна Оряховица и 3 /три/ броя нотариални актове – т.23, л.10351-10363 от с.п.;

          Справка с рег. № Я-22285/03.08.2012г. на ОДМВР В.Търново за подадени и заведени жалби от Г.В.В. срещу други лица – т.24, л.10815-10824 от с.п.;

          Писмо с рег. № 1382/2006г. от 02.08.2012г. на ОП – гр. Велико Търново  ведно с постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 15.11.2006г. – т.24. л.10940 – 10943 от с.п.;

          Писмо с рег. № Я-23549 от 16.08.2012г. на ОДМВР – В.Търново ведно с писмо от администрацията на Президентството на Р.България с приложени към него жалба, справка от началника на РУП-В.Търново и писма – т.24, л.10972-10988 от с.п.;

 Веществени доказателства :

            - банкноти както следва : 1 бр. с номинал 20 щ.долара; 2 бр. с номинал 10 щ.долара ; 4 бр. с номинал 2 щ. Долара ; 2 бр. с номинеал 5 щ. Долара; 38 бр. с номинал 1 щ.долар; 17 бр. с номинал 50лева, 92 бр. с номинал 20 лева, 132бр. с номинал 100 лева ; 194 бр. с номинал 500 евро; 8 бр. с номинал 10 лева; 2 бр. с номинал 5 лева; 3бр. с номинал 2 лева; 1 бр. с номинал 5 евро; 1 бр. с номинал 5 канадски долара; 1 бр-. с номинал 5 анг. Лири; 2 бр- с номинал 10 рубли, иззети Протокол за претърсване и изземване от 20.10.2010г. в гр.В. Търново в офис на „П.СГ” с фотоалбум– т.1а от д.п. л.4-17;

                        Експертизи :

          Съдебно – икономическа експертиза - т.4а от д.п. л.70-73;

Комплексна техническа и графическа експертиза № 12/ДОК-202/08.05.2012 г. – т. 18 л. 7771-7779 от с.п.

По доводите на страните във връзка с приети от съда заключения на изготвени експертизи.

         С оглед яснота и прегледност, поради обема на мотивите, съдът намира за удачно да коментира експертизите, по които страните са направили възражения за тяхното приемане, а впоследствие в  хронология да посочи тези експертизи, на които се е позовал при постановяване на присъдата, както и тези, за които счита, че следва да се изключат от доказателствата по делото.

1.Комплексна техническа експертиза, изготвена вещото лице Ч.М.Ц. намираща се в том 10д на лист № 21 от ДП :

Адв. Н.Б. оспорва комплексната техническа експертиза назначена и изготвена в хода на досъдебното производство и моли да не се приема заключението на вещото лице. Твърди, че същото не е обективно и пълно, а при изслушването на вещото лице в съдебно заседание възникват съмнения за правилността му. В подкрепа на това си становище, излага и своите доводи, а именно:

- в  отделните части вещото лице не е посочило въз основа на какви данни от ползваните разпечатки на телефонни номера е направило своите заключения, а за отделни абонати, като този в точка шеста касаеща номер 0878 568686 на поставените задачи липсват въобще конкретни данни, от които да става ясно въз основа на кои точно от тях вещото лице е изготвило своето заключение;

 - че в същата степен това се отнася и за изготвените графики, които не дават възможност да се установи от проведените от този абонат 422 броя телефонни разговора за периода, с кои абонати именно са проведени и кога са проведени;

 - че вещото лице не е посочило местонахождението по клетки в своето заключение на посочения номер 0878 568686, а в същото време дава заключение, че времево и географски този номер се придвижва едновременно с други такива.

         Обсъжданата СТЕ е имала задача по конкретни телефонни абонатни номера, а именно 0893 760455, 0893 760490, 0893 760445, 0887 427373, 0878 744444 и 08780568686 в периода от 00.00 часа на 01.07.2009г. до 24.00 часа на 06.07.2009г. да отговори на въпросите каква е честота и броят на проведени от и към тези номера, от кои клетки са проведени, какви са IMEI номерата на ползваните от тези абонатни номера телефонни апарати, местоположението им по време на провеждани разговори, налични ли са съвпадения по време и място на провеждане на разговорите по посочените абонатни номера, в табличен вид да се изготви хронологията на разговорите с посочена информация и за местоположение, както и да се изготви схема на пряка комуникация между тези номера и най- накрая и схема за двустранни комуникации за всяка двойка от тези номера.

По отношение на довода на адв. Б., че в  отделните части вещото лице не е посочило въз основа на какви данни от ползваните разпечатки на телефонни номера е направило своите заключения, а за отделни абонати, като този в точка шеста касаеща номер 0878 568686 на поставените задачи липсват въобще конкретни данни, от които да става ясно въз основа на кои точно от тях вещото лице е изготвило своето заключение, както и по отношение на довода, че това се отнася и за изготвените графики, които не дават възможност да се установи от проведените от този абонат 422 броя телефонни разговора за периода, с кои абонати именно са проведени и кога са проведени, съдът намира, че следва да посочи следното:

Видно от постановлението с което е назначена тази експертиза на вещото лице са предоставени за времето на изготвяне й детайлни разпечатки на някои от телефонни номера, списък с адресите на клетки на един от операторите, който списък е като налична информация в самите разпечатки на този оператоР.Същите са посочени като работни материали от вещото лице, въз основа на които е направило своето заключение. Констатира се, че структурно заключението на вещото лице не следва в хронология въпросите, така както са посочени в постановлението за назначаване, в същото време е даден отговор на всички въпроси, предвид материалите, с които е разполагало вещото лице. Изготвените графики дават възможност нагледно да се установи, кой от посочените телефонни номера с какви други номера е комуникирал, включително и с тези, които касае експертизата.

В тази посока са и възраженията на Адв. Р.А., която от своя страна излага становище, че освен посочените от адв. Б. пороци  са налице и други, а именно, че вещото лице не е отговорило на задача № 9 и задача № 10. Това са задачите чийто отговори, така както е постановено от разследващият орган, са под формата на таблици. Действително по отношение на номер 0878 568686 не е посочено времето къде се е намирал този абонат за този период, през който е провел въпросния голям брой разговори. В съдебно заседание вещото лице в отговор на същият този въпрос е дало отговор, че времево проследяването на този абонатен номер може да се проследи в самите разпечатки. Същите не са част от експертизата, а само са послужили, като работен материал, въз основа на който вещото лице е направило своя извод.  От гореизложеното не може да се прави извод за предубеденост, какъвто довод излага по нататък в становището си адв. А.. Това тя мотивира, като твърди, че  вещото лице е отговорило на задачи, които не са му поставили и това прави още по необосновано неговото заключение.

         Съдът намира от една страна, че в заключението вещото лице е разширило в първата част въпросите, зададени с постановлението за назначаване на експертиза, като първият въпрос на Постановлението за назначаване на експертизата е инкорпориран в заключението в задачите на експертизата с въпроси от едно до шест. Също така останалите въпроси също са намерили отражение в изписаните задачи на експертизата в заключението, поради което съдът намира, че вещото лице в заключението си е отговорило на всички поставени въпроси и не е отговарял на въпроси, които не са му били поставени.

Извън доводите  изложени в становищата на страните, които съдът обсъди, намира, че в заключението на тази експертиза са налични противоречия с останалите материали по делото. На първо място следва да се отчете факта, че  в материалите по делото още на фазата на досъдебното производство са били изискани и приобщени голям брой разпечатки на разговорите на въпросните телефонни номера за същият период от време. От същите е видно, че абонати с номера 0893 760 490 и 0893 760 445 в този период не са ползвали един и същи телефонен апарат, както е посочено в заключението на експертизата. Противоречи на материалите по делото и извода на вещото лице, намерил място в заключението, че абонати  0878 744444, 0878 568686 и 0893 760 490 се придвижват заедно или се ползуват от един и същ потребител. Съда намира, че абонат с номер 0878 568686 не се е придвижвал заедно с 0878 744444 и 0893 760 490, поради което намира, че в тази му част заключението не следва да се кредитира. В останалата част съдът намира заключението на депозираната комплексна техническа експертиза на досъдебното производство, намираща се в том 10д на лист № 21 за пълно и ясно с оглед използуваните за изготвянето му материали, поради което в тази му част го кредитира.    

2. Съдебно техническа експертиза, изготвена от вещото лице Н.Д.С. в съдебното производство:

По отношение на довода на адвокат Б., че липсва заключение на назначената в съдебно заседание СТЕ, поради факта, че  представеният документ е озаглавен “Становище” и че в него не е посочена експертизата, която това становище касае, то съдът намира, че използуваният термин за озаглавяване на това заключение не променя по същество вида и характера на експертизата. Вторият довод също е неоснователен. На първа страница са посочени експертизата и въпросите, на които следва да отговори вещото лице и това е съдебно техническа експертиза, назначена с протоколно определение от 10.07.2012г. Освен посоченото, като неразделна част от материалите, които е ползувало това вещо лице и следват заключението, е и писмото до експерта, с което са му изпратени тези материали и препис от протоколното определение, с което е назначена експертизата и с което той е определен за вещо лице.

От защитата се излагат и доводи за нарушаване реда за назначаване на вещото лице, като се подлага на съмнение и професионалната му квалификация. Както вече съдът посочи, експертизата е назначена и възложена на вещото лице с протоколно определение от 10.07.2012г., което съдържа изискуемите реквизити. Освен това при представяне на заключението си по експертизата вещото лице С. е приложило и копие от диплом, от която е видно, че притежава образователно - квалификационна степен магистър по специалността “Комуникационна техника и технологии”, поради което съдът намира за неоснователни и тези доводи.

Неоснователен и е довода за несъответствие на изготвеното заключение с Наредбата за съдебните експертизи на ВСС, тъй като вещото лице не е посочило колко часа е работило за изготвянето на това становище, не е посочило каква литература или други материали е използвало и това не дава възможност на съдебния състав да направи реална и обективна преценка на положения труд, сложността и характера на същия, техническите познания, които е използвал експертът, а оттам стойността на положения труд. Действително при депозиране на заключението вещото лице не е представило справка - декларация за възнаграждение по Наредба № 1. Именно поради това, съдът след разпита на вещото лице на 30.07.2012г. е указал да бъде представена такава декларация, което  указание е изпълнено веднага и по делото е налична декларация, съдържаща всички необходими реквизити. Този пропуск на вещото лице да представи такава справка - декларация според съдът не може да повлияе или да е критерий за обективността и правилността на изготвеното от това вещо лице заключение.

Съдът намира заключението на вещото лице за обосновано, правилно и компетентно дадено, поради което го кредитира изцяло.

3. Експертиза № 12/ДОК - 202 от 18.05.2012 г., изготвена от вещото лице Ц.К.Т.:

Адвокат И.А. оспорва графичната експертиза. Излага твърдение, че същата е необоснована и по отношение на изводите възниква съмнение. Първият довод, който излага в подкрепа на твърдението си е, че практиката в областта на криминалистиката не познава графично изследване на копия и че с предмета на експертизата не може да бъде установено авторство. Този довод е абсолютно несъстоятелен. Отдавна на науката е познато графичното изследване на почерк, отразен в ръкописен текст на документи, в това число на ксероксно копие или фотоснимка. Нито предмета, нито задачите в настоящата експертиза са нещо инцидентно или непознато в областта на криминалистиката. Съдът намира факта, че предмет на експертизата е копие на документ, както се установява от заключението на самата експертиза, не може да бъде основание да се подлага под съмнение правилността или обосноваността на това заключение.

         На второ място, съдът не споделя и довода на защитата, че експерта е смесил общите и частни признаци, както и че  не са отделени едни от други. В тази връзка се излага и довод според който, експерта въз основа на преобладаващи съвпадения е дал заключение до степен “категоричност”. Безспорно е, че изследването трябва да е в посока от общите към частни признаци. Безспорно е и че това е направено от вещото лице в настоящата експертиза. Според съдът експертът следва да посочи общите и частни признаци в почерка, при които е установил тъждество или различие, като наличие на такова сходство може да има при определена група знаци – букви или числа. Без значение е количествения критерий, а спецификата на даден признак. В обсъжданото заключение са намерили място всички признаци, въз основа на които вещото лице е достигнало до отговора на поставените му задачи. Некоректно е сравняването с други експертизи, които и макар с близки по съществото си задачи съдържат заключение в степен “вероятност”. Както съдът вече посочи, всяко вещо лице с оглед на наличните установени признаци в предмета на изследване, тяхната специфичност, извежда своето вътрешно убеждение, респективно извод, който отразява в своето заключение.

         Водим от горното съдът не намира в изложените от защитата доводи основания, които да сочат на извод за неправилност и необоснованост на депозираното от вещото лице Т. заключение по комплексната /техническа и графическа/ експертиза № 12/ДОК - 202 от 18.05.2012 г., поради което счита, че същото е пълно, ясно и компетентно дадено и го кредитира изцяло.

4. Пожаро-техническа експертиза приложена на лист 107 – 108, в том 4 “А” на досъдебното производство, касаеща магазин за дрехи в гр. София  ул. “Д. ” № *,

5. Пожаро-техническа експертиза, приложена на лист 153, том 4 “А” на досъдебното производство   касаеща магазин за хранителни стоки в гр. София  на улица “С.” № *,

6. Пожаро-техническа експертиза за възникнал пожар на 23.02.2008 година в магазин за хранителни стоки  в гр. София  ул. “С.” № *

изготвени от вещото лице М.Д.М.

 На  вещото леце М.М. в хода на досъдебното производство са били възложени три пожаро-технически експертизи. По същите той е депозирал своите заключения. В съдебно заседание адв. Б. оспорва горепосочените експертизи, като основният довод, който излага е, че вещото лице, не е включено в списъка на съответния съд. НПК изисква експертизите да бъдат възлагани на специалисти от съответната област. В конкретния случай от заключенията депозирани от вещото лице М. е видно, че същият притежава необходимата квалификация, правособност и знания в тази област, поради което съдът не намира основание да не цени заключенията на тези експертизи, поради факта, че вещото лице не е включен в списъка на вещите лица към съда. Неоснователен е и довода, че заключенията не следва да се приемат, тъй като вещото лице е положило подписа си като главен инспектор от РСПБЗН, а не като експерт. Съдът намира, че след като в заключението вещото лице като експерт е посочило името си, длъжността си, наименованието на учреждението, в което работи, както и специалността си, а в края на това заключение е налице подпис именно на това вещо лице, то изготвянето на заключението не е опорочено,  процесуално годно е и може да се ползува за изясняване на обстоятелствата по делото.

 Не намира основание и в това, че са му възложени като задачи  пожари, станали на територията на друг съдебен район, какъвто довод също се излага от защитата. Разследването по досъдебното производство е извършвано в гр. Шумен. Вещото лице е изготвило заключенията си по писмени данни и това е отразено в самото заключение, още повече, че това е станало във времево много след самото събитие на възникване на всеки пожар. От тук следва и, че няма как вещото лице да изготви заключенията си на база личен оглед, но изрично е посочено, че се е позовал на приложените по делото протоколи за оглед, заключения на вече изготвени експертизи и показания на свидетели от досъдебното производство. Ето защо съдът намира и този довод по оспорване на заключенията на пожаро-техническите експертизи за неоснователен.

По отношение на възражението на адв. Б. по пожаро-техническата експертиза, касаеща магазин за хранителни стоки в гр. София  ул. “С.” № * и предизвиканият в него взрив на 07.10.2008г., че вещото лице не е специалист в областта на работата със взривни вещества, взривни устройства и оръжия и е недопустимо да прави заключения, то съдът намира, че поставените задачи са изключително от областта в която вещото лице е специалист и не излизат извън рамките на неговата компетентност. Коректно е отговорено на поставените задачи. Отразено е, че не се касае за пожар, а за взрив, за какъвто съществуват данни в материалите, които са му предоставени за нуждите на експертизата.

Ето защо съдът намира заключенията на трите пожаро-техническите експертизи изготвени от вещото леце М.М. за компетентно дадени, правилни и обосновани, поради което ги кредитира изцяло.

7. Графична експертиза с Протокол № 185 от 16.11.2011 година, изготвена от вещото лице Р.Б. в хода на съдебното следствие :

Заключението на така представената експертиза се оспорва от защитата. Излагат се доводи за формалност на отговорите, за липса на анализ и обсъждане на общи и частни признаци на подписите, предмет на експертизата. На това основание защитата приема, че заключението е дадено некомпетентно. Доводите са неоснователни. При изготвяне на своето заключение вещото лице е разполагало с достатъчен обем сравнителен материал. Обстоятелствено е посочило установените от него характеристики на подписите, предмет на изследване, установените общи и частни признаци, въз основа на които е достигнал до извода, че почерка с който са положени тези подписи принадлежат на едно и също лице. Нагледно в приложеният снимков материал се съдържат и всеки един от признаците, индивидуализиращи този почерк, а и детайлно са описани. В заключението вещото лице е установило и посочило достатъчен брой общи и частни признаци на съвпадение в изследваните обекти, даващи основание да приеме и достигне обосновано до отговорите на поставените му задачи. В тоя смисъл съдът намира, че заключението на графична експертиза с Протокол № 185 от 16.11.2011г., депозирано от вещото лице Р.Б. е ясно, точно, компетентно и непротиворечиво, поради което съдът го кредитира изцяло.

8.ДНК експертиза на веществени доказателства № 09/ДНК390, изготвена от вещото лице В.Г., находяща се в том 4, стр. 12 от досъдебното производство:

Адв. Б. оспорва заключението на ДНК експертиза на веществени доказателства №09/ДНК390 изготвена от вещото лице В.Г.. Излага довод, че обектите, които са изследвани, не са предоставени съобразно разпоредбата на НПК. Твърди, че намира опора за това в отговорите на вещото лице на зададени му въпроси в съдебно заседание на 22.03.2012г. - вещото лице ясно и точно посочило, че е получило обектите в хартиен плик с етикет, без да посочи, че този плик е запечатан и с придружаващо картонче на поемни лица, присъствали при изземването. Съдът намира, че защитникът избирателно е извадил от контекста, некоректно при това се е ползувал частично от отговорите на вещото лице при неговия разпит, за да намери основание за изложения довод. Много ясно и точно това вещо лице е дало отговор на същият защитник относно начина на получаване на изследваните обекти, опаковката и състоянието и при получаване, наличните надписи, номерация и т.н. От тези отговори не може да се направи извод за нарушаване на правилата за изземване, съхранение, транспортиране и изследване на тези обекти, а на това основание и извод за нарушаване на НПК, водещ до опорочаване на така изготвеното заключение. Ето защо съдът намира изложените от адв. Б. доводи за неоснователни и кредитира заключението на вещото лице В.Г., като компетентно дадено, правилно и обосновано.

9. ДНК експертиза на веществени доказателства №09/ДНК-412 от 22 юли 2009 г., изготвена на досъдебното производство от вещи лица В.Г. и И.Г.,  приложена в том 4, стр. 19-23 от досъдебното производство:

По на тази експертиза от Адв. Б. се излагат следните доводи:

     - че изследваните обекти не са иззети по предвидения в закона ред;

     - че вещото лице няма спомен, какви обекти е получило;

          - че е възможно да има пренасяне на биологичен материал от един предмет към друг при съхранение и транспортиране;

     -   че срокът в който са изследвани обектите е твърде кратък.

        Тези доводи на защитата са необосновани и голословни, а оттам и неоснователни. Съдът не намира основания, въз основа на които да гради извод за нарушаване на правилата на НПК при изземване на обектите, предмет на настоящата експертиза. При разпита на вещото лице касателно тази експертиза, същото подробно отговори на принципно зададените от защитата въпроси относно получаването, начина на изследване, прилаганите методики, технологичните срокове при ползуването на всяка една от тези методики, като изрично подчерта, че срокът е в зависимост от вида на обекта, състоянието му, начина му на изземване и други особености при извличане на необходимо количество биологичен материал. Съдът не намира пречка да се ползуват вече установени ДНК профили, особено когато касаят един и същи казус в посока установяване на ДНК профил на определени лица и сравняване с ДНК профили установени от обекти, за които има данни в досъдебното производство, че по един или друг начин са от значение за установяване на факти и обстоятелства за разкриване на обективната истина по делото. Съдът приема тези доводи на защитата като собствена интерпретация на дадените принципни отговори от вещото лице продиктувани от практиката при изготвяне на ДНК профили, а не по същество за конкретната експертиза. Съдът намира заключението на ДНК експертиза на веществени доказателства №09/ДНК-412 от 22 юли 2009 г. за правилно и обосновано, поради което го кредитира изцяло.

 10.  ДНК експертиза на веществени доказателства №10/ДНК-661-09 от 03.10.2010 г., приложена в том 23, стр. 35-38 от досъдебното производство, изготвена от вещото лице И.Ч.:

Адв. Б. се противопоставя на тази експертиза, като излага довод, че в т.3 има противоречие между обекта на изследване и обекта, който е предаден за изследване. Твърди, че изследвана е риза с къс ръкав, а е била предадена и описана риза с дълъг ръкав. Действително св. Л. с протокол за доброволно предаване от 08.10.2009г. е предала на разследващ полицай Л. риза, описана като риза от памучен плат с дълъг ръкав, в бяло-сиво райе, зацапана с петна от кафеникава течност. По идентичен начин е описан обекта, както в тази експертиза, така и в СМЕ 09/БТМ-663. Безспорно предадената и изследвана риза, която бе и предявена на страните в съдебно заседание е с къс ръкав и един джоб, като на същата липсват трето и четвърто копче отгоре надолу, а наличните са пластмасови, бели на цвят. Предявената риза е с етикет “ ABBATE “. С протокол за оглед на местопроизшествие от 18.07.2008г. в кантората на пострадалия Л. е иззето 1/един/ брой бяло пластмасово копче, което впоследствие е било предявено. В показанията си при разпит пред съдия от 27.08.2008г. пострадалия Л. твърди, че предявеното му копче е от неговата риза. В показанията си св. Л.посочва, че съпругът и е носил ризи “абатки”. Водим от изложеното, съдът приема, че се касае за техническа грешка при изготвянето на протокола за доброволно предаване от 08.10.2009г., която грешка не е основание да се направи извод, че така изготвеното заключение на  ДНК експертиза на веществени доказателства №10/ДНК-661-09 от 03.10.2010 г. е в разрез с процесуалните правила. Между впрочем от заключението е видно, че по този обект е установен ДНК профил на лице от мъжки пол, което кореспондира и е в подкрепа на цитираните по горе доказателства. Ето защо съдът намира, че не са налице пороци водещи до неправилност на така депозираното заключение поради което го кредитира.

11. Съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства, изготвена с протокол №09/БТМ-663 от 18.11.2009 г. от вещите лица Г.С.С. и М.Б.Д., приложена на лист 42-44, том 23 на досъдебното производство:

Защитата в лицето на адв. Б. оспорва заключението и на тази експертиза. Единственият довод който се излага е в начина по който са предадени обектите за изследване на вещите лица и в частност, че не е отразено дали черната полиетиленова торба с надпис “ мет. тръба 13.10.09г 53 см и диаметър 2.5см” е била завързана или не. Съдът без да игнорира или омаловажава правилата на съхранение, транспортиране и предаване за изследване на биологичен материал или обекти по които ще се установява наличието или липсата на такъв, намира, че в конкретният случай дали е била завързана или не въпросната торба е без значение за изводите, до които са достигнали вещите лица. Това е така, тъй като установената човешка кръв по обект № 2 и 3 е суха, което от своя страна е предпоставка за добро съхранение и условия, при които кръвта не може да промени своята антигенна характеристика. Допълнително доказателство за това според съдът е и факта, че по обект № 1 вещите лица не са установили наличие на човешка кръв. Още повече в описателната част същите са посочили, че обект № 3 / ризата – обект, за който съдът вече изложи своите мотиви и която е предмет и на ДНК експертиза на веществени доказателства №10/ДНК-661-09 от 03.10.2010 г./,  се е намирала в надписан отделен плик, т.е. не е била налична даже теоретична опасност от пренасяне на биологичен материал от един обект на друг, а оттам и да се постави под съмнение обективността и правилността на даденото заключение. Горното обуславя извод за неоснователност на изложеният от адв. Б. довод  от една страна и от друга дава допълнително основание съдът да приеме заключението на коментираната съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства, изготвена с протокол №09/БТМ-663 от 18.11.2009г. за компетентно дадено, правилно и обосновано, поради което и да го кредитира.

12. Съдебно счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Р.В. ,   приложена в том 4”а”, л.77 и сл. от досъдебното производство:

Оспорва се заключението на съдебно-счетоводната експертиза, назначена в хода на досъдебното производство и изготвена от вещото лице Р.В. . Излага се довод, че в самото постановление за назначаване на експертизата липсва дата, поради което, този акт на разследващият орган е нищожен. Съдът не приема този довод за основателен. В том 4а, на лист 69 от досъдебното производство е налично постановление за назначаване на експертизата. Съдът установява, че на същото ръкописно е посочена  датата 07.01.2011г., като на същата дата постановлението е обявено на вещото лице, за което същото собственоръчно е положило подписа си. Съдът не констатира липсата на реквизити в соченият от защитата акт, водещи до неговата нищожност.

Друг довод, който се излага от адв. Т. е, че подс. Г.В. няма никакво процесуално качество по ДП № 154/2009г., наказателното производство, в хода на което е назначена тази експертиза. Този довод не намира опорни точки в доказателствата по делото. Под този номер са били обединени всички досъдебни производства, съдържащи се в кориците на делото и под този номер е завършило разследването. Обвинението на подс. Г.В. за престъпление по чл.252 от НК е част от предмета на разследване по цитираното досъдебно производство.

Излагат се доводи и за липса на обективност, поради естеството на поставените задачи и материалите, които са предоставени за целите на експертизата на вещото лице. Същите са неоснователни. По съществото си заключението на експертизата представлява цифров анализ на показанията на определена група свидетели, лица на които подс. Г.В. е предоставял заеми. Изводите на вещото лице действително се опират единствено само на тези показания и то от досъдебното производство. Но следва да се отбележи, че в хода на съдебното следствие са събрани и други доказателства, които подкрепят частично изводите на вещото лице. Съдът при постановяване на присъдата касателно това деяние е взел предвид всички доказателства в тази посока, направил е подробен и прецизен анализ и така е достигнал до своите изводи, относно деятелността на подс. Г.В..

13. Съдебно психологична експертиза с рег. № 2477 от 28.04.2011 г., изготвена от вещите лица С.Г.П. и В.В.В. от досъдебното производство т.4а л. 180-208:

         Защитата излага становище за неприемане на експертизата, обосновавайки го с няколко основни довода. Първият довод е за недопустимост. Като основен порок водещ до това се изтъква факта, че при изготвяне на експертизата са използувани методики с определена насоченост за очертаване на личностовата структура на подсъдимите, като се акцентира на така нареченият “психологически анализ” на доказателствения материал и в частност на показания на свидетели. Подробно се развива и обоснована изложеният довод. В тази връзка съдът намира, че: Психологичната експертиза може да съществува като самостоятелен вид  експертиза и има собствена нормативна база.  Този вид експертизи имат широко приложение в наказателния процес. Една от задачите е да се установява равнището на развитие на интелекта и личностовата структура, тяхната оценка - самоконтрол, насоченост на личността, умения за решаване на проблеми в различни ситуации и психологични механизми на поведение. За да отговори на тези задачи в хода на изследванията се прилагат различни методи или комбинация от такива методи, включително и психологичен анализ на материалите по делото. Този метод не е изолиран, приложен в оспорваната експертиза не е самостоятелен, на чиято база да е изготвено заключението и.  Не са прецедент и останалите използувани методики. Това са стандартизирани тестове и резултатите от тях, завишени или занижени стойности на съдържащите се в теста норми са следствие на отговорите на изследваните лица и са относими единствено за тях. Отразеното в изводите при отговора на поставените задачи за всеки един от подсъдимите, включително установените и с ползуваните методики характерови особености, без да се определят като “добри” и “лоши” дават основание съдът да приеме, че вещите лица са дали обективно и както страните посочиха и компетентно заключение.  Между впрочем на всички въпроси, които в становищата си поставя защитата, вещите лица в съдебно заседание отговориха изключително изчерпателно и разясниха всяка една част от експертизата, всеки един резултат, всеки един извод  по отношение на всеки един от подсъдимите, поради което съдът не намира за нужно да го преповтаря, а и така би навлязъл в областта на науката психология и би излязъл извън своята компетентност.

         Експертизата е изготвена през месец април 2011г. в рамките на досъдебното производство, но към този момент подсъдимите за които е изготвена са имали качеството на обвиняеми лица, за каквито лица няма пречка да бъдат назначавани такъв вид експертизи. Факта, че психолозите са служители на МВР не е повлиял на депозираното заключение, какъвто довод също бе изложен. Тук следва да се посочи, че същите са назначени от компетентен орган, по надлежния процесуален ред като вещи лица и при изготвяне на експертизата същите са имали правата, задълженията и отговорността съгласно разпоредбите на НПК. Нерядко, дори напротив в наказателния процес се назначават за вещи лица специалисти от различни области, които са служители на системата на МВР.  Съдът не намира основание, въз основа на което да прави извод или да поставя под съмнение добросъвестността и компетентността на вещите лица, а оттам да извежда и основанията визирани в нормата на чл.148 от НПК, какъвто довод също е изложен и бе изложен в съдебно заседание и по който съдът се е произнесъл.

Адв. Д. излага довод за недопустимост, който довод мотивира с нарушения на разпоредбите на чл.105, ал.2 от НПК и чл. 158 от НПК, ал. 3. Счита, че метода полуструктурирано  психологично интервю по съществото си е освидетелстване и би следвало да бъде проведено със съгласието на лицата или с разрешение на съответният орган. На първо място съдът не констатира нарушения на цитираната разпоредба на чл.105, ал.2 от НПК. Счита този довод за неоснователен. По вторият изложен довод съдът намира, че този метод не попада в обхвата на процесуалните действия, за които е необходимо разрешение от съответният съд. Този метод е абсолютно доброволен и както е видно от обстоятелствената част на експертизата всяко едно от лицата само е направило своя избор дали да участва в изследването и до каква степен.

Изложените от подс. П.С., подс. Я.П., подс. Г.В. и подс. П.А. доводи не са правни такива и в тоя смисъл съдът приема изложеното от тях, като защитна линия на поведение и изразяване на принципно несъгласие със заключението на експертизата, поради което и не следва да ги коментира.

По изложените съображения, съдът намира депозираната от вещите лица В. и П.  съдебно-психологична експертиза за допустима, а заключението на същата като пълно, ясно и обосновано, поради което я кредитира.

Експертизи, на които съдът се е позовал при постановяване на присъдата, обсъдени в мотивите за всяко едно от деянията, според предмета им :

1.Балистическа експертиза с протокол №164 от 31.08.2010 г., изготвена от вещото лице С.М. ;

        2.Балистическа експертиза с протокол № 162 от 27.08.2010 г., изготвена от вещото лице Р.Б.;

        3.Балистическа експертиза с протокол № 172 от 24.09.2010 г., изготвена от вещото лице Р.Б.;

        4.Балистическа експертиза с протокол № 197 от 28.10.2010 г., изготвена от вещото лице Р.Б.;

        5.Съдебно-медицинска експертиза за аутопсия на труп № 67 от 2009г., изготвена от вещите лица д-Р.В.Д.и д-р Г. В. ;

        6.Съдебно – медицинска експертиза за изследване на труп с № 39 - Т/2009, изготвена от вещото лице д-р Н.Н. ;

        7.Съдебно-медицинската експертиза на веществени доказателства, изготвена с протокол №08/БТМ-242 от 18.04.2008, изготвена от вещите лица Г.С.С. и И.Г.Ч.;

        8.Съдебно – медицинска експертиза на веществени доказателства № 104/08 от 09.04.2008г, изготвена от вещото лице В.М.;

        9.Комплексна експертиза №09-БАЛ-182 от 14.07.2009 г., изготвена от вещите лица З.З., А.Д. и Р.П., като вещото лице З.З. е заменено в с.з. с вещото лице В.Я.;

        10.Балистична експертиза №08/БАЛ-88 от 10.04.2008 г., изготвена от  вещите лица З.З. и Н.Ж., като вещото лице З.  е заменено в съдебно заседание с вещото лице В.Я.;

        11.Балистична експертиза №10/БАЛ-202 от 20.09.2010 г., изготвена от вещото лице В.Я.;

        12.Експертна справка №08/ДОК-635 от 14.10.2010 г., изготвена от вещото лице  Й.Д. ;

        13.Лицево-идентификационна експертиза №09/ДОК-923 от 12.11.2009 г., изготвена от вещото лице А.Д.;

        14.Морфологична експертиза №09/БТМ-235 от 27.03.2009 г., изготвена от вещото лице Н.Р.;

        15.Балистична експертиза № 10/БАЛ-197 от 02.09.2010 г., изготвена от вещото лице П.П.;

        16.Балистична експертиза № 11/БАЛ-73 от 21.03.2011 г., изготвена от вещото лице П.П.;

        17.Балистична експертиза №09/БАЛ-85 от 01.04.2009 г., изготвена от вещите лица П.П. и Н.Ж.;

        18.Балистична експертиза № 11/ БАЛ-89 от 11.04.2010г., изготвена от вещото лице А.А.;

        19.Оценъчна експертиза, изготвена от вещото лице С.И.С.;

        20.Пожаро-техническа експертиза, изготвена от вещото лице К.М.А.;

        21.Съдебно медицинска експертиза по писмени данни № 102/2008г., изготвена от вещото лице П.И.Д., заменен в съдебно заседание от вещото лице Н.В.Г.;

        22.Физико-химическа експертиза № І – 79 от 04.09.2008 г., изготвена от вещото лице Й.С.Й.;

        23.ДНК експертиза на веществени доказателства № 08/ДНК – 160 от 16.05.2008 г., изготвена от вещото лице Н.Г.Т.;

        24.Физико-химична експертиза №441 от 18.06.2008 г., изготвена от вещото лице Д.Т.Д.;

        25.Физико-химична експертиза №443 от 18.06.2008 г., изготвена от вещото лице А.Д.;

        26.Съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства №6/08 от 21.12.2007 г., изготвена от вещото лице И.К. ;

        27.Съдебно-медицинска експертиза на труп № 350/2008г. от 17.06.2008г., изготвена от вещите лица Т.Б., Д.Н. и А.А. ;

        28.Съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства № 13/2008г., изготвена от вещите лица В.Н. и А.А. ;

        29.Съдебно-химическа експертиза №А-248 от 08.04.2011г., изготвена от вещото лице А.А.А.;

        30.Съдебно-химическа експертиза №179/ 15. 04. 2008 г., изготвена от вещото лице В.Н.Д.;

        31. Комплексна експертиза с протокол №171 от 23.10.2008 г., изготвена от вещите лица В.М., П.М. и С.С.  – СДОТО-МВР;

        32.Съдебно-медицинска експертиза № АП – 93/2007 г., изготвена от вещите лица Ц.Н.Г., З.А.Т. и Р.Т.;

        33.Физико-химична експертиза № 09ФЗХ – 169 от 31.03.2009 г., изготвена от вещото лице Г.М. ;

        34.Физико – химична експертиза № 08/ФЗХ - 152 от 14.04.2008 г., изготвена от вещите лица Г.М.  и Д.В. ;

        35.Физико – химична експертиза № 09/ФЗХ – 31 от 16. 01. 2009 г., изготвена от вещото лице И.В.;

        36. ДНК експертиза № 08/ДНК – 148 от 14.05.2008 г., изготвена от вещото лице И.И. ;

        37.Графична експертиза № 12/ДОК-199 от 08.05.2012 г., изготвена от вещото лице Ю.С.М.;

        38.Комплексна експертиза, в едно с приложените към тази експертиза скици № 1,  2 и  3, както и приложени снимки от № 1 до 12, изготвени от вещите лица С.М.  и В.Д.;

         39.Комплексна медико-балистична и физико-химична експертиза № 12 / БАЛ – 134 от 04.07.2012 г., изготвена от вещите лица В.Я., Н.Ж., Г.М. , А.П., д-р А.А., д-р Д.Н. и д-р Т.Б.;

40.Техническа експертиза  № 12 / ДОК - 334 от 16.07.2012 г./ на звукозапис/, изготвена от вещите лица Д.М.Н., И.С.С и Н.В.Г. ;

41.ДНК експертиза № 12/ДНК-273 от 23.08.2012 г., изготвена от вещото лице В.Г., заменена в съдебно заседание от вещото лице Ц.М.;

42. ДНК експертиза на веществени доказателства с № 12/ДНК 147 от 14.05.2012 г., изготвена от  вещите лица В.Г. и И.Ч. ;

43.Съдебно-медицнска експертиза по документи, изготвена от вещото лице д-р Д.Д. ;

44.ДНК експертиза на веществени доказателства №10/ДНК-602-09 от 11.03.2010 г., изготвена от вещото лице И.Г.Ч.;

     45. ДНК експертиза на веществени доказателства №09/ДНК-413 от 21.07.2009 г., изготвена от вещото лице И.Г., заменен в съдебно заседание от вещото лице В.Г..

Съда намира заключенията по горепосочените експертизи за правилни, обосновани и компетентно дадени, поради което ги е кредитирал при анализа на доказателствата по делото.

Експертизи, за които съдът счита, че следва да се изключат от доказателствата по делото, тъй като същите не допринасят за изясняване на факти и обстоятелства по делото:

1.СМЕ на ВД № 34/2009г., изготвена от  вещото лице Й.Е. ;

2.Химическа експертиза №18 от 13.07.2009 г., изготвена от вещото лице М.К. ;

3. ДНК експертиза на веществени доказателства №10/ДНК-326 от 01.09.2010 г., изготвена от вещите лица В.Г. и И.Ч. ;

4. ДНК експертиза на веществени доказателства №11/ДНК-137 от 15.04.2011 г.,изготвена от вещото лице И.Ч. ;

5. Съдебно-медицинската експертиза на веществени доказателства № 09/БТМ-241 от 01. 04. 2009 г., изготвена от вещото лице Г.С.С.;

6.Съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства №10-БТМ-263 от 27.08.2010 г., изготвена от вещите лица М.Д.  и И.Д. ;

7.Трасологична експертиза с Протокол № 415 от 09.05.2008 г., изготвена от вещото лице М.Г.М.;

8.Трасологична експертиза с протокол № 416 от 09.05.2008 г., изготвена от вещото лице М.Г.М.;

9.Трасологична експертиза с протокол № 342 от  09.04.2008 г., изготвена от вещото лице М.Г.М.;

10. Дактилоскопна експертиза № 551/Д-2010 от 22. 10.2010 г., изготвена от вещото лице Е.С.И.;

11. Дактилоскопна експертиза № 29/Д-2008 от 19.01.2009 г., изготвена от вещото лице Л.Ж.И. ;

12.Съдебно – медицинска експертиза на веществени доказателства № 103/08 от 10.04.2008 г., изготвена от вещото лице В.Б.М. ;

13.Техническа експертиза № 388 от 23.04.2008 г., изготвена от  вещото лице П.Ц.В.;

14. Химическа експертиза за определяне концентрация на алкохол и друго упойващо вещество № ІІІ – 97 от 27.03.2009 г., изготвена от вещото лице Й.С.Й.;

15.Физико-химическа експертиза за изследване на веществени доказателства № І – 58 от 13.04.2009 г., изготвена от вещото лице Й.С.Й.;

16.Дактилоскопна експертиза № 294 от 31.07.2008 г., изготвена от вещото лице Д.И.Р.;

17.Дактилоскопна експертиза № 335 от 02.09.2008 г., изготвена от вещото лице Д.И.Р.;

18.Техническа експертиза № 911 от 14.10.2008 г., изготвена от вещото лице Й.Д.А.;

19.Физико – химична експертиза № 09/ФЗХ – 32 от 16.01.2009 г., изготвена от вещото лице И.В.;

20.Дактилоскопна експертиза № 09/ДКТ - 141 от 10.07.2009 г., изготвена от вещото лице Р.Р.;

21.Дактилоскопна експертиза № 09/ДКТ – 6 от 15.01.2009 г., изготвена от вещото лице Б.А.Д.;

 22.Дактилоскопна експертиза № 10/ДКТ - 152 от 26.08.2010 г., изготвена от вещото лице Б.А.Д.;

23.Дактилоскопна експертиза № 10/ДКТ – 154 от 03.09.2010 г., изготвена от вещото лице Б.А.Д.;

24.Дактилоскопна експертиза № 09/ДКТ - 4 от 12.01.2009 г., изготвена от вещото лице Й.К.Ч.;

25. ДНК експертиза на веществени доказателства № 09/ДНК – 485-08 от 06.01.2009 г., изготвена от вещото лице Н.Г.Т.;

26. комплексна криминалистическа експертиза на веществени доказателства №ІІ-13/І-48 от 06.04.2009 г., изготвена от вещите лица П.Х.Х. и Й.С.Й.;

27.Дактилоскопна експертиза № 11 / ДКТ - 39 от 15.04.2011 г., изготвена от вещото лице Л.Р.Ш.;

28. Дактилоскопна експертиза № 13 от 14.08.2012 г., изготвена от  вещото лице С.Х.С. ;

29.Криминалистическа експертиза на писменни данни № 56 от 25.03.2011г., изготвена от вещото лице Д.И.В..

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Предвид изложеното от фактическа страна, обосновано въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, от правна страна съда намира следното:

      По отношение деянието по чл. 321 от НК на подс. П.С.

          Съда приема, че се установява по безсъмнен начин, въз основа на доказателствата по делото, че подс. П.В.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 321, ал. 3 пР.1 и 2 т. 2 във вр. ал. 1 предл. 1 и 2 от НК, като за периода от неустановена дата през 2007г. 23.07.2010г. на територията на Република България – гр. София , гр. Пловдив, гр. Велико Търново , гр.Самоков, гр. Шумен, гр. Луковит и в района на хижа “В.” /общ. Самоков/ е образувал и ръководил организирана престъпна група с участници В.П.К., Я.Х.П., Г.Т.Г., В.П.Ф., Д.В.Г. /до 02. 09. 2009 г./ и Г.Ц.Н. /до 02.09.2009 г./, както и други неустановени до момента лица, съставена с цел да върши съгласувано в страната престъпления по чл. 115 и чл. 116 от НК, по чл. 128, чл. 129 и чл. 330 от НК, като групата е въоръжена и е създадена с користна цел.

За да приеме съда, че е извършено този вид престъпно деяние, следва и е необходимо да се обоснове осъществяването на някоя от предвидените в чл. 321 от НК форми на изпълнителното деяние, както и наличието и функционирането на престъпно сдружение, съобразно легалната дефиниция по чл. 93 т. 20 от НК. Правилното квалифициране на деянието на подс. П.С., както и на другите подсъдими по този текст налага да се направи анализ на особеностите на престъплението по чл. 321 от НК, което съдържа множество специфики в сравнение с другите престъпни състави, визирани в НК. В разпоредбата на чл. 93 т. 20 от НК се съдържа легалната дефиниция на понятието "организирана престъпна група”. Според посочената разпоредба на кодекса организираната престъпна група представлява структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от 3 години. Законодателят е приел, че тази група от лица, следва да са не по малко от трима души, които не са събрани инцидентно за непосредствено извършване на едно конкретно престъпление, а за трайна, продължителна във времето връзка между членовете на групата - организатори, ръководители и участници, като за съставомерността на деянието не е необходимо тази продължителност на контактите да бъде предварително фиксирана като определен срок. Според определението, дадено в чл. 93 т. 20 от НК сдружението е структурирано и без наличие на формално разпределение на функциите между участниците или на развита структура. За да е съставомерно деянието е необходимо и достатъчно членовете на сдружението да осъзнават, че са част от група, че наред с тях за постигане на общата престъпна цел действат и други лица, че както техните действия, така и постъпките на останалите са подчинени на едно общо решение за извършване на определена категория или категории престъпления. Но без да е нужно всички членове на групата да се познават поименно, да контактуват непрестанно с всички останали участници, да получават непрекъснато нареждания от едно и също лице. По отношение персоналният състав на групата, не е необходимо той да остава един и същ, непроменен през целия период на функционирането и съществуването й. Тук е възможно някои от членовете да преустановят участието си по – рано, други да се включат по – късно, а трети да променят функциите, които изпълняват. Единственото изискване на разпоредбата на чл. 93 т. 20 от НК е във всеки един момент числеността на групата – броят на членовете, независимо дали са организатори, ръководители или участници, да бъде не по – малка от трима души. Също така, за да се приеме, че съществува организирана престъпна група, не е необходимо да бъдат осъществени престъпленията, които групата си е поставила за цел. А ако те са извършени, то не е необходимо в тяхното извършване да са взели участие всички членове на престъпното сдружение. Достатъчно е само да се установи, че свързването и контактите между членовете на сдружението са подчинени на общото им намерение да бъдат извършени престъпления, които са наказуеми с лишаване от свобода повече от три години. Целта – да се вършат престъпления които са наказуеми с повече от 3 г. лишаване от свобода, се явява обединяващото, свързващото звено между членовете на групата. В разпоредбата на чл. 321, ал. 1 и 2 от НК са посочени три самостоятелни форми на изпълнителното деяние на престъплението „Организирана престъпна група”. Първата форма на изпълнителното деяние - образуването на престъпна група се характеризира със съгласуване волите на три или повече лица, за да се създадат трайни взаимоотношения между тях. Организаторът дава началото на дейността на престъпното сдружение с неговото образуване, като извършва действия по създаването на организирана престъпна група, чрез привличане на други лица за постигане на целите на групата. Втората форма на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 321 ал. 1 пР.2 от НК е ръководенето на организирана престъпна група, т. е. едно или няколко лица да поставят общи или конкретни задачи в изработването на план за действие или да дават други указания по осъществяване на поставените цели от групата. Това е лицето или лицата, които вземат управленски решения, как и по какъв начин ще бъдат реализирани целите за постигането на които е създадено престъпното сдружение. Третата форма на изпълнително деяние, визирана в чл. 321 ал. 2 от НК е участието в така създадената група. При тази форма на изпълнителното деяние се касае за членуване, за обвързване във взаимоотношения с останалите членове на групата, свързани с изпълнение на поставените задачи.

От обективна страна е изпълнено изискването на чл. 93, т. 20 от НК за броя на участващите в групата лица. Подс. П.С. на неустановена дата през 2007г. в изпълнение на решението си да създаде група която да изпълнява приети от него поръчки за нанасяне на побои, палежи и убийства, уговорил лицето Д.Г.  и още три неустановени по делото лица да нанесат побой на св. П.. В последствие в групата се включват на неустановена дата от началото на 2008г. подс. В.К., през 2008г. лицето Г.Н. , на неустановена дата от началото на 2009г. лицата В.Ф. и Г.Г. и подс. Я.П.. Налице са според съда достатъчно доказателства по делото за този извод: от показанията на св. Н.П., Ф.Ф.  и Н.А. се установява, че на 16.08.2007г. на св. П. е нанесен побой на улицата пред дома му. Като излязъл от дома си, към него доближили четири лица, като двама от тях отишли съвсем близо. Единия от тях бил Д.Г. . Преди нанасяне на ударите непознатото лице му казало „ Ти от К.П. бял хляб ял ли си”. След това Д.Г.  нанесъл няколко удара на св. П.. В подкрепа на извода, че Д.Г.  е нанесъл ударите на св. П. освен показанията на П.  са и показанията на св. Ф. . Същите се подкрепят и от проведените разпознавания при които и двамата са разпознали лицето Д.Г.  като лицето нанесло ударите на св. П.. Твърдят, също тези свидетели, че заедно с лицето нанесло ударите на П.  до него е имало още едно лице, а в близост още две лица. Налице са и други доказателства в подкрепа на факта, че Д.Г.  е нанесъл ударите на св. П. и това са показанията на Св. Дж., П., М., Н. които твърдят, че лицето Д.Г.  е изпълнявало поръчки на подс. П.С. за нанасяне на побои, палежи и взривявания. Налице са и доказателства както за влошените отношения между св. П. и св. П. във връзка с отказа на св. П. да заплати на св. П. претендирани от него суми за дялове от тяхно съвместно дружество, така и оправени по рано от П.  към П.  думи, пак във връзка с отношенията им... “Внимавай какво ще правиш, защото ще те поръчам и за 20 000 лева знаеш какво може да стане.”. Така и относно близките отношения между подс. П.С. и лицето Е.Т.  от една страна и от друга – познанството между св. П. и лицето Т. . След това през м. февруари 2008г. подс. П.С. възложил на Д.Г.  и св. Г.П. да нанесат побой на лице в Студентски град което управлявало джип „Лексус” и да му предадат послание. Тази поръчка била изпълнена от Д.Г.  и св. П., като Св. Дж. им я възложил. По отношение това деяние доказателства се съдържат както в показанията на Св. Дж. и П., така и в данните съдържащи се в Протокол за ВДС рег. №****. Същия месец подс. П.С. наредил на св. П. и Д.Г.  чрез Св. Дж. да нанесат побой на св. П., а по късно същия ден възложил и да запалят магазина на св. П.. Поръчката била изпълнена. Тези две поръчки и тяхното изпълнение се установява както от показанията на Св. Дж. и П., така и от показанията на св. П., Ф., А. и Н.С., както и от приложените по делото писмени доказателства по образуваното досъдебно производство за палежа, експертизите по него, а също и от извършеното разпознаване от св. П. при което той е разпознал св. П. като човека чиято снимка им била дадена и който лицето Д.Г. нанесъл побой, а същата вечер двамата запалили магазина на същото лице. В подкрепа на този извод са и показанията на Св. Дж.. От показанията на св. Г.П. се установява, че през 2008г. в някои от случаите, когато той е отказвал да изпълни възложена му поръчка във връзка с побой на лице, вместо него подс. П.С. е започнал да изпраща лицето Г.Н. , който по това време тренирал сумо и работел като шофьор при подс. П.С.. Също на неустановена дата през м. февруари 2008г. подс. П.С. уговорил в групата да се включи и подс. В.К. като конкретния повод била приетата от подс. П.С. поръчка за убийството на Б.Г.. След като получил съгласието на подс. В.К., подс. П.С. обещал да установи адреса където живее Г., да осигури автомобил  който да се използва при извършване на убийството, както и да осигури патрони за оръжието с което ще бъде извършено убийството. Склонил подс. В.К. да окаже помощ на лицето което щяло да извърши убийството, като му предаде патроните и го заведе и след деянието го отведе от мястото с автомобила който щял да осигури. С участието на подс. В.К. било извършено убийството на Б.Г., като той предоставил патроните на неизвестния извършител и завел го и го  извел от мястото на убийството. Тук в подкрепа на включването на подс. В.К. в групата, са показанията на Св. Дж., П., косвено и показанията на Св. Ц.  и М., П. и Н.. Както и показанията на св. С.И. и С.С. – относно участието в групата на подс. В.К., макар и на по късен етап – за осъществяване убийствата на Л. и Р.. През м. юни 2008г. подс. П.С. наредил на Д.Г. и Г.Н.  да нанесат побой на П.Л., като преди това изпращал Св. Дж. да установи кантората, автомобила и дома на Л. , изпращал го и заедно с Д.Г.  за изпълнение на тази поръчка. През м. август 2008г. за изпълнение на поръчката за убийството на пострадалия Л., подс. П.С. възложил на подс. В.К. да организира и възложи на конкретен извършител изпълнение на тази поръчка. Подс. В.К. ангажирал лицето В.Ф. и двамата през м. март 2009г. проучили навиците на Л.. На 25.03.2009г. лицето В.Ф. извършило убийството на Л. . Неговото участие се установява както от показанията на св. Н.М.  и анонимен св. №1, така и от извършените от тях разпознавания при които те са го разпознали. Косвено се подкрепя и от показанията на Св. Дж., който предния ден преди убийството е видял В.Ф. заедно с подс. В.К. в гр.В. Търново . Косвено се установява и от показанията на св. А.Я., Г.И., Г.Б., които твърдят, че подс. В.К. и лицето В.Ф. са били в близки отношения. Установява се и от показанията на св. С.И. и С.С.. През м.  май 2009г. в групата е включено и лицето Г.Г. от гр. Ч.б. за подготовката и извършване на убийството на пострадалия Р.. Налице са многобройни доказателства, както писмени, така и гласни, а и писмени доказателствени средства от които съда приема, че лицето Г.Г. е включено в подготовката на убийството на Р.и при самото му извършване и това са доказателствата касаещи именно това деяние. В тази група доказателства са и показанията на св. С.И., С.С., Г.Б., Д.Г., Т.Т., Й.Д.. В тази група са и справките за проведени разговори на правите телефони 0893076445, 0893760455 и 0893760490, официалните телефони на подс. В.К. 0878744444 и 0877427373 , както и този на подс. П.С. 0878568686. Налице са и друга група доказателства в подкрепа на този извод и това са доказателствата касаещи двукратния престой на В.Ф. и Г.Г. на хижа “В.”, отвеждането им там, вземането им за извършване на убийството на Р., обратното им връщане, престоя им до втората половина на м. юли 2009г. и вземането им от там от подс. Я.П. и К.. Във връзка с престоя на тези две лица на хижа “В.”, довеждането и отвеждането им от хижата, в групата подс. П.С. включва и подс. Я.П.. Същия осъществява активни действия както при първоначалното завеждане на Ф. и Г. на хижата, нареждането към подс. Р.С.  те да не контактуват с други хора и да не им дава възможност да разговарят по телефон, отвеждането на двамата от хижата на 30.06.2009г. за убийството на Р., така и относно връщането им обратно на хижата и преместването им от там след 17.07.2009г. заедно с подс. В.К.. Тези действия на подс. Я.П. съда приема за установени както от показанията на св. Г., анонимен св. №4, св. Н.С., така и от обясненията на подс. Р.С. , данните съдържащи се в Протокол за ВДС рег. № *** и Протокол за ВДС рег. №***. Дейността на лицата Д.Г.  и Г.Н.  за осъществяване целите на ОПГ се прекратява със смъртта им на 02.09.2009г. Участието в ОПГ на лицата В.Ф. и Г.Г. приключва с отвеждането им от хижа “В.”, тъй като по делото не са налице доказателства за тези две лица след този период. Но в групата остават подс. П.С., К. и П., като доказателства за техните действия по отношение целите на групата са налице до задържането им на 23.07.2010г. В тази връзка от показанията на Св. Дж., Ц. и М. се установява предадено от подс. П.С. нареждане микробус „ Нисан”, който бил паркиран до склада в бл. *, да бъде откаран на разклона на пътя за Самоков и Дупница и предаден на подс. Я.П., както и последвалото нареждане на подс. П.С. Св. Ц.  и М. да запалят този бус. От показанията на Св. Ц.  и М. се установява, че в началото на 2010г. подс. П.С. наредил да бъдат закупени СИМ карти на името на лица, които не са от близкото обкръжение на подс. П.С., предоставянето на тези карти на подс. П.С. и К.. В подкрепа на това са и данните съдържащи се в справка с данни находящи се в СД към писмо № 10868/06.12.2010 г. на Вивател. От същата е видно, че на името на В.В. през м. декември 2009 г. са закупени 4 бр. СИМ карти, а  през м. април 2010 г. 3 броя. Именно от тези закупени през м. април се установява, че същите са активирани на 20.05.2010 г., контактували са изключително помежду си и същите са престанали да осъществяват разговори както по между си, така и по изключение с други абонати, на 20.06.2010 г. Също от справката за проведените между тези карти разговори се установява, че едната от тях преимуществено е била позиционирана в района на гр.Самоков, комплекс „Боровец”, с. Говедарци и с. Б.и. , втората – в гр. София  и гр. Ч.б., а третата – в гр. Ч.б. и в края на периода също в района на Боровец и с. Б.и. ; През пролетта на 2010 г. подс. П.С. наредил на Св. Ц.  да отиде със служебен лек автомобил “Фолксваген пасат” № **** на разклона за Варна и Луковит, в посока гр.В. Търново  и да го изчака на бензиностанция “ШЕЛ”. Изчакал в ресторанта на бензиностанцията пристигането на подс. П.С., като през това време пристигнал подс. В.К.. Последния се срещнал с друг посетител на заведението, а при пристигането на подс. П.С., подс. В.К. и това неизвестно лице излезли от заведението и говорили с подс. П.С.. По късно подс. П.С. извикал и Св. Ц.  му наредил да прибере в автомобила  увит в парцали пакет, който да прибере в домът си. Св. Ц.  разбрал, че в пакета има автомат. Подс. П.С. на следващия ден казал на Св. Ц.  да постави автомата в един от автомобилите на фирмата – „Дачия Логан”, тип „ баничарка” и да ги предаде на подс. В.К.. Св. Ц.  изпълнил нареждането на подс. П.С. и предал на подс. В.К. автомобила в който поставил автомата. По същото време Св. Ц.  по нареждане на подс. П.С., се срещнал пред кафе “К.” с шофьор на св. В.В. , по прякор “Д.” който му предал разглобен пистолет, увит в парцал. Този пистолет Св. Ц.  пак по нареждане на подс. П.С. занесъл в домът си и по късно след около седмица предал на подс. В.К.. Последния неколкократно се обаждал на Св. Ц.  и искал заглушител. В началото на лятото на 2010 г. подс. П.С. наредил на Св. Ц.  да предостави на подс. В.К. служебен лек автомобил „Опел Астра”, който по късно пак по нареждане на подс. П.С. не могъл да намери къде е оставен от подс. В.К.. В подкрепа на тези показания са и показанията на Св. Дж., както и данните съдържащи се в Протокол за ВДС рег. №****. След убийството на Ю.Г. подс. П.С. няколко пъти ходил в сградата на бул. България в гр. София  където се помещавал офис на „ Мултигруп ”. На „ Петров ден „ през 2010 г. подс. П.С. отново бил в същата сграда, като бил закаран до там от Св. Ц. , който останал и го чакал до автомобила. Когато подс. П.С. излязъл от сградата, носел със себе си голям жълт плик. Потеглил с друг автомобил, като малко след това наредил по телефона на Св. Ц.  да отиде на бул. Витоша в гр. София   и да го чака пред магазин „С.“. Двамата се срещнали и в магазина подс. П.С. дал на св. М.  плика който носел преди това. Накарал го да отиде в автомобила и да извади от плика 320 лв. и да му ги даде. В автомобила Св. Ц.  отворил плика и в него видял „ пачки „ с евро. Имало в купюри от по 500, по 200, по 100 и 50 евро. След като взели обувките двамата отишли в офиса на подс. П.С., където последния дал от този плик 1 000 лв. на Св. Ц. . По късно двамата отишли в кафе „ К. ” където подс. П.С. бил поканил гости във връзка с именния си ден. На това празненство дошъл и подс. В.К., който стоял малко време и си тръгнал като носел със себе си същия плик, който бил носен от подс. П.С. когато излязъл от сградата на „ Мултигруп ” същия ден по рано / показанията на Св. Ц.  и данните съдържащи се в Протокол за ВДС рег. №**** и Протокол за ВДС рег. №****. Подкрепят се и от данните съдържащи се в компакт диск за проведените разговори на телефон 0878568686 от които се установява комуникация между подс. П.С. и П. на 05. и 27.07.2009г, на 05. и 09.08.2009г., на 18., 20., 21.,  22. и 23.10.2009г., на 10., 13., 14., 15. и 17.11.2009г., а в обясненията си подс. П.С. и П. твърдят, че са се запознали и са имали контакти след тържество на откриване на ски сезона на к. к. Боровец през м. декември 2009г.

От горното съда приема, че подс. П.С. е образувал престъпна група на неустановена дата през 2007г., като е убедил лицето Д.Г.  и три неустановени по делото лица да извършват побои и палежи, т. е. съгласувал е волята на всеки един от тях да извършва тези дейност. В началото на 2008г. в групата подс. П.С. е включил и подс. В.К., който от своя страна през 2009г. е включил със съгласието на подс. П.С., лицата Ф. и Г.. Също в тази група е включен и Г.Н.  през 2008г. при нанасяне на побоя на Л. , както и при осъществяване на други престъпления. Накрая – на неустановена дата от началото на 2009г. в групата подс. П.С. е включил и подс. Я.П.. Ето защо от обективна страна, съда приема, че подс. П.С. на неустановена дата през 2007г. е образувал организирана престъпна група, като през  периода на съществуване на групата, персоналния състав на групата се е променял, но през цялото време нейния числен състав е отговарял на разпоредбата на чл. 93 т. 20 от НК, групата да се състои от три и повече лица.

По отношение признака „трайност” на престъпното сдружение, визиран в разпоредбата на чл. 93 т. 20 от НК. Налице е голям период от време – от неустановена дата през 2007г. до 23.07.2010г. през който подс. П.С. е приемал поръчки за нанасяне на побои, палежи и убийства срещу заплащане, възлагал е изпълнението на тези поръчки на членове на групата, както лично, така и чрез Св. Дж. и тези поръчки са били изпълнявани от членове на групата, като са получавали и съответно заплащане от подс. П.С. чрез Св. Дж.. Тези обстоятелства обосновават извода на съда за наличието на изискуемата от закона трайност на отношенията между членовете на групата, както и извода, че е изключена възможността връзката между тях да е инцидентна и да е резултат от намерението им да извършат едно единствено конкретно престъпление. Обединените усилия на членовете на групата, са били насочени към постигане на общите престъпни цели, като това структурирано поради съгласуваността си сдружение не е създадено инцидентно за извършване на едно престъпно деяние, а обхваща съгласие на участващите в него лица за извършване на повече от едно деяние. Трайността като признак на сдружението не следва да се извежда единствено и само като времеви критерий. От доказателствата по делото се установява, че са налице обективни връзки между подс. П.С. и другите участници в групата – Д.Г.  и Г.Н.  многократно са посещавали кафе „К.” и са се срещали с подс. П.С., имали са близки контакти и покрай спорта сумо. Подс. В.К. също често е посещавал това кафе където се е срещал с подс. П.С., работел е на трудов договор при него и е поддържал контакти. Лицата Ф. и Т. също са имали близки контакти с подс. В.К.. Подс. Я.П. също е имал множество контакти с подс. П.С.. От това съда прави извода, че е налице трайна и устойчива фактическа връзка между участниците в групата.

Налице е и признака „структурираност” на престъпната група по смисъла на чл. 93 т. 20 от НК. Въпреки, че закона приема, че за да е налице структурираност на престъпната група не е необходимо наличие на формално разпределение на функциите между участниците в тази група, продължителност на участието в тази група или да има развита структура, то в настоящия случай са налице доказателства от които съда прави извода, че са налице и тези елементи на организираната престъпна група по смисъла на чл. 93 т. 20 от НК. Налице е разпределение на функциите между участниците в групата – подс. П.С. приема поръчките и ги възлага за изпълнение лично или чрез Св. Дж.. Лицата Д.Г.  и Г.Н.  и трите неустановени по делото лица изпълняват поръчките за побои и палежи, подпомогнати често от св. Г.П.. Поръчките за убийства подс. П.С. възлага на подс. В.К., а той организира извършването на поръчаното убийство, намира конкретния извършител и му възлага извършването, като и подпомага извършителя – в случая неизвестното лице простреляло Б.Г., лицето В.Ф. – простреляло П. , както и В.Ф. и Г.Г. – при убийството на Р.Р.. Подс. Я.П. изпълнява възложени му от подс. П.С. функции по укриване на Ф. и Г. на хижа “В.”, връщането им от хижата за осъществяване на убийството и повторното им укриване на същата хижа. Налице е и развита структура – подс. П.С. осъществява приемането на поръчките и тяхното възлагане, една част от групата изпълнява поръчките за палежи и побои, а друга част – осъществява организирането и непосредственото извършване на убийствата. Не са събрани доказателства в достатъчен обем, за да се направи извод, че участниците в групата - Д.Г.  и Г.Н.  от една страна и лицата Г.Г. и В.Ф. от друга страна са се познавали. Правната доктрина и съдебната практика приемат, че не е и необходимо всички участници в групата да се познават. Достатъчно е да се установи, че лицата в групата, действат целенасочено под съответното ръководство, обединени от общата идея да се извършват престъпленията които са цел на групата.

Налице е и следващата предпоставка визирана в чл. 93 т. 20 от НК за да е налице „ организирана престъпна група” и това е целта на това престъпно сдружение. Съда приема, че от доказателствата по делото се установява по безспорен и категоричен начин, че целта на създадената и ръководена от подс. П.С. престъпна група е извършване на побои, палежи и убийства – престъпления за които Законодателя е предвидил наказания повече от три години лишаване от свобода. В настоящия случай са осъществени такива деяния, макар и съобразно съдебната практика и доктрината  за осъществяване състава на престъплението по чл. 321 от НК да не е необходимо да са извършени тези престъпления. На 16.08.2007г. е осъществено деяние по чл. 131 от НК по отношение на св. П., през м. февруари 2008г. е нанесен побой на лице управляващо джип „ Лексус” и му е предадено послание, на 22/23.02.2008г. е осъществено деяние по чл. 330 от НК - запален е магазина на св. П., на 18.07.2008г. е осъществено деяние по чл. 131 от НК – нанесен е побой на св. П.Л., на 06-07.01.2009г. е осъществено деяние по чл. 330 от НК – запален е магазина на св. Б. , на 06.04.2008г.; на 25.03.2009г. и на 03.07.2009г. са осъществени деяния по чл. 116 от НК – извършени са убийствата на Б.Г., П.Л. и Р.Р.. Налице са и доказателства за приета поръчка за нанасяне на побой и на св. П.Л., като подс. П.С. е възложил изпълнението на тази поръчка на Д.Г.  и св. Г.П., предприети са и действия по осъществяването на тази поръчка. Налице са и доказателства за приета поръчка за взривяване автомобила на пострадалия Л., която подс. П.С. е възложил на подс. В.К. и Св. Дж. и П. и са предприети действия за нейното осъществяване.

           След като съда обсъди наличието на предпоставките визирани в чл. 93 т. 20 от НК за наличието на ОПГ и достигна до изводите, че същите са налице, следва да се обсъди фактите и доказателствата за тях по отношение основния състав на престъплението по чл. 321 ал. 1 предложение І и ІІ от НК по обвинението на подс. П.С.. Тук в закона са установени като форми на изпълнителното деяние – създаването и ръководенето на „ организирана престъпна група”. За да са налице тези форми на изпълнителното деяние е необходимо подсъдимият да съгласува волите на няколко лица – не по малко от три, за да се създадат трайни взаимоотношения, обвързани в едно престъпно сдружение, след което да дава нареждания на един или няколко от членовете и възлага общи или конкретни задачи, които да осъществят целта на групата. Подс. П.С. е мотивирал лицето Д.Г.  и още три неустановени по делото лица да изпълняват поръчки за побои и палежи. По късно е мотивирал лицето Г.Н.  да се включи при изпълнението на такива поръчки. Мотивирал също и подс. В.К. който също се е включил в групата, а той от своя страна и със съгласието на подс. П.С. е мотивирал В.Ф. и Г.Г. да се включат в дейността на групата. Накрая подс. П.С. е мотивирал и подс. Я.П. да се включи в групата. Всяко от посочените лица е осъществило действия възложени му от подс. П.С. за изпълнение на поръчките свързани с нанасяне на поби, палежи и убийства. Д.Г.  и три неустановени по делото лица са нанесли побой на П. . Д.Г.  и св. Г.П. са нанесли побой на лице управляващо джип „Лексус”, Д.Г.  и св. П. са запалили магазина на П. , Д.Г. е запалил магазина на св. Б. , Д.Г.  и Г.Н.  са нанесли побоя на св. П.Л., подс. В.К. е подпомогнал неизвестен извършител при убийството на Б.Г., подс. В.К. е организирал убийството на П.Л. и е ангажирал прекия извършител – В.Ф., подс. В.К. е организирал и убийството на Р.Р. и е ангажирал в извършването му лицата В.Ф. и Г.Г., подс. Я.П. е отвел на хижа “В.” Ф. и Г. преди убийството на Р., взел ги е от хижата на 30.06.2009г., върнал ги е отново след убийството, а през втората половина на м. юли 2009г. заедно с подс. В.К. са отвели двете лица от хижата. Осъществени са и други действия възложени от подс. П.С. свързани с целта на групата – да се вършат побои, палежи и убийства – Д.Г.  с Л.Ц. са взривили магазина на П. , Д.Г.  и Г.П. са отишли по нареждане на подс. П.С. в гр.В. Търново  с цел нанасяне побой на св. Л., който им бил показан от подс. П.А., следили го за да му нанесат побой, подс. В.К. и Св. Дж. и П. отишли по нареждане на подс. П.С. в гр.В. Търново  с цел взривяване автомобила на Л. , по нареждане на подс. П.С. Св. Дж. и Ц. са откарали и предали на подс. Я.П. микробус „Нисан” в края на 2009г., а по късно същия ден пак по нареждане на подс. П.С. Св. Ц.  и М. са тръгнали да палят същия микробус. Последните два факта се твърдят от Св. Дж., Ц. и М.. Същевременно се отричат както от подс. П.С., така и от подс. Я.П.. Съда вече обсъди показанията на тези свидетели и изложи мотивите си защо ги кредитира, поради което не се налага отново да бъдат повтаряни. Но тези им показания обсъдени с всички други доказателства по делото, както гласни, така и писмени, писмени доказателствени средства и веществени такива, водят до извода, че тези действия на подс. П.С. и П. са част от цялостната дейност на престъпното сдружение. Няма житейска логика подс. П.С. да нарежда предаването на този микробус на подс. Я.П. и то късно през нощта, а след това да възлага и запалването на този микробус, който вече е във владение на подс. Я.П.. И възниква въпроса, ако по някаква чисто житейска логика и напълно законосъобразно следва да бъде запален този микробус, то защо подс. Я.П. не го е запалил или възложил на някой свой познат или близък да го запали, а се е наложило подс. П.С. да изпраща хора които да го запалят. А от тук и въпроса – защо подс. П.С. не е възложил първоначално запалването, а е трябвало да бъде предаден на подс. Я.П. и няколко часа по късно подс. П.С. да нарежда запалването. Извода който прави съда от тези факти е, че тези действия са свързани с осъществяване целта на ОПГ, а именно – извършването на палежи, побои и убийства. Налице са и други факти касаещи дейността на групата и ръководенето и от подс. П.С.. Тук на първо място следва възлагането от подс. П.С. на Св. Ц.  в края на 2009г. и пролетта на 2010 г. да закупи СИМ карти, които да не са на името на близък от обкръжението на подс. П.С., човек, възлагането и на св. М.  да закупи такива карти; закупуването на такива СИМ карти от св. М.  и от лицето В., предаването на тези карти на подс. П.С., К. и П./ от Св. Дж./, последвалите действия на подс. П.С., след като излязъл от сградата на „Мултигруп” и бил видимо ядосан, е наредил на Св. Ц.  да пита св. М.  на чие име са закупени въпросните карти, както и нареждането му, да бъде предадено на св. М.  да твърди, ако бъде разпитван за тях, че ги е закупил от непознати лице на „Магурата”, а и последвалото нареждане на подс. П.С., св. М.  да напусне страната. Фактите относно тези СИМ карти се установяват, както от показанията на Св. Ц. , М. и Дж., така и от справка към писмо № 10868/06.12.2010 г. на „Вивател” и приложения към него СД от които се установява, че закупените през м. април 2010 г. на името на лицето В.В. , 3 бр. сим карти, са активирани на 20. 05.2010г., контактували са изключително по между си и са престанали за осъществяват разговори / дезактивирани /на 20. 06.2010 г. и това е деня в който е било извършено убийството на лицето Ю.Г.. Следва да се отговори на въпроса: Какво би наложило на подс. П.С. да нарежда закупуването на тези СИМ карти на името на лице което не е от неговото обкръжение, при положение, че същия ползва повече от един официален телефон/ за което пък по делото са налице многобройни доказателства, включително и такива съдържащи се в неговите обяснения/. Съда с оглед на всички доказателства по делото и приетото за установено, че подс. П.С. е образувал вече и ръководи група която изпълнява поръчки за побои, палежи и убийства, достига до извода, че на подс. П.С. такива СИМ карти са необходими за провеждане на разговори,  които да не могат да бъдат установени от правоохранителните органи, както и да не могат да бъдат установени лицата между които се провеждат разговорите от тези СИМ карти. Според съда, тези разговори не са свързани с действията на подс. П.С. и лицата на които са предоставени тези карти / подс. В.К., П. и други неустановени лица/ относно нуждата от ежедневни разговори касаещи бита, човешките взаимоотношения, бизнеса и други законосъобразни действия и отношения. Нуждата от ползването на такива СИМ карти и провеждане на разговори чрез тях се налага когато става въпрос за действия запретени от закона и въздигнати от него в престъпление. И ако това не беше така, то и не биха се провеждали разговори само между тези карти, същите – едната част активирани едновременно в един период от време и пак в един период от време – деактивирани. В подкрепа на горното са данните за провежданите разговори от телефонни абонати с № 0893760445, 0893760455 и 0893760490, а също и за последните закупени карти на името на В.В. . В подкрепа на горните изводи е и заключението на Съдебно психологичната експертиза от което се установява, че подс. П.С. е интуитивен с добре изграден модел за манипулиране на околните с оглед удовлетворяване на собствените нужди. Същия е амбициозен, с ярко изразени лидерски претенции. Обикновено поема ръководната функция в познати ситуации, като проявата на лидерски качества е възможна и в случаите, когато са засегнати личните му интереси. Организиран и настойчив в ситуации, в които се е адаптирал добре. Следва да се посочи, че от това заключение съда не извежда извода, че подс. П.С. е осъществил деянието, а подкрепя извода на съда, че подс. П.С. притежава лидерски качества. Същия е интуитивен, успява да се възползва от ситуацията в своя полза, манипулативен в отношенията си с околните, успява да налага авторитета си, което му позволя да бъде организатор и ръководител на престъпна група. От показанията на Св. Ц.  се установява, че подс. П.С. му е показал магазина на св. П. и му наредил през нощта да закара лицето Д.Г.  до този магазин, а той ...”знаел какво да прави...”. Вечерта откарал Д.Г.  до този магазин и когато Г.  излизал от автомобила, Св. Ц.  видял, че Г.  държи граната. Малко по късно чул взрив и Г.  тичешком се върнал при него и двамата се отдалечили от мястото. В подкрепа на тези факти и показания на Св. Ц.  са както материалите приложени по настоящото производство по образуваното досъдебно производство за това деяние, така и свидетелските показания на св. Н.П., Н.А., Ф., Н.С.. Все в подкрепа са и показанията на Св. Дж. и П. които твърдят, че подс. П.С. е приемал и изпълнявал поръчки и за взривяване на сгради и автомобили.

Следва за прецизност само, да се отбележи, че от дотук установените факти, въз основа на събраните и проверени в съдебното следствие доказателства, се налага извода, че за посочения период на съществуване на ОПГ, подс. П.С. с действията си по ръководството на групата, по заплащане за осъществените поръчки, е осъществил и още една форма на изпълнително деяние, а именно тази по чл. 321 ал. 2 от НК. Съдебната практика и правната доктрина приемат, че ръководителя на ОПГ осъществява и състава на ал. 2 на чл. 321 от НК. Но приемат също така, че за съставомерността на деянието по чл. 321 ал. 1 от НК и за да бъде признато едно лице за виновно за осъществяване на това деяние, не е необходимо да му бъде предявено обвинение и по ал. 2 на чл. 321 от НК. И след като на подс. П.С. не е предявено обвинение по чл. 321 ал. 2 от НК, то и не следва съда повече да обсъжда този въпрос.

Предвид горното съда приема за безспорно установено, че подс. П.С. на неустановена дата през 2007г. е образувал престъпна група, от този момент до 23.07.2010г. е ръководел същата при осъществяване на престъпленията които са цел на тази група. Горното налага и извода за времевия период на действие на тази група, а именно – от неустановена дата през 2007г. до 23.07.2010г., като в групата са участвали Д.Г.  и Г.Н.  до 02.09.2009г., неустановени по делото лица, подс. В.К., лицата В.Ф. и Г.Г. и подс. Я.П.. Същата е създадена за осъществяване на престъпления по чл. 128,129,330 и по чл. 115 и 116 от НК и е осъществила част от деянията за които е била създадена, а именно – нанасяне на побой на св. Н.П. и П.Л., както и на лице управляващо джип „Лексус”, запалване магазините на св. Б.  и П. , убийствата на Б.Г., П.Л. и Р.Р.

         От субективна страна подс. П.С. е извършил деянието при  пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието което е осъществил, като наред с това е предвиждал и искал настъпването на общественоопасните последици. От действията му съда извежда наличие на ясни и категорични представи, че подс. П.С. образува и ръководи трайно структурирано сдружение, че това сдружение включва и други членове, че съвместната им дейност е насочена към извършване на престъпления по чл. 128, 129, 330 и 116 от НК. Налице е и съзнание у подс. П.С., че тази престъпна структура е въоръжена с огнестрелни оръжия, като освен това той е целял набавяне на материална облага от престъпните посегателства, за чието осъществяване е образувал и ръководи групата, като тази користна цел е свързана с придобиване на парични средства.

По отношение квалифициращите обстоятелства по ал. 3 на чл. 321 от НК. Относно първия квалифициращ признак визиран в тази разпоредба – групата да е въоръжена. В показанията си св. Г.П. твърди, че в склада в бл. * на Студентски общежития, по нареждане на подс. П.С. се съхранявал сак в който имало автомат „Калашников” със сгъваем приклад, два пълнителя за автомата снарядени с патрони, допълнителни патрони за автомата, рязана ловна пушка, патрони за пистолет, както и взривно устройство. Относно същите факти показания дава и Св. Дж.. Косвено се подкрепят и от показанията на св. К.Б.Н.  – относно твърдението му за сака и че в него имало взривно устройство. Налице е и друга група доказателства от която се установява, че групата образувана и ръководена от подс. П.С. е била въоръжена. И тази група доказателства касае убийствата на Б.Г., П.Л. и Р.Р.. От протоколите за оглед на местопроизшествия, свързани с тези убийства, от протоколите за оглед на труповете на тримата, както и заключенията на СМЕ за оглед и аутопсия на труповете на тримата, както и от свидетелски показания, се установява, че смъртта им е причинена чрез прострелване с огнестрелно оръжие. Както и заключения на балистични експертизи от които се установява, че проектилите и гилзите намерени и иззети при убийствата на тримата, са предназначени за стрелба с огнестрелно оръжие – пистолет. Налице са в тази насока и показанията на свидетели от които се установява, че тримата са умъртвени чрез прострелване с огнестрелно оръжие -  С.С., В.М., Ц.Ц., А.А., С.Д. и други. А след като съда приема, че Г. , Л. и Р. са убити от ОПГ, то и се налага извода, че групата е въоръжена с огнестрелно оръжие. Налице са и доказателства за снабдяване с оръжия – автомати и пистолет/разглобен/ и през 2010г.

По отношение квалификацията „ користна цел” по чл. 321 ал. 3 предл. 2 от НК. Користната цел в случая е получаване на имотна облага, във вид на парични средства. В показанията си както Св. Дж., така и св. П., Ц. и Н., твърдят, че подс. П.С. е получавал поръчките за горните престъпления, като му се заплащало за това. Налице са и показания за конкретни суми получавани от подс. П.С. и това са данните съдържащи се в протоколи за ВДС от приложени по отношение на Св. Дж. СРС за получените от подс. П.С. 5 000 лв. за побоя на Л. , както и показанията на същия свидетел за получени 60 000 лв. в хотел „Марица” в гр. Пловдив – втори транш за разрешаване проблемите на подс. Г.В. с Л. и Р.. По тези факти се съдържат и свидетелски показания на Св. Р.Д., съдържат се данни и в Протокол за ВДС рег. № ****, Протокол за ВДС рег. №****, Протокол за ВДС рег. №***, Протокол с рег.  №***, Протокол с рег. №***, Протокол с рег. №****, както и от извършеното на досъдебното производство разпознаване при което Св. Р.Д. е разпознал Св. Дж. като шофьора на подс. П.С. от срещата в хотел „Марица” в гр. Пловдив. В показанията си Св. Ц.  твърди за среща пред хотел „Дипломат Плаза” в гр. Луковит с подс. П.А. който му предал плик с 5-10 000 лв., които предал на подс. П.С.. В същите показания Св. Ц.  говори и за получени от подс. П.С. пари в жълт плик, при посещение в „сграда” на Мултигруп. За изпълнение на поръчките подс. П.С. е заплащал на извършителите обещаната им преди това сума. В показанията си Св. Дж. твърди, че след изпълнение на дадена поръчка, тук става въпрос за побои и палежи, подс. П.С. му е давал пари, които той да даде на лицата изпълнили поръчката. Показания в тази насока излагат и св. П., Ц. и Н.. Ето защо съда приема за безспорно установено, че за изпълнение на приетите поръчки за побои, палежи и убийства, подс. П.С. е получавал и заплащане на парични средства, макар и за някои от поръчките да не са налице доказателства за заплатени такива пари и техния размер. А получените от подс. П.С. парични суми се явяват получена от него облага, такава облага са получавали и членовете на групата при изпълнение на възложена им поръчка, а така получената облага изпълва състава на користната цел по смисъла на чл. 321 ал. 3 предл. 2 от НК.

По отношение мястото на осъществяване на това престъпление. Престъплението по чл. 321 ал. 3 предл. 1 и 2 във вр.  с ал. 1 предл. 1 и 2 от НК е продължено престъпление. Осъществяването му изисква извършване на поредица от действия и продължителен период от време. По делото безспорно е установено от събраните доказателства, че подс. П.С. е осъществил действия по образуване на престъпната група в гр. София  и нейното ръководство, чрез възлагане за изпълнение на отделните поръчки на членове на групата, в гр. София , Пловдив и Луковит е получил заплащане на приети от него поръчки, в гр. Луковит и В. Търново е уточнявал с подс. Г.В. поръчката за убийството на Л. , в гр. София , В. Търново и Шумен е изпратил членове на групата, за да изпълнят поръчките които им е възложил и тези поръчки са били изпълнени, в гр.Самоков и в района на хижа “В.” /общ. Самоков/ са осъществени действия на подс. Я.П. по включването му в групата, както и действия по укриването на Ф. и Г..

         Съда приема за установено, че подс. П.С. е образувал ОПГ на неустановена дата през 2007г. и не са налице доказателства от които съда да изведе извод подс. П.С. с действията си да е изпълнил изискванията на чл. 93 т. 20 и чл. 321 от НК преди този период. От това следва да се приеме, че не е доказано престъпната група да е образувана и ръководена от подс. П.С. в периода визиран в обвинението за което е предаден на съд - от началото на 2006г. до неустановена дата през 2007г., поради което съда на осн. чл. 304 от НПК оправда този подсъдим да е извършил деяние по чл. 321 ал. 3 предл. 1 и 2 във вр.  с ал. 1 предл. 1 и 2 от НК.

По отношение деянието по чл. 321 от НК на подс. В.К.

Съда приема, че се установява по безсъмнен начин, въз основа на доказателствата по делото, че подс. В.П.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 321, ал. 3 пР.1 и 2 т. 2 във вр. ал. 2 от НК като за периода от неустановена дата от началото на 2008 г. до 23. 07. 2010 г. на територията на Република България – гр. София , гр. Пловдив, гр. Велико Търново , гр.Самоков, гр. Шумен, гр. Луковит и в района на хижа “В.” /общ. Самоков/ е участвал в организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение на повече от три лица, ръководено от П.В.С., с участници Я.Х.П., Г.Т.Г., В.П.Ф., Д.В.Г. /до 02. 09. 2009 г./ и Г.Ц.Н. /до 02. 09. 2009 г./, както и други неустановени по делото лица, съставено с цел да върши съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години – престъпления по чл. 115 и чл. 116 от НК, по чл. 128 и чл. 129 от НК и по чл. 330 от НК - палежи, като групата е въоръжена и е създадена с користна цел.

За да приеме съда, че е извършено този вид престъпно деяние, следва и е необходимо да се обоснове осъществяването на някоя от предвидените в чл. 321 от НК форми на изпълнителното деяние, както и наличието и функционирането на престъпно сдружение, съобразно легалната дефиниция по чл. 93 т. 20 от НК. Правилното квалифициране на деянието на подс. В.К. по този текст налага да се направи анализ на особеностите на престъплението по чл. 321 от НК, което съдържа множество специфики в сравнение с другите престъпни състави, визирани в НК. В разпоредбата на чл. 93 т. 20 от НК се съдържа легалната дефиниция на понятието "организирана престъпна група”. Съда вече изложи доводите си относно анализа на дефиницията на понятието "организирана престъпна група” съгласно разпоредбата на чл. 93 т. 20 от НК, поради което не се налага отново да се прави този анализ.

Следва да се обсъдят установените по делото факти по отношение подс. В.К. във връзка с изпълнителното деяние по чл. 321 ал. 2 от НК, а именно – участие в организирана престъпна група. По делото е установено, че в началото на 2008г. подс. П.С. след като е приел поръчката за убийството на Б.Г. през м. февруари същата година, е уговорил подс. В.К. да окаже помощ на уговорения вече неизвестен извършител, като обещал на подс. В.К. да намери и автомобил който да се ползва при извършване на убийството и да установи адреса на който живее Г. , както и патрони които да се използват за изпълнение на тази поръчка. В изпълнение на тази уговорка подс. П.С. е възложил на Св. Дж. и П. проследяване на Б.Г. и установяване адреса на който живее, придобиването на краден автомобил пак по нареждане на подс. П.С. и откарването му в базата край гр.Нови хан и смяната на регистрационните му табели, вземането на този автомобил от базата и оставянето му в гр. София  на определено от подсъдимия място, а ключовете и документите на автомобила да се оставят в кафе „ К.”. Нареждането на подс. П.С. в деня на убийството на Б.Г., Св. Дж. да вземе от склада за минерална вода в бл. *, кутийката с патрони за пистолет и предаването им на подс. В.К..  В показанията си Св. Дж. и П. потвърждават фактите на дадената поръчка за проследяване на Б.Г., снабдяването с краден автомобил, откарването му в базата край гр.Нови хан, смяната на регистрационните му табели / тук в потвърждение на последното са и показанията на Св. Ц. , косвено и на св. Б. М. /. По отношение съхранявания в склада сак и държаните в него оръжия и боеприпаси, косвени доказателства се съдържат и в показанията на св. Н.. Също по делото е установено, че след като подс. В.К. взел кутийката с патроните в следобедните часове на 06.04.2008г. той напуснал кафе „К.”. Малко след 18.15ч. пред блока в който живеел пострадалия Б.Г. спрял лек автомобил „Фолксваген Голф 3„ тъмен на цвят, който  бил със затъмнени задно и задно странични стъкла и с включени аварийни светлини в който били подс. В.К. и неизвестния извършител. След като пострадалия Г. взел куфар и влязъл във входа, където бил последван от неизвестния извършител. Последния се приближил до пострадалия и произвел с пистолет три изстрела в областта на главата, шията и лявата ръка. След произвеждане на изстрелите, извършителя напуснал блока, качил се в лекия автомобил Фолксваген Голф 3 управляван от подс. В.К. и автомобила напуснал мястото. Автомобила бил запален и изоставен в ж.к. „Люлин” 1 на гр. София , а след 19 ч. подс. В.К. се върнал в кафе „К.” видимо притеснен, като се срещнал с подс. П.С. и двамата провели разговор. От анализа на тези факти съда приема, че подс. В.К. е приел да участва в престъпната група създадена от подс. П.С. на неустановена дата в началото на 2008г. и е осъществил едно от престъпленията поставено като цел на групата, а именно убийството на пострадалия Б.Г.. След това деяние подс. В.К. е продължил да участва в ОПГ образувана и ръководена от подс. П.С.. След като на неустановена дата през м. август 2008г. подс. П.С. е приел поръчката на подс. Г.В. за убийството на пострадалия П.Л./ показанията на Св. Дж., С.И. и С.С./, той е възложил на подс. В.К. организацията и изпълнението на тази поръчка. Подс. В.К. от своя страна привлякъл за изпълнител на убийството – лицето В.Ф. с когото поддържал близки отношения / показанията на Св. Дж., Б., Д.Г., Т.Т., Г.П., А.И. и Й.Д./. Тъй като уговорката между подс. Г.В. и подс. П.С. била убийството да се извърши на по късен етап, за да не падне подозрение върху подс. Г.В., подс. В.К. се заел с проследяване на Л.   и установяване на навиците му през м. февруари – март 2009г./ показанията на св. С.И. и С.С., че подс. В.К. бил добър организатор и му били необходими две седмици за проучване и установяване на навиците на жертвата/.  На 24.03.2009г. подс. В.К. отново бил в гр.В. Търново  във връзка с изпълнението на поръчката, като с него било и лицето В.Ф.. На 25.03.2009г. сутринта лицето В.Ф. застреляло пострадалия Л. в гаража му в гр.В. Търново / Показанията на Св. Дж., Н.М., анонимен №1, С.И. и С.С./. Налице е и още едно извършено убийство възложено от подс. П.С. на подс. В.К. и това е убийството на Р.Р.. На неустановена дата от началото на 2009г. подс. П.С. е приел поръчката за убийството на Р.Р.. След като е приел тази поръчка, той е уговорил подс. В.К. да се заеме с подготовката на това убийство. Последния се съгласил, като предприел действия по проследяване на Р., установяване маршрутите на придвижване, автомобилите с които се придвижва. За целта уговорил лицата В.Ф. и Г.Г. да осъществят проследяването на Р.. В изпълнение на това лицата Ф. и Г. от 02.06.2009г. многократно пребивавали в гр. Шумен за да проследяват Р., като често с тях бил и подс. В.К.. През цялото време поддържали връзка като осъществявали множество разговори по телефони с № 0893760490 и 0893760455. Когато Ф. и Г. тръгвали от гр. Ч.б. за Шумен за да проследяват Р., винаги с тях от същия град тръгвал и подс. В.К.. Тримата отсядали в гр.Варна , което се установява от разпечатките на проведените телефонни разговори по посочените телефони от които е видно, че след тръгване от гр. Ч.б., когато Ф. и Г. не са в Шумен, те са провеждали разговори с подс. В.К. от клетки находящи се на територията на гр.Варна  и  курортните комплекси северно от града, като и подс. В.К. е бил в същия район – пак видно от местонахождението на клетките на съответния мобилен оператор чиято карта е ползвал подс. В.К.. Налице са обилни доказателства, както за контактите между подс. П.С. и К. /данните съдържащи се в разпечатките на мобилни телефони с № 0893760490 и 0893760445, заключенията на техническите експертизи на тези и други мобилни телефони ползвани от двамата подсъдими/, за контактите на подс. В.К. с лицата Ф. и Г./ показанията на Св. Дж., Б., Д.Г., Т.Т., Г.П., А.И. и Й.Д., разпечатките на проведените разговори между телефони с № 0893760490 и 0893760455, показанията на св. И.С., В.К.В. и Д.Ж.– относно спирането на тримата в гр.Варна  на 27.06.2009г./, за действията на подс. В.К. и лицата Ф. и Г. след убийството на Р./ данните за проведените телефонни разговори по посочените по горе телефони, показанията на св. Б. за срещата им в гр.Варна , както и за поведението на подс. В.К. след получаване на телефонен разговор, когато са били на площад „Кристал” в гр. Шумен и който разговор е с телефон № 0893760455, както и предупреждението на подс. В.К. към св. Б. да не казва, че го е видяла да разговаря с тези лица, данните съдържащи се в Протокол за ВДС рег. №****, Протокол за ВДС рег. №****. По отношение подс. В.К. са налице доказателства и за други действия свързани с дейността на ОПГ. В началото на 2010г. подс. П.С. наредил на Св. Ц.  и на св. М.  да бъдат закупени СИМ карти на името на лица, които не са от близкото обкръжение на подс. П.С., като след закупуването на тези карти на подс. П.С. наредил част от тях да бъдат оставени за него, друга част – да бъдат предадени на подс. В.К. / показанията на Св. Ц.  и М., както и данните съдържащи се в писмото на „Вивател” С № 10868/06.12.2010Г. и приложения към него СД относно закупените на името на В. СИМ карти, които съда обсъди подробно по горе и които са изключени в деня на убийството на лицето Ю.Г./. В подкрепа на горното са и показанията на Св. Дж. относно ползваните от групата на подс. П.С. „прави” телефони, а от разпечатките на горните телефони се установява, че са провеждани разговори предимно между тези телефони, т. е. отново се ползват от подс. П.С. и К. „прави” телефони, а това според съда налага извода, че се прави за осъществяване на дейността на групата за постигане на нейните цели – извършване на побои, палежи и убийства. През пролетта на 2010 г. при среща на подс. П.С. със Св. Ц.  и подс. В.К. на бензиностанция “ШЕЛ” в близост до разклона за гр.Варна  и гр. Луковит, в посока гр.В. Търново  подс. П.С. наредил на Св. Ц.  да прибере в автомобила  увит в парцали пакет, в който Св. Ц.  разбрал, че автомат. На следващия ден по нареждане на подс. П.С. на Св. Ц.  да поставил автомата в един от автомобилите на фирмата – „Дачия Логан”, тип „ баничарка” и да ги предал на подс. В.К.. В този период от време подс. П.С. наредил на Св. Ц.  да се срещне пред кафе “К.” с шофьор на св. В.В. , който му предал разглобен пистолет и пак по нареждане на подс. П.С. след около седмица предал на подс. В.К.. Последния неколкократно се обаждал на Св. Ц.  и искал заглушител/ показанията на Св. Ц. /. В началото на лятото на 2010 г. подс. П.С. наредил на Св. Ц.  да предостави на подс. В.К. служебен лек автомобил „Опел Астра”, който по късно пак по нареждане на подс. П.С. не могъл да намери къде е оставен от подс. В.К. / показанията на Св. Дж., Ц., както и данните съдържащи се в Протокол за ВДС рег. №****/. На „ Петров ден „ през 2010 г. подс. П.С. бил в „сграда” на Мултигруп, заедно със Св. Ц.  и като излязъл от сградата, носел със себе си голям жълт плик. По късно този ден двамата отишли в кафе „К.” на празненство във връзка с именния ден на подс. П.С.. Дошъл и подс. В.К., който като си тръгнал носел със себе си същия плик, който бил носен от подс. П.С. когато излязъл от сградата на „ Мултигруп ” същия ден по рано. Тези факти обсъдени в съвкупност с другите – касаещи участието на подс. В.К. в убийствата на Г. , Л. и Р., както и това, че подс. П.С. получавал поръчки за побои, палежи и убийства, като му било заплащано за тези поръчки, дава основание на съда да приеме, че подс. В.К. е участвал в организираната престъпна група, създадена и ръководена от подс. П.С., като дейността му в тази група е продължила до задържането му на 23.07.2010г.

Налице и по отношение този подсъдим са и елементите на ОПГ визирани в чл. 93 т. 20 от НК. По отношение броя на участващите в групата лица. При създаване на престъпното сдружение от подс. П.С. на неустановена дата през 2007г. в същата са привлечени Д.Г.  и още три неустановени по делото лица за нанасяне побой на св. П.. В последствие в групата се включват лицето Г.Н. , лицата В.Ф. и Г.Г. и подс. Я.П.. Съда приема, че са налице достатъчно доказателства по делото за този извод: показанията на св. Н.П., Ф.Ф.  и Н.А. от които се установява, че на 16.08.2007г. на св. П. е нанесен побой на улицата пред дома му и той е нанесен от Д.Г.  като с него са били и още три неустановени по делото лица; протоколите за разпознаване при които и двамата са разпознали лицето Д.Г.  като лицето нанесло ударите на св. П.. Други доказателства в подкрепа на факта, че Д.Г.  е нанесъл ударите на св. П., това са показанията на Св. Дж., П., М., Н. които твърдят, че лицето Д.Г.  е изпълнявало поръчки на подс. П.С. за нанасяне на побои, палежи и взривявания. Тук следва да се включат и доказателствата  за влошените отношения между св. П. и св. П. във връзка с отказа на св. П. да заплати на св. П. претендирани от него суми за дялове от тяхно съвместно дружество; за оправени по рано от П.  към П.  думи, пак във връзка с отношенията им които бяха вече цитирани от съда; за близките отношения между подс. П.С. и лицето Е.Т.  от една страна и от друга – познанството между св. П. и лицето Т. . През м. февруари 2008г. възложения от подс. П.С. чрез Св. Дж. на Д.Г.  и св. Г.П. и нанесен побой на лице в Студентски град което управлявало джип „Лексус” и да предаденото му послание. Нанесения през същия месец по нареждане на подс. П.С. и осъществен от Д.Г.  и св. Г.П. побой на св. П., а по късно същия ден и запалване на магазина на св. П. пак по поръчение на подс. П.С.. Също през м. февруари 2008г. подс. П.С. уговорил в групата да се включи и подс. В.К. който да организира и възлага на конкретни извършители изпълнение на поръчки за убийства. С негово участие били извършени убийствата на Б.Г., П.Л. и Р.Р. като тук следва да се отчете и включването в тази група на лицата В.Ф. и Г.Г. за участие в убийствата на Л.  за лицето Ф.  и за двамата при убийството на Р.. Включването в групата на подс. Я.П. във връзка с убийството на Р.Р.. Действията на подс. В.К. и П. по отвеждането от хижа “В.” на Ф. и Г. през втората половина на м. юли 2009г. Тук следва да се включат и другите действия на членовете на групата, касаещи предадения микробус „Нисан”, закупуването от Св. Ц.  и М. на СИМ карти и разпределението им; През пролетта на 2010 г. подс. П.С. наредил на Св. Ц.  да отиде със служебен лек автомобил “Фолксваген пасат” № ****на разклона за Варна и Луковит, в посока гр.В. Търново  където заедно с подс. В.К. на Св. Ц.  е предаден автомат. Подс. П.С. на следващия ден казал на Св. Ц.  да постави автомата в един от автомобилите на фирмата – „Дачия Логан”, тип „ баничарка” и да ги предаде на подс. В.К.. Св. Ц.  изпълнил нареждането на подс. П.С. и предал на подс. В.К. автомобила в който поставил автомата; предаване на разглобен пистолет на Св. Ц. , който той предал на подс. В.К. по същото време, като последния неколкократно се обаждал на Св. Ц.  и искал заглушител; В началото на лятото на 2010 г. по нареждане на подс. П.С., Св. Ц.  предоставил на подс. В.К. служебен лек автомобил „Опел Астра”, който по късно пак по нареждане на подс. П.С. не могъл да намери къде е оставен от подс. В.К.. На „ Петров ден „ през 2010 г. подс. П.С.  взел плик с пари – евро, като по късно същия ден подс. В.К. излязъл от кафе „ К.” носейки същия плик / показанията на Св. Ц.  и данните съдържащи се в Протокол за ВДС рег. №**** и Протокол за ВДС рег. №****. Предвид изложеното съда приема, че е изпълнен критерия за численост на групата, визиран в определението на ОПГ, като по горе вече са изложени мотиви защо съда приема наличието на този признак, поради което не следва отново да се обсъжда повторно всички доказателства и установените въз основа на тях факти, както и направените изводи.

По отношение признака „трайност” на престъпното сдружение, визиран в разпоредбата на чл. 93 т. 20 от НК. Налице е голям период от време – от неустановена дата през 2007г. до 23.07.2010г. през който подс. П.С. е приемал поръчки за нанасяне на побои, палежи и убийства срещу заплащане, възлагал е изпълнението на тези поръчки на членове на групата, както лично, така и чрез Св. Дж., тези поръчки са били изпълнявани от членове на групата, като са получавали и съответно заплащане от подс. П.С. лично или чрез Св. Дж.. Налице е и трайна и устойчива фактическа връзка между участниците в групата, като основание да се приеме, наличието на „трайност” на това сдружение.

По отношение признака „структурираност” на престъпната група по смисъла на чл. 93 т. 20 от НК. Налице е този признак според съда. Подс. П.С. приема поръчките за побои, палежи и убийства. Една част от тях – палежите и побоите възлага и те са изпълнени от една част от членовете на групата. Но е налице и друга част от групата която се занимава с изпълнението на поръчките за убийства и на нея подс. П.С. възлага изпълнението именно на тези поръчки.

По отношение признака – групата да е създадена с цел да върши престъпления за които са предвидени наказания повече от три години лишаване от свобода. От престъпната група са извършени: побой на пострадалия П. , побой на лице управляващо джип „Лексус”, побой на пострадалия Л., поръчан и е възложен и побой на св. П.Л., палеж на магазина на П.  и магазина на Б., изпълнени са поръчките за убийствата на Б.Г., П.Л. и Р.Р..

По отношение квалифициращите обстоятелства по ал. 3 на чл. 321 от НК. Относно първия квалифициращ признак визиран в тази разпоредба – групата да е въоръжена. В показанията си св. Г.П. твърди, че в склада в бл. * на Студентски общежития, по нареждане на подс. П.С. се съхранявал сак в който имало автомат „Калашников” със сгъваем приклад, два пълнителя за автомата снарядени с патрони, допълнителни патрони за автомата, рязана ловна пушка, патрони за пистолет, както и взривно устройство. Относно същите факти показания дава и Св. Дж.. Косвено се подкрепят и от показанията на св. К.Б.Н.  – относно твърдението му за сака и че в него имало взривно устройство. Налице е и друга група доказателства от която се установява, че групата образувана и ръководена от подс. П.С. е била въоръжена. И тази група доказателства касае убийствата на Б.Г., П.Л. и Р.Р. с огнестрелно оръжие които доказателства съда е обсъдил по горе, поради което не следва да се обсъждат отново. А след като съда приема, че Г. , Л. и Р. са убити от участници в ОПГ, то и се налага извода, че групата е въоръжена с огнестрелно оръжие. Налице са и доказателства за снабдяване с оръжия – автомати и пистолет/разглобен/ и през 2010г. Ето защо съда приема, че групата образувана и ръководена от подс. П.С. в която е участвал подс. В.К. е била въоръжена.

По отношение квалификацията „ користна цел” по чл. 321 ал. 3 предл. 2 от НК. Користната цел в случая е получаване на имотна облага, във вид на парични средства. В показанията си както Св. Дж., така и св. П., Ц. и Н., твърдят, че подс. П.С. е получавал поръчките за горните престъпления, като му се заплащало за това. Налице са и показания и други доказателства за конкретни суми получавани от подс. П.С. които са обсъдени по горе и не следва да се повтарят отново. Налице са доказателства, че подс. В.К. е получавал пари за изпълнение на поръчките съдържащи се в показанията на св. Б. , която посочва, че след убийството на Р., подс. В.К. и споделил, че тя му е донесла късмет и той е спечелил много пари. От доказателствата по делото се установява, че подс. В.К. няма личен мотив при извършването на което и да е от вторичните престъпления на ОПГ. Няма данни подс. В.К. да е в някаква зависимост или „ обвързан по някакъв начин” с подс. П.С., за да се приема, че би участвал в извършване на деянията без за това да му бъде заплатена определена сума. Поради това съда приема, че подс. В.К. е получавал неустановена сума за осъществените деяния, а така получената облага изпълва състава на користната цел по смисъла на чл. 321 ал. 3 предл. 2 от НК.

По отношение мястото на осъществяване на това престъпление. Престъплението по чл. 321 ал. 3 предл. 1 и 2 във вр.  с ал. 1 предл. 1 и 2 от НК е продължено престъпление. Осъществяването му изисква извършване на поредица от действия и продължителен период от време. По делото безспорно е установено от събраните доказателства, че образуваната и ръководена от подс. П.С. в която участва и подс. В.К. е  осъществявала дейността си на територията на гр. София , Пловдив, Луковит, В. Търново, Шумен, Самоков и в района на хижа “В.” /общ. Самоков/ които доказателства вече са обсъдени..

От субективна страна, подс. В.К. е извършил деянието при форма на вината пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на деянията които е осъществил, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици. Действията му показват той има ясни и категорични представи, че участва в трайно структурирано сдружение, че това сдружение включва и други членове, че съвместната им дейност е насочена към извършване на престъпления по чл. 128, 129, 330 и 116 от НК. Налице е и съзнание у подс. В.К., че тази престъпна структура е въоръжена с огнестрелни оръжия, като освен това той е целял набавяне на материална облага от престъпните посегателства, за чието осъществяване е създадена групата, като тази користна цел е свързана с придобиване на парични средства.

След като съда приема за установено, че по делото макар и да е установено от доказателствата, че подс. В.К. се познава с подс. П.С. много преди началото на 2008г., че още преди това е бил на работа в дружество на подс. П.С., то не са налице доказателства подс. В.К. да е участвал в образувана и ръководена от подс. П.С. ОПГ в периода преди началото на 2008г., поради което и съда оправда подс. В.К. по първоначалното му обвинение по чл. 321 ал. 3 предл. 1 и 2 във вр.  с ал. 2 от НК за това, че е участвал в периода от началото на 2006г. до неустановена дата от началото на 2008г. в ОПГ.

По отношение деянието по чл. 321 от НК на подс. Я.П.

Съда приема, че се установява по безсъмнен начин, въз основа на доказателствата по делото, че подс. Я.Х.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 321, ал. 3 пР.1 и 2 т. 2 във вр. ал. 2 от НК като за периода от неустановена дата от началото на 2009г. до 23.07.2010г. на територията на Република България – гр. София , гр. Пловдив, гр. Велико Търново , гр.Самоков, гр. Шумен, гр. Луковит и в района на хижа “В.” /общ. Самоков/ е участвал в организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение на повече от три лица, ръководено от П.В.С., с участници В.П.К., Г.Т.Г., В.П.Ф., Д.В.Г. /до 02. 09. 2009 г./ и Г.Ц.Н. /до 02. 09. 2009 г./, както и други неустановени по делото лица, съставено с цел да върши съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години – престъпления по чл. 115 и чл. 116 от НК, по чл. 128 и чл. 129 от НК и по чл. 330 от НК - палежи, като групата е въоръжена и е създадена с користна цел.

За да приеме съда, че е извършено този вид престъпно деяние, следва и е необходимо да се обоснове осъществяването на някоя от предвидените в чл. 321 от НК форми на изпълнителното деяние, както и наличието и функционирането на престъпно сдружение, съобразно легалната дефиниция по чл. 93 т. 20 от НК. Правилното квалифициране на деянието на подс. Я.П. по този текст се налага да се направи анализ на особеностите на престъплението по чл. 321 от НК, което съдържа множество специфики в сравнение с другите престъпни състави, визирани в НК. В разпоредбата на чл. 93 т. 20 от НК се съдържа легалната дефиниция на понятието "организирана престъпна група”. Съда вече изложи доводите си относно анализа на дефиницията на понятието "организирана престъпна група” съгласно разпоредбата на чл. 93 т. 20 от НК, поради което не се налага отново да се прави този анализ.

Следва да се обсъдят установените по делото факти по отношение подс. Я.П. във връзка с изпълнителното деяние по чл. 321 ал. 2 от НК, а именно – участие в организирана престъпна група. По делото е установено, че на неустановена дата от началото на 2009г. подс. П.С. е приел поръчката за убийството на Р.Р.. Във връзка с изпълнението на тази поръчка подс. П.С. е уговорил подс. Я.П. да осигури място където да бъдат укрити извършителите на убийството, след неговото извършване. Подс. Я.П. се съгласил. На 05.06.2009г. Ф. и Г. били спрени от органите на МВР и били водени в РУП Шумен за установяване на самоличността им. На 27.06.2009г. за втори път органите на МВР спрели Ф. и Г. в гр.Варна  и било установено, че с тях бил и подс. В.К.. Това притеснило подс. В.К., да не би след убийството на Р., тримата – Ф. , Г.  и К. да бъдат свързани по някакъв начин, поради което и той се уговорил с подс. П.С., Ф. и Г. да бъдат отведени на мястото за укриване, осигурено от подс. Я.П., за няколко дни. На 28.06.2009г. привечер лицата Ф. и Г. били предадени на подс. Я.П.. Тогава подс. Я.П. се обадил на подс. Р.С. и го питал дали имало много туристи на хижа “В.” и след отрицателен отговор, му заявил, че щял да дойде при него. След около 2 часа подс. Я.П. пристигнал на хижа “В.” водейки със себе си лицата Ф. и Г.. Казал на подс. Р.С. , че Ф. и Г. щели да останат на хижата няколко дни, като той щял да заплати за престоя им. Наредил на подс. Р.С. да не допуска Ф. и Г. да говорят по мобилен телефон, както и да ги пази да не говорят с туристи След като подс. П.С. получил информация за предстояща операция на Р., двамата с подс. В.К. решили убийството да се извърши преди операцията. За целта подс. П.С. наредил на подс. Я.П. да организира връщането на Ф. и Г. в гр.Варна , както и да уговори укриването им след убийството, за да не бъдат видени и разпознати и задържани за убийството на Р.. Подс. Я.П. се обадил на подс. Р.С.  и му наредил да свали Ф. и Г. до автобусна спирка до с. Говедарци, от където щял да ги вземе. Казал му и, че след убийството на Р. ще трябва отново да укрива Ф. и Г.. Подс. Р.С.  се съгласил и на 30.06.2009г. свалил с автомобил на автобусна спирка до с. Говедарци Ф. и Г., които били взети от подс. Я.П., за да бъдат върнати в гр.Варна . След като на 03.07.2009г. след убийството на Р., извършителя Ф.  бил видян от много хора, след като и Г. , а и автомобила им също били видени от много хора, подс. В.К. и С. решили Ф. и Г. отново да бъдат укрити на хижа “В.”. Организирали предаването на Ф. и Г. на подс. Я.П., който ги откарал на хижа “В.” и ги предал на подс. Р.С. , като отново му наредил да не им дава да говорят с туристи, както и по телефон. В следващите дни подс. Я.П. няколко пъти посетил хижата, като носел храна на Ф. и Г. и разговарял с тях. След 17.07.2009г. подс. Я.П. отишъл на хижата заедно с подс. В.К. и отвели лицата Ф. и Г.. Месец, месец и половина след убийството на Р.Р., подс. Я.П. дошъл в кафе „К.” и като се срещнал с подс. П.С. му казал „ Тия ги видяха”, като в този момент подс. Я.П. бил видимо притеснен. В края на м. декември 2009 г. се уговорил с подс. П.С. да му бъде предоставен краден бял микробус „Нисан” със сменени регистрационни табели. За целта късно вечерта подс. П.С. наредил на Св. Дж. и Ц. да откарат този микробус и на разклона за гр.Дупница и гр.Самоков, като там го предадат на подс. Я.П.. Същите предали микробуса на подс. Я.П.. По късно през нощта  подс. П.С. се обадил на Св. Ц.  и му наредил със св. М.  да отидат до с. Железница и да запалят същия микробус. Св. Ц.  и М. изпълнили разпореждането на подс. П.С., придвижили се до с. Железница и видели, че въпросния микробус вече бил запален и горял. Върнали се обратно в гр. София .

Предвид горното съда приема, че обсъдени тези факти в съвкупност с другите – касаещи дейността на ОПГ, дава основание на съда да приеме извода, че подс. Я.П. е участвал в организираната престъпна група, създадена и ръководена от подс. П.С., като дейността му в тази група е продължила от неустановена дата от началото на 2009г. до задържането му на 23.07.2010г.

Налице са и по отношение този подсъдим елементите на ОПГ визирани в чл. 93 т. 20 от НК. Относно първия признак, а именно участниците в групата да не са по малко от трима. При създаване на престъпното сдружение от подс. П.С. на неустановена дата през 2007г. в същата са привлечени Д.Г.  и още три неустановени по делото лица, за нанасяне побой на св. П.. В последствие в групата се включват лицето Г.Н. , лицата В.Ф. и Г.Г. и подс. В.К.. Съда приема, че са налице достатъчно доказателства по делото за този извод, които обсъди по горе и не се налага да ги повтаря отново.

По отношение признака „трайност” на престъпното сдружение, визиран в разпоредбата на чл. 93 т. 20 от НК. Налице е голям период от време – от неустановена дата през 2007г. до 23.07.2010г. през който подс. П.С. е приемал поръчки за нанасяне на побои, палежи и убийства срещу заплащане, възлагал е изпълнението на тези поръчки на членове на групата, както лично, така и чрез Св. Дж., тези поръчки са били изпълнявани от членове на групата, като са получавали и съответно заплащане от подс. П.С. лично или чрез Св. Дж.. Установява се от доказателствата по делото, че подс. Я.П. е осъществявал лични контакти с подс. П.С., както и телефонни разговори. По поръчка на подс. П.С. на подс. Я.П. е предаден микробус „Нисан” през м. декември 2009г., а малко след като подс. Я.П. е взел така предадения му автомобил, подс. П.С. е наредил на Св. Ц.  и М. да отидат и да запалят същия микробус. По време на престоя на Ф. и Г. на хижа “В.” подс. Я.П. е ходил да им носи храна, а след това заедно с подс. В.К. ги е отвел от хижата. От горните доказателства съда стига до извода, че е налице трайна и устойчива фактическа връзка между участниците в групата, и по конкретно и за подс. Я.П., като основание да се приеме, наличието на „трайност” на това сдружение.

По отношение признака „структурираност” на престъпната група по смисъла на чл. 93 т. 20 от НК. Налице е този признак според съда. Подс. П.С. приема поръчките за побои, палежи и убийства. Една част от тях – палежите и побоите възлага и те са изпълнени от една част от членовете на групата. Но е налице и друга част от групата която се занимава с изпълнението на поръчките за убийства и на нея подс. П.С. възлага изпълнението именно на тези поръчки. На подс. Я.П. е възложено и той е осъществил действия по осигуряване на место където да бъдат изолирани Ф. и Г. преди и след убийството на Р., както и последващото им отвеждане от хижата.

По отношение признака – групата да е създадена с цел да върши престъпления за които са предвидени наказания повече от три години лишаване от свобода. От престъпната група са извършени: побой на пострадалия П. , побой на лице управляващо джип „Лексус”, побой на пострадалия Л., поръчан и е възложен и побой на св. П.Л., палеж на магазина на П.  и магазина на Б., изпълнени са поръчките за убийствата на Б.Г., П.Л. и Р.Р..

От субективна страна, подс. Я.П. е извършил деянието при форма на вината пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на деянията които е осъществил, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици. Действията му показват, че той има ясни и категорични представи, че участва в трайно структурирано сдружение, че това сдружение включва и други членове, че съвместната им дейност е насочена към извършване на престъпления по чл. 116 от НК. Налице е и съзнание у подс. Я.П., че тази престъпна структура е въоръжена с огнестрелни оръжия, като освен това той е целял набавяне на материална облага от престъпните посегателства, за чието осъществяване е създадена групата, като тази користна цел е свързана с придобиване на парични средства.

По отношение квалифициращите признаци по чл. 321 ал. 3 предл. 1 и 2 от НК. Относно първия квалифициращ признак визиран в тази разпоредба – групата да е въоръжена. В показанията си св. Г.П. твърди, че в склада в бл. * на Студентски общежития, по нареждане на подс. П.С. се съхранявал сак в който имало автомат „Калашников” със сгъваем приклад, два пълнителя за автомата снарядени с патрони, допълнителни патрони за автомата, рязана ловна пушка, патрони за пистолет, както и взривно устройство. Относно същите факти показания дава и Св. Дж.. Косвено се подкрепят и от показанията на св. К.Б.Н.  – относно твърдението му за сака и че в него имало взривно устройство. Налице е и друга група доказателства от която се установява, че групата образувана и ръководена от подс. П.С. е била въоръжена. И тази група доказателства касае убийствата на Б.Г., П.Л. и Р.Р., както и снабдяване с оръжия – автомати и пистолет/разглобен/ и през 2010г. и предаването им на подс. В.К.. Ето защо съда приема, че групата образувана и ръководена от подс. П.С. е била въоръжена.

По отношение квалификацията „ користна цел” по чл. 321 ал. 3 предл. 2 от НК. Користната цел в случая е получаване на имотна облага, във вид на парични средства. В показанията си както Св. Дж., така и св. П., Ц. и Н., твърдят, че подс. П.С. е получавал поръчките за горните престъпления, като му се заплащало за това. Налице са и показания за конкретни суми получавани от подс. П.С., както и че е заплащал на конкретните изпълнители на поръчките определени суми пари. От доказателствата по делото не се установява подс. Я.П. да има личен мотив, както и същия да е в положение на зависимост или обвързаност от подс. П.С., поради което съда намира, че за осъществяване на дейността си като участник в ОПГ, подс. Я.П. е получавал и съответно заплащане. Ето защо и тук съда приема, че е налице користна цел.

По отношение мястото на осъществяване на това престъпление. Престъплението по чл. 321 ал. 3 предл. 1 и 2 във вр.  с ал. 1 предл. 1 и 2 от НК е продължено престъпление. Осъществяването му изисква извършване на поредица от действия и продължителен период от време. По делото безспорно е установено от събраните доказателства, че организиранта престъпна група е осъществила дейността си на територията на гр. София , Пловдив, Луковит, В. Търново, Шумен, Самоков и в района на хижа “В.” /общ. Самоков/.

По отношение времевия период на участие на подс. Я.П. в ОПГ. От  показанията на Св. Дж. се установява, че месец, месец и половина след убийството на Р.Р., бил в кафе „К.”, когато при подс. П.С. дошъл подс. Я.П. и му казал „ Тия ги видяха”, като в този момент подс. Я.П. бил видимо притеснен. Също и че познанството на подс. П.С. и П. е свързано с познанството им с Б.М. . Твърди също, че хората от близкото обкръжение на подс. П.С. са подс. В.К., подс. Я.П., лицата Г.Н. , Д.Г. . От данните съдържащи се в Протокол за ВДС рег. №**** е налице твърдение, че през лятото на 2009г. след убийството на Р.Св. Дж. е носил на два пъти мобилни телефони със СИМ карти на подс. Я.П., по нареждане на подс. П.С., както и за срещата им в кафе „ К.” при която притеснен подс. Я.П. е казал на подс. П.С. „...тия ги видяха”. За последното се съдържат твърдения на Св. Дж. и в Протокол за ВДС рег. №****.   От показанията на св. Л.Ц.  също се установява, че подс. П.С. и П. са се срещали многократно предимно в кафе „К.”, но и в курортен комплекс “Боровец”, в ресторанта на подс. Я.П. “ Ч. т. ”, като тук сочи, че този ресторант е на самата писта, срещу хотел “Рила”. Относно познанството на двамата подсъдими са налице и показанията на св. В.В. , В.М.. Налице са и обяснения на подс. П.С. и П., че се познават, но те твърдят, че са се запознали през м. декември 2009г., като съда вече е изложил доводи защо не кредитира обясненията на подс.  С. и П. в тези им части. Налице са и показанията на св. Б. Й., който твърди за осъществени срещи между подс. Я.П. и С. през м. септември 2009г. Налице са и твърдения в показанията на св. К.Й., че подс. Я.П. и С. се познавали, както и за взаимоотношенията им. Налице са и данни, че двамата са се познавали още през 2006г., тъй като съпругите им са имали общ бизнес. Съдържат се доказателства за осъществени разговори между подс. П.С. и П. по мобилен телефон – разпечатките на разговорите на телефон № 0878568686 от които се установява, че е налице комуникация с телефона подс. Я.П. 0886739020, още през м. юни 2009г.така и през м. юли, август, октомври и ноември 2009г. При тези доказателства се налага извода, че макар и подс. Я.П. да се е познавал с подс. П.С. на по ранен етап – още от преди 2009г. От това не следва извода, че още от неустановена дата от началото на 2006г. подс. П.С. е привлякъл подс. Я.П. и последния се е включил в образуваната от С. ОПГ. Още повече, че съда вече прие, че подс. П.С. през 2006 г. не е образувал и ръководил ОПГ. Според съда, при наличието на телефонни разговори, колкото и кратки да са те /те все пак са индиция за контакти между двамата/ през м. юни 2009г., при отвеждането от подс. Я.П. на Ф. и Г. на хижа “В.” в края на м. юни 2009г. след като те заедно с подс. В.К. са спрени от полицията в гр.Варна  и нареждането да не контактуват с хора и да не им дава да говорят по мобилен телефон, при последвалото вземане на Ф. и Г. от подс. Я.П. от хижата на 30.06.2009г. и появяването им в гр.Варна , при обратното връщане на Ф. и Г. на хижата – пак от подс. Я.П., при вземането на тези лица от хижата от подс. Я.П. и К. след 17.07.2009г., при носене на два пъти на мобилен телефон на подс. Я.П. по нареждане на подс. П.С. през лятото на 2009г. след убийството на Р.и на края – при изразеното притеснение на подс. Я.П. пред подс. П.С., че „ тия ги видяха”, следва извода, че през 2009г., макар и на неустановена дата, подс. П.С. е привлякъл подс. Я.П.  в образуваната и ръководена от него ОПГ във връзка с изпълнението на поетата поръчка за убийството на Р., като подс. Я.П. се е съгласил и е осъществил действията които подс. П.С. му е наредил. Поради това съда приема, че подс. Я.П. се е включил в групата на подс. П.С. от неустановена дата от началото на 2009г. Налице са доказателства и за други действия на подс. Я.П. във връзка с участието му в ОПГ и това касае въпросния микробус за който се е уговорил с подс. П.С. да му бъде закаран в края на 2009г., като за този микробус, няколко часа след като е предаден на подс. Я.П., подс. П.С. е дал нареждане да бъде запален. Поради това съда приема, че участието на подс. Я.П. в ОПГ е продължило до задържането му на 23.07.2010г. Съда приема, че не са налице доказателства по делото, подс. Я.П. въпреки познанството си с подс. П.С. в по ранен период от време, той да е осъществявал част от действията на ОПГ, възложени му от подс. П.С. преди началото на 2009г. Поради това оправда подс. Я.П. по първоначалното му обвинение да е участвал в ОПГ в периода от началото на 2006 г. до неустановена дата от началото на 2009г.

За деянието по чл. 116 от НК с пострадал Б.Г.

Относно подс. П.С.

Съда приема, че се установява по безсъмнен начин, въз основа на доказателствата по делото, че подс. П.В.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 116 ал. 1 т. 9 и т. 10 във вр.  с чл. 115 и чл. 20 ал. 3 и 4 от НК като през периода от неустановена дата в началото на месец февруари 2008 г. до 06. 04. 2008 г. в гр. София , в съучастие като подбудител и помагач с В.П.К. като помагач и неизвестен извършител, умишлено склонил /чрез даване на наставления и разпореждания да се организира убийството на Б.Г.Д./ В.П.К. умишлено да улесни неизвестния извършител умишлено да умъртви Б.Г.Д., и умишлено е улеснил извършването на престъплението /набавил средства, дал съвети и разяснения и по друг начин - организирал следенето на пострадалия, набавил и укривал автомобилите, с които да бъде проследен пострадалия/, като убийството е извършено на 06. 04. 2008 г. от неизвестен извършител в гр. София  и деянието е извършено предумишлено и от лице, което действа в изпълнение на решение на организирана престъпна група с ръководител П.В.С. и участници В.П.К., Я.Х.П., Г.Т.Г., В.П.Ф., Д.В.Г. и Г.Ц.Н., както и други неустановени до момента лица.

         От обективна страна:

           В началото на м. февруари 2008г. подс. П.С. е приел поръчка за убийството на Б.Г.. Склонил подс. В.К. да се включи в изпълнението на поръчката, да окаже помощ на извършителя като му предаде патроните за пистолета с който ще се извърши убийството, заведе го до мястото на убийството и след извършване на убийството да го изведе от мястото на престъплението. След като подс. В.К. се съгласил, подс. П.С. обещал да му окаже съдействие като даде информация за точния адрес на който живее Г. , както и да предостави автомобил за изпълнение на поръчката и патрони за оръжието с което ще бъде извършено убийството. В изпълнение на уговорката им, подс. П.С. възложил на Св. Дж. заедно със св. П. да установят домашния адрес на Г. , като му посочил офиса в който работи и автомобила с който се придвижва „Фолксваген Туарег” с рег. № ***. От Св. Дж., П. и П. било осъществено проследяване на Б.Г., установен е адреса на който живее и е съобщен на подс. П.С.. В показанията си при разпит на д.п. от 04.01.2011 г. пред орган на д.п. и на разпит пред съдия на 05.01.2011 г. Св. Дж. твърди, че подс. П.С. в началото на 2008г. му е възложил да установи адреса на който живее  лице приближено на св. К. , като предоставил данни за мястото където работи и автомобила който управлява това лице – пострадалия Г.. Като причина за установяването на адреса на Г. , подс. П.С. посочил на св. Дж., че това лице пренася със себе си големи суми пари, но него парите не го интересували, а само къде живее лицето, тъй като щяло да даде „фира”. Дава показания и как е осъществено проследяването и кои лица са участвали – св. П. и П. и с какви автомобили са били. Показания по отношение факта на нареденото установяване на адреса на пострадалия Г. от подс. П.С. дават и св. Г.П. и св. С.П. . Косвено тези действия по проследяването на пострадалия Г. се установява и от показанията на св. К.Н.  и данните съдържащи се в Протокол за ВДС рег. №***, Протокол за ВДС рег. №*** и  Протокол за ВДС рег. №***.  По нататък в показанията си Св. Дж. твърди, че след установяване на адреса на  Г. , подс. П.С. му възложил да намери краден автомобил, който да откара в склада край гр.Нови хан, като му дал и пари за това и Св. Дж. закупил краден л.а. „Фолксваген Голф3” тъмносин на цвят и го откарал в склада. По късно подс. П.С. му наредил на този автомобил да се поставят номера /регистрационни табели/ - двойници. Св. Дж. изпълнил това нареждане заедно със св. Л.Ц. . В показанията си Св. Ц.  потвърждава показанията на Св. Дж. за смяната на регистрационните табели с „двойници”. За престоя на автомобила в склада край гр.Нови хан и пребиваването на Св. Дж. и Ц. в склада по смяната на номерата, показания дава и св. Б. М. . Пак Св. Дж. твърди, че преди 06.04.2008г. подс. П.С. му наредил да откара л.а. Голф3 от склада край Нови хан и да го остави на посочено място в ж.к. „Младост” 4 на гр. София , а  ключовете и документите на автомобила да остави в кафе „ К.”. , което и изпълнил. Твърди още, че на 06.04.2008г. подс. П.С. му наредил да отиде в склада за минерална вода в бл. * и от сак съхраняван в този склад да вземе кутийка с патрони за пистолет. След като изпълнил това нареждане, Св. Дж. предал кутийката с патроните на подс. П.С., който от своя страна ги дал на подс. В.К. и последния напуснал кафе „К.”. По тези факти показания дава и св. Г.П., а по отношение сака в който били патроните, косвени доказателства се съдържат и в показанията на св. К.Н. , който твърди, че е виждал този сак и в него имало взривно вещество, като в негова подкрепа са показанията на Св. Дж. и П., че в сака освен оръжие и боеприпаси имало и взривно вещество. Св. Дж. твърди също така, че по късно същия ден е откарал подс. П.С. на рожден ден на детето на св. А., където стояли до 18ч. след което си тръгнали и подсъдимия се върнал в „К.”. А св. П. дава показания, че след 19ч. подс. В.К. се е върнал в „К.”, като бил притеснен и двамата с подс. П.С. водили разговор. На тези показания относно срещата през деня в „К.” между подс. П.С. и К., нареждането да се вземат патроните и предаването им на подс. В.К., ходенето на рожден ден и тръгването от него и връщането обратно в „К.”, подс. П.С. противопоставя своите обяснения, в които твърди, че на този ден не е ходил в кафе „К.”, нито през деня, нито вечерта, че още в обедните часове е отишъл на въпросния рожден ден и си е тръгнал от там в 20 ч. В своя подкрепа ангажира и показанията на св. А.. Съда вече изложи доводите си защо не приема тези обяснения на подс. П.С. в частите им относно това, че на 06.04.08г. през деня не е ходил в „К.”, отишъл на рождения ден в обедните часове и си тръгнал от там в 20ч., както и показанията на св. А. относно твърдения от него час когато подс. П.С. е дошъл на това празненство, както и часа когато си е тръгнал. При така приетите факти, установени от доказателствата по делото, съда приема, че няма чисто житейска логика, ако подс. П.С. не е приел поръчката за убийството на Б.Г., той да възлага на Св. Дж. и П. да проследяват Г.  и установяват адреса на който живее, да възлага на Св. Дж. да намери краден лек автомобил, който да се съхранява в склада край гр.Нови хан, да нарежда да се поставят номера двойници /т.е. номера с каквито се движи друг автомобил/, да се оставя този автомобил в ж.к. „Младост 4” в гр. София , да предава на подс. В.К. кутийка с патрони за пистолет и то в деня на убийството на Б.Г.. Няма и не би могло да има разумна причина за това. В показанията си Св. Дж. твърди също така, че по медиите разбрал за убийството на Б.Г. – човека когото са следили по нареждане на подс. П.С.. Също по медиите видял, че в деня на убийството бил намерен запален лек автомобил „ Фолксваген Голф” тъмен на цвят, който бил същия който той закупил, откарал в склада край гр.Нови хан, на който сменил заедно със Св. Ц.  номерата и който автомобил дни преди убийството на Г.  пак по нареждане на подс. П.С. взел от склада и го оставил на посочено място в ж.к. „Младост” 4 в гр. София . Разбрал, че това бил същия автомобил по показания по телевизията регистрационен номер, който бил същия номер, който той и Св. Ц.  поставили в склада край гр.Нови хан, на закупения от него автомобил. Св. Ц.  също твърди в показанията си, че след като със Св. Дж. сменили регистрационните табели на автомобила в склада край гр.Нови хан, той е видял по улиците на гр. София  да се движи лек автомобил от същата марка, модел и цвят, със същите номера, както и видял по вестниците снимка същия автомобил, но запален. Налага се извода, че автомобила закупен от Св. Дж. е използван за убийството на пострадалия Г.. В подкрепа на този извод са и показанията на св. П. който твърди, че докато изчаквали св. Е.Д.  пред блока в който живеел нейния баща / същия блок и същия вход в който живеел и пострадалия Г./, пред техния автомобил спрял тъмен на цвят „Фолксваген Голф”3, който останал на аварийни светлини. Подкрепя се и от данните съдържащи се в материалите по д.п. № 1003/2008г. по описа на 09 РУП СДП София от които се установява, че намерения запален до 137 СОУ „Ангел Кънчев” в ж.к. „Младост” 1 на гр. София  лек автомобил „Фолксваген Голф” 3 е имал поставена регистрационна табела с № ***, а номера на рамата бил ***, както и че същия е бил запален на 06.04.2008г. около 18. 30ч. От материалите по д.п. № 416/2007г. на РУП Самоков се установява, че лек автомобил „Фолксваген Голф”3 тъмносин на цвят и със същия номер на рамата е бил обявен за издирване като противозаконно отнет през 2007г. Няма житейска логика и здрав разум въпросния лек автомобил да бъде запален в съседен  район на ж.к. „Младост” 10 /видно от ноторно известната карта на районирането на гр. София  е, че ж.к.”Младост” 1 където е намерен запаления автомобил, се намира в близост до ж.к. „Младост”10 където живее пострадалия Г./, по друга причина, освен ако не е използван за убийството на Б.Г.. С оглед на изложеното съда въз основа на тези факти и след тяхното обсъждане, прави единствено възможния извод, че в началото на м. февруари 2008г. подс. П.С. е приел поръчката за убийството на пострадалия Г.. Склонил по същото време подс. В.К. да участва в изпълнението на тази поръчка, като предаде патроните на извършителя, заведе извършителя до мястото на престъплението и му осигури изтегляне от мястото на убийството. Обещал помощ – да установи адреса на който живее Г. , да осигури автомобил за изтегляне от местопроизшествието, както и да набави и му предаде патрони за оръжието с което ще бъде извършено убийството. След като установил адреса на Г.  и осигурил необходимия автомобил, предоставил автомобила на подс. В.К., а на 06.04.2008г. предоставил и патроните. Същия ден подс. В.К. предал патроните на неизвестния извършител, малко след 18ч. подс. В.К. спрял с управлявания л.а. Фолксваген Голф3” тъмносин на цвят в който бил и неизвестния извършител пред входа на пострадалия Г. и след като неизвестния извършител умъртвил пострадалия с пистолет, го извел от мястото на убийството. В района на 137 СОУ „ Ангел Кънчев” в ж.к. Младост 1 в гр. София  запалил автомобила и го изоставил, като след 19ч. се върнал в „К.” и се срещнал с подс. П.С.. Т. е. подс. П.С. през периода от неустановена дата в началото на  м. февруари 2008г. до 06.04.2008г. в гр. София  в съучастие като подбудител и помагач с подс. В.К. в качеството му на помагач и неизвестен извършител, склонил подс. В.К. от своя страна да окаже помощ на неизвестния извършител, който умишлено да убие Б.Г., като убийството е извършено на 06.04.2008г. В случая се касае за умишлено престъпление, тъй като съучастието, за да е налице, трябва да има общност на умисъла на съучастниците за постигане на престъпния резултат, а такъв от горните факти е налице. Подс. П.С. е склонил подс. В.К. да участва в извършване на убийството на Б.Г. и последния се е съгласил и е участвал, следователно налице е подбуждане по смисъла на чл. 20 ал. 3 от НК. В същото време подс. П.С. е улеснил подс. В.К., като набавил средства – патроните за оръжието с което ще се извърши убийството, автомобил който да се използва за оказване помощ на неизвестния извършител, дал разяснения на подс. В.К. да отведе до мястото на престъплението неизвестния извършител и след деянието да го изведе от това място с осигурения за целта автомобил.  Т. е. налице е помагаческа дейност по смисъла на чл. 20 ал. 4 от НК, която също е умишлена дейност.

И още един детайл в подкрепа на извода, че подс. П.С. е приел поръчката за убийството на Б.Г.. В показанията си Св. Дж. твърди, че когато подс. П.С. му наредил проследяването на Г.  му казал, че него парите не го интересуват, а го интересува къде живее това лице, тъй като щяло да даде „фира”. Така употребеният израз „Лицето щяло да даде фира”, разгледан изолирано може да означава много неща и не непременно убийство на Г. . Разгледан обаче в контекста на действията на подс. П.С.  извършени преди убийството на Г. , употребеният израз не може да означава друго, освен целено убийство на пострадалия. В тази връзка съда следва да прецени и показанията на Св. Дж. в другите им части в които сочи, че подс. П.С. му е възложил установяване адреса на Г. , като му казал, че носел много пари, но парите не го интересували. Наредил му в проследяването да се включи и св. П.. Двамата изпълнили нареждането като опитали да проследят Г. , но не успели, поради което Св. Дж. включил и св. П.. В показанията си св. П. и П. потвърждават показанията на Св. Дж. относно извършеното проследяване на Г. . След проследяването на Г.  подс. П.С. наредил на Св. Дж. да намери краден автомобил, дал му пари и след като Св. Дж. намерил такъв, по нареждане на подс. П.С. го откарал в базата край гр.Нови хан, където пак по нареждане на подс. П.С. заедно със Св. Ц.  сменили регистрационните табели на този автомобил с други табели „ двойници”. Това се подкрепя и от показанията на Св. Ц. , а и от материалите по д.п. № 416/07г. на РУП Самоков и д.п. № 1003/08г. на ІХ РУП София. Няколко дни преди убийството подс. П.С. наредил на Св. Дж. да вземе автомобила от склада край Нови хан и да го остави на посочено от подс. П.С. място. На 06.04.2008г. подс. П.С. наредил на Св. Дж. да отиде в склада в бл. * и от сака да вземе кутийка с патрони за пистолет, които след като Дж. му предал, той от своя страна предал на подс. В.К., който вземайки ги, напуснал заведението „К.”. Преди 18.30ч. същия ден пред входа на блока в който живеел Г.  спрял тъмен на цвят „Фолксваген Голф”3, останал на аварийни светлини, като след убийството на Г. , този автомобил потеглил и напуснал място, като около 18. 30ч. бил запален до 137 СОУ „Ангел Кънчев” в ж. к. „Младост” 1. След 19 ч. подс. В.К. притеснен се върнал в кафе „К.” където бил подс. П.С. и двамата провели разговор. Поради това съда приема, че така употребения извод, в контекста на действията на подс. П.С. и при съпоставката им с останалите доказателства по делото, не може да означава друго, освен физическото елиминиране на пострадалия Г..

От субективна страна. Налице е в съзнанието на подс. П.С. представа за обществено опасния характер на деянието, за обществено опасните последици на същото, както и искане тези обществено опасни последици да настъпят. За субективната страна на деянието следва да се съди по действията на подсъдимия. Подс. П.С. е възложил проследяването и установяване адреса на пострадалия Г., закупуването на краден лек автомобил и смяната на номерата му, оставянето на този автомобил на определено място, нареждането да се донесат патроните и предаването им на подс. В.К., както и срещата с него след 19ч. в кафе „К.”. От тези действия следва извода, че подс. П.С. е съзнавал, че ще склони подс. В.К. да се включи в изпълнение на поръчката за убийството на Б.Г., че ще подпомогне същия като установи адреса на който живее, ще му осигури автомобил и патрони за изпълнение на тази поръчка, както и че подс. В.К. от своя страна ще улесни неизвестния извършител, като му осигури средства – патрони и автомобил, ще го заведе до мястото на убийството и ще му окаже помощ след деянието – ще го изведе от мястото на извършване на убийството.

 Предвид горното съда приема, че това деяние е извършено в съучастие на подс. П.С. и К. и неизвестни извършител. Подс. П.С. е осъществил подбуждане на подс. В.К., като го е склонил да участва като помагач на неизвестния извършител и по конкретно да му предаде патроните за пистолета с който ще се извърши убийството, да го заведе с автомобил до мястото на престъплението и да го изведе от мястото на престъплението с автомобил. Т. е. действал е като подбудител на подс. В.К.. Същевременно деятелността на подс. П.С. следва да се квалифицира и като помагаческа. Същия е обещал помощ на подс. В.К. като установи адреса на който живее Б.Г., , осигури автомобили за проследяването на Г.  и за завеждането и извеждането на конкретния извършител от мястото на убийството, съобщил му установения адрес и е осигурил и предоставил такива автомобили. Следователно подс. П.С. е действал и като помагач на подс. В.К.. Следва да се отбележи, че доктрината и практиката допускат едно лице да действа при осъществяване на деяние в две качества – като подбудител и помагач. Допуска и подбудителя да подбужда помагача, а също и помагач да подпомага помагач. Следва само да е налице общност на умисъла у двамата. За подбудителя – следва да съзнава, че подбужда помагача, да осъществи действия с които да подпомогне физическия извършител на конкретното убийство, а помагача да приеме, съгласи се и подпомогне физическия извършител при осъществяване на това именно убийство. Същото касае и осъществената от подс. П.С. дейност като помагач. След като е възложил на подс. В.К. да окаже помощ на физическия извършител на убийството и К. се е съгласил, обещал е и да подпомогне същия като му предостави информация за точното местоживеене на Г. , като му даде патрони за извършване на убийството, както и да му предостави автомобил за извеждане на извършителя от мястото на убийството. Подс. В.К. от своя страна след като е получил от подс. П.С. адреса на Г. , патроните и автомобила, е предал патроните на физическия извършител, отишъл е пред дома на Г.  с предоставения му автомобил, като е закарал до там с този автомобил неизвестния извършител и след убийството го е извел от мястото. Т. е. налице е общност на умисъла на подс. П.С., че ще подпомогне, а и подпомага подс. В.К., а той от своя страна използвайки оказаната му от подс. П.С. помощ, е оказал помощ на физическия извършител. И двамата са целели да се спомогне физическия извършител да осъществи деянието.

  По отношение квалифициращите признаци на деянието:

         По чл. 116 ал. 1 т. 9 от НК – решението за извършване на убийството е взето от подс. П.С. на неустановена дата в началото на м. февруари 2008г., т. е.        в спокойна обстановка, осъществено е намиране на съучастник и склоняването му да участва в убийството подпомагайки извършителя, проследяване на жертвата, набавяне на патрони и автомобили за проследяването и убийството – дълъг период от време преди осъществяването му. А всеки дееспособен човек, съзнаващ противоправността на деянието което е решил да осъществи и обществено опасните последици на същото, неминуемо обсъжда в тази спокойна обстановка мотивите си за и против извършване на това деяние. Ето защо съда приема, че деянието е извършено предумишлено.

По чл. 116 ал. 1 т. 10 от НК - След като деянието е извършено от две лица участващи в организирана престъпна група, а подс. П.С. е ръководител на групата, подс. В.К. участва в нея, в нея участва и неизвестния извършител и същата е създадена за осъществяване на убийства, то съда приема, че деянието е осъществено от лице което действа в изпълнение на решение на ОПГ. Тук следва само да се отбележи, че както правната доктрина, така и съдебната практика приемат, че за съществуването на ОПГ не е необходимо всички участници в нея да се познават, както и да участват заедно в извършването на всяко от деянията за които е създадена тази група.

От събраните по делото доказателства не се установи подс. П.С. да е получил пари за приетата поръчка за убийството на Б.Г.. Съда прецени доказателствата за цялостната дейност на подс. П.С. свързана с ОПГ, доказателствата за получени от него парични суми за убийствата на Л. и Р., за насените побои и причинени палежи. Липсват доказателства по делото от които съда да приеме получил ли е подс. П.С. парична сума или друга облага за убийството на Б.Г. и какъв е нейния размер. Предвид горното съда не може да приеме за безспорно установено, че за това престъпление подс. П.С. е получил, макар и неустановена по делото сума пари. Поради това съда оправда подс. П.С. по обвинението по чл. 116 ал. 1 т. 7 от НК - деянието да е извършено с користна цел.

Установено е по делото, че убийството на Б.Г. е извършено с огнестрелно оръжие – пистолет. Но следва да се има предвид константната практика на съдилищата, че престъплението се извършва със средства опасни за живота на мнозина, когато при употребата им, по своето естество те развиват голяма енергия и сила и имат широк обсег на действие, с което се създава опасност за живота на повече от едно лице, поради което пистолетът с който е стреляно, не е средство опасно за живота на мнозина. Поради това съда приема, че в конкретния случай пистолета  не е средство опасно за живота на мнозина. Убийството на Г.  е осъществено във входа на блока в който живее. По време на произвеждане на изстрелите във входа не е имало други хора. Разположението на двамата – жертва и убиец е такова, че при произвеждане на изстрелите не се създава опасност за хора намиращи в другите части на този жилищен блок или извън него. Поради това съда оправда подс. П.С. по обвинението по чл. 116 ал. 1 т. 6 от НК.

По делото не са събрани и доказателства за това, че подс. В.К. е извършител на деянието. Доводите си в тази насока съда изложи по горе. Поради това приема, че не е доказано подс. П.С. да е извършил деянието в съучастие като подбудител и помагач с подс. В.К. – последния като извършител, поради което подс. П.С. беше оправдан по това обвинение.

 Относно Подс. В.К.

Съда приема, че се установява по безсъмнен начин, въз основа на доказателствата по делото, че подс. В.П.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 116 ал. 1 т. 9 и т. 10 във вр.  с чл. 115 и чл. 20 ал. 3 и 4 от НК като на 06 .04. 2008 г. в гр. София , в съучастие като помагач с П.В.С. като подбудител и помагач и неизвестен извършител умишлено е улеснил / като набавил средства и обещал да даде помощ след деянието / неизвестния извършител умишлено да умъртви Б.Г.Д., като деянието е извършено предумишлено и от лице, което действа в изпълнение на решение на организирана престъпна група с ръководител П.В.С. и участници В.П.К., Я.Х.П., Г.Т.Г., В.П.Ф., Д.В.Г. и Г.Ц.Н., както и други неустановени до момента лица.

         От обективна страна. Подс. В.К. и подс. П.С. са поддържали близки отношения – често са се срещали, включително и в кафе „К.”. Факт който не се отрича и от подс. П.С.. Потвърждава се и от показанията на Св. Дж., П. и Ц.. В началото на м. февруари 2008г. подс. П.С. склонил подс. В.К. да участва в убийството на Б.Г. и помогне на извършителя на убийството, при извършването, като му предаде патрони за пистолет, закара с автомобил до мястото на престъплението и го отведе от мястото на престъплението със същия автомобил, който подс. П.С. обещал да предостави на подс. В.К.. На 06.04.2008г. в обедните часове подс. В.К. и С. са се срещнали в кафе „К.”, като преди това подс. П.С. е наредил на Св. Дж. да вземе от сака, който се съхранявал в склада за минерална вода в бл. *, кутийка с патрони за пистолет. След като Св. Дж. изпълнил това нареждане, той предал на подс. П.С. кутийката с патроните, а той от своя страна я предал на подс. В.К. и последния напуснал кафе „ К.”. Това се установява от показанията на Св. Дж. и П.. След това подс. В.К. се срещнал с физическия извършител на убийството и му предал патроните, дадени му от подс. П.С.. Преди 18.30ч. подс. В.К. закарал неизвестния извършител  с предадения му от подс. П.С. лек автомобил „Фолксваген Голф”3 пред входа на блока в който живеел Г.  и след убийството на последния от физическия извършител, го извел от мястото на убийството. В близост до 137 СОУ „Ангел Кънчев” в ж.к. „Люлин”1 подс. В.К. запалил автомобила. През това време подс. П.С. наредил на Св. Дж. да го откара на рожден ден на детето на св. А., като двамата си тръгнали от това мероприятие след 18 ч. и подс. П.С. се върнал в кафе „ К.”. След 19 ч. подс. В.К. се върнал в кафе „К.” като бил притеснен. Срещнал се с подс. П.С. и двамата провели разговор. Тези обстоятелства съда приема за установени от показанията на Св. Дж. и П.. Това са установените по делото факти за срещите  на двамата подсъдими на 06.04.2008г. Според съда тези факти следва да се съпоставят и обсъдят и с няколко други групи факти, приети за установени по делото. На първо място това е групата други факти установени по делото и касаещи убийството на Б.Г.. В тази връзка установено по делото е, че в началото на м. февруари 2008г. подс. П.С. е наредил на Св. Дж. заедно със св. П. да проследят пострадалия Г. и установят къде точно живее, като е предоставил информация за мястото където работи, както и автомобила който управлява – установява се от показанията на Св. Дж., П., П. и Н.. След като е установено местоживеенето на Г. , подс. П.С.  наредил на Св. Дж. да осигури краден лек автомобил, като му е дал и пари за това, а след като Св. Дж. е осигурил такъв автомобил, подс. П.С. му наредил да го откара в склад край гр.Нови хан, който по това време е ползван от подс. П.С. за складиране на минерална вода и диспенсъри. Св. Дж. изпълнил нареждането на подс. П.С., който след това му наредил да бъдат сменени регистрационните табели на този автомобил с номера „двойници”, „дубликати”. Св. Дж. заедно със Св. Ц.  сменили регистрационните табели на автомобила като поставили такива с № *** – показанията на Св. Дж. и Ц.. Няколко дни преди убийството на Б.Г. подс. П.С. наредил на Св. Дж. да вземе въпросния автомобил и да го остави на посочено място в ж.к. „Младост” 4 на гр. София . Св. Дж. изпълнил това нареждане, като оставил ключовете и документите на автомобила в кафе „ К.”. Същия ден – 06.04.2008г.  около 18. 30ч. в близост до 137 СОУ „Ангел Кънчев” в ж.к. „Младост” 1 на гр. София  около 18.30ч. бил опожарен лек автомобил Фолксваген Голф – тъмносин на цвят, на който била монтирана регистрационна табела с № ***. Същия автомобил бил с № на рамата ***. На 11.10.2007г. в гр.Самоков бил противозаконно отнет лек автомобил Фолксваген Голф тъмносин на цвят с рег. №  ***с рама № ***.

         Втората група факти са тези свързани с убийството на  П.Л.. На неустановена дата през м. август 2008г. подс. П.С. е получил от подс. Г.В. поръчката за убийството на П.Л., като било уговорено извършването на същото да се осъществи на по късен етап, за да не падне подозрението върху подс. Г.В.. През м. февруари подс. Г.В. уговорил с подс. П.С. убийството да се извърши преди 03.04.2009г. Подс. В.К. склонил В.Ф. да се включи в изпълнение на поръчката, двамата установили навиците на  Л. . На 24.03.09г. двамата отново били в гр.В. Търново  и на 25.03.09г. В.Ф. извършил убийството на Л. .

         Трета група факти са свързани с убийството на Р.Р.. След като подс. Г.В. възложил убийството на пострадалия Р. на подс. П.С., той склонил подс. В.К., като му възложил организацията и извършване на убийството на Р.. Подс. В.К. убедил лицата Ф. и Г. да се включат в организирането и осъществяване убийството на Р.. Установили навиците на Р. през м. юни 2009г. и на 03.07.09г. по нареждане на подс. В.К., Г.  откарал с автомобил Ф.  до МБАЛ Шумен, където Ф.  извършил убийството на Р..

При обсъждане на фактите от първата група и доказателствата в тяхна подкрепа следва да се отговори на няколко въпроса – защо е било необходимо подс. П.С. да установява адреса на който живее Б.Г.; защо му е бил необходим краден автомобил и този автомобил за известно време да се съхранява в склада край гр.Нови хан; каква е причината да нарежда да бъдат сменени регистрационните табели на този автомобил с други - /двойници/; каква е причината подс. П.С. да нарежда на Св. Дж. да вземе този автомобил от склада и да го остави на посочено от него място в ж.к. „Младост” 4; защо е необходимо подс. П.С. да се среща на 06.04.2008г. в кафе „К.” с подс. В.К. и да му дава кутийката с патрони, както и след 19ч. да се среща отново с него и да разговаря. Обсъждайки отговора на тези въпроси в съвкупност с фактите, че минути преди убийството на Б.Г., пред входа където е извършено, е спрял лек автомобил Фолксваген Голф тъмен на цвят, минути след извършване на убийството този автомобил е запален недалеч от мястото на убийството и че запаления автомобил е краден и е бил със регистрационна табела с такъв номер, каквато са поставили Св. Дж. и Ц. на закупения от Св. Дж. по нареждане на подс. П.С. краден автомобил, а така запаления автомобил е същия който е противозаконно отнет през 2007г. в гр.Самоков, налагат един отговор и извод на съда, а именно, че подс. П.С. е приел поръчката за убийството на Б.Г., склонил е подс. В.К. да окаже помощ на неизвестния извършител като му предаде патроните с които да бъде извършено убийството, закара го до мястото на престъплението, както и да го изведе от мястото на убийството с автомобила осигурен от подс. П.С., а подс. В.К. е сторил именно това – предал дадените му от подс. П.С. патрони на неизвестния извършител, закарал го до мястото на престъплението с осигурения от подс. П.С. автомобил и го извел от мястото на убийството, като след това е запалил автомобила който са използвали за да се заличат следите. А обсъдени фактите от първата група с фактите от втората и третата от които се установява участието на подс. В.К. при извършване на убийствата на Л. и Р., водят до същия извод, до какъвто съда стигна при обсъждане на фактите от първата група. Поради това съда приема за безспорно установено, че след като на неустановена дата в началото на м. февруари 2008г. подс. В.К. е бил склонен от подс. П.С. да участва в убийството на Б.Г. -да окаже помощ на извършителя като му предаде патроните за убийството, заведе го и го изведе с автомобил от мястото на убийството, на 06.04.2008г. подс. В.К. като е получил от подс. П.С. патроните, използвайки лек автомобил Фолксваген Голф тъмносин на цвят, предоставен му от подс. П.С. е предал патроните на неизвестния извършител преди убийството на Г. , закарал го до мястото на убийството и го е извел от мястото на убийството след неговото извършване, като автомобила е запален за заличаване на следите.

      На подс. В.К. е повдигнато обвинение за това, че е извършил убийството на Г. , като е подбуден и подпомогнат от подс. П.С.. Като в обстоятелствената част на обв. акт са посочени фактите, че на 06.04.08г. той е взел патроните за пистолета от подс. П.С. в кафе „К.”, отишъл е до блока на пострадалия Г., влязъл след него и го прострелял, след което с въпросния „Фолксваген Голф” се отдалечил от мястото на убийството, запалил автомобила в ж.к. „Младост” 1 до 137 СОУ „Ангел Кънчев” и по късно се върнал в кафе „К.” където се срещнал с подс. П.С. и двамата разговаряли. По тези факти подс. В.К. се е защитавал на досъдебното производство. Съда при преценка на доказателствата приема за установено, че на 06.04.08г. той е взел патроните за пистолета от подс. П.С. в кафе „К.”, които предал на неизвестния извършител, закарал го до автомобила до блока на пострадалия Г., изчакал неизвестния извършител за убие Г. , след което с въпросния „Фолксваген Голф” е отвел от мястото на убийството неизвестния извършител, запалил автомобила в ж.к. „Люлин”1 и по късно се върнал в кафе „К.” където се срещнал с подс. П.С. и двамата разговаряли. При така приетите за установени факти, съда намира, че по тези факти подс. В.К. се е защитавал и на д.п., и не е налице изменение и то съществено на фактическата обстановка по обвинението. За съда съществува задължението да установи фактите по делото и въз основа на така установените факти да квалифицира деянието на подсъдимия, съобразно тези факти. В случая съда е приел, че няма доказателства подс. В.К. да е физическия извършител на деянието, а е подпомогнал физическия извършител в осъществяване на деянието, осигурявайки му патроните за пистолета с който е извършено убийството, завел го е до мястото на убийството и го е извел от мястото на убийството с помощта на въпросния автомобил. При тези факти правилната квалификация на осъщественото от подс. В.К. е съучастие в извършването на убийството под формата на помагачество, като е набавил средства на неизвестния извършител за извършване на убийството и е оказал помощ преди и след деянието.

От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл. Налице е в съзнанието на подс. В.К. представа за обществено опасния характер на деянието, както и че е съзнавал обществено опасните последици които ще настъпят и е искал настъпването им. По делото не е установено кой е физическият извършител на убийството, но от това не следва, че подс. В.К. не е участвал в извършването на това деяние. Съпричастноста на подс. В.К. към предаване на патроните на неизвестния извършител, закарването му до мястото на престъплението и извеждането му с автомобил от там са установени от доказателствата по делото. Налице е и общност на умисъла на подс. В.К. като помагач с този на неизвестния извършител. Действията по вземането на патроните дадени му от подс. П.С. и напускане на „К.” с тях, предаването им на неизвестния извършител, закарването му до входа на блока и изчакването на неизвестния извършител да извърши убийството обективират   съзнанието му за помагаческа дейност към убийство. За общност на умисъла на подс. В.К. с неизвестния извършител свидетелстват и действията на подс. В.К. след извършване на деянието – извежда извършителя от мястото на убийството, изоставя този автомобил, непосредствено след убийството като го запалва и се  връща в кафето, видимо притеснен, където провежда разговор с подс. П.С.. Тези действия на подс. В.К. са доказателство за това, че той е съзнавал, че с всяко от действията си спомага неизвестния извършител при извършване на убийството – създава условия и предпоставки за извършване на убийството и подпомага извършването му създавайки условия и предпоставки за неговото извършване.

По отношение квалифициращите признаци на деянието.

По чл. 116 ал. 1 т. 9 от НК – Подс. В.К. е склонен от подс. П.С. на неустановена дата в началото на м. февруари 2008г. и приел да се включи в осъществяване на убийството на Г. . До датата на осъществяване на убийството е налице дълъг период. Следователно решението да се включи в осъществяване на това деяние като окаже помощ на извършителя на деянието е взето в спокойна обстановка, като е обсъдил и мотивите си за и против извършване на това деяние. Ето защо съда приема, че деянието е извършено предумишлено.

По чл. 116 ал. 1 т. 10 от НК – Подс. В.К. е осъществил съучастническата си дейност, след като е подбуден и подпомогнат от подс. П.С.. А последния е образувал и ръководи престъпна група за извършване на побои, палежи и убийства. Групата е осъществила към този момент деяния за които е образувана – нанесен е побой на П.  и е запален магазина му. След като деянието е извършено от две лица участващи в организирана престъпна група - подс. П.С. е ръководител на групата, подс. В.К. участва в нея и същата е създадена за осъществяване и на убийства, то съда приема, че деянието е осъществено от лице което действа в изпълнение на решение на ОПГ. Като участници в групата са освен подс. П.С. и К. и лицето Д.Г. , трите неустановени по делото лица, Г.Н. , В.Ф., Г.Г. и подс. Я.П.. Тук следва само да се отбележи, че както правната доктрина, така и съдебната практика приемат, че за съществуването на ОПГ не е необходимо всички участници в нея да се познават, както и да участват заедно в извършването на всяко от деянията за които е създадена тази група.

От събраните по делото доказателства не се установи подс. П.С. да е получил пари за извършване на убийството на Б.Г.. И след като няма доказателства подс. П.С. да е дал пари на подс. В.К. за неговото участие в убийството на Г. , то не може да се направи извода, че подс. В.К. е извършил деянието с користна цел. Поради това съда оправда подс. В.К.  по обвинението по чл. 116 ал. 1 т. 7 от НК.

Установено е по делото, че убийството на Б.Г. е извършено с огнестрелно оръжие – пистолет. Константната практика на съдилищата приема, че престъплението се извършва със средства опасни за живота на мнозина, когато при употребата им, по своето естество те развиват голяма енергия и сила и имат широк обсег на действие, с което се създава опасност за живота на повече от едно лице, поради което пистолетът с който е стреляно, не е средство опасно за живота на мнозина. Поради това съда приема, че в конкретния случай пистолета  не е средство опасно за живота на мнозина. Убийството на Г.  е осъществено във входа на блока в който живее, като по време на произвеждане на изстрелите във входа не е имало други хора, а разположението на двамата – жертва и убиец е такова, че при произвеждане на изстрелите не се създава опасност за хора намиращи в другите части на този жилищен блок или извън него. Поради това съда оправда подс. В.К. по обвинението по чл. 116 ал. 1 т. 6 от НК.

По делото не са събрани и доказателства за това, че подс. В.К. е извършил убийството на Г.  – да е физическият извършител на  деянието. Липсват дактилоскопни и биологични следи или гласни и други доказателства, които да сочат, че подс. В.К. се е намирал във входа на блока и е възпроизвел изстрелите с които е умъртвен Б.Г.. Събраните по делото доказателства налагат извода, че подс. В.К. е участвал в това деяние като помагач на неизвестния извършител. Доводите си в тази насока съда изложи по горе. Поради това съда оправда подс. В.К. по първоначалното обвинение умишлено да е умъртвил пострадалия Б.Г..

За деянието по чл. 116 от НК с пострадал П.Л.

Относно подс. Г.В.

Съда приема, че се установява по безсъмнен начин, въз основа на доказателствата по делото, че подс. Г.В.В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 116 ал. 1 т. 9 и т. 10 във вр.  с чл. 115 и чл. 20 ал. 3 от НК, като през периода от неустановена дата на месец август 2008 г. до 25. 03. 2009 г. в гр. София , гр. Велико Търново  и гр. Луковит в съучастие като подбудител с П.В.С. като подбудител, В.П.К. като подбудител и помагач и В.П.Ф. като извършител, умишлено склонил /чрез увещание, чрез обещаване и даване на материална облага/ П.В.С. умишлено да склони друго лице умишлено да умъртви П.И.Л., след което П.В.С. на свой ред умишлено е склонил В.П.К. умишлено да склони В.П.Ф. умишлено да умъртви П.И.Л., като убийството е извършено на 25. 03. 2009 г. от В.П.Ф. в гр. Велико Търново , с користна цел, извършено е предумишлено и от лице, което действа в изпълнение на решение на организирана престъпна група с ръководител П.В.С. и участници В.П.К., Я.Х.П., Г.Т.Г., В.П.Ф., Д.В.Г. и Г.Ц.Н., както и други неустановени до момента лица

От обективна страна

     През 2006г. подс. Г.В. и пострадалия П.Л. се познавали. Последния работел като адвокат в гр.В. Търново , в една кантора със св. П.Л.. През същата година у подс. Г.В. възникнал интерес по отношение прехвърлянето през 1998г. на акциите на бившата “Т.Б.” на лица и дружества приближени до Е.К. , тъй като му станало известно, че предстои продажбата на “Д** Б.  ” на чужд инвеститор. Решил да опита да спечели пари от неуредени отношения при прехвърляне на банката. Провел преговори със св. С. и Т.  и възложил на пострадалия Л. и П.М.Л.  да проучат правния аспект на казуса. Получил положителен отговор от Л. и Л. , че сделката може да бъде обявена за нищожна и да претендира 54.53% от акциите на “Д** Б.  ” или тяхната равностойност. В тази връзка се снабдил с пълномощия от 54. 53% от бившите акционери на “Т.Б.”. Завел обезпечителни производства за обезпечаване на бъдещ иск за 224 млн. лева, с активното участие на Л. и Л. . Получил се широк медиен отзвук, като в същото време били отменени част от допуснатите обезпечения, отправени били заплахи към Л. и Л.  да се откажат от работата си по този казус. Пострадалия Л. се отказал и спрял да работи за интересите на подс. Г.В.. В последствие Л.  съдействал на „Пловдивската” група акционери да осъществят преговори с представителите на В.К., а подс. Г.В. научавайки за това, останал недоволен и отказал да участва в такива преговори. В началото на м. юли 2009г. „Пловдивската” група акционери сключили споразумение с представителите на В.К.. По силата на това споразумение хората от тази група оттеглили пълномощията си от подс. Г.В. и получили 1 800 000 евро. Подс. Г.В. след оттегляне на пълномощията, вече представлявал много малък процент от бившите акционери и не можел да претендира желаните от него 54. 53% от акциите на „ЗДИ Банк” или тяхната равностойност. Поради това бил принуден и подписал споразумение с представителите на В.К. по силата на което получил 1 440 000 евро. Този резултат бил крайно неудовлетворителен за подс. Г.В., което го мотивирало да предприеме действия за отмъщение спрямо Л. , а в по късен момент и за физическото му ликвидиране. В изпълнение на този си желание на 28.10 и 30.10. 2007 г. подс. Г.В. изготвил нотариални покани до пострадалия Л. с искане последния да му издаде оправдателен документ сумите от 40 000 лв. и 84 800 лв., които пострадалия Л. отказал да получи от нотариус. Това мотивирало подс. Г.В. през 2007г. да сигнализира ТД на НАП гр.В. Търново  за укрити данъци от пострадалия Л.. През м. ноември 2007 г. започнала данъчна ревизия на Л.  и завършила с през м. май 2008 г. със заключение, че не е установено Л.  да е получавал от подс. Г.В. въпросните суми – 40 000 лв. и 84 800 лв. Тогава подс. Г.В. подал жалба до Окръжна прокуратура гр.В. Търново  срещу Л.  за укриване на данъци. Била образувана преписка, по която било постановено постановление за отказ да се образува наказателно производство срещу Л.  за укрити данъци.       През 2008г. гр.д.  № 3168/07г. на ОС - Пловдив било изпратено по компетентност на Окръжен съд гр.В. Търново  където на 31.07.2008г. било образувано гр.д.  № 795/08г. Делото било образувано по молба на св. С. , Т.  и М.С. с искане да бъде признато по отношение на тях, че договор за правна помощ от 11.11.06г. и споразумение от 11.04.07г. между подс. Г.В. и П.М.Л.  са недействителни, както и да бъдат обезсилени издадените въз основа на тях изпълнителни листи за над 11 млн. лева в полза на подс. П.А.. Ответници по делото били подс. Г.В. и П.М.Л. . Подс. Г.В. бил неудовлетворен от предприетите срещу Л.  действия и притеснен от образуваното срещу него гр.д.  № 795/08г. което го мотивирало да пристъпи към изпълнение на по рано взетото решение за убийството на Л. . В изпълнение на това решение подс. Г.В. чрез Св. Р.Д., възложил на подс. П.С. убийството на Л. , като обещал да заплати за неговото изпълнение. Било уговорена изпълнението на поръчката да се забави във времето, за да не падне подозрение върху подс. Г.В. с оглед нанесения побой над Л. , палежа на автомобила му и другите жалби. В началото на 2009 г. в РС гр.В. Търново  продължавало производството по НОХД № 30/08г. срещу подс. Г.В. за престъпление по чл. 217 от НК. През м. февруари 2009г. подс. Г.В. след като научил, че Л.  ще се яви като свидетел по делото. У него се зародили основателни опасения, че показанията на пострадалия Л. биха довели до осъдителна за него присъда, която би допринесла за уважаване на предявения по гр.д.  № 795/08 г. на ОС – В. Търново    иск за обявяване на нищожност на договора за правна помощ със П.М.Л.  от 11.11.2006 г. и споразумението между двамата от 11. 04. 2007 г. Това от своя страна водело до невъзможност подс. Г.В. да получи желаните от него пари по изпълнителните листи издадени на името на подс. П.А.. За да не допусне Л.  да се яви и даде показания, подс. Г.В. предал на подс. П.С., че възложената му поръчка трябва да се изпълни преди 03. 04. 2009 г. Убийството на Л.  било извършено на 25.03.2009г., като по този начин била осуетена възможността той да се яви и даде показания, които биха довели до осъдителна за подс. Г.В. присъда, а тя да даде основание за уважаване на предявения граждански иск по гр.д.  № 795/08г. на ОС-В. Търново. Такова решение на съда би имало за последица обезсилване на издадените срещу св. С. , Т.  и „Д.А.Д.” ООД изпълнителни листи за сумата над 11 млн. лв. Горните факти съда приема за установени от приложените по делото писмени доказателства касаещи образуването и проведените заседания по гр.д.  № 795/08г.- на ОС гр.В. Търново , образуването на д.п. № 416/07г. на ОД МВР гр.В. Търново  и НОХД № 30/08г. на РС гр.В. Търново . Подс. Г.В. решил, че за да си осигури вземането на въпросните 11 млн. лв.  не трябва Л.  да се явява и свидетелства по делото. Свързал се с подс. П.С. и двамата се говорили убийството на пострадалия Л. да се осъществи преди 03.04.2009г. Подс. П.С. възложил организацията и извършване на убийството на подс. В.К., който от своя страна ангажирал лицето В.Ф., като двамата установили навиците на пострадалия Л., маршрутите на придвижване и подс. В.К. решил убийството да се извърши в гаража на пострадалия, когато той изкарва автомобила си и при него не е съпругата му – св. Л.. На 24.03.2009г. подс. В.К. заедно с лицето Ф.  отново били в гр.В. Търново  за последни уточнения. На 25.03.2009г. след 7.30 ч. лицето В.Ф. изчакало пострадалия Л. да влезе в гаража си и да влезе в автомобила. Тогава Ф.  влязъл в гаража и произвел 7 изстрела с пистолет и по този начин умъртвил пострадалия Л..

          Предприетите от подс. Г.В. действия за реализиране на отмъщение спрямо св. С. и Т.  се установяват от показанията на св. С. , Т. , Л. , Р.Д.  и писмените доказателства касаещи жалбата на подс. Г.В. за мерки срещу св. С.  по Закона за здравето, подадените срещу тях жалби и образувани дела, както и жалбите и образуваните дела срещу подс. Г.В..

          Фактите за предприетите от подс. Г.В. действия за отмъщение спрямо пострадалия Л. – депозирани нотариални покани, сигнал до ТД та НАП и Районна прокуратура за невнесени от Л.  данъци се установяват от показанията на св. А.Л., С. и Т. , както и от писмените доказателства – копия на данъчни ревизии на Л. , копия на сигнали и жалби до ТД НАП и Районна прокуратура за неплатени данъци от Л. .

          Фактите по отношение поръчания от подс. Г.В. побой на Л.  и неговото осъществяване, съда приема за установени на първо място от показанията на Св. Дж., П. и Ц.. На второ място – за причините за поръчване на побоя от подс. Г.В. – от фактите и доказателствата посочени от съда по горе във връзка с казуса “Т.Б.” и данните касаещи сигналите на подс. Г.В. до НАП и прокуратурата за укрити от Л.  данъци. На трето място от показанията на св. А.Л., П.Л. и Т. , както и писмените доказателства, веществени доказателства и доказателствени средства и веществените такива касаещи конкретно нанесения побой, както и заключението на СМЕ. На четвърто място – косвено от показанията на св. Ц.Н. , Я.С., В.К., Г.Ц. и А.Н..  Подкрепят се и от извършеното разпознаване при което Св. Р.Д. е разпознал Св. Дж. като лицето на което е показал кантората, автомобила и жилището на Л. . Подкрепят се и от протокол за ВДС с рег. №***.

Фактите относно поръчаното взривяване на кантората или автомобила на пострадалия Л. се установяват от показанията на Св. Дж., П. и Н.. Установяват се и от показанията на Св. Р.Д..

Фактите относно дадената от подс. Г.В. на подс. П.С. поръчка за убийството на Л. . В показанията си Св. Дж. твърди, че при среща със Св. Р.Д. в кафе „К.” последния му споделил, че Л.  след нанесения побой и запаления автомобил, не си е взел поука, а дал пресконференция. Твърди също за проведена през м. март - април 2009г. в хотел „Марица” в гр. Пловдив среща на подс. П.С. със Св. Р.Д. при която последния е предал на подс. П.С. донесен му от подс. П.А., по нареждане на подс. Г.В., плик с 60 000 лв., за които по късно подс. П.С. заявил, че това бил втори транш за разрешаване на проблемите на подс. Г.В. с Л. и Р.. Твърди също за проведена среща със Св. Р.Д. в кафе „ К.” при която св. Д. му е казал, че са си разрешили проблемите които са имали в гр.В. Търново  и Шумен. В показанията си Св. Р.Д. също твърди за проведена среща в хотел „ Марица” среща на която е предал на подс. П.С. плик, по нареждане на подс. Г.В., който му бил донесен от подс. П.А.. А при проведеното разпознаване св. Д. е разпознал Св. Дж. като лицето което е било шофьор на подс. П.С. при срещата в хотел „Марица”. Налице са данни за тази среща и в Протокол за ВДС рег. № ***, Протокол за ВДС рег. №***, Протокол за ВДС рег. №*** в които са налице твърдения за този факт от Св. Р.Д., както и данни съдържащи се в Протокол за ВДС рег. №***,  Протокол за ВДС рег. №***, Протокол за ВДС рег. №*** в които са налице твърдения на Св. Дж. по този факт. В показанията си Св. Дж. и Ц. твърдят за проведени множество срещи на подс. П.С. с подс. Г.В. в гр. Луковит и с. Арбанаси, както и за срещи между двамата в гр. София . В показанията си св. С.И. и С.С. твърдят, че подс. Г.В. е казал пред тях, че бил близък приятел с подс. П.С., както и за контактите си с пострадалите Р.и Л.  и отношенията и проблемите които имал с Л. и Р., като ги определил като предатели, че им бил платил, но те искали още пари. Споделил през тях, че възложил на групата на подс. П.С. побоя и убийството на Л. , както и че заплатил за тези поръчки и по този начин си решил проблемите с Л.  завинаги.

Фактите относно възложеното от подс. П.С. на подс. В.К. организиране и изпълнение на поръчката за убийството на Л. . В показанията си Св. Дж., П. и Ц. твърдят, че подс. П.С. приема поръчките за убийства, а тяхното организиране и изпълнение възлага на подс. В.К.. Св. Дж. и Ц. твърдят за проведени срещи в гр. Луковит и с. Арбанаси между подс. П.С. и В., което не се отрича от подс. П.С. и В., потвърждава се и от показанията на Св. Р.Д.. В показанията си Св. Дж. твърди, че на 24.03.2009г. бил в гр.В. Търново  и се видял с подс. В.К. който бил заедно с лицето В.Ф.. В показанията си св. С.И. твърди, че подс. В.К. му е казал, че бил близък с подс. П.С. и му бил дясната ръка, че бил добър организатор и му били необходими две седмици за установяване навиците на жертвата, както и че убийството на Л.  било извършено от лицето В.Ф.. А св. С.С. твърди, че пред него подс. В.К. е споделил, че е имал обвинение за няколко убийства, включително за Л. и Р., че бил дясната ръка на С. и, че е координатор на групата, както и му трябвали 15-20 дена да изучи навиците на жертвата, че той решавал как да стане убийството - бил човекът, който посочва, кой да извършва убийството и по какъв начин да става убийството и за всичко се консултирал с подс. П.С.. Твърдят също тези свидетели, че подс. Г.В. пред тях е казал, че е предупреждавал Л.  като е пращал хора да го бият, да му палят колата, но не разбрал от дума и трябвало да вземе по сериозни мерки и се обадил на подс. П.С. и групата му и си решил проблема завинаги, като си и платил за това.

Фактите относно извършване на убийството на Л. . В показанията си Св. Дж. твърди, че на 24.03.2009г. видял подс. В.К. с лицето Ф.  в гр.В. Търново . В показанията си анонимен св. № 1 твърди, че след като е чул шум от трошене на стъкла е видял лицето Ф.  да излиза от гаража, а св. Н.М.  твърди, че е видяла същото лице да минава покрай тях двамата. В показанията си св. С.И. твърди, че подс. В.К. му споделил, че е задържан във връзка с убийствата на П.Л. и Р.Р., че бил близък приятел с подс. П.С. на когото бил дясната ръка, че бил добър организатор и му необходими две седмици, за да проследи едно лице чието убийство е възложено и установи местоживеенето, навиците му и маршрути и средства за придвижване. Казал му също така, че убийството на Л.  извършено от В.Ф., а той подс. В.К. му бил шофьор. А в показанията си св. С.С. твърди, че пред него подс. В.К. е споменал за убийството на Л. . Казал му също, че бил дясната ръка на С. и, че е координатор на групата, както и му трябвали 15-20 дена да изучи навиците на жертвата, че той решавал как да стане убийството - бил човекът, който посочва, кой да извършва убийството и по какъв начин да става убийството и за всичко се консултирал с подс. П.С.. От протокола за оглед на местопроизшествие от 25.03.2009г., протокол за оглед на трупа на Л.  и СМЕ за оглед и аутопсия на трупа на Л.  се установява, че същия е умъртвен на 25.03.2009г. в гаража му в гр.В. Търново

Анализирайки тези факти по отделно, а и в съвкупност съда достигна до извода, че подс. Г.В. е искал да отмъсти на пострадалия Л. за това, че е минал на страната на св. С. и Т. , че по негова вина не е успял да се пребори за получаване на 54.53% от акциите на “Д** Б.  ”, а е получил половината от предложеното от представителите на К., а и то е било намалено със сумата дадена на пострадалия Р.. За осъществяване на отмъщението си той поръчал нанасяне на побой на Л.  и взривяване на кантората или автомобила му, като побоя е осъществен. След нанасяне на побоя било образувано и гр.д.  № 795/08г. на ОС – В. Търново срещу подс. Г.В. и св. П.Л., уважаването на гражданския иск по което би го лишило от възможността да претендира и получи от св. С. и Т.  и „ Д.А.Д.” ООД сумите по издадените изпълнителни листи на подс. П.А.. Приел, че не е отмъстил в достатъчна степен на Л.  и решил да поръча и убийството му. Възложил поръчката на подс. П.С. с уговорката, тя да бъде изпълнена на по късен етап, за да не падне съмнението върху него. Заплатил и неустановена по делото сума пари. По късно през м. февруари 2009г. разбрал, че пострадалия Л. е призован като свидетел по воденото срещу него наказателно дело № 30/2007г. за злоупотреба с доверие. От изхода на това дело зависел и крайния резултат на друго водено срещу него гражданско дело № 795/08г., който резултат ако е отрицателен за него би го лишил от възможността да претендира от св. С. , Т. , „Д.А.Д.” ООД и другите лица, сумата от над 11 млн. лв. по издадените изпълнителни листи. Подс. Г.В. решил, че не трябва да допуска пострадалия Л. да се яви и свидетелства, защото това би го лишило от възможността да получи тези над 11 млн. лв. по изпълнителните листи. За това уговорил с подс. П.С. дадената поръчка за убийството на Л.  да се осъществи преди 03.04.2009г. за когато било насрочено съдебно заседание за което бил призован Л. . Подс. П.С. наредил на подс. В.К. убийството на Л.  да бъде извършено преди горната дата. В изпълнение на възложеното му, подс. В.К. склонил лицето Ф.  да участва в убийството на Л. , като двамата последили Л. , установили кога е най – удачно да се извърши убийството, а именно когато Л.  сам отиде в гаража, за да извади автомобила си и на 25.03.2009г. В.Ф. извършил убийството на Л. . След това през м. април 2009г. подс. Г.В. заплатил на подс. П.С. в гр. Пловдив 60 000 лв. – втори транш за убийствата на Л. и Р..

Тук следва да се отговори на въпроса, този извод на съда единствено възможен ли е при приетите за установени факти. За да се отговори на въпроса е необходимо съда да обсъди горните факти в съвкупност с други две групи доказателства по делото и установените на тяхна основа факти. Първата група доказателства, това са показанията на св. П.Л., Ц.М., Ц.Н., Я.С., В.К., Г.Ц. и А.Н., както и редица писмени доказателства. От показанията на св. П.Л.се установява, че през 2008г. подс. Г.В. му предложил да убие П.Л. като обещал да заплати за това 25 000 лв., но той отказал. По късно подс. П.А. също му е предлагал да приеме поръчката на подс. Г.В., като му казал, че имали група на която можело да възложат поръчката и тази група била „желязна”, като казал, че групата е на подс. П.С.. Също твърди, че при среща с пострадалия Л. в кантората му, той му съобщил, че подс. Г.В. му е възложил да го убие срещу 25 000 лв. В подкрепа на тези показания са приложените по делото рапорти, докладни записки от горните свидетели и „Книга за предаване на документи за изпълнение от служителите „. В показанията си св. Ц.Н.  твърди, че през 2008г. св. Л. му е споделил на два пъти за отправените от подс. Г.В. и подс. П.А. предложения той да извърши убийство на Л.  срещу 25 000 лв. В показанията си Св. Ц.М.  твърди, че св. Л. е споделил пред нея за това, че подс. Г.В. му е предлагал пари за да убие П.Л.. В показанията си св. Г.Ц. и А.Н. твърдят, че пред тях св. Л. е споделил за отправеното му предложение от подс. Г.В. да убие Л.  срещу 25 000 лв. В показанията си св. Я.С.  твърди, че при провеждане на очна ставка между подс. Г.В. и св. Л., след нейното приключване св. Л. предизвикан от подс. Г.В. казал думите, че не бил като него да му предлага да убие Л.  срещу 25 000 лв. В показанията си св. В.К.  твърди, че по повод жалба от пострадалия Л., той се срещнал с него и при проведения разговор, пострадалия Л. му разказал, че при него дошло непознато лице което му казало, че подс. Г.В. му предложил да убие Л.  срещу 25 000 лв. От друга страна – в показанията си св. Ц.Н.  твърди, че подс. Г.В. е искал от него да нанесе побой на Л.  за да го сплаши, което било отказано от Н. . Твърди също, че подс. Г.В. му е предлагал да убие лице либийски гражданин по поръчка на лице от здравеопазването, както и че св. Л. му е казал, че е ходил в село Р. заедно с подс. П.А. и е нанесен побой на либийски гражданин, по поръчка на подс. Г.В. и лице от здравеопазването. От показанията на св. П.Л.преценени самостоятелно, а и в съвкупност с другите писмени и гласни доказателства и доказателствени средства по делото, съда прави извод, че през 2008 г. у подс. Г.В. е възникнало желание за физическото ликвидиране на Л. . Тава намерение подс. Г.В. е реализирал като първоначално е отправил предложение на Л. за убийство на Л.  и обещаване да се заплати сумата от 25 000 лв. След отказа на Л. да приеме тази поръчка, подс. Г.В. е възложил физическото ликвидиране на Л. , на подс. П.С.. Тези показания водят и до изводи за наличието на ОПГ организирана и ръководена от подс. П.С., както и за участниците в нея.

От тези доказателства следва извода, че след като подс. Г.В. е поръчал на св. Л. убийството на Л. , то у същия е било налице намерение и желание за това убийство, както и желание то да се възложи на друго лице. Следва и извод, че подс. Г.В. е поръчвал и нанасяне на побой на Л. , както и убийство и побой на либийски гражданин – пострадалия А.С.. Втората група доказателства – са тези които касаят приетата от подс. П.С. поръчка за убийството на Б.Г., възлагането на подс. В.К. да окаже помощ на извършителя на това убийство, оказаната от подс. В.К. помощ на физическия извършител на убийството; приетата от подс. П.С. поръчка от подс. Г.В. за убийството на Р.Р.; възлагането на организацията и осъществяването на същата на подс. В.К.; дей-ствията на последния по привличане на лицата Ф. и Г. и привличането им за осъществяване на проследяването на Р. и извършване на убийството; извършването на самото убийство. От тази група доказателства се установява, че подс. П.С. приема поръчки за извършване на убийства. В подкрепа на този извод, че подс. П.С. приема поръчки за убийства и не само за убийства, а и за нанасяне на побои и палежи, като получава пари за това, а и заплаща на конкретните извършители на които е възложил изпълнението на поръчка, са и доказателствата за приетите и изпълнени поръчки за побой на П. , побой на лице управляващо джип „Лексус”, палеж на магазина на П. , палеж на магазина на Б., нанасяне на побой на Л. , взривяване автомобила или кантората на Л. , нанасяне побой на св. Л.. Тези две групи доказателства подкрепят извода на съда, че подс. Г.В. възлага на други лица нанасянето на побои, палежи и убийства, в случая на подс. П.С., заплаща за изпълнението на тези поръчки, а от тук и извода, че именно подс. Г.В. е възложил на подс. П.С. убийството на П.Л., както и, че подс. П.С. е приел за изпълнение тази поръчка, възложил организацията по изпълнението и самото изпълнение на подс. В.К., който от своя страна е привлякъл лицето Ф.  и след като двамата са установили навиците на Л. , на 25.03.2009г. В.Ф. е умъртвил П.Л..

От субективна страна подс. Г.В. е извършил деянието при форма на вината пряк предварителен умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици. След като подс. Г.В. е поръчал побоя и взривяването на кантората или автомобила на пострадалия Л., както и поръчаното запалване на автомобила. От действията на пострадалия Л. след нанасяне на побоя и запалването на автомобила му, подс. Г.В.  останал недоволен, а било неудовлетворено и чувството му за мъст и за това през м. август 2008г. решил да бъде убит Л. . Изпълнението на това деяние възложил по същото време на подс. П.С., като поискал същото да се осъществи на по късен етап, за да не падне подозрението върху него, с оглед негативното му отношение към Л. , станало достояние на широк кръг от хора, чрез предприетите действия по подаване на сигнали срещу Л. , а и изразено негативно отношение пред други лица и не на последно място опита му да ангажира св. Л. да участва и да извърши убийството на Л. . След като разбрал, че Л.  по молба на св. С. и Т. , ще се яви на 03.04.2009г. като свидетел по делото по което той е подсъдим, подс. Г.В. решил убийството на Л.  да се осъществи преди тази дата, за което се уговорил с подс. П.С.. Следователно той е предвиждал и е искал настъпването на смъртта на Л. , т.е. предвиждал е и е искал настъпването на обществено опасните последици.

С действията си подс. Г.В. е склонил подс. П.С. да приеме поръчката за убийството на Л. . Заплатил и неустановена по делото сума за това. Той е знаел, че за изпълнението на тези поръчки подс. П.С. има хора на които ги възлага/ показанията на Св. Дж., П. и Ц., че подс. П.С. приемал поръчките за убийства и тези именно поръчки е възлагал на подс. В.К. който ги организирал и намирал физическите извършители. В тази насока са и показанията на св. С.И. и С.С.. Косвено се подкрепят и от другите свидетелски показания за приети от подс. П.С. поръчки за побои и палежи/. Подс. П.С. от своя страна, като е приел за изпълнение тази поръчка е възложил на подс. В.К. да се заеме с организацията на изпълнението на тази поръчка и намери конкретен извършител, т. е. съзнавал обществено опасния характер на това което е приел да извърши и е искал настъпването на смъртта на Л. . Следователно подс. Г.В. чрез възлагане на поръчката на подс. П.С. е действал в съучастие с него под формата на подбудител – склонил е подс. П.С. да приеме за извършване поръчката за убийството на Л. . Подс. П.С. от своя страна е склонил подс. В.К. да се заеме с организирането на убийството и да намери конкретен човек който да го извърши, т. е. той също действа като подбудител на подс. В.К.. Тук следва да се отбележи, че практиката и доктрината не изключват няколкостепенното подбудителство като форма на съучастието. Подс. В.К. от своя страна, приел след като бил подбуден от подс. П.С. да се заеме с организацията на убийството на Л.  и да осигури човек който физически за изпълни поръчката / показанията на Св. Дж., П. и Ц., че подс. П.С. възлага приетите поръчки за убийства на подс. В.К., който организира същите и намира лицата които да извършат убийствата. В тази насока са и показанията на св. С.И. и С.С./. От своя страна подс. В.К. склонил лицето В.Ф. да участва в извършване на убийството, като му обещал да му даде пари за това, двамата установили навиците на Л.  и установили, че всяка сутрин той излизал от домът си, отварял гаража и изкарвал от там автомобила си, за да отиде на работа. Това вършел и когато съпругата му – св. Л., била нощна смяна, т. е. Л.  сам отварял гаража и изваждал автомобила. Подс. В.К. наредил на лицето В.Ф. убийството на Л.  да се осъществи, докато той е в гаража, за да изкара автомобила си. На 25.03.2009г. сутринта, именно в момента в който Л.  е в автомобила в гаража си, за да го изкара и отиде на работа, В.Ф. го е умъртвил като го е прострелял. Т. е. подс. В.К. е действал като подбудител спрямо прекия извършител на убийството, като го е склонил да извърши същото. Действал е като подбудител на прекия извършител, макар и не пряко. Налице е няколкостепенно съучастие под формата на подбудителство – подбудителя подс. Г.В., подбужда подс. П.С., който от своя страна подбужда подс. В.К. и той на свой ред подбужда В.Ф. да извърши убийството. В случая целта и на тримата подбудители е една и съща, а именно убийството на Л. , т. е. налице е общност на умисъла и на тримата подбудители. Правната доктрина, а и съдебната практика не изключват и този вид съучастническа дейност – тристепенно подбудителство.

   По квалифициращите признаци на деянието:

По квалификацията по чл. 116 ал. 1 т. 7 от НК – деянието да е извършено с користна цел. От доказателствата по делото се установява, че гр.д.  № 795/08г. по описа на ОС – В. Търново било образувано срещу подс. Г.В. и св. П.Л.с предявен отрицателен установителен иск за установяване за недействително по отношение на тях на претендираните от тях адвокатски хонорари по издадените изпълнителни листи на подс. П.А.. През 2008 г. по обвинителен акт по д.п. № 412/07г. било образувано НОХД № 30/08г. по описа на РС – В. Търново срещу подс. Г.В. за престъпление по чл. 217 ал. 4 от НК. На 26. 02. 2009 г.  РС – В. Търново уважил искане и постановил призоваване на пострадалия Л. за разпит като свидетел за съд. заседание на 03. 04. 2009 г. Била връчена призовка на Л. . Като разбрал, че по наказателното дело срещу него ще се яви като свидетел пострадалия Л., у подс. Г.В. се зародили основателни опасения, че показанията на пострадалия Л. към когото изпитвал чувство за мъст, за дето преминал на другата страна и го лишил от възможността да претендира 54.53% от акциите на “Д** Б.  ”, биха довели до осъдителна за него присъда. А такава присъда би допринесла за уважаване на предявения по гр.д.  № 795/08 г. на ОС – В. Търново    иск за обявяване на нищожност на договора за правна помощ със П.М.Л.  от 11.11.2006 г. и споразумението между двамата от 11. 04. 2007 г. Това  мотивирало подс. Г.В. да предприеме действия за изпълнение на дадената на подс. П.С. поръчка да се изпълни преди 03.04.2009г. Предал на подс. П.С., че възложената му поръчка трябва да се изпълни преди 03. 04. 2009 г. При така установените факти, съда достига до извода, че подс. Г.В. с убийството на Л.  е целял както отмъщение, така и да набави за себе си имотна облага, като вземе от св. С. , Т.  и „Д.А.Д.” ООД присъдените суми по изпълнителните листи издадени срещу тях.  Поради това, съда приема, че подс. Г.В. е извършил деянието с користна цел – да получи имотна облага.

По квалификацията по чл. 116 ал. 1 т. 9 от НК. Подс. Г.В. през м. август 2008г. подс. Г.В. взел решение за убийството на Л. . Възложил същото на подс. П.С., като заплатил и неустановена по делото сума за това, но с уговорката деянието да се осъществи на по късен етап за да не падне подозрението върху него.  Когато разбрал, че на 26.02.2009г. Районен съд гр.В. Търново  е допуснал Л.  като свидетел по неговото дело, подс. Г.В. решил убийството на Л.  да се извърши преди датата на съдебното заседание, за да не може Л.  да се яви и даде показания като свидетел. Уговорил подс. П.С. поръчката да бъде изпълнена преди 03.04.2009г. и тя била изпълнена на 25.03.2009г. Следователно подс. Г.В. много преди извършване на убийството е взел решението за него, воден от чувството си за мъст, той е взел това решение в сравнително спокойна обстановка, като е обсъдил мотивите за и против извършване на това деяние, но са надделели мотивите за извършването му, за да си отмъсти и да получи от св. С. и Т.  и „ Д.А.Д.” ООД сумите по издадените изпълнителни листи. Т. е. деянието е осъществено от подс. Г.В. предумишлено.

             По квалификацията по чл. 116 ал. 1 т. 10 от НК. По делото безспорно е установено, че подс. П.С. е образувал и ръководил организирана престъпна група създадена да върши побои, палежи и убийства, както и, че участници в тази група са подс. В.К., лицата Д.Г. , Г.Н. , В.Ф., Г.Г. и неустановени по делото лица. Подс. Г.В. подбужда подс. П.С. да приеме и изпълни поръчката за убийството на Л. , след като съзнава, че подс. П.С. има такава група / показанията на Св. Дж., П. и Ц.; показанията на Л., че П.А.  му казал, че имали група на която можели да възложат убийството, като групата била „желязна” и това била групата на подс. П.С.; показанията на св. С.И. и С.С., че подс. Г.В. им казал, че си е решил проблемите с Л.  завинаги, като се обадил на подс. П.С. и групата му и им заплатил за услугата/. Подс. П.С. приел тази поръчка и възложил организацията и изпълнението на членове на групата – подс. В.К., а той от своя страна на друг член на групата – лицето В.Ф., а последния на 25.03.2009г. е умъртвил Л. . От това съда приема, че деянието е осъществено лице което действа в изпълнение решение на организирана престъпна група, чиито ръководител е подс. П.С., а членове са подс. В.К. и П., лицата Д.Г. , Г.Н. , В.Ф., Г.Г. и други неустановени по делото лица.

         Подс. Г.В. е предаден на съд  с обвинение в това, че е осъществил деянието и като помагач. По делото не са събрани доказателства подс. Г.В. да е обещал помощ на подс. П.С. или да е оказал такава при извършване на убийството на Л. . Няма доказателства за категоричен извод и за оказана от него помощ на подс. В.К. и В.Ф. за осъществяване на убийството. Налице са единствено показанията на св. С.И., който твърди, че подс. П.А. е показвал на подс. В.К. и лицето Ф. , жилището, автомобила и кантората на Л. . Но в тези показания не се съдържа твърдение, подс. П.А. да е показвал гаража който ползва пострадалия Л.. Ето защо съда призна за невиновен и оправда подс. Г.В. по обвинението да е извършил убийството на Л.  действайки и като помагач.

         По обвинението, че подбуждайки подс. П.С., последния е действал като помагач на подс. В.К. при извършване на убийството на Л. . Няма доказателства подс. П.С. да е обещавал и да е оказвал някаква помощ на подс. В.К. след като го е склонил да организира убийството на Л. , да му е обещал помощ за неговото осъществяване, поради което призна за невиновен подс. Г.В. и по обвинението, че е извършил деянието в съучастие с подс. П.С., който е действал като помагач на подс. В.К.. Поради това съда оправда подс. Г.В. по това обвинение.

          По обвинението, че при извършване на това деяние е участвал подс. П.А. като помагач. В тази насока по делото са налице единствено показанията на св. С.И., който твърди, че пред него подс. В.К. е заявил, че подс. П.А. му е помогнал заедно с В.Ф. да следят Л.  и установят навиците му. Само въз основа на тези показания не може да се приеме за безспорно установено, че подс. П.А. е осъществил действия с които е оказал помощ на подс. В.К. и Ф. , поради което съда оправда подс. Г.В. по това обвинение.

       По обвинението, че деянието е извършено по начин и със средства опасни за живота на мнозина. Съдебната практика приема, че пистолета не е средство за извършване на убийство, опасно за живота на мнозина. В случая огнестрелното оръжие е използвано за умъртвяването на Л. , но в затворено пространство – гараж. От протокола за оглед на местопроизшествие и заключението на СМЕ за оглед и аутопсия на трупа на Л.  се установява, че изстрелите са били произведени към Л. , който в този момент е бил на шофьорската седалка, а автомобила е бил в гаража с предната част към дъното на гаража. Няма доказателства и някой от изстрелите да е бил насочен към изхода на гаража, а пред гаража да е имало хора. Поради това съда приема, че не са налице доказателства, деянието да се квалифицира по някоя от хипотезите на чл. 116 ал. 1 т.6 предл. 1 и 2 от НК, поради което оправда подс. Г.В. по това обвинение.

   По отношение подс. П.С.

Съда приема, че се установява по безсъмнен начин, въз основа на доказателствата по делото, че подс. П.В.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 116 ал. 1 т.7,  9 и т. 10 във вр.  с чл. 115 и чл. 20 ал. 3 от НК като през периода от неустановена дата на месец август 2008 г. до 25. 03. 2009 г. в гр. София , гр. Велико Търново  и гр. Луковит, в съучастие като подбудител с Г.В.В. като подбудител, В.П.К. като подбудител и помагач и В.П.Ф. като извършител, умишлено е склонил /чрез даване на наставления и разпореждания да се организира убийството на П.И.Л., както и чрез обещаване на материална облага/ В.П.К. умишлено да склони В.П.Ф. умишлено да умъртви П.И.Л., като убийството е извършено на 25. 03. 2009 г. от В.П.Ф. в гр. Велико Търново  и деянието е извършено с користна цел, извършено е предумишлено и от лице, което действа в изпълнение на решение на организирана престъпна група с ръководител П.В.С. и участници В.П.К., Я.Х.П., Г.Т.Г., В.П.Ф., Д.В.Г. и Г.Ц.Н., както и други неустановени до момента лица.

 От обективна страна

През м. август 2008г. подс. Г.В. възложил на подс. П.С. убийството на Л. , като обещал да заплати за това неустановена по делото сума. За времето на изпълнение на поръчката, двамата се уговорили същата да се извърши на по късен етап, за да не падне подозрението върху подс. Г.В.. Като приел тази поръчка подс. П.С. възложил организацията по изпълнението, намирането на извършител и извършване на убийството на подс. В.К., като последния приел да изпълни поръчката. На срещи в гр. Луковит и с. Арбанаси подс. П.С. и В. уточнявали поръчката. 

          След като подс. Г.В. научил, че Л.  е призован да се яви като свидетел по делото по което той е обвиняем решил убийството на Л.  да се осъществи преди явяването му по делото, тъй като неговите показания биха довели до осъдителна присъда за подс. Г.В., а това би довело до неблагоприятен за него изход и по гр.д.  № 795/08г. което би го лишило да получи адвокатския хонорар по договора за правна помощ със П.М.Л.  и споразумението към него, цедирани по късно на подс. П.А., приближен на подс. Г.В.. Уговорил се с подс. П.С. убийството на Л.  да се осъществи преди 03.04.2009г. Подс. П.С. възложил организацията и извършване на убийството на подс. В.К., който от своя страна ангажирал лицето В.Ф., като двамата установили навиците на пострадалия Л., маршрутите на придвижване и подс. В.К. решил убийството да се извърши в гаража на пострадалия, когато той изкарва автомобила си и е сам. На 24.03.2009г. подс. В.К. заедно с лицето Ф.  отново били в гр.В. Търново  във връзка с подготовката на убийството. На 25.03.2009г. след 7.30 ч. лицето В.Ф. изчакало пострадалия Л. да влезе в гаража си и да влезе в автомобила. Тогава Ф.  влязъл в гаража и произвел 7 изстрела с пистолет и по този начин умъртвил пострадалия Л..

          Горните факти съда приема за установени от събраните и проверени доказателства по делото. Фактите относно причините мотивирали подс. Г.В. да възложи на подс. П.С. убийството на Л.  - действията по казуса “Т.Б.”, сигналите до НАП и прокуратурата срещу Л. , дадените поръчки за побой, взривяване и палеж на кантората или автомобила му, изпълнението на поръчката за побой, съда вече обсъди по горе, поради което не е необходимо отново да се обсъждат.

Фактите относно дадената от подс. Г.В. на подс. П.С. поръчка за убийството на Л. , съда вече обсъди, но следва отново да се обсъдят, тъй касаят обвинението на подс. П.С. и неговата квалификация. Св. Дж. дава показания, че при среща със Св. Р.Д. в кафе „К.” последния му споделил, че Л.  след нанесения побой и запаления автомобил, не си е взел поука, а дал пресконференция. Сочи и за проведена през м. март - април 2009г. в хотел „Марица” в гр. Пловдив среща на подс. П.С. със Св. Р.Д. при която последния е предал на подс. П.С. донесен му от подс. П.А., по нареждане на подс. Г.В., плик с 60 000 лв., за които по късно подс. П.С. заявил, че това бил втори транш за разрешаване на проблемите на подс. Г.В. с Л. и Р.. Твърди също, че при среща със Св. Р.Д. в кафе „ К.”, последния му е казал, че са си разрешили проблемите които са имали в гр.В. Търново  и Шумен. В показанията си Св. Р.Д. също твърди за проведена среща в хотел „ Марица” среща на която е предал на подс. П.С. плик, по нареждане на подс. Г.В., който му бил донесен от подс. П.А.. В подкрепа на тези показания е и проведеното разпознаване при което св. Д. е разпознал Св. Дж. като лицето което е било шофьор на подс. П.С. при срещата в хотел „Марица”. Налице са данни за тази среща и в Протокол за ВДС рег. №***, Протокол за ВДС рег. №***, Протокол за ВДС рег. №*** в които са налице твърдения за този факт от Св. Р.Д., както и данни съдържащи се в Протокол за ВДС рег. №***,  Протокол за ВДС рег. №***, Протокол за ВДС рег. №*** в които са налице твърдения на Св. Дж. по този факт. В показанията си Св. Дж. и Ц. твърдят за проведени множество срещи на подс. П.С. с подс. Г.В. в гр. Луковит и с. Арбанаси, както и за срещи между двамата в гр. София . В показанията си св. С.И. и С.С. също излагат твърдения, че подс. Г.В. е казал пред тях, че бил близък приятел с подс. П.С., както и за контактите си с пострадалите Р.и Л.  и отношенията и проблемите които имал с Л. и Р.. Казал за тях, че били предатели, че им бил платил, но те искали още пари. Споделил пред двамата свидетели, че възложил на групата на подс. П.С. побоя и убийството на Л. , както и че заплатил за тези поръчки и по този начин си решил проблемите с Л.  завинаги.

Фактите относно възложеното от подс. П.С. на подс. В.К. организиране и изпълнение на поръчката за убийството на Л.  и от кои доказателства се установяват следва да се обсъдят отново независимо, че бяха изложени доводите на съда при обсъждане на обективната страна по отношение на подс. Г.В. във връзка с убийството на Л. . В показанията си Св. Дж., П. и Ц. твърдят, че подс. П.С. приема поръчките за убийства, а тяхното организиране и изпълнение възлага на подс. В.К.. Св. Дж. и Ц. твърдят за проведени срещи в гр. Луковит и с. Арбанаси между подс. П.С. и В., което не се отрича от подс. П.С. и В., потвърждава се и от показанията на Св. Р.Д.. В показанията си Св. Дж. твърди, че на 24.03.2009г. бил в гр.В. Търново  и се видял с подс. В.К. който бил заедно с лицето В.Ф., като подс. В.К. му казал, че бил по работа. В показанията си св. С.И. твърди, че подс. В.К. му е казал, че бил близък с подс. П.С. и му бил дясната ръка, че бил добър организатор и му били необходими две седмици за установяване навиците на жертвата, както и че убийството на Л.  било извършено от лицето В.Ф.. А св. С.С. твърди, че пред него подс. В.К. е споделил, че е имал обвинение за няколко убийства, включително за Л. и Р., че бил дясната ръка на С. и, че е координатор на групата, както и му трябвали 15-20 дена да изучи навиците на жертвата, че той решавал как да стане убийството - бил човекът, който посочва, кой да извършва убийството и по какъв начин да става убийството и за всичко се консултирал с подс. П.С.. Твърдят също тези свидетели, че подс. Г.В. пред тях е казал, че е предупреждавал Л.  като е пращал хора да го бият, да му палят колата, но не разбрал от дума и трябвало да вземе по сериозни мерки и се обадил на подс. П.С. и групата му и си решил проблема завинаги, като си и платил за това.

Фактите относно извършване на убийството на Л. . В показанията си Св. Дж. твърди, че на 24.03.2009г. видял подс. В.К. с лицето Ф.  в гр.В. Търново . В показанията си анонимен св. № 1 твърди, че на 25.03.2009г. сутринта около 7. 30ч. и малко след това е минал покрай гаража на Л.  по ул. Е.П.  и е видял отворените врати на гаража. Подминал го и приближавайки кръстовището на ул. Е.П.  с ул. С.Р., забелязал приближаващата към него св. Н.М. , която вървяла по ул. С.Р.. В този момент чул шум от трошене на стъкла, обърнал се и видял лицето Ф.  да излиза от гаража. Св. Н.М.  твърди, че преди да навлезе в кръстовището чула пукот като от пиратки, като навлязла в кръстовището на двете улици и приближила до анонимен св. № 1, е видяла между най-близкия до нея автомобил и стоящия на средата на улицата непознат мъж / анонимен св. № 1/, бягащ човек, среден на ръст, с атлетично телосложение, с масленозелена шапка, прикриваща челото, тъмно яке и дънки, черноок. Направило и впечатление, че бягащия мъж държал лявата си ръка свита в лакътя и притисната към тялото, към брадичката. Това лице минало покрай тях и продължило по ул. С.Р.в посока бул. Б.. По късно двамата разпознават В.Ф., като това лице което са възприели да излиза от гаража на Л.  и да преминава покрай тях. В показанията си св. С.И. твърди, че подс. В.К. му споделил, че е задържан във връзка с убийствата на П.Л. и Р.Р., че бил близък приятел с подс. П.С. на когото бил дясната ръка, че бил добър организатор и му били необходими две седмици, за да проследи едно лице чието убийство му е възложено и установи местоживеенето, навиците му и маршрути и средства за придвижване. Казал му също така, че убийството на Л.  извършено от В.Ф., а той подс. В.К. му бил шофьор. А в показанията си св. С.С. твърди, че пред него подс. В.К. е споменал за убийството на Л. . Казал му също, че бил дясната ръка на С. и, че е координатор на групата, както и му трябвали 15-20 дена да изучи навиците на жертвата, че той решавал как да стане убийството - бил човекът, който посочва, кой да извършва убийството и по какъв начин да става убийството и за всичко се консултирал с подс. П.С.. Св. С.И. и С.С. твърдят още, че пред тях подс. Г.В. е казал, че е предупреждавал Л.  като е пращал хора да го бият, да му палят колата, но не разбрал от дума и трябвало да вземе по сериозни мерки и се обадил на подс. П.С. и групата му и си решил проблема завинаги, като си и платил за това.

От анализът на тези факти по отделно, а и в съвкупност съда достига до извода, че подс. Г.В. е искал да отмъсти на пострадалия Л. за това, че е минал на страната на св. С. и Т. , че по негова вина не е успял да се пребори за получаване на 54.53% от акциите на “Д** Б.  ”, а е получил половината от предложеното от представителите на К., а и то е било намалено със сумата дадена на пострадалия Р.. За осъществяване на отмъщението си той поръчал нанасяне на побой на Л.  и взривяване на кантората или автомобила му, като побоя е осъществен. Приел, че не е отмъстил в достатъчна степен на Л.  и решил да поръча и убийството му. Възложил през м. август 2008г. поръчката на подс. П.С. с уговорката, тя да бъде изпълнена на по късен етап, за да не падне съмнението върху него. Заплатил и неустановена по делото сума пари. Подс. П.С. приел за изпълнение тази поръчка и възложил на подс. В.К. да се заеме с организацията на убийството, намиране на конкретен извършител извършване на убийството. По късно през м. февруари 2009г. подс. Г.В. поискал от него дадената поръчка за убийството на Л.  да се осъществи преди 03.04.2009г. за когато било насрочено съдебно заседание за което бил призован Л.  като свидетел. Подс. П.С. наредил на подс. В.К. убийството на Л.  да бъде извършено преди горната дата. В изпълнение на възложеното му, подс. В.К. склонил лицето Ф.  да участва в убийството на Л. , като двамата последили Л. , установили кога е най – удачно да се извърши убийството и на 25.03.2009г. В.Ф. извършил убийството на Л. . След това през м. март - април 2009г. подс. Г.В. заплатил на подс. П.С. в гр. Пловдив 60 000 лв. – втори транш за убийствата на Л. и Р..

Следва да се обсъди и въпроса – налице ли са и други доказателства и могат ли въз основа на тях да се направят изводи за факти, които да подкрепят горните изводи на съда. На първо място – налице ли са доказателства подс. П.С. да е приемал поръчки за други престъпления и най – вече за извършване на убийства. Тук следва да се обсъдят доказателствата от които съда извежда приетата от подс. П.С. поръчка за убийството на Б.Г., възлагането на подс. В.К. да окаже помощ на извършителя на това убийство, оказаната от подс. В.К. помощ на физическия извършител на убийството. Това са показанията на Св. Дж., П., П., Н., Б.М., Ю.П. , Е.Д.. Налице са и писмени доказателства – д.п. № 416/07г. на РУП Самоков и д.п. 1003/08г. на ІХ РУП София относно лекия автомобил противозаконно отнет и запален на 06.04.2008г. в ж.к. „Люлин” 1. Съда вече обсъди тези доказателства поради което не се налага отново да се обсъждат. Следва да се обсъдят доказателствата от които съда извежда извод налице ли е приета от подс. П.С. поръчка от подс. Г.В. за убийството на Р.Р. – показанията на Св. Дж., П. и Ц., че подс. П.С. приема за изпълнение поръчки за убийства, за разговорите на Дж. със св. Д., за срещата в хотел „Марица”, тук следва да се посочат и данните съдържащи се в Протокол за ВДС рег. №***, Протокол за ВДС рег. №***, Протокол за ВДС рег. №*** в които са налице твърдения за този факт от Св. Р.Д., както и данни съдържащи се в Протокол за ВДС рег. №***,  Протокол за ВДС рег. №***, Протокол за ВДС рег. №*** в които са налице твърдения на Св. Дж. по този факт; възлагането на организацията и осъществяването на същата поръчка на подс. В.К. – показанията на Св. Дж., П. и Ц., че подс. П.С. възлага организацията и извършването на убийствата на подс. В.К., другите доказателства касаещи организацията на убийството, привличането на Ф. и Г. както в подготовката, така и при извършването му, както и отвеждането на Ф. и Г. на хижа “В.” от подс. Я.П. и възложените действия на подс. Р.С. ; действията на последния по привличане на лицата Ф. и Г. и привличането им за осъществяване на проследяването на Р.и извършване на убийството – показанията на св. Д.Г. и Т.Т. за отношенията на подс. В.К. с Ф. и Г., данните за отпътуването им от гр. Ч.б. на 26.06.2009г. сутринта, както и за автомобила който е управлявал Г. , показанията на св. А.Я., Г.П. и Й.Д. за отношенията на подс. В.К. с Ф. и Г., а първите двама и за това, че отивайки при подс. В.К. през м. юни 2009г. край гр.Варна , са видели Ф. и Г. с л. автомобил Фиат Браво, показанията на св. Д.Д. и Я.П.за спирането на Ф. и Г. в гр. Шумен на 05.06.2009г. със същия автомобил, показанията на св. Д.Ж., В.К.В. и И.С. за спирането на подс. В.К., Ф. и Г. в гр.Варна  на 27.06.2009г. показанията на св. Б. относно познанството и контактите на подс. В.К. с Ф. и Г., данните на „Г.” относно имеите на мобилните телефони с които са активирани СИМ карти с №0893760445, 0893760455 и 0893760490, а също и данните от разпечатките за проведените между тези телефони разговори и местоположението им по време на провеждането им, заключенията на двете технически експертизи на разговорите на тези СИМ карти и тяхното местоположение, както и за телефони с № 0878744444 и № 0878568686 и 0877427373; извършването на самото убийство – освен току що посочените доказателства, също и показанията на св. Д.К.Й., Г.Б., В.М.Р., С.И.С., С.Д., С.И.С., Т.И.Т., С.Т., Ц.В.Ц., А.В.П., П.П.С., К.Ж.М., Н.Б., С.С., В.В., М.В., Л.М., А.А.Б., Д.Д.С., П.Х.Х., М.А.И.,  Г.С.С. , Г.И.Т. , Р.Д. , П.Л., И.И.П., С.Д.И., С.Г.С., С.И.С., В.Г.В., В.Н.Е., Е.Ч., Д.Н.П., В.С.А., ,  А.Я.А., Й.Т.Л., Р.Г.К., Д.А.И., А.Б., О.Б., В.Г., анонимен свидетел № 4, св. Н.С., обясненията на подс. Р.С. , които ще бъдат обсъдени при квалификацията на деянието по отношение Р.Р.. От тази група доказателства се установява, че подс. П.С. приема поръчки за извършване на убийства. В подкрепа на този извод, че подс. П.С. приема поръчки за убийства и не само за убийства, а и за нанасяне на побои и палежи, като получава пари за това, а и заплаща на конкретните извършители на които е възложил изпълнението на поръчка, са и доказателствата за приетите и изпълнени поръчки за побой на П. , побой на лице управляващо джип „Лексус”, палеж на магазина на П. , палеж на магазина на Б., нанасяне на побой на св. Л.. Тези  доказателства подкрепят извода на съда, че подс. П.С. приема поръчки за нанасяне на побои, палежи и убийства, които поръчки му били заплащани.

На второ място - налице ли са други доказателства и установени въз основа на тях факти подс. Г.В. да е възлагал убийството на Л. , макар и на други лица, както и да е възлагал поръчки за побои, взривявания и палежи. Тези доказателства съда обсъди по горе, поради което не следва да се повтарят.

На трето място - налице ли са други доказателства и установени въз основа на тях факти подс. П.С. да е възлагал приетите от него поръчки за извършване на убийства за изпълнение на подс. В.К., както и поръчки за други престъпления. Тези доказателства също съда обсъди по горе, поради което не следва да се повтарят.

От субективна страна подс. П.С. е извършил деянието при форма на вината пряк предварителен умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици. След като подс. П.С. е приел поръчката за убийството на Л. , той е склонил подс. В.К. – възложил му организацията по подготовката на това убийство, намиране на конкретни извършители и извършване на убийството. Тук следва да се посочи, че изпълнението на тази поръчка било отложено за по късен етап, за да не падне подозрението върху поръчителя – подс. Г.В.. От тук и извода, че подс. П.С. е предвиждал и е искал настъпването на смъртта на Л. , т.е. предвиждал е и е искал настъпването на обществено опасните последици. При възлагане на поръчката от подс. Г.В. на подс. П.С., подс. Г.В. е действал в съучастие с него под формата на подбудител – склонил е подс. П.С. да приеме за извършване поръчката за убийството на Л. . Подс. П.С. от своя страна след като е приел да изпълни тази поръчка, също е действал като подбудител - на свой ред е склонил подс. В.К. да се заеме с организирането на убийството и да намери конкретен човек който да го извърши, т. е. той също действа като подбудител на подс. В.К.. Подс. В.К. от своя страна, приел/ след като бил подбуден от подс. П.С./ да се заеме с организацията на убийството на Л.  и да осигури човек който физически за изпълни поръчката. Като приел поръчката от подс. П.С., подс. В.К. склонил лицето В.Ф. да участва в извършване на убийството, като му обещал да му даде пари за това, двамата установили навиците на Л.  и на 25.03.2009г. В.Ф. го е умъртвил като го е прострелял. Т. е. подс. В.К. е действал като подбудител спрямо прекия извършител на убийството, като го е склонил да извърши същото. Налице е няколкостепенно съучастие под формата на подбудителство – подбудителя подс. Г.В., подбужда подс. П.С., който от своя страна подбужда подс. В.К. и той на свой ред подбужда В.Ф. да извърши убийството. В случая целта и на тримата подбудители е една и съща, а именно убийството на Л. , т. е. налице е общност на умисъла и на тримата подбудители – да се умъртви Л. . Налице е и общност на умисъла на тримата подбудители с умисъла на извършителя Ф. . Правната доктрина, а и съдебната практика не изключват и този вид съучастническа дейност – тристепенно подбудителство.

  По квалифициращите признаци на деянието

         По квалификацията по чл. 116 ал. 1 т. 7 от НК – деянието да е извършено с користна цел – За изпълнение на тази поръчка подс. П.С. е получил неустановена в пълен размер по делото сума. От показанията на Св. Дж. се установява, че подс. П.С., като приема поръчките за побои, палежи и убийства, получава и пари за това. Също в показанията си твърди, че при проведена среща в хотел „Марица” в гр. Пловдив през март - април 2009г. на подс. П.С. били предадени 60 000 лв. от Св. Р.Д., които били донесени от подс. П.А., като по късно когато се прибирали, Св. Дж. питал подс. П.С. за тези пари и подс. П.С. му казал, че парите са 60 000 лв. втори транш за разрешаване на проблемите на подс. Г.В. с Л. и Р.. В показанията си Св. Р.Д. също твърди, че на среща в същия хотел е предал на подс. П.С. плик с пари, които му били донесени от подс. П.А., по нареждане на подс. Г.В.. В показанията си св. С.И. и С.С. също твърдят, че пред тях подс. Г.В. е заявил, че е платил на подс. П.С. за разрешаване на проблемите му с Л. и Р.. Налице са и други доказателства за получавани пари от подс. П.С. във връзка с приети поръчки за нанасяне на побои и палежи. Налице е и твърдение в показанията на този свидетел от досъдебното производство в които твърди, че подс. П.С. е приел поръчките, както и парите за изпълнение на тези поръчки. В показанията си Св. Ц.  твърди, че през м. септември 2009г. бил изпратен от подс. П.С. в гр. Луковит, където се срещнал с подс. П.А., който му предал плик с пари, които били повече от 5 000 лв. А в обясненията си подс. П.С. твърди, че се е срещал с подс. Г.В. във връзка с бизнес проект в гр.Бургас и подс. Г.В. не е спонсорирал с пари спорта сумо. Обратното твърди подс. Г.В., че бил спонсорирал спорта сумо, но също не твърди, че е давал пари в брой за това. В показанията си Св. Ц.  твърди, че през 2010г. е ходил заедно с подс. П.С. в сграда, която описва като сграда на Мултигруп. И от тази сграда подс. П.С. е излязъл носейки голям жълт плик, в който Св. Ц.  установил, че имало много пари в евро. Твърди и за друго негово ходене в същата сграда, по нареждане на подс. П.С., при което му е даден плик с пари, който е предал на подс. П.С.. А в обясненията си подс. П.С. твърди, че всички разплащания е осъществявал по банков път - съобразно изискванията на банките. Тези последните доказателства водят също до извода, че подс. П.С. е получавал пари за изпълнение на приетите поръчки за побои, палежи и убийства. Също в подкрепа на този извод са и показанията на Св. Дж., Ц., П. и Н., че на изпълнителите на конкретните поръчки подс. П.С. е обещавал да заплати и е заплащал между 300 и 500 лв. за нанесен побой или палеж. Едно деяние е извършено с користна цел, когато с извършването му се цели получаване на имотна облага от дееца. В случая подс. П.С. е получил за изпълнение на поръчката за убийството на Л.  пари от подс. Г.В., като една част от тях са именно, твърдения от подс. Дж. втори транш в размер на 60 000 лв. за разрешаване на проблемите на подс. Г.В. с Л. и Р.. Поради което съда приема, че деянието е извършено с користна цел.

По квалификацията по чл. 116 ал. 1 т. 9 от НК. Подс. П.С. е приел поръчката за убийството на Л.  през м. август 2008г. Същия месец е възложил изпълнението на поръчката на подс. В.К., който се съгласил да я изпълни, като изпълнението било отложено във времето. След приемане на поръчката са били осъществени и други срещи на подс. П.С. с подс. Г.В. за уточняване на тази поръчка. Последвало е и следващо уточняване – поръчката да бъде изпълнена преди 03.04.2009г. за да не може Л.  да се яви и свидетелства по НОХД № 30/07г. по което подсъдим е бил подс. Г.В.. Поради това съда приема, че подс. П.С. е взел решението да изпълни тази поръчка в сравнително спокойна обстановка. В също такава обстановка е склонил подс. В.К. да се заеме с организацията и изпълнението на поръчката. Поръчката била изпълнена на 25.03.2009г. Следователно подс. П.С. е взел решението да подбуди подс. В.К. в спокойна обстановка, като е обсъдил мотивите за и против извършване на това деяние. Т. е. деянието е осъществено от подс. П.С. предумишлено.

             По квалификацията по чл. 116 ал. 1 т. 10 от НК. По делото безспорно е установено, че подс. П.С. е образувал и ръководил организирана престъпна група създадена да върши побои, палежи и убийства, както и, че участници в тази група са подс. В.К., лицата Д.Г. , Г.Н. , В.Ф., Г.Г. и неустановени по делото лица. Подс. П.С. след като е приел поръчката на подс. Г.В. за убийството на Л.  е склонил подс. В.К. да организира изпълнението и. В този момент той е имал съзнанието, че е образувал и ръководел организирана престъпна група и че за изпълнението на тази поръчка ще склони подс. В.К., което е и сторил. А подс. В.К. също член на тази група, от своя страна склонил друг член на групата – лицето В.Ф. да участва в проследяването на Л.  и да го умъртви, а последния на 25.03.2009г. е умъртвил Л. . Относно другите членове на групата, съда вече изложи доводи, поради което не следва да ги повтаря. При тези факти и доказателствата за тях следва да се приеме, че деянието е осъществено лице което действа в изпълнение решение на организирана престъпна група, чиито ръководител е подс. П.С., а членове са подс. В.К. и П., лицата Д.Г. , Г.Н. , В.Ф., Г.Г. и други неустановени по делото лица.

         Подс. П.С. е предаден на съд с  обвинение в това, че е осъществил деянието и като помагач на подс. В.К.. От събраните по делото доказателства не се установява подс. П.С. да е обещавал помощ на подс. В.К. или по някакъв начин да му е помогнал при извършване на убийството на Л.  или преди убийството да е обещал да окаже помощ след неговото извършване. Ето защо съда призна за невиновен и оправда подс. П.С. по обвинението да е участвал в извършване на убийството на Л.  действайки  като помагач.

         По обвинението, че подс. П.С. е извършил деянието в съучастие с подс. Г.В. и П.А. , в качеството им на помагачи. Не са налице доказателства от които да се установи, че подс. Г.В. е подпомогнал както подс. В.К., така и лицето В.Ф. за извършване на убийството на Л.  - да е обещавал и да е оказвал някаква помощ чрез даване на съвети и разяснения или набавяне на средства за извършване на престъплението. По отношение подс. П.А. съда вече изложи доводите си, че по делото са на налице единствено показанията на св. С.И., който твърди, че подс. В.К. му казал, че подс. П.А. му е помогнал на него и лицето Ф.  да следят Л.  и установят навиците му. Показанията на св. И.в тази им част не се подкрепят от никакви други доказателства по делото, поради което съда приема, че не следва да се кредитират. Във връзка с факта на предаването на плика с пари пред хотел „Марица” на Св. Р.Д., който го предал на подс. П.С. следва да се отбележи, че подс. П.А. има обвинение само за помагаческа дейност по отношение на лицето В.Ф.. Поради това съда призна подс. П.С. за невиновен и го оправда по обвинението да е извършил убийството на Л.  в съучастие с подс. Г.В. и П.А.  в качеството им на помагачи.

         По обвинението, че деянието е извършено по начин и със средства опасни за живота на мнозина. Съдебната практика приема, че използването на пистолет при извършване на убийство не е средство опасно за живота на мнозина. В случая огнестрелното оръжие е използвано за умъртвяването на Л. , но в затворено пространство – гараж. От протокола за оглед на местопроизшествие и заключението на СМЕ за оглед и аутопсия на трупа на Л.  се установява, че изстрелите са били произведени към Л. , който в този момент е бил на шофьорската седалка, а автомобила е бил в гаража с предната част към дъното на гаража. Няма доказателства и някой от изстрелите да е бил насочен към изхода на гаража, а пред гаража да е имало хора. Поради това съда приема, че не са налице доказателства, деянието да се квалифицира по някоя от хипотезите на чл. 116 ал. 1 т.6 предл. 1 и 2 от НК, поради което оправда подс. П.С. по това обвинение.

Относно подс. В.К.

Съда приема, че се установява по безсъмнен начин, въз основа на доказателствата по делото, че подс. В.П.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 116 ал. 1 т. 7, 9 и т. 10 във вр.  с чл. 115 и чл. 20 ал. 3 и 4 от НК като през периода от неустановена дата на месец август 2008 г. до 25. 03. 2009 г. в гр. София , гр. Велико Търново  и гр. Луковит, в съучастие като подбудител и помагач с Г.В.В. като подбудител, П.В.С. като подбудител и В.П.Ф. като извършител, умишлено е склонил /чрез увещание, чрез обещаване на материална облага/ В.П.Ф. умишлено да умъртви П.И.Л., и умишлено е улеснил извършването на престъплението / дал съвети и разяснения, и по друг начин - организирал следенето на пострадалия/, като убийството е извършено на 25. 03. 2009 г. от В.П.Ф. в гр. Велико Търново  и деянието е извършено с користна цел, извършено е предумишлено и от лице, което действа в изпълнение на решение на организирана престъпна група с ръководител П.В.С. и участници В.П.К., Я.Х.П., Г.Т.Г., В.П.Ф., Д.В.Г. и Г.Ц.Н., както и други неустановени до момента лица.

От обективна страна

През м. август 2008г. подс. Г.В. възложил на подс. П.С. убийството на Л. , като заплатил за това неустановена по делото сума. Подс. П.С. приел за изпълнение тази поръчка, както и заплащането за нея. По тези факти съда вече изложи доводите си по горе поради което не следва да се повтарят. След като подс. П.С. приел тази поръчка той възложил организацията по изпълнението, намирането на извършител и извършване на убийството на подс. В.К., като последния приел да изпълни поръчката. Подс. П.С. наредил на подс. В.К. организацията и извършване на убийството на пострадалия Л. да се извърша преди 03.04.09г. Подс. В.К. склонил лицето В.Ф. с когото се познавал и имал близки отношения, са се ангажира с извършването на  убийството на Л. . Обещал да му заплати за това участие. Двамата установили навиците на пострадалия Л., маршрутите на придвижване за което ходили в гр.В. Търново . Подс. В.К. решил убийството да се извърши в гаража на пострадалия, когато той изкарва автомобила си и е сам. На 24.03.2009г. подс. В.К. посетил гр.В. Търново  заедно с лицето Ф.  във връзка с подготовката на убийството. На 25.03.2009г. след 7.30 ч. В.Ф. изчакал пострадалия Л. да влезе в гаража си и да влезе в автомобила. Тогава Ф.  влязъл в гаража и произвел 7 изстрела с пистолет и по този начин умъртвил пострадалия Л.. След това напуснал гаража, минавайки през кръстовището на ул. Е.П.  и С.Р.и продължил по ул. С.Р..

          Фактите относно възложеното от подс. П.С. на подс. В.К. организиране и изпълнение на поръчката за убийството на Л.  и от кои доказателства се установяват, не следва да се обсъдят отново.

Фактите относно извършване на убийството на Л. . В показанията си Св. Дж. твърди, че на 24.03.2009г. видял подс. В.К. с лицето Ф.  в гр.В. Търново . В показанията си анонимен св. № 1 твърди, че на 25.03.2009г. сутринта около 7. 30ч. и малко след това е минал покрай гаража на Л.  по ул. Е.П.  и е видял отворените врати на гаража. Подминал го и приближавайки кръстовището на ул. Е.П.  с ул. С.Р., забелязал приближаващата към него св. Н.М. , която вървяла по ул. С.Р.. В този момент чул шум от трошене на стъкла, обърнал се и видял лицето Ф.  да излиза от гаража, а св. Н.М.  твърди, че преди кръстовището, чула шум от гърмеж на пиратки, уплашила се и минала в средата на пътя, а като е навлязла в кръстовището на двете улици и приближила до анонимен св. № 1, е видяла лице, на което дава описание, да минава покрай тях двамата. По късно двамата разпознават В.Ф., като това лице което са възприели да излиза от гаража на Л.  и да преминава покрай тях. В показанията си св. С.И. твърди, че подс. В.К. му споделил, че е задържан във връзка с убийствата на П.Л. и Р.Р., че бил близък приятел с подс. П.С. на когото бил дясната ръка, че бил добър организатор и му необходими две седмици, за да проследи едно лице чието убийство е възложено и установи местоживеенето, навиците му и маршрути и средства за придвижване. Казал му също така, че убийството на Л.  извършено от В.Ф., а той подс. В.К. му бил шофьор. А в показанията си св. С.С. твърди, че пред него подс. В.К. е споменал за убийството на Л. . Казал му също, че бил дясната ръка на С. и, че е координатор на групата, както и му трябвали 15-20 дена да изучи навиците на жертвата, че той решавал как да стане убийството - бил човекът, който посочва, кой да извършва убийството и по какъв начин да става убийството и за всичко се консултирал с подс. П.С.. В показанията си св. А.Л. твърди, че имали собствен гараж на кръстовището на ул. Е.П.  и С.Р., че там държали автомобила си. Както и че след нанесения побой на Л.  и палежа на автомобила му, всяка сутрин след 7.30ч. двамата са отивали до гаража, изваждали са автомобила си, след което Л.  я откарвал на работа и отивал с автомобила до кантората си. Л.  сам е вадил автомобила от гаража само когато св. Л.е била нощна смяна.

Съда анализирайки горните факти достигна до извода, че след като подс. П.С. приел за изпълнение поръчката за убийството на Л.  и възложил на подс. В.К. да се заеме с организацията на убийството, намиране на конкретен извършител и извършване на убийството, а по късно било уточнено, че то следва да се извърши преди 03.04.2009г. За изпълнение на тази поръчка подс. В.К. склонил лицето В.Ф. да участва в убийството на Л. , като му обещал да му даде и пари за това участие. Като получил неговото съгласие, двамата посещавали гр.В. Търново  за да проучат навиците на Л. , маршрутите на придвижване, автомобили които управлява. Установили, че Л.  управлява автомобил, който държи в гараж на ул. Е.П.  в близост до кръстовището на тази улица с ул. С.Р., както и, че всяка сутрин Л.  заедно със съпругата си заедно отивали до гаража, отваряли вратите и след като Л.  извади автомобила от гаража, двамата заминавали на работа. Установили също, че в някои от дните Л.  сам отивал до гаража и вземал автомобила и това били дните в които предната вечер съпругата му била нощна смяна. Подс. В.К. решил, че най – удачно да се извърши убийството в гаража, когато Л.  изкарва автомобила си от гаража. На 24.03.2009г. подс. В.К. и В.Ф. отишли отново в гр.В. Търново , като били с автомобила на подс. В.К. за уточняване изпълнението на поръчката. На 25.03.2009г. В.Ф. извършил убийството на Л. . След това през м. април 2009г. подс. Г.В. заплатил на подс. П.С. в гр. Пловдив 60 000 лв. – втори транш за убийствата на Л. и Р..

За преценка дали тези изводи са единствено възможни при приетите за установени факти, е необходимо съда да направи анализ на тези факти и доказателствата за тях в съвкупност с другите доказателства по делото и установените на тяхна основа факти. Следва на първо място да се прецени налице ли са други доказателства и от тях може ли да се направи извод подс. Г.В. да е възлагал убийството на Л. , макар и на други лица, възлагал ли е подс. Г.В. поръчки за побой, взривяване и палеж на кантората или автомобила на Л.  и палежи и побои на други лица. Доказателствата в тази насока вече са обсъдени, поради което не следва отново да се повтарят, а за яснота следва само да се посочат кои са тези доказателства. Това са показанията на св. П.Л., Ц.М., Ц.Н., Я.С., В.К., Г.Ц. и А.Н., както и редица писмени доказателства, приложените по делото рапорти, докладни записки от св. В.К. , Г.Ц. и А.Н. и „Книга за предаване на документи за изпълнение от служителите”. При обсъждане на тези доказателства съда приема извода, че след като подс. Г.В. е поръчал на св. Л. убийството на Л. , то у същия е било налице намерение и желание за това убийство, както и желание то да се възложи на друго лице. Следва и извод, че подс. Г.В. е поръчвал и нанасяне на побой на Л. , както и убийство и побой на либийски гражданин – пострадалия А.С..

Следва да се обсъдят доказателствата, за да се прецени подс. П.С. приемал ли е други поръчки за извършване на убийства, които да е възлагал на подс. В.К., както и за други престъпления – побои, взривявания и палежи. Съда вече изложи доводите си в тази насока  обсъждайки квалификацията на деянието на подс. П.С. по чл. 116 от НК за убийството на Л. , поради което не следва да се повтарят отново.

Следва да се отговори на въпроса налице ли са доказателства подс. В.К. да е изпълнявал други поръчки на подс. П.С. за убийства. Тук следва да се направи анализ на доказателствата касаещи убийството на Б.Г., но такъв съда вече направи, поради което не следва да се повтаря. На следващо място трябва да се обсъдят доказателствата касаещи убийството на Р.Р. и се направи извод налице ли е съпричастност на подс. В.К. към това деяние. Съда вече обсъди тези доказателства при обсъждане деятелността на подс. П.С. касателно убийството на пострадалия Л., поради който не следва да се повтарят отново. След като са налице доказателства за друго убийство възложено за организиране и изпълнение на подс. В.К. от подс. П.С., след като са налице доказателства подс. П.С. да е склонил подс. В.К. да подпомогне неизвестния извършител при убийството на Г.  и подс. В.К. е оказал тази помощ, то тези доказателства косвено потвърждават извода на съда, че след като подс. В.К. е склонен от подс. П.С. да се заеме с организацията на убийството на Л. , е организирал същото като е склонил лицето Ф.  да участва, двамата са проследили Л.  и подс. В.К. е наредил на Ф.  убийството да се извърши в гаража, когато Л.  изкарва автомобила си и убийството е извършено на 25.03.2009г. именно в гаража на Л. , когато той изкарва автомобила си.

От субективна страна подс. В.К. е извършил деянието при форма на вината пряк предварителен умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици. Същия се е съгласил да организира и изпълни поръчката за убийството на Л. . За целта е склонил В.Ф. да се включи в проследяването и физическото ликвидиране на Л.  и обещал да му заплати, като последния е осъществил деянието. Подс. В.К. е предвиждал настъпването на обществено опасните последици и е искал настъпването им – причиняване смъртта на Л. . При възлагане на поръчката от подс. Г.В. на подс. П.С., подс. Г.В. е действал в съучастие с него под формата на подбудител – склонил е подс. П.С. да приеме за извършване поръчката за убийството на Л. . Подс. П.С. от своя страна след като е приел да изпълни тази поръчка, също е действал като подбудител - на свой ред е склонил подс. В.К. да се заеме с организирането на убийството и да намери конкретен човек който да го извърши, т. е. той също действа като подбудител на подс. В.К.. Подс. В.К. от своя страна, приел след като бил подбуден от подс. П.С. да се заеме с организацията на убийството на Л.  и да осигури човек който физически за изпълни поръчката. В изпълнение на това подс. В.К. склонил лицето В.Ф. да участва в извършване на убийството, като му обещал да му даде пари за това, както и да му окаже помощ при установяване навиците на Л.  и да му посочи къде е най удачно да се осъществи убийството. Двамата проследявайки Л. , установили, че всяка сутрин той излизал от домът си, отварял гаража и изкарвал от там автомобила си, за да отиде на работа. Подс. В.К. наредил на лицето В.Ф. убийството на Л.  да се осъществи, докато той е в гаража, за да изкара автомобила си. На 25.03.2009г. сутринта, именно в момента в който Л.  е в автомобила в гаража си, за да го изкара и отиде на работа, В.Ф. го е умъртвил като го е прострелял. Т. е. подс. В.К. е действал като подбудител спрямо прекия извършител на убийството, като го е склонил да извърши същото. В същото време подс. В.К. е осъществил още една от формите на съучастието, а именно помагаческа дейност, изразяваща се в оказване помощ по проследяване на Л.  и установяване навиците му и дал съвет убийството да се извърши в гаража. Налице е няколкостепенно съучастие под формата на подбудителство – подбудителя подс. Г.В., подбужда прекия извършител, но не пряко, а чрез подс. П.С., който от своя страна подбужда подс. В.К. и той на свой ред подбужда В.Ф. да извърши убийството. В случая целта и на тримата подбудители и извършителя е една и съща, а именно убийството на Л. , т. е. налице е общност на умисъла и на тримата подбудители и на извършителя. Правната доктрина, а и съдебната практика не изключват и този вид съучастническа дейност – няколкостепенно подбудителство. В случая е налице и дейност на подс. В.К. като помагач на физическия извършител на деянието – В.Ф.. За да е налице тази форма на съучастието е необходимо също да е налице общност на умисъла на помагача и на извършителя на деянието, да е налице в съзнанието и на двамата, че първия с действията си ще улесни втория да извърши деянието. И то не какво да е, неопределено деяние, а дейността и на двамата да е насочена към осъществяване на конкретно деяние, в случая убийството на Л. . Подс. В.К. установявайки заедно с Ф.  навиците на Л.  и давайки нареждане убийството да се извърши в гаража, е съзнавал, че върши това, за да улесни Ф.  при извършване убийството на Л. .

По квалифициращите признаци

По квалификацията по чл. 116 ал. 1 т. 7 от НК – деянието да е извършено с користна цел – За изпълнение на тази поръчка подс. П.С. е получил неустановена в пълен размер по делото сума. По отношение на тези факти съда изложи доводите си по горе, при обсъждане деятелността на подс. П.С. относно убийството на Л.  и не следва да се повтарят. По делото не са налице доказателства подс. В.К. да има личен мотив за убийството на пострадалия Л.. Л.  е от друго населено място, двамата не се познават и няма подс. В.К. причина да лиши от живот пострадалия. По делото е установено, че подс. П.С. е получил пари за убийството на Л. . Но няма доказателства подс. В.К. да е в положение на зависимост или да са налице други отношения с подс. П.С., които да го мотивират да участва в това деяние безвъзмездно. Поради това съда приема, че подс. В.К. е получил от подс. П.С., уговорена между тях парична сума за убийството на Л. .

По квалификацията по чл. 116 ал. 1 т. 9 от НК. Подс. П.С. е приел поръчката за убийството на Л.  през м. август 2008г. Същия месец е възложил изпълнението на поръчката на подс. В.К., който се съгласил да я изпълни, като изпълнението било отложено във времето. По късно подс. П.С. предал искането на подс. Г.В. поръчката да се изпълни преди 03.04.2009г. Подс. В.К. след това е ангажирал В.Ф., осъществено е проследяване на Л.  и убийството е извършено на 25.03.2009г. Поради това съда приема, че подс. В.К. е взел решението да изпълни тази поръчка в сравнително спокойна обстановка, като е обсъдил мотивите за и против извършване на това деяние. Т. е. деянието е осъществено от подс. В.К. предумишлено.

             По квалификацията по чл. 116 ал. 1 т. 10 от НК. По делото безспорно е установено, че подс. П.С. е образувал и ръководил организирана престъпна група създадена да върши побои, палежи и убийства, както и, че участници в тази група са подс. В.К., лицата Д.Г. , Г.Н. , В.Ф., Г.Г. и неустановени по делото лица и подс. Я.П.. Подс. П.С. след като е приел поръчката на подс. Г.В. за убийството на Л.  е склонил подс. В.К. да организира изпълнението на поръчката и подс. В.К. се е съгласил. Към този момент подс. В.К. вече е дал съгласието си да участва в изпълнението на поръчката за убийството на Б.Г. и е участвал в неговото извършване. При приемане на поръчката и организиране на нейното изпълнение подс. В.К. вече е имал съзнанието, че участва в групата образувана и ръководена от подс. П.С. / показанията на Св. Дж., П., Ц. – че подс. В.К. е от групата на подс. П.С. и изпълнява поръчки за убийства, П.Л.– относно казаното му от подс. П.А. във връзка с поръчаното му от подс. Г.В. убийство на Л. , че имали група, която била „желязна” и това била групата на подс. П.С., показанията на св. С.И. и С.С. – относно казаното им от подс. В.К., че е от хората на подс. П.С., че бил дясната му ръка и бил добър организатор и му било необходимо малко време за да проследи и установи навиците на жертвата, както и казаното от същия подсъдим във връзка с убийствата на Л. и Р., както и казаното им от подс. Г.В., че се е обадил на групата на подс. П.С. и си е решил проблемите завинаги/. От своя страна подс. В.К. склонил друг член на групата – лицето В.Ф. да участва в проследяването на Л.  и да го умъртви, а последния на 25.03.2009г. е умъртвил Л. . Относно другите членове на групата, съда вече изложил доводи, поради което не следва да ги повтаря, като само следва да се отбележи, че не е необходимо всеки от членовете на групата да познава всички други членове и да знае за всички извършени от групата деяния. При тези факти и доказателствата за тях следва да се приеме, че подс. В.К. е осъществил деянието като член на образувана и ръководена от подс. П.С. организирана престъпна група, като деянието е осъществено в изпълнение решение на организирана престъпна група, чиито ръководител е подс. П.С., а членове са подс. В.К. и П., лицата Д.Г. , Г.Н. , В.Ф., Г.Г. и други неустановени по делото лица.

         По обвинението, че подс. В.К. е извършил деянието в съучастие с подс. П.С., В. и П.А. , в качеството им на помагачи. От доказателствата по делото не се установява подс. Г.В. да е обещавал помощ на подс. П.С., когато го е склонявал да приеме и изпълни поръчката за убийството на Л. , нито на подс. В.К. или на физическия извършител – лицето В.Ф.. Не са налице доказателства от които да се установява, че подс. П.С. е подпомогнал както подс. В.К., така и лицето В.Ф. за извършване на убийството на Л.  - да е обещавал и да е оказвал някаква помощ чрез даване на съвети и разяснения или набавяне на средства за извършване на престъплението. По отношение подс. П.А., съда вече изложи доводите си, че по делото са на налице единствено показанията на св. С.И., който твърди, че подс. В.К. му казал, че подс. П.А. му е помогнал на него и лицето Ф.  да следят Л.  и установят навиците му. Не са налице по делото други доказателства в подкрепа показанията на св. С.И. в тази им част, поради което съда приема, че не следва да се кредитират. И след като не са налице други доказателства в подкрепа на показанията на св. С.И., то следва извода, че не е безспорно установено подс. П.А. да е съучастник в извършване на това деяние като помагач. Във връзка с факта на предаването на плика с пари пред хотел „Марица” на Св. Р.Д., който го предал на подс. П.С. следва да се отбележи, че подс. П.А. има обвинение само за помагаческа дейност по отношение на лицето В.Ф.. Още повече, че съда приема, че при това носене на парите в хотел „Марица” подс. П.А. не е имал съзнанието, че носи пари за убийството на Л. , а и няма доказателства преди самото убийство подс. П.А. да е обещал помощ след това деяние. Поради това съда призна подс. В.К. за невиновен и го оправда по обвинението да е извършил убийството на Л.  в съучастие с подс. П.С., В. и П.А.  в качеството им на помагачи.

         По обвинението, че деянието е извършено по начин и със средства опасни за живота на мнозина. По делото е установено, че убийството на Л.  е извършено с пистолет, а пистолета е огнестрелно оръжие, но съобразно практиката, не е средство с което може да застраши живота на мнозина. От начина на произвеждане на изстрелите, от мястото където те се произвеждат, от особеностите на околната обстановка следва да се правят изводите дали при извършване на убийството използваното средство – огнестрелно оръжие, същото е осъществено при наличие на признаците на чл. 116 ал. 1 т. 6 предл. 1 и 2 от НК. При убийството на Л.  е използван пистолет, но в затворено пространство – гараж. От протокола за оглед на местопроизшествие и заключението на СМЕ за оглед и аутопсия на трупа на Л.  се установява, че изстрелите са били произведени към Л. , който в този момент е бил на шофьорската седалка, а автомобила е бил в гаража с предната част към дъното на гаража. Няма доказателства и някой от изстрелите да е бил насочен към изхода на гаража, а пред гаража да е имало хора. Поради това съда приема, че не са налице доказателства, деянието да се квалифицира по някоя от хипотезите на чл. 116 ал. 1 т.6 предл. 1 и 2 от НК, поради което оправда подс. В.К. по това обвинение.

За деянието по чл. 116 от НК с пострадал П.Л.

По отношение подс. Г.В.

Съда приема, че се установява по безсъмнен начин, въз основа на доказателствата по делото, че подс. Г.В.В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 116 ал. 1 т. 6, 7, 9 и т. 10 във вр.  с чл. 115 и чл. 20 ал. 3 от НК като през периода от неустановена дата от началото на 2009 г. до 03. 07. 2009 г. в гр. София , гр. Велико Търново , гр. Шумен и гр. Луковит в съучастие като подбудител с П.В.С. като подбудител, В.П.К. като подбудител и помагач, Я.Х.П., Г.Т.Г. и Р.Г.С.  като помагачи и В.П.Ф. като извършител, умишлено склонил /чрез увещание, чрез обещаване и даване на материална облага/ П.В.С. умишлено да склони друго лице умишлено да умъртви Р.А.Р., след което П.В.С. на свой ред умишлено е склонил В.П.К. умишлено да склони В.П.Ф. умишлено да умъртви Р.А.Р., като убийството е извършено на 03. 07. 2009 г. от В.П.Ф. в гр. Шумен и деянието е извършено по начин, опасен за живота на мнозина /чрез употреба на огнестрелно оръжие/, с користна цел, извършено е предумишлено и от лице, което действа в изпълнение на решение на организирана престъпна група с ръководител П.В.С. и участници В.П.К., Я.Х.П., Г.Т.Г., В.П.Ф., Д.В.Г. и Г.Ц.Н., както и други неустановени до момента лица

От обективна страна

         През 2006г. подс. Г.В. заинтересован от продажбата на “Д** Б.  ” на чужд купувач и като знаел, че при продажбата на „ Т.Б.” през 1998г., която в последствие е преименована на “Д** Б.  ” от страна на купувачите не били изпълнени всички задължение, той решил, че може да спечели пари от „Д** Б.  ”. След проведени разговори със св. С. и Т. , подс. Г.В. наел пострадалия Л. и П.М.Л.  за правни консултанти. След уточняване на предстоящите действия, от страна на подс. Г.В. били заведени обезпечителни производства. След това двамата – Л. и Л.  представили на подс. Г.В. пострадалия Р., като човек с широки връзки, който можел да им съдейства по случая „ Т.Б.”. Подс. Г.В. се съгласил пострадалия Р. да се включи в казуса „ Т.Б.”. На 19.12.2006г. двамата сключили договор по силата на който за съдействието което щял да осъществи Р.относно уреждане на претенциите срещу „ Д** Б.   ”, той следвало да получи за себе си 70 % от спечеленото от „ Д** Б.   ”, а 30 % да прехвърли или заплати на подс. Г.В.. Също с този договор подс. Г.В. прехвърлил на купувача всички права на упълномощилите го акционери, произтичащи от членственото правоотношение и участие в „ Т.Б. ” АД, свързано и изразяващо се в притежаваните 54. 53 % обикновени безналични поименни акции с право на глас от капитала на дружеството. „ К.Д.К. ” ЕООД поел задължението да  заплати на подс. Г.В. 30 % от акциите които ще придобие в „ Д** Б.   ” АД изчислен към 15. 12. 2006 г.; 30 % от извоювания материален / паричен / интерес и 30 % от дивидентите които би получил евентуално в качеството си на акционер в „ Д** Б.   ”. Подс. Г.В. заверил нотариално подписа си на този договор и го изпратил на пострадалия Р.. След като на 04. 07. 07 г. между „ Д.А.Д. ” ООД представлявано от св. С. и Т.  и „ К. х. к. ” ООД бил сключен договор с който се уреждали претенциите към “Д** Б.  ” срещу 3 600 000 евро, пострадалия Р. започнал да увещава подс. Г.В., че е загубил позициите си след като не представлява по голямата част от акционерите на „ Т.Б.”, да се съгласи и сключи и той споразумение с представителите на “К.х.к.” ООД. На 10.07.2007г. подс. Г.В. сключил споразумение с представителите на “К.х.к.” ООД по силата на който срещу поетите от подс. Г.В. задължения, другата страна щяла да му изплати 1 800 000 евро. Подс. Г.В. останал крайно неудовлетворен от получения резултат от казуса „ Т.Б.”, от който очаквал да получи 54.53% от акциите на банката или тяхната равностойност – около 224 млн. Като основна причина за провала си, подс. Г.В. приемал пострадалия Л. с неговото преминаване на страната на св. С. и Т. . В същото време негативно отношение имал и към Р., тъй като въпреки обещанията си, Р.не му помогнал да постигне целения от подс. Г.В. резултат, но независимо от това получил 360 000 евро от „ К.Х. к.” ООД, като с тази сума била намалена договорената с подс. Г.В. сума от 1 800 000 евро.

В началото на 2009г. Р. решил да спечели пари от сключения между него и подс. Г.В., договор от 19.12.2006г. На неустановена дата след началото на 2009г. пострадалия Р. отишъл в гр.В. Търново  заедно със св. М.В.  и предявил претенции към подс. Г.В. да му бъдат заплатени полагащите му се по силата на договора между тях от 19.12.2006г., 70% от това което подс. Г.В. е получил от „ К.Х.к.” ООД. Подс. Г.В. не искал да дава тези пари на Р.. Тъй като познавал Р. и знаел, че той няма да се откаже от претенциите решил, че единствения начин да избегне плащането е като поръча убийството на Р.. За целта на неустановена дата от началото на 2009г. подс. Г.В. възложил на подс. П.С. поръчката за убийството на Р.. Било уговорено и заплащане на неустановена по делото сума. Част от дължимите за изпълнението на поръчката пари в размер на 60 000 лв., били предадени на подс. П.С. от Св. Р.Д. по поръчка на подс. Г.В. на среща в хотел „ Марица” в гр. Пловдив през април 2009г. През м. април-май 2009г. пострадалия Р. заедно със св. М.В.  отново отишъл в гр.В. Търново  и се срещнал с подс. Г.В. за уточняване във връзка с исканите 70% от полученото от подс. Г.В. от “К.х.к.” ООД. След срещата споделил със св. В., че щял да вземе от подс. Г.В. повече от един млн. лева към връзка с бизнеса им с “Т.Б.”. След като подс. П.С. приел поръчката на подс. Г.В. за убийството на Р., той я възложил за организиране на нейното изпълнение на подс. В.К.. Подс. В.К. в началото на м. юни 2009г. ангажирал в подготовката и изпълнението на поръчката лицата В.Ф. и Г.Г.. Заедно с тях осъществил проследяване на Р., разпоредил убийството да се извърши пред болницата в Шумен и убийството било извършено на 03.07.2009г. от Ф.  пред МБАЛ Шумен.

          Горните факти съда приема за установени от събраните и проверени доказателства по делото. Фактите относно действията на подс. Г.В. и пострадалия Р. по отношение претенциите на подс. Г.В. спрямо „ Д** Б.  ”, водените преговори и тяхното приключване и участниците в този процес, съда вече обсъди по горе, поради което не се налага отново да се повтарят.

Предприетите от пострадалия Р. действия да получи от подс. Г.В. още пари от включването му в казуса „ Т.Б.” съда установи от показанията на св. М.В. , който твърди, че преди пролетта на 2009г. заедно с Р.ходили до гр.В. Търново , където Р. имал среща в хотел. Твърди също, че месец – два преди убийството отново е ходил заедно с Р.в гр.В. Търново , като посетили същия хотел. Там Р. бил посрещнат от двама души. След разговора, като си тръгнали Р. споделил на св. В.,  че от тези хора, по точно от В. имал да взема над един милион и това бил последен транш от бизнеса им с „ Т.Б. ”. Твърди този свидетел, че Р. му бил казал, че имал да взема пари от “Т.Б.”. Косвено тези действия на Р. се подкрепят и от показанията на св. В.В. който твърди, че 2 – 3 месеца преди убийството му, Р.няколко пъти е ходил със св. М.В.  в гр.В. Търново , че там играел „голям гейм” и очаквал да получи някакви пари от В. Търново. В подкрепа на горното е и приложения по делото договор от 19. 12. 2006 г. между подс. Г.В. като пълномощник на група акционери и „ Е.П.  ” и Р.Р. като представител на  „ К.Д.К. ” ЕООД, по силата на който Р.трябва да получи 70% от извоювания материален интерес от сумата която подс. Г.В. получи от “Д** Б.  ”. Подкрепя се и от проведения следствен експеримент на досъдебното производство с участието на св. М.В. , при който свидетеля е посочил хотела в който пострадалия Р. е провел двете си срещи в гр.В. Търново . Подкрепя се косвено и от обясненията на подс. Г.В. от 04.10.2012г. в които твърди „...Р.Р., доколкото го познавам, не е човек, който, ако има да взема от някъде нещо, ще се остави, ще се забави и няма да пристъпи към незабавни действия към това...”

Фактите относно дадената от подс. Г.В. на подс. П.С. поръчка за убийството на Р.. В показанията си Св. Дж. твърди за проведена среща през м. март – април 2009г. в хотел „Марица” в гр. Пловдив между подс. П.С. и Св. Р.Д. при която последния е предал на подс. П.С. донесен му от подс. П.А., по нареждане на подс. Г.В., плик с 60 000 лв., за които по късно подс. П.С. заявил, че това бил втори транш за разрешаване на проблемите на подс. Г.В. с Л. и Р.. Твърди и, че при проведена среща със Св. Р.Д. в кафе „ К.” последния му е казал, че са си разрешили проблемите които са имали в гр.В. Търново  и Шумен. В показанията си Св. Р.Д. също твърди за проведена среща в хотел „ Марица” среща на която е предал на подс. П.С. плик, по нареждане на подс. Г.В., който му бил донесен от подс. П.А.. От протокола за проведеното разпознаване от св. Д. се установява, че същия е разпознал Св. Дж. като лицето което е било шофьор на подс. П.С. при срещата в хотел „Марица”. Налице са данни за тази среща и в Протокол за ВДС рег. №***, Протокол за ВДС рег. №***, Протокол за ВДС рег. №*** в които са налице твърдения за този факт от Св. Р.Д., както и данни съдържащи се в Протокол за ВДС рег. №***,  Протокол за ВДС рег. №***, Протокол за ВДС рег. №*** в които са налице твърдения на Св. Дж. по този факт. В показанията си Св. Дж. и Ц. твърдят за проведени множество срещи на подс. П.С. с подс. Г.В. в гр. Луковит и с. Арбанаси, както и за срещи между двамата в гр. София . В показанията си св. С.И. и С.С. твърдят, че подс. Г.В. при престоя им в килията на ареста гр.Варна  им е казал за това, че бил близък приятел с подс. П.С., за контактите, отношенията и проблемите си с пострадалите Р. и Л. . Заявил за Л. и Р., че били предатели, че им бил платил, но те искали още пари. Заявил също, че възложил на групата на подс. П.С. побоя на Л.  и убийството на Л. и Р., както и че заплатил за тези поръчки и по този начин си решил проблемите с тях завинаги.

Фактите относно възложеното от подс. П.С. на подс. В.К. организиране и изпълнение на поръчката за убийството на Р.. В показанията си Св. Дж., П. и Ц. твърдят, че подс. П.С. приема поръчките за убийства, а тяхното организиране и изпълнение възлага на подс. В.К.. Св. Дж. и Ц. твърдят за проведени срещи в гр. Луковит и с. Арбанаси между подс. П.С. и В., което не се отрича от подс. П.С. и В., потвърждава се и от показанията на Св. Р.Д.. В показанията си св. С.И. твърди, че подс. Г.В. му казал, че бил платил на Р. 360 000 евро, но Р. искал още пари, тогава той възложил на групата на подс. П.С.убийството на Р. и заплатил за тази поръчка и по този начин си решил проблемите с Р.. В показанията си св. С.С. излага твърдения за тези думи на подс. Г.В., като по този начин подкрепя показанията на св. С.И.. А за убийството на Р.Р. подс. В.К. казал, че било извършено от негови двама комшии от гр. Ч.б. - В.Ф. и Г.Г., които допуснали много голяма грешка, защото са отишли с личен автомобил. Взели са колата на брата на Г., а пък свидетел е записал номера на автомобила на местопрестъплението. Твърди св. И. също, че подс. В.К. казал, че по време на убийството е бил в Шумен с едно момиче, с което отишъл в гр.Варна  и това момиче присъствало на разговора между него и Ф. и Г.. Бил много учуден, че първия път, когато това същото момиче било разпитано, не била казала нищо, след това заминала в чужбина на бригада в Англия, а след връщането си че била казала истината за тази среща, защото тя разпознала неговите комшии В. и Г.. В показанията си св. С.С. излага твърдения за същите факти споделени пред него от подс. В.К.. В подкрепа на горните факти са и данните съдържащи се в протокол за ВДС рег. №***. Косвено се подкрепят и от другите доказателства касаещи обстоятелствата по организацията и извършване убийството на Р., но съда ще изложи мотивите си за тях при обсъждане квалификацията на деянието на подс. В.К..

Анализирайки тези факти по отделно, а и в съвкупност съда достигна до извода, че подс. Г.В. не е искал да заплати на пострадалия Р. претендираните от него 70% от парите които подс. Г.В. е получил от „К.х.к.“ ООД, поради което на неустановена дата от началото на 2009г. е склонил подс. П.С. да приеме поръчка за убийството на Р.. Уговорено било и заплащане за тази поръчка, като втория транш в размер на 60 000 лв. бил даден от подс. Г.В. на подс. П.С. в края на м. март, началото на м. април 2009г. в хотел „Марица” в гр. Пловдив. След като подс. П.С. се съгласил да изпълни тази поръчка, той склонил подс. В.К. да се заеме с организиране и изпълнение на поръчката, като му обещал да му заплати и неустановена по делото сума. Подс. В.К. след като се съгласил да организира изпълнението на поръчката, уговорил В.Ф. и Г.Г. да се включат при проследяването на Р., Ф.  да извърши убийството, а Г.  да му бъде шофьор при извършването на убийството. Тримата проследили Р., установили маршрутите на придвижване и на 03.07.2009г. Ф.  извършил убийството на Р., Г.  с автомобила на брат си закарал до МБАЛ Шумен Ф.  и след убийството го извел от мястото и двамата отишли в гр.Варна .

Следва горните факти и доказателствата за тях да се обсъдят в съвкупност с другите доказателства по делото и установените на тяхна основа факти. От една страна това са както показанията на св. П.Л., Ц.М., Ц.Н., Я.С., В.К., Г.Ц. и А.Н., така и писмени доказателства – рапорти и докладна записка на св. А.Н. , В.К. и Г.Ц., „Книга за предаване на документи за изпълнение от служителите” водена в РУП – В. Търново,  от които се установява, че подс. Г.В. е искал убийството на Л.  и е възлагал същото на св. Л.. От друга страна това са показанията на Св. Дж., Н.М., анонимен св. №1, протоколите за оглед на местопроизшествие на убийството на Л.  и оглед на трупа на Л. , протоколите за разпознаване с участието на св. Н.М.  и анонимен св. № 1, на Св. Дж. и Ц. от които се установява , че подс. Г.В. е дал поръчката за убийството на Л. . От трета страна това са показанията св. Ц.Н.  който твърди, че подс. Г.В. е искал от него да нанесе побой на Л. , за да го сплаши, че му е поръчал да убие либийски гражданин. На следващо място – това са показанията на Н. , и Л. за нанесения на А.С. побой, като тук следва да се включат и показанията на св. С.  и В.П.. На следващо място – показанията на Св. Дж. от които се установяват дадените от подс. Г.В. поръчки за побой на Л.  и взривяване на автомобила му, като тук следва да се включат и показанията на св. Г.П. и Л.Ц., че Д.Г.  изпълнява поръчки за побои и действията на св. П. и Дж. по поръчаното взривяване. Преценени в съвкупност тези доказателства и установените чрез тях факти, подкрепят изводите на съда за това, че подс. Г.В.  е възлагал поръчки за побои, взривявания и убийство на други лица, което косвено подкрепя извода, че подс. Г.В. е имал желанието и намерението да бъде убит Р., за да не му даде исканите пари, поради което е склонил подс. П.С. да приеме за изпълнение поръчката за убийството на Р..

От субективна страна подс. Г.В. е извършил деянието при форма на вината пряк предварителен умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици. Подс. Г.В. е поръчал убийството на Р., след като последния заявил претенции подс. Г.В. да му заплати 70% от уговорената с представителите на “К.х.к.” ООД сума. Следователно той е предвиждал и е искал настъпването на смъртта на Р., т.е. предвиждал е и е искал настъпването на обществено опасните последици.

С действията си подс. Г.В. е предложил на подс. П.С. да приеме поръчката за убийството на Р., като заплатил и неустановена по делото сума, втория транш от която била предадена в хотел „Марица” в гр. Пловдив. Знаел, че за изпълнението на тези поръчки подс. П.С. има хора на които ги възлага/ показанията на св. С.И. и С.С., които косвено се подкрепят от показанията на Св. Дж., П. и Ц., че подс. П.С. приемал поръчките за убийства и тези  поръчки е възлагал на подс. В.К. който ги организирал и намирал физическите извършители. А, че подс. П.С. приема за извършване на престъпление се установява от доказателствата за приети от подс. П.С. поръчки за побои и палежи/. Подс. П.С. от своя страна, като е приел за изпълнение тази поръчка е възложил на подс. В.К. да се заеме с организацията на изпълнението на тази поръчка и намери конкретен извършител, т. е. съзнавал обществено опасния характер на това което е приел да извърши и е искал настъпването на смъртта на Р.. От тук следва извода, че подс. Г.В. чрез възлагане на поръчката на подс. П.С. е действал в съучастие с него под формата на подбудител – склонил го е да приеме за извършване поръчката за убийството на Л. . Подс. П.С. приел тази поръчка и от своя страна е склонил подс. В.К. да се заеме с организирането на убийството, т. е. той също действа като подбудител на подс. В.К.. Подс. В.К. от своя страна, приел да се заеме с организацията на убийството на Л.  и да осигури човек който физически за изпълни поръчката / показанията на Св. Дж., П. и Ц., че подс. П.С. възлага приетите поръчки за убийства на подс. В.К., който организира същите и намира лицата които да извършат убийствата. В тази насока са и показанията на св. С.И. и С.С./. Тъй като приел от подс. П.С. да организира убийството на Р., подс. В.К. склонил лицето В.Ф. и Г.Г. да участват в извършване на убийството, като им обещал да им даде пари за това, тримата осъществили проследяването на Р. и подс. В.К. решил убийството да се извърши пред болницата в гр. Шумен. Наредил Г.  да управлява автомобила с който заедно с Ф.  ще се придвижат, а Ф.  да извърши физическото умъртвяване на Р.. Т. е. подс. В.К. е действал като подбудител спрямо прекия извършител на убийството, като го е склонил да извърши същото. Налице е няколкостепенно съучастие под формата на подбудителство – подбудителя подс. Г.В., подбужда прекия извършител, но не лично, а чрез друго лице – подс. П.С., който от своя страна подбужда подс. В.К. и той на свой ред подбужда В.Ф. и го улеснява да извърши убийството. В случая целта и на тримата подбудители, на помагача Г.  и извършителя Ф.  е една и съща, а именно убийството на Л. , т. е. налице е общност на умисъла и на тримата подбудители, помагача и прекия извършител. Правната доктрина, а и съдебната практика не изключват този вид съучастническа дейност – няколкостепенно съучастие. В случая подс. Г.В. е упражнил въздействие, склонил е лицето В.Ф. да извърши убийството на Р., чрез друго лице – подс. П.С. на когото е възложил това убийство, който чрез друго лице – подс. В.К. когото е склонил да организира убийството и подс. В.К. пряко е склонил извършителя – В.Ф. да извърши убийството на Р..

По квалифициращите признаци

         По квалификацията по чл. 116 ал. 1 т. 6 от НК.  Убийството на Р.е извършено от Ф.  с пистолет на улица срещу входа на МБАЛ Шумен, до паркирания му автомобил на ул. В.А.. По време на провеждане на изстрелите, в непосредствена близост до Ф.  е била св. С.С., а от другата страна на автомобила на Р. е била съпругата му – св. В.М. . От другата страна на улицата се намира павилиона в който работи св. С.Т., която в този момент е била в павилиона. Деянието е извършено на обществено място - в близост до пешеходна алея свързваща ул. В.А. с входа на МБАЛ Шумен. В случая убийството на Р. е извършено от Ф.  с пистолет, на обществено място, като в непосредствена близост до него са били освен пострадалия, още двама човека, а в павилиона на отсрещната страна – още един човек. Следва да се отбележи, че пистолетът сам по себе си не е средство опасно за живота на мнозина / налице е обилна практика на ВКС в тази насока /. Когато обаче с пистолет се извърши убийство на лице, на място където има и други лица и има опасност с произведените изстрели да се засегнат и други лица – в случая св. С.С., В.М. и С.Т., убийството се извършва по начин опасен за живота на мнозина. Поради това съда приема, че деянието е извършено по начин  опасен за живота на мнозина.

По квалификацията по чл. 116 ал. 1 т. 7 от НК – деянието да е извършено с користна цел.  За да е налице користна цел при извършване на едно деяние, следва извършителя да преследва получаване на имотна облага. В случая с даване на поръчката за убийството на Р., подс. Г.В. цели да не даде на Р. претендираните от него 70% от 1 400 000 евро които е уговорил да получи и е получил от “К.х.к.” ООД. Именно това според съда е облагата която преследва подс. Г.В. – да останат за него претендираните от Р.70% от получените от подс. Г.В. пари от „К.х.к.“ ООД.

По квалификацията по чл. 116 ал. 1 т. 9 от НК. Пострадалия Р. е поискал от подс. Г.В. да му даде  70% от уговорените и получени от “К.х.к.” ООД 1 400 000 евро. Подс. Г.В. не искал да дава тези пари на Р., още повече, че му било известно, че Р. вече е получил 360 000 евро които били част от полагащите се на подс. Г.В. пари. Подс. Г.В. познавайки пострадалия Р. / както сам твърди в обясненията си/ бил на ясно, че Р. няма да се откаже от искането си. Решил, че единствения начин да избегне даването на пари на Р., бил чрез убийството му. За осъществяване на този замисъл, подс. Г.В. възложил на подс. П.С. убийството на Р.. Още повече, че вече бил дал на подс. П.С. една поръчка за убийство и това било убийството на Л. . Уговорено било и заплащане на тази поръчка. Била и платена неустановена по делото сума за това, като втория транш бил заплатен на подс. П.С. в хотел „Марица”. Убийството било извършено на 0.07.2009г. Поради това съда приема, че подс. Г.В. много преди извършване на убийството е взел решението за него, воден от желанието си да не заплати 70% от това което е получил от казуса “Т.Б.” и е склонил подс. П.С. да приеме поръчката за това убийство. Това решение е взето в спокойна обстановка, като е обсъдил мотивите за и против извършване на това деяние, но са надделели мотивите за извършването му – да не плати на Р.70% от 1 400 000 евро. Т. е. деянието е осъществено от подс. Г.В. предумишлено.

             По квалификацията по чл. 116 ал. 1 т. 10 от НК. По делото безспорно е установено, че подс. П.С. е образувал и ръководил организирана престъпна група създадена да върши побои, палежи и убийства, както и, че участници в тази група са подс. В.К., лицата Д.Г. , Г.Н. , В.Ф., Г.Г. и неустановени по делото лица. Подс. Г.В. склонява подс. П.С. да приеме и изпълни поръчката за убийството на Р., след като съзнава, че подс. П.С. има такава група / показанията на Св. Дж., П. и Ц.; показанията на Л., че П.А.  му казал, че имали група на която можели да възложат убийството, като групата била „желязна” и това била групата на подс. П.С.; показанията на св. С.И. и С.С., че подс. Г.В. им казал, че си е решил проблемите с Л.  завинаги, като се обадил на подс. П.С. и групата му и им заплатил за услугата/. Подс. П.С. приел тази поръчка и я възложил организацията и изпълнението на членове на групата – подс. В.К., а той от своя страна включва в изпълнението на поръчката други членове на групата – лицата В.Ф. и Г.Г., като Ф.  на 03.07.2009г. е умъртвил Р.. Поради това съда приема, че деянието е осъществено лице което действа в изпълнение решение на организирана престъпна група, чиито ръководител е подс. П.С., а членове са подс. В.К. и П., лицата Д.Г. , Г.Н. , В.Ф., Г.Г. и други неустановени по делото лица.

         Подс. Г.В. е предаден на съд с  обвинение в това, че е осъществил деянието и като помагач. По делото не са събрани доказателства подс. Г.В. да е обещал помощ на подс. П.С. или да е оказал такава при извършване на убийството на Р.. Няма доказателства  и за оказана от него помощ на подс. В.К. и лицата В.Ф. и Г.Г. за осъществяване на убийството. Ето защо съда призна за невиновен и оправда подс. Г.В. по първоначалното обвинение да е извършил убийството на Р. действайки и като помагач.

         По обвинението, че подс. Г.В. подбуждайки подс. П.С. да приеме поръчката за убийството, последния е действал като помагач на подс. В.К. при извършване на убийството на Л.  или помагач на В.Ф.. Няма доказателства подс. П.С. да е обещавал и да е оказвал някаква помощ на подс. В.К. след като го е склонил да организира убийството на Л. , да му е обещал помощ за неговото осъществяване. Няма доказателства същото подс. П.С. да е сторил и по отношение В.Ф. или Г.Г.. Поради това призна за невиновен подс. Г.В. и по първоначалното обвинение, че е извършил деянието в съучастие с подс. П.С., който е действал като помагач на подс. В.К..

          По обвинението на подс. Г.В., че при извършване на това деяние е участвал подс. П.А. като помагач. По делото е установено, че подс. П.А. по нареждане на подс. Г.В. е занесъл плик с 60 000 лв. в хотел „Марица” в гр. Пловдив, които са „.. втори транш за разрешаване проблемите на подс. Г.В. с Л. и Р.”, т. е. заплащане за убийството на Л. и Р.. Предал плика на Св. Р.Д., който го дал на подс. П.С.. Няма други доказателства от които да се установи, че подс. П.А. е имал съзнанието, че носи 60 000 лв. и тези пари са за заплащане на убийствата на Л. и Р.. А за да е налице помагаческа дейност следва да е налице общност на умисъла на помагача и лицето на което оказва помощ за осъществяване на конкретно деяние. Не са налице доказателства и за оказана или обещана помощ от страна на подс. П.А. на подс. В.К. и лицата Ф. и Г. за убийството на Р.. След като от доказателствата по делото не може да се изведе извод, че с действията си подс. П.А. умишлено е улеснил извършване на убийството на Р., то не следва да се обсъжда и въпроса възможно ли е помагача да подпомага подбудителя. Поради  съда оправда подс. Г.В. по това обвинение.

         По обвинението, че убийството е извършено със средство опасно за живота на мнозина. За убийството на Р. е използван пистолет. Но следва да се има предвид константната практика на съдилищата, че престъплението се извършва със средства опасни за живота на мнозина, когато при употребата им, по своето естество те развиват голяма енергия и сила и имат широк обсег на действие, с което се създава опасност за живота на повече от едно лице, поради което пистолетът с който е стреляно, не е средство опасно за живота на мнозина. Когато, както е в настоящия случай с пистолет се извършва убийство и при възпроизвеждане на изстрелите в близост до възпроизвеждащия изстрелите или лицето спрямо което са насочени се намират други лица и има опасност с произведените изстрели да бъдат засегнати тези други лица, то убийството е извършено по начин, опасен за живота на мнозина. Предвид горното съда приема, че средството с което е извършено убийството на Р., не може да се приеме като средство опасно за живота на мнозина, поради което оправда по това обвинение подс. Г.В..

По обвинението на подс. Г.В., че деянието е извършено в периода от неустановена дата през лятото на 2008г. до 03.07.2009г. От доказателствата по делото съда прие за установено, че след приключване на казуса „Т.Б.“ подс. Г.В. е останал с негативно отношение и към Р., тъй като въпреки обещанията си, Р. не му помогнал да постигне целения от подс. Г.В. резултат, но независимо от това получил 360 000 евро от „ К.Х.к. ” ООД, като с тази сума била намалена договорената с подс. Г.В. сума от 1 800 000 евро. Въпреки това той не е предприел никакви действия срещу Р., така както е сторил спрямо св. С. и Т.  и пострадалия Л.. Едва след като след началото на 2009г. Р.е предявил претенции към него, у подс. Г.В. е назряло решението да не плаща тези 70% от това което е получил по казуса „Т.Б. ” и като единствена възможност той е видял, че чрез умъртвяването на Р.няма да се налага да удовлетворява претенциите му. В следствие на това подс. Г.В. е решил да възложи на подс. П.С. убийството на Р.. С оглед на това свое решение подс. Г.В. е възложил на подс. П.С. убийството на Р.. След като съда приема, че не са налице доказателства за предприети от подс. Г.В., спрямо Р. действия по умъртвяването му, още повече, че към този момент той не е и имал мотив за това, то не може да се приеме, че у подс. Г.В. в този период е назрял мотива за убийството на Р.. Решението за убийството на Р. идва след предявяване на претенции от последния към подс. Г.В. след началото на 2009г. И именно, за да не се налага да заплаща претендираните от Р. пари, подс. Г.В. е решил Р. да бъде убит. Поради това съда приема, че не е доказано подс. Г.В. да е склонил подс. П.С. за убийството на Р. от неустановена дата на м. август 2008г. и на това основание съда оправда подс. Г.В. по първоначалното обвинение да е извършил деянието в периода от неустановена дата през лятото на 2008г. до неустановена дата от началото на 2009г.

По отношение подс. П.С.

         Съда приема, че се установява по безсъмнен начин, въз основа на доказателствата по делото, че подс. П.В.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 116 ал. 1 т. 6, 7, 9 и т. 10 във вр.  с чл. 115 и чл. 20 ал. 3 от НК като през периода от неустановена дата от началото на 2009 г. до 03. 07. 2009 г. в гр. София , гр. Велико Търново , гр. Шумен, гр. Пловдив и гр. Луковит в съучастие като подбудител с Г.В.В. като подбудител, В.П.К. като подбудител и помагач, Я.Х.П., Г.Т.Г. и Р.Г.С.  като помагачи и В.П.Ф. като извършител, умишлено е склонил / чрез даване на наставления и разпореждания да се организира убийството на Р.А.Р., както и чрез обещаване на материална облага / В.П.К. умишлено да склони В.П.Ф. умишлено да умъртви Р.А.Р., като убийството е извършено на 03. 07. 2009 г. от В.П.Ф. в гр. Шумен и деянието е извършено по начин, опасен за живота на мнозина /чрез употреба на огнестрелно оръжие/, с користна цел, извършено е предумишлено и от лице, което действа в изпълнение на решение на организирана престъпна група с ръководител П.В.С. и участници В.П.К., Я.Х.П., Г.Т.Г., В.П.Ф., Д.В.Г. и Г.Ц.Н., както и други неустановени до момента лица.

   От обективна страна.

След като подс. П.С. приел поръчката за убийството на Р.за изпълнение на тази поръчка възложил на лицето Д.Г.  да установи адреса на Р.в гр. София . От свои познати от гр. Шумен подс. П.С. разбрал, че Р.през повечето време пребивава в гр. Шумен. Поради това подс. П.С. уговорил подс. В.К. убийството на Р.да се извърши в гр. Шумен. За изпълнение на поръчката подс. В.К. уговорил лицата В.Ф. и Г.Г. от гр. Ч.б. с които се познавал и имал близки отношения, да се включат в изпълнението на тази поръчка, както при проследяването на Р., така и при физическото му ликвидиране. Обещал да им заплати за участието им, неустановена по делото сума. При изпълнение на поръчката, подс. П.С. и К. решили да се ползват тъй наречените „ прави телефони”. За целта подс. В.К. през март 2009г. закупил от магазин в гр. Ч.б. три сим карти – предплатени. Едната с номер 0893760445 дал на подс. П.С., другата – с номер 0893760490 оставил за себе си. Третата карта с номер 0893760455 предоставил на лицата Ф. и Г.. Подс. П.С. и подс. Г.В. уточнили предаване и на останалата част от парите за изпълнение на поръчката. В през м. април 2009г. в хотел „ Марица” в гр. Пловдив подс. П.С. се срещнал със Св. Р.Д., който му предал плик с 60 000 лв. които представлявали „втори транш за разрешаване проблемите на подс. Г.В. с Л. и Р.”. Плика бил донесен на св. Д. от подс. П.А. по нареждане на подс. Г.В.. От началото на м. юни 2009г. подс. В.К. и лицата Ф. и Г. започнали проследяване на Р. и установяване на навиците му, маршрутите на придвижване и автомобилите с които се придвижва. За тази цел Ф. и Г. идвали в гр. Шумен, като няколко пъти с тях бил и подс. В.К.. На 05.06.2009г. Ф. и Г. били в гр. Шумен с л. автомобил „Фият Браво” с рег. № *** когато били спрени от полицейски патрул и отведени в РУП Шумен за установяване самоличността на Г. , след което му бил съставен акт за нарушение и двамата били освободени. Внезапно приемане на Р. в болница за операция на 13.06.2009г. осуетило проследяването му, като на 17.06.2009г. когато бил изписан от болницата, същия ден Ф. и Г. продължили проследяването му. Във връзка с изпълнение на поръчката, подс. П.С. възложил на подс. Я.П. да осигури място, където известно време да пребивават в изолация Ф. и Г. след изпълнение на поръчката. От началото на проследяването на Р., подс. П.С. и подс. В.К. осъществявали всекидневно телефонни контакти по тъй наречените „прави” телефони. На 02.07.2009г. подс. П.С. научил от хора от обкръжението на Р., че последния на другия ден преди обед ще ходи в МБАЛ Шумен. Съобщил за това на подс. В.К. – отново в разговор по „правите” телефони. Решили убийството на Р. да се извърши пред болницата в гр. Шумен на следващия ден. Подс. В.К. се обадил на Ф. и Г. отново чрез „правите” телефони и им наредил да извършат убийството на Р.на 03.07.2009г., като Г.  управлява автомобила и Ф. извърши убийството. На 02.07.2009г. подс. В.К. пристигнал в гр. Шумен и се срещнал със св. Б. , като останал вечерта в нейната квартира. На 03.07.2009г. сутринта Ф. и Г. се придвижили от гр.Варна  до гр. Шумен, отишли в кв. Д. в близост до дома на Р.и се обадили на подс. В.К.. Изчакали Р.да тръгне от домът си и го проследили. В 11. 18ч. подс. П.С. разговарял с подс. В.К., като отново му се обадил в 11. 57 ч. Разговорите били проведени по „правите” телефони. В 12. 30 ч. В.Ф. от непосредствена близост произвел 4 изстрела в главата и тялото на Р.и избягал от мястото, като се качил в автомобила в който го чакал Г.Г. и двамата тръгнали да напускат гр. Шумен. В този момент те се обадили на подс. В.К. от телефон 0893760455 на телефон 0893760490 в 12. 33ч., а в 12. 35ч. подс. В.К. се обадил на Ф. и Г.. В 12. 38ч. подс. В.К. се обадил на подс. П.С. и му казал за изпълнената поръчка, като в 13. 00ч. подс. П.С. се обадил на подс. В.К.. В 13. 05ч. подс. П.С. от официалния телефон който ползвал с № 0878568686 се обадил на св. Д.Й. на телефон 0878950943 и го попитал дали е чул, че са простреляли Р.. Св. Й. отговорил, че знаел. Тогава подс. П.С. го попитал дали Р. е жив. Св. Й. му казал, е Р. бил на операционната маса. След това подс. П.С. и К. осъществили още 13 разговора до 20. 13ч. След убийството на Р. лицата Ф. и Г. отишли в гр.Варна , където се срещнали с подс. В.К.. По късно Ф. и Г. били транспортирани и предадени на подс. Я.П., който отново ги отвел на хижа “В.” и ги предал на подс. Р.С. .

На 05.07.2009г. в гр.Перник подс. П.С. казал на Св. Дж., че бил притеснен от задържането на подс. В.К., а по късно същия ден му казал, че подс. В.К. бил освободен. В някой от следващите дни подс. П.С. казал на Св. Дж., че разбрал, че подс. В.К. и лицата Ф. и Г. са били записани заедно в колата, от патрул на полицията. Също след убийството подс. П.С. и подс. В.К. коментирали, че момчетата се издънили и подс. П.С. казал, че всеки трябва да си носи кръста. Месец – месец и половина след убийството на Р., в кафе „К.” пристигнал подс. Я.П. и съобщил на подс. П.С. „...тия ги видяха...”.

Също след убийството на Р.подс. П.С. и подс. Я.П.  имали комуникация по мобилните си телефони – на 05. и 27.07.2009г, на 05. и 09.08.2009г., на 18., 20., 21.,  22. и 23.10.2009г., на 10., 13., 14., 15. и 17.11.2009г.

Горните факти съда приема за установени от събраните  доказателства по делото. Фактите относно мотива на подс. Г.В. за убийството на Р. и даване поръчката за това на подс. П.С. и доказателствата от които се установяват, съда вече обсъди, поради което не се налага тук отново да бъдат повтаряни.

Фактите относно приетата от подс. П.С. поръчка на подс. Г.В. за убийството на Р. и склоняването на подс. В.К. да организира извършването на убийството на Р.. В показанията си Св. Дж. твърди, че подс. П.С. приема поръчки за убийства и ги възлага за организиране изпълнението им на подс. В.К.. В подкрепа на тези показания са показанията на св. П., Ц. и М., които също твърдят, че подс. П.С. приема поръчки за убийства и възлага изпълнението им на подс. В.К.. Осъществената среща в хотел „ Марица” в гр. Пловдив на подс. П.С. и Св. Р.Д., при която последния е предал на подс. П.С. плик с 60 000 лв., донесени му от подс. П.А. по нареждане на подс. Г.В., както и думите на подс. П.С., че тези пари са втори транш за разрешаване проблемите на подс. Г.В. с Л. и Р.. Доказателствата относно тези факти – показанията на Св. Дж. и Р.Д. , протокола за разпознаване при което св. Д. е разпознал Св. Дж., данните съдържащи се в протоколите за ВДС, съда вече обсъди по горе, поради което не се налага отново да се обсъждат. Показанията си Св. Дж. твърди, че Св. Р.Д. при среща в кафе „К.” му е казал, че вече са си разрешили проблемите които са имали в Търново и Шумен били вече разрешени. Горните факти се подкрепят и от показанията на св. С.И. и С.С. които съда обсъди при деятелността на подс. Г.В. по отношение убийството на Р.. В подкрепа на горните факти са и данните съдържащи се в протокол за ВДС рег. №****. Също и показанията на Св. Дж., че при изпълнение на поръчка за убийство били ползвани „прави” телефони. Показанията му в тези им части се подкрепят, както от показанията на св. Л.Ц. , който твърди, че подс. П.С. постоянно си е сменял телефоните и картите към тях от които в определен момент е контактувал само с едно или ограничен кръг лица, а в същото време е комуникирал с всички други с официалния си телефон с № 0878568686. Подкрепят се тези показания и от показанията на св. В.М. , който твърди за поръчано му от подс. П.С. лично и чрез Св. Ц.  на три пъти да закупува СИМ карти на името на хора извън кръга на познатите на подс. П.С..

От писмо на „Г.”  с изх. № 5749/31.08.2010г. се установява, че сим карти с мобилни номера 0893760490; 0893760455; 0893760445 са разпространени за продажба в търговската мрежа, чрез магазин в гр. Ч.б.. От показанията на св. П.Х. от досъдебното производство приобщени по надлежния ред се установява, че подс. В.К. през м. април - май 2009г. е закупил от магазина в който работела 3 бр. сим карти на „Г.”. Следва да се отговори на въпроса – коя от тези три сим карти от кое лице е ползвана и по конкретно подс. П.С. и К. ползвали ли са някой от тези карти през 2009г. От обясненията на подс. П.С., показанията на Св. Дж. и Ц., както и от справката на „В. ” се установява, че през 2009г. подс. П.С. е ползвал мобилен телефон с № 0878568686. Приложен по делото е CD  съдържащ данни за проведените разговори от този телефон. По делото също е налична разпечатка на проведените разговори от телефон с № 0893760445 от 28.05.2009г. както и адресите на клетките на мобилния оператор от които са проведени тези разговори. В  приложен в материалите по д.п. 154/09г. CD т.8 л.28 се съдържат данни за адресите на клетки на „В. ”. Съпоставени разговорите на телефон с № 0878568686 с разговорите проведени от телефон с № 0893760445 за м. юни 2009г. се установява, че от тези два телефона са провеждани голям брой разговори. Част от тези разговори, а именно:

за телефон: 0878568686			за телефон: 0893760445
Дата	Час	Номер на клетка и адрес	Час	Номер на клетка
09.06.2009 г.	14:35	13781 София ж.к. Гео Милев, бл.*	14:53	София, ж.к. Гео Милев, ул. А.У. №*
10.06.2009 г.	15:31	13781 София ж.к. Гео Милев, бл.*	15:25	София Кръстовище  на ул.П.Я. и бул.Д.Ц.
11.06.2009 г.	12:03	12965 София на кръстовище на ул.Б.С. и “И.С.”	12:05	София ул.П.ИС. бл.*
11.06.2009 г.	13:49	12771 София ул. К. №* един и същ адрес	13:49	София ул. К. №*, Болница Лозенец
11.06.2009 г.	13:48 13:49	12771 София ул. К. №* 12771 София ул. К. №*	13:51	София ул. К. №*, Болница Лозенец
11.06.2009 г.	15:05	12771 София ул. К. №*	15:03	София ул. Б. №*
11.06.2009 г.	14:47-18:16	130781 София  ж.к. Гео Милев, бл.*	17:42-17:44	София ул. А.У. №*
12.06.2009 г.	09:38	42102 – Варна, Виница 42092 – Варна, Ж.К.	9:48	Траката, Варна, ул. *
15.06.2009 г.	21:21-21:48	12965 София на кръстовище на ул.Б.С. и И.С.	21:37	София ул.И.С., бл.*
16.06.2009 г.	15:10	11142 София – БНТ – С.С.	15:11	София Ц.И.А. *№*
17.06.2009 г.	13:35	12833 София, И. №*	13:31	София ул. И. №*
17.06.2009 г.	19:23	11303 София ул. Б. №*	19:10	София ж.к.Лозенец – Ц. г. №*
18.06.2009 г.	10:38-10:53 11:30	12771 София ул. К.* 12771 София ул. К. *	10:46 11:28	София Лозенец, бул. Ч.в. №* София Лозенец, бул.Ч.в. №*
21.06.2009 г.	15:20-15:37	12965 София на кръстовище ул. Б.С. и ул. И.С.	15:27	София ул. И.С., бл.* на кръстовище с ул.п. К.П.
24.06.2009 г.	15:31	57233 София Хотел “Макси”	15:41	София, И.С., бл.* на кръстовище с проф. К.П.
24.06.2009 г.	20:50	12965 София на кръстовище ул. Б.С. и ул.И.С.	20:52	София Студ. град бл.*
25.06.2009 г.	От 13:11    до 16:46	42092 Варна, Ж.К. 18 разговора	От 13:16 до 16:17	Варна Ж.К. 16 разговора
25.06.2009 г.	19:34	40991, Варна RRC, К.	19:35	Варна, Ж.К.
26.06.2009 г.	09:41 10:20	42102, Варна Postofis Виница 42092, Варна Жулио Кюри	09:48 09:49	Варна Траката ул. 1 Варна Жулио Кюри
26.06.2009 г.	12:12	40271, Варна, Княз Борис І, №*	12:02	Варна, Аксаков блок №*
26.06.2009 г.	12:13	Варна, Княз Борис І, №*	12:11	Варна, Аксаков блок №*
26.06.2009 г.	16:08	40152, Варна ул. В.  Друмев  *	16:13	Варна, Аксаков блок №*
26.06.2009 г.	16:32-16:46	42092, Варна Жулио Кюри	16:34	Варна Жулио Кюри
26.06.2009 г.	17:39 17:40	40991, RRC, Кичево 42102, Жулио Кюри	17:40	Варна Траката, ул. 1, №*
26.06.2009 г.	18:08 18:34	42102, Жулио Кюри 42102, Жулио Кюри	18:05 18:33	Варна Траката, ул. 1, №* Жулио Кюри
27.06.2009 г.	12:07 13.43	42102, Жулио Кюри 42102, Жулио Кюри	12:07 13:44	Жулио Кюри Жулио Кюри
28.06.2009 г.	13:44 13:51 18:53	13781 – София Гео Милев, бл.* София ж.к. Гео Милев, бл.* 10191 гР.Нови Искър	13:49 13:51 18:55	София ул.А.У. * София ул.А.У. * гр.Нови Искър
29.06.2009 г.	09:08-11:19	12965 София Кръстовище на ул. Б.С. и ул. П.И.С.	09:28 11:14	София И.С. бл.* И.С. бл.*
29.06.2009 г.	16:54	10391, ул. З. *, бл. *, Св.	16:55	Ул. Д. №*, Св.
30.06.2009 г.	10:04	12653, Бизнес Парк София – Младост 4	10:10	София ж.к.Младост 3, бл.*
30.06.2009 г.	23:52	10872 София ул. Ц.ш. №*	23:47	София ул. С. №*

са проведени на една и съща дата и в близко часово време. А от данните за адресите на клетките на „В. ” и „Г.”, съпоставени в карта на гр. София  публикувана в „Интернет” се установява, че отделните разговори които са близки по времево осъществяване, са осъществени от клетки които се намират в близост една до друга. От тези данни съда прави извод, че тези два телефона с посочените номера са ползвани от едно и също лице през м. юни 2009г. На възражение в съд. заседание, че няма пълно съвпадение / идентичност/ на адресите на клетките от които са провеждани разговорите или, че тези разговори не са провеждани по едно и също време, съда намира, че не може да има идентичност на адресите на клетките от които са провеждани тези разговори, тъй като става въпрос за клетки на два различни оператора. От точното време на провеждане на отделните разговори и от различните клетки чрез които всеки един от двата телефона са провеждали разговор се установява, че част от разговорите са провеждани по време на движение на ползвателя на тези телефони. Не може според съда да има пълно съвпадение на времето, като минута и секунда в определен час за проведени разговори на конкретна дата от двата телефона, ако те се ползват от едно и също лице.

От заключението на Техническата експертиза на вещото лице Н.Д. , както и от приложените по делото разпечатки за проведени разговори се установява, че:

На 01.07.2009 г. абонат на „В. ”  0878568686 за времето от 00.45 ч. до 13.19 ч. е осъществил множество разговори от клетки в района на гр. София . След което в 13.47ч. има проведен разговор в района около бул. Ботевградско шосе – северозапад. Следват множество разговори осъществени от този абонат от клетки по маршрут София – В. Търново – Търговище – Шумен и в 21.12ч. има проведен разговор от клетка в гр.Варна  – региона около ул. Й.Б. *. Следват разговори в 21.42 – гр.Варна  в региона около ул. Ч.м., ж.к. „Виница”; от 21.45ч. до 21.53ч. в гр.Варна  – региона около ТВРРС Кичево; в 22.52ч. в гр.Варна  – региона около ул. Ч. м., ж.к. „Виница”; в 22.58ч. в гр.Варна  – региона около ТВРРС Кичево; в 22.59ч. в к.к. „Св. Константин и Елена”, региона около МДУ „Ф.Ж.К.”; в 23.02ч. в гр.Варна  – региона около ТВРРС Кичево.

         На същата дата абонат на „Г.” с № 0893760445 е осъществил разговори – в 03.41ч. от клетка в района на ул. С. № * в гр. София , в 21.34ч. в района на клетка в к.к. „Св. Константин и Елена”, региона около МДУ „Ф.Ж.К.”

         На 02.07.2009 г. абонат на „В. ”  0878568686 е осъществил разговори от клетки находящи се – от 10.02ч. до 11.51ч. в к.к. „Св. Константин и Елена”, региона около МДУ „Ф.Ж.К.”; в 12.08ч. в гр.Варна  – региона около ул. Ч.м., ж.к. „Виница”; в 12.16ч. в к.к. „Св. Константин и Елена”, региона около МДУ „Ф.Ж.К.”; от 12.19ч. до 12.20ч. в гр.Варна  – региона около ул. Ч.м., ж.к. „Виница”; от 12.25ч. до 12.30ч. в к.к. „Св. К. и Елена4, региона около МДУ „Ф.Ж.К.”; в 12.31ч. в гр.Варна  – региона около ТВРРС Кичево; в 13.05ч. гр.Варна  – региона около ул. К.Б. *’  *; в 13.38ч. в гр.Варна  – региона около ул. В. **; в 13.59ч. в гр.Варна  – региона около ул. В.В. *, ЦП; в 14.27ч.  в гр.Варна  – региона около ул. Воден 22; в 14.41ч. в гр.Варна  – региона около бл. * ж.к. „Чайка”; от 15.22ч. до  16.32ч. в к.к. „Св. К. и Елена”, региона около МДУ „Ф.Ж.К.”; от 16.33ч. до 16.52ч. в гр.Варна  – региона около ТВРРС Кичево; от 16.58ч. до 17.08ч. в к.к. „Св. К. и Елена”, региона около МДУ „Ф.Ж.К.”; в 17.09ч. в гр.Варна  – региона около ул. Ч.м., ж.к. „Виница”; от 17.11ч. до 17.43ч. в гр.Варна  – региона около ТВРРС Кичево; от 17.43ч. до 17.44ч. в  гр.Варна  – региона около ул. Ч.м., ж.к. „Виница”; от 17.50ч. до 18.04ч. в к.к. „Св.. К. и Елена”, региона около МДУ „Ф.Ж.К.”; в 18.15ч. в гр.Варна  – региона около ТВРРС Кичево; в 18.17ч. в гр.Варна  – региона около ул. Ч.м., ж.к. „Виница”; в 18.43ч. в к.к. „Св. Константин и Елена”, региона около МДУ „Ф.Ж.К.”; от 18.53ч. до 20.01ч. в гр.Варна  – региона около ул. Ч.м., ж.к. „Виница”; от 20.51ч. до 21.15ч. в гр.Варна  – региона около ТВРРС Кичево; от 21.20ч. до 22.00ч. в  к.к. „Св. К. и Елена”, региона около МДУ „Ф.Ж.К.”; в 22.11ч. в гр.Варна  – региона около ТВРРС Кичево; от 22.16ч. до 22.17ч. в к.к. „Св. К. и Елена”, региона около МДУ „Ф.Ж.К.”; в 22.43ч. в гр.Варна  – региона около ул. Ч.м., ж.к. „Виница”.

                  На същата дата абонат на „Г.” с № 0893760445 е осъществил разговори в – 11.57ч. в района на клетка в местността „Траката” ул. П.№*; в 17.57 ч. в района на в к.к. „Св. К. и Елена”, региона около МДУ „Ф.Ж.К.”; в 18.13 ч. . в района на клетка в местността „Траката” ул. П. №*; в 21.53 ч. в района на в к.к. „Св. К. и Елена”, региона около МДУ „Ф.Ж.К.”.

         На 03.07.2009 г. абонат на „В. ”  0878568686 е осъществил разговори от клетки находящи се по маршрут – кв. Аксаково на гр.Варна  в 7.32 ч. – Шумен – Търговище – В. Търново – Севлиево и в 13.05ч. провел разговор от клетка в района на гр. София  – региона около бул. Ботевградско шосе 389, кв. „Враждебна”. През това време провел и разговори от клетки находящи се – в 09.40ч. от клетка в района на с.  Шереметя; в 09.54ч. в района на местността „Света гора” в гр.В. Търново ; от 10.04ч. до 10.19ч. в гр.В. Търново , региона около х-л „Етъра”, след което следват разговори по пътя Севлиево - София. В този период абонат с № 0893760445 има обаждане в 9.51 ч. от клетка в гр.В. Търново  от 11.13ч. до 11.14ч. в  гр. Велико Търново , региона около ул. Оборище 14; в 11.17ч. от клетка в с. Момин сбор; от 11.26ч. до 11.27ч. в клетка в с. Добромирка. В 11.18ч. абонат с № 0893760445 има осъществен разговор от клетка в региона на с. Беляковец, което се намира до с. Момин сбор по пътя от В. Търново за София; За времето от 11.49ч. до 11.53ч. от клетка в региона на с. Стефаново; в 11.55ч . в региона на с. Галец. В 11.57ч. абонат с № 0893760445 е осъществен разговор от клетка в региона на с. Албаница, което е по пътя В.Търново-София между с. Стефаново и с. Галец. В  12.25ч. от клетка в региона на с. Голяма Брестница. Абонат с № 0893760445   в 12.22ч. също има разговор от клетка в региона на с. Голяма брестница. В 13.02ч. в региона на с. Долни Богоров, а абонат с № 0893760445 има разговор в 13.00 ч. в региона на с. Горни Богоров; в 13.29ч. в гр. София  – региона около бл. 52, Студентски град; от 13.39ч. до 13.42ч. в гр. София  – региона около кръстовище на ул. Акад. Б.С. - ул. Проф. д-р И.С., а абонат с № 0893760445 от 13.58ч. до 14.34 ч. има разговори от клетка в гр. София  регион около ул. Проф. д-р И. С. бл.*/ / от 14.50ч. до 15.12ч. в гр. София  – региона около ул. К. *, бл. *; в 15.14ч. в гр. София  – региона около ул. Н. Й. В.  *; от 15.15ч. до 15.43ч. в гр. София  – региона около ул. К.  *, бл. 4; от 15.59ч. до 16.01ч. в гр. София  – региона около ул. Н. Й. В. *; от 16.05ч. до 16.11ч. в гр. София  – региона около ул. К.*, бл. 4; и в 17.33ч. в гр. София  – региона около ул. Н. Й. В. *; от 17.59ч. до 19.17ч. гр. София  – региона около ул. К. *, бл. *; от 19.19ч. до 19.22ч. – гр. София  – региона около бул. Н. Й. В. *.

Абонат с № 0893760445 по това време има разговори от 14.56ч. до 18.28ч. в гр. София  в региона на бул. Ч. в. № * бл.* в кв. „Лозенец”, /а бул. . Н.Й.В. * и ул. К. №* са в радиус от около 300-400 м./. Същия абонатен номер има обаждания от 19.33ч. до 21.56ч. в гр. София  – региона около бл. 23 А, в кв. Стрелбище, а абонат с № 0893760445 в 21.57 ч. има разговор в гр. София  около бл.4б в кв.Стрелбище, /а двата адреса са в радиус от 300 м./; в 22.09ч. разговор в гр. София  – региона около бул. Ч.в. *, а абонат с № 0893760445 в 22.01ч. в гр. София  кв. Стрелбище бл. ** / намира се на около 800 м. от бул. Ч.ч. №*; Обаждания от 22.22ч. до 22.43ч. в гр. София  – региона около бл. 427, кв. Младост 4, а абонат с № 0893760445 в 22.29ч. в региона на сграда 4 в Бизнес парк – ж.к.Младост 4, което е около 800 м. от бл.427. Въз основа на горните данни вещото лице заключава, че в посочения период двата телефона имат пълно географско и времево покритие на разговорите които са провели. От заключението на вещото лице и посочените данни за проведените разговори от тези два телефона съда приема за установено, че и в периода 01 – 03.07.2009г. са ползвани от едно и също лице. След като съда приема, че през м. юни 2009г. и периода от 01 до 03.07.2009г. телефони с № 0878568686 и № 0893760445 са ползвани от едно и също лице, а за телефон № 0878568686 безспорно е установено, че е ползван от подс. П.С., то съда прави извода, че и телефон с № 0893760445 в този период е ползван от подс. П.С.. Този извод намира свята подкрепа и от показанията на св. Д.Й., който твърди, че на 03.07.2009г. подс. П.С. му се обадил по телефона два пъти. Първи  път сутринта, а втория след 12 ч. при който го е питал дали е чул какво е станало с Р. и дали същия е жив. От приложената по делото разпечатка на мобилния телефон, който според показанията на св. Й. е ползван от него през този период от време, както и от разпечатката на разговорите на телефон № 0878568686 се установява, че подс. П.С. се е обадил на св. Й. в 13. 05ч., а само 5 минути преди това подс. П.С. от телефон № 0894760445 е разговарял с телефон с № 0893760490, като със същия телефонен номер подс. П.С. е разговарял и в 12. 38ч.

По отношение СИМ карта с № 0893760490. С протокол за претърсване и изземване  от 04. 07. 09 г.  в лекия автомобил Мерцедес с рег. № ***  с който е задържан подс. В.К. са намерени и иззети: мобилен телефон „Нокия 1209” с IMEI № 356866/02/398658/5 и поставена в него сим карта с №89359050100207022626. В същия протокол подс. В.К. саморъчно е написал, че двата телефона иззети от автомобила са негова собственост със СИМ картите. От постановление от 06.07.2009г. за връщане на иззети вещи се установява, че на подс. В.К. е върнат мобилен телефон „Нокиа1209” и мобилен телефон „Нокиа1112”, като в същото постановление е посочено, че тези телефони са иззети с Протокол за претърсване и изземване от 04.07.09г. От протокола за личен обиск на подс. В.К. при полицейското задържане на 03.07.09г. в гр.Варна  се установява, че от същия са иззети четири мобилни телефона, но никой от тях не е „Нокиа1209”. От писма с изх. № 9266/08.09.2009г., изх. № 8633/16.07.2009г., изх. № 8871/28.07.2009г., изх. № 8963/05.08.2009г., изх. № 8962/05.08.2009г. се установява, че мобилен телефон с IMEI № 356866/02/398658/5 е регистриран в мрежата на „Г.” с № 0893760490. От писма с изх. № №13292/15.06.2012 г и изх. № 12968/13.06.2012г.  на „Г.” се установява, че мобилните телефони се регистрират в мрежата на „ Г.” с 15 цифров IMEI номер, като последната цифра винаги се регистрира като „0”, т. е. мобилен телефон с  IMEI 356866023986585, винаги се регистрира като IMEI 356866023986580. От писма с изх. № 9266/08.09.2009г., изх. № 8633/16.07.2009г., изх. № 8871/28.07.2009г., изх. № 8963/05.08.2009г., изх. № 8962/05.08.2009г. се установява, че мобилен телефон с IMEI № 356866/02/398658/5 за периода 28.05.2009г. – 03.07.2009г. е регистриран в мрежата на „Г.” като абонатен № 0893760490, като към същите писма са приложени и разпечатки на разговорите проведени от този телефон. При извършения личен обиск на подс. В.К. в гр.Варна  при задържането му на 03.07.2009г.са иззети Мобилен телефон „ Нокия 6300” с № 661U-RM217 с поставена в него сим карта с №89359030111002817776; 1 бр. мобилен телефон „ Нокия 1200 „ с №358094/01/611097/0 с поставена сим карта №08702362684; 1 бр. мобилен телефон „ Нокия” с №358090/01/264879/5 със сим карта №89359030010004237290; 1 бр. мобилен телефон № 358090/01/113957/2  със сим карта №89359050000201792838, а при извършеното претърсване на автомобила който той управлява са намерени и иззети поставена в него сим карта с №89359050100207022626; мобилен телефон „ Нокия 1112 ” с  IMEI № 356422/01/529627/6 с поставена  сим карта с №89359050100205802276. От писмо рег. № С-6293/25.09.2009г. на „В. ” се установява, че СИМ карта с № 89359030111002817776 поставена в мобилен телефон „ Нокия 6300” с № 661U-RM217 отговаря на абонатен № 0878744444 и същата се води на името на подс. В.К.. В обясненията си подс. В.К. също твърди, че това е един от неговите мобилни телефони които носел със себе си на 03.07.2009г.  е със същия номер.

От заключението на вещото лице Н.Д.  по депозираната и приета Техническа експертиза, назначена в съд. заседание е видно, че  1. На 01.07.2009 г. Абонат на В.   0878744444 е осъществил разговори от клетки находящи се – в 12.01ч. от клетка в к.к. „Чайка”; в 15.58ч. от клетка в к.к. „Чайка”; в 19.01ч. от клетка в к.к. „Чайка”; в 20.52 от клетка в к.к. „Чайка” и в 21.41ч. от клетка в к.к. „Чайка”.

       На същата дата Абонат на В.  0877427373 е осъществил разговори от клетки находящи се – в 10.48 от клетка на в к.к. „Чайка”; в 10.51ч. от клетка на в к.к. „Чайка” и в 19.57ч. от клетка в к.к. „Чайка”.

        На същата дата Абонат на Г. с номер 0893760490 е осъществил разговори от клетки находящи се – от 08.32ч. до 08.35ч. в к.к. „Чайка” - региона около х-л „Журналист”; в 11.50ч. в к.к. „Чайка” - региона около х-л „Журналист”; в 21.34ч. в к.к. „Чайка” - региона около х-л „Журналист”.

2. На 02.07.2009 г. Абонат на В.   0878744444 е осъществил разговори от клетки находящи се – в 12.14ч. от клетка в к.к. „Чайка”; от 12.23ч. до 12.47ч. от клетка в к.к. „Св. Константин и Елена” – региона на МДУ „Ф.Ж.К.”; в 13.14ч. от клетка в района на гр.Варна  – региона около ул. Воден 22; от 15.23ч. до 15.40ч. от клетка в района – к.к. „Св. Константин и Елена” – региона на МДУ „Ф.Ж.К.”; от 16.45ч. до 16.52ч. от клетка в к.к. „Чайка”; в 21.12ч. от клетка в к.к. „Чайка”; в 22.48ч. от клетка в гр. Шумен , региона около ул. П. *, Студентско общежитие бл. *; в 22.56ч. от клетка в гр. Шумен , региона около ул. П.П.  18, ж.к. „Пътен строител”; в 22.57ч. от клетка в гр. Шумен  – региона около ул. Р.к. *.

На същата дата Абонат на В.  0877427373 е осъществил разговори от клетки находящи се - в 13.55ч. от клетка в гр.Варна  – региона около ЦП; от 14.07ч. до 14.13ч. от клетка в гр.Варна  – региона  около ул. В. *; в 20.10ч. от клетка в гр.Варна  – рег.  около ул. Воден 22; в 22.02ч. от клетка в гр.Варна  – региона около ул. О.П. * и в 22.34ч. от клетка на път Варна – Шумен, региона на гр.Каспичан

На същата дата Абонат на Г. с номер 0893760490 е осъществил разговори от клетки находящи се – в 11.58ч. в к.к. „Чайка” - региона около п.к. „Ален мак”; от 13.17ч. до 14.15ч. в гр.Варна  – региона около ул. Мусала 2; в 15.21ч. в к.к. „Св. Константин и Елена” – региона около хотел „Жулио Кюри”; в 17.57ч. в к.к. „Чайка” - региона около х-л „Журналист”; в 18.13ч. в  к.к. „Св. Константин и Елена” – региона около хотел „Жулио Кюри”; в 22.07ч. в гр.Варна  – региона около ул. Владислав Варненчик.

       3.  На 03.07.2009 г. Абонат на В.   0878744444 е осъществил разговори от клетки находящи се - в 10.43ч. в гр. Шумен  – региона около ул. Средна гора 4; в 10.47ч. в гр. Шумен  – региона около ул. Р.К.*; от 10.55ч. до 11.12ч. в гр. Шумен  – региона около ул. Средна гора 4; в 14.44ч. в к.к. „Св. Константин и Елена” – региона на МДУ „Ф.Ж.К.”; в 14.53ч. в гр.Варна  – региона около ул. В. Д. *; в 15.13ч. в гр.Варна  – региона около бл. ** ж.к. „Чайка”; в 16.19ч. в гр.Варна  – региона около ул. Студентска , бл. **, ж.к. „Левски”; в 16.56ч. в к.к. „Златни пясъци” – региона около к.к. „Конен пикник”; в 20.02ч. в к.к. „Златни пясъци” – региона на х-л Варшава; в 21.26ч. в к.к. „Златни пясъци” – региона на х-л Варшава; в 21.36ч. в к.к. „Златни пясъци” – региона на х-л Еделвайс и в 22.14ч. в гр.Варна  – региона около бул. Чаталджа 49, бл. 2.

          На същата дата Абонат на В.  0877427373 е осъществил разговори от клетки находящи се – в 08.01ч. в гр. Шумен  – региона около ул. Р.К.*; в 17.52ч. в к.к. „Златни пясъци” – региона на х-л Варшава; в 19.14ч. в к.к. „Златни пясъци” – региона на х-л Варшава.

На същата дата Абонат на Г. с номер 0893760490 е осъществил разговори от клетки находящи се – в 01.14 ч. в  гр. Шумен – региона около ул.  Съединение 16; от 08.11ч. до 11.57ч. в гр. Шумен – региона около ул. Ч.с.22; от 12.33ч. до 12.38ч. в– гр. Шумен – региона около ул. Д-р Караджиев; в 13.00ч. по път Шумен – Варна, региона на с. Невша; от 13.10ч. до 13.11ч. в  гр.Девня – региона около ул. Р.Д. *; в 13.12ч. по път  София – Варна; в 13.18ч. в гр.Варна  – запад , региона около х-л  „Комитово ханче”; в 13.57ч. в к.к. Чайка - региона около х-л „Журналист”; от 13.58ч. до 14.30ч. в к.к. „Чайка” - региона около пк „Ален мак”; от 14.33ч. до 14.34ч. в  к.к. „Чайка” - региона около х-л „Журналист”; в 14.56ч. в гр.Варна  – региона около бл. 25 кв. „Чайка” от 14.59ч. до 15.58ч. в гр.Варна  – региона около ул. С.Н. *; от 18.00ч. до 18.11ч. в   к. к. „Златни пясъци”; в 21.57ч. в к.к. „Св. Константин и Елена” – региона около хотел „Жулио Кюри”; в 22.01ч. в гр.Варна  – региона на „Евксиновград”.

4. На 04.07.2009 г. Абонат на В.   0878744444 е осъществил разговори от клетки находящи се – в 00.43ч. и в 00.44ч. в гр.Варна  – региона около ул. Р., бл. *; в 22.28ч. в гр. Шумен  – региона около ул. Р.К. *; в 22.40ч. в гр. Шумен  – региона около ул. В.П. *; в 22.54ч. по път Варна – Шумен, региона на гр.Каспичан; в 23.00ч. по път Варна – Шумен, региона на с. Могила; от 23.02ч. до 23.06ч. по път Варна – Шумен, региона на с. Невша; в 23.10ч. по път Варна – Шумен, региона на с. Неофит Рилски; в 23.31ч. в гр.Варна  – региона около ул. М., бл.*.

На същата дата Абонат на В.  0877427373 е осъществил разговор в 20.28ч. в гр. Шумен  – региона около ул. Р.К. *.

На същата дата  Абонат на Г. с номер 0893760490 е осъществил разговор от клетка в 20.13ч. в гр. Шумен – региона около ул.  В.А.  *

 5. На 05.07.2009г. Абонат на В.   0878744444 е осъществил разговори от клетки находящи се – в 08.55ч. в гр.Варна  – рег. около ул. В. *; от 09.54ч. до 10.00ч. в– гр.Варна  – региона около бул. Пр.*; в 11.03ч. по път Варна – София , региона на с. Стоян Михайловски; в 12.26ч. по път Варна – Шумен, региона на гР.Лясковец; в

14.52ч. в гр. Ч.б.  – региона на м. „Маркова могила”; в 16.23ч. в гр. Ч.б.  – региона около ул. Търновска 1 , х-л „Таганрог”; от 16.31ч. до 17.05 в гр. Ч.б.  – региона на м. „Маркова могила”; от 20.13ч. до  20.41ч. в гр. Ч.б.  – региона на м. „Маркова могила”; в 20.47ч. в гр. Ч.б.  – региона около ул. Търновска 1 , х-л „Таганрог”.

На същата дата Абонат на В.  0877427373  осъществил разговори от клетки находящи се – 13.11ч. в гр.Севлиево  –  региона около  к-с „Д-р Атанас Москов бл. 30”; в 15.34ч. в гр. Ч.б.  – региона около ул. Търновска 1 , х-л „Таганрог”.

На същата дата Абонат на Г. с номер 0893760490 няма осъществени разговори.

При тези данни съда приема за установено, че телефон с абонатен № 0893760490 за периода от 01. до 03.07.2009г. е ползван от подс. В.К.. В подкрепа на този извод на съда са и данните от разпечатките на телефон с № 0878744444 от които се установява, че от този телефон подс. В.К. е осъществявал комуникация на 02.07 и 03.07.2009г. със св. Б. , която комуникация се потвърждава и от подс. В.К. и св. Б. . В обясненията си подс. В.К. сочи и в кое населено място е бил когато е провеждал разговорите със св. Б. . А от данните от разпечатката на проведените за този период от време разговори от телефон с № 0893760490 се установява, че от този телефон са провеждани разговори от клетки в близост до клетките на мобилния оператор обслужващ телефон с № 0878744444. Налице е и близост на клетките на мобилните оператори и при осъществените от тези телефони, разговори на 04.07.2009г. по точно телефон 0893760490 на 04.07.09г. има получен SMS от телефон 0893760445 в 20. 13ч., като е бил в обхвата на клетка в гр. Шумен ул. В.А.. И още едно косвено доказателства в подкрепа на извода, че телефон с № 0893760490 в този период е ползван от подс. В.К.. От събраните по делото доказателства се установява, че на 03.07.2009г. около 22 ч. подс. В.К. е задържан в гр.Варна  и на 04.07.2009г. бил транспортиран до ОД МВР Шумен. Както сам подс. В.К. в обясненията си твърди, че бил освободен на 04.07.2009г. вечерта. Според разпечатките за разговорите на телефон 0893760490 се установява, че на 04.07.09г. има получен SMS  в 20. 13ч. А от разпечатките на телефон с № 0893760490 се установява, че за периода от задържането около 22 ч. на 03.07.2009г. до освобождаването му на 04.07.2009г. около 20ч. няма проведени разговори. За същия период няма и проведени разговори от другите два телефона, с изключение на телефон с № 0878744444 който е осъществил разговори  в 00.43ч. и в 00.44ч. в гр.Варна  – региона около ул. Р., бл. *, за каквито разговори твърди в обясненията си и подс. В.К., че са го карали да осъществява разговори по време на задържането му в гр.Варна . След като за времето от около 22 ч. на 03.07.2009г. когато е задържан подс. В.К. до около 20ч. на 04.07.2009г. когато е бил освободен, няма проведени разговори от телефони с № 0878744444, 0877427373 и 0893760490, то съда прави извод, че телефон с № 0893760490 е телефон ползван от подс. В.К.. Този извод се подкрепя и от данните съдържащи се в разпечатките на същия телефон, от които се установява, че от него ежедневно са провеждани разговори и то най вече с телефони с № 0893760445 и 0893760455. И още един довод в подкрепа на извода, че подс. В.К. е ползвал телефон с № 0893760490 – в показанията си св. Б. твърди, че на 17.06.2009г. в гр. Шумен се е срещнала с подс. В.К.. Последния не отрича този факт, както и времето на провеждане на срещата – след 17 ч. От разпечатката на телефон № 0893760490 се установява, че от 17.35ч. на този ден до 22ч. същия ден от този телефон са проведени 5 разговора от клетки находящи се в гр. Шумен.

Предвид изложеното по горе съда приема за установено, че за периода от 28.05.2009г. до 04.07.2009г. телефон с № 0893760445 е ползван от подс. П.С., а телефон с № 0893760490 е ползван от подс. В.К. до задържането му на 03.07.09г., както и след освобождаването му от ОД МВР Шумен на 04.07.09г. около 20 ч. А в подкрепа на този извод са и показанията на Св. Ц.  и М. относно нареждането на подс. П.С. в края на 2009г. и началото и пролетта на 2010г. за купуване на СИМ карти на името на лица извън обкръжението на С. и приложените по делото разпечатки на проведените разговори от СИМ картите закупени на името на В.В. от които се установява, че последните закупени карти са разговаряли единствено и само по между си. Все в подкрепа на този извод са и данните от разпечатките на проведените разговори на телефони с № 0893760445 и 0893760490 от които се установява, че за периода от 28.05.2009г. до 22.ч. на 03.07.2009г. подс. П.С. и К. са имали многократни разговори по между си, както и, че от телефона ползван от подс. В.К., освен тези разговори, са провеждани разговори само с телефон с № 0893760455. От данните в разпечатките за проведените разговори между телефоните ползвани от подс. П.С. и К. се установява, че след като подс. П.С. е получил информацията на 02.07.2009г., че Р. ще посети МБАЛ Шумен на 03.07.2009г. преди обед, той изпратил на подс. В.К. в 11. 57ч. SMS с тази информация. В подкрепа на този извод са показанията на св. В.М.  която твърди, че на 02.07.2009г. решили с Р. на 03.0.2009г. преди обяд да се срещнат с лекари от МБАЛ Шумен – д-р З. и д-р М. . Проведени са още няколко разговора между подс. П.С. и К. същия ден. На 03.07.2009г. в 12.38ч. подс. В.К. се обадил на подс. П.С. за да му съобщи, че поръчката е изпълнена, както и че Ф. и Г. са били видени от много хора, като в 13. 00ч. подс. П.С. се обадил на подс. В.К. и разговаряли. За да провери как е изпълнена поръчката подс. П.С. в 13.05ч. от официалния си телефон 0878568686 се обадил на св. Д.Й. и го питал дали Р. е жив. Същия ден подс. В.К. и С. провели още 12 разговора. При така приетите за установени факти от обсъдените доказателства съда приема за безспорно установено, че подс. П.С. е склонил подс. В.К. да организира убийството на Р.. Подс. В.К. е приел за изпълнение поръчката за убийството на Р., организирал е същото, като е склонил Ф. и Г. да участват, както в проследяването на Р., така и при самото му убийство, като Г.  бил шофьор на Ф. , а последния извършил убийството на Р.. Този извод на съда косвено се подкрепя и от доказателствата касаещи приетата от подс. П.С. и възложена за изпълнение на подс. В.К. поръчка за убийството на Л. , приетата от подс. П.С. поръчка за убийството на Г. , а също и приетите поръчки за нанасяне на побои и палежи.    

При така посочените доказателства съда  приема, че подс. П.С. е склонил подс. В.К. да се заеме с организирането и извършване на убийството на Р., а подс. В.К. е склонил лицата Ф. и Г. да участват в проследяването на Р.и в неговото убийство и същото е извършено от Ф. , като Г.  му е бил шофьор.

Подс. П.С. от субективна страна е извършил деянието виновно при пряк предварителен умисъл. Съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е, че от деянието ще настъпи смъртта на Р. и е искал настъпването на общественоопасните последици – убийството на Р.. След като подс. Г.В. му е  поръчал убийството на Р., а подс. П.С. след като се е съгласил да изпълни тази поръчка я е възложил на подс. В.К., а той се е съгласил за организира подготовката и извършването на убийството. От това следва да се приеме, че подс. П.С. е предвиждал и е искал настъпването на смъртта на Р.. След като подс. П.С. е приел за изпълнение поръчката за убийството на Р., той е уговорил подс. В.К. да се заеме с организиране и извършване на убийството на Р.. Тъй като Р.живеел преимуществено в гр. Шумен, двамата подсъдими решили убийството да се извърши в Шумен. Подс. П.С. обещал на подс. В.К. да му заплати за изпълнението на тази поръчка. Същия се съгласил и приел да организира извършването на убийството. За целта подс. В.К. склонил лицата В.Ф. и Г.Г. да участват в проследяването на Р., което било осъществено, а след това възложил на Ф. да извърши убийството, а на Г.  да го откара с автомобил до мястото на убийството и след неговото извършване да изведе Ф.  от мястото на убийството. С действията си по уговаряне на подс. В.К. и обещаване на материална облага, подс. П.С. е действал като подбудител на подс. В.К.. А след като подс. В.К. е подбудил Ф.  да умъртви Р., то е налице и непряко подбудителство – подс. П.С. чрез подс. В.К. е подбудил лицето В.Ф. да извърши убийството. Налице е няколкостепенно съучастие – подбудителя подс. П.С. склонява непряко В.Ф. да извърши убийството на Р., чрез друго лице - подс. В.К., когото е склонил като му е възложил организирането на убийството на Р., а от своя страна подс. В.К. пряко склонява извършителя - В.Ф. да извърши убийството на  Р.. Налице е общност на умисъла на двамата подсъдими и извършителя. Подс. П.С. като е приел поръчката на подс. Г.В. за убийството на Р.и е уговорил подс. В.К. да организира убийството на Р.и му обещал материална облага е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на обществено опасните последици, а именно умъртвяването на Р.. Подс. В.К. също съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на смъртта на Р. – като е приел да организира изпълнението на поръчаното му от подс. П.С. убийство и е склонил Ф.  да умъртви Р.. Извършителя на деянието – В.Ф. също е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на смъртта на Р., че като възпроизведе няколко изстрела към в главата и тялото на Р. ще го умъртви и е искал настъпването на тези последици – като е възпроизвел тези изстрели и те са довели до смъртта на Р..

По квалифициращите признаци на деянието:

 По квалификацията по чл. 116 ал. 1 т. 6 от НК. Убийството на Р. е извършено от Ф.  с пистолет на ул. В.А. срещу входа на МБАЛ Шумен, до паркирания му автомобил на тази улица. При провеждане на изстрелите, в непосредствена близост до Ф.  се е намирала св. С.С., а от другата страна на автомобила на Р. е била съпругата му – св. В.М. . От другата страна на улицата се намира павилиона в който работи св. С.Т., която в този момент е била в павилиона. Деянието е извършено на обществено място - в близост до пешеходна алея свързваща ул. В.А. с входа на МБАЛ Шумен. В случая убийството на Р. е извършено от Ф.  с пистолет, на обществено място, като в непосредствена близост до него са били освен пострадалия, още двама човека, а в павилиона на отсрещната страна – още един човек. Следва да се отбележи, че пистолетът сам по себе си не е средство опасно за живота на мнозина / налице е обилна практика на ВКС в тази насока /. Когато обаче с пистолет се извърши убийство на лице, на място където има и други лица и има опасност с произведените изстрели да се засегнат и други лица – в случая св. С.С., В.М. и С.Т., убийството се извършва по начин опасен за живота на мнозина. Поради това съда приема, че деянието е извършено по начин  опасен за живота на мнозина.

По квалификацията по чл. 116 ал. 1 т. 7 от НК – деянието да е извършено с користна цел. За да е налице користна цел при извършване на едно деяние, следва извършителя да преследва получаване на имотна облага. При склоняване на подс. П.С. да приеме поръчката за убийството на Р., двамата с подс. Г.В. са уговорили и заплащане. Една част от уговорената сума подс. Г.В. е предал на подс. П.С. чрез Св. Р.Д. при срещата в хотел „Марица” в гр. Пловдив когато на подс. П.С. са предадени 60 000 лв. и той е заявил пред Св. Дж., че това било втория транш за разрешаване на проблемите на подс. Г.В. с Л. и Р.. Следователно подс. П.С. с приемане на поръчката за убийството на Р. е целял имотна облага и такава е получил.

По квалификацията по чл. 116 ал. 1 т. 9 от НК. След като подс. П.С. на неустановена дата от началото на 2009г. е приел от подс. Г.В. поръчката за убийството на Р., двамата уговорили и заплащане за изпълнението на тази поръчка. За изпълнението на тази поръчка подс. П.С. склонил подс. В.К. да се заеме с организацията и изпълнението на същата. Подс. П.С. и подс. В.К. решили, че убийството на Р. следва да се извърши в гр. Шумен където пострадалия преимуществено живеел. Платена била и неустановена по делото сума за изпълнение на поръчката, като втория транш бил заплатен на подс. П.С. в хотел „Марица”. Убийството било извършено на 03.07.2009г. Поради това съда приема, че подс. П.С. много преди извършване на убийството е взел решението за неговото извършване, като е склонил подс. В.К. и е получил пари за изпълнението на поръчката, т. е. това решение е взето в спокойна обстановка, като е обсъдил мотивите за и против извършване на това деяние. След като решението за извършване на убийството е взето в спокойна обстановка, много време преди осъществяването му, то съда приема, че деянието е осъществено от подс. П.С. предумишлено.

             По квалификацията по чл. 116 ал. 1 т. 10 от НК. По делото безспорно е установено, че подс. П.С. е образувал и ръководил организирана престъпна група създадена да върши побои, палежи и убийства, както и, че участници в тази група са подс. В.К., подс. Я.П., лицата Д.Г. , Г.Н. , В.Ф., Г.Г. и други неустановени по делото лица. Подс. П.С. като организатор и ръководител на тази група е склонил чрез действията си извършителя на убийството – В.Ф., който също е член на групата, чрез друго действащо лице, а именно подс. В.К. който също е член на тази група,  който пряко е склонил извършителя В.Ф. да извърши убийството.  Като участие в извършването на това убийство има и подс. Я.П. който е участвал като помагач. При изпълнението на това убийство участва като помагач и още един член на групата и това е лицето Г.Г.. Убийството на Р.е осъществено на 03.07.2009г. Поради това съда приема, че деянието е от осъществено лице което действа в изпълнение решение на организирана престъпна група, чиито ръководител е подс. П.С., а членове са подс. В.К. и П., лицата Д.Г. , Г.Н. , В.Ф., Г.Г. и други неустановени по делото лица.

        Подс. П.С. е предаден на съд с  обвинение и в това, че е осъществил деянието в съучастие като помагач. От показанията на Св. Дж. и Ц. се установява, че подс. П.С. приемал поръчките за убийства и  възлагал на подс. В.К. организирането и изпълнението им. Също от доказателствата по делото се установява, че след като подс. П.С. е приел поръчката за убийството на Л. , е възложил организацията и извършването на убийството на подс. В.К.. Последния е склонил В.Ф. да участва, като двамата са установили навиците на Л. , а след това подс. В.К. наредил на Ф.  да извърши убийството в гаража на Л. , когато той изкарва автомобила си. От показанията на св. С.И. и С.С. се установява, че подс. В.К. организира изпълнението на поръчките за убийства дадени му от подс. П.С.. От доказателствата по делото се установява, че подс. П.С. след като е приел поръчката за убийството на Р. е склонил подс. В.К. да се заеме с организацията и извършването на същото. Установяването от страна на подс. П.С., адреса на Р. в гр. София , както и пребиваването му в гр. Шумен, съда приема, че е част от  наставленията и разпорежданията, т. е. склоняването на подс. В.К. да приеме, да се съгласи да  организира извършването на това убийство. Още повече, че подс. В.К. е предприел конкретни действия по улесняване извършването на това убийство, като е организирал проследяването, установяването на навиците на Р., автомобилите с които се придвижва и местата които посещава. Поради това съда приема, че от събраните по делото доказателства не може да се направи категоричен и безспорен извод, че подс. П.С. с действията си е улеснил извършване убийството на Р., поради което го оправда по обвинението да е извършил това деяние като помагач.

         По обвинението, че убийството е извършено със средство опасно за живота на мнозина. При убийството на Р. е използван пистолет с който са произведени 4 изстрела, три от които в главата и тялото на пострадалия. Постоянната практика на съдилищата приема, че престъплението се извършва със средства опасни за живота на мнозина, когато при употребата им, по своето естество те развиват голяма енергия и сила и имат широк обсег на действие, с което се създава опасност за живота на повече от едно лице. Поради това се приема от практиката, че пистолетът с който е стреляно, не е средство опасно за живота на мнозина. Когато, както е в настоящия, случай с пистолет се извършва убийство и при възпроизвеждане на изстрелите в близост до възпроизвеждащия изстрелите или лицето спрямо което са насочени се намират други лица и има опасност с произведените изстрели да бъдат засегнати тези други лица, то убийството е извършено по начин, опасен за живота на мнозина. Предвид горното съда приема, че средството с което е извършено убийството на Р., не може да се приеме като средство опасно за живота на мнозина, поради което оправда по това обвинение подс. П.С..

 По обвинението на подс. П.С., че при извършване убийството на Р., подс. П.А. е участвал като помагач. По делото е установено, че подс. П.А. по нареждане на подс. Г.В. е занесъл плик с 60 000 лв. в хотел „Марица” в гр. Пловдив, които са „.. втори транш за разрешаване проблемите на подс. Г.В. с Л. и Р.”, т. е. заплащане за убийството на Л. и Р., който  предал на Св. Р.Д., а той го дал на подс. П.С.. Няма други доказателства от които да се установи, че подс. П.А. е имал съзнанието, че носи 60 000 лв. и тези пари са за заплащане на убийствата на Л. и Р.. А за да е налице помагаческа дейност следва да е налице общност на умисъла на помагача и лицето на което оказва помощ за осъществяване на конкретно деяние. От доказателствата по делото не може да се заключи, че подс. П.А. е знаел, че в плика има пари и че тези пари са предназначени за заплащане от подс. Г.В. на подс. П.С. на поръчката за убийството на Р.. Т. е. не може да се направи извод, че подс. П.А. умишлено е улеснил извършването на престъплението, като е предал този плик с пари на св. Д.. Не са налице доказателства и за оказана или обещана помощ от страна на подс. П.А. на подс. В.К. и лицата Ф. и Г. за убийството на Р.. След като от доказателствата по делото не може да се изведе извод, че с действията си подс. П.А. умишлено е улеснил извършване на убийството на Р., то не следва да се обсъжда и въпроса е ли възможно помагача да подпомага подбудителя. Поради  съда оправда подс. П.С. по това обвинение.

По обвинението на подс. П.С., че деянието е извършено в периода от неустановена дата през лятото на 2008г. до 03.07.2009г. Съда вече прие за установено, че през периода от лятото на 2008г. до неустановена дата след началото на 2009г. подс. Г.В. не е имал мотив за убийството на Р., не е предприемал и никакви действия спрямо Р. след приключване на казуса „Т.Б.”, той няма и основание да поръчва на подс. П.С. това убийство. А след като съда приема, че през този период подс. П.С. не е приемал поръчка за убийството на Р., то той няма как той да склони извършителя В.Ф., чрез подс. В.К., който от своя страна да склони Ф.  да извърши убийството на Р.. Съда приема, че едва след като Р. през неустановена дата след началото на 2009г. е предявил посочената по горе претенция към подс. Г.В., последния е решил, че единствения начин да не се плаща на Р.е като поръча неговото убийство. И именно по тази причина той на неустановена дата след началото на 2009г. е предал на  подс. П.С. поръчката за убийството на Р.. Едва след този момент, след като е приел тази поръчка и е уговорил нейното заплащане, подс. П.С. има мотив да възлага на подс. В.К. организирането и извършването на убийството на Р.. Поради това съда приема, че не е доказано подс. П.С. да е склонил подс. В.К. за убийството на Р. през периода от неустановена дата на м. август 2008г. до неустановена дата след началото на 2009г. и на това основание съда оправда подс. П.С. по първоначалното обвинение да е извършил деянието в периода от неустановена дата през лятото на 2008г. до неустановена от началото на 2009г.

По отношение подс. В.К.

Съда приема, че се установява по безсъмнен начин, въз основа на доказателствата по делото, че подс. В.П.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 116 ал. 1 т. 6, 7, 9 и т. 10 във вр.  с чл. 115 и чл. 20 ал. 3 и 4 от НК като през периода от неустановена дата от началото на 2009 г. до 03. 07. 2009г. в гр. София , гр. Велико Търново , гр. Шумен, гр. Пловдив, гр. Луковит и в района на хижа “В.” /общ. Самоков/ в съучастие като подбудител и помагач с Г.В.В.  като подбудител, П.В.С. като подбудител, Я.Х.П., Г.Т.Г. и Р.Г.С.  като помагачи и В.П.Ф. като извършител, умишлено е склонил /чрез увещание, чрез обещаване на материална облага/ В.П.Ф. умишлено да умъртви Р.А.Р., и умишлено е улеснил извършването на престъплението / дал съвети и разяснения, и по друг начин - организирал следенето на пострадалия/, като убийството е извършено на 03. 07. 2009 г. от В.П.Ф. в гр. Шумен и деянието е извършено по начин, опасен за живота на мнозина - чрез употреба на огнестрелно оръжие, с користна цел, извършено е предумишлено и от лице, което действа в изпълнение на решение на организирана престъпна група с ръководител П.В.С. и участници В.П.К., Я.Х.П., Г.Т.Г., В.П.Ф., Д.В.Г. и Г.Ц.Н., както и други неустановени до момента лица

  От обективна страна.

След като на неустановена дата от началото на 2009г. подс. П.С. приел поръчката на подс. Г.В. за убийството на Р., той я възложил за организиране и изпълнение на подс. В.К. като обещал да му заплати неустановена по делото сума. Уговорил подс. В.К. убийството на Р.да се извърши в гр. Шумен, тъй като Р. през повечето време пребивавал в гр. Шумен. Подс. В.К. се познавал с лицата В.Ф. и Г.Г. от гр. Ч.б. с които поддържал близки отношения. За изпълнение на тази поръчка подс. В.К. уговорил лицата В.Ф. и Г.Г. от гр. Ч.б. да се включат в проследяването на Р., като им обещал да заплати за участието им, неустановена по делото сума. За да осъществяват комуникация помежду си при изпълнение на поръчката, подс. П.С. и К. решили да се ползват тъй наречените „ прави телефони”. През март 2009г. подс. В.К. закупил от магазин в гр. Ч.б. три СИМ карти – предплатени. Едната с абонатен номер 0893760445 предал на подс. П.С., втората – с абонатен № 0893760490 оставил за себе си. Третата с абонатен № 0893760455 предал на лицата Ф. и Г., след като ги склонил да участват в организиране и извършване на убийството на Р.. За проследяване на Р.и установяване навиците му, маршрутите на придвижване, местата които посещава и автомобилите с които се придвижва, на 02. 06. 2009 г. В.Ф. и Г.Г. потеглили от гр. Ч.б. за гр.Варна  с л. автомобил „Фият Браво” с рег*** собственост на брата на Г.  – св. Д.Т.Г.. По късно в гр.Варна  пристигнал и подс. В.К.. Вечерта били в гр.Варна . Помежду си комуникирали по телефони с номера 0893760490 и 0883760445. На 03. 06. 2009 г. Ф. и Г. и подс. В.К. пристигнали в гр. Шумен около 11 ч. На 05. 06. 09 г. Ф. и Г. отново пристигнали в Шумен, като били с лек автомобил „Фият Браво”, за да проследяват Р.. Св. Д.Д. и Я.П.които били служители на ОД МВР Шумен в 13. 00ч. спрели Ф. и Г., като Г.  бил отведен в РУП Шумен и му бил съставен акт за нарушение, след което бил освободен. Двамата престояли в гр. Шумен до вечерта и се върнали в гр.Варна , като осъществили множество разговори с подс. В.К.. На 06. 06. 09 г. Ф. и Г. отново пристигнали в Шумен, за да следят Р.и напуснали града след 16. 09ч., като също провели множество разговори с подс. В.К.. На 07. 06. 09 г. Ф. и Г. тръгнали за гр. Ч.б. за където тръгнал и подс. В.К.. На 10. 06. 09 г. Ф. и Г. пристигнали в Шумен след 10. 00 ч. и били в града до 16 ч. и отишли в гр.Варна  където пристигнал и подс. В.К.. На 12.06.2009г. заедно с подс. В.К. се върнали в гр. Ч.б..      На 13. 06. 09 г. пострадалия Р. бил приет по спешност в МБАЛ Шумен, от където бил изписан на 17.06.2009г. В този период Ф. и Г. пребивавали в гр. Ч.б., като на 17.06.2009г. пристигнали в Шумен преди 10. 00 ч., за да проследяват Р.. В 17. 35ч. в гр. Шумен пристигнал и подс. В.К. който бил с лекия си автомобил Мерцедес и се срещнал със св. Б. . След 22 ч. тримата напуснали града и се отправили към гр.Варна . На 18. 06. 09 г. Ф. и Г. отново пристигнали в Шумен между 9 и 10 ч., за да следят Р., като обхождали маршрути за изтегляне от града и комуникирали с подс. В.К.. На 19. 06. 09 г. Ф. и Г. били в гр.Варна . На 21. 06. 09 г. Ф. и Г. заедно с подс. В.К. отново пристигнали в Шумен, за да следят Р., след което заминали за гр. Ч.б.. На 26. 06. 09 г. Г.Г. и В.Ф. потеглили със същия автомобил от гр. Ч.б., като Г.  съобщил на близките си, че отива на море. С тях тръгнал и подс. В.К., който бил с автомобила си, а Ф. и Г. били с автомобила на брата на Г. . Този ден Г.  изключил личния си мобилен телефон, но двамата с Ф.  са осъществявали комуникация с подс. В.К.. Ф. и Г. отново пристигнали в гр. Шумен, като престояли в града от 10 ч. до след 12.15 ч.

На 27. 06. 09 г. около 22 ч.  в района на комплекс „ Ален мак „ в гр.Варна  подс. В.К. и Ф. и Г. пътували с лек автомобил „Фият Браво” с рег. № *** и били спрени за полицейска проверка от св. И.П.С. и В.К.В.. За да се избегне опасността отново да бъдат засечени от МВР Ф. и Г. били отведени на хижа “В.”, като им бил взет телефона с № 0893760455, както и личните им телефони. В гр.Варна  били върнати на 30.06.2009г. и подс. В.К. им върнал телефона. На 30.06. и 01.07.2009г. Ф. и Г. осъществили многократни разговори по телефона с подс. В.К.. На 02. 07. 09 г. подс. П.С. предал информация на подс. В.К. като му изпратил SMS в 11. 58 ч., че Р.Р. на 03.07.2009г. преди обяд ще посети МБАЛ Шумен, като този ден бил в гр.Варна  в района на местността „Траката” и в района на МДУ „Ж.К.”. Двамата осъществили разговори и в 17.57 ч. и в 18. 13 ч. от телефон 0893760445 на тел. 0893760490. След като получил тази информация подс. В.К. решил убийството на Р. да се осъществи на следващия ден. За да координира действията на Ф. и Г. във връзка с убийството на Р., той решил да отиде в гр. Шумен, като за осигуряване на алиби за престоя си в гр. Шумен се свързал със св. Б.  и двамата се уговорили вечерта подс. В.К. да дойде в гр. Шумен при нея. Подс. В.К. се обадил на Ф. и Т. в 13. 38 ч., 14. 14 ч. и 15. 21 ч.  давайки им указания, че убийството на Р.следва да се извърши на следващия ден. Около 23 ч. подс. В.К. се срещнал в гр. Шумен със св. Б. , като бил с личния си автомобил Мерцедес с рег. № ***.

На 03. 07. 09 г. преди 08 ч. Ф. и Г. потеглили с лекия автомобил „Фият Браво” от гр.Варна  за гр. Шумен. В 8. 11 ч. подс. В.К. се обадил на Ф. и Г.. По късно Ф. и Т. отишли в близост до комплекс „ Б. ” в кв. Д. на гр. Шумен, за да чакат излизането на пострадалия Р., от където се обадили на подс. В.К., като били в обхвата на клетка на ул. П. в кв. Д.. Проследили го до МБАЛ Шумен, като автомобила бил управляван от Г.  и спрели автомобила на ул. П.П.  до № 46, като от другата страна на улицата се намирал търговски обект в който работела св. П.С.. В 11. 14 ч. се обадили на подс. В.К. и били в района на клетка на ул. В.А. № *. А ул. В.А. пресича ул. П.П. в близост до МБАЛ Шумен. Ф.  бил облечен с работен гащеризон със зеленикав цвят, сивкава фланелка и тъмна шапка с козирка. Слязъл от автомобила и тръгнал към МБАЛ Шумен, а Г.  останал в автомобила на шофьорското място. Докато чакал Г.Г. пушел цигари „ ММ ” и хвърлил три фаса на пътното платно до автомобила. Ф.  се върнал до автомобила с Г. , изпушил една цигара, като хвърлил фаса на улицата и пак отишъл към МБАЛ Шумен, за да чака излизането на Р.. След 12. 20ч. Р.излязъл от болницата със св. В.М.  и С.С. и се отправили към автомобила на Р., паркиран на ул. В.А., срещу входа на МБАЛ. Докато отварял шофьорската врата на автомобила си, към тях дотичал Ф. . Пострадалия Р. отворил предна лява врата на автомобила, като св. С. била до него, а съпругата му – св. М. била от другата страна на автомобила до предна дясна врата. В.Ф. приближил Р.и насочил към него носения пистолет „Макаров” със заглушител. Св. С. видяла насочения към Р.пистолет и опитала да го спаси, като хванала Ф.  за фланелката от зад от към врата на Ф.  и го дръпнала силно. В това време Ф.  произвел 4 изстрела, три от които попаднали в Р.– в областта на ляво ухо, в областта на горната задна повърхност на ляво рамо, един в дясно подребрие. Четвъртия попаднал в задна лява врата на автомобила, вследствие на оказаното му физическо въздействие от св. С.. От силното дърпане на св. С., от фланелката на Ф.  се откъснало парче, което св. С. изпуснала на земята. След като произвел изстрелите Ф.  побягнал към автомобила с Г. . Като видяла какво се случило със съпруга и, св. М. подгонила Ф. , викайки „Убиец, дръжте го”. Ф.  като стигнал до автомобила влязъл в него от предна дясна врата и двамата с Г.  напуснали мястото, тръгвайки в посока изхода на Шумен към „Пети километър”. Тогава в 12. 33ч. се обадили на подс. В.К., който в този момент бил заедно със св. Б.  на площад „Кристал” в Шумен, който им извикал „махайте се, изчезвайте”. В 12. 35 ч. подс. В.К. се обадил на Ф. и Г., за да провери дали са се махнали от мястото на убийството. Напускайки гр. Шумен, Ф.  изхвърлил пистолета в страни на пътното платно, по пътя от Шумен за „Пети километър” и двамата продължили за гр.Варна . В 12. 38ч. подс. В.К. се обадил на подс. П.С. и му съобщил за извършеното убийство и се отправил заедно със св. Б.  за гр.Варна  с управлявания от него л. автомобил „Мерцедес” с рег. № *** . В 13. 00ч. подс. П.С. се обадил на подс. В.К., а в 13. 05ч. подс. П.С. се обадил на св. Д.Й. и го питал дали е чул, че са простреляли Р.. Св. Й. отговорил, че знаел. Тогава подс. П.С. го попитал дали Р. е жив и как е. Св. Й. му казал, е Р. бил на операционната маса. След това подс. В.К. и С. осъществили още 11 разговора. След обяд същия ден подс. В.К. се срещнал с Ф. и Г. пред хотел „Ален мак” в гр.Варна . Те били със същия автомобил с който били и в гр. Шумен по време на убийството на Р.. Св. Б. видяла подс. В.К. да разговаря с Ф. и Г. и била предупредена веднага от подс. В.К. да не казва на никой, че ги е видяла заедно. След разговора проведен с Ф. и Г., подс. В.К. осъществил този ден още 6 разговора с тях по телефон, като след 18 ч. телефона ползван от Ф. и Г. бил изключен.

Вечерта около 22 ч. подс. В.К. бил задържан от органите на МВР и отведен във Второ РУП Варна. Там му бил извършен личен обиск при който от него били иззети: Мобилен телефон „ Нокия 6300” с № 661U-RM217 с поставена в него СИМ карта с №89359030111002817776; 1 бр. мобилен телефон „ Нокия 1200 „ с №358094/01/611097/0 с поставена СИМ карта №08702362684; 1 бр. мобилен телефон „ Нокия” с №358090/01/264879/5 със СИМ карта №89359030010004237290; 1 бр. мобилен телефон № 358090/01/113957/2  със СИМ карта №89359050000201792838 и други вещи и пари. Бил задържан по ЗМВР за 24 часа. На 04.07.2009г. извършено претърсване в лекия автомобил Мерцедес с рег. № ***  с който е задържан подс. В.К.. При претърсването били намерени и иззети: мобилен телефон „ Нокия 1209 „ с IMEI № 356866/02/398658/5 и поставена в него СИМ карта с №89359050100207022626; мобилен телефон „ Нокия 1112 ” с  IMEI № 356422/01/529627/6 с поставена  СИМ карта с №89359050100205802276, за които телефони и карти подс. В.К. непосредствено след претърсването дал обяснение, че са негова собственост. Същия ден подс. В.К. бил отведен в ОД МВР Шумен и вечерта около 20ч. бил освободен, след което отишъл в гр.Варна . На 05.07.2009г. подс. В.К. пътувал към гр. Ч.б. заедно със св. Б. , като по време на пътуването я разпитвал за какво е била разпитвана от полицията, като я предупредил да не казва, че го е видяла с Ф. и Г. в гр.Варна . На 06.07.2009г. с постановление на ШОП на подс. В.К. били върнати иззетия му с протокол за претърсване и изземване от 04.07.09г. лек автомобил „Мерцедес” и два мобилни телефона „Нокиа 1209” и „Нокиа 1112”.

Тези факти съда приема за установени от събраните  доказателства по делото, като по отношение склоняването на подс. В.К. от подс. П.С. да организира извършването на убийството на Р., съда вече обсъди доказателствата и изложи изводите си въз основа на тези доказателства, поради което не следва отново да се повтарят.

По отношение склоняването от подс. В.К. на Г.Г. и В.Ф. да участват в проследяването и извършване убийството на Р.. От показанията на св. Б. , Й.Д., Д.Г., Т.Т., Г.П.и А.Я.И. се установява, че подс. В.К. се познавал с В.Ф. и Г.Г. и е поддържал близки отношения с тях. От показанията на Св. Дж., Г.П., Л.Ц./ че подс. В.К. бил много близък с две момчета от гр. Ч.б. и ги ползвал тези момчета при някои от поръчките/, също се установяват близки отношения на подс. В.К. с В.Ф. и Г.Г.. Доказателства за отношенията на подс. В.К. с Ф. и Г. се съдържат и в показанията на св. С.И. и С.С..

По отношение осъществяване убийството на пострадалия Р.. От показанията на св. В.В., В.М. се установява, че пострадалия Р. на 02.07.2009г. е уговорил среща с лекари д-р М.  и д-р З. в МБАЛ Шумен за 03.07.2009г. преди обяд. От приложената разпечатка на телефона на Р.се установява, че на 02.07.2009г. Р.е провел два разговора с д-р М.  от МБАЛ Шумен. От показанията на В.М., С.С. се установява, че на 03.07.2009г. преди обяд е потеглил със св. М. за МБАЛ Шумен, като сам е управлявал джипа си „Инфинити”, паркирал джипа на тротоара срещу входа на МБАЛ Шумен на ул. В.А. и влезли в болницата. В показанията си св. М. и С. твърдят, че след 12 ч. са излезли заедно с Р. от МБАЛ и вървели към паркирания автомобил и когато го наближили, св. М. заобиколила, за да влезе през предна дясна врата, а Р.заедно със св. С. били до предна лява врата. В този момент, твърди св. С. в показанията си, видяла човек да се „врязва” между нея и Р. и видяла насочена към Р. ръка с пистолет към ухото на Р.. За да предпази Р., С. хванала този човек за блузата от към врата и започнала да го дърпа. В този момент, твърди С., този човек стрелял няколко пъти в Р., а докато го дърпала, се откъснало парче от блузата на този човек. След изстрелите това лице побягнало. В показанията си св. М. твърди, че виждайки какво се е случило със съпруга и започнала да гони това лице. Тези и показания се потвърждават от св. С.Т. която твърди, че в този ден била на работа в павилион за закуски, намиращ се на ул. В.А. срещу входа на МБАЛ Шумен, когато след 12ч. чула викове „Помощ, убиец”. Видяла покрай павилиона да бяга мъж, а след него да го гони жена, която продължавала да вика „Помощ, убиец”. Св. Т. видяла, че тази жена докато гонела мъжа, взела от земята едно паве и продължила да го гони. Бягащия човек  бил със зелен, зеленикав гащеризон и сива блуза, висок на ръст. Св. С. твърди, че лицето което стреляло било облечено с камуфлажни дрехи със зелена тениска с шапка без качулка, бил тъмнокестеняв, а на д.п. твърди, че тениската била масленозелена. В показанията си св. А.П.  твърди, че на 03.07.2009г. била в близост до блока в който живее в гр. Шумен ул. В.А. № * и видяла бягащ мъж да преминава през паркинга на блока, като бягайки този мъж изтървал пистолет, навел се, взел го и продължил да бяга, а в този момент го гонела жена, която викала за помощ и някой да спре човека, когото гонела. Този човек бил леко мургав, с жълта тениска, скъсана на ръкава или под ръкава и с работен гащеризон - сив или син. Бил късо подстриган. А на д.п. твърди, че мъжът бил със сива тениска раздрана на дясното рамо. Според св. П.а бягащия мъж продължил да бяга, а жената да го гони. В показанията си св. С.Д. твърди, че  на 03.07.2009г. около 12. 25-12.30ч. бил пред домът си – блок на ул. В.А. № *, когато видял бягащ мъж облечен със зелен гащеризон и тениска или фланела, която била разкъсана, с шапка и топчесто лице, идващ от лявата му страна. Мъжът държал черен пистолет със заглушител. Видял, че този мъж паднал два пъти. След като този мъж минал покрай него и продължил към ул. П.П.,  св. Д. побягнал след него. Човека продължил да бяга по ул. П.П. в посока сервиз за монтаж на гуми - „Близнаците” на кръстовището с ул. К.. Твърди също, че чул викове на жена „ Помогнете, помогнете, хванете го”, която бягала зад този мъж и го гонела. От тази жена разбрал, че му била скъсала тениската. Твърди също, че видял бягащия мъж да пада два пъти, като първия път изтървал носения от него пистолет. След това бягащия мъж се качил в лек автомобил „Фият Браво” с две врати, сиво синкав на цвят с плевенска регистрация, като първите букви на номера били „ЕН” в който имало шофьор. Този автомобил бил спрян според свидетеля на ул. П.П. срещу хранителен магазин, като задната му част била към св. Д.. В показанията си св. К.М. твърди, че на 03.07.2009г. бил на ул. П.П. до № * - до хранителен магазин в който работела св. П.С., когато видял бягащ мъж, а след него хора които го гонели и чул викове „Спрете го”. Мъжа бил облечен със зелен гащеризон и фланелка. Идвал от посока болницата и носел пистолет, бягайки паднал и изпуснал пистолета, взел го и продължил да бяга. Качил се в автомобил „Фият” тъмносин металик в номера на която имало български букви ”ЕН”, спряна срещу / от другата страна на / хранителния магазин, в която на шофьорската седалка имало друг човек в автомобила бързо потеглил в посока обратна на болницата. В показанията си св. Ц.Ц.  твърди, че на 03.07.2009г. работел в сервиз за гуми „Близнаците” на ул. Г.К. до кръстовището с ул. П.П. и около 12 ч. излязъл от хранителен магазин бил на ул. П.П., в който магазинер било лице на име П..  От посока болницата на гр. Шумен по нанадолнището – в посока „Пети километър” видял бягащ мъж облечен с гащеризон, който носел пистолет, а след него бягали много хора и чул викове “Уби човек, задръжте го, уби човек”. Чул също така жена да вика „“Хванете го, хванете го”. Бягащия мъж се качил в лек автомобил „Фият Браво” тъмен на цвят, през предна дясна врата, спрян на ул. П.П. срещу хранителния магазин, малко след него, в който имало шофьор. Автомобила потеглил в посока противоположна на болницата към „Пети километър”. Св. Ц. твърди, че от хората които гонели бягащия човек, разбрал какъв бил регистрационния номер на автомобила в който се качил бягащия мъж и съобщил на полицията първите букви от номера които били „ЕН”, както и първите две цифри от този номер. В показанията си св. П.С. твърди, че през м. юли 2009г. работела като магазинер в хранителен магазин в гр. Шумен на ул. П.П. № *. Работейки в магазина видяла, че на отсрещната страна на улицата срещу магазина спрял тъмен автомобил. Той бил спрян срещу № * на ул. П.П.. Видяла също така, че от този автомобил излязъл мъж с гащеризон и тръгнал нагоре в посока болницата, а шофьора останал в автомобила. Този автомобил престоял на това място около час – час и половина. В показанията си св. Д.Г., Т.Т. и Й.Д. твърдят, че Г.Г. е живеел отделно от родителите и брат си в друго жилище.

От протокола за оглед на местопроизшествие от 03.07.2009г. на ул. В.А. в гр. Шумен на мястото на убийството на Р.са намерени и иззети: 4 бр. гилзи с надпис на дъното „38 67 ”; парче от плат със сив цвят с етикет с надпис ” Pepe jeans London advanced products XXL „; проектил от прага на автомобила под задна лява врата; проектил във вътрешността на облегалката на предна лява седалка; проектил от отвор в тапицерията на вратата на автомобила. От протокол за оглед на трупа на Р.от 04. 07. 09 г. е намерен и иззет проектил под дясна лопатка на тялото. Намерен е и иззет проектил и от горна трета на дясна ръка. От протокол за оглед на 03. 07. 09 г. на пътното платно на ул. П.П. гр. Шумен срещу № * се установява, че са намерени и иззети 2 бр. угарки от цигари „ ММ ” и 1 бр. угарка от цигара с бял филтър с нечетлив надпис. От протокол за оглед на 06. 07. 09 г. на участък от пътя Шумен за „ Пети километър ”се установява, че в дясно на пътното платно в затревената площ е намерен и иззет черен на цвят пистолет без видими номера, с петолъчка на ръкохватката, с монтиран удължител на цевта и пълнител, с 3 патрона в пълнителя. От протокол за претърсване и изземване на 09. 07. 09 г. в гр. Ч.б. от дома на В.П.Ф. на ул. П.Р.С. № * се установява, че са иззети: 1 бр. калъфка син цвят на цветя; 4 бр. самобръсначки сини на цвят, марка „ Жилет ”. А от протокол за претърсване и изземване на 09. 07. 09 г. в гр. Ч.б. в дома на Г.Т.Г. на ул. Х. № * вх.* ет. * ап. *се установява, че са иззети: 2 бр. самобръсначки марка „ Жилет ”; 5 бр. угарки от цигари „ММ”; 3 бр. угарки от цигари „ Виктори ”; 1 бр. угарка от цигара без филтър и марка; 1 бр. гребен червен на цвят; 1 бр. фланелка с къс ръкав оранжева на цвят с надпис ” MAIA 1981 ХL „; 1 бр. тениска с къс ръкав тъмносиня на цвят с напидс на етикета „  777 TUR GG SGVEN SPORT WGAR M ”; един бр. къси панталони с бандаж с черни кантове от страни с  надпис „ AUIKS LIVER „, един брой къси панталони сини на цвят с бандаж с надпис на етикета размер „ HL ”, един брой тениска без ръкав, синя на цвят с надпис на етикета „ SEPT ХХL ”,  един чифт чорапи сини на цвят, един бр. флаш памет и мишка към нея. От заключението на СМЕ за аутопсия на труп № 67/09 г. от 05. 10. 09 г. на трупа на пострадалия Р. се установява, че при прострелването, на същия са причинени: входно изходно огнестрелно нараняване по лява ушна мида, входно огнестрелно нараняване в лява задушна област и засядане на проектил в меките тъкани на дясна ръка в близост до рамото; входно огнестрелно нараняване по ляво рамо и засядане на проектила в меките тъкани на гърба под дясна лопатка; входно изходно нараняване в дясно подбедрие. Причина за смъртта на пострадалия Р. е остра кръвозагуба причинена от огнестрелно нараняване на гръден кош и е била неизбежна. От заключението на ДНК експертиза № 09 / ДНК-390/ 20. 07. 09 г. се установява, че по парче текстилна материя/ иззето с протокол за оглед на местопроизшествие от 03. 07. 09 г. в гр. Шумен пред МБАЛ Шумен / са установени два ДНК профила. По три бр. угарки от цигари / иззети при оглед на местопроизшествие на 03. 07. 09 г. в гр. Шумен на ул. П.П. № ** – ** / са установени три различни ДНК профила. ДНК профила по угарка № 3 и ДНК профила по текстилна материя са на едно и също лице.

           От заключението на ДНК експертиза № 09 / ДНК – 412 / 22. 07. 09 г. се установява, че:

 - по обект № 1 - калъфка за възглавница и обект № 2 – самобръсначка – иззети от дома на В.Ф. в гр. Ч.б. ул. П.Р.С. № * е установен ДНК профил на едно лице;

- ДНК профила установен по обект 1/калъфка за възглавница/ и обект 2/самобръсначка/ съвпада с ДНК профила установен по обект № 3 – угарка от цигара / иззета на ул. П.П. № 44-46 в гр. Шумен / и по парче сива текстилна материя / иззето пред МБАЛ Шумен / които са установени с ДНК експертиза № 09 / ДНК-390 / 20. 07. 09 г.;

- по обект № 3 – фланелка и обект № 4 – пластмасов гребен, иззети от дома на Г.Т.Г. в гр. Ч.б. ул. Х. № * вх.* ет. * ап. * е установен ДНК профил на едно лице;

- ДНК профила по обект № 3/фланелка/ и обект № 4/гребен/ съвпада с ДНК профила установен по обект № 2 - угарка от цигара / иззета на ул. П.П. № 44-46 в гр. Шумен /, който е установен с ДНК експертиза № 09 / ДНК-390 / 20. 07. 09 г.

         От заключението на балистична експертиза № 09 / БАЛ – 180 / 06. 07. 09 г. се установява, че 4 бр. гилзи  иззети при огледа на местопроизшествието при убийстовото на Р.са изстреляни от едно и също оръжие. Иззетите при същишя оглед 2 бр. проектили са части от патрони изстреляни от едно и също оръжие.

От заключението на комплексна експертиза № 09 / БАЛ - 182 / 14. 07. 09 г. на НИКК се установява, че намерения и иззет при огледа на местопроизшествие на 06. 07. 09 г. край гр. Шумен по пътя от Шумен към „ Пети километър „ черен на цвят пистолет с монтиран удължител, представлява пистолет „ Макаров „ 9 мм., със заличен номер. Пистолета е с удължена цев и монтиран фабрично произведен заглушител за пистолет „ Берета” модел 1924. Иззетите от трупа на пострадалия Р. 2 бр. проектили, двата бр. проектили иззети при огледа на местопроизшествие от автомобила на Р., както и иззетите 4 бр. гилзи при същия оглед от 03. 07. 09 г. са изстреляни от същия пистолет. Пистолета е годен да възпроизвежда изстрели. От протокол за разпознаване от 15.03.2011 г. се установява, че св. С.С. е разпознала В.Ф. като лицето което е застреляло на 03.07.2009г. Р.Р..

От приложената по делото Справка от Централна база – КАТ при МВР се установява, че лек автомобил „Фият Браво” с рег. № ***е собственост на Д.Т.Г..

         Обсъдени в съвкупност тези доказателства водят до извода, че на 03.07.2009г. лице облечено със зелен гащеризон и сива фланелка е причинило смъртта на Р.Р., като е произвело 4 изстрела срещу Р. на ул. В.А. срещу входа на МБАЛ Шумен, като при произвеждане на изстрелите от гърба на фланелката му, е откъснато парче. След това бягайки от мястото на убийството това лице се качило в л. а. „Фият Браво” с рег. № *** собственост на Д.Т.Г. в който го е чакал водача на този автомобил. Двете лица са напуснали гр. Шумен през изхода за „Пети километър” като в тази отсечка са изхвърлили и пистолета с който е прострелян Р.. Следва да се отговори на въпроса – кое е лицето причинило смъртта на Р.. По сивото парче плат, откъснато от св. С. от фланелката на извършителя на убийството е установен ДНК профил, който е идентичен с установения ДНК профил на угарка от цигара „ММ” – обект 3, намерена и иззета на ул. П.П. срещу № *. А този ДНК профил е идентичен с установения ДНК профил на иззетите от дома на В.Ф. – калъфка за възглавница и синя пластмасова самобръсначка. От тези заключения съда приема, че В.Ф. е лицето произвело изстрелите причинили смъртта на Р.. По отношение другото лице – стояло в автомобила и изпълнявало шофьорски функции съда приема, че  по обект № 3 – фланелка и обект № 4 – пластмасов гребен, иззети от дома на Г.Т.Г. е установен ДНК профил на едно лице, който е идентичен с ДНК профила установен по угарка от цигара – обект №2 намерена и иззета на ул. П.П. срещу № *. След като по фланелката и гребена ползвани от Г.Г. е намерен ДНК профил съвпадащ с ДНК профила на угарката от цигара намерена на мястото където е бил спрян автомобила с който според св. Ц.Ц. , С.Д., П.С.и К.М. лицето което е било гонено и според които е имало разкъсване на фланелката, е избягало с шофьора който го е чакал, то следва и извода, че лицето което е било шофьор на този автомобил е Г.Т.Г.. В подкрепа на този извод са и данните, че автомобила с който тези лица са напуснали мястото на убийството е собственост на брата на Г.Т.Г. – св. Д.Т.Г.. В подкрепа на този извод са и показанията на св. Д.Г., Т.Т., Г.Б., Г.П., А.И. и Й.Д., че Г.Г. е управлявал автомобила на брат си. А в показанията си св. Б. твърди, че на 03.07.2009г. след обяд е видяла в гр.Варна  Ф. и Г., които били с автомобила на брата на Г. , както и че тогава подс. В.К. е провел разговор с тях. Също в показанията си св. Д.Д., Я.П., И.С., В.В. и Д.Ж. твърдят, че Г.Г. е управлявал лек автомобил „Фият Браво” с рег. № *** , а в подкрепа на техните показания са приложените актове за административни нарушения от 05.06.2009г. и от 27.06.2009г. Поради изложеното съда приема за безспорно установено, че В.Ф. е извършител на убийството на Р., а Г.Г. е управлявал автомобила с който са пристигнали в гр. Шумен и след това са напуснали мястото на престъплението.

            От материалите по делото съда приема, че Ф. и Г. за ползвали  телефон с № 0893760455. Съда вече обсъди доказателствата и изложи изводите си защо приема, че през м. март 2009г.- подс. В.К. е закупил от св. П.Х. три СИМ карти с абонатни номера 0893760445,  0893760490 и 0893760455, както и че през 2009г. първия е ползван от подс. П.С., а втория от подс. В.К.. От приложената по делото разпечатка на разговорите на телефон с № 0893760455 се установява, че на 02. 06. 2009 г. провежда разговори по маршрута гр. Ч.б. – гр.Варна . На 03. 06. 2009 г. са проведени разговори в 11. 18ч. и 11. 28ч. от клетка на ул. А.К. № *. На 05. 06. 09 г. са проведени разговори в гр. Шумен в 11. 18 ч. от клетка на ул. А.К. № *, като има проведени още 4 разговора до 18. 28ч. в гр. Шумен. На 06. 06. 09 г. – разговори от гр. Шумен от 11. 16 ч. до 16. 09ч. На 07. 06. 09 г. – разговори по маршрута гр.Варна  – гр. Шумен – гр. Ч.б., като има два разговора от клетка „Пети километър” в 9. 53 и 10. 23 ч. Следват разговори от гр. Ч.б. същия ден, както и до 10.06.2009г. На 10.06.2009г. разговори от 10. 43 ч. до 15. 27ч. в гр. Шумен. Следват разговори от гр.Варна  до 12.06.2009г. след което разговорите на 12.06.09г. са по маршрута гр.Варна  – гр. Ч.б. от където има разговори до 17.06.2009г. На 17. 06. 09 г. са проведени разговори от гр. Ч.б. и по маршрута до гр. Шумен от където са проведени разговори от 10. 03ч. до 22. 00ч. На 18.06.2009г. – разговори от гр. Шумен от 11. 45ч. до 20. 11ч. На 18.06.09г. след 20. 11ч., на 19. и 20.06.2009г. са проведени разговори от района на гр.Варна . На 21.06.2009г. – разговори от гр. Шумен между 11. 18ч. и 13. 32ч. след което разговорите са провеждани до 26.06.2009г. от гр. Ч.б.. На 26.06.2009г. сутринта са проведени два разговора в гр. Ч.б., след което от 9. 46ч. до  12.15ч. са провеждани разговори в района около и в гр. Шумен. Следващите разговори на този ден са от района на гр.Варна . До 30.06.2009г. до 14.45ч. не са провеждани разговори. От този час до края на 02.07.2009г. са провеждани разговори от района на гр.Варна . На 03.07.2009г. е осъществен разговор в района на гр.Варна  в 01. 14ч., в 08. 11ч. разговор по пътя Варна – Шумен, в 10. 33ч. от клетка на ул. Подуево в кв. Д. на гр. Шумен, в 11.. 09ч. от клетка на ул. Ч.с.в гр. Шумен, в 11. 14ч. от клетка на ул. В.А. № */ в района на МБАЛ Шумен/, в 12.33ч. и 12. 35ч. от клетка на ул. С.. След което от 13.10ч. до 18. 00ч. разговори в района на гр.Варна . От показанията на св. Д.Д. и Я.П., от приложените по делото акт за административно нарушение и издадено въз основа на него наказателно постановление, от Заверено копие на Книга за резултатите от проверката на патрулно постовата при РУП Шумен започната на 10.06.09г. и завършена на 31.12.09 г., Заверен препис от журнал за отразяване справки по БДС при РУП Шумен се установява, че на 05.06.2009г. Г.Т.Г. и В.Ф. са били в гр. Шумен, спрени са от автопатрул на МВР и Г.  е отведен в РУП Шумен. От показанията на св. Д.Г. от д.п. и показанията на св. Т.Т. се установява, че на 26.06.2009г. Г.Г. и В.Ф. са тръгнали на море с лек автомобил „Фият Браво” с рег. № *** . В тази насока са и показанията на Й.Д. която твърди, че на 25.06.2009г. вечерта е била с Г.Г., след което не го е виждала и не е говорила по телефон с него. В показанията си св. А.И. твърди, че на 17.06.2009г. заедно със св. Г.П.отишъл в гр.Варна  при подс. В.К. където стоял до 21.06.2009г. като по време на престоя си видял Г.Г. и В.Ф.. В показанията си св. Г.П.дадени в съд. заседание и тези от д.п. твърди, че на 17.06.2009г. заедно със св. А.И. отишли в гр.Варна  и стояли до 21.06.2009г. като през това време видял Г.Г. и В.Ф. с които ходил на плаж, като те двамата били с лек автомобил. От показанията на анонимен св. № 4, от показанията на св. Г., обясненията на подс. Р.С.  и данните съдържащи се в твърденията на подс. Р.С. , съдържащи се в Протокол за ВДС рег. №*** и в твърденията на лицето Г.П. съдържащи се в Протокол за ВДС рег. №*** се установява, че в края на м. юни 2009г. В.Ф. и Г.Г. са пребивавали на хижа “В.” и не са имали телефон. От показанията на св. Б. се установява, че на 03.07.2009г. след обяд е видяла в гр.Варна  Г.Г. и В.Ф. които били с автомобила на св. Д.Г. – „Фият Браво”, като при тази среща подс. В.К. разговарял с двамата, а след това я е предупредил да не казва на никого, че се е виждал и разговарял с Ф. и Г.. От показанията на св. С.С., П.С., А.П., С.Д., К.М., Ц.Ц. и В.М., както и посочените по горе писмени доказателства и доказателствени средства и веществени доказателства се установява, че на 03.07.2009г. преди обяд на ул. П.П. срещу № *, В.Ф. и Г.Г. са спрели с л.а. „Фият Браво” с рег. № *** , В.Ф. е излязъл от автомобила и е отишъл в посока МБАЛ Шумен, а около 12. 30ч. той е пострелял Р.Р. с пистолет, след което с автомобила с който са пристигнали, Ф. и Г. са избягали от мястото на убийството. От разпечатките на телефон 0893760455 се установява, че за периода от 28.05.2009г. до 18.00ч. на 03.07.2009г. от този телефон са провеждани разговори само с телефон с № 0893760490. Съда въз основа на тези доказателства приема, че след като на 05.06.2009г. около 13 ч. Ф. и Г. са били в гр. Шумен, а в този ден от телефон с № 0893760455 са проведени множество разговори както преди 13 ч., така и след това, след като в периода 17.06.-21.06.2009г. са били в района на гр.Варна , а в същия период от телефон 0893760455 са провеждани разговори в района на гр.Варна  и Шумен, след като на 25.06.2009г. Г.Г. е бил в гр. Ч.б., а в този ден от същия телефон има проведени разговори от гр. Ч.б., а на 26.06.2009г. Г.Г. и В.Ф. рано сутринта са тръгнали от гр. Ч.б. на море, а от телефон 0893760455 в 8. 19ч. и 9. 29 ч. са проведени разговори по маршрута гр.В. Търново  – гр. Шумен. В 9.46ч. до 12. 15ч. от същия телефон са проведени разговори в района на гр. Шумен и от 14.27ч. разговорите са провеждани в района на гр.Варна , след като на 03.07.2009г. преди обед Ф. и Г. са пристигнали в гр. Шумен, а от телефон № 0893760455 има проведени разговори в 10. 33ч. от клетка в кв. Д., в който квартал живее пострадалия Р., в 11. 09ч. разговор от друга клетка в Шумен, след като са спрели в близост до МБАЛ Шумен – на ул. П.П. срещу № 46 и Ф.  е отишъл към МБАЛ, а от същия телефон в 11. 14 ч. от клетка на ул. В.А. № */ в района на МБАЛ Шумен/ е проведен разговор, след като след 12. 30ч. след извършване на убийството Ф. и Г. от телефона в 12.33 ч. и 12. 35ч. са проведени разговори от клетка в гр. Шумен, след като след убийството Ф. и Г. са отишли в гр.Варна  където са били видени от св. Б. , а от същия телефон от 13. 10ч. до 18. 00ч. разговорите са провеждани от клетки в района на гр.Варна , след като през целия период от 28.05. до 03.07.2009г. от този телефон са провеждани разговори само с телефон 0893760490, то следва извода, че Ф. и Г. в този период са ползвали телефон с абонатен № 0893760455. Косвено този извод на съда се подкрепя от показанията на Св. Дж. който твърди, че при изпълнение на поръчка за убийство приета от подс. П.С. се ползвали „прави” телефони, т.е. такива телефони по които се говори само за изпълнение на дадена поръчка. Подкрепя се и от показанията на Св. Ц.  и М. в които твърдят, че подс. П.С. им нареждал закупуване на СИМ карти, но на името на лица които не са от кръга на приближените на подс. П.С., както и от данните за проведените разговори от закупени по такова нареждане на подс. П.С. СИМ карти на името на лицето В.В. от които данни се установява, че от последните карти закупени на името на това лице са провеждани разговори само между тези карти и същите са деактивирани на една и съща дата.

От данните съдържащи се в разпечатките на телефони 0893760455 и 0893760490 се установява, че от 28.05.2009г. до 02.06.2009г. включително от телефон 0893760455 са провеждани разговори само с телефон 0893760490. На 02.06.2009г. двата телефона осъществяват разговори по маршрута гр. Ч.б. – Варна, като част от разговорите са от една и съща клетка, като при последния разговор и двата телефона са в гр.Варна . На 03.06.09г. в 11. 18ч. и 11. 28ч. двата телефона провеждат разговори като са в района на една и съща клетка в гр. Шумен. След това телефон 0893760490 от 14. 13ч. до края на деня провежда разговори от гр.Варна , а №0893760455 след разговорите в гр. Шумен има разговор в 17. 37ч. от клетка в района на комплекс „Ален мак” гр.Варна , като двата телефона имат разговор в 18. 10ч. от една и съща клетка. На 05.06.09г. телефон 0893760455 осъществява разговори в гр. Шумен от 11.18ч. до 18.28 ч., като 0893760490 е в района на гр.Варна . След това разговорите на двата телефона са от района на гр.Варна . На 06.06.09г. телефон 0893760455 осъществява разговори отново в гр. Шумен от 11.16ч. до 16.09ч. На 07.06.09г. телефон 0893760455 провежда разговори в района на гр. Шумен от 9.49ч. до   10.23ч., като по същото време  телефон 0893760490 се движел по същия маршрут. В 10.51ч. двата телефона провеждат разговор от една и съща клетка „Индустриална зона” Търговище, след което следват разговори в гр. Ч.б.. На 10.06.09г. телефон 0893760455 води разговори в гр. Ч.б. и по маршрута за гр. Шумен, като в 10.43ч. има разговор в гр. Шумен. До 15.27ч. провеждат разговори от гр. Шумен, като при този последен разговор телефон 0893760490 се намира в близост до гр. Шумен/Обхват на клетка с. Черенча/, който до този момент провежда разговори по маршрута София – Шумен, минава покрай Шумен и продължава за гр.Варна . От 16.43ч. двата телефона провеждат разговори в района на гр.Варна . До 12.06.09г. двата телефона провеждат разговори в района на гр.Варна  и на 12.06.09г. по маршрута гр.Варна  – гр. Ч.б.. На 17.06.09г. от 01.10ч. телефон 0893760455 провежда разговори по маршрута гр. Ч.б. – гр. Шумен и от гр. Шумен между 10.03ч. до 22.00ч. имат 9 разговора. През това време телефон 0893760490 провежда разговори по маршрута гр. Ч.б. – гр. Шумен, а от 17.35ч. до 22.00ч. и разговори от гр. Шумен. След това  от 22.36 до 23.36ч. имат 4 разговора от една и съща клетка в района на гр.Варна . На 18.06.09г. телефон 0893760455 провежда разговори в гр. Шумен от 10.48ч. до 20.11ч. и последен разговор за този ден в 22.43ч. в района на гр.Варна . Всички разговори на телефон 0893760490 за този ден са проведени в района на гр.Варна . На 19.06.09. и 20.06.09г. двата телефона провеждат разговори в района на гр.Варна . На 21.06.09г. двата телефона провеждат разговори в 12.49ч. и 13.32 ч. в гр. Шумен след което провеждат следващи разговори от гр. Ч.б.. На 26.06.09г. телефон 0893760455 провежда разговори по маршрута гр. Ч.б. – гр. Шумен и от 9.46ч. до  12.15ч. в гр. Шумен и около гр. Шумен. Телефон 0893760490 провежда разговори по маршрута гр. Ч.б. – гр.Варна , след което до края на деня разговорите им са в района на гр.Варна . От 15.25ч. на 26.06.09г. до 14.45ч. на 30.06.09г. телефон 0893760455 няма провеждани разговори. От 30.06.09г. до 02.07.09г. телефон № 0893760455 и телефон 0893760490 имат проведени разговори в района на гр.Варна . На 03.07.09г. телефон 0893760455 в 1.14ч. има разговор от гр.Варна , в 8.11ч. по пътя Варна-Шумен, в 10.33ч. в кв. Д. на гр. Шумен, в 11.09ч. в гр. Шумен, в 11.14ч. също в гр. Шумен от клетка на ул. В.А. №** / в района на МБАЛ Шумен/, в 12.33 и 12.35 ч. разговор от клетка в гр. Шумен ул. С. №*, и след 13.10ч. до 18.00ч. разговори в района на гр.Варна . Телефон 0893760490 на същия ден има разговори в гр. Шумен до 12.38ч., след което разговори по пътя Шумен – Варна и от 13.18ч. в района на гр.Варна .

От тези данни съда установява, че на 02.06.09г. след 15.00ч. Ф. и Г. с телефон № 0893760455 пътуват заедно с подс. В.К. който е бил с телефон 0893760490, от гр. Ч.б. за Варна, като голяма част от разговорите им са от едни и същи клетки. На 03.06.09г. Ф. и Г. провеждат разговори в 11.18ч и 11.24ч. с подс. В.К. като телефоните им осъществяват разговорите от една и съща клетка в гр. Шумен. До 07.06.09г. тримата пребивават в района на гр.Варна , когато пътуват обратно за гр. Ч.б.. Същите водят разговори в гр. Ч.б. до 10.11ч. на 08.06.09г. от една и съща клетка. На 10.06.09г. тримата отново пътуват от гр. Ч.б. за гр.Варна , където остават до 12.06.09г. На 12.06.09г. Ф. , Г.  и подс. В.К. пътуват от гр.Варна  за гр. Ч.б., като от 18.00ч. разговорите им са от една и съща клетка в гр. Ч.б., до 14.06.09г. На 17.06.09г. Ф. и Г. пътуват за гр. Шумен от гр. Ч.б. и са в гр. Шумен, където същия ден пристига и подс. В.К., като имат 4 разговора в гр. Шумен. В 22.36ч. вече водят разговори в района на гр.Варна , където остават до 21.06.09г. На 18.06.09г. до 21.06.09г. Ф. и Г. осъществяват разговори с подс. В.К. като и тримата са в района на гр.Варна  с изключение времето през което на 18.06.09г. са били в гр. Шумен. На 21.06.09г. тримата провеждат разговори в 12.49ч. и 13.32ч. от клетки в гр. Шумен, след което разговорите им на този ден приключват в гр. Ч.б.. На 26.06.09г. тримата отново пътуват от гр. Ч.б. в посока гр.Варна , като Ф. и Г. пребивават в гр. Шумен от 11.00ч. до 12.15ч. По късно същия ден и тримата са в гр.Варна . От тук съда прави извода, че когато В.Ф. и Г.Г. пътуват от гр. Ч.б. за гр.Варна  с тях пътува и подс. В.К., като 03.06.09г., на 17.06.09г. и на 21.06.09г. тримата са в гр. Шумен.

От разпечатките за разговорите на другите телефони на подс. В.К. - 0878744444 и 0877427373 се установява, че на 03.07.09г.  в периода между 11.15ч. и 14.44ч. се установява, че нямат проведени разговори в гр. Шумен. Но от показанията на св. Б.  се установява, че на 03.07.2009г. след 12ч. на обед са паркирали на площад Кристал някой потърсил К. по телефона и докато К. слизал от автомобила извикал „ Махайте се, изчезвайте „. След това подс. В.К. говорил още един път по телефона. Бил вече затворен в себе си и напрегнат. След това подс. В.К. предложил на св. Б.  да отидат в гр.Варна , като отишли к.к. „Златни пясъци” и спрели пред хотел – син на цвят и на 3-4-5 етажа и там св. Б.  видяла автомобила който управлявал Г. , видяла , че подс. В.К. разговарял с Ф. и Г., като Г.  бил на шофьорската седалка, а също и, че подс. В.К. като забелязал, че св. Б. видяла Ф. и Г. и със заплашителен тон я предупредил да не казва на никой, че е видяла Ф. и Г. с колата им и че той се е срещал с тях в гр.Варна . А пътувайки за гр. Ч.б. на 05.07.09г. я разпитвал Б. какво е казала на полицията и дали е казала, че го е видяла да говори с Ф. и Г. във Варна на 03. 07. 09 г., а от разпечатките на телефони 0893760455 и 0893760490 се установява, че на 03.07.09г. в 12.33ч. Ф. и Г. търсят подс. В.К. и провеждат разговор, в 12.35 подс. В.К. им се обажда. След това в 13.38ч. подс. В.К. от телефон 0893760490 се обадил на подс. П.С. на телефон 0893760445, а в 13.00ч. подс. П.С. се обадил на подс. В.К., а в 13.05ч. подс. П.С. от телефон 0878568686 – видно от разпечатката за разговорите на този телефон, се обадил на св. Д.Й. и го питал как е Р. и  дали е жив.

Горните доказателства обсъдени с показанията на Св. Дж., че подс. П.С. приема поръчките за убийствата, възлага ги за изпълнение на подс. В.К., а той ползвал при някои от поръчките Г. и Ф. , че в хотел „Марица” подс. П.С. получил 60 000лв. втори транш за разрешаване проблемите на подс. Г.В. които имал с Л. и Р., че подс. Г.В. и пострадалия Р. имали разговори за пари които Р. искал от В., но не се разбрали, че по време на изборите през 2009г. подс. П.С. казал на Св. Дж., че бил притеснен от задържането на подс. В.К., тъй като бил с някаква жена в гр. Шумен и можело да го свържат по някакъв начин с Ф. и Г.. Обсъдени с показанията на Св. Ц.  и П., които твърдят, че подс. В.К. бил много близък с две момчета от гр. Ч.б. и ги ползвал при някои от поръчките. Обсъдени са показанията на св. Д.К.Й. за обаждането на подс. П.С. и питането за пострадалия Р.. Обсъдени с показанията на св. С.И. и С.С.  които свидетелстват за споделеното им от подс. В.К., че е ангажирал за убийството на Р., лицата В.Ф. и Г.Г., че същите лица допуснали грешка като използвали личен автомобил при извършване на убийството, при което номера на автомобила бил видян от свидетел, че закупил и били използвани при убийството за провеждане на разговори като от едната карта говорел подс. П.С., от другата – В.Ф. и от третата – подс. В.К., както и че се притеснявал, тъй като по време на убийството бил със своя приятелка в гр. Шумен и тя видяла, че той се срещнал с Ф. и Г. до хотел „ Ален мак ”, както и твърдението му, че бил добър организатор и му били необходими две седмици - според св. С.И., а според св. С.С. – 15-20 дни. Обсъдени с твърденията на Св. Дж. съдържащи се в Протокол за ВДС рег. №***, че когато били в гр.Перник на изборите през 2009г. подс. П.С. му казал, че подс. В.К. се издънил и са го заключили, че от подс. П.С. разбрал, че един патрул на КАТ ги записал и тримата заедно в колата – Ф. , Г.  и подс. В.К., че подс. В.К. му казал, че се притеснявал за жената, с която бил в Шумен, защото полицаите я били “налегнали”, а тя видяла тези двамата – Ф. и Г., че след убийството в Шумен имало коментари между подс. П.С. и подс. В.К., че момчетата са се издънили, че всеки си носи кръста, както и с твърденията на Св. Дж. съдържащи се в Протокол за ВДС рег. №*** за казаното му от подс. В.К. за притеснението му, че бил с жена в Шумен когато бил задържан, както и че тези неговите се били издънили, а както и притеснението на подс. П.С. в гр.Перник от задържането на подс. В.К.. От така обсъдените доказателства съда приема, че подс. В.К. след като е бил склонен от подс. П.С. да приеме за организиране и изпълнение поръчката за убийството на Р., е уговорил В.П.Ф. и Г.Т.Г. да проследяват Р. и да установят навиците му, маршрутите на придвижване, автомобилите с които се придвижва и местата които посещава, както и Ф.  да извърши убийството, а Г.  да му бъде шофьор.

От субективна страна подс. В.К. е извършил деянието при  пряк предварителен умисъл. Същия е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното  настъпване. След като се е съгласил да организира и изпълни поръчката за убийството на Р., подс. В.К. е уговорил - склонил Г.Г. и В.Ф. да участват в убийството на Р., като проследят същия, за да установят навиците му, местата които посещава, с какви автомобили се движи и по какви маршрути, а при убийството, Г.  да управлява автомобила с който ще се придвижат до мястото на убийството и ще избягат след това, а Ф.  да извърши самото убийство. Следователно подс. В.К. е предвиждал настъпването на обществено опасните последици и е искал настъпването им – причиняване смъртта на Р.. Решението за извършване на това убийство е взето от подс. В.К. в голям период преди самото извършване, осъществено е намиране на съучастници и подготовка за извършване на убийството. Ето защо съда приема, че подс. В.К. е извършил деянието при пряк предварителен умисъл. За изпълнението на поръчката подс. В.К. склонил лицата Г.Г. и В.Ф. да участват в извършване на убийството, като им обещал да му даде пари за това. Обещал и да им окаже помощ при проследяването на Р., наредил Г.  да бъде шофьор на Ф.  като го отведе на мястото на убийството с автомобил и след убийството да му помогне да напусне мястото на извършването, а на Ф.  дал указания да извърши убийството на Р. пред МБАЛ Шумен. Лицата Ф. и Г. с помощта на подс. В.К. извършили проследяването на Р., а след като подс. В.К. получил информацията, че на 03.07.09г. Р. преди обед ще посети МБАЛ Шумен, наредил убийството да се извърши пред МБАЛ Шумен на 03.07.09г. и същото било извършено от Ф. , а Г.  го отвел с автомобил до мястото и след това го извел със същия автомобил на безопасно място. Следователно подс. В.К. е действал като подбудител спрямо прекия извършител на убийството, като го е склонил да извърши същото. В същото време подс. В.К. е действал и като помагач – улеснил е извършването на деянието като е оказал помощ при проследяването на Р.и установяване навиците му и дал съвет убийството да се извърши пред МБАЛ Шумен. Съда приема, че подс. В.К. е действал в съучастие с Ф. и Г. и като помагач. Налице е  общност на умисъла и подс. В.К.  и на Ф. и Г., а именно да се умъртви Р., като и тримата са съзнавали, че действията им ще доведат до убийството на Р. и са ги осъществили именно за това – да се умъртви Р., като Г.  е действал като помагач, а Ф.  като извършител.

По квалифициращите признаци на деянието:

По квалификацията по чл. 116 ал. 1 т. 6 от НК.  Убийството на Р.е извършено от Ф.  с пистолет на улица срещу входа на МБАЛ Шумен, до паркирания му автомобил на ул. В.А.. По време на провеждане на изстрелите, в непосредствена близост до Ф.  е била св. С.С., а от другата страна на автомобила на Р.е била съпругата му – св. В.М. . От другата страна на улицата се намира павилиона в който работи св. С.Т., която в този момент е била в павилиона. Деянието е извършено на обществено място - в близост до пешеходна алея свързваща ул. В.А. с входа на МБАЛ Шумен. В случая убийството на Р.е извършено от Ф.  с пистолет, на обществено място, като в непосредствена близост до него са били освен пострадалия, още двама човека, а в павилиона на отсрещната страна – още един човек. Следва да се отбележи, че пистолетът сам по себе си не е средство опасно за живота на мнозина / налице е обилна практика на ВКС в тази насока /. Когато обаче с пистолет се извърши убийство на лице, на място където има и други лица и има опасност с произведените изстрели да се засегнат и други лица – в случая св. С.С., В.М. и С.Т., убийството се извършва по начин опасен за живота на мнозина. Поради това съда приема, че деянието е извършено по начин  опасен за живота на мнозина.

По квалификацията по чл. 116 ал. 1 т. 7 от НК – деянието да е извършено с користна цел – Не са налице доказателства – свидетелски показания или писмени доказателства за това подс. П.С. да е дал пари на подс. В.К. за изпълнение поръчката за убийството на Р.. Но от показанията на Св. Дж., П., Ц., Н. и М. се установява, че подс. П.С. е заплащал пари на изпълнителите на поръчките. От показанията на Св. Дж. се установява, че за това убийство подс. П.С. е получил от подс. Г.В. неустановена сума пари, като втория транш за това убийство и убийството на Л.  е бил в размер на 60 000 лв. Липсват доказателства от които да се направи извод, че  подс. В.К. е „обвързан по някакъв начин” с подс. П.С. или „задължен” към него по някаква друга причина. И тази „ причина” или това „ обвързване” да са основание, той да се заеме и осъществи не какво да е престъпление, а лишаването от живот на Р.Р., безвъзмездно. Звучи житейски нелогично, а още повече, че подготовката и осъществяването на това убийство са свързани с разходи, най малкото за проследяване на жертвата, установяване навиците и маршрутите на придвижване и накрая – снабдяване с оръжието с което е извършено убийството. Няма доказателства по делото от които да се установи, че подс. В.К. е имал личен мотив, за убийството на Р.. Така, че съда прави извод, че подс. В.К. е извършил това престъпление с цел набавяне на имотна облага и е получил такава, макар и неустановена по делото сума пари.

По квалификацията по чл. 116 ал. 1 т. 9 от НК. Подс. В.К. е склонен от подс. П.С. след като подс. П.С. е приел поръчката за убийството на Р. след началото на 2009г. След като е приел да организира изпълнението на поръчката, подс. В.К. е уговорил лицата Ф. и Г. да участват в убийството на Р.. Тримата са осъществили проследяване на Р.през м. юни 2009г., за да установи подс. В.К. възможностите за изпълнение на поръчката.  Едва след това подс. В.К. е взел решението убийството да се извърши пред МБАЛ Шумен и убийството е извършено на 03.07.2009г. Поради това съда приема, че подс. В.К. е взел решението да изпълни тази поръчка в сравнително спокойна обстановка, като е обсъдил мотивите за и против извършване на това деяние. Т. е. деянието е осъществено от подс. В.К. предумишлено.

             По квалификацията по чл. 116 ал. 1 т. 10 от НК. По делото безспорно е установено, че подс. П.С. е образувал и ръководил организирана престъпна група създадена да върши побои, палежи и убийства, както и, че участници в тази група са подс. В.К., подс. Я.П., лицата Д.Г. , Г.Н. , В.Ф., Г.Г. и неустановени по делото лица. Подс. П.С. приема поръчката на подс. Г.В. за убийството на Р.. Възлага организиране изпълнението на тази поръчка на подс. В.К., който се е съгласил. Към този момент подс. В.К. вече е дал съгласието си да участва в изпълнението на поръчките за убийствата на Б.Г. и П.Л. и е участвал в тяхното извършване. При приемане на поръчката за убийството на Р.и нейното  организиране подс. В.К. вече е имал съзнанието, че участва в групата образувана и ръководена от подс. П.С. / показанията на Св. Дж., П., Ц. – че подс. В.К. е от групата на подс. П.С. и изпълнява поръчки за убийства, П.Л.– относно казаното му от подс. П.А. във връзка с поръчаното му от подс. Г.В. убийство на Л. , че имали група, която била „желязна” и това била групата на подс. П.С., показанията на св. С.И. и С.С. – относно казаното им от подс. В.К., че е от хората на подс. П.С., че бил дясната му ръка и бил добър организатор и му било необходимо малко време за да проследи и установи навиците на жертвата, както и казаното от същия подсъдим във връзка с убийствата на Л. и Р., както и казаното им от подс. Г.В., че се е обадил на групата на подс. П.С. и си е решил проблемите завинаги/. Подс. В.К. е склонил друг член на групата – лицето В.Ф. да участва в убийството на Р.. Склонил е и още един член на групата – Г.Г., който също се е включил в проследяването на Р.. Тримата са проследили Р.и убийството му е извършено на 03.07.09г. от Ф. . Относно другите членове на групата, съда вече изложи доводи, поради което не следва да ги повтаря, като само следва да се отбележи, че не е необходимо всеки от членовете на групата да познава всички други членове и да знае за всички извършени от групата деяния. При тези факти и доказателствата за тях следва да се приеме, че подс. В.К. е осъществил деянието като член на образувана и ръководена от подс. П.С. организирана престъпна група, като деянието е осъществено в изпълнение решение на организирана престъпна група, чиито ръководител е подс. П.С., а членове са подс. В.К. и П., лицата Д.Г. , Г.Н. , В.Ф., Г.Г. и други неустановени по делото лица.

         По обвинението, че подс. В.К. е извършил деянието в съучастие с подс. П.С., В. и П.А. , в качеството им на помагачи. От доказателствата по делото не може да се установи, че нито подс. Г.В., нито подс. П.С., нито подс. П.А. е обещавал помощ на подс. В.К. за изпълнение поръчката за убийството на Р.. Не са осъществени действия от тези трима подсъдими с които те да са улеснили и физическия извършител на убийството – лицето В.Ф.. Във връзка с факта на предаването на плика с пари пред хотел „Марица” на Св. Р.Д., който го предал на подс. П.С. следва да се отбележи, че както вече съда прие по горе не са налице доказателства за субективната страна на деянието. Няма доказателства той да е имал съзнанието, че улеснява извършване убийството на Р., като предава плик с пари с които подс. Г.В. заплаща на подс. П.С. за извършване убийството на Р.. Поради това съда призна подс. В.К. за невиновен и го оправда по обвинението да е извършил убийството на Р.в съучастие с подс. П.С., В. и П.А.  в качеството им на помагачи.

         По обвинението, че деянието е извършено със средство опасно за живота на мнозина. По делото е установено, че убийството на Р.е извършено с пистолет. Съда вече изложи доводите си защо приема, че в случая убийството на Р., не е извършено със средство опасно за живота на мнозина, поради което не следва да се повтарят. Поради това оправда подс. В.К. по обвинението убийството на Р. да е извършено със средство опасно за живота на мнозина.

По обвинението, че подс. В.К. е осъществил деянието в периода от неустановена дата през лятото на 2008г. След като съда прие за установено, че подс. Г.В. през лятото на 2008г. няма мотив за убийството на Р., както и не е установено през 2008г. той да е възлагал на подс. П.С. извършване на това убийство, а той да е склонявал през лятото на 2008г. подс. В.К. да се заеме с организацията на това убийство, а тези действия са осъществени в периода от неустановена дата след началото на 2009г. то не може да се приеме, че подс. В.К. от неустановена дата през лятото на 2008г. да е склонявал В.Ф. и Г.Г. и улеснявал В.Ф. при извършване на убийството на Р.. Поради това съда оправда подс. В.К. да е осъществил това деяние в периода от неустановена дата през лятото на 2008г. до неустановена дата след началото на 2009г.

По обвинението, че е дал материална облага на Ф.  и е набавил средствата за извършване на убийството на Р.. Съда вече изложи доводите си защо приема подс. В.К. да е склонил Г.Г. и В.Ф. да участват в проследяването и умъртвяването на Р.като им обещал да заплати пари за това участие. Но не са налице доказателства, за да се приеме, че такива пари действително са били заплатени. Няма и доказателства за даване на друг вид имотна облага на Г. и Ф. . Тук би могло да се възрази, че подс. В.К. е дал пари на Ф. и Г. за пътуванията от гр. Ч.б. до Шумен и Варна, за ежедневни разходи при този престой при проследяването на Р.и извършване на убийството му. Но да се приеме, че едно лице ще се съгласи да участва в извършване на такова деяние с цел да получи пари които биха му покрили разходите по участието му в извършване на това деяние, най малкото съда приема, че би звучало несериозно. Няма по делото и никакви други доказателства, от които да се направи извода, че както преди убийството на Р., така и след неговото извършване Ф. и Г. са получили имотна облага. По отношение набавянето на средства. Тук следва да се обсъди за какви средства става въпрос. Ако това са средства за покриване на разходите по пътуванията и ежедневните разходи на извършителя, свързани с убийството, то съда изложи доводите си относно същността на тези разходи / средства /. По делото е установено, че при извършване на това деяние е използвано моторно превозно средство и огнестрелно оръжие. Няма доказателства по делото, при организиране и извършване на убийството на Р.да са използвани други вещи с които да е улеснено извършване на убийството. Също от доказателствата по делото не може да се приеме, че подс. В.К. е осигурил ползването на автомобила на св. Д.Г. при организацията и извършване на деянието. По отношение използвания пистолет. Налице са доказателства за появата на пистолет със заглушител по време на престоя на Ф. и Г. на хижа “В.” през м. юли 2009г., както и за това, че Ф.  е разглеждал този пистолет и го е изпробвал. Но също така от тези доказателства се установява, че става въпрос за никелиран пистолет, а от протокола за оглед на пътя между гр. Шумен и „Пети километър” се установява, че е намерен черен пистолет „Макаров” със заглушител, с който според заключението на комплексна експертиза № 09 / БАЛ - 182 / 14. 07. 09 г. на НИКК са изстреляни проектилите и гилзите намерени и иззети при огледа на мястото където е извършено убийството на Р.и от тялото му. Няма и доказателства, че подс. В.К. е осигурил пистолета с който е извършено убийството на Р.и го е предоставил на Ф.  за да извърши убийството. Поради това съда оправда подс. В.К., че е дал материална облага на Ф.  и е набавил средства за извършване на деянието.

По отношение подс. Я.П.

Съда приема, че се установява по безсъмнен начин, въз основа на доказателствата по делото, че подс. Я.Х.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 116 ал. 1 т.  7, 9 и т. 10 във вр.  с чл. 115 и чл. 20 ал. 4 от НК като през периода от неустановена дата от началото на 2009 г. до 03. 07. 2009 г. в гр. София , гр.Самоков и в района на хижа “В.” /общ. Самоков/, в съучастие като помагач с Г.В.В. като подбудител, П.В.С. като подбудител и В.П.К. като подбудител и помагач, Г.Т.Г. и Р.Г.С.  като помагачи и В.П.Ф. като извършител, умишлено е улеснил В.П.Ф. умишлено да умъртви Р.А.Р. / обещал е помощ след деянието/, като убийството е извършено на 03. 07. 2009 г. от В.П.Ф. в гр. Шумен, по начин, опасен за живота на мнозина /чрез употреба на огнестрелно оръжие/, с користна цел, извършено е предумишлено и от лице, което действа в изпълнение на решение на организирана престъпна група с ръководител П.В.С. и участници В.П.К., Я.Х.П., Г.Т.Г., В.П.Ф., Д.В.Г. и Г.Ц.Н., както и други неустановени до момента лица.

От обективна страна

След като подс. П.С. приел поръчката за убийството на Р., двамата с подс. В.К. се уговорили, подс. П.С. да осигури място където евентуално да скрият лицата Ф. и Т. след убийството на Р., за да не бъдат намерени. За целта подс. П.С.  възложил на подс. Я.П., с когото се познавали и който живеел в гр.Самоков да осигури място на което Ф. и Г. да бъдат укрити след извършването на убийството на Р.. Подс. Я.П. се съгласил да намери такова място.

На 27.06.2009г.около 22 ч. полицейски патрул в гр.Варна  спрял лекия автомобил „Фият Браво” с рег. № ***за проверка. Било установено, че в него са подс. В.К. и лицата Ф. и Г.. След съставяне на акт за административно нарушение на Г. , тримата били освободени. Подс. В.К. притеснен, че за втори път Г. и Ф.  са спирани от полицията, като единия път и той бил с тях, се обадил на подс. П.С.. Двамата решили за известно време Ф. и Г. да бъдат укрити, преди извършване на убийството на Р., за да се избегне опасност от ново спиране и установяване, че Г. и Ф.  често са в района на гр. Шумен и гр.Върна, което след убийството на Р., да ги свърже с това деяние. Подс. П.С. говорил с подс. Я.П. за укриването на Ф. и Г., като на същите не се разрешава да говорят по телефон, а и да не бъдат виждани от много хора. На 28.06.2009г. Ф. и Г. били транспортирани и предадени на подс. Я.П.. Същия късно вечерта ги отвел на хижа “В.” и ги предал на подс. Р.С. , като му казал да не им разрешава да говорят по мобилен телефон и да не ги виждат много хора. Подс. Р.С. се съгласил и настанил Ф. и Г. в хижата, като поел задължение да не предоставя телефони и да не дава на Ф. и Г. да разговарят по мобилен телефон, както и да не контактуват с хора. Подс. П.С. научил от хора приближени до Р.за предстояща операция на Р., поради което двамата с подс. В.К. решили убийството на Р.да се извърши преди тази операция. Подс. П.С. наредил на подс. Я.П. да вземе от хижата Ф. и Г., за да бъдат транспортирани обратно в гр.Варна . Разпоредил му да организира престой на Ф. и Г. отново на хижа “В.” след убийството на Р.Р., за да не бъдат видени, разпознати и задържани като участници в убийството. Подс. Я.П. се съгласил като обещал, че ще върне отново Ф. и Г. на хижа “В.” и ще осигури изолацията им. На 30.06.2009г. сутринта подс. Я.П. се обадил на подс. Р.С. и му казал да свали Ф. и Г. до автобусна спирка до с. Говедарци от където щял да ги вземе, както и че щял да ги върне обратно след убийството на Р., като и тогава не трябва да им дава телефони и да не ги виждат много хора. Обещал да му заплати и неустановена по делото сума. Подс. Р.С. същия ден с автомобил отвел Ф. и Г. от хижата и ги предал на подс. Я.П. който го чакал на спирката на с. Говедарци. След убийството на Р., Ф. и Г. били транспортирани до гр.Самоков от където подс. Я.П. ги върнал на хижа “В.”, като отново указал на подс. Р.С. да не дава на Ф. и Г. да говорят по телефон, както и да не ги виждат много хора. Подс. Р.С. приел Ф. и Г. в хижата. В разговори с анонимен св. № 4 и лицето Г.П., подс. Р.С. им казал да не питат Ф. и Г. за имената, от къде са и защо са на хижата, тъй като били на издирване, издирвали ги много яко. Казал им също, че били хора на подс. Я.П.. Подс. Р.С.  питал и анонимен св. № 4 и Г.П. дали могат да намерят кой да направи документи за Ф. и Г., като казал, че подс. Я.П. е оставил пари за това. През следващите дни подс. Я.П. идвал няколко пъти на хижата и носел храна на Ф. и Г.. След 17.07.2009г. една вечер подс. Я.П. пристигнал на хижата заедно с подс. В.К. и отвели Ф. и Г.. Месец – месец и половина след убийството на Р., подс. Я.П. се срещнал с подс. П.С. в кафе „К.” и му казал думите „Тия ги видяха”. Тези думи били чути от Св. Дж., а подс. П.С. веднага след думите на подс. Я.П., наредил на Св. Дж. да излезе от заведението.

          В показанията на анонимен св. № 4 твърди, че в края на м. юни лицата Ф. и Г. са пребивавали на хижа “В.”, като от подс. Р.С. научил, че това са били хора на подс. Я.П.. Подс. Р.С. го предупредил, че не трябва да ги пита от къде са, как се казват и защо са на хижата, тъй като били издирвани, били за някаква сериозна работа. Твърди също така, че Ф. и Г. нямали телефони, а когато идвали туристи, двете момчета се прибирали в стаята си. В показанията си този свидетел твърди също така, че в началото на м. юли подс. Я.П. се обадил на подс. Р.С. да свали тези две момчета до разклон в близост до почивна станция и подс. Р.С. ги свалил с автомобил на първи или втори юли 2009г., като след няколко дни – може би на 04. или 05.07.2009г. тези момчета отново са били на хижата, като били по напрегнати и изнервени от първия път, като през повечето време си стоели в стаята. Твърди също, че подс. Р.С. го попитал дали има човек, да направи лични карти, които да издържат на проверка за излизане от страната, за което подс. Я.П. му оставил пари. Относно личните карти, те трябвало да бъдат долу-горе на възрастта на момчетата, едното около 27-28 години, другата на възрастта на момчето около 35-40 г. По нататък в показанията си допълва думите на подс. Р.С. , че тези лични карти били за момчетата които били на хижата и тогава подс. Р.С. му заявил, че тези лични карти трябва да са със снимки на момчетата. Налице е и твърдение на този свидетел, че през времето когато тези момчета са били на хижата, била извършена полицейска проверка във връзка с извършена кражба на хижа „М. ” и тогава двете момчета се скрили в гората. Накрая налице е и твърдение на този свидетел, че тези две момчета са били отведени от хижата от подс. Я.П. с още едно лице. От протоколи за разпознаване с участието на анонимен свидетел № 4 се установява, че той е разпознал подс. В.К. като лицето дошло с подс. Я.П. когато от хижата са взети Ф. и Г., както и В.Ф. и Г.Г. като двете момчета престояли на хижата за които обяснява в показанията си. В показанията си св. В.Г. твърди, че при престой на хижа “В.” през лятото на 2009г. видяла две лица, като дава и описание на същите. За тези две лица твърди, че от подс. Р.С. разбрала, че се казвали Г. и В. . Твърди, че след като тези две лица били на хижата, имало период от време когато те отсъствали от хижата и подс. Я.П. ги бил отвел някъде, като за това научила от подс. Р.С. . Твърди също за извършена полицейска проверка на хижа “В.” при която двете лица се скрили в гората, както и че подс. Я.П. е дошъл един ден в късния след обед с още едно лице и след това тези две момчета ги нямало на хижата като се върнала по късно същия ден. От протокол за разпознаване с участието на св. Г. се установява, че тя е разпознала Г.Г. като едно от лицата които са били на хижа “В.” през 2009г. за които говори в показанията си. В протокол за ВДС рег. №*** се съдържат твърдения на Г.В.П. относно това, че: подс. Я.П. е докарал на хижа “В.” две момчета, като дава и описание на същите – единия по нисък, който бил по възрастния и бил с кестенява коса, а другия бил по висок, слабичък с черна начупена коса; Че  тези момчета били на хижата около 20-25 дни; Че подс. Р.С. му казал, че тези момчета били хора на под. П. и че ги търсели за едно нещо, много яко ги търсели; Че първите дни на престоя им когато тези момчета виждали други хора се прибирали в стаята си. По късно се отпуснали; Че подс. Я.П. им носел храна и цигари и си говорел с тях; Че от подс. Р.С. знае, че подс. Я.П. му се обадил и той свалил двете момчета на отбивката на главния път за хижа “В.” и тези момчета ги нямало в началото на м. юли за един – два дни и после пак се върнали на хижата; Че на хижата била извършвана проверка от полиция във връзка с кражба от хижа „М. ” и тогава двете момчета се скрили от полицията; Че подс. Я.П. е идвал 3 – 4 пъти на хижата и е носел храна на тези момчета и е говорил с тях; Че подс. Р.С. го питал има ли някой който да прави хубави документи; Че през деня момчетата избягвали да излизат от стаята си; Че не са имали телефон тези две момчета. Че една вечер по тъмно подс. Я.П. е дошъл с още някакъв човек, като били с автомобил „Х5” и отвели двете момчета, като тогава другия човек който дошъл с подс. Я.П. разговарял и с двете момчета. В показанията си св. Н.С. твърди, че заедно с подс. Р.С. през 2009г. били хижари на хижа “В.”. През м. юли 2009г. видял две момчета на хижата за които подс. Р.С. му казал, че Я. е довел двама свои работници. След това в показанията си дава описание на тези двама човека, като твърди, че по възрастния си стоял повече в стаята, а младия се разхождал в гората, а двамата избягвали контакти. Налице е и твърдение, че през това време на хижата била извършвана полицейска проверка, но не помни дали през това време тези две момчета са били още на хижата. Твърди, че подс. Я.П. е идвал на хижата и е носил храна на двете момчета. Накрая твърди, че към средата на м. юли една вечер когато вече ставало тъмно подс. Я.П. дошъл с автомобил заедно с още един мъж и взели двете момчета. От протоколите за извършените разпознавания с участието на св. Н.С. се установява, че е разпознал В.Ф. и Г.Г. като двете лица пребивавали на хижата, както и подс. В.К., като лицето което било заедно с подс. Я.П. когато двете момчета били отведени от хижата. В обясненията си на д.п. при разпит пред съдия подс. Р.С. твърди, че подс. Я.П. е довел Ф. и Г. и му наредил да не им дава да говорят по телефон, а ако ги види, веднага да му се обади, да следи да не контактуват с преминаващи хора. Твърди също, че подс. Я.П. е идвал да носи храна и цигари на тези момчета, както и че с джип дошъл заедно с подс. В.К. и отвел двете момчета.. Твърди при разпита пред орган на д.п., че по нареждане на подс. Я.П. е свалил до спирката на с. Говедарци двете момчета, където го чакал подс. Я.П. с още едно лице и отвели Ф. и Г.. Частично тези си обяснения подс. Р.С. потвърждава и в обясненията си в съд. заседание 03.10.2012г. където твърди, че подс. Я.П. е довел Ф. и Г. на хижата и, че когато си тръгнали, той ги свалил до спирката на с. Говедарци. От протоколите за проведените разпознавания в които е участвал подс. Р.С. се установява, че е разпознал В.Ф. и Г.Г. като лицата които е довел подс. Я.П. на хижата, а подс. В.К. като лицето което е било с подс. Я.П. когато са отведени Ф. и Г.. В протокол за ВДС рег. №*** се съдържат данни за твърдения на подс. Р.С. за това, че подс. Я.П. му се обадил и след това докарал на хижа “В.” лицата Ф. и Г., като му казал, че тези лица ще останат няколко дни, като не трябва да ги виждат много хора, да не им дава телефони, дори и да искат телефон, а ако ги види, че са взели телефони и говорят веднага да му се обадят, да ги пази да не вземат някой телефон. Че това се случило към дванадесет вечерта. Че подс. Я.П. бил с тъмен джип “БМВ”. Че единия се представил като Г., който бил по висок и по слаб от двамата, а другия по нисък, русоляв, по възрастен. Че в себе си тези момчета нямали телефони. Че когато идвали туристи тези момчета се криели, като се качвали се в стаята си. Че подс. Я.П. идвал, един път да им донесе ядене, един път да ги вземе. Че по време на престоя на тези две момчета, на хижата идвали и Ж. от Дупница с жена си. Че подс. Я.П. дошъл да ги вземе, като бил с джип черен “БМВ” „Х5” или „Х3”, а с него имало един млад мъж с къса коса, среден на ръст, нормално телосложение.

    От показанията на Св. Дж., Ц. и М. се установява, че подс. П.С. и подс. Я.П. са се познавали. Св. Б. Й. твърди за проведена среща на двамата подсъдими през м. септември 2009г. В обясненията си подс. П.С. твърди, че телефона който ползвал през 2009г. бил с № 0878568686. Тези му обяснения се потвърждават както от показанията на Св. Дж. и Ц., така и от справката на „В. ” от която се установява, че този абонатен номер се води на “В.б.”, дружество собственост на подс. П.С.. В обясненията си подс. Я.П. твърди, че имал множество телефони, като единия от тях бил с № 0886739020. От приложената по делото разпечатка на телефона  на подс. П.С. се установява, че той има провеждани разговори и изпратени SMS на подс. Я.П. още в началото на м. юни 2009 г. на 08.06. и на 23.06.2009г. Съдържат се и данни за проведени между двамата разговори и на 05. и 27.07.2009г, на 05. и 09.08.2009г., на 18., 20., 21.,  22. и 23.10.2009г., на 10., 13., 14., 15. и 17.11.2009г. От справката на “Д.г.” се установява, че съпругите на подс. П.С. и П. са имали през 2006г. общо търговско дружество. От показанията на св. Д.Д. и Я.П., както и от приетия като доказателство акт за административно нарушение от 05.06.2009г. се установява, че на 05.06.2009г. Ф. и Г. са били в гр. Шумен с лек автомобил Фият Браво с рег. № ***. От показанията на св. И.С., В.В. и Д.Ж., както и от приетия като доказателство по делото, акт за установяване на административно нарушение от 27.06.2009г. се установява, че вечерта на 27.06.2009г. лицата Ф. и Г. са били заедно с подс. В.К. в лек автомобил Фият Браво с рег. № ***. От данните съдържащи се в Писмо от ОД МВР – София № 11134/13.07.2012г.  се установява, че по повод извършена кражба на хижа „М. ” на 17.07.2009г. е била извършвана проверка на хижа “В.” от полицейски служители на РУП гр.Самоков. В показанията си св. С.И. и С.С. твърдят, че подс. В.К. казал пред тях, че подс. Я.П. обещал на подс. П.С. да осигури место където след извършване на убийството на Р., да бъдат укрити В.Ф. и Г.Г. и след убийството двамата били качени на някаква хижа, на която те престояли 10-15 дни и след това подс. В.К. ги взел от тази хижа. При анализа на тези доказателства съда приема, че Ф. и Г. са отведени на хижа “В.” на 28.06.09г. Действително  от Протокол за ВДС рег. №*** се установяват твърдения на Г.П., че е видял на хижа “В.” Ф. и Г. и те са отсъствали за един – два дни от хижата в първите дни на м. юли 2009г. Налице са и твърдения на анонимен св. № 4, че Ф. и Г. от първи или втори юли 2009г. са отсъствали за  един – два дни от хижата и са се появили на 4 или 5 юли. Налице са и твърденията на св. Г., че по време на престоя на Ф. и Г. на хижа “В.” е имало известно време през което те са отсъствали и след това са се върнали. Но съда вече обсъди доводите си защо приема, че от телефон 0893760455, не са провеждани разговори от 27.06. до 30.06.09г. до 14.45ч. и това е защото в този период от време Ф. и Г. са били на хижа “В.” без да имат телефон. Действително, в противоречие с този извод на съда са данните за задграничните пътувания на св. Г. и Г.П.. От същите се установява, че св. Г. е напуснала страната и е отишла в Гърция на 28.06.09г. в 14.00ч. и е влязла в страна на 30.06.09г. в 15.00ч., а Г.П. е напуснал страна на 27.06.09г. в 15.00ч. и е влязъл обратно в страна на 30.06.09г. в 15.00ч. При тези данни, ако Ф. и Г. са отведени на хижа “В.” от подс. Я.П. на 28.06.09г. късно вечерта и са отведени от хижата на 30.06.09г. сутринта, което се установява от осъществения разговор по телефон 0893760455 в 14.45ч. в района на гр.Варна , няма как чисто физически, Г.П. и  св. Г. да са видели Ф. и Г. при престоя им на хижата в периода – късно вечерта на 28.06.09г. до сутринта на 30.06.09г. В справката за задграничните пътувания, не само тази на лицето Г.П. и св. Г., а и от всички приложени по делото справки за задгранични пътувания се установява, че след 01.01.2007г. съгласно Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 29.04.2004г., българските граждани / каквито несъмнено са лицето Г.П. и св. Г./ се проверяват на ГКПП по метода „преценка на риска”, в резултат на което данните за пътуванията на българските граждани в АИФ” Граничен контрол” са непълни след тази дата. А от данните на Г.П. и св. Г. се установява, че в тези справки са отразени последователно множество излизания от страната, без да е отразено влизане в страната за 2008 – 2012г. На практика не е възможно едно лице няколко пъти последователно да напусне страната, без след всяко напускане, да се върне обратно и едва след това отново да напусне страната. При тези данни съда достига до извода, че е напълно възможно както Г.П., така и св. Г. след като са напуснали страната, единия на 27.06., а другия на 28.06.09г. те до 30.06.09г. в 15.00ч. да са влизали в страната и отново да са излизали, без това да е отразено в справката на АИФ ”Граничен контрол” и по този начин, те да са възприели пребиваването на Ф. и Г. на хижа “В.” в периода 28.06. – 30.06.09г. В подкрепа на този извод са и обясненията на подс. Р.С. , който твърди, че по нареждане на подс. Я.П. е свалил Ф. и Г. на спирката на с. Говедарци, от където ги е взел подс. Я.П., както и обясненията му в частта им в която твърди, че подс. Я.П. е отвел Ф. и Г. от хижа “В.” заедно с още едно лице, което по късно разпознава като подс. В.К.. А в подкрепа на тези обяснения са както показанията на св. Г. и Н.С., така и твърденията на Г.П., че Ф. и Г. са отведени от “В.” от подс. Я.П. като той е бил заедно с подс. В.К.. А косвено се подкрепя от данните за телефонните разговори на подс. В.К. по телефон 0893760490  от които се установява, че за периода 26.06. – 02.07.09г. той е провеждал разговори в района на гр.Варна  с телефони 0893760445 и 0893760455, като в периода от 27.06.09г. до 14. 45ч. на 30.06.09г. няма проведени разговори с телефон 0893760455.

Обсъдени в съвкупност тези доказателства с доказателствата касаещи склоняването от страна на подс. П.С. на подс. В.К. да организира извършването на убийството на Р., склоняването от страна на подс. В.К. на лицето Г.Г. да улесни извършването на убийството и склоняването на В.Ф. да извърши убийството, както и доказателствата касаещи самата организация и извършване на убийството, водят до извода, че подс. Я.П. е знаел, че Ф. и Г. ще вършат убийство – при първото им качване, а при свалянето им от подс. Р.С. на спирката на с. Говедарци, че ще трябва да ги укрие след като вече са извършили убийството на Р., както и че след убийството отново ги укрива на хижа “В.”. В подкрепа на тези изводи са и доказателствата от които се установява, че подс. Я.П. е наредил на подс. Р.С. да не дава на Ф. и Г. да говорят по телефон, както и да избягват да се виждат с много хора, носенето на храна на Ф. и Г. от подс. Я.П. и искането отправено към подс. Р.С. да намери човек, който да изготви документи на Ф. и Г.. Все в подкрепа на тези изводи е и факта, че подс. Я.П. след средата на м. юли 2009г. е отишъл на хижа “В.” заедно с подс. В.К. и са отвели Ф. и Г., а месец – месец и половина след убийството на Р., подс. Я.П. се срещнал с подс. П.С. в кафе „К.” и бил притеснен като казал на подс. П.С. „Тия ги видяха” Т. е. обективните действия на подс. Я.П. с които е улеснил извършването на това престъпление са осъществени след извършване на убийството на Р.и те са продължили в период от повторното отвеждане на Ф. и Г. на хижа “В.” до отвеждането им от хижата след средата на м. юли 2009г. Доказателства за това са посещенията на подс. Я.П. на хижата, за да носи храна на Ф. и Г., нареждането към подс. Р.С. да не дава на Ф. и Г. да говорят по телефон, както и да не ги виждат много хора, както и да търси човек който да изготви фалшиви лични карти за Ф. и Г.. Но следва да се посочи, че тези действия са осъществени, вследствие на съгласието на подс. Я.П. дадено още преди убийството на Р., че ще укрива Ф. и Г. след деянието. От обсъдените вече доказателства относно отвеждането на Ф. и Г. на хижа “В.” в края на м. юни 2009г. от подс. Я.П. и предаването им на подс. Р.С. с нареждането да не им дава телефони и да не ги виждат много хора, нареждането към подс. Р.С. да свали до спирката на с. Говедарци Ф. и Г., повторното им връщане на хижата, носенето на храна и отвеждането им, искането за направа на лични карти на Ф. и Г., преценени с данните за осъществена комуникация по телефон между подс. П.С. и П. през м. юни 2009г., с данните и за осъществена комуникация и през м. юли, август, септември и ноември 2009г., с данните съдържащи се в справката от „Д.г.” от която се установява, че съпругите на подс. Я.П. и С. са съдружници в общо търговско дружество още през 2006г. съда стига до извода, че подс. Я.П. преди убийството на Р., се е съгласил да укрива Ф. и Г. след неговото извършване. Т. е преди деянието е обещал да окаже помощ след неговото извършване.

     От субективна страна подс. Я.П. е извършил деянието при форма на вината пряк предварителен умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици. От твърденията на анонимен св. № 4 и твърденията на Г.П. в Протокол за ВДС рег. №*** се установява, че подс. Я.П. при отвеждането на Ф. и Г. на хижа “В.” е наредил на подс. Р.С. да не им дава да говорят по телефон, а ако ги види да говорят, да му се обади веднага, както и да не ги виждат много хора. В обясненията на подс. Р.С. също се съдържат данни за това, че подс. Я.П. отвеждайки Ф. и Г. на хижата е наредил на подс. Р.С. да не им разрешава да говорят по мобилен телефон, а ако ги види да говорят, да му се обади веднага, както и да не ги виждат много хора, а също и питане преди да ги отведе, дали на хижата има много хора. Налице са и такива твърдения на подс. Р.С. съдържащи се в протокол за ВДС рег. №***. Налице са и доказателства, че по нареждане на подс. Я.П., подс. Р.С. е свалил до спирката на с. Говедарци Ф. и Г., а от там подс. Я.П. ги е взел на 30.06.09г., както и че е идвал на хижата да им носи храна. Налице е и твърдение на анонимен св. № 4 и твърдения на Г.П., че подс. Я.П. е оставил пари на подс. Р.С. и го е накарал да търси човек да прави документи на Ф. и Г.. Тези доказателства обсъдени с данните за осъществената комуникация по мобилни телефони между подс. П.С. и подс. Я.П. на  08.06. и на 23.06.2009г., както на 05. и 27.07.2009г, на 05. и 09.08.2009г., на 18., 20., 21.,  22. и 23.10.2009г., на 10., 13., 14., 15. и 17.11.2009г. при наличие на категорично твърдение и на двамата подсъдими, че не са се познавали и не са имали контакти преди м. декември 2009г., при твърдението на св. Б. Й. за проведена среща на двамата подсъдими през м. септември 2009г., както и с твърденията на Св. Дж., както в показанията му, така и в твърденията съдържащи се в Протокол за ВДС рег. №*** и Протокол за ВДС рег. №*** за познанството между подс. П.С. и подс. Я.П., както и твърденията на св. С.И. за казаното му от подс. В.К., че са закарали В. и Г. в някаква хижа. Обърнал се към Я. П. - Туци да се свърже с някакъв си Р., който да осигури за около 10 дена да ги приберат някъде. Твърденията на св. С.С. за казаното му от подс. В.К., че подс. Я.П. е закарал Ф. и Г. на хижа, но не му казал къде се намира тази хижа, както и че това било станало след убийството на Р.Р., а престоят им е бил между 10 – 15 дена и след това подс. В.К. лично отишъл да ги вземе от хижата, както и, че са ги завели на тази хижа, защото са допуснали грешка, водят до извода, че подс. Я.П. е знаел, че ще спомогне за укриването на Ф. и Г. след като те извършат убийството на Р.. От всички тези данни съда прави и извод, че подс. Я.П. е спомогнал за укриването на Ф. и Г. и преди убийството на Р.. Т. е. от обективните действия на подс. Я.П., съда прави извод за субективната страна на деянието, а именно, че  е съзнавал, че ще укрие Ф. и Г. на хижа “В.” във връзка с убийството на Р., а с укриването им на “В.”, с отвеждането им на 30.06.09г. от хижата, връщането им обратно и проявените от него действия по време на престоя им на хижата, съда приема, че подс. Я.П. е предвиждал обществено опасните последици от деянието и е искал настъпването им. Тези действия на подс. Я.П. изпълват съдържанието на визираното в чл. 20 от НК съучастие, под формата на помагачество – обещал е помощ преди деянието за укриване на Ф. и Г. след извършване на деянието, а след неговото извършване ги е укрил на хижа “В.”. А и защо след като по делото не са налице доказателства подс. Я.П. да се е познавал с Ф. и Г., ще ги води на хижата, защо ще нарежда на подс. Р.С. да не им дава да говорят по телефони и да не се срещат с много хора, ще им носи храна. Отговорът е един – защото подс. Я.П. е обещал да извърши тези действия знаейки, че Ф. и Г. ще участват в убийството на Р.. Налице е още едно действие осъществено от подс. Я.П. в подкрепа на извода за осъществената от него помагаческа дейност и това е отвеждането от хижата на Ф. и Г. след средата на м. юли 2009г. Налице е и общност на умисъла на подс. Я.П. с този на Ф. , че с действията си втория ще умъртви Р., а първия ще го улесни в извършване на деянието, като го укрие след неговото извършване. И тъй като решението на подс. Я.П. да улесни извършването на деянието от Ф. , е взето предварително от подс. Я.П. – обещал е да осигури място където да бъдат укрити Ф. и Г., в спокойна обстановка, много дни преди извършване на убийството, то съда приема, че деянието осъществено от подс. Я.П. е извършено с пряк предварителен умисъл. От данните за осъществената комуникация по телефон между подс. П.С. и П., от доказателствата относно приетата от подс. П.С. поръчка за убийството на Р.и възлагането и за организиране и изпълнение на подс. В.К., както и за отвеждането на хижа “В.” на Ф. и Г. от подс. Я.П. и осъществените от него други действия по отношение на Ф. и Г., съда приема, че подс. П.С. е уговорил подс. Я.П. да осигури място където да бъдат укрити Ф. и Г. след убийството на Р., а подс. Я.П. се е съгласил, намерил такова място – хижа “В.”, уговорил е подс. Р.С. двете лица да стоят известно време на хижата, а и е отвел Ф. и Г. на хижата. Т. е. налице е общност на умисъла на подс. П.С. и П. за укриване на Ф. и Г., като действие което ще улесни извършване убийството на Р.. В случая подс. П.С. осъществява действия с които подбужда подс. Я.П., последния да улесни извършване на убийството, т. е. да осъществи помагаческа дейност.

  По квалифициращите признаци на деянието:

   По квалификацията по чл. 116 ал. 1 т. 6 от НК. Убийството на Р.е извършено от Ф.  с пистолет, на обществено място, като в близост до Ф.  по време на произвеждане на изстрелите са се намирали св. С.С., В.М. и С.Т.. След като убийството е извършено на място където има и други хора и  има опасност с произвеждане на изстрелите да се засегнат други хора, то деянието е осъществено по начин опасен за живота на мнозина.

По квалификацията по чл. 116 ал. 1 т. 7 от НК. Не са събрани по делото доказателства подс. П.С. да е дал пари на подс. Я.П. за осигуряване на мястото за укриване на Ф. и Г., както и за самото им укриване на хижа “В.”. От показанията на Св. Дж., П., Ц., Н. и М. съда приема за установено, че подс. П.С. е заплащал пари на изпълнителите на поръчките, както и от показанията на Св. Дж., подкрепени от показанията на Св. Р.Д. и данните съдържащи се в Протокол за ВДС рег. №***, Протокол за ВДС рег. №***, Протокол за ВДС рег. №**** съдържащи твърдения на Св. Дж. и от твърденията на Св. Р.Д. съдържащи се в Протокол за ВДС рег. №**** Протокол за ВДС рег. №*** и Протокол за ВДС рег. №*** съда приема за установено, че за това убийство подс. П.С. е получил от подс. Г.В. неустановена сума пари, като втория транш за това убийство и убийството на Л.  е бил в размер на 60 000 лв. Звучи житейски нелогично, подс. Я.П. да осъществи тези действия безвъзмездно, след като тези му действия създават за него една съвсем реална и житейски възможна опасност той да бъде подведен под наказателна отговорност за тези си действия. Поради това съда приема, че подс. Я.П. е извършил това престъпление с цел набавяне на имотна облага и е получил такава, макар и неустановена по делото сума пари.

По квалификацията по чл. 116 ал. 1 т. 9 от НК. Подс. Я.П. се е съгласил да осигури място за укриване на извършителите на убийството на Р.. В изпълнение на това свое решение, той на 28.06.09г. се обадил на подс. Р.С. и го питал дали има много туристи на хижата и след отговора, че нямало много туристи, той отвел Ф. и Г. на хижа “В.”, като наредил на подс. Р.С. да не им дава да говорят по телефон и да не ги виждат много хора. След това на 30.07.09г. е отвел Ф. и Г. от хижата и същите били транспортирани в гр.Варна , а след убийството отново подс. Я.П. е отвел двамата на същата хижа. Т. е. подс. Я.П. е взел решението да осигури укриването на Ф. и Г. дни преди убийството на Р., като е имал време през което да обсъди мотивите за и против извършване на деянието, следователно решението за участието му в това деяние е взето в спокойна обстановка, дни преди да го осъществи, поради което съда приема, че подс. Я.П. е извършил деянието предумишлено.

По квалификацията по чл. 116 ал. 1 т. 10 от НК. Съда приема, че подс. П.С. е образувал и ръководил организирана престъпна група създадена да върши побои, палежи и убийства, както и, че участници в тази група са подс. В.К., лицата Д.Г. , Г.Н. , В.Ф., Г.Г. и неустановени по делото лица. След като е приел изпълнението на поръчката за убийството на Р., той е възложил на подс. В.К. организирането и извършването на убийството на Р.. Подс. В.К. изпълнил поръчаното му от подс. П.С. като склонил Г. и Ф.  да участват в проследяването на Р., проследили го, след което наредил на Г.  да бъде шофьор на Ф. , а последния да извърши убийството на Р.пред МБАЛ Шумен. За укриване на извършителите на убийството на Р., подс. П.С. възложил на подс. Я.П. да осигури място, където да бъдат укрити извършителите на убийството, а подс. Я.П. сторил това и укрил Ф. и Г. на хижа “В.” след убийството. За другите членове на групата, съда вече изложи доводите си, поради което не следва да ги повтаря, като само следва да се отбележи, че не е необходимо всеки от членовете на групата да познава всички други членове и да знае за всички извършени от групата деяния. От тези доказателствата съда приема, че подс. Я.П. е осъществил деянието като член на образувана и ръководена от подс. П.С. организирана престъпна група, като деянието е осъществено в изпълнение решение на организирана престъпна група, чиито ръководител е подс. П.С., а членове са подс. В.К. и П., лицата Д.Г. , Г.Н. , В.Ф., Г.Г. и други неустановени по делото лица.

По обвинението, че подс. Я.П. е извършил деянието в съучастие с подс. П.С. и П.А. , в качеството им на помагачи. От анализа на доказателствата по делото вече достигна до извода, че подс. П.С. и подс. П.А. не са участвали в убийството на Р., като с действията си да са улеснили неговото извършване. Само по отношение подс. П.А., тъй като все още съда не е изложил мотивите си относно обвинението на този подсъдим, следва да се обсъдят доказателствата. Съда приема за установено, че подс. П.А. по нареждане на подс. Г.В. е отнесъл плика с 60 000 лв. в гр. Пловдив и го е предал на Св. Р.Д. пред хотел „Марица”, а св. Д. го е предал на подс. П.С.. Но няма доказателства от които съда да приеме, че тези действия подс. П.А. е осъществил със съзнанието, че носи и предава пари за убийството на Р., а след като не е налице субективната страна на деянието, следва да се приеме, че подс. П.А. не е улеснил с тези си действия извършване на това убийство. Поради това съда призна подс. Я.П. за невиновен и го оправда по обвинението да е участвал убийството на Р.в съучастие с подс. П.С. и П.А.  в качеството им на помагачи.

         По обвинението, че деянието е извършено със средство опасно за живота на мнозина. По делото е установено, че убийството на Р.е извършено с пистолет. Съда вече изложи доводите си защо приема, че в случая убийството на Р., не е извършено със средство опасно за живота на мнозина, поради което не следва да се повтарят. Поради това оправда подс. Я.П. по обвинението убийството на Р.да е извършено със средство опасно за живота на мнозина.

По обвинението, че подс. Я.П. е осъществил деянието от неустановена дата през лятото на 2008г. до 03.07.09г. Съда вече прие за установено, че подс. Г.В. през лятото на 2008г. няма мотив за убийството на Р., поради което не е възлагал на подс. П.С. извършване на това убийство на неустановена дата през лятото на 2008г. А след като няма дадена поръчка за убийството на Р.в периода от неустановена дата през лятото на 2008г., а мотива за извършване на убийството у подс. Г.В. възниква след началото на 2009г., то и няма как през 2008г. подс. Я.П. да се съгласи да осигури място за укриване на извършителите на убийството на Р.. Поради това съда оправда подс. Я.П. да е осъществил това деяние в периода от неустановена дата през лятото на 2008г. до неустановена дата след началото на 2009г.

По обвинението, че подс. Я.П. е набавил средства и оръжие за извършване на престъплението и дал съвети и разяснения за извършване на престъплението. В обясненията си подс. Р.С. твърди, че е заявил на св. Н.С., че подс. Я.П. щял да заплати за престоя на Ф. и Г. на хижата. Тези обяснения на подс. Р.С. се потвърждават и от показанията на св. Н.С.. В показанията на св. Н.С. и обясненията на подс. Р.С. не са налице твърдения подс. Я.П. да е заплатил за престоя на Ф. и Г. на хижа “В.”, такива данни не се съдържат и в твърденията на другите свидетели, в обясненията на подс. Я.П. и данните от протоколи за ВДС. Не са налице доказателства и за това подс. Я.П. да е набавял дрехи на Ф. и Г. за участието им в убийството на Р.или на транспортни средства. Налице са доказателства за появата на пистолет със заглушител по време на престоя на Ф. и Г. на хижа “В.” в края на м. юни 2009г., както и за това, че Ф.  е разглеждал този пистолет и го е изпробвал. Но също така от тези доказателства се установява, че става въпрос за никелиран пистолет, а от протокола за оглед на пътя между гр. Шумен и „Пети километър” се установява, че е намерен черен пистолет „Макаров” със заглушител, с който според заключението на комплексна експертиза № 09 / БАЛ - 182 / 14. 07. 09 г. на НИКК са изстреляни проектилите и гилзите намерени и иззети при огледа на мястото където е извършено убийството на Р.и от тялото му. От същите доказателства се установява и държане от подс. Р.С. на пистолети „Макаров”, но не се твърди, че тези пистолети подс. Р.С. е предал на подс. Я.П., а и няма доказателства, че подс. Я.П. е дал на Ф.  един от тези пистолети и то това е точно пистолета с който е извършено убийството на Р.. Няма и други доказателства подс. Я.П. да е осигурил пистолета с който е извършено убийството на Р.и го е предоставил на Ф.  за да извърши убийството. Накрая – не са налице доказателства подс. Я.П. да е давал съвети и разяснения на Ф. и Г. как да се извърши убийството на Р., как да подходят към мястото и как да се махнат от там, какви средства да се използват при убийството и какви действия, кой от двамата да осъществи. Поради това съда оправда подс. Я.П., че е набавил средства и оръжие за извършване на убийството и дал съвети и разяснения за неговото извършване.

По отношение подс. Р.С.

Съда приема, че се установява по безсъмнен начин, въз основа на доказателствата по делото, че подс. Р.Г.С.  е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 116 ал. 1 т.  6, 7, 9 и т. 10 във вр.  с чл. 115 и чл. 20 ал. 4 от НК като през периода от неустановена дата от началото на 2009 г. до 03. 07. 2009 г. в гр. София , гр.Самоков и в района на хижа “В.” /общ. Самоков/, в съучастие като помагач с Г.В.В. като подбудител, П.В.С. като подбудител, В.П.К.  като подбудител и помагач, Г.Т.Г. и Я.Х.П. като помагачи и В.П.Ф. като извършител, умишлено е улеснил В.П.Ф. умишлено да умъртви Р.А.Р. / обещал е помощ след деянието/, като убийството е извършено на 03. 07. 2009г. от В.П.Ф. в гр. Шумен, като деянието е извършено по начин, опасен за живота на мнозина - /чрез употреба на огнестрелно оръжие/, с користна цел, извършено е предумишлено и от лице, което действа в изпълнение на решение на организирана престъпна група с ръководител П.В.С. и участници В.П.К., Я.Х.П., Г.Т.Г., В.П.Ф., Д.В.Г. и Г.Ц.Н., както и други неустановени до момента лица.

От обективна страна

Подс. Я.П. се съгласил да осигури място на което Ф. и Г. да бъдат укрити след извършването на убийството на Р.. На същия било известно, че подс. Р.С. с когото се познавали, през лятото на 2009г. е хижар на хижа „В.”. Подс. Я.П. говорил с подс. Р.С. да приеме за известно време на хижата две лица. На 27.06.2009г.около 22 ч. полицейски патрул в гр.Варна  установил, че В.Ф. и Г.Г. били заедно с подс. В.К. в лек автомобил „Фият Браво” с рег. № *** . По решение на подс. П.С. и К., Ф. и Г. били транспортирани до гр.Самоков и предадени на подс. Я.П. на 28.06.09г. Вечерта същия ден подс. Я.П. се обадил на подс. Р.С. , който в този момент се намирал на хижа “В.” и го питал дали има много туристи. След като получил отрицателен отговор, подс. Я.П. отвел Ф. и Г. на хижа „В.” при подс. Р.С. и му казал, че Ф. и Г. ще останат няколко дни, като през това време не им дава да говорят по мобилен телефон, а ако ги види, че говорят, веднага да му се обади. Също така му поръчал Ф. и Г. да не ги виждат много хора. На 30.06.2009г. сутринта подс. Я.П. се обадил на подс. Р.С. и му казал да свали Ф. и Г. до автобусна спирка до с. Говедарци от където щял да ги вземе, както и че щял да ги върне обратно след убийството на Р., като отново подс. Р.С. не трябва да дава на Ф. и Г. да говорят по мобилни телефони и да не ги виждат много хора. Обещал да му заплати и неустановена по делото сума. Подс. Р.С. с автомобил откарал Ф. и Г. до автобусната спирка на с. Говедарци, където чакал подс. Я.П., който ги посрещнал. След убийството на Р., подс. Я.П. върнал обратно на хижата Ф. и Г., като отново говорил с подс. Р.С. да не им разрешава да говорят по мобилни телефони и да не ги виждат много хора. Поръчал му още веднъж да търси да се направят лични документи на Ф. и Г. като му оставил и пари за това. Подс. Р.С. приел Ф. и Г. и ги настанил в хижата. Помолил анонимен св. № 4 и лицето Г.П. да не питат Ф. и Г. от къде са, как се казват и защо са на хижата, като обяснил, че това били хора на подс. Я.П. и били на издирване, издирвали ги много яко. Попитал също така анонимен св. № 4 и лицето Г.П. дали могат да осигурят да се направят документи - фалшиви лични карти за Ф. и Г., като казал, че подс. Я.П. оставил пари за тези документи. През следващите дни по време на престоя на Ф. и Г. на хижата, подс. Р.С. им давал храна, която приготвял на хижата. След 17.07.09г. подс. Я.П. заедно с подс. В.К. пристигнали на хижата и отвели Ф. и Г..

          В показанията си анонимен св. № 4 твърди, че в края на м. юни лицата Ф. и Г. са пребивавали на хижа “В.”. Подс. Р.С. му казал, че са хора на подс. Я.П. и го предупредил, че не трябва да ги пита от къде са, как се казват и защо са на хижата, тъй като били издирвани, били за някаква сериозна работа. Твърди също така, че Ф. и Г. нямали телефони, а когато идвали туристи, двамата се прибирали в стаята си. Твърди още, че в началото на м. юли подс. Я.П. се обадил на подс. Р.С. да заведе двете момчета до разклон в близост до почивна станция. Подс. Р.С. ги завел с автомобил на първи или втори юли 2009г., като след няколко дни – може би на 04. или 05.07.2009г. тези момчета отново са били на хижата, като били по напрегнати и изнервени от първия път, като през повечето време си стоели в стаята. Твърди също, че подс. Р.С. го попитал дали има човек, да направи фалшиви лични карти, които да издържат на проверка за излизане от страната, за което подс. Я.П. му оставил пари. Относно личните карти, те трябвало да бъдат долу-горе на възрастта на момчетата, едното около 27-28 години, другата на възрастта на момчето около 35-40 г. По нататък в показанията си допълва, че тези лични карти били за момчетата които били на хижата и тогава подс. Р.С. му заявил, че тези лични карти трябва да са със снимки на момчетата. А относно отвеждането на Ф. и Г. от хижата, твърди, че са били отведени от хижата от подс. Я.П. с още едно лице, които дошли с джип „БМВ”. От протоколи за разпознаване с участието на анонимен свидетел № 4 се установява, че той е разпознал подс. В.К. като лицето дошло с подс. Я.П. когато от хижата за взети Ф. и Г., както и В.Ф. и Г.Г. като двете момчета престояли на хижата за които обяснява в показанията си. В показанията си св. В.Г.  твърди, че при престой на хижа “В.” през лятото на 2009г. видяла две лица, като дава и описание на същите. За тези две лица твърди, че от подс. Р.С. разбрала, че се казвали Г. и В. . Твърди, че след като тези две лица били на хижата, имало период от време когато те отсъствали от хижата и подс. Я.П. ги бил отвел някъде, като за това научила от подс. Р.С. . От протокол за разпознаване с участието на св. Г. се установява, че тя е разпознала Г.Г. като едно от лицата които са били на хижа “В.” през 2009г. за които говори в показанията си. В протокол за ВДС рег. №*** са налице твърдения на Г.В.П. относно това, че: подс. Я.П. е докарал на хижа “В.” две момчета, като дава и описание на същите – единия по нисък, който бил по възрастния и бил с кестенява коса, а другия бил по висок, слабичък с черна начупена коса и били на хижата около 20-25 дни; Че подс. Р.С. му казал, че тези момчета били хора на под. П. и че ги търсели за едно нещо, много яко ги търсели; Че първите дни на престоя им когато тези момчета виждали други хора се прибирали в стаята си. По късно се отпуснали; Че подс. Я.П. им носел храна и цигари и си говорел с тях; Че от подс. Р.С. знае, че подс. Я.П. му се обадил и той свалил двете момчета на отбивката на главния път за хижа “В.” и тези момчета ги нямало в началото на м. юли за един – два дни и после пак се върнали на хижата; Че подс. Я.П. е идвал 3 – 4 пъти на хижата и е носел храна на тези момчета и е говорил с тях; Че подс. Р.С. го питал има ли някой който да прави хубави документи; Че през деня момчетата избягвали да излизат от стаята си;  и че не са имали телефон. Че една вечер по тъмно подс. Я.П. е дошъл с още някакъв човек, като били с автомобил „Х5” и отвели двете момчета, като тогава другия човек който дошъл с подс. Я.П. разговарял и с двете момчета. По отношение твърденията на Г.П. и св. Г. за това, че е имало период от време в началото на м. юли 2009г., когато Ф. и Г. са отсъствали, съда вече направи анализ и изложи доводите си за това, обсъждайки деянието на подс. Я.П., поради което не следва отново да се повтарят.  В показанията си св. Н.С. твърди, че заедно с подс. Р.С. през 2009г. били хижари на хижа “В.”. През м. юли 2009г. видял две момчета на хижата за които подс. Р.С. му казал, че Я. е довел двама свои работници, дава и описание на тези двама човека, като твърди, че по възрастния си стоял повече в стаята, а младия се разхождал в гората, а двамата избягвали контакти. Твърди, че подс. Я.П. е идвал на хижата и е носил храна на двете момчета. Накрая твърди, че към средата на м. юли една вечер когато вече ставало тъмно подс. Я.П. дошъл с автомобил заедно с още един мъж и взели двете момчета. От протоколите за извършените разпознавания с участието на св. Н.С. се установява, че е разпознал В.Ф. и Г.Г. като двете лица пребивавали на хижата, както и подс. В.К., като лицето което било заедно с подс. Я.П. когато отвели двете момчета. В обясненията си на д.п. при разпит пред съдия подс. Р.С. твърди, че подс. Я.П. е довел Ф. и Г. и му наредил да не им дава да говорят по телефон, а ако ги види, веднага да му се обади, да следи да не контактуват с преминаващи хора, че подс. Я.П. е идвал да носи храна и цигари на тези момчета. Твърди също, че Ф. и Г. били отведени от подс. Я.П., който дошъл с още едно лице. В съд. заседание 03.10.2012г. потвърждава частично горните обяснения. Налице е и твърдение при разпит пред орган на д.п., че по нареждане на подс. Я.П. е свалил до спирката на с. Говедарци двете момчета, където го чакал подс. Я.П. с още едно лице и отвели Ф. и Г.. От протоколите за проведените разпознавания в които е участвал подс. Р.С. се установява, че е разпознал В.Ф. и Г.Г. като лицата които е довел подс. Я.П. на хижата, а подс. В.К. като лицето което е било с подс. Я.П. когато са отведени Ф. и Г.. В протокол за ВДС рег. №*** се съдържат данни за твърдения на подс. Р.С. за това, че подс. Я.П. му се обадил и след това докарал на хижа “В.” лицата Ф. и Г., като му казал, че тези лица ще останат няколко дни, като не трябва хора ги виждат много, да не им дава телефони, дори и да искат телефон, а ако ги види, че са взели телефони и говорят веднага да му се обадят, да ги пази да не вземат някой телефон. Че това се случило към дванадесет вечерта. Че подс. Я.П. бил с тъмен джип “БМВ”. Че единия се представил като Георги, който бил по висок и по слаб от двамата, а другия по нисък, русоляв, по възрастен. Че в себе си тези момчета нямали телефони. Че когато идвали туристи тези момчета се криели, като се качвали се в стаята си. Че подс. Я.П. идвал на хижата, един път да им донесе ядене, един път да ги вземе. Че по време на престоя на тези две момчета на хижата идвали и Ж. от Дупница с жена си. Че подс. Я.П. дошъл да ги вземе, като бил с джип черен “БМВ” „Х5” или „Х3”, а с него имало един млад мъж с къса коса, среден на ръст, нормално телосложение.

        От показанията на Св. Дж., Ц. и М. се установява, че подс. П.С. и подс. Я.П. са се познавали. Св. Б. Й. твърди за проведена среща на двамата подсъдими през м. септември 2009г. В обясненията си подс. П.С. твърди, че телефона който ползвал през 2009г. бил с № 0878568686. Тези му обяснения се потвърждават както от показанията на Св. Дж. и Ц., така и от справката на „В. ” от която се установява, че този абонатен номер се води на “В.б.”, дружество собственост на подс. П.С.. В обясненията си подс. Я.П. твърди, че имал множество телефони, като единия от тях бил с № 0886739020. От приложената по делото разпечатка на този телефон  на подс. П.С. се установява, че той има провеждани разговори и изпратени SMS на подс. Я.П. още в началото на м. юни 2009 г. на 08.06. и на 23.06.2009г. Съдържат се и данни за проведени между двамата разговори и на на 05. и 27.07.2009г, на 05. и 09.08.2009г., на 18., 20., 21.,  22. и 23.10.2009г., на 10., 13., 14., 15. и 17.11.2009г. От показанията на св. Д.Д. и Я.П., както и от приетия като доказателство акт за административно нарушение от 05.06.2009г. се установява, че на 05.06.2009г. Ф. и Г. са били в гр. Шумен с лек автомобил Фият Браво с рег. № ***. От показанията на св. И.С., В.В. и Д.Ж., както и от приетия като доказателство по делото, акт за установяване на административно нарушение от 27.06.2009г. се установява, че вечерта на 27.06.2009г. лицата Ф. и Г. са били заедно с подс. В.К. в лек автомобил Фият Браво с рег. № ***. От данните съдържащи се в Писмо от ОД МВР – София № 11134/13.07.2012г.  се установява, че по повод извършена кражба на хижа „М. ” на 17.07.2009г. е била извършвана проверка на хижа “В.” от полицейски служители на РУП гр.Самоков. В показанията си св. С.И. и С.С. твърдят, че подс. В.К. казал пред тях, че подс. Я.П. обещал на  подс. П.С. да осигури место където след извършване на убийството на Р., да бъдат укрити В.Ф. и Г.Г. и след убийството двамата били качени на някаква хижа, на която те престояли 10-15 дни и след това подс. В.К. ги взел от тази хижа. При анализ на тези доказателства съда приема, че Ф. и Г. са отведени на хижа “В.” на 28.06.09г. Действително  от Протокол за ВДС рег. №*** се установяват твърдения на Г.П., че е видял на хижа “В.” Ф. и Г. и те са отсъствали за един – два дни от хижата в първите дни на м. юли 2009г. Налице са и твърдения на анонимен св. № 4, че Ф. и Г. от първи или втори юли 2009г. са отсъствали за  един – два дни от хижата и са се появили на 4 или 5 юли. Налице са и твърденията на св. Г., че по време на престоя на Ф. и Г. на хижа “В.” е имало известно време през което те са отсъствали и след това са се върнали. Съда вече обсъди доводите си защо приема, че от телефон 0893760455, не са провеждани разговори от този телефон от 27.06. до 30.06.09г. до 14.45ч. и това е защото в този период от време Ф. и Г. са били на хижа “В.” без да имат телефон.

     Анализът на посочените доказателства в съвкупност с другите доказателствата по отношение склоняването от страна на подс. П.С. на подс. В.К. да организира извършването на убийството на Р., склоняването от страна на подс. В.К. на лицата Г.Г. и В.Ф. да проследят Р.и участват във физическото му ликвидиране и конкретното им участие в това убийство, както съгласието на подс. Я.П. да осигури място за укриване на Ф. и Г., а също и самото отвеждане на хижата, вземането им от там на 30.07.09г. и връщането им обратно, предупреждението подс. Р.С. да не им дава да говорят по телефон и да не ги виждат много хора, а и даването на пари и искането за осигуряване на фалшиви лични карти на Ф. и Г., водят до извода, че подс. Р.С. е знаел, че Ф. и Г. ще вършат убийство и, че ще трябва да ги укрие след като вече са извършили убийството на Р.и е дал съгласие да ги укрива. Следва и извода, че след убийството на Р., подс. Р.С. отново  укрива Ф. и Г.. В подкрепа на тези изводи е и факта, че подс. Я.П. след средата на м. юли 2009г. е отишъл на хижа “В.” заедно с подс. В.К. и са отвели Ф. и Г.. Т. е. обективните действия на подс. Р.С. са даване на съгласие да укрива Ф. и Г. след убийството на Р.и това съгласие той дава преди извършване на убийството. А след убийството той оказва помощ на Ф. и Г. да се укрият за да не бъдат разпознати и заловени.

    От субективна страна подс. Р.С. е извършил деянието при форма на вината пряк предварителен умисъл. Подс. Р.С. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици. За субективната страна, съда, съди от обективните действия на подсъдимия. От показанията на анонимен св. № 4 и твърденията на Г.П. в Протокол за ВДС рег. №***, обясненията на подс. Р.С. на д.п. и от твърденията на същия съдържащи се в Протокол за ВДС рег. №***, съда установи, че подс. Я.П. при отвеждането на Ф. и Г. на хижа “В.” е наредил на подс. Р.С. да не им дава да говорят по телефон, а ако ги види да говорят, да му се обади веднага, както и да не ги виждат много хора, а в обясненията на подс. Р.С. потвърждава тези твърдения. Налице са и доказателства, които вече бяха посочени по горе, че подс. Р.С. е предупредил анонимен св. № 4 и лицето Г.П. да не питат Ф. и Г. от къде са, за имената и защо пребивават на хижата. Налице са и доказателства, също обсъдени по горе, че подс. Р.С. е питал анонимен св. № 4 и лицето Г.П. за намиране на фалшиви лични карти, както и за това, че е отвел Ф. и Г. на спирката на с. Говедарци и ги предал на подс. Я.П.. Налице са и твърденията на св. С.И.  и С.С., че подс. В.К. казал пред тях, че са закарали В.Ф. и Г.Г. в някаква хижа, а св. И.твърди, че подс. В.К. му е споменал и името на подс. Р.С. като лицето което щяло да осигури укриването на Ф. и Г.. От тези доказателства съда стига до извода, че подс. Р.С. още при първия престой на Ф. и Г. на хижата е знаел, че те ще участват в убийството на Р.и се е съгласил да ги укрива след убийството, а и след убийството ги е укрил. От тези обективни действия на подс. Р.С. съда прави извода, че той е взел решението да укрие Ф. и Г. в сравнително спокойна обстановка – няколко дни преди убийството на Р.и връщането на Ф. и Г. на хижата. С укриването на Ф. и Г. на хижа “В.” подс. Р.С. е улеснил извършването на убийството на Р.като е обещал помощ за укриването и ги е укрил след деянието.

     По квалифициращите признаци на деянието:

 По квалификацията по чл. 116 ал. 1 т. 6 от НК. Убийството на Р.е извършено от Ф.  с пистолет, на обществено място, като в близост до Ф.  по време на произвеждане на изстрелите са се намирали св. С.С., В.М. и С.Т.. След като убийството е извършено на място където има и други хора и има реална опасност с произвеждане на изстрелите да се засегнат други хора, то деянието е осъществено по начин опасен за живота на мнозина.

По квалификацията по чл. 116 ал. 1 т. 7 от НК. От показанията на Св. Дж., П., Ц., Н. и М. съда приема за установено, че подс. П.С. е заплащал пари на изпълнителите на поръчките, а от показанията на Св. Дж., от показанията на Св. Р.Д. и данните съдържащи се в Протокол за ВДС рег. №***, Протокол за ВДС рег. №***, Протокол за ВДС рег. №*** Протокол за ВДС рег. №*** Протокол за ВДС рег. №*** и Протокол за ВДС рег. №*** съда приема за установено, че за това убийство подс. П.С. е получил от подс. Г.В. неустановена сума пари, като втория транш за това убийство и убийството на Л.  е бил в размер на 60 000 лв. Не почива на здравата логика подс. Р.С. да укрива Ф. и Г. на хижата, без да получи облага за това, а само реална и житейски възможна опасност той да бъде подведен под наказателна отговорност за тези си действия. Още повече, че от доказателствата по делото съда приема за установено, че подс. Р.С. не се познава и няма никакви отношения нито с подс. П.С., нито с подс. В.К. или пък с Ф. и Г., което познанство да го мотивира да укрие Ф. и Г. без да получи облага от това. Поради това съда приема, че подс. Р.С. е извършил това престъпление с цел набавяне на имотна облага и са получили такава, макар и неустановена по делото сума пари.

По квалификацията по чл. 116 ал. 1 т. 9 от НК. Подс. Р.С. се съгласил да укрива Ф. и Г. на хижа “В.”, след като подс. Я.П. го е питал дали има туристи. Приел ги е на 28.06.09г.за което подс. Я.П. го е предупредил да не им дава да говорят по телефон и да не ги виждат много хора. Говорил е с него да потърси начин да осигури фалшиви лични карти на двамата. След това на 30.06.09г. е откарал и предал на подс. Я.П. Ф. и Г. като се е съгласил да ги приеме отново след убийството и отново да не им дава да говорят по телефон и да избягват срещи с много хора. След връщането на Ф. и Г. на хижата след убийството на Р.отново е приел двамата на хижата, като е предупреждавал присъстващи на хижата лица да не питат Ф. и Г. за причините да са на хижата, от къде са и как се казвал, тъй като са издирвани. Тези действия на подс. Р.С. водят до извода, че същия е взел решението да укрива Ф. и Г. дни преди убийството на Р.в една спокойна обстановка, като е обсъдил мотивите за и против извършване на деянието, следователно решението за участието му в това деяние е взето в спокойна обстановка, дни преди да го осъществи, поради което съда приема, че подс. Р.С. е извършил деянието предумишлено.

По квалификацията по чл. 116 ал. 1 т. 10 от НК. Съда приема, че подс. П.С. е образувал и ръководил организирана престъпна група създадена да върши побои, палежи и убийства, както и, че участници в тази група са подс. В.К., лицата Д.Г. , Г.Н. , В.Ф., Г.Г. и неустановени по делото лица. След като е приел изпълнението на поръчката за убийството на Р., подс. П.С. е възложил организацията и извършването на убийството на Р., на подс. В.К., а той е склонил Г. и Ф.  да участват в проследяването на Р., като след проследяването наредил на Г.  да бъде шофьор на Ф. , а Ф.  да извърши убийството на Р.пред МБАЛ Шумен. За укриване на извършителите на убийството на Р., подс. П.С. възложил на подс. Я.П. да осигури място, където да бъдат укрити извършителите на убийството. Поради това съда приема, че убийството на Р.е извършено от лице което действа в изпълнение решение на организирана престъпна група, чиито ръководител е подс. П.С., а членове са подс. В.К. и П., лицата Д.Г. , Г.Н. , В.Ф., Г.Г. и други неустановени по делото лица.

По обвинението, че подс. Р.С. е извършил деянието в съучастие с подс. П.С. и П.А. , в качеството им на помагачи. Съда вече обсъди доказателствата касаещи това обвинение, но за подс. Я.П. и изводите си от тези доказателства. Тъй като те в пълна степен се отнасят и за обвинението на подс. Р.С. , съда намира, че не следва да се повтарят отново. Поради това съда прие, че по делото не е установено подс. Р.С. да е осъществил помагаческата си дейност при извършване убийството на Р., в съучастие с подс. П.С. и П.А. , в качеството им на помагачи. Ето защо съда призна подс. Р.С. за невиновен и го оправда по обвинението да е участвал убийството на Р. в съучастие с подс. П.С. и П.А.  в качеството им на помагачи.

         По обвинението, че деянието е извършено със средство опасно за живота на мнозина. По делото е установено, че убийството на Р.е извършено с пистолет. Съда вече изложи доводите си защо приема, че в случая убийството на Р., не е извършено със средство опасно за живота на мнозина, поради което не следва да се повтарят. Поради това оправда подс. Р.С. по обвинението убийството на Р. да е извършено със средство опасно за живота на мнозина.

По обвинението, че подс. Р.С. е осъществил деянието от неустановена дата през лятото на 2008г. до 03.07.09г. От събраните по делото доказателства се установява, че през 2008г. подс. Р.С. не е бил хижар на хижа “В.” поради което не би могъл да обещае помощ на извършителя на убийството на Р., като го укрие на хижа “В.”. Още повече, че както съда вече прие, през лятото на 2008г. подс. Г.В. не е имал мотив за убийството на Р., а от там склоняване на подс. П.С., подс. В.К., подс. Я.П. и лицата Ф. и Г. да участват в убийството на Р., че да се иска от подс. Р.С. и той да се съгласява  да укрива Ф.  и Р.. Това според съда е възможно едва след като у подс. Г.В. възникне мотив за убийството на Р., а това както съда прие е станало през 2009г. на неустановена дата от началото на годината. И едва след това следват действията по склоняването на подс. П.С., К.,  лицата Ф. и Г. и подс. Я.П. да участват в убийството на Р.. Поради това съда оправда подс. Р.С. да е осъществил това деяние в периода от неустановена дата през лятото на 2008г. до неустановена дата след началото на 2009г.

По обвинението, че подс. Р.С. е набавил средства и оръжие за извършване на престъплението и дал съвети и разяснения за извършване на престъплението. Не са налице доказателства подс. Р.С. да е набавял дрехи или други вещи на Ф. и Г., за да улесни участието им в убийството на Р.. Няма доказателства и да е осигурил транспортни средства на Ф. и Г.. От показанията на анонимен св. № 4 и твърденията на Г.П. в протокол за ВДС рег. №*** се установява, че по време на престоя на Ф. и Г. на хижа “В.” през м. юли 2009г., Ф.  е разглеждал пистолет и изпробвал пистолет със заглушител. Но също така от тези доказателства се установява, че става въпрос за никелиран пистолет, а от протокола за оглед на пътя между гр. Шумен и „Пети километър” се установява, че е намерен черен пистолет „Макаров” със заглушител, а не никелиран, с който според заключението на комплексна експертиза № 09 / БАЛ - 182 / 14. 07. 09 г. на НИКК са изстреляни проектилите и гилзите намерени и иззети при огледа на мястото където е извършено убийството на Р.и от тялото му. Има доказателства по делото от които се установява, че по време на престоя на хижата на Ф. и Г., подс. Р.С. е държал няколко пистолета „Макаров” с черни дръжки. Но от тези доказателства не може да се направи извода, че някой от тези пистолети подс. Р.С. е предал на Ф.  и точно този пистолет Ф.  е използвал при убийството на Р.. Няма доказателства от които да се приеме, че подс. Р.С. е предал на подс. Я.П. пистолета с който е извършено убийството на Р., а той да го е предоставил на Ф. . От доказателствата по делото не може да се изведе извод, че подс. Р.С. да е давал съвети и разяснения на Ф. и Г. как да се извърши убийството на Р., как да подходят към мястото и как да се махнат от там, какви средства да се използват при убийството и какви действия, кой от двамата да осъществи. Поради това съда оправда подс. Р.С. , че е набавил средства и оръжие за извършване на убийството и дал съвети и разяснения за неговото извършване.

По отношение обвинението на подс. П.С. по чл. 131 от НК с пострадал Н.П.:

Съда приема, че се установява по безсъмнен начин, въз основа на доказателствата по делото, че подс. П.В.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 8 и т. 10 във вр.  с чл. 129 ал. 1 във вр.  с чл. 20 ал. 3 от НК, като през периода от неустановена дата на 2007 г. до 16. 08. 2007 г. в гр. София  в съучастие като подбудител с Д.В.Г. като извършител, умишлено склонил /чрез даване на наставления и разпореждания както и чрез обещаване на материална облага/ Д.В.Г. да причини средна телесна повреда на Н.Г.П., като телесната повреда е причинена на 16. 08. 2007 г. от Д.В.Г., изразяваща се в: счупване на челюст, счупване на страничната страна на дясна орбита и страничната част на десния горно челюстен синус с хемосинус - обусловило затруднение в дъвченето и говоренето, като деянието е извършено с користна цел и от лице, което действа в изпълнение на решение на организирана престъпна група с ръководител П.В.С. и участници В.П.К., Я.Х.П., Г.Т.Г., В.П.Ф., Д.В.Г. и Г.Ц.Н., както и други неустановени до момента лица.

От обективна страна.

Св. Н.П. и св. К.П.  се познавали много отдавна, били съученици. След като започнали съвместен бизнес, отношенията им се влошили. Двамата решили да се разделят, но св. П. предявил претенция за заплащане на неговите дялове в съвместното им търговско дружество, в размер на 1. 5 млн. лв. Св. П. предложил на св. П. да заплати 20 000 лв. Тъй като не искал да плаща на св. П. 1. 5 млн. лв. св. П. решил да мотивира П.  да се откаже от претенцията си, чрез физическо въздействие. За целта на неустановена дата през 2007г. се свързал с подс. П.С. на когото възложил нанасяне на побой на св. П., като му заплатил и неустановена по делото сума.

След като подс. П.С. приел поръчката за побой на св. П., той възложил нейното изпълнение на лицето Д.Г.  и още три неустановени по делото лица. На 16.08.2007г. преди обяд св. П. излязъл от домът си, когато бил приближен от лицето Д.Г.  и още едно лице, а в близост до тях стояли други две лица. Единия от непознатите се приближил до св. П. и му казал „ Ти ли си Н. ” и като получил положителен отговор, му казал „Ти от К.П. бял хляб ял ли си?”. Св. П. отговорил, че не се решават така нещата и, че си има за тази работа съдилища. След тези думи, Д.Г.  го хванал за ръката и му казал „ откажи се от всичко, защото пак ще дойдем” и му нанесъл удар в областта на стомаха, при което той се присвил. Тогава Г.  нанесъл още два удара на П.  в областта на лицето. В това време се намесил св. Ф. , поради което Д.Г.  и непознатите лица се отдалечили от мястото. Св. П. същия ден бил отведен и настанен в болница, като при побоя са му причинени, счупване на страничната страна на дясна орбита и страничната част на десния горно челюстен синус с хемосинус – което счупване реализира критериите на самостоятелния  медикобиологичен признак счупване на челюст.

От показанията на св. П., П. , Н.А., Ф.Ф.  и Н.С. съда приема, че се установяват отношенията на П.  и П.  и тяхното влошаване. Подкрепят се и от приложените по делото копия на 1 бр. удостоверение и 3 броя решения на СГС по ф.д. за “Е.2***”.

Относно приетата от подс. П.С. поръчка за побой на П. . От показанията на св. П. се установява, че същия се познавал с подс. П.С., както и, че бил близък с лицето Е.Т. , който от своя страна бил близък с подс. П.С., а това не се отрича и от подс. П.С. в обясненията му, като се потвърждава и от данните за задграничните пътувания на подс. П.С. от които се установява, че многократно подс. П.С. е пътувал в чужбина заедно с лицето Е.Т. . Също се установява, че св. П. е предявил претенции към св. П. за 1. 5 млн. лв. за дяловете му в общото им дружество, а в показанията си св. П. твърди, че св. П. му е предложил за стойността на неговите дялове 20 000 лв. В показанията си св. П. твърди, че преди нанасяне на побоя, едното от лицата приближили се до него му заявило „ Ти от К.П. бял хляб ял ли си”, а другото непознато лице преди да нанесе ударите върху П. , казало на същия думите „... откажи се от всичко, защото пак ще дойдем”, след което му нанесло ударите. В показанията си св. П. дава и описание на двете лица. Тези му показания се подкрепят от св. Ф.  който също твърди, че е възприел отправени към св. П. думи „Ти от К. хляб ял ли си”, както и за нанесения побой и описанието на тези лица, както и че в близост имало други две лица. От протоколите за разпознаване с участието на св. П. и Ф. се установява, че същите са разпознали Д.Г.  като лицето нанесло ударите на св. П..  В показанията си Св. Дж., П., Ц., М. и Н. твърдят, че лицето Д.Г.  изпълнява поръчки за побои, палежи и взривявания дадени му от подс. П.С.. В конкретика сочат – нанесен побой на св. П. през м. февруари 2008г. и палеж на магазина му същия ден, за нанесен побой на лице управлявало джип „Лексус” и предаване на послание „Поздрави от И. ”, за нанесен побой на П.Л. през м. юни 2008г., за взривяване на магазина на св. П. през м. октомври 2008г. за палеж на магазина на св. А.Б., за възложен от подс. П.С. побой на св. П.Л.. Сочат и за заплащане от подс. П.С. за изпълнените поръчки. А в подкрепа на тези показания са налице и други свидетелски показания, включително и  на пострадалите лица, налице са и писмени доказателства, а и писмени доказателствени средства – протоколи за оглед, протоколи за разпознаване. Преценени в съвкупност тези доказателства водят до извода, че св. П.  като не е желаел да заплати на св. П. претендираните от него пари, се е свързал с подс. П.С. на неустановена дата през 2007г., когото познавал чрез лицето Е.Т.  и поръчал нанасяне на побой на св. П.. Изпълнението на тази поръчка подс. П.С. възложил на лицето Д.Г.  и три неустановени по делото лица, като на 16.08.2007г. Д.Г.  нанесъл побой на св. П. пред дома му, като с него били и трите неустановени по делото лица. В подкрепа на този извод са и показанията на св. П. за отправените към него думи преди побоя „Ти от К.П. бял хляб ял ли си”, които се потвърждават от св. Ф. , както и предупреждението оправено от Д.Г. , да се откаже от всичко, защото пак ще дойдат. Тези думи и отправеното предупреждение обсъдени с влошените отношения на св. П. и П.  и претенциите на последния към св. П. за заплащане на 1. 5 млн. лв. дават основание на съда да приеме, че именно св. П. е поръчал на подс. П.С. нанасяне на побоя на св. П., за да се откаже той от претенциите си. Показанията на Св. Дж., П., Ц., М. и Н. за Д.Г. , че изпълнява поръчки на подс. П.С. за побои, палежи и взривявания и конкретно сочените поръчки изпълнени от Г.  обсъдени с показанията на св. П. и Ф. и протоколите за разпознавания в които са разпознали Д.Г.  водят до извода, че подс. П.С. е възложил на Д.Г.  нанасянето на побоя на св. П..

От показанията на св. П., Н.А. и Ф.Ф. , както и от приложените по делото епикриза на Н.П. от Клиника по неврохирургия при ВМА/,  Съдебномедицинско удостоверение № 1081/2007 г. на Н.Г.П./  и заключението на СМЕ № АП-93/2007г. се установява какви увреждания са причинени на св. П. при нанесения му побой на 16.08.07г., както и увреждането което изпълва критериите на чл. 129 ал. 1 от НК за средна телесна повреда.

От субективна страна. Подс. П.С. приемайки поръчката на св. П. за нанасяне на побой на св. П. е съзнавал обществено опасния характер на деянието и възлагайки я за изпълнение на лицето Д.Г.  и трите неустановени по делото лица е предвиждал обществено опасните последици на това деяние и е искал настъпването им. Т. е. действал е умишлено при пряк умисъл, като е склонил лицето Д.Г.  и трите неустановени лица да нанесат побоя. По делото не са налице доказателства подс. П.С. и св. П. да се познават или да имат отношения. Няма и доказателства лицето Д.Г.  или някое от трите неустановени по делото лица, да са познавали св. П.. В подкрепа на последното са и показанията на св. П. в частите им в които твърди, че преди нанасяне на побоя, е попитан дали той е Н.. Поради това, за да бъде нанесен побоя следва на извършителя да се посочат най малко данни за местоживеенето на жертвата. А след като нито подс. П.С., нито Д.Г.  и трите неустановени лица познават св. П., за да му бъде нанесен побой някой трябва да даде на Г.  и неустановените лица данни къде живее П. . От тук съда прави извода, че приемайки поръчката подс. П.С. е получил и информация за адреса на св. П.. След като е възложил изпълнението на Д.Г.  и трите неустановени по делото лица, като им наредил побоя да бъде извършен пред дома на св. П. и посочил адреса му. Не на последно място подс. П.С. е мотивирал Д.Г.  и трите неустановени по делото лица като им е обещал материална облага – да им заплати за нанесения побой. А това, че подс. П.С. заплаща на извършителите на поръчките за тяхното изпълнение съда приема, че се доказва от показанията на Св. Дж., П., Ц., М. и Н.. От изложеното съда приема, че е налице общност на умисъла на подс. П.С., Д.Г.  и трите неустановени лица за нанасяне на побоя на св. П., поради което подс. П.С. е осъществил деянието като подбудител на Д.Г. , а последния е действал като извършител.

По квалифициращите признаци на деянието:

По квалификацията по чл. 131 ал. 1 т. 8 от НК. Съда вече изложи доводите си защо приема, че подс. П.С. е решил и образувал организирана престъпна група, поради което не следва да се повтарят. В случая приемайки тази поръчка за изпълнение, подс. П.С. е склонил Д.Г.  и три неустановени лица да участват в нанасяне на побоя на св. П.. В този момент, съда приема, че вече е оформен числения състав на групата и това са подс. П.С. като организатор и ръководител, Д.В.Г. и три неустановени по делото лица, като участници в групата. По късно в групата се включват Г.Н. , В.Ф., Г.Г. и подс. В.К. и П.. За тези участници в групата, съда вече изложи доводите си както за времето през което те са включени в групата, така и за деянията които са осъществили. Предвид горното съда приема, че нанасянето на побоя е извършено от лице което действа в изпълнение решение на организирана престъпна група с ръководител подс. П.С. и участници – Д.В.Г., три неустановени по делото лица, Г.Н. , В.Ф., Г.Г. и подс. В.К. и П..

По квалификацията по чл. 131 ал. 1 т. 10 от НК. Съда приема от показанията на Св. Дж., Ц., П. и Н., че подс. П.С. е приемал поръчките за побои, палежи, взривове и убийства, като е получавал заплащане за това, като от същите показания се установява, че е и заплащал на изпълнителите на тези поръчки. Налице са и доказателства за конкретно получени пари от подс. П.С. – тук става въпрос за получените 5 000 лв. за побоя на Л. , получените 60 000 лв. втори транш за разрешаване проблемите на подс. Г.В. с Л. и Р., за предадени от подс. П.А. между 5 и 10 000 лв. на Св. Ц.  който ги предал на подс. П.С., получен от подс. П.С. в „сградата” на „Мултигруп” в гр. София  голям жълт плик с  множество пачки от по 500, 200, 100 и 50 евро. По отношение на тези факти за предавани на подс. П.С. пари, съда вече неколкократно обсъжда доказателствата и излага изводите си, поради което не следва да се повтарят отново. В показанията си св. П. твърди, че св. П. му заявил, че можел да го поръча и за 20 000 лв. знае ли какво може да му се случи. Горните доказателства преценени в съвкупност водят съда до извода, че за нанасянето на побоя на св. П., подс. П.С. е получил пари, макар и неустановена по делото сума, която се явява имотна облага, т. е. деянието е извършено с користна цел.

По отношение деянието на подс. П.С. по чл. 330 от НК с пострадал Н.П.:

Съда приема, че се установява по безсъмнен начин, въз основа на доказателствата по делото, че подс. П.В.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 330 ал. 2 т. 4 във вр.  с ал. 1 във вр.  с чл. 20 ал. 3 и ал. 4 от НК като на 22 - 23. 02. 2008 г. в гр. София  в съучастие като подбудител и помагач с Д.В.Г. като извършител, умишлено склонил /чрез даване на наставления и разпореждания, както и чрез обещаване на материална облага/ Д.В.Г. умишлено да запали имущество със значителна стойност – магазин за хранителни стоки, намиращ се в гр. София  на ул. “С.” № *, собственост на Н.Г.П.и умишлено е улеснил извършването на престъплението като предоставил данни за местонахождението на имота и палежа е извършен на 23. 02. 2008 г. от Д.В.Г., като палежа е извършен от лице, което действа в изпълнение на решение на организирана престъпна група с ръководител П.В.С. и участници В.П.К., Я.Х.П., Г.Т.Г., В.П.Ф., Д.В.Г. и Г.Ц.Н., както и други неустановени до момента лица

От обективна страна.

          След нанесения му побой, св. П. не се отказал от претенциите си за стойността на дружествените си дялове. Поради това св. П. решил да продължи с въздействието си върху него, за да го мотивира да се откаже от тези претенции. След началото на 2008г. св. П. възложил на подс. П.С. да бъде нанесен втори побой на св. П. и да бъде запален магазина на св. П., като му заплатил и неустановена по делото сума. Няколко дни преди 22. 02. 2008 г. подс. П.С. възложил на Св. Дж. да бъде нанесен побой над св. П. от св. П. и Д.Г. . Подсъдимия разяснил къде се намира жилището на П.  и дал снимка на П. , обещал да заплати по 500 лв. на Г.  и св. П.. Св. Дж. предал поръчката на св. П. и Д.Г. , показал им къщата където живеел св. П. и им дал негова снимка, предал и обещанието на подс. П.С. да плати за изпълнението на поръчката. Д.Г.  и св. П. два дни чакали появата на св. П. пред дома му, като за придвижване ползвали лек автомобил „Опел Астра” – тъмно синя на цвят, използван в дейността на дружество на подс. П.С. и  занимаващо се с дистрибуция на минерална вода. На 22. 02. 2008 г. късно след обяд св. П. и Д.Г.  видели, че св. П. излиза от домът си. Д.Г.  настигнал П. , който вървял в посока намираща се в близост пощенска станция. Нанесъл му удар в краката, при който П.  паднал на земята и продължил да му нанася удари с ръце и крака. След това Д.Г.  и св. П. се върнали в кафе „ К.” при Св. Дж. за обещаните им пари. Св. Дж. им казал, че в момента подс. П.С. го нямало и по късно щели да им се дадат парите за поръчката. По късно същия ден Св. Дж. се обадил на св. П. и Г.  и им казал, че подс. П.С. му казал, че поръчката не била изпълнена както трябва и същата вечер трябвало да се върнат при П.  и да запалят магазина и автомобила му и тогава щели да им дадат обещаните пари. След 02 ч. на 23. 02. 2008 г. през нощта св. П. със същия автомобил взел Д.Г. , двамата спрели автомобила на около 100 м. от магазина на П. . Г.  слязъл от автомобила носейки две бутилки с коктейл „Молотов”, счупил с камък един от прозорците, хвърлил вътре две бутилки от запаления коктейл „Молотов”. За поръчката Д.Г.  и св. П. получили от Св. Дж. по 500 лв., които били дадени на последния от подс. П.С..

         Доказателствата за влошените отношения на св. П. и св. П. съда вече обсъди и изложи доводите си, поради което не следва да се повтарят.

         От показанията на св. П. се установява, че той след нанесения му побой през м. август 2008г. не се отказал от претенциите си към св. П., поради което получил заплашителни обаждания. Заведени били по между им и граждански дела. От показанията на св. П. съда установи, че Св. Дж. е предал на него и Д.Г.  поръчка за нанасяне на побой на св. П., като ги отвел до къщата и им дал снимка, за нанасянето на побоя и поръчания палеж от подс. П.С. чрез Св. Дж. на магазина на св. П. като условие да си получат обещаните пари, както и за начина на извършване на палежа. Показанията му се потвърждават от показанията на Св. Дж., който твърди за дадената от подс. П.С. поръчка за побоя и палежа, които е възложил на Д.Г.  и св. П., както и че тази поръчка била изпълнена от двамата и им била платена обещаната сума. В подкрепа на тези показания са и показанията на св. П. за нанесения му побой през м. февруари 2008г. и за запаления му магазин същата вечер. В показанията си св. П. твърди, че лицето на което трябвало да нанесат побой като излязло от домът си тръгнало в посока към намираща се наблизо поща. Този факт се потвърждава от показанията на св. П. и Н.С. които също твърдят, че св. П. е тръгнал в посока пощата, когато му е бил нанесен побоя. Показанията на св. П., че Д.Г.  е запалил магазина с коктейли „Молотов” се потвърждават от данните съдържащи се в протокола за оглед на местопроизшествие от които се установява, че при огледа на магазина са намерени камък и кафява стъклена бутилка от бира „ Амстел ” със запалителна течност от една страна. Подкрепят се и от заключенията на Физикохимична експертиза № 441 от 18.06.2008г. и Физикохимична експертиза № 443 от 18.06.2008г. от които се установява, че в бутилката от бира и парчето от дреха са налице леснозапалими течности – бензин и дизелово гориво. От показанията на Св. Дж., П., Ц., М. и Н. се установява, че подс. П.С. е приемал поръчки за нанасяне на побои, палежи, взривявания и убийства, като е получавал пари за това и е заплащал на извършителите за изпълнената поръчка. Тези свидетели свидетелстват и за други поръчки приети от подс. П.С. и възложени на Д.Г.  и други лица от обкръжението му. Сочат и конкретни поръчки, пострадалите лица, начина на осъществяването им и лицата които са ги изпълнили, които съда вече обсъди по горе. А от протокола за извършено разпознаване с участието на св. П. се установява, че той е разпознал св. П. като лицето на което Д.Г.  е нанесъл побоя през м. февруари 2008г., когато същата вечер са запалили и магазина на това лице. От анализа на тези доказателства съда приема, че подс. П.С. е приел поръчка за нанасяне на побой на П.  през 2008г. и палеж на магазина му. Наредил на Св. Дж. да възложи изпълнението на побоя на Д.Г.  и св. П., като обещал да им заплати. Д.Г.  с помощта на св. П. нанесъл побоя на П. , като същия ден им било възложено от Св. Дж. по нареждане на подс. П.С., да запалят магазина на св. П., което те осъществили. Не са налице доказателства, че подс. П.С. на 22.02.2008г. да е възложил лично палежа на П. и Г. . Същото е направил на 22.02.08г. като е разпоредил, едва след нанасянето на побоя  на св. П. този ден, на Св. Дж. да възложи палежа на магазина Същата нощ Д.Г.  е запалил магазина на св. П.. В случая не следва да се коментира дали подс. П.С. на 22. 02. 08 г. е пребивавал в София или във Варна, тъй като поръчката за палежа е предадена чрез Св. Дж., който е възложил на Г.  и св. П. по телефон нейното извършване. Относно факта дали подс. П.С. е бил на 22. 02. 08 г. в Дентален център Варна, както твърди в обясненията си подс. П.С., след като съда приема, че подс. П.С. лично не е възложил палежа на магазина на св. П., за изпълнение на Д.Г.  и св. П., то този факт има значение според съда за преценка обясненията на този подсъдим, а именно да се приемат като доказателство по делото или като начин на осъществяване на правото му на защита. А изводите си в тази насока съда ще изложи при обсъждане обясненията на подс. П.С..

От приетата като доказателства Справка на Столична община се установява, че данъчната оценка на магазина за 2008 г. е 33 575 лв. От приетата като доказателство по делото застрахователна полица на ЗПАД „А.Б.” се установява, че застрахователната стойност на магазина на св. П. е 20 000 лв., стока – 5 000 лв. и обзавеждане – 10 000 лв. А тази стойност на запаления имот надхвърля многократно приетите от практиката на съдилищата критерии за определянето на имуществото като такова със „значителна стойност”.

От субективна страна подс. П.С. е извършил деянието при пряк умисъл. Същия е съзнавал, че възлагайки на Д.Г.  да запали магазина на св. П., последния ще го запали, т. е. съзнавал е обществено опасния характер на деянието. Предвиждал е, че като възложи на Д.Г.  изпълнението на тази поръчка ще бъде запален магазина, т. е. предвиждал е обществено опасните последици, а с оглед на това, че е възложил на Г.  да запали магазина, съда приема, че подс. П.С. е искал настъпването на тези обществено опасни последици, а и те са настъпили след изпълнение на поръчката от Г. . Подс. П.С. е осъществил това деяние в съучастие с Д.Г.  действайки като подбудител на Г.  – склонил е същия, макар действайки чрез друго лице – Св. Дж., като му дал разпореждане да запали магазина, склонил го и като му обещал имотна облага. Че така обещаната облага е дадена от подс. П.С. се установява от показанията на св. П., който твърди, че си е получил парите 500 лв. Подс. П.С. при осъществяване на това деяние е действал и като помагач на Д.Г.  – умишлено го е улеснил при извършване на престъплението като предоставил данни за адреса на св. П. и дал снимка на същия. Но, за да е налице съучастие – в случая от подс. П.С. като подбудител и помагач, а Д.Г.  като извършител е необходимо да е налице общност на умисъла, както подбудителя и помагача, така и извършителя. Подс. П.С. е подбудил и улеснил извършителя Д.Г.  да запали магазина на св. П., а Д.Г.  вследствие на тези действия на подс. П.С. е запалил именно магазина на св. П., поради което съда приема, че и двамата са действали при общност на умисъла.

         По отношение квалификацията по чл. 330 ал. 2 т. 4 от НК. Съда вече изложи доводите си защо приема, че подс. П.С. е образувал и ръководи организирана престъпна група, както и за механизма на приемане на поръчките, тяхното възлагане и изпълнение, както и за членовете на тази група, поради което не следва да се повтарят. В случая подс. П.С. след като вече е образувал ОПГ, приема поръчката за палеж на магазина и я възлага за изпълнение на друг член на групата – Д.Г. , а той я изпълнява. Следователно деянието е извършено от Д.Г.  – лице което действа в изпълнение решение на ОПГ.

По отношение деянието на подс. П.С. по чл. 333 от НК с пострадал Н.П.:

Съда приема, че се установява по безсъмнен начин, въз основа на доказателствата по делото, че подс. П.В.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 333 във вр.  с чл. 330, ал. 2 т. 4 във вр.  с ал. 1 във вр.  с чл. 20 ал. 3 и ал. 4 от НК като на 06 - 07. 10. 2008 г. в гр. София  в съучастие като подбудител и помагач с Д.В.Г. като извършител, умишлено склонил /чрез даване на наставления и разпореждания, както и чрез обещаване на материална облага/ Д.В.Г. умишлено да повреди чрез взрив имущество със значителна стойност – магазин за хранителни стоки, намиращ се в гр. София  на ул. “С.” № *, собственост на Н.Г.П.и умишлено е улеснил извършването на престъплението /като предоставил данни за местонахождението на имота/ и взрива е извършен на 07. 10. 2008 г. от Д.В.Г., като взрива е извършен от лице което действа в изпълнение на решение на организирана престъпна група с ръководител П.В.С. и участници В.П.К., Я.Х.П., Г.Т.Г., В.П.Ф., Д.В.Г. и Г.Ц.Н., както и други неустановени до момента лица.

От обективна страна.

Въпреки нанесените му побои и палеж на магазина св. П. не се отказвал от претенциите си към св. П. за дяловете си в „Е.2***”ООД, като същевременно възстановил магазина и същия започнал да работи. Упорството на св. П. по отношение претенцията за заплащане стойността на дяловете му в горното дружество, отново мотивирало св. П. да предприеме действия с които да въздейства върху св. П. да се откаже от претенциите си. За целта през 2008г. възложил на подс. П.С. взривяване на магазина на св. П., като заплатил на подс. П.С. за това. Пътувайки из град София Св. Ц.  и подс. П.С. минали покрай магазин в кв. Гео Милев в близост до ателието за масажи което посещавал подс. П.С.. Подс. П.С. показал магазина и казал на Св. Ц. , че трябвало вечерта да докара Д.Г.  до този магазин, а той знаел какво да прави. През нощта на 07.10.08г. малко преди 03. 30ч. Св. Ц.  закарал Д.Г.  и му показал магазина, като Г.  отивайки към магазина носел граната. Д.Г.  счупил едно от стъклата на прозорците на магазина на св. П., задействал граната и я хвърлил в магазина, където тя се взривила. Г.  се върнал при Св. Ц.  и двамата напуснали мястото. След няколко дни подс. П.С. дал 500 лв. на Св. Ц. , като му казал да даде на Д.Г.  300 лв., а останалите 200 лв. били за Св. Ц.  задето закарал Г.  до магазина.

         Доказателствата за влошените отношения на св. П. и св. П.,  съда вече обсъди и изложи доводите си, поради което не следва да се повтарят. Тук следва да се посочат показанията на св. П. от които се установява, че и след нанесените побои и палежа на магазина, той не се е отказал от претенциите си към св. П..

         От показанията на св. Л.Ц.  се установява, показването на магазина на П.  на Св. Ц.  и нареждането на подс. П.С., Св. Ц.  да откара същата вечер Д.Г.  до този магазин, както и, че Св. Ц.  същата вечер откарал Д.Г.  до този магазин, като слизайки от автомобила Г.  носел граната. Твърди този свидетел също, че малко след слизането на Г. , чул шум от чупене на стъкла и взрив, както и за дадени му в следващите дни от подс. П.С. 500 лв. от които да даде 300 лв. на Г. , а 200 лв. да останат за него задето е закарал Г.  до магазина. От показанията на св. П., Н.А., Ф.Ф.  и Н.С., от писмо на  СДП-МВР, протокол за оглед на местопроизшествие от 07.10.08г. приложени към приобщеното към д.п. № 154/09г. на ОД МВР Шумен, д.п. № 510/08г. на СДП-МВР се установява, че на 07.10.08г. около 03. 30ч. е взривен магазина на св. П.. От заключенията на  Пожаро – техническа експертиза от 27.04.2011г. и   Комплексна експертиза № 171 от 23.10.2008г. се установява, че в магазина на св. П. е задействана ръчна настъпателна граната тип РГД-5. Тези доказателства обсъдени в съвкупност водят до извода, че подс. П.С. е приел от св. П. поръчка за взривяване на магазина на св. П., показал е магазина на Д.Г. , чрез Св. Ц.  и е наредил на Д.Г.  да взриви магазина, което той е сторил на 07.10.08г. около 03. 30ч., като след това подс. П.С. е заплатил на Г.  300 лв. , а на Св. Ц.  200 лв. Тези изводи на съда се подкрепят и от показанията на Св. Дж., П., М. и Н., които съдържат твърдения за приемани от подс. П.С. поръчки за палежи, побои и взривявания, за получаване на пари за изпълнение на тези поръчки, за лицата на които е възлагал изпълнението им и заплащането за изпълнена поръчка,  които съда вече обсъди.

     От писмо на Столична община изх.№ 07-06-01248/4.10.2012г. относно данъчната оценка на търговски обект – магазин на ул.-“С. “ № * в гр. София  се установява, че за 2008г. данъчната оценка е била 33 757 лв. Посочената стойност на взривения имот надхвърля многократно приетите от практиката на съдилищата критерии за определянето на имуществото като такова „със значителна стойност”. 

         От субективна страна подс. П.С. е извършил деянието при пряк умисъл. Съзнавал е обществено опасния характер на деянието, че като възложи на Г.  взривяване на магазина, той ще го взриви. Предвиждал е и е искал настъпването на обществено опасните последици – като е възлагал на Г.  взривяването на магазина, подс. П.С. е знаел, че Г.  ще изпълни поръчката и е искал настъпването на обществено опасните последици като е възложил на Г.  да взриви този магазин. Подс. П.С. е осъществил деянието в съучастие като подбудител с Д.Г.  като извършител. Склонил е същия да взриви магазина като му дал наставления и разпореждания - да взриви магазина, който ще му бъде показан от Св. Ц.  и да го взриви същата вечер. Склонил го и като му обещал имотна облага, каквато след деянието е дал – заплатил му 300 лв. за изпълнение на поръчката. При осъществяване на това деяние подс. П.С. е действал и като помагач – улеснил лицето Д.Г.  да извърши престъплението, като предоставил данни за местонахождението на магазина. Това подс. П.С. осъществил не пряко, а чрез показване на магазина на Св. Ц. , на който наредил да закара Г.  до този магазин, като при това заявил на Св. Ц. , че Г.  знаел какво да направи. Съда приема, че е налице общност на умисъла на двамата съучастници.  Действията и на двамата са насочени към взривяване магазина на св. П., подс. П.С. е склонил Г.  да взриви магазина на П.  и го е улеснил, а Г.  следствие на тези действия на подс. П.С. е взривил същия този магазин.

         По отношение квалификацията по чл. 330 ал. 2 т. 4 от НК.

         Съда вече изложи доказателствата и изводите си относно образуването, ръководенето и състава на членовете на ОПГ, поради което не следва да се повтарят. Тук следва да се посочи, че в групата към момента на осъществяване на това деяние е включено и лицето Г.Н.  – показанията на Св. Дж., че Д.Г.  и Г.Н.  на 18.07.08г. са извършили побоя на П.Л., като член на групата към този момент е включен и подс. В.К.. След като съда приема, че това деяние е извършено от подс. П.С. който е възложил на Д.Г. , а последния е взривил магазина, налага се извода, че деянието е осъществено от лице което действа в изпълнение решение на ОПГ с ръководител подс. П.С. и членове Д.Г. , Г.Н. , В.Ф., Г.Г., подс. В.К., подс. Я.П. и други неустановени до момента лица.

По отношение деянието на подс. П.С. по чл. 330 от НК с пострадал А.Б.:

Съда приема, че се установява по безсъмнен начин, въз основа на доказателствата по делото, че подс. П.В.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 330 ал. 2 т. 4 във вр.  с ал. 1 във вр.  с чл. 20 ал. 3 и ал. 4 от НК като на 06 - 07. 01. 2009 г. в гр. София  в съучастие като подбудител и помагач с Д.В.Г. като извършител, умишлено склонил /чрез даване на наставления и разпореждания, както и чрез обещаване на материална облага/ Д.В.Г. умишлено да запали имущество със значителна стойност – магазин за дрехи, намиращ се в гр. София  на ул. “Д.” № *, магазин № *, собственост на А.И.Б. и умишлено е улеснил извършването на престъплението /като предоставил данни за местонахождението на имота/ и палежа е извършен на 07. 01. 2009 г. от Д.В.Г. и от лице което действа в изпълнение на решение на организирана престъпна група с ръководител П.В.С. и участници В.П.К., Я.Х.П., Г.Т.Г., В.П.Ф., Д.В.Г. и Г.Ц.Н., както и други неустановени до момента лица.

         От обективна страна.

          Подс. П.С. приел поръчка на лицето И.К.  за палеж на магазина на св. А.Б.. Показал на Св. Ц.  къде се намира този магазин и му наредил да покаже на Д.Г.  магазина, което свидетеля сторил на другия ден. Няколко дни по късно – на 07.01.2009г. в 05. 00ч. Д.Г.  отишъл с подарен му от подс. П.С. лек автомобил „Фолксваген Голф2” до магазина на св. Б. . С бетоново блокче счупил едно от стъклата на витрина на магазина, запалил носен от него коктейл „Молотов” и го хвърлил вътре в магазина, след което напуснал мястото. През следващите дни подс. П.С. заплатил на Д.Г.  500 лв. за изпълнената поръчка. По късно при пътуване в Италия подс. П.С. съобщил на Св. Ц. , че запаления магазин бил на жена близка на италиански гражданин, на когото И.К.  дала пари на заем и той не ги връщал.

         В показанията си Св. Ц.  твърди, че след среща на подс. П.С. с лицето И.К. , подс. П.С. му показал магазин в района на басейн „Спартак” в гр. София  и му наредил да покаже този магазин на Д.Г.  и на следващия ден Св. Ц.  показал магазина на Д.Г. . Твърди още, че няколко дни по късно – „ около седмица”, „ 2-3-5” дни след това Д.Г.  му казал, че е запалил показания му от Св. Ц.  магазин, като отишъл с подарен му от подс. П.С. автомобил „Фолксваген Голф2”, а също и му заплатил за палежа 500 лв. Налице е и твърдение, че когато бил  в Италия с подс. П.С., последния му съобщил, че запаления магазин бил на жена близка на италиански гражданин, на когото И.К.  дала пари на заем и той не ги връщал. От показанията на Св. Дж., П., М. и Н. се установява, че подс. П.С. приема поръчки за палежи, побои и взривявания, а Д.Г.  изпълнява такива поръчки на подс. П.С.. Сочат и конкретни поръчки приети от подс. П.С. и възложени за изпълнение на Г.  и изпълнени от него. От показанията на св. Б.  се установява, че на 07.01.09г. в 05. 00ч. магазина който държал на ул. Д.Х.” № * в гр. София  бил запален, като била счупена витрина и хвърлено запалително вещество. Твърди също, че неговата сестра била омъжена за италиански гражданин, с който не живеела от няколко години, както и, че той и неговата сестра били близки с лицето И.К. . От приложения по делото протокол за оглед на местопроизшествие се установява, че е счупена витрина на магазина на св. Б. . Вътре в него е намерено бетоново блокче, овъглено парче плат и двулитрова пластмасова бутилка, до половината пълна с течност, силно обгоряло килимче и опушена част от пода на магазина. От вън до магазина е намерен кибрит. От протокола за проведения следствен експеримент се установява, че Св. Ц.  е показал магазина на св. Б. , като магазина който му бил показан от подс. П.С. с нареждането да го покаже на  Д.Г. . От заключението на Пожаро-техническа експертиза на вещото леце М.М. се установява, че в магазина на св. Б.  е причинен пожар с огнище върху пода на магазина, причинен от леснозапалими течности. От заключението на  Физикохимична експертиза №09/ФЗХ-31/16.01.09г. се установява, че в намерената и иззета от магазина на св. Б.  пластмасова двулитрова бутилка се съдържа бензин.

     Писмо от Столична община изх.№ 0600-327/04.10.2012г. относно данъчна оценка на магазина на св. Б.  е  97 967 лв., а  тази стойност е многократно по голяма от приетите критерии за определяне на това дали едно  имущество е  със „значителна стойност”. 

 От субективна страна. С. е извършил деянието при пряк умисъл. Съзнавал е обществено опасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на обществено опасните последици. Като е възложил на Г.  да запали магазина на св. Б.  подс. П.С. е съзнавал, че същия ще бъде запален, че ще настъпят обществено опасните последици и е искал настъпването на тези обществено опасни последици. При осъществяване на това деяние подс. П.С. е действал като съучастник – подбудител, тъй като е склонил Д.Г.  да извърши престъплението, нареждайки му да запали магазина на св. Б. . Склонил го е и като му е обещал имотна облага – да му заплати. А след деянието е заплатил на Г.  500 лв. В случая подс. П.С. е осъществил и още една от формите на съучастието. Като е показал на Св. Ц.  магазина на св. Б.  и му наредил да покаже този магазин на Д.Г. , подс. П.С. е улеснил извършителя Г.  при извършване на деянието. Налице е и общност на умисъла на съучастниците.  Подс. П.С. като подбудител и помагач с действията си цели запалване магазина на св. Б. , а извършителя Г.  с действията си осъществява запалването на магазина на св. Б. .

         По отношение квалификацията по чл. 330 ал. 2 т. 4 от НК. Съда вече изложи доводите си защо приема, че подс. П.С. е образувал и ръководи организирана престъпна група, както и за механизма на приемане на поръчките, тяхното възлагане и изпълнение, както и за членовете на тази група, поради което не следва да се повтарят. В случая подс. П.С. след като вече е образувал ОПГ, приема поръчката за палежа на магазина и я възлага за изпълнение на друг член на групата – Д.Г. , а той я изпълнява. Към момента на осъществяване на това деяние в групата вече са включени и са нейни членове Г.Н.  и подс. В.К.. За дейността на които в групата, съда вече изложи доводите си, поради което не следва да се повтаря. Поради това съда приема, че деянието е извършено от Д.Г.  – лице което действа в изпълнение решение на ОПГ с ръководител подс. П.С. и членове Д.Г. , Г.Н. , В.Ф., Г.Г., подс. В.К. и П., както и неустановени до момента лица.

   По отношение деянието на подс. Г.В. по чл. 131 от НК с пострадал П.Л.:

Съда приема, че се установява по безсъмнен начин, въз основа на доказателствата по делото, че подс. Г.В.В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 8 и т. 10 във вр.  с чл. 130 ал. 1 във вр.  с чл. 20 ал. 3 от НК, като през периода от неустановена дата на месец юни 2008 г. до 18. 07. 2008 г. в гр. София  и гр. Велико Търново  в съучастие като подбудител с П.В.С. като подбудител, Г.Ц.Н. като помагач и Д.В.Г. като извършител, умишлено склонил /чрез увещание, чрез обещаване и даване на материална облага/ П.В.С. умишлено да склони друго лице да причини телесна повреда на П.И.Л., след което П.В.С. на свой ред умишлено е склонил Д.В.Г. да причини телесна повреда на П.И.Л., като телесната повреда е причинена на 18. 07. 2008 г. от Д.В.Г. в гр. Велико Търново , изразяваща се в: контузия на главата, разкъсно-контузна рана на главата, сътресение на мозъка, обусловили болки и страдания с временно разстройство на здравето, неопасно за живота със срок на оздравителния процес около 10 дни, представляващо лека телесна повреда, като деянието е извършено с користна цел и от лице, което действа в изпълнение на решение на организирана престъпна група с ръководител П.В.С. и участници В.П.К., Я.Х.П., Г.Т.Г., В.П.Ф., Д.В.Г. и Г.Ц.Н., както и други неустановени до момента лица.

         От обективна страна.

         След като депозираните сигнали през 2008г. от подс. Г.В. сигнали срещу П.Л. до ТД на НАП за укрити данъци и до прокуратурата срещу св. С. и Т.  в които изнася твърдения за укрити от Л.  данъци, не дали желания от него резултат – данъчните органи не приели с извършената данъчна ревизия на Л. , че са налице твърденията на подс. Г.В. за неплатени данъци, а прокуратурата отказала да образува досъдебно производство по сигнала срещу С. и Т. , у подс. Г.В. възникнало желание за отмъщение на Л. , чрез физическа саморазправа със същия. За това решил на пострадалия Л. да бъде нанесен побой. С нанасяне на побоя, освен отмъщение, подс. Г.В. целял да мотивира Л.  да му издаде исканите още през 2007г. договори за правна помощ за сумите от 40 000 лв. и 84 800 лв., като по този начин ще може да намали облагаемата стойност на доходите си, което ще доведе като последица и по малки по размер дължими от подс. Г.В. данъци. За осъществяване на това свое намерение подс. Г.В. предложил на св. Ц.Н.  да нанесе побой на Л. , но св. Н.  отказал. През м. юни 2008г. подс. Г.В. възложил нанасянето на побоя на Л.  на подс. П.С.,  за когото знаел, че се занимава с изпълнение на поръчки за побои, палежи и взривявания, като двамата уговорили подс. Г.В. да заплати за тази поръчка, неустановена по делото сума. Обещал да покаже кантората, автомобила и жилището на Л. . След като подс. П.С. получил поръчката, казал на Св. Дж., че ще трябва да се нанесе побой над лице - адвокат от гр.В. Търново , като поръчката идвала от бизнесмен от този град. Наредил на Св. Дж. да отиде в гр.В. Търново  в комплекс „ И. „ в с. Арбанаси, където щял да го посрещне човек който да му покаже жилището, кантората и автомобила на лицето което  следва да бъде бито. Св. Дж. се срещнал със Св. Р.Д. в комплекс „ И. „ в с. Арбанаси, който обяснил, че поръчката за побоя идвала от неговия шеф и била дадена на шефа на Дж.. След това показал кантората, автомобила и дома на Л. . Св. Дж. видял, че около кантората имало камери и съобщил за това на подс. П.С., който го изпратил обратно в гр.В. Търново , заедно с Д.Г. , тъй като поръчката трябвало да се изпълни. Двамата – Г.  и Св. Дж. огледали отново кантората, автомобила и дома на Л. . Разгледали разположението на камерите и решили, че нанасянето на побой над Л.  в кантората е трудно изпълнимо и това е осъществимо само вътре в самата кантора. След като се върнали при подс. П.С., двамата заявили, че поръчката е трудна за изпълнение, но тогава Д.Г.  заявил, че се наемал да я изпълни. През м. юли 2008г. Д.Г.  и Г.Н.  ходили до гр.В. Търново  и установили, че всяка сутрин Л.  отивал в кантората си около 8ч. На 18.07.08г. около 7. 30ч. Л.  отишъл в кантората си. Около 8. 25ч. Д.Г.  нанесъл побой на Л. , като след това избягал, и двамата с Г.Н. , който му бил шофьор, напуснали гр.В. Търново . При нанесения побой на Л.  били причинени контузия на главата, разкъсно-контузна рана на главата, сътресение на мозъка, обусловили болки и страдания.

От приложените писмени доказателства по делото касаещи казуса “Т.Б.”, предприетите от подс. Г.В. действия по снабдяване от подс. П.А. с изпълнителни листи, депозираните нотариални покани до Л.  и отправените сигнали до НАП за укрити от Л.  данъци и до прокуратурата срещу св. С. и Т.  в които изнася твърдения за укрити от Л.  данъци, съда установява отношенията на подс. Г.В. и пострадалия П.Л.. В тяхна подкрепа са и показанията на св. С. , Т. , П.Л., А.М., С.К., А.М., И.Л., И.П., Й.Д. , Г.Г.и А.Л. . Както и обясненията на подс. Г.В. и П.А.  в частите им които съда кредитира. От показанията на Св. Дж. се установява нареждането на подс. П.С. за нанасяне на побой на адвокат от гр.В. Търново  по поръчка на търновски бизнесмен, показването от страна на Св. Р.Д. на кантората, автомобила и жилището на Л. , както и думите му, че поръчката за побоя била дадена на шефа на Св. Дж. от неговия шеф, съгласието на Д.Г.  да изпълни поръчката, както и нанасянето на побоя на Л.  от Д.Г.  и изпълнението на шофьорски функции от Г.Н.  във връзка с нанасяне на побоя. Накрая и за заплащането от подс. П.С. на Д.Г.  и Г.Н.  за изпълнената поръчка. От показанията на Св. Р.Д. се установява показването на кантората, автомобила и жилището на Л. . От показанията на св. Л.Ц. , Г.П., В.М. и К.Н., които в показанията си твърдят, че лицето Д.Г.  изпълнява поръчки на подс. П.С. за нанасяне на побои и палежи, а Св. Ц. , П. и М. сочат и за нанесен побой на лица в гр.В. Търново . От показанията на св. А.Н. , Г.Ц. и В.К. се установяват факти относно липсата на съпричастност на св. Л. към нанесения на Л.  побой. В показанията св. С.С. твърди, че подс. Г.В. му е казал, че си е решил проблемите с Л.  като е платил побоя и убийството му, а св. С.И. в показанията си твърди, че подс. Г.В. му казал, че е поръчал пострадалия Л. да бъде пребит.

От показанията на св. П.Л., А.Л.  и Т.  се установява, че на 18.07.08г. сутринта на Л.  е нанесен побой. От данните съдържащи се в Протокол за ВДС с рег. №*** където са налице твърдения на Св. Р.Д., че всичко което е казал на разпита пред съдия било така, както го е разказал. Като тук става въпрос за показанията му на д.п. от 23.09.2010 г. в които твърди, че на спортист на подс. П.С. е показвал кантората на пострадалия Л.; Протокол за ВДС № ВДС №*** и Протокол за ВДС №*** се установяват твърдения за даване поръчката за побой на подс. П.С. от подс. Г.В., възлагането и изпълнението на тази поръчка. От протокол за оглед на местопроизшествие от 18. 07. 2008 г. се установява, че на 18.07.08г. в кантората на адвокат Л. е нанесен побой на Л. . Данни за същото се съдържат и в протокол за доброволно предаване на СД от „С.Ж.Е.“ от виеокамера, както и в протокол за доброволно предаване от 28. 02. 2011 г. от А.Б.Л. относно извършена данъчна ревизия и предаване на риза. От протокол за разпознаване на лице от 23. 09. 2010 г. се установява, че Св. Р.Д. е разпознал Св. Дж. като лицето на което е показало кантората на П.Л.. От заключението на СМЕ № 102/2008 г. се установява, че при побоя на Л.  са причинени - контузия на главата, разкъсно-контузна рана на главата, сътресение на мозъка, обусловили болки и страдания с временно разстройство на здравето, неопасно за живота със срок на оздравителния процес около 10 дни. От заключенията на Техническа експертиза №08/ДОК-635/14.10.2008 г. и Техническа експертиза №09/ДОК-923/12.11.2009 г. се установява времето на влизане и излизане на Д.Г.  в кантората на Л. .

         От анализа на тези доказателства съда стига до извода, че за да отмъсти на Л.  и за да получи имотна облага подс. Г.В. е възложил на подс. П.С. нанасяне на побой на П.Л., като е заплатил 5 000 лв. за тази поръчка и е обещал помощ, като покаже кантората, автомобила и жилището на Л. , а в последствие е изпратил Св. Р.Д. да покаже на Св. Дж. кантората, жилището и автомобила на Л. . Подс. П.С. е възложил на Д.Г.  нанасянето на побоя, а на Г.Н.  – да му окаже помощ, като шофьор го отведе до гр.В. Търново  за нанасяне на побоя и извеждане от мястото на побоя с автомобил.

         От субективна страна подс. Г.В. е извършил деянието при пряк умисъл. Той е съзнавал, че давайки поръчка на подс. П.С., ще бъде осъществено противоправно деяние, т. е. съзнавал е обществено опасния характер на деянието, като е предвиждал и искал настъпването на обществено опасните последици. Подс. Г.В. е осъществил това деяние в съучастие като подбудител. Склонил е извършителя Д.Г.  да нанесе побоя на Л. , макар и непряко. И това непряко склоняване се изразява във въздействие върху извършителя Д.Г.  чрез подс. П.С., който пряко е склонил извършителя Г.  да нанесе побоя. В случая склоняването подс. Г.В. е осъществил и чрез обещаване и даване на материална облага – платил е на подс. П.С. 5 000 лв., а подс. П.С. също е заплатил на Д.Г.  за изпълнението на тази поръчка. Налице е и общност на умисъла на съучастниците в това деяние, а за умисъла следва да се преценява от обективните действия на съучастниците. Всеки един от съучастниците осъществява действията по това деяние именно с цел да бъде нанесен побой на Л. .

         По квалифициращите признаци на деянието.

         По квалификацията по чл. 131 ал. 1 т. 8 от НК. По отношение организираната престъпна група, съда вече изложи доводите си защо приема, че такава е налице, кой я е образувал, с какви цели е образувана и какъв е състава на участниците в нея, поради което не следва да се повтарят. Безспорно е от доказателствата по делото, че поръчката за побоя на Л.  е приета от подс. П.С., а съда вече прие, че към този момент той вече е образувал и ръководил организирана престъпна група. След като е приел тази поръчка подс. П.С.е склонил Д.Г.  също член на тази група, да нанесе побоя на Л. . Побоя на Л.  е нанесен от Д.Г. . Към този момент като членове на групата са включени Г.Н. , подс. В.К.. Поради това съда приема, че деянието е извършено от лице което действа в изпълнение на решение на организирана престъпна група с ръководител подс. П.С. и членове Д.Г. , Г.Н. , В.Ф., Г.Г., подс. В.К. и П., както и неустановени до момента лица.

         По квалификацията по чл. 131 ал. 1 т. 10 от НК. Подс. Г.В. вземайки решение за нанасяне на побой на Л. , за да му отмъсти, е целял и да го мотивира по този начин Л.  да издаде договори за правна помощ за сумите от 40 000 лв. и 84 800 лв. А тези договори ще оправдаят направени разходи, което ще може да намали облагаемата стойност на доходите на подс. Г.В. и по този начин той ще заплати по малки по размер данъци. Именно разликата в размера на данъците без да са приспаднати като разходи тези суми и размера на тези данъци след като приспадане на тези суми като разходи, е имотната облага която е целял подс. Г.В. с нанасяне на побоя на Л. .

         По обвинението на подс. Г.В., че деянието е осъществено в периода от неустановена дата през м. април 2008г. до 18.07.08г. Съда приема от доказателствата по делото, че данъчната ревизия на Л.  е приключила през м. май 2008г. и е приела, че не са налице доказателства подс. Г.В. да е заплатил на Л.  хонорари в размер на 84 800 лв. и 40 000 лв. В следствие на това подс. Г.В. решил да възложи нанасяне на побой на Л. , както за да му отмъсти, така и да го мотивира да му издаде исканите договори за правна помощ за 40 000лв. и 84 800 лв. В изпълнение на това свое решение подс. Г.В. през м. юни 2008г. е възложил на подс. П.С. нанасяне на побой на Л. . Поради това съда приема, че подс. Г.В. е възложил на подс. П.С. поръчката за нанасяне на побой на Л.  – склонил го е, на неустановена дата през м. юни 2008г. След като от доказателствата по делото не може да се приеме, че подс. Г.В. е склонил подс. П.С. да нанесе побоя на Л.  през м. април 2008г., то съда оправда подс. Г.В. по обвинението да е извършил деянието в периода от неустановена дата на м. април 2008г. до неустановена дата през м. юни 2008г.

         По обвинението, че деянието е извършено в съучастие с подс. П.А. и последния да е действал в качеството му на помагач. От показанията на Св. Дж. и Р.Д.  в кредитираните им части съда приема, че през 2008г. св. Д. е показал на Св. Дж. кантората, автомобила и жилището на Л.  във връзка с поръчката за побоя на Л. . Не са налице други доказателства от които да се приеме за безспорно установено, че подс. П.А. е осъществил действия с които е улеснил извършителя Д.Г.  при нанасяне на побоя на П.Л.. Поради това съда оправда подс. Г.В. по обвинението да е извършил деянието в съучастие с подс. П.А. в качеството му на помагач.

   По отношение деянието на подс. П.С. по чл. 131 от НК с пострадал П.Л.:

         Съда приема, че се установява по безсъмнен начин, въз основа на доказателствата по делото, че подс. П.В.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. . 131 ал. 1 т. 8 и т. 10 във вр.  с чл. 130 ал. 1 във вр.  с чл. 20 ал. 3 от НК, като през периода от неустановена дата на месец юни 2008 г. до 18. 07. 2008 г. в гр. София  и гр. Велико Търново  в съучастие като подбудител с Г.В.В. като подбудител, Г.Ц.Н. като помагач и Д.В.Г. като  извършител, умишлено склонил /чрез даване на наставления и разпореждания както и чрез обещаване на материална облага/ Д.В.Г. да причини телесна повреда на П.И.Л., като телесната повреда е причинена на 18. 07. 2008 г. от Д.В.Г. в гр. Велико Търново , изразяваща се в: контузия на главата, разкъсно-контузна рана на главата, сътресение на мозъка, обусловили болки и страдания с временно разстройство на здравето, неопасно за живота със срок на оздравителния процес около 10 дни, представляващо лека телесна повреда, като деянието е извършено с користна цел и от лице, което действа в изпълнение на решение на организирана престъпна група с ръководител П.В.С. и участници В.П.К., Я.Х.П., Г.Т.Г., В.П.Ф., Д.В.Г. и Г.Ц.Н., както и други неустановени до момента лица.

         От обективна страна.

         Подс. П.С. приемайки поръчката от подс. Г.В. за нанасяне на побой на П.Л. е уговорили подс. Г.В. да заплати на подс. П.С. за изпълнението на тази поръчка неустановена по делото сума. Изпратил след това Св. Дж. в гр.В. Търново  да се срещне с човек, който да му покаже кантората, жилището и автомобила на човека от гр.В. Търново  на който трябвало да се нанесе побой по поръчка на бизнесмен от същия град.  Св. Дж. се срещнал със св. Р., който му показал кантората, жилището и автомобила на Л. , като оглеждайки кантората, Св. Дж. видял, че имало камери. Върнал се в гр. София  и съобщил за камерите на подс. П.С. и че изпълнението на поръчката е трудно, но подс. П.С. му заявил, че въпреки, че е трудна за изпълнение, трябва да се изпълни. След това подс. П.С. изпратил Св. Дж. и Д.Г.  отново в гр.В. Търново  да огледат възможностите за изпълнение на поръчката. Двамата решили, след като огледали отново кантората, автомобила и жилището, че побоя на Л.  може да се осъществи само вътре в кантората. Заявили това на подс. П.С., като Д.Г.  се съгласил да изпълни поръчката. След това подс. П.С. възложил на Д.Г.  да нанесе побоя на Л. , а на Г.Н.  – да му бъде шофьор, като го отведе на мястото, където да се извърши побоя и след това да го изведе с автомобил от това място. Обещал и да им заплати за изпълнение на поръчката. На 18.07.08г. Д.Г.  нанесъл побой на Л.  в кантората му, като бил отведен с автомобил от Г.Н. , а след това изведен от мястото също от Г.Н. .  След нанасяне на побоя подс. П.С. заплатил на Д.Г.  и Г.Н.  по 500 лв.

Горните факти съда приема за установени от показанията н Св. Дж., Р.Д. , Л.Ц., Г.П., В.М. и К.Н., А.Н., Г.Ц., В.К., С.С., П.Л., А.Л.  и Т. . От данните съдържащи се в Протокол за ВДС с рег. №*** където са налице твърдения на Св. Р.Д., че всичко което е казал на разпита пред съдия било така, както го е разказал. Като тук става въпрос за показанията му на д.п. от 23.09.2010 г. в които твърди, че на спортист на подс. П.С. е показвал кантората на пострадалия Л.; Протокол за ВДС №*** и Протокол за ВДС № ВДС №***, от протокол за оглед на местопроизшествие от 18. 07. 2008 г., протокол за доброволно предаване на СД от „С.Ж.Е.“ от видеокамера, протокол за доброволно предаване от 28. 02. 2011 г. от А.Б.Л. относно извършена данъчна ревизия и предаване на риза, протокол за разпознаване на лице от 23. 09. 2010 г. се установява, че Св. Р.Д. е разпознал Св. Дж. като лицето на което е показало кантората на П.Л., заключението на СМЕ № 102/2008 г. и заключенията на Техническа експертиза №08/ДОК-635/14.10.2008 г. и Техническа експертиза №09/ДОК-923/12.11.2009 г., които съда обсъди по горе.

От субективна страна подс. П.С. е осъществил деянието при пряк умисъл. Съзнавал е обществено опасния характер на деянието – че ще бъде нанесен побой на П.Л., предвиждал е и е искал настъпването на обществено опасните последици, като е възложил на Д.Г.  нанасянето на побоя, знаейки, че Г.  ще го извърши. Възлагайки нанасянето на побоя на Л. , за изпълнение на Д.Г. , той го е склонил да извърши това деяние. Обещал е и имотна облага – да му заплати за изпълнение на тази поръчка. Т. е. подс. П.С. е осъществил това деяние в съучастие като подбудител с Д.Г.  като извършител. Налице е подбудителска дейност на подс. П.С. и по отношение склоняването на Г.Н. . Подс. П.С. е наредил на Г.Н.  да улесни извършителя Д.Г.  при нанасяне на побоя, като му бъде шофьор и го изведе от мястото на извършване на деянието. Обещал е и на Г.Н.  имотна облага. При нанасяне на побоя от Д.Г. , Г.Н.  му е бил шофьор, като го е улеснил оказвайки му помощ след деянието. Налице е според съда общност на умисъла както на подс. П.С., така и на Д.Г.  и Г.Н. , че с действията си подс. П.С. ще склони Д.Г.  да нанесе побой на Л. , Д.Г.  съгласявайки се да изпълни тази поръчка, нанесъл побой на Л.  на 18.07.08г., а Г.Н. , че ще улесни извършване на побоя на Л.  от Г. , като го изведе от мястото на побоя, за да не бъде разпознат и заловен.

По квалифициращите признаци на деянието:

По квалификацията по чл. 131 ал. 1 т. 8 от НК. По отношение образуването и ръководенето на организираната престъпна група и нейните членове съда вече обсъди доказателствата и изложи доводите си, поради което не следва да се повтарят. В случая подс. П.С. като ръководител на тази група приема поръчката на подс. Г.В. за нанасяне на побой на Л.  и я възлага за изпълнение на друг член на групата – Д.Г. . Побоя е нанесен от Д.Г.  – член на организираната и ръководена от подс. П.С., ОПГ. Поради тава съда приема, че деянието е извършено от лице което действа в изпълнение решение на организирана престъпна група с ръководител подс. П.С. и членове Д.Г. , Г.Н. , В.Ф., Г.Г., подс. Я.П., К. и други неустановени до момента лица.

По квалификацията по чл. 131 ал. 1 т. 108 от НК. От показанията на Св. Дж., П., Ц., М. и Н. се установява, че подс. П.С. приема поръчките за палежи, побои и взривявания, като получава и заплащане за изпълнение на тези поръчки. От показанията на Св. Дж. и Р.Д. , както и от данните съдържащи се в Протокол за ВДС рег. №***, Протокол за ВДС рег. №***, Протокол за ВДС рег. №***, Протокол за ВДС с рег. №***, Протокол с рег.  №***, Протокол с рег. №***, Протокол с рег. №***, както и от извършеното на досъдебното производство разпознаване при което Св. Р.Д. е разпознал Св. Дж. като шофьора на подс. П.С. от срещата в хотел „Марица” в гр. Пловдив се установява, че подс. Г.В. е заплатил на подс. П.С. за убийствата на Л. и Р. неустановена по делото сума, като втория транш от тази сума бил предаден в хотел „Марица”. В показанията си Св. Ц.  твърди, че през 2009г. е получил от подс. П.А., а същия изпълнява куриерски функции на подс. Г.В., плик в който имало между 5 и 10 000 лв.,който плик предал на подс. П.С.. Налице са и доказателства, че подс. П.С. заплаща пари на изпълнителите на поръчките за побои, палежи и взривявания за изпълнение на поръчките. След като съда приема, че за изпълнение на поръчките подс. П.С. получава пари, както и заплаща на изпълнителите на тези поръчки, то не почива на здравата житейска логика, че подс. П.С. ще приеме поръчката за побоя на Л. , без да му е заплатено, а след това ще изпраща два пъти Св. Дж. до гр.В. Търново  във връзка с изпълнението на поръчката, ще изпрати и Г.  и Н. за изпълнение на поръчката, т. е. ще бъдат направени разходи за тези пътувания и престой в гр.В. Търново , накрая ще заплати по 500 лв. на Д.Г.  и Г.Н.  за изпълнението на тази поръчка. Поради това съда приема, че за изпълнение на поръчката за побоя на Л. , подс. П.С. е получил от подс. Г.В. неустановена по делото сума, т. е. той е получил имотна облага, което налага извода, че е осъществил деянието с користна цел.

По обвинението на подс. П.С., че е осъществил деянието през периода от неустановена дата през м. април 2008г. до 18.07.08г. Съда вече изложи доводите си защо приема, че подс. Г.В. е взел решението за нанасяне на побой на Л.  през м. юни 2008г. и е предал на подс. П.С. поръчката за изпълнение, поради което не следва да се повтарят. А след като не са налице доказателства за това поръчката за побоя да е дадена в по ранен период, то съда приема, че поръчката за побоя на Л.  е възложена от подс. Г.В. на подс. П.С. през м. юни 2008г. Поради това съда оправда подс. П.С. по обвинението да е извършил деянието в периода от неустановена дата през м. април 2008г. до неустановена дата през м. юни 2008г.

По обвинението, че деянието е осъществено в съучастие с подс. П.А. в качеството му на помагач. Съда вече прие за установено, че за нанасянето на побоя на Л. , Св. Р.Д. е показал на Св. Дж. кантората, автомобила и жилището на Л. . От друга страна – не са налице доказателства подс. П.А. да е осъществил действия с които е улеснил извършителя на деянието, както и да е обещал да окаже помощ на Д.Г.  преди или след извършването на деянието. Поради това съда оправда подс. П.С. да е извършил деянието в съучастие с подс. П.А. в качеството му на помагач.

По отношение деянието на подс. Г.В. по чл. 131 от НК с пострадал А.С..

Съда приема, че се установява по безсъмнен начин, въз основа на доказателствата по делото, че подс. Г.В.В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 10 във вр.  с чл. 129 ал. 1 във вр.  с чл. 20 ал. 3 от НК като на неустановена дата през месец октомври 2007 г. в гр. Велико Търново  и с. Р. /обл. Плевен/ в съучастие като подбудител с П.С.А.като извършител, умишлено склонил П.А.  /чрез увещание, чрез обещаване и даване на материална облага/ да причини телесна повреда на А.С.А.С. /гражданин на Либия/, като телесната повреда е причинена на 17. 10. 2007 г. от П.С.А.в с. Р. /обл. Плевен/, изразяваща се в: счупване на капачката на левия крак, водеща до трайно затруднение на движението на левия крак за период от два и половина до три месеца, представляваща средна телесна повреда, като деянието е извършено с користна цел.

От обективна страна.

Подс. Г.В. се познавал със св. А.З., която през м. октомври 2007г. помолила подс. Г.В. да бъде сплашен съпругът на нейната сестра – св. А.С., който тормозел семейството си. Подс. Г.В. се съгласил, като св. З. му заплатила неустановена по делото сума. През това време при подс. Г.В. работел подс. П.А., като вършел дейности по поддръжка на недвижими имоти, снабдяване с дърва, както и шофьорски и куриерски дейности. През м. октомври 2007г. подс. Г.В.  възложил на подс. П.А. нанасяне на побоя на А.С.. По същото време св. П.Л.бил взет пробно да работи при подс. Г.В.. Същия месец в офиса на подс. Г.В. били той, заедно с подс. П.А. и св. П.Л., подс. Г.В. наредил на подс. П.А. и св. Л. да отидат да нанесат побой на А.С. в гр. Плевен, като обещал да им заплати за това. На 17.10.07г. подс. П.А. и св. Л. отишли в гр. Плевен с джип „Мерцедес” собственост на дружество на подс. Г.В. и управлявано към този момент от подс. П.А.. Не го намерили, но разбрали, че живее в с. Р. и вечерта същия ден пристигнали в селото. Намерили къщата в която живеел А.С., но тъй като го нямало, решили да го изчакат. Около 23.30ч. А.С. се прибрал с автомобила си и спрял в близост до автомобила на подс. П.А. и св. Л.. Подс. П.А. слязъл от джипа, отишъл при А.С. и му нанесъл удари с носен от него дървен кол. След това двамата със св. Л. се върнали в гр.В. Търново  и няколко дни по късно подс. Г.В. заплатил на подс. П.А. 2 000 лв. за изпълнение на поръчката, дал и 1 000 лв. за св. Л., които подс. П.А. му предал.

В показанията си св. Л. твърди, че подс. Г.В. е наредил на него и подс. П.А. да бъде нанесен побой на либийски гражданин, който бил съпруг на сестрата на позната на подс. Г.В., тъй като тормозел семейството си, като им обещал да им заплати за побоя. Твърди също, че с подс. П.А. с джип Мерцедес отишли в с. Р., намерили къщата му и го изчакали, а когато лицето спряло с автомобила си до техния, подс. П.А. слязъл от джипа и с носен от нето дървен кол му нанесъл множество удари по цялото тяло, след което си заминали и няколко дни по късно подс. П.А. му дал 1 000 лв. за побоя, а за себе си получил от подс. Г.В. 2 000 лв. В показанията си св. Ц.Н.  потвърждава казаното от св. Л., като твърди, че последния му споделил, че по поръчка на подс. Г.В. е ходил в с. Р. с подс. П.А. и са нанесли побой на либийски гражданин, за което на св. Л. било платено. В обясненията си подс. П.А. твърди, че е ходил със св. Л. с джип „Мерцедес” в с. Р. при А.С. и са го изчакали да се върне, като той се е върнал с лек автомобил „Фолксваген Пасат” червен на цвят, но твърди, за да разговарят. В показанията си св. Ц.Н.  твърди, че подс. Г.В. му е предложил да убие либийски гражданин, а по късно заедно с подс. П.А. ходили до гр. Плевен, където подс. П.А. му показал къде живее това лице, в кое заведение отсяда и по кой маршрут се прибира, както и че това лице било съпруг на сестрата на позната на подс. Г.В., която работела в здравеопазването. В показанията си св. З. потвърждава, че нейната сестра била омъжена за либийския гражданин А.С., който злоупотребявал с алкохола и тормозел семейството си. Твърди също, че семейството на нейната сестра имало къща в с. Р., а също и че А.С. имал лек автомобил „Фолксваген Пасат” червен на цвят. От показанията на св. В.И.П. се установява, че през есента на 2007г. двама човека са нанесли побой на А.С., като били с джип, който определя като зелен, без номера. От прочетените и приобщени показания на св. А.С. се установява, че пред домът му в с. Р. му бил нанесен побой, от двама човека, както и че тези хора са били с джип „Мерцедес” тъмнозелен на цвят, без номера. От Справка от централна база „КАТ” за притежавани от подс. Г.В. и „ П. СГ” ЕООД  МПС се установява, че „П.СГ”ЕООД е притежавало лек автомобил  „Мерцедес ПУХ”, както и други леки автомобили „Мерцедес”. От заключението на СМЕ по писмени документи № 17/08г. се установява, че на А.С. са причинени: Счупване на капачката на коляното на левия крак, счупване на четвърта дланна кост на дясната ръка, разкъсно - контузна рана на главата, множество хематоми и кръвонасядания по тялото. Уврежданията са в резултат от удари с твърди тъпи предмети и могат да се получат по начина, срока и обстановката, за която съобщава пострадалия. За счупването на капачката на левия крак, вещото лице приема, че води до трайно затруднение на движението на левия крак за период от два и половина до три месеца. А това съобразно разпоредбата на чл. 129 ал. 2 от НК, представлява средна телесна повреда, както и множество други увреждания.

         Обсъдени в съвкупност тези доказателства водят до извода, че подс. Г.В. през 2007г. е приел да бъде нанесен побой на А.С., като е получил за това имотна облага и е възложил на подс. П.А. през м. октомври 08г. нанасяне на побоя. Побоя е осъществен от подс. П.А.  на 17.10.08г., като с него е бил и св. Л., а по късно и двамата са получили заплащане за този побой от подс. Г.В..

         От субективна страна подс. Г.В. като е приел да бъде извършен побой на А.С. и го възложил за изпълнение на подс. П.А. е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на обществено опасните последици. Действал е при пряк умисъл. Осъществил е деянието в съучастие с подс. П.А., като е действал като подбудител. Склонил го да извърши побоя, посочил му лицето което трябва да бъде набито, като му обещал имотна облага за това, която дал на подс. П.А. след побоя. Подс. П.А. е действал като извършител, тъй като е нанесъл побоя на С. . Налице е общност на умисъла и на двамата – че ще бъде нанесен побой на А.С..

         По квалификацията по чл. 131 ал. 1 т. 10 от НК. От доказателствата по делото се установява, че подс. Г.В. няма личен мотив за нанасяне на побоя на А.С.. Също е установено, че за нанесения побой, подс. Г.В. е заплатил на подс. П.А. 2 000 лв. и на св. Л. 1 000 лв. А след като няма личен мотив, съда приема, че подс. Г.В. не би възложил на подс. П.А. да нанесе побой на А.С. и след това да заплати на него 2 000 лв. , а на св. Л. 1 000 лв. Ето защо съда приема, че подс. Г.В. е осъществил деянието за да получи имотна облага – заплащане от св. З. за нанесения побой.

По отношение деянието на подс. П.А. по чл. 131 от НК с пострадал А.С..

         Съда приема, че се установява по безсъмнен начин, въз основа на доказателствата по делото, че подс. П.С.А.е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 10 във вр.  с чл. 129 ал. 1 във вр.  с чл. 20 ал. 2 от НК като на неустановена дата през месец октомври 2007 г. в гр. Велико Търново  и с. Р. /обл. Плевен/ в съучастие като подбудител с П.С.А.като извършител, умишлено склонил П.А.  /чрез увещание, чрез обещаване и даване на материална облага/ да причини телесна повреда на А.С.А.С. /гражданин на Либия/, като телесната повреда е причинена на 17. 10. 2007 г. от П.С.А.в с. Р. /обл. Плевен/, изразяваща се в: счупване на капачката на левия крак, водеща до трайно затруднение на движението на левия крак за период от два и половина до три месеца, представляваща средна телесна повреда, като деянието е извършено с користна цел.

         От обективна страна.

         През м. октомври подс. Г.В. наредил на подс. П.А. и св. Л. да отидат и да нанесат побой на А.С., като посочил и мястото където живее, като обещал да заплати за нанасяне на побоя. На 17.10.07г. подс. П.А. заедно със св. Л. с джип „Мерцедес” отишли в гр. Плевен на посочения им адрес, но не намерили А.С.. Тогава научили, че той пребивавал в с. Р.. Двамата отишли в селото, намерили къщата на А.С. и го изчакали, като преди това зацапали номерата на автомобила, за да не се виждат. Около 23. 30ч. С.  се прибрал с автомобила си и тогава подс. П.А. му нанесъл удари по тялото и коляното на левия крак. След това двамата си заминали и по късно подс. Г.В. заплатил на подс. П.А. 2 000 лв. за нанесения побой.

         Съда вече посочи и обсъди доказателствата касаещи деятелността на подс. П.А., поради което не следва да се повтарят.

         От субективна страна подс. П.А. е осъществил деянието при пряк умисъл. Съзнавал е обществено опасните последици на деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и е искал тяхното настъпване, като е нанесъл ударите върху С. , довели до счупване капачката на лявото коляно на същия. Подс. П.А. е  действал като извършител на деянието, подбуден от подс. Г.В., който го склонил като му наредил да нанесе побоя, посочил му и лицето на което трябва да се нанесе побоя и му обещал имотна облага, а след деянието подс. П.А. получил 2 000 лв. за него. Налице е общност на умисъла както на подбудителя, така и на извършителя П.А. , че с действията си ще бъде нанесен побой на А.С..

         По квалификацията по чл. 131 ал. 1 т. 10 от НК. От показанията на св. Л. се установява, че подс. Г.В. е обещал на подс. П.А. да му заплати за побоя, а след нанасянето на побоя, подс. Г.В. е заплатил на подс. П.А. 2 000 лв. Поради това съда приема, че подс. П.А. е осъществил деянието с користна цел – да получи имотна облага, каквато е и получена.

По отношение деянието на подс. В.К. по чл. 339 от НК.

         Съда приема, че се установява по безсъмнен начин, въз основа на доказателствата по делото, че подс. В.П.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 339 ал. 1 от НК като от 29. 12. 2009 г. до 24. 08. 2010 г. в с. Ч. , обл. Плевен, ул. „***” № 12 държал 22 броя патрони с надпис в долната част на гилзата “9 мм. LUGER”,  без да има за това надлежно разрешение.

         От обективна страна.

         Подс. В.К. е имал разрешение образец 3 с № ЕН0182575 за носене на късо огнестрелно оръжие и разрешение образец 4 с № 397 за съхранение на оръжие, като и двете разрешения били валидни до 27.12.09г. Въз основа на тези разрешения подс. В.К. притежавал пистолет „Глог19” калибър 9х19мм. с фабр. № КСW372 и боеприпаси за него – патрони  калибър “ 9 мм.  LUGER PPY. На 15.12.09г. била издадена заповед № 69 на Началника на РУ МВР гр. Ч.б. за отнемане на разрешителните на подс. В.К., за носене и съхранение на късо оръжие и боеприпасите за него. Същата била връчена на подс. В.К. на 28.12.09г. Подс. В.К. след като получил тази заповед върнал в РУ МВР гр. Ч.б. на 28.12.09г. притежавания от него пистолет „Глог19” калибър 9х19мм. с фабр. № КСW372, но не върнал боеприпаси – патрони. На 24.08.10г. в дома на подс. В.К. в с. Ч. , общ. Ч. б.  било извършено претърсване, при което били намерени в метална каса 22 бр. патрони с надпис на гилзата в долната им част “ 9 мм.  LUGER PPY , които били иззети с протокол за претърсване и изземване от същата дата.

         От показанията на св. Д.Д. се установява, че подс. В.К. на 28.12.09г. е върнал притежавания от него пистолет, заедно с разрешителните, но не върнал боеприпаси, като казал, че ги нямало. В обясненията си подс. В.К. твърди, че като върнал пистолета, попитал дали трябва да връща и патроните, тъй като не знаел дали е длъжен да ги върне, но никой не му отговорил. А след това продължил да съхранява в касата в домът си намерените и иззети от него 22 бр. патрона. От заключението на Балистична експертиза № 164 от 31.08.2010г. се установява, че иззетите от дома на подс. В.К. 22 бр. патрони с надпис на гилзата в долната им част “ 9 мм.  LUGER PPY са годни за употреба.

         От горното съда приема, че подс. В.К. на законно основание е придобил късо огнестрелно оръжие пистолет „Глог19” калибър 9х19мм. с фабр. № КСW372 и патрони за него, като със заповед № 69/27.12.09г. която е връчена на подс. В.К. на 28.12.09г. са отнети разрешителните за носене и съхранение на това оръжие и подс. В.К. е върнал в РУ МВР гр. Ч.б. пистолета, но не е върнал патроните за този пистолет. От датата, следваща връчването на заповедта за отнемане на разрешителните на подс. В.К., съда приема, че  същия е държал тези 22 бр. патрона без надлежно разрешение . Това държане според съда е продължило до 24.08.10г., когато същите са намерени и иззети.

         От субективна страна подс. В.К. е осъществил деянието при пряк умисъл, като е съзнавал, че държи боеприпаси, без да има съответно разрешение и е целял настъпване на престъпния резултат. Неотносими са обясненията на подс. В.К., че не знаел, че е длъжен да върне и патроните. От една страна – от материалите по делото се установява, че и в по ранен период от време подс. В.К. е притежавал оръжия със съответно разрешение. А за да се издаде на едно лице разрешение за носене и съхранение на оръжие, то следва това лице да премине съответен курс. Несъмнено при провеждане на такива курсове, се довежда до знанието на лицата включени в курса, че оръжие се притежава само когато има издадено съответно разрешение и ако също бъде отнето, то лицето на което е издадено разрешението следва да върне в МВР притежаваното оръжие  и боеприпасите за него. От друга страна – незнанието на закона, не оправдава едно лице за неговото нарушаване.

Не са установени по делото конкретни фактически данни за време, място и начин на придобиване на боеприпасите. Но в случая е установено, че тези боеприпаси са придобити на законно основание, а именно издадените на подс. В.К. разрешения за носене и съхранение на оръжие, което само по себе си води и до придобиване на боеприпаси за него. А след като съда приема, че подс. В.К. е придобил горните патрони на законно основание, то същия следва да бъде оправдан по обвинението, че е придобил 22 бр. патрони с надпис на гилзата в долната им част “ 9 мм.  LUGER PPY.

По отношение деянието на подс. Г.В. по чл. 339 от НК.

         Съда приема, че се установява по безсъмнен начин, въз основа на доказателствата по делото, че подс. Г.В.В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 339 ал. 1 от НК като от 23. 02. 2008 г. до 21. 10. 2010 г. в гр. Велико Търново  държал боеприпаси - 37 бр. ловни патрони кал. 12 и от 07. 06. 2008 г. до 21. 10. 2010 г. в гр.В. Търново  държал боеприпаси - 4 бр. бойни патрони 9х18 мм./Макаров/, без да има за това надлежно разрешение.

От обективна страна.

         Подс. Г.В. през 2010 г. живеел в гр.В. Търново  с. А. общ. В. Търново със семейството си – съпругата си и двете им деца, като притежавал и други имоти, които обитавал. Подс. Г.В. бил едноличен собственик на „П.СГ” ЕООД гр.В. Търново . През 1998 г. било издадено разрешение на подс. Г.В. като управител и представител на „ П.– СГ ” за носене и употреба на късо нарезно оръжие серия ВТ №0216089. На лицето Е.Ж.А. в качеството му на „отговорно лице” към „ П.СГ” ЕООД било издадено разрешение за съхранение на оръжие обр. 4 № ВТ234/72/ изд. на 10.02.2006 г. от РУП В. Търново. Същото лице притежавало и разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие обр. 3 №ВТ067775 като физическо лице издадено на 05.06.1998 г. от РУП – В. Търново, като наред с други оръжия бил включен и пистолет „Макаров” калибър 9х18. Със заповед № ЗЯ 246 / 30. 05. 2008 г. на Началника на РУП В. Търново тези разрешения на подс. Г.В. и лицето Е.Ж.А. били отнети, а на 05.06.08г. и 06.06.08г. оръжията били иззети. В офиса на „П.СГ” ЕООД в общо помещение, предхождащо кабинета на подс. Г.В., в което се помещавало счетоводството на дружеството имало метална каса в която се съхранявало оръжие и боеприпаси на служители на дружеството. В същинския офис на подс. Г.В. – кабинета му, зад бюрото на подс. Г.В., имало метална каса, с две отделни врати, като горната част, заключвана с горната врата била ползвана само от подс. Г.В., а долната – разпределена в две нива, била ползвана освен от подс. Г.В. и от св. Х.Г. до 2007-2008 г. в която се съхранявало и оръжието на дружеството, през времето когато същото имало съответни разрешения. Подс. Г.В. притежавал и разрешение за носене на ловно оръжие. Собственик бил на 2 бр. ловно нарезно оръжие и 2 бр. ловно гладкоцевно оръжие. Продал тези оръжия на 22.02.2008 г.

На 21. 10. 2010 г. било извършено претърсване в дом на ул. “Т.Т.”  № 7 ет. 2 ап. 4 в гр.В. Търново  при което били намерени и иззети: 2 бр. патрони 22 кал. „ magм ”;  1 бр. патрон 22 кал. 5,6 мм;  1 бр. ловен патрон 12 кал.; 1  бр. ловен патрон 243 „ Winchester ”;  1 бр. патрон 6,35 мм; На претърсването присъствал подс. Г.В., който за намерените вещи в протокола за претърсването записал „ Патроните децата са ги колекционирали”. На 21.10.2010 г. в офиса на „ П.СГ” ЕООД било извършено претърсване при което били намерени и иззети: от метална каса в стаята със счетоводна документация - 32 бр. ловни патрони 16 кал.; 59бр. ловни патрони 12 кал.; 2 бр. гилзи; 3  бр. бойни патрони с надпис „А”; 3 бр. патрони калибър 243 „ Winchester ”; 6  бр. патрони калибър 22 с кух връх; 25 /двадесет и пет/ бр. ловни патрони 12-ти калибър.  От метална каса във вътрешната стая били иззети пълнител с 4 бр. бойни патрона;  350 бр. патрони с надпис 5,6 мм;  11 бр. ловни патрони 12 кал. В син плик, поставен на секция във вътрешната стая -  26 бр. ловни патрони 12 кал.

         От показанията на св. К.Й., Р.Д. , Х.Г. и обясненията на подс. Г.В. и П.А. , съда приема, че във външното помещение – където се помещавало счетоводството, имало две метални каси в които било съхранявано оръжие на служители на дружеството. Св. Й. твърди, че по време на претърсването в офиса в една от тези две каси е държал боеприпаси за ловно оръжие. Св. Й., Д.  и Г.  твърдят, че  долната част на касата намираща се до бюрото на подс. Г.В. в неговия офис, била ползвана от св. Г., като св. Й. и Д.  твърдят, че за тази част от касата ключ имал само св. Г., а в обясненията си подс. Г.В. твърди, че и той е имал ключ и е ползвал тази част, само за да взема оставени там от св. Г. пари. Твърди св. Г., че малокалибрените патрони – 350 бр. намерени в долната част от касата били негови, а останалите не били негови. Твърди също, че когато били иззети разрешителните оръжие на „П.СГ” ЕООД той лично върнал служебен пистолет „Макаров” с два пълнителя, но колегата му Е.Ж. върнал един пълнител и пистолет „Макаров”. В обясненията си подс. Г.В. твърди, че бил виждал в долната част на касата, която се намирала до неговото бюро, пистолет „Макаров” и пълнител. От заповед № ЗЯ-246/10.05.08г. на Началника на РУП В. Търново се установява, че от „П.СГ”ЕООД са иззети числящи се на дружеството 7 бр. пистолети, между които и един брой пистолет „Макаров” кал.9х18. От писмо  № 7303/24.03.11г. на РУП В. Търново се установява, че подс. Г.В. е притежавал и разрешение за носене на ловно оръжие, като е бил собственик на 2 бр. ловно нарезно оръжие и 2 бр. ловно гладкоцевно оръжие. Продал тези оръжия на 22.02.2008 г., тъй като му било отнето разрешението за ловно оръжие, каквото твърдение излага и в обясненията си подс. Г.В.. От заключенията на Балистична експертиза № 11/БАЛ-89 от 13.04.2011г.и Балистична експертиза № 197/28.10.2010 г. на НТЛ при ОД МВР Шумен се установява, че намерените и иззети от офиса на подс. Г.В. и домът му, патрони представляват боеприпаси и са годни за употреба.

При горните доказателства съда приема, че след като е отнето разрешителното за оръжие на „П.СГ” ЕООД и на 06.06.08г. са иззети оръжията числящи се на „П.СГ” ЕООД, във фактическа власт на подс. Г.В. са били намерените 4 бр. бойни патрона. Съда приема също, че след като му е отнето и разрешението за ловно оръжие и на 22.02.08г. подс. Г.В. е продал ловните си пушки, то в негова фактическа власт са останали и намерените в касата 11 бр. ловни патрона и намерените на секцията до бюрото му 26 бр. ловни патрона. Същия е държал тези боеприпаси до 21.10.2010г. когато е било извършено претърсването в офиса и тези патрони са иззети.

   От субективна страна е налице пряк умисъл у подс. Г.В., същия е знаел, че на „П.СГ” ЕООД са отнети разрешителните за късо огнестрелно оръжие, включително и пистолет „Макаров”, знаел е също, че дружеството след това няма право да съхранява огнестрелно оръжие и боеприпаси за него. Знаел е, че след като му е отнето разрешението за съхранение на ловно оръжие и на 22.02.08г. е продал това оръжие, не е имал право да държи боеприпаси за ловно оръжие. Т. е. подс. Г.В. е осъществил деянието при пряк умисъл, като е съзнавал, че държи боеприпаси, без да има съответно разрешение и е целял настъпване на престъпния резултат.

По отношение обвинението, че е придобил горните боеприпаси. От данните по делото се установява, че „П.СГ” ЕООД е имало разрешение за съхранение и ползване на късо огнестрелно оръжие, включително и пистолет „Макаров”. Това оръжие са ползвани патрони и това се установява от писмо  № 7303/24.03.11г. на РУП гр.В. Търново , че от дружеството на 05.06. и 06.06.08г. са иззети пистолетите и наличните боеприпаси за тях, като не са представени протоколи за изразходване на боеприпаси. Не са налице по делото доказателства, намерените патрони за пистолет „Макаров” да са придобити след отнемане разрешението на „П.СГ” ЕООД за съхранение и носене на пистолет „Макаров” или още преди издаване на такова разрешение. Поради това съда приема, че намерените 4 бр. патрони са придобити на законно основание – издадено разрешение на дружеството за съхранение и носене на късо оръжие. По отношение намерените 37 бр. ловни патрона. По делото съда приема за безспорно установено, че подс. Г.В. е имал разрешение за съхранение на ловно оръжие - писмо  № 7303/24.03.11г. на РУП гр.В. Търново , показанията на св. Г., Й. , Д.  и обясненията на подс. Г.В. и П.А. . Съгласно разпоредбите на ЗОБВВПИ за всяко ловно оръжие могат да се придобиват определен брой боеприпаси, каквито несъмнено подс. Г.В. е придобил за притежаваните от него ловни оръжия. Не са налице доказателства по делото от които да се установи, че подс. Г.В. е придобил 37 бр. ловни патрони, намерени и иззети от касата и секцията в неговия офис, преди да му бъде издадено разрешението за съхранение на ловно оръжие или след като му е било отнето. Поради това съда приема, че и тези патрони са придобити на законно основание. След като съда прие, че държаните от подс. Г.В. 4 бр. патрона за пистолет „Макаров” и 37 бр. ловни патрони са придобити на законно основание, оправда подс. Г.В. по обвинението, че е придобил тези патрони без надлежно разрешение.

По отношение обвинението за придобиване и държане без надлежно разрешение на 2 бр. патрони 22 кал. „magм”,  1 бр. патрон 22 кал. 5,6 мм.,  1 бр. ловен патрон 12 кал., 1  бр. ловен патрон 243 „Winchester” и  1 бр. патрон 6,35 мм. намерени в дома му,  32 бр. ловни патрони 16 кал., 59бр. ловни патрони 12 кал., 3  бр. бойни патрони с надпис „А”, 3 бр. патрони калибър 243 „Winchester”, 6  бр. патрони калибър 22 с кух връх и 25 бр. ловни патрони 12-ти калибър намерени в метална каса в стаята със счетоводна документация и  350 бр. патрони с надпис 5,6 мм. намерени в касата до бюрото на подс. Г.В.. Съда приема, че в обясненията си подс. Г.В. твърди, че патроните намерени и иззети от домът му в гр.В. Търново  на ул. “Т.Т.”  № 7 ет. 2 ап. 4 са били намерени от синовете му и донесени в дома му. Не са налице доказателства от които съда да приеме, че тези патрони са придобити и държани от подс. Г.В.. От факта, че в офиса който ползва подс. Г.В. са намерени ловни патрони и бойни патрони, също не следва извода, че намерените в домът му са придобити и държани от него. В показанията си св. К.Й. твърди, че в метална каса в стаята на счетоводството на „П.СГ” ЕООД държал ловни патрони и такива за карабина 7х62. на 21.10.10г. Действително от протокола за претърсване и изземване се установява, че в тази каса са намерени ловни патрони, но са намерени и  3 бр. патрони калибър 243 „Winchester” и 6  бр. патрони калибър 22 с кух връх. Но при наличието на свидетелски показания, че в тази каса служители на дружеството са съхранявали лично оръжие и не е налице твърдение на свидетели, че тази каса е ползвана от подс. Г.В. и само от него, то не може да се направи извод, че намерените в тази каса патрони са придобити и държани от подс. Г.В..

В предявеното на подс. Г.В. обвинение по чл. 339 ал. 1 от НК са посочени 154 бр. ловни патрони 12 калибър.  За 32 бр. от тях, представителите на Шуменска окръжна прокуратура не поддържат обвинението. От протоколите за претърсване и изземване от офиса и дома на подс. Г.В. се установява, че са намерени и иззети 122 бр. ловни патрони 12 калибър.  Поради това съда приема, че се касае за техническа грешка при изписване броя на тези патрони в диспозитива на обвинителния акт и подс. Г.В. следва да бъде оправдан по обвинението за придобиване и държане на 32 бр. ловни патрони 12 калибър. 

По отношение намерените в касата на подс. Г.В. 350 бр. патрони калибър 5.6. В показанията си св. Г., както в съд. заседание, така и на досъдебното производство твърди, че тези патрони са негови, сочи, че има оръжие за което са предназначени тези патрони. В обясненията си подс. Г.В. отрича да е придобивал и държал в тази каса тези 350 бр. патрони. Предвид тези доказателства съда следва да приеме, че подс. Г.В. не е придобил и държал тези 350 бр. патрони калибър 5.6.

Предвид горното съда оправда подс. Г.В. да е придобил и държал без надлежно разрешение придобил и държал до 21. 10. 2010 г. - 350 броя боеприпаси кал. 5.6 мм с периферно възпламеняване, 8 бр. боеприпаси кал. 22, 4 бр. боеприпаси 243 /уинчестер/, 1 бр. боеприпас кал. 6.35 мм /25 Auto/,  117 бр. ловни патрони кал. 12 и 32 бр. ловни патрони кал. 16.

По отношение деянието на подс. П.А. по чл. 339 от НК.

Съда приема, че се установява по безсъмнен начин, въз основа на доказателствата по делото, че подс. П.С.А.е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 339 ал. 1 от НК като е придобил и държал до 22. 09. 2010 г. в гр. Велико Търново  10 бр. ловни патрони калибър 16, от неустановена дата на м. юли 2010 г. до 22. 09. 2010 г. в гр.В. Търново  държал боеприпаси –14 бр. патрони за карабина 243 winchester, 39 бр. патрони кал. 9 мм, 58 бр. патрони кал. 22, 297 бр. патрони  кал. 12, и на 21 и 22. 09. 2010 г. в гр.В. Търново  придобил и държал огнестрелно оръжие - ловна пушка марка “ZBROJOUKA BRNO” с фабр. № 389015 на затворния блок и № на цевна кутия 3-139822 - без да има за това надлежно разрешение.

От обективна страна.

Подс. П.А. през 2010г. живеел в гр.В. Търново  ул. Д.Ц. №* вх.* ет. * ап. *. Същия имал разрешение за съхранение и носене на късо огнестрелно оръжие – пистолет „Глог”. Имал е и разрешение за съхранение и носене на ловно оръжие 5 бр. ловни пушки. За тези оръжия притежавал и необходимите боеприпаси. Със заповед под №ЗЯ 373/06.07.10г. на Началника на РУП гр. Велико Търново  са отнети разрешителните на подс. П.А. за носене и съхранение на бойно и ловно оръжие. На 21.09.10г. през деня подс. П.А. бил заедно със св. К.И.. Вечерта двамата отишли в дома на подс. П.А., като св. И.носел законно притежавана от него ловна пушка “Збрьовка” модел “Бърно ZH 301” надцевка. Внезапно на св. Й. се наложило да пътува из гр.В. Търново  и за да не носи през града пушката си я оставил със съгласието на подс. П.А., в домът му. На 22.09.10г. в домът на подс. П.А. било извършено претърсване при което били намерени и иззети 22 бр. бойни патрони калибър 9 мм. „ LUGER ”; 2 бр. пластмасови пълнители с надпис „ Glock ”, единият с 9 бр. патрона, а другият с 8 броя;  14 бр. бойни патрони за карабина с надпис „ 243 Winchester ”; 1 бр. метален пълнител с 5 бр. патрони кал. 22LR; 10 бр. ловни патрони кал. 16;  90 бр. ловни патрони 12 калибър; 176 бр. ловни патрони 12 калибър; 27 бр. ловни патрони кал. 12;  50  бр. патрони кал. 22;  1 бр. боен патрон с надпис на дъното на гилзата 3/58;  ловна пушка марка „ ZBROJOUKA BRNO ” с фабр. № 389015 на затворния блок и № на цевната кутия 3-139822/;  3 бр. патрони кал. 22 и  4 бр. ловни патрони кал. 12.

От обясненията на подс. П.А. се установява, че същия е имал издадени разрешения за съхранение и носене на късо огнестрелно и ловно оръжие, като притежавал и пистолет „Глог” и 5 бр. ловни пушки. Твърди в обясненията си, че след като му била връчена заповедта за отнемане на разрешителните за оръжията, той предал пушките и пистолета, както и че многократно е предавал в полицията оръжие, но никога не му били искали боеприпасите, а намерените в дома му боеприпаси били за оръжията за които имал разрешение. Твърди също, че на 21.09.10г. вечерта св. И.оставил собствената си ловна пушка „ ZBROJOUKA BRNO”, тъй като му се наложило спешно да пътува из града и на следващия ден щял да си я вземе, а подс. П.А. се съгласил и св. И.заминал, като оставил пушката си в дома на подсъдимия. В показанията си св. И.потвърждава обясненията на подс. П.А. относно ловната си пушка и причините да я остави у подс. П.А.. От писмо № 12913/14.09.10 г. на Началника на РУП гр. Велико Търново  се установява, че оръжието е предадено от подс. П.А. без боеприпаси. От писмо №7947/16.03.12 г. на РУП гр.В. Търново  се установява, че св. К.И. има издадено разрешение за съхранение и носене на ловна пушка „ ZBROJOUKA BRNO ” с фабр. № 389015 на затворния блок и № на цевната кутия 3-139822. От заключенията на Балистична експертиза № 10/БАЛ-197 от 02.09.2010г., Балистична експертиза № 172 от 24.09.2010г. и Балистична експертиза № 11/БАЛ-73 от 21.03.2011г. се установява, че иззетите от дома на подс. П.А. патрони представляват боеприпаси за различни оръжия и са годни за употреба по предназначение, а иззетата ловна пушка е годна да произвежда изстрели.  От заповед № 373/06.07.10г. на Началника на РУП гр.В. Търново  се установява, че никоя от пушките за които подс. П.А. е имал разрешение за съхранение и носене не е с калибър 16.

От анализа на горните доказателства съда приема, че придобил и държал до 22.09.10 г. в гр.В. Търново  10 бр. ловни патрони калибър 16. За тези боеприпаси подс. П.А. не е имал надлежно разрешение за съхранение и носене на ловна пушка с такъв калибър.  Приема също така, че от неустановена дата на м. юли 2010г. до 22.09.2010 г. държал боеприпаси –14 бр. патрони за карабина 243 winchester, 39 бр. патрони кал. 9 мм, 58 бр. патрони кал. 22, 297 бр. патрони  кал. 12, на 21 и 22. 09. 2010 г. в гр.В. Търново  придобил и държал огнестрелно оръжие - ловна пушка марка “ZBROJOUKA BRNO” с фабр. № 389015 на затворния блок и № на цевна кутия 3-139822 - без да има за това надлежно разрешение.

От субективна страна подс. П.А. е извършил деянието при пряк умисъл. Съзнавал е, че няма право да придобие и държи 10 бр. ловни патрони, тъй като не е имал разрешение за ловно оръжие с такъв калибър.  Съзнавал е, че няма право да държи останалите патрони след като му е отнето разрешението за ловните пушки. Съзнавал е, че няма право да придобива и държи ловната пушка на св. И., тъй като няма разрешение за това. Въпреки всичко е искал е и е целял настъпване на престъпния резултат. Тук съда не приема довода на подс. П.А., че когато е предавал оръжията, никой не му бил искал патроните за тези оръжия. От една страна незнанието на закона не оправдава незнаещия. От друга – подс. П.А. е имал разрешителни за много оръжия, а и както сам твърди, и преди е предавал оръжия. Поради това съда приема, че подс. П.А. е знаел, че за да съхранява боеприпаси е необходимо надлежно разрешение за това.

По обвинението, че е придобил 14 бр. патрони за карабина 243 winchester, 39 бр. патрони кал. 9 мм, 58 бр. патрони кал. 22, 297 бр. патрони  кал. 12. По делото не са налице доказателства подс. П.А. да е придобил тези патрони преди да му бъде издадено разрешение за съхранение и носене на оръжията или след като му е отнето това разрешение за оръжието, за което са предназначени тези патрони. Поради това съда приема, че тези патрони са придобити на законно основание и оправда подс. П.А. да е придобил тези патрони без надлежно разрешение за това.

Относно обвинението, че е придобил и държал 1 бр. патрон 3/58. От заключението на балистична експертиза № 11 / БАЛ - 73 от 21. 03. 2011 г. на НИКК – МВР  се установява, че иззетия от подс. П.А. патрон 3/58 представлява патрон кал. 14,5х114 мм. и е предназначен за стрелба с картечници кал. 14,5 мм - КПВ, КПВТ, ПТРС-41, ПТРД и дР.Поради липса на подходящо оръжие и условия не е проведено изследване чрез изстрелването му. От състоянието на този патрон може да се заключи, че няма основание същия да се разглежда като негоден за употреба по предназначение. Тук съда приема, че макар и да е приел заключението на тази експертиза, то в същото се съдържа предположение, че от състоянието може да се заключи, че няма основание същия да се разглежда като негоден за употреба по предназначение. Т. е. не е налице категорично заключение, че този патрон е годен за използване по предназначение. И след като не може да се приеме, че е безспорно установено, че е годен за употреба, то и обвинението за този патрон не е доказано. Поради това съда оправда подс. П.А. да е придобил и държал боеприпас – патрон с надпис 3/58.

По отношение деянието на подс. Р.С. по чл. 339 от НК.

         Съда приема, че се установява по безсъмнен начин, въз основа на доказателствата по делото, че подс. Р.Г.С.  е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 339 ал. 1 от НК като от неустановена дата до 24. 08. 2010 г. придобил и държал в хижа “М.” природен парк “Рила”, общ. Самоков  боеприпаси – 22 бр. патрони 12 калибър, 51 бр. малокалибрени патрони 22 кал (5.6мм) long rifle (LR) с периферно възпламеняване, без да има за това надлежно разрешение.

         От обективна страна.

През 2009г. подс. Р.С. заедно със св. Н.С. започнали работа като хижари на хижа “В.”, като в края на м. август  напуснали. През лятото на 2010г. двамата започнали работа като хижари на хижа “М.”. През същата 2010г. хижар на хижа “В.” било лице на име Б., а след 24.08.10г. на хижата започнал работа св. И.П.. На 24.08.2010 г. било извършено претърсване в хижа „ М. ” при което били намерени и иззети 2 кутии сиви на цвят с надпис „ Уинчестър ”, всяка съдържаща по пет броя ловни патрони; 12 броя ловни патрони  от които 4 бр. червени на цвят, 3 бр. бели,  2 бр. черни, 2 бр. зелени и 1 бр. оранжев на цвят; пластмасова кутия с  надписи „ VELOCITOR ”  и „ 22 LONG RIFLE ” съдържаща 13 бр. патрони и още една пластмасова кутия с надписи „ SMAL GAME BULET ” и „ 22 LONG RIFLE ” съдържаща 38 бр. патрона. Същия ден извършено претърсване и в хижа „ В. ” при което били намерени и иззети 8 бр. ловни патрона. На 31. 08. 2010 г. св. И.Н.П. намерил и доброволно предал на служители на РУП гр.Самоков - 3 бр. гилзи от жълто - кафяв метал с надпис в основата „ LVE7.62 x 54R ”; 1 бр. гилза от жълто - кафяв метал с надпис в основата „ 1053 ”; 1 бр. гилза от жълто - кафяв метал с надпис в основата „ 188 61 ”, 1 бр. гилза от жълто - кафяв метал с надпис в основата „ 1073 ”, 1 бр. гилза от жълто - кафяв метал с надпис в основата: „ SNB 9 мм люгер ” и 25 броя патрони от жълт на цвят метал, с червена на цвят ивица в областта на захващането на гилзата с проектила и надпис в основата на гилзата на патроните „ 10 035,56 ”.

От показанията на св. И.Н.П. се установява, че е започнал работа като хижар на хижа “В.” през есента на 2010г., като преди да започне работа, на хижата било извършвано претърсване от служители на МВР, а също и че преди него хижар било лице на име Б.. Твърди също, че при почистване на хижата, в стаята в която спял предишния хижар намерил алуминиев плик – опаковка, в който видял, че имало патрони и гилзи - 3 бр. гилзи от жълто - кафяв метал с надпис в основата „ LVE7.62 x 54R ”; 1 бр. гилза от жълто - кафяв метал с надпис в основата „ 1053 ”; 1 бр. гилза от жълто - кафяв метал с надпис в основата „ 188 61 ”, 1 бр. гилза от жълто - кафяв метал с надпис в основата „ 1073 ”, 1 бр. гилза от жълто - кафяв метал с надпис в основата: „ SNB 9 мм люгер ” и 25 броя патрони от жълт на цвят метал, с червена на цвят ивица в областта на захващането на гилзата с проектила и надпис в основата на гилзата на патроните „ 10 035,56 ”, които по късно предал на служители на МВР. От обясненията на подс. Р.С. се установява, че през 2009г. когато бил хижар на хижа “В.” заедно със св. Н.С., имало вечери когато на хижата не оставал никой от тях и не заключвали хижата. Тези му обяснения се потвърждават и от показанията на св. Н.С.. От протокол за извършено претърсване и изземване от 24.08.10г. в хижа „ В. ” се установява, че са намерени и иззети 8 бр. ловни патрона. От протокол за доброволно предаване от 31.08.10г. се установява, че св. П. е предал намерените от него патрони. От заключението на Балистичната експертиза № 162 / 27. 08. 2010 г. на НТЛ при ОД на МВР – Шумен се установява, че иззетите на 24. 08. 2010 г. от хижа “В.” 8 броя патрони представляват ловни патрони 12 калибър и същите са годни за използване по предназначение. От заключението на Балистичната експертиза № 10 / БАЛ-202 / 20. 09. 2010 г. на НИКК – МВР се установява, че 26 броя патрона са калибър 7,62 х 45 мм. „ НАТО ” предадени от св. П. и са годни за употреба по предназначение.

В показанията си св. И.П.Р.твърди, че през м. август 2010г. пребивавал на хижа “М.” със св. С.Н.С., като били настанени от подс. Р.С. . Хранили се на хижата, като до кухнята на тази хижа туристите нямали достъп. Тези му показания се потвърждават от показанията на св. С.Н.С., който твърди, че е бил заедно със св. Р.на хижата и в кухненското помещение влизал само хижаря. А този хижар на другия ден бил задържан от МВР. Твърди също, че по принцип в кухните на хижите, достъпа на туристи е свободен. В показанията си св. Н.С. твърди, че през 2010г. заедно с подс. Р.С. са работели като хижари на хижа “М.”. На хижата са пребивавали ловци, които са носели и ловното си оръжие, което държали в столовата на хижата, а когато имало загубени вещи или някой от посетителите забрави свои вещи, същите се съхранявали в столовата под стълбите където имало място. В обясненията си подс. Р.С. твърди, че е работел като хижар на хижа “М.” заедно със св. С. , като св. С.  оставил като хижар на хижа “В.” лице на име Б.. На хижа „М. ” през 2010г. идвали ловци негови приятели които носели оръжие ловно – пушки и ловни автомати, както и пистолети. Твърди също така, че за патроните които са намерени и иззети от хижа “М.”, че може би знае на кого са, но не иска да каже на кой точно са. На въпрос знае ли къде са били поставени патроните преди от полицията да ги намерят, е отговорил, че не знае. От протокол за претърсване и изземване от 24.08.10г. се установява, че зад вратата на столовата под стълбището за втория етаж на хижа “М.” под одеяло била намерена найлонова торба. В нея били намерени: 2 кутии сиви на цвят с надпис „ Уинчестър ”, всяка съдържаща по пет броя ловни патрони; 12 броя ловни патрони  от които 4 бр. червени на цвят, 3 бр. бели,  2 бр. черни, 2 бр. зелени и 1 бр. оранжев на цвят; пластмасова кутия с  надписи „ VELOCITOR ”  и „ 22 LONG RIFLE ” съдържаща 13 бр. патрони и още една пластмасова кутия с надписи „ SMAL GAME BULET ” и „ 22 LONG RIFLE ” съдържаща 38 бр. патрона. От заключението на Балистична експертиза № 10 / БАЛ 197/ 02. 09. 2010 г. на НИКК - МВР, се установява, че иззетите 22 броя ловни патрони и 51 броя патрони поставени в две пластмасови кутии са годни по употреба. От писмо рег. №4216/27.08.10 г. на РУП гр.Самоков се установява, че на подс. Р.С. не е издавано разрешение за съхранение и носене на огнестрелно оръжие.

От анализа на горните доказателства съда приема, че подс. Р.С. от неустановена дата е придобил и държал до  24.08.2010г. 22 бр. ловни и 51 бр. малокалибрени бойни патрони. Същия твърди, че знаел на кого са патроните, т. е. той има знанието, че тези патрони са на хижата. Този факт преценен с факта, че патроните са били поставени под одеяло, зад вратата на столовата и то под стълбището за втория етаж от което съда извежда, че тези патрони са укрити на това място, водят до извода на съда, че именно подс. Р.С. е придобил тези патрони, оставени от негови приятели и ги е държал на мястото където са намерени.

От субективна страна подс. Р.С. е осъществил деянието при пряк умисъл. Подс. Р.С. е съзнавал, че няма право да придобива и държи  патрони, тъй като не е имал разрешение за ловно или бойно оръжие. Но въпреки това е искал е и е целял настъпване на престъпния резултат.

По отношение обвинението, че от неустановена дата до 24.08.10г. е придобил и държал на хижа “В.” 8 бр. ловни патрони 12 калибър и 26 бр. патрони калибър 62х45 мм”NATO”. От доказателствата по делото съда приема, че подс. Р.С. е бил хижар на хижа “В.” от началото на лятото до края на м. август 2009г. заедно със св. С. , като и двамата са оставяли вечер хижата отключена, когато са слизали по домовете си. След като подс. Р.С. е напуснал тази хижа, на нея е дошло като хижар друго лице. През 2010 г. подс. Р.С. продължил да бъде хижар на хижа “М.” и не са налице доказателства да е ходил и пребивавал на хижа “В.”, на която първоначално хижар е било лице на име Благой, а след 24.08.10г. хижар е бил св. И.П.. Ето защо съда приема, че не е доказано подс. Р.С. да е придобил на неустановена дата и да е държал до 24.08.10г. на хижа “В.” 8 бр. ловни патрони и 26 бр. патрони калибър 62х45 мм”NATO”. Поради това съда оправда подс. Р.С. по обвинението, че от неустановена дата до 24.08.10г. е придобил и държал на хижа “В.” 8 бр. ловни патрони 12 калибър и 26 бр. патрони калибър 62х45 мм”NATO” без надлежно разрешение.

По отношение деянието на подс. Г.В. по чл. 252 от НК.

Съда приема, че се установява по безсъмнен начин, въз основа на доказателствата по делото, че подс. Г.В.В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 252 ал. 2 предл. 1 и 2 във вр.  с ал. 1 от НК, като през периода от 2000 г. – 2009 г. в гр. Велико Търново  без съответно разрешение от свое име и като физическо лице е извършил по занятие банкови сделки, за които се изисква такова разрешение съгласно чл. 1 ал. 4 т. 1 от Закона за банките /отм. в сила до 31. 12. 2006 г./; уведомяване на БНБ, съгласно чл. 3 от Закона за кредитните институции/ в сила до 30. 03. 2009 г./, а именно като физическо лице в качеството си на заемодател отпуснал парични заеми срещу лихва на физически лица както следва: на Г.Ц.С.  -  сумата от 33 000 лева, на К.П.К. - сумата от 65 000 лева, на Д.Ш.Ш. - сумата от 20 000 лева, на К.А.А.  - сумата от 20 000 лева, на И.П.А.  - сумата от 1 500 лева, като с дейността си причинил другиму значителни вреди, а именно на: Г.Ц.С. , в размер на 124 080 лева, К.П.К. в размер на 35 000 лева, И.П.А.  в размер на 900 лева и получил значителни неправомерни доходи – в размер на 159 980 лева.

От обективна страна.

Подс. Г.В. разполагал със свободни парични средства от търговската си дейност. Той решил да предоставя пари в заем срещу лихва, за да получава парична облага от тези средства, Подс. Г.В. не е имал разрешение за извършване на банкови сделки, за които се изисква такова разрешение съгласно чл. 1 ал. 4 т. 1 от Закона за банките /отм. в сила до 31. 12. 2006 г./; уведомяване на БНБ, съгласно чл. 3 от Закона за кредитните институции/ в сила до 30. 03. 2009 г./,

         През 2000 г. на св. К.П.К. били необходими пари за развитие на бизнес в областта на Интернет услугите в гр.В. Търново . Уговорил се с подс. Г.В. и последния му дал в заем 30 000 лв. без за това да са подписали документи. През 2001 г. по настояване на подс. Г.В., св. К.  ангажирал свои близки за гарантиране връщането на сумата. На 09. 08. 2001 г. св. П.К.Й. подписал заповед на заповед за 10 000 лв. с падеж до 09. 12. 2001 г. ведно със законната лихва. Такива записи на заповеди подписали и сестрата на св. К.  – С.П.К. и от бащата на неговия съдружник – П.М.С.. След това св. К.  още два пъти вземал от подс. Г.В. пари на заем, като общо дължимата сума към подс. Г.В. станала 65 000 лв. До 2009г. св. К.  не върнал на подс. Г.В. заетата сума, поради което последния му заявил, че трябвало да върне 100 000лв., разяснявайки му, че „дори да е взел тези пари от банка, пак е щял да плаща лихва, дори и по голяма”. На 14. 05. 2009 г. св. К.  подписал договор за заем с подс. Г.В. за сумата от 100 000 лв. със срок на връщане до 14. 12. 2009 г. и неустойка в размер на 10 000 лв. Подписал и запис на заповед от същата дата за същата сума от 100 000 лв. със срок на връщане 14. 12. 2009 г. По- късно през 2009 г. св. К.  върнал на подс. Г.В. 100 000 лв.

През 2000 г.   св. М.К. живеела и нейния съпруг имали финансови затруднения и решили да вземат назаем от подс. Г.В.. Н.К.  – съпруг на св. К.  през м. април 2000 г. взел от заложна къща за която знаели, че е на подс. Г.В. 5 000 лв. като подписал и документи. Уговорени и какви лихва ще се връщат. Още същия месец при св. К.  и нейния съпруг започнали да идват две момчета, които се представяли за хора на подс. Г.В. и да искат от тях месечна лихва, като до края на 2000 г. К. давали на въпросните момчета по 500 – 700 лв. месечно. А преди края на 2000 г. на тези момчета били предоставени още 5 000 лв. от лице което ги дължало на Койков. Това продължило и през 2001г. Със съдействието на П.Л., тези хора престанали да искат пари от К.. След това св. К.  всеки месец носила пари, които предавала на служителка в офиса на подс. Г.В.. През м. април 2001 г. те върнали на подс. Г.В. още 6 000лв. и той им поискал още 5 000 лв., които те му дали и той върнал подписаните документи на съпруга на св. К. .      

           През 2001 г. лицето Н.Й.Н.  взело пари на заем от подс. Г.В. като за гарантиране връщането подписал на 05. 06. 2001 г. запис на заповед в полза на подс. Г.В. за сумата от 30 000 лв., която следвало да върне до 05. 06. 2002 г. със законната лихва. По късно – на 05. 07. 2001 г. Н.  подписал друг запис на заповед в полза на В. за сумата от 10 000 лв. с падеж на 05. 07. 2002 г. ведно със законната лихва и на 17. 10. 2001 г. запис на заповед в полза на подс. Г.В. за сумата от 30 000 лв. с падеж на 17. 10. 2002 г. заедно със законната лихва.

        През 2001 г. св. И.П.А.  взел на заем от подс. Г.В. 1 500 лв. със гаранция от страна на св. М.Г., който подписал запис на заповед в полза на подс. Г.В. от 20.12.2001 г. със срок на връщане 6 месеца и при 10% месечна лихва. Св.А. 6 месеца връщал на подс. Г.В. по 150 лв. След това престанал да плаща и подс. Г.В. потърсил св. Г. , който се свързал със св.А. и последния му изпратил от чужбина 1 500 лв. в чужда валута, а св. Г.  предал тези пари на подс. Г.В.. През 2005 г. св.А. се срещнал с подс. Г.В., който му казал, че сметките били уредени и не дължал повече пари.

През февруари 2004 г. на св. Г.Ц.С.  предстояло да заплаща вноска по ипотечен кредит. Била финансово затруднена и поискала от подс. Г.В. в началото на годината 33 000 лв. Подс. Г.В. дал тази сума като поискал 8% месечна лихва и уговорили срок за връщане на сумата – 15. 07. 2004 г. като от св. С. по настояване на подс. Г.В. подписала в негова полза запис на заповед на 15. 01. 2004 г. за 33 000 лв. и падеж на 15. 07. 2004 г. със законната лихва. По искане на подс. Г.В. като залог оставила и лек автомобил „Форд Скорпио”, като бил и подписан договор за залог. Всеки месец св. С. заплащала на подс. Г.В. месечната лихва върху взетата сума в размер на 2 640 лв. като плащала до края на 2006 г. След това подс. Г.В. в началото на 2007 г. наложил запор върху дружествените и дялове в размер на 50% в „ Е. ” ООД в което същата била съдружник. Независимо от наложения запор, св. С. продължавала да плаща месечната лихва върху заема. Тъй като имало закъснели вноски, от парите след прибиране на реколтата през 2007г., към края на годината св. С. с пари от продажба на реколтата платила тези няколко закъснели вноски. В края на 2007 г. св. С. върнала на подс. Г.В. сумата от 35 500 лв., от които 33 000 лв. главница и 2 640 лв. лихва за последния месец. Св. С. за целия период от м. януари 2004г. до м. декември 2007г. е заплатила на подс. Г.В. 47 месечни вноски по 2 640 лв. или общо 124 080лв., като е заплатила и главницата в размер на 33 000 лв.

Св. Д.Ш. многократно вземал пари на заем от подс. Г.В., тъй като се познавали отдавна, като връщал своевременно парите и не са подписвали документи за част взетите пари. През 2004 г. св. Ш. взел 20 000 лв. от подс. Г.В. без да подписват документ. Същата година св. Ш. върнал 8 000 или 10 000 щатски долара и по негова сметка останали за връщане още 5 000 лв. До края на 2007г. св. Ш. не върнал  парите на подс. Г.В.. В края на 2007 г. – началото на 2008 г. подс. Г.В. заявил на св. Ш., че му дължи 60 000 лв. с лихвите, но св. Ш. категорично отказал да плати така посочената му сума и обещал да даде на подс. Г.В. още 5 000 – 10 000 лв. В началото на 2008 г. в офиса си подс. Г.В. казал на св. Ш., че остатъка от парите – 5 000 лв. можело да ги остави в офиса, да ги даде на Св. Р.Д.  или св. К.И. или да ги даде на св. П.Л., като последния също бил в офиса и дал телефонния си номер на св. Ш.. През седмица св. Л. многократно посещавал домът и офиса на св. Ш. и искал парите които той дължал на подс. Г.В., като отправял заплахи както към св. Ш., така и към семейството му. Св. Ш. съобщил на подс. Г.В. за действията на св. Л., но подс. Г.В. му отговорил, че от тук нататък за парите щял да си има работа със св. Л., да се оправя с него, да даде тези пари на св. Л.. През м. април 2008 г. св. Ш. дал на св. Л. 5 000 лв., без да иска насрещен документ. Две седмици по късно подс. Г.В. се обадил по телефон на св. Ш. и го питал кога ще връща парите, на което Ш. отговорил, че бил дал тези 5 000 лв. на св. Л., както му е казал по рано подс. Г.В.. Тогава подс. Г.В. заявил, че това не го интересува и си искал парите. За да изчисти отношенията си с подс. Г.В., св. Ш. му дал още 5 000 лв. По късно св. Ш. на 20. 07. 2008 г. подписал  и депозирал в РУП В. Търново срещу св. Л., предварително подготвена жалба от служители на подс. Г.В..

Св. П.П.С. за първи път взел пари на заем от подс. Г.В. в размер на 5 000 лв., които върнал същия месец. На 04. 06. 2003 г. за втори път св. С.  взел от подс. Г.В. на заем 4 500 лв., при месечна лихва от 10 %. Връщането на тази сума било гарантирано според уговорката им с налични свине собственост на св. С. , които той обещал да продаде на подс. Г.В. ако не върне заема. На 06. 08. 2003 г. св. С.  отново взел от подс. Г.В. в заем сумата от 2000 лв. при 10 % месечна лихва. На 22. 08. 2003 г. св. С.  отново взел от подс. Г.В. 1 000 лв. при 10 % месечна лихва. На 24. 08. 2003 г. св. С.  взел от подс. Г.В. на заем сумата от 2 300 лв. при 10 % месечна лихва. На 25. 08. 2003 г. св. С.  подписал разписка с която  декларирал получаването на 12 000 лв. от подс. Г.В., която сума гарантирал, че ще върне чрез други кредити или чрез прасета. На същата дата двамата подписали и договор за покупко продажба на прасета на стойност 12 000 лв. На 28. 12. 2003 г. св. С.  взел от подс. Г.В. в заем сумата от 500 лв. отново при месечна лихва от 10 %. Тъй като не връщал редовно парите на подс. Г.В., последния изпратил при св. С.  подс. П.А., който с още две лица отвели при нотариус св. С.  на 27. 04. 2005 г. където го накарали да подпише запис на заповед в полза на подс. Г.В. за 30 000 лв. с падеж на 15. 09. 2005 г.  Св. С.  продължил да плаща частично на подс. Г.В. дължимите му пари. При проведен разговор между св. С. , подс. Г.В. и Св. Р.Д. постигнали споразумение с което намалили сумата по записа на заповед от 30 000 лв. на 26 000 лв. от които 500 лв. платил веднага, а остатъка бил разсрочен напред във времето до 01. 12. 2008 г. Подписали и споразумение с тези клаузи и подписите върху него били нотариало заверени. Св. С.  продължил да не плаща редовно на подс. Г.В.. В тази връзка св. С.  бил посещаван многократно от подс. П.А., Св. Р.Д., както и от св. Л., които го подканяли да връща парите които дължи на подс. Г.В.. Св. Л. през 2008 г. многократно посещавал св. С.  и настоявал той да върне парите които дължал на подс. Г.В., като му отправял и заплахи. През същата година св. С.  дал на св. Л. 500 лв. от дължимите на подс. Г.В., но по късно разбрал, че св. Л. не е предал тези пари на подс. Г.В.. Във връзка с тези пари св. С.  подал жалба срещу св. Л. в РП – В. Търново на 24. 07. 2008 г.

  Лицето В.М.П.  на 05. 01. 2004 г. взело заем от подс. Г.В. в размер на 2 500 лв. и подписало по настояване на подс. Г.В. запис на заповед за същата сума с падеж на 30. 04. 2004 г. ведно със законната лихва. Забавил връщането на сумата, поради което при него започнал да идва св. Л. и да иска от името на подс. Г.В. да бъдат върнати дадените в заем пари. При това отправял и заплахи към него. На 23. 06. 2008г. П. дал на св. Л. 3 000 лв., а той му върнал подписания от него запис на заповед. По късно подс. Г.В. си поискал  парите от П., който му отговорил, че е дал парите на св. Л., който му върнал записа на заповед. Тъй като се страхувал от неблагоприятни последици, П. на 25. 07. 2008 г. изготвил жалба до началника на РУП В. Търново.

           Подс. Г.В. разбрал, че жалби срещу св. Л. са били подадени  от св. С. и лицето В.П. . Тогава наредил да бъде изготвена обща жалба от тримата – С. , Ш. и П. в която са били описани обстоятелствата изложени в отделните жалби на всеки един. Събрал подписите на тримата и жалбата била депозирана в РП – В. Търново на 14. 08. 2008 г. и заведена под вх. № 2149/08г. С постановление от 19.02.2009г. прокурор при Районна прокуратура – гр.В. Търново  прекратил образуваното срещу св. Л. досъдебно производство за престъпление по чл.209, ал.1 от НК по жалбата на св. Ш., С.  и лицето П..

Св. К.А. през 2008 г. взел от подс. Г.В. на заем 20 000 лв. като подписал запис на заповед и договор за заем за тази сума, а по искане на подс. Г.В., предоставил в залог и газокар „ Маниту ” за което подписали договор за договор за покупко продажба на  газокар „ Manitou MSI 30 G ” за сумата от 35 000 лв. В този договор било посочено, че покупната цена е получена изцяло от св. А., което реално не е станало. На същата дата газокара бил предаден от служител на св. А., на подс. П.А.. Св. А. изплатил няколко вноски на обща стойност 5 000 лв. Тъй като св. А. не върнал взетата на заем сума, в началото на 2009 г. подс. Г.В. наложил възбрани на три недвижими имота на св. А. и съпругата му, както и един недвижим имот собственост на „ Т.М.И. ” ЕООД, всичките в гр.В. Търново . На 29. 04. 2009 г. подс. Г.В. заявил на св. А., че ще му бъде върнат дадения в залог газокар, след като той върне останалите пари до 20 000 лв. Накарал св. А. да подпише предварително подготвени запис на заповед и договор за заем за сумата от 71 600 лв. със срок на връщане до 28. 05. 2009 г. и неустойка в размер на 30 000 лв. които не е върнал до задържането на подс. Г.В..

Св. С.К. в периода 2007 – 2010 г. многократно вземал пари на заем от подс. Г.В. срещу лихва като част от сумите били предавани и от Св. Р.Д.. Връщането на заетите пари св. К.  гарантирал с подписване на договор за заем от 14.06.2010 г. между подс. Г.В. и С.Г.К.  за 78 000 лв. с неустойка от 10 000 лв.; запис на заповед издаден на 15.06. 2010 г., за сумата от 18 000 лева, запис на заповед за 26 400 лв. от 20. 02. 2009 г. с падеж – 20. 06. 2009 г., както и оставял в залог лична карта, свидетелства за регистрации на МПС, оригинали на фактури за негови вземания. По същото време св. Г.Т. поискал от подс. Г.В. пари в заем, но последния му отказал. Тогава св. Т. искал няколко пъти от св. К. пари на заем. За да му услужи св. К. взел от подс. Г.В. пари в заем, част от които по късно предавал на св. Т., като му казал, че е взел тези пари от подс. Г.В. срещу лихва.

         През периода 2000 – 2009 г. под. В. давал и на други лица изпаднали във финансови затруднения, пари на заем срещу лихва. На св. М.М.Н. няколко пъти дал пари в заем, като била уговаряна и месечна лихва. Един от тези заеми в размер на 7 500 лв. св. Н. взел на 22. 03. 2004 г. Св. Н. се издължавал винаги на подс. Г.В., като заплащал и уговорената лихва за времето от вземане на заема, до връщане на главницата. На 12. 05. 09 г. подс. Г.В. дал на лицето Д.Т.И. два заема съответно от 42 000 щатски долара и 20 000 лв. за които били подписани договори за заем и записи на заповед с включени законни лихви. На 04. 11. 2005 г. подс. Г.В. дал на заем на лицето К.Н.А. сумата от 30 000 лв. за което бил подписан запис на заповед в която е уговорено и връщане на законната лихва и на 19. 04. 2007 г. дал на същия 22 950 лв. за което била подписана запис на заповед със законната лихва. На 15. 02. 2005 г. подс. Г.В. дал на заем на лицето Д.Г.М. сумата от 10 000 лв. за което бил подписан запис на заповед в която е уговорено и връщане на законната лихва. На 20. 04. 2001 г. подс. Г.В. дал на заем на лицето З.Г.З. сумата от 22 500 лв. за което бил подписан запис на заповед в която е уговорено и връщане на законната лихва. На 02. 07. 2001 г. подс. Г.В. дал на заем на лицето П.Н.Н. сумата от 5 000 лв. за което бил подписан запис на заповед в която е уговорено и връщане на законната лихва и на 22. 03. 2001 г. заем в размер на 18 000 лв. със запис за заповед със законната лихва. На 06. 07. 2004 г. подс. Г.В. дал на заем на лицето Р.Б.Р.сумата от 40 000 лв. за което бил подписан запис на заповед в която е уговорено и връщане на законната лихва. На 16. 10. 2001 г. подс. Г.В. дал на заем на лицето П.К.Д. сумата от 25 000 лв. за което бил подписан запис на заповед в която е уговорено и връщане на законната лихва. На 29. 03. 2004 г. подс. Г.В. дал на заем на лицето И.Д.Б. сумата от 15 000 лв. за което бил подписан запис на заповед в която е уговорено и връщане на законната лихва. На 07. 02. 2001 г. подс. Г.В. дал на заем на лицето П.П.П. сумата от 20 000 германски марки за което бил подписан запис на заповед в която е уговорено и връщане на законната лихва. На 04. 10. 2000 г. подс. Г.В. дал на заем на лицето К.Й.П. сумата от 20 100 щатски долара за което бил подписан запис на заповед в която е уговорено и връщане на законната лихва.

Горните факти съда приема за установени от показанията на посочените свидетели в частите им които кредитира, които показания са вече обсъдени от съда и не следва да се обсъждат отново. В подкрепа на тези свидетелски показания са и посочените вече писмени доказателства, също описани по горе, а именно – договори за заем, записи на заповед, договор за покупко продажба на газокар, писмени доказателствени средства и изискани и приети в съдебното производство писмени доказателства. Налице са и множество други писмени доказателства от които се установява, че много преди инкриминирания период, подс. Г.В. е предоставял суми в заем срещу лихва на различни лица, което косвено потвърждава извода на съда, че подс. Г.В. е давал пари на заем срещу лихва. Косвено извода, че подс. Г.В. е предоставял пари на заем се потвърждава и от заключението на Комплексна техническа и графическа експертиза № 12/ДОК-202/08.05.2012 г. от което се установява, че в представената бележка от св. П.П.С. с вписани данни за взети пари в заем от подс. Г.В. като ръкописните буквени и цифрови текстове/копия/, които не са повторени с химикална паста представляват копия на ръкописни текстове, изпълнени от Г.В.В. . За да е осъществено от обективна страна престъпното деяние по смисъла на чл. 252, ал. 1 от НК, следва комулативно да са налице следните предпоставки - да липсва разрешение за извършване на банкова дейност, банковите сделки да се извършват по занятие - да бъдат източник на доходи и средства за препитание за дееца. По отношение разрешението. Нито отменения закон за банките, нито сега действащия закон за кредитните институции не разрешават да се извършват банкови сделки от физическо лице. А подс. Г.В. няма издадено разрешение от БНБ да извършва банкова дейност. Но за да е налице банкова дейност тя трябва да се  извършва системно, по занятие. Подс. Г.В. системно е заемал парични средства на широк кръг от хора срещу насрещна материална облага /лихва/, насочена към набавяне на доходи, т. е. тази дейност е извършена по занятие, като същата е източник на доходи и средства за препитание. Същият е предоставил заеми срещу уговорена лихва на пет лица, като същите са връщали заетите пари със съответната лихва. Така на св. К.К. е дал в заем 65 000 лв., а същия му е върнал 100 000 лв., на св.  И.А. е дал 1 500 лв., а е получил от него 2 400 лв., на св. Г.С. е дал заем в размер на 33 000 лв., а тя е върнала на подс. Г.В. 157 080 лв., на св. Д.Ш. е дал 20 000лв., а му е поискал да му върне 60 000 лв., а Ш. му върнал един път 8 000 или 10 000 щ. долара и втори път 5 000 лв. В показанията си св. Ш. и обясненията на подс. Г.В. твърдят, не е имало уговорена лихва при даване на тези 20 000 лв. В показанията си от д.п. в частите които съда е прочел и приема, че следва да бъдат кредитирани, този свидетел твърди, че в края на 2007 г. или началото на 2008г. подс. Г.В. му казал, че сумата която му дължал с лихвите станала 60 000 лв. Но с оглед всички други доказателства – свидетелски показания, записи на заповед, договори за заем, дадени в залог вещи,  се налага извода, че това се прави с цел връщане на дадените в заем пари на св. Ш. с лихва, поради това съда приема, че давайки тези 20 000 лв. В. е имал намерението да иска връщането им с лихва, но първоначално не го е заявил на Ш.. Това той е направил когато е поискал 60 000 лв., т. е. дейността по даването на тези 20 000 лв. също попада в извършваната банкова дейност без разрешение, на св. К.А. дал заем в размер на 20 000 лв., а поискал да му върне 71 600 лв. плюс 30 000 лв. неустойка.

От субективна страна подс. Г.В. е осъществил деянието при пряк умисъл. Съзнавал е, че няма разрешение за извършване на банкова дейност лично като физическо лице, както и че разрешение за извършване на банкови сделки не е искал и не е получавал от БНБ. Независимо от това е извършвал такава банкова дейност по занятие като е целял получаване на доходи. Подс. Г.В. е съзнавал, че придобива неправомерни значителни доходи като получава уговорени лихви от заемателите. Въпреки че е съзнавал обществената опасност на извършеното от него деяние и е предвиждал настъпването на противоправните му последици, подс. Г.В. е искал настъпването на обществено опасните последици, целейки да се облагодетелства по неправомерен начин.

Съда намира, че системното даване на парични средства срещу насрещна материална облага - уговаряни и получавани лихви, съответства на понятието банкови сделки по занятие, за които се изисква разрешение от БНБ. За състава на престъплението по чл. 252 ал. 1 НК е достатъчно деецът по занятие да е предоставял парични суми на други лица под формата на заеми срещу лихва. Като основната цел при това действие е да се реализират доходи. По правило системното - по занятие предоставяне на парични суми под формата на заеми на други лица срещу възнаграждение - лихва за ползването на заетата сума с основната цел заемателят да реализира доходи от реално предоставените средства на други лица покрива понятието за дейност на банково кредитиране, поставена под разрешителен режим. Законодателят не поставя изискване това да е единствен източник на доход за подсъдимия. Дали тази дейност е съпътстваща или основна дейност за получаването на доходи за издръжката на дееца е правно ирелевано за отговорността обстоятелство. Ето защо съда приема, че подс. Г.В. е осъществил състава на чл. 252 ал. 1 от НК.

По квалификацията по чл. 252 ал. 2 предл. 1 и 2 от НК.

За да е налице от обективна страна осъществено деяние по чл. 252 ал. 2 предл. 1 и 2 във вр.  с ал. 1 от НК е необходимо в резултат на тази неправомерна дейност да е причинена значителна вреда, както и да са получени значителни неправомерни доходи. От заключението на Съдебно – счетоводна експертиза , както и от показанията на свидетелите се установява, че на Г.Ц.С.  е получила в заем 33 000 лв., а е върнала 157 080 лв., следователно са причинени вреди в размер на 124 080 лв., К.П.К. е получил на заем 65 000 лв., а върнал 100 000 лв., като тук вредата е в размер на 35 000 лв., И.П.А.  е получил в заем 1 500лв., върнал 2 400 лв., вредата тук е 900 лв., т. е общия размер на причинените вреди на тези лица е в размер на 159 980 лв. От друга страна подс. Г.В. от тази дейност е получил неправомерна облага в размер на 159 980 лв. Съда приема, че този размер на вредите и неправомерната облага, са в значителни размери съобразно съдебната практика.

         По обвинението, че деянието е извършено при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 от НК. Това обвинение не се поддържа от представителите на ШОП. Съдебната практика приема, че деянието по чл. 252 от НК е продължено престъпление. За да е осъществено то е необходимо отделните сделки да са извършвани системно и по занятие. Всяка сделка сама по себе си не е престъпна, а е необходимо тези сделки да са извършвани системно и по занятие. Ето защо съда оправда подс. Г.В. по обвинението да е извършил деянието при условията на продължавано престъпление.

          По обвинението, че е отпускал парични заеми на П.П.С., Н.Й.Н.  и М.А.К. .

По отношение дали св. К.  е вземала пари в заем от подс. Г.В. в размер на 5 000 лв. В показанията си на д.п. тя твърди за такава сума. Не са налице други доказателства за това, че св. К.  или нейния съпруг са взели такава сума от подс. Г.В.. Косвено за взети пари в заем говори в показанията си св. П., но той сочи 3 000 лв. като взети. Няма и писмени доказателства подкрепящи показанията на св. К.  за тази сума. Т. е. налице е предположение за това какъв е точния размер на взетата в заем сума. Не са налице и доказателства относно размера на лихвата за връщането на тази сума, а този факт може само косвено да се изведе от твърдението на Койкова колко пари общо са върнали, но след като не е установено по категоричен начин колко пари общо са върнали, то и извода за размера на лихвата би бил предположение. Тъй като на д.п. св. К.  твърди, че са връщали 8 месеца по 500,600 или 700 лв., след това 5000 лв. от техния приятел от гр. Пловдив, после през две седмици, колкото събере нейния съпруг и накрая един път 6 000 лв. от апартамента и 5 000 от заема на дъщеря им, се получава минимум 20 000 при връщане 8 месеца по 500 лв. или максимум 21600 при връщане 8 м. по 700 лв. На края на показанията си твърди, че са върнали общо 22 000 лв. на В.. Съда приема, че в случая няма категорични доказателства от които да се направи извод за конкретна сума с която на св. К.  е причинена вреда и подс. Г.В. е получил облага, поради което каквато и сума да се приеме, би било предположение. Поради това съда приема, че безспорно е установено, че св. К.  и нейния съпруг са взели пари на заем от подс. Г.В., но с неустановен размер. Неустановен по безспорен и категоричен начин е и размера на лихвата при която те са връщали заема. На края – не е установено по безспорен и категоричен начин каква сума точно са върнали, за да се направят изводи и за размера на причинената вреда и получената от подс. Г.В. облага, поради което по това обвинение подс. Г.В. следва да бъде оправдан.

По отношение Н.Й.Н. . Същият не е разпитван на съдебното следствие, не са и приобщавани по реда на чл. 281 от НПК показанията му от досъдебното производство. От писмените доказателства се установява, че на 05. 06. 2001 г. Н.Й.Н.  е подписал в полза на подс. Г.В. запис на заповед за сумата от 30 000 лв., с падеж на 05. 06. 2002 г. ведно със законната лихва. На 05. 07. 2001 г. Н.  подписал друг запис на заповед в полза на В. за сумата от 10 000 лв. с падеж на 05. 07. 2002 г. заедно със законната лихва и на 17. 10. 2001 г. трети запис на заповед в полза на подс. Г.В. за сумата от 30 000 лв. с падеж на 17. 10. 2002 г. заедно със законната лихва. По искане на обвинението с протоколно определение от съд. заседание на 17.05.2012 г. този свидетел е заличен от списъка на свидетелите. В обвинителната си реч представителя на обвинението заяви, че не поддържа обвинението срещу подс. Г.В. за престъпление по чл. 252 ал. 2 от НК по отношение това лице. Това обаче не освобождава съда от задължението да се произнесе налице ли е престъпление извършено по отношение на това лице. От събраните писмени доказателства по конкретните факти, съда не може да направи извод лицето Н.Й.Н.  каква конкретно сума или суми е взело в заем от подс. Г.В., каква сума е върнало и дали е имало уговорена лихва за това, за да може въз основа на тези факти да извежда наличие или липса на осъществено престъпление. Налице са други събрани по делото както писмени така и гласни доказателства за това, че подс. Г.В. в периода 2000 г. – 2009 г. е предоставял заеми на различни лица срещу лихва, но от тези доказателства преценени в съвкупност с писмените доказателства касаещи лицето Н.Й.Н. , не следва единствен и безпротиворечив извод, че лицето Н.Й.Н.  е взело пари в заем от подс. Г.В. за връщането на които е уговорена лихва и тези суми са връщани с така уговорената лихва. Поради това съда приема, че подс. Г.В. следва да бъде оправдан по обвинението касаещо предоставяне на 50 000 лв. в заем на Н.Й.Н.  срещу лихва.

По отношение П.П.С.. При приетата за установена фактическа обстановка съда приема, че св. С.  действително е вземал пари назаем от подс. Г.В. като за голяма част от тези заеми е била уговаряна лихва. Установено е също така, че св. С.  е вземал пари в заем от подс. Г.В. срещу лихва в периода от 2000 г. до 28.12.2003 г. Както сам твърди свидетеля, след тази дата той не е вземал от подс. Г.В. пари срещу уговорена лихва, а е връщал част от дължимите суми, подписвал е в полза на подсъдимия запис на заповед, както и договарял срока на връщането и размера на дължимата сума. С обвинителния акт подс. Г.В. е предаден на съд за престъпление по чл. 252 ал. 2 от НК за това, че през периода 2000 г. до 2009 г. е осъществил това престъпление като е извършил банкова дейност без съответно разрешение, включително и че е предоставил на св. С. , но през 2007 г. неколкократно сума в общ размер на 14 000 лв. като му поискал лихва за тези пари. Св. С.  според обвинителния акт върнал на подс. Г.В. общо сумата от 24 710 лв., като с това му причинил вреда в размер на 17 100 лв., както и че получил облага в този размер. Както от показанията на този свидетел, така и от предоставената от него и приета като доказателство по делото бележка в която както свидетеля сам твърди, че подс. Г.В. е отразил парите които му е дал в заем и е посочил и лихвата върху, тях се установява, че времето през което подс. Г.В. е предоставил в заем тези пари е 2003 г., а не както е прието в обвинителния акт – през 2007 г. Т. е. касае се за друг период от време през който подс. Г.В. е давал пари на заем на св. С. , а не този – посочен в обвинителния акт. В обвинителния акт е прието, че св. С.  е получил 14 000 лв., а от бележката – 11 300 лв. В общата сума от бележката, като се включат и първите 5000 лв. за които св. С.  твърди, че ги е взел без лихва, общата сума взета от него става 15 300 лв., т. е. пак не е 14 000 лв. След това св. С.  не излага убедителни показания и какви точно по размер суми и кога ги е върнал на подс. Г.В., за да може да се определи вредата на св. С.  и облагата на подс. Г.В.. От друга страна, ако е върнал 24 710 лв., а е взел 14 000, то вредата му е 10 710 лв., а не както приема обвинението – 17 100 лв. Но следва въпроса – как и на какви доказателства е установено, че е взел 14 000 лв., след като по бележката общата сума е 11 300 лв. Поради съда намира, че обвинението срещу подс. Г.В. по отношение св. С.  не е доказано по безсъмнен и категоричен начин и следва подс. Г.В. да бъде оправдан по обвинението, че през 2007 г. е предоставил на св. С.  14 000 лв. срещу 10% месечна лихва и с това му причинил вреда в размер на 17 100 лв.

         По обвинението, че подс. Г.В. е причинил значителни вреди на П.П.С., Д.Ш.Ш., Н.Й.Н. , К.А.А.  и М.А.К. , както и че е получил значителни неправомерни доходи за сумата над 159 980 лв. до сумата от 305 790 лв. По отношение П.П.С., Н.Й.Н.  и М.А.К.  след като съда прие за недоказано и оправда подс. Г.В. по основния състав по чл. 252 ал. 1 от НК, то следва да бъде оправдан и по квалифицирания по ал. 2 на чл. 252 от НК. От доказателствата по делото се установява, че св. Ш. не е върнал повече от колкото е взел, въпреки предявеното искане на подс. Г.В., да върне 60 000 лв. А св. К.А., въпреки, че е подписал запис на заповед и договор за заем в размер на 71 600 лв., до приключване на досъдебното производство, както сам твърди, не е върнал никакви пари на подс. Г.В. освен първоначално дадените на подс. Г.В. 5 000 лв.

От горните доказателства се установява, че на лицата Д.Ш. и К.А.  не са причинени вреди от дейността на подс. Г.В., чрез предоставените им от страна на подс. Г.В. в заем пари, поради което съда оправда подс. Г.В. по обвинението да е причинил на св. Ш. и А.  значителни вреди.

По обвинението подс. Г.В. да е получил значителни неправомерни доходи в размер на 305 790 лв. След като съда приема, че с дейността си подс. Г.В. като е предоставил срещу лихва заеми на горепосочените свидетели и с това е причинил имотна вреда на св. С., К. и А. в размер на 159 980 лв., то и получените от него неправомерни доходи са в размер на 159 980 лв. Недоказано е подс. Г.В. да е получил неправомерни доходи от тази дейност над тази сума, поради което съда оправда подс. Г.В. по обвинението да е получил неправомерни доходи за разликата над сумата от 159 980 лв. до 305 790 лв.

По отношение обвинението по чл. 330 от НК относно палеж на автомобила на пострадалия П.Л..

Какви са обективните факти установени по делото по обвиненията на подс. Г.В., С. и П.А. , че в съучастие и с неизвестно лице умишлено са запалили лек автомобил „Тойота Авенсис” с рег. № *** собственост на собственост на „Р.л. - Б.” ООД, ползван от П.И.Л., като палежа е извършен на 18. 08. 2008 г. от неизвестния извършител в гр. Велико Търново . По делото безспорно са установени фактите относно отношенията на подс. Г.В. и пострадалия П.Л., тяхното влошаване, желанието на подс. Г.В. за отмъщаване на П.Л., поръчаните и извършени побой и убийство на Л.  и лицата които са участвали, а също и целта с които са поръчани. От показанията на Св. Дж. се установява, че  в кафе „К.” при среща на подс. П.С. и Св. Р.Д. последния казал, че той и подс. Г.В. били притеснени от поведението на пострадалия Л. след нанесения му побой и палежа на автомобила му, тъй като същия не си бил взел поука. От същите показания се установява, че подс. П.С. е изпратил Св. Дж. до гр.В. Търново  във връзка с дадената поръчка за нанасяне побой над лице адвокат от гр.В. Търново , като поръчката идвала от бизнесмен от този град, както и казаното пред него от Св. Р.Д., че поръчката за побоя идвала от неговия шеф и била дадена на шефа на Дж. и ако побоя не даде резултат, ще трябва да се запали и автомобила на това лице. Твърди също и, че бил изпратен в гр.В. Търново  за да огледа кантората, автомобила и дома на Л.  и да бъдат взривени автомобила или кантората. След като съобщил на подс. П.С., че поръчката не била изпълнена и защо бил върнал св. П., няколко дни след това разбрал, че автомобила на пострадалия Л. бил запален, но не разбрал от кого. В показанията на св. Г.П. са налице същите твърдения, както и на Св. Дж. относно предприетите действия за взривяване автомобила или кантората на Л. . От показанията на св. С.И. и С.С., се установява, че пред тях подс. Г.В. споделил, че е близък приятел с подс. П.С., споделил за контактите си с пострадалите Р.и Л.  и отношенията си с тях свързани с „ Т.Б. ”, както и за проблемите които имал с Л. и Р.. Установява се и казаното от подс. Г.В., че възложил на групата на подс. П.С. побой, палеж на автомобила му и убийството на Л. , както и че заплатил за тези поръчки и по този начин си решил проблемите с Л.  завинаги. От показанията на Св. Дж., П., Ц., М. и Н. се установява, че подс. П.С. приемал поръчки за побои и палежи, включително и взривявания, както и, че лицето Д.Г.  изпълнявало такива поръчки.

От показанията на св. А.Л., протокол за оглед на местопроизшествие в гр.В. Търново  от 18.08.08г. на запален автомобил, заключенията на Химическа експертиза № І-79/04.09.08г. и Пожаротехническа експертиза, от веществените доказателства: 1 бр. пластмасова прозрачна бутилка съдържаща жълтокафява течност, 1 бр. камък с диаметър 0.16м. и 1 бр. кибрит и показанията на св. И.С.Д. се установява, че на 18.08.08г. около 13. 15 ч. към автомобила на пострадалия Л. който бил паркиран в близост до жилището му, се приближило неизвестно лице, което с камък счупило задното – панорамно стъкло на автомобила, хвърлило в купето прозрачна пластмасова бутилка в която имало бензин. Запалило клечка кибрит и я хвърлило в автомобила, при което възникнал пожар в автомобила и побягнало от местопроизшествието, като било видяно в гръб от св. Д..

Съдебната практика приема, че неустановяването на извършителя на престъплението не е пречка за ангажиране на отговорността на поръчителите и помагачите. Възможно е едно лице да бъде подбудител или помагач на неизвестен извършител. Но за да се приеме, че едно лице е подбудило извършителя на деянието, както и, че едно лице е улеснило извършителя на деянието, а този извършител да е неизвестен, следва да е доказано по категоричен и безсъмнен начин, че подбудителя е склонил именно конкретния неизвестен извършител да осъществи деянието. Същото важи и за помагача – следва да се докаже по категоричен и безсъмнен начин, че преди деянието помагача е обещал, съгласил се е да улесни конкретния неизвестен извършител за извършване на деянието. В настоящия случай безспорно установено е, че неизвестен извършител на 18.08.08г. в гр.В. Търново  е запалил автомобила на П.Л.. Налице са и доказателства от които да се приеме, че подс. Г.В. е склонил подс. П.С. да бъде запален автомобила на Л. . Не са налице доказателства, от които да се приеме, че подс. П.С. е склонил именно това лице, което е запалило автомобила. Да се приеме, че подс. П.С. е склонил едно неизвестно лице да запали автомобила на Л.  и че това лице е същото което на 18.08.08г. е запалило автомобила на Л. , би било предположение.  От това не може да се направи и извод за общност на умисъла на подбудителите – подс. П.С. и В. и лицето извършило палежа, след като не може да се приеме, че точно този неизвестен извършител е бил склонен от подс. Г.В., който е действал чрез друго лице – подс. П.С., който фактически го е склонил да извърши палежа. По отношение подс. П.А. – съда приема за доказано по делото, че подс. П.А. е водил св. Г.П. и лицето Д.Г.  да им показва къде живее св. П.Л., да го покаже кой е и какъв автомобил управлява. Няма доказателства от които да се приеме, че подс. П.А. по някакъв начин е улеснил извършването на палежа на автомобила на Л. , като е оказал помощ на точно това лице – този неизвестен извършител, който на 18.08.08г. е запалил въпросния автомобил. Поради това съда приема, че не е доказано подс. Г.В. като подбудител да е склонил подс. П.С., който на свой ред като подбудител да склонил неизвестния извършител да запали автомобила на Л. , както и за недоказано, че подс. П.А. е улеснил неизвестния извършител да извърши палежа. След като съда приема за недоказано обвинението по основния състав, то не следва да се обсъждат обвиненията на тримата подсъдими по квалификациите по чл. 330 ал. 2 т. 4 и  ал. 3 от НК. Поради това съда оправда тримата подсъдими по обвиненията им за това престъпление.

По обвиненията по чл. 116 от НК на подс. П.А. за убийствата на П.Л. и Р.Р..

От обсъдените вече доказателства съда приема за безспорно установено, че подс. П.А. през м. март – април 2009г. по нареждане на подс. Г.В. е занесъл в гр. Пловдив плик с 60 000 лв. Срещнал се със Св. Р.Д. пред хотел „Марица” и му предал плика, след което си заминал. Безспорно е установено, че този плик по нареждане на подс. Г.В. е предаден от св. Д. на подс. П.С. в същия хотел, както и че тези 60 000 лв. били втори транш за убийствата на Л. и Р.. Безспорно установено е и даването на поръчките от подс. Г.В. на подс. П.С. за убийствата на Л. и Р., както и последващите действия на подс. П.С. и другите лица участвали в извършване на тези убийства. Безспорно установено е, както от свидетелски показания, така и от обясненията на подс. Г.В. и П.А. , че подс. П.А. многократно е изпълнявал възложени му от подс. Г.В. куриерски функции за разнасяне и предаване на документи. Но от всички тези безспорно установени факти, не може да се приеме, че подс. П.А. занасяйки плика с 60 000 лв. и предавайки го на Св. Р.Д. пред хотел „Марица” в гр. Пловдив е знаел, че носи пари, че е знаел, че с тези пари подс. Г.В. плаща на подс. П.С. за убийствата на Л. и Р.. Тук следва да се посочи, че от показанията на св. С.И. се установява, че пред него подс. В.К. е казал, че подс. П.А. му е помогнал за установяване на навиците на П.Л. за извършване на убийство му. Няма по делото други доказателства които да потвърждават този факт или да водят на извод за наличие на този факт. Още повече, че подс. П.А. има обвинение само за помагаческа дейност по отношение на лицето В.Ф..  Съда не може с оглед на изложеното да достигне до извода, че в съзнанието му е налице представа, че с тези си действия улеснява извършването на тези две убийства, както и за общност на умисъла на подс. П.А. с другите подсъдими и извършителя на деянията и следва да бъде оправдан по тези две обвинения. След като съда приема, че не са налице доказателства за подс. П.А. по основния състав по чл. 115 от НК, то не следва да се обсъждат и квалификациите за съучастие, както и по чл. 116 ал. 1 т.6, 7, 9 и 10 от НК. Поради това съда оправда подс. П.А. по обвиненията по чл. 116 от НК за убийствата на П.Л. и Р.Р..

По отношение обвинението на подс. П.А. по чл. 131 от НК с пострадал П.Л..

По обвинението на подс. П.А. по чл.131 от НК за побоя на П.Л.. От събраните по делото доказателства, съда не може да приеме за установени действия на подс. П.А. с които той е улеснил нанасянето на побоя на Л. . След като не са налице доказателства за обективни действия на подс. П.А., съда не може да прави и изводи за субективната страна на деянието, за общност на умисъла на подбудителите, извършителя и помагача и следва подс. П.А. да бъде оправдан. След като съда приема, че не е доказан основния състав на престъплението по чл. 130 ал. 1 от НК, то не следва да се обсъждат както съучастието, така и квалификациите по чл. 131 ал. 1 т. 8 и 10 от НК. Водим от горното съда оправда подс. П.А. по това обвинение.

              По обясненията на подсъдимите

Съда не приема и не кредитира обясненията на подс. П.С. дадени в съдебно заседание на 15.10.2012 г. в следните части:

- Относно това, че се е запознал с подс. Я.П.през м. декември 2009г. по повод откриване на ски-сезон в курортен комплекс „Боровец”. Като преди това са се виждали, но не са говорили. Както и, че са се видели в кафе „К.” в началото на 2010г. като говори за първа тяхна среща в това заведение. В подкрепа на тези му обяснения са и обясненията на подс. Я.П. дадени в съдебно заседание на 26.09.2012 г. Тези му обяснения са в противоречие с показанията на Св. Дж. който твърди, че двамата подсъдими са се познавали много по рано от 2006 г. В тази насока са и данните съдържащи се в Протокол за ВДС рег. №*** и Протокол за ВДС рег. №**** А от данните по делото за проведени телефонни разговори между двамата подсъдими се установява, че същите имат проведени разговори в началото на м. юни 2009 г. на 08.06. и на 23.06.2009г., като същите са продължили и на 05. и 27.07.2009г, на 05. и 09.08.2009г., на 18., 20., 21.,  22. и 23.10.2009г., на 10., 13., 14., 15. и 17.11.2009г.

В противоречие са и с показанията на св. Л.Ц. , който твърди, че подс. П.С. и подс. Я.П. многократно са се срещали както в кафе „К.”, така и в заведението на к.к. „Боровец” собственост на подс. Я.П.;  В противоречие са и с показанията на св. В.М. , който също говори за срещи на подс. П.С. и П. в кафе „К.”; В противоречие са и с показанията на Б.Й. който твърди, че подс. Я.П. го е отвел до кафе „К.”, където П. се е срещнал с подс. П.С. през м. септември 2009г.;

Обясненията му се опровергават и от данните съдържащи се в справката на “Д.г.” от която се установява, че съпругите на подс. П.С. и П. са съдружници в търговско дружество още от 2006г.

   - Относно това, че лицето Д.Г.  му е доведен от св. Х.Х. в края на 2008г. или началото на 2009г. и от тогава започнал да тренира сумо. По същото време и Г.Н.  от гр.Бургас започнал да тренира сумо. По нататък в обясненията си при отговори на въпроси на прокуратурата твърди, че Д.Г.  е дошъл преди м. април 2009г. А при следващ отговор на въпрос твърди, че след като негов състезател спечелил „зелена карта” и през 2006 или 2007г. заминал за САЩ, за неговата категория – 85 кг. основни конкуренти били Н.Н. и Д.Г. . В подкрепа на тези обяснения са показанията на св. Х.Х., че Д.Г.  и Г.Н.  са започнали да тренират сумо през есента на 2008г. Но в показанията си този свидетел твърди също така, че не му е известно дали Недев и Г.  са се познавали с подс. П.С. преди да започнат да тренират сумо, както и че не му е известно кога тези две лица са дошли в гр. София . В противоречие са и с показанията на св. П. и Ф., които твърдят, че могат да разпознаят лицето което е нанесло побой на св. П. на 16.08.2007г., като по късно при извършените разпознавания, са разпознали именно лицето Д.Г.  като човека нанесъл побоя. Налице са и вътрешни противоречия в обясненията на подс. П.С.. Един път твърди, че Д.Г.  е започнал да тренира сумо през пролетта на 2009г., а след това твърди, че същото лице още от 2007г. било конкурент на Н.Н. за категория 85 кг. Налице е и друго противоречие в тази връзка. Един път в обясненията си твърди, че познава Д.Г.  от м. април 2009г., а след това твърди, че същото лице било конкурент на друго лице за дадена категория в сумото още от 2007г.

  - Относно това, че Г.Н.  и Д.Г.  не са изпълнявали поръчки за нанасяне на побои, палежи и взривявания. Обясненията на подс. П.С. в тази им част се опровергават от показанията на Св. Дж., П., Ц., М., Н., които в показанията си твърдят за конкретни деяния извършени от лицата Д.Г.  и Г.Н. , както и че това е ставало по нареждане на подс. П.С.. Опровергават се и от другите доказателства за извършените деяния от Г.  и Недев, както и от данните съдържащи се в Протокол за ВДС рег. №*** и Протокол за ВДС рег. №****.

     - Относно това, че не е приемал поръчки за палежи, побои и убийства и не е разпределял задачи и парични средства към никой във връзка с такива поръчки. Отново тези му обяснения са в противоречие с посочените вече свидетелски показания на св. Дж., П., Ц., М., Н.. Тук следва да се включат и показанията на св. С.П.  в частта им относно възложеното от подс. П.С. проследяване на Б.Г.. В противоречие с тези му обяснения са и показанията на Св. Р.Д. в частите които съда кредитира и в които свидетеля твърди за срещата в хотел Марица и предаването на парите, както и за срещите му в гр.В. Търново  когато е показал на Св. Дж. кантората на пострадалия Л.. Опровергават се и от показанията на св. С.И. и С.С. които твърдят, че пред тях подс. Г.В. е споделил, че е платил на подс. П.С. да бъдат убити Л. и Р.. А подс. В.К. им споделил, че бил дясната ръка на подс. П.С. и бил от неговата група. Опровергават се и от данните съдържащи се в Протокол за ВДС рег. №***, Протокол за ВДС рег. №***, Протокол за ВДС рег. №***, Протокол за ВДС рег. №***.

     - Относно това, че не е ползвал Св. Дж. като личен шофьор през периода 2006-2009г., като твърди, че в началото през 2006г. Св. Дж. е започнал работа като шофьор на съпругата и детето му, а след това напуснал и отишъл да работи като шофьор при С.П. . В тази връзка твърди, че това е станало в началото на 2007г. и Св. Дж. работел 4-5м. при П. , след което тя го изгонила и след това не бил виждал Св. Дж. до м. април 2008г. А след като закупил „В.1“която се занимавала с дистрибуция на минерална вода през лятото на 2008 г., тогава взел на работа отново Св. Дж. в тази фирма и работел до 2010г. когато го изгонил. Налице са вътрешни противоречия в обясненията на подс. П.С.. В обясненията си в съдебно заседание на 04.07.2011г. твърди, че Св. Дж. започнал работа във фирмата за минерална вода през 2007г., като там твърди, че той го назначил за шофьор на съпругата и детето му. И след като бил шофьор на съпругата и детето му една година, Св. Дж. поискал да бъде преместен на нормален работен ден и тогава подс. П.С. го преместил във фирмата за минерална вода. Т.е. един път подс. П.С. твърди, че Св. Дж. бил шофьор на съпругата и детето му от 2007г. и в продължение на една година бил такъв, след което започнал във фирмата за минерална вода. Втори път – в обясненията си от 15.10.2012г. твърди, че от началото на 2007г. Св. Дж. напуснал фирмата му и отишъл при С.П.  като шофьор и там работел 4-5м. и чак през лятото на 2008г. отново се върнал на работа при подс. П.С.. И е практически невъзможно Св. Дж. да започне работа като шофьор на съпругата и детето на подс. П.С. в началото на 2007 г., да работи една година и след това да напусне тази работа пак в началото на 2007г. за да отиде да работи при С.П. . Обясненията на подс. П.С. относно това дали е ползвал като личен шофьор Св. Дж. са в противоречие с показанията на Св. Дж., който твърди, че е ползван през свободното му време от подс. П.С. като личен шофьор. В противоречие са и с данните съдържащи се в Протокол за ВДС рег. №***, Протокол за ВДС рег. №***, Протокол за ВДС рег. №*** от които също се установява, че подс. П.С. е ползвал Св. Дж. като личен шофьор.

     - Относно това, че от началото на 2007г. до средата на 2008г. Св. Дж. не е работил при подс. П.С. и е започнал работа когато подс. П.С. закупил фирмата за минерална вода „В.1“ през м. юли-август 2008г. Тук отново е налице противоречие с обясненията на подс. П.С. дадени в съдебно заседание на 04.07.2011г. където твърди, че Св. Дж. в края на 2006 и началото на 2007г. свидетеля е започнал работа като шофьор на съпругата и детето му и след като работил една година, поискал и подс. П.С. го прехвърлил да работи във фирмата за минерална вода. В противоречие е и с показанията на Св. Дж. който твърди, че в началото е бил шофьор на съпругата и детето на подс. П.С., а след това работел във фирмата за минерална вода, както и, че в началото на 2007г. от м. януари до м. март бил на работа при С.П. , като след това се върнал отново във фирмата за минерална вода и работил там до 2010г. Опровергават се тези му обяснения и от показанията на св. Г.П., който твърди, че е започнал работа при подс. П.С. във фирмата за минерална вода от началото на 2008г. и още тогава там е работел Св. Дж.. В тази насока са и показанията на св. Л.Ц. , както и св. К.Б.Н. . Опровергават се и от показанията на св. Х.Х., който твърди, че когато през 2007г. се е нанесъл да живее в блок * на Студентски общежития в гр. София , Св. Дж. вече е живеел там. А подс. П.С. в обясненията си  твърди, че е отстъпил на Св. Дж. когато е започнал работа при него, жилището което е обитавал в този блок. Данни за това се съдържат и в Протокол за ВДС рег. №***.

     - Относно това, че имал намерение да се занимава с дистрибуция на минерална вода и закупил фирмата за минерална вода на 21.07.2008г., като още докато водил преговорите за закупуването, накарал предишния собственик за вземе под наем складово помещение в бл. * на Студентските общежития в гр. София  и договора за наем бил сключен на 01.07.2008г., след което го ремонтирал, а през това време наел склад край гр.Нови хан от лицето И.К. , което ползвал до септември - октомври 2008г. В подкрепа на тези обяснения са приетите като доказателства по делото договор за наем на складовото помещение от 01.07.2008г. и договор за прехвърляне на дружествени дялове на „В.1“ на подс. П.С. от 21.07.2008г. Но в показанията си Св. Дж., П. и Ц. твърдят, че подс. П.С. се занимава с дистрибуция на минерална вода още от началото на 2008г. и от тогава ползва склада в блок *, като Св. Дж. и Ц. твърдят, че по това време подс. П.С. е ползвал и склада край гр.Нови хан. В подкрепа на техните показания са и показанията на св. Н., който твърди, че е работел във „В.1“още от 2007г., че същата е прехвърлена на подс. П.С. през м. март 2008г., че когато св. П. е започнал работа във фирмата, той е живял в склада в бл. *. В противоречие с тези му обяснения са и обясненията му от съдебно заседание на 04.07.2011 г. в които твърди, че в началото на 2007г. е имал намерение да вземе Св. Дж. във фирмата за минерална вода.

      - Относно това, че е ползвал складовата база край гр.Нови хан от лятото на 2008г. до м. септември – октомври същата година. Тези му обяснения се опровергават от показанията на Св. Дж. и Ц., които твърдят, че в началото на 2008 г. първия по нареждане на подс. П.С. е закарал закупения от него лек автомобил „Фолксваген Голф 3” в тази база, а по късно двамата отново по нареждане на подс. П.С. са ходили в тази база и са сменили регистрационните табели на този автомобил. Опровергават се обясненията на подс. П.С. и от показанията на св. Б. М.  в кредитираните им части, който твърди, че в базата многократно е идвал Св. Дж. и други хора и че същата е ползвана за складиране на минерална вода, както и че въпросния автомобил е бил на базата през пролетта на 2008г., а базата е ползвана от подс. П.С. от пролетта до есента на 2008г.

       - Относно това, че Св. Дж. е довел на работа във „В.1“св. Г.П.  в края на 2009г. или началото на 2010г. Тези обяснения се опровергават от показанията на Св. Дж., П., Ц., Н. и М., които твърдят, че св. П. е започнал работа във фирмата за вода на подс. П.С. в началото на 2008г.

      - Относно това, че нямало как през лятото на 2008г. да е давал поръчка на Д.Г.  и Г.Н.  да нанасят побои над пострадалия Л., тъй като по това време Г.  и Недев не са се познавали, а и подс. П.С. бил в чужбина, както и, че никога не е знаел телефона на Р.Д. . Сочи в своя подкрепа и изисканата и приложена  като доказателство по делото справка от Парк хотел “Д.” от която се установява, че на 18.07.2008г. лицата Г.  и Н. не са били регистрирани като гости на хотела. Както и че на 18.07.2008г. не е бил в кафе “К.” в Студентски град, тъй като бил на рожден ден на Е.Т.  в к. к. „Боровец”, а на 19.07.2008г. е било кръщенето на детето му, в същия комплекс. Тези му обяснения се опровергават от показанията на Св. Дж., П., Ц., косвено и от св. Н., които твърдят в показанията си, че подс. П.С. е възлагал на Д.Г.  и Г.Н.  да извършват побои на различни лица. Включително Св. Дж. сочи и конкретна поръчка за побой на пострадалия Л.. Опровергават се и от показанията на Св. Р.Д., който твърди на досъдебното производство, че е показвал на Св. Дж. кантората, автомобила и дома на пострадалия Л.. Опровергават се и от справката за задграничните пътувания на подс. П.С. от която се установява, че в периода от 02.06. до 26.06.2008г., от 01.07. до 22.07.2008г. подсъдимия е бил в страната. Тази констатация се потвърждава и от приложените по делото заверени копия на задграничния паспорт на подс. П.С. касаещ този период. Косвено се опровергават и от показанията на св. Х.Х., който твърди, че не знае от кога Г.  и Н. се познават с подс. П.С. и от кога  те пребивават в гр. София . Относно твърдението за мястото на пребиваването на подс. П.С. на 18 и 19.07.2008г., съда намира, че не следва да се коментират обясненията на подс. П.С. в тези им части, тъй като от приетата фактическа обстановка не се установява, че именно на 18.07.2008г. и то в кафе „К.” подс. П.С. е наредил на Д.Г.  и Г.Н.  да извършат побоя над пострадалия Л.. Тук Св. Дж. в показанията си твърди, че след като са се върнали с Д.Г.  от гр.В. Търново , лицето Д.Г.  пред подс. П.С. е заявило, че се наема да извърши побоя, а Св. Дж. през следващите дни, без да уточнява кога точно, е разбрал от Д.Г. , че той е нанесъл побоя на Л. , а Н. му е бил шофьор. Опровергават се тези му обяснения и от данните съдържащи се в Протокол за ВДС рег. №***, Протокол за ВДС рег. №***. 

- Относно това, че не е възлагал на подс. В.К. убийствата на П.Л. и Р.Р., като в тази връзка заявява, че през 2008г. или 2009г. била прекъсната практиката да се събират пари на куп и да се пренасят до застрахователната компания, а вече ставало с банкови преводи, което на практика оставило подс. В.К. без работа. Но от добри чувства към него подс. П.С. го оставил на работа във фирмата. Поради това подс. В.К. се прибрал в с. Ч.  и идвал в гр. София  един два пъти седмично, като подс. П.С. го ползвал да пътуват до провинцията или да излизат вечер. Като друго основание да остави при себе си подс. В.К., подс. П.С. сочи и станалите през този период от време отвличания и той се притеснявал за детето си и съпругата си, а разрешителното за оръжие на подс. В.К. и качествата му на охранител му дали основание „...да го оставя да бъде покрай мен към този период”. Твърди също, че е имало случаи по цели седмици подс. В.К. да си е бил в гр. Ч.б., а във връзка със здравословните проблеми на подс. В.К., той много пъти не е имал и възможност да ходи до София, защото точно в този период му била  правена операция за смяна на „платно” на корема. Съда приема, че не е житейски логично подс. П.С. остави подс. В.К. на работа при него и той да идва /на работа/ един-два пъти седмично, за да излизат вечер или да пътуват до провинцията. А още по нелогично е, подс. П.С. да се притеснява за детето си и съпругата си поради станали отвличания и по този повод да остави подс. В.К. на работа при него, но да идва в гр. София  само един – два пъти в седмицата, за по голяма сигурност по отношение съпругата и детето на подс. П.С.. Опровергават се тези му обяснения от показанията на Св. Дж., който твърди, че поръчките за убийства са приемани от подс. П.С. и са възлагани на подс. В.К., които показания се подкрепят от показанията на св. П., Ц. и Н.. Опровергават се и от показанията на св. С.И. и С.С. които твърдят за споделеното им от подс. В.К. и от подс. Г.В. относно поръчките за убийствата на Л. и Р..

- Относно това, че нямало как да присъства на среща в хотел “Марица” в гр. Пловдив на 26 март, както твърди Св. Дж. и не е получавал 60 000лв., тъй като на 21.03.2009г. заминал на турнир в Милано, където станал шампион и от Милано на 23.03.2009г. тръгнали за Токио - Япония, където бил до 10.04.2009г. Сочи в подкрепа на тези си обяснения   представените от неговата защита и приети като доказателства интернет справка за самолетните билети на подс. П.С., както и справката за задграничните пътувания за този период. Обясненията в тези им части се опровергават от показанията на Св. Дж.. На първо място, Св. Дж. в показанията си никъде не твърди, че срещата в хотел „Марица” гр. Пловдив се е състояла на 26.03.2009г., не твърди и конкретна дата на която се е осъществила срещата, а само периода „края на м. март – началото на м. април”. А при проведената очна ставка на Св. Дж. с подс. П.С. в съдебно заседание на 04.07.2011 г. на въпрос на защитата за това какво разбира като период в месеца „края на месец март 2009г. - началото на април 2009г.”, Св. Дж. отговаря: „...От 25 март до към 5 - 6 април. Това разбирам края на март началото на април”. Съда приема, че тук Св. Дж. не определя с точност въпросния период, тъй като за края на този период сочи „до към 5 – 6 април”. Обясненията на подс. П.С. се опровергават на първо място от справката за задграничните пътувания на същия за 2009г. от която се установява, че подс. П.С. е влязъл в страната на 06.04.2009г. през ГКПП Аерогара София в 18.00ч., а не както твърди подс. П.С., че се е завърнал в страната на 10.04.2009г. Същото се установява и от интернет справката за самолетните билети на подс. П.С. – на л.12008 и на л.12010 от съдебното производство. Опровергават се обясненията на подс. П.С. и от показанията на Св. Р.Д. от досъдебното производство в които твърди, че е осъществена такава среща между него и подс. П.С., на която той му е предал донесен му от подс. П.А. плик с пари, при която среща, шофьор на подс. П.С. бил Св. Дж.. Опровергават се и данните съдържащи се в Протокол за ВДС рег. №***, Протокол за ВДС рег. №***, Протокол за ВДС рег. №***, Протокол с рег.  №***, Протокол с рег. №***, Протокол с рег. №***, а също и от извършеното на досъдебното производство разпознаване при което Св. Р.Д. е разпознал Св. Дж. като шофьора на подс. П.С. от срещата в хотел „Марица” в гр. Пловдив.

- Относно това, че на 03.07.2009г. не се е обаждал на св. Д.Й., за да пита дали пострадалия Р. е жив или не, а се е обадил във връзка с джип “Субару”, който св. Й. е обещал да регистрира в Европейския съюз. Твърди, че се обадил на св. Й. защото минавайки покрай Шумен имал намерение двамата да се срещнат, за да разговарят за въпросния автомобил. В тази връзка се позовава на представените и приети като доказателства по делото документи относно регистрация в Германия на името на св. Л.Ц.  – джип „Субару Трибека”. Факта относно регистрацията на този автомобил не се отрича от св. Й.. Но последния твърди, че обаждането на подс. П.С. към него на 03.07.2009г. било свързано с Р.Р. и питал – дали Р. е жив. Налице е и справка за проведени телефонни разговори на посочения от св. Й. телефон, от която се установява, че на 03.07.2009г. е имало обаждане от телефон на подс. П.С.. Не следва да се приемат тези обяснения и поради факта, че на 03.07.2009г. подс. П.С. се е обадил на св. Й. първия път в 11. 55 ч. при което според показанията на св. Й., той казал на подс. П.С., че е на морето. А видно от справката съдържаща разпечатка на разговорите на мобилния телефон на подс. П.С.  с № 0878568686 осъществява разговори по маршрута Варна-София и в 11.55ч. е осъществил разговор през клетка намираща се в региона на с. Галец намиращо се след гр.Севлиево по пътя за София. Не намира опора в здравата логика подс. П.С. като минава покрай Шумен да не се обади на св. Й. по твърдения повод, а след като се отдалечи от Шумен на повече от 200 км., тогава да се обажда на св. Й., за да се срещнат като минава този ден покрай Шумен.

- Относно това, че на 02.07.2009г. не се е обаждал на подс. В.К., тъй като контактите му с подс. В.К. се осъществявали чрез някоя от секретарките или чрез св. Л.Ц. . В показанията си св. Л.Ц.  твърди, че често подс. П.С. го е карал да се обажда по телефон на подс. В.К. от негово име, както и, че подс. П.С. често е разговарял с подс. В.К. от телефона на Св. Ц. . По делото безспорно е установено, че  мобилния телефон ползван от подс. П.С. с № 0878568686, няма осъществени разговори с телефони с № 0878744444 и 0877427373 които е ползвал подс. В.К.. Но от справката съдържаща разпечатка на разговорите на телефони с № 0893760445 и № 0893760490 / тъй наречените „прави телефони”/, се установява, че на същата дата – 02.07.09г. от телефон с №0893760445 към телефон с № 0893760490 има един изпратен SMS и два разговора. Факта, че подс. П.С. ползва телефон с №0893760445 съда приема за установен, както от заключението на  техническа експертиза на вещото лице Н.С. , а също и от приложените по делото разпечатки на разговори от телефони с № 0878568686, за който и подс. П.С. не спори, че го е ползвал и телефон с № 0893760445 от които се установява, че за периода от 09.06.2009г. до 07.07.2009г. са провеждали разговори от клетки на съответните мобилни оператори, намиращи се в непосредствена близост една до друга, а това налага извода, че двата телефона са ползвани от едно и също лице. А, че телефон с №0893760490 за този период от време до 04.07.2009г. е ползван от подс. В.К. се установява от справките съдържащи разпечатки на разговорите на телефони с № 0878744444 и 0877427373 и № 0893760490 от които е видно, че за периода 01.07.2009-04.07.2009г. тези три телефона осъществяват разговори, но от клетки намиращи се в непосредствена близост една до друга. На второ място това се установява и от заключението на техническата експертиза на вещото лице Н.Д. . На трето – от факта, че при личния обиск на подс. В.К. на 03.07.2009г. в ІІ РПУ Варна и извършеното претърсване в автомобила му на 04.07.2009г. са иззети телефони с поставени в тях СИМ карти именно с тези абонатни номера. За ползването на тъй наречените „прави” телефони свидетелстват както Св. Дж., така и Св. Ц. . Също тези обяснения се опровергават и от показанията на св. С.И. и С.С. които твърдят, че пред тях подс. В.К. е казал, че голямата му грешка била, че закупил от гр. Ч.б. три СИМ карти, които били ползвани от него, подс. П.С. и извършителите на убийството на Р.в деня на убийството.

- Относно твърдението, че не е изпращал св. Л.Ц.  през м. септември 2008г. в гр. Луковит да се среща с подс. П.А. и да взема от него пари. Твърди, че през м. септември 2008г. не е бил в България. От доказателствата по делото съда прие, че срещата в гр. Луковит на която е изпратен Св. Ц.  е през 2009г., а не през 2008г. От справката за задграничните пътувания на подс. П.С. се установява, че в началото на м. септември 2009г. подс. П.С. е бил в България.

- Относно това, че на 06.04.2008г. не е ходил в кафе „К.”, а сутринта бил на масаж и след това, от масажа отишъл на рожден ден на детето на св. Р.А.  около 13.30 – 14.00ч. и си тръгнал от там в 20ч. Както и, че по тази причина не е нареждал на Св. Дж. да отиде до склада в бл. *, да вземе кутийката с патроните от сака и да му ги предаде в кафе „К.”, а след това подс. П.С. да ги е дал на подс. В.К.. Както и, че нямало как да е изпратил Св. Дж. до склада, тъй като към този момент, той не е работил при подс. П.С., както и, че нямало как да го изпрати до склад, който склад не е бил на подс. П.С. и който не е съществувал към април 2008г. Обясненията на подс. П.С. в тези им части се опровергават от показанията на Св. Дж., който твърди, че на 06.04.2008 г. след обяд с подс. П.С. били в кафе „ К.” когато  му наредил да отиде до склада за вода и да вземе от сака който стоял при гумите кутийка с патрони за пистолет, след което Св. Дж. взел въпросната кутийка с патрони и ги предал на подс. П.С., а той от своя страна ги предал на подс. В.К., който напуснал заведението с тези патрони. Твърди също, че между 15 и 16 ч. същия ден откарал подс. П.С. на рожден ден на детето на св. Р.А. , стояли на това празненство до 18 ч. и след 18 ч. са си тръгнали, като го закарал до кафе „К.”. Опровергават се тези му обяснения и от показанията на св. П. относно вземането на патроните от сака в склада от Св. Дж., относно присъствието в кафе „К.” на подс. П.С. и подс. В.К., както и относно присъствието на подс. П.С. в кафе „К.” около 19 ч. същия ден. Опровергават се и от противоречието им с показанията на св. А., който в показанията си твърди, че около 15 ч. отишъл със семейството си на тържеството в „Мола”, а подс. П.С. дошъл заедно с тях, като преди подс. П.С. на рождения ден дошли Е. и З.  / съпругата и синът на подс. П.С. /, а подс. П.С. дошъл малко след тях. Твърди също, че подс. П.С. е стоял на празненството до 21.30 - 21.45ч. А относно твърденията на подс. П.С., че това нямало как да се случи, тъй като по това време Св. Дж. не е работил при него, а и не бил наел към този момент въпросния склад, съда е обсъдил вече тези твърдения при обсъждане показанията на Св. Дж. във връзка с обвиненията по чл. 321 от НК и по чл. 116 от НК с пострадал Б.Г., поради което не следва отново да се обсъждат.

- Относно това, че не е възлагал на Св. Дж. да закупи краден автомобил. Обясненията на подс. П.С. в тази им част се опровергават както от показанията на Св. Дж., така и от показанията на Св. Ц. , че непосредствено след като са сменили номерата на автомобила в базата в Нови хан, той е видял лек автомобил „Фолксваген Голф3” тъмен на цвят със същите номера, да се движи по улиците на гр. София . Опровергават се и от материалите по д.п.  №  416/07 г. по описа на РПУ Самоков и  № 1003/08 г. по описа на ІХ РПУ-СДП от които се установява, че автомобила който е намерен запален е бил краден и с друга регистрация. Опровергават се и от показанията на св. Б. М.  в кредитираните им части от д.п.

- Относно това, че не е възлагал на Св. Дж. да закара закупения по негово поръчение лек автомобил “Фолксваген Голф” в базата край гр.Нови хан, тъй като този склад го ползвал от юли 2008г. до септември 2008г. докато ремонтирал склада в блок *. Твърди подс. П.С. в тази връзка „...а и не съм притежавал такава фирма. Няма как да съм ползвал нещо, да съм ползвал склад при условие, че нямам дейност към този момент”. Тези му обяснения се опровергават от показанията на Св. Дж. който твърди, че по нареждане на подс. П.С. е закарал закупения, пак по нареждане на подс. П.С., лек автомобил „Фолксваген Голф”, в базата край гр.Нови хан. Твърди също, че този склад по това време е ползван от подс. П.С. във връзка с дистрибуцията на минерална вода. Опровергават се и от показанията на св. Б. М. , който твърди, че склада е ползван от фирмата за вода от пролетта до есента на 2008г., както и, че там е имало лек автомобил „Фолксваген Голф” през пролетта. Опровергават се и от показанията на Св. Ц. , който твърди, че със Св. Дж. са сменяли регистрационните табели на такъв автомобил в базата край гр.Нови хан, а по късно е видял също такъв автомобил със същия номер да се движи по улиците на гр. София , както и, че е видял запален автомобила на който той със Св. Дж. са сменяли номерата. Във връзка с обяснението, че няма как подс. П.С. да е ползвал базата край гр.Нови хан, преди да закупи „В.1“ООД, т. е. преди да започне да се занимава с дистрибуция на минерална вода, а това станало едва през м. юли 2008г., съда вече е обсъдил обясненията на подс. П.С. по този факт, поради което не се налага отново да се обсъждат

- Относно това, че не е изпращал Св. Дж. и Ц. да сменят номерата на лекия автомобил „ Фолгсваген Голф” в базата край гр.Нови хан. Тези му обяснения се опровергават от показанията на Св. Дж. и Ц. по този факт които съда вече е обсъждал. Опровергават се и от показанията на св. М.  относно престоя на такъв автомобил в базата и това, че Св. Дж. и Ц. са правили нещо по него, а също и относно времето на престоя на този автомобил

- Относно това, че не е възлагал на Св. Дж. и П. да проследяват и установяват адреса на пострадалия Б.Г., тъй като както твърди подс. П.С., св. П. в показанията си бил казал, че Св. Дж. още в началото на следенето, му дал адреса на Г. . Опровергават се от показанията на Св. Дж., П., които твърдят, че именно по нареждане на подс. П.С. са проследявали пострадалия Г., за да установят адреса на който живее. В тази насока са и показанията на св. П., който твърди, че Св. Дж. му е казал, че информацията за човека с парите я бил получил от подс. П.С.. В показанията си св. П. в съдебно заседание на 29.06.2011г. твърди, че първоначално им бил даден грешен адрес в центъра на София пред една банка и стояли и чакали човека няколко дни, но той не се появил. Тогава им били дадени марката на автомобила и регистрационния номер на автомобила, като им било обяснено къде се намира офисът на този човек и те  трябвало да установят къде живее. Твърди също, че бил даден и адрес в ж.к. „Люлин” на гр. София , на който адрес трябвало да чакат дали човекът ще се появи от този блок. Т. е. св. П. не излага твърдения, че им бил даден в началото адреса на лицето, поради което се обезсмисля той да бъде проследяван, за да се установи адреса на който живее, а от там и да не се кредитират показанията на св. П.. Опровергават се обясненията на подс. П.С. и от данните съдържащи се в Протокол за ВДС рег. №***, Протокол за ВДС рег. №***, Протокол за ВДС рег. №***.

- Относно това, че на 22.02.2008г. бил на зъболекар в гр.Варна , както и на 23.02.2008г., поради което отрича да е бил в гр. София  и да е давал разпореждания на Св. Дж. относно палежа на магазина на св. П.. Сочи в подкрепа на думите си и представените от неговата защита и приети като доказателства по делото 2 бр. касови бонове издадени от ДЦ „Ф.” гр.Варна , за извършена стоматологична манипулация на 22.02.2008г. за която е заплатил 25 лв. и за направена рентгенова снимка на зъб пак в същия център на 23.02.2008г. за която е заплатил 7 лв. В противоречие с тези обяснения и представените писмени доказателства са, на първо място показанията на св. Н.С., допусната до разпит като свидетел по искане на защитата на подс. П.С.. В показанията си в съдебно заседание на 30.10.2012 г. този свидетел твърди, че  познава подс. П.С., който е бил неин пациент, като твърди, че не може да си спомни датата когато му е извършвала стоматологични манипулации. Твърди също, че във всички случаи когато има издаден касов бон от денталния център, трябва преди това на пациента да е извършена манипулация, която да е отразена в журнала на съответния стоматолог извършил манипулацията, както и в картона получен от пациента при влизането си в клиниката и с този картон той отива на регистратурата, където му се издава касовия бон. Твърди също на въпрос на защитата на подс. П.С., че при дошъл по спешност пациент, той трябва задължително да мине през регистратурата, т.е. издаване на картон, попълване на този картон след извършената манипулация, която се отразява и в журнала и след предаване на картона на регистратурата, следва издаване на касов бон за услугата. Твърди също, че щом има издаден касов бон за извършена услуга от центъра, същата манипулация трябва да се отрази в журнала задължително. Накрая – твърди св. С. , след като и е предявен журнала ползван от нея на 22 и 23.02.2008г., че за 22.08.2008г. в журнала има описана манипулация с цена 25 лв., но срещу така извършената манипулация е записано името на лице от гр.В. Търново . От приетата като доказателство справка, ведно с копия на амбулаторни карти от ДЦ „Ф.” се установява, че за 22.02.2008г. такава карта не е издавана на подс. П.С., а на лицето М.М.М. от гр.В. Търново  и е посочена цена на услугата 25 лв., а от „Справка стоматолог-оборот” на св. С.  за 22.02.2008г. се установява, че този ден е извършила една стоматологична манипулация с цена 25 лв. От представената „Справка регистратор-оборот за 22 и 23.02.2008г. се установява, че цената на една рентгенова снимка е 5 лв., а от писмото на директора на ДЦ „Ф.” се установява, че цената на рентгенова снимка е променена от 5 лв. на 7 лв. през м. февруари 2009г. От същото писмо се установява, че през м. март 2012 г. в центъра е подменен касовия апарат с нов, като преди това касовия апарат е бил с № ЕD051579  44140025. Към писмото са приложени и 2 бр. дневни финансови отчети от 11 и 12.02.2012г. от които е видно, че номера на касовия апарат е ЕD051579  44140025. От същите отчети е видно с „невъоръжено око”, че адреса на денталния център е  - ВАРНА,”ГЕН.КОЛЕВ”8, а също и че при отпечатване на цифрата „0” през нея не преминават никакви знаци или черти. От представените от защитата на подс. П.С. 2 бр. касови бонове се установява, също с „невъоръжено око”, че в тях е записан същия номер на касов апарат, какъвто е посочен в писмото на управителя на денталния център и какъвто е отпечатан и в двата дневни финансови отчета. Но в представените от подс. П.С. два касови бона е записан адреса на центъра по следния начин – ВАРНА,”Г.КОЛЕВ” 8, а при отпечатване на всички цифри „0”, през всяка цифра преминава диагонална черта. С оглед на това, че разликите между представените касови бонове от защитата на подсъдимия и представените от управителя на Дентален център „Ф.” 2 бр. дневни финансови отчети са очевидни и за невъоръжено око, съда приема, че за да се обсъжда разликата в начина на отпечатването им и съдържанието на посочения адрес, не е необходимо назначаване на съответна експертиза, която да установи тези разлики. Предвид изложеното съда достига до извода, че представените от защитата на подс. П.С. и приети като доказателства 2 бр. касови бонове на Дентален център „Ф.” не се отнасят за извършени услуги от този център на подс. П.С.. А обсъдени в съвкупност с показанията на св. С. , съда приема, че обясненията на подс. П.С. в тези им части не следва да се приемат като доказателство по делото, а като израз на осъществяване правото му на защита. Още повече, че в показанията си Св. Дж. не твърди, че подс. П.С. е бил в кафе „К.” когато е заявил, че поръчката не е изпълнена както трябва и е наредил да бъде запален магазина му.

- Относно това, че не е възлагал на Д.Г.  нанасяне на побой на св. П. на 16.08.2007г., тъй като не познавал по това време Д.Г. , както и че на 14.08.2007г. напуснал страната за участие в сумо турнир в Полша, който се провел на 17 и 18.08.2007г. Обясненията му се опровергават на първо място от показанията на Св. Дж., П., Ц. и Н. които твърдят, че лицето Д.Г.  е изпълнявал поръчки на подс. П.С. за нанасяне на побои, палежи и взривявания, като е получавал и съответно заплащане за това, като сочат и конкретни деяния осъществени от Д.Г. , възложени му от подс. П.С.. По отношение факта дали подс. П.С. е познавал в този период от време лицето Д.Г. , съда вече обсъди обясненията на подс. П.С. относно този факт, поради което не е необходимо да се обсъждат отново. Относно твърдението, че не би могъл да възложи на Д.Г.  нанасянето на побой на св. П., тъй като на 14.08.2008г. напуснал страната и бил на участие в турнир по сумо в Полша, съда намира, че не е установена конкретната дата на която подс. П.С. е възложил на Д.Г.  нанасянето на побоя, а това е станало в периода от неустановена дата през 2007 г. до 16.08.2007г. Факта бил ли е подс. П.С. на турнир по сумо в Р.Полша през този период е ирелевантен, тъй като от една страна, съда не е приел, че именно в периода 14-16.08.2007г. подс. П.С. е възложил на Д.Г.  да нанесе побоя на св. П., а от друга страна – от представеното интернет копие на самолетен билет на подс. П.С. от 15.08.2007г. се установява, че същия е летял от гр.Варна  до гр. София  на 16.08.2007г. и обратно на 19.08.2007г., без да е посочено в този билет да е имал полет до Р.Полша. Същото се установява и от приетите като доказателство по делото задгранични паспорти на подс. П.С. от които е видно, че няма поставени печати за този период, а между впрочем и от представения от защитата на подс. П.С. списък на самолетните билети на подсъдимия се установява, че на 16.08.2007г. той е имал самолетен билет от Варна до София  и обратно на 19.08.2007г. Същото се установява и от представения от защитата на подс. П.С. и приет като доказателство списък на печати в задграничните паспорти на подс. П.С., от който е видно, че за периода 26.07.2007 г. до 30.08.2007г. няма поставени печати на гранични пунктове на страната.

- Относно това, че на 06.10.2008г. не е изпращал лицето Д.Г.  да взривява магазина на св. П., тъй като се готвел за състезание за което заминал на 08.10.2008г. и през време на подготовката му, когато бил на лагер, не било възможно по време на лагера да се вижда с когото и да било и да възлага поръчки. Обясненията на подс. П.С. в тази им част се опровергават от показанията на св. Л.Ц. , който твърди, че подс. П.С. му е показал магазина на св. П., след като подсъдимия е бил на масаж в кв. Гео Милев, който се намирал в близост и му наредил да закара Д.Г.  вечерта, до този магазин. Както и че откарал Г.  същата вечер и при слизане на Г.  от автомобила с който били, Ц. видял Г.  да държи граната. Малко по късно чул шум от счупено стъкло и гръм, като непосредствено след това Г.  тичайки се върнал при Ц. и двамата напуснали мястото. Опровергават се и от показанията на Св. Дж., П. и Н. които твърдят, че лицето Д.Г.  изпълнявало поръчки на подс. П.С. за нанасяне на побои, палежи и взривявания на обекти.

- Относно това, че нямало как лицето И.К.  да нареди на подс. П.С. запалването на магазина на св. Б. , тъй като в показанията си св. Л.Ц.  твърдял, че подс. П.С. се срещнал с това лице при което била възложена поръчката, а седмица след това – пак както твърдял Св. Ц. , магазина бил запален. Сочи като причина за това, че в края на 2008 г. е излязъл от страната отивайки в Р.Сърбия и се е завърнал на 03.01.2009г. Обясненията му се подкрепят от данните съдържащи се в справката за задграничните пътувания от която се установява, че на 30.12.2008г. е напуснал страната през ГКПП Калотина и се е завърнал през същото ГКПП на 03.01.2009г. Обясненията му се опровергават от показанията на Св. Ц. . Същия твърди, че при среща на подс. П.С. с лицето И.К. , двамата ходили някъде, като след това подс. П.С. отвел в същата посока Св. Ц.  и му показал магазин, за който му казал да покаже магазина на лицето Д.Г. . На следващия ден Св. Ц.  изпълнил нареждането и показал на Г.  магазина. След това Св. Ц.  твърди, че след около седмица магазинът бил запален. Но твърди също в показанията си, че след 2-3-5 дни след палежа на магазина, Г.  му казал, че е взел от подс. П.С. 500 лв. и той е запалил магазина. Съда намира, че не е налице твърдение на Св. Ц. , че магазина бил запален след една седмица, тъй като няма такова твърдение от негова страна. Той в показанията си казва, че магазина бил запален след около една седмица, а след това уточнява времето, като казва, че 2-3-5 дни след палежа е говорил с Г. . На следващо място Св. Ц.  твърди, че при престой в Италия заедно с подс. П.С./ последния не отрича този факт, а твърди, че е бил заедно със съпругата си и Св. Ц.  в Италия/, последния му е споделил, че магазина който бил запален е на жена близка приятелка на италиански гражданин на когото К. дала пари на заем. В подкрепа на тези му показания са показанията на св. Б.  който твърди, че магазина бил негов и на сестра му, която била омъжена за италиански гражданин и живеела в Италия. Отново се опровергават и от показанията на Св. Дж., П. и Н. които твърдят, че лицето Д.Г.  е изпълнявало поръчки на подс. П.С. за палежи.

- Относно това, че не е осъществявал среща с подс. Я.П. месец и половина след убийството на Р.Р., тъй като бил на Европейски шампионат в гр.Лозана  – Швейцария в периода 20-25.08.2009г. В подкрепа на тези обяснения са и данните съдържащи се в справката за задграничните пътувания на този подсъдим от която се установява, че същия е напуснал страната на 19.08.2009г. и се е завърнал на 24.08.2009г. Тези му обяснения се опровергават от показанията на Св. Дж., който твърди за осъществена такава среща, като не сочи конкретен ден. Опровергават се и от данните съдържащи се в  Протокол за ВДС рег. №*** и Протокол за ВДС рег. №***.

- Относно това, че никога не се е срещал само със Св. Р.Д., а последния бил с подс. Г.В., когато подс. П.С. се е срещал с подс. Г.В.. Тези му обяснения се опровергават от показанията на Св. Дж., който твърди, че Св. Р.Д. е бил на среща с подс. П.С. в София, когато е изразил притесненията си – неговите и на подс. Г.В., че пострадалия Л. не си е взел поука. Косвено в подкрепа показанията на Св. Дж. са показанията на св. С.И. и С.С., които твърдят, че пред тях подс. Г.В. е казал, че след като пращал хора при Л.  да го бият и палят, не си е взел поука и поръчал на групата на подс. П.С. неговото убийство.

- Относно това, че се е срещал с подс. Г.В. през 2009г. в гр. Луковит и то през м. август или октомври и не е имал други срещи с него в гр. Луковит. Обясненията му се опровергават от показанията на Св. Дж. който говори за такива срещи през есента на 2008г. и пролетта на 2009г. Св. Л.Ц.  също говори за множество срещи между двамата подсъдими на същото място, но не сочи година на тези срещи. Св. Р.Д. в показанията си твърди, че такива срещи е имало, но те са били през 2009г. Св. Р.Д. при проведена на досъдебното производство очна ставка със св. Л.Ц.  твърди, че тези срещи между подс. П.С. и подс. Г.В. в хотел „Дипломат Плаза” в гр. Луковит са били през 2008г. В обясненията си подс. Г.В. твърди за такива срещи, но заявява, че са били през 2009г. и 2010г., но нямал спомен дали е имало такива срещи през 2008г., което не изключва такива срещи да са провеждани и през 2008г.

- Относно това, че никога не е говорил по телефон с подс. В.К. в последните четири, пет години. Опровергават се тези му показания от показанията на Св. Ц. , който твърди, че подс. П.С. много често  е говорил по телефон на Св. Ц.  с подс. В.К.. Опровергават се и от разпечатките за проведените разговори от тъй наречените „прави” телефони за м. юни 2009г. и от 01.07. до 04.07.2009г.

- Относно твърдението му на очната ставка от 01.07.2011 г., че никога не е ходил в хотел „Дипломат Плаза” в гр. Луковит със св. Л.Ц. , когато той му бил шофьор. Тези му обяснения са в противоречие с обясненията му дадени в съдебно заседание на 15.10.2012 г. в които твърди, че не си спомня, но било възможно да е ходил на такива срещи със Св. Ц. . Такива твърдения излага в показанията си и Св. Ц. , че е бил шофьор на подс. П.С. при негови срещи в посочения хотел. Още повече, че и Св. Р.Д. дава описание на шофьора на подс. П.С. при провеждане на тези срещи, а при проведеното разпознаване, св. Д. разпознава Св. Ц.  като лицето което е било шофьор на подс. П.С. при срещите в гр. Луковит с подс. Г.В..

- Относно това, че не е нареждал на Св. Ц.  да прибира лек автомобил „Опел Астра” от ж.к. Младост. Опровергава се от показанията на Св. Ц. , който твърди, че подс. П.С. му е нареждал да прибира въпросния автомобил от ж.к. Младост в гр. София , като му казал да попита подс. В.К., къде последния е оставил този автомобил. В подкрепа на тези показания са и показанията на Св. Дж., който също твърди, че знае от Св. Ц. , че е изпращан от подс. П.С. да прибере въпросния автомобил. Подкрепя се и от Протокол за ВДС рег. №***.

     - Относно това, че не е възлагал на св. П. да пренася до София някакви предмети. В показанията си св. П. твърди, че подс. П.С. му предал два автомата при среща на бензиностанция „Газстрейт”, на която отишъл по нареждане на подс. П.С. предадено му от Св. Дж..

Съда не приема и не кредитира обясненията на подс. В.К. в следните им части:

По отношение на обясненията му дадени в съд. заседания на 24.11.2011г., 02.12.2011г. и 16.10.2012г. в които твърди, че не се познавал с подс. Я.П., до задържането им през 2010г. по убийството на Ю.Г.. Тези му обяснения се опровергават от показанията на св. В.М. , който твърди, че е виждал в кафе “ К.” многократно заедно подс. П.С., подс. Я.П. и подс. В.К.. В показанията си св. Н.С., анонимен св. №4 и обясненията на подс. Р.С. твърдят, че когато подс. Я.П. е дошъл на хижа “В.” да вземе двете момчета, той е бил с още едно лице, което по късно разпознават като подс. В.К.. Данни за това, че двамата са се познавали много по рано от задържането им за убийството на Ю.Г. се съдържат и в Протокол за ВДС рег. №*** където е налице твърдение на Св. Дж., че два пъти виждал заедно подс. П.С., подс. Я.П. и подс. В.К.; в Протокол за ВДС рег. №*** се съдържат данни, че подс. Я.П. е отишъл и взел двете момчета от хижа “В.”, като бил с още едно лице. По отношение това лице, показания дават както св. С.  и анонимен № 4, така и обяснения дава подс. Р.С. , а след това и тримата разпознават подс. В.К. като лицето което било с подс. Я.П., когато за взети Ф. и Г. от хижата. Налице са твърдения за подс. В.К., че е бил заедно с подс. Я.П., когато са взети Ф. и Г. от хижата и те се съдържат в Протокол за ВДС рег. №***. 

- В обясненията си от 02.12.2011г. дадени в съдебно заседание подс. В.К. твърди, че по време на престоя си в сектор “Арести” при ОС “ИН” гр.Варна , където е бил заедно със свидетелите С.И., С.С. и Д.П., че е контактувал единствено с последния. Категорично твърди, че не е споделял със св. И.С. каквито и да е факти и обстоятелства по повод задържането си, както и подробности за деянията, за които тези свидетели сочат в показанията си. Съдът приема, че не следва да се кредитира обясненията му в тази им част, тъй като са в противовес с показанията на посочените свидетели. Показанията на свидетелите И., С., твърдят, че при престоя си в килия № 16 подс. В.К. им е разказал за причината за задържането му, както и че голямата му грешка било, че закупил от гр. Ч.б. три СИМ карти по които говорел с подс. П.С. и извършителите на убийството на Р.Р., в деня на убийството. Казал им също така, че в деня на убийството бил с приятелка, която дала показания, че в този ден той се е видял с убийците на Р.. Казал също така, че извършителите на убийството Г. и В.  били негови комшии, както и, че в деня на убийството се е чул с тях и се видели на хотел “Ален мак”, който се намира в комплекс “Златни пясъци”. А за извършителите на убийството на Р.Р. казал, че били много големи глупаци, тъй като отишли да вършат убийство с техен автомобил и това бил автомобилът на брата на Г.. Както и че лично е измислил как да стане убийството на Р.Р., той лично бил избрал мястото, където да се стреля, но те двамата объркали нещо. Опровергават се обясненията му, че е говорил само и единствено със св. Д.П., а този свидетел в показанията си в съдебно заседание твърди, че през време на престоя както на подс. В.К., така и на подс. Г.В., не е говорил с никой от тях, тъй като си говорел по мобилен телефон/ което пък се подкрепя както от показанията на св. С.И. и С.С., така и от св. В.А.  . Показанията на св. С.И. и С.С. се подкрепят и от справка от ОСИН Сектор „ Арести „ гр.Варна  за престоя както на свидетелите, така и на подс. В.К. в този арест,  от показанията на св. Г.Б. , от показанията на свидетелите очевидци на убийството на Р., от показанията на св. Д.Г., Т.Т., А.И. и Г.П., от приложените 2 бр. актове за установяване на административно нарушение и справка от Централна база КАТ за собствеността на лек автомобил “Фиат Браво” с рег. № *** , от показанията на св. Н.С., В.Г. и анонимен свидетел № 4, от обясненията на подс. Р.С. , от данните съдържащи се в протокол за ВДС №***/ ,  поради което съдът след обстоен анализ им е дал вяра.

- По отношение обясненията му, че по време на убийството на Б.Г. бил на оглед на къща в с. Ч. . Обосновава спомена си за датата с контакт с лицето – продавач на този имот и обстоятелствено обяснява за огледа и срещите си с това лице. Тези му твърдения не са подкрепени с други доказателства. От друга страна са налице доказателства от които се извежда изводът за съпричастността на подс. В.К. към това деяние и това са показанията на Св. Дж., П., П., Ц., косвено от показанията на св. Ю.П. . От тези гласни доказателства съда е направил своите изводи за участието на подс. В.К. в убийството на пострадалия Г. – за срещата им в кафе „К.” и даването на патроните, а по късно след самото деяние са провели втора среща в кафе “К.” на която подс. В.К. бил видимо притеснен, т.е. в деня, в който е извършено убийството подс. В.К. е бил в гр. София , а не в с. Ч. , както той твърди.

         - Съда не приема обясненията на подс. В.К. в частите им в които твърди, че по време на убийството на П.Л. е бил на гости на 24.03.2009г. в с. Петревене, общ. Л.уковит където и пренощувал, като си тръгнал едва в следобедните часове на следващият ден и отрича и да е минавал или ходил в гр. Велико Търново  в период 10-20 дни преди убийството. Тези му обяснения се опровергават от показанията на Св. Дж., дадени на досъдебното производство при разпитите му на 04. 01. 2011 г. и на 20.01. 2011 г. пред разследващ орган  и от 20.01.2011 г. пред съдия, приобщени по надлежния ред към доказателствата по делото, в които твърди, че в деня преди убийството на пострадалия Л. е пътувал от София за Варна и провел телефонен разговор с подс. В.К., от който разбрал, че същия е в гр.В. Търново  и си уговорили среща. На тази среща в гр.В. Търново  двамата говорили около половин час, като подс. В.К. му споделил, че е в града по работа. Св. Дж. видял, че в автомобила на подс. В.К. седи лицето В.Ф. на предна дясна седалка, когото той познавал от преди като човек от обкръжението на подс. В.К.. Обстоятелството, че Ф.  е от обкръжението на подс. В.К. се подкрепя от показанията на св. Л.Ц. , Г.П. и В.М.. Подкрепя се и от показанията на св. Г.П., А.И., Т.Г.Т. , Г.Х.Б., Й.С.Д .

- Съдът не кредитира обясненията на подс. В.К. и в частта им, в която твърди, че св. Б. на 03.07.09г. го е накарала да ходят на море. В обратния смисъл са показанията на св. Б. . Същата сочи, че е нямала багаж за море, както и че не е молила подс. В.К. да ходят на плаж.

- Не следва да се кредитират обясненията на подс. В.К. и в частта им в която твърди, че не е говорил с Ф. и Т. по телефона. Опровергават се от показанията на Б. и разпечатките на разговорите на телефони 0893760455 и 0893760490. Относно това, че тези телефони са ползувани от подс. В.К. и лицата Ф. и Г. и то като “прави” са налице и други доказателства които са бъдат обсъдени в мотивите. От показанията на свидетелите П.Х.  от досъдебното производство, приобщени по надлежния ред става ясно, че подс. В.К. през м. април 2009 г. е закупил 3 бр. предплатени СИМ карти на Г.. Показанията на  този свидетел се подкрепят от писмо №5749/31.08.2010 г. на „К. Б. м.” ЕАД,  което съдържа данни, че СИМ карти с абонатни номера 0893760490, 0893760445 и 0893760455 са карти на „Г.”, закупени са  в магазин в гр. Ч.б.”, както и от справка от „Г.” за абонатните им номера и IMEI номерата на телефоните с които са активирани тези карти. Подкрепят се и от разпечатките на проведените от тези карти разговори и заключението на техническата експертиза назначена от съда в съдебно заседание, както и от протоколите за претърсване на л. а. “Мерцедес” от 04. 07. 2009 г. и от протокол за обиск на К. от 03. 07. 2009 г.

- Съдът не кредитира обясненията му  и в частите в които твърди, че на 03.07.09г. не се е срещал с В.Ф. и Г.Т.Г.. Тези му обяснения се опровергават от показанията на св. Б. , която твърди, че на 03.07.09г. лицата Ф. и Г. са се срещнали с подс. В.К. пред хотел „Ален мак” в гр.Варна . Косвено в подкрепа на тези показания са и данните за проведените разговори на телефоните ползвани от подс. В.К. – 0893760490 и от Ф. и Г. – 0893760455 от които се установява, че на 03.07.09г. същите са имали активна комуникация по между си.

- Съда не приема и обясненията на подс. В.К., че на 03.07.09г. не е водил разговори с подс. П.С.. В подкрепа на тези му обяснения са обясненията на подс. П.С.. Обясненията както на подс. В.К., така и на подс. П.С. се опровергават от данните съдържащи се в разпечатките за проведените разговори на телефони 0893760445 и 0893760490 от които се установява, че тези два телефона в този ден са провели множество разговори по между си. А защо съда приема, че телефон 0893760445 е ползван от подс. П.С., а телефон 0893760490 е ползван от подс. В.К., съда вече изложи изводите си за това.

 - Съда не приема и обясненията на подс. В.К. в които отрича да е бил в близки отношения със. Св. Дж., както и да е споделял каквото и да е във връзка със задържането му на 03.07.2009г. по повод убийството на пострадалия Р.. Твърди, че срещите им са били инцидентни. Тези му обяснения се опровергават от показанията на Св. Дж., който твърди, че подс.  К. пред него, след убийството на Р. във връзка с това убийството е казал следното: „Тоя тъпанар дебелия все зор, зор, те ти зор сега”. По делото е приложен Видеозапис от рождения ден на П.С., от 26.01.2010 г. Видно от този запис, на този рожден ден, на тази дата присъстват В.К., който стои до Б.Дж.. Факта на близките им отношения се потвърждава и от телефонните разпечатки приложени по делото, от които е видно, че двамата са комуникирали по между си.

- Съда не приема обясненията и в частите в които отрича да е посещавал хижа “В.”. Обясненията му в тази им част се опровергават изцяло от показанията на анонимен свидетел № 4 и св. Н.С., както и от обясненията на подс. Р.С. . Опровергават се от протоколите за извършени разпознавания от тези свидетели и подс. Р.С. , в които същите сочат подс. В.К., като лицето, което е дошло в тяхно присъствие на хижа “ В.” с подс. Я.П. и са отвели лицата Ф. и Т..

- В обясненията си дадени в съдебно заседание на 16.10.2012г. подс. В.К. твърди, че никога не е убивал човек, не е участвал в организирането на убийство и никога не е помагал за такова убийство, както и че не е участвал в организирана група. Съдът намира, че в тази им част обясненията на подс. В.К. не следва да кредитира. В делото се съдържат многобройни както гласни, така и други доказателства за участието на подс. В.К. в организирана и ръководена от подс. П.С. престъпна група, за неговата роля в тази група, за извършени конкретни действия по всяко едно от престъпленията, за които е признат за виновен.

Съда не приема и не кредитира обясненията на подс. Я.П. в частите им:

- Относно това, че не се познавал с подс. В.К. и за това няма как двамата да са ходили на хижа „В.”, тъй като с него се запознал едва през м. юли 2010г. Обясненията в тази им част се опровергават от  обясненията на подс. Р.С. , който в обясненията си на досъдебното производство твърди, че подс. Я.П. е дошъл с едно лице за да вземе В.Ф. и Г.Т.  от хижа “В.”, а по късно при извършеното разпознаване, разпознава подс. В.К. като лицето дошло с подс. Я.П., за да вземат Ф. и Г.. Опровергават се и от показанията на св. Н.С. и анонимен св. №4 които също твърдят, че подс. Я.П. е дошъл да вземе Ф. и Г., заедно с още едно лице, което по късно разпознават като подс. В.К.. Опровергават се и от данните съдържащи се в Протокол за ВДС рег. №***, Протокол за ВДС рег. №***. 

- Относно това, че винаги когато е пътувал с автомобил, е бил придружаван от С. /св. С.Г./ или А. /св. А.К. /, тъй като още преди 2006г. имал сериозни здравословни проблеми и не можел да управлява автомобил сам.  В подкрепа на тези обяснения са показанията на св. С.Г. от съдебно заседание на 01.10.2012 г. в които твърди, че подс. Я.П. още от преди 2006г. както стоял и заспивал и не можел да кара, тъй като щял да направи катастрофа. Налице е вътрешно противоречие в обясненията на подс. Я.П., първо твърди, че заспивал и не можел сам да управлява автомобил, а след това твърди, че бил сам когато срещнал две непознати момчета по пътя за хижа “В.” и ги закарал на хижата, дори и обяснява, че тогава е бил в джип с десен волан. Твърди също, че след няколко дни заедно със Св. Г. са отишли на хижа “В.” с два автомобила, което се потвърждава както от обясненията на подс. Р.С. , така и от показанията на св. Г.

- Относно това, че не е карал на хижа “В.” В.Ф. и Г.Г., както и че не ги е свалял от хижата преди убийството на Р.Р. и не ги е връщал обратно на хижата след убийството. След това твърди, че е срещнал по пътя две лица, които е закарал на хижата, като това било около 22.00ч. вечерта и не е било по рано от 10-15 юли 2009г. Както и, че въпросните двама човека са останали на хижата и той не знаел колко време са били там и повече не ги е виждал. Тези му обяснения се опровергават от показанията на св. Н.С. относно това, че е закарал на хижа “В.” Ф. и Г. относно това, че подс. Я.П. се е качвал на хижа “В.” и е носил храна на Ф. и Г., както и е отвел двамата от хижата заедно с подс. В.К.. Опровергават се и от показанията на анонимен свидетел №1 относно това, че подс. Р.С. му е казал, че подс. Я.П. е закарал Ф. и Г. на хижата, а  след няколко дни пак по нареждане на подс. Я.П. е свалил тези момчета от хижата и ги е предал на подс. Я.П.. Опровергават се и от данните съдържащи се в протокол за ВДС №***, както и от  показанията на св. Й.Д. и Т.Т., които твърдят, че в периода 26.06.2009г. до 01.07.2009г. не са могли да се свържат по телефона с Г.Г., тъй като бил изключен, а също и от Протокол за ВДС рег.  №***. Опровергават се и от обясненията на подс. Р.С. и показанията на св. Г., които твърдят, че подс. Я.П. е отвел Ф. и Г. на хижата, носил им е храна, нареждал е на подс. Р.С. да закара до спирката на с. Говедарци двамата, а подс. Р.С. и за това, че от хижата ги е взел подс. Я.П. заедно с подс. В.К.;

        - Относно това, че не е говорил с подс. Р.С. за Ф. и Г., както и че подс. Р.С. не го е питал за тях. Опровергават се от обясненията на подс. Р.С. от досъдебното производство в които твърди, че подс. Я.П. е довел Ф. и Г. на хижата и му наредил да не им дава да ползват телефон, както и да контактуват с други лица, а също и за това, че по нареждане на подс. Я.П. е завел Ф. и Г. от хижата до разклон на пътя в близост до с. Говедарци и там ги е предал на подс. Я.П.. Опровергават се и от данните съдържащи се в Протокол за ВДС рег. №*** и Протокол за ВДС рег. №***, както и от показанията на анонимен св. №1 от които също се установява, че подс. Я.П. е ходил на хижата да носи храна и е разговарял с подс. Р.С. .

        - Относно това, че след завеждането на тези две момчета които срещнал в гората, още един път се е качвал на хижа „ В.” и повече през 2009г. не е ходил там. Опровергават се както от обясненията на подс. Р.С. , който твърди, че подс. Я.П. освен при довеждане на двамата, е идвал няколко пъти да им носи храна, както и когато му е докарал джип, който подс. Р.С. да ползва, а и когато ги е отвел заедно с подс. В.К.. Опровергават се и от показанията на анонимен св. №1, св. Г. и Н.С. които твърдят, че подс. Я.П. е идвал на хижата да носи храна на двете момчета / Ф. и Г./, както и от данните съдържащи се в Протокол за ВДС рег.  №*** Протокол за ВДС рег. №***.

- Относно това, че се е запознал с подс. П.С. през м. декември 2009г. в курортен комплекс „ Боровец” при откриване на ски - сезона.  В подкрепа на тези обяснения са обясненията на подс. П.С. който също твърди, че се е запознал с подс. Я.П.. Обясненията му се опровергават от показанията на Св. Дж., Л.Ц., В.М., Б.Г., К.Й.. Опровергават се и от данните съдържащи се в Протокол за ВДС рег. №*** и Протокол за ВДС рег. №***. Опровергават се обясненията в тези им части и от противоречието в обясненията на подс. П.С. и подс. Я.П. относно следващата среща между двамата. Подс. Я.П. твърди, че е ходил в кафе „К.” за първи път във връзка с минералната вода, т. е. след 08.12.2009г. за която дата твърди, че се е запознал с подс. П.С., а подс. П.С. твърди в обясненията си, че за първи път се е срещнал с подс. Я.П. в кафе „ К.” във връзка с тяхна уговорка, подс. П.С. да съдейства на близък на подс. Я.П. във връзка с конкурс. Опровергават се и от противоречието между обясненията на подс. Я.П. по фактите за твърдяната от него първа среща с подс. П.С. в кафе „К.”, а именно, че е уговорил, да вземе 5-7-10 машини /диспенсъри/ и 10-20 галона вода, които му били докарани от Св. Дж. и твърдението на св. С.Г. и А.К. които твърдят, че са били непрекъснато с подс. Я.П., но в неговото заведение, твърдят двамата свидетели имало една или две машини за минерална вода. А Св. Г. твърди, че в заведението „Ч. т. ” не е имало машина за минерална вода, а така твърди и подс. Р.С. в обясненията си в съд. заседание, че „...в тигъра не съм виждал да е имало машини /за вода/”. Опровергават се и от обясненията на подс. Р.С. в съд. заседание в които твърди, че бил имал приятелка която можела да го снабди с „машини” за вода и в тази връзка говорил с подс. Я.П., тази негова приятелка да достави и на подс. Я.П. за заведението му такива „машини”, но подс. Я.П. отказал, като казал, че те си имали такива „машини”. И твърди подс. Р.С. , че това било през есента – октомври или ноември на 2009г. Съда приема, че след като подс. Я.П. в заведението си „Ч. т. ” е имал диспенсъри, то не може едва след началото на 2010г. да се среща с подс. П.С. в неговото заведение, за да уговаря вземане на диспенсъри и галони с вода за тях. Звучи житейски нелогично да имаш в заведението си няколко диспенсъра и в същото време да искаш от подс. П.С. 5-7-10 диспенсъра, а и по късно Св. Дж. да ти ги донесе, както твърди подс. Я.П. в обясненията си в съд. заседание на 26.09.2012г. Опровергават се и от данните за проведените разговори на телефона на подс. П.С. – 0878568686 с телефона на подс. Я.П. – 0886739020 от които се установява, че двамата подсъдими са имали комуникация по между си в началото на м. юни 2009 г. на 08.06. и на 23.06.2009г., като същите са продължили и на 05. и 27.07.2009г, на 05. и 09.08.2009г., на 18., 20., 21.,  22. и 23.10.2009г., на 10., 13., 14., 15. и 17.11.2009г. Съда приема, че подс. П.С. и подс. Я.П. са се познавали още от 2006 г., тъй като от справката на “Д.г.” за търговско дружество “Е.” ООД, налична по делото, се установява, че съпругите на двамата подсъдими са съдружници в това търговско дружество.

-Относно това, че не е поръчвал на подс. Р.С. да търси хора които могат да намерят лични карти. Опровергават се тези му обяснения от обясненията на подс. Р.С. на досъдебното производство, както и от показанията на анонимен свидетел № 4, а също и от данните съдържащи се в протокол за ВДС рег. №*** и Протокол за ВДС рег. №***.

        - Относно това, че не е ходил заедно със св. Б. Й. на среща с подс. П.С. в кафе „К.”. Тези му обяснения се опровергават от св. Б. Й. който твърди, че два пъти когато е бил с подс. Я.П., последния го е водил до кафе „К.”, като първия път е било през м. септември 2009г. А по отношение времето на запознанството на подс. Я.П. с подс. П.С. съда обсъди вече както обясненията на подс. П.С., така и обясненията на подс. Я.П., поради което не е нужно да се повтарят отново.

Съда не приема и не кредитира обясненията на подс. Г.В. в частите им в които:

- Обясненията на подс. Г.В., дадени в съд. заседание на 26.07.2011г. в които твърди, че след като е изгледал записа на предявения в съдебно заседание магнитен носител / СД диск, предаден от “С.Ж.Е.” АД на 18.07.2008т./, че според него това е св. П.Л.. Посочва, че го разпознал  по формата на главата и чертите на лицето, както и по начина на придвижване. Посочва, че походката е типичната на св. Л.. Съда не приема обясненията на подс. Г.В., тъй като от изготвеното заключение по назначената на досъдебното производство и приета в съдебно заседание техническа експертиза №09/ДОК-923/12.11.2009 г. на НИКК – МВР се установява, че видеоматериалът съдържащ се в диска и извлечените от него фотокопия на снимкови файлове /приложени към експертна справка  № 08/ДОК-635/14.10.08г./ са негодни за провеждане на лицево- идентификационно изследване. В постановлението, с което е назначена тази експертиза са посочени имената на осем лица, сред които и това на св. П.Л., с  фотоснимките на които да бъде извършено лицево- идентификационното изследване. Констатацията на вещото лице, че видеоматериала е негоден за такова изследване, опровергава обясненията на подс. Г.В., че е разпознал лицето на записа по формата на главата и чертите на лицето. Приложените към експертизата фотокопия на снимкови файлове  не дават възможност според съда да се определи формата на главата и чертите на лицето на заснетия мъж. Шапката на главата на мъжа скрива голяма част от лицето му. Съдът намира, че обясненията на подс. Г.В., че е разпознал в този мъж – св. П.Л.и по походката, която е типична за него, са по-скоро с декларативен характер и не се опират на доказателствата по делото.  От показанията на св. А.Н. , В.К. и Г.Ц. се установява, че пострадалия Л. е пожелал да види походката на Л.. В тази връзка същия е бил извикан за оперативно разпознаване и когато Л.  е наблюдавал походката му категорично е заявил, че св. Л. не е нападателят му.  Ето защо съдът намира , че следва да не кредитира обясненията на подс. Г.В. в тази им част.

- В обясненията си дадени в съд. заседание на 09.11.2011г., 02.12.2011г., 04.10.2012г. – 09.10.2012г. твърди, че със св. Г.С. и Г.Т. са постигнали споразумение и подписали договор от 25.10.2006г., в който уточнили претенцията си на около два милиона и половина евро. Посочва, че страни по споразумението били той, св. Г.С., Г.Т., Т.В. и неговите адвокатите. Съдът намира, че обясненията на подс. Г.В. в тази им част не следва да се кредитират, тъй като  видно от съдържанието на договора от 25.10.2006г. страни по него са св. Г.С., Г.Т., Т.В. и “Е.” ЕООД, представлявано от подс. Г.В.. В същото споразумение е посочено, че договарящите са оценили претенцията си в размер на около 2. 5 млн. евро, но е налична клауза, според която сумите над този размер остават в полза на “Е.” ЕООД заради направените разноски. Анализа на този документ показва, че страните са имали желание да получат финансов резултат в по-висок размер от посочения в споразумението, след като договарят такива клаузи. В същото споразумение не са посочени адв. Л.  и адв. Л.  като страни, нито е уговаряно при разпределението на получените суми какъв процент следва да се изплати на тях. Ето защо съдът не кредитира обясненията на подс. Г.В., че е целян единствено постигането на финансов резултат около два милиона и половина евро.

        - В обясненията си подс. Г.В. посочва, че във връзка с това споразумение на него са му били изготвени генерални пълномощни от голяма част от бившите акционери на “Т.Б.”, включително такива са му били подписани и от св. Г С.  и Г.Т.. Посочва, че  съдържанието на тези пълномощни е било съставено от тези свидетели, че той и неговите  адвокати  нямали участие в  съставянето на самото пълномощно. Обясненията на подсъдимия в тази им част не кореспондират с показанията на св. С. и Т. , които свидетелстват, че съдържанието на пълномощните било изготвено от адвокатите на подс. Г.В., както и, че те – С. и Т.  не били съгласни да ги подпишат, но той ги убедил, че така щял да има по-голяма тежест при воденето на преговорите с “Д** Б.  ” и това ги мотивирало да ги подпишат. Поради това съдът намира, че не следва да кредитира обясненията на подс. Г.В. в тази им част.

 - Съдът не кредитира и обясненията на подс. Г.В. по отношение на фактите, че св. С. и Т.  са били съгласни да се водят съдебни дела срещу “Д** Б.  ”. В показанията двамата свидетели посочват, че са желаели да се водят извънсъдебни преговори с “Д** Б.  ” и че не са желаели воденето на съдебни дела, защото образуването на такива щяло да изисква плащането на големи държавни такси, както и че след като разбрали за заведените обезпечителни производства и наложените запори те настоявали подс. Г.В. да прекрати тези дела.

- Съдът не кредитира обясненията на подс. Г.В., че чрез наложените запори не е претендирал част от капитала на “Д** Б.  ”, а само е желаел да гарантира свои бъдещи вземания. Съдът намира, че видно от депозираните молби, въз основа на които са заведени обезпечителните производства се установява, че претенцията на подс. Г.В. не е била в размер на два милиона и половина евро, а е посочена като цена на бъдещ иск, чието обезпечение се иска – сумата в размер на 224 936 250 лева. Именно за такава сума като размер на бъдещ иск са и наложените запори върху акциите, недвижими имоти и банкови сметки на “Д** Б.  ”. В подкрепа на последното са и показанията на св. П.Л.в съд. заседание на 06.02.2012 г. в които твърди, че намерението на подс. Г.В. било да се претендира връщането на акциите на бившите акционери на “Т.Б.” и едва ако това не се осъществи да се претендира тяхната равностойност, която според този свидетел била 224 милиона лева. Поради това съдът не кредитира обясненията на подс. Г.В., че с наложените запори е целял преговори и постигане на споразумение за два и половина милиона евро. В тази насока са и показанията на Св. Р.Д. при разпита му пред орган на досъдебното производство на 14.04.2011г. приобщени по надлежния ред в които твърди, че след като юридическия екип на подс. Г.В. се запознал с документите по прехвърлянето на акциите на “Т.Б.”, дали становище, че прехвърлянето е недействително и може да се претендира съответна част от капитала на “Д** Б.  ”, поради което подс. Г.В. поискал да бъде упълномощен с широки права, включително и да завежда дела, за да постигне този резултат.

- Съда не кредитира обясненията на подс. Г.В., че пострадалия Л. му се обадил през м. март 2007г. и го уведомил, че преустановява работата си по казуса “Т.Б.”, тъй като не желаел повече да работи със П.М.Л. . Съда намира, че от анализа на свидетелските показания на св. П.Л.може да се направи извод, че пострадалия Л. е пожелал да преустанови работата си този казус през м. януари 2007г., след като издадените обезпечителни заповеди били обжалвани пред Окръжен съд гр.В. Търново  и по отношение на пострадалия бил оказван натиск от представители на политически партии да преустанови работата си по тези дела. Поради това, съдът намира, че обясненията на подс. Г.В. не следва да се кредитират по отношение на времето, когато пострадалия Л. е взел решение да не работи по този казус и че това му решение било взето заради П.М.Л. .

- Съда не кредитира обясненията в частите им в които твърди, че при последващи срещи между него и св. С. и Т.  в гр. Пловдив относно предстоящи преговори в представители на В.К. , присъствал и пострадалия Л., който съобщил, че Д** Б.   са готови да платят сумата в размер на 12 или 15 милиона евро. Твърди в обясненията си: „... Ние нямаме различия в интересите и никога не сме имали. На тази среща адв. П.Л. спомена някаква голяма цифра от рода на 12 или 15 милиона евро, които били готови на платят ДЗИ, което на мен ми се стори нереално, но не съм коментирал, премълчах си, тъй като ние си имаме договор и аз смятам, че като имаме договор ние се придържаме по него, каквото се споразумеем това е...”. Посочва, че присъствието на Л.  не го учудило. Тези му обяснения не се подкрепят от показанията на Св. Р.Д., който посочва в показанията си, че подс. Г.В. се раздразнил от присъствието на пострадалия Л. на тази среща.  Св. С. , Т.  и Л.  свидетелстват, че действително такава е била обсъждана, но същата се сторила малка по размер на подс. Г.В. и същия отказал да подпише споразумение за такава сума. Поради това съдът не кредитира обясненията на подс. Г.В. в тези им части в които твърди, че не е изразил учудване от участието на Л. . 

- Съда не кредитира обясненията в частите им в които твърди, че от представителите на В.К.  били показани платежни документи, поради които се стигнало до споразумение в размер на 3 600 000 евро и от този размер всички страни били доволни, включително и самия той. Твърди, че от страна на представителите на К. било предложено тази сума да бъде разделена на две равни части между двете групи акционери. И продължава, че причината „Пловдивската” група да подпише споразумението е била, че тази група е по-малобройна и поради това по-бързо набавила изискуемите документи и подписала по-рано споразумението, а представляваната от него група акционери били по-вече на брой и това изисквало време да се съберат необходимите документи поради което се забавило подписването на тяхното споразумение. Отрича да е отказвал подписването на такова споразумение, както и пострадалия Р. да му е оказвал натиск, за да го подпише. Тези му обяснения се опровергават от приложените по делото писмени доказателства, че първи по време е сключен договора между “К.Х.”   и “Д.А.Д.”, като размера на договорената сума е 3 600 000 евро, с клауза, че ако не успеят да представят документи за всички претендиращи акционери, сумата ще следва да се намали на 1 800 000 евро. Св. С. и Т.  твърдят категорично, че подс. Г.В. не бил съгласен с финансовите параметри на това споразумение, поради което представляваното от тях търговско дружество получило само 1 800 000 евро. От показанията на П.М.Л.  се установява, че пострадалия Р. е оказвал натиск върху подс. Г.В. да се съгласи да подпише споразумение с представителите на В.К.  и успял да го убеди да подпише такова споразумение. П.М.Л.  и Св. Р.Д. свидетелстват, че подписването на споразумението от „Пловдивската” група акционери лишило подс. Г.В. от възможността да продължи преговорите за по-големи суми, тъй като вече представлявал малък процент от бившите акционера на “Т.Б.”. Междувременно излязло и решението на съда в Люксембург, което също не било в полза на подс. Г.В. и поради тези причини той се съгласил да подпише по-късно споразумение с представителите на К..

         - Съда не кредитира обясненията и в частите им в които твърди, че  „сключения договор с пострадалия Р. на 19.12.2006г. бил условен тъй като щял да влезе в сила единствено и само ако Р.си изпълнел намеренията, обещанията, ако успеел да осигури 10-15 милиона, тогава този договор влизал в сила и щели да пристъпят към реалното прехвърляне на акции”. Твърди, че е договорил 70 % от постигнатото да остане за Р.Р., като част от тази сума щяла да бъде дадена на “приближените на К.” и на кантора “Т.”, с която пострадалия работел. Съда не кредитира обясненията на подс. Г.В., че този договор е условен, тъй като видно от съдържанието на същия в него няма изрично посочени клаузи, че същите ще са валидни при настъпването на дадени обстоятелства.   С тези обяснения, че договора щял да породи действие ако Р.успеел да издейства 10-15 милиона, подс. Г.В. влиза в противоречие с други негови обяснения, че не е приел като правдоподобно предаденото от пострадалия Л. предложение за споразумение в размер на 12-15 милиона евро, както и че тяхната претенция е била единствено само за около два милиона и половина евро.

- Съда не кредитира обясненията на подс. Г.В., че П.М.Л.  се е снабдил с изпълнителни листи и наложил запори на имоти на Св. Т.  и С.  с цел да получи 33% от 1 800 000 евро / сумата, която „Пловдивската” група са получили в резултат на подписаното споразумение/. Съда намира, че тези обяснения не се подкрепят от наличните по делото доказателства – изпълните листи, издадени въз основа на договора за правна помощ между П.М.Л.  и подс. Г.В. са за суми в общ размер около 12 милиона лева. Поради тези обстоятелства съда прави извод, че намеренията на П.М.Л.  са били продиктувани от подс. Г.В. с една единствена цел - по този начин подс. Г.В. да отмъсти на св. С. и Т. , за това, че сами са сключили споразумение с представителите на В.К. и по този начин са го лиши от възможността да иска по-голяма сума пари.

- Съда не кредитира обясненията на подс. Г.В., че действията на П.М.Л.  по снабдяване с изпълнителните листи и налагането на запори било причината бившите акционери да се разделят на два лагера и че такива лагери не е имало преди сключването на сделката с “Д** Б.  ”. Обясненията на подс. Г.В. в тази им част не се подкрепят от събраните гласни доказателства в тази насока. Свидетелите С. , Т. , Л., А.М., Л. , Р.Д.  излагат показания, че разделението между бившите акционери на “Т.Б.” е станало преди подписването на споразумението на „Пловдивската” група с представителите на В.К. , тъй като подс. Г.В. отказал да преговаря за предложената сума 3 600 000 евро.

 - В обясненията си подс. Г.В. твърди, че след подписване на споразуменията повече не са имали разговори с Р.Р. и той никога не е имал претенции към него, че никога не е виждал св. М.В.  сам или заедно с Р.Р., както и че не е имало такава среща в гр.В. Търново . Според подс. Г.В. тези му обяснения се подкрепяли и от обстоятелството, че на проведеното разпознаване на досъдебното производство св. В. не успял да го разпознае.  Съда намира, че обясненията на подс. Г.В. в тази им част не следва да се кредитират, тъй като същите са израз на правото му на защита. Неговите обяснения  се опровергават от показанията на свидетелите М.В. и В.В.. Св. В.  свидетелства, че пострадалия Р. му е споделил, че пътува за тези срещи заедно със св. М.В.  и че “играе голям гейм”, под което той разбирал, че пострадалия очаква голяма сума пари.  Св. М.В.  твърди в показанията си, че е придружавал пострадалия Р. два пъти до гр.В. Търново , че го е карал до хотел  в централната част на града, че там Р.се е срещал с две лица. Твърди, че от Р.научил, че от тези хора, по точно от В. имал да взема над един милион и това бил последен транш от бизнеса им с „ Т.Б. ”.  Показанията на този свидетел се подкрепят и от проведения следствен експеримент на досъдебното производство, по време на който са проверени неговите показания и същия е показал къде се намира и кой е хотела, където е провеждал срещите си пострадалия Р.. Обясненията на подс. Г.В., че след като св. В. не го е посочил при проведеното  разпознаване, означава, че не е имало такива срещи в гр.В. Търново , не се кредитират от съда поради това, че срещите са проведени между пострадалия Р. и подс. Г.В. и още едно лице, според твърденията на св. М.В. . Св. М.В.  не е присъствал на тях и не е имал възможност продължително време да наблюдава подс. Г.В.. Разпознаване е проведено след като е изминал  не малък период от време от проведените срещи и е нормално и житейски обяснимо св. В. да не може да го разпознае. Това, че свид. В. ев не е посочил подс. Г.В. при проведеното разпознаване, според съда не се отразява на доказателствената стойност и истинността на свидетелските му показания.

- В обясненията си подс. Г.В. твърди, че не е поръчвал побоя над адв. Л. , палеж на автомобила му и убийството му, като в подкрепа на това си твърдение сочи, че освен подсъдимите П.С.и П.П.А..  не познавал другите подсъдими преди започването на делото. Съдът намира, че познанството на подс. Г.В. само с подс. П.С. и подс. П.А. не налага извода, че не е поръчал побоя и убийството на пострадалия Л.. Налице са гласни доказателства – показанията на свидетелите Дж., П.Л., Ц.Н., от които може да се направи обоснован извод, че подс. Г.В. е дал поръчката както за побоя и убийството на   пострадалия Л., така и за побоя на пострадалия А.С. и за убийството на пострадалия Р.. Ето защо съда намира, че обясненията на подс. Г.В. в тази им част са израз на правото му на защита.

- Съдът намира, че не следва да кредитира обясненията на подс. Г.В. и в частта им, в която посочва, че не е отправял никакво предложение  за убийството на адв. П.Л.. В тази връзка подс. Г.В. сочи, че няма мотив и причина, за да прави това, както и че св. П.Л.никога не е влизал в неговия офис. От показанията на св. Л. се установява, че подс. Г.В. на два пъти му е отправял предложение за убийството на пострадалия Л., като първият път това е станало в офиса му, а втория път чрез подс. П.А. в автомобила, управляван от подс. П.А.. Показанията на този свидетел се подкрепят от показанията на св. Ц.Н. , от показанията на А.Н., В.К., Г.Ц. и Я.С. и от приложените по делото изготвени от тях докладни записки. Св. Р.Д. посочва, че е виждал няколко пъти св. Л. в офиса на подс. Г.В.. Поради това съда намира, че не следва да кредитира обясненията на подс. Г.В. в тази им част.

- Съда не кредитира обясненията на подс. Г.В. и в частта им, в която посочва, че “плащания на ръка” на подс. П.С.  никога не е правил, тъй като не е имало за какво. Тези обяснения се опровергават от събраните по делото гласни доказателства. Св. Р.Д. свидетелства, че в хотел “Марица” в гр. Пловдив е предал на подс. П.С. плик, донесен от подс. П.А. и изпратен от подс. Г.В.. Св. Дж. свидетелства, че получения от подс. П.С. плик в хотел “Марица” му бил даден да го прибере в колата, както и че при пътуването им към гр. София  подс. П.С. отворил плика, преброил намиращите с него 60 000лв. и му съобщил, че тези пари са “втори транш” за убийството на пострадалите Л. и Р..

- Съда не кредитира и обясненията на подс. Г.В., че не е настанявал в негови хотели, изпращани от П.С.хора. Тези обяснения не се подкрепят от събраните по делото гласни доказателства. Св. Дж. свидетелства, че Д.Г.  и Г.Н.  са били настанени в хотел на подс. Г.В.. Св. Г.П. посочва, че заедно с Д.Г.  са били настанени в парк - хотел “Д.”  в гр.Дряново, също собственост на подс. Г.В., като при пребиваването им  в този хотел Д.Г.  му споделил, че и друг път е отсядал там и че персонала го познавали. Показания в тази насока дава и Св. Р.Д. на досъдебното производство.

           - В обясненията си подс. Г.В. твърди, че Св. Р.Д. през 2007г. и 2008 г. многократно е носил документи в гр. Пловдив, във връзка с бизнес отношенията им по МОЛ “Пещера”, но не го е изпращал да носи пари, както и че не е изпращал до гр. Пловдив подс. П.А. със 60 000лв.  Съда не кредитира тези обяснения, тъй като същите се опровергават от събраните по делото гласни доказателства. От разпита на св. Б. Дж. се установява, че именно Св. Р.Д. е предал на подс. П.С. плик, в който имало пари – 60 000лв., представляващи “втори транш” за убийството на пострадалите Л. и Р.. В показанията си Св. Р.Д. потвърждава, че в хотел “Марица” в гр. Пловдив е предал плик на подс. П.С., че този плик му е донесен от подс. П.А.. Предвид обстоятелството, че към момента на тази среща подс. П.А. официално не е заемал длъжност в търговски дружества на подс. Г.В. и не е имал достъп до парични средства в такива размери, съда прави извода, че плика с парите са изпратени от подс. Г.В. и по негово разпореждане подс. П.А. ги е предал на Св. Р.Д.. Този извод се подкрепя и от показанията на Св. Р.Д. който твърди, че няма кой друг да изпрати подс. П.А. да му донесе в гр. Пловдив въпросния плик, който е предал на подс. П.С., освен подс. Г.В..

         - Съда не кредитира обясненията и в частите в които твърди, че никога не е споделял пред свидетелите С.С. и С.И., „...че е от групата на “Килърите”, че е поръчал убийствата на пострадалите Л. и Р., че  предупреждавал няколко пъти пострадалия Л., като му пращал хора да го бият и да му палят колата, но той не разбирал от дума, затова взел сериозни мерки и се обадил на С. и неговата група и си  решил проблема завинаги, като всичко му струвало 25-30 000 лева”.  В подкрепа на тези си обяснения посочва, че в приложените по делото материали, събрани със специални разузнавателни средства няма записани такива негови думи.  Съда намира, че обясненията на подс. Г.В. са израз на правото му на защита. Видно от приложените по делото Протокол за ВДС рег. №***, Протокол за ВДС рег. №*** и Протокол за ВДС рег. №***, прилагани по отношение на подс. Г.В. по време на престоя му в на 02.11.2010г. – 03.11.2010г. в следствения арест в гр.Варна , същите са с продължителност над 6 часа. Подс. Г.В. е престоял в ареста през посочения по-горе период 20 часа. Житейски логично е свидетелите да са разговаряли с подс. Г.В. и след изтичане на времето, през което е бил извършван звукозапис на техните разговори. Обстоятелството, че в протоколите за ВДС не са отразени всички техни разговори поради по-кратката им продължителност, според съда не прави свидетелските показания на св. И.и С.С. неистински. Още повече, че от данните съдържащи се в тези протоколи се опровергава и още едно твърдение на подс. Г.В., а именно, че когато е давал пари на заем на св. Г.С. не е уговарял лихва, а от данните съдържащи се в Протокол №*** се установява, че подс. Г.В. говори с един от синовете си и го уговаря да бъде намерена св. С.  от „Р.” и да бъде накарана да си промени показанията и да твърди, че той не е искал лихва върху тези пари, а са уговаряли нейстойка.

- Съда не кредитира обясненията му и в частите в които твърди, че в кабинета му е имало каса  с две прегради, като ключ от касата и за двете отделения – горно и долно имал той, а св. Х.Г. имал само за долното. Твърди, че долната преграда се ползвала изключително и само от св. Х.Г., който имал задължението да събира пари от търговските обекти, да ги носи и да ги слага там, като парите се слагали в едното отделение. Подс. Г.В. посочва, че имал ключ, за да отваря и взема от фирмените пари при необходимост. Посочва, че в другото отделение на долната част на касата св. Г. си държал лични вещи като пистолет и пълнител за него, кутийки от патрони и документи. Тези обяснения частично се потвърждават от св. Г. по отношение на факта, че и двамата с подс. Г.В. са имали ключове за долната част от касата, като свидетелят е имал ключ само за долната част. Св. Г. в съдебно заседание посочва, че от около две години преди претърсването е върнал ключа за касата на подс. Г.В. и не е имал достъп до нея, защото не се налагало да прибира в касата служебни пари.

  - Съдът не кредитира обясненията на подс. Г.В., че не е подбуждал св. Л. и подс. П.А. да нанесат побой над пострадалия А.С., както и че не им е давал пари за този побой, както и че не познава лично св. А.З.. От събраните по делото гласни доказателства – показанията на св. Ц.Н.  се установява, че подс. Г.В. се познава със св. З., за която му е казал, че е “виден кадър в здравеопазването”  и го е помолила за услуга. На този свидетел подс. Г.В. е предложил да убие пострадалия А.С.. От показанията на св. Ц.Н.  и св. П.Л.се установява, че по разпореждане на подс. Г.В. е нанесен от подс. П.А. побоя над пострадалия А.С.. От техните показания се установява, че подс. Г.В. е заплатил на подс. П.А. и св. Л. сумата в размер на 3000лв. за нанесения побой. А обстоятелствата касаещи нанесения побой се потвърждават и от показанията на А.С. и св. П., както и от СМЕ на С. .

- Подс. Г.В. дава обяснения, че джипа “Мерцедес” марка “ Пух”, управляван от подс. П.А. е тъмно сив на цвят, а не зелен. Видно от изисканата и приложена по делото справка от централна база КАТ се установява, че към 2007г. подс. Г.В. е притежавал джип “Мерцедес” марка “Пух” с рег.№ ***, сив на цвят. Свидетелите П.Л.и Б.Б. , последният шофьор в “П.СГ” ЕООД, посочват, че според тях цвета на този джип е зелен.  Според съда определянето на  цвета на този автомобил от свидетелите като тъмно зелен, а не тъмно сив се дължи на тяхното зрително възприятие и определянето на даден цвят боя като такъв от цветовата гама. Съда намира, че чисто житейски е възможно да се допусне грешка при посочването на цвета на даден автомобил, ако този цвят е в тъмната гама. Това обстоятелство според  съда не прави показанията на тези свидетели неистински.        

- В обясненията си подс. Г.В. твърди, че по телефона е уведомил свидетелите Г.С.и Г.Т.  за сключения договор за правна помощ от 11 ноември 2006 година между него и св. П.Л., както и за споразумението между тях от 11.04.2007г. На въпрос на представител на обвинението, подс. Г.В. обяснява, че дружеството “Д.А.Д.” било включено в споразумението от 11.04.2007г., тъй като чрез това дружество св. Г.С. и Г.Т. участвали в преговорите и договорките с “Д** Б.  ”.   Съда намира, че обясненията на подс. Г.В. са в противоречие с доказателствата по делото, от които се установява, че споразумението между “Д.А.Д.” и “К.х.к.” е подписано на 04.07.2007г. – близо три месеца след датата 11.04.2007г. Към тази дата все още преговорите между бившите акционери и представителите на К. не са били финализирани, не са били подписани и споразуменията, за да се знае със сигурност, кое търговско дружество свидетелите С. и Т.  ще посочат като страна по договора.

- Съда не кредитира обясненията на подс. Г.В., че не е виждал подс. В.К. преди предявяване на материалите на досъдебното производство. Видно от показанията на св. Л.Ц.  на една от срещите в хотел “Дипломат Плаза” в гр. Луковит между подс. Г.В. и подс. П.С. е присъствал и подс. В.К.. А показанията на св. Л.Ц.  кредитира, по изложените по горе в настоящите мотиви, доводи.  

         - Подс. Г.В. дава обяснения, че по време на преговорите с представителите на К. били предоставени всички документи и договори, касаещи казуса “Т.Б.”, включително и договора от 18.12.2006г., с който той като представляващ бившите акционери е прехвърлил членствените им права на едноличното си дружество “Е.”. Тези обяснения според съда не следва да се кредитират, тъй като са в противоречие с доказателствата по делото. В съдебно заседание св. И.Л. посочва, че при преговорите този договор не е бил известен на нея и на екипа, представляващ К., както и че в един по-късен момент са узнали за този договор, поради което той е присъединен през м. ноември 2007г. Показанията на този свидетел се потвърждават и от писмените доказателства по делото, от които категорично се установява, че към момента на подписване на споразуменията е представен от подс. Г.В. само договора от 19.12.06г., който е и посочен в сключеното между “Е.” ЕООД и  “Г.Л.” споразумение от 06.07.07г.

- В обясненията си подс. Г.В. посочва, че никога не се е занимавал с лихварска дейност, че е давал на пари на свои близки, приятели и познати, за да им помогне в бизнеса или в живота, но никога не е давал тези пари срещу лихва, като при забава му била изплащана някаква неустойка. Обясненията на подс. Г.В., че е давал парични средства  на други лица без лихва се опровергават както от показанията на разпитаните по делото свидетелите, така и от наличните по делото писмени доказателства  - многобройни Записи на заповед, издадени от различни лица, с които те се задължават в полза на подс. Г.В. да му върнат посочената в тях сума, ведно със законната лихва и договори за заем.

- В обясненията си дадени в съд. заседание 23.02.2012г. твърди, че е дал на св. Г.С. заем в размер на 33 000 лева, но не й е искал никакви лихви, както и че са имали уговорен срок за връщане на дадената сума – през лятото на същата година след получаване на реколтата. Посочва, че е изчакал да минат три реколти и тогава е образувал изпълнително дело срещу нея и когато тя е върнала парите той вдигнал запорите. Съдът приема, че обясненията на подс. Г.В. в тази им част не следва да се кредитират, той като не се подкрепят от гласните доказателства – от показанията на св. С. и от писмените доказателства – подписания от свидетелката Запис на заповед от 15.01.2004г. в полза на подс. Г.В.. В показанията си св. С. в съдебно заседание категорично посочва, че е получила сумата в размер на 33 000лв. срещу месечна лихва в размер на 8 % . Същите факти тя сочи и при проведената очна ставка между нея и подс. Г.В. в съд. заседание на 23.02.2012г., като на въпрос на съда е посочила, че е налице уговорена месечна лихва за този заем, и че размера на лихвата е бил 8%. Свидетелката заявява, че е плащала такива лихви, но няма издаден документ и свидетели, които да са били с нея, когато е плащала сумите по лихвите на подс. Г.В.. Липсата на писмен документ за платените от св. С. лихви не правят неверни нейните показания.  От приложеният по делото Запис на заповед  от 15.01.2004г., подписан в полза на подс. Г.В., св. С. се е задължила да му върне сумата в размер на 33 000лв., ведно със законната лихва, като е посочен и падеж на записа – 15.07.2004г. Съдът намира, че този писмен документ потвърждава показанията на свидетелката, че е била уговорена лихва, като размера й е бил уточнен устно между нея и подс. Г.В.. Изплащането на суми като месечни лихви на подс. Г.В. е и причината той да не започне веднага след изтичане на падежа търсене на цялата сума, а едва през 2007г. е наложил запор върху дружествените дялове на св. С., когато същата е била във временна невъзможност да му изплаща сумите по лихвите. Обясненията му, че този заем не е даден срещу уговорена лихва се опровергават и от данните съдържащи се в Протокол за ВДС рег. №*** от който се установява, че подс. Г.В. дава нареждане на синът си, да бъде уговорена св. С. да промени показанията си, като отрече уговорената лихва и заяви, че била уговорена неустойка. Поради това съда намира, че не следва да кредитира обясненията на подс. Г.В. в тази им част.

- В обясненията си подс. Г.В. сочи, че през 2002г. е дал на заем на св. Д.Ш. сумата от 20 000 щатски долара, която не му била върната. От тази сума била приспадната стойността на прехвърлен му от свидетеля автомобил  “Фият” . Тези обяснения на подс. Г.В. се опровергават от показанията на св. Д.Ш., който в показанията си посочва, че е взел от подсъдимия заем в размер на 20 000 лв.  и е върнал  8 000 или 10 000 щатски долара, при което по негова сметка оставало да върне на подс. Г.В. още 5 000 лв. По късно през 2007г. подс. Г.В. му поискал да върне 60 000 лв., а св. Ш. отказал като върнал само 5 000 лв.

- В обясненията си подс. Г.В. посочва, че никога не е писал собственоръчно бележка на св. П.С.. Съда не кредитира тези обяснения, поради следните съображения: налични са гласни доказателства – показанията на св. С. , че му е дадена такава бележка от подс. Г.В., в която последния собственоръчно е написал какви суми му е предоставял в заем, при каква месечна лихва и какво дължи свидетелят. Същата бележка е предадена от свидетелят доброволно в хода на съдебното следствие. От заключението на  назначената в съдебно заседание Комплексна техническа и графическа експертиза № 12/ДОК-202/08.05.2012 г. се установява, че представената бележка от св. П.П.С. с вписани данни за взети пари в заем от подс. Г.В. и начин на връщане, представлява копие възпроизведено с термотрансферна технология. Не са налице данни за манипулиране /монтаж/ на отделни части на писмените бележки - букви, думи или изрази, които да са възпроизведени в представените бележки, като едно цяло- ксероксно възпроизвеждане на тези бележки. Ръкописните буквени и цифрови текстове /копия/, които не са повторени с химикална паста представляват копия на ръкописни текстове, изпълнени от подс. Г.В..

- В обясненията си подс. Г.В. твърди, че е дал пари на св. К.П.К. от 2000г. за период от няколко години общо 65 000лв. за да развива бизнес с Интернет услуги. Твърди, че тези пари не ги е дал в заем и срещу лихва, а срещу уговорката по късно, като този бизнес проработи, да го включат и него – подс. Г.В. като съдружник, срещу парите които е дал. Твърди по късно, че св. К.  чрез сестра си му върнал 20 000 лв., като през 2009г. се уговорил със св. К.  да му върне още 100 000 лв., като сочи, че не е сигурен дали е имало уговорена неустойка над тази сума или св. К.  е имал да връща още дадени му от подс. Г.В. пари. Подписали договор за 100 000 лв. Но накрая твърди, че св. К.  не му е върнал и до настоящия момент 80 000 лв. Тези му обяснения се опровергават от показанията на св. К.К., който твърди, че през годините е вземал пари назаем от подс. Г.В., като общото му задължение станало 65 000 лв. и до 2009г. не върнал на подс. Г.В. заетата сума, поради което последния му заявил, че трябвало да върне 100 000лв., разяснявайки му, че „дори да е взел тези пари от банка, пак е щял да плаща лихва, дори и по голяма”. На 14. 05. 2009 г. св. К.  подписал договор за заем с подс. Г.В. за сумата от 100 000 лв. със срок на връщане до 14. 12. 2009 г. и неустойка в размер на 10 000 лв. Подписал и запис на заповед от същата дата за същата сума от 100 000 лв. със срок на връщане 14. 12. 2009 г. По- късно твърди свидетеля през 2009 г. върнал на подс. Г.В. 100 000 лв.

- В обясненията си твърди, че е дал на св. К.А. 20 000 лв. в заем за бизнеса на този свидетел, като уговорили срок на връщане като подписали и запис на заповед. След това св. А. върнал само 5 000 лв. като се уговорили за останалите св. А. да извърши строителни работи на обекти на подс. Г.В., но това не станало. Твърди също, че по късно св. А. като не могъл да върне парите на подс. Г.В., му продал един газокар за сумата от 35 000 лв. с уговорка, ако А.  събере дължимата сума и я върне на подс. Г.В., той щял да му върне газокара. По късно във времето св. А. поискал от подс. Г.В. в заем 65 000 лв. пак за бизнеса си и подс. Г.В. му ги дал. Тъй като дължимите пари от св. А. станали малко над 71 000лв. двамата подписали договор за тази сума. Но твърди, че до задържането му по настоящото дело св. А. не му върнал нищо. Тези му обяснения се опровергават на първо място от показанията на св. А. който твърди, че през 2008г. взел на заем 20 000 лв. от подс. Г.В. като за обезпечаване на този заем подсъдимия го накарал да подпише запис на заповед и договор за заем, както и да му остави в залог газокаР.Св. А. подписал договор за заем, запис на заповед и дал в залог газокара, като за него бил сключен договор за покупко продажба за 35 000 лв., която сума била посочена в договора като изплатена напълно, но без реално подс. Г.В. да е плащал тази сума. Не твърди този свидетел в показанията си които съда кредитира, да е вземал втори заем от подс. Г.В. в размер на 65 000 лв. Но през 2009г. както твърди свидетеля, подс. Г.В. го накарал да подпише предварително подготвени запис на заповед и договор за заем за сумата от 71 600 лв. със срок на връщане до 28. 05. 2009 г. и неустойка в размер на 30 000 лв.

         - В обясненията си твърди, че е дал на св. И.А. 1 500 лв. за да услужи на св. М.Г., като се уговорили за връщане след няколко месеца, но св.А. се забавил 3 или 4 години и накрая св. Г.  върнал на подс. Г.В. сумата от 1 500 лв. Тези му обяснения се опровергават от показанията на св.А., който твърди, че е взел тази сума от подс. Г.В., но за 6 м. при 10% месечна лихва и е връщал 6 месеца по 150 лв., а след няколко години бил върнал на подс. Г.В. още 1 500 лв. които изпратил на св. Г.  да ги даде на подс. Г.В.. В показанията си в съд. заседание св. Г.  твърди, че подс. Г.В. му се обадил по телефона и му казал, че “Имахме уговорка за 6 месеца, има частични плащания по сделката”, това беше може би 10 месеца след това и той каза: “Няма плащания досега”. Това всъщност много ме притесни, защото аз си мислех, че поне е имало някакви плащания...”, а след това твърди  „...но аз доколкото помня, той ми каза:  “Досега няма плащания по договора, който сме подписали”. По нататък в показанията си твърди, че е знаел, че няколко човека във Велико Търново дават пари назаем срещу лихва. Един от тях е Г.В. . Твърди също, че подс. Г.В. му се обадил по телефона и му казал, че неговият познат не си плащал 8 – 10 месеца вноските. При тези показания съда приема, че св.А. е взел от подс. Г.В. 1 500 лв. на заем срещу уговорена лихва в размер на 10% месечно.

- В обясненията си твърди, че никога не е давал пари на заем на св. М.К. и нейния съпруг. Независимо, че съда оправда подс. Г.В. по обвинението да е предоставил пари в заем срещу  лихва на св. К. , следва да се обсъдят нейните показания с оглед преценката на обясненията на подс. Г.В.. В показанията си св. К.  твърди, че нейния съпруг е взел пари на заем от подс. Г.В. макар и не лично от него, като „...лихвата го устройвала”, върнали на подс. Г.В. общо 22 000 лв. Твърди също, че е ходила в офиса на подс. Г.В. да връща на части парите.

- За давани от подс. Г.В. пари на заем срещу лихва са налице и твърдения в показанията на св. С.К., Г.Т., М.Н.,  П.Л., Ц.Н..

- С оглед на изложеното съда не кредитира обясненията на подс. Г.В. е помагал на хора като е давал пари, но никога не е искал и получавал лихва за тези пари.

Съда не приема и не кредитира обясненията на подс. П.А. в частите им:

- Относно това, че не е ходил в гр. Пловдив да носи пакет на Св. Р.Д. пред хотел „Марица”. Опровергават се тези обяснения от показанията на Св. Дж., който твърди, че именно подс. П.А. е пристигнал пред хотел „ Марица” в гр. Пловдив с лек автомобил БМВ и е предал на Св. Р.Д. плик, който последния е предал на подс. П.С.. Опровергават се и от показанията на Св. Р.Д. от досъдебното производство в които излага същите твърдения. Опровергават се и от протоколите за разпознаване в които Св. Р.Д. разпознава Св. Дж. като шофьора на подс. П.С. от срещата в хотел „Марица”, както и този в който Св. Дж. разпознава подс. П.А. като лицето пристигнало пред хотел „Марица” през м. март-април 2009г. и е предало на Св. Р.Д. плик с пари. Опровергават се и от данните съдържащи се в Протокол за ВДС рег. №***; Протокол за ВДС рег. №***; Протокол за ВДС рег. №*** Протокол за ВДС рег. №***; Протокол за ВДС рег. №***.

- Относно обясненията му, че св. Л. не е работил при подс. Г.В. в момента в който св. Л. твърди, че подс. Г.В. му е отправил предложението за убийството на Л. . Обясненията му противоречат на обясненията на подс. Г.В., който твърди, че след като научил за подадените от св. П.С., Д.Ш. и лицето В.П.  жалби срещу св. Л., тогава наредил на подс. П.А. да „разкара” св. Л.. А видно от приложената по делото жалба на св. П.С., същата е подадена на 24.07.2008г., жалбата на св. Д.Ш. – 20.07.2008г. и жалбата на лицето В.П.  – 25.07.2008г. Опровергават се и от показанията на св. Л. който твърди, че е престанал да работи за подс. Г.В. след като срещу него били подадени жалби. Опровергават се и от показанията на св. Ц.Н. .

        - Относно това, че не е присъствал в офиса на подс. Г.В., както твърдял св. Л., че в негово присъствие и в присъствието на Св. Р.Д., подс. Г.В. да е предложил на св. Л. да убие пострадалия Л. срещу 25 000 лв. В подкрепа на тези му обяснения са обясненията  на подс. Г.В. и показанията на Св. Р.Д., които също отричат подс. Г.В. да е поръчвал на св. Л. убийството на пострадалия Л. срещу 25 000лв. и то в присъствието на подс. П.А. и Св. Р.Д.. Опровергават се тези му обяснения от показанията на св. Л., който твърди, че в офиса си подс. Г.В., в присъствието на Св. Р.Д. и подс. П.А. му е поръчал да убие пострадалия Л. срещу 25 000 лв. Опровергават се тези обяснения и от показанията на св. Ц.Н. , който твърди, че св. Л. му е споделял за така отправеното от подс. Г.В. предложение, като при тази среща св. Л. бил много притеснен от този факт. Опровергават се и от показанията на Св. Ц.М. , която също твърди, че св. Л. и е споделил за отправената му от подс. Г.В. поръчка. Опровергават се и от показанията на св. В.К.  който твърди, че пред него пострадалия Л. му е споделил, че при него е дошло лице, което му казало, че подс. Г.В. му е поръчал да убие Л.  срещу 25 000лв. Опровергават се и от показанията на св. Г.Ц., Я.С. и А.Н. които твърдят, че пред тях св. Л. е споделил за дадената му от подс. Г.В. поръчка да убие пострадалия Л. срещу 25 000 лв. Опровергават се и от данните съдържащи се в докладните записки и рапорта на св. А.Н. , Г.Ц. и В.К..

 - Относно това, че не можело да се осъществи такава среща между него, подс. Г.В. и св. Л. и Р.Д. , тъй като не можело да са само четиримата, защото в този офис работят и много други лица. Опровергават се тези обяснения от показанията на св. Л.. Опровергават се и от обясненията на подс. Г.В. и П.А.  в частите им в които дават описание на офиса на подс. Г.В., като състоящ се от две стаи – обща в която било счетоводството и други служители и същински кабинет на подс. Г.В.. В подкрепа на горното са и  показанията на Св. Р.Д., К.С., Х.Г. и Б.Б. . Поради това съда приема, че не отговаря на истината, че в офиса на В. има много хора и не е възможно да се проведе поради тази причина такъв разговор.

- Относно това, че не е водил разговор със св. Л. в който да му е предлагал да вземе парите които подс. Г.В. му е предложил за убийството на пострадалия  Л. , както и, че не му е споменавал, че имали група която била желязна и това било групата на подс. П.С., тъй като към онзи момент не е познавал подс. П.С., а го бил чувал само по медиите. Опровергават се тези му обяснения от показанията на св. Л., който твърди, че подс. П.А. му е отправил такова предложение. Опровергават се и от показанията на св. Ц.Н.  който също твърди, че св. Л. му е споделил за отправеното му от подс. П.А. предложение. Опровергава се и от показанията на св. Г.Ц., който твърди също, че св. Л. му е казал за това предложение на подс. П.А.. Относно това, че нямало как да отправи на св. Л. това предложение, тъй като към този момент не познавал подс. П.С., а го чувал само по медиите. Съда приема, че не следва да се кредитират тези обяснения на подс. П.А., тъй като от една страна те се опровергават от показанията на св. Л., който твърди, че пред него подс. П.А. е казал, че ако той не вземел парите, те имали група, която била желязна и това била групата на „П.  С.”. От друга страна – съда намира, че няма никаква пречка за подс. П.А., дори и да не познава лично подс. П.С., той да спомене неговото име в конкретния случай.

 - Относно това, че във връзка с побоя на пострадалия Л., не е водил никой да му показва кантората на пострадалия, нито адреса, където живее, нито автомобила му, както и че не е водил св. П. и Д.  в тази връзка, а и в сервизи от които да е вземал тръби които да им е дал във връзка с побоя на пострадалия Л.. Обясненията му относно това дали е водил в сервиз св. П. и лицето Д.Г. , за да ги снабди с тръби за нанасяне на побой се опровергават от показанията на св. П., но същия твърди, че това не е станало във връзка с поръчан побой над Л. , а във връзка с поръчан побой над лице, показано му от подс. П.А. и което в последствие разпознава като св. Л..

- Относно това, че никой не му е възлагал нанасяне на побой на пострадалия А.С., както и, че не е нанасял такъв побой над това лице и не е ходил в с. Р. със св. Л., за да нанася този побой. Тези му обяснения се опровергават от показанията на св. Л., който твърди, че подс. Г.В. е възложил на него и подс. П.А. нанасяне на побоя на пострадалия А.С., както и че побоя е нанесен от подс. П.А., в присъствието на св. Л., както и че са ходили с джип „Мерцедес” Г класа. Опровергават се и от показанията на св. Ц.Н.  който твърди, че св. Л. му е казал, че е ходил заедно с подс. П.А. в с. Р. и са нанесли побой на либийския гражданин. Опровергават се и от данните съдържащи се в Протокол №*** опровергават се и от показанията на А.С. и В.П., които твърдят, че хората които са нанесли побоя на С.  били с тъмен джип.

- Относно това, че при среща със св. А.З., тя му споделила за мъжът на сестра й, който бил либийски гражданин и, че същия всеки ден се напивал и тормозел семейството и децата си и за това тя поискала съдействие от подс. П.А., да отдели този човек от средата в която бил, за да не може да пие и прави скандали. Тогава подс. П.А. и предложил да му намерят работа в гр.В. Търново , като казал, че имало подходяща работа за този човек. Посочил, че знае ракиджийница в село Шемшево, в която се търсел общ работник и в която имало стая за спане с баня и тоалетна, както и че управителя щял да му дава да пие, но след работно време. Твърди, че св. З. се съгласила с тази идея, като заявила, че щяла да каже на зет си, че му намерила работа в Търново. На първо място тези обяснения са в противоречие изцяло с показанията на св. З. от съд. заседание на 27.01.2012 г. в които изобщо не твърди да е имала такъв разговор с подс. П.А.. Опровергават се тези му обяснения и от твърдението му, че след като според него св. З. приела идеята за ракиджийницата, тя казала на подс. П.А., че щяла да говори с А.С., че му е намерила работа, а по късно сам подс. П.А. без да познава изобщо С.  и след като знае, че редовно пие и прави скандали, решил сам да ходи и то вечерта/ когато се предполага, че С.  пак е пиян/, за да говори „ навива” този човек да започне работата, която му намерил, което е и житейски нелогично. Още по малко логично е – на човек който непрекъснато пие и като е пиян прави скандали, да се предлага работа именно на обект за изваряване на ракия. Опровергават се и от факта, че на С.  е нанесен побой и то от подс. П.А.. Ето защо съда приема, че не следва да се кредитират обясненията на подс. П.А. в тези им части, тъй като същите са израз на осъществяване правото му на защита като подсъдим.

       - Относно това, че след този разговор със св. З., решил да отиде да търси пострадалия А.С., за да го „...навива” да се съгласи да започне работата която му бил намерил. С тази цел, заедно със св. Л. отишли в с. Р. късно вечерта, намерили къщата на А.С., изчакали го да се върне, но след като пристигнал пострадалия А.С., подс. П.А. опитал да говори с него, но разбрал, че този човек бил много пиян и се отказал да говори с него и си тръгнали със св. Л.. Тези му обяснения се опровергават от показанията на св. Л., който твърди, че са тръгнали за с. Р., за да нанесат побой на А.С. и по късно подс. П.А. му е нанесъл такъв побой. Опровергават се и от показанията на св. З., която в показанията си не твърди, че е молила подс. П.А. да уговаря пострадалия С.  да започне работата, а е заявила, че лично щяла да съобщи за това на зет си.

         - Относно твърдението, че не е ходил в гр. Луковит пред хотела в центъра и не е предавал плик на човек, а такава среща е осъществил до гр. Луковит на паркинг и там е предал на неизвестно лице дадения му плик, както и, че това лице не било св. Л.Ц. . Обясненията му се опровергават от показанията на св. Л.Ц. , който твърди, че по нареждане на подс. П.С. се е срещнал с подс. П.А. в центъра на гр. Луковит и е получил предадения му плик, в който имало пари. В подкрепа на тези му показания са и твърденията му, че е отишъл с лек автомобил Ауди бял на цвят, а в автомобила на човека, който му предал плика бил „БМВ” и в него имало и жена. В обясненията си подс. П.А. потвърждава, че лицето на което е предал плика е било с бял на цвят автомобил, както и, че при тази среща подс. П.А. е бил с жена, която е била в неговия автомобил, както и, че тогава е бил с лек автомобил БМВ автомобил. Опровергават се обясненията му къде се е състояла тази среща и от писмените доказателства от които се установява, че Св. Ц.  притежава лек автомобил Ауди бял на цвят, за който той твърди, че по време на срещата е управлявал с пълномощно от майка си, както и от извършеното разпознаване при което Св. Ц.  е разпознал подс. П.А., като лицето което му е предало плика в гр. Луковит.

          - Относно това, че не е водил св. Ц.Н.  в гр. Плевен за да му показва адреси във връзка с твърдението на св. Ц.Н. , че след като подс. Г.В. му е поръчал убийството на либийски гражданин, той заедно с подс. П.А. са ходили до гр. Плевен, за да му покаже адреса на този гражданин. Опровергават се тези му обяснения от показанията на св. Ц.Н. , който твърди, че след като подс. Г.В. го е питал дали ще се съгласи да убие либийски гражданин, а  подс. П.А. щял да му каже подробностите, двамата са ходили до гр. Плевен, където подс. П.А. му е показал къщата където живеел този човек, заведението в която отсядал, както и маршрута по който се прибирал от това заведение. Не следва тези обяснения на подс. П.А. да се кредитират и поради факта, че той е в близки отношения с подс. Г.В. и тези му обяснения са в подкрепа на линията на защита на подс. Г.В..

         - Относно това, че никога не е виждал св. Л. в офиса на подс. Г.В.. Тези му обяснения се опровергават от показанията на св. Л. който твърди, че именно в офиса на подс. Г.В., последния в присъствието на подс. П.А. и Св. Р.Д. му е поръчал убийството на пострадалия Л.. Твърди също, че в офиса на подс. Г.В., последния е  казал на св. Д.Ш., че парите може да връща и на св. Л.. Последния факт се подкрепя и от св. Ш..

Съда не приема и не кредитира обясненията на подс. Р.С. дадени в съдебно заседание, в частите им:

- Относно твърдението му, че св. В.Г.  и Г.П. за първи път през 2009г. са били на хижа “В.” някъде към средата на юли, както и, че св. Г. е била само един път на хижата.

- подс. Я.П. след като е оставил джипа „Паджеро”, повече не е идвал на хижа “В.”;

 - подс. Я.П. когато е идвал да види джипа който подс. Р.С. щял да купува от лицето Г.П., докарал две момчета, като казал, че са туристи и не са правили никакви уговорки за тези две момчета за престоя им на хижата;

   - когато подс. Я.П. е докарал двете момчета нищо не са говорили за тях;

- подс. Я.П. не е казвал, че ще носи храна на тези момчета.

- не е казвал никой да не се дават на тези момчета телефони, както и, че те се крият;

  - в ранния след обяд ги свалил до спирката на с. Говедарци, когато са си тръгнали и тогава не се е срещал с подс. Я.П., за да вземе последния двете момчета;

  - подс. Я.П. преди да дойде на хижата когато е докарал двете момчета не му се е обаждал по телефона;

   - не е казвал на никого да не разговаря с двете момчета и да не ги питат как се казват;

  - не е говорил с никой, че трябва да намери фалшиви лични карти;

- не е казвал на св. Н.С., че тези момчета били приятели на подс. Я.П.;

- едното момче се представило като Г., а другото като С.;

 - двете момчета които е докарал подс. Я.П. са престояли на хижата 4-5-6-7 дни. Тези обяснения се опровергават от обясненията на подс. Р.С. при разпитите му на досъдебното производство. Опровергават се от показанията на св. Г. и Н.С., анонимен свидетел № 4 и от данните съдържащи се в Протокол за ВДС рег. №***. На досъдебното производство подс. Р.С. твърди, че когато подс. Я.П. е докарал двете момчета, на хижата са били Г.П. и св. Г., че когато ги е докарал, подс. Я.П. му е казал да не им дава да говорят по мобилен телефон и да не се срещат с други хора, че когато е идвал подс. Я.П. да носи храна на тези две момчета, си говорел с тях. В обясненията си на разпита от 25.08.2010г. пред съдия, че подс. Я.П. дошъл на хижата да вземе двете момчета, като бил с още един човек/ който по късно разпознал като подс. В.К./, а на разпита си от 26.08.2010 г. пред орган на досъдебното производство твърди, че когато подс. Я.П. дошъл да вземе момчетата, той не се е качвал на хижата, а са се срещнали на пътя от хижата към с. Говедарци, като тогава с него било лицето Г. с прякор „Л.”. В показанията си анонимен св. №4 и св. Г. твърдят, че имената на двете момчета били Г. и В.  и така се обръщал към тях подс. Р.С. . Св. Н.С. и анонимен св. №4 твърдят, че подс. Я.П. е носил храна на двете момчета, а анонимен св. № 4 и че подс. Я.П. е разпоредил на подс. Р.С. да не им дава да говорят по телефон, както и с други хора, а анонимен св. №4 и Н.С. потвърждават обясненията на подс. Р.С. , че подс. Я.П. е дошъл на хижата за да вземе двете момчета и тогава е бил с още един човек, когото по късно разпознават като подс. В.К.. Данни за горното се съдържат с в Протокол за ВДС рег. №***, както и в Протокол за ВДС рег. №***. В показанията си анонимен св. №4 твърди, че подс. Р.С. го попитал дали има човек, който да направи лични карти, които да издържат на проверка за излизане от страната, както и да бъдат на хора горе-долу на възрастта на двете момчета.

         - Съда не кредитира обясненията на подс. Р.С. дадени в съд. заседание в частта им в която твърди, че е имало само един престой на Ф. и Г. на хижа „ В. ”. Тези обяснения са в противоречие с показанията на анонимен св. № 4, както и с данните съдържащи се в протокол за ВДС №*** – т. 18 от секретни материали от д.п., от които се установява,  че подс. Р.С. е свалил Ф. и Г. до с. Говедарци и ги е предал на подс. Я.П., а по късно при повторното им завръщане на хижа „ В. ”  и след престоя им, Ф. и Г. са взети от подс. Я.П. и подс. В.К. които за тази цел са отишли на хижата. Обстоятелството, че Ф. и Г. са взети от подс. Я.П. и К. при втория им престой, се потвърждава от показанията на анонимен св. 4, св. В.Г., Н.С., както и от обясненията на подс. Р.С. от д.п. пред съдия. Съда намира, че подс. Р.С. е свалил Ф. и Г. до с. Говедарци в края на първия им престой на хижата и този извод се извежда и от обяснения на подс. Р.С. дадени в протокола му за разпит пред орган на досъдебното производство на 26. 08. 2010 г. приобщени по надлежния ред към доказателствата по делото. От анализа на горните гласни доказателства и писмени доказателствени средства съда прави извод, че Ф. и Г. са били два пъти на В. – първия път в края на м. юни 2009 г. и втори път – през м. юли 2009 г. Поради това съда приема, че обясненията на подс. Р.С. в тази им част са израз на осъществяване правото му на защита като подсъдим.

Писмени и веществени доказателства и веществени доказателствени средства, които следва да се изключат от доказателствата по делото, които според съда не допринасят за установяване обективната истина по делото:

От секретните материали по делото:

         компактдиск  с рег. №***, екземпляр втори - т. 8 

компакт диск с рег. №***, екземпляр 2 -  т. 10

компактдиск  с рег. №***, екземпляр втори - т.10

диск с номер ***, екземпляр втори - том 3

компактдиск с регистрационен номер ***, екземпляр втори -    том № 3

компакт диск с регистрационен №*** - т. № 2

компактдиск с регистрационен №***, екземпляр 2 - том 2

компактдиск с регистрационен №***, екземпляр 2 - том 2

компактдиск с рег. №***, екземпляр втори - том № 5

компактдиск с регистрационен №***, екземпляр 2 - том 6

компактдиск с регистрационен №****, екземпляр 2 - том 25

Писмени доказателства от секретните материали:

ТОМ 1 – писмо на СД “ОТО рег. №***, екз. 2, лист от 1 до 3; протокол за изготвяне на ВДС “звукозапис на разговори по телефон” рег. №***, екз. 2, от лист 5 до лист 311; искане за използване на СРС рег. №***, екземпляр - единствен, лист 311-314; разрешение по искане за използване на СРС рег. № 423 от 30.11.2010 г., лист 315; писмо на Окръжна прокуратура – Шумен, рег. №***, екземпляр – единствен, лист 316; справка по искане за използване на СРС рег. №***, екземпляр - единствен, лист 317-318; искане за продължаване използването на СРС рег. №***, екземпляр - единствен, лист 319-321; разрешение по искане за използване на СРС рег. №***, лист 322; справка по искане за използване на СРС, рег. №***, екземпляр - единствен, лист 323 - 324; искане на Окръжна прокуратура – Шумен рег. №***, екземпляр - единствен, лист 325 - 327; разрешение по искане за използване на СРС рег. №***, лист 328; писмо на Окръжна прокуратура гр. Шумен, рег. №***, екземпляр - единствен, лист 329; справка по искане за използване на СРС, рег. №***, екземпляр - единствен, лист 330 – 331.

ТОМ 3 – писмо на МВР “ОТО” №***, екз. 2, лист 1-3; протокол за изготвяне на ВДС №***, екз. 2, лист 5-9; искане за използване на СРС №***, екземпляр - единствен, лист 10-12; разрешение за използване на СРС  рег. №***, лист 13; справка по искане за използването на СРС №***, екземпляр - единствен, лист 14 – 15; искане за използване на СРС №***, екземпляр - единствен, лист 16 – 18; разрешение за използване на СРС рег. №***, лист 19; писмо на Окръжна прокуратура – Шумен №***, екземпляр - единствен, лист 20; справка по искане за използването на СРС №***, екземпляр - единствен, лист 21-22; искане за използване на СРС №***, екземпляр - единствен, лист 23 – 25; разрешение по искане за използване на СРС рег. №***, лист 26; справка по искане за използване на СРС №***, екземпляр - единствен, лист 27 – 28.

ТОМ 4 – писмо на МВР – СД “ОТО” рег. №***, екз. 2, лист 1 и 2; протокол за изготвяне на ВДС рег. №***, екз. 2, лист 4  - 26; искане за използване на СРС №***, екземпляр - единствен, лист 27 – 29; разрешение по искане за използване на СРС  рег. №***, лист 30; писмо на Окръжна прокуратура – Шумен рег. №***, екземпляр - единствен, лист 31; справка по искане за използване на СРС рег. №****, екземпляр - единствен, лист 32-33.

ТОМ 5 -  писмо на МВР – СД “ОТО” рег. №***, екз. 2, лист 1 - 2; протокол за изготвяне на ВДС №***, екз. 2,  лист 4 - 73; Искане за използване на СРС №***, екземпляр – единствен,  лист 74 - 76; Разрешение по искане за използване на СРС рег. №***, лист 77; писмо на Окръжна прокуратура – Шумен №***, екземпляр – единствен, лист 79; справка по искане за използване на СРС №***, екземпляр – единствен, лист 79 – 80.     

ТОМ 6 – писмо на МВР – СД “ОТО” рег. №***, екз. 2, лист 1 - 2; протокол за изготвяне на ВДС  рег. №***, екз. 2, лист 4 - 89; искане за използване на СРС рег. №***, екземпляр – единствен, лист 90 - 92; разрешение по искане за използване на СРС рег. №***, лист 93; писмо на Окръжна прокуратура – Шумен рег. №***, екземпляр – единствен, лист 94; справка по искане за използване на СРС ***, екземпляр – единствен, лист 95-96.

ТОМ 8 – писмо на МВР – СД “ОТО” рег. №***, екземпляр 2, лист 1 - 2; протокол за изготвяне на ВДС рег. №***, екземпляр 2, лист 4 - 12; искане за използване на СРС рег. №***, екземпляр - единствен, лист 13-15; разрешение по искане за използване на СРС рег. №***, лист 16; писмо на Окръжна прокуратура рег. №***, екземпляр - единствен, лист 17; декларация по чл. 12, ал. 2 от ЗСРС №***, лист 18; справка по искане за продължаване използването на СРС рег. №***, екземпляр - единствен, лист 19-20.

ТОМ 10 - Писмо на МВР, Специализирана дирекция “Оперативно технически операции” с рег. №***, екземпляр втори – лист № 1 и № 2; Протокол за изготвяне на ВДС с рег. № ***, екземпляр две – от лист № 3 до № 38; Протокол за изготвяне на ВДС с рег. №*** – екземпляр втори, от лист № 39 до № 52; Искане за използване на специални разузнавателни средства с рег. №***, екземпляр единствен – от лист № 55 до № 57; Разрешение за използване на СРС с рег. №*** – лист № 58; Декларация по чл. 12, ал. 2 от Закона  за  специалните разузнавателни средства №*** – лист № 59.

ТОМ 20 - Докладна записка от Столична Дирекция “Полиция” рег. № 9951, екз. 2 от 09.04.2008 година, лист 1 и 2; Докладна записка рег. № 12693, екз. 2 от 13.05.2008 г., лист 3 и 4, писмо на Софийска градска прокуратура до Столична Дирекция “Полиция” с рег. № 5-3876 от 17.11.2008 г., екз. 2 на лист 5, писмо на Държавна Агенция „Национална сигурност” с рег. №***, екз. 2 от 12.11.2008 г., лист от 6 до 9; писмо на Софийска Градска прокуратура, рег. № 5-1163 от 14.04.2009 г., екз. 2, лист 10; писмо на Софийска Градска прокуратура, рег. №***, екз. 2, лист 11; писмо на Софийска Градска прокуратура, рег. №***, екз. 2, на лист 12 ;

ТОМ 21 - Докладна записка на СДВР, рег. №***, екз. 2, лист от 1 до 7; писмо на МВР - Главна Дирекция “Криминална полиция”, рег. №***, екз. 3, лист 8 и 9; писмо на Софийска Градска прокуратура, рег №***, екз. 2, лист 10.

ТОМ 22 - Съдът констатира, че в том 22 са приложени 13 папки озаглавени като томове както следва: том „Б”, том „В”, том „Г”, том „Д”, том „Е”, том „Ж”, том „З”, том „И”, том „Л”, том „К”, том „М”, том „Н”, том „О”.

ТОМ “Н” - Писмо на Окръжна прокуратура гр. Велико Търново , рег. №***, екз. 1, лист 2; писмо на Окръжна прокуратура гр. Велико Търново , изх. №***, екз. 1, лист 3; писмо на МВР – СД “ОТО”, рег. №***, екз. 3, от 03.08.2009 година, лист 4; писмо на Окръжна прокуратура гр. Велико Търново , изх. № 191/2009 г. от 06.08.2009 г., екз. 1, лист 5; протокол на МВР - СД “ОТО” за унищожаване на информация, която не се използва за изготвяне на ВДС, рег. №***, екз. 2, от ***, лист 6; писмо на МВР – СД “ОТО”, рег. №****, екз. 2, лист 7; искане на Великотърновска Окръжна прокуратура за използване на СРС, рег. №****, екземпляр - единствен, лист 8 и 9; Разрешение на Окръжен съд гр. Велико Търново  за използване на СРС, рег. № 94 от 28.05.2009 г., лист 10; справка по искане за използване на СРС   рег. №***, екземпляр – единствен, лист 11 и 12.

ТОМ “И” - писмо на МВР- СД “ОТО”, рег. № 39-С-1011 от 03.07.2009 г., екз. 2,  лист 2; писмо на Окръжна прокуратура гр. Велико Търново  до Председателя на Окръжен съд гр. Велико Търново , изх. № 132/2009 г. от 09.06.2009 г., екз. 1, лист 3; писмо на МВР – СД “ОТО”, рег. №****, екз. 2, лист 4; искане за използване на СРС на Окръжна прокуратура гр. Велико Търново , рег. №***, екземпляр – единствен, на лист 5 до 7; разрешение за използване на СРС на Окръжен съд гр. Велико Търново , рег. № 36 от 02.04.2009 г., на лист 8, екз. 2; Справка по искане за използване на СРС, рег. №***, екземпляр – единствен, лист 9 и 10; писмо на Окръжна прокуратура гр. Велико Търново , изх. № 70/2009 г. от 02.04.2009 г., екземпляр - единствен, на лист 11; Доклад на Окръжна прокуратура гр. Велико Търново , изх. № 150/2009 г. от 02.07.2009 г., екземпляр - единствен, лист 12.

ТОМ “К” - писмо на МВР - СД “ОТО”, рег. № 39-С-1012 от 03.06.2009 г., екз. 2, на лист 2; писмо на Окръжна прокуратура гр. Велико Търново  до Окръжен съд гр. Велико Търново , изх. № 133/2009 г., от 09.06.2009 г., екземпляр 1, на лист 3; писмо на МВР СД “ОТО”, рег. №***, екз. 2, лист 4; искане за използване на СРС от Окръжна прокуратура гр. Велико Търново , рег. № №***., екземпляр - единствен, лист 5-7; разрешение за използване на СРС, рег. № 37 от 02.04.2009 г. на Окръжен съд, гр. Велико Търново , на лист 8, екз. 2; справка по искане за използване на СРС на Окръжна прокуратура гр. Велико Търново , рег. №***, екземпляр – единствен, на лист 9 и 10; писмо на Окръжна прокуратура гр. Велико Търново , изх. № 71/2009 година от 02.04.2009 г., екземпляр - единствен, лист 11; Доклад на Окръжна прокуратура гр. Велико Търново , изх. № 151/2009 г. от 02.07.2009 г., екз. 1,  на лист 12.

ТОМ “Л” - писмо на Окръжна прокуратура гр. Велико Търново , изх. № 89/2009 година от 16.04.2009 г., екз. 1, на лист 2; писмо на МВР СД “ОТО” до Великотърновска окръжна прокуратура, рег. №***, екз. 2, на лист 3 и 4; искане за използване на СРС, рег. №***, екземпляр - единствен, на лист 5 и 6; разрешение за използване на СРС до Великотърновски Окръжен съд, рег № 38 от 02.04.2009 г., екз. 1, лист 7;  писмо на Окръжна прокуратура гр. Велико Търново , изх. № 72/2009 г. от 02.04.2009 г., екземпляр - единствен, на лист 8; справка по искане за използване на СРС, рег. №***, екземпляр - единствен, на лист 9 и 10; писмо на МВР СД “ОТО”, рег. №***, екз. 3, на лист 11; Доклад на Окръжна прокуратура гр. Велико Търново , изх. № 113/2009 г. от 07.05.2009 г., екз. 1, на лист 12.

ТОМ “М” - писмо на Окръжна прокуратура гр. Велико Търново , рег. №***, екз. 1, на лист 2; писмо на Окръжна прокуратура, гр. Велико Търново , рег. №***, екз. 1, на лист 3; писмо на МВР - СД “ОТО”, рег. № ***., екз. 3, на лист 4; писмо на Окръжна прокуратура гр. Велико Търново , изх. № 196/2009 г. от 10.08.2009, екз. 1, на лист 5; писмо на МВР - СД “ОТО”, рег. №***, екз. 3, на лист 6; Доклад на Окръжна прокуратура гр. Велико Търново , изх. № 203/2009 г., от 20.08.2009 г., екз. 1, на лист 7; протокол за унищожаване на информация, която не се използва за изготвяне на ВДС, рег. №***, екз. 2, на лист 8; плик за писмо на МВР – СД „ОТО” на лист 9; писмо на МВР – СД “ОТО, рег. №***, екз. 2, на лист 10; искане за използване на СРС, рег. №***, екземпляр – единствен, на лист 11 и 12; разрешение за използване на СРС, рег. № ***., лист 13; справка по искане за използване на СРС, рег. №***, екземпляр - единствен, на лист 14 и 15; искане за продължаване срока на използване на СРС, рег. №***, екземпляр - единствен, на лист 16 и 17; разрешение за използване на СРС, рег. №***, на лист 18; справка по искане за използване на СРС, рег. №***, екземпляр – единствен, на лист 19 и 20.

ТОМ “З” -  писмо на Окръжна прокуратура, гр. Велико Търново , рег. №***, екз. 1, на лист 2; писмо на Окръжна прокуратура гр. Велико Търново , рег. №***,екз. 1, на лист 3; писмо на МВР – СД “ОТО”, рег. №***, екз. 3, на лист 4;  писмо на Окръжна прокуратура гр. Велико Търново , изх. № 185/2009 г. от 05.08.2009 г., екз. 1, на лист 5; писмо на МВР СД “ОТО”, рег. №***, екз. 3, на лист 6; Доклад на Окръжна прокуратура гр. Велико Търново , изх. № 190/2009 г. от 06.08.2009 г., екземпляр 1, на лист 7; протокол за унищожаване на първични материални носители, съдържащи информация, която не се използва за изготвяне на ВДС, рег. №***, екз 2, на лист 8;  писмо на МВР – СД “ОТО”, рег. №****. екз. 2, на лист 9; искане за използване на СРС, рег. №****, екземпляр – единствен, на лист 10 и 11; разрешение за използване на СРС, рег. №***, лист 12; писмо на Окръжна прокуратура гр. Велико Търново , изх. № 69/2009 г. от 02.04.2009 г., екземпляр – единствен, на лист 13; справка по искане за използване на СРС, рег. №***, екземпляр – единствен, лист 14 и 15; искане за продължаване са срока на използване на СРС, рег. №***, екземпляр – единствен,, на лист 16 и 17; разрешение за използване на СРС, рег. № ***, на лист 18; справка по искане за използване на СРС, рег. №***, екземпляр - единствен, на лист 19 и 20.

ТОМ “Ж” - писмо на Окръжна прокуратура, гр. Велико Търново , рег. №***, екз. 1, на лист 2; писмо на МВР – СД “ОТО”, рег. №***, екз. 3 на лист 3; писмо на Окръжна прокуратура, гр. Велико Търново , изх. №  131/2009 г. от 09.06.2009 г., екз. 1 на лист 4; протокол за унищожаване на първични материални носители, съдържащи информация, която не се използва за изготвяне на ВДС, рег. №***, екз. 2      на лист 5; искане за използване на СРС, рег. №****, екземпляр – единствен, на лист 6 и 7; разрешение за използване на СРС, рег.№ 34 от 02.04.2009 г., на лист 8; писмо на Окръжна прокуратура, гр. Велико Търново , изх. № 68/2009 г. от 02.04.2009 г., екземпляр – единствен, на лист 9; справка по искане за използване на СРС, рег. №****, екземпляр – единствен, на лист 10 и 11, Доклад на Окръжна прокуратура гр. Велико Търново  изх. № 149/2009 г. от 02.07.2009 г., на лист 12, екз. 1, екз. 1.

ТОМ “Е” - писмо на Окръжна прокуратура гр. Велико Търново , рег. №***, екз. 1, на лист 2; писмо на МВР – СД “ОТО”, рег. №***, екз. 3, на лист 3; писмо на Окръжна прокуратура гр. Велико Търново , изх. № 130/2009 г. от 09.06.2009 г., екз. 1, на лист 4; протокол за унищожаване на първични материални носители, съдържащи информация, която не се използва за изготвяне на ВДС, рег. №***, екз. 2 на лист 5; писмо на МВР- СД “ОТО”, рег. №***, на лист 6, екз. 2; искане за използване на СРС, рег. №***, екземпляр – единствен, лист 7 и 8; разрешение за използване на СРС, рег. №***. на лист 9; писмо на Окръжна прокуратура гр. Велико Търново , изх. № 67/2009 г. от 02.04.2009 г. на лист 10, екземпляр – единствен; справка по искане за използване на СРС, рег. №***, екземпляр – единствен, лист 11 и 12; Доклад на Окръжна прокуратура гр. Велико Търново  изх. № 148/2009 от 02.07.2009 г., екз. 1, на лист 13.

ТОМ “Д” - писмо на Окръжна прокуратура гр. Велико Търново , рег. №***, екз. 1, на лист 2; писмо на Окръжна прокуратура гр. Велико Търново , рег. №***, екз. 1, на лист 3; писмо на МВР – СД “ОТО”, рег. №***, екз. 3, на лист  4; писмо на Окръжна прокуратура гр. Велико Търново , изх. № 184/2009 година от 05.08.2009 г., екз. 1, на лист 5; писмо на МВР – СД “ОТО” рег. №***, екз. 3, на лист 6; Доклад на Окръжна прокуратура гр. Велико Търново , изх. № 189/2009 г., от 06.08.2009 г., на лист 7, екз. 1; протокол за унищожаване на първични материални носители, съдържащи информация, която не се използва за изготвяне на ВДС, рег. №***, екз. 2, на лист 8; писмо на МВР – СД “ОТО”, рег. №***, екз. 2, на лист 9; искане за използване на СРС, рег. №***, екземпляр – единствен, на лист 10 и 11; разрешение за използване на СРС, рег. №***, лист 12; писмо на Окръжна прокуратура гр. Велико Търново , изх. № 66/2009 г. от 02.04.2009 г., екземпляр – единствен, на лист 13; справка по искане за използване на СРС, рег. №***, екземпляр – единствен, на лист 14 и 15; искане за продължаване на срока за използване на СРС, рег. №***, екземпляр - единствен, лист 16 и 17; разрешение за използване на СРС, рег. № ***, лист 18; справка по искане за използване на СРС, рег. №***, екземпляр – единствен, на лист 19 и 20; писмо на Окръжна прокуратура гр. Велико Търново , рег. №***, екземпляр 1, на лист 21; писмо на МВР – СД “ОТО” рег. №***, екз. 3, лист 22; писмо на Окръжна прокуратура гр. Велико Търново , изх. № 91/2010 г. от 25.02.1010 г.; екз. 1, лист 23; протокол за унищожаване на информацията, която не се използва за изготвяне на ВДС, рег. №***, лист 24; писмо на МВР – СД „ОТО” рег. №****, екз. 2, лист 25; искане за използване на СРС рег. №***, екземпляр – единствен, лист 26-27; разрешение за използване на СРС №***, лист 28, справка по искане за използване на СРС рег. №****, екземпляр – единствен, лист 29 – 30; доклад на окръжна прокуратура гр. Велико Търново  изх. № 71/2010 г. от 08.03.2010 г. Екз. 1, лист 31; писмо на ДАНС рег. №***, екз. 2 , лист 32; писмо на ДАНС рег. №***, екз. 2, лист 33; протокол за унищожаване на информация на първични материални носители, съдържащи информация, която не се използва за изготвяне на ВДС рег. №*** екз. 2, лист 34; искане за използване на СРС рег. №***, екз. Единствен, лист 35-36; справка по искане за използване на СРС рег. №***, екземпляр – единствен, лист 37 – 38; разрешение за използване на СРС рег. № ***, лист 39-40, екз. 2; писмо на Окръжна прокуратура гр. Велико Търново , изх. № 14 от 2010 г., от 12.04.2010 г., екз. 1, лист 41; доклад на Окръжна прокуратура гр. Велико Търново , изх. № 25/2010 г. от 16.04.2010 г., екз. 1, лист 42.

ТОМ „Г”- писмо на Окръжна прокуратура гр. Велико Търново  рег. № ***, екз. 1, лист 2; писмо на Окръжна прокуратура гр. Велико Търново  рег. №***, екз. 1, лист 3; писмо на Окръжна прокуратура гр. Велико Търново  рег. №***, екз. 1, лист 4; искане за предоставяне на данни от „М.” ЕАД рег. №***, екземпляр – единствен, лист 5 и 6; писмо на „М.” ЕАД, рег. №***, екз. 2, лист 7.

ТОМ „В” – писмо на Окръжна прокуратура гр. Велико Търново , изх. № 80/2009 г. от 10.04.2009 г., екз. 1, лист 2; писмо на СД „ОТО” рег. №***, екз. 3, лист 2; доклад на Окръжна прокуратура гр. Велико Търново , изх. № 94/2009 г., от 21.04.2009г., екз. 1, лист 4; искане за използване на СРС №***, екз. 1, лист 5 и 6; разрешение за използване на СРС рег. № 20 от 27.03.2009 г., лист 7; писмо на Окръжна прокуратура гр. Велико Търново , изх. № 62/2009 г. от 27.03.2009 г., екземпляр – единствен, лист 8; справка по искане за използване на СРС №***, екз. 1, лист 9 и 10.

ТОМ „Б” – Писмо на Великотърновска Окръжна прокуратура  изх. № 79/2009 г. от 10.04.2009 г., екз. 1, лист 2; писмо на МВР СД „ОТО” рег. №***, екз. 3, лист 3; доклад на Окръжна прокуратура гр. Велико Търново , изх. № 93/2009 г., от 21.04.2009 г., екз. 1, лист 4; протокол за унищожаване на информацията, която не се използва за изготвяне на ВДС, рег. № ***, екз. 2, лист 5; искане за използване на СРС № ***, екз. 1, лист 7 и 8; разрешение за използване на СРС рег. №***, лист 8; писмо на Окръжна прокуратура гр. Велико Търново , изх. № 61/ 2009 г., от 27.03.2009 г., екз. Единствен, лист 9; Справка по искане за използване на СРС №***, екземпляр – единствен, лист 10-11.

ТОМ „О” – писмо на Окръжна прокуратура гр. Велико Търново  №***, екз. 1, лист 2; писмо на Окръжна прокуратура гр. Велико Търново  изх. № 204/2009 г. от 20.08.2009 г., екз. 1, лист 3; писмо на МВР – СД „ОТО” рег. №***, екз. 2, лист 4; плик за писмо на МВР СД „ОТО” лист 5; протокол за унищожаване на първични материални носители, съдържащи информация, която не се използва за изготвяне на ВДС, рег. №***, екз. 2, лист 6; плик за писмо на ОД – МВР гр. Велико Търново , лист 7; писмо на МВР СД „ОТО” №***, екз. 1, лист 8; искане за използване на СРС №***, екземпляр – единствен, лист 9 – 10; разрешение за използване на СРС рег. № ***., лист 11; справка по искане за използване на СРС №***, екземпляр - единствен, лист 12-13; доклад на Окръжна прокуратура изх. № 224/2009 г. от 17.09.2009 г., екз. 1, лист 14.

Писмени доказателства и доказателствени средства от д.п.

Том 1 -  протокол за оглед на местопроизшествие от 06.07.2009 г. на л.25 и 26; препис на протокол за оглед на местопроизшествие от 06.07.2009 г. в гр. Шумен на л.27 и 28;; протокол за претърсване и изземване от 22.07.2009 г. в гр.Варна  на л.70 и 71; определение №276 от 21.07.2009 г. на Окръжен съд – Шумен на л.72; искане на Окръжна прокуратура – Шумен вх. №1027/2009 г. от 21.07.2009 г. на л.73; определение №275 от 21.07.2009 г. на Окръжен съд гр. Шумен на л.74; определение №275 от 21.07.2009 г. на Окръжен съд гр. Шумен на л.75; протокол за претърсване и изземване без отбелязана дата и място на л.76-79; искане на Окръжна прокуратура гр. Шумен вх. №1027/2009 г. от 21.07.2009 г. на л.80; писмо на ОДМВР гр. Шумен рег. №17731 от 23.07.2009 г. на л.81; определение №274 от 21.07.2009 г. на Окръжен съд гр. Шумен на л.82; определение №274 от 21.07.2009 г. на Окръжен съд – Шумен на л.83; протокол за претърсване и изземване без дата и място на л.84-87; искане на Окръжна прокуратура – Шумен вх. №1027/2009 г. от 21.07.2009 г. на л.88; писмо на ОДМВР гр. Шумен по ДП №154/2009 г. от 03.09.2009 г. на л.89; протокол за претърсване и изземване с разрешение на съдия от 24.08.2010 г. на л.111; определение №469 от 23.08.2010 г. на Окръжен съд гр. Шумен на л.112; определение №469 от 23.08.2010 г. на ШОС л.113; протокол за претърсване и изземване от 24.08.2010 г. в с. Ч. , обл. Плевен на л.114-117; определение №474 от 23.08.2010 г. на Окръжен съд – Шумен на л.146; Определение №474 от 23.08.2010 г. на Окръжен съд – Шумен на л.147; протокол за оглед на местопроизшествие от 24.08.2010 г. в с. Б.и.  на л.148-149; фотоалбум от оглед на стаи в къща в с. Б.и. , ул. “Първа” №59, извършен на 24.08.2010 г. на л.150-153; определение №488 от 25.08.2010 г. на Окръжен съд – Шумен на л.154; протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение от 24.08.2010 г. на л.176; определение №483 от 25.08.2010 г. на Окръжен съд – Шумен на л.177-178; протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение от 24.08.2010 г. на л.179; определение №481 от 25.08.2010 г. на Окръжен съд – Шумен на л.180-181; протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение от 24.08.2010 г. на л.182; определение №486 от 25.08.2010 г. на Окръжен съд – Шумен на л.183-184; протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение от 24.08.2010 г. на л.185; определение №485 от 25.08.2010 г. на Окръжен съд – Шумен на л.186-187; протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение от 24.08.2010 г. на л.188; определение №484 от 25.08.2010 г. на Окръжен съд - Шумен на л.189-190; протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение  от 24.08.2010 г. на л.191; определение №482 от 25.08.2010 г. на Окръжен съд - Шумен л.192-193; протокол за претърсване и изземване  в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение от 24.08.2010 г. на л.194; определение №487 от 25.08.2010 г. на Окръжен съд – Шумен на л.195-196; протокол за претърсване и изземване от 23.09.2010 г. в гр. Шумен на л.208-209; препис на протокол за претърсване и изземване от 23.09.2010 г. в гр. Шумен  на л.210-211; албум от направени снимки на местопроизшествието – претърсване е изземване в частен дом в гр. Шумен на 23.09.2010 г. на л.212; определение №474 от 23.08.2010 г. на Окръжен съд - Шумен на л.213; протокол за претърсване и изземване от 24.08.2010 г.  в гр. София  на л.214-216; постановление за възлагане на действия на разследване по делегация от 31.08.2010 г. на л.217; определение №494 от 31.08.2010 г. на Окръжен съд – Шумен на л.218; писмо на Окръжна прокуратура – Шумен вх. №1027/2009 г. от 29.09.2010 г. на л.219; определение №546 от 27.09.2010 г.  на Окръжен съд – Шумен на л.220-223; протокол за оглед на местопроизшествие от 23.09.2010 г. в гр. Шумен на л.224-226; препис на протокол за оглед на местопроизшествие от 23.09.2010 г. в гр. Шумен на л.227-229;

Том 1”а” - Протокол за претърсване и изземване от 21.10.2010 т. в с. Арбанаси на л.1 и 2; определение №598 от 20.10.2010 г. на Окръжен съд гр. Шумен на л.3; писмо на Окръжна прокуратура - Шумен вх. №1027/2009 г. от 08.04.2011 г. на л.27а; искане от А.П. - Окръжен прокурор вх. 1027/2009 г. от 07.04.2011 г. на л.28 и 29; протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение от 06.04.2011 г. на л.30; определение №199 от 07.04.2011 г. на Окръжен съд - Шумен на л.31; писмо на МВР, ГДБОП рег. №6/75 от 05.04.2011 г. на л.32;

Том 3”б” - Копие на запис на заповед без протест за 1 500 лева на л.3; копие на саморъчно изписани бележки л.4; копие на запис на заповед без протест за 1 500 лв. на л.5; копие на саморъчно изписани бележки на л.6; копие на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №68 на л.9; копие на запис на заповед без протест за 30 000 лева на л.23; копие на запис на заповед без протест на л.24; копие на запис на заповед без протест за 10 000 лева на л.25; копие на запис на заповед от 01.06.2003 г. на л.30; копие на запис на заповед от 01.06.2003 г. на л.31; копие на саморъчно изписани бележки на л.32; протокол за доброволно предаване от 18.11.2010 г.  на л.33; копие от бележник със саморъчно изписани бележки л.34-46; копие на запис на заповед без протест за 10 000 лева на л.49; призовка за свидетел по преписка на л.58; копие на запис на заповед от 14.05.2009 г.  на л.60; копие на запис на заповед без протест, издадена на 05.03.2009 г. на л.66; копие на запис на заповед без протест, издадена на 03.05.2009 г. на л.67; копие на лична карта л.68; копие на запис на заповед без протест от 24.02.2009 г. на л.69; копие на договор за паричен заем от 05.01.2004 г. на л.70; копие на лист със саморъчно изписани бележки на л.71 и 72; копие на договор за паричен заем от 05.01.2004 г. на л.73; протокол за доброволно предаване от 19.11.2010 г.  на л.76; заверено копие от договор за покупко-продажба на МПС от 30.08.2006 г. на л.77; заверено копие на лист със саморъчно изписани бележки на л.78; копие на запис на заповед от 30.08.2006 г. на л.79; копие на запис на заповед от 29.03.1996 г. на л.84; копие на лист със саморъчно изписани бележки на л.85; протокол за доброволно предаване от 26.11.2010 г. на л.101; заверено копие на договор за покупко-продажба на МПС от 31.07.2008 г. на л.102; заверено копие на споразумение от 19.05.2008 г. на л.103; заверено копие на нотариален акт №687 на л.143; заверено копие на нареждане разписка на л.144; заверено копие на договор за заместване в дълг от 31.03.2008 г. на л.145-146; заверено копие на договор №20КР-АА-4875 от 12.04.2007 г. л.147-151; протокол за доброволно предаване от 26.11.2010 г. в с. М.  на л.154-155; копие на етапна епикриза от 11.10.2010 г. на л.156; копие от етапна епикриза от 11.10.2010 г. на л.157; медицинско направление на л.158; копие от постановление от 11.01.2011 г. на л.199;

Том 3”в” - Постановление от 28.02.2011 г. л.1; постановление за възлагане на действия по разследване по делегация от 08.02.2011 г. на 18; постановление за възлагане на действия по разследване по делегация от 08.02.2011 г. на л.19; постановление за възлагане на действия  по разследване по делегация  от 01.02.2011 г. на л.22; постановление за възлагане на действия по разследване по делегация от 01.02.2011 г. на л.51; опис за изпратена на 02.02.2011 г. кореспонденция на л.52; писмо на ГДБОП рег. №2017 от 02.02.2011 г. на л.53; постановление от 28.03.2011 г. на л.112; писмо на ВКП на л.113; постановление за възлагане на действие по разследване по делегация от 24.04.2011 г. на л.140;

Том 4 - постановление за назначаване на експертиза от 07.07.2009 г. на л.72; постановление за назначаване на експертиза от 04.10.2010 г. на л.155; заверено копие на докладна записка на л.161.

Том 4”а” - копие на протокол за вземане на образци за сравнително изследване от 01.09.2010 г. в гр.Самоков на л.7; плик с надпис “Вещи доброволно предадени от И.Н.П. на 31.08.2010 г.” на л.10; регистрационен дактилоскопен лист на И.Н.П. на л.13; постановление за назначаване на експертиза от 04.10.2010 г. на л.55; писмо на ОДМВР гр.Варна  рег. №4187 от 27.01.2011 г. на л.56; писмо на ОДМВР гр. Шумен рег. №6466 от 16.03.2011 г. на л.61; постановление за назначаване на експертиза от 22.02.2011 г. на л.62; приемо-предавателен протокол №20129/17.03.2011 г. на л.66; плик с надпис “Веществени доказателства по ДП №154/2010 г. на ОД на МВР - Шумен” на л.67; писмо на НИКК при МВР рег. №3497 от 18.11.2010 г. на л.68; писмо на ОДМВР гр. Шумен рег. №6576 от 17.03.2011 г. на л.74; писмо на НИКК при МВР рег. №ВД-3363 от 23.03.2011 г. на л.75; писмо на НИКК при МВР рег. №ВД-4493 от 14.04.2011 г. на л.105; постановление за назначаване на експертиза от 12.04.2011 г. на л.110; постановление за назначаване на експертиза от 12.04.2011 г. на л.124;

Том 5 - протокол за вземане на образци за сравнително изследване от 04.07.2009 г. в гр.Варна  на л.5; протокол за вземане на образци за сравнително изследване от 06.07.2009 г. на л.6; копие на протокол за вземане на образци за сравнително изследване от 06.07.2009 г. на л.7; регистрационен дактилоскопен лист на С.И.С. на л.8; плик с надпис “Сравнителен образец “слюнка и епителни клетки” от С.И.С.” на л.9; протокол за вземане на образци за сравнително изследване от 06.07.2009 г. на л.10; копие на протокол за вземане на образци за сравнително изследване от 06.07.2009 г. на л. 11; регистрационен дактилоскопен лист на Т.И.Т. на л.12; плик с надпис “Сравнителен образец – слюнка и епителни клетки от Т.И.Т.” на л.13;. протокол за вземане на образци за сравнително изследване от 01.09.2010 г. в гр.Самоков на л.14; протокол за доброволно предаване от 07.07.2009 г. на л.22; плик са надпис: “Към протокол за доброволно предаване от 07.07.09 г. – DVD-R Sony – записи от охранителна камера – Руше” на л.23; протокол за доброволно предаване от 22.07.2009 г. на л.24; постановление за връщане на веществени доказателства от 24.09.2010 г. на л.41; постановление за връщане на веществени доказателства от 28.09.2010 г. на л.42; протокол за доброволно предаване от 21.10.2010 г. в гр. Велико Търново  на  л.46; протокол за доброволно предаване от 21.10.2010 г. на л.47; разпечатка на страница от интернет на л.48 и 49; плик с надпис “Българска федерация по сумо” на л.50; пропуск за паркинг на л.51; протокол за доброволно предаване от 06.04.2011 г. на л.52 и 53; изписани с ръкописен тест със синя химикална паста листи от л.54-58; протокол за доброволно предаване от 01.04.2011 г. в гр. София   на л.68 и 69; протокол за тестване на веществени доказателства с полеви наркотест от 12.04.2011 г. на л.74; албум от фотоснимки, направени на 12.04.2011 г. при оглед на веществени доказателства и извършване на полеви наркотест в ОДМВР – Шумен на л.75.

Том 5”д” - писмо на СД “Полиция” от 07.10.2008 г. на л.1; докладна записка на СД “МВР” относно посетено местопроизшествие от 07.10.2008 г. на л.2 и 3; докладна записка от НС “Полиция”, СД “Полиция” от 07.10.2008 г. на л.4; докладна записка от 07.10.2008 г. на л.5; докладна записка относно извършено оперативно издирвателни мероприятия от 22.10.2008 г. на л.6-8; постановление за назначаване на експертиза от 08.10.2008 г. на л.36; постановление за назначаване на експертиза от 07.10.2008 г. на л.44; постановление за назначаване на експертиза от 07.10.2008 г. на л.46 ; постановление за назначаване на експертиза от 07.10.2008 г. на л.47; справка относно проведени процесуално-следствени действия на СДВР на л.54 и 55; постановление за възлагане на отделни следствени действия допълнителни оперативно издирвателни мероприятия от 07.10.2008 г. на л.59.

           Том 5”е” - писмо до Софийска районна прокуратура от Четвърто РУ от 09.01.2009 г. на л.1; докладна записка от 07.01.2009 г. на л.2; съобщение на 4 РПУ от 07.01.2009 г., изпратено по факс, на л.7; постановление за назначаване на експертиза от 08.01.2009 г. на л.8;; писмо на НИКК при МВР от 23.01.2009 г. на л.11; постановление за назначаване на експертиза от 07.01.2009 г. на л.16; писмо от НИКК при МВР от 23.01.2009 г. на л.21; постановление за назначаване на експертиза от 07.01.2009 г. на л.26; постановление за назначаване на експертиза от 08.01.2009 г. на л.31.

Том 5”ж” - постановление на Софийска районна прокуратура от 15.03.11 г. на л.2 и 3; постановление за спиране на наказателно производство от 26.09.2008 г. на Софийска районна прокуратура на л.4 и 5; заключително постановление за спиране на полицейско производство от 28.09.2008 г. на л.6; писмо на Софийска районна прокуратура от 07.08.2008 г. на л.7; писмо на СД “Полиция” от 25.02.2008 г. на л.8; писмо на СД “Полиция” от 25.02.2008 г. на л.9; съобщение на Оперативно дежурна част, 01 РПУ, СДП на л.10; докладна записка от 23.02.2008 г. на л.11; докладна записка от 23.02.2008 г. на л.12; докладна записка от 22.02.2008 г. на л.13; постановление за възлагане на оперативно издирвателни мероприятия по спряно досъдебно производство от 15.10.2008 г. на л.45.

Том 5”и” - Постановление от 27.04.2011 г. на Окръжна прокуратура – Шумен, прикрепено на корицата на тома; постановление за възобновяване на досъдебно производство от 20.04.2011 г. на Софийска районна прокуратура, прикрепено към корицата на тома; писмо на Софийска районна прокуратура от 21.04.2011 г., прикрепено към корицата на тома; постановление за спиране на наказателно производство от 23.04.2008 г., прикрепено към корицата на тома; писмо на Първо РПУ на л.1; докладна записка от 16.08.2007 г. на л.2; докладна записка от 16.08.2007 г. на л.3; докладна записка от 16.08.2007 г. на л.8 ; справка относно извършена проверка по дознание от 20.08.2007 г. на л.14; докладна записка от 22.08.2007 г. на л.19;  копие на призовка на л.20; предложение за продължаване срока на разследване на л.25; пост за назначаване на експертиза от 18.10.2007 г. на л.26; писмо на Софийска градска прокуратура на л.29; постановление за указване извършването на допълнителни процесуално-следствени действия от 17.10.2007 г. на л.30 и 31; заверено копие на удостоверение от 06.08.2007 г. на л.35; докладна записка от 15.12.2007 г. на л.47; постановление за указване извършването на допълнителни процесуално-следствени действия от 18.02.2008 г. на л.59; докладна записка от 07.01.2008 г. на л.60;

Том 6: - копие на справка от DAXY на л.81 и 82; копие на справка от DAXY на л.83-85; писмо на Второ РПУ - Варна на л.89; писмо на ОДМВР - Шумен на л.90; писмо на ОДМВР – Шумен на л.92; писмо на ОДМВР – Шумен л.94; писмо на ОДМВР – Шумен на л.95; писмо на ОДМВР – Шумен на л.116; постановление от 04.01.2010 г. на ОДМВР - Шумен на л.119; постановление за възобновяване на спряно наказателно производство от 15.02.2010 г. на л.120; становище по направени искания в досъдебното производство от 22.02.2010 г. на л.121; заверено копие на писмо на СДВР на л.128; заверено копие на искане за провеждане на разпит на свидетел пред съдия на л.135; заверено копие на докладна записка  от 19.08.2010 г. на л.136.

Том 14 - постановление на Софийска Градска прокуратура, лист 1-2; искане на Софийска Градска прокуратура, лист 3-4; искане на СДВР, лист 5; писмо на СДВР до “В. ” АД, лист 15; писмо на Софийска Градска прокуратура, лист 16; писмо на Софийска Градска прокуратура, лист 17.

Том 21 - писмо на ОД – МВР – Велико Търново, лист 1; справка, лист 2-5; писмо на ОД – МВР – Велико Търново, лист 6; справка, лист 7; писмо на ОД – МВР – Велико Търново, лист 8; справка, лист 9-18; справка, лист 19-20; писмо на ОД – МВР – Велико Търново, лист 21; искане за удължаване на срока по разследване по досъдебното производство, лист 23-29; искане за продължаване на срока по разследване по досъдебното производство, лист 34; искане за продължаване срока по разследване по досъдебното производство, лист 36-40; писмо на Окръжна прокуратура – Велико Търново, лист 42; становище, лист 43-44; писмо на ОД – МВР – Велико Търново, лист 61; писмо на АК – Велико Търново, лист 62;  ; справка, лист 78; докладна записка лист 79; писмо на ОД – МВР – Велико Търново, лист 80; справка, лист 81; писмо на Районен съд гр. Велико Търново , лист 81; искане на ОД на МВР – Велико Търново, лист 82; докладна записка, лист 102; докладна записка, лист 124.

Писмени доказателства приложени в папки към д.п. и обозначени като ВД

КАРТОНЕНА ПАПКА 1 в която са поставени папки с надпис: „ВД 1”, ВД 1а”, „ВД 1б”, „ВД 2”, „ВД 3” и „ВД 3а”

“ВД № 1” - незаверено копие на обезпечителна заповед, лист 2; сметка за платени такси на ЧСИ; незаверено копие на Запорно съобщение – лист № 7; оригинали на скици от Службата по кадастъра – гр.Бургас – от лист № 9 до № 15; Справка за собственици на недвижими имоти от Служба по кадастъра – Бургас – лист № 16; незаверено копие на Нотариален акт – лист № 35; незаверено копие на Договор за продажба чрез конкурс на имот, общинска собственост – лист № 36 до № 39; незаверено копие на нотариални актове – от лист № 40 до № 50; незаверено копие на Договор за покупко-продажба на МПС – лист № 51; незаверено копие на Нотариален акт – лист № 52; незаверено копие на Решение на Върховен касационен съд – лист № 53 - № 54; незаверено копие на Нотариален акт – лист № 55; незаверено копие на Договор за продажба на недвижим имот, частна общинска собственост – лист № 56-59; незаверено копие на Удостоверение на Великотърновски окръжен съд – лист № 60; незаверено копие на Нотариален акт – лист № 61; Оригинал на Нотариален акт – лист № 62; Договор за замяна на държавен имот, частна държавна собственост с имоти на физическо лице – лист № 63; Договор за продажба на недвижим имот, частна общинска собственост – лист № 64 - № 65; Заповед на Община Велико Търново – лист № 66 и № 67; незаверен списък на обекти на фирма “П.– СГ” ЕООД – лист № 68 – 69; част от лист, изписан с ръкописен текст – лист № 70; част от лист, изписан с ръкописен текст – лист № 71, № 72 до № 77; изписан ръкописно лист в табличен вид – лист № 78, № 79 до № 81; Списък на обекти на фирма “П.– СГ” ЕООД – лист № 82 и № 83; Разписка за получен наем и депозит – лист № 85; Приемно предавателен протокол – лист № 86; Приемно-предавателен протокол – лист № 87; Договор за наем на недвижим имот – лист № 88 и № 90; незаверено копие на фактура – лист № 135 и № 136; Оферта – лист № 141; незаверено копие на фактура – лист № 142; повторна покана до “П.СГ” ЕООД – лист № 143; незаверени копия на фактури – лист № 144 – 147;

“ВД № 1а” - Разрешение за извършване на частна охранителна дейност – лист № 6; Списък на лица, участващи в охранителна фирма – лист № 7; Инструктаж на охранителите от охранителна фирма ЕТ “В. 91 – А.В” – Велико Търново – лист № 8; незаверено копие на телеграма – лист № 9; незаверено копие на Декларация за данъчна регистрация – лист № 14; незаверено копие на Решение на Великотърновския окръжен съд – лист № 15; Молба от А.С.В.  – лист № 16 и № 17; Списък на лицата, осъществяващи охранителна дейност – лист № 18 и № 19; Молба от А.С.В.  – лист № 20 и № 21; Програма за подготовка и преподготовка на охранителите – лист № 22 и № 23; незаверени копия на Анкетна декларация – лист № 24 до № 26; незаверени копия на удостоверения от Институт по психология на МВР – лист № 27 до № 29; Списък на поетите за охрана обекти – лист № 30; Списък на лицата, осъществяващи охранителна дейност – лист № 31 до № 33; заверен препис на Решение на Великотърновския окръжен съд – лист № 34; Молба от А.С.В.  – лист № 35; Списък на лицата, осъществяващи инкасова дейност – лист № 36; Списък на обектите, на които ще се осъществява инкасова дейност – лист № 37.

„ВД № 1б” - Служебна бележка на Национална следствена служба – лист № 5; Писмо на Национална следствена служба – лист № 6; Служебна бележка  на Национална следствена служба – лист № 7 и № 8; Декларации – лист № 10 до № 14; Списък на охранителите и трудовите им договори – лист № 15 и № 16; Писма на управителя на “П.СГ” ЕООД – лист № 18 и № 19; незаверено копие на писмо от Районно полицейско управление - Павликени – лист № 20; Писмо на РДВР – Велико Търново – лист № 21; Списък на МПС, с които охранителите на ЕООД “П.СГ”, гр. Велико Търново  обслужват обектите – лист № 22; Декларации – лист № 23 до № 25; Разрешение на Министерство на вътрешните работи – лист № 29 до № 32; Разчет – лист № 33; незаверено копие на Разрешение на МВР – лист № 34 до № 36; Списък на лицата от охранително звено към ЕООД “П.СГ” – Велико Търново – лист № 37.

“ВД № 2” - Сметка за платени такси на Частен съдебен изпълнител – лист № 1; Удостоверение от Частен съдебен изпълнител – лист № 2; Молба от А.Д.  – лист № 3; Писмо на Агенция по вписванията – лист, ведно с приложена компютърна разпечатка – лист № 4 и № 5; Писмо на Агенцията по вписванията, ведно с компютърна разпечатка на вписания по партида - лист № 5 - № 7; Писма на Агенция  по вписванията, ведно с разпечатки – лист № 8 до № 10; компютърни разпечатки на Служба по вписвания – лист № 13 до № 22; Трета папка с безцветна лицева корица и зелена втора корица – Удостоверение на Софийския градски съд – лист № 1; Удостоверение на Бургаския окръжен съд – лист № 2; Удостоверения на Пловдивския окръжен съд – лист № 3;  Удостоверения за актуално състояние на търговци – лист № 4 до № 39.

“ВД № 3”- незаверено копие на искане за извършване на насрещна проверка – лист № 11 и № 12; незаверено копие на договор за паричен заем – лист № 13; незаверен препис на договор за заем – лист № 15 и № 16 Протокол от заседание на Съвета на директорите на “П.Г” – АД – лист № 42 до № 44; Протокол от заседание на Съвета на директорите на “П.– Г” – АД – лист № 45 до № 47; незаверени преписи на скици – лист № 48 - № 49; Постановление на Софийска градска прокуратура – лист № 51 и № 52; Писмо на Районна прокуратура – Добрич – лист № 53; Писмо на Апелативна прокуратура – Варна – лист № 55; писмо на главния прокурор незаверен препис - лист № 68; незаверен препис на декларации - лист № 69 - № 70; незаверен препис на Удостоверение на Великотърновския окръжен съд – лист № 78 - № 80; Заповед № 837, заверен препис – лист № 82; Писмо на Районен съд – Севлиево, заверен препис – лист № 84; съобщение – лист № 85; незаверени преписи на скици – лист № 86 - № 96;; Писмо на чужд език – лист № 106 и № 107; Документ на чужд език, преведен от  “А. – Д.К.” ЕТ – лист № 116 и № 117; писмо – лист № 118 - № 119; Постановление на Областна дирекция “Полиция” – Велико Търново с приложено Постановление от 22.01.2008 г. - лист № 136 - № 138; Призовка на Частен съдебен изпълнител – лист № 142; Постановление на Районна прокуратура – Велико Търново – лист № 144 и № 145; Писмо на Национална агенция за приходите, заверено копие – лист № 149; Нотариално заверена декларация – лист № 150; Декларация по чл. 63, ал. 1, б. “б” от ГПК, незаверено копие – лист № 151; незаверено копие на Удостоверение – лист № 152; заверено копие на Удостоверение за декларирани данни – лист № 153; незаверено копие на Разрешение за строеж – лист № 154; Писмо на Община Велико Търново, незаверен препис – лист № 156; Разходни касови ордери – лист № 158 - № 159.

“ВД № 3 а” - Незаверени ксерокопия на материали, касаещи рицарите Тамплиери – лист № 1 до № 38.

КАРТОНЕНА ПАПКА 2 в която са поставени папки с надпис: „ВД 4”, ВД 4а”, „ВД 5”, „ВД 6”, „ВД 7” и „ВД 9”

“ВД № 4” - Искане за представяне на документи – лист № 61 и № 62; незаверени копия на писма на Частен съдебен изпълнител – лист № 96 до № 109; заверено копие на справка в Служба по вписванията – лист № 122 до № 124; незаверени копия от справки от Служба по вписванията – лист № 125 до № 164; Квитанция към приходен касов ордер – лист № 171; Разходен касов ордер – лист № 172; Разходен касов ордер – лист № 173; Разписка – лист № 174; Договор за заем – лист № 175; Разписка – лист № 176; незаверени копия на скица – проект за изменение на кадастралната карта – лист № 227 до № 256; скица – лист № 257 и № 158; Скица – лист № 259 и № 260; Скица – лист № 261 и № 262.

“ВД № 4а” - Доклад за пазарна оценка – лист № 1 до № 8.

“ВД № 6” - саморъчно изписан лист – лист № 2; Запис на заповед – лист № 3; Саморъчно изписан лист А4 – лист № 4; Договор за покупко – продажба на живи животни – овце – лист № 7; Предварителен договор за продажба на недвижим имот – лист № 11 и № 12; Предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот – лист № 13 и № 14; незаверен препис на Заповед – лист № 38; незаверен препис на Акт за държавна собственост – лист № 39 до № 41; Анекс № 1 към договор, незаверен препис – лист № 42; Договор от 05.09.2000 г. – лист № 43 - № 46; незаверен препис от договор – лист № 47 - № 49; Ксерокопие на саморъчно изписан лист – формат А4 – лист № 52; Саморъчно изписани листи – формат А4 – от лист № 53 до № 60; незаверен препис на заповед за обезпечение – лист № 61; Лист, ръкописно изписан – формат А4 – лист № 62; части от листи, ръкописно изписани – лист № 63 - № 65; Бланка на покана със саморъчно изписан на гърба с ръкописен текст със син химикал -  лист № 74; Договор за покупко-продажба – лист № 75; незаверени копия на нотариални актове – лист № 76 и № 77; лист от тетрадка – голям формат с ръкописен текст – лист № 78; незаверени копия на нотариални актове лист № 80 - № 95; лист с формат А4 с ръкописен текст – лист № 102; лист с формат А4 с ксерокопие на ръкописен текст, както и  в долната част изписани на ръка цифри със синьо мастило – лист № 103; лист с формат А4 ръкописно изписан – лист № 104; Договор – лист № 105; заверено копие на нотариален акт – лист № 106; незаверено копие на скица – лист № 107; Нотариален акт – лист № 110; Договор за паричен заем – лист № 111 до № 113; Ръкописно изписан в долната му част лист формат А4, в горната част ксерокопие на ръкописен текст – лист № 136; Предварителен договор за продажба на недвижим имот – лист № 160; Писмо на “У.Б.” – лист № 168; Удостоверение – лист № 169 - № 170; Удостоверение – лист № 173; незаверено копие на Акт за държавна собственост на недвижим имот – лист № 174; незаверено копие на нотариални актове – лист № 176 - № 177.

“ВД № 7” - Удостоверение за платен данък  върху превозните средства – лист № 4; Споразумение – лист № 13; Ръкописно изписан текст, формат А4 – лист № 14; лист от тетрадка с ръкописно изписан текст – лист № 15; Ръкописно изписан текст, формат А4 – лист № 16; лист с ръкописно изписан текст . стр. № 17; ръкописно изписан лист, формат А4 – лист № 18; Разписка – лист № 19; лист с формат А4 с ръкописно изписан текст – лист № 20; лист  с ръкописно изписан текст – задължения на Яшко – лист № 21; лист с ръкописно изписан текст – лист № 22; лист с формат А4 с ръкописно изписан текст със син химикал – лист № 23; Разписка – лист № 24; лист с формат А4 с ръкописно изписан текст със син химикал – лист № 25; Запис на заповед – лист № 26; Разписка за получен заем – лист № 27; малко листче с ръкописно изписан текст със син химикал – лист № 28; Лист с ръкописно изписан текст със син химикал – Залог – лист № 29; Разписка – лист № 30.

“ВД № 9” - Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот – лист № 18; незаверено копие на нотариален акт – лист № 15; Договор за наем – лист № 22 - № 25; Договор за наем – лист № 26 - № 29; незаверено копие на Скица – лист № 30; незаверено копие на списък на имоти – лист № 31; Пълномощно - лист № 32; незаверено копие на списък на акционерен капитал на “Т.Б.” АД – лист № 33 - № 36; Регистрационен талон на МПС – лист № 37; част от лист с формат А4 с ръкописно изписан текст – лист № 39; част от лист с формат А4, ксерокопие на писмени бележки, лист А4, ксерокопие на писмени бележки с добавяне на ръкописен текст със син химикал – лист № 41; лист с формат А4 с ръкописен текст – лист № 42.

КАРТОНЕНА ПАПКА  3, озаглавена „Веществени доказателства, документи, иззети от жилище - Р.Д.  и офис “П.”, в която са поставени: найлонова папка с прозрачна лицева страна и лилав гръб, прозрачен джоб, червен календар - 2010, 2 бр. настолни календари.

Найлонова папка с прозрачна лицева страна и лилав гръб с надпис “Р.Д. ” Претърсване и изземване на 22.09.2010 г. жилище и прилежащите помещения; лист А4 с ръкописно изписан текст с посочена горе дата 18.01.2007 г.; лист А4, ксерокопие на саморъчно изписан текст; лист А4 с ръкописен текст с дата 16.08.2007 г.; лист А4 с ръкописен текст с поставена дата 17.08.2007 г.; лист А4 с ръкописен текст с поставена дата 03.09.2007 г., на гърба дата 14.09.2007 г.; лист формат А4 с ръкописен текст, дата най-отгоре 27.09.2007 г., на гърба също писмени ръкописни бележки с дата 10.10.2007 г.; лист формат А4 ръкописно изписан текст най-отгоре посочена дата 29.10.2007 г.; лист формат А4 с ръкописен текст с дата най-отгоре 06.11.2007 г., на гърба също ръкописен текст с дата най-отгоре 23.11.2007 г.; лист формат А4 с ръкописен текст с вписана дата най-отгоре 18.12.2007 г.; Лист с формат А4 с изписан ръкописен текст, най-отгоре посочена дата 22.02.2008 г., на гърба също ръкописен текст с дата най-отгоре 04.02.2008 г.; лист с формат А4 с ръкописен текст с дата най-отгоре 25.03.2008 г.; лист с формат А4 с ръкописен текст, изписан най-отгоре дата 17.04.2008 г.; лист с формат А4 изписана на дата 19.05.2008 г.; лист с формат А4 с изписан ръкописен текст с дата най-отгоре 25.06.2008 г.; лист формат А4 с ръкописен текст, дата най-отгоре 16.07.2008 г.; лист с формат А4 с ръкописен текст дата 04.08.2008 г.; лист с формат А4 с ръкописен текст с вписана дата 10.09.2008 г.; лист формат А4 с ръкописен текст, изписана дата най-отгоре 22.10.2008 г.; лист формат А4 с ръкописен текст с изписана дата най-отгоре 07.11.2008 г.; лист формат А4 с ръкописен текст с вписана дата 26.11.2008 г.; лист формат А4 с ръкописен текст с изписана дата най-отгоре 14.01.2009 г.; лист формат А4 с ръкописен текст, дата най-отгоре 16.02.2009 г.;  лист формат А4 с ръкописен текст с дата 06.04.2009 г.; лист формат А4 с ръкописен текст с изписана дата 06.08.2009 г.; лист формат А4 с ръкописен текст с изписана дата най-отгоре 17.09.2009 г.; лист формат А4 с ръкописен текст с изписана дата най-отгоре 15.12.2009 г.; лист формат А4 с ръкописен текст с изписана дата най-отгоре 09.02.2010 г.; лист формат А4 с ръкописен текст с изписана дата най-отгоре 12.04.2010 г.; лист формат А4 с ръкописен текст, изписана дата най-отгоре 11.05.2010 г.; лист формат А4 с ръкописен текст с изписана най-отгоре дата 21.06.2010 г.; лист формат А4 с ръкописен текст с дата най-отгоре 26.07.2010 г.; лист формат А4 с ръкописен текст с изписана дата най-отгоре 27.07.2007 г.; лист формат А4 с ръкописен текст с изписано най-отгоре “Б. – Ан.24”; лист с формат А4 с ръкописен текст с изписано най-отгоре “Р.А.Р.-ООД, гР.Горна Оряховица; лист с формат А4 с ръкописен текст с изписано най-отгоре “Магазин 2”; лист с формат А4 с ръкописен текст, изписан най-отгоре 14-9,511.евро; незаверено копие на изпълнителен лист от 12.10.2007 г.; незаверено копие от Определение № 2 по в.ч.гр.д.  на Окръжен съд, Велико Търново – 3 листа; незаверено копие на оферта; незаверено копие на повторна покана до “П.СГ” ЕООД – Търново; незаверено копие на Фактура от 16.11.2007 г.; незаверено копие на фактура от Корпорация “Т.” АД – 2 броя; незаверено копие от фактура, доставчик “Р.” ЕООД; незаверено копие от фактура, доставчик “Р.” ЕООД; Покана за доброволно изпълнение на основание чл. 182, ал. 1 от ДОПК; Вносна бележка от “У.К.” от 20.09.2010 г.;  Вносна бележка от “У.К.” от 20.09.2010 г.; Операционна бележка в Банка ДСК – 2 броя; Вносна бележка от 13.09.2010 г.; Вносна бележка от 13.09.2010 г.; Вносна бележка от 13.09.2010 г.; Вносна бележка от 24.08.2010 г.; Нареждане – разписка от 24.08.2010 г.;  Вносна бележка на “П.Б.”; Преводно нареждане от 13.09.2010 г.; Вносна бележка от 13.09.2009 г.;  Вносна бележка от 03.09.2009 г.; Договор за откриване и водене на банкова сметка и предоставяне на платежни услуги от 04.08.2010 г.; Пълномощно с упълномощител П.И.Д.; Вносна бележка от “У.К.” за захранване на сметка; Вносна бележка от “У.К.” за захранване на сметка; незаверено копие на Изпълнителен лист; незаверено копие на заповед № 1152;

КАРТОНЕНА ПАПКА № 5 с надпис: “Веществени доказателства ДП № 154/2009 г.  ОДМВР – Шумен” и надпис: “Офис “П.” (нотариални актове)”. В същата папка се намери жълта папка с твърди корици, в която се съдържат следните писмени документи: незаверено копие на нотариален акт за продажба на недвижим имот;  договор за замяна на недвижим имот от 27.10.2009 г.; скица на недвижим имот 2 броя; заповед на Община – Велико Търново, № РД 22-262 от 26.02.2009 г.; нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот; вносна бележка от 31.03.2008 г.; вносна бележка от 31.03.2008 г.; вносна бележка от 31.03.2008 г.; нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 105, том І, дело № 65 от 2007 г. – 2 екземпляра; скица на недвижим имот 4 броя; нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 68, том І, 2007 г.; вносна бележка от 29.01.2007 г.;  вносна бележка от 29.01.2007 г.; нотариален акт № 1121, том VІ, 2007 г. - 2 екземпляра; фактура с доставчик “П.СГ” ЕООД; от 31.05.2007 г.; нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 233, том ІІ, - 2006 г.;  скица № 2508; нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 43, том VІ, - 2006 г.; 9 броя скици на недвижими имоти; 6 броя на скици на недвижими имоти – собственост на Г.В.В. ; нотариален акт № 165/2006 г.; нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 157/2006 г.;  5 броя скици, нотариален акт № 922/2005 г.; незаверено копие на нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имот № 1206/2005 г.; нотариален акт№ 361/2005 г.; удостоверение от Районен съд гр. Велико Търново ; незаверено копие на удостоверение за данъчна оценка; нотариално заверено копие на удостоверение за данъчна оценка; нотариален акт №2662/2005 година; заверено копие на удостоверение № 123 от 26.06.2006 г. – Община – Велико Търново; договор за изпълнение на строителство № 1-4 от 13.12.2004 г.; разписка от 11.08.2005 г.; квитанция към приходен касов ордер № 1 от 13.12.2004 г.; фактура с получател Г.В.В. от 11.11.2005 г.; фактура с получател Г.В.  от 11.11.2005 г.; нотариален акт № 245 от 2005 г; договор за доброволна делба от 04.07.2007 г.;  пълномощно  с упълномощител В.П.К. и упълномощено лице Г.В.В. ; удостоверение за наследници на М.В.Ц.; предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 12.07.2007 г.; заверено копие на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 146 от 1991 г.; нотариален акт № 86 от 2004 година; незаверено копие на удостоверение за наследници на С.М.С. ; незаверено копие от удостоверение за наследници на М.Ц.М. ; нотариален акт № 1881 от 2006 година; нотариален акт № 1882 от 2006 г.; нотариален акт № 43 от 2006 г.; нотариален акт № 2389 от 2004 г.; нотариален акт № 1093 – 2004 г.; предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 24.08.2004 г.; незаверени копия на нотариални актове № 110 – 2000 г.; № 166 – 1999 г.; № 183 – 1999 г.; № 144 1995 г.; № 50 – 2004 г.; 2 броя скици на недвижими имоти; удостоверение №  951 от 05.11.2004 г., предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 14.06.2004 г.;  предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 21.09.2004 г.; незаверено копие на нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 1735 от 2003 г.;  нотариален акт за покупко-продажба № 861 - 2003 г.; нотариален акт за продажба на недвижим имот № 24 от 2003 г.; нотариален акт за продажба на недвижим имот № 128 от 2003 г.; заверено копие на нотариален акт № 124 от 1996 г.; скица № 174; нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 7 от 1995 г.; скица на недвижим имот № 132 от 29.03.2001 г.; решение на Районен съд – Павликени от 02.10.1997 г.; нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 177 от 1993 г.; заверено копие на нотариален акт № 72 от 1992 г.; нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 59 от 1994 г.; нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 151 от 1995 г.; заверено копие на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 183 от 1995 г.; незаверено копие на нотариален акт № 59 от 1993 г.; протокол № 74 от 12.10.1993 г.; разрешение за строеж № 215 от 1993 г.; нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 59 от 1993 г.; нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 865 от 2003 г.; нотариален акт за собственост на жилище, гараж и ателие, построени върху държавна земя от ЖСК № 33 от 1997 г.; нотариален акт за собственост на жилище и гараж, построени върху държавна земя от ЖСК № 27 от 1997 г.; нотариален акт за собственост на жилище и гараж, построени върху държавна земя в ЖСК № 28 от 1997 г.; незаверено копие на договор за доброволна делба от 03.07.2006 г.; незаверено копие на скица № 40 от 17.07.2006 г.

КАРТОНЕНА ПАПКА № 6 с надпис: “От офис “П.” (СУ на МПС)”. В картонената папка е поставена жълта папка с твърди корици. В нея са поставени: свидетелство за регистрация част І-ва на МПС ***; свидетелство за регистрация част І-ва на МПС № ***; удостоверение № 3245 на Община – Велико Търново; незаверено копие на договор за покупко-продажба на МПС от 07.07.2009 г.; писмо от “П.Б.” изх. № 6214; комбинирана застрахователна полица “Б.И.” от 15.07.2009г.;  застрахователна полица от “Б.И.”, дата 26.02.2007 г.; заверено копие на

застрахователна полица от “Б.И.”, дата 26.02.2007 г.; незаверено копие на свидетелство за регистрация на МПС № ***; договор за финансов лизинг на автомобил № 6229; приложение “А” към финансов договор за лизинг;  приложение “Б” към финансов договор за лизинг; приложение “В” към финансов договор за лизинг; приложение “Г” към финансов договор за лизинг; незаверени копия на погасителен план - 2 бр. ;  споразумение № 1 към лизингов договор от 26.09.2007 г.;  приемо-предавателен протокол към договор за лизинг от 15.10.2007 г.; заверено копие на комбинирана застрахователна полица “Автокаско и гражданска отговорност” на “Б.И.” от 02.10.2007 г.; копие на  свидетелство за регистрация на автомобил с № СА 3452 КХ; пълномощно с упълномощител В.Г.С. и упълномощен А.А.; договор за лизинг № К 909 от 26.09.2007 г.;  заверено копие на погасителен план; свидетелство за регистрация на МПС ***; договор за финансов лизинг на автомобил № 1629 С от 16.07.2008 г.;  незаверено копие на свидетелство за регистрация на МПС с № ***; актуален погасителен план на “Х.”; копие на погасителен план на “Х.”; договор за финансов лизинг № 420101465; пълномощно с упълномощител “Х.А.А.А.Л.” ЕООД, с упълномощен “П.СГ” ЕООД; приемо - предавателен протокол; свидетелство за регистрация на МПС № *** заверено копие на договор за покупко - продажба от 12.07.2010 г.; удостоверение за застрахователна стойност № 630 от 12.07.2010 г.; договор за покупко - продажба от 12.07.2010 г.; договор за финансов лизинг № 815/2007 г.; договор за финансов лизинг - заверено копие от № 1714/2007 г.,  в едно с погасителен план; договор за покупко-продажба на МПС от 31.07.2008 г.; свидетелство за регистрация на МПС № ***; свидетелство за регистрация на МПС № ***; свидетелство за регистрация на МПС № ***; незаверен препис на пълномощно с пълномощник К.И.С.; незаверено копие на свидетелство за регистрация на МПС № ***; незаверено копие на свидетелство за регистрация на МПС № ***; незаверено копие на договор за покупко – продажба на МПС от 08.05.2009 година; оригинален договор за покупко – продажба на МПС от 08.05.2009 г.; анекс към договор за застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите” от 23.10.2008 г., заверен препис от застрахователна полица БОНУС КАСКО на “Б.”; възлагателно писмо на “Б.”;  незаверено копие на застрахователна полица от “Б.Н.” от 22.02.2008 г.; спецификация към застрахователна полица № 50164502; свидетелство за регистрация на МПС № ***; пълномощно от “П.Б.”; приложение “В” към договор за финансов лизинг на автомобил № 1629 от 26.01.2005 г.; приложение “Г” към същия договор за финансов лизинг;  застрахователен сертификат на “В.”; допълнително споразумение № 1 и № 2 към договор за финансов лизинг на автомобил № 1629/А/29.03.2005 г.; приложение “А”, приложение “Б” към същия договор; заявление за вписване на договор за лизинг; спецификация към застрахователна полица на “Б.”; заверено копие на предложение за сключване на застраховка “Б.”;  незаверено копие на удостоверение за платен данък върху пътни превозни средства; незаверено копие за покупко продажба на ппс 2008 г свид за рег на мпс вт 8250 ан, незав копие на договор за покупко - продажба на МПС от 11.04.2008 г.; свидетелство за регистрация на МПС № ***; договор за покупко – продажба на МПС от 02.03.2007 г.; свидетелство за регистрация на МПС № ***; свидетелство за регистрация на МПС № ***; свидетелство за регистрация на МПС № ***; свидетелство за регистрация на МПС № ***; договор за покупко-продажба от 27.03.2008 г.; договор за покупко – продажба на МПС от 16.02.2005 г.; договор за покупко – продажба на МПС от 27.12.2007 г.; пълномощно с упълномощител Л.П.П.. и упълномощен К.С.И. ;  договор за покупко - продажба на МПС от 14.12.2005 г.; договор за покупко - продажба на МПС от 14.12.2005 г.; незаверено копие на фактура с получател “П.СГ “ЕООД”; декларация по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ за притежавано ППС; заверено копие на класификация на застрахователна полица на “Б.”, договор за покупко - продажба на МПС от 16.04.2006 г.; свидетелство за регистрация на МПС с № ВТ 1111 Н, част І-ва и част ІІ-ра; застрахователна полица на “В.” АД  № 05-1-05-1077825; незаверено копие на договор за продажба на МПС от 12.11.1999 година; незаверено копие за продажба на МПС от 12.11.2009 г.; незаверено копие на договор за покупко - продажба на МПС от 01.06.2005 г.; пълномощно с упълномощител К.И.С. упълномощен Г.В.В. ; свидетелство за регистрация на МПС № ***; незаверен препис на договор за покупко - продажба на МПС от 30.05.2005 г.; договор за продажба на МПС от  07.02.2003 г.; незаверено копие на митническа декларация от 17.07.2003 г.; незаверено копие на договор от 14.08.2003 г.; застрахователна  полица на “Б.” от 22.04.2002 г.;  незаверено копие на приемо -предавателен протокол от 06.06.1997 г.

        КАРТОНЕНА ПАПКА №4, озаглавена “Веществени доказателства, иззети от офис на “П.”. 

        тетрадка малък формат с твърди корици със спирала, на която са поставени и страниците на тетрадката.

тетрадка малък формат със снимка на мъж на корицата и надпис “Сувенирен магазин х-л Арбанаси”.

тетрадка малък формат със снимка на лъв на корицата и надпис “Паркинг 2009 г., продължение от 08.2009 г.”

тетрадка малък формат със спираловидно закрепване на страниците с надпис “Осигуровки 2009 год. – и с молив отдолу – 2010 г.”

тетрадка малък формат с твърди корици със снимка на лъв и надпис “Парк-хотел Дряново от ревизии, начети, глоби”, отдолу на листа – “2009-2010.”

тетрадка малък формат с твърди корици със снимка на панди и надпис в средата на корицата “2010”, отдолу на етикета надпис “магазин Ивайло цигари „В.“ 1”.

тетрадка малък формат с надписи “Магазин  GSM Павликени”.

тетрадка малък формат с твърди корици със снимка на лъв и надпис “Наем х-л “П.” магазин”.

        КАРТОНЕНА ПАПКА №7 озаглавена – „Веществени доказателства”, с надпис “т.№1, т.№2, т. №3 от “П.”. В картонената папка са положени три папки, обозначени като т.1, т.2 и т.3.

ТОМ 1

Съобщение по ЧНД №8003/2007 г. на л.1; жалба от Г.С.С.  на л.2 и 3; съобщение по ЧНД №8003/2007 г. на л.4; допълнително писмено изложение на л.5 и 6; незаверено копие от удостоверение на Агенция по вписванията на л.22 и 23; нотариално заверен препис на куриерска товарителница на “С.е.– OCS” на л.34; нотариално заверено уведомление на л.35; удостоверение от нотариус на л.36; договор за цесия от 09.08.2007 г. на л.37 и 38; договор за цесия от 09.08.2009 г. на л.39 и 40; незаверено копие на изпълнителен лист №2109 на л.41; нотариално заверено копие на уведомление на л.42; нотариално заверено копие на  товарителница на “С.е.–OCS”на л.43; удостоверение от нотариус на л.44; незаверено копие на нотариална покана на л.45; незаверено копие на куриерска товарителница на л.46; вносна бележка от 26.10.2007 г. на л.47; банков документ на “Р.” на л.48; товарителница на S. с прикрепена към нея касова бележка на л.50; касови бележки на S. на л.62-65; незаверено копие на жалба на л.66 и 67; касови бележки на S. на л.68-72; молба от П.С.А.на л.73; куриерска товарителница на S. на л.80-82; предварителен договор за прехвърляне на собственост от 05.05.2010 г. на л.84-86; незаверено копие на молба от П.С.А.на л.87 и 88; куриерска товарителница на S. на л.90; касова бележка от S. на л.91; куриерска товарителница на S. на л.93; възражение от П.С.А.на л.94-99; незаверено копие на Определение на Варненски окръжен съд на л.100 и 101; касови бележки на S. на л.102-105; жалба от П.С.А.на л.106; молба от П.С.А.на л.107-109; касови бележки на S. на л.110-117; частна жалба от П.С.А.на л.118-120; молба от П.С.А.на л.127; допълнителна жалба от П.С.А.на л.128 и 129; молба от П.С.А.от л.130-136; молба от П.С.А.на л.140; пълномощно от П.С.А.на л.141; жалба от П.С.А.л.146-149; незаверено копие на жалба от П.С.А.л.150-154; незаверено копие на отчет по сметка на П.И.Б. на л.155; договор за предоставяне на банков кредит от 23.05.2007 г. на л.156-160; погасителен план на л.161-169; съобщение по търг. д. №245/2010 г. на ВКС на л.172; молба то П.С.А.на л.173; хартиен лист с изписан ръкописен текст на л.175; писмо на Министерство на правосъдието на л.177; частна жалба от П.С.А.на л.180; лист формат А4 с ръкописно изписан текст на л.181; незаверено копие на нотариална покана на л.200; незаверено копие на разписка на л.201; незаверено копие на констативен протокол на л.202; незаверено копие на нотариална покана на л.203; незаверено копие на разписка на л.205; незаверено копие на констативен протокол на л.206; писмо на НАП на л.265; решение по жалба срещу ревизионен акт на л.266-273; незаверено копие на ревизионен акт №1000139 от 06.04.2010 г. на л.276-292; незаверено копие на молба на л.307; незаверено копие на съобщение по ЧНД №497/2009 г. на л.308; незаверено копие на разпореждане №1605 на Апелативен съд гр.Варна .

ТОМ 2 - Куриерска товарителница на S. – 3 бр. на л.1; жалба от П.С.А.на л.5; молба от П.С.А.на л.6; куриерска товарителница S. на л.7; молба от П.С.А.на л.11 и 12; пълномощно от П.С.А.на л.13; куриерска товарителница на S. на л.16-20; незаверено копие на жалба до ВКС на л.21-23; молба от П.С.А.на л.32; молба от П.С.А.на л.33; молба от П.С.А.на л.36; молба от П.С.А.на л.37; молба от П.С.А.на л.38; жалба от П.С.А.на л.39; молба от П.С.А.на л.46 и 47; молба от П.С.А.на л.83; лист малък формат с ръкописно изписан текст на л.84; молба от П.С.А.на л.91; молба от П.С.А.на л.99; незаверено копие на пълномощно от П.С.А.на л.100; незаверено копие на молба от П.С.А.на л.110; незаверено копие на пълномощно от Г.В.В. на л.111, л.112;

КАРТОНЕНА ПАПКА 8 с надпис: “12.11.2010 г. Веществени доказателства от т.№1, т.№2, т.№3, т.№4 офис “П.”. Картонената папка съдържа 4 броя папки, озаглавени т.1 до т.4.

ТОМ 1 - Искане от Г.В.В. на л.19 и 20; искане от Г.В.В. на л.21; жалба от Г.В.В. на л.39; незаверено копие на жалба от Г.В.В. на л.40 и 41; жалба от Г.В.  на л.42-43; жалба от Р.М.Д.  на л.52-57; писмо на Висш съдебен съвет на л.59; писмо на Висш съдебен съвет  на л.60; жалба от Р.М.Д.  на л.61-63; жалба от Р.М.Д.  на л.64 и 65; жалба от Р.М.Д.  на л.66-70; незаверено копие на писмо на Висш съдебен съвет на л.71; жалба от П.С.А.на л.72-74; жалба от Г.В.В. на л.79-84; жалба от Г.В.В. на л.85-88; становище на Инспекторат към ВСС на л.93; жалба от Р.М.Д.  на л.97-101; жалба от П.В.Л.  на л.102-105; съобщение по гр.д.  №2002/2008 г. на Окръжен съд – Пловдив на л.113; частна жалба от адвокат С.Г.Й. и адвокат В.Г.Г. на л.114-116; изложение на основания за допустимостта на касационна жалба на л.117 и 118; съобщение по гр.д.  №3168/2007 г. на Окръжен съд – Пловдив на л.119; заверен препис на определение от 27.05.2008 г. на Окръжен съд гр. Пловдив на л.120; допълнителна молба на л.121-123; заверени преписи на пълномощно от л.124-130; заверено копие на молби на л.131 и 132; заверено копие на генерално пълномощно на л.133; заверено копие на определение от 16.11.2007 г. на Районен съд – Пловдив на л.134; заверено копие на декларация по чл.63, ал.1, б.”б” от ГПК на л.135; молба от П.С.А.на л.160; молба от П.С.А.на л.163; молба от Г.В.В. на л.164 и 165; незаверено копие на нотариален акт №1884 на  л.166 и 167; незаверено копие от нотариален акт №3108 на л.168 и 169; незаверено копие на обвинителен акт на Районна прокуратура – Велико Търново на л.170-175; съобщение по ЧНД №810/2010 г. на л.176; жалби от “П.” на л.178-180; жалба от “П.” на л.181-183; незаверено копие на писмо на “У.К.” на л.184;  незаверени копия на запорно съобщение до “У.К.” на л.185-191; съобщение по ЧНД №799/2010 г. на л.192; жалба до ВКС на л.193-199; съобщение по ч.гр.д.  №810/2010 г. на л.200; съобщение по ч.гр.д.  №97417/2007 г. на л.203; молба от П.С.А.на л.205; протокол №35 на л.206; заверен препис на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ №4105 на л.207; незаверени копия на свидетелство за регистрация на МПС част 1 от л.208-216; незаверено копие на молба на л.224; малък бял лист с ръкописно изписани цифри на л.226; лист формат А4 с ръкописно изписани букви и цифри на л.228; незаверено копие на протокол от 12.02.2009 г. на Окръжен съд – Велико Търново по гр.д.  №795 на л.229-234; незаверено копие на протокол от 16.04.2009 г. по гр.д.  №795/2008 г. на Окръжен съд – Велико Търново на л.241-254; съобщение по гр.д.  №262/2009 г. на л.263; незаверено копие на определение на СГС на л.271-273; съобщение по гр.д.  №14347/2009 г. на л.274; частна жалба на л.275 и 276; съобщение по ч.гр.д.  №108/2010 г. на л.279; частна жалба от Г.С.С.  на л.280 и 281; съобщение по ч.гр.д.  №8003/2007 г. на л.282; съобщение по ч.гр.д.  №158/2010 г. на л.286.

ТОМ 2 - Частна жалба на л.1 и 2; съобщение по ч.гр.д.  №8003/2007 г. на л.3; незаверено копие на допълнително изложение на л.4; съобщение по ч.гр.д.  №8003/2007 г. на л.5; съобщение по ч.гр.д.  №308/2007 г. на л.6; незаверено копие на определение №103 на л.7; съобщение по ч.гр.д.  №328/2007 г. на л.8; незаверено копие на определение №102 на л.9; съобщение по ч.гр.д.  №155/2010 г. на л.12; съобщение по ч.гр.д.  №156/2010 г. на л.15; съобщение по ч.гр.д.  №157/2010 г. на л.19; съобщение по гр.д.  №291/2010 г. на л.21; незаверено копие на определение №495 на л.23 и 24; съобщение по ч.гр.д.  №497/2009 г. на л.25; незаверени копия на пълномощни от л.26-34; незаверени копия на договори за правна защита и съдействие на л.35-41; незаверено копие на пълномощно на Д** Б.   на л.42 и 43; незаверено копие на пълномощно на л.44; частна жалба от Г.С.С.  от л.115-119; съобщение по ч.гр.д.  №2589/2009 г. на л.120; незаверено копие на писмо на Окръжен съд – Варна на л.121; незаверено копие на определение №14928 на л.122; незаверени копия на декларации на л.123 и 124; незаверено копие на определение №14928 на л.125 и 126;

ТОМ 3 - Съобщение по ч.гр.д.  №497/2009 г. на л.1; незаверено копие на разпореждане №1605 на л.2; съобщение по ч.гр.д.  №108/2010 г. на л.3; частна жалба на л.4 и 5; незаверено копие на съобщение по ч.гр.д.  №291/2010 г. на л.9; незаверено копие на определение №378 на л.10 и 11; съобщение по ч.гр.д №404/2010 г. на л.12; заверено копие на определение №528 на л.13; съобщение по ч.гр.д.  №468/2010 г. на л.14; съобщение по ч.гр.д №381/2010 г. на л.17; частна жалба на л.19-23; съобщение по ч.гр.д.  №245/2010 г. на л.24; съобщение по гр.д.  №18180/2009 г. на л.29; частна жалба на л.33-34; заверено копие на определение №1406 на л.36; молба от “П.– СГ” на л.49; жалба от “П.– СГ” на л.57; заверен препис на определение №1143 на л.59 и 60;; молба от Г.В.В. на л.74; разпореждане от 02.06.2008 г. на л.76; заверено копие на удостоверение №6324 от 24.06.2008 г. на л.78; незаверено копие на молба от Г.В.В. на л.79; жалба от Г.В.В. на л.80-81; писмо на ВКП на л.82; молба от Г.В.В. на л.84; жалба от П.С.А.на л.85-87; жалба от П.С.А.на л.88-90; незаверено копие на жалба  на л.92-94; незаверено копие на постановление от 13.05.2008 г. на л.95-97; молба от Г.В.В. на л.99; писмо на ВКП на л.100; възражение от П.С.А.на л.108-112; писмо на ВКП на л.113; незаверено копие на определение от 21.04.2009 г. на л.117; писмо на Районен съд – Велико Търново на л.118; незаверено копие на частна жалба на л.120; незаверено копие на частна жалба на л.122-125; незаверено копие на договор от 25.10.2006 г. на л.126; незаверено копие на пълномощно л.127; незаверено копие на съобщение за доброволно изпълнение на л.128; незаверено копие на съобщение за доброволно изпълнение на л.131 и 132; заверено копие на заповед №1655 на л.134; частна жалба на л.138-140; незаверено копие на жалба на П.С.А.на л.150-152; незаверено копие на определение №2288 на л.159; частна жалба от Я.Н.Т. на л.178; заверено копие на декларация по чл.63, ал.1, т.”б” от ГПК на л.179; заверено копие на декларация на л.180; заверено копие на разпореждане на РУСО гр. Пловдив на л.181; заверено копие на декларация по чл.63, ал.1,  б.”б” от ГПК на л.182; заверено копие на декларация по чл.63, ал.1, б.”б” от ГПК на л.183; заверено копие на разпореждане на ТД на НОИ гр. Пловдив на л.184; незаверено копие на определение №523 на л.187; незаверено копие на разпореждане №1605 на л.199; незаверено копие на постановление за прекратяване на наказателно производство на л.205-208; незаверено копие на заявление на л.244-246;

ТОМ 4 - Сигнал от П.С.А.на л.11; сигнал от П.С.А.на л.14 и 15; сигнал от П.С.А.на л.19 и 20; сигнал от П.С.А.л.23 и 24; сигнал от Г.В.В. на л.28 и 29; писмо на Министерство на правосъдието на л.32 и 33; сигнал от Г.В.В. на л.38 и 39; писмо на Висш съдебен съвет на л.40; сигнал от Г.В.В. на л.45 и 46; сигнал от П.С.А.на л.48 и 49; сигнал от П.С.А.на л.52 и 53; писмо на Министерство на правосъдието на л56 и 57; сигнал от П.С.А.на л.59 и 60; сигнал от П.С.А.на л.63; сигнал от П.С.А.на л.69 и 70; сигнал от П.С.А.на л.73 и 74; жалба от Г.В.В. на л.78-80; протокол за доброволно предаване от 13.01.2010 г. на л.101; договор за банков кредит от 29.05.2007 г. на л.110-118; договор за банков кредит от 29.05.2007 г. на л.119-127; договор за банков кредит от 23.05.2007 г. на л.128 и 139.

КАРТОНЕНА ПАПКА 9, озаглавена: “Веществени доказателства от тъщата на Р.Р. доброволно предаване”. В картонената папка се съдържат две папки с надпис в горния десен ъгъл „8л1” и „8л2”.

Папка с надпис в горния десен ъгъл “8л2”: - Незаверено копие на запорно съобщение по обезпечително производство на л.6; незаверено копие на пълномощно на л.7; незаверено копие на писмо на ЧСИ С.К. на л.9; незаверено копие на запорно съобщение по обезпечително производство на ЧСИ С.К.на л.10 и 11;; незаверено копие на писмо на Министерство на финансите,  Агенция за финансово разузнаване на л.100; жалба от Г.В.В. на л.134 и 135.

КАРТОНЕНА ПАПКА 12

В джоб №10: заверено копие на молба от П.В.Л. ; заверено копие на молба от П.В.Л. ; заверено копие на молба от П.В.Л. .

Писмени доказателства приложени в картонена папка с надпис “ВД по ЗМ – 57/09 на ОД на МВР – Велико Търново девет броя комплектувани джобове с договори за правна помощ; веществени доказателства към оглед на местопроизшествие и документи, разследващ полицай В.Ш.”. В папката са подредени прозрачни джобове, както следва:

ДЖОБ с номер 1 - с етикет “Веществено доказателство”, обект: два броя протоколи за изземване; кочани с договори от 2008 г. с подпис на поемни лица. В джоба е поставен кочан с договори за правна помощ и съдействие на Великотърновска адвокатска колегия под номер 0000053643 до номер 0000053675; кочан с Договор за правна защита и съдействие под номер 0000053676 до номер 0000053683.

ДЖОБ с номер 2 – На него е залепен етикет “Веществено доказателство”, Протокол за изземване от 27 март 2009 г., адрес: Велико Търново, ул. “В.Л.” № *, етаж *, ап. *, папки с документи. В джоба е поставена мека папка с надпис: “Перник”. В нея се намира жълт малък лист с изписани два телефонни номера и думите “адвокат Р.Д. ”, както и незаверено копие на Разрешение за строеж 229; незаверено копие на Протокол за откриване на строителна площадка; Жалба от Е.Й.В. и И.И.М.  – 3 листа; незаверено копие на пълномощно от Б.Б.С. ; незаверено копие на Протокол № 21-4 на Община Перник.

ДЖОБ с номер 3 – На същия е залепен етикет с надпис “Веществено доказателство”, обект 9 от дата: 27.03.2009 г. с адрес: Велико Търново, ул. “В.Л.” № *; обекти – кочан с договори за правна защита от 2009 г. В джоба е поставен кочан с договори за правна защита и съдействие от номер 0000053610 до номер № 0000053642.

ДЖОБ с номер 5 – С етикет с надпис: «Плик с документи», дата: 27.03.2009 г., адрес: Велико Търново, ул. «В.Л.» № *, ет.*, ап. *. В джоба е поставен бял хартиен плик с надпис: «Велико Търново, ул. «В.» № *, господин Б.Б.С. .» В плика са поставени съобщения по гР.дело № 842/2003 г.; Касационна жалба от ЕТ «Е.В.-Е.»; незаверено копие на Нотариална покана; незаверено копие на Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот; незаверено копие на писмо до К.В.М..

ДЖОБ с номер 6 – със залепен етикет “Веществени доказателства”, обекти от 1 до 4. В джоба са поставени Удостоверения за раждане на А.В. – 2 броя.

ДЖОБ с номер 7 – със залепен етикет “Веществено доказателство”, обект 4, дата: 27.03.2009 г., място: Велико Търново, ул. “В.Л.” № *, етаж *, ап. *, вх. *; три броя кочани с договори от 2007 г. В същия плик са поставени четири броя кочани на Договори за правна защита и съдействие с № 0000053709 до № 0000053741; № 0000053775 до № 0000053807; кочан с № 0000048428 до № 0000048460 и кочан с номер от 0000048461 и 0000048493.

ДЖОБ с номер 8 – етикет с надпис “Веществено доказателство”, дата: 27.03.2009 г.; място: Велико Търново, ул. “В.Л.” № *, ет. *, ап. *, вх. А. В джоба са поставени хартиен плик с надпис: “За  подпис  на  Е. Н. ”; 81 броя договори за правна защита и съдействие; найлонов плик с поставени в същия договори за правна защита и съдействие, като на плика е поставено етикет с надпис: “Т.ВТ” – 6 броя договори за правна защита и съдействие; найлонов плик с поставени в него договори за правна защита и съдействие с надпис: “Р.К.з.” с 260 броя договори за правна защита и съдействие.

Веществени доказателства - Четири броя касови апарати марка “ZЕKA M”

Писмени доказателства от съдебното производство

Писмо от общ. Провадия с изх- № РД – 1100 -550-121/ 06.07.2012г. относно гражданското състояние на лицето Д.Й.Д.  – т.21, л.9756;

Справка от агенцията по вписвания относно “Б.Е.”АД за периода 01.01.2008г. – 30.07.2012г.  и удостоверение от  Агенцията по вписвания относно “Б.Е.”АД – т.23, л. 10518 – 10522;

Писмо от ВКС № 132/12 от 27.09.2012г. с приложени заверени копия на съдебни актове и искане за отвод на всички съдии от ШОС по гр.д.  № 86/2008г. – т.25, л.11433-11448;

Извадка от деловодната програма на АС-Варна за движението на т.д. № 43/2009г. по описа на ОС-Добрич, Писмо от ОС-Добрич с изх.- 3166/26.09.2012г., незаверено копие на решение по ВТД № 136/2012 по описа на АС-Варна – т.26, 11648-11655;

Свидетелство за съдимост на Н.Т.Н. –т.20 л.9330-9338

          Свидетелство за съдимост на А.Б. ;

Придружително писмо на РУП „Полиция” гр.Кюстендил за изпращане на всички документи по начин на придобиване на огнестрелно оръжие и заявление за продължаване на срока на същите на лицата К.И.С.  и Д.Е.Х. ; Опис на документите,  съдържащи се в папка за дейности с ООБ на лицето К.И.С.  , Съобщение от 01.08.2008г. на Административен съд гр.Кюстендил, Определение №488 от 01.08.2008 г., Съобщение от 03.11.2008 г. на Административен съд гр.Кюстендил, Решение №271/31.10.2008 г., Писмо №12029/28.07.2008 г. на РПУ Кюстендил, Жалба от К.И.С. , Трудов договор №38/24.03.2008 г., Служебна бележка №41/21.07.2008 г., Жалба от К.И.С.  с вх. №18935/21.07.2008 г., За К.С. Докладна записка  вх.№19087/22.07.200 г. на РПУ Кюстендил, Докладна записка вх.№19089/22.07.2008 г. на РПУ - Кюстендил, Заповед №523/09.04.2008 г. на РПУ гр.Кюстендил, Протокол за приемане  на ВВООБ рег.№11727/21.07.2008 г., Известие за доставка /обратна разписка/, Писмо рег. №4755/26.03.2008 г. по описа на РПУ гр.Кюстендил, Докладна записка  рег.№7473/24.03.2008 г. по описа на РУП гр.Кюстендил, Известие за доставка /обратна разписка/, Писмо рег.№4049/13.03.2008г. по описа на РПУ гр.Кюстендил, Становище с вх.№8571/02.04.2008г. по описа на РПУ гр.Кюстендил, Копие от трудов договор №38/24.03.2008 г., ; Опис на документите, съдържащи се в папка за дейности с ООБ на лицето К.И.С.  , Разрешение №084/20.02.2007 г., издадено от РПУ Кюстендил, Протокол за утвърждаване на мястото за съхранение от 20.02.2007 г., Заповед №143/23.02.2007г. на РПУ гр.Кюстендил, Докладна записка  от Мл. ПИ КОС Д.Б., Платежно нареждане  от 13.02.2007 г., Искане  с вх.№3641/14.12.2007 г. по описа на РПУ – Кюстендил,  Разрешение №017/18.01.2007 г., Фактура №0000000021/13.02.2007 г.,  Предавателно-приемателен протокол от 13.02.2007 г., Квитанция №036988/13.02.2007 г., Докладна записка на ПИ-КОС М., Докладна записка на МКР Ат. С., Копие от докладна записка със страница №13, Искане  с вх. № 141/04.01.2007г. по описа на РПУ гр.Кюстендил, Свидетелство за съдимост с рег.№8935 от 15.12.2006 г. на РС гр.Кюстендил, Служебна бележка  с рег. №1931/2006г. на ОСлО гр.Кюстендил, Медицинско удостоверение изх. №353/19.12.2006 г. на МЦ ”М.” ООД гр.Кюстендил, Удостоверение за завършен курс за боравене с ОО № 11285/06.04.2005 г., Декларация по чл.12, т.1 и чл.13, т.2., б.А от ЗКВВООБ, Трудов договор №00000144/10.10.2006 г.;  Опис на документите, съдържащи се в папка за дейности с ООБ на лицето К.И.С.  , Разрешение №0444/02.09.2008 г., Докладна записка от  ПИ-КОС И.М., Протокол за утвърждаване на място за съхранение на ОББ, Заповед № 1324/02.09.2008 г. на РПУ гр.Кюстендил, Платежно удостоверение  от Банка ДСК ЕАД гр.Кюстендил, Искане  от К.И.С.  с вх.№22101/22.08.2008 г. по описа на  РПУ гр.Кюстендил, Предавателно - приемателен протокол от 22.08.2008 г.; Решение №0324/13.08.2008 г., Фактура №0000001213/21.08.2008 г., Докладна записка  на МЛ.ПИ-КОС Б.Й. , Искане  от К.И.С.  с вх.№19693/28.07.2008 г., Служебна бележка №41/ДМС 21.07.2008 г., Докладна записка от МЛ.ПИ Н.Л.К., Заповед №1132/3/ от 31.07.2008 г. Докладна записка от Мл. РЕ В., Заповед 1132/2/ от 31.07.2008 г., Заповед №1132/4/ 31.07.2008 г., Свидетелство за съдимост на К.И.С.  №4928/28.07.2008 г., Служебна бележка с рег.№1132 от 24.07.2008 г., Медицинско удостоверение №666/28.07.2008 г. на МЦ ”М.” ООД гр.Кюстендил, Декларация по чл.12, т.1 и чл.13, т.2, б.А от ЗКВВООБ, Удостоверение за завършен курс за безопасно боравене с огнестрелно оръжие, Трудов договор №38/24.03.2008 г., Разрешение № 0413/15.09.2008 г., Разрешение №0264/10.07.2008 г., Разрешение №0413/15.09.2008 г., Разрешение №0264/10.07.2008 г., Докладна записка от ПИ-КОС И.М., Искане от К.И.С.  с вх.№24001/15.09.2008 г. по описа на РПУ гр.Кюстендил, Опис на документите съдържащи се в папка за дейности с ООБ на лицето К.И.С., Разрешение №0378/31.08.2011 г., Докладна записка  от ПИ-КОС М., Докладна записка от гл. пол. Д.Ж.Й. , Заповед №542/2/ от 12.08.2011г.на РУП гр.Кюстендил, Докладна записка на Н.Л.К., Заповед №542/3/ от 12.08.2011 г. на РУП гр.Кюстендил, Заповед №542/4/ от 12.08.2011г. на РУП гр.Кюстендил, Вносна бележка за платена такса, Заявление от К.И.С. , Свидетелство за съдимост на К.И.С.  № 3599/01.08.2011 г., Служебна бележка от ОСлО гр.Кюстендил, Медицинско удостоверение от МЦ ” М. ” ООД гр.Кюстендил, Удостоверение за годност на оръжие №002758/02.08.2011 г., Декларация по чл.76,ал.4т.3 от ЗДБВВПИ 03.08.2011 г., Декларация по чл.76,ал.4,т.2 от ЗОБВВПИ, Декларация по чл.83, ал.4 и чл.155, ал.1 във вр.  с чл.57, ал.1, т.2, 3, 4, 5, 7 и 8 от ЗОБВВПИ; Опис на документите, съдържащи се в папка за дейности с ООБ на лицето Д.Е.Х. , Разрешение №1307/16.10.2009 г., Протокол за утвърждаване на място за съхранение на ООБ от 16.10.2009 г., Докладна записка от ПИ-КОС М., Докладна записка от гл. пол. Б.И.В. , Заповед №1983/3/ от 12.10.2009 г., Докладна записка от мл. Г.Ж.К., Заповед № 1983/2/ от 12.10.2009 г., Заповед №1983/4/ от 12.10.2009 г., Вносна бележка за платена такса, Искане от Д.Е.Х. с вх.№28873/08.10.2009 г. по описа на РПУ гр.Кюстендил, Свидетелство за съдимост на Д.Е.Х.  с № 5872/06.10.2009 г., Служебна бележка от ОСлО гр.Кюстендил, Медицинско удостоверение №1408/06.10.2009 г. от МЦ ” Е.” ООД гр.Кюстендил, Декларация чл.12, т.1 и чл.13, т.2 бА от ЗКВВООБ, Удостоверение за годност на оръжие с №0000000789/06.10.2009 г., Опис на документите съдържащи се в папка за дейности с ООБ на лицето Д.Е.Х. , Докладна записка от ПИ-КОС М., Разписка  от  Д.Е.Х.  20.03.2008 г., Предавателно - приемателен протокол от 20.03.2008 г., Вносна бележка за платена такса, Искане от Д.Е.Х.  с вх. 6891/18.03.2008 г. по описа на РПУ гр.Кюстендил, Докладна записка  от КОС – М., Докладна записка от Н.С.К. – РПУ гр.Кюстендил, Заповед №285/2/ от 18.02.2008 г., Докладна записка от Р.В.Л. – РПУ – Кюстендил, Заповед №285/1/18.02.2008 г., Заповед №285/3/18.02.2008 г., Искане от Д.Е.Х.  с вх. №3809/14.02.2008 г. по описа на РПУ гр.Кюстендил, Удостоверение  №0327027 /25.10.2009 г., Договор за предоставяне на  стоки на консигнация от 13.02.2008 г., Разрешение №0117/07.04.2008 г., Разрешение №068/26.02.2008 г., Докладна записка от И.М.М. , Искане от Д.Е.Х.  с вх.№7561/25.03.2008 г., Разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие серия КН №0327027, Писмо с рег.№6623/03.04.2007 г. на РПУ гр.Кюстендил, Опис на документите съдържащи се в папка за дейности с ООБ на лицето Д.Е.Х. , Разрешение №01528/13.11.2006 г., Докладна записка  от РИ-КОС Й.М., Протокол за утвърждаване на място за съхранение на ОББ, Заповед № 2018/13.10.2006 г. на РПУ гр.Кюстендил, Вносна бележка за платена  такса, Искане от Д.Е.Х.  заведено с вх. №31489/31.10.2006 г. по описа на  РПУ гр.Кюстендил, Предавателно- приемателен протокол от 26.10.2006 г., Фактура №00000000480/25.10.2006 г., Разрешение  № 0407/28.09.2006 г., Докладна записка от КОС И.М.,  Докладна записка от В.К.И. , Докладна записка от Мл. Р.Л., Искане от Д.Е.Х.  заведено с вх. №26421/14.09.2006 г., Свидетелство за съдимост № 4130/10.04.2006.г от РС -  Кюстендил, Служебна бележка от ОСлС гр.Кюстендил, Медицинско удостоверение №372/13.04.2006 г., издадено от „М.” ООД гр.Кюстендил, Декларация по чл.12,т.1 и чл.13, т.2 б.А от ЗКВВООБ, Удостоверение за завършен курс за безопасно боравене с огнестрелно оръжие № 485/12.05.2005 г., Мотиви от Д.Е.Х. , Удостоверение изх. №16/08.08.2006 г. от ЕТ ”Е.О.-Г.Т.” – т.9 от съд. произв. л. 3633-3793.

ПО ДОВОДИТЕ НА ЗАЩИТАТА И ПОДСЪДИМИТЕ

Доводи, изложени от адв. И.Н.  – защитник на подс. П.С.:

Че настоящото дело се крепи върху свидетелски показания на лица, които  твърдят, че са извършили определени престъпления, за да се докаже, че подс. П.С. е създал, образувал е и ръководил организирана престъпна група, която трябва да върши най-тежките престъпления. Така изложеният довод е неоснователен според съда, тъй като по делото са разпитани над 150 свидетели, по-голямата част от които никога не са били осъждани за криминални деяния. На следващо място сега действащия наказателно процесуален кодекс не прави разграничение между показанията на свидетели, които са осъждани или неосъждани. Закона изисква единствено преценката на процесуалната годност на тези показания да се извършва при съпоставка със събраните по делото доказателства. Дали даден свидетел ще разкаже има ли участие в дадено престъпление или не и в какво се изразява това участие е въпрос на негово лично решение. Законодателя е вменил задължение на съда и органите на разследването преди провеждането на разпита свидетелят да бъде предупреден, че не е длъжен да отговаря на въпроси, отговорите на които биха уличили него или негови близки в извършване на престъпление – чл.121 ал.1 от НПК. От защитата се акцентира на това, че показанията на част от свидетелите са дадени с цел да се докаже, че подс. П.С. е създал, образувал е и ръководил една престъпна група, която да върши най-тежките престъпления. Съдът намира, че именно тези свидетели Б.Дж., Г.П., Л.Ц., В.М. са били в близки служебни и други отношения с подс. П.С. и като част от неговото обкръжение на тях той е възложил и отделни задачи по изпълнението на поетите поръчки от престъпната група. Поради тези им отношения те имат и съответната информация за извършените от различни участници в групата престъпления, както и за това какво е възлагал подс. П.С. за изпълнение – лично ли е правил това или чрез други лица. Липсва житейска логика, знание за такива факти да имат лица, които не са били в близкото обкръжение на подс. П.С., които не са общували с него и не са имали лично възприятие за предприетите от него действия по отношение на различни поръчки. Видно от събраните по делото доказателства създадената от подс. П.С. престъпна група е била йерархично структурирана, като подс. П.С. е възлагал различни задачи на различни участници за изпълнение, информацията която е позволявал да достигне до тях е била ограничена, което също е признак, че в групата са се спазвали правилата на подчиненост и конспиративност.

 Твърди, че свидетелските показания на Г.П., Б.Дж. и Л.Ц. биха се ползвали с по-голям кредит на доверие, ако преди това те са дали обяснения в качеството им на обвиняеми лица в друго производство. Съдът намира, че така изложеният довод е неоснователен. Действително закона дава възможност в качеството на свидетел да бъде разпитван и обвиняем, спрямо когото наказателното производство е прекратено или завършено с влязла в сила присъда.  Дали дадено лице ще придобие качеството на обвиняем е изцяло в преценката на наблюдаващия делото прокурор и съда няма правомощия да дава указания на прокурора кое лице да привлече към наказателна отговорност. В настоящият случай горепосочените свидетели не са имали качеството на обвиняеми лица в настоящото производство. Според съда показанията на тези свидетели са с една и съща доказателствена стойност независимо дали са били привлечени към наказателна отговорност и производството спрямо тях е било прекратено или въобще не са били привличани като обвиняеми лица в същото производство.

Излага се довод, че св. Б. Дж., Г.П. и Л.Ц. са зависими свидетели, които свидетелстват само, за да не им бъдат повдигнати обвинения за извършени от тях престъпления, за които свидетелстват. Този довод съдът намира за неоснователен, тъй като в правомощията на прокурора е да прецени кое лице да привлече към наказателна отговорност и кое да остане в качеството на свидетел в дадено наказателно производство. В показанията си  тези свидетели  посочват факти не само за престъпната деятелност на част от подсъдимите, но и се самоуличават като съучастници за част от престъпленията, за които свидетелстват и това е още един аргумент, според съда защо не следва да приема, че те са зависими.  Налице е и чувство на страх у тези свидетели от евентуална саморазправа от страна на подс. П.С. със тях и това допълнително ги мотивира да изложат всичко, което знаят дори с риск да  се самоуличат.

         Адв. Н. твърди, че св. Г.П. е осъждан за това, че е ръководил престъпна група, която е извършвала престъпления по чл. 354а от НК. Видно от свидетелството за съдимост,  действително този свидетел е осъждан за деяние по чл. 321 ал. 3 предл. 3 във вр.  с ал. 1, предл. 1 и 2 от НК. Съдът намира, че това обстоятелство не прави показанията на този свидетел негодни и без доказателствена стойност. Дали наложеното му наказание е справедливо настоящият съдебен състав не следва да обсъжда, тъй като е  налице влязъл в сила съдебен акт.  От защитата се излага твърдение, че свид. Л.К.А. е имал качеството на свидетел и в наказателното производство спрямо Г.П.. Така изложеното твърдение съдът намира, че не следва да обсъжда, тъй като е без значение по настоящото дело този свидетел по кои други наказателни дела е разпитван и по отношение на какви факти е излагал показания.  

          Излага се довода, че не е налице конспиративност в създадената от подс. П.С. престъпна група, тъй като от показанията на горепосочените свидетели ставало ясно, че подс. П.С. разказвал всичко на всеки един от тази организирана престъпна група, на всеки един. Твърди защитника, че подс. П.С. разказва всичко на Св. Дж., Св. Дж. разказва всичко на св. П., по всяка вероятност св. П. го разказва на дилърите, които ръководи и на сводниците, от които събира пари. Така изложеният довод според съда е неоснователен. Видно от събраните по делото гласни доказателства подс. П.С. не само, че не е споделял всичко на всички за осъществяваната от него престъпна дейност, а е бил много предпазлив в предоставяната от него информация. Лично той е провеждал срещите, на които е приемал дадените поръчки за конкретните престъпления, подбирал е лицата, на които да възложи изпълнението на поръчката и е давал на тези лица минимума от информация, която е необходима за изпълнението й. Поради това съдът намира, че  в организираната от него група е била налице конспиративност. Друг аргумент в тази насока е и обстоятелството, че групата продължава да функционира в продължение на три години до разкриването на престъпната й деятелност. Продължителността на функционирането на тази група се дължи именно на конспиративността в организацията й. Така например, в показанията на св. П. не са налице твърдения, на него лично подс. П.С. да му е възлагал проследяването на пострадалия Г., не му е възлагал действия по взривяването на магазина на св. П., палежа на магазина на св. Б. . В показанията на Св. Дж. не се съдържат твърдения да са му известни други факти, освен тези за които говори, във връзка с възлагане от подс. П.С. на подс. В.К. организацията и извършване убийствата на Л. и Р.. В показанията на Св. Ц.  и М. не се съдържат твърдения във връзка с действията на подс. П.С. по възлагане на подс. В.К. организацията и убийствата на Л. и Р..

          Излага се довод, че част от участниците в организираната група Д.Г.  и Г.Н.  са покойници и поради това свидетелите охотно разказват за извършени от тях престъпления. Излага се аргумент, че няма данни по делото за тези лица, най-малко в кориците на делото липсват данни какъв е ръста на тези лица.  Съдът анализирайки разказаното от Св. Дж., П. и Ц. относно деятелността на Д.Г.  и Г.Н. , намира че показанията им са еднакво обстоятелствени, както за тяхната лична съпричастност към дадено деяние, така и относно участието на Д.Г. . В подкрепа на изложеното са и протоколите за разпознаване, в които св. Н.П. и Ф.Ф.  разпознават Д.Г.  като нападателя на пострадалия Н.П.. По отношение участието на Г.Н.  са налични показания на св. Дж., който разказва за споделеното му от Д.Г. , че при побоя над пострадалия Л. – Г.Н.  го е чакал в автомобила и го е извел от местопроизшествието.

По отношение на довода, че не са налични данни за ръста на Д.Г.  и Г.Н.  съдът намира, че и да са налични такива данни, то фактическата обстановка по делото с нищо няма да се промени поради това, че Г.Н.  е помагач на Д.Г.  при нанесения побой над Л. , същия не е възприет от пострадалия, поради което за установяване на обективната истина не е необходимо да се събират такива данни. По отношение на ръста на Д.Г.  съдът намира, че действително в  приобщените по реда на чл. 281 ал. 1 от НПК показания на П.Л. дадени пред съдия на 27.08.2008г.  се съдържат данни за ръста на нападателя му. Следва да се отчете, че се касае за субективни възприятия, които пострадалия е имал по отношение на ръста на нападателя, които възприятия не могат да се приемат като категорични. Видно от съдебно-медицинската експертиза на пострадалия Л. същия е бил с висок ръст- около 190см.  Нападателят му очевидно е бил по-нисък от него на ръст мъж. Побоя става в рамките на няколко минути, ситуацията определено е била стресова за пострадалия и е напълно нормално възприятията му за ръста на нападателя да не са точни. Липсата на налични данни за ръста на Д.Г.  не повлияват извода на съда за авторството му по отношение на деянието. Още повече, че по отношение на този факт са налице и други доказателства от които се установява, че пострадалия Л. е бил категоричен при проведените с него оперативни мероприятия, че св. П.Л.не е лицето което му е нанесло побой, а от тук да се правят изводи дали този свидетел не е извършител на побоя. Налице са и множество други доказателства освен свидетелските показания на Св. Дж., П., Ц. и М. относно съпричастността на лицето Д.Г.  към деянията за които свидетелстват. Освен посочените два протокола за разпознаване, следва да се посочат и разпознаването при което св. П. е разпознал св. П. като лицето на което Г.  е нанесъл побой, а през нощта на същия ден е запален магазина му, от проведения следствен експеримент се установява, че Св. Ц.  е посочил магазина на св. Б. , който му бил показан от подс. П.С. с нареждането той от своя страна да покаже този магазин на Г. . Тук следва да се включат и показанията на св. П., които потвърждават показанията на св. П., че втория побой на св. П. е нанесен когато той излязъл от дома си и тръгнал в посока пощенска станция; протоколите за оглед на местопроизшествията при палежите на магазините на П.  и Б. и заключенията на съответните експертизи от които се установява, че начина и средствата с които са запалени магазините са тези за които свидетелстват тази група свидетели.

          Според от адв. Н. неясни са критериите, по които В.Ф. и Г.Т.Г. са включени като участници в престъпната група. Съдът намира, че този довод е неоснователен по следните съображения: от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че подс. В.К. лично се е познавал с В.Ф. и Г.Г., общувал е с тях. Налични са доказателства, че подс. В.К. е водил със себе си Ф.  в гр. София  в заведение “К.”, стопанисвано от съпругата на подс. П.С.. Безспорни са доказателствата, за участието на Ф.  и подс. В.К. в убийството на пострадалия Л., както и участието им и това на Г.Г. в убийството на пострадалия Р.. Съда вече изложи в мотивите доводите си защо приема за установени горните факти, поради което не следва отново да се повтарят, като тук следва да се посочи само, че тези изводи съда прави след преценка показанията на св. Б. , А.И., Г.П., Д.Г., Т.Т., Й.С.Д , както и от редица писмени доказателства – справките за закупени 3 СИМ карти от магазина в гр. Ч.б., в който работи св. П.Х., справките за проведените разговори от телефони с № 0893760490 и 0893760455. Също така и от показанията на св. В.В., И.С. и Д.Ж.от които се установява, че на 27.06.09г. лицата В.Ф., Г.Г. и подс. В.К. са били в един автомобил на територията на гр.Варна , които показаният пък от своя страна се подкрепят и от приложените по делото акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Изводът за тяхно участие намира своя израз и в протокола за разпознаване при който св. С.С. е разпознала В.Ф. като лицето което е стреляло срещу пострадалия Р., заключенията на съответните ДНК експертизи които установяват, че по парчето плат откъснато от св. С. от фланелката на стрелялия по Р.човек, едната от угарките от цигари намерени и иззети при огледа на участък от пътя на ул. “П. Парчевич” в гр. Шумен, както и част от вещите иззети от дома на Ф.  е установен ДНК профила на Ф. . Същото касае и заключенията на ДНК експертизите, които установява, че по угарка от цигара иззета при огледа на участък от ул. П.П. в гр. Шумен на 03.07.09г. и калъфка от възглавница и гребен иззети от дома на Г.Г. е налице ДНК профил на едно и също лице. Поради тези съображения съдът намира, че правилно като участници в организираната престъпна група са включени В.Ф. и Г.Г..

         По отношение на довода, че срещата в хотел “Марица” в гр. Пловдив не е осъществена на 06.04.2009г. съдът намира за основателен. Съдът е приел, че тази среща е проведена в началото на м. април в  някой от следващите дни след 06.04.2009г.

 По отношение твърдението на Св. Ц.  за срещата в гр. Луковит между него и подс. П.А., при която подс. П.А. му предал плик, в който имало според твърденията на Св. Ц. , банкноти по 5, по 10, по 20, по 50, по 100 лева и подс. П.С. му е дал 500 лв., които били заплатата на Л.Ц.. Тук от защитника се прави смесване на различни факти с доказателствата за тях, подкрепено от упреци за отказ на съда да събере доказателства, за да провери показанията на Св. Ц.  и се стига до извода, че подс. П.С. с оглед на ангажираността си в спорта сумо както като състезател, така и като ръководител, не би имал възможността, а и интерес да се занимава с престъпна дейност, тъй като от една страна нямал време, а от друга – доходите от спортната дейност не били никак малки. На първо място относно твърдението, че не са проверени показанията на Св. Ц. , че на срещата в гр. Луковит отишъл с лек автомобил Ауди бял на цвят, тъй като представеното пълномощно не е доказателство, че Св. Ц.  в този период, а именно през 2008 година е бил на територията на Република България с този автомобил. В показанията си в съд. заседание Св. Ц.  за тази среща твърди първоначално, че срещата в гр. Луковит пред хотел „Дипломат плаза” е била през 2008г. В показанията си на д.п. този свидетел твърди, че тази среща е била през 2009г. Същата година – 2009г. заявява и при проведената очна ставка с подс. П.А. в съд. заседание на 31.10.2012г. Твърди, че човека който дошъл на тази среща бил със стар модел лек автомобил  “БМВ”, като в автомобила имало и жена. В обясненията си в съд. заседание на 27.09.2012г., както и при очната ставка със Св. Ц. , подс. П.А. твърди, че е бил изпращан да предава плик на лице. Тази среща според подс. П.А. се е състояла на тир паркинг до гр. Луковит, а не пред хотел „Дипломат плаза” в града. Но твърди също, че на тази среща е отишъл със стар модел лек автомобил “БМВ”, а при него в автомобила имало и жена. За последния факт свидетелства и Св. Ц. . Не на последно място в обясненията си подс. П.А. твърди, че на тази среща човека на когото предал плика, дошъл с бял автомобил, а твърдението на Св. Ц.  е, че е бил с бял лек автомобил “АУДИ”. От тези доказателства съда приема, че твърдяната от Св. Ц.  среща между него и подс. П.А. се е състояла, тъй като ако на тази среща не е бил Св. Ц. , то той няма от къде да знае, че подс. П.А. е дошъл със стар модел “БМВ” и в автомобила е имало и жена. Съда вече посочи показанията на Св. Ц.  относно годината на тази среща. След като от писмените доказателства се установява, че през първата половина на м. септември 2008г. подс. П.С. не е бил на територията на Р.България, а Св. Ц.  твърди на досъдебното производство, а и при проведената очна ставка в съд. заседание, че тази среща е била през 2009г., след като и двамата – подс. П.А. и Св. Ц.  говорят за проведена среща при която подс. П.А. е бил със стар модел “БМВ”, а лицето на което е предал плика било с бял автомобил, както и, че в автомобила на подс. П.А. имало жена, то от тези доказателства съда е приел, че тази среща се е осъществила през м. септември 2009г. На трето място – относно твърдението на защитника, че Св. Ц.  в показанията си бил казал, че в плика имало банкноти от по 5, по 10, по 20, по 50 и по 100 лв. Дори и при по бърз прочит на показанията на този свидетел в цялото наказателно производство може да се установи, че никъде този свидетел не е твърдял, че в плика имало банкноти от 5 и 10 лв., поради което този довод не следва повече да се коментира.

Друг довод, изложен от адв. Н. е, че склада за минерална вода не е съществувал до лятото на 2008г., като аргумент в тази връзка се посочва, че подс. П.С. е закупил тази фирма през м. юли 2008г. и след като е започнал да води преговори за закупуването на фирмата е започнал да търси складово помещение и поради това е бил нает този склад. В тази връзка от защитата на подс. П.С. се представи и се прие от съда писмен договор за закупуване на дружествените дялове във “В. 1” от подс. П.С.. Съдът намира, че представения писмен договор отразява кога документално са прехвърлени дружествените дялове от С.М. и И.С.К. на подс. П.С.. На практика в стопанския оборот са чести случаите, когато дадено физическо лице осъществява търговска дейност използвай регистрирано търговско дружество от друго физическо или юридическо лице. Обстоятелството, че писменият договор е от дата 21.07.2008г. не изключва възможността подс. П.С. още в началото на 2008г. да е поел фактическото управление на това дружество. В тази насока са и показанията на св. К.Б.Н., който казва, че фирмата, в която е работил за минерална вода била закупена през пролетта на 2008г. от П.С.и той и неговия колега останали да работят и след прехвърлянето й. От защитата се представи и се прие от съда и договор за наем за горепосоченото складово помещение от 01.07.2008г. Св. К.Н., Б.Дж., Г.П.дават свидетелски показания, че този склад е съществувал и към началото на 2008г. Не са налице  доказателства към този период това помещение да е ползвано от други лица или търговски дружества. Съдът намира, че горепосочения договор не изключва възможността складовото помещение да бъде ползвано и без да има подписан писмен договор.  

От защитата се сочи, че лекия автомобил “Фолксваген голф” се е намирал през есента на 2008г. на базата в гр.Нови хан и аргумент за това се извежда, че в показанията си в съдебно заседание св. Б. М.  е посочил, че свърза престоя на автомобила на тази база с времето, в което неговото внуче е тръгвало на училище. Съдът при анализа на показанията на св. М.  подробно е изложил своите съображения защо кредитира показанията на този свидетел от досъдебното производство, в частта им, в която посочва, че горепосочения автомобил е бил на тази база през пролетта на 2008г., поради което намира, че не следва да се преповтарят направените изводи. Следва да се посочи, че св. М.  е пряко зависим от работодателката си  И.К.  – собственичка на тази база и семейна приятелка на подс. П.С., поради което съдът намира, че показанията на св. М. , че автомобила е бил през есента на 2008г. не следва да се кредитират. Следва да се посочи, че в началото на м. април, когато автомобила е бил на тази база е пролетната ваканция на учениците, поради което е допустимо свидетеля да греши за кое тръгване на училище на внука му се касае – дали след края на пролетната или лятната ваканция. Следва да се отбележи, че горепосочения автомобил, за които са събрани гласни доказателства – показанията на св. Б. Дж. и Л.Ц. е намерен запален в ж.к. „Люлин” на 06.04.2008г., а не през есента на същата година.

 Друг довод посочен от адв. Н. е, че настоящото производство е образувано в Окръжен съд гр. Шумен  защото бил “избран съд”, поради участието на съдия Б. при разглеждането на мерките за неотклонение на обвиняемите лица и при проведените пред нея разпити на част от свидетелите. Според съда настоящото съдебно производство правилно е образувано  в Шуменски окръжен съд предвид разпоредбата на чл. 36 ал. 3 предл. 2 от НПК - на подсъдимите са повдигнати обвинения за престъпления, извършени в района на различни съдилища. В този случай делото е подсъдно на съда, в чийто район е завършено досъдебното производство. Следва да се отбележи, че процесуалният закон не съдържа забрана, съдията, пред когото се провеждат разпит на свидетели да разглежда и мерките за неотклонение “Задържане под стража” на обвиняемите лица. Разпоредбата на чл. 223 ал. 1 от НПК изрично посочва, че разпита на свидетеля се провежда пред съдия, а не от самия съдия, като в този случай делото не се предоставя на съдията. Ето защо съдът намира, че следва да приеме доводите на адв. Н., че съдия Б. “основно е провеждала разпитите на тези свидетели, тоест дал душа и сърце, за да се докаже, че това са най- големите престъпници в България”, като лични нападки спрямо представител на българската магистратура, които са в разрез с етичните правила, които страните следва да спазват в процеса.

 Излага се и довод, че св. Б. Дж. и Л.Ц. са уговаряли своите показания и са дали съгласие да свидетелстват, защото са били задържани по делото за убийството на Ю.Г. в гр. София . Съдът намира, че по делото няма налични доказателства, от които да се направи извод дали тези свидетели са задържани по това наказателно производство и ако са били  задържани за какъв срок и по реда на кой закон е било това задържане, няма и данни на същите да са били повдигани обвинения касателно това убийство Дори и да е наличен такъв факт по другото наказателно производство, това не възпрепятства същите да са с качеството на свидетели в настоящото производство и показанията им да бъдат ценени след внимателна проверка съгласно разпоредбата на чл.107 ал.5 от НПК. Видно от съдържанието на Протоколите за ВДС със записани разговори между тези свидетелите, двамата не се уговарят какво ще кажат, а споделят, че ще разкажат това, което знаят, защото не желаят да носят отговорност за действията на подс. П.С.. От показанията на тези свидетели се установява, че свидетелстват за различни събития,  като малко на брой са фактите, за които и двамата да свидетелстват /лекия автомобил “Фолксваген Голф” в базата в Нови хан; предадения по разпореждане на подс. П.С. микробус на подс. Я.П.; за това, че Д.Г.  и Г.Н.  изпълняват поръчки на подс. П.С. за палежи и поби; за Ф. и Т. и близостта им с подс. В.К.; за срещи между подс. П.С. и П./.

По отношение на твърдението на адв. Н. за налична докладна записка по дело, образувано за убийство на Б.Ц., съдът намира, че това твърдение е ирелевантно за настоящото производство, както и че същото не е правен довод, а по естеството си е свидетелстване за факти, нещо което е процесуално недопустимо да прави като защитник в настоящото производство.

По отношение довода, че на Св. Р.Д. в присъствието на прокурор и съдия,  по време на записан разговор е обяснявано, че “два са пътищата, които има да хване - единия към Ареста - Шуменския, другия към Велико Търново и малко след това, разбира се разпитан по всяка вероятност в тази зала от участник в тази беседа.” Съдът намира, че довода, че разговора, записан чрез прилагане на специални разузнавателни средства не е проведен в присъствието на съдия, тъй като липсват каквито и да е данни или доказателства за това. Действително в протокола , а и на изслушания магнитен носител на Св. Р.Д. е дадена възможност за избор да реши – дали ще свидетелства по делото или не, като му е указано, че ако реши да не свидетелства същия ще бъде задържан. Налице е психологически натиск спрямо този свидетел дали да даде свидетелски показания или не.  Видно от записания разговор св. Д. е изразил желание да съдейства,  като даже е уговарял и подс. П.А. да разкажат, за да бъдат пуснати. Действително същия ден на тази разговор 23.09.2010г. св. Д. е депозирал своите свидетелски показания пред съдия от ШОС. На този разпит същия не е посочил, че дава показанията си под натиск. Показанията си този свидетел потвърждава и допълва и в другите си разпити пред съдия или пред разследващ орган, както при проведени очни ставки на досъдебното производство. Последващите процесуално следствени действия са провеждани през м. октомври и декември 2010г., както и през м. април 2011г. По време на тяхното провеждане също не е посочил, че спрямо него е упражнен натиск. Промяната в показанията на този свидетел по отношение на определени факти в съдебната фаза на процеса според съда се дължи на много близките му лични и служебни отношения с подс. Г.В., обстоятелството че продължава да работи в негово търговско дружество, което го  поставя в положение на зависимост. 

По отношение на довода на адв. Н., че подс. П.С. и Д.Г.  не са се познавали през 2007г., за да му възлага подс. П.С. да нанесе побой на пострадалия Н.П.. Съдът намира, че през лятото на 2007г. подс. П.С. е познавал Д.Г.  и познанството им е от областта на спорта. Д.Г.  е и познат на св. Х.Х.– треньор на отбора по сумо и съгражданин на Д.Г.  от гр.Самоков. Изводите на съда, че подс. П.С. и Д.Г.  съда извежда от протоколите за разпознавания на досъдебното производство, в които св. Н.П. и св. Ф.Ф.  посочват Д.Г.  като лицето нанесло побоя на пострадалия. Довода, че през 2007г. Д.Г.  е още ученик и поради това не може да се познава с подс. П.С. е нелогичен. Действително видно от материалите по делото Г.  е роден през 1988г. , но през 2007г. същия е бил на 19 години и следва вече да е завършил своето средно образование, а побоя над св. Н.П. е на 16.08.2007г. - след приключване на учебната година. Още повече, че в обясненията си подс. П.С. твърди, че негов състезател заминал за САЩ през 2006г. и основни конкуренти за неговата категория в спорта сумо били Д.Г.  и Н.Н.. Все в тази връзка са и показанията на св. Х.Х. който твърди, че не му е известно дали Д.Г.  и Г.Н.  се познавали с подс. П.С. преди да започнат да тренират сумо.

От адв. Н. се излага довод, че лицето Д.Г.  не е нанасяло нито един от двата побоя на пострадалия Н.П.. Този довод защитника аргументира с твърдението си, че Д.Г.  не е имал нищо общо с подс. П.С.. Съдът намира, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че Д.Г. , който е бил с още три неизвестни лица е нанесъл първия побой на св. П.. Св. Ф.Ф.  и св. П. го разпознават като нападателя. Вторият побой е нанесен отново от Д.Г.  и очевидец на този побой е св. Г.П.. Липсват данни по делото Д.Г.  да е имал личен мотив за нанасянето на тези побои. От събраните доказателства се установява, че извършва същите по разпореждане на подс. П.С., като тук само следва да се посочи, че за тези два побоя са налице още доказателства, които съда вече е обсъдил и не следва отново да се повтарят. Става въпрос за показанията на Св. Дж., косвено подкрепени и от показанията на Св. Ц. , М. и Н., че Д.Г.  изпълнява поръчки за побои и палежи.

По отношение довода, че организираната престъпна група не е създадена през 2006г. от подс. П.С., тъй като към този момент подс. В.К. и подс. Я.П. са  били в тежко здравословно състояние, съдът приема за частично основателни, но на други основания. Съдът е приел, че подс. П.С. е създал ръководената от него престъпна група през 2007г. Изводите на съда в тази връзка се извеждат от доказателствата по делото- първото участие на подс. В.К. в престъпната дейност на групата е през 2008г. Тежкото здравословно състояние на подс. В.К. в резултат на претърпени от него травматични увреждания в резултат на взривяване е през 2001г. / това е видно от писмените документи касаещи здравословното му състояние  и от обясненията на подс. В.К./. През 2006г. подс. В.К. е започнал работа при подс. П.С. като куриер във “В.б.”.  Подс. Я.П. е претърпял оперативна интервенция през 2006г., в резултат на която е бил около месец в състояние на кома, а след това е имал продължителен възстановителен период. По делото са събрани доказателства, че подс. П.С. и подс. Я.П. се познават от лятото на 2006г. В подкрепа на това е и факта, че към този момент съпругите на двамата са били в съдружие в търговско дружество “Е.”. От събраните доказателства съдът прави извода, че през 2009г. подс. Я.П. е включен като участник в престъпната група.

 Следващия довод, посочен от адв. Н., че няма данни как подс. Г.В. е разбрал, че подс. П.С. може да организира и върши  побои и палежи.  Съдът намира, че действително по данните липсват каквито и да е данни как – по какъв начин подс. Г.В. е разбрал, че подс. П.С.  е организирал и ръководил такава престъпна група. От показанията на св. Л. категорично се установява, че подс. Г.В. и подс. П.А. са имали знанието, че такава група съществува и че тя е на П.  “С.”.  В тази насока са и показанията на св. С.И. и С.С., пред които подс. Г.В. споделил, че възложил на групата на П.С.“С.” побоя и убийството на пострадалия Л., както и убийството на пострадалия Р.,  че му заплатил за тези поръчки и по този начин си решил проблемите с тях завинаги.  

          На следващо място от адв. Н. се излага довода, че не следва да се кредитират показанията на св. Б. Дж. и Г.П.. Като в тази връзка изтъква, че ако те заедно с Д.Г.  са разучавали навиците на пострадалия Л., то те са щели да установят, че  има камери в кантората и там се правят записи, поради което е нелогично да се приеме, че Д.Г.  ще извърши побоя там. Така изложеният довод е неправилен според съда, тъй като видно от събраните по делото доказателства, камери има поставени отвън на сградата, в която се  е намирала адвокатската кантора на адв. Л. , а не вътре в самата кантора. Записи на нападателя са иззети и приложени по делото именно от камерата на банка “С.Ж.Е.Б.” клон гр.В. Търново , която се намира на тази сграда. Св. Дж. в показанията си посочва, че са видели, че пред кантората на Л.  има камери и са уведомили подс. П.С., че поръчката е трудна за изпълнение. Това е наложило да отиде втори път на место по разпореждане на подс. П.С. заедно с Д.Г. . Същия свидетел посочва, че Г.  е видял камерите, но въпреки тях се е съгласил да изпълни поръчката.

         Друг аргумент, посочен от адв. Н. е това, че пострадалия П.Л. е дал описание на извършителя на нападението, че това е мъж на около 35 години, по-нисък от него, около 1.75 м. Според адв. Н. това описание съответства на описанието на св. П.Л.. Така изложеният довод не се споделя от съда поради следните съображения: на първо място в настоящото наказателно производство по надлежен ред са приобщени показанията на пострадалия Л., дадени в качеството му на свидетел  пред съдия на 27.08.2008г. В този протокол е отразено, че пострадалият Л.  е посочил нападателят си като по-нисък от него , на ръст около 1,70-1,75см., средно сложен, набит, не можал да види лицето му, видял само стиснати устни, много късо подстригана коса и бейзболна шапка ниско  нахлупена на лицето му. В тези си показания пострадалия Л. никъде не е посочил възрастта на нападателя си, така както сочи адв. Н.. При проведеното оперативно разпознаване от полицейските служители в РУП гр.В. Търново  пострадалия Л. категорично след като е разгледал св. П.Л.и походката му е заявил, че това не е неговия нападател. Това разпознаване е проведено в кратък период от време след нападението, когато спомените на пострадалия са били много по-ярки.  Не се подкрепят от материалите по делото и изложените от адв. Н. аргументи, че св. А.Л. преразказва, че съпругът й е споделил, че в кантората е бил посетен от “човека, който го е бил”. Видно от протокола в съдебно заседание от 07.03.2012г. св. Л.посочва, че съпругът й е споделил  следното и го цитира: “Пристигна един при мен сега, ама да ти кажа честно ми приличаше малко на тоя, който ме би.” Съдът намира, че от показанията на св. Л.не може да се изведе извод, че мъжа, който е посетил Л.  в кантората му е неговия нападател. Самия пострадал й е казал “приличаше малко на тоя, който ме би”, но е изразил мнение, че този мъж не е неговия нападател. От приетото заключение на назначената на досъдебното производство Лицево - идентификационна експертиза се установява, че видеоматериалът със записа на нападателя на Л.  и извлечените от него фотокопия са негодни за провеждане на лицево – идентификационно изследване.  Според съда защитата излагайки аргументи, че нападателят на пострадалия Л. е св. П.Л.цели единствено да дискредитира този свидетел и да постави под съмнение истинността на неговите показания.

Неверен е и друг довод, изложен от адв. Н., че в постановлението за спиране на наказателно производство е посочено , че П.Л. е споделил приживе за това, че е разпознал П.Л.и бил посетен от лицето, което му е нанесло побоя. Внимателният прочит на Постановлението за спиране на наказателно производство от 18.06.2010г. на РП гр.В. Търново  показва, че в същото наблюдаващият делото прокурор е посочил справката, изготвена от ОР В.К. /свидетел по делото/ – служител на РУ “Полиция” – В. Търново, в която било отразено споделеното от Л. , че на 02.02.2009г. бил посетен от непознат мъж, който заявил, че имал неуредени отношения с трето лице относно запис на заповед за 1 милион лева, както и че този непознат мъж му заявил, че през миналата година подс. Г.В.  му е предложил сумата от 25 000лв., за да го убие. В посоченото постановление не се съдържат твърдените от адв. Н. факти, че Л.  бил посетен от лицето, което му нанесло побоя, както и че пострадалия е разпознал П.Л.като такова лице.

         Излага се и довод, че действията по разследването на побоя на пострадалия Л. са компрометирани, тъй като А.Л.  а е предала с приемо - предавателен протокол риза с дълъг ръкав, по която е имало следи от кръв, а в експертизата на НИКК е записано, че се отваря плик  с надпис: “Риза с дълъг ръкав”, а вътре се намира риза с къс ръкав.  От събраните по делото доказателства съдът прави следните изводи: С протокол за оглед на местопроизшествие от 18.07.2008г. в кантората на пострадалия Л. е иззето като веществено доказателство 1 бр. бяло пластмасово копче. В разпита си пред съдия от 27.08.2008г., пострадалия Л. посочва, че копчето, което му е било предявено при предишния му разпит е от неговата риза. Св. Л.в разпита си в съдебно заседание, посочва, че е предала на разследващия полицай Л. с протокол за доброволно предаване ризата, с която съпругът й е бил облечен по време на побоя и че съпругът й е носил ризи “абатки”.  Съставен е протокол за доброволно предаване от 08.10.2009г., в който ризата предадена от св. Л.е описана като риза от памучен плат с дълъг ръкав, в бяло –сиво райе, зацапана с петна от кафеникава течност.  Предадената от св. Л.риза е била обект на изследване на Съдебно- медицинска експертиза №09/ БТМ – 663 и на ДНК експертиза на веществени доказателства №10 / ДНК – 661-09. И в двете експертизи вещите лица са посочили, че обект на  изследване е риза с къс ръкав и един джоб.  Предадената и изследвана риза бе предявена на страните и същата се установи, че е с къс ръкав,  като на същата липсват трето и четвърто копче отгоре надолу, а наличните са бели на цвят пластмасови. Ризата е с етикет “ABBATE”.  По така предявената риза видно от заключението на ДНК експертиза на веществени доказателства е установен ДНК профил на лице от мъжки пол.  Липсват по делото данни св. Л.да е предавала втора риза. Това обуславя извода, че при съставянето на приемо - предавателния протокол от 08.10.2009г. е допусната техническа грешка, като предадената от А.Л.  риза неправилно е отбелязано, че е с дълъг ръкав, вместо с къс ръкав. Съдът намира, че допуснатата техническа грешка не опорочава извършените процесуално - следствени действия, както и че същата не води до неправилност на заключенията на назначените експертизи на веществени доказателства.

 Излага се довод, че показанията на свидетелите А.Н., Г.Ц. не са верни и според адв. Н. не е имало разговор между тях и П.Л., при който той да им е споделил, че подс. Г.В. и  П.А.  са му предлагали да убие П.Л. за сумата от 20 или 25 хиляди лева. Този извод защитника извежда от обстоятелството, че в делото не са налични данни от оперативната разработка водена във връзка с убийството на П.Л.. Защитника намира, че няма житейска логика след като е направено предложение на Л. да убие П.Л. то хората, които са го направили да започнат да водят дела срещу него. Съдът намира, че материалите от оперативните разработки на оперативно-издирвателните органи не са сред доказателствата, които следва да се събират и изготвят по реда на НПК. Свидетелите А.Н. и Г.Ц. са разпитани като свидетели в настоящото наказателно производство и същите подробно дават показания за споделеното им П.Л.във връзка с направеното му предложение за убийството на П.Л.. Тези свидетели свидетелстват и съставените от тях докладна записка и рапорт, в които са отразили споделеното им от П.Л.. Ето защо съдът намира, че разговори между тези оперативни работници и св. П.Л.са били проведени и същите са били отразени в Докладна записка, съставена от А.Н. –рег. № С-1441/29. 09. 08 г. и Рапорт, изготвен от Г.Ц. –  рег. №С-1774/14. 11. 08 г. А в тяхна подкрепа са и показанията на св. В.К.  за проведената от него среща с Л.  и споделеното му от Л. , че при него дошъл човек, който му казал, че подс. Г.В. е поръчал да го убие. Съдът намира, че не следва да се занимава налице ли е логика в действията на подс. Г.В., след като е предложил на П.Л.да убие П.Л., в последствие да води срещу него дела. Фактите по делото безспорно посочват, че жалбата срещу П.Л., подадена от В.П. , Д.Ш. и П.С.е изготвена от подс. Г.В. и им е дадена за подпис. Очевидно подс. Г.В. към този момент - 14.08.2008г. вече е бил във влошени отношения с П.Л.. Което е още един извод, че Л. не е извършител на побоя на Л. , защото ако той бе извършил този побой по разпореждане на подс. Г.В., то последния не би предприел спрямо него действия по образуване на наказателни производства.  Поради тези съображения съдът намира, че довода на адв. Н., че св. Л. е разказал много по-късно това, което е знаел за убийството на Л. , е неверен и имащ за цел да дискредитира свидетеля.

 По отношение на следващия довод, че не е имало причина подс. Г.В. да ангажира подс. П.С., след като е имал на разположение св. П.Л.. Съдът при анализа на доказателствата по делото приема, че предложението на подс. Г.В. за убийството на Л.  е направено през м. юни 2008г. Към момента на отправяне на това предложение подс. Г.В. вече е ангажирал подс. П.С. с побоя на Л. . Поради какви причини или лични съображения подс. Г.В. е направил това предложение на св. Л. по делото не са налични доказателства. По делото са събрани доказателства, че такова предложение е било отправено и чрез подс. П.А.. Горепосочените докладна записка и рапорт са съставени през есента на 2008г., което по безспорен начин доказва, че след отказа на св. Л. да извърши убийството на Л. , подс. Г.В. е следвало да търси други лица, на които да го възложи. Тук следва да се посочат и показанията на св. В.К.  за споделеното му от Л.  относно човека който му казал, че подс. Г.В. му е предложил 25 000 лв. за да убие Л. .

          Следващия довод, сочен от адв. Н. във вид на въпрос -  защо П.С.лично не се е срещнал с подс. Г.В. и да си получи от него парите, а е било необходимо да взема със себе си Б.Дж. или защо е изпращал Л.Ц. да получава пари. Съдът намира, че не следва да прави предложения какви са били причините подс. П.С. да вземе Св. Дж. при срещата си със Св. Р.Д. в хотел “Марица”, както и защо е изпратил св. Л.Ц.  до Луковит, за да получи плик с пари, занесен му от подс. П.А.. Съдът е длъжен да обсъди събраните по делото доказателства и след техния анализ да прецени доказан ли е даден факт или не. Съдът е изложил своите доводи, защо приема, че срещата в хотел “Марица” се е състояла, както и защо приема че подс. П.С. е изпратил Св. Ц.  до Луковит, поради което намира, че не следва да се преповтаря.

 Излага се довод, защо не следва да се кредитират показанията на св. Г.П. в частта им, в която същия посочва, че подс. П.А.   завел него и Д.Г.  до сервиз за автомобили и им дал метален лост, като се излагат аргументи, че тези показания са с единствената цел, за да покажат, че това е металния лост, с който е нанесен побоя на пострадалия Л., както и че този лост не бил иззет при огледа на местопроизшествието в кантората на адвоката. Така изложеният довод съдът намира за неподкрепен от доказателствата по делото. Св. Г.П. в показанията си посочва, че срещата между него, Д.Г.  и подс. П.А. е станала през м. март 2009г. / това е период от около 8 месеца след побоя над пострадалия Л./. Повода за тази среща, не е възложен им побой на Л. , а побой над св. П.Л.. Не е вярно и твърдението, че разследващите органи са отказали да изземат намерения на местопроизшествието метален прът, с който е нанесен побоя на Л. . Видно от протокола за оглед на местопроизшествие от 18.07.2008г. като веществено доказателство е бил иззет метален лост /тръба/ с дължина 53 см. и диаметър 2,5см., облепена с черно тиксо.

 Излага се довод, че не са налични доказателства подс. П.С. да е възложил на подс. В.К. да организира убийствата на Л. и Р..  Безспорно преки гласни доказателства за такова възлагане според съда не са налице. Извода на съда, че е налично такова възлагане се прави от събраните по делото други доказателства. Св. Дж. посочва, че деня преди убийството на Л. , подс. В.К. и В.Ф. са били в гр.В. Търново . Между Св. Дж. и подс. В.К. е имало среща, при която  последния споделил, че са по работа в този град. Налични са и показания на св. Г.П., който посочва, че подс. В.К. е ходил с него и Св. Дж. и са оглеждали кантората и автомобила на Л. , за да ги взривяват, като подс. В.К. е казал, че поради наличието на камери около кантората е  по-добре да се сложи взрив на автомобила и обяснил къде да се постави взривното устройство. Подс. В.К. е осигурил и извършителя на убийството – В.Ф., негов познат от гр. Ч.б., с когото често общували. В.Ф. е разпознат и от свидетел със запазена в тайна самоличност № 1 и от свид. Н.М.. От защитата се оспорват проведените разпознавания, като се излагат аргументи, че свидетелите са посочили други белези, по които са познали Ф. , а не големите му уши. Този довод не може да се приеме като основателен, тъй като в свидетелските си показания св. Н.М. , посочва, че бягащия мъж е бил с масленозелена шапка, прикриваща челото му.  Наличието на шапка на главата на Ф.  се явява обективна пречка свидетелите – очевидци да видят добре ушите му. Поради това съдът намира, че проведените разпознавания не са опорочени.

По отношение на довода, че липсват доказателства подс. П.С. да е възложил на подс. В.К. организирането на убийството на пострадалия Р. също следва да се посочи, че по делото не са налични преки гласни доказателства. Извода на съда, че е налично такова възлагане се прави от събраните по делото други доказателства. Св. Дж. посочва, че получените от подс. П.С. пари в хотел “Марица” в гр. Пловдив са втори транш и са за убийството на Л. и Р.. Твърди също, че подс. В.К., подс. П.С. при изпълнение на поръчка са ползвали т.н. „прави” телефони. Съда вече изложи доводите си за закупени от подс. В.К. от магазин в гр. Ч.б. три СИМ карти, за близките отношения с В.Ф. и Г.Г., за проследяването на Р., за това, че подс. П.С. е използвал телефон с № 0893760445, подс. В.К. – 0893760490 и лицата Ф. и Г. телефон с № 0893760455, за придвижването на подс. П.С. на 03.07.09г. от гр.Варна  към гр. София , за комуникацията му с подс. В.К. по правите телефони, за идването на подс. В.К. в гр. Шумен на 02.07.09г., срещата му със св. Б. , за действията на подс. В.К. на 03.07.09г. в гр. Шумен – проведени разговори по телефон при първия от които извикал „махайте се, изчезвайте”, за пътуването на подс. В.К. заедно със св. Б. до гр.Варна  през този ден и срещата му с Ф. и Г. пред хотел „Ален мак”, за предупреждението на подс. В.К. съм св. Б. , да не споделя с никого, че тя е видяла Ф. и Г. в гр.Варна  и че са разговаряли с подс. В.К.. Анализа на тези доказателства обуславят извода на съда, че подс. П.С. е възложел на подс. В.К. организирането на убийството на Р.. Подс. В.К. е ангажирал с прякото извършване на убийството В.Ф. и Г.Г..

 Излага се довод, че не е установено какво е правил св. Л.   деня преди и в деня в който  извършено убийството на Л. , но преди неговото извършване, тъй като жената която е намерила П.Л. – Св. Ц.М. , живее на семейни начала с този свидетел. Така изложеният довод според съда е несъстоятелен. Какво е правил св. Л. в деня на убийството е установено още в хода на разследването. От събраните доказателства съдът установява, че към момента на извършване на убийството на пострадалия Л., св. Л. е бил в дома си, където по това време са били малолетното му дете и жената, с която живее на семейни начала - св. М.. Ирелевантно обстоятелство  за делото е какво е правил св. Л. в деня преди убийството на пострадалия Л.. Още повече, че св. Н.М.  и анонимен св. № 1 разпознават В.Ф..

 Излагат се доводи касателно убийството на пострадалия Б.Г. - не е изяснен мотива за убийството на Б.Г., както и кой е поръчал убийството му на П.С.. От анализа на събраните по делото доказателства се установява, че подс. П.С. не е имал личен мотив за убийството на Б.Г.. Съдът е приел, че касае се за приета поръчка за извършване на това убийство, като поръчката е дадена от неустановено като данни по делото лице.

           Друг довод, които се посочва е, че няма доказателства, които да свързват подс. П.С. с  това убийство. Така изложеният довод е неоснователен. Според съда по делото са събрани доказателства, доказващи съпричастността на подс. П.С. към убийството на пострадалия Г.. Налице е анализ на тези доказателства, който съдът намира, че не следва да преповтаря.

          По отношение на довода на адв. Н. откъде Шуменска окръжна прокуратурата е разбрала за св. Г.П. и защо той е разпитан на 20.09.2010г. пред съдия от ШОС, а подс. П.С. е задържан на 21.09.2010г.  Съдът намира, че НПК не вменява като задължение на разследващите органи да посочват от къде са получили информация за дадено лице. Органите на досъдебното производство са с оперативна самостоятелност да преценяват кога да разпитат дадено лице в качеството на свидетел, дали да разпитат този свидетел пред съдия и кога да повдигнат обвинение на лице, за което са приели, че са събрани достатъчно доказателства за виновността му в престъпление от общ характер. Разследващите органи са длъжни да вземат всички мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследването. А за съда гледащ делото по същество не влиза задължение да провежда разследване на разследването по досъдебното производство и установяване как, по какъв начин и защо е разпитано едно лице като свидетел.

            По отношение на довода, че не е разпитана като св. И.К. , съдът намира, че фактите, които могат да се установят чрез нейния разпит като свидетел са установени чрез други доказателствени средства. Св. А.Б. посочва, че  И.К.  е негова и на сестра му семейна приятелка. Св. Б. М.  посочва, че тя е собственичка на базата в гр.Нови хан, където известно време като наемател е била и фирмата на подс. П.С.. В обясненията си подс. П.С. посочва, че лично се познава с нея и са в приятелски отношения. Св. Л.Ц.  в показанията си сочи, че подс. П.С. е имал среща с нея в хотел “Хемус”, че след тази среща подс. П.С. се качил с нея в автомобила й и потеглили в посока стадион “Спартак”, че след като се е върнал му показал магазина, стопанисван от св. Б.  и му разпоредил да закара Д.Г.  до този магазин и да му го покаже. От показанията на Св. Ц.  се установява при пътуване в Италия, подс. П.С. му споделил, че И.К.  е дала пари за бизнес на мъжа на своя приятелка – италиански гражданин, който не й ги върнал. Налице е и следствен експеримент при който Св. Ц.  е показал магазина на св. Б.  като магазина показан му от подс. П.С. след срещата на последния с лицето И.К.  в хотел „Хемус” и който магазин по нареждане на подс. П.С. е показал на Д.Г. .

 Излага се довод, че св. Б. Й. говори неверни факти, че през септември 2008 г. в кафе “К.” е бил заведен от Я. П. и Я. П. се е видял с П.С., като се сочат аргументи през м. септември 2008г. подс. П.С. е пребивавал извън пределите на Р.България.  Така изложеният довод е неверен според съда. В съдебно заседание св. Б. Й. излага показания, че срещите между  подс. Я.П. и подс. П.С. в кафе “К.” са били през м. септември 2009г. , а не както твърди защитата през м. септември 2008г. Показанията на св. Й., че срещите са през м. септември 2009г. се потвърждават и от писмената справка за задграничните пътувания на подс. П.С., от която е видно, че почти през целия м. септември на 2009г. той е бил в Република България.

 Излагат се доводи, че не е установено от кого и как подс. П.С. е разбрал, че пострадалия Р. живее преимуществено в гр. Шумен, как е разбрал, че на 03.07.2009 г. сутринта Р.Р. ще бъде в болницата и добивайки тази информация е изпратил К., Ф.  и останалите да заминават за град Шумен и да вършат това, за което са ангажирани. Така изложеният довод на адв. Н. дава повод за изграждане на различни предположения, което не следва да се прави от съда. От събраните по делото доказателства се установява, че подс. П.С. е имал близки отношения с лица от гр. Шумен, които са познавали лично пострадалия Р.. Обсъждането и вземането на решение на 03.07.2009г. Р.да отиде на контролен преглед в МБАЛ гр. Шумен е станало на 02.07.09г. в комплекс “Бохеми” в присъствието на част от персонала. На това обсъждане освен съпругата на пострадалия - св. В.М. - Р.а са присъствали и други лица. Съществувала е реална възможност тази информация да бъде предадена от лица от обкръжението на пострадалия. Вечерта на 02/03.07.2009г. подс. В.К. е бил със св. Б. в питейно заведение “Клуб 777”. По време на престоят им там той е оставил свидетелката сама в заведението за около 10 минути и е излязъл от него. Напълно допустимо е в този момент той също да е провел среща за получаване на допълнителна информация  касаеща пострадалия Р.. Тук следва само да се посочи, че подс. П.С. на 03.07.09г. преди обяд е провел телефонен разговор със св. Д.Й.. За този разговор подс. П.С. твърди, че го е провел, за да установи може ли да се срещне със св. Й., когато минава този ден покрай гр. Шумен във връзка с автомобил. В същото време, видно от справките за разговорите на телефона ползван от подс. П.С. 0878568686 е, че подс. П.С. в 11. 55ч., когато е бил в обхвата на клетка в района на с. Галец намиращо се след гр.Севлиево по пътя за София се е свързал и провел разговор със св. Д.Й.. Не намира опора в здравата логика подс. П.С. като минава покрай Шумен да не се обади на св. Й. по твърдения повод, а след като се отдалечи от Шумен на повече от 200 км., тогава да се обажда на св. Й., за да се срещнат като минава този ден покрай Шумен. Но следва да се отбележи, че подс. П.С. премълчава втория разговор със св. Й. от 13. 05ч. при който е питал за пострадалия Р., дали е жив. Всички тези доказателства подробно обсъдени по горе в настоящите мотиви, подкрепят извода на съда, че подс. П.С. е склонил подс. В.К. да се заеме с организацията и извършването на убийството на Р..

 На следващо място се излага довод, че няма доказателства за “правия телефон”, ползван от подс. П.С. и че този телефон го придружава през цялото време, като се сочи, че няма разговори от този телефон. Така изложеният довод според съда е неоснователен поради следните съображения: по делото са събрани безспорни доказателства, че са налични т.н. ”Прави телефони”, ползвани от подс. В.К. с № 0893760490, подс. П.С. с № 0893760445 и от В.Ф. и Г.Г. с № 0893760455 преди и в деня на убийството на Р.Р.. Налични са разговори между тези телефони, като съда в мотивите си подробно е анализирал справките за разговорите на тези телефони, съпоставил е движението на ползваните телефони по клетки и е направил извода, че правия телефон у подс. П.С. се е придвижвал с него предния ден и в деня на убийството на Р.. А също и за периода от 28.05.2009г. до 04.07.2009г. телефон с № 0893760445 е ползван от подс. П.С., а телефон с № 0893760490 е ползван от подс. В.К..

 Излага се довод по отношение на проведения на досъдебното производство разпит пред съдия на свидетел със запазена в тайна самоличност №4, като довода се аргументира, че  “съдът си дига шапката и отива в един друг съдебен район, за да разпита един анонимен свидетел в гР.Русе”. Така изложеният довод според съда е лишен от всякаква правна аргументация. Протокола за разпит пред съдия на свидетел със запазена в тайна самоличност №4 от 19.08.2010г. не е приобщаван по реда на чл. 281 ал. 1 от НПК, за да бъде обсъждан от страните и съда. Независимо от това обстоятелство, че този протокол не е приобщен по надлежния ред, съдът намира, че при провеждането на този разпит не са допуснати процесуални нарушения. Нормата на чл. 108 ал. 3 от НПК предоставя възможност когато е необходимо отделни съдебно следствени действия и действия по разследването могат да се извършат и в района на друг орган. В конкретния случай съдът не е  длъжен да се мотивира защо е преценил, че следва разпита на свидетеля да се проведе не в сградата на Окръжен съд гр. Шумен, а в сградата на Окръжен съд гР.Русе. Разпоредбата на чл. 262 от НПК регламентира, че “Когато е необходимо, съдебното заседание или отделни съдебни действия се провеждат извън помещението на съда.”  Мястото на провеждане на този разпит по никакъв начин не опорочава извършеното процесуално действие - свидетелят е разпитан пред съдия от съответния първоинстанционен съд, в района на който се води и досъдебното производство. Поради изложеното съдът намира, че доводите на адв. Н. следва да се оставят без уважение.

 Излага се довод, че съдът не е питал за становище страните дали делото е изяснено от обективна и субективна страна, а е приел, че делото е изяснено и е дал ход на съдебните прения. Съдът намира, че така изложеният довод е неоснователен по следните съображения: Разпоредбата на чл. 286 ал. 1 от НПК указва, че когато са извършени всички съдебно следствени действия, председателят на съдебния състав запитва страните имат ли искания  за извършване на нови съдебно следствени действия, необходими за обективното, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Разпоредбата на ал. 2 от същия текст указва, че ако страните не направят искания или направените са неоснователни, председателят обявява съдебното следствие за приключено.  Видно от изготвените съдебни протоколи по настоящото делото председателят на съдебния състав многократно е запитвал страните имат ли искания за събиране на нови доказателства и за извършване на нови съдебно следствени действия. Видно от протоколите по делото страните са представили на съда много на брой писмени доказателства и са правили многобройни искания за събиране на нови доказателства, за допускане до разпит в качеството на свидетели на голям брой свидетели, както и искания за назначаване на експертизи. По тези искания съда се е произнасял, като част от тях е приел, че са основателни и е уважавал, а за други е приел, че за обективното, всестранно и пълно изясняване на обстоятелството по делото не е необходимо извършването им. След като страните са направили своите искания, същите са посочили, че на този етап нямат повече искания.  Съдът се е произнесъл по всички нови искания  и след като не е имало други, по които следва да се произнесе председателят на съдебния състав е обявил съдебното следствие за приключено. Законът не вменява задължение за председателя на съдебния състав да запитва страните за становище по приключване на съдебното следствие.

Доводи, изложени от адв. Н.Б.  – защитник на подс. П.С.:

 От адв. Б. се излага довод, че настоящият наказателен процес е незаконен, защото делото било разследвано от Шуменска окръжна прокуратура, а съдебното производство било гледано в Шуменски окръжен съд. Така изложеният довод от защитата е неоснователен поради следното: Досъдебно производство №154/09г. е образувано за престъпление по чл. 116 от НК – за деяние, което е извършено в гр. Шумен. С постановление на Главния прокурор към същото производство са обединени и д.п. № 154/08г. /за убийството на Б.Г./, д.п. № 57/09г. /за убийството за П.Л./, д.п. № 613/08г. /за побоя на П.Л./, д.п № 685/08г. /за палеж на автомобила на П.Л./, д.п.№  3192/07г. /за побой на Н.П./, д.п.№ 820/08г. /за палеж на магазин на Н. П. /, д.п.№ 510/08г. /за взрив на магазин на Н.П. /, д.п.№ 41/09г. /за палеж на магазин на А.Б./, д.п.№ 3610/07г. /за побой на  А.С./.  Разследването на обединеното досъдебното производство е приключило в Шуменския съдебен район. Поради тази причина и както е изискването на закона обвинителния акт, изготвен от ШОП е внесен в Шуменски окръжен съд.  Твърденията на защитата, че ШОП и ШОС първо арестуват и след това събират доказателства е лишено от всякакви правни аргументи и представлява неуважение към работата на прокурорите и съдиите в този съдебен район.

По отношение довода на адв. Б., че не бил призован за съд. заседание единия от защитниците на подс. П.С., а именно адв. Е.В. . На д.п. като защитник на подс. П.С. се е явявал адв. Е.М.  от САК, а не Е.В. . Видно от приложените в съдебното производство призовки е, че този защитник е призован за съд. заседание на 27.06.2011г.

Излага се довод от адв. Б., че в хода на съдебното производство някои от подсъдимите са преупълномощавали защитници на други подсъдими, поради отсъствие на техните упълномощени защитници. Действително в хода на съдебното производство въпреки обстоятелството, че повечето от подсъдимите по настоящото дело са упълномощили по минимум двама защитници, в съдебни заседания са правени устни преупълномощавания на  защитници на други подсъдими. Съдът е бил сезиран от адв. Б. във връзка с тези преупълномощавания и се е произнасял в тази връзка. Следва да се отбележи, че към момента на тези преупълномощавания никой от подсъдимите не е давал пълни обяснения по делото, с които да се породят противоречия в защитата на друг подсъдим. На досъдебното производство единствено подс. Р.С. е давал обяснения по делото, които към моментите на тези преупълномощавания не са били четени по реда на чл.279 от НПК, за да се прави извод дали тези обяснения са противоречиви за защитата на другите подсъдими. Поради тези съображения съдът намира, че с направените устни преупълномощавания в хода на съдебното производство не е допуснато нарушаване на правото на защита на подсъдимите.

Излага се довод, че няма фактически и правни основания, които да свързват подс. П.С. с иззетите по делото веществени доказателства. Действително по делото са иззети многобройни веществени доказателства, по-голямата част от които не могат да бъдат свързани с деятелността на подс. П.С.. Съдът следва да отчете, че това се дължи на обстоятелството, че подс. П.С. не е прекият извършител на престъпленията, за които е предаден на съд, а е признат за подбудител или подбудител и помагач.

На следващо място се излага довод, че материалите в приобщените по делото протоколи за ВДС са незаконно придобити и приобщени към материалите по делото. В тази връзка се излагат аргументи, че са подслушвани разговорите на П.С.и на останалите подсъдими, водени от телефона в арестното помещение в гр. Шумен, по който те са кореспондирали, както със свои близки, така и със своите защитници., като в изготвените протоколи не били отразени разговорите на подс. П.С. със защитниците му и по конкретно адв. Б.. Съдът намира, че по делото са налични материали – протоколи за изготвяне на веществени доказателствени средства при прилагане на специални разузнавателни средства– т.1 и т.25  от секретните материали. Видно от приложените искания и разрешения за използване на специални разузнавателни средства в т.1 от секретните материали, разрешенията са дадени по отношение на телефонни номера 054 802-084, 054 802- 049, 0892 988 995, ползвани от подс. П.С.. Съдът намира, че след като разрешението за използване на специални разузнавателни средства е дадено по отношение на дадено лице, то следва протокола за изготвяне на веществено доказателство да съдържа получените данни за това контролирано лице. Искането за използването на специално разузнавателно средство е по отношение на П.В.С.. Разпоредбата на чл. 29 ал. 4 от ЗСРС  регламентира какво следва да се съдържа в протокола за веществени доказателствени средства, като т. 3 изрично посочва, че трябва да се съдържат данните за контролираните лица и обекти. Налице е законова забрана в протокола да се съдържат данни за лица и обекти, по отношение на които не е направено искане и дадено разрешение за прилагане на специални разузнавателни средства, поради тази причина в този протокол, според съда не са посочени разговори на други лица ако е имало такива и са били проведени от горепосочените телефонните номера.

Довода, че подс. П.С. е разговарял с адв. Б. и тези разговори не са отразени в протокола следва да се приеме като неоснователен. Това са само твърдения  на адв. Б. за наличие на такива разговори. Но дори и същите да са били налични, то разпоредбата на чл. 33 от Закона за адвокатурата съдържа забрана за запис на разговори между адвокат и клиент, както и такива записи да бъдат ползувани като доказателствено средство, както и въвежда задължение при евентуално изготвени записи същите да бъдат незабавно унищожавани.    

От адв. Б. се излагат твърдения, имащи характер на свидетелски показания за извършена полицейска проверка на 22.07.2010г. в бл. * в Студентски град. Съдът намира, че не следва да обсъжда тези доводи, той като в материалите по делото не са налични доказателства за извършена такава проверка, същата не попада в предмета на доказване по настоящото дело, на последно място като защитник адв. Б. следва да излага правни доводи, а не да възпроизвежда факти, възприети от него или разказани му от трети лица.

Излага се довод, че за да бъдат контролирани свидетелите Л.Ц. и Б.Дж. и показанията им “скалъпени” и “дирижирани” се наложило тези показания да бъдат закрепени със СРС. Според адв. Б. тези СРС са незаконни и не е налице правно основание да се включват в доказателствения материал. Съдът намира, че приложените по отношение на Б.Дж. и Л.Ц. специални разузнавателни средства  не са в нарушение на закона. Исканията и по отношение на двете лица са направени от наблюдаващия делото прокуроР.Исканията са направени по д.п.№ 154/09г. по описа на ОД на МВР гр. Шумен.  Разрешенията за използване на СРС са дадени от Председателя на Окръжен съд гр. Шумен. Същото важи и за направеното искане за продължаване използването на СРС по отношение на лицето Б.Дж.. Следва да се отбележи, че беседите с това контролирано лице са проведени на следните дати – 25.08.2010г., 26.08.2010г.,30.08.2010г., 07.09.2010г. На  09.09.2010г. и  10.09.2010г. са проведени разговорите между контролираните лица Б. Дж. и Л.Ц..  От анализа на изложеното, следва да се отбележи, че СРС, използвани по отношение на тези лица във времево отношение предхождат разпитите им като свидетели по досъдебното производство. Не е вярно твърдението на адв. Б., че показанията на тези свидетели са “закрепени” със СРС. Показанията на двамата свидетели и данните от използваните по отношение на тях СРС са анализирани от съда. Показанията им съда е приел, че се подкрепят от СРС.

Излага се довода, че Св. Дж. не е видял политически лица в района на дома на С.Й. през м. април 2009г., тъй като видно от справката от “Гранична полиция” се вижда, че той е излизал на 27.05.2009г. за Република Сърбия. По отношение на този довод, съдът намира на първо място, че обстоятелството посещавали ли са български политически лица дома на С.Й. в Белград и кога е ставало това е ирелевантно за настоящото дело. На второ място такава информация Св. Дж. сочи в използваните по отношение на специални разузнавателни средства. При внимателен прочит на протокола се установява, че той съобщава за такова присъствие на политици, но не като за факт който лично той е възприел, а като такъв, който на него му е съобщен. 

По отношение на довода, че не е установено кога, къде и как подс. П.С. е взел решение да организира и ръководи особено опасна въоръжена престъпна група. В обвинителния акт, не е посочено такова понятие „особено опасна въоръжена група”. Такова понятие никъде не е посочено в Особената част на НК, нито в чл. 20 от Общата част на НК, а и съда в съдебното производство не е използвал подобен термин. По съществото на довода -  съдът намира, че при анализа на доказателствата по делото и в правните изводи е изложил своите аргументи защо приема, че подс. П.С. е организирал и ръководил престъпна група, защо приема, че тази група е била въоръжена. От доказателствата по делото е безспорно установено, че групата е започнала да функционира през 2007г., като първото деяние, извършено от участници в групата е нанесения на св. П. побой на 16.08.2007г. Съдът на база на доказателствата по делото приема, че в дейността на престъпната група подс. В.К. се е включил през 2008г., а подс. Я.П. през 2009г. В тази група са включени както трите неустановени по делото лица, които са били заедно с лицето Д.Г.  при нанасяне побоя на св. П., през 2007г. Включени са още лицата Д.Г. , Г.Н. , В.Ф. и Г.Г., като съда изчерпателно е обсъдил доказателствата за тяхното участие при осъществяване целите на организираната престъпна група.

Кога точно у подс. П.С. се е зародила идеята да създаде организирана престъпна група, съдът не следва да изгражда хипотези. Съдът намира, че първите престъпни прояви на групата обективират нейното съществуване и безспорно се установява, че групата към лятото на 2007г. вече е била образувана и ръководена от подс. П.С.. Доказателствата по делото  са безспорни, че през целия период на функциониране на групата до задържането на част от нейните членове, същата е била ръководена от подс. П.С. наричан по прякор “В.”, същия е разпореждал спрямо кое лице или имущество на дадено лице да бъдат извършени престъпни посегателства и кой да ги извърши, обещавал е заплащане на извършителите и е заплащал за извършените поръчки. Безспорни са фактите, че подс. П.С. е давал такива разпореждания на подс. В.К. и подс. Я.П. и същите са взели участие в някои от деянията. Участието на тези подсъдими в деянието обуславя извода на съда, че подсъдимите са били съгласни с дейността на групата, с нейните цели и задачи и че са дали съгласие да участват в тази група. 

 По отношение на довода, как Д.Г.  е разбрал, че извършва побоя на пострадалия П.  по решение на организирана престъпна група: съдът намира, че предвид характера на дейността на групата, а именно извършването на престъпленията е с користна цел – получаване на облага от участниците в групата, и след като не са налични доказателства преките изпълнители на престъпните деяния да са имали личен мотив за нанасянето на побои, за извършването на палежи или взривове или извършването на убийства, а са осъществявали деянията след като са получавали разпореждания за това и с цел да получат парични средства, както и че при изпълнението на дадена поръчка прекия изпълнител в повечето от случаите не е бил сам, а е бил изчакван от друго лице, което да го отведе от местопроизшествието, то следва да се направи извод, че лицата са действали в изпълнение на решение на организирана престъпна група. 

 Излага се довод, че не е била налице йерархия в структурата на групата, като се излагат аргументи, че Св. Дж. е ръководил престъпна структура, а св. Г.П. е признат за виновен за организатор и ръководител на друга престъпна структура. Съдът намира, че от събраните по делото доказателства може да се направи извод, че организираната и ръководена от подс. П.С. престъпна група е била с йерархична структура. Начело на тази структура е бил този подсъдим като нейн ръководител, който е получавал поръчките за дадените престъпления. Подс. П.С. е бил ръководител и защото той лично е определял на кое лице да възложи конкретни за изпълнение задачи. Възлагането на тези задачи подсъдимия е правил лично или чрез други лица. Лично е възлагал задачи на Д.Г. , на Св. Дж., св. Л.Ц. , на подс. В.К. и подс. Я.П.. Налице е и възлагане на задачи посредством други лица. Например на св. Г.П. задачите са възлагани чрез св. Б. Дж., на св. В.М.  в повечето от случаите чрез св. Л.Ц. , на В.Ф. и Г.Г. чрез подс. В.К.. Показателно за наличието на йерархичност в групата е разказаното от св. Г.П., че се е срещнал с подс. П.С. и е поискал лично от него да получава “задачите”, но е получил отказ от подсъдимия, като му било казано, че който го е довел, чрез него ще получава задачи. Видно от свидетелството за съдимост на св. Г.П. същия е признат за виновен за деяние по чл.321 ал.1 от НК, за деяние осъществено през периода от края на 2006г. до 21.08.2010г. Обстоятелството, че лицето е признато за виновно, че е организирало и ръководило престъпна група не изключва възможността същото да е съпричастно към деятелността на друга престъпна група, в която да се е намирало на ниско йерархично ниво.

Друг довод, сочен от адв. Б. е, че не са събрани доказателства какви суми са получавали участниците в групата. Действително от събраните доказателства по делото са налични гласни доказателства за получавани суми от Д.Г.  и Г.Н.  в размер на 500лв. при извършване на побой и палеж на магазин. Св. П. също потвърждава, че е получил пари след запалване на магазина на пострадалия П. . Не са налични доказателства какъв е размера на получените от подс. В.К. и подс. Я.П. суми, както и какви суми са получили В.Ф. и Г.Г.. Независимо, че липсват такива доказателства, то съдът намира, че тези лица не са участвали в дейността на престъпната група без за това да са получили съответно заплащане. Никой у тях няма личен мотив по отношение на убийствата на пострадалите Р.и Л. .  Организацията на убийствата е свързана и с разходи, които са били направени и които самите извършители и помагачи не биха поели сами, тъй като нямат личен мотив, за да го правят. От друга страна утвърдените правила за работа в групата на конфиденциалност и конспиративност са ограничили и кръга на лицата до подс. П.С. и подс. В.К., които са имали знанието за платените на отделните участници суми. Липсва житейска логика да са налице писмени или други доказателства за платените на участниците от престъпната група суми за извършените убийства, освен свидетелски показания.

Излага се и друг довод от адв. Б. по отношение на следния факт: за 2008 и 2009 г., от общо 730 дни, през 242 дни подс. П.С. не е бил на територията на страната, липсват данни, през тези 242 дни, кой е ръководил организираната престъпна група на територията на Р.България и дали подс. П.С. е възлагал на някого да организира, да ръководи, да контролира престъпната дейност. Съдът намира така изложеният довод за неоснователен. При анализа на доказателствата по делото се установява, че деянията на престъпната група не са били ежедневни или ежеседмични. Честите пътувания на подс. П.С. не са го възпрепятствали да ръководи организираната от него престъпна структура, тъй като не се е налагало той лично да следи за изпълнението на всички поставени от него задачи. Това той е правил чрез други негови приближени лица.

         От адв. Б. се излага довод, че свид. Г.П. е бил “обработван”, за да даде показания в интерес на обвинението. В тази връзка той излага аргументи, че първия разпит на този свидетел е проведен  на 20.09.2010 г., втория разпит на 21.09.2010 г., третия разпит на 25.10.2010 г., четвъртия разпит на 20.01.2011 г., петия разпит на 14.05.2011 г., като адв. Б. излага твърдение че “в продължение на 48 часа, свидетеля Г.П.П.  след като му е била изменена мярката, е бил на разположение на органите на досъдебното производство и прокуратурата”.  Съдът намира, че така изложеният довод е неоснователен поради следното: Разпоредбата на чл. 120 ал. 1 от НПК категорично посочва, че “Свидетелят е длъжен да…………както и остане на разположение на органа, който го е призовал, докато това е необходимо”. В наказателно- процесуалния кодекс не са налице ограничения колко пъти да бъде разпитван даден свидетел по едно наказателно производство, това е по преценка на разследващите органи и съда. По отношение на твърдението, че свидетелят бил обработван, за да даде показания в интерес на обвинението следва да се отхвърли като неоснователно. В първите си разпити св. Г.П. излага показания по отношение на факти, които са били неизвестни на прокурора или разследващия орган по д.п.№ 154/09г. Това са показанията относно палежа на магазина на пострадалия П. , относно побоя на мъжа с автомобил “Лексус”, относно следенето на пострадалия Б.Г.. Поради това съда намира, че не може да се вменява на даден орган, че е “обработвал” даден свидетел да посочи дадени факти, ако този орган не е имал дори знанието за това тези деяния.

По отношение на довода, че разпитите на св. П. пред съдия са незаконни, защото са провеждани пред един и същ съдия, съда намира за процесуално неоснователни. Липсва ограничение в закона пред един съдия даден свидетел да бъде разпитван само веднъж.

От адв. Б. се излага довод, че св. Л.Ц.  и св. Б. Дж. са разпитвани многократно по досъдебното производство, поради което делото било “безпрецедентно”.  Съдът намира, че органите по разследването нямат процесуални ограничения колко пъти да разпитат даден свидетел в хода на досъдебното производство.  Съдът не следва да прави математически изчисления колко пъти един свидетел е бил разпитван на досъдебното производство, а да направи анализ на свидетелските му показания, ако те са приобщени по съответния ред и да направи извод след съпоставка с другите доказателства по делото, дали тези показания са достоверни и истински или не са.

Излага се довод, че делото не е назначена съдебно- икономическа експертиза, която да установява по безспорен начин, какви задължения е имала “Т.Б.”, в последствие “Д** Б.  ” към Г.В. , като бивш акционер на “Т.Б.” и ако е имало такива задължения в какъв размер са били. Твърди се, че не е установено имал ли е участие  Р.Р. в реализирането на определени вземания, ако е имал такова участие, какви са били конкретните взаимоотношения между Р.Р. и “Д** Б.  ”, респективно В.К. .

По отношение на така изложеното доводи, съда намира същите за неоснователни поради следните съображения: действително по делото не е назначавана съдебно - икономическа експертиза за установяване налични ли са задължения на “Д** Б.  ” към бивши акционери на “Т.Б.”. Съдът намира, че този въпрос е правен, поради което не би следвало отговор на такъв въпрос да дава назначена експертиза. На следващо място не попада в предмета на установяване по делото дали “Д** Б.  ” е дължала и какъв е бил размера на дължимото към бившите акционери на “Т.Б.”, в частност и на подс. Г.В. в качеството му на наследник на бивш акционер на тази банка. Видно от събраните по делото доказателства претенцията на подс. Г.В. никога не е била съразмерна на акционерните права, които баща му е имал като бивш акционер в “Т.Б.”. Видно от сключения договор от 25.10.2006г. между представляваното от него “Е.” ЕООД и бивши акционери Г.С., Г.Т. , Т.В., то освен договорка за разпределение при евентуално постигнат резултат, е налице и клауза, според която в полза на “Е.” ще остане разликата от придобитото над целения и уговорен резултат. От този договор е видно, че подс. Г.В. не е търсил само това, което му се е следвало по право като наследник на бивш акционер, но е желаел получаването на много по-голяма облага. Ето защо съдът намира, че назначаването на такава съдебно - икономическа експертиза не би допринесла за изясняване на фактическата обстановка по делото, която в частта по отношение казуса “Т.Б.” изобилства от многобройни писмени доказателства.

По отношение на довода, че не е установено какви са отношенията на Р.Р. с “Д** Б.  ”, респективно В.К. , съда намира същия за неоснователен. По делото са налични писмени доказателства, от които е видно, че от 2005г. пострадалия Р. е имал подписан договор с “Д** Б.  ” за да извършва проучвания, да води преговори да сее ползват услугите на “Д** Б.  ” с търговски дружества, ЕТ, общини кметства, нестопански организации и ФЛ на територията на Р.България.  Събрани са и гласни доказателства, че пострадалия Р. се е познавал с брата на убития Е.К. . Безспорно пострадалия е имал и познанства и с В.К.  или с упълномощените от нея лица за водене на преговори с бившите акционера, тъй като е разполагал с информация по време на воденето на преговорите, която периодично е предоставял на подс. Г.В. и св. П.Л.и тази информация както и сам подс. Г.В. потвърждава в обясненията си се е оказвала вярна.

По отношение на довода, че не е установена каква е користната цел при убийството на Л.  съда намира, че е изложил подробни аргументи в правните си изводи, поради които намира, че не следва да ги преповтаря. Следва само да се посочи, че целта е получаване на сумите по изпълнителните листи издадени на подс. П.А. и св. П.Л., въз основа на договора за правна помощ от 11.11.06г. между св. П.Л.и подс. Г.В. в качеството му на представител на бившите акционери на “Т.Б.” и допълнителното споразумение между тях от  11.04.07г. А тук става въпрос за суми над 11 млн. лева.

Изложен е довод, че подс. Г.В. не е възложил поръчката за побоя на Л.  на св. П.Л., а му е предложил да убие пострадалия. Така изложения довод е неоснователен поради следните съображения:  Съдът не следва да прави предположения защо подс. Г.В. е възложил побоя на Л.  на “групата” на подс. П.С., а не на св. Л..  Анализа на доказателствата води до извода, че поръчката за побоя е приета от подс. П.С. и е възложена за изпълнение на участници от неговата престъпна група. По отношение на довода защо подс. Г.В. е направил предложение на св. Л. да убие пострадалия, съдът вече е вземал становище по такъв довод, изложен от адв. Н., поради което счита, че не следва да се преповтаря.

От адв. Б. е изложен довод, че не са налични доказателства къде, как и кога подс. П.С. е възложил на подс. В.К. да подготви и извърши убийството, за да можел подс. В.К. да каже дали по това време е бил там. Съдът намира така изложеният довод за неоснователен. От събраните по делото доказателства, се установява, че поръчката за убийството на Л.  е дадена от подс. Г.В. и приета от подс. П.С. още през лятото на 2008г. Налице е дълъг период от време, през който подс. П.С. и подс. В.К. са имали многобройни контакти и срещи и посочването на такава дата би означавало да се прави предположение за времето и мястото на възлагането. Обстоятелството, че подс. В.К. е видян от свид. Дж. в гр. Велико Търново  през деня, предхождащ убийството на пострадалия и обстоятелството, че тогава подс. В.К. е бил там с лицето В.Ф. с който били в близки отношения, за когото са събрани доказателства, че е физическият извършител на това убийство, категорично обуславят извода на съда, че изпълнението на поръчката за убийството на Л.  е възложено на подс. В.К. от подс. П.С.. В тази връзка съдът е анализирал подробно срещите на подс. П.С. със Св. Р.Д. в кафе “К.” и предаването на поръчката на подс. Г.В. чрез този свидетел.

 Излага се довод, че извършителя на убийството е стрелял с лява ръка, тъй като според адв. Б. не е възможно с дясна ръка да се стреля отпред,  при отворената врата на П.Л. и в последствие в областта на корема. Така изложеният довод според съда има характер на твърдение,  по скоро за експертно заключение, което не е подкрепено по никакъв начин от заключението на назначената и приета съдебно - медицинска експертиза за оглед и аутопсия на труп на пострадалия П.Л.. Според съда имащо характер на твърдение и по скоро на свидетелско показание е и другия довод на адв. Б., че В.Ф. е работил с дясна ръка. Липсват по делото доказателства с коя от двете си ръце В.Ф. си е служил по-добре. В подкрепа на довода си, че Ф.  не е физическия извършител на убийството на Л. , адв. Б. излага и аргументи, че ако Ф.  е проследил пострадалия Л. до гаража, то Л. , негови близки или Св. Ц.М.  следва да са го видели. Така изложените аргументи са неоснователни според съда. На 25.03.2009г. сутринта Л.  се е придвижвал сам до гаража, а не е бил придружаван от негови близки, които евентуално са могли да забележат лицето, което ги проследява. Убийството е извършено между 07.30 и 08.00 часа. В непосредствено преди и в момента на извършване на убийството св. М. не се е придвижвала по ул.”Е.” и не е възприела влизането на пострадалия в гаража и дали някой го е проследявал и е влязъл след него в гаража. Първото минаване на тази свидетелка покрай гаража е било около 7. 30 – 8. 00ч., и това е било след като убийството вече е извършено. В.Ф. е възприет от св. Н.М.  и анонимен свидетел №1, като мъжа, който е излязъл от гаража и е бягал и е разпознат от тях.

Довода, че св. Л. е знаел за случилото се и поради това, не е влязъл в гаража, за да види какво се е случило с Л.  в автомобила, а е изпратил съседа си, не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Реакцията на свидетеля в тази ситуация има своето житейско обяснение според съда. Нормално е след като самия свидетел е сигнализирал на органите на реда, че спрямо пострадалия може да бъде извършено тежко престъпление, че се желае неговото убийство, той да е изпитал стрес и притеснение и поради тази причина да е помолил съседа си да влезе в гаража и да види какво се е случило.

Не се споделя от съда и довода, че образуваното срещу св. П.Л.досъдебно производство е било прекратено от Районна прокуратура гр.В. Търново  след като свидетелят е дал показания пред съдия в настоящото производство. Съда намира, че в настоящия случай не следва да упражнява съдебен надзор дали обосновано и законосъобразно наблюдаващия делото прокурор е прекратил воденото спрямо П.Л.производство.  Обстоятелството, че дадено лице е дало показания в качеството на свидетел по едно наказателно производство не е законово основание друго производство, водено спрямо него да бъде прекратено. Преценката дали са налице основанията за прекратяване на образувано досъдебно производство е изцяло в правомощията на прокурора. 

По отношение довода, че св. В.К.  и подс. П.А. и подс. Г.В. са разпознали на видеозаписа пред кантората на пострадалия Л. - св. П.Л., съда вече е излагал аргументи, защо не го споделя. Заключението на назначената и приета лицево идентификационна експертиза посочва, че качеството на записа не позволява да се направи лицево - идентификационно изследване.

По отношение на довода, че подс. П.А. не може през деня, на място където присъстват много хора – каквото е сервиза да предоставя на св. Г.П. и Д.Г.  средство за извършване на престъпление. Съдът намира, че показанията на св. П. по отношение на тези факти следва да се кредитират. Подс. П.А. е показал на св. П. и Д.Г.  дома на св. Л., показал е и самия свидетел, който е трябвало да бъде набит. За да не бъде свързан с това, подс. П.А. не им е предоставил бухалката, която е държал в управлявания от него автомобил, тъй като същата е можела да бъде разпозната от негови познати. Поради тази причина подс. П.А. ги е закарал на паркинга пред този сервиз и им е предоставил метална тръба, която да използват за нанасяне на побой на св. Л..  Признание за станали такива факти подс. П.А. прави и по време на проведена беседа с него, записана чрез специални разузнавателни средства.

От адв. Б. се излага и довод, че няма доказателства по делото кога, как и къде Г.В.  е възложил поръчката за убийството на Р.Р. на подс. П.С., както и каква е сумата, която е платена за това убийство, както и каква е користната цел, която се преследва с това убийство. По така изложеният довод съдът намира, че по делото са налице гласни доказателства – показания на св. Л.Ц.  и на Св. Р.Д., от които се установява, че през 2009г. между подс. Г.В. и подс. П.С. са провеждани срещи и в хотел “Дипломат плаза” гр. Луковит и в комплекс “И.” в с. Арбанаси. На една от срещите е присъствал и подс. В.К..  По делото не са налични доказателства всяка една от тези срещи за какво точно е била провеждана, но съдът не приема че точно срещи са провеждани във връзка с бизнес проект в гр.Бургас, както сочат подсъдимите. На тези срещи не е присъствал св. В.В. , който също е бил заинтересован от този проект. Съдът намира, че на някои от тези срещи е дадена поръчката за убийството на Р.и са уточнени сумите, които следва да се платят във връзка с тази поръчка. От събраните по делото доказателства се установява, че  подс. П.С. е получил част от уговорената сума и това е станало в гр. Пловдив в хотел “Марица”, където според споделеното от него на Св. Дж. е получил втория транш за убийствата на Л. и Р. в размер на 60 000лв.

По отношение довода, че не е налична користна цел за убийството на Р.Р. съдът намира, че същия е неоснователен. Подс. Г.В. не е желаел да изплати на пострадалия Р. дължимото му се по договора от 19.12.2006г., което на практика означавало от полученото 1 440 000 евро обезщетение от “К.Х.” ООД подс. Г.В. да даде 70% на пострадалия Р.. Подс. Г.В. останал крайно неудовлетворен получения резултат от преговорите с представителите на В.К. , поради което същия не желаел да заплати на Р.дължимото му се по договора от 19.12.2006г. Съдът намира, че подс. Г.В. е желаел да си отмъсти на Р.за това че не е спазил обещанията си да им съдейства при преговорите, за да получат по-голяма сума, от порядъка на няколко милиона, както и че желаел физическото му отстраняване, за да не му изплаща никакви суми по горепосочения договор. Поради това съда намира, че  у подс. Г.В. е налице користна цел и тя именно се изразява в това да се облагодетелства като не изплати на Р.претендираните суми. Квалифициращия признак “користна цел” е налице и при подс. П.С., тъй като същия е получил парична сума за убийството на Р.Р., като част от тази сума той е дал на подс. В.К..  Св. Б. посочва в показанията си, че подс. В.К. й споделил, че тя му е донесла късмет и той е спечелил пари. Това той го е казал вечерта след убийството на Р.Р.. Според съда В.Ф. и Г.Г. също са получили парични суми, за да се съгласят да участват в извършването на убийството. От събраните по делото доказателства се установява, че Г.Г. е започнал да отсъства от работа, започнал да се движи с В.Ф. и подс. В.К.. Никое от тези лица няма личен мотив за убийството на Р.. Поради това съдът намира, че същите са приели да участват в организирането и извършването му с цел да получат облага - парична сума.

Излага се довод, че не са налице доказателства къде, как и кога П.С.е възложил на Д.Г.  да установи адресите на Р.Р. в гр. София . Съдът намира, че по делото са налице доказателства, че подс. П.С. е възлагал това на Д.Г.  и доказателствата се съдържат в показанията на Св. Дж., на когото Д.Г.  споделил, че му е възлагана такава задача. 

По отношение на довода, че не са налични доказателства как П.С.е разбрал, че Р.Р. пребивава в гр. Шумен, съдът намира, че същия е неоснователен. Видно от събраните гласни доказателства подс. П.С. е имал няколко срещи със св. Д.К.  / близък на пострадалия Р./ и от същия е можел да получи информация дали Р.се намира в гр. Шумен. Подс. П.С. в обясненията си посочва и други лица от гр. Шумен, с които е бил в приятелски отношения / В. /, който също би могъл да му даде такава информация. 

Излага се довод, че не може да се установи на кого подс. В.К. е дал закупените от него 3 СИМ карти. Така изложеният довод следва да не се кредитира поради следното: от протокола за претърсване на  л.а.”Мерцедес” управляван от подс. В.К. на 04.07.09г. в гр.Варна  са иззети мобилни телефони с поставени в тях СИМ карти. Едната от тях е с абонатен № 0893760490. А този автомобил подс. В.К. е управлявал както на 02.07.09г. така и на 03.07.09г. Съда вече обсъди подробно справките за проведените разговори от този абонатен номер, справките за разговорите на другите телефони на подс. В.К., а именно 0878744444 и 0877427373 и изложи доводите си защо приема за безспорно установено, че подс. В.К. е ползвал СИМ карта с абонатен № 0893760490. Също така съда подробно обсъди и справките за водените разговори от официалния телефон на подс. П.С. – 0878568686, както и от телефон с № 0893760445 и изложи доводите си защо приема, че телефон с абонатен № 0893760445 е ползван от подс С.. Същото касае и телефон с абонатен № 0893760455. Тези изводи на съда се подкрепят както от заключенията на двете технически експертизи на вещите лица Ч.Ц. и Н.Д. . Подкрепят се и от показанията на св. С.И. и С.С. относно казаното им от подс. В.К., че закупил 3 СИМ карти с които говорил с убийците на Р., както и че едната дал на подс. П.С., другата оставил за себе си, а третата дал на извършителите на убийството на Р..

Излага се довод, че няма доказателства подс. Я.П. да е закарал В.Ф. и Г.Т.Г. на хижа “В.”, как ги е закарал, защо да ги крие  и после с какъв транспорт ги е закарал до гр.Варна . Съдът намира, че от събраните по делото доказателства може да се направи извод, че още при първото качване на Ф. и Г. на хижа “В.” са били закарани от подс. Я.П.. В тази връзка са налични гласни доказателства, които съда подробно е обсъдил и анализирал – това са показанията на анонимен свидетел №4, обясненията на подс. Р.С. , данните които се съдържат в използваните специални разузнавателни средства – в беседата, проведена с подс. Р.С. , в беседата с Г.П.. Отдалечеността на тази хижа от населено място обуславя необходимостта да се използва транспорт за придвижване до там, поради което съда намира, че Ф. и Г. са били превозени с автомобил до тази хижа. Още повече, че подс. Р.С. в обясненията си твърди, че тези две момчета са докарани от подс. Я.П. с автомобил. Близкото познанство между подс. Я.П. и подс. Р.С. е допълнителен факт в подкрепа на извода, че лично подс. Я.П. е завел на хижата Ф. и Г., за да се уточни с подс. Р.С. какво да прави с тези момчета, какви мерки да взема по отношение на тях. На подс. Я.П. се е обаждал подс. Р.С. когато момчетата са искали нещо да им бъде занесено по време на второто им пребиваване на хижата и подс. Я.П. им е носил храна и цигари. 

От събраните по делото доказателства се установява, че подс. Р.С. е закарал до разклона за с. Говедари двете момчета и ги предал на подс. Я.П. при първото им слизане по делото. Подс. Я.П. също е бил с превозно средство. Това обстоятелство се доказва от обясненията на подс. Р.С. , дадени на досъдебното производство и от данните в използваните специални разузнавателни средства - беседата, проведена с Г.П.. 

По отношение на следващия довод от къде подс. П.С. е разбрал, че на 03.07.2009г. Р.ще ходи на преглед в болницата, съдът вече е обсъдил такъв довод, посочен от адв. Н. поради което намира, че не следва да се преповтаря.

 Излага се довод, че няма логика подс. П.С. да прави среща в хотел “Марица” в гр. Пловдив, на която да получава пари, като той често е пътувал и е можел да проведе такава в гр.В. Търново . Съдът намира, че така изложеният довод е неоснователен. Подс. Г.В. и подс. П.С. не са желаели да афишират контактите си  според съда, поради което повечето от срещите им са провеждани в гр. Луковит, а не в самия гр.В. Търново . На следващо място трябва да се посочи, че става въпрос за предаване на немалка сума пари – 60 000лв. и очевидно мястото на срещата е избрано, за да не буди подозрение. Подс. Г.В. чрез  подс. П.А. е изпратил паричната сума до гр. Пловдив, където плика с парите е предаден на подс. П.С. от Св. Р.Д.. Безспорни са доказателствата по делото за близките отношения на този свидетел с подс. Г.В., за това че същия е вземал важни решения свързани с дейността на търговските дружества на подс. Г.В., за това, че е знаел за желанието на подс. Г.В.  пострадалия Р. да бъде убит. Това е бил най-доверения човек на подс. Г.В., поради което и тази сума е изпратена от подс. Г.В. до него чрез подс. П.А., за да бъде тя предадена на подс. П.С..

Излага се довод, че от местото където Св. Дж. се е намирал на паркинга пред хотел “Марица” няма никаква видимост, за да може той да види, че се предава плик. Така изложеният довод според съда е неоснователен. От събраните по делото доказателства по отношение на срещата в хотел “Марица” съдът приема, че Св. Дж. е видял предаването на плика от подс. П.А. на Св. Р.Д. и влизането на последния в лоби бара на хотела. По същото време там го е изчаквал подс. П.С., който след няколко минути излязъл от хотела, носейки същия плик, който подал на Св. Дж. да го прибере в автомобила. В присъствието на свидетеля Дж. подс. П.С. е изброил намиращите се в плика пари.

 Излага се довод, че когато пострадалия Б.Г. се е прибрал в дома си, се е срещнал с извършителите на кражбата от дома си и това е била причината да бъде ликвидиран. Така изложеният довод не се подкрепя от наличните по делото доказателства. При прибирането в дома си на 06.04.2008г., св. Н.Г. и пострадалия Г. са констатирали, че в дома им е била извършена кражба, че липсват откраднати вещи и са сигнализирали органите на МВР и на сигнално- охранителното дружество. При прибирането си те не са имали среща с трета с лица, които да са били в жилището им и да са извършвали кражба на вещи. На место в дома на пострадалия бил направен оглед на местопроизшествие от разследващ орган, след което от техник била тествана и сигнално - охранителната техника в апартамента. Липсват каквито и да е доказателства някой от присъстващите – св. Г.а, пострадалия Г., присъствалите на место служители на МВР и на “3 ***” да са имали среща с извършителя или извършителите на кражбата. Поради това съдът намира изложеният от адв. Б. довод като неоснователен.

  Излагат се доводи, че всички свидетели  Г.П., Л.Ц., Б.Дж., С.Д. , С.С. и Н.Т.Н. са осъждани, а въз основа на техните показания се основавали обвиненията на подсъдимите. По отношение на довода за съдебното минало на някои от свидетелите по делото, съда вече го е  обсъждал, тъй като такъв е изложен и от адв. Н., поради което намира че не следва да се преповтаря. Съдът счита, че за по-голяма прецизност следва да посочи, че св. Л.Ц.  видно от представената и приета справка за съдимост  не е бил осъждан, поради което неправилно адв. Б. го сочи като такъв със съдебно минало.

Съдът намира, че не следва да обсъжда литературната интерпретация на адв. Б. направена в защитната му реч по отношение на проведения разпит пред съдия на свидетел със запазена в тайна самоличност №4 на 19.08.2010г. Обсъжда се протокол, който не е приобщен по надлежния ред към материалите по делото. Отправеното от адв. Б. обвинение, че съдията, пред който е проведен разпита  и прокурора, който е водил този разпит са отишли “на крак в ареста в гР.Русе и са му паднали на колене и да го молят да стане свидетел.” Съдът намира, че изложеното от адв. Б. на първо място говори за незачитане от негова страна на етичните правила, които следва да се спазват в един наказателен процес, от друга страна говори и за непознаване на материалите по делото, тъй като при внимателен прочит на протокола става видно, че разпита не е проведен в ареста на гР.Русе, а в съдебна зала на Окръжен съд гР.Русе.

Излага се довод, че с настоящото производство се цели да се вземат имотите на подс. Г.В., а  подс. П.С. бил “неудобен” , тъй като можел да “осигури от 20 000 до 30 000 гласа” по време на избори.  Така изложените доводи са неоснователни. От материалите по делото съдът установява, че подс. Г.В., неговата съпруга и управляваните от него търговски дружества са притежавали многобройни имоти не само в гр.В. Търново  и Търновска област, но и в други населени места.  С присъдата си съдът наложи конфискация само на част от имуществото на подс. Г.В. и това са иззетите парични средства при претърсването в офиса на подс. Г.В.. Дали притежаваните от подсъдимия и неговото семейство недвижими имота са придобити със законни средства не е в предмета на установяване по настоящото дело. Налице са други създадени в държавата компетентни органи, които следва да се занимават с този въпрос. По отношение на това дали подс. П.С. може да “осигури от 20 000 до 30 000 гласа” по време на избори, съдът намира, че това обстоятелство е ирелевантно за настоящия процес. За съда, при преценката дали дадено лице е извършило престъплението, за което е предадено на съд, е без значение каква е неговата политическа ориентация, каква са неговите контакти с представители на политически партии, както и има ли сфера на влияние върху широк кръг от лица, поради което да може да им въздейства по време на избори.

 Излага се довод, че не са събрани доказателства относно правната квалификация на подс. П.С. като подбудител и помагач. Съдът намира, че не следва отново да обсъжда правната квалификация на осъществените от подс. П.С. деяния, той като това е направил в правните си изводи.

От адв. Б. се прави искане делото да се върне на прокурора, по което съда намира, че не следва да се произнася в мотивите към съдебния си акт.

 Изводи, изложени от подс.С. :

Излага се довод, че св. Г.П. не е започвал работа във фирмата за минерална вода през 2008г., като се аргументира, че няма договор сключен с този свидетел, както и че няма как да е започнал работа при него през месец януари или февруари 2008г., тъй като по това време подсъдимият не е имал фирма за вода и не е притежавал склад. Така изложеният довод съдът намира за неоснователен. Съдът е обсъдил такъв довод, изложен от адв. Н., както и обясненията на подс. П.С., поради което намира, че не следва да се преповтаря.

От подс. П.С. се излагат доводи за разминавания в показанията на св. Г.П. и Св. Дж., за това къде и как подс. П.С. е платил на св. П. за участието му в побоя и палежа на магазина на пострадалия П. . Съдът също е констатирал такова противоречие по отношение на този факт и е изложил доводи, кои показания кредитира, поради което намира, че не следва да се преповтаря.

Излага се довод, че показанията на св. Л.Ц.  не следва да се кредитират по отношение на фактите, че подс. П.С. му е показал магазина на пострадалия П.  и му е казал да закара Д.Г.  вечерта до този магазин. Подсъдимият се аргументира със следното: че на следващия ден му е предстояло пътуване във връзка с участие в световно първенство по сумо и това е налагало  да се концентрира във връзка със състезанието и не е имал време да се занимава с други дейности; излага се че по същото време като шофьор е работил О.Ш.М.  и той го е карал из град София.  Съдът намира, че така изложените доводи от подс. П.С. не са основателни, за да се приеме, че дадените от Св. Ц.  показания са недостоверни. Видно от събраните по делото доказателства подс. П.С. е напуснал пределите на Република България на 08.10.2008г., участвал е на финала на световното първенство по сумо в Естония на 12.10.2008г. Съдът не отрича, че за да участваш в състезание от световен мащаб и да стигнеш до неговия финал са необходими много концентрация и тренировки. Това обстоятелство по никакъв начин не възпрепятства възможността на подсъдимия, минавайки покрай магазина на пострадалия П.  да го покаже на Св. Ц.  и да му каже какво да направи. Показанията на Св. Ц. , че е карал този ден подс. П.С. на масаж се потвърждават и от обясненията на самия подсъдим, че през този период преди състезанието е ходил на масажи и че студиото на  масажиста се е намирало в района, където е и магазина на пострадалия. Независимо, че към този момент като шофьор може да е работило и лицето О.Ш.М. , то съдът намира че от доказателствата по делото са налични случаи и когато го е возил св. Л.Ц. . Св. Ц.  дава и подробни показания какво се е случило през нощта на 06/07.10.2008г. и как Д.Г.  е взривил магазина на пострадалия П. . Поради това съдът намира, че не следва да приема доводите на подсъдимия като основателни.

Излага се довод, че няма как на 18.07.2008г. вечерта Д.Г.  и Г.Н.  да са се видели с подс. П.С. в заведение “К.” и той да им е заплатил за побоя на пострадалия Л., тъй като същия ден той се е намирал в района на Самоков и Боровец, където вечерта празнували рождения ден на приятеля му Е.Т. , а на следващия ден било кръщенето на сина на подсъдимия. Съдът намира, че обстоятелството къде се е намирал подсъдимия на 18.07.2008г. е ирелевантно за делото, тъй като за причинената на Л.  телесна повреда подс. П.С. е признат за виновен в съучастие като подбудител. Съдът намира, че от доказателствата по делото се установява, че Д.Г.  и Г.Н.  са получили от подс. П.С. по 500лв., но по делото не са налични доказателства кога е станало това - непосредствено след побоя или няколко дни след това.

Излага се довод, че през периода 2006г. – 2008г. той не е познавал Д.Г.  и Г.Н.  и от там и няма как да ги е изпращал някъде. По отношение на този довод съдът вече е изложил мотиви, защо приема, че през лятото на 2007г. подс. П.С. вече се е познавал с Д.Г.  и му е възложил участието в побоя на св. П., както и защо през 2008г. приема подсъдимия е възложил на двамата на Д.Г.  и Г.Н.  побоя на Л. . Поради това съдът намира, че не следва да се преповтаря.

От подсъдимия се излага довод, че през 2008 г. Г.Н.  е бил национален състезател по борба и не е бил сумист, като първото състезание по сумо, в което е участвал било това на “Б. О.” през м. март 2009г. Съдът намира, че обстоятелството Г.Н.  през този период да е национален състезател по борба не изключва възможността същия да се е познавал с подс. П.С. и да е работил при него като шофьор, за което са налични гласни доказателства по делото.

Излага се твърдение, че през по-голямата част от лятото на 2008 г. Г.Н.  е бил на лагер в Турция, поради което е нямало как да участва като помагач на Д.Г.  при извършването на побоя на  Л. . Съдът намира, че в подкрепа на това твърдение не са налични никакви писмени доказателства по делото, поради което така изложеното не може да се приеме за основателно, тъй като в показанията на Св. Дж. са налични твърдения, че лично от Д.Г.  е разбрал, че той е нанесъл побоя на Л. , а Г.Н.  му е бил шофьор.

Съдът намира, че не следва да обсъжда довода на подс. П.С. относно това разпитван ли е от прокурор П. брата на Д.Г.  и какво се е случило на този разпит. В материалите по делото няма наличен протокол за проведен разпит на брата на Д.Г. , такова лице не е било разпитвано и в хода на съдебното следствие.

Излага се довод, че св. Б. Дж., Г.П., Л.Ц. имат мотив, за да “лъжат” по настоящото дело. Излагат се аргументи, че св. П. започва да свидетелства, защото по същото време е бил задържан по друго дело и се е съгласил да свидетелства, за да му се измени наложената мярка за неотклонение. Такъв довод е излаган и от адв. Н. и е обсъден от съда, поради което намира, че не следва да се преповтаря.

По отношение на Св. Дж., подс. П.С. сочи, че му оставил да продава джип “Нисан Патрол” с десен волан, който разбрал, че свидетелят е продал на подс. Я.П. за пет хиляди лева; после му дал на заем три хиляди лева, както и че му дал дървени маси останали при смяната на мебелите на кафето, които били на стойност между четири и пет хиляди лева. Според подсъдимия Св. Дж. лъжел по делото, за да го няма подсъдимия и да не му връща парите, които му дължи. Така изложеният довод според съда е неоснователен. Касае се за твърдения от страна на подсъдимия, за които от страна на защитата не са представени доказателства по делото.

Излага се довод, че св. Л.Ц.  е убедил св. В.М.  какво да свидетелства, като се аргументира със записаните чрез използваните специални разузнавателни средства разговори между св. Дж. и Ц.. Съдът намира, че показанията на св. М.  се подкрепят и събраните по делото доказателства – по отношение на закупените от него и от приятелят му В. карти, използвани при убийството на Ю.Г.. Поради това съдът приема, че показанията на този свидетел дадени пред съда са достоверни. Ето защо съдът намира, че довода на подсъдимия, че свидетелят М. е говорил това, което му е казано не следва да бъде уважен.

Излагат се доводи, че през м. февруари 2008г. подс. П.С. е посетил Дентален център гр.Варна , от където си и запазил представените на съда касови бонове. Съдът подробно е анализирал представените от подсъдимия касови бележки и е изложил своите съображения защо приема, че на посочените в бележките дати подс. П.С. не е посетил Дентален център гр.Варна . По делото е приложена като доказателство и книгата за пациентите, прегледани от д-р С.. От тази книга е видно, че  на 22.02.2008г. и 23.02.2008г. подсъдимия не е бил преглеждан от този зъболекаР.Разпитана пред съда в качеството на свидетел д-р С. категорично заяви, че задължително всеки прегледан от нея пациент се отразява в тази книга. Различна е посочената  цена на услуга в касовия бон от цената на услугата по ценоразпис на Денталния център към този момент по отношение рентгеновите снимки. По различен начин касовия апарат е изписвал адреса на този център върху издаваните касови бележки към м. февруари 2008г.  Поради това съдът намира, че не следва да приема довода на подс. П.С., че на 22 и 23.02.2008г. е бил на преглед в Дентален център гр.Варна .

Излага се довод, че не следва да се кредитират показанията на св.  С.И., тъй като при прилаганите по отношение на него специални разузнавателни средства е казал следното “Това дето ти го казах, хареса ли ти? Снощи го измислих. Подредих ги. Той е шефът. Той е така.” Съдът намира, че действително в протокола за ВДС са записани изказани от св. С.И. предположения за престъпна структура и мястото на някой от подсъдимите в тази структура. Съдът намира, че не следва да коментира предположения, правени от даден свидетел. На анализ следва да се подложат показанията на този свидетел по отношение на факти, които той лично е възприел. Поради това съдът е направил анализ на показанията на св. С.И. и С.С. по отношение на споделеното им подс. Г.В. и подс. В.К. по време на престоя им в ареста в гр.Варна  през 2010г.

Излага доводи, че не следва да се кредитират показанията на св. С.И. и св. С.С., тъй като в показанията си св. С.Н. е посочил, че  по цяла вечер и цял ден С. – Б., заедно със С. са структурирали новата групировка, новия монопол, който ще разпределя наркотиците във Варна. Съдът намира, че не попада в предмета на доказване имали ли са намерение тези свидетели да структурират нова престъпна групировка и кой е щял да участва в нея. 

Излага се довод защо подс. Г.В. решава да наеме група от София за извършване на побой и палеж над адвокат Л., при условие, че на 17 октомври 2007 г., според показанията на П.Л., той и П.П.А..  са отишли и са пребили А.С.. Съдът намира, че не следва да обсъжда този довод, тъй като се касае за лична преценка на подс. Г.В. на кого да възложи изпълнението на такава поръчка. Отговор на въпроса защо е взел такова решение може да даде само подс. Г.В..

 Излага се довод от подсъдимия, че не е получавал пари в хотел “Марица”, че такива пари не са налични, няма и имоти, които да е получил от убийствата на пострадалите.  Съдът намира, че е право на подсъдимия да не се признава за виновен и че с оглед осъществяване на това си право същия може да отрича определени факти. Според съда по делото са налични доказателства за проведена среща в хотел “Марица”, на която подс. П.С. е получил 60 000лв. представляващи “втори транш” за убийствата на пострадалите Л. и Р.. По делото не са събрани доказателства на колко транша са платени парите за тези две убийства, както и какво е правил с тези средства подс. П.С..

 Излага се довод, че подс. П.С. е имал лично познанство с Е.К. , с брокерска къща, която консултирала В.К.  при продажбата на “Д** Б.  ” и ако те с подс. Г.В. са били в много близки отношения, то подс. П.С. е можел да му съдейства при преговорите и да не се е налагало ангажирането на Р.Р. по този казус. Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод в подкрепа на твърденията на подс. П.С. за познанството му с Е.К.  и лицата, консултирали В.К. . Видно от материалите по делото  подс. Г.В. е желаел постигането на много по-голям финансов резултат и е използвал различни способи за постигането на тези резултати.

Излага се довод, че пострадалия Л. не е посочвал да е имал проблеми с Г.В. , че не е проверено дали проблемите му не са свързани с дела в гР.Свищов. Съдът намира така изложеният довод за неоснователен. Св. А.Л. - съпруга на пострадалия Л. посочва, че съпругът й и св. Д.М. са обсъждали налични проблеми между пострадалия и подс. Г.В. изразяващи се в искане на подсъдимия пострадалия да му върне 40 000лв., както и в нежеланието на Л.  да работи по казуса “Т.Б.”, тъй като искали от него “безумни неща”. Съдът намира, че от събраните по делото доказателства може да се направи извод, че проблемите възникнали при пострадалия Л. са именно след преустановяване на отношенията му с подс. Г.В. и преминаването му на страна на акционерите от Пловдивската група. Налице са свидетелските показания на св. Г.Т.  който твърди, че пред него пострадалия Л. е заявил, че нямал съмнение от къде му идват заплахите и те идвали от подс. Г.В..

Излагат се довод, че през периода м. януари – м. март 2008г. Св. Дж. е работил при С.П. . Подсъдимия се аргументира с това, че е сключил граждански брак през м. юни 2007г. и С.П.  му е станала кума. След това тя се е запознала с Б.Дж., поради което той е работил при нея в началото на 2008г. , а не в началото на 2007г. Излагат се доводи, че през началото на 2008г. Св. Дж. е бил част от престъпна група, която е следила хора и са вършили кражби, че няма как през този период подс. П.С. да му е възлагал да следят пострадалия Б.Г. и да му уточняват адреса, след като адреса му го имало към данните за регистрирани фирми. Излагат се доводи, че Б.Дж. е започнал работа през лятото или есента във фирмата за минерална вода. Излага се твърдение, че Св. Дж. и св. С.И. са извършителите на кражбата от жилището на Б.Г. и че е възможно да са извършителите на убийството му. Излага се и довод, че Св. Дж. е управлявал също лек автомобил “Фолксваген Голф” тъмен на цвят. Съдът намира, че така изложените доводи, са неоснователни по следните съображения: Видно от приложеното по делото удостоверение за сключен граждански брак, подс. П.С. е сключил такъв на 19.06.2008г., а не 2007г. както твърди в защитната си реч. Св. Дж. в съдебно заседание посочва, че е работил при С.П.  в началото на 2007г.  Твърдението, че през 2007г. тя не се е познавала със Св. Дж. не е подкрепено от  доказателствата по делото. Самия подсъдим си противоречи в защитната си реч като посочва, че е виждал св. Г.П. покрай св. Б. Дж., а след това твърди, че Б.Дж. започва да работи при него през м. август или есента на 2008г. От събраните по делото гласни доказателства се установява, че св. П. е живял в склада за минерална вода през първите месеци на 2008г., че по същото време Св. Дж. се е занимавал с дейността на фирмата за  разнос на минерална вода. По-горе съдът е изложил мотиви, защо приема, че към този момент, че фирмата вече на практика се е управлявана от подс. П.С. и че посоченото складово помещение в бл. * на Студентски град е било използвано във връзка с дейността на фирмата. 

По отношение на изложения довод, че в началото на 2008г. Св. Дж. е бил част от друга престъпна група за следене на хора и за извършване на кражби, съдът намира, че в подкрепа на същия не са налични никакви доказателства по делото.  От събраните по делото доказателства се установява, че проследяването на пострадалия Б.Г. е възложено от П.С. на Св. Дж. и св. Г.П..  По предложение на Св. Дж. в проследяването е бил включен и св. С.И..

Довода, че подс. П.С. не е възлагал проследяването на пострадалия с цел да се разбере къде живее, защото е можел да разбере по друг начин неговия адрес, не се споделя от съда. Действително има възможност да се получи информация и от данни, качени в търговския регистър или други източници, но в чисто житейски аспект, не винаги посочения адрес е адреса, който на който живее дадено лице. Поради това е било необходимо според съда да се установи със сигурност къде живее пострадалия Г.. Предвид честите му пътувания и отсъствия, според съда е било решено убийството му да бъде извършено в блока, където живеел. 

По отношение на довода, че Св. Дж. и С.П. са извършили кражбата от жилището на пострадалия Г. и поради това е възможно да са извършили и неговото убийство, съдът намира същия за неоснователен. Не са налични доказателства, които да уличават Св. Дж. и С.П. в кражба от дома на пострадалия. По-горе съдът вече изложи мотиви, че при прибирането в дома си пострадалия Г. и св. Г.а са констатирали извършената кражба и са сигнализирали органите на МВР и на сигнално - охранителното дружество. Не е имало среща между пострадалите и извършителите на кражбата, поради което да е убит Б.Г.. Липсват доказателства, които да свързват тези свидетели с извършеното на 06.04.2008г. убийство. 

Довода на подс. П.С., че през 2008г. Св. Дж. е управлявал лек автомобил “Фолксваген Голф3” тъмен на цвят се потвърждава и от показанията на Св. Дж. и св. С.П. , че при някое от проследяванията на пострадалия Г. освен служебния автомобил е ползван и автомобила на Св. Дж.. Действително налице е съвпадение в марката и цвета на този автомобил с автомобила, използван при убийството на Б.Г., но липсват доказателства за това, че се касае за един и същ автомобил. В защитната си реч подс. П.С. излага твърдения, че през лятото на 2008г. Св. Дж. е започнал работа във фирмата за минерална вода и по същото време е карал автомобил “Фолксваген Голф” тройка тъмен на цвят.  Съдът намира, че след като през лятото на 2008г. Св. Дж. е управлявал такъв автомобил, то това няма как да е запаления автомобил на 06.04.2008г., използван за убийството на Б.Г..

Излага се довод, че на досъдебното производство Св. Дж. е давал различни показания относно лицата, които са присъствали на срещата в хотел “Марица”, като посочва че там е било и лицето В.Л., поради което не следвало да се кредитират показанията му, че е имало такава среща. Съдът в хода на съдебното следствие допусна очна ставка между Св. Дж. и Р.Д.   относно срещата в хотел “Марица”. На въпрос дали на тази среща е присъствало такова лице Св. Р.Д. отрече, а Св. Дж. посочва, че на паркинга е бил В.Л., но е нямал нищо общо със срещата, видял е че поздравява Р.Д. .

Относно довода, че Св. Р.Д. е бил мотивиран от страх и се е съгласил да свидетелства, за да не бъде задържан, съдът намира, че свидетелят носи наказателна отговорност за дадените от него свидетелски показания. Св. Р.Д. е разпитван многократно на досъдебното производство, както пред съдия, така и пред разследващ орган и в нито един от проведените му разпити той не е заявил, че дава показанията си под страх.  Съдът подробно е анализирал показанията на този свидетел, констатирал е противоречия в показанията му по отношение на определени факти, изложил е мотиви кои негови показания кредитира, поради което намира, че не следва да се преповтаря.

Излага се довод, че на 16.08.2007г. подс. П.С. не е бил в България, а е напуснал България на 14 или 15.08.2007г. и на 17 и 18.08.2007г.  е бил на състезание. Действително от изисканата и приложена по делото справка за задгранични пътувания на подс. П.С. не са налични данни за 2007г. От приетите по делото писмени доказателства се установява, че подс. П.С. е приложил справка за закупени самолетни билети за датите 16.08.2007г. в посока гр.Варна  –гр. София  и 19.08.2007г. в посока гр. София  - гр.Варна . Същото води до извода, че на 14 и 15.08.2007г. подс. П.С. е бил в България. Видно от Заповед №74/15.08.2007г. на изпълнителния директор на Българска федерация по сумо подс. П.С. е бил командирован за срок от три дни от 17.08.2007г. до 19.08.2007г. за участие  в Международен турнир по сумо за мъже на 17-18 август 2007г. в Полша. Видно от материалите по делото подс. П.С. е получил диплом за участие в състезание, проведено на 18.08.2007г. Следва да се отбележи, че подс. П.С. е признат за виновен за това, че е подбудил Д.Г.  през периода от неустановена дата на 2007 г. до 16. 08. 2007 г. Поради това съдът приема довода на подс. П.С. за неоснователен.

По отношение на довода, че не следва да се кредитират показанията на Св. Дж. от досъдебното производство, където е посочил, че пред кантората на пострадалия Л. имало много камери и поради това било трудно да се постави взрив, тъй като там имало само една камера. Подсъдимия се аргументира, че много камери имало в района на жилищния блок, където живеел пострадалия Л.. Съдът намира, че така изложеният довод е неоснователен. В материалите по делото е приобщен  видеозапис от камера на “С.Е.Б.” гр. Велико Търново . Липсват събрани данни дали това е била единствената камера в района на кантората на пострадалия Л.. Обстоятелството, че е наличен един видеозапис не изключва според съда възможността в района да има и други видеокамери. Иззет и приложен е записа, който е заснел нападателя на пострадалия Л.. Поради това съдът намира, че не следва да приема довода на подс. П.С. като основателен.

Излага се от подс. П.С. довод, че посочената  от Св. Дж. среща в кафе “К.” два-три дни преди палежа на автомобила на пострадалия Л., на която  Св. Дж. го е уведомил, че има камери покрай офиса на адвоката и поставянето на взрив ще е трудно, не се е състояла, тъй като от 10-18.08.2008г. подс. П.С. е бил в “Гранд Хотел” Варна и не е бил в гр. София . Довода си подсъдимият подкрепя с представената от него Фактура и касова бележка, издадени от “Гранд хотел Варна” на 18.08.2008г.  Съдът намира, че  представената и приета като доказателство фактура № 0000000328/18.08.2008г., издадена от “Г.х.В.Т.” ЕООД  е с получател “В.Б.” ЕООД, в същата е отразено се издава за “Обща туристическа услуга”. От представената фактура според съда не става ясно кое физическо лице се е ползвало от тази услуга – дали това е бил подс. П.С. или някой друг, както и какъв е вида на тази услуга – дали това са нощувки или други туристически услуги. Поради това съдът намира, че не следва да кредитира изложеното от подс. П.С., че през целия период от 10.08.2008г. до 18.08.2008г. той е бил в този хотел и не е бил през този период в гр. София .

 Излага се довод, че няма как срещата в кафе “К.” да е между него и подс. Я.П. да е била през м. август 2009г., тъй като през м. август всяка година заведението било затворено за ремонт. Така изложеният довод е неоснователен, той като дори и заведението да е затворено за ремонт, подсъдимия е имал достъп до това заведение, тъй като същото се е държало и стопанисвало от неговата съпруга. От друга страна не са налични по делото доказателства заведението да е затваряно за ремонт всяка година през м. август.

        От подсъдимият се излага твърдение, че Д.Г.  е бил висок поне метър и осемдесет и е  тежал около 100- 105 кг, без никакво шкембе, поради това не съответства на описанието дадено от пострадалия Л. на нападателя му.  Съдът по-горе е коментирал показанията на пострадалия, дадени пред съдия и приобщени по надлежния ред, в които посочва, че нападателя му е по-нисък от него мъж, на ръст около 1,70-1,75см., средно сложен, набит, не можал да види лицето му, видял само стиснати устни, много късо подстригана коса и бейзболна шапка ниско  нахлупена на лицето му. В описанието на нападателя пострадалия не е посочил същия да е имал шкембе. Относно ръста на нападателя и възприятията на пострадалия за това съдът вече е взел отношение по доводите, изложени от адв. Н., поради което намира, че не следва да се преповтаря.

        Излага довод, че е привлечен като обвиняем по това дело и предаден на съд, защото е изкупителна жертва, тъй като никой не обичал победителите, а “винаги всеки се опитва да ги омаскари”. Съдът намира, че победите  на подс. П.С. на многобройни международни и републикански първенства са не само негови лични успехи, но и на страната ни. Няма логика поради тези успехи спрямо него да се води наказателно производство  и то по едни от най-тежко наказуемите състави на наказателния кодекс. Предаден на съд е, не спортиста П.С.. Подсъдимият е предаден на съд на основание събраните спрямо него доказателства за участието му в престъпна дейност, която се преследва с цялата строгост на  закона и която е недопустима да се извършва от човек, който претендира, че целия си живот е посветил да издига престижа на държавата и спорта, който упражнява.

Доводи, изложени от Адв.А. – защитник на подс. В.К.:

 Излага се довод от адв .А., че от материалите по делото се установяват две организирани престъпни групи: едната организирана престъпна група е на инвалиди между С., К. и П., а другата престъпна група, и това е истинската престъпна група, е на Дж. и сие. За да аргументира този си довод адв. А. посочва, че “само Дж. твърдял, че С. е давал каквито и да било разпореждания на когото и да било за някакви определени действия, които най-общо да ги наречем, незаконни.” Аргументира се и с това, че св. Г.П. и Л.Ц. твърдели, че никога не са присъствали в ситуация, в която подс. П.С. да е давал разпореждания на Св. Дж. или на друг за такива действия, за да се извеждат изводи за организирана престъпна група. Така изложеният довод е неоснователен. На първо място да се твърди, че организираната престъпна група от подс. П.С. е група на инвалиди е довод, съдържащ обидно отношение към подсъдимите. В материалите по делото са налични писмени доказателства за заболявания на подсъдимите К., П. и С.. Тези им заболявания по естеството си не ограничават възможността им да се движат и да общуват, поради което съдът намира, че същите не следва да се приемат като обстоятелства, поради които тези подсъдими да са били в невъзможност от 2008г. подс. В.К. да участва в организираната от подс. П.С. престъпна група, а подс. Я.П. да стори това от 2009г.

По отношение на втория довод, че е налична друга престъпна група на Дж. и сие,  съдът не споделя изложеното от защитника, че подс. П.С. не е давал никакви разпореждания на разпитаните по делото свидетели, както и че всички разпореждания ги е давал само Св. Дж.. Йерархичната организация на  групата е била такава, че подс. П.С. е избягвал прекия контакт в участниците от по-ниските нива в нея. От събраните доказателства се установява, че лични разпореждания подс. П.С. е давал не само на Св. Дж., но и на Д.Г. . Лично е давал разпореждания  на Д.Г.  според съда, защото е извършвал от  най-дълго време с него престъпления и това е допринесло отношенията между тях да бъдат преки. Налични са и доказателства, че в много от случаите подс. П.С. е давал своите разпореждания до конкретните изпълнители чрез Св. Дж.. От събраните по делото доказателства се установява, че св. Л.Ц.  също е получавал лични разпореждания от подс. П.С. – за закарване на Д.Г.  до магазина, който следва да се взриви на св. П., до магазина на св. Б. , който впоследствие е запален, за закупуване на карти за мобилни телефони от св. В.М. .

Съдът не споделя и становището на защитника, че Св. Дж. прехвърлял своята отговорност за  дейността си върху подсъдимия С..  Излагайки свидетелски показания Св. Дж. разказва и за факти, с които уличава и себе си в извършване на престъпление. Поради това съдът намира, че той не прехвърля върху подс. П.С. своята отговорност.

По отношение на довода, че има организирана престъпна група на Св. Дж.,  П. и Ц., ръководена от Св. Дж., съдът намира същия  за неподкрепен от доказателствата по делото. Липсват каквито да е доказателства, св. П. и Ц. да са участвали в някаква престъпна дейност задружно. Липсват доказателства Св. Дж. да е възлагал някакви конкретни задачи на Св. Ц. . Изпълнявали са заедно задачи – като например да сменят табелите на автомобила в базата в Нови хан, да закарат микробус “Нисан” до Самоков и да го предадат на подс. Я.П., но тези им действия са в резултат на разпорежданията на подс. П.С., дадени на всеки от тях конкретно. Единствено св. П. е получавал разпореждания от Св. Дж. и когато е поискал от подс. П.С. да ги получава лично от него, му е било отказано с мотива, че който го е довел от него ще получава задачите. Поради изложеното съдът намира, че не може да се направи обоснован извод, че е налична престъпна група, ръководена от Св. Дж..

Излагат се доводи, че липсват данни с какво точно са се занимавали лицата В.Ф. и Г.Т.Г. и не може да се приеме, че те са част от организирана престъпна група, защото са от гр. Ч.б. и дори не са от едно и също място с подс. В.К., който е от с. Ч. .   По отношение на познанството на Ф. и Г. с подс. В.К. съдът е изложил своите съображения в по-горната част на мотивите. Съдът намира, че независимо от това, че подс. В.К. е живеел в с. Ч. , същият е имал лични контакти с В.Ф. и Г.Т.Г.. Същите са се срещали заедно в заведения в гр. Ч.б.. Бащата на Г.Г. – св. Т.Т. също свидетелства за познанството на подс. В.К. с Ф.  и сина му. В подкрепа на приетото от съда са и показанията на св. Й.Д., А.И., Г.П.и Д.Г., които също говорят за контакти между подс. В.К. и Ф. и Г.. Налични са доказателства, че В.Ф. е извършителя на убийството на П.Л., както и че В.Ф. и Г.Г. са взели непосредствено участие при убийството на Р.Р., а подс. В.К. е ръководил тяхната дейност. Поради това съдът намира, че те са били участници в организирана престъпна група.

Излага се довод, че Св. Дж., П. и Ц. са зависими свидетели. Аргументите за това са следните: тези свидетели разказват за личното си участие в тези престъпления и са свидетели, а не са обвиняеми и подсъдими. Според защитата  св. П. е дал показания, за да бъде изменена мярката му за неотклонение по друго досъдебно производство от “Задържане под стража” в по-лека. Защитата приема, че ако Св. Ц.  е бил привлечен към наказателна отговорност за участие в организирана престъпна група, ръководена от Б.Дж., е щял да има висящо или приключило наказателно производство и е зависим, защото прокуратурата не му е образувала и защото му е обещала да не му образува такова производство и го е направила от обвиняем свидетел. По отношение на Св. Дж. от адв. А. се твърди нейно лично знание, че вечерта, в която били задържани 20 души, св. Б. Дж. бил един от тези задържани и в последствие освободен, откъдето била създадена и зависимостта на този свидетел.  Съдът намира, че така изложените доводи са неоснователни. Всеки свидетел излага своите показания след като е предупреден за наказателната отговорност, която носи по чл.290 от НК. Разказвайки за извършените от различни участници в групата престъпни деяния, както и посочвайки и личното си участие в тях, Св. Дж., П. и Ц. уличават себе си в извършване на престъпление, но поставят себе си в ситуация на реална заплаха за личната си сигурност и безопасност.  Съдът вече е изложил защо не приема за основателни доводите на защитата, че тези свидетели са зависими. Прокурорът има правомощия, за да прецени кое лице да привлече към наказателна отговорност. При анализа на събраните доказателства по делото, следва да се направи извода, че ако не са налични показанията на тези свидетели не би могло да се изясни механизма на функциониране на тази престъпна група, йерархичната й структура, да се определени с категоричност ръководителя й.  Данни за всичко това не могат да бъдат изложени лица, които не са били част от тази структура и не имали лични наблюдения на извършвани от участниците в групата действия. Съдът изложи своите съображения защо не приема, че Св. Ц.  е участвал в организирана престъпна група, ръководено от Св. Дж.. Този извод на защитата не се подкрепя по никакъв начин от доказателствата по делото. Дали Св. Дж. е бил задържан и освободен по друго наказателно производство е ирелевантно за настоящото производство. Изложените от адв. А. твърдения в тази насока имащи характер на свидетелстване не могат да се приемат като основателни. Самата тя като адвокат не би позволила Св. Дж. да поеме такава “зависимост”, още повече че видно от данните от прилаганите по отношение на Св. Дж. специални разузнавателни средства подс. П.С.е изпратил същия защитник да консултира Дж. по време на задържането му. Няма предвиден процесуален ред, по който прокуратурата да даде обещание на едно лице, че то няма да бъде привлечено като обвиняем. Преценката, че по дадено производство това лице ще бъде в качеството на свидетел, не изключва възможността по отношение на същото да бъде образувано друго наказателно производство.  

От адв. А. се излага и друг довод, че Св. Дж. уговарял Св. Ц.  да даде показания и какво да каже, както че се уговаряли по отношение на св. В.М. . Такъв довод е изтъкнат и от адв. Б. защитник на подс. П.С.. Съдът вече е изложил своите съображения защо не го приема за основателен, поради което намира, че не следва да се преповтаря.

 Излага се довод, че твърдяното от Св. Дж., че подс. П.С. е дал разпореждане в гр. София  за взривяване на автомобила  на пострадалия Л.  не е вярно, тъй като по същото време подс. П.С. е бил във гр.Варна . В подкрепа на този довод се посочва и представената от подс. П.С. фактура от 18.08.2008г. от “Гранд хотел Варна”. Същия довод се посочи и от подс. П.С. в защитната му реч. Съдът подробно е изложил своите съображения защо не приема този довод като основателен, поради което намира, че не следва да се преповтаря.

Излага се довод, че св. В.М.  няма как да има лични възприятия за срещи на подсъдимите С., К. и П. в  заведение “К.”, защото този свидетел работил за подсъдимия С. един месец през 2009 г., както и че няма как да е виждал Ф. и Г. през м. септември 2009г. в заведение “К.”. От събраните по делото доказателства съдът установява, че този свидетел е работил при подс. П.С. – от м. септември 2009г. до м. март 2010г., както и че е в близки приятелски отношения със Св. Ц. . Поради тази причина той се е движил в обкръжението на Св. Ц.  и е посещавал често заведение “К.”. В съдебно заседание посочва, че е виждал В.Ф. на рожден ден на подс. П.С., но не е сигурен дали през 2009г. или 2010г. Възприемал  е лично срещи на подс. П.С.  в заведение “К.” с подс. Я.П. и подс. В.К.. Съдът намира, че времето, през което този свидетел е работил при подс. П.С. и съпругата му е за период от 6 месеца, както и че времето преди и след периода, през който е работил този свидетел също е посещавал заведение “К.”, поради което е имал реалната възможност да наблюдава какви срещи е провеждал подс. П.С. и с кои лица. Съдът намира, че не следва да обсъжда показанията на св. М.  от досъдебното производство, в които посочва, че е видял В.К., Ф. и Т. септември месец през 2009 г. в кафе “К.”, тъй като същите не са приобщени по надлежния процесуален ред към доказателствата по делото. По отношение гравитирането на св. М.  около хората близо до подс. П.С., показания дава и св. К.Н. , който твърди, че св. М.  е работел като шофьор при подс. П.С. през 2008г., а за себе си твърди, че е работел при подс. П.С. през 2008г. до края на годината.

Излага се довод, че не следва да се кредитират показанията на Св. Дж. и П. за сака с патроните и автоматите, намиращ се между гуми на подс. П.С. в склада в бл. *, тъй като към този момент според адв. А. такъв сак въобще не е намерен. Според съда обстоятелството, че не е намерен такъв сак, не прави показанията на тези свидетели недостоверни по отношение на този факт. Следва да се отчете, че показанията за наличието на този сак са дадени през 2010г. и 2011г., а сака се е намирал в склада за минерална вода през 2008г. Поради това съдът намира, че показанията на свидетелите по отношение на този факт са подкрепящи се и следва да се кредитират. Подкрепят косвено и от показанията на св. Н., който твърди, че в сака е виждал взривно устройство.

Излага се довод, че няма СРС-та за това какво подс. В.К. си е говорил със свид. С.И. и С.С.. Излага се довод, че не следва да се кредитират показанията на тези свидетели, че подс. В.К. е разказвал за К. , за Ю.Г., за К., за Д., за Л. , тъй като в този момент той е привлечен като обвиняем само за убийството на Р.Р., както и че не  е възможно подс. В.К. да им разказал за тези убийства, а да не е споделил, че е работил при Б.М. . От защитника се посочва, че в протокола за ВДС са записани думите на С.И., като пита беседващите с него дали им е харесало това, което е измислил и дали ще пуснат и С.С.. Излага се и аргумента, че след показанията, които дават и на двамата са изменени мерките за неотклонение от прокурора. Съдът намира, че действително в материалите по делото не са налични данни за прилагани специални разузнавателни средства по отношение на подс. В.К. при престоя му в ареста в гр.Варна  през м. септември 2010г. Към този момент подс. В.К. е бил с повдигнато обвинение за убийство на пострадалия Р.Р.. Съдът намира, че от показанията на свидетелите в съдебно заседание се установява, че подс. В.К. е споделил, че е работил като охранител на Б.М. , както и какво се е случило при извършения спрямо него взрив. Св. С.И. на въпрос на защитата отговаря, че подс. В.К. не е разказал наведнъж за убийствата на Р., Л. , Ю.Г., а постепенно по време на съвместния им престой в ареста. Обстоятелството, че подс. В.К. е имал повдигнато обвинение само за убийството на пострадалия Р., не е пречка той да говори с останалите задържани лица в килията и за други престъпления.  По отношение на цитираните от адв. А. думи на св. С.И. съдът намира, че вече е обсъждал такъв довод, изложен от подс. П.С. поради което не следва да се преповтаря.

 Излага се довод, че разпитите на Св. Дж. пред съдия са проведени пред съдия Б., като пред същия съдия е разпитван св. П. три пъти, Св. Ц.  - два пъти., като в тази връзка се прави възражение, дали по време на провеждането им този съдия е бил дежурен. Така изложеният довод не следва да се обсъжда от съда, тъй като законосъобразността на едно процесуално следствено действие не се преценява от това, дали съдията е бил дежурен или не. Дежурството на съдиите в даден съд се прави с оглед ангажираността на един съдия за определено време при неотложна необходимост да се разпитат свидетели или обвиняеми лица, да се дадат съответни разрешения по НПК. Няма процесуална пречка, ако определения по график дежурен съдия е възпрепятстван, то разпита на свидетеля да се проведе и пред друг съдия.

 Излага се довод, че не е изяснен мотива за убийствата на Р.и Л. .  Според адв. А. сочения от прокуратурата мотив за “неудовлетвореност” у подс. Г.В. не е убедителен, тъй като “се е знаело, че Р.така или иначе след известно време, някакви месеци там просто е щял да се пренесе на другия свят от само себе си,  по силата на болестта си.” Така изложеният довод е неоснователен. Съдът намира, че изложеният довод не се подкрепя нито от доказателствата по делото, нито от житейската логика. Съдът приема, че мотива да подс. Г.В. да поръча убийствата на Р.е неудовлетвореност от постигнатия резултат, както и нежелание да му заплати дължимото му се по договора от 19.12.2006г. Към момента на даване на поръчката за убийството на Р., пострадалия не е имал здравословни проблеми, нито подс. Г.В. е знаел за наличието на такива. Видно от събраните доказателства - свидетелски показания и медицинска документация, пострадалия Р. е опериран по спешност през м. юни 2009г., парите за убийството му са предадени на подс. П.С. в началото на м. април 2009г.  Установява се, че въпреки тежката животоспасяваща операция Р.е имал добър възстановителен период, поради което същия не е бил ежедневно в болничното заведение, а е ходил там за манипулации. Планирана е била и втора операция. Довода, че пострадалия е щял да почине от болестите си, поради което не е било необходимо да го убиват, не може да бъде споделен, тъй като и в морален и в житейски аспект той е неприемлив.

По отношение на мотива на подс. Г.В. за убийството на Л. , според адв. А. не може да се приеме като наличен такъв желанието за мъст, тъй като всички действия, предприети от подс. Г.В. са правни - нотариални покани, разходни касови ордери, сигнали до ТД на НАП, сезиране на прокуратурата. Излага се довод, че в обвинителния акт е посочен друг мотив за убийството на Л.  и посочването на мотива “мъст” представлява промяна на фактическото обвинение, което води до  нарушаване на правото на защита на подсъдимия, тъй като той не се е защитавал по този факт. В обвинителния акт шуменска окръжна прокуратура е посочила, че мотива на подс. Г.В. за убийството на пострадалия П.Л. е освен отмъщение, е и връщане на сумата от 124 800 лв. които бил платил на Л.  като хонорар.От събраните по делото доказателства се установя, че мотива на подс. Г.В. първоначално се изразява в неудовлетвореност от полученото при сключеното споразумение с представителите на В.К., желание за мъст, защото в очите на подс. Г.В. пострадалия Л. е предал неговите интереси и е преминал на страната на “Пловдивската група” акционери, съдействал им е да подпишат първи споразумение и е лишил подс. Г.В. от възможността да води преговори за много по-голяма сума, тъй като вече не е бил представител на голям брой акционери. От доказателствата по делото се установява, че пострадалия Л. е дал съгласие да свидетелства по делото срещу подс. Г.В. за злоупотреба с доверие, насрочено за 03.04. 2009г. А неговите показания според очакванията на подс. Г.В. биха довели до резултат – осъждането му по това дело. А осъдителна за подс. Г.В. присъда би допринесла за уважаване на предявения по гр.д.  № 795/08 г. на ОС – В. Търново    иск за обявяване на нищожност на договора за правна помощ със П.М.Л.  от 11.11.2006 г. и споразумението между двамата от 11. 04. 2007 г. и обезсилване на издадените въз основа на тях изпълнителни листи за повече от 11 млн. лв., които подс. Г.В. имал намерение да получи от св. С. , Т.  и приближени до тях лица. Това  мотивирало подс. Г.В. да предприеме действия за изпълнение на дадената на подс. П.С. поръчка да се изпълни преди 03.04.2009г. Предал на подс. П.С., че възложената му поръчка трябва да се изпълни преди 03. 04. 2009 г. Допълнително установените и доказани по отношение на мотива в съдебното следствие факти не представляват промяна във фактическото обвинение, защото прокурора не се е отказал от първоначално посочения мотив и не сочи друг, а го допълва с новосъбраните доказателства. Не кореспондира с доказателствата по делото твърдението на адв. А., че св. Л.не е знаела за влошените взаимоотношения на съпруга си с подс. Г.В.. Свидетелката в съдебно заседание разказва, че е разбрала, че подс. Г.В. искал от съпруга й 40 000лв., но той категорично заявил, че не му дължал такива пари.

 По отношение на довода откъде подс. Г.В. знае, че има такава организирана престъпна група, ръководена от подсъдимия С., за да възложи първо побой, после взривяване на лекия автомобил и накрая убийството на Л. , съдът вече е изложил своите аргументи като го е обсъдил при доводите на защитата на подс. П.С., поради което намира, че не следва да се преповтаря. Съдът е обсъждал и друг сочен от адв. А. довод, който е сочен и от защитата на подс. П.С., защо подс. Г.В. ще възлага побоят и взривяването на автомобила на пострадалия Л.  на подсъдимия С., а убийството ще се опита да възложи на св. Л..

 Излага се довод, че няма доказателства, което да установява какви са отношенията между В.К., Г.Т.Г. и В.Ф., че да може да се изведе извод от там, че подс. В.К. би могъл и им е възложил осъществяването на убийства. Като при аргументирането си защитника посочва, че св. Й.Д. не е посочила подс. В.К. като част от приятелския кръг на Г.Т.Г.. Съдът намира, че така изложеният довод е неоснователен. Какви са били отношенията между подс. В.К. с В.Ф. и Г.Т.Г. са налични и други гласни доказателства по делото. Свидетелите А.И. и Г.П.твърдят в показанията си, че през м. юни 2009г. подс. В.К. е бил в хотел “Ален мак”. Тези свидетели посочват, че са виждали на плажа през този период Ф. и Г.. Св. Т.Т. също свидетелства, че сина му Г.Т.Г. се е движил заедно с В.Ф. и подс. В.К.. Обстоятелството, че В.Ф. е бил заедно с подс. В.К. в гр. София  и гр.В. Търново  се подкрепя и от показанията на Св. Дж.. Св. В.М.  също разказва, че е виждал В.Ф. в заведение “К.” в обкръжението на подс. В.К.. Независимо, че по адресна регистрация подс. В.К. се води жител на с. Ч. , а не на гр. Ч.б., то по делото са налични гласни доказателства, че същия почти ежедневно е посещавал заведението, където работила като сервитьорка св. Г.Б.  и че там често се е срещал с В.Ф. и Г.Т.Г..

На въпроса на адв. А. защо подс. В.К. е възложил на тях извършването на убийството на пострадалия Р. съдът намира, че не дължи отговоР.Мотивите за дадено решение може да изложи единствено лицето, което го е взело.

          Излага се довод, че са налице противоречия в показанията на Св. Дж. и П. по отношение на пътуванията им в гр.В. Търново , с кого са ходили и какво са правили. Съдът подробно е обсъдил показанията на тези свидетели, констатирал е налично противоречие в показанията им по отношение на определени факти и е изложил доводи кои показания кредитира и кои не, поради което счита, че не следва да се преповтаря.

Излагат се доводи относно нанесения на пострадалия Л. побой: няма доказателства извършителя на побоя да е Д.Г. , а Г.Н.  да е помагач; посочва се, че св. Л. е извършителя на побоя, като се аргументира с показанията на св. А.Л. за споделеното й от пострадалия след посещението на св. Л. в адвокатската кантора;  не са иззети оръдието на престъплението, натривки от кръвта по стълбите, ризата на Л. ; св. Л.е занесла тръбата и ризата на разследващите едва ли не насила им е дала да вземат тръбата; св. Л.предала риза с дълъг ръкав, а е изследвана риза с къс ръкав.

Същите доводи са посочени и от адв. Н. – защитник на подс. П.С. и съдът подробно ги е обсъдил, поради което намира, че не следва да се преповтаря.

Излага се довод, че няма логика след като побоя и палежа са поръчани от подс. Г.В. на организираната престъпна група, ръководена от подс. П.С. и този палеж и побой са извършени успешно, както твърди прокуратурата, каква е логиката по-малкото да поръчаш на ОПГ-то, а по-голямото - убийството на пострадалия да поръчваш на Л.; както и че няма логика подс. Г.В. да предлага на св. Л. да убие Л.  и преди още да знае дали той ще се съгласи, да му каже чие убийство предлага да се извърши.

Същите доводи са посочени и от защитата на подс. П.С. и съдът подробно ги е обсъдил, поради което намира, че не следва да се преповтаря.

Излага се довод, че не са налични доказателства за подготвителните действия през м. март 2009г. преди убийството на Л. , че пострадалия е следен, че подс. В.К. е бил в гр.В. Търново  през м. март 2009г. и както и че бил там с В.Ф..  Съдът намира, че действително не са налични доказателства какви подготвителни действия преди убийството на Л.  са извършени от подс. В.К. и В.Ф.. Безспорно по делото е установено, че подс. В.К. е знаел къде се намира кантората на пострадалия, гаража и жилището му. Това знание той е имал още през лятото на 2008г., когато заедно със Св. Дж. и П. са оглеждали тези обекти и автомобила на пострадалия с цел поставянето на взрив. Налични са и гласни доказателства, че деня преди убийството на пострадалия Л., подс. В.К. и В.Ф. са били в гр.В. Търново , където ги е видял Св. Дж.. При разговор с подс. В.К., последния му споделил, че са по работа в гр.В. Търново . В материалите по делото не са налични доказателства към м. март 2009г. подс. В.К. да е изпълнявал такава трудова дейност, която да обуслови появата му в този град. Следва да се направи логическия извод, че под “по работа” следва да се разбира действията им, свързани с убийството на пострадалия Л.. Тук следва да се посочат и показанията на св. С.И. и С.С. които твърдят, че подс. В.К. им е казал, че бил добър организатор и са му били необходими две седмици или 15-20 дни за да проследи жертвата и установи навиците и, и маршрутите и на придвижване. Твърдението на св. С.И., че подс. В.К. му казал, че убийството на Л.  било извършено от В.Ф.. 

         Излага се довод, че няма доказателства кога, къде, как и с какво подс. В.К. умишлено е склонил Ф.  да умъртви пострадалия Л..  Съдът от материалите по делото не може да обоснове извод, че В.Ф. е имал личен мотив, за да извърши убийството на пострадалия Л.. Такъв мотив не е наличен и за подс. В.К.. Поради това съдът приема, че убийството е извършено в изпълнение на решение на организирана престъпна група – за да се изпълни поръчката за убийството, приета от групата,  както и че за участието си в убийството същите ще получат парични средства. Липсват по делото доказателства В.Ф. да е бил близък с някой от останалите участници от престъпната група, освен с подс. В.К. и с Г.Т.Г.. Поради това съдът намира, че е правилен извода на ШОП, че Ф.  е бил подбуден от подс. В.К. да участва в убийството на Л. . Още повече, че са налице доказателства за близките отношения на подс. В.К. с В.Ф.. Косвено този извод се подкрепя и от доказателствата касаещи убийството на Р.Р., от които доказателства съда приема за установено, че за това деяние подс. В.К. е бил в непрекъсната връзка с В.Ф. и Г.Г., ангажирал ги е в проследяването на Р.и е разпределил ролите им при физическото ликвидиране на Р..

         По отношение на довода, че не е прецизирано в какво се изразяват помагачеството на подс. В.К. при убийството на Л. , съдът на база събраните доказателства по делото е приел, че подс. В.К. е дал съвети и разяснения на В.Ф.- къде да се извърши убийството, кога да се направи това, и по друг начин - организирал следенето на пострадалия.

 Излага се довод, че  следва да се изключат от доказателствата по делото проведените разпознавания на свидетел със запазена в тайна самоличност №1 и св. Н.М. , като адв. А. се аргументира с това, че времето, което двамата свидетели са възприемали бягащия мъж е много кратко и не са имали възможност да възприемат лицето му. Съдът вече е обсъждал такъв довод, изложен от адв. Н., поради което намира, че не следва да се преповтаря.

По отношение на доводите, че не са налични доказателства подс. В.К. да е помогнал на В.Ф. да се отдалечи от местопроизшествието, както и че не са събрани доказателства това с какъв автомобил е сторено, съдът приема за основателни и същите са взети предвид при постановяване на присъдата по отношение на убийството на П.Л..

Излага се довод, че е налично противоречие в показанията на св. С.И. и Св. Дж. относно автомобила, с който подс. В.К. е бил в гр.В. Търново . Съдът намира, че такова противоречие не е налично, тъй като в показанията си Св. Дж. разказва за срещата си с подс. В.К. деня преди убийството на Л.  и посочва, че подс. В.К. е бил с лек автомобил “Мерцедес”. Св. С.И. посочва, че подс. В.К. е разказал, че за убийството на пострадалия Л. са използвали крадена кола. Обстоятелството, че  деня преди убийството подс. В.К. е управлявал ползвания от него лек автомобил не изключва възможността на следващия ден за самото убийство да е използван друг автомобил и то краден. От събраните по делото доказателства се установява, че при извършването на убийствата никога не е ползван автомобил на подс. В.К.. При убийството на пострадалия Б.Г. е ползван краден “Фолксваген Голф”, при убийството на пострадалия Р. е ползван автомобил “Фиат Браво”, собственост на брата на Г.Т.Г.. Това е правено с цел прекъсване на връзката между преките изпълнители и по-горната част от структурата на престъпната група, както и за затрудняване на разкриването на извършените престъпления.

 Излагат се доводи по отношение на убийството на Р.: че не е установено с каквито и да било доказателства, подс. В.К. да е подбудил, тоест да е уговарял, мотивирал, да е извършвал каквито и да било действия, които да могат да бъдат определени като формиране на решение у Ф.  да извърши деянието, не е посочено на кого, колко или поне на двамата колко общо е обещано да се плати, нито платена ли е тази сума, нито кога е платена, нито кой я е платил, нито къде я е платил. Съдът намира, че както и при убийството на Л. , така и при убийството на Р., В.Ф. няма личен мотив за да извърши това убийство. Събраните по делото доказателства категорично показват, че В.Ф. и Г.Г. са идвали многократно в гр. Шумен през м. юни 2009г., за да уточняват маршрути на придвижване на Р., местата които посещава и с какви автомобили се придвижва. Тези им идвания са били причина Г.Т.Г. често да отсъства от работа без обективни причини. Подс. В.К. също е идвал в гр. Шумен, целенасочено се сближил със св. Г.Б. , за да може да я използва като алиби при идванията си в гр. Шумен. Налични са и доказателства, че подс. В.К. е бил близък с В.Ф. и Г.Г.. Участието на последните две лица в убийството на Р.е било в изпълнение на решение на организирана престъпна група, за което те са получили съответно заплащане. Съдът намира, че практически е невъзможно разследващите органи да установят какви суми са получавали конкретните извършители на убийствата, ако някой от лицата, които са им заплащали тези суми не посочи какъв е бил техния размер. Дали сумата е платена преди деянието или след него съда намира, че това обстоятелство не променя извода, че убийството е извършено с користна цел от В.Ф. и Г.Г.. Обстоятелството, че подс. В.К. е получил пари за убийството на Р.се потвърждава от показанията на св. Г.Б. , на която вечерта на 03.07.2009г. подс. В.К. споделил, че тя му донесла късмет и той спечелил много пари.

Излага се довод, че не са налични доказателства подс. В.К. да е закупил картите за т.н. “прави” мобилни телефони, както и да е раздал  някои от тези карти на подс. П.С., на В.Ф. и Г.Г. и е оставил една за себе си. Излага се довод, че не са събрани доказателства карта с абонатен №0893760490 да е била у подс. В.К. преди 04.07.2009г. Съдът намира, че от събраните доказателства може да се направи извод, че подс. В.К. е закупил тези три СИМ карти от магазин на “Г.” в гр. Ч.б.. Към момента на закупуването им – пролетта на 2009г. все още не е в сила изискването за регистрация на всяка закупена СИМ карта, дори и когато се касае за предплатена услуга.  Поради това няма как с писмени документи да се установи това обстоятелство.  Съдът намира, че карта с №0893760490 е била у подс. В.К. и това обстоятелство се установява от разпечатките на мобилните телефони, ползвани от подс. В.К., от протокола за претърсване на л.а.”Мерцедес” и от заключението на Съдебно - техническата експертиза, назначена и приета в съдебно заседание. От посочените писмени документи и от заключението на тази експертиза съдът прави извода, че тази карта е била у подс. В.К. не само на 04.07.2009г., когато е извършено претърсването на л.а.”Мерцедес”, но и предходните дни преди убийството на Р.. Тези доказателства съда вече обсъди подробно поради което не следва отново да се обсъждат.

Излага се довод, че в обвинителния акт, всички действия на К. определени от прокуратурата като помагачески започват от дата 26.06.2009 г. и за първи път в обвинителната реч, прокуратурата въвежда датите 03.06., 05.05, 07.06, 10.06, 17.06.2009г. и твърди, че на тези дати подс. В.К. бил в Шумен с В.Ф. и Г.Т.Г.. Така според адв. А. се въвеждали нови факти и обстоятелства във фактическото обвинение на подс. В.К. и той не е знаел, че следва да се защитава за извършени от него действия на 3, 5, 7, 10 и 17.06.2009 година и не се е защитавал. Съдът намира, че обсъждането на други дати освен посочените в обвинителния акт, на които подс. В.К., В.Ф. и Г.Г. са идвали до гр. Шумен и какви действия са извършвали не представлява изменение на обвинението на подс. В.К. по отношение на убийството на Р.. Съдът е признал подсъдимия за това, че е осъществил деянието от началото на 2009г. до 03.07.2009г.  Посочените от прокурора дати през м. юни 2009г., на които подс. В.К., Ф. и Г. са идвали до гр. Шумен се извеждат от събраните още на досъдебното производство писмени доказателства. Подс. В.К.и защитниците му са имали възможност да се запознаят с тях и в хода на съдебното следствие ако желаят да оспорят някое от тези доказателства.  Съдът намира, че не следва в обстоятелствената част на обвинителния акт да се посочват всички факти, които се установяват от събраните на досъдебното производство доказателства. Обвинителният акт съгласно практиката на ВКС очертава рамката на предмета на доказване. Разпоредбата на чл. 246 ал. 2 от НПК посочва кои обстоятелства следва да се посочат в обвинителния акт. Поради това съдът намира, че непосочването на всички дати от м. юни 2009г. на които подс. В.К. е извършвал подготвителни действия свързани с убийството на Р.не е  нарушение на процесуалното право на защита на подс. В.К.. 

 Излага се довод, че не може да се направи еднозначен извод, че  на 26.06.2009г. подс. В.К., Ф. и Г. са се настанили в хотел “Ален мак” в к-с Златни пясъци, както и че на 27.06.2009г. са ходили до гр. Шумен. По първия довод, следва да се посочи, че съда не е приемал, че подс. В.К. е бил настанен заедно с Ф. и Г. в хотел „Ален мак”. Също така съда не е приемал, че на 27.06.09г. тримата – Ф. , Г.  и подс. В.К. са пребивавали в гр. Шумен.

 Излага се довод, че на 27.06.2009г. К. се е разделил с Ф. и Г. и те му казали, че ще посрещат “Джулай морнинг”, като този довод се извежда от обясненията на подс. В.К.. Съдът намира, че случилото се на 27.06.2009г. – спирането за проверка от органите на КАТ и установяването на подс. В.К. с другите лица е  повода Ф. и Г. да бъдат отведени на хижа “В.”. Обстоятелството, че тези лица са били на хижа “В.” в края на м. юни 2009г. съдът е обсъдил от кои доказателства се установява, поради което намира, че не следва да се преповтаря. 

         Излага се довод, че няма доказателства телефон с последни цифри 445 да е ползван от подс. П.С. и телефон с последни цифри 455 от Ф.  и  Г. . По отношение на първата част от довода относно ползвания от подс. П.С. телефон с № 0893760445 съдът вече е обсъдил такъв довод, посочен от защитата на подс. П.С., поради това намира, че не следва да се преповтаря.  По отношение на ползвания от Ф. и Г. телефон с  номер 0893760455, съдът намира, че са налице достатъчно доказателства за извод, че този телефон е ползван от Ф. и Г. и това са разпечатките на проведените от този телефон разговори, разпечатките на проведените разговори от телефона ползван от подс. В.К.с № 0893760490, както и на личните му телефони, свидетелските показания на Б., на полицейските служители спрели и констатирали административно нарушение на Г. в гр. Шумен и гр.Варна , както и другите свидетели касаещи убийството на Р., заключенията на ДНК експертизите от които се установява, че по парчето от фланелката откъснато от св. С.С. от гърба на лицето простреляло Р., по намерените угарки от цигари е установен ДНК профил на Ф. и Г.. Всички тези доказателства са обсъдени подробно в мотивите и водят до извода, че телефон с № 0893760455 е ползван през м. юни и на 01. – 03.07.09г. от Ф. и Г..

 Излага се довод, че К. не е знаел, че св. Б. ще идва на 02.07.2009г. в гр. Шумен, първото обаждане на подс. В.К. към св. Б. на 2-ри е в 13:14 часа., а тогава той не е знаел, че на 03.-07.2009г. Р.ще ходи до болницата; този факт няма как да го разбере от подс. П.С. на 02.07.2009г. в 15:21 часа, тъй като към този момент Р.още не бил решил какво ще прави, за да получи и подс. П.С. такава информация.  По така изложените доводи съдът намира, че следва да се обсъдят показанията на св. Б. и св. В.М.-Р.. Първата свидетелка в показанията посочва, че още през м. юни 2009г. подс. К.е записал нейния телефон, както и че се е срещал с нея на 17.06.2009г. При едно от посещенията си в заведението, където свидетеля работила като сервитьорка в гр. Ч.б., подс. В.К. я попитал кога ще бъде в Шумен и тя го уведомила, че ще пътува на 02.07.2009г., защото на другия ден е на изпит.  От нейните показания се установява, че подс. В.К. й се обадил на 02.07.2009г. докато тя пътувала във влака, но й казал, че може да и дойде на гости. Подс. В.К. вечерта след 21.00 ч. уведомява свидетелката със сигурност, че ще й дойде на гости.  От показанията на св. В.Р.се установява, че на 02.07.2009г. следобед са провели разговор с пострадалия Р., на който присъствали и техни познати и при този разговор те се уточнили на следващия ден – 03.07.09г. да отидат в МБЛА Шумен и да се срещнат с лекуващите  лекари. От показанията на св. В.В. се установява, че той, заедно с други техни приятели карали Р.да отиде в гр.Варна  на преглед и лечение, но пострадалия Р. настоявал първо да се срещне и разговаря с лекарите от МБАЛ Шумен, които са му правили предната операция – д-р З. и д-р М.  и тогава щял да реши дали да ходи в гр.Варна . От приложената по делото разпечатка на разговорите на мобилния телефон ползван от Р.Р. се установява, че на 02.07.09г. той е осъществил два разговора – в 10. 22ч. и в 11. 22ч. с д-р М. . При тези доказателства и с оглед изразеното от пострадалия Р. желание, първо да говорят с лекарите от гр. Шумен и след това да решава дали да ходи при лекари в гр.Варна  съда достига до извода, че на 02.07.09г. преди обяд пострадалия Р. е уговорил среща с лекари в МБАЛ Шумен за 03.07.09г. преди обяд. Тази информация е достигнала до подс. П.С., който от телефон 0893760445 изпратил SMS в 11. 58ч. на подс. В.К. на телефон 0893760490 за предстоящото отиване на Р.в МБАЛ Шумен на 03.07.09г. преди обяд. Тази информация е била причината подс. В.К. да провери дали св. Б. е в гр. Шумен в случай че му се наложи да си осигурява алиби за следващия ден и за това се е обадил на св. Б. в 13. 14ч. и като разбрал, че пътува за гр. Шумен и съобщил, че може да и дойде на гости.  Когато със сигурност се установява, че пострадалия няма да пътува до гр.Варна , а ще ходи на преглед в болницата в гр. Шумен, подс. В.К. се обажда на св. Б. след 21ч. и заявява, че ще й отиде на гости.

По отношение на довода, че подс. В.К. не е знаел, че на 03.07.2009г. ще се извършва убийството на Р., защото ако наистина бил организатор той нямало да остане заключен в квартирата на св. Б. , съдът намира този довод за неоснователен. Видно то разпечатките на правите телефони, ползвани от подс. В.К., Ф. и Г., същите са комуникирали на 03.07.2009г. и подс. В.К. макар и “заключен” е контролирал техните действия. Подс. В.К. не е имал за цел да участва лично в извършването на убийството и да се намира в непосредствено близост до мястото на извършването му. Същият се е нуждаел от алиби, поради което според съда е бил съгласен да остане в квартирата на свидетелката, за да я изчака да се върне от изпита. Така същия си изграждал алиби, което да посочи при евентуалното му задържане от органите на полицията. 

Излага се довод, че св. Б. прави субективен извод за състоянието на подс. В.К. след проведения от него разговор на пл. „Кристал” по обяд на 03.07.2009г.  Според съда свидетелката излага своите възприятия за промените в поведението на подс. В.К.. До преди обаждането същия бил разговорлив, то след това станал нервен, мълчалив и изненадващо й предложил да тръгнат за гр.Варна . Очевидно съобщеното му по телефона толкова е обезпокоило подс. В.К., че той даже не са върнал до квартирата на св. Б. , за да  вземе от там оставените от него лични вещи.

Излага се довод, че няма как да види Ф. и Г. в автомобила “Фиат Браво” пред хотел “Ален мак” на 03.07.2009г. около 14.00 часа, с оглед мястото, на което твърди, че е бил паркиран автомобила на подс. В.К. и с оглед обстоятелството, че не е слизала от него. Според съда св. Б. в показанията си посочва, че при разминаване на автомобила, управляван от подс. В.К. с другия автомобил тя е видяла в него Ф. и Г.. Видяла, че подс.К. след като си взел багажа от хотела се приближил до този автомобил и разговарял със стоящите в него от страни на шофьорската седалка. Поради това съдът намира, че св. Б. е имала реалната възможност да види стоящите в този автомобил Ф. и Г.. В подкрепа на това е и твърдението на св. Б. за отправеното към нея предупреждение от подс. В.К. да не споделя никъде, че е видяла Ф. и Г. с колата им в гр.Варна  и че той е разговарял с тях.

От адв. А. се сочи, че не следва да се кредитират показанията на св. Б. , тъй като в показанията си същата сочи, че подс. В.К. е взел от хотел “Ален мак” сак, който сложил в багажника на автомобила, а при претърсването на автомобила сак не е намерен. Съдът намира, че в протокола за претърсване на л.а.”Мерцедес”  са посочени само вещите, които са иззети при това процесуално - следствено действие. Дали сака на подс. В.К. е бил в колата или той го е оставил на друго място преди задържането му от органите на полицията е неотносимо към предмета на доказване по делото. Поради това намира, че довода да не се кредитират показанията на св. Б. следва да се остави без уважение.

         Излага се довод, че “Съвпадението” на клетките на телефон 0893760490 и телефон 0878744444 не означава, че телефоните са у едно и също лице. Може да са в две различни лица. Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не са налични такива, от които да се направи извод, че в автомобила заедно с подс. В.К. се е придвижвало и друго лице. На 02.07.2009г. подс. В.К. е дошъл сам при св. Б. , на 03.07.2009г. е бил сам в квартирата, докато тя е била на изпит. Единствено възможния извод който може да се направи, че телефон с № 0893760490 е ползван от подс. В.К..

        Изложен е  довод, че от единия телефон на подс. В.К. 0877427373  и телефон 0893760490  има 9 часа разлика между разговорите, поради което не може да се направи извод, че картите са на едно и също място.  Съдът намира, че номер №0877427373 видно от приложените по делото разпечатки не е използван често от подс. В.К., поради това е налична и разлика в часовете на проведените разговори. От подс. В.К. е използван телефон с №0878744444, от който видно от разпечатките са провеждани интензивни разговори, поради което съдът намира, че съпоставен този телефонен номер с номер 0877427373 и 0893760490 и клетките от които са провеждани разговорите може да се направи извод, че тези телефони са ползвани от едно и също лице.

Излага се довод, че не може за 41 минути да се пристигне от гр.Варна  в гр. Шумен, като се аргументира че  телефон 0893760490 на 02.07.2009 г. в 22:07 часа  се е намирал в региона около улица “В.В.” във Варна, телефон 0878744444 в 22:48 ч. се е  намирал в гр. Шумен, в района около улица “Пушкин” № 2. Така изложеният довод е неоснователен. Съдът не намира за нужно да излага съображения и да прави изчисления колко време е необходимо за придвижване на лек автомобил от бул.”В.В.” намиращ се към изходната част на гр.Варна  до гр. Шумен, но приема, че след като движението се извършва по магистрала, и с по-висока скорост е напълно реално и възможно за 40 минути да бъде изминато горепосоченото разстояние.

По отношение на довода, че не е нормално да е налице “случайно” прихващане на разговор от мобилен телефон от клетка в гр. Шумен в клетка в гР.Разград, както е посочена в една от приложените по делото справки, съдът намира същия за основателен. По делото са налични и други разпечатки, от които се установява, че няма такова прихващане от клетка в гР.Разград, а разговора на телефон 0878744444 на 03.07.2009г. в 10:55 часа е проведен от клетка в гр. Шумен.  Очевидно се касае за техническа грешка в посочената справка, която впоследствие е отстранена при последващите разпечатки.

 Излага се довод, че прокуратурата не е прецизирала обвинението на подс. В.К. – не е посочила действията, с които той е подпомогнал Ф. . Така изложеният довод е неоснователен. В диспозитива на обвинителния акт са посочени извършените от подс. В.К. действия, които според прокурора са квалифицирани като помагачество.

 Излага се довод, че е невъзможно анонимен свидетел №4 да разпознае подс. В.К., тъй като го е наблюдавал от разстояние 40-50 метра и навън е било тъмно, между 21.30-22.00 часа. Съдът намира така изложеният довод за неоснователен. Анонимен свидетел №4  твърди, че е бил в движение по време на престоя на подс. Я.П. и другото лице което е било с него, когато са взели от хижата Ф. и Г.. Местото откъдето е наблюдавал подс. В.К., Ф. и Г. е било с добра видимост, пред хижата където същите са разговаряли е имало светната крушка. Свидетелят посочва, че вземането на Ф. и Г. е било след около 21. 30ч., тъй като в този час те са пристигнали с подс. Я.П.  и видимостта е била добра, тъй като пред хижата имало осветление. Поради това съдът намира, че проведеното разпознаване не следва да бъде изключено от доказателствата по делото.

Излага се довод, че вземането на Ф. и Г. от хижа “В.” е след 03.07.2009г., изминали са повече от десет дни  след периода на обвинението, за което на подс. В.К. не е повдигано обвинение.  Видно от постановената присъда съдът е приел, че като помагач подс. В.К. е улеснил В.Ф. в извършване на престъплението чрез даване на  съвети и разяснения, и по друг начин - организирал следенето на пострадалия. Съдът не е признал подс. В.К. за виновен, че е обещал да даде помощ след деянието и че е дал такава помощ. Деятелността на подс. В.К. след 03.07.2009г. следва да се квалифицира като такава на участник в Организирана престъпна група. Вземането на укритите Ф. и Г. от хижа “В.” и транспортирането им до друго място, където същите да бъдат отново в изолация и укрити следва да се приеме като дейност на организираната престъпна група, която укрива част от своите участници, за да не бъдат задържани от органите на полицията.

По отношение на убийството на Б.Г. се излагат доводи, че са налични противоречия в показанията на Св. Дж. и С.П. относно целта за следенето му. Съдът намира, че е налично такова противоречие в показанията на тези свидетели и е приел, че целта на следенето е да се установи адреса на пострадалия, като следенето им е възложено от подс. П.С. и обяснението, което им е дадено, че човека има много пари. Това е и мотива посочен на св. С.П.  да се включи в следенето на пострадалия. Св. П. действително не посочва в показанията си да знае, че целта на следенето на човека е убийството му. Този свидетел е бил използван само за установяване на адреса на пострадалия.

Излагат се доводи и за налични противоречия в показанията на Св. Дж. и П. относно времето на вземане на патроните от склада за минерална вода, предаването им на подс. П.С. в кафе “К.” и излизането на подс. В.К. от заведението.  Съдът в мотивите си е констатирал така изтъкнатото противоречие в показанията на тези свидетели по отношение на горепосочените факти. Изложил е своите съображения кои показания кредитира и се е обосновал защо, поради което намира, че не следва да се преповтаря.

Излага се довод за налични вътрешни противоречия в показанията на Св. Дж. кога и как е разбрал за убийството на Б.Г., като в един от разпитите си посочва, че е разбрал от К.Н. още същия ден, в друг разпит посочва, че е разбрал на средствата за масово осведомяване на следващия ден, а при прилаганите специални разузнавателни средства е посочил, че връщайки се от рождения ден на детето на Р.А. някой се обадил на подс. П.С. и му казал за убийството.  Съдът констатира, че е налично противоречие в казаното от Св. Дж. за това кога е научил за убийството на Б.Г.. Съдът намира, че противоречието може да се дължи и на обстоятелството, че Св. Дж. е научил този факт както от подс. П.С. и св. К. Н. в деня на убийството, така и от средствата за масово осведомяване.

По отношение на твърдението на адв. А., че Св. Дж. бил като БТА – отвсякъде идвали информационни потоци към него, както и че завеждал всички убийства в София, съдът намира, че не следва да обсъжда това твърдение, тъй като по същество то не представлява правен довод, а опит да се дискредитира свидетелят. Съдът намира, че е налично противоречие в показанията на св. П. и Дж. относно това дали подс. П.С. е ходил на рожден ден на детето на св. А.. Това противоречие е обсъдено от съда при анализа на гласните показания и съдът е изложил своите доводи кои показания по отношение на този факт кредитира и защо.

Излага се довод, че към м. април 2008г. подс. П.С. не е имал фирма за минерална вода и не е ползвал склад в бл. * на Студентски град, както и че базата в Нови хан е ползвана през лятото на 2008г. а не през пролетта на тази година. Същите доводи са изложени  от подс. П.С. и неговите защитници, съдът ги е обсъдил подробно по-горе, поради което счита, че не следва да се преповтаря.

Излага се довод, че посочения от св. П. лек автомобил “Голф” тройка, тъмен на цвят, видян пред входа на Б.Г.,  може да е на Св. Дж.. Съдът е обсъждал друг подобен довод, изложен от подс. П.С. за притежание на тъмен лек автомобил “Фолксваген Голф” тройка от Св. Дж. и е изложил своите съображения, защо приема, че това не е автомобила, използван при убийството на Б.Г..

        От адв. А. се твърди, че св. А. е посочил, че на рождения ден на детето му подс. П.С. е бил без шофьор. Съдът намира, че това твърдение представлява интерпретация на свидетелските показания, защото св. А. не е бил на паркинга в “Скай сити МОЛ”, когато подс. П.С. е пристигнал, за да види дали е управлявал сам автомобила или е имал шофьор. Обстоятелството, че подс. П.С. се е качил сам на детското тържество не изключва възможността той да е бил закаран от Св. Дж. и да е бил изчакан от него до тръгването му от тържеството.

Излага се довод, че прилагането на специални разузнавателни средства по отношение на подс. П.А. – беседата проведена с него след като вече е бил с повдигнато обвинение, представлява разпит на задържано лице, без да му бъдат разяснени правата и да му бъдат осигурени гаранции за защита, поради което намира че се касае за заобикаляне на закона. Налице е противоречива съдебна практика относно това могат ли да се използват като доказателства използваните специални разузнавателни средства – беседи, проведени със задържани лица, поради което съдът намира, че следва този въпрос да се преценява за всеки конкретен случай. По настоящото делото спрямо подс. П.А. са прилагани две специални разузнавателни средства – проведени са две беседи – на 23.09.2010г. и на 16.10.2010г.  По време на първата беседа подс. П.А. не е бил привлечен като обвиняем. По време на втората беседа той е бил вече обвиняем и е бил с мярка “Задържане под стража”. По време на втората беседа подс. П.А. посочва факти, които имат отношение към обвинението му за побоя над пострадалия А.С. в с. Р.. Посочвайки  тези данни подс. П.А. не се признава за виновен да е извършил той този побой.  По време на същата беседа той разказва и за това, че е посрещнал две момчета и им показал св. Л., който трябвало да набият, като им дал една метална тръба. Съдът намира, че посочените от подс. П.А. факти не представляват негови самопризнания и не следва да се  приемат като обяснения на обвиняемо лице по смисъла на НПК. По делото няма данни над св. Л. да е нанасян побой, както и подс. П.А. няма повдигнато обвинение за такова деяние. Казаното от подс. П.А. при тази беседа следва да се преценява единствено само през призмата на останалите доказателства по делото. Св. Л. дава показания за нанесения побой над А.С.. Налични са и показанията на св. Г.П. за това, че заедно през м. март 2009г. с Г.Н.  са посетили гр.В. Търново , където подс. П.А. им показал св. Л. и къщата му. Свидетелства, че подс. П.А. им дал метална тръба, с която да нанесат побоя. В съдебно заседание в обясненията си и при проведена очна ставка с този свидетел подс. П.А. категорично отрича да е имал такава среща и да е предавал такава тръба. Съдът намира, че тези обяснения на подс. П.А. са дадени с оглед правото му на защита. Следва да се отчете, че същия няма повдигнато и такова обвинение – за побой над св. П.Л.. Ето защо съдът намира, че данните от тези специални разузнавателни средства потвърждават достоверността на свидетелските показания на св. П. и като такива следва да се кредитират.  Подс. П.А. е признат за виновен за нанасяне на телесна повреда на А.С.. Съдът е приел, че са налични доказателства за участието на подс. П.А. в този побой – показанията на св. Л., св. Ц.Н. , А.С. и В.П., заключението на СМЕ. Налични са доказателства по делото, които обуславят извода на съда за виновността на подсъдимия. Ето защо използваното по отношение на него специално разузнавателно средство не се явява единственото доказателствено средство, поради което съдът намира, че искането на защитата този протокол за ВДС да бъде изключен от доказателствата по делото следва да се остави без уважение.

Доводи, изложени от Адв. А. – защитник на подс. К.:

Излагат се доводи за процесуална негодност на обвинителния акт,  същия  не отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК и на Тълкувателно решение № 2 от 2002 г. на Общото събрание на Наказателна колегия на Върховния касационен съд, в обвинителната реч представителите  на прокуратурата разширили фактическото обвинение, извели нови фактически изводи и базирали правните си изводи въз основа на тези нови факти.

Съдът намира, че внесения от ШОП обвинителен акт не съдържа сочените от защитата пороци, поради което същият да е процесуално негоден.  ТР №2/2002г. посочва, че “Главното предназначение на  обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита”. Обвинителния акт очертава рамките на предмета на доказване, посочен в чл. 102 от НПК – извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него, характера и размера на вредите, причинени с деянието, другите обстоятелства, които имат значение за отговорността на обвиняемия, включително и относно семейното и имущественото му положение. В обстоятелствената част на обвинителния акт, с който е сезиран съдът са посочени престъпленията, извършени от обвиняемите, времето, мястото и начина на извършването на отделните деяния, пострадалите  лица, пълни данни за личността на обвиняемите. Съдът намира, че  в обстоятелствената част на обвинителния акт са изложени факти, които обуславят съставомерността на деянията и участието на обвиняемите лица или на част от тях в осъществяването им. Съдът не намира за необходимо в обвинителния акт да се посочат абсолютно всички факти, установени от доказателства събрани по делото, ако тези доказателства са предявени на страните. Предвид огромния материал от събрани доказателства, съдът намира, че в обстоятелствената част не следва да се посочват всички установени факти. Изложеното от защитата на практика се свежда, до твърдението, че прокурора не може да се позовава на установени на досъдебното производство факти, които не е посочил в обвинителния акт. Същото не може да бъде споделено от съда, тъй като това би означавало, че защитата също не би следвало да може да посочва факти, които не са посочени в обвинителния акт. Обвинителния акт очертава рамките на предмета на доказване, това, което подлежи на доказване – фактите, които са релевантни към инкриминираното деяние и участието на обвиняемия в него.  В хода на съдебното следствие страните имат право да представят нови доказателства, да установяват нови или допълнителни факти от събраните или представени доказателства. Изложеното от прокурора в обвинителната реч – посочването и на други дати, на които подс. В.К., В.Ф. и Г.Т.Г. са идвали в гр. Шумен, за да обхождат обичайните маршрути на Р., не представлява съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението. Тези факти са били налични на досъдебното производство, обвиняемите и техните защитници са се запознали с тях и са имали възможност както на досъдебното, така и на съдебното производство да се защитят спрямо тези факти. Подсъдимите са предадени на съд за това, че са извършили деянието през периода от неустановена дата през лятото на 2008г. до 03.07.2009г. и убийството е извършено на 03.07.09г.  На 02.06.09г., 03.06.09г., 06.06.09г., 07.06.09г., 10.06.09г., 17.06.09г., 18.06.09г., 21.06.09г. са проведени телефонни разговори между телефон 0893760455 и телефон 0893760490 /видно от приложените по делото разпечатки/ и от клетките, от които са проведени тези разговори,  съдът прави извод, че подс. В.К., В.Ф. и Г.Т.Г. са били в гр. Шумен. Посочените дати попадат в периода на повдигнатото още на досъдебното производство обвинение, както и в обвинението с което са предадени на съд. Поради това съдът намира, че не е налице нарушаване на правото на защита на подсъдимите – да им се сочат нови факти, срещу които те не са се защитавали.

Излага се довод, че в обстоятелствената част на обвинителния акт не е посочено кога, къде и по какъв начин е структурирана организираната престъпна група, от кои факти се установява това и защо целта са убийства, палежи и побои. Този довод е неоснователен според съда. Във внесения обвинителен акт, в обстоятелствената му част са посочени кога според прокурора се е зародила идеята за създаване на престъпна група, посочен е града, където  е образувана групата, като е посочена и структурата на тази група - кой е организатора и ръководителя, както и кои са участниците в нея. Посочено е какви “поръчки” за изпълнение  е приемала групата – стр. 4 от обвинителния акт, кой основно е приемал тези поръчки и получавал платените на групата парични суми.

Довода сочен от адв. А., че в обвинителния акт няма посочена сума за първи транш за убийството на Л. и Р., както и каква е цената на поръчките, които групата е поемала за изпълнение е основателен. Действително в обвинителния акт няма посочени  такива суми и това е така, защото няма събрани доказателства какъв е бил размера на първия транш за двете убийства, както и какви суми е получавала групата за всяка изпълнена поръчка. По делото са налични доказателства, че сумата от втория транш за убийството на Л. и Р. е в размер на 60 000лв., която се установява от показанията на Св. Дж., Р.Д.  и данните съдържащи се в приложените по отношение на тези двама свидетели СРС. Налични са и данни, че сумата, платена за побоя на Л.  е 5000лв. в приложените по отношение на Св. Дж. специални разузнавателни средства.

Излага се довод, че деятелността на подс. В.К. не може да се квалифицира като помагаческа след 03.07.2009г., тъй като деянието по чл. 116 от НК е резултатно. С постановената присъда съдът е признал подс. В.К., че е улеснил извършването на престъплението – като дал съвети и разяснения и по друг начин – организирал следенето на пострадалия. Действията на подс. В.К. след 03.07.2009г. не са определени от съда като помагаческа дейност във връзка убийството на пострадалия Р.Р.. Според съда действията на подс. В.К. – прибирането на В.Ф. и Г.Т.Г. от хижа “В.” са част от престъпната дейност на организираната престъпна група, в която той е участник и  се изразява в укриване и упражняване на контрол спрямо извършителите на убийството на Р., за да не бъдат открити от органите на полицията.

 Излага се довод, че разпоредбите на чл. 216 от НПК за разделяне на досъдебните производства и чл. 217 от НПК за обединяването им, по недопустим от процесуалния закон начин са били заобиколени, като по този начин е нарушен закона. Адвокат А. се аргументира, че са проведени множество разпити пред разследващ орган за определени факти,  по едно досъдебно производство, след което за същите факти е проведен разпит пред съдия по реда на чл. 223 от НПК по друго досъдебно производство, по което се води разследване за съвсем различно престъпление, за съвсем различно обвинение. Защитника посочва, че с Постановление на Главния прокурор на Република България от 20.09. 2010г., д.п. №154/2008 г. на СДВР, образувано за убийството на Б.Г. е изпратено на Шуменска окръжна прокуратура да продължи разследването. На 28.09.2010г. Шуменска окръжна прокуратура образувала ново досъдебно производство № 247 от 2010 г. срещу неизвестен извършител пак за убийството на Б.Г. и всички свидетели, всички, свързани с установяване на факти по убийството на П.Л. и Р.Р. са разпитани по това досъдебно производство и по д.п.№ 209/2010г. по описа на ОДМВР - Шумен. Според защитата това е направено, за да не могат подсъдимите и техните защитници да участват в разпитите на свидетелите пред съдия. Съдът намира, че разпоредбите на чл. 216 и чл. 217 от НПК дават правомощия на наблюдаващия делото прокурор да отделя от досъдебното производство материали и да образува друго производство, както и да обедини различни досъдебни производство, когато имат връзка по между си, ако това се налага за разкриване на обективната истина. Съдът няма правомощия, за да оказва съдебен надзор върху законосъобразността на тези действия на прокурора, поради което намира, че не следва да обсъжда така изложеният довод дали разделянето и обединяването на делата представлява нарушение на процесуалните норми. По отношение на проведените разпити на свидетели пред съдия по така наречените отделени производство и в последствие обединени към д.п.№154/09г. по описа на ОД на МВР гр. Шумен, съдът намира, че след като материалите по различните досъдебни производства са обединени към това досъдебно производство, по което е внесен и обвинителния акт, то следва да приеме тези разпити като част от доказателствата по делото и да ги цени като такива. Съдът намира, че в правомощията на прокурора и на разследващите органи е да преценят кое лице  да разпитат като свидетел и по кое досъдебно производство да направят това. 

Излага се довод, че при грубо заобикаляне на закона са обединени анонимен свидетел № 4 и № 10. Така изложеният довод не е подкрепен от никакви правни аргументи според съда. При внимателен преглед на наличните в делото протоколи за разпит на свидетел с тайна самоличност № 4 и № 10 се установява, че разпитите са провеждани по различни досъдебни производства. Поради тази причина и на разпитвания свидетел е даден различен идентификационен номер. Преди провеждане на разпита на анонимен свидетел № 4 в хода на съдебното следствие  е депозирано писмо от ШОП, с което съдът е уведомен, че разпитаните като анонимен свидетел № 4 и № 10 са едно и също лице. Уведомяването е направено с цел процесуална икономия, за да не се провежда два пъти разпит на едно и също лице, като се има предвид утежнената процедура за разпит на защитени свидетели. В конкретния случай съдът намира, че не е налице твърдяното от защитата заобикаляне на закона.

Излага се довод, че участието на прокурор П. в разузнавателните беседи подлага на съмнение безпристрастността й по досъдебното производство. Съдът намира, че прокурора като упражняващ правомощията си да ръководи разследването и да осъществява постоянен надзор за законосъобразното му и своевременно провеждане има правото да присъства при провеждането на беседи с лица, по отношение на които са приложени специални разузнавателни средства. Участието на прокурора в такива беседи не го правят пристрастен и предубеден по делото.

По отношение на довода, че прокурор П. като “хвърковатата чета на Бенковски обикаля цяла България”, съдът намира че същия е лишен от правна аргументация. Твърдението, че прокурора не може да извършва процесуално – следствени действия извън района на действие на прокуратурата, към която работи не  се споделя от съда. Разпоредбата на чл. 108 ал. 3 от НПК дава възможност на прокурора да извършва действия по разследването и в района на друг орган, когато намери това за необходимо. Преценката дали да направи това лично или по делегация е на прокурора.

Излага се довод, че прокурора не е изпълнил конституционните си задължения – да привлече към наказателна отговорност лицата извършили престъпление, като се визират част от свидетелите, разпитани в хода на съдебното следствие, за които защитата твърди, че имат собствена организирана престъпна група. Излагат се доводи, че тези свидетели прикривали собствената си престъпна дейност и я прехвърляли върху подс. В.К. и С.. Такива доводи са излагани от адв. А. и от защитата на подс. П.С.. Съдът ги е обсъдил подробно, поради което намира, че не следва да се преповтаря.

Излага се довод, че в т. 10 от секретните материали, че при проведената разузнавателна беседа с лицето С.И. е присъствал съдия, през който час по-късно е проведен разпит на същото лице като свидетел. Видно от изготвените протоколи за ВДС в т.10 от секретните материали  прилагането на специалните разузнавателни средства е започнало в 16.45 часа и е приключило в 20.01 часа, отразено в Протокол  с рег.№****, както и от 18.30 часа  до 22.54 часа, отразено в Протокол с рег.№***.  Видно от наличния по делото протокол за разпит на свидетел пред съдия от 12.11.2010г., разпита на свидетеля е започнал в  17.05часа и е приключил в 18.20 часа. Съдът намира, че довода на защитата, че съдията е допуснал нарушение като е присъствал на разузнавателна беседа, а след това е проведен пред него разпит е неоснователен. Съдът намира, че по време на провеждането на разпита е приложено специално разузнавателно средство. По делото липсват данни  дали съдията е бил уведомен, че по време на разпита се прилага такова средство. На практика е изготвен звукозапис на проведения разпит, който звукозапис не е по правилата на НПК, поради което съдът намира, че така изготвения протокол за ВДС №***,  следва да бъде изключен от доказателствата по делото. Съдът е приел, че протокол за ВДС с рег №***, и протокол с рег.№***.  следва да се изключат от доказателствата по делото, тъй като същите не съдържат данни, които да са относими към предмета на доказване по настоящото дело. Следва да се посочи, че протокола за разпит пред съдия на св. С.И. от 12.11.2010г. не е приобщен по надлежния ред по чл.281 ал.1 от НПК, поради което съдът не следва да  обсъжда процесуалната му годност.

Друг довод, сочен от защитата е че в началото на Протокола за ВДС с рег. №*** липсва първоначалното представяне на лицата, участващи в тази разузнавателна беседа. Съдът намира, че в протокола действително не е налично такова отразяване, но доколкото разпоредбата на чл. 29 ал. 4 от ЗСРС изисква протокола да съдържа получените данни за контролираните лица и обекти, то намира, че не е налице непълнота в този протокол, тъй като посочените по-горе лица не са сред кръга на контролираните лица. Следва да се отбележи, че съдът е изключил този протокол от доказателствените средства по делото, поради което и не следва в детайли да го обсъжда.

Излага се довод, че св. Н.С.е разпитван на досъдебното производство пред разследващ орган и пред съдия по реда на чл. 223 от НПК, на практика не е имал проведен разпит пред съдия, а протокола му за разпит пред разследващ орган е бил копиран и съставен протокола за разпит пред съдия.  Съдът намира, че така изложеният довод е неверен. По делото няма приложен разпит пред разследващ орган на св. Н.С.Наличен е само един негов разпит пред съдия, проведен на  досъдебното производство в качеството му на свидетел от 24.08.2010г.

          Излага се довод, че протокол за разпит на свидетел пред съдия от 05.11.2011г. разпита започва с изречението “Ще дам показания, ако спомогнат за разкриване на обективната истина”, които били непривични за езика на Св. Дж. правни термини.  Поради това според защитата е налице обработка в този протокол и съдията не е упражнил контрол върху това. Съдът намира, че в посоченото от защитата изречение не е налично в сочения протокол.  След разясняване на правата на свидетеля, същия е заявил “Обещавам да кажа истината”, след което прокурорът е пристъпил към неговия разпит. Твърдението на защитата очевидно цели да внуши допуснати нарушения от съдията, пред когото е проведен разпита с цел да постави под съмнение извършваните пред него процесуално- следствени действия. Съдът счита, че такива нарушения не са налице при изготвянето на този протокол.

         Излага се довод, че разпита на Св. Дж. пред прокурор на 28.04.2011г. е приключил в 13.20ч., а разпита му пред съдия от същата дата е започнал преди да е приключил първия разпит в 13,15часа, поради което е налице опорочаване на процесуалната дейност на досъдебното производство. И двата протокола са приобщени по реда на чл.281 от НПК към доказателствата по делото. Действително съдът констатира, че в протокола за разпит пред прокурор от 28.04.2011г. разпита е започнал в 12.26 часа и е отразено, че е приключил в 13.20ч. Разпита пред съдия е започнал в 13.15 часа и е приключил в 14.09 часа. Съдът намира, че разпита пред съдия е много по-пълен като факти, които се съобщават от Св. Дж.. Продължителността на този разпит е била 54 минути. Първият разпит на свидетеля пред разследващ орган не съдържа толкова факти, за които той да говори. Видно и от самия протокол свидетелските показания са изписани върху една страница, поради което съдът намира, че разпита е бил проведен за по-кратко време и същия е приключил преди 13.15 часа. Налице е допусната техническа грешка като в протокола за разпит на свидетел пред прокурор е посочено, че разпита е приключил в 13,20часа, което и на практика няма как да се случи, след като разпита пред съдия е започнал в 13.15 часа.

         Излага се довод, че при разпита пред съдия на Св. Р.Д. съдията, пред който се провежда разпита му е дал “указания” да каже, че в плика е имало пари. Този довод защитата аргументира с показанията на св. Д., дадени  в съдебно заседание, че тези думи са записани в протокола, но той не ги е казал. По отношение на свидетелските показания на Р.Д.  и промяната в частта ми по отношение съдържанието на плика, която той прави в съдебно заседание, съдът е изложил подробно мотиви в кои части кредитира  показания му и поради какви съображения. Довода, че съдията е давал “указания” на свидетеля, съдът намира, че по съществото си цели да оправдае промяната в дадените от св. Д. показания. Този довод не може да се подкрепи и с наличните по делото протоколи за ВДС, отразяващи приложените по отношение на този свидетел специални разузнавателни средства. От същите протоколи  се установява, че свидетелят  е бил в зависимост и в близки отношения с подс. Г.В., знаел е за неговите дейности и проблеми. Решението на св. Д. е било напълно осъзнато, че ако не съдейства на органите на полицията може да бъде привлечен към наказателна отговорност. Според съда свидетелят е имал основателни притеснения, че може да бъде привлечен към такава отговорност и поради това напълно осъзнато се е възползвал от предоставената му възможност да свидетелства. Обстоятелството, че свидетелят продължава в хода на досъдебното и съдебното производство да работи в търговското дружеството, управлявано  от подс. Г.В., да работи по негови проекти, е логичното обяснение за настъпилата промяна в неговите показания.

         Излага се довод, че проведения на 12.01.2011г. следствен експеримент в гр.В. Търново  е основан на разпит, проведен на 15.01.2011г. и няма как с него да са проверявани факти, посочени от свидетеля в този разпит. Съдът намира, че така изложеният довод е неоснователен. Свидетелят М.В. действително е разпитван в това качество на 14.01.2011г. По делото е налице и още един разпит на М.В. проведен в качеството му на свидетел – протокол от 15.12.2010г./ т.10г л.13 от ДП/. Изложените от него факти в този протокол са дали основание на разследващите органи да проверят показанията му посредством следствен експеримент, проведен на 12.01.2011г. Следва да се посочи, че разпита на проведен на 14.01.2011г. е на основание чл.170 от НПК. От съдържанието на този протокол става ясно, че наличен и друг протокол, тъй като е записано изявлението на свидетеля, че поддържа дадените от него показания в предишния си протокол за разпит в качеството на свидетел.

          Излага се довод, че без процесуално основание съдът е приел като доказателство по делото представените от ШОП ДНК експертиза на трупните останки на В.Ф. и Г.Г. и други писмени доказателства, във връзка с направения отказ на св. Д.Т.Г. да свидетелства, позовавайки се на разпоредбата на чл. 121 от НПК.  Изложеният довод е неоснователен поради следните съображения: съдът не е приел и приобщил към доказателствата по делото протокола от тази ДНК експертиза, както и представени от прокуратурата протоколи за оглед на местопроизшествие и други писмени доказателства. Съдът ги  прие, за да извърши преценка налице са основанията на свидетеля за отказ да даде показания по делото. Същите не са ползвани и обсъждани от съда като доказателства, имащи отношение към предмета на доказване.

Излага се довод, че разпознаването на подс. В.К.от анонимен свидетел №4 следва да се изключи от доказателствата по делото, тъй като в протокола за разпит като свидетел по реда на чл.170 от НПК свидетелят е описал подс. В.К. като спортен тип, а в проведеното според адв. А. разпознаване на 25.08.2010г. е посочил, че го разпознал по носа. Изложеното от защитата не кореспондира на съдържанието на наличните по делото протоколи. Разпита на анонимен свидетел №4 по реда на чл. 170 от НПК е от 19.08.2010г., в който той  дава описание на шофьора като висок около 1,80м., набит, здрав, със светла коса, късо подстриган, със здраво телосложение, спортен тип. Проведено е разпознаване на 19.08.2010г., при което видно от съставения протокол за разпознаване на лица свидетеля е разпознал подс. В.К. – лицето под №2, като е посочил, че го е разпознал по формата на главата и чертите на лицето му.  В този протокол никъде не е посочено, че го е разпознал по носа и че той бил напред. Очевидно в защитната си реч адв. А. е посочила грешно друг протокол за разпознаване на лица от 25.08.2010г. на св. Н.С., който също е разпознал подс. В.К. и е посочил, че го разпознава “по лицето и по носа. Носа му е странен – напред, не може да се обърка.” Довода на защитата, че няма носове с друга посока не е правен и не следва да се приема като основателен. Свидетелят се опитал да обясни странността, която му е направило впечатление, това че носа на подс. В.К. е по-издължен и остър, като това е белег, по който може да се запомни лицето.

 Излага се довод за опороченост на доказателствения материал, тъй като св. А.Л. предала доброволно на разследващите органи оръдието на престъплението, защото полицаите не са пожелали да го вземат и ризата с дълъг ръкав, с която е бил облечен съпругът й по време на побоя. Такъв довод е излаган и от защитата на подс. П.С. и е обсъден подробно по-горе в мотивите, поради което съдът намира, че не следва да се преповтаря.

Излага се довод, че показанията на св. Г.Б.  не следва да се кредитират, като се излагат аргументи, че съгласно Европейската конвенция за защита правата на човека, на обвиняемия следва да се  предостави пълноценна възможност да оспори твърденията и да постави въпроси на свидетеля, който дава показания срещу него в момента. Посочва се, че  изявления на свидетел, направени без участие на една от страните, в която и да било фаза на процеса, а още по-малко в двете са абсолютно негоден доказателствен източник на информация относно правно значими факти. Във връзка с изложеното се цитира и добре позната на съда съдебна практика. Съдът намира, че отказа на св. Б. да даде показания в хода на съдебното следствие е основание, предвидено в закона за прочитане на показанията й, дадени на досъдебното производство пред съдия или пред орган на досъдебното производство. Прочетените и приобщени показания са годни доказателства и не са налице основания за изключването им от доказателствата по делото. Така приобщените показания са анализирани и обсъдени от съда, съпоставени с останалите доказателства по делото. Те не са единствените доказателства спрямо подсъдимите, поради което да се приеме че поради невъзможност на подсъдимите да задават въпроси на този свидетел, тези показания следва да се изключат от доказателствата по делото. Ако съда сподели едно такова становище това би довело до невъзможност да се ценят като доказателства показанията на починал свидетел, дадени пред съдия и приобщени по съответния ред или приобщаването на свидетелски показания при някой от другите хипотези, посочени в чл. 281 ал. 1 т. 4 и т. 5 от НПК.  В конкретния случай не се касае до нежелание на съда да разпита този свидетел или неполагането на достатъчно усилия да го издири и призове за разпит. Съдът не разполага с механизми, по които може да принуди даден свидетел да даде показания. Разпоредбата на чл. 139 ал. 2 от НПК  посочва, че “органа, който провежда разпита, поканва свидетеля да даде добросъвестно показания…”. Отказа на свидетеля да даде показания законодателят е предвидил, че подлежи единствено на санкциониране чрез налагане на глоба.  Поради това съдът намира, че не разполага с други процесуални възможности при наличието на такъв отказ, освен да приобщи показанията на този свидетел по реда на чл. 281 от НПК. Следва да се посочи, че показанията на св. Г.Б.  са дадени пред съдия, но по друго досъдебно производство № 247/10г., материали от което са обединени по д.п. №154/09г. Към момента на провеждане на тези разпити по д.п. 247/10г. не е имало привлечени обвиняеми лица, на които  съгласно разпоредбата на чл. 223 от НПК да е следвало органът на досъдебното производство да осигури възможност за участие в разпита на свидетеля.  Поради това съдът намира, че искането на защитата показанията на св. Г.Б.  да се изключат от доказателствата по делото е неоснователно. 

По изложените по-горе съображения съдът намира, че не следва да уважава искането на защитата да изключи от доказателствата по делото приобщените по реда на чл. 281 ал. 1 т. 4 предл. 1 от НПК на св. К.Й..

Излага се довод за опороченост на досъдебната фаза, тъй като подс. Р.С. в обясненията си разказал за упражнен му физически и психически натиск. От защитата се сочи, че по време на физическия натиск е  присъствала прокурор П., а в приложеното по отношение на подс. Р.С. специално разузнавателно средство са налични данни за упражнен му психологически натиск. Съдът намира, че така изложеният довод за упражнено спрямо подс. Р.С. физическо насилие е неподкрепен от  доказателствата по делото.  Съдът намира, че в изготвения протокол за ВДС рег. №**** не се съдържат  данни за упражнен спрямо подс. Р.С. психологически натиск, твърдян от защитата. 

 Излага се довод, че показания на Св. Дж., Г.П. и Л.Ц. са вътрешно противоречиви, защото в тези многобройни разпити, които са провеждани особено на свидетеля Б.Дж., фактологията е поднесена по различен начин. Същия довод е посочен от адв. А. и от защитата на подс. П.С., съдът го е обсъдил подробно по-горе в мотивите, поради което намира, че не следва да се преповтаря.

Излага се довод, че показанията на горепосочените свидетел противоречат на установеното с веществените доказателствени средства- Протоколите за ВДС, изготвени след прилагането на специални разузнавателни средства по отношение на Св. Дж. и Л.Ц., като се сочи че Св. Дж. убеждавал Св. Ц.  да дадат показания. Такъв довод е изложен и от защитата на подс. П.С.. Съдът го е обсъдил подробно в мотивите, поради което намира, че не следва да се преповтаря.

Излага се довод, че показанията на св. В.М.  и К.Н. са мултиплициране на доказателства. Същия довод е излаган от защитата на подс. П.С. и е обсъден подробно от съда.

 Излага се довод, че няма абсолютно никакви доказателства за това, че е създадена организирана престъпна група. Така изложеният довод е неоснователен. От събраните по делото доказателства съдът приема, че са събрани достатъчно и безспорни доказателства, че е била образувана такава престъпна група през 2007г., че групата е образувана и ръководена от подс. П.С., че групата е поемала поръчки за побои, полежи, убийства, че е получавала парични суми за това. Съдът подробно в мотивите е анализирал събраните в тази връзка доказателства.

Излага се довод, че св. С.И. бил “затворнически изповедник”, щатен свидетел, тъй като бил разпитват по много дела. Определянето на св. С.И. като “затворнически изповедник” от някои от защитниците очевидно цели да  омаловажи неговите показания и да оспори тяхната достоверност. Съдът намира, че показанията на този свидетел следва да бъдат анализирани и ценени наред с другите събрани по делото доказателства и така да се преценява тяхната достоверност. Обстоятелството по колко дела е бил разпитван в качеството на свидетел С.И. е ирелевантно за делото. Няма законово ограничение за броя на делата, по които дадено лице може да бъде разпитвано като свидетел. За всяко конкретно дело следва да се извършва анализ и преценка на неговите показания. Още повече, че като свидетел той носи отговорност по чл. 290 от НК която му е разяснена преди да се пристъпи към разпита.

 Излага се довод, че показанията на св. П.Л.са недостоверни, тъй като не бил потърсен от полицейските органи след убийството на пострадалия Л.. Съдът намира, че така изложеният довод е неоснователен. От събраните по делото доказателства се установява, че след огледа на местопроизшествие в гаража на Л. , св. П.Л.е разпитан, взети са ацетонови обтривки от ръцете му, както и маратонките, с които е обут за сравнителен анализ.

Излага се довод, че св. П.Л.е извършителя на побоя на пострадалия Л., като се аргументира че св. В.К.  приема, че извършителя е Л. и се сочат показанията на св. Л.за споделеното от съпруга й след посещението в кантората на св. Л.. Същия довод се излага и от защитата на подс. П.С.. Съдът подробно е обсъдил този довод и е изложил съображенията си защо го приема за неоснователен.

 Излага се довод, че  следва да се изключат разпознаванията на св. Н.М.  и анонимен свидетел №1, при които разпознават В.Ф.. Адв. А. се аргументира, че св. М. е била изплашена, поради което се изключва възможността тя адекватно да възприеме бягащия мъж, както и че успяла много за кратко време да го наблюдава. Същия довод е изложен и от адв. А.. Обсъден е подробно от съда, поради което не следва да се преповтарят съображенията, поради които следва довода да се остави без уважение. 

 Излага се довод за недостоверност в показанията на св.  Ц.М. и св. П.Л., тъй като те говорят за отворени врати на гаража, а на фотоалбума към протокола за оглед на местопроизшествие се вижда, че едната врата е затворена. Според защитата  този факт не е без значение, защото той дава възможност да се види или да не се види простреляния адв. Л.  в колата, респективно гилзите по пода на гаража. Съдът намира така изложеният довод за неоснователен. Св. М. и св. Л. дават показания, че вратите на гаража са били отворени, когато са отишли да видят какво се е случило в гаража. Това се е случило около 12.00 часа на 25.03.2009г. Видно от протокола за оглед на местопроизшествие   огледа е започнал на същата дата в 17.05часа. От приложения към този протокол фотоалбум се вижда, че вратите на гаража са притворени. Съдът намира, че са изминали  няколко часа между възприетото от свидетелите положение на вратите и започването на огледа. Съдът не следва да прави предположения за причините, поради които вратите в началото на огледа са били притворени и кой ги е притворил. Обстоятелството, че няколко часа по-късно тези врати са притворени не изключва достоверността на показанията на св. М. и Л. за видяното от тях в гаража.

 Излага се довод, че не следва деянието да се квалифицира като предумишлено, тъй като не е установено как подс. В.К. е въздействал, мотивирал лично Ф.  да вземе  решение да умъртви Л. , нито каква борба за и против Ф.  е имал в мотивите си за вземане на такова решение. Съдът намира така изложения довод за неоснователен. От събраните по делото доказателства се установява, че деня преди убийството на Л. , подс. В.К. и В.Ф. са били в гр.В. Търново . Оглеждането на района, в който живее и работи пострадалия, гаража, където паркира колата си. Обсъждането и вземането на решение къде и как да се извърши убийството е взето в една спокойна обстановка, при анализиране на ситуацията. Единственото место от трите възможни, където пострадалия е можел да бъде изненадан и прострелян и където няма камери е неговия гараж. Преценката за това е станало предварително, не непосредствено преди извършването на убийството. Решението да се извърши убийството вътре в гаража, а не при влизането на пострадалия в него също е обмислено, за да не се привлича вниманието на преминаващите хора. Действително не са налични преки доказателства как подс. В.К. е въздействал и мотивирал В.Ф. да извърши убийството. От събраните по делото доказателства се установява, че В.Ф. се е движел в обкръжението на подс. В.К., посещавал е заедно с него кафе “К.”. Отчитайки мястото в йерархическата структура на престъпната група и задачите, които подс. В.К.е изпълнявал съдът приема, че той в изпълнение на тази задача е предприел действия по следене на пострадалия, дал разяснения на Ф.  къде и как да се извърши убийството. Съдът приема, че подс. В.К. е подбудил В.Ф. да извърши убийството, като му обещал съответна сума, която да му бъде заплатена. Съдът намира, че Ф.  не е имал никакъв личен мотив, за да го извърши. В подкрепа на горното са и доказателствата касаещи деятелността на подс. В.К. и лицето В.Ф. при убийството на Р.Р..

 Излага се довод за наличие на противоречие в показанията на Св. Дж. и св. П. относно часа на предаването на патроните в кафе “К.”. Същия довод е изложен от адв. А., противоречието е констатирано от съда при обсъждането на гласните доказателства. Съдът е изложил подробно своите съображения кои показания кредитира по отношение на този факт.

 Излага се довод, че от броя на намерените патрони в дома на подс. В.К. – 22бр. може да се направи извод за малозначителност на деянието и иска приложението на чл. 9 ал. 2 от НК. По отношение на този довод съдът намира, че броя на намерените патрони не е малък, за да обуслови приложението на чл. 9 ал. 2 от НК. Осъщественото от подс. В.К. деяние е обществено опасно. Същото е извършено при пряк умисъл – подс. В.К. е имал знанието, че след като му е отнето разрешението за носене на оръжие няма законно право да държи боеприпаси и притежаваните от него дори и на законно основание до момента на отнемане на разрешението следва да бъдат предадени в служба “КОС”.  Подс. В.К. е признат за виновен, че е държал тези боеприпаси за период от време от  29. 12. 2009 г. до 24. 08. 2010 г. Продължителността на периода на осъществяване на деянието също води до извода за неприложимост на разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от НК.

По отношение на искането на адв. А. изпълнението на определеното наказание на подс. В.К. за деянието по чл. 339 от НК да бъде отложено по реда на чл. 66 ал. 1 от НК. Съдът намира, че разпоредбата на чл. 66 ал. 1 от НК е приложима когато съдът намери, че за постигане целите на наказанието и за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. Осъщественото от подс. В.К. деяние по чл. 339 от НК не е инцидентна проява в неговия живот. От събраните по делото доказателства съдът е приел, че подс. В.К. е осъществил и други престъпления – по чл. 116 от НК, за които го е признал за виновен и му е наложил наказание “Доживотен затвор без право на замяна”, поради което намира, че в конкретния случай независимо, че за деянието по чл. 339 от НК му е наложил наказание “Лишаване от свобода” в размер на 3 години, то не са налице условията в закона за отлагане на изпълнението на това наказание и същото следва да се изтърпи ефективно.

Доводи, изложени от подс. В.К.:

 Излага се довод, че делото е на политическа основа. Подс. В.К. твърди, че по време на предишните парламентарни избори е бил симпатизант на ГЕРБ, а подс. П.С.на БСП и всеки от тях агитирал и събирал гласове за съответната партия. Съдът намира така изложеният довод за неоснователен. По делото не е налично нито едно доказателство, което да даде основание в подкрепа на този довод. Подсъдимите са предадени на съд за тежки умишлени престъпления извършени спрямо различни пострадали лица от различни градове в Република България. Това е първото дело в правната история на държавата, образувано за толкова тежки престъпления, осъществени в различни райони на територията на страната. Следва да се посочи, че подсъдимите по настоящото дело не са представители на някоя политическа партия и съдът не е установил същите да се ползват с подкрепата на такава партия, за да приеме, че делото има политически характер. Дали подсъдимите са имали симпатии към дадена партия или са агитирали в нейна подкрепа е факт, който е ирелевантен за делото. Не можа да се приеме, че делото има политически характер, заради правени изявления в средствата за масово осведомяване от представители на МВР. Изявленията на представители на МВР по това дело, според съда са израз на тяхната пристрастност с оглед на положените усилия от органите на полицията за разкриването на тези престъпления.

По отношение на твърдения за професионалните качества на посочени от подс. В.К. оперативни служители, съдът намира, че не следва да взема отношение. Не попада в предмета на доказване по настоящото дело обсъждането на професионалните качества на служители от МВР.

Излага довод, че при проведеното претърсване в дома му сам е  посочил на разследващите органи, че има каса, както и че доброволно е предал патроните. Видно от съставения протокол за претърсване и изземване от 24.08.2010г. липсва отразяване намерените патрони да са предадени доброволно от подс. В.К.. Съдът намира, че съставения протокол за претърсване и изземване не е оспорен от страните, при съставянето на същия не са налице допуснати нарушения, които да го правят процесуално негоден, поради което намира, че следва да го кредитира.  Следва да се отбележи, че за съставомерността на деянието е без значение дали патроните са доброволно предадени от подсъдимия или са намерени и иззети от дома му при извършено претърсване.

Излага довод, че по време на убийството на  Л.  не е бил в гр.В. Търново , като се аргументира, че от изгледаните видеозаписи не се установява той да е бил там. Съдът намира, че така изложеният довод е неоснователен. Обстоятелството, че на иззетите и приложени по делото записи от камери, изгледани и в съдебно заседание не се вижда подс. В.К. не опровергава възможността същия да е бил в този град в деня преди убийството или по време на същото. Приложените видеозаписи са от камери, които имат определен обхват на мястото, което заснемат. От събраните по делото доказателства се установява, че подс. В.К. е знаел за наличието на такива камери, поради което и напълно нормално е да избягва приближаването на обхвата им, за да не попадне в кадъР.А следва да се отбележи, че съда не е обсъждал доказателства и не е приемал, че подс. В.К. на 25.03.09г. е пребивавал в гр.В. Търново  и е извършил конкретни действия, осъществяващи състав на престъпление.

Излага довод, че не се е познавал с подс. Я.П.преди задържането им през м. юли 2010г. в гр. София . От събраните по делото доказателства съдът установява, че подс. В.К. и П. са имали познанство още от 2009г. Обстоятелството, че двамата се качват на хижа “В.”, за да вземат В.Ф. и Г.Т.Г. по категоричен начин доказва наличието на такова познанство. Твърдението, че не са се познавали съдът приема като линия на защита на двамата подсъдими. Налице са и други доказателства от които се извежда наличието на познанство между тях през 2009г. и това са показанията на Св. Дж., Ц., М. и Б.Й..

Доводи, изложени от адв. А. – защитник на подс. Я.П. :

 Излага се довод, че подс. Я.П.не се  е познавал с подс. В.К. до лятото на 2010г., когато е задържан, а с подс. П.С. се е запознал 2009 - 2010г.  Съдът намира, че довода е неоснователен. От събраните по делото доказателства се установява, че подс. Я.П.и подс. П.С. се познават от лятото на 2006г. Съдът в мотивите е обсъдил писмените и гласни доказателства, които са налични по делото по отношение на този факт. Съдът счита, че подс. В.К. и П. са се познавали от 2009г. Видно от свидетелските показания и от проведените разпознавания, двамата са се качили на хижа “В.” през м. юли 2009г., за да вземат В.Ф. и Г.Т.Г..

 Излагат се доводи, че по делото не са налични доказателства подс. Я.П. да е участвал от 2006г. в организирана престъпна група за извършване на палежи, взривове, причиняване на телесни повреди.  Съдът намира довода на адв. А. за частично основателен. От събраните по делото доказателства съдът е приел, че са налични доказателства за участието на подс. Я.П. от 2009г. в организираната от подс. П.С. престъпна група.  Съдът намира, че не са налични безспорни доказателства, които да са в подкрепа на обвинението, че подс. Я.П. от 2006г. е участвал в такава група, поради което и го е оправдал по първоначалното обвинение, че е участвал в групата от 2006г.

Излага се довод, че организираната престъпна група, според прокуратурата е функционирала на територията на София, Търново, Пловдив, Шумен, Самоков, Луковит и хижа “В.”, но според защитата подс. Я.П.никога не е ходил в гр. Луковит, че не е ходил в този период и във гр.В. Търново , в гр. Пловдив и в гр. Шумен.  Съдът намира, че така изложеният довод е неоснователен поради следните съображения: На първо място част от подсъдимите по делото са признати за виновни, за това че подс. П.С., а подс. В.К. и П. са участвали в организирана престъпна група, която е функционирала на територията на Република България – гр. София , гр. Пловдив, гр.В. Търново , гр.Самоков, гр. Шумен, гр. Луковит и в района на хижа “В.” /общ. Самоков/. Съдът намира, че посочването в диспозитива на обвинението от прокурора, и в диспозитива на присъдата от съда на горепосочените градове не води до извода, че всички участници в групата са извършвали поставени им задачи във връзка с престъпната дейност на групата на територията на всяко едно от тези населени места. Това са населените места, на територията на която даден участник от групата е осъществявал дадена дейност като част от общата престъпна дейност на групата. Довода, че след като подс. Я.П. никога не е ходил в гр. Луковит, гр.В. Търново  и гр. Шумен не е осъществил състава на престъплението следва да се остави без уважение. Подс. Я.П. в конкретния случай е осъществявал своята дейност като участник в групата в гр. София , Самоков и хижа “В.”. Намирането на място, където В.Ф. и Г.Г. да бъдат временно изолирани от контакти с други лица, където същите са и укривани след деянието, контролирането на тези лица чрез подс. Р.С. да не контактуват с други хора, да не им се дават телефони, за да се обаждат, доставянето на храна, цигари и някакви дрехи за обличане са дейности, които подс. Я.П. извършва преди и след убийството на пострадалия Р. и същите той извършва като участник в организираната престъпна група.   

Излага се довод, че престъпната група е на св. Б. Дж., Л.Ц. и Г.П.. Същия довод е излаган от защитата на подс. П.С. и подс. В.К.. Съдът е обсъдил този довод, изложил е своите мотиви, защо не го приема за основателен, поради което намира, че не следва да се преповтаря.

Излага се довод, че не може да бъдат внасяни нови фактически обстоятелства във фактическата обстановка с обвинителната реч на прокурора, тъй като същата е предварително очертана в обвинителния акт, поради което намира, че това води до  несъответствие между фактическо и юридическо обвинение и да нарушаване правата на подсъдимия, неговото право на защита. Същия довод е изложен от адв. А. и адв. А.. Този довод е подробно обсъден и съда е изложил мотиви, защо не приема че е налице нарушение на правата на подсъдимите, поради което намира, че не следва да се преповтаря.

          Излага се довод, че мотива на подс. Г.В. за убийството на Р.не е безспорно доказан по делото, че не може от юридическите действия, които подс. Г.В. е извършил преди убийството на Р.Р., да се прави извод за това, че той има мотив да го убие. Излага се довод, че мотиви да бъде убит Р.имат и други хора и че тези обстоятелства не са изследвани. Съдът намира, че така изложеният довод е неоснователен. От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че подс. Г.В. е бил крайно неудовлетворен от постигнатите финансови резултати при преговорите в представителите на В.К. . Установено е, че по договора от 19.12.2006г. подс. Г.В. не е изплащал никакви суми на  представляваното от Р.търговско дружество. Установено, че Р.през пролетта на 2009г. е започнал да води разговори с подс. Г.В. и е очаквал получаване на големи парични суми от последния. Подс. Г.В. не е желаел да изплаща на  Р.повече никакви средства. Р.е настоявал подс. Г.В. да подпише споразумението с представителите на В.К.  и  в негово лице подсъдимият е виждал една от причините за получения неудовлетворяващ го финансов резултат. Претенцията по Р.е  мотивирала подс. Г.В. да възложи поръчка на подс. П.С. организираната от него престъпна група да извърши убийството на Р..

         Съдът намира, че няма задължението да изследва възможни ли са други версии  във връзка с дадено убийство. Изработването на версии и тяхната проверка е задача, която е в правомощията на разследващите органи. Съдът е арбитър в даден правен спор и като такъв следва да се произнесе налице ли са доказателства, представени от обвинението както за авторството на деянието, така и за мотива за това деяние.  

          Излага се довод, че сумата, която престъпната група е получила за убийството на Р.е неустановена, говорило се за втори транш, а нямало първи. Съдът намира, че този довод е неоснователен поради следните съображения: по делото са налични доказателства, че подс. П.С. е получил сума в размер на 60 000лв., представляваща втори транш за убийството на Л. и Р.. Действително по делото не са налични доказателства каква е общата сума, която подс. П.С. и подс. Г.В. са договорили за заплащане на двете убийства, както и на колко части същата е следвало да бъде изплатена. Съдът намира, че единствено подс. П.С. и В. следва да имат знанието за размера на тази сума и за уговорката на колко части същата следва да бъде платено. По отношение на тези факти, съдът намира, че много трудно биха могли да бъдат събрани други преки доказателства. Следва да се отчете и обстоятелството, че няма събрани по делото доказателства подс. П.С. да има личен мотив за убийството на Р.. Единствената цел, поради  която същия приема поръчката за убийството на Р.според съда е получаването на парични средства.  

 Излага се довод, че няма данни дали подс. Я.П. е научил, че ще бъде убиван Р.Р. и по какъв начин той ще допринесе за  това убийство. Съдът намира, че от събраните по делото доказателства може да се обоснове извода, че подс. Я.П.  още при първото качване на Ф. и Г. на хижа “В.” е знаел, че същите ще извършват престъпление. В тази връзка той дава указания на подс. Р.С. да не им дава да контактуват с други хора и да се обаждат по телефон. Самия избор на място, където да заведе Ф. и Г. – е достатъчно красноречив, че има знанието, че ще се извършва тежко престъпление. Подс. Я.П. избира това място да е хижа “В.”, поради отдалечеността й от населени места, поради лошите битови условия, същата е малко посещаема особено през периода края на м. юни до средата на м. юли. От събраните по делото доказателства по-активно посещение на преминаващи туристи през тази хижа има към края на м. юли и през м. август, поради което съдът намира, че подс. Я.П. е имал знанието с каква цел се прави изолацията на Ф. и Г.. Още повече, че съда приема, че преди вземането на Ф. и Г. от спирката на с. Говедарци, подс. Я.П. като се е обадил на подс. Р.С. да ги закара на тази спирка, той е уговорил подс. Р.С. , че ще следва отново да ги приеме на хижата и да ги укрива, като не им дава да говорят по телефон и да не ги виждат много хора. За това са налице и други доказателства от които се установяват действията на подс. Р.С. , след повторното довеждане на хижата на Ф. и Г..

Излага се довод, че не е доказано наличието на връзка между подс. В.К.и подс. Я.П. във връзка с това убийство. Съдът намира така изложеният довод за неоснователен. След убийството на Р., Ф. и Г. са качени отново на същото място – хижа “В.”, където да бъдат укривани, за да не бъдат задържани от органите на полицията. Извършената на 17.07.2009г. полицейска проверка на хижа “В.” е една от причината, поради която се наложило да бъдат преместени на друго място. Другата причина е посочена от подс. Р.С. при проведената с него беседа  при прилагането на специалните разузнавателни средства. По време на тази беседа подс. Р.С. е посочил, че подс. Я.П. му е казал, че ще вземат момчетата, защото туристите вече започвали да се качват в планината и можело някой да ги разпознае. Прибирането на Ф. и Г. от хижа “В.” е извършено от подс. Я.П. и подс. В.К.,   за което по делото са налични безспорни доказателства. Поради това и съдът намира, че довода на защитата, че няма доказателства между подс. В.К. и подс. Я.П. във връзка с убийството на Р., е неоснователен.

Излага се довод, че от показанията на св. В.М.  не става ясно кога подс. Я.П. и подс. П.С. са се срещали в кафе “К.”. Довода е основателен според съда. В показанията на св. М.  се съдържа излагане на факти, че е виждал подс. П.С. и подс. Я.П. в кафе “К.”, но не се посочва кога във времето са провеждани тези срещи.

         Излага се довод, че не е изяснено съдържанието на разговорите по правите телефони между подс. П.С., подс. В.К. и В.Ф. и Г.Г.. Съдът намира, че  по делото са налични разпечатки за проведени разговори между телефон 0893760490, телефон 0893760445 и телефон 0893760455. Довод, че няма данни за съдържанието на тези разговори, тъй към момента на провеждането им по отношение на подс. В.К. и подс. П.С. няма данни да са били прилагани специални разузнавателни средства.

 Излага се довод, че няма два периода на престояване на  Ф. и Г. на хижа “В.”, като се излагат следните аргументи: на 30.06.2009г. по правите телефони между подс. В.К. и В.Ф. са провеждани разговори в района на гр.Варна ; от справката за задгранични пътувания на св. В.Г.  и Г.П. се установява, че единия на 27.06.2009г., а другия на 28.07.2009г. са пътували зад граница и са се върнали в България на 30.06.2009г. в 15.00 часа; няма как на 01.07.2009г. сутринта св. Г. да е видяла Ф. и Г. на хижата, тъй като видно от показанията на св. Д.Г., последния е говорил с Г.Г. на 01.07.2009г. и му е честитил рождения ден.

         Така изложеният довод съдът намира за неоснователен поради следното: действително от наличните по делото разпечатки на телефон 0893760490 и телефон 0893760455 се установява, че на 30.06.2009г. от 14. 45ч. часа до края на деня са проведени разговори в района на гр.Варна . Съдът приема, че действително тези разговори са били проведени между подс. В.К. и В.Ф. и Г.Г.. Това обстоятелство не изключва възможността последните две лица да са били за кратък период от време от 28.06.2009г. до 30.06.2009г. на хижа “В.”, като на 30-ти юни са свалени и транспортирани до гр.Варна . Изискани и приобщени към доказателствата по делото са и справки за задгранични пътувания на св. В.Г.  и Г.П.. Съдът при анализа на тези справки е констатирал, че те са непълни и в мотивите е изложил своите съображения защо приема, че са непълни. Непълнотата на тези справка обуславя извода, че през периода 27.06.09г.- 30.06.2009г.  Г. и П. не са имали само едно излизане и влизане през границата на страната. При проведената с Г.П. беседа по време на прилагано по отношение на него специално разузнавателно средство, последния дава данни, че е виждал Ф. и Г. още края на м. юни на хижа “В.”, обяснява как свърза отсъствието им с пристигането на румънски граждани с цел преработка на наркотични вещества и как подс. Р.С. го е успокоил, че може да работи спокойно, защото момчетата ги нямало в момента. Съобщеното от П. е още едно доказателство в подкрепа на извода, че справката за пътуванията му е непълна. По отношение на факта дали на 01.07.2009г. и на 02.07.2009г.  св. Д.Г. е говорил с брат си Г.Г. съдът намира, че по делото не са налични писмени разпечатки, от които да направи извод дали при провежданите разговори Г.Г. се е намирал в района на гр.Варна , както твърди адв. А.  или на друго населено място. Но от разпечатката на разговорите на телефон 0893760455 се установяват проведени разговори от този телефон през клетки намиращи се в района на гр.Варна . А съда вече изложи доводите си защо приема, че този телефон през периода 29.05.09г. до 03.07.09г. е ползван от Ф. и Г. с изключение на времето от 22 ч. на 27.06 до 14. 45ч. на 30.06.09г. Св. Г. също в показанията си посочва за два периода, през които Ф. и Г. са били на хижа “В.”. Нейните показания също с в подкрепа на извода на съда, че приложената справка за задгранични пътувания на свидетелката е непълна.

          Излага се довод, че подс. Я.П. не е качвал Ф. и Г. на хижата и не им е носил храна, като се аргументира, че ходенията му до там са били свързани с цел раздвижване, гостуване на подс. Р.С. с цел почерпка и както и за да огледа джипа, който подс. Р.С. е желаел да закупи от Г.П., и за закупуването на който  му дал на заем.  Съдът намира така изложеният довод за неоснователен, поради следното: към 2009г. подс. Я.П. не  се е качвал с цел раздвижване на тази хижа. Ако подс. Я.П. е имал нужда и желание да прави такива физически действия, то за осъществяването на същото не е необходимо да се качва в планината и то точно на хижа “В.”, където видно от събраните доказателства,  няма добри условия за отдих. Съдът намира, че от събраните доказателства по делото се установява, че през този период който Ф. и Г. на два пъти са били на хижа “В.”, видно от обясненията на подс. Я.П. той и семейството са били в траур поради смъртта на техен близък родственик – брат на съпругата му. Твърдението на подсъдимия, че с починалия са били близки и поради това всеки ден са ходили на гробищата изключва чисто житейски твърдението на адв. А., че подс. Я.П. се е качвал на хижа “В.” и е носил храна, за да се черпят с подс. Р.С. . Според съда от събраните гласни доказателства категорично може да се направи извод, че подс. Я.П. е носил храна и цигари на В.Ф. и Г.Г.. Чрез подс. Р.С. те са се свързвали с него и са му поръчвали какво искат да им донесе. В съдебно заседание подс. Р.С. даде обяснения, че подс. Я.П. е завел тези момчета на хижата, а на д.п. твърди, че като е завел двете момчета на хижата, подс. Я.П. казал на подс. Р.С. да ги храни, а той после щял да оправи сметките. По отношение на довода, че подс. Я.П. се качвал на хижата, за да огледа джипа, който подс. Р.С. ще купува и след това му услужил с пари, съдът от доказателствата, събрани по делото намира, че това твърдение е вярно, но продаването на джипа от Г.П. на подс. Р.С. е станало около средата на  м. юли 2009г. Подс. Р.С. на д. п. посочва, че когато е правена полицейската проверка на хижа “В.” той е бил до дома си в с. М. Ц. , за да покаже на съпругата си джипа, който ще купува и да вземе пари. Видно от писмените доказателства по делото тази проверка е извършена на 17.07.2009г. При проведената беседа с Г.П. последния посочва, че е продал джипа си на подс. Р.С. след като момчетата отново се били върнали на хижата.  Поради това съдът намира, че подс. Р.С. е закупил автомобил от П. след средата на м. юли 2009г. и обясненията на подс. Я.П., че качвайки се по този повод към хижата  видял две момчета, които вървели пеш и ги транспортирал до там следва да се приемат като негово право на защита, тъй като не се подкрепят от другите доказателства по делото. Обясненията на подс. Я.П., че ходенето му до хижата за оглеждане на този джип,  свързва с проведено рали състезание, съдът намира, че подкрепят факта, че продажбата на този автомобил е била след средата на м. юли 2009г. Видно от публикувания на интернет страница “Спортен календар на БФАС за 2009г.” през периода 17-19.07.2009г. е проведено “Рали България”, което традиционно се провежда на територията на община Самоков и  к-с “Боровец”.

          Излага се довод, че от приложените по делото разпечатки се установява, че има само един проведен разговор от порядъка на няколко секунди между подс. Я.П. и подс. П.С. и едно съобщение. Така изложеният довод е неоснователен, той като видно от изпратения и приложен диск с данни за разговори от телефон № 0878568686 се установява, че между подс. П.С. и подс. Я.П. са провеждани разговори през м. юни, м. юли, м. август, м. октомври и ноември 2009г.

          Излага се довод, че по делото липсват разпечатки, от които да е видно налични ли са разговори между подс. Р.С. и подс. Я.П. през м. юни и м. юли 2009г. Довода е основателен. Действително по делото не са налични такива разпечатки. Установяването на съпричастността на подс. Я.П. и подс. Р.С. към убийството на Р.видно от материалите по делото е станало през м. август 2010г.. Била е изтекла повече от 1 година от проведените между тях разговори и данни в мобилните оператори към онзи момент за такива разговори не се съхраняват съгласно Закона за съобщенията. Липсата на такава разпечатка не прави показанията на анонимен свидетел №4 за това, че В.Ф. и Г.Г. са се обаждали по телефона на подс. Р.С. на подс. Я.П. или са карали подс. Р.С. да му се обади, за да им донесе храна и цигари, недостоверни.

 Излага се довод, че показанията на св. В.Ч.Г. са вътрешно противоречиви и противоречиви с показанията на останалите свидетели. Във връзка с този довод от защитата се прави анализ на сочените от свидетелката факта. На първо място се сочи, че посоченото от свидетелката, че е видяла Ф. и Г. в края на м. юни на хижа “В.” не кореспондира със данните от справката за задграничните пътувания, от която е видно че същата е излязла от страната на 28.06.2009г. и е влязла на 30.06.2009г. Съдът намира този довод за неоснователен. Действително от изисканата и приобщена по делото като писмена справка за задграничните пътувания на св. Г. се установява такова излизане и влизане. В справката е посочено, че съгласно Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 29.04.2004г. българските граждани се проверяват на ГКПП по метода “преценка на риска”, в резултат на което данните за пътуванията им в АИФ ”Граничен контрол” са непълни след тази дата. Съдът намира, че справката е непълна, тъй като при внимателен прочит се констатира, че има последователни посочени излизания, а няма посочени съответни влизания на лицето в страната. Свидетелката в показанията си не посочва, че е отсъствала през този период за няколко дни от България. В показанията си свидетелката си посочва , че първото й качване на хижа “В.” е било около 25.06.2009г, но не посочва със сигурност конкретна дата. Посочва, че е видяла Ф. и Г. за първи път на следващия ден след като е отишла на хижата. Ф. и Г. са качени на хижа “В.” на 28.06.2009г. Следователно същите са били видени от тази свидетелка на 29.06.2009г. Това е още едно основание, поради което съдът намира, че справката за задгранични пътувания на св. Г. е непълна. На следващо място от защитата се твърди, че св. Г. е дала показания за автомат, донесен от подс. Я.П. на хижа “В.”, както и че е твърдяла, че е този подсъдим й е показвал снимка на С.Й. в мобилния си телефон. Съдът намира, че въпроса дали подс. Я.П. е имал снимка на това лице в мобилния си телефон и на кои лица е показвал тази снимка е ирелевантен за делото. Показанията на св. Г. по отношение на този факт се подкрепят от показанията на св. К.Й., поради което съдът намира същите за достоверни, но за неотносими към предмета на доказване. Съдът намира, че показанията на св. Г. за наличието на автомат на хижата, който е показван от подс. Р.С. се потвърждават от показанията на анонимен свидетел №4 и от данните, получени при оперативната беседа с Г.П..

 На следващо място от защитата се сочи, че в показанията си св. Г. посочвала къде подс. Я.П. държал наркотични вещества и от какъв вид са същите. Съдът намира, че такива данни се съдържат в протокола за разпит на св. Г. от досъдебното производство, който не е приобщен в цялост, а само в определени части. В приобщените части не попадат така посочените от адв. А. показания, поради което съдът намира, че не следва да ги анализира и да прави оценка за тяхната достоверност. Същото се касае и за показанията на анонимен свидетел №4, дадени на досъдебното производство, които не са въобще приобщавани по съответния процесуален ред. Поради това съдът намира, че доводите на защитата, че показанията на св. Г. и анонимен свидетел №4 на съдебното производство са “едно към едно” от тези на досъдебното, следва да се остави без уважение и не следва да се обсъжда.

На следващо място се сочи, че св. Г. посочвала, че хижа “В.” имало коне със самари, а свидетелите Н.С., И.В. и В.Д., както и подс. Р.С. посочвали, че това е било в по-ранен период. При внимателен прочит на показанията на свидетелката от съдебното производство същата посочва, че е виждала от там минават коне със самари, превозващи туристи към рилските езера, а не че на хижата е имало такива коне, които да престояват или да се отглеждат.

На следващо място от защита се излага довод, че св. Г. не е оставала сама на хижа “В.”, като се посочват обясненията на подс. Р.С. в тази връзка. Съдът намира, че от показанията на св. Г. може да се направи извод, че същата рядко е оставала през лятото на 2009г. да пренощува на хижа “В.”, поради лошите битови условия. Подс. Р.С. дава обяснения само за едно нейно оставане и тези обяснения според съда са с оглед на неговата линия на защита.

От защитата се излага довод, че св. Г. не познава подс. Я.П.. Според съда в показанията си св. Г. не твърди за лични и близки контакти с този подсъдим, но посочва, че е била заедно с него в обща компания и знае кой е.

Излага се довод, че разпита на св. Г. в съдебно заседание останал недовършен, като подс. Я.П. и подс. П.С. не успели да  зададат всичките си въпроси, което според защита е съществено процесуално нарушение. Така изложеният довод е неоснователен според съда. Видно от изготвения съдебен протокол за проведени съдебно-следствени действия на 02.12.2011г. се установява, че всички въпроси поставени от страните са вписани, както са отразени и отговорите на свидетелката. Подс. Я.П. и адв. А. са задали въпроси, такива са зададени и от подс. П.С., които след изчерпване на въпросите си са посочили, че нямат повече въпроси. На стр. 139 от съдебния протокол е отразено, че съдът е запитал страните ще имат ли повече въпроси и адв. А. е посочил, че нямат въпроси към свидетелката, а подс. Я.П. е заявил “Ще изчакаме”. Следват искания на представителите на прокуратурата за прочитане и приобщаване на части от показанията на св. Г., дадени на досъдебното производство. След прочитане и приобщаване на свидетелските показания, съдът е запитал страните ще имат ли други искания и тъй като такива не са направени, съдът е приключил разпита на свидетеля и го е освободил да напусне съдебната зала. Следва да се посочи, че този свидетел е последния за деня разпитан свидетел и  разпита му приключва в късен час, около 22.00 часа, поради което е освободен от съдебна зала без вземане на становището на страните, тъй като други свидетели за разпит за този ден не са призовани. След освобождаването на св. Г. от съдебна зала адв. А. е направила искане да обжалва наложената й глоба от председателя на съдебния състав. След нейното искане за обжалване, подс. П.С.  е заявил, че има допълнителни въпроси към свидетелката, като съдът е разяснил, че разпита на свидетеля е приключен и че ако има искане за допълнителен разпит на този свидетел ще се произнесе по това искане. Съдебното заседание продължава с обжалване на наложени глоби от адв. А. и адв. Ц. и същото приключва в 22.49 часа. Поради изложеното съдът намира, че довода за допуснато процесуално нарушение на правата на подсъдимите да не могат да задават още въпроси на св. Г. е неоснователен. На същите им е предоставена такава възможност по време на нейния разпит и същите са задали въпроси на този свидетел.

Излага се довод, че свидетел със запазена в тайна самоличност №4 е заинтересован свидетел, мотивиран по определен начин да уличи подс. Я.П.. Така изложеният довод е неоснователен според съда. От проведения разпит на анонимен свидетел №4 съдът не може да направи извод за заинтересованост на този свидетел, както и че същия има мотив да уличава подс. Я.П.. Показанията на този свидетел са логически свързан, същите се подкрепят от показанията на св. Г., св. Н.С., от обясненията на  подс. Р.С. , дадени на досъдебното производство, както и от данните, получени при оперативната беседа с Г.П.. 

Излага се довод, че показанията на анонимен свидетел №4 са противоречиви и недостоверни. Съдът намира така изложеният за неоснователен. Следва да се посочи, че показанията, дадени от този свидетел на досъдебното производство не са приобщени към доказателствата по делото по съответния процесуален ред. Поради това и тези показания не следва да са предмет на анализ към настоящия момент.  Твърдението на защитата, че в показанията си този свидетел посочвал “небивалици” не се споделя от съда. Излага се твърдение, че изложеното от анонимен свидетел №4 по отношение на автоматите, виждани от него при престоя му на хижа “В.” е недостоверно, като според защитата е налично противоречие, че веднъж свидетеля е посочил, че подс. Я.П. е оставил пари на подс. Р.С. да закупува автомати, а после твърди, че подс. Я.П. е оставил половин килограм хероин и с парите от него да му закупи автомати.  Съдът намира, че така соченото от защитата противоречие по отношение на този факт е отстранено в свидетелските показания, като на въпрос на съда с какви пари са закупени от подс. Р.С. двата автомата, за които говори в свободния си разказ, свидетелят е отговорил следното “Р.казваше, че автоматите са закупени с парите взети  от хероина, който Я. му оставил – този хероин, който съм виждал. Като Р.е казал на Я., че автоматите са по 2 500 лв., а на нас Р.ни каза, че ги е купил по 1 800 лева.”  Как и на кого подс. Р.С. е продавал наркотични вещества и какви суми е получил за тях, съдът намира, че    този въпрос е ирелевантен за предмета на делото, поради което намира, че не дължи отговор на риторичните въпроси на адв. А. в тази връзка. Според съда разказаното от този свидетел по отношение на фактите, че подс. Р.С. е купувал такива оръжия по поръчка на подс. Я.П., както и че на хижа “В.” са държани наркотични вещества се потвърждава и от данните от беседа с Г.П., записана чрез специални разузнавателни средства. От тази беседа се установява, че на хижата е имало такива автомати и те са били в стаята на хижарите и под леглото, където е спял подс. Р.С. , както и че подс. Я.П. е казал на П. да се качи на тази хижа, за да може спокойно “да си работи”, като от същата беседа се установява, че под това се разбира да се  преработват наркотични вещества.

На следващо място се твърди, че са недостоверни показанията на анонимен свидетел №4 и по отношение на факта, че на подс. Р.С. са носени пистолети от хора от различни населени места в региона. Съдът намира, че в показанията си този свидетел посочва, че в негово присъствие само едно лице е носело пистолет на подс. Р.С. , като на допълнителен въпрос във връзка с този пистолет, уточнява, че лицето което го е донесло работи като пазач на бунгала на “В и К”, които се намират на разклона на пътя за хижа “В.”. Другите пистолети свидетелят посочва, че ги е виждал, защото подс. Р.С. ги е показвал, но не познава лицата, които са му ги донесли, както и не знае дали подс. Р.С. ги е закупил и колко пистолета е купил. В показанията си този свидетел не посочва, че лицата, които са носили такива пистолети са идвали на хижата “вкупом”, както и че тези хора са носели голям брой такива огнестрелни оръжия, както твърди защитата. Очевидно при анализа на тези свидетелски показания от защитата се прави подвеждаща интерпретация, който не се споделя от съда, поради липса на обективност в същата.

От защитата се сочи, че никелирания пистолет, за който анонимен свидетел №4 разказва  не е пистолета “Макаров” с изтрити фабрични номера, който е използван при убийството на Р.. Твърдение в тази насока не се съдържат в показанията на този свидетел, според съда, за да се правят изводи за негова недобросъвестност.

Оспорват се и показанията на анонимен свидетел №4 в частта им, в който сочи, че всекидневно В.Ф. и Г.Г. са говорили с подс. Я.П. чрез телефона на подс. Р.С. , както и че подс. Я.П. се е качвал до хижата, за да носят храна. Излагат се аргументи, че не са налични разпечатки за тези разговори, както и че подс. Я.П. се е качвал горе на хижата, за да си прави барбекю и в тази връзка са били и носените хранителни продукти, както и че подс. Я.П. е качил тези две момчета на хижата, когато е отишъл да види джипа, който подс. Р.С. искал да закупи от Г.П.. По отношение на довода, че не са налични разпечатки за телефонните разговори между подс. Я.П. и подс. Р.С. съдът вече е вземал отношение, като е посочил, че времето по което разследващите органи са установили съпричастността на тези подсъдими към убийството на Р.е било повече от една година след деянието и е налично законово ограничение за съхраняване на такава информация от мобилните оператори. Съдът намира, че липсата на такава разпечатка не прави свидетелските показания неверни, че е нямало такива разговори и че същите не са били ежедневни. По отношение на довода, че подс. Я.П. е носел хранителни продукти, за да си прави барбекю на “В.”, съдът намира същия като неоснователен. Не са налични доказателства по делото подс. Я.П. да е преседявал на хижата с цел барбекю през периода – края на м. юни – средата на м. юли 2009г. От събраните по делото доказателства се установява, че около или малко след средата на м. юли 2009г. подс. Р.С. е решил да закупи от Г.П. джип, поради което слязъл до дома си в с. М. Ц. , за да покаже на съпругата си и да вземе пари, за да плати част от определената цена. Самия подсъдим С. дава обяснения, че това се е случило в деня на полицейската проверка, която според приложените по делото писмени материали е проведена на 17.07.2009г.  Поради изложеното съдът намира, че твърдението на адв. А., че подс. Я.П. е качил двете момчета на хижата, когато е ходил да оглежда колата, която подс. Р.С. ще купува не се подкрепя от доказателствата по делото. От събраните по делото гласни доказателства се установява, че Ф. и Г. са качени на хижа “В.” непосредствено след убийството на Р..

Излага се довод, че от показанията на св. Н.С. може да се направи извод, че е имало само един престой на Ф. и Г. на хижа “В.”, а не два. Съдът намира, че показанията на този свидетел потвърждават пребиваването на посочените лица на хижа “В.” през м. юли 2009г. Самият свидетел посочва, че той не е бил постоянно на хижата, че е имало дни, в които е отсъствал. Като се вземе предвид, че първия период на пребиваване на хижата на Ф. и Г. е бил от порядъка на два- три дни и като се отчете факта, че в края на м. юни все още потока от туристи не е започнал и не се налага и двамата хижари да са непрекъснато на хижата, съдът намира, че поради тази причина св. Н.С. не е възприел първия престой на лицата.

 По отношение на показанията на св. Б. Й., защита излага довод, че същите са неотносими към предмета на доказване и че в нарушение на закона показанията  му дадени по ДП №781/2009г. са обединени към ДП №154/2009г. по описа на ОД на МВР гр. Шумен. Съдът вече е обсъдил довод за обединяване на материали от различни досъдебни производства към ДП№154/2009г. по описа на ОД на МВР гр. Шумен и е приел, че няма правомощия за упражнява съдебен надзор над обединяването и разделянето на делата в досъдебното производство. Ето защо и не следва да обсъжда обединяването на посочените от адв. А. досъдебни производство законосъобразно ли е или не. Съдът е кредитирал показанията на св. Б. Й. само в частта им, в която същия дава показания за проведени срещи между подс. Я.П. и подс. П.С. в кафе “К.”. В останалата част съдът е приел, че показанията на този свидетел са неотносими към предмета на доказване, поради което същите не следва да бъдат предмет на анализ и съпоставка с останалия доказателствен материал по делото.

Излага се довод, че св. Б. Й. през 2006г.- 2009г. е бил многократно осъждан и е пребивавал преимуществено в местата за лишаване от свобода, поради което неговите показания са недостоверни. Съдът намира, че от приложената по делото справка за съдимост на св. Б. Б.Й. е видно, че същият през периода от 2006г. до 2010г. е осъждан с пет влезли в сила присъди, но изпълненията на наказанията по тях е в различен времеви порядък, като е имало периоди от време, през които свидетелят не е бил с мярка за неотклонение “Задържане под стража” или да е изтърпявал наказание “Лишаване от свобода”. Поради това съдът намира, че през времето, през което е бил на свобода този свидетел е имал възможност да се среща с други граждани, включително и с подс. Я.П..

Престъпленията, за които св. Б. Й. е признат за виновен е обстоятелство, което е ирелевантно за годността на показанията му, според съда.

 Излага се довод, че не могат да се ценят приобщените  показания на св. К.Й., дадени на досъдебното производство, тъй като подсъдимите не са имали възможност лично и непосредствено да си зададат въпросите към този свидетел, както и че показанията му са приобщени към доказателствата по делото при допуснато процесуално нарушение. Съдът намира така изложеният довод за неоснователен. Налични по делото са писмени справки от СДВР и ОД на МВР гр. Шумен, от които се установява, че св. Й. не може да бъде намерен на адреса, на който живее и не може да бъде призован, като по данни на близки и съседи лицето се намира на територията на Република Италия. Лицето е било обявено за общодържавно издирване с цел установяване на адреса, на който се намира, за да бъде призован. Провените издирвателни мероприятия не са довели до резултат лицето да бъде издирено и призовано.  Налице са предпоставките на чл. 281 ал. 1 т. 4 предл. 1 от НПК за прочитане на показанията на свидетеля, дадени пред съдия на досъдебното производство.

Излага се довод, че св. К.Й. е разпитван по ДП №247/2010г. по описа на ОД на МВР гр. Шумен като се посочва, че разпита е проведен на 29.04.2011г. и е започнал в 21.30ч., като по същото време подс. Я.П. е бил с мярка за неотклонение “Задържане под стража” и е следвало свидетелят да се разпита но ДП №154/2009г. и да се предостави възможност на обвиняемия и неговия защитник да присъстват на този разпит. Съдът намира, че по преценка на разследващите органи е по кое досъдебно производство кои лица да разпитат в качеството на свидетели, поради което намира, че е изцяло в правомощията на разследващите органи да преценят дали св. К.Й. да бъде разпитан по ДП №154/09г. или по ДП №247/2010г. На съдията, пред който се провежда разпита на свидетеля не се предоставят материалите от досъдебното производство. По този начин законодателя е изключил от правомощията на съдията преценката на досъдебното производство дали показанията на даден свидетел са относими или не към предмета на доказване. 

Според съда  приобщените показания на св. К.Й. не следва да се изключват от доказателствата по делото. Свидетелят дава показания в подкрепа на достоверността на показанията на св. В.Г., която свидетелства, че подс. Я.П. й е показвал в мобилния си телефон снимка, на която е заснет заедно със С.Й.. Същия факт се твърди и от този свидетел в показанията му. Липсват данни по делото тези свидетели да се познават, но излагат показания по едни и същи факти.

Излага се довод за липса на достоверност на изложените от св. К.Й. факти, като се посочва в справката за задгранични пътувания на този свидетел, приложена по делото се съдържат данни, че първото съвместно излизане на подс. Я.П. и св. К.Й. за Сърбия е на 04.11.2008г. В показанията си пред съдия св. Й. посочва, че е имал много излизания зад граница, но не  на всяко негово излизане е слаган печат в паспорта му. Съдът намира, че поради тази причина и приложената по делото справка за задгранични пътувания е непълна.

Излага се довод, че подс. Я.П. и св. К.Й. не са се познавали през пролетта на 2008г., като се излагат аргументи, че свид. С.Г. и другите свидетели на подс. Я.П.са посочили  кога точно са се запознали и къде са се запознали с този свидетел. Така изложеният довод е неоснователен. Свидетеля в показанията си пред съдия на 29.04.2011г. посочва, че се познава с подс. Я.П. от 2006-2007г. и че с него го е запознал св. Б. Й., като първата им среща се е състояла на бензиностанция ОМВ Горубляне – гр. София . Този факт, че са се запознавали на такава бензиностанция се потвърждава и от показанията на св. С.Г. и св. А.К.. Съдът намира, че не в показанията си последните двама свидетели не посочват достоверно кога подс. Я.П. се е запознал със св. К.Й.. Св. Г. посочва, че това е станало през лятото на 2009г. Показанията на този свидетел са противоречиви по отношение на този факт, тъй като на въпрос на подс. Я.П. дали след зимата на 2009г. св. Б. Й. и К.Й. са идвали при него, свидетелят посочва, че това е станало през пролетта на 2009г. Видно от приложената справка за задгранични пътувания са налични данни, че подс. Я.П. е пътувал заедно зад граница със свидетелят К.Й. през м. ноември 2008г., както и в началото на 2009г. Съдът намира, че поради тези противоречия следва да се кредитират показанията на св. К.Й., че познава подс. Я.П. от 2006-2007г. 

 По отношение на довода, че поради смъртта на близък родственик  / брат на съпругата му/, подс. Я.П. е ходел ежедневно на гробищата, поради това няма как да се е качвал на хижа “В.” в края на м. юни 2009г., поради което няма и как да е имало първо качване на Ф. и Г. на тази хижа, съдът го намира  за неоснователен. Налични са гласни доказателства, че действително е налице такова скръбно събитие в семейството на подс. Я.П.. Св. Г.  посочва, че това се е случило през лятото на 2009г., края на м. юни 2009г., а св. К. посочва, че е станало след инцидента, претърпян от подс. Я.П.. Този свидетел посочва, че подс. Я.П.не бил адекватен, не можел да ходи, ходел на раздвижване. Така посочения инцидент с подс. Я.П. се е случил през 2007г., което се установява от наличната медицинска документация по делото и от събраните гласни доказателства.  Съдът намира, че по делото не се съдържат доказателства за точната дата, на която е починал близкия родственик на подс. Я.П., поради което намира, че обясненията на подс. Я.П.и показанията на Св. Г.се подкрепят. Обстоятелството, че всеки ден подс. Я.П. е неговите близки са посещавали гробищата не изключват възможността той да се е качвал на хижа “В.”. Традициите и обичаите в този случай са свързани с ходене рано сутрин на гроба на починалото лице. Едно такова ранно посещение не означава, че престоя там продължава през целия ден и вечерта.

 Излага се довод, че показанията на св. В.Д. противоречат на показанията на св. Г. и на анонимен свид.№4. Съдът намира, че така изложеният довод е неоснователен. В показанията си св. В.Д.  свидетелства, че познава подс. Р.С. от 2006г., но не знае кога този подсъдим и св. Н.С. са наели хижа “В.”, че познава лица с имената Г. и Д., че не е виждал Д. сама на хижа “П.” или хижа “Л.”, както и че през 2009г. е ходил на хижа ”В.”, като понякога е оставал там за по два- три дни,  а един път е бил и за около седмица, тъй като сменял подс. Р.С. , че пред хижата е имало огнище от което се вижда пътя за с. Говедарци, когато е светло.  От анализа на показанията на този свидетел може да се установи, че същите подкрепят показанията на анонимен свидетел №4 и на св. Г. по отношение на сочените от него факти,  че пред хижата има огнище и от същото има видимост към пътя и хижата, че условията на хижата не са добри, че стаята на хижаря е до столовата, а стаите за туристите са в горната част на хижата. Този свидетел не посочва  през лятото на 2009г. кой е стопанисвал хижа “В.”, както и че не може да посочи кога и за колко време е виждал е виждал Г. или Д. на някоя от хижите. Свидетелят посочва, че не е виждал св. Г. сама на някоя от хижите. Твърди, че не е виждал Д. сама на някоя от хижите, но в конкретика не доуточнява с кои други лица е била тя към моментите, в които я е виждал. Поради това съдът намира, че не следва да се приема като основателен довода на защитата, че показанията на този свидетел не опровергават показанията на св. Г. и анонимен свидетел №4. 

В показанията си св. Д. посочва, че не е виждал през лятото 2009г. две момчета на хижа”В.”, които да са престояли за около 20 дни. Така дадените от него показания, съдът намира, че не следва да се кредитират, тъй като не се подкрепят от другите доказателства по делото. В тази им част показанията на този свидетел са недостоверни, тъй като са противоречиви и с обясненията на подс. Р.С. .

 Излага се довод, че подс. Р.С. бил “добре мотивиран, убеждаван, кандардисван да сътрудничи активно на обвинението на органите на досъдебното производство, специално на органите на БОП и да разкаже неща, които са удобни срещу подс. Я.П.”, като според защитата това е причината подс. Р.С. да даде такива показания при разпита му пред съдия. Съдът намира, че приложения към делото Протокол за ВДС рег. №*** отразяващ звукозапис на проведен разговор с подс. Р.С. не може да се направи извод, за упражнени спрямо подс. Р.С. въздействия, твърдени от защитата.  Съдът намира, че фактите, които подс. Р.С. е посочил по време на тази беседа се подкрепят и от обясненията му, които е депозирал пред съдия, както и от показанията на анонимен свидетел №4 и св. В.Г. , от данните от беседа с Г.П., записана по реда на СРС.

 Излага се довод, че няма категорични доказателства, че В.Ф. и Г.Т.Г. са били в дома на св. А.Б. в с. Б.и.  през лятото на 2009г., като се посочва, че в делото е налична докладна записка от 21.07.2009г., в която се съдържат данни че лицата се укриват във вила в к.к.”Ален мак” до гр.Варна . Съдът констатира наличието на посочената от защитата докладна записка, в която се съдържа информация, че по оперативни данни тези лица са укривани в к.к.”Ален мак”. Липсват по делото доказателства в подкрепа на наличните данни в докладната записка, поради което съдът намира, че не може да се направи извод, че В.Ф. и Г.Г. са били в района на к.к.”Ален мак” гр.Варна , а не в дома на св. А.Б. след снемането им от хижа “В.” през м. юли 2009г.

 Излага се довод, че подс. Р.С. и св. Н.С. не са били хижари на хижа “В.” преди м. август 2010г, като се сочи, че в разпит на досъдебното производство В.С. е посочил, че същите са поели хижата през м. август 2010г. Съдът намира, че по делото е наличен договор за отдаване под наем на хижа “В.” от 18.04.2008г., с който като наемател на хижата става ЕТ “В.С.”. От наличните по делото гласни доказателства се установява, че подс. Р.С. и св. Н.С. са били хижари на хижа “В.” през лятото на 2009г., а през лятото на 2010г. са работили като такива на хижа “М.”.  Извода на съда в тази насока се прави от обясненията на подс. Р.С. и подс. Я.П., от показанията на св. Н.С., В.Г., В.Д. и анонимен свидетел №4.

Излага се довод, че в хода на съдебното следствие са приети две справки, в които се съдържат противоречиви данни за полицейската проверка на хижа „В.” през лятото на 2009г. съдът намира, че този довод е основателен, действително са налични две противоречиви справки. Съдът намира, че от съдържащите писмени материали се в преписка №№ 11134/13.07.2012г. на ОД МВР София приета и приобщена по съответния ред може да направи категоричен извод, че такава проверка е била извършвана на 17.07.2009г. Още повече, че за такава проверка са налице твърдения в показанията на св. Н.С., Г., анонимен св. №4 и обясненията на подс. Р.С. .

Излага се довод, че няма данни подс. Я.П. и подс. П.С. да са общували чрез разговори по телефона или по друг начин, като се излагат аргументи, че няма данни за такива разговори или други контакти. Съдът намира довода на защитата за неоснователен по следните съображения : на първо място от приложените по делото данни за проведени разговори, че установява, че през м. юни 2009г. са налични такива между двамата подсъдими. От същите се установява, че между двамата има проведени разговори и на 05. и 27.07.2009г, на 05. и 09.08.2009г., на 18., 20., 21.,  22. и 23.10.2009г., на 10., 13., 14., 15. и 17.11.2009г. Съдът е констатирал наличието на такива разговори и ги е посочил в мотивите, поради което не следва да се преповтаря.  На следващо място по делото е налична писмена разпечатка на ООД “Е.” гр. София  / л.167-168 от т.8 “ш” от ДП /, от която се установява, че в същото дружество съдружници са И.М.П., А.Г.З., Е.З.П. и В.С.П.. Последните две лица са съпруги както следва: първата на подс. П.С., втората на подс. Я.П.. От приложената справка е видно, че последната актуализация за търговското дружество е от 19.05.2006г. Това обстоятелство по категоричен начин оборва защитната теза на подс. Я.П. и подс. П.С., че не са познавали преди 2009г. Следва да се посочи, че адреса за кореспонденция на това дружество е гр. София  ж.к. Лозенец, ул.”Л.” №*ет.*. Същия адрес за кореспонденция е посочен, видно от приложена по делото писмена справка на „П.С.т. д. ” ЕООД  /л.181-182 от т.8 “ш” от ДП/. От тази справка се установява, че от 10.10.2007г. собственик и управител на това търговско дружество е бил подс. П.С., а от 12.05.2010г. управител и собственик на същото е станала съпругата му Е.З.П.. Съдът намира, че анализа на посочените писмени доказателства по категоричен начин обуславя извода, че подс. Я.П. и подс. П.С. са се познавали още през 2006г. и са имали съвместна дейност.

Излага се довод, че показанията на Св. Дж. са недостоверни в частта им, в която посочва, че през м. август 2009г. подс. Я.П. е отишъл в кафе “К.” и е съобщил на подс. П.С.  “Тези двамата ги видяха”, като се излагат аргументи, че по същото време заведението е било затворено за ремонт, както и че подс. П.С. е бил в гр.Варна  да прави демонстрации в “Грандхотел Варна” по спорта сумо. Довода, че кафе “К.”  ежегодно не работило през м. август поради ремонт се излага и от подс. П.С.. Този довод е обсъден подробно от съда, поради което не следва да се преповтарят направените изводи. По отношение на довода, че през м. август 2009г. подс. П.С. се е намирал в “Грандхотел Варна” и е правил демонстрации по спорта сумо, съдът намира същия за неоснователен и неподкрепен от доказателствата по делото. Приложената по делото фактура, представена от подс. П.С. и обсъдена вече от съда, касае период от м. август 2008г., а не 2009г. За м. август 2009г. не са налични по делото писмени доказателства в подкрепа на изложения от адв. А. довод.

 Излага се довод, че в изготвените ВДС-си  с разговори между св. Б. Дж. и св. Л.Ц.  двамата обсъждат подс. Я.П. и изразяват мнението си, че няма “нищо общо”, поради което не следва да се кредитират показанията им. Съдът намира, че не следва от контекста на тези протоколи да се вадят отделни изречения и от тях да се правят общи изводи. За преценката на съда относно съпричастността на даден подсъдим към извършване на дадено престъпление е без значение мнението на свидетел по делото дали този подсъдим е виновен или не.

   Излага се довод, че няма как подс. В.К.да организира транспортирането на Ф. и Г. при подс. Я.П., за да ги качи последния на хижа “В.”, тъй като на 03.07.2009г. подс. В.К. е бил задържан. Съдът намира така изложения довод е неоснователен. Подс. В.К. още на обяд на 03.07.2009г. е потеглил със св. Б. от гр. Шумен за гр.Варна , като се е срещнал с Ф. и Г. в к.к.”Ален мак”, разговарял е с тях. След разговора им е имал среща в “Пикадили парк” с мъж, с който е разговарял, като е оставил св. Б. да се храни сама. След като се настаняват в хотел “Люляк” в к.к.”Златни пясъци” и след прибирането им от вечеря, подс. В.К. оставил свидетелката пред хотела да се прибира сама около 22 ч. и потеглил в посока гр.Варна . Подс. В.К. е задържан  около 22ч. Имал е достатъчно време, за да разбере  къде са Ф. и Г.. Обвинението не твърди, а и съдът не е приел, че подс. К. лично ги е транспортирал до гр.Самоков при подс. Я.П.. Риска да бъде задържан с тях е бил голям, поради което подс. В.К. е избрал варианта да остане със св. Б. в гр.Варна , за да има алиби, а транспортирането на Ф. и Г. да бъде възложено на неустановено по делото лице.

 Излага се довод, че деянието на подс. Я.П. е несъставомерно, тъй като обвинението, с което е предаден на съд е за период до 03.07.2009г. и не може подсъдимия да носи отговорност за действия, които е извършил след тази дата. Съдът намира, че довода на защитата е неоснователен. С присъдата подс. Я.П. е признат за виновен като помагач /че е обещал помощ след деянието/. Съдът намира, че непосочването  в диспозитива на обвинението на точната дата, до която подс. Я.П. е оказвал помощ след деянието на извършителя на убийството не означава, че деянието е несъставомерно. В правните си изводи съдът е изложил подробно защо приема, че е налице осъществено престъпно деяние от подс. Я.П.. Следва да се отчете, че престъпната деятелност на подс. Я.П. продължава и след вземането на Ф. и Г. от хижа “В.” след средата на  м. юли 2009г. Тази му дейност след този период следва да се квалифицира като част от престъпната му дейност на участник в организирана престъпна група и представлява укриване на извършителя на убийството на пострадалия Р. и неговия помагач от органите на полицията, за да не бъдат същите намерени и задържани. Обстоятелството, че подс. Я.П. е давал указания на подс. Р.С. да не им дава да разговарят с други хора, да говорят от телефони на други хора, говори за контрола, който подс. Я.П. е упражнявал макар и косвено върху Ф. и Г., като целта е била същите да бъдат в изолация, за да не могат да ги свържат с другите участници на престъпната група.

Излага се довод, че няма доказателства каква парична сума е получил подс. Я.П. във връзка с убийството на Р., за да се приеме, че  е налице користна цел, като се излагат аргументи, че подсъдимия има сериозен бизнес и получава сериозни доходи, които изключвали възможността да участва в такова престъпно деяние. Съдът намира така изложения довод за неоснователен. Видно от събраните по делото доказателства подс. Я.П. не е имал личен мотив за убийството на пострадалия Р., те не са се познавали и не са имали никакви общи интереси. Подс. Я.П.е дал съгласие да съдейства и да укрива Ф. и Г., за което е получил съответно заплащане според съда, тъй като той е човека която е носил храна и цигари на Ф. и Г., той е обещал да заплати парична сума на подс. Р.С. за престоя им на хижата. Няма данни подс. Я.П. да е бил и в близки отношения с В.Ф. или Г.Г., за да прави всичко това безвъзмездно. Обстоятелството, че не са налични доказателства за точния размер на получената от подс. Я.П. не е обстоятелство, което да води до извода, че такава сума не е получена от него. Обстоятелството, че подс. Я.П. има бизнес, държи заведение в к.к. “Боровец” и получава добри доходи, за размера на които няма никакви данни по делото, а само твърдение от страна на защитата, не води до извода, че подс. Я.П. не може да извършва престъпна дейност.

 Излага се довод, че не следва да се кредитира заключението на съдебно- психологическата експертиза, тъй като по време на психологическото изследване подс. Я.П. не е попълнил всички въпросници, а тези които е попълнил не е отбелязвал достоверно част от  отговорите. Така изложеният довод не може да се приеме като основателен. Заключението по тази експертиза не е изготвено само в резултата на обработка на данните, получени от въпросниците. С подс. Я.П. е проведена психологична беседа, на вещите лица са предоставени и материали от делото за запознаване. Недобросъвестното поведение на подс. Я.П. по време на психологическото изследване не може да се третира като основание за приемане на заключението по тази експертиза като неправилно или необосновано.

Доводи, изложени от подс. Я.П. :

 Излага се довод, че не е участник в организирана престъпна група, ръководена от подс. П.С. и с участници подс. В.К., Д.Г., Г.Н., В.Ф. и Г.Т.Г.. В подкрепа на този довод, подсъдимият сочи, че се познава с подс. П.С. от м. ноември- декември 2009г., че с подс. В.К. се е запознал по повод задържането му през м. юли 2010г. във връзка с убийството на Ю.Г.. За Д.Г. подс. Я.П.посочва, че е бивш съученик на сина му, но не го познава лично и че със сина му са завършили спортното училище през 2007г. Посочва, че не познава лично Г.Н. , В.Ф. и Г.Г.. По отношение на довода, че не се е познавал подс. П.С.  преди м. ноември 2009г. съдът вече е изложил мотиви, защо приема, че този довод е неоснователен, поради което не следва да го обсъжда в детайли. Същия довод, че не са се познавали с подс. В.К. преди лятото на 2010г. е изложен и от защитата на подс. В.К.. Съдът е обсъдил този довод защо го приема за неоснователен, поради което намира, че не следва да се преповтаря.

По отношение на довода, че не е провеждал телефонни разговори с подс. П.С., както и че няма приложени по делото справки за негови  телефонни номера. Съдът намира, че действително по делото няма справки дали подс. Я.П. е бил абонат на даден мобилен оператоР.Същата не е изисквана, тъй като няма изискване лицето, на името на което е регистриран даден номер да е и ползвателя на същия, както и към периода на установяване на съпричастността на подс. Я.П. към убийството на пострадалия Р. е изминала повече от една година от деянието и такава информация не се съхранява от мобилните оператори. От събраните по делото доказателства се установява, че подс. Я.П. е ползвал телефонен номер  0886739020. Подс. Я.П. и подс. П.С. видно от приложените разпечатки на номера, ползван от подс. П.С. 0878568686 имат проведени разговори през м. юни 2009г. - един разговор и едно съобщение, също на 05.07.2009г. имат осъществени един разговор и едно съобщение, както и разговори на 27.07.2009г, на 05. и 09.08.2009г., на 18., 20., 21.,  22. и 23.10.2009г., на 10., 13., 14., 15. и 17.11.2009г.  Налични са и гласни доказателства по делото, че подс. П.С. периодично е сменял ползваните от него други телефони, освен официалния който е имал. Съдът намира, че поради естеството на престъпната дейност, която подсъдимите са извършвали, същите са провеждали разговори и от други телефонни номера извън официалните им, което се потвърждава и от събраните по делото доказателства за ползването на т.н. прави телефони.

 Излага се довод, че подс. Я.П. се е качвал два пъти  на хижа В. - първия, за да огледа джипа, който подс. Р.С. е искал да закупи и втория, за да му закара неговия джип “Митцубиши Паджеро”, като Св. Г. е бил с него и го е върнал с друг автомобил  миниван “Фиат Еспейс”. Съдът намира, че така посочените от подс. Я.П. факти в неговата защитна реч  се подкрепят от другите доказателства по делото, но същите са се осъществили в обратен порядък. От събраните по делото доказателства – обясненията на подс. Р.С. и показанията на анонимен свидетел №4, се установява, че подс. Р.С. е ползвал джип „Паджеро”, даден му за временно ползване от подс. Я.П., но това е било през м. юли, преди да реши да закупи джип „Роувър” от Г.П.. От анализа на събраните доказателства съдът приема, че подс. Я.П. се е качил да огледа джипа, който подс. Р.С. е щял да закупи и това се е случило около средата на м. юли. Съдът намира, че поводите, поради които подс. Я.П. се е качвал на хижа “В.” не изключват и други негови качвания със закарването на Ф. и Г. на хижата, както и осигуряване на тяхното изхранване по време на престоя им там.

Съдът не кредитира доводите, посочени от подс. Я.П., че е носил хранителни продукти на хижата, за да се почерпят с подс. Р.С. . С този си довод подсъдимия влиза сам в противоречие със соченото от него, че поради скорошната смърт на шурея му въобще не е имал желание да се весели и празнува, както и защото по делото не са налични доказателства подс. Я.П. да е оставал на хижата и да е участвал в увеселителни мероприятия там по време на престоя на Ф. и Г..

         Излага довод, че Св. Дж., Л.Ц., Г.П. и В.М. са сформирали престъпна група, която се снабдява с наркотици от Г.П.. Така изложения довод е неоснователен според съда. По делото липсват доказателства в подкрепа на този довод.

Излага довод, че Св. Дж. му е продал джип, който в последствие е разбрал, че е бил на подс. П.С. и че последния не е получил парите,  дадени от подс. Я.П.. Същия довод се излага и от подс. Я.П.. В подкрепа на този довод не са представени пред съда никакви доказателства, поради което съдът го намира за неоснователен.

 Излага довод, че няма как да е качил В.Ф. и Г.Г. на хижа “В.”, тъй като на 04.07.2009г. е излязъл извън страната. Съдът намира, че от приложената по делото справка за задгранични пътувания се установява, че на 04.07.2009г. подс. Я.П. е напуснал територията на България в 15.00 часа. Съдът намира, че от обедните часове на 03.07.2009г. до ранните часове на 04.07.2009г. има достатъчно време, през което В.Ф. и Г.Г. да бъдат транспортирани от неустановено по делото лице и заведени при подс. Я.П., а след това и качени от него до хижа „В.”.

Доводи, изложени от адв. Д.М. – защитник на подс. Р.С. :

 Излагат се доводи, свързани с показанията на анонимен свидетел №4, дадени на досъдебното производство.  Същите доводи се излагат от адв. Д. и от подс. Р.С. . Съдът намира, че не следва да ги обсъжда, тъй като тези показания – дадени на 19.08.2010г. не са приобщени по съответния процесуален ред и не са част от доказателствата по дело. На анализ следва да се подложат само показанията на анонимен свидетел №4, дадени в хода на съдебното следствие.

 Излага се довод, че показанията на анонимен свидетел №4 следва да се съпоставят с разпечатката за задгранични пътувания на Г.П.. Довода е неоснователен. По отношение на пътуванията на П. и данните, посочени от него в беседата, записана по реда на СРС , съдът вече е изразил своето становище, че справката на това лице е непълна и се аргументирал защо приема, че е такава. На следващо място следва да се посочи, че П. бе призован в качеството на свидетел в настоящото производство по искане на защитата на подс. Р.С.  и същия категорично отказа да даде показания, тъй като се страхува за живота си и за този на своите близки, както и че не желае да се уличава в извършване на престъпление.

Излага се довод, че от приложената по делото разпечатка на св. В.Г.  се установява, че същата няма да е била последните дни на м. юни 2009г. на хижа “В.”. Съдът вече е обсъждал такъв довод, изложен от защитата на подс. Я.П., поради което намира, че не следва да се преповтаря.

Излага се довод, че показанията на анонимен свидетел №4, че Ф. и Г. са били на хижа “В.” в края м. юни 2009г. се опровергават от съставения АУАН на 27.06.2009г. на Г.Т.Г.. Съдът намира така изложения за неоснователен. Свидетелят в свободния си разказ посочва, че е видял тези две момчета на хижа “В.” и че същите са престояли там за около 20 дни, като посочва че той е пребивавал в същата хижа през последните дни на м. юни 2009г. до към средата на м. юли същата година. За Ф. и Г. уточнява, че същите са били свалени от хижа “В.” до разклона, където е станцията на Министерство на финансите в началото на м. юли от подс. Р.С.  по разпореждане на подс. Я.П., посочва, че момчетата ги е нямало 3-4 дни, като след това пак са се появили на хижата, но не е видял кой ги е докарал. Анализа на така събраните доказателства обуславя извода, че В.Ф. и Г.Г. са качени на хижа “В.” на 28.06.2009г., че същите са свалени от там от подс. Р.С.  по разпореждане на подс. Я.П., че са отсъствали три- четири дни в началото на м. юли от хижата и след това отново са били върнати там.

Съдът в мотивите е обсъдил и наличната разпечатка за проведени разговори на телефон 0893760455, ползван от Ф. и Г.. Доводите в тази връзка на защитата се споделят съда, поради което приема, че първото отвеждане на Ф. и Г. от хижата е на 30.06.2009г. Така приетите от съда факти се потвърждават и от беседата с Г.П., записана със СРС. От същата се установяват данни, че в началото на м. юли 2009г. той е бил на хижа “В.” и е очаквал пристигането на румънски граждани, с които е имал уговорка, за да преработват наркотични вещества. Споделя, че е бил притеснен от присъствието на тези момчета на хижата, но подс. Р.С.  го успокоил да си работи спокойно, тъй като подс. Я.П. се обадил и момчетата ги нямало на хижата. Това идване на т.н.”румънци” П. свързва с своето последващо излизане в Румъния на 09.07.2009г.

Излага се довод, че са налични противоречиви писмени доказателства относно обстоятелството правена ли е полицейска проверка на хижа „В.” през лятото на 2009г. Същия довод е изложен и от адв. А.. Съдът констатира наличието на противоречиви писмени доказателства в тази насока. Съдът приема, че следва да се кредитират допълнително приетите писмени доказателства, представени от прокуратурата, от които се установява, че такава проверка е била осъществена на 17.07.2009г. В тази насока са и събрани гласни доказателства - обясненията на подс. Р.С. , показанията на св. Н.С., св. В.Г. , анонимен свидетел №4.

          Излага се довод, че няма как Ф. и Г. са били по време на тази проверка, тъй като в показанията си анонимен свидетел №4 и св. Г. посочвали, че същите били момчетата са били на хижа “В.” до средата на м. юли. Съдът намира, че от защитата се правят неправилно интерпретации на показанията на тези свидетели. В показанията си анонимен свидетел №4 посочва, че момчетата са стояли около 20 дни на хижата. Същото съпоставено към датата на качването им на хижата – 28.06.2009г. означава, че към датата 17.07.2009г. същите са се намирали все още там. Св. Г. в съдебно заседание, посочва че полицаите са идвали на проверка около средата на м. юли 2009г. Следва да се отчете че м. юли има 31 календарни дни, поради което средата на същия месец маже да се приеме, че обхваща периода 15-17 юли. Следва да се отчете и факта, че свидетелката не е разпитвана непосредствено след тази полицейска проверка, за да се изисква от нея да посочи с абсолютна точност конкретната дата на тази проверка.

         Излага се довод, че дори и да се приеме, че Ф. и Г. са били на хижа “В.”, то същите не са се укривали, като се аргументира с показания на св. С. , че момчетата излизали и пиели кафе, че не са търсели телефони и не са разговаряли по мобилни телефони, че не са разговаряли с подс. Р.С. . Съдът намира, че от показанията на св. Н.С. защитата прави неправилни изводи, че  поведението на Ф. и Г. не говорило на това да се укриват. В показания си св. Н.С. посочва, че двете момчетата, които са се укривали на хижата излизали сутрин да пият кафе и разговаряли общи приказки, като посочва, че “те избягваха да говорят. По-младия така разговаряше с нас, по-възрастния избягваше”. Свидетелят посочва, че по-възрастния от тях стоял в стаята, а по-младия излизал отвънка, като обикалял в гората. Посочва, че докато момчетата са били на хижата не им знаел имената, а ги разбрал по-късно от вестника. Посочва, че подс. Я.П. два - три пъти им е носил храна, като оставял донесените неща на двете маси отвън пред хижата и се виждал с момчетата. Момчетата се хранели в стаята. Посочва, че не ги е виждал да разговарят по телефони. Изложеното от този свидетел в съдебно заседание потвърждава показанията на анонимен свидетел №4 и св. Г. за това, че момчетата избягвали да контактуват с други хора, че подс. Я.П. им носел храна, че нямали телефони в себе си. Факта, посочен от св. С. , че сутрин пиели кафе отвън не означава, че Ф. и Г. не са се крили. Логично е по това време на денонощието потока от преминаващи туристи да е по-малък и тогава те не са притеснявали да излизат. Св. С.  посочва, че не ги е виждал да говорят по телефон, което според съда не изключва казаното от анонимен свид.№4, че са карали подс. Р.С.  да се обажда на подс. Я.П. и да му казва какво желаят да им купи за храна.

          Излага се довод, че св. Н.С. и анонимен свидетел №4 свидетелстват противоречиво  какво подс. Р.С. им е казал защо тези момчета са на хижата. Действително съдът намира, че от показанията на тези свидетели се установява, че подс. Р.С. им казал различни причини, поради което тези момчета са доведени от подс. Я.П. на хижа “В.”. Това обстоятелство не прави показанията им недостоверни. Всеки от тях възпроизвежда това, което подс. Р.С. е казал. Съдът намира, че подс. Р.С. не е желаел да запознава св. Н.С. с истинския повод, поради който Ф. и Г. са качени на хижата. От събраните доказателства се установява, че този свидетел е познавал подс. Я.П., но не е бил в близки отношения с него и поради това подсъдимият С. е преценил че не следва да му казва всичко, което му е съобщено от подс. Я.П.. На анонимен свидетел №4 подс. Р.С. е посочил, че са “хора на Я. и че са за някаква дебела, сериозна работа.”Свидетелят посочва, че не знае кой е издирвал тези момчета и не знае за какво престъпление. Според съда, така посочените факти се отнасят за втория период на пребиваването на Ф. и Г. на хижа “В.”. Извода на съда в тази насока се извежда от показанията на този свидетел, дадени в съдебно заседание, където в свободния си разказ посочва, че когато се е качил на хижа “В.”  в края на м. юни 2009г. подс. Р.С. го е предупредил, че има две момчета, които били хора на Я. с прякор “Д.” и че не трябвало да ги пита, как се казват и за какво са там. 

          Излага се довод, че подс. Р.С. не е знаел нищо свързано с убийството на Р., като се аргументира с показанията на св. Н.С., че след убийството на Ю.Г., подс. Р.С. му показал снимка във вестника на тези две момчета и там пишело за какво ги издирват. Съдът намира така изложения довод за неоснователен. Подс. Р.С. не е желаел да обяснява на св. Н.С. истинската причина, поради която подс. Я.П. го е помолил за известно време Ф. и Г. да са на хижа В.. Посочвайки му повода, че са негови работници и няма къде да ги настани, очевидно показва нежеланието на подс. Р.С. да разкрива истинските причини. Нормално е при една такава вече заета позиция, той и след заминаването на Ф. и Г. от хижата да не сподели с този свидетел това, което знае. Показването им във вестника година след убийството на Р.не означава, че едва тогава подс. Р.С. е разбрал, че е извършено такова убийство и че лицата, които са се укривали през лятото на хижа “В.” имат съпричастност към него. 

          Излагат се доводи за недостоверност на показанията на анонимен свидетел №4 и св. Г. по отношение на намиращи се на хижа “В.” автомати и пистолети, лицата които са ги донесли. Същия довод е изложен и от защитата на подс. Я.П. и е обсъден подробно от съда, поради което не следва да се преповтаря.

         Излага се довод, че показанията на тези свидетели са недостоверни, защото посочват, че на хижа “В.” са държани наркотични вещества, като според защитата никой “нормален човек не може да държи в тази индианска колиба наркотици за хиляди левове”. Съдът намира този довод за неоснователен. В предмета на настоящото производство не попада установяването на престъпления, свързани с държане и разпространение на наркотични вещества в района на хижа „В.”, поради което намира, че не държи произнасяне по този довод. Независимо от това следва да се посочи, че св. Г. не е давали такива показания в съдебно заседание, а дадените от нея такива на досъдебното производство не са приобщени по надлежния ред.  Показанията на анонимен свидетел №4 също в тази насока са с цел да обясни с какви средства подс. Р.С. е заплатил закупените за подс. Я.П. автомати. Данни за наркотични вещества се съдържат в беседата с Г.П., записана със СРС. Именно от тази беседа могат да се изведат такива данни и това е една от причините този  свидетел да откаже да дава показания, посочвайки че не желае да уличи себе си.

          Излага се довод, че пистолета, за който анонимен свидетел №4 подробно дава показания – никелиран, с луфт, не е пистолета, с който е извършено убийството на Р.. Съдът намира, че довода е основателен.  Съдът не приема, че този пистолет е пистолета, с който е извършено убийството на Р., тъй като той не само не съответства по външни признаци, но и от показанията на анонимен свидетел №4  същия е донесен на подс. Р.С.  след връщането на Ф. и Г. на хижата. Поради тези съображения съдът в присъдата си частично е оправдал подс. Р.С. , че е набавил средства и оръжие за извършване на престъплението.

         Излага се довод, че свидетелите И.В., О.М., И.М. и Н.С. не говорят за наличието на оръжия на хижа “В.”, поради което показанията на анонимен свидетел №4 в тази им част не следва да се кредитират. Съдът намира, че този довод е неоснователен. Посочените свидетели са в близки или приятелски отношения с подс. Р.С. , поради което същите не сочат такива факти. Следва да се отчете и обстоятелството, че те инцидентно са били на хижа “В.”, както самите те твърдят и поради тази причина може и да не са имали възможност да възприемат наличието на оръжие, както и лицата, които са го предавали на подс. Р.С. .

 Излага се довод, че подс. Р.С. не се е познавал с подс. Г.В., подс. П.С. и подс. В.К., поради което не следва да носи отговорност като помагач. Единствено са налични доказателства за познанството му с подс. Я.П., но същото е с такава давност, която според защитата изключва възможността подс. Р.С. да приеме да участва като помагач в извършване на такова тежко деяние. Така изложените доводи според съда не изключват наказателната отговорност на подс. Р.С. . Действително същия не познава подсъдимите В., С. и К.. Наличието на такова познанство не е и необходимо, за да е съставомерно деянието на подс. Р.С. .  Няма логика поръчителите на дадено убийство да се познават лично с останалите съучастници в деянието – извършители и помагачи. Помагаческата дейност на подс. Р.С. е пряко свързана с помагаческата дейност на подс. Я.П..  Подс. Я.П. осъществява част от своята дейност посредством подс. Р.С. - използвайки го като човек, на който има доверие, който има възможност да даде убежище за определено време на Ф. и Г. на хижата, която поради лошите си условия не е често посещавана от туристи. Обстоятелството, че подс. Р.С. многократно при престоя на Ф. и Г. е предупреждавал анонимен свидетел №4 и другите негови познати, пребиваващи на тази хижа да не ги питат как се казват, за какво са там, че са хора на Я. и ги издирват е в подкрепа на възприетото от съда, че подс. Р.С. е знаел какво престъпление Ф.  и  Г.  са извършили. Извода на съда в тази насока се извежда и от друго обстоятелство, а именно, че съпричастността на Ф. и Г. по категоричен начин се потвърждава след като са изготвени заключенията по ДНК експертизи на откъснатата парче плат от фанелката на Ф.  и от угарките от цигари, което е станало времево по- късно, както и че към м. юли 2009г. не е имало медийно оповестяване на тяхната съпричастност.  Съдът намира, че подс. Р.С. се е съгласил да даде помощ, тъй като му е било обещано и съответно заплащане от подс. Я.П..

 Излага се довод, че изпълнителното деянието на подс. Р.С. е ограничено до 03.07.2009г. и същия не следва да носи отговорност, тъй като действията които е осъществил са след тази дата. Съдът е обсъждал такъв довод изложен от адв. А.. Съдът намира, че помагаческата дейност на подс. Я.П. и подс. Р.С. се изразява в обещание да се даде такава помощ след деянието /интелектуално помагачество/. От събраните по делото доказателства се установява, че такава помощ е била дадена и от двамата подсъдими – като са укривали Ф. и Г., преди и след деянието, упражнявали са им контрол, за да не общуват с други лица и да не комуникират по телефона освен с подс. Я.П.. Съдът намира, че посочването в диспозитива на обвинението на датата, до която е осъществявана тази помощ е по-скоро въпрос на прецизност, но непосочването й  по никакъв начин не повлича след себе си несъставомерност на деянието по чл. 116 от НК.

 Излага се довод, че подс. Р.С. няма общност на умисъла, тъй като не познава лично участниците в  организираната престъпна група, не знае коя е тази престъпна група. Съдът намира така изложеният довод за неоснователен. Подс. Р.С. е имал знанието, че намиращите се на хижа “В.” Ф. и Г. следва да се държат в изолация още при първият им престой, свалил ги е  в края на този престой и ги е предал на подс. Я.П., дал е съгласие да окаже помощ след деянието и е осигурил възможност за повторно им пребиваване на хижата. По време на този престой е наблюдавал комуникацията им с пребиваващите лица на хижата и е давал разпореждания никой да не ги разпитва. Самия факт, че след като и в медийното пространство е излязла информация за извършеното убийство на Р., а по късно и за издирването на тези лица, подс. Р.С. не е съобщил на органите на реда за пребиваването им там е още едно доказателство за знанието му какво лицата са направили и за съпричастността му към тяхната деятелност. Подс.Стойнев е съзнавал че Ф. и Г. са част от престъпна група, тъй като ги е посочвал, че са “хора на Я.”, тоест той е осъзнавал, че тези лица са част от някаква група и ще извършват престъпление.

 Излага се довод, че показанията на св. Г. са недостоверни, тъй като посочвала че била превозвана от Коко Клисарски, а от приложените по делото доказателства същия през лятото на 2009г. бил задържан. Съдът намира, че достоверността на показанията на св. Г. следва да се преценява комплексно. Действително е налично писмено доказателство, че през лятото на 2009г. това лице  е било задържано, но същото обстоятелство не прави недостоверни другите й показания. Свидетелката обяснява, че три години подред е била по тези хижи, поради което е напълно и житейски нормално да се обърка през коя година кои лица са я превозвали от една хижа до друга.

          Излага се довод, че не следва да се кредитират обясненията на подс. Р.С. , дадени на досъдебното производство, като се излагат аргументи, че нищо не е налагало подсъдимия да бъде разпитван пред съдия в среднощните часове. Съдът намира, че разпоредбата на чл. 138 ал. 1 от НПК регламентира разпита на обвиняемия да се извърши през деня, освен когато не търпи отлагане. В конкретния случай разследващите органи са преценили, че следва да проведат този разпит в късните часове - в 00. 05ч. на 25.08.2010г., тъй като са преценили, че случая попада именно в хипотезата, че не търпи отлагане. Подс. Р.С. доброволно е изложил своите обяснения в разпита му пред съдия. Тези обяснения са обсъдени от съда при анализа на гласните доказателства. Съдът е констатирал наличните противоречия между тях и обясненията на този подсъдим, дадени в съдебно заседание и е изложил своите мотиви кои от тях кредитира и поради какви съображения.

         Излага се довод, че не могат да се използват като доказателства данните, получени при използваните по отношение на подс. Р.С. СРС, тъй като същите не обслужвали както обвинителната, така и защитната теза, както и от съдържанието на същите се установявало, че С. е бил в състояние на стрес, тъй като многократно му се задали едни и същи въпроси. Съдът намира така изложения довод за неоснователен. Намира, че Протокол за ВДС рег. №*** е годно доказателствено средство и данните получени в него се потвърждават както от показанията на анонимен свидетел №4, от показанията на св. Г. и Н.С., както и от дадените пред съдия обяснения на подс. Р.С. .

          Излага се довод, че посочените от св. Г. и анонимен свидетел №4 факти, че хижа “В.” през лятото на 2009г. е била стопанисвана от Ю.Г. са неверни. В тази насока защитата посочва наличния по делото договор за наем на тази хижа от 2008г., с който стопанисването й е отдадено под наем на ЕТ “В.С.”. В показанията свидетелите посочват, че от подс. Р.С. и св. Н.С. са разбрали, че хижата по документи се държи от някакъв Венци, но фактически я държал Ю.Г., като обясняват и наличието на близки роднински отношения по сватовство между св. С.  и лицето Ю.Г.. Св. Н.С. в съдебно заседание също даде показания, че на тази хижа са били хижари, защото Ю.Г. е взел хижата и ги оставил да я стопанисват едно лято. Ето защо съдът намира, че показанията на св. Г. и анонимен свидетел №4 по отношение на тези факти следва да се приемат като достоверни.

          По отношение на доводите на защитата за несъставомерност на деянието по отношение на намерените на хижа “В.” боеприпаси и тези предадени от св. И.П. съдът намира същите за основателни. По отношение на тези боеприпаси съдът е признал подсъдимия за невиновен, поради което намира, че не следва да обсъжда тези доводи по същество.

          По отношение на намерените и иззети боеприпаси на хижа “М.”, защитата излага доводи, че по същите няма дактилоскопни следи, други биологични следи, които да свързват обективното държане на подс. Р.С. с тези боеприпаси, както и че същите не са открити в строго лични за подсъдимия места, поради което намират, че деянието е недоказано. Съдът намира така изложения довод за неоснователен. На първо място следва да се посочи, че държането на боеприпаси без съответно разрешение е формално престъпление. За осъществяването на същото не се изисква деецът да е имал близък телесен контакт с тези вещи, да е оставил по тях дактилоскопни или биологични следи. Необходимо е само тези вещи са да били в неговата фактическа власт. Необходимо е знанието на дееца, че има налични такива вещи, държането на които без съответно разрешение е забранено от закона. Безспорно е установено по делото, че към момента на изземването им подс. Р.С. е бил хижар на хижа “М.”. Подс. Р.С. в обясненията си посочва, че знае кои лица са оставили тези патрони, но не желае да ги посочи, което разкрива и знанието му, че на хижата, която стопанисва са се намирали такива вещи. Довод, че деянието е несъставомерно, тъй като вещите не са открити в лични за подсъдимия места / напр. шкафче/ не се споделя от съда. Като лице, което стопанисва и отговаря за този обект, той е длъжен да контролира какви вещи се оставят от туристите, особено в т.н. общи помещения –като столова и кухненско помещение. Поради това съдът намира, че довода на защитата следва да се остави без уважение.

Доводи, изложени от адв. Д. – резервен защитник на подс. Р.С. :

 Излага се довод, че внесения обвинителен акт не съдържа задължителните реквизити – не е посочено време, място и начин на извършване на деянието от подс. Р.С. , няма връзка между фактическото и юридическото му обвинение. Така изложеният довод е неоснователен. Съдът намира, че в обстоятелствената част на обвинителния акт са посочени престъпленията, които според прокурора са извършени от подс. Р.С. , като е посочено времето, мястото, начина на извършване на деянията. По отношение на довода, че в обвинителния акт не е посочено какво подс. Р.С. е правил през лятото на 2008г. до м. юни 2009г., съдът намира за основателен. От събраните по делото доказателства се установява, че поръчката на убийството на Р. е дадена през пролетта на 2009г., поради което и е оправдал подсъдимите, че са осъществили деянието през периода от неустановена дата през лятото на 2008 г. до неустановена дата от началото на 2009 г.

Излага се довод, че не следва да се кредитират показанията на анонимен свидетел №4, че подс. Р.С. е закупувал оръжие. Същия довод се излага от защитата на подс. Я.П. и от адв. Д.М.. Този довод е обсъден от съда, поради което съдът намира, че не следва да се преповтаря.

          Излага се довод, че не следва да се кредитират показанията на св. В.Г.  и анонимен свидетел №4, като се излагат аргументи, че двамата свидетели говорили само за две момчета, които са видели на хижата, но не се посочват едни друг да са се видели. Като аргумент се сочи и приложената разпечатка за пътувания на св. Г.. Съдът вече е обсъждал такъв довод, изложен от адв. А. и адв. М.  поради което намира, че не следва да се преповтаря. По отношение на това, че не сочели, да са се видели съдът намира за необходимо, че трябва да отбележи, че св. Г. никога не е излагала показания, че е стояла през целия период на хижа “В.”. Същата посочва че е ходила там, но предимно е пребивавала на другите хижи. Разказва за тези две момчета, защото поведението им й е направило впечатление, че се крият, че ходели единия с шапка, другия с качулка, че избягвали да разговарят с други хора, че избягали в гората, когато дошли полицаите на проверка.

Излага се довод, че само св. Г. и анонимен свидетел №4 сочели имената на момчетата на хижа “В.”, като имало разминавания в това откъде са научили как се казват. Съдът намира, че защитника прави неправилна интерпретация на дадените от тези свидетели показания. В съдебно заседание анонимен свидетел №4 е посочил следното “Не си говореха  двете момчета по имена, единствено единия каза на другия  един път “В.” или “В.”. Мисля, че по-високото момче се обърна с това име към по-ниското момче”.  Св. Г. посочва, че момчетата се казвали В. и Г. и че подс. Р.С. ги наричал с тези имена. Анализа на свидетелските показания в тези им части не дава основание на съда да приеме, че показанията им са недостоверни. И двамата свидетели посочват от къде са научили имената на тези лица. Те не са  им съобщени от подс. Р.С. , а в единия случай свидетеля е чул обръщение на едното лице към другото, а във втория случай св. Г. е възприела как подс. Р.С. се обръща към тях.

         Излага се довод, че показанията на горепосочените свидетели не следва да се кредитират, тъй като на хижа “В.” тези лица ако се укриват ще будят впечатление у преминаващите туристи, и според защитата такова укриване не е налице, след като са играли карти. Съдът намира така изложения довод за неоснователен. По делото са събрани категорични доказателства, че посещаемостта от туристи на хижа “В.” в края на м. юни до средата на  м. юли е много ниска. Условията на тази хижа от санитарно и битово естество не са били добри, което я прави и слабо посещаема от туристи с цел пренощуване. От тази гледна точка според съда, същата се явява добро място за укриване на Ф. и Г., защото хижата е в планината, не е в населено место и е рядко посещаема. Налични са и доказателства, че при идването на преминаващи туристи двамата Ф. и Г. са се прибирали.  По време на престоя им очевидно двамата са запомнили близки на подс. Р.С. лица, които по-често са били на хижата и са контактували с него, поради което и пред тях двамата понякога са оставали отвън и са разговаряли на общи теми. Сочените от защитата показания анонимен свидетел №4, че е играл с Ф. и Г. на карти са дадени при разпита му на досъдебното производство и не са приобщени по съответния процесуален ред, поради което съдът намира, че не следва да ги обсъжда.

         Довода, че сочения от анонимен свидетел №4 никелиран пистолет с луфт не е пистолета, с който е извършено убийството на Р.Р. е изложен  и от адв. М. и обсъден от съда, поради което не следва да се обсъжда повторно.

         Излага се довод, че не следва да се кредитират показанията на св. Г., тъй като св. В.Д. е посочил в показанията си, че е замествал на хижата подс. Р.С. и св. Н.С. и не виждал там момиче, което да престоява около 20 дни. Съдът намира така изложения довод за неоснователен. В показанията си този свидетел не дава конкретни показания, повечето от  отговорите му са условни, че не си спомня добре. Посочил е, че не си спомня през лятото на 2009г. колко пъти е ходил на хижа “В.”, че е оставал там за два - три дни, а веднъж и за около седмица, тъй като сменял Р., като посочва че може това да е било и през м. юни. От показанията на този свидетел съдът намира, че същия е замествал временно подс. Р.С. , че това заместване може и да е станало през м. юни, но според съда периода на това заместване изключва да е било в края на м. юни 2009г., за който период има гласни доказателства, че на хижата е бил преимуществено подс. Р.С. . Нормално е през това на заместване св. В.Д. да не видял св. Г., тъй като по това време няма данни да е идвала на тази хижа - преди края на м. юни 2009г. Поради тези съображения съдът намира довода на защитата за неоснователен.

         Излага се довод, че е налично противоречие в показанията на анонимен свидетел №4 и св. Г. относно времето, до което двете момчета са престояли на хижа “В.”. Излага се довод, че са налични и  противоречиви писмени доказателства относно обстоятелството  извършвана ли е проверка на хижа “В.” през м. юли 2009г.  Такива доводи са изложени от защитата на подс. Я.П.  и от адв. М.  и са подробно обсъдени от съда, поради което не следва отново да бъдат обсъждани.

          Излагат се доводи, че разпитаните свидетели не дават показания да са видели на хижа “В.” да пребивават лица за дълъг период от време. Така изложения довод е неоснователен. Анонимен свидетел №4 посочва, че лицата които са се укривали са били на хижата около двадесет дни. Св. Н.С. посочва че тези лица са останали една седмица, десет дни. Посочва, че подс. Р.С. имал приятел на име Г., който идвал също на хижата, но не може да посочи дали през периода, който момчетата са били на хижата и той е бил там. От данните, получите от беседата с Г.П., записана със СРС се установява, че е бил периодично на хижа „В.” и е виждал там две момчета, които се крият.

          Излага се довод, че деянието на подс. Р.С. е несъставомерно, тъй като прокуратурата го е ограничила до 03.07.2009г. Същия довод е изложен от адв. М.  и адв. А.. Съдът е обсъдил този довод, поради което намира, че не следва да се преповтаря.

          Излага се довод, че подс. Р.С. не се познава с подс. Г.В. и поради това не може да се докаже общност на умисъла. Съдът намира, че при така усложнената престъпна дейност, осъществена при убийството на Р. не е необходимо подс. Р.С. като помагач да се познава с подбудителя подс. Г.В.. Помагача като съучастник умишлено улеснява извършването на престъплението, оказва съдействие на извършителя, а не подбудителя. Не е необходимо подс. Г.В. като подбудител, след като е склонил подс. П.С. да поеме поръчката за извършването на убийството на Р., да участва в неговата подготовка и планиране. Поради това  съдът намира, че за съставомерността на деянието не е задължително да е налице лично между подбудителя и помагача, в случая между подс. Г.В. и подс. Р.С. .

          Излагат се доводи, по отношение на намерените и иззети боеприпаси от хижа “М.” и хижа “В.”.  Доводи по отношение на тези боеприпаси са изложени и от адв. М.  и са подробно обсъдени от съда, поради което намира, че не следва да се преповтаря.

Доводи, изложени от подс. Р.С. :

 Излага довод, че В.Ф. и Г.Г. са били на хижа “В.”, но след 03.07.2009г., а не преди това, както и че са престояли там около седмица. Така изложения довод е неоснователен. Съдът подробно е изложил мотиви защо приема, че Ф. и Г. са пребивавали през два периода на хижа “В.” - първия много кратък – в края на м. юни 2009г. да около три дни и втория период през м. юли 2009г. Обсъдил е подробно в тази връзка показанията на анонимен свидетел №4, показанията на св. Г., беседата с Г.П., записана по реда на СРС. Следва да се отбележи, че в подкрепа на направения извод от съда за престой на Ф. и Г. на хижа “В.” в края на м. юни 2009г. са и следните факти посочени от анонимен свидетел №4 в съдебно заседание: “Когато Р. тръгна да ги кара към разклона, по - високото момче беше с този анцунг на белите райета, а по-ниското момче беше с някаква шарена тениска, суитчър, който беше вързал на кръста и черни три четвърти дънкови панталонки. Сега си спомням, че по-ниското момче съм го виждал да носи и зелена фланелка, защото я переше по-често. Тази фланелка съм го виждал да я облича преди да ги отведат в началото на юли, а като се върнаха след това тази фланелка не съм я виждал. На това, по-ниското момче, Я. донесе като се върнаха в хижата към 4-5 юли други дрехи.” Свидетелят сочи и следното “Двете момчета  като се влезе в коридора, където са стаите бяха във втората отдясно и третата отдясно. Искам да поясня, че през месец юни момчетата бяха във втората стая, а после като се върнаха през юли бяха мисля, че в третата стая. Тези стаи гледат дефакто към пътя, който води към хижата.” Още повече, че в обясненията си в съд. заседание твърди, че когато са си тръгнали Ф. и Г. от хижата, той ги свалил до спирката на с. Говедарци, тъй като от там били най близо туристическите маршрути, а в обясненията си пред орган на д.п. твърди, че за отвеждането на Ф. и Г. до тази спирка, му се е обадил подс. Я.П.. Последния ги изчакал на спирката и когато подс. Р.С. пристигнал, подс. Я.П. който бил с автомобил посрещнал Ф. и Г. и ги отвел с автомобила си.

Поради изложеното съдът не приема за основателен довода на подс. Р.С. само за един престой на хижата на Ф. и Г..

 Излага се довод, че не познава подсъдимите В., С., К., че не знае за съществуването на организирана престъпна група и че никога не е вземал участие в решението на тази група на убие Р.. Излага се довод, че се познава само с подс. Я.П. от зимата на 2009г., с когото се събирали да играят на карти в заведението, стопанисвано от подс. Я.П. и че са разговаряли само във връзка с това заведение и бизнеса. Същите доводи са изложени и от адв. М., обсъдени са от съда поради което не следва да се преповтарят отново. Следва да се посочи, че подс. Р.С.  не е предаван на съд за това, че е участвал в организирана престъпна група. Съдът не го е признал за виновен в извършването на такова деяние. От доказателствата по делото не може да се направи извод, че същия е участвал във вземането на решение на престъпната група за убийството на Р.. Според съда от действията на подс. Р.С.  може да се направи извод, че същия е знаел, че Ф. и Г. са част от престъпна група, както и че същите ще извършват престъпление.

          Излага се довод на налични противоречия в показанията на св. В.Г.  и анонимен свидетел №4. Съда подробно е обсъдил налични ли са такива противоречия или не, тъй като доводи в тази насока на изложени от адв. А., адв. М.  и адв. Д., както и от подс. Я.П.. Поради това не следва отново да се обсъжда този довод и да се преповтарят изводите на съда.

          Излага се довод, че хижа “В.” през 2009г. не е била отдадена на Ю.Г., а на В.С.. Съдът вече е обсъдил този довод, който е посочен и от адв. М.   . Намира, че не следва да преповтаря изводите, които е направил.

         Излага се довод, че по делото не са налични разпечатки от телефонни разговори между него и подс. Я.П., както и че през м. юни не е разговарял с последния, тъй като разбрал, че негов близък е починал и не му било удобно да го търси. Същия довод е изложен от адв. А. и подс. Я.П. и съдът го е обсъдил подробно, като е приел, че съпричастността на двамата подсъдими П. и Р.С.  е установена след повече от една година време след убийството на Р. и е налице законова пречка да се изискат и приложат разпечатки от проведени мобилни телефони. Съдът не оспорва и факта, че е починал близък родственик на съпругата на подс. Я.П., но както вече е изложил, този факт, както и липсата на приложени по делото разпечатки не могат да обусловят извода, че между двамата подсъдими не е имало никакви контакти в края на м. юни 2009г. и през м. юли 2009г.

         Излагат се и доводи, свързани с дадени показания на досъдебното производство от анонимен свидетел №4. Съдът вече многократно е посочил, че същите показания не са приобщени по съответния процесуален ред, поради което не биха могли да бъдат предмет на обсъждане и анализ.

         Излага довод, че е взел за ползва автомобил от подс. Я.П. през м. юли или август на 2009г., а не през м. юни 2009г., както и че на хижа “В.” от години не ходели коне със самари. Съдът намира, че тези доводи не са подкрепени от доказателствата по делото. От събраните по делото доказателства съдът приема, че подс. Р.С.  е ползвал първоначално даденият му от подс. Я.П. джип “Паджеро”, за да извозва туристи и да си пазари хранителни стоки за хижата, а в последствие решава да закупи от Г.П. друг джип “Роувър”.  Съдът е обсъдил и другия довод наличието на коне със самари. Същия довод е изложени от адв. М., поради което намира, че не следва да го преповтаря.

          Излага се довод по отношение на намерените и иззети боеприпаси от хижа “М.”, като посочва че същите са на някои от неговите приятели, които са идвали на лов няколко дни преди да го задържат по настоящото дело. Съдът намира, че този довод не следва да се приема като основателен. Липсват доказателства в подкрепа на този довод на първо място. Обстоятелството, че подс. Р.С.  знае кой може да е оставил патроните не прави деянието му несъставомерно.

Доводи, изложени от адв. Т. – защитник на подс. Г.В. :

 Излага се довод, че подс. Г.В. е предаден на съд като поръчител, тъй като е личност, която генерира значителен финансов ресурс, поради което има възможност да захранва финансово организирана престъпна група. Излагат се и аргументи, че подс. Г.В. е подсъдим по настоящото дело, за да може да се посочи, че  организирана престъпна група е за т.н. ”мокри поръчки ”. Излага се и аргументи, че в лицето на Шуменски окръжен съд  е намерен удобен и послушен съд, който да вземе мерките за неотклонение на подсъдимите, както и че в прилаганите по отношение на Св. Дж. СРС оперативният  работник, водещ разговора е изразил свое становище, че извършителят на убийствата на пострадалите П.Л.и Р.Р. е един и същ.  Съдът намира така изложените доводи за неоснователни.  На първо място подс. Г.В. не е предаден на съд защото е известен бизнесмен и има добри финансови ресурси. На подс. Г.В. според съда са повдигнати обвинения и е привлечен към наказателна отговорност когато са събрани доказателства, уличаващи го в извършване на престъпления.  Довода, че  Шуменски окръжен съд е “Удобен и послушен ” освен, че е в нарушение на етичните норми, които страните следва да спазват в наказателния процес, е лишен и от своите правни основания. Определенията на Шуменски окръжен съд не са били окончателни, те са потвърждавани от по-горния въззивен съд като правилни и законосъобразни.   Съдът намира, че в посоченото от защитата специално разузнавателно средство оперативния работник по време на беседа с контролирано лице е изказало свое предположение, че извършителя на двете убийства е един и същ. В хода на разследването са събрани доказателства, че физическия извършител на двете убийства е едно и също лице, поради което според съда е напълно резонно да се търси и идентичност в поръчителя на тези убийства, доколкото по делото не са налични данни за личен мотив на извършителя на тези престъпни деяния.  

          Излага се довод, че подс. Г.В. не е имал претенции за 54% от собствеността на капитала на “ Д** Б.  ”, оценяван за  224 000 000 лева, а само 2 500 000 евро, посочени като параметри в споразумението от 25. 10. 2006г. между подс. Г.В. и св. Г.С. и Г.Т. . Съдът намира, че така изложения довод е неоснователен. Видно от приложените по делото молби, въз основа на които са образувани първите обезпечителни производства, в тях са посочени, че цената на бъдещите искове е 224 936 250 лева. Именно предвид размера на тази претенция са запорирани и акциите на Д** Б., запорирани са сметки, наложени са възбрани върху недвижими имоти.  Това е била и причината до последно подс. Г.В. да не желае да подписва никакво споразумение, защото е искал да получи по-висок финансов резултат. В самото споразумение е посочено, че сумите, които ще се получат над договорения резултат от 2 500 000 евро ще останат в полза на “ Е.П.  ” ЕООД, собственост на подс. Г.В.. По отношение на довода, че подс. Г.В. е предявил такива големи суми, за да може да принуди В.К.  да преговаря с тях, съдът намира за неоснователен.  От материалите по делото се установява, че подс. Г.В. посредством своите правни съветници до последно е правил опити посредством съдебни дела да получи колкото може повече от капитала на “Д** Б.  ”. Показателен по отношение на това е и предявения иск в Люксембург.

 Излага се довод, че по отношение на подс. Г.В. липсва мотив в извършването на убийството на П.Л. и Р.Р., тъй като той е постигнал като краен резултат заложената в параметрите на споразумението цел. Излага се аргумент, че получената от подс. Г.В. сума в размер на 1 440 000 евро, видно от споразумението със св. С.  и Св. Т.  е следвало да получи 60% от 2 500 000 евро, които се равнявали на 1 500 000 евро.  Съдът намира така изложения довод за неоснователен, тъй като видно от събраните по делото писмени и гласни доказателства подс. Г.В. не е целял да получи тази сума, а много по-голяма – претенцията му е била за 54 % от капитала на Д** Б.  . Разочарован от този финансов резултат подс. Г.В. започва поредица от целенасочени действия, използвайки и правни способи, спрямо св. С.  и св.  Т. . Подсъдимия се почувствал предаден от пострадалия Л. и у него се зародило чувство за мъст. Именно поради това си чувство са и предприетите и градиращите се действия спрямо него- иницииране на данъчни проверки, поръчване на побой, поръчване на взрив на автомобила, който остава нереализиран и завършва с поръчване на неговото убийство.

 Излага се довод, че договора сключен между подс. Г.В., като пълномощник на бившите акционери на “Т.Б.” и “К.Д.К.” ЕООД, представлявано от пострадалия Р.Р. не е подписан от двете страни, а само от подс. Г.В.. Според защитника този договор е привиден и е целял единствено да осигури легитимация на Р.Р. пред пълномощниците на Д** Б.. Като аргумент се излага и твърдението, че липсва копие от договора, на който да присъства подписа на Р.Р.. Така изложения довод е неоснователен според съда. Договора от 19.12.2006г. не е бил привиден според съда, тъй като видно от приложените по делото писмени доказателства, предадени от св. Й.Д.  придобитите чрез този  договор права са били прехвърлени на търговското дружество “Г.2***”. В същите предадени материали е налично и копие на договора от 19.12.2006г., на който са подписите и на двете страни по него – КПВД 11 джоб 11.

 Излага се довод, че подс. Г.В. е приел нормално присъствието на пострадалия Л. на срещата в гр. Пловдив в началото на пролетта на 2007 г., като се излага аргумент, че не следва да се кредитират показанията на П.М.Л., че на тази среща пострадалия Л. е обявил, че “Д** Б.  ” е готова да плати обезщетение от 15 милиона евро. Съдът намира, че тези доводи не следва се приемат за основателни. В показанията си Св. Р.Д. също дава показания за тази среща и за това, че пострадалия Л. е посочил че от “Д** Б.  ” предлагат обезщетение в такъв размер. Съдът намира, че не попада в предмета на доказване имала ли е банката намерение да изплаща обезщетение в такъв размер.  Действително завеждането на делото в Люксембург е изиграло според съда решаваща роля, за да седнат страните на масата на преговорите. Като първи сключват споразумение представителите на “пловдивската група” от бивши акционери на “Т.Б.”. Следва да се посочи, че решението на съда в Люксембург не е било в интерес на подс. Г.В. и представляваните от него акционери.

          Излага се довод, че няма данни Г.В.  да е бил убеждаван да подпише споразумението с “Д** Б.  ”. Съдът намира така изложения довод за неоснователен. Налични са по делото гласни доказателства – показанията на св. П.Л., че подс. Г.В. е отказвал да подпише споразумението и че пострадалия Р. го е убеждавал да го подпише. Съдът намира, че виждайки се притиснат от обстоятелствата, че част от бившите акционери вече са сключили споразумение, че няма никакви гаранции, че при евентуално обжалване на решението на съда в Люксембург той ще получи целения от него резултат, подс. Г.В. се е съгласил да подпише споразумението с представителите на В.К. .

         Излага се довод, че подс. Г.В. не е имал мотив да ликвидира Л. , тъй като св. Г.С. и св. Г.Т.  са отстранили Л.  от преговорите, тъй като не са му имали доверие. Според защитата Л.  не е бил причината да се стигне до сключването на това споразумение, за да може това да бъде мотив на подс. Г.В. да му търси възмездие. Съдът не споделя така изложения довод от защитата. От показанията на св. С.  и Св. Т.  се установява, че постр Л. е човека, който ги свързва с представителите на В.К.. Макар и да не е участвал във всички преговори, според съда той е човека който е осъществил този контакт и по този начин макар и косвено е станал причината за сключването на споразумението между представителите на пловдивската група акционери и представителите на В.К..

         Излага се довод, че подс. Г.В. е съдействал за сключването на споразумението с “Т.Б.”, като се излага в тази насока аргумент, че  подс. Г.В. е прехвърлил правата, придобити от договора от 18. 12. 2006 г. на “Г.Л.”. Съдът намира, че довода е неоснователен. От наличните доказателства се установява, че правата по този договор са прехвърлени на по-късна дата след сключване на споразумението от 10.07.2007г. В показанията си П.М.Л.  посочва, че на тях им е станало известно по-късно за този договор от 18. 12. 2006 г. На 06. 07. 2007 г. е сключен договор между “Е.“ ЕООД и „Г.Л.”, но този договор прехвърля правата на “Е.” ЕООД, придобити по договора от 19.12.2006г.

Излага се довод, че подс. Г.В. е нямал мотив за убийството на постр.  Р., тъй като последния никога не е предявявал претенции за 70% от полученото от подс. Г.В. по споразумението му с “К.х.к.” ООД, както и че Р. чрез договори на “РР К.” и “С. д. К.” е спечелил от сделката 1 760 000 евро. Обстоятелството, че пострадалия Р. е получил парични средства в резултат на подписани договори според съда не изключва възможността да е предявил претенциите си към подс. Г.В. по договора от 19.12.2006г. От показанията на св. М.В.  и св. В.В.  се установява, че постр.  Р. е имал срещи в гр. Велико Търново  и е очаквал да получи парични средства.

 Излага се довод, че не следва да се кредитират показанията на св. Г.Т.  и св. Г.С., тъй като не са обективни и безпристрастни.  Защитника се аргументира с това, че отношенията между тези свидетели и подс. Г.В. силно са се влошили след приключените споразумения. Съдът намира, че довода изложен от адв. Т. не следва да се уважава. Показанията на свидетелите Г.Т. и Г.С. са взаимносвързани, допълващи се, непротиворечиви по между си. Показанията им се подкрепят и от писмените доказателства, събрани по делото.

 Излага се довод, че няма доказателства, че на 18.07.2008г. Д.Г.  се е намирал на територията на гр. Велико Търново , като се излагат аргументи, че по иззетия метален прът, с който е извършен побоя на адв. Л.  липсват иззети пръстови отпечатъци, нито има биологични следи, които да се свържат с евентуалния извършител на побоя, както и че ризата на пострадалия, предадена от св. А.Л. е била подменена. Съдът намира, че действително по иззетата при огледа в кантората на адв. Л.  метална тръба  не са открити дактилоскопни и биологични следи, оставени от извършителя на деянието. Съдът намира, че са налице доказателства, че извършителя на този побой е Д.Г.. В тази връзка съдът подробно е коментирал показанията на св. Б. Дж., както и данните в специалните разузнавателни средства, приложени по отношение на този свидетел, където той посочва, че за побоя на адвоката е платена сумата от 5000лв.  Съдът не споделя изложеното от защитата, че показанията на Св. Дж. са преразказ на чутото от друго лице, което вече не е живо. В показанията си Св. Дж. подробно посочва, че е идвал до гр. Велико Търново  във връзка с тази поръчка, че офиса му е показван от Св. Р.Д., че е идвал и със Д.Г.  отново във връзка с тази поръчка. Това не са показания, които да пресъздават нещо чуто от друго лице.

Довода, че предадената от св. А.Л. риза, с която съпруга й е бил облечен по време на побоя е изложен и от защитата на подс. П.С. и подс. В.К., съдът го е обсъдил подробно и е изложил съображения си, защо приема че е неоснователен, поради което намира, че не следва да се преповтаря. 

 Излага се довод, че пострадалия Л. не е правил изявления на досъдебното производство и не е посочвал подс. Г.В. като подбудител или съучастник на извършеното спрямо него, като се излагат аргументи, че няма как пострадалия Л. да е споделил на св. Г.Т. , че “Г.В.  стои зад тази работа”, тъй като те не били толкова близки. От защитата се твърди, че такива изявления пострадалия не е правил и пред съпругата си.  Съдът намира така изложения довод за неоснователен. Не следва да се изключат показанията на св. Г.Т.  за споделеното му от пострадалия Л. само защото последния бил по-близък със св. С. , а не с него. Св. Г.Т.  е придружил пострадалия Л. при прегледа му в болница “Пирогов”, непосредствено след побоя, поради което съдът намира, че показанията на Св. Т.  по отношение на споделеното му от пострадалия са напълно достоверни. Обстоятелството, че постр.  Л. на досъдебното производство не е правил изявление, в които публично да оповестява, че подозира подс. Г.В. като поръчител на нанесения му побой не изключва съставомерността на деянието на подсъдимия. Пострадалия Л. е работил като прокурор и адвокат и като човек с много добра правна култура е знаел, че не е в интерес на разследването да се оповестяват версии или предположения касателно деянието.

По отношение на споделеното от постр.  Л. на св. А.Л. и посочването на казаното от нея при разпита й в съдебно заседание от 07.03.2012г., съдът намира че от адв. Т. се прави неправилна интерпретация на казаното от свидетелката. Пострадалия Л. е казал на разследващите, че мъжа, който се вижда на видеозаписа от камерата не е същия, който го е бил, а не че при проведеното  разпознаване е посочил, че това е мъжа, който го е бил.

 Излага се довод, че извършителя на побоя е св. П.Л., като се излагат аргументи, че св. К.  /оперативен работник по времето на побоя на пострадалия Л./ е разпознал на приложения видеозапис св. П.Л., че при първоначалния си разпит пострадалия е направил описание на извършителя, което съвпада с това на Л., че пострадалия е изгонил от кантората си П.Л.когато е отишъл при него в началото на м. февруари 2009 г. да иска правен съвет. Същите доводи са изложени от защитата на подс. П.С. и подс. В.К.. Подробно са обсъдени от съда. Поради това не следва да се преповтарят изводите на съда относно неоснователността на тези доводи.  

          Излагат се доводи, че показанията на св. Л. са непоследователни, вътрешно противоречиви и неподкрепени от доказателствата по делото, като се излагат аргументи, че Св. Р.Д., подсъдимите П.А.  и В. категорично отричат да е провеждана среща, на която подс. Г.В. да е предлагал на св. Л. да му заплати 25 000 лв., за да убие пострадалия Л.. Излагат се аргументи, че няма как подс. Г.В. да е отправил такова предложение на св. Л., тъй като през лятото на 2008г. двамата вече са във влошени отношения, а от друга страна няма логика да му възлага такава поръчка, след като в същото време да е възложил побоя на организирана престъпна група.  Такива доводи са изложени от защитата на подс. П.С. и подс. В.К..  Съдът подробно ги е обсъдил и е изложил своите съображения защо не ги приема за основателни.

         Излага се довод, че св. Л. не е дал при първоначалния си разпит като свидетел пълни и подробни показания, а е надграждал и посочвал нови факти в следващите си разпити, поради което показанията му не следва да се кредитират, тъй като тези показания са дадени в нарушение на разпоредбата на чл. 120 ал. 1 от НПК. Съдът намира така изложения довод за неоснователен. Действително разпоредбата на чл. 120 ал. 1 от НПК задължава свидетеля да изложи всичко, което знае по делото и да отговаря на поставените му въпроси. Законодателя не е поставил ограничения колко пъти дадено лице може да бъде разпитвано като свидетел, поради това съдът намира, че не са налице ограничения за кредитиране на свидетелски показания, дадени при последващи допълнителни разпити на даден свидетел.

 Излагат се доводи, че не следва да се кредитират докладните записки, изготвени от полицейските служители във връзка със съобщеното им от св. Л., тъй като същите не могат да се използват като доказателства в наказателния процес. Излагат се и аргументи, че на полицейските служители св. Л. не е споделил, че  е казал на св. Ц.Н.  и св. М. същите фактите.  Съдът подробно е анализирал показанията на полицейските служители Г.Ц., А.Н., В.К.. Изготвените докладни записки и рапорт са изцяло в подкрепа на техните свидетелски показания и съдът е изложил мотиви защо ги кредитира, отчитайки и съдебната практика.

Изложен е и довод, че докладните записки може да са антидатирани. Същия довод е изложен от адв. Н.. Той е подробно обсъден от съда, защо не го приема за основателен, поради което намира, че не следва да се преповтаря.

  Излага се довод, че показанията на св. Я.С.  не следва да се кредитират, като се излагат аргументи, че заявеното от св. Л. след приключването на очната ставка е следвало да бъде включено в протокола, съставен за проведената очна ставка, както и че след това същия не е съставил докладна записка до своите ръководители, за да им докладва за случилото се. Така изложения довод е неоснователен според съда. Видно от показанията на св. С. след като очната ставка е била приключила и протокола е бил съставен е възникнала словесната разправия между подс. Г.В. и св. Л., при което св. Л. заявил, че подс. Г.В. е искал постр.  Л. да бъде убит. Същите факти се потвърждават и в показанията на св. Л..  Обстоятелството, че св. С. не е уведомил своите висшестоящи ръководители за станалия в кабинета му инцидент не обуславя извода, че показанията му са недостоверни.

 Излага се довод, че не следва да се кредитират показанията на полицейските служители, разпитани като свидетели по настоящото производство, тъй като с показанията си възпроизвеждали признания на други лица. Съдът намира така изложения довод за неоснователен. В конкретния случай не е налично възпроизвеждане на признания на лица за извършени от тях престъпни деяния, а за посочване от св. Л. и пострадалия Л. на станали факти, които тези служители са отразили в съответни документи.  Показанията на тези полицейски служители са в подкрепа на показанията на св. Л..

Излага се довод, че показанията на свидетелите М., Ц.Н. и Г.К. по отношение на отправеното от подс. Г.В. предложение са производни на показанията на св. Л., поради което не следва да се кредитират. Съдът намира така изложения довод за неоснователен. Производни показания са допустими в наказателния процес и същите следва да бъдат оценявани с оглед на тяхната достоверност, като бъдат внимателно съпоставени с другия доказателствен материал по делото.

 Излага се довод, че не следва да се кредитират показанията на св. Ц.Н. , поради близките му отношения със св. П.Л.. Излагат се аргументи, че  св.  Ц.Н. подобно на св. Л. не е изложил всичко, което знае по делото в първия си разпит - относно поръчката на подс. Г.В. дадена на св. Л., относно предложението на подс. П.А. към св. Л.; както и че св. Н.  е с криминалистически регистрации и е осъждан, но без да му е налагано ефективно наказание, поради което е “лесно уязвим и манипулируем от  органите на полицията”.  Така изложения довод е неоснователен според съда. Съдебното минало или криминалистическите регистрации не следва да се отчитат като обстоятелства водещи до недостоверност на свидетелските показания.   Съдът намира, че по делото са налични данни не само за близки отношения на този свидетел със св. Л., но и за негово лично познанство с подс. Г.В., което според съда може да обясни защо той при първоначалния си разпит не е разказал всичко, което му е известно и споделено от св. Л. по отношение на предложението, направено от подс. Г.В.. 

 Излага се довод, че показанията на св. Л. са недостоверни, тъй като има склонност да изнася “изгодни за него факти, когато е поставен в условията на натиск и която склонност му позволява да се измъкне от неблагоприятна ситуация”.  Съдът намира така изложения довод за неоснователен. Действително по делото се установява, че фактите по отношение на направеното от подс. Г.В. предложение са съобщени от св. Л. на полицейските служители, когато е започнала проверката спрямо него във връзка с подадената жалба от св. Д.Ш., св. П.С. и лицето В.П. . Действително според съда тогава св. Л. се е притеснил, че атаката спрямо него идва от подс. Г.В.. Към момента, в който съобщава на полицейските служители, побоя спрямо постр.  Л. е бил извършен и това допълнително е мотивирало св. Л. да сподели пред полицейските служители нещата, които знае.  Поради това съдът намира, че показанията на св. Л.  следва да се приемат като достоверни.

Излага се довод, че не следва да се кредитират показанията на св. Л., тъй като от данните, получени от СРС по време на престоя на подс. Г.В. в килия във Варненския арест, подс. Г.В. е посочил, че Л. го е изнудвал, за да си оттегли жалбите. Съдът намира, че мнението на подс. Г.В. изразено в СРС по отношение на даден свидетел не следва да се приема като основание за некредитиране на дадени свидетелски показания.

         Излага се довод, че дори и да се приемат показанията на св. Л. за достоверни, те не са  пряко доказателство, че подс. Г.В. е поръчителят на убийството на пострадалия Л., защото то като време е твърде отдалечено във времето, за което св. Л. твърди, че е направено това предложение. Съдът намира, че по делото са налични доказателства относно мотива на подс. Г.В. за убийството на пострадалия Л.. Показанията на св. Л. са в подкрепа на тези доказателства, че подс. Г.В. е имал намерение да поръча убийството на пострадалия.

Излага се твърдение, че след като при очната ставка св. Л. е съобщил за направеното от подс. Г.В. предложение и то в негово присъствие, е абсолютно неправдоподобно Г.В.  да предприема действия по убийството на Л.  няколко месеца по-късно, знаейки че  ще бъде един от заподозрените за това убийство. Очната ставка между подс. Г.В. и св.Л. е проведена от св.Станев на 03.02.2009г. Съдът е приел, че към тази дата подс. Г.В. вече е бил дал поръчката на подс. П.С. за убийството на постр.  Л., поради което намира, че не следва да обсъжда този довод на адв. Т..

 Излага се довод, че и други лица могат да имат мотив за убийството на пострадалия П.Л.. Съдът намира, че не следва да проверява различни версии и наличието на други мотиви за убийство на пострадалия, а е длъжен да се произнесе предадения на съд подс. Г.В. имал ли е мотив за убийството на пострадалия и той ли е поръчал неговото убийство.

Излага се довод, че не следва да се кредитират показанията на св. Б. Дж., тъй като той се е поставил в услуга на органите на полицията с цел да избегне наказателно преследване, че в проведените разпити като свидетел е надграждал своите показания като е посочвал нови факти, че няма как подс. П.С. да му е споделял нещата, за които свидетелят разказва, предвид ниския му статус във фирмата на подс. П.С.. Същия довод е излаган и от защитата на подс. П.С. и подс. В.К.. Съдът е изложил защо не приема този довод за основателен. Обсъдил е показанията на Св. Дж. и е посочил в кои част и ги кредитира и поради какви съображения.

Друг довод, сочен от защитата е да не се кредитират показанията на този свидетел е, че при прилаганите СРС е посочвал различни данни по отношение на един и същ факт – кога е проведена срещата в гр. Пловдив. Съдът намира, че действително са налице посочвани от този свидетел различни години на тази среща, но съдът е изложил мотиви в коя година приема, че е проведена срещата. По отношение на доводите, че в специалните разузнавателни средства и в проведените разпити в качеството на свидетелят е налице едно надграждане на сочени от свидетелят факти, съдът намира, че личното познанство на свидетелят с подс. П.С., участието му в дейността на ръководената от този подсъдим престъпна група са фактор, който го е възпирал да посочи още в първите оперативни беседи и в първите си разпити като свидетел обстоятелствата, които е знаел.

          Излага се довод, че не следва да се кредитират показанията на Св. Р.Д., дадени на досъдебното производство, като се излагат аргументи, че този свидетел е подлаган на “уникален натиск и стрес” от оперативните работници, както и че при някои от разпитите бил замерван от прокурор П. с химикалки, били удряни от нея папки по масата. Съдът намира, че твърденията на този свидетел, че прокурор П. е хвърляла химикалки и удряла папки са неподкрепени от доказателствата по делото. Довода, че по отношение на този свидетел е упражняван натиск от оперативни служители на фазата на досъдебното производство, е излаган и от защитата на подс. П.С. и на подс. В.К.. Съдът подробно е обсъдил този довод, поради което не следва да се преповтаря.

Излагат се доводи, по отношение на проведения разпит на Св. Р.Д. пред съдия Б. на 23.09.2010г., че в протокола са вписани думи, които свидетелят не е казал. Същия довод е изложен и от адв. А. и е подробно обсъден от съда.

         Излага се довод, че в резултат на причинени психически травми на Св. Р.Д. , неговата майка е получила сериозно онкологично заболяване поради изпитан страх за живота и здравето му. Действително от представените писмени документи по делото се установява, че майката на този свидетел – А.Д. боледува от сериозно заболяване. Видно от данните от прилаганите по отношение на Св. Р.Д. СРС се установява, че заболяването на майка му е било налично преди неговото задържане от органите на реда.

 Излага се довод, че от показанията на св. Д.се установява, че срещата в гр. Пловдив се е състояла в периода 2007 г.- 2008 г., че плика донесен от подс. П.А. бил с размери на пощенска картичка, както и че е предал документи на подс. П.С. свързани с регистрация на клубове по сумо и борба. Съдът подробно е анализирал показанията на Св. Р.Д. – дадени в съдебно заседание и на досъдебното производство. Изложил е мотиви кои от тези показания кредитира и поради какви съображения, поради което намира, че не следва да се преповтаря.

Излагат се доводи за налични противоречия в показанията на Св. Р.Д. и Св. Дж. относно времето на срещата в гр. Пловдив, относно размера на плика и съдържанието му. Налични са и противоречия относно това показвал ли е св. Д. кантората и гаража на адв. Л. . Съдът е констатирал това противоречие. Същото не е преодоляно и при проведената очна ставка допусната по отношение на срещата в гр. Пловдив. Съдът подробно е обсъдил тези противоречия и е изложил мотиви кои показания кредитира и поради какви съображения.

 Излага се довод, че подс. Г.В. не е имал мотив за убийството на постр.  Р., тъй като му е дал 20%  от определеното му обезщетение при преговорите с представителите на В.К. , като представляваното от Р.Р. “РР К.” е получило 360 000 евро от дела на подс. Г.В. и представляваните от него акционери. Съдът намира, че действително е наличен такъв договор между “РР К.” ЕООД и “К.Х.” ЕООД, по силата на който Р.е получил 360 000 евро. Съдът приема за достоверни обясненията на подс. Г.В., че тази сума е била приспадната от сумата определена като обезщетение за представляваните от него акционери. Но тази сума е 20% от определеното им възнаграждение. Очевидно това е мотивирало Р.в един по-късен момент да предприеме срещи и разговори с подс. Г.В. във връзка с изпълнението на договора от 19.12.2006г., по силата на който Р.е следвало да получи 70% от извоювания материален интерес.  Претенциите на Р. и нежеланието на подс. Г.В. да изплаща повече никакви средства на пострадалия са мотива на подсъдимия за неговото убийство.

         Излага се довод, че Р. е нямал никакви основания да иска още пари от подс. Г.В., след като чрез “С.Д.К.” ЕООД е получил още 1 400 000 евро, както и че осъщественото от него посредничество е получил общо повече пари от възложителя си подс. Г.В.. Съдът намира, че така изложения довод от адв. Т. не следва да бъде обсъждан в настоящия процес. Предмет на настоящото дело не са гражданскоправните аспекти на писмените договори, представени по настоящото дело като доказателства.

          Излага се довод, че не са налични доказателства за предявени от Р. имуществени или искови претенции към “Б.Н. ”, “Е.” или персонално към подс. Г.В.. Излага се и твърдението, че Р. не е споменавал на съпругата си – св. В.М. - Р.  името на Г.В., което според защитата означава той не е имал намерение да заявява претенции към подсъдимия. Съдът намира така изложения довод за неоснователен. От събраните по делото доказателства се установява, че св. В.М.-Р. през последните две –три години от живота на пострадалия е работила и живеела в Англия  заедно с малолетната им дъщеря. Същата свидетелка в показанията си посочва, че знае за заведеното спрямо “Д.М.” ЕООД гражданско дело, като и посочва и обстоятелства които са й станали известни по това дело след смъртта на съпруга й като негов наследник. Обстоятелството, че приживе  Р. не й е споменавал за подс. Г.В. и не я е уведомявал за срещите си с него не изключва възможността по време на тези срещи той устно да е отправил претенциите си към подс. Г.В..

          Излагат се доводи, че пострадалия Р. използвал “цели арсенали от най - различни юридически похвати”, за да блокира заведеното от “И. к. - В.” АД гражданско дело, както и че е завел жалба срещу представителя на това дружество - св. С.И., както и че осъществил измама, като не върнал получените от горното дружество парични суми. Съдът намира, че  настоящото производство няма за предмет установяването на това налице ли е измама от страна пост. Р.Р. спрямо “И. к. В.” АД, какви процесуални похвати е използвал по време на гражданското дело, както и основателна ли е била подадената от него жалба срещу св. С.И.. 

 Излага се довод, че не следва да се кредитират показанията на св. М.В. , поради ниските му интелектуални възможности, както и че същия не посочвал в конкретика от кого точно пострадалия Р. е имал да взема пари, каква сума е имал да взема. Съдът намира, че показанията на св. М.В.  са достоверни по отношение на ходенията им в гр. Велико Търново  с  Р. и срещите, които последния е провел там. Съдът намира, че св. В. е изпълнявал шофьорски функции при придружаването на пострадалия, той не е присъствал на проведените от него срещи, поради което няма как да има знанието  Р. имал ли е да взема пари от някое лице, кое е това лице и какви суми има да получава от него. 

Излага се и аргумент, че в показанията си св. В. сочи, че през 2007 г. преди завеждане на гражданското дело св. С.И. му е искал разписките, които Р. е представил след завеждането му. Според защитата няма как по това време св. И. да е знаел, че Р. ще използва такива документи, за да ги иска от св. И.. Съдът намира довода за неоснователен.  От събраните по делото доказателства се установява, че през 2006 и 2007г. св. С.И. и Р. са били в добри лични и бизнес отношения. Налични по делото са и съобщения изпращани по електронната поща от св. И. на Р. имащи отношение към казуса “Т.Б.”. Ето защо съдът намира, че св. И.е знаел, че у пострадалия са налични разписки, които той може да използва при евентуален граждански процес, поради което е напълно резонно да се опита да ги получи преди завеждането на делото, за да може да елиминира използването им от страна на Р.. Дали тези документи са истински или не са, не е предмет на установяване по настоящото дело.

Излага се и довод, че проведения следствен експеримент  следва да бъде изключен от доказателствата по делото, тъй като с него се проверявали показания на свидетеля дадени след провеждането му. Този довод е изложен и от защитата на подс. В.К.. Той е подробно обсъден от съда, поради което не следва отново да се преповтарят изложените съображения.

  Излага се довод, че следва показанията на св. В.В. да се отхвърлят като недостоверни. Излагат се аргументи, че този свидетел е разпитван на по-късен момент, а не непосредствено след смъртта на Р., както и че в показанията на му има много предположения. Съдът намира така изложения довод за неоснователен. Показанията на този свидетел се подкрепят и от другите доказателства по делото- показанията на св. М.В. , показанията на св. В.М. - Р., разпечатките на мобилния телефон на Р.. Поради което съдът намира, че показанията на този свидетел са достоверни.

Излага се довод, че показанията на св. В.  и св. М.В.  за срещи на Р. в хотел “П.” не се подкрепят от показанията на Св. Р.Д.. Като в тази насоки се излагат аргументи, че св. Р.Д.е лице с икономическо образование, бил е съветник на подс. Г.В. и поради това е бил ежедневно с него, както и че има много ясни и точни спомени за събитията, които лесно възпроизвежда. Съдът намира така изложения довод за неоснователен. Действително по делото са налични данни, че Св. Р.Д. е с икономическо образование и че същия е бил финансов съветник на подс. Г.В., поради което е бил в непосредствена близост до него, но съдът намира, че именно поради това обстоятелство този свидетел възпроизвежда в пълнота само факти и обстоятелства, които обслужват защитната тези на подс. Г.В.. Св. Р.Д. е било лицето, чрез което подс. Г.В. е предавал някои от поръчките на подс. П.С., поради което и този свидетел не възпроизвежда всички факти, за които има знание.

          Излага се довод, че според защитата има наличие на друг мотив за извършване на убийството на Р.Р. и това се извежда от бизнеса му, некоректността в дейността му, гангстерското му минало. Същия довод е излаган от защитата на подс. П.С. и подс. В.К. и е подробно обсъден от съда. Съдът няма задължение да изследва дали други лица са имали мотив за убийството на постр.  Р.. Съдът е длъжен да се произнесе дали предадените на съд лица са виновни или не за неговото убийство и налични ли са доказателства тези лица да имат мотив за това убийство.

         По отношение на това имал ли е криминално минало Р.и  дали е имал повдигани обвинения за убийство на двама души в гр. София  през 1993 г., съдът намира че по искане на защитата е уважил искане за събиране на такива доказателства. Видно от изпратената писмена справка от НСлС се установява, че Р.Р. не е бил привличан към наказателна отговорност за такива деяния. Данни за такива криминални деяния няма и в изисканата и приета по делото криминалистическа регистрация.

          Излага се довод, че не следва да се кредитират показанията на св. С.И. и св. С.С., тъй като тези свидетели са се поставили в услуга на обвинението. Според защитата видно от приложените протоколи за ВДС за прилагани специални разузнавателни средства в килията в следствения арест гр.Варна , където подс. Г.В. е пребивавал на 02.11.2010г. не са записани негови самопризнания. В тази връзка се излагат доводи, че няма логика след като подс. Г.В. не познава св. С.И. и св. С.С. да започне да  споделя пред тях кои убийства е поръчвал, за какви пари и кого е убедил да го направи. Същите доводи са излагат и от защитата на подс. В.К.. Съдът ги е обсъдил подробно, поради което намира, че не следва да се преповтаря. Съдът намира, че от приложените по делото писмени доказателства- изискани и приложени справки от ОС “ИН ” – Сектор “Арести” гр.Варна  се установява, че подс. Г.В. е приет в ареста на 02.11.2010г. в 12.40 часа и е изписан в 08.30 ч. на 03.11.2010г., като е бил на каре от 14.50 ч. до 15.10 ч. на 02.11.2010г. От събраните по делото доказателства се установява, че  престоя на подс. Г.В. в килията е бил около 20 часа, същия е водил телефонни разговори  с продължителност около 3 часа. Записаните разговори в килията между подс. Г.В. и св. С.И. и св. С.С.  са с продължителност около 3 часа и 50 минути.  Установено от гласните доказателства, събрани по делото, че в килията е имало внесен алкохол, който е бил консумиран от подс. Г.В. и свидетелите. Поради това съдът намира, че между тях са проведени и други разговори, които не са били записани чрез специални разузнавателни средства.  Съдът подробно е обсъдил в мотивите показанията на свидетелите С.И. и С.С., поради което не намира за нужно да преповтаря изложените по-горе съображения. Следва да се отчете, че към датата 02.11.2010г. подс. Г.В. е бил в началния период на своето задържане. Същия е бил  изненадан и притеснен от случилото се, поради което съдът намира, че чисто житейски и под влияние на алкохола той е споделил пред тези свидетели проблемите, които според него е имал с пострадалите Л. и Р. и какво е направил, за да ги разреши.

          Излагат се доводи, че не следва да се кредитират показанията на свидетелите С.И., С.С., П.Л., Ц.Н., Н.Н., Б.Дж., Г.П. и Л.Ц., тъй като тези лица имат тясна обвързаност с прокурорите и органите на МВР, които са участвали в работата по това дело. Според защитата тези свидетели, са се поддали на упражнения върху тях психологически натиск от страна на работещите по това дело лица от ГДБОП и прокуратурата; голяма част от тези лица са получили облекчение или промяна в посока по-лека на процесуалния им статус; някои от тези лица се намират в близки взаимовръзки помежду си и взаимоотношения; част от посочените свидетели са извършители на други престъпления, за които прокуратурата не им повдига обвинения. Така изложените доводи са посочени и от защитата на подс. П.С. и подс. В.К., съдът подробно ги е обсъдил и е изложил своите съображения защо ги приема за неоснователни.

 Излагат се доводи, имащи отношение към показанията на св. Н.Н.. Предвид обстоятелството, че съдът е изключил показанията на този свидетел от доказателствата по делото намира, че не следва да  коментира изложените доводи.

 Излага се довод, че обвинението по чл. 339 ал. 1 от НК, за което подс. Г.В. е предаден на съд не е прецизирано, като не е посочен точния период на придобиване и държане на боеприпасите.  Съдът намира, че довода на защитата е частично основателен. С присъдата съдът е признал подс. Г.В. за виновен в това, че през периода от 23.02.2008г. – до 21.10.2010 г. държал боеприпаси 37 бр. ловни патрони кал.12 и от 07.062008 г. до 21.10.2010г. държал боеприпаси 4 бр. бойни патрони 9х18 мм “Макаров“, като го оправдал по обвинението, че е придобил тези боеприпаси, както и че е придобил и държал другите боеприпаси посочени в обвинението.

Излага се довод, че подс. Г.В. следва да бъде оправдан изцяло за всички боеприпаси, намерени в офиса на “П. СГ” ЕООД , тъй като по намерените боеприпаси няма дактилоскопни или биологични следи на подс. Г.В., поради което не може да се направи извод, че същия е упражнявал фактическа власт върху тях. Съдът намира този довод за неоснователен. Съдът намира, че боеприпасите, за които е признал подсъдимия за виновен, че ги е държал са били във фактическата му власт, тъй като част от тях, а именно 26 бр.  ловни патрони са се намирали на секционен шкаф във вътрешната стая на офиса – ползвана като кабинет на подс. Г.В.. Останалите 11 бр. ловни патрони 12 кал. и 4 бр. бойни патрони 9х18мм “Макаров“ са намерени в металната каса в същото помещение, ключ за която е имал и подсъдимият В.. Не са налични доказателства тези патрони да са били собственост на друго лице, каквито данни има за част от боеприпасите, за които подсъдимия е признат за невиновен.

 Излага се довод, че се оспорва заключението на вещото лице по съдебно - медицинската експертиза, установяваща причинената телесна повреда на А.С.. Аргументи за това се извеждат от показанията на св. А.З., че постр.  А.С.е лежал само два дни в ортопедията на болницата на гр. Плевен и на втория ден е ходил без затруднения, помощни средства и чужда помощ. От защитата се твърди, че  затрудняването в движението на левия крайник не е било повече от 2-3 денонощия, поради което оспорват експертното заключение, че е затруднено  движението на този крайник за много по-дълъг период, а именно между два месеца и половина и три месеца. Според защитата вещото лице се е позовало само на медицинската документация по делото, а не е извършило личен преглед на пострадалия и не са отчетени показанията на свидетелката З.. Съдът намира, че така изложените доводи са неоснователни. Видно от постановлението за назначаване на съдебно-медицинска експертиза на досъдебното производство на експерта са поставени задачи, на които да отговори след като се запознае с материалите по делото. Постановлението е от 25.06.2008 г., изминали са повече от 8 месеца от нанасянето на травматичните увреждания, поради което съдът намира че не се е налагало и освидетелстване на пострадалия. На следващо място следва да се отбележи, че св. А.З. в съдебно заседание е посочила, че постр.  А.С.е бил хоспитализиран 2-3 дни след побоя, като видно от медицинските документи същия е имал спукване на капачката на единия крак, но не може да посочи точно на кой. В показанията си свидетелката не конкретизира и наличието на други травматични увреждания, причинени на пострадалия, поради което съдът намира нейните показания за непълни. Свидетелката посочва, че пострадалия се е движил след изписването от болницата. Видно от приложената по делото епикриза, издадена на постр.  А.С.от Клиника по Ортопедия и травматология при “ УМБАЛ ” гр. Плевен е, че е дадена препоръка за придвижване с помощни средства за срок от 60 дни. Свидетелката З. не посочва с какви средства пострадалия се е придвижвал след изписването му от болницата. Непълнотата на показанията й според съда не води до извода, че даденото заключение по съдебно-медицинската експертиза е необективно.  Съдът приема заключението по тази експертиза като пълно, обективно и компетентно дадено, поради което намира, че същото има значение за изясняване на обстоятелствата по делото, поради което го кредитира изцяло.

Излага се довод, че не са налични доказателства относно деятелността на подс. П.А. като извършител и подс. Г.В. като подбудител на престъпното деяние. В тази връзка се излагат аргументи, че няма очевидци на нанесения побоя, че пострадалия А.С.е посочил, че нападателите му са били четирима на брой, че няма свидетели на даването на поръчката за побоя, че няма намерени като веществени доказателства сумата от 3000 лв. платена за извършения побой. Същите доводи са изложени от защитата на подс. П.А.. Съдът ги е обсъдил подробно поради което намира, че не следва да се преповтаря.

Излага се довод, че не следва да се кредитират показанията на св. Ц.Н. , тъй като същия при първоначалните си разпити не е разказал всичко, което е знаел свързано с този побой. Излага се и аргумент, че той е пряк свидетел очевидец на случая, а неговите показания пресъздават показанията на св. Л.. Съдът намира така изложения довод за неоснователен. В съдебно заседание св. Н.  дава показания не само по отношение на побоя над А.С., но и излага факти за предложение, което подс. Г.В. му е направил, свързано с убийството на този пострадал.  Съдът подробно е обсъдил показанията на този свидетел и е изложил своите съображения защо приема, че следва показанията му да бъдат кредитирани.

По отношение на посоченото противоречие между показанията на св. Л. и пострадалия А.С. за броя на нападателите, съдът е изложил мотиви, кои показания кредитира и поради какви съображения. Същия довод е изложен и от защитата на подс. П.А..

Излага се довод, че няма доказателства към есента на 2007г. подс. П.А. да е управлявал джип “ Мерцедес ” тъмнозелен на цвят.  Съдът намира, че така изложения довод е неоснователен. Видно от приложената и приета като доказателство справка от централна база КАТ се установява, че “П.СГ” ЕООД притежава от 24.09.2007г. лек автомобил “Мерцедес ПУХ ” с рег. № ***, сив на цвят. Същия автомобил е ползван като служебен от подс. П.А.. Св. Л. посочва, че според него цвета на автомобила е тъмнозелен, като излага собственото си зрително възприятие за цвета на автомобила. Чисто житейски, според съда понякога при автомобилите в тъмните цветови гами е налично разминаване в посочения цвят по документи и в зрително възприетия цвят.

Излага се довод, че свидетелите не сочат регистрационен номер на джипа, за да се направи връзка че това е автомобила, управляван от подс. П.А.. Видно от приобщените показания на пострадалия А.С. се установява, че същия е посочил, че колата, от която нападателите са слезли е била джип “Мерцедес” –тъмнозелена на цвят, без номер. От приобщените по реда на чл. 281 ал. 4 вр.  с ал. 1 т. 1 от НПК на св. В.П. се установява, че е видял двама души да се качват в джипа, който бил наполовина зелен, наполовина бял и  нямал номер. От анализа на изложените писмени и гласни доказателства съдът прави извода, че подс. П.А. и св. Л. са били по време на побоя на постр.  А.С.с автомобил “Мерцедес ПУХ” с рег. № ***, собственост на “П.СГ ” ЕООД.

Излага се довод, че подс. Г.В. не е поръчител на побоя над пострадалия А.С., като се излагат аргументи от показанията на св. З., че не се познава с този подсъдим, а само с подс. П.А. и св. П.Л., като на последния е личен лекар от 2008 г. Същия довод е изложен и от защитата на подс. П.А. и е обсъден от съда, поради което не следва да се преповтарят вече изложените съображения.

Излага се довод, че пред св. З. пострадалия е разказвал три различни версии за това кой му е причинил побоя. Показания на св. З. в тази им част не се подкрепят от доказателствата по делото. 

 Излага се довод, че деянието по чл. 252 ал. 1 и ал. 2 от НК е несъставомерно, тъй като подс. Г.В. е предоставял парични средства на различни лица, в повечето случаи безвъзмездно, главно на приятелска основа и е подпомагал бизнеса на свои приятели и съграждани. Друг довод сочен от защитата е, че подс. Г.В. е предоставял в заем собствени парични средства, които не са привлечени от други лица под формата на влогове, поради което не следва да се приема, че осъществява банкова дейност. Твърди се, че част от заемните средства са отпускани от него на доверие без съставянето на документ, гарантиращ вземането на подс.  В., а в някои от случаите са съставяни договори за заем или запис на заповеди, като липсва писмено уговорена лихва. Защитата твърди, че наличните писмени документи - договори и записи на заповед  имат обезпечителен характер, обезпечаващ вземанията, които са възниквали към подс. Г.В. в следствие на отдадените заеми. Според защитата  само в отделни случаи някои от заемополучателите са давали по свое желание горница над паричната сума, която по правната си природа, по същество не е лихва, а неустойка за забава.

 Съдът намира така изложените доводи за неоснователни по следните съображения: От събраните по делото доказателства не се установи, че даваните в заем парични средства са давани на лица, които са от приятелския кръг на подс. Г.В.. Действително предоставяните в заем парични средства в по-големия брой от случаите са били за подпомагане на бизнеса на заемополучателите, но подс. Г.В. в повечето от случаите е гарантирал своето вземане с писмен документ и с уговорена в него законна лихва върху дадената сума. Твърдението, че не е осъществил банкова дейност, тъй като е предоставял в заем лични средства, а не средства, които са предмет от влогонабиране е неоснователно.  Подс. Г.В. като физическо лице няма как да влогонабира парични средства на други физически и юридически лица.  Подсъдимият е използвал придобити от дейността си финансови средства, които е предоставял в заем на физически лица и е получавал за това месечни лихви. По този начин подсъдимият е реализирал неправомерни доходи, тъй като не е имал съответно разрешение от БНБ да извършва такава дейност. По отношение на довода, че в съставените писмени доказателства - договори и записи на заповеди не е налице писмено уговорена лихва съдът намира, че същия е неподкрепен от доказателствата по делото. По делото са приложени голям брой записи на заповеди, включително подписани и от лица, които не са разпитвани в качеството на свидетели по делото, в които е отбелязано, че се дължи законната лихва. Съдът намира, че съставените писмени документи- договори и записи на заповеди имат обезпечителен характер, но същите по безспорен начин показват, че предоставените в заем средства не са инцидентна проява на подс. Г.В., а системна дейност, от която същия е получавал неправомерни доходи. Довода, че дадените като горница парични средства от някои от заемополучателите не са лихва, а неустойка за забава е неоснователен според съда.  Свидетелите П.С.,М Г.С., И.А., М.Н. категорично посочват и в съдебно заседание, че са имали уговорена лихва и са заплащали такава на подсъдимия.

 Излагат се доводи по отношение показанията на св. П.С., които съдът не следва да коментира тъй като по отношение на този пострадал е оправдал подсъдимия В..

 Излагат се доводи по отношение на свидетелката Г.С., че следва от показанията й дадени в съдебно заседание да се изчисли платена лихва за срок от две години, а не от четири години, както и че липсва уговорена лихва  между нея и подс. Г.В.. Съдът намира така изложения довод за неоснователен. Видно от показанията на св. С. в съдебно заседание същата е плащала месечни лихви в размер на 2640 лв., като без прекъсване е плащала от м. януари 2004г. до края на 2007г., направила е прекъсване от два - три месеца на 2007 г., като продължила да плаща лихвите до края на 2007г., като платила и забавените месечни лихви от началото на 2007г. Съдът приема, че свидетелката е платила общо 47 месечни вноски лихва – общо в размер на 124080 лв., която сума представлява причинена значителна вреда на св. С..

Видно от приобщения към доказателства по делото Запис на заповед от 15.01.2004г., подписан от  св. Г.С. в същия е посочено, че се дължал законни лихви върху сумата 33000 лв. Съдът намира, че е налице уговорка за плащане на лихва между страните.

Излага се довод, че не са налични доказателства, че св. С.  разполагала със средства да плаща всеки месец лихва в такъв размер, поради което не следва да се кредитират показанията й. Съдът намира така изложения довод за неоснователен. Действително по делото не са налични писмени доказателства, от които да се установява какви месечни приходи е имала св. С.. Съдът намира, че плащаните от нея месечни лихви на подс. Г.В. са издължавани и със средства придобити не само от трудова дейност на лицето, а от други източници. Липсата на доказателства в тази насока не прави показанията й недостоверни за размера на лихвата, която е платила.

 Излага се довод, че заема предоставен на св. И.А. в размер на 1500 лв. не е имал уговорена лихва. Съдът намира така изложения довод за неоснователен. Видно от събраните по делото доказателства се установява, че св. И.А. е плащал 6 месечни вноски по 150 лв. или е платил общо сумата от 900 лв. Изпратил е и сумата в размер на 1500 лв. св. М.Г.. Св. Г.  изплатил главницата по дълга на св.А. на подс. Г.В.. По този начин на св.А. била причинена вреда в размер на 900лв.

         Доводи, изложени от адв. Р.-защитник на подс. Г.В.:

          Излага се довод, че е допуснато съществено процесуално нарушение, като са прекъснати обясненията на подс. Г.В. в съдебно заседание. Съдът намира така изложения довод за неоснователен. Видно от протоколите за проведени съдебни заседания по НОХД № 303/11г. се установява, че подс. Г.В. е давал частични обяснения на 26.07.2011г., 03.11.2011г., 09.11.2011г., 02.12.2011г., 24.01.2012г., 23.02.2012г.,  16.05.2012 г. Подробни обяснения по всички обвинения подс. Г.В. е давал на 04.10.2012г., 05.10.2012г., 08.10.2012г. и 09.10.2012г., когато е проведен и разпит на този подсъдим. На 04.10.2012г., 05.10.2012г. и на 08.10.2012 г. подс. Г.В. е дал подробни обяснения по делото, като многократно е повтарял вече дадени от него обяснения. Подсъдимият при даване на обяснения прави анализ на доказателствата по делото и излага твърдения, които по съществото си не представляват обяснения, поради което съдът с определение от 08.10.2012г. е постановил разпита на подсъдимия да продължи с въпроси на страните. На 08.10.2012г. и на 09.10.2012г. разпита на този подсъдим е продължил с въпроси на страните. Твърдението, че не е предоставена възможност на подсъдимия да даде пълни обяснения не се подкрепят от материалите по делото. Разпита на подсъдим съгласно разпоредбата на чл. 277 ал. 1 от НПК започва с обяснения на самия подсъдим и продължава с въпроси на страните, поради което след обстойните и подробни обяснения на подс. Г.В. по всички обвинения, за които е предаден съд, разпита е продължен с въпроси на страните.

          Излага се довод, че не е взето становището на страните по приключване на съдебното следствие. Същия довод е изложен и от адв. Н.. Съдът подробно го е обсъдил, като е изложил своите съображения защо не го приема за основателен. Поради това съдът намира, че не следва да преповтаря изложеното по този довод.

          Излага се довод, че защитата и обвинението са били неравнопоставени в процеса. От адв. Р. се навеждат аргументи, че са допуснати и разпитани 120 свидетели от страна на обвинението, вписани към обвинителния акт, а допуснатите свидетели на защитата са около 20, което според правната доктрина е недопустимо. Съдът намира така изложения довод за неоснователен. Съдът няма правна възможност да откаже да проведе разпит на свидетели, посочени в списъка за призоваване към обвинителния акт.  Съдът намира, че равнопоставеността на страните изисква на страните да бъде дадена възможност да участват в процеса, като задават въпроси на свидетелите, правят искания за събиране на допълнителни писмени и гласни доказателства. Равнопоставеността на страните като принцип, заложен в наказателния процес не означава да се постави знак на равенство в броя на свидетелите, посочени в списъка към обвинителния акт и тези, поискани в хода на съдебното следствие от страна на защитата. Преценката на съда дали да уважи искане на страна за разпит на свидетел е с оглед на това дали това процесуално следствено действие ще допринесе за обективното, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото.

          Излага се довод, че от административния ръководител на ШОС са извършени действия, нарушаващи независимостта и безпристрастността на съда, като се сочи, че е давал разрешения за прилагане на СРС, разпределял дела, разпитвал свидетели и други лица, което според защитата е противоконституционно поведение. Съдът намира така изложения довод за неоснователен. Закона за съдебната власт не предоставя на административните ръководители на окръжните съдилища само административни функции. Лицата заемащи тези длъжност са “пръв между равни”, което означава, че наред с ръководните функции те са и магистрати – съдии, които разглеждат дела от компетентността на съответния съд. Поради това в конкретния случай г-жа Б. като административен ръководител  е дала разрешение за използване на СРС, разпределяла е дела между съдиите. Като съдия пред нея са проведени разпити на свидетели и обвиняеми лица. В конкретния случай не са извършени противоправни действия, които да са извън правомощията й като административен ръководител или съдия.

          Излага се довод, че настоящото производство трябвало да се разглежда в друг съд, тъй като пострадалия Р. бил родом от гр. Шумен.

От защитата на подс. П.С. също са изложени доводи по отношение на подсъдността на настоящото дело. Съдът подробно е изложил съображенията си по отношение на тези доводи. Следва да се отбележи, че обстоятелството къде е родено едно лице /пострадал/ не е критерий по който се определя подсъдността на наказателните дела.  НПК в изричните си разпоредби определя Глава ІV, раздел ІІ определя правилата на подсъдността.

 Излага се довод, че деянието на подс. Г.В. по чл. 252 ал. 2 от НК е несъставомерно. Според защитата извършеното от подс. Г.В. не може да се квалифицира като банкова или финансова дейност. Излагат се аргументи, че той не е привличал капитали, нито пък е раздавал банкови кредити, не е осъществявал и други финансови сделки.  Даваните от подс. Г.В. заеми според защитата не са дейност, която извършва по занятие, тъй като същия е бил бизнесмен, хотелиер и това не е била основаната му дейност. Така изложените доводи са неоснователни според съда. Съдът намира, че с дейността си подс. Г.В. е осъществил състава на чл. 252 ал. 1 и ал. 2 от НК, той като е извършвал банкови сделки- предоставял е парични средства в заем срещу лихва. При осъществяване на тази си дейност подс. Г.В. не е имал издадено съответно разрешение за това. Съдът намира, че няма как подс. Г.В. да влогонабира като физическо лице средства. Предоставените в заем парични средства са придобити от него от дейността му в областта на хотелиерството и хазартните игри. Съдът намира, че системното заемане на парични средства срещу насрещна материална облага - уговаряни и получавани лихви, съответства на понятието банкови сделки по занятие, за които се изисква разрешение от БНБ. За състава на престъплението по чл. 252 ал. 1 НК е достатъчно деецът по занятие да е предоставял парични суми на други лица под формата на заеми срещу лихва с основната цел да реализира от това доходи. По правило системното - по занятие предоставяне на парични суми под формата на заеми на други лица срещу възнаграждение - лихва за ползването на заетата сума с основната цел заемателят да реализира доходи от реално предоставените средства на други лица покрива понятието за дейност на банково кредитиране, поставена под разрешителен режим. Законодателят не поставя изискване това да е единствен източник на доход за подсъдимия. Дали тази дейност е съпътстваща или основна дейност за получаването на доходи за издръжката на дееца е правно ирелевантно за отговорността обстоятелство.

Изложения довод, че са налични доказателства само за три случая за дадени от подс. Г.В. заеми не кореспондира на доказателствата по делото. Съдът е признал за виновен подс. Г.В., че е предоставил парични заеми на Г.Ц.С. , К.П.К., Д.Ш.Ш., К.А.А. , И.П.А. .

         Довода, че подс. Г.В. е предоставил заемите на тези лица, защото са имали нужда и искал да им помогне, съдът намира за неоснователен. От събраните по делото доказателства се установява, че тези лица не са в близки или приятелски отношения с подсъдимия. Поради това съдът намира, че дадените заеми са с цел получаване на лихви от тези лица, а не поради желание да им помогне.

Излага се довод, че няма причинно-следствена връзка между даването на парите и вредоносния резултат, причиняване на значителни вреди на пострадалите. Според защитата  от подс. Г.В. не получени значителни неправомерни доходи, тъй като той е оказвал помощ на “закъсали” лица.   Така изложения довод според съда е неоснователен. Налице е пряка причинна връзка между дадените в заем парични средства и причинените вреди на лицата Г.С., И.А. и К.П.К.. Тези лица са претърпели значителни вреди, тъй като са платили парични суми под формата на лихви на подс. Г.В.. От получените лихви подс. Г.В. е реализирал значителни доходи. Получените от него доходи са неправомерни, тъй като същия е осъществявал дейност като е отпускал заеми без съответно разрешение и е получавал лихви за това.

         Доводи, изложени от адв. Б. – защитник на подс. Г.В.:

         Излага се довод, че свидетелите Дж., Г.П., П.Л., Р.Д. и П.Л.са контролирани свидетели.  Излагат се аргументи, че са останали свидетели и не са придобили друго процесуално качество в настоящото дело, защото им е указано въздействие. Същите доводи са излагани от защитата на подс. П.С. и подс. В.К.. Тези доводи са обсъдени от съда, поради което не следва да се преповтарят изложените по-горе съображения.

         Като аргумент в подкрепа на изложения довод се посочва, че  горепосочените свидетели са разпитвани по ДП № 247/2010г., впоследствие обединено с ДП № 154/2009г. по описа на ОД на МВР гр. Шумен. Излагат се и доводи по отношение на разпитите на свидетелите пред съдия, проведени по ДП № 247/2010 г. Същите доводи са изложени от защитата на подс. П.С. и подс. В.К., както и от адв. Т.. Съдът подробно ги е обсъдил и е изложил своите съображения защо ги приема за неоснователни, поради което намира, че не следва да се преповтаря.

         Излага се довод, че материалите отделени по отношение на В.Ф. и Г.Т.Г. на досъдебното производство с постановление на прокурора от 18.08.2010г. в ДП № 191/2010г. са отделени в нарушение на процесуалния закон. Излагат се аргументи, че към момента на отделянето на тези материали лицата са били установени, на същите са били повдигнати обвинения при задочното производство. Съдът намира, че няма правомощия да преценява законосъобразността на постановленията на прокурора, с който отделя или обединява наказателни производства. Предвид на това намира, че не следва да обсъжда по същество така изложените доводи по отношение на отделените материали касателно В.Ф. и Г.Г..

          Излага се довод, че в повдигнатите обвинения на подс. Г.В. по чл. 116 от НК е посочено за какво е склоняван подс. В.К., но не е посочено какво е извършил този подсъдим. Според защитата при така формулира обвинение подс. Г.В. не знаел срещу какво да се защитава. Съдът намира така изложения за неоснователен. В обвинението на всеки подсъдими следва да се посочи деянието, за което се предава на съд и правната му квалификация. В двете обвинения по чл. 116 от НК подс. Г.В. е предаден на съд като подбудител и помагач за убийството на постр. П.Л. и като подбудител за убийството на пост Р.Р.. В диспозитива на обвиненията са посочени изпълнителното деяние, формата на съучастие, другите съизвършители и тяхната форма на съучастие, посочена и е правната квалификация на деянието. Това, че в обвинението на подс. Г.В. не е подробно описано след като подс. В.К. е склонен какви точно действия е извършил, не нарушава правото на защита подс. Г.В.. Действията на подс. В.К. са описани в обстоятелствената част на обвинителния акт. На подс. В.К. е повдигнато обвинение, в което са конкретизирани точно действията, които е извършил след като е бил склонен от подс. П.С..

          Излага се довод, че при убийството на Р.прострелването на пострадалия е било от изключително близко разстояние и е нямало опасност за живота на никой друг. Съдът намира така изложения довод за неоснователен. От показанията на св. С.С. и св. В.М. - Р. се установява, че същите са се намирали в близост до пострадалия. Св. С.Т. е работила в павилион от другата страна на улицата по време на провеждане на изстрелите. Св. С. е била в непосредствена близост зад пострадалия.. Тя е успяла да дръпне нападателя за фанелката, за да му попречи да възпроизведе изстрели в тялото на Р.. На пострадалия са причинени повече от едно наранявания, като един от проектилите е попаднал в купето на автомобила и е съществувал реален риск от рикошет и нараняване на близко намиращите се лица. Поради това съдът намира, че деянието е извършено по начин, опасен за живота на мнозина.

 Излага се довод, че няма доказателства за наличие на користна цел по отношение на подс. Г.В.. Същия довод е изложен и от адв. Т. и е подробно осъден от съда, поради което не следва да се преповтарят изложените по-горе съображения.

 Излага се довод, че не са налични доказателства как и къде е взето решението за убийството на Л. и Р., от кого е взето това решение, както и от къде подс. Г.В. знае, че подс. П.С. има група за поръчки. Същите доводи се излагат от защитата на подс. П.С. и адв. Т.. Съдът подробно ги е обсъдил поради което намира, че не следва да се преповтаря.

 Излага се довод, че няма доказателства как и кога е заплатен първия транш за убийството на постр.  Л. и Р.. Така изложения довод е посочен от защитата на подс. П.С., подс. В.К. и от адв. Т.. Съдът подробно ги е обсъдил, поради което не следва да преповтаря съображенията си.

Излага се довод, че в един плик не може да се събере сумата от 60 000лв. Съдът намира така изложения довод за неоснователен. По делото лисват доказателства колко точно на брой пачки са се съдържали в предадения от Св. Р.Д. плик с размер А4. От показанията на Св. Дж. се установява, че подс. П.С. лично е изброил намиращите се в плика банкноти и му е съобщил, че са общо 60 000лв. При това преброяване Св. Дж. е видял, че има купюри от по 100, 50 и 20лв., но не конкретизира колко пачки от по колко купюри са били налични в плика.  

 Излага се довод, че св. Л. е извършителя на побоя на  Л.. Същия довод е изложен от защитата на подс. П.С., подс. В.К. и от адв. Т.. Този довод е подробно обсъден от съда, като са изложени и съображения защо се приема за неоснователен.

 Излагат се доводи, че подс. Г.В. никога не е определял точните претенции, които има към „Д** Б.  ”. Съдът намира така изложения довод за неоснователен. В подадените молби за завеждане на обезпечителните производства са посочени размерите на бъдещите установителни искове, които подс. Г.В. е мислел да заведе. Именно поради това съдът намира, че претенциите на подс. Г.В. към „Д** Б.  ” не са се ограничавали само до размера посочен в споразумението от 25.10.2006 г.

Не се споделят от съда и изложения довод, че пострадалия Р. е бил привлечен към заключителния етап на преговорите с представителите на К.. Молбите за образуване на обезпечителни производства са депозирани през м. декември 2006г. Договора сключен между подс. Г.В. като представител на бившите акционер на “Т.Б.” и “К.Д.К.” ЕОД, представлявано от постр.  Р. е от 19.12.2006г. Пострадалия Р. е привлечен да работи по казуса “Т.Б.” успоредно със завеждането на съдебните дела, поради което съдът намира довода на защитата за неоснователен.

 Излага се довод, че св. П.Л.е искал да убеди подс. Г.В., че участието на Л.  в преговорите с представителите на В.К. не е било нужно. Излагат се аргументи, че Л.  не е участвал активно в последните срещи между преговарящите страни, поради което подс. Г.В. не е имал мотив за неговото убийство. Съдът намира, че от доказателствата по делото Л.  сам се е отказал да работи по казуса “Т.Б.” и това е станало още в началото на 2007 г.  Подс. Г.В. се почувствал предаден от отказа на постр.  Л. да работи за неговата кауза. При последваща среща между част от акционерите на “Т.Б.” в гр. Пловдив през пролетта на 2007г., подс. Г.В. бил изненадан от присъствието на постр.  Л.  и отказал да приеме предаденото от него предложение от страна на представителите на В.К. за сключване на споразумение в размер на около 15 000 000 евро. От събраните по делото доказателства се установява, че Л.  е свързал свидетелите Г.С. и Г.Т. с представителите на В.К. и макар да не е присъствал на финалните им преговори, той е бил свързващото звено, за да се състоят те и да се стигне до сключване на споразумение между тях. По този начин подс. Г.В. бил лишен от възможността да представлява голям брой от акционерите на “Т.Б.”, а от там и да претендира по-големи суми като обезщетение.  Впоследствие подс. Г.В. подписва споразумение с представителите на В.К. и получава обезщетение в размер на 1 440 000евро, сума която е била крайно незадоволителна като финансов резултат, предвид първоначалните му претенции и очаквания. Поради това, според съда подс. Г.В. се почувствал предаден от действията на постр.  Л.  и у него се зародило желание за мъст.

          Излага се довод, че Р. е получил уговорените 20 %, поради което е нямал основание да претендира други средства от подс. Г.В.. Същия довод е изложен и от адв. Т.. Довода е подробно обсъден от съда, поради което не следва да се преповтарят изложените по-горе съображения.

          Излага се довод по отношение на проведения на досъдебното производство следствен експеримент в гр. Велико Търново  с цел проверка показанията на св. М.В., че същия реално не е проведен, както и че със същия се проверявали показания на свидетеля от по-късна дата.  Същия довод е изложен от адв. А. и адв. Т.и е подробно обсъден от съда. От доказателствата по делото съдът установява, че следствения експеримент е проведен на 12.01.2011г., като с него са проверени показанията на свидетеля М.В. от 15.12.2010г., а не както защитата сочи че се проверят показанията му от последващ разпит, проведен на 15.01.2011г. От анализа на гласните доказателства – показанията на св. В. и на разпитаните в качеството на свидетели поемни лица, присъствали на експеримента, съдът прави извод, че такова процесуално- следствено действие е проведено.

          Излага се довод по отношение на побоя на А.С., че последния е нанесен не от едно, а от няколко лица. Същия довод е изложен от защитата на подс. П.А. и от адв. Т.. Съдът подробно е обсъдил този довод и е изложил своите съображения защо приема, че същия е неоснователен.

          Излага се довод, че обвинението, повдигнато на подс. Г.В. по чл. 252 от НК е несъставомерно, като се навеждат аргументи, че това не е основна дейност на подсъдимия, както и че предоставените в заем парични средства са лични, а не набрани чрез влогове, поради което не следва да се приема, че подсъдимия е осъществявал банкова дейност. Същия довод е изложен от адв. Т. и адв. Р. и е подробно обсъден от съда, поради което не следва да се преповтарят изложените по-горе съображения.

Доводи, изложени от адв.Г. - защитник на подс. Г.В.:

.Излага се довод, че не следва да се кредитират показанията на св. Л. по отношение на предложението, направено му от подс. Г.В. за убийството на Л. , тъй като съобщава за тези факти когато е притиснат от образуваното спрямо него наказателно производство. Същия довод е изложен и от адв. Т. и е подробно обсъден от съда, поради което не следва да се преповтарят изложените по-горе съображения.

 Излага се довод, че не следва да се кредитират показанията на св. М.В., тъй като при разпознаването на живо, проведено на досъдебното производство не е успял да разпознае подс. Г.В., а в съдебно заседание го е посочил, като лицето, с което Р. е имал срещи в гр. Велико Търново. Съдът намира, че така изложения довод е неоснователен. Съдът е изложил своите съображения защо е кредитирал показанията на св. М.В.  и ги е анализирал, като ги е обсъдил с другите събрани по делото доказателства.

Излага се довод, че Р. не е имал претенции към подс. Г.В. за изплащане на парични суми, поради което подс. Г.В. не е имал мотив за неговото убийство. Излага се довод, че договора от 19.12.2006г. между подс. Г.В. и “К.Д.К.” ЕООД, представлявано от Р.Р. не  поражда правни последици за страните. Същите доводи се излагат и от адв. Т.. Съдът ги е обсъдил подробно, поради което не следва да преповтаря своите съображения.

         Излага се довод, че не следва да се кредитират показанията на свидетелите Г.С. и Г.Т., тъй като същите са заинтересовани лица. Излагат се аргументи, че показанията им са взаимно противоречиви и противоречиви на обясненията на подс. Г.В. по отношение на определени факти. Същия довод се излага и от адв. Т.. Съдът го е обсъдил подробно и поради това не следва да преповтаря съображенията си.

         Излагат се доводи, че А.С. е разказвал различни версии за нанесения му побой, като аргументи за това се извеждат от показанията на св. А.З.. Този довод е обсъден от съда, но следва да се посочи, че в тази им част показанията на св. З. не се подкрепят от доказателствата по делото.

         Излага се довод, че подс. П.С. не е виновен по отношение на убийството на Р., като се излагат аргументи, че няма логика, ако е свързан с това убийство той да звъни на св. Д.Й. непосредствено след убийството на Р.. Съдът намира, че интереса на подс. П.С. във връзка със случилото се с Р.Р. следва да се обясни с обстоятелството, че след прострелването пострадалия е бил транспортиран до спешно- приемно отделение на МБАЛ гр. Шумен, където по-късно е починал. Очевидно подс. П.С. е искал да получи конкретна информация дали пострадалия е починал с оглед на приетата от него поръчка за убийството му. От показанията на св. Й. се установява, че същия е получил информация за случилото се с постр.  Р. от собственика на охранителната фирма, обслужваща по договор болницата към онзи момент.

Доводи, изложени от подс. Г.В. :

 Излага довод да не се кредитират показанията на св. П.Л., тъй като имал мотив да лъжесвидетелства против подс. Г.В.. Посочва се от подс. Г.В., че със св. Л. били в конфликт от пролетта или началото на лятото на 2008г., във връзка с присвоена от св. Л. сума в размер на 8 500лв., както и с това, че отказвал да му върне два автомобила “Опел Омега” и “Нисан Съни”. Излага и твърдение, че св. Л. го изнудвал, че ще каже на Л. , че подс. Г.В. му е предлагал пари да го пребие, поради което подс. Г.В. организирал и подаването на съвместна жалба от Д.Ш., В.П.   и П.С.. Излага се и твърдение, че св. Л. лъже, че е сигнализирал органите на полицията, тъй като подс. Г.В. не бил викан за разпит. Съдът намира така изложените доводи за неоснователни поради следните съображения. Действително по делото са събрани доказателства за влошени отношения между подс. Г.В. и св. Л.. Съдът намира, че от тези доказателства – показанията на св. Л., св. Ц.Н. , подадената жалба до РП гр. Велико Търново  с вх.№ 2149 от 14.08.2008г. от Д.Ш., В.П.   и П.С.и подадената жалба до РП гр. Велико Търново  с вх. № 2488 от 26.09.2008г. от подс. Г.В. за връщане на л.а. “Нисан Съни” може да се направи извод, че отношенията между подс. Г.В. и св. Л. се влошават през лятото на 2008г. и по-конкретно през м. юли 2008г. Предложението отправено към св. Л. за убийство на пострадалия Л. е направено през м. юни 2008г., когато двамата са били все още в добри отношения. Налични са и доказателства, затова, че св. Л. е съобщил на полицейски служители за отправеното му предложение, както и че през м. февруари 2009г. е посетил кантората на постр.  Л. и  му е съобщил, че подс. Г.В. има намерение да го убива. Поради изложеното съдът намира, че следва да остави искането на подс. Г.В. да не се кредитират показанията на св. Л. без уважение.

 Излага се довод, че не следва да се кредитират показанията на свидетелите С.И. и С.С.. В тази връзка се посочват аргументи, че в приложените по делото СРС не се съдържа информация, каквато се посочва от двамата свидетели по отношение на съпричастността на подс. Г.В. към убийството на постр.  Л. и подс. Р., както и чисто аритметически той е престоял в килията кратко време, през което разговарял с тях както се установява от изготвения звукозапис, говорил по телефона, излизал на “каре”, поради което не е имало възможност да разговарят допълнително помежду си и той да сподели фактите, които те посочват. Съдът намира така изложения довод за неоснователен. Съдът намира, че от приложените по делото писмени доказателства - изискани и приложени справки от ОС “ИН” – Сектор “Арести  гр.Варна  се установява, че подс. Г.В. е приет в ареста на 02.11.2010г. в 12.40 часа и е изписан в 08.30ч. на 03.11.2010г., като е бил на каре от 14.50ч. до 15.10ч. на 02.11.2010г. От събраните по делото доказателства се установява, че  престоя на подс. Г.В. в килията е бил около 20 часа, същия е водил телефонни разговори  с продължителност около 3 часа. Записаните разговори в килията между подс. Г.В. и свидетелите С.И. и С.С.  са с продължителност около 3 часа и 50 минути.  Дори и при чисто аритметическо пресмятане се установява, че  така посоченото от подс. Г.В. време, през което по отношение на него са прилагани СРС е било около 7 часа. Останалите 13 часа от престоят му с ареста в гр.Варна  не са записвани и същите са достатъчно дълъг период от време, през който той и свидетелите са консумирали алкохол и са водили допълнителни разговори. 

По отношение на довода, че не следва да се кредитират показанията на свидетелите С.И. и С.С., тъй като същите са освободени от ареста след даване на свидетелските им показания. Съдът намира този довод за неоснователен. На досъдебното производство и двамата свидетели са разпитвани както следва: св. С.И. на 29.10.2010г., 04.11.2010г., 12.11.2010г., 14.12.2010г., св. С.С. на 04.11.2010г. и на 14.12.2010г.  Видно от приложените по делото свидетелства за съдимост на св. С.И. мярката за неотклонение “Задържане под стража” е изменена в “Домашен арест” на 12.11.2010г., а на св. С.С. на 18.11.2010г. Съдът намира, че за достоверността на свидетелските показания е без значение дали лицето е било задържано във връзка с друго наказателно производство, както и дали е била променяна мярката му за неотклонение.  Достоверността на показанията следва да се преценява при анализа им в съвкупност с останалите доказателства по делото.

 Излага се довод, че адв. Б.  се е погрижил св. Н.Н. да бъде разпитан от  разследващите органи. Съдът намира така изложения довод за неоснователен. Липсват каквито и да са доказателства по делото в подкрепа на този довод, поради което съдът намира същия за голословно твърдение.

          Излага се довод, че св. Д.П. бил “здраво обработван от съответните органи” преди разпита му в съдебно заседание.  Същия довод също е неподкрепен от доказателствата по делото, поради което съдът приема същия за голословно твърдение.

 Излага довод, че разпознал св. П.Л.на видеозаписа, иззет от видеокамера след побоя на постр.  Л.. По отношение на този видеозапис подс. Г.В. е давал частични обяснения, които са обсъдени от съда при анализа на гласните доказателства. Съдът е изложил своите съображения защо не приема тези твърдения на подс. Г.В., поради което не следва да се преповтаря.

Съдът приема за неоснователен довода, че св. Л. е нанесъл побоя над постр.  Л.. Самия подсъдим си противоречи в обясненията, които дава и в защитната си реч, като посочва че извършителя на побоя е св. Л., а в същото време твърди, че към момента на нанасянето на побоя, той и св. Л. са били в конфликт и няма как да му е възлагал побой и убийство.  По делото не са налични доказателства св. Л. да е имал личен мотив, за да нанесе побой на постр.  Л.. Няма доказателства св. Л. и пострадалия да са се познавали и да са имали някакви отношения. Жалбите срещу св. Л. са подадени както следва на 20.07.2008г. от св.Д.Ш., на 24.07.2008г. от В.П., на 25.07.2008 г. от П.С., общата жалба от тримата е депозирана на 14.08.2009г. Жалбата на подс. Г.В. спрямо св. Л. е от 26.09.2008г. От анализа на събраните доказателства съдът прави извод, че към м. юни 2008г. отношенията между подс. Г.В. и св. Л. не са били влошени.

 Излага се довод, че в показанията на св. П.Л.по отношение на отправеното от подс. Г.В. предложение за убийството на пострадалия Л. не следва да се кредитират. Същия довод се излага от защитниците на подс. Г.В. и от защитата на подс. П.С., подс. В.К. и подс. П.А.. Съдът е обсъдил този довод и е изложел своите съображения защо приема същия за неоснователен.

 Излага се довод, че не следва да се кредитират показанията на св. Г.С. и св. Г.Т. . Излагат се аргументи, че показанията им са противоречиви, че самите свидетели са недобросъвестни тъй като отказали да изпълнят ангажиментите си по споразумението от 25.10.2006г., че отказали да заплатят на адв. Л.  устно договорен хонорар от 33% от полученото обезщетение. Излагат се аргументи, че отношенията на подс. Г.В. е тези свидетели са силно влошени в следствие на предприетите действия от страна на адв. Л.  да получи от тях 12 милиона лв. като хонорар.Същите доводи се излагат и от адв. Т.. Съдът подробно е обсъдил този довод и е изложил своите съображения защо приема същия за неоснователен. 

Излага се довод, че не следва да се кредитират показанията на св. Г.Т.  в частта им, в която свидетелства, че Л.  му е споделил за своите подозрения кой може да е поръчал побоя му. Излагат се аргументи, че Л.  е бил в по-близки отношения със св. Г.С., а не със Св. Т. , за да му разказва това. Същия довод е изложен и от адв. Т. и е подробно обсъден от съда. Поради това съдът намира, че не следва да преповтаря изложените съображения.

Излага се довод, че подс. Г.В. доброволно е подписал споразумението с представителите на В.К., както и че е подписал всички необходими документи, за да може Р. да получи съответното възнаграждение, както и че негово споразумение е от по-късна дата тъй като чисто организационно е било необходимо повече време за събиране на съответните документи. Същите доводи са изложени и от адв. Т. и са подробно обсъдени от съда. В обясненията си подс. Г.В. подробно е разказал същите твърдени от него факти в защитната му реч. Съдът намира, че причината споразумението да се подпише от подс. Г.В. на 10.07.2007г. не е необходимостта от събиране на съответни документи, а нежеланието му да подписва споразумение за такъв размер. Видно от изготвеното споразумение уговорените суми са изплащани на няколко етапа и за съответния етап подс. Г.В. е следвало да представи и съответните документи, което се е отразявало със двустранни писмени документи.

 Излага се довод, че не следва да се кредитират показанията на св. П.Л.в частта им, в която твърди, че подс. Г.В. е имал претенции за 220 милиона евро от “Д** Б.  ”, както и че пострадалия Л. е искал 250 000лв., за да продължи да работи по казуса “Т.Б.”. Навеждат се аргументи, че П.М.Л.  посочва тези факти, за да се постави в услуга на изпълнителната власт, предвид обстоятелството, че срещу него се водят наказателни дела. Излага се твърдение, че П.М.Л.  е алчен и некоректен. Същите доводи са излагат от адв. Т. и са подробно обсъдени от съда. Съдът е изложел своите съображения защо ги приема за неоснователни. Съдът при анализа на показанията на П.М.Л.  с останалите доказателства по делото е направил извод, че същите са достоверни и следва да бъдат кредитирани.

 Излага се довод, че Св. Р.Д. е морално чист човек, че спрямо него е упражнен психологичен натиск, за да даде показания на досъдебното производство. Излага се довод тези показания да не се кредитират от съда. Същия довод се излага от адв. Т., от защитата на подс. В.К.. Довода е обсъден подробно от съда, поради което не следва да се преповтарят изложените съображения. Съдът е направил анализ на показанията на св. Д., констатирал е наличие на противоречие в показанията му на досъдебното и на съдебното производство и е изложил кои от тях кредитира и поради какви съображения.

 Излага се довод, че не следва да се кредитират показанията на св. Л.Ц.  в частта им, в която посочва, че на една от срещите в гр. Луковит между подс. П.С. и подс. Г.В. е присъствал и подс. В.К.. В тази насока се излагат аргументи, че Св. Р.Д. не потвърждава там да е виждал подс. В.К., както и че подс. Г.В. и св. Д. не се познавали с подс. В.К. отпреди делото.  Съдът намира така изложения довод за неоснователен. Обстоятелството, че даден свидетел, в случая св. Р.Д. не потвърждава факти, сочени от Св. Ц.  не води до извода за недостоверност на показанията. Съдът намира, че Св. Р.Д. е заинтересован свидетел и с показанията си обслужва защитната теза на подс. Г.В., поради това съдът намира, че същия не излага факта, които не са в интерес на тази защита.

 Излага се довод, че други лица са имали реален мотив да убият  Р.. Същия довод се излага и от адв. Т. и адв. Б. и е обсъден от съда.

 Излагат се доводи относно проведения следствен експеримент в гр. Велико Търново  със св. М.В. , като се излагат аргументи посочени от адв. Т. и адв. Б.. Същия довод се излага и от адв. А.. Така изложените доводи са обсъдени от съда. Поради това не следва да се преповтарят изложените съображения защо доводите са неоснователни и защо съдът приема, че е извършено такова процесуално- следствено действие.

 Излага се довод, че подс. Г.В. няма мотив да поръчва побоя на  А.С.. В тази връзка се навеждат доводи, че не се познава лично със св. А.З., че тя се познава лично със св. Л., че побоя е извършен от лица с автомобил с бял таван, а подс. Г.В. не имал такъв автомобил, за да го управлява подс. П.А..  Същите доводи се излагат и от защитата на подс. П.А., от адв. Т. и адв. Б. и са подробно обсъдени от съда.

 Излага се довод, че не следва да се кредитират показанията на полицейските служители, тъй като същите получавали заплатите си от МВР.  Съдът намира, че така изложения довод е неоснователен и по съществото си е лишен от правни аргументи. Достоверността на тази свидетелски показания според съда следва да се преценява след анализ и съпоставка с останалите доказателства по делото.

 Излага се довод, че св. Г.С. не е плащала лихви, а неустойка. Съдът намира така изложения довод за неоснователен. Между подс. Г.В. и св. С. е налице договорена лихва което се установява от нейните показания, които косвено се подкрепят и от показанията на  св. И.А., П.С., М.Н., М.К.. Видно от показанията на св. С. тя е заплащала ежемесечно лихви в размер на 2640 лв., а не неустойка както твърди подс. Г.В..

Доводи, изложени от адв. С.  – защитник на подс. П.А. :

 Излага довод, че  по отношение на обвинението по чл.116 от НК за убийството на пострадалия Р. за подс. П.А. в обстоятелствената част на обвинителния акт не са посочени какви точно действия като помагач е осъществил той. Съдът е признал по това обвинение подс. П.А. за невиновен. Независимо от това съдът намира, че така изложения довод е неоснователен, тъй като в обстоятелствената част на обвинителния акт /л.36/ е посочено, че парите предадени на подс. П.С. от Св. Р.Д. са занесени от подс. П.А. в плик, който му бил предаден от подс. Г.В..

 Излага се довод за незаконност на съдебния състав, като се излагат аргументи, че участващите в съдебния състав съдебни заседатели не са избрани като такива по надлежния ред  с решение на Общото събрание на съдиите при Апелативен съд гр.Варна . Съдът намира така изложения довод за неоснователен. Видно от наличните протоколи, намиращи се съхранение в деловодството на Окръжен съд гр. Шумен е наличен и такъв от Общо събрание на съдиите при Апелативен съд гр.Варна  от 28.11.2008г. са избрани съдебните заседатели за Окръжен съд гр. Шумен с мандат от 5 години. В списъка на определените съдебни заседатели са и тези, които са членове на съдебния състав по настоящото дело.

Излага се довод, че участието в делото на прокурор С.Я.  – прокурор при Апелативна прокуратура гр.Варна  е незаконно, тъй като била командирована с нарочна заповед да участва по това конкретно дело, а не е командирована за определен срок като прокурор в ШОП. Съдът намира така изложения довод за неоснователен. Съгласно разпоредбата на чл. 136 ал. 3 от ЗСВ прокуратурата е единна и централизирана. Разпоредбата на чл.147 т.1 от ЗСВ дава възможност на апелативния прокурор да командирова прокурори за своя район. А безспорно Шуменска окръжна прокуратура е в района на Варненска апелативна прокуратура. Прокурор Я. участва в съдебния процес като представител на държавното обвинение, заедно с още двама прокурори от ШОП. Поради това съдът намира, че участието на прокурор Я.  не е в нарушение на закона.

Излага се довод, че не следва да се кредитират показанията на св. Б. Дж. и Св. Р.Д. по отношение на това дали подс. П.А. е донесъл плика до хотел “Марица”. Като аргументи от защитата се излагат следните твърдения, че Св. Дж. сочи, че подс. П.А. е отишъл на тази среща с лек автомобил “БМВ”, докато Св. Р.Д. посочва, че е този подсъдим е дошъл с “Мерцедес Пух”. Излага се и друг аргумент, че видно от приетата по делото справка като съсобственик на автомобил “БМВ 725 ТДС” с рег.№ *** от 08.07.2009г. е регистрирана И.С.А. /съпруга на подс. П.А./ . Според защитата няма как към пролетта на 2009г. подс. П.А. да е отишъл на срещата в гр. Пловдив и да е занесъл плик с пари, след като този автомобил не е бил негов. Съдът намира този довод за неоснователен, поради следните съображения: на първо място по делото в т.30 от СП са налични писмени справки, от които може да се проследи как се е прехвърляла собствеността върху горепосочения автомобил. От тези справки може да се установи, че от 07.05.2005г. до 08.07.2009г. като съсобственици в различните периода от време са били и свидетелите К.С.И.  и Р.М.Д. . И двамата свидетели през тези периоди са работили при подс. Г.В. и са се познавали с подс. П.А.. Установи се, че подс. П.А. е управлявал различни автомобили, докато е работил при подс. Г.В..  На второ място следва да се отбележи, че чисто житейски не са редки случаите, в които автомобили се управляват от различни лица, които не са регистрирани като техни собственици. Поради това съдът намира довода на адв. С.  за неоснователен.

Излага се довод, че не следва да се кредитират и показанията на св. Л.Ц.  в частта им, в която говори за срещата между него и подс. П.А. в гр. Луковит, като се извеждат същите аргументи, че подс. П.А. не е бил собственик на л.а.”БМВ”. Съдът намира довода за неоснователен. От събраните по делото доказателства съдът приема, че срещата между подс. П.А. и св. Л.Ц.  е проведена през м. септември 2009г. Към тази период  л.а. “БМВ 725 ТДС” с рег.№ *** е бил не само във фактическо владение на подс. П.А., но и съпругата му е била съсобственик на същия.

Излагат се и други доводи защо не следва съда да приема, че се е състояла такава среща: на първо място се сочи, че е нелогично срещата да се провежда в гр. Луковит, след като преди това същия ден подс. П.А. е имал ходене до гр. София  и е можел там да предаде плика; на второ място се посочва, че подс. П.А. не отрича да е имал среща в гр. Луковит, но посочва друго място, на което се е срещнал и друго лице, с което е проведена срещата, а не Св. Ц. . Съдът намира, че дадените обяснения на подс. П.А. по отношение на тази среща са с цел осъществяване на правото му на защита. Липсват по делото доказателства, че същия ден подс. П.А. е ходил до гр. София , както и че се е срещал с друго лице. Съдът намира, че показанията на Св. Ц. по отношение на тази среща следва да се кредитират, тъй като те се подкрепят и от приетите по делото писмени доказателства по отношение на автомобила, с който свидетелят е отишъл на тази среща. 

Излага се довод, че не следва да се кредитират показанията на св. Г.П., тъй като първоначално същия посочва, че е бил настанен от подс. П.А. в хотел в Килифарево, а в последствие пред съда посочва, че хотела е бил в гр.Дряново. Излага се и аргумент, че няма как подс. П.А. да му е дал тръба от някакъв сервиз в началото на гр.В. Търново , тъй като там имало само една “гумаджийница” и няма от къде да се вземат такива тръби. Съдът намира така изложения довод за неоснователен. Съдът намира, че от събраните по делото доказателства може да направи категоричен извод, че срещата между подс. П.А. със св. Г.П.и Д.Г.  е бил през м. март 2009г. и целта на тази среща е била подсъдимият да им покаже св. П.Л.и къщата, в която живее, за да бъде нанесен побой над това лице. Действително по делото няма внесено обвинение срещу някой от подсъдимите за нанасяне на такъв побой, няма и показания на св. Л. в тази насока. Показанията на св. П. според съда са показателни за това, че поведението на  св. Л. е притеснявало подс. Г.В., тъй като видно от приложените докладни записки на полицейски служители  към този момент св. Л. вече е съобщил на органите на полицията, че подс. Г.В. има желание пострадалия Л. да бъде убит. Недостоверно е твърдението, че св. П.в хода на съдебното производство е посочил, че хотела където е бил настанен се намирал в гр.Дряново. Такова посочване той е направил още на досъдебното производство не само във свидетелските си показания, но и при проведения следствен експеримент на от 24.03.2011г. Св. П. описва и къде подс. П.А. ги е завел – коя къща им е показал и кое лице им е посочил, и от тези показания съдът прави извод, че действително е посочен св. П.Л.. Следва да се отбележи, че подс. П.А. е познавал най-добре св. Л., знаел е къде живее, какъв автомобил управлява, поради което е напълно логично на него да бъде разпоредено от подс. Г.В. да се срещне със св. П. и Д.Г. , да ги придружи и да им покаже лицето и къщата, в която то живее. Показанията на св. П. се подкрепят и от данните в проведената беседа с подс. П.А., записана по реда на СРС, в която той посочва че е завел лицата, както и че е показал св. Л..

Излага се довод, че Св. Р.Д. е единствения който не е взел пари от сделката свързана с “Т.Б.”, а той като близък човек на подс. Г.В., поради което според защитника същия има мотив за извършване на престъпление. Излага се и друг аргумент, поради който Св. Р.Д. посочва за срещата в гр. Пловдив, защото той се познавал лично със Св. Дж., били се запознали в НСА и са имали лични основания за среща. Така изложените доводи не се приемат от съда като основателни. Съдът намира, че от доказателствата по делото се установява, че Св. Р.Д. е бил финансовия съветник на подс. Г.В., че го е придружавал по време на срещите и преговорите във връзка с казуса “Т.Б.”, че е присъствал при сключването на споразумението. От приложените по делото доказателства, както и от представеното от св. Д. пълномощно се установява, че Св. Р.Д. е бил пълномощник на дружеството “П.”, на което са предени от “Б.Н. ” ЕООД получените парични суми от споразумението с “К.х.к.”.  Св. Д. в съдебно заседание посочва, че се е запознал със св. Дж. в НСА, но категорично отрича да е имал лични и близки контакти със същия. От събраните по делото доказателства се установява, че св. Д. се е срещал лично с подс. П.С. и то не само в хотел “Марица” в гр. Пловдив, но и в кафе “К.” в гр. София . С този подсъдим се е срещал в хотел “Дипломат плаза” гр. Луковит, когато е придружавал подс. Г.В..

Излага се довод, че не следва да се кредитират показанията на св. Л. относно срещата, на която подс. Г.В. му е предлагал 25 000лв., за да убие пострадалия Л., както и че на тази среща присъствал подс. П.А., както и че подс. П.А. го е склонявал да извърши това убийство. Излагат се аргументи, че няма как да се е случило това и то в автомобил “БМВ”, тъй като същия – към лятото на 2008г. не е бил собственост на подс. П.А.. Съдът намира така изложения довод за неоснователен. Съдът намира, че обстоятелството, че към лятото на 2008г. автомобила не е бил регистриран на името на подс. П.А. или неговата съпруга не изключва вероятността този автомобил да е бил фактически придобит от подсъдимия без да е прехвърлена собствеността му. Св. Г.Ц. също свидетелства, че подс. П.А. е управлявал такъв автомобил и че е виждал в същия бухалка.

Излага се довод, че тези показания св. Л. е дал, тъй като той е заподозряното лице за побоя над пострадалия П.Л. и по този начин желае да отклони вниманието на разследващите от себе си. Същия довод е посочен от защитата на подс. П.С. и подс. В.К., съдът го е обсъдил и е изложил мотиви защо не приема, че извършителя на побоя над Л.  е св. П.Л., поради което намира, че не следва да се преповтаря. Според съда св. Л. не е имал никакъв личен мотив да извърши нито побоя, нито убийството над Л. , каквито твърдения се излагат от защитата.

 Излагат се доводи по отношение на обвиненията на подс. П.А. за побой и убийство на пострадалия Л., за убийството на пострадалия Р., за палежа на автомобила на пострадалия Л.. Съдът е признал подс. П.А. за невиновен по тези обвинения, поради което намира, че не следва да обсъжда изложените доводи, тъй като ги е приел за основателни.

Излага се довод, че Св. Р.Д. не е подсъдим по настоящото дело, че той е имал мотив да мрази Л. , защото е взел над 120 хиляди лева хонорари от Г.В.  и 48 хиляди евро от Г.С.и Г.Т. , а той не е получил нищо. Съдът намира довода за неоснователен. От събраните по делото доказателства се установява, че са налични гласни доказателства за предадени от подс. Г.В. на пострадалия Л. парични суми, за които няма съставени писмени документи. Проверката, осъществена от НАП гр.В. Търново , образувана по инициатива на подс. Г.В. приключва със становище, че не са налице доказателства пострадалия П.Л. да е получил хонорари от подс. Г.В. в размер на 40000 и 84000лв. Налични са само писмени доказателства, че Л.  е получил хонорари от Г.С.и Г.Т. , което в съдебно заседание се потвърди и от двамата свидетели.  Съдът намира, че са налични доказателства за приближеността на Св. Р.Д. с подс. Г.В., за това че е бил него финансов съветник и че е движел негови финансови проекти. Какви средства е получавал за тази си дейност св. Д. от подс. Г.В. не попада в предмета на установяване по настоящото дело. Съдът изключва възможността свидетелят да е работил безвъзмездно при подс. Г.В., поради което намира, че същия не би имал личен мотив за мъст спрямо Л. .

Излага се довод, че Св. Дж. има мотив да мрази подс. П.С., като се излагат аргументи, че си е направил паралелна фирма за снабдяване с вода. Излагат се аргументи и от посоченото в СРС от Св. Дж. по отношение на подс. П.С.. Съдът намира, че този довод е неоснователен. Показанията, които Св. Дж. дава не са с цел да отстрани подс. П.С. от бизнеса с минералната вода. В приложените по делото специални разузнавателни средства ясно се разбира какъв е мотива му да свидетелства, защото не желае да носи отговорност заради подс. П.С..

Излагат се доводи по отношение на побоя над пострадалия А.С. в с. Р., обл. Плевен, че не са налични доказателства подс. П.А. да е извършителя на този побой. В тази насока се посочва, че в показанията си на досъдебното производство пред съдия св. Л. е дал противоречиви показания дали е карал автомобила когато са отишли до с. Р. с подс. П.А. или подсъдимият го е карал. Съдът намира, че в тези им част тези свидетелски показания не са приобщени по съответния ред, поради което същите не биха могли да се анализират и кредитират. От дадените в съдебно заседание показания се установява, че св. Л. категорично заявява, че той е управлявал автомобила, с който са отишли до с. Р., че е останал в автомобила и че подс. П.А. е нанесъл побоя над пострадалия А.С., нанасяйки му удари с едно дърво.

От защитата се излагат доводи, че св. Л. посочва, че подс. П.А. сам е нанесъл ударите на пострадалия, а в прочетените и приобщени по съответния процесуален ред показания на св. А.С. се съдържат  данни, че четири лица са участвали в неговия побой. Съдът намира, че не следва да кредитира показанията на пострадалия по отношения на броя на нападателите му, тъй като същия по време на нападението е бил в състояние на силна изненада, бил е силно повлиян от употребеното количество алкохол, поради което при възпроизвеждането на възприетото от него  е посочил неправилно  колко лица са му нанасяли ударите.

Излага се довод, че св. А.З. е лична позната на подс. П.А., че е приятелка на неговата съпруга, поради което същия не би бил в състояние на причини на нейни близки нещо толкова болезнено. Защитата сочи, че св. Л. е бил пациент на св. З., но не е бил близък с нея, поради което следва да се приеме, че той е лицето което е нанесло побоя над пострадалия. Съдът намира така изложените доводи за неоснователни. Безспорно по делото е установено, че подс. П.А. и св. Л. са познати на св. А.З., както и че пред тях тя е споделяла, че сестра й има семейни проблеми със съпруга си. Самата свидетелка посочва, че зет й - пострадалия А.С. системно е злоупотребявал с алкохол, че тормозел съпругата и децата си.  Посочва, че пострадалия често оставал в с. Р., където притежавали недвижим имот и там също системно злоупотребявал алкохол. Обясненията на подс. П.А., че св. З. е поискала от него съдействие да му намерят работа и по този повод е търсил пострадалия, за да започне работа в една “ракиджийница”, съдът намира единствено като форма на защита на този подсъдим. Липсва житейска логика човек, който има алкохолна зависимост да се настанява да работи в място, където се произвежда алкохол.  Съдът намира, че именно подс. П.А. се е ангажирал с нанасянето на побоя над пострадалия, защото е знаел от първоизточника проблемите, които пострадалия създавал на своето семейство ежедневно и е искал да го накаже за това.

Излага се довод, че подс. Г.В. и св. З. не се познават и няма как тя да възложи на него побоя над пострадалия А.С..  Този довод не се споделя от съда. В съдебно заседание и подсъдимия и свидетелката отрекоха да се познават, което е тяхно право на защита според съда. От събраните по делото доказателства – от показанията на св. Л. и св. Ц.Н.  се установява, че подс. Г.В. е подбудителя за този побой и той е заплатил на подс. П.А. и св. Л. след неговото извършване.

Излага се довод, че деянието по чл. 339 от НК, за което подс. П.А. е предаден на съд е несъставомерно по отношение на намерената и иззета пушка „Збрьовка”. Излага се довод, че подс. П.А. не е упражнявал фактическо владение върху същата, тъй като същата била оставена от св. К.И. на съхранение в дома на подсъдимия, за да не се прибира през нощта с нея.  Така изложения довод е неоснователен според съда. Без значение е основанието, поради което това огнестрелно оръжие се е намирало в дома на подс. П.А.. Същия е знаел, че то се намира в неговия дом и е дал съгласие оръжието да бъде оставено в жилището му. По този начин той е осъществил състава на престъпление по чл. 339 ал. 1 от НК – че е държал без съответно разрешение огнестрелно оръжие в дома си. За съставомерността на деянието е без значение колко продължително е било държането на това оръжие.

Излага се довод, че по отношение на намерените боеприпаси подс. П.А. следва да бъде оправдан, тъй като административния орган, който му е наложил наказание и му е отнел разрешението за носене на огнестрелни оръжия и боеприпаси, след като е получил от подсъдимия притежаваните от него огнестрелни оръжия не е получил и боеприпасите за тях.  Съдът намира, че така изложения довод е неоснователен. Предаването на огнестрелните оръжия се извършва в служба КОС, към съответната дирекция на МВР, поради което и протоколи се съставят от длъжностните лица за оръжията и боеприпасите, които са им донесени. Подс. П.А. е имал знанието, че следва да предаде и тези боеприпаси, тъй като същия е бил дългогодишен ловец, председател на ловна дружинка и служител на МВР.  Съдът намира, че от недобросъвестното му поведение не може да се извеждат оневиняващи го обстоятелства.

Излага се довод, че деянието е несъставомерно, тъй като няма никаква обществена опасност и се иска приложението на чл. 9 ал. 2 от НК, като се излага аргументи, че не е налице обществена опасност тъй като на следващия ден св. К.И. щял да си прибере пушката, а с ловните патрони нищо не можело да се случи освен да се ”запали килима” в дома на подсъдимия. Съдът намира, че деянието осъществено от подсъдимия е обществено опасно. В дома на подсъдимия са живели е неговото семейство, неговите деца. Наличието на такива боеприпаси или огнестрелно оръжие, оставени свободно, без необходимите мерки за съхранение представляват потенциална опасност и пораждат възможност за причиняване на увреждания при неправомерно боравене с тях.

 Излага се довод, че процесуалните права на подсъдимите са нарушени, като от съда са им назначени за резервни защитници адвокати, които самите подсъдими не са си избрали. Съдът намира така изложения довод за неоснователен. По настоящото дело от съда са назначени резервни защитници на подсъдимите, като е отчетено че делото е за тежки престъпления  и с оглед провеждане на наказателното производство в разумен срок. Защитниците на всеки един от подсъдимите са посочени от Адвокатска колегия гр. Шумен. Разпоредбата на чл. 25 ал. 5 от Закона за правна помощ посочва, че “При възможност адвокатския съвет определя адвокат, посочен от лицето, на което се предоставя правна помощ”.  Съдът намира, че адвокатския съвет няма задължение да се съобрази с посочения от подсъдимия адвокат , а следва да прецени дали е възможно този адвокат да го защитава - дали е вписан в националния регистър за правна помощ, дали притежава съответния професионален опит, за да поеме защита по дадено дело, дали самия защитник би изявил желание да поеме такава защита. Ето защо съдът намира, че с назначаването за резервни защитници на посочените от Адвокатска колегия гр. Шумен адвокати не е нарушил правото на защита на подсъдимите, а е гарантирал и обезпечил във всеки един момент от съдебното производство това им право.

Доводи, изложени от подс. П.А. :

 Излага се довод, че св. Л. е извършителя на побоя над пострадалия А.С., тъй като същия е бил призоваван в РПУ гр. Плевен след отправена от него заплаха по телефона към пострадалия. Съдът намира така изложения довод за неоснователен. В материалите от съдебното производство са приети като писмени доказателства представените от прокурора копия на полицейската преписка №14053/ 23.11.2007г. на Първо РПУ гр. Плевен и полицейска преписка №14567/2011г. на РУП гр.В. Търново . Видно от приложените материали в тези преписки св. П.Л.е бил викан за даване на сведения по случая. От материалите по преписките се установява, че полицейските органи не са успели да съберат доказателства, че телефонните обаждания към пострадалия А.С. са осъществени лично от св. Л.. В тази връзка са депозирани и показания от св. Л., които са обсъдени от съда в мотивите. Ето защо съдът намира, че следва да остави довода на подсъдимия без уважение.   

Излага се довод, че показанията на св. Г.П. за дадената им от подс. П.А. тръба са неверни, като се посочва, че предявената тръба от побоя на Л.  е друга и както, че не е налична тръбата, предадена от св. А.Л.. Така изложения довод е неоснователен. Съдът вече е обсъждал такъв довод, изложен от защитата на подс. П.С. и подс. В.К., но следва отново да посочи, че тръбата, с която е нанесен побоя над пострадалия Л. през лятото на 2008г. не е същата като тръбата, предадена от подс. П.А. на св. Г.П. и Д.Г.  през м. март 2009г. във връзка с побоя над св. Л.. Следва да се посочи, че св. А.Л. не  е предавала на разследващите органи тръбата, с който е нанесен побоя над съпруга й, а е предала неговата риза. С протокола за оглед от 18.07.2008г. е иззета като веществено доказателство тръбата, с която е нанесен побоя над пострадалия.

ПО НАКАЗАНИЯТА

         По отношение на  подс. П.С. :

За деянието по чл. 116 от НК с пострадал Б.Г.

При определяне на наказанието следва да се обсъди степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

За преценката на степента на обществена опасност на деянието и дееца следва да се отчетат на първо място вредните последици от деянието. Подс. П.С. с това деяние е лишил две малки деца, съответно на 1год. и 10год. / към момента на извършване на деянието/ от баща, от грижите и възпитанието, от опората която е той в живота им. На следващо място, това е липсата на личен мотив да лиши от живот Г.  – двамата не се познават и нямат отношения и по никакъв начин с действията си Г.  не може да се приеме, че е  мотивирал подс. П.С., да желае смъртта му. Друго обстоятелство имащо значение за определяне степента на обществената опасност на деянието е образуваната и ръководена от подс. П.С. престъпна група, но тази група не е създадена, за да върши други престъпления, а престъпления против правото на живот, а също и против физическата неприкосновеност и имуществото на гражданите. На следващо място – подс. П.С. се възползва общественото положение което си е създал, за да приема поръчки, за да ангажира лицата работещи при него, да вършат престъпления, включително и най-тежките, а именно убийства. Фактор в тази насока е и упоритостта при осъществяване на деянията – осъществени са множество деяния, поръчките за които подс. П.С. получава и като ръководител на ОПГ възлага за изпълнение. Следва да се отчете и факта, че конкретното деяние с оглед наличието на повече от едно квалифициращо обстоятелство – деянието е извършено предумишлено и от лице което действа в изпълнение на решение на ОПГ. Подс. П.С. има дейно участие в осъществяването на деянието - накарал е да бъде проследен Г.  и да бъде установено мястото където живее, накарал е Св. Дж. да осигури краден автомобил, като е предоставил пари за закупуване на такъв автомобил, укрил автомобила в базата край гр.Нови хан и наредил да му бъдат сменени регистрационните табели. Не по малко значение има и факта, че извършеното от подс. П.С. престъпно деяние е в най - висока степен обществено опасно и морално укоримо, тъй като с него се засяга най - ценното човешко благо – животът.

         С оглед изложеното съда приема, че обществената опасност както на деянието, така и на подс. П.С. са изключително високи. Последиците от деянието и обстоятелствата във връзка с неговото извършване разкриват изключително висока степен на обществена опасност в сравнение с други престъпления от същия вид с оглед, както вида на обществените отношения, които засяга, така и  на механизма на извършване и настъпилия вредоносен резултат. Престъпната деятелност на подсъдимия е в разрез с всякакви лични, обществени, морални и законови норми на човешко поведение и го характеризира като личност без каквито и да е било задръжки – той изпълнява поредната приета от него поръчка, но този път, не за нанасяне на побой или запалване на имот, а за лишаване от живот и то на лице което по никакъв начин не е предизвикало подсъдимия, той изобщо не познава пострадалия. Ето защо съда приема, че това деяние е изключително тежко.

Съдът намира, че следва да се приемат като смекчаващи вината обстоятелства - добрите характеристични данни, изводими от множеството приети по делото характеристики на подс. П.С., данните за постигнати големи успехи в областта на спорта сумо. Наличието на семейство и малко дете, за което полага грижи съща съда приема за смекчаващо вината обстоятелство. Като смекчаващи вината обстоятелства съда намира, че не следва да се приемат обстоятелствата за активна обществена ангажираност на подс. П.С. изводима от данните съдържащи се в писмото на Народното събрание на Р.България, за привличането на подс. П.С. като нещатен сътрудник в Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта и участието му в работата на тази комисия, данните за посещение в Министерството на физическото възпитание и спорта и участието му в обсъждане на законопроекти, както и данните съдържащи се в писмото на Министър председателя на Р.България до подс. П.С., тъй като те касаят период след средата на 2009г., т. е. няколко месеца след деянието. При преценка на значението на смекчаващите вината обстоятелства, съда приема, че те нямат относителна тежест при определяне на наказанието на подс. П.С., тъй като нито постигнатите високи спортни успехи, нито грижата за семейството и малкото дете са го възпрели да извършва престъпни посегателства.

Като отегчаващи вината обстоятелства съда приема наличието на лоши характеристични данни изводими от свидетелството за съдимост на подс. П.С. от което се вижда, че е признат за виновен за извършено умишлено престъпление от общ характер. Данни за отрицателни характеристични данни се съдържат и в справката за криминалистически регистрации на подс. П.С. от която се установява, че срещу него е предявено обвинение за убийството на Ю.Г.. Като отегчаващи вината обстоятелства съда приема и проявената упоритост при осъществяване на деяния свързани с посегателства срещу личността и имуществото на гражданите, извършени преди осъществяване на това деяние, както и твърде активната роля на подс. П.С. при образуване и ръководене на ОПГ и разпростиране дейността на тази група в различни населени места в страната.

         При оценката на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, съда приема, че е налице значителен превес на отегчаващите, над смекчаващите вината обстоятелства. А това още веднъж подкрепя извода на съда за изключително високата степен на обществената опасност на деянието и подс. П.С..

За деянието по чл. 116 от НК са предвидени три наказания – “лишаване от свобода” от 15 до 20 години, “доживотен затвор” и “доживотен затвор без замяна”. Съда следва да определи наказанието съобразно разпоредбите на чл. 54 и чл. 57 ал. 1 от НК. След като съда приема, че  деянието е изключително тежко, то следва да се обсъдят предпоставките за налагане на някои от предвидените в чл. 38 ал. 1 и чл. 38а ал. 1 от НК наказания. Безспорно убийството на Б.Г. е изключително тежко. Но следва да се прецени с кое наказание биха се постигнали целите на чл. 36 от НК. В случая убийството на Б.Г. е първото от поредицата убийства осъществени от подс. П.С. и свързани с приемане на поръчки за тяхното извършване. Но следва да се отбележи, че това деяние показва ескалация на престъпната дейност на подсъдимия. Докато предходните са по леки – с оглед предвидената за тях санкция, то настоящото деяние е свързано с най - тежкото посегателство срещу личността. Поради това съда приема, че целите по чл. 36 от НК не биха могли да се реализират с по - леката алтернативна санкция. Ето защо съдът намира, че съответно на извършеното от подс. П.С. деяние е, именно най-тежкото наказание, което е наложително особено и с оглед предпазване на обществото от възможността този деец да върши други престъпления. Предвид изложеното съда наложи на подс. П.С. наказание „Доживотен затвор без замяна”.

За деянието по чл. 116 от НК с пострадал П.Л.

         За обществената опасност на деянието и дееца важи казаното по горе с някои особености. На първо място относно вредните последици – тук не се касае за две малки деца. Децата на пострадалия Л. са на 26 и 31 години, но независимо от тази им възраст, съдът приема, че са налице здрави семейни връзки между тях, Л.  също е бил опора на своите деца. Лишена е и  съпругата на убития от опората в живота. На второ място -  по отношение на това деяние са налице три квалификации, същото е извършено с користна цел, предумишлено и от лице което действа в изпълнение решение на ОПГ. Налице е продължаваща ескалация на престъпната дейност – това е не само второ убийство, но то е извършено за да се набави имотна облага. Т. е. подс. П.С. превръща престъпната дейност в източник на облаги. Налице е и демонстрация във все по голяма степен на  незачитане правото на живот на личността. Тези обстоятелства дават основание на съда да приеме, че и това деяние е изключително тежко. Съда приема, че тук е налице и още едно отегчаващо вината обстоятелство – а именно продължаващата упоритост при осъществяване на престъпната дейност от подс. П.С.. Изложените по горе доводи за смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства и тяхното съотношение са относими и при определяне на наказанието и за това деяние, поради което съда намира, че не следва да се повтарят.

 За това деяние по чл. 116 от НК са предвидени три наказания – “лишаване от свобода” от 15 до 20 години, “доживотен затвор” и “доживотен затвор без замяна”. Наказанието съда следва да определи съобразно разпоредбите на чл. 54 и чл. 57 ал. 1 от НК. След като съда приема, че деянието е изключително тежко, то следва да се обсъдят предпоставките за налагане на някои от предвидените в чл. 38 ал. 1 и чл. 38а ал. 1 от НК наказания. И тук съда приема за необходимо да прецени кое наказание би постигнало целите визирани в чл. 36 от НК. Убийството на Л.  също както и предходното е част от поредицата деяния осъществени от подс. П.С. и свързани с приемане на поръчки за тяхното извършване. Но освен демонстрация на продължаващата ескалация на престъпната дейност на подсъдимия, това деяние сочи на абсолютно безразличие при незачитане правото на живот на отделната личност. Осъществено е второ убийство в рамките на една година. Поради това съда приема, че целите по чл. 36 от НК не биха могли да се реализират с налагане на по леко наказание. Ето защо съда намира, че единственото наказание, което би било съответно на извършеното от подс. П.С. деяние, това е най-тежкото наказание предвидено в НК. С налагане на това наказание единствено би могло да се предпази обществото от възможността този деец да върши други престъпления. Предвид изложеното съда наложи на подс. П.С. наказание „Доживотен затвор без замяна”.

За деянието по чл. 116 от НК с пострадал Р.Р.

         За обществената опасност на деянието и дееца важи казаното по горе. Тук вредните последици се изразяват в лишаване на малко дете- на 12 години към момента на извършване на деянието, от грижата и опората която дава бащата, от издръжката, от която това дете се нуждае, от бащинската ласка. На второ място -  това деяние е осъществено при наличието на четири квалифициращи признака – извършено е с користна цел, предумишлено, от лице което действа в изпълнение решение на ОПГ и по начин опасен за живота на мнозина. И при това деяние продължава ескалацията на престъпната дейност – това е не само третото убийство, но то освен за придобиване на имотна облага е осъществено на публично място. Осъществяването на това деяние, освен, че показва демонстрация във все по голяма степен на незачитане правото на живот на личността, но е и демонстрация на чувството за безнаказаност – деянията вече се вършат открито, публично, брутално. Тази бруталност, откритост, публичност са предпоставка съда да приеме, че и това деяние е изключително тежко. Изложените по горе доводи за смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства и тяхното съотношение са относими и при определяне на наказанието и за това деяние, поради което съда намира, че не следва да се повтарят.

 И убийството на Р.Р. съда квалифицира по чл. 116 от НК за което са предвидени три наказания – “лишаване от свобода” от 15 до 20 години, “доживотен затвор” и “доживотен затвор без замяна”, като и тук наказанието следва да определи съобразно разпоредбите на чл. 54 и чл. 57 ал. 1 от НК. Осъществено е трето по ред деяние по чл. 116 от НК от подс. П.С. което съда приема за изключително тежко и то при наличието и на допълнителни квалификации. И това деяние, както и предходните е част от поредицата деяния осъществени от подс. П.С. и свързани с приемане на поръчки за тяхното извършване. Освен, че представлява демонстрация на продължаващата ескалация на престъпната дейност на подсъдимия и признак за абсолютно безразличие към правото на живот на отделната личност, тук се изразява една бруталност и показност на незачитане на закона и морала. Поради това съда приема, че целите по чл. 36 от НК не биха могли да се реализират с налагане на наказание лишаване от свобода или доживотен затвор. Ето защо съда намира, че единственото наказание, което съответства на извършеното от подс. П.С. деяние, това е най-тежкото наказание предвидено в НК. С налагане на това наказание единствено би могло да се предпази обществото от възможността този деец да върши други престъпления. Предвид изложеното съда наложи на подс. П.С. наказание „Доживотен затвор без замяна”.

За деянието по чл.321 от НК         

         Деянието по чл. 321 ал. 3 от НК е с висока степен на обществена опасност. С него се засягат отношенията, свързани с нормалният обществен живот на гражданите, накърняват се интересите и на обществото като цяло и на отделните негови членове. Тук следва да се посочи и проявената престъпна упоритост на подс. П.С. – деянието е извършено в продължителен период – от неустановена дата на 2007г. до 23.07.2010г. Преценката за степента на обществената опасност следва да се направи през призмата на специфичната ориентация на тази организирана престъпна група да извършва деяния, свързани телесната неприкосновеност на гражданите, с увреждане на имущество чрез палежи и с най – висшето благо на човека – живота. Тук определящо значение има и  степента на постигане на целите на групата – същата е създадена да върши престъпления по чл. 115 и чл.116, по 128 и чл. 129 и такива по чл. 330 от НК. Но същата група е осъществила и целите за които е създадена – нанесен е побой на св. П. и св. Л., запален е магазина на св. П., запален е магазина и на св. Б. . Накрая – осъществени са три убийства – това на Б.Г., П.Л. и Р.Р., като отделните вторични деяния са осъществявани на територията на различни населени места в страната. Поради това съда приема, че степента на обществената опасност на деянието е изключително висока. Такава е и степента на обществената опасност и на подс. П.С., доводи за която бяха изложени по горе. А тя се извежда и от степента на обществената опасност на деянието. Съда изложи доводите си за наличието на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и превеса на отегчаващите над смекчаващите. При определяне на наказанието, което следва да бъде наложено на подс. П.С. за извършеното престъпление чл. 321 ал. 3 предл. 1 и 2 във вр.  ал. 1 предл. 1 и 2 от НК, съда взема предвид изключително високата степен на обществена опасност на деянието и дееца и превеса на отегчаващите над смекчаващите вината обстоятелства. С оглед на това, съда намира, че за постигане целите по чл. 36 от НК на подс. П.С. следва да се наложи наказание в максимално предвидения размер, а именно 15 години “лишаване от свобода”.

За деянието по чл. 131 от НК с пострадал П.

         При определяне вида и размера на наказанието съда взе предвид, че това деяние е с много висока степен на обществена опасност. Осъществено е с две квалифициращи обстоятелства, наред със съставомерните увреждания, са причинени и редица други на св. П. телесни увреждания, причинени са болки и страдания за дълъг период от време. Начина на осъществяването му също сочи на висока степен на обществена опасност – същото е извършено показно на публично място пред дома на пострадалия. Относно личната обществена опасност съда вече изложи доводите си, като следва тук да се отчете и ръководната роля на подс. П.С. при осъществяване на това деяние. Поради изложеното съда приема, че подс. П.С. е с много висока степен на обществена опасност. За постигане целите на наказанието съда като прецени степента на обществената опасност на деянието и подс. П.С. и при превес на отегчаващите над смекчаващите вината обстоятелства които са обсъдени по горе, намира, че наказанието ще следва да се определи в максимално предвидения размер.  Разпоредбата на чл. 131 ал. 1 от НК в редакцията и действаща към момента на извършване на деянието е предвиждала наказание “лишаване от свобода” от една до пет години лишаване от свобода. Поради това съда наложи на подс. П.С. наказание 5 години “лишаване от свобода”.

За деянието по чл. 330 от НК с пострадал П.

         Съдът приема, че това деяние е с много висока степен на обществена опасност. Същото е осъществено късно през нощта, когато хората почиват. Представлява поредното деяние на групата, сочещо на ескалация на задружната престъпна дейност. Унищожена и повредена е значителна част от стоката в магазина и оборудването, което сочи на големи вредни последици на деянието. И тук съда приема, че подс. П.С. е с много висока степен на обществена опасност, доводите за която вече изложи. Но следва при преценката да се вземе предвид и активната роля на подсъдимия при осъществяване на това деяние. При наличието на превес на отегчаващите над смекчаващите вината обстоятелства, обсъдени по горе и степента на обществената опасност на деянието и дееца, съда намира, че за постигане целите на наказанието следва да се наложи най тежкото предвидено наказание. Разпоредбата на чл. 330 ал. 2 от НК предвижда наказание “лишаване от свобода” от три до десет години. Предвид изложеното съда наложи на подс. П.С. за това деяние, наказание 10 години “лишаване от свобода”.

За деянието по чл. 333 от НК с пострадал П.

         Съдът приема, че това деяние е с много висока степен на обществена опасност. На първо място това е поредното деяние осъществено от подс. П.С. и групата която е образувал и ръководи. Същото е трето по ред деяние насочено спрямо св. П. – един път вече му е нанасян побой и втори път - запален е същия този магазин, от което съда извежда проява на престъпна упоритост насочена към един и същи човек. Налице е и ескалация на престъпната дейност, тъй като подс. П.С. и групата която е образувал и ръководи, към този момент е осъществила и убийството на Б.Г.. По отношение обществената опасност на подс. П.С. съда вече изложи доводите си за нея. Следва да се посочи, че за степента на обществената опасност значение има и проявената от него престъпна упоритост и  активна роля. Поради това съда приема, че подс. П.С. е с много висока степен на обществена опасност. При много високата степен на обществена опасност на деянието и дееца и при наличието на превес на отегчаващите над смекчаващите вината обстоятелства обсъдени по горе, съда намира, че целите на наказанието по чл. 36 от НК биха се постигнали единствено чрез налагане на наказание в максимално предвидения размер. За това деяние е предвидено наказание лишаване от свобода от 3 до 10 години, каквото е посочено в разпоредбата на чл. 330 от НК, а след като е налице квалификацията по чл. 330 ал. 2 т. 4 от НК, следва да се наложи така предвиденото наказание в максимален размер. Предвид горното съда наложи на подс. П.С. наказание 10 години “лишаване от свобода”.

За деянието по чл. 131 от НК с пострадал П.Л.

         Нанасянето на побоя на пострадалия Л. е поредното деяние на групата образувана от подс. П.С.. То сочи на устойчивост на престъпната деятелност, на ескалация на тази дейност – освен побои, палежи и взривяване, осъществено е вече и едно убийство. Разширен е и териториалния обхват на престъпната дейност – същата вече се разпростира и в други региони на страната. Подс. П.С. и тук има активна роля. Налице е и продължавана упоритост на противоправното поведение на този подсъдим. Поради това съда приема, че както деянието, така и подс. П.С. са с много висока степен на обществена опасност. При определяне размера на наказанието, съда приема, че целите на наказанието по чл. 36 от НК биха били осъществени, при установения превес на отегчаващите над смекчаващите вината обстоятелства, които са обсъдени по горе, като на подс. П.С. се наложи максималния размер на предвиденото за това деяние – наказание. Към момента на осъществяване на това деяние, разпоредбата на чл. 131 ал. 1 от НК е предвиждала наказание до 3 години “лишаване от свобода”. Поради това съда наложи на подс. П.С. наказание “лишаване от свобода” в размер на 3 години.

За деянието по чл. 330 от НК по отношение Б..

      И това деяние съда приема, че е с много висока степен на обществена опасност. Тук също е проявена устойчивостта  на престъпната деятелност, на ескалацията на тази дейност на подс. П.С.. Налице е и много висока степен на обществена опасност на подс. П.С.. Осъществяването на това деяние сочи на трайност, на упоритост на престъпната нагласа у подсъдимия - да се вършат престъпления. Тук подсъдимия също има активна роля, той приема поръчката и я възлага за изпълнение. Поради това съда приема, че подс. П.С. е с много висока степен на обществена опасност. При наличието на превес на отегчаващите над смекчаващите вината обстоятелства, които са обсъдени по горе, съда приема, че целите на наказанието биха се постигнали с налагане на наказание в максимално предвидения за това деяние, размер. Поради това съда наложи на подс. П.С. наказание 10 години “лишаване от свобода”.

         При така наложените на подс. П.С. наказания, съда следва да определи общо наказание, съобразно разпоредбата на чл. 23 ал. 1 от НК. Тази разпоредба предвижда налагане на най – тежкото от наложените наказания. Най тежкото от наложените на подс. П.С. наказание е „Доживотен затвор без замяна”. Поради това съда определи на осн. чл. 23 ал. 1 от НК общо наказание на подс. П.С. – “доживотен затвор без замяна”. На осн. чл. 61 т. 1 от ЗИНЗС определи първоначален специален режим на изтърпяване на наказанието в затвор от закрит тип.

По отношение на подс. В.К. :     

  За деянието по чл. 116 от НК с пострадал Б.Г.

Преценката на степента на обществена опасност на деянието и дееца съда прави на първо място от настъпилите вредни последици – с деянието две невръстни деца са останали без баща, лишени са от грижата и възпитанието от които се нуждаят, от опората в живота им. Не е налице личен мотив на подс. В.К., тъй като съда приема, че той не се познава с пострадалия Г., а и няма доказателства със свои действия пострадалия да е предизвикал подсъдимия, да посегне на живота му. Подс. В.К. е осъществил деянието предумишлено и като член на организирана престъпна група, създадена да върши убийства, т. е. налице са две квалификации на деянието имащи значение за определяне степента на обществената опасност на това деяние. Поради това съда приема, че обществената опасност на деянието и подс. В.К. са изключително високи. Деянието на подс. В.К. е в най - висока степен обществено опасно и морално укоримо, тъй като с него тъй се засяга най - ценното човешко благо – животът. С оглед на това съда приема, че това деяние е изключително тежко.

Налице са смекчаващи вината обстоятелства. Като такова съда приема чистото съдебно минало на подс. В.К.. Като смекчаващо вината обстоятелство съда приема и здравословното състояние на подс. В.К. с оглед многобройната медицинска документация по делото установяваща влошено здравословно състояние. Налице са и отегчаващи вината обстоятелства. Като такова съда приема лошите характеристични данни изводими от приложените по делото справки от които се установява, че подс. В.К. има предявено обвинение за убийството на Ю.Г., предявено обвинение за престъпления по чл. 214 и 209 от НК, както и  регистрации за други деяния. При преценката за съотношението между смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, не следва да се отчита влошеното здравословно състояние на подс. В.К., тъй като от данните по делото се установява, че това състояние на подс. В.К. е от много години преди извършване на деянието и не му е попречило при неговото извършване. Поради това съда приема превес на отегчаващите над смекчаващите вината обстоятелства.

За деянието по чл. 116 от НК са предвидени три наказания – “лишаване от свобода” от 15 до 20 години, “доживотен затвор” и “доживотен затвор без замяна”. Съда следва да определи наказанието съобразно разпоредбите на чл. 54 и чл. 57 ал. 1 от НК. Съда приема, че деянието е изключително тежко. Тук следва да се отчете и фактическата деятелност на подс. В.К., който в случая е помагач, като с действията си улеснява прекия извършител на деянието. Поради това съда приема, че след преценка на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, целите на наказанието могат да се осъществят в най пълен обем, не с лишаване от свобода, а принудително изолиране на осъдения до края на живота му в места за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по смисъла на чл. 38а ал. 1 от НК. Ето защо съда наложи на подс. В.К. за това деяние, наказание „Доживотен затвор”.

За деянието по чл. 116 с пострадал П.Л.

          Преценката за степента на обществената опасност на това деяние следва на първо място да се прецени през призмата на причинените вредни последици. С деянието съпругата на пострадалия е лишена от опора в живота. Децата на пострадалия Л. макар и пълнолетни, съда приема, че имат нужда от съвет, от бащинска грижа и с деянието са разрушени добрите взаимоотношения между родител и деца. Поради това съда приема, че това деяние е с висока степен на обществена опасност. Деянието е извършено при наличие три квалификации, същото е извършено с користна цел, предумишлено и от лице което действа в изпълнение решение на ОПГ. Налице е продължаваща ескалация на престъпната дейност – това е не само второ убийство, но то е извършено, за да се набави имотна облага.  Подс. В.К. превръща престъпната дейност в източник на облаги. Липсва личен мотив на подс. В.К. за убийството на Л., тъй като двамата не се познават и не са имали отношения. Това деяние е осъществено от член на организирана престъпна група, но една от целите на тази група е извършването на не какви да е престъпления, а престъпления против правото на живот. Поради това съда приема, че обществената опасност както на деянието, така и на подс. В.К. е изключително висока. При осъществяване на това деяние подс. В.К. не само склонява прекия извършител, а и го улеснява при извършване на деянието, т. е. налице е една дейна активност за осъществяване на това деяние.  Престъпната деятелност на подсъдимия е в разрез с всякакви лични, обществени, морални и законови норми на човешко поведение и го характеризира като личност без каквито и да е било задръжки, тъй като вече  изпълнява следващата поръчка. Това престъпно деяние е в най - висока степен обществено опасно и морално укоримо, тъй като с него се засяга най - ценното човешко благо – животът. Поради това съда приема, че деянието е изключително тежко. По отношение смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, съда намира, че и по отношение на това деяние те са същите, които бяха вече обсъдени. Тук като още едно отегчаващо вината обстоятелство съда приема упоритоста при извършване на престъпни деяния от подс. В.К., поради което при определяне на наказанието, същото следва да се определи при превес на отегчаващите вината обстоятелства.

За това деяние по чл. 116 от НК са предвидени три наказания – лишаване от свобода от 15 до 20 години, доживотен затвор и доживотен затвор без замяна. Наказанието съда следва да определи съобразно разпоредбите на чл. 54 и чл. 57 ал. 1 от НК. Когато едно деяние е прието от съда като изключително тежко, то следва да се обсъдят предпоставките визирани в чл. 38 ал. 1 и чл. 38а ал. 1 от НК за предвидените в тези разпоредби наказания. Следва да се отговори на въпроса – могат ли да се постигнат целите на чл. 36 от НК. Убийството на Л.  е следващото по ред деяние на подс. В.К., както и първото е по чл. 116 от НК. Това деяние показва ескалация на престъпната дейност на подсъдимия, сочи на абсолютно безразличие при незачитане правото на живот на отделната личност. Това деяние е второ убийство в рамките на една година. При него е проявена активна роля на подс. В.К., тъй като действа като подбудител и помагач. Поради това съда приема, че целите по чл. 36 от НК не биха могли да се реализират с налагане на  наказание по смисъла на чл. 38а ал. 1 от НК. Ето защо съда намира, че единственото наказание, което би било съответно на извършеното от подс. В.К. деяние, това е най-тежкото наказание предвидено в НК. Единствено с налагане на това наказание би могло да се предпази обществото от възможността този подсъдим да върши други престъпления. Предвид изложеното съда наложи на подс. В.К. наказание „Доживотен затвор без замяна”.

За деянието по чл. 116 с пострадал Р.Р.

При определяне степента на обществената опасност на деянието и подс. В.К. съда на първо място следва да прецени вредните последици от деянието. В случая тези последици се изразяват в лишаване на малко дете - на 12 години, от грижата и опората която дава бащата, от издръжката от която това дете се нуждае, от възпитанието и бащинската ласка. Лишена е и съпругата от опората си в живота. На второ място -  налице са четири квалифициращи признака при осъществяването му – извършено е с користна цел, предумишлено, от лице което действа в изпълнение решение на ОПГ и по начин опасен за живота на мнозина. Това деяние е извършено от група, която е създадена, не да върши други престъпления, а престъпления против правото на живот и против физическата неприкосновеност и имуществото на гражданите. И тук не е налице личен мотив на подс. В.К. тъй като същия не се познава с пострадалия Р. и няма лична причина да го лишава от живот, не е предизвикан с нищо от пострадалия. Това деяние сочи на продължаващата ескалация на престъпната дейност на подсъдимия, на проявена упоритост при извършване на този вид деяния, това е третото му поред убийство. Налице е и значително по голяма роля на подс. В.К. при организиране и изпълнение на това убийство – ангажира Ф. и Т., организира проследяването на Р., дава нареждане кой да е прекия извършител и кой да му помага при осъществяване на убийството, координира действията на извършителя и прекия му помагач при осъществяване на деянието. Предвид на това съда приема, че както деянието, така и подс. В.К. са с изключително висока степен на обществена опасност. Осъществяването на това деяние сочи както на демонстрация във все по голяма степен на незачитане правото на живот на личността, но е и демонстрация на чувството за безнаказаност – деянията вече се вършат открито, публично, брутално. Тази бруталност, откритост, публичност са предпоставка съда да приеме, че това деяние е изключително тежко.

Убийството на Р.Р. съда квалифицира по чл. 116 от НК за което са предвидени три наказания – “лишаване от свобода” от 15 до 20 години, “доживотен затвор” и “доживотен затвор без замяна”, като наказанието следва да определи съобразно разпоредбите на чл. 54 и чл. 57 ал. 1 от НК. Осъществено е трето по ред деяние по чл. 116 от НК от подс. В.К., като и предходните две са убийства. Същото е осъществено и при наличие на още една квалификация. И това деяние, както и предходното е свързано със все по активната роля на подс. В.К. при организирането и извършването на същото. Освен, че представлява демонстрация на продължаващата ескалация на престъпната дейност на подсъдимия и признак за абсолютно безразличие към правото на живот на отделната личност, тук се изразява една бруталност и показност на незачитане на закона и морала. При тези обстоятелства съда приема, че целите по чл. 36 от НК не биха могли да се реализират с налагане на наказание лишаване от свобода или доживотен затвор. Ето защо съда намира, че единственото наказание, което съответства на извършеното от подс. В.К. деяние това е най-тежкото наказание предвидено в НК. Само по този начин би могло да се предпази обществото от възможността подс. В.К. да извърши и други престъпления. Предвид изложеното съда наложи на подс. В.К. наказание „Доживотен затвор без замяна”.

За деянието по  чл. 321 от НК

Деянието по чл. 321 ал. 3 от НК е с висока степен на обществена опасност, тъй него се засягат отношенията, свързани с нормалният обществен живот на гражданите, накърняват се интересите на отделния човек, а и на обществото като цяло. На първо място за определяне степента на обществената опасност на това деяние важна роля има проявената престъпна упоритост на подс. В.К., който върши това деяние в един продължителен период от време - от неустановена дата след началото на  2008г. до 23.07.2010г. Тук значение имат, както целите които преследва групата, а именно да върши деяния, свързани телесната неприкосновеност на гражданите, с увреждане на имущество чрез палежи и с най – висшето благо на човека – живота, така и  степента на постигане на тези цели. Осъществени са множество деяния, които са цел на групата и това са нанесен е побой на св. П. и св. Л., запален е магазина на св. П., запален е магазина и на св. Б. . Накрая – осъществени са три убийства – това на Б.Г., П.Л. и Р.Р., като вторичните престъпления са извършени на територията на различни населени места в страната. Поради това съда приема, че степента на обществената опасност на деянието е изключително висока. Изключително висока е и степента на обществената опасност на подс. В.К.. Същия участва в групата за осъществяване на три убийства които са цел на групата, като с всяко следващо деяние се засилва ролята му както при организирането, така и при извършването на отделните деяния. Тази степен на обществена опасност се извежда и от степента на обществената опасност на деянието. Съда вече изложи доводите си за наличието на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и превеса на отегчаващите над смекчаващите по отношение подс. В.К. и не следва да се повтарят, тъй като и при това деяние те са същите и със същата тежест при определяне на наказанието за това деяние. При определяне на наказанието за това престъпление с оглед степента на обществената опасност на деянието и подс. В.К., както и с превеса на отегчаващите над смекчаващите вината обстоятелства, намира, че за постигане целите на наказанието следва да се наложи наказание в максимално предвидения размер. Поради това съда наложи на подс. В.К. наказание в размер на 15 години “лишаване от свобода”.

За деянието по чл. 339 от НК

Съда намира, че деянието по чл. 339 ал. 1 от НК е с висока степен на обществена опасност. Но в случая има значение при определяне степента на обществената опасност както вида, така и количеството на предмета на престъплението, а също и начина на извършване. Касае се за държане на 22 бр. патрони без надлежно разрешение, като продължителността на осъществяване на това деяние не е голяма – по малко от една година. Поради това съда приема, че конкретното деяние не е с висока степен на обществена опасност. По отношение обществената опасност на подс. В.К. съда вече прие, че тя е изключително висока с оглед на осъществените от него три деяния по чл. 116 от НК. Тук наред с посочените вече смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като смекчаващи такива съда приема неголямото количество на боеприпасите, както и факта, че  подс. В.К. държи същите заключени в метална каса, което все пак създава някаква сигурност за тяхното съхранение. Съда приема, че е налице превес на смекчаващите над отегчаващите вината обстоятелства. При наличието на превес на смекчаващите над отегчаващите вината обстоятелства, съда намира, че целите на наказанието ще се изпълнят като на подс. В.К. бъде наложено наказание под средния размер. Разпоредбата на чл. 339 ал. 1 от НК предвижда наказание лишаване от свобода от 2 до 8 години. Поради това  съда определи наказание в размер на 3 г. “лишаване от свобода”.

След като с присъдата са наложени няколко наказание на подс. В.К., следва на осн. чл. 23 ал. 1 от НК да се определи и общо наказание като се наложи най – тежкото измежду наложените. Поради това съда определи на подс. В.К. общо наказание „Доживотен затвор без замяна” и на осн. чл. 61 т. 1 от ЗИНЗС определи първоначален специален режим на изтърпяване на наказанието в затвор от закрит тип.

На основание чл.53 ал.2 б. “а” от НК отне в полза на държавата 22 броя патрони с надпис в долната част на гилзата “9мм. LUGER”.

По отношение на подс. Я.П. :

За деянието по чл. 116 с пострадал Р.Р.

         Съда изложи доводите си защо приема, че деянието по чл. 116 от НК осъществено спрямо пострадалия Р.Р. е с изключително висока степен на обществена опасност. Но преценката за обществената опасност на осъщественото от подс. Я.П. деяние следва да се преценява на базата на конкретно осъществените от този подсъдим действия с които е изпълнил състава на престъплението по чл. 116 от НК. Тук се касае за помагаческа дейност, същият е обещал да окаже помощ след деянието и е оказал помощ, като по този начин е улеснил извършването му. Същия не е осъществил действия по организирането или изпълнението на това убийство, поради това съда приема, че осъщественото от подс. Я.П. деяние е с висока степен на обществена опасност. Съда не би могъл да определи тази степен като средна или ниска, тъй като подс. Я.П. осъществява това деяние като член на организирана престъпна група, която има за цел да върши убийства и е извършила такива. Степента на обществената опасност на подс. Я.П. съда приема за висока, тъй като е осъществил деянието като един от членовете на организирана престъпна група. Извършено е брутално и показно убийство. Съда приема, че са налице смекчаващи вината обстоятелства и това са на първо място чистото съдебно минало. На следващо - добрите характеристични данни изводими от гласните доказателства - разпитани по делото свидетели и представената характеристика. Като  смекчаващо обстоятелство съда приема данните за влошеното здравословно състояние на подсъдимия. Налице са и отегчаващи вината обстоятелства – отрицателни характеристични данни съдържащи се в приложената по делото справка от която се установява, че срещу този подсъдим се води друго наказателно производство, също за убийство по което на същия е предявено обвинение и това е убийството на Ю.Г.. При преценката на относимостта на тези обстоятелства при определяне вида и размера на наказанието, следва съда да съобрази, че влошеното здравословно състояние не е попречило да подс. Я.П. да осъществи деянието. За това деяние са предвидени три наказания – “лишаване от свобода” от 15 до 20 години, “доживотен затвор” и “доживотен затвор без замяна”, като и тук наказанието следва да определи съобразно разпоредбите на чл. 54 и чл. 57 ал. 1 от НК. След като съда приема, че степента на обществената опасност на деянието и подс. Я.П. са високи и не може да се квалифицира деянието като изключително тежко, то следва на този подсъдим да се наложи най – лекото от предвидените в чл. 116 ал. 1 от НК наказания. Поради това съда прие, че на подс. Я.П. следва да се наложи наказание “лишаване от свобода”. При определяне размера на това наказание, съда прецени, че не е налице  превес на смекчаващите над отегчаващите вината обстоятелства, налице е паритет между тях. Но с оглед конкретните действия осъществени от този подсъдим, за постигане целите посочени в чл. 36 от НК на наказанието съда приема, че на подс. Я.П. следва да се наложи наказание малко под средния предвиден размер. Поради това съда наложи на подс. Я.П. наказание 17 години “лишаване от свобода”.

За деянието по чл.321 от НК

Деянието по чл. 321 ал. 3 от НК е с висока степен на обществена опасност, тъй него се засягат отношенията, свързани с нормалният обществен живот на гражданите, накърняват се интересите на отделния човек, а и на обществото като цяло. При определяне степента на обществената опасност на осъщественото от подс. Я.П. деяние следва да се посочи, че той се включва в организираната престъпна група за извършване на поредното за тази група деяние, но това е и най – тежкото престъпление, а именно лишаването от живот. Съществено значение за определяне степента на обществената опасност имат и целите за които е създадена тази група, а именно да се вършат деяния свързани с телесната неприкосновеност, такива насочени срещу имуществото на гражданите, както и срещу най голямото благо на човека -  живота. Продължителността на осъществяване на това деяние от подс. Я.П. също има значение – той участва в тази група над една година. Действително, групата в която се включва подс. Я.П. е осъществила множество деяния - нанесен е побой на св. П. и св. Л., запален е магазина на св. П., запален е магазина и на св. Б. . Накрая – осъществени са три убийства – това на Б.Г., П.Л. и Р.Р.. Но участието на подс. Я.П. в тази група е започнало със организацията за извършване на убийството на Р.. Поради това съда приема, че обществената опасност на осъщественото от подс. Я.П. деяние е висока. Висока е и обществената опасност на подс. Я.П., тъй като с неговите действия е улеснено извършване на едно от деянията които представляват цел на групата. 

При определяне размера на наказанието за това престъпление, съда прецени, че не е налице превес на смекчаващите над отегчаващите вината обстоятелства, доводите си за които изложи по горе. Налице е паритет между тях. Но тук следва да се отчете, че подс. Я.П. се включва в групата именно за извършване на убийство. За да се постигнат целите посочени в чл. 36 от НК на наказанието съда приема, че на подс. Я.П. за това деяние следва да се наложи наказание малко над средния предвиден размер. Поради това съда наложи на подс. Я.П. наказание 7 години “лишаване от свобода”.

След като с присъдата са наложени две наказания на подс. Я.П., следва на осн. чл. 23 ал. 1 от НК да се определи и общо наказание като се наложи най – тежкото измежду наложените. Поради това съда определи на подс. Я.П. общо наказание, а именно 17 години  „Лишаване от свобода” и на осн. чл. 61 т. 1 от ЗИНЗС определи първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието в затвор от закрит тип, като на основание чл.59 от НК е зачете и времето, през което подс. Я.П. е бил задържан, считано от 25.08.2010г.

По отношение на подс. Г.В. :

За деянието по чл.116 с пострадал П.Л.

         При преценката на степента на обществената опасност на деянието  и дееца следва да се има предвид, че това деяние е осъществено при множество квалификации, една от които само е достатъчна, престъпната дейност на подс. Г.В. да се квалифицира деянието като такова по чл. 116 от НК. Вредните последици също са от значение за тези преценка. Тук лишена е съпругата от спътника в живота си, от опората в живота си. При наличие на здрави семейни връзки между Л.  и децата му, независимо, че същите са пълнолетни, то той е и тяхна опора в живота. Отнето е с това деяние най – висшето благо на човека, а именно живота. Осъществяването на това деяние от подс. Г.В. показва ескалация на престъпната му дейност, тъй като преди да го осъществи, той е поръчал нанасяне на побой на Л.  и такъв е осъществен. Поради това съда приема, че както обществената опасност на деянието, така и на подс. Г.В. е изключително висока. Наред с тази изключителност, следва да се постави и факта, че подс. Г.В. осъществява това деяние не само за да получи имотна облага, но и за да задоволи чувството си за отмъщение спрямо Л. . След като това първото поръчано деяние – побоя на Л., не е удовлетворило това чувство, задоволяването на това желание ескалира в отнемането на живота на Л. . Тук следва да се посочи, че подс. Г.В. е първопричината за това деяние, първоизточника на престъпни действия, които като последица водят до редица други престъпни действия, приключили с отнемане живота на Л. . Осъществяването на това деяние сочи на явна демонстрация от страна на подс. Г.В., че живота  на всеки може да се отнеме срещу заплащане на пари. С оглед на изложеното съда приема, че деянието осъществено от подс. Г.В. е изключително тежко.

         Съда приема като отегчаващо вината обстоятелство е осъждането за престъпление по чл. 217 от НК. Като отегчаващо вината обстоятелство съда приема и осъщественото от него първо деяние срещу Л. , а именно нанасянето на побой на същия. Съда приема, че не са налице смекчаващи вината обстоятелства.

Убийството на П.Л. съда квалифицира по чл. 116 от НК за което са предвидени три наказания – “лишаване от свобода” от 15 до 20 години, “доживотен затвор” и “доживотен затвор без замяна”, като наказанието следва да определи съобразно разпоредбите на чл. 54 и чл. 57 ал. 1 от НК. Това деяние е второто по ред осъществено от подс. Г.В. и то е насочено срещу същия човек. Това показва ескалация на престъпната дейност на подс. Г.В., както и безразличие към правото на живот на отделната личност. За този подсъдим няма пречки при удовлетворяване на желанието за получаване на имотна облага, за задоволяване на чувството за отмъщение. Дори човешкия живот не го възпира и той с лекота посяга на него. При тези обстоятелства съда приема, че целите по чл. 36 от НК не биха могли да се реализират с налагане на наказание “лишаване от свобода” или “доживотен затвор”. Поради това съда приема, че на подс. Г.В. следва да се наложи най – тежкото наказание предвидено в НК, като съответно на извършеното от него. Само по този начин би могло да се предпази обществото от възможността подс. Г.В. да извърши и други престъпления. Предвид изложеното съда наложи на подс. Г.В. наказание „Доживотен затвор без замяна”.

За деянието по чл.116 с пострадал Р.Р.

При определяне степента на обществената опасност на това деяние и подс. Г.В. на първо място следва да се има предвид, че това е поредното деяние на този подсъдим. Първите две насочени към телесно увреждане на Л. , третото – към отнемане на човешки живот и това последното –  отново насочено за отнемане на човешки живот. На второ място – вредните последици изразяващи се в лишаване на едно невръстно дете – на 12 години от бащинска ласка, от грижата от която се нуждае това дете, от опората в живота му, издръжката и възпитанието. Лишена е и съпругата от спътника в живота си, от морална и материална подкрепа. На следващо място – това деяние е осъществено при множество квалификации, осъществено е и показно. Налице е продължаваща ескалация на престъпната дейност на подсъдимия, на проявена упоритост при осъществяване на престъпната си дейност. Това деяние изразява във все по голяма степен на абсолютното незачитане от подс. Г.В. на най – висшето благо на човека, а именно правото му на живот. Подс. Г.В. е първопричината за това деяние, първоизточника на престъпни действия, които като последица водят до редица други престъпни действия, приключили с отнемане живота на Р.. Осъществяването на това деяние сочи на явна демонстрация от страна на подс. Г.В., че живота  на всеки може да се отнеме срещу заплащане пари. С оглед на изложеното съда приема, че деянието осъществено от подс. Г.В. е изключително тежко.

Като отегчаващи вината обстоятелства, съда приема осъждането за престъпление по чл. 217 от НК и осъществените вече деяния срещу Л. , а именно нанасянето на побой и убийство на същия. Съда приема, че не са налице смекчаващи вината обстоятелства.

Това деяние съда квалифицира по чл. 116 от НК за което са предвидени три наказания – лишаване от свобода от 15 до 20 години, доживотен затвор и доживотен затвор без замяна, като наказанието следва да се определи съобразно разпоредбите на чл. 54 и чл. 57 ал. 1 от НК. Налице е ярка демонстрация на незачитане правото на живот на отделния човек, но и на безразличие към това най висше човешко благо. Това е второто посегателство на подс. Г.В. върху човешкия живот. То сочи на утвърдена престъпна нагласа да се вършат престъпления, да се отнема човешки живот и изразява една бруталност и показност на незачитане на закона и морала. При тази показност и бруталност в разрез с установения правов ред, при утвърдената престъпна нагласа да се отнема човешки живот съда приема, че целите по чл. 36 от НК не биха могли да се реализират с налагане на наказание лишаване от свобода или доживотен затвор. А след като целите на наказанието не биха могли да се постигнат, то следва съобразно разпоредбата на чл. 38 ал. 1 от НК, на подс. Г.В. да се наложи най-тежкото наказание предвидено в НК. Само по този начин би могло да се предпази обществото от възможността подс. Г.В. да извърши и други престъпления. Предвид изложеното съда наложи на подс. Г.В. наказание „Доживотен затвор без замяна”.

За деянието по чл.131 от НК с пострадал П.Л.

         Деянието по чл. 131 ал. 1 от НК засяга телесната неприкосновеност на личността. Наред с преследваната имотна облага от това престъпление, подс. Г.В. цели да задоволи и желанието си за отмъщение спрямо пострадалия Л., като му причини телесни увреждания. Извършването му сочи на утвърждаваща се престъпна нагласа на подс. Г.В., тъй като преди това деяние, той е осъществил още едно такова – побоя на А.С., като също е заплатил на прекия извършител. Осъществено е в съучастие с други лица, на които заплаща за извършване на това деяние. Начина на извършване на деянието води до промяна на начина на живот на пострадалия. Поради това съда приема, че и деянието и подс. Г.В. са с  висока степен на обществена опасност. Наличието на отегчаващи вината обстоятелства и липсата на смекчаващи, съда обсъди по горе. При определяне размера на наказанието, съда приема, че целите на наказанието по чл. 36 от НК биха били осъществени, при наличните отегчаващи вината обстоятелства, като на подс. Г.В. се наложи максималния размер на предвиденото за това деяние – наказание. Към момента на осъществяване на това деяние, разпоредбата на чл. 131 ал. 1 от НК е предвиждала наказание до 3 години “лишаване от свобода”. Поради това съда наложи на подс. Г.В. наказание “лишаване от свобода” в размер на 3 години .

За деянието по чл.131 от НК с пострадал А.С.

         При извършване на това деяние подс. Г.В. няма личен мотив, той не познава пострадалия А.С., не е имал контакти и отношения с него, които да са го мотивирали да поръча нанасянето на побой. Върши това деяние единствено с цел, за да получи имотна облага. Възлага извършването на побоя на зависим от него човек и му заплаща за това, че е нанесъл побоя. Поради това съда приема, че както деянието, така и подсъдимия са с висока степен на обществена опасност. Още повече, че наред със съставомерното увреждане, на пострадалия С.  са причинени и други травматични увреждания. С оглед високата степен на обществена опасност на деянието и дееца, наличието само на отегчаващи вината обстоятелства съда приема, че за постигане целите на наказанието, на подс. Г.В. следва да се наложи наказание “лишаване от свобода” между средния и максималния размер на предвиденото в чл. 131 ал. 1 от НК. Към датата на извършване на деянието чл. 131 ал. 1 т. 10 във вр.  с чл. 129 ал. 1 от НК е предвиждал наказание лишаване от свобода от една до пет години. Поради това съда наложи на подс. Г.В. наказание 4 години “лишаване от свобода”.

За деянието по чл.339 от НК

Това деяние съда приема, че е с висока степен на обществена опасност с оглед продължителния период на осъществяването му. Степента на обществената опасност на подс. Г.В. съда приема за много висока с оглед осъществените от него други деяния. По отношение на отегчаващите вината обстоятелства, съда вече изложи доводите си. Тук следва да се приеме, че е налично смекчаващо вината обстоятелство и това е малкото количество на боеприпасите. Но предвид, че по голямата част от боеприпасите са държани на открито място в офиса на подс. Г.В. – върху секционен шкаф, следва да се приема като отегчаващо вината обстоятелство. Поради това съда приема, че целите на наказанието биха могли да се постигнат като на подс. Г.В. се наложи наказание малко под средния размер на предвиденото в НК наказание. Поради това съда наложи на подс. Г.В. наказание 4 години “лишаване от свобода”.

За деянието по чл.252 от НК

         Съда приема, че това деяние и подс. Г.В. са висока степен на обществена опасност. Същото е осъществено в един продължителен период от 2000г. до 2009г., което сочи на упоритост при осъществяването му. Причинените вреди и получените неправомерни доходи са значителни, което определя и квалификацията на деянието по ал. 2 на чл. 252 от НК, но техния размер многократно надхвърля установените от практиката на съдилищата параметри определящи вредите и неправомерните доходи като значителни. Това от друга страна води до извода за един значителен обем на вредните последици от това деяние.

Като отегчаващо вината обстоятелство, наред с посочените вече такива съда приема и обстоятелството, че подс. Г.В. се възползва от законови възможности за постигане на целения престъпен резултат, а именно получаване на неправомерни доходи. Установено е по делото, че подс. Г.В. е наложил запор на дружествените дялове на св. Г.С. и възбрана на имоти на св. К.А. за да ги принуди да му върнат заетите суми с претендираните от него лихви.

При определяне вида и размера на наказанието, съда взе предвид високата степен на обществена опасност на деянието и подс. Г.В., както и наличието само на отегчаващите вината обстоятелства, а и абсолютния размер на причинените вреди и получените неправомерни доходи. Поради това приема, че за постигане целите на наказанието на подс. Г.В. следва да се наложат и трите вида наказания предвидени в чл. 252 ал. 2 от НК. Наказанията лишаване от свобода и глоба, следва да се определят над средния размер предвиден в Закона. По отношение наказанието конфискация, съда намира, че по делото са налице доказателства за това, че по делото е наложен запор на иззети от подс. Г.В. парични средства -  96 щатски долара, 15 991 лева, 97 000 евро, 5 канадски долара, 5 английски лири и 20 рубли. Поради това съда приема, че следва да се конфискува част от наличното на подс. Г.В. имущество, а именно иззетите парични средства. Поради изложеното съда наложи на подс. Г.В. наказания  в размер на 8 години “лишаване от свобода”, 8 000 лв. “глоба” и конфискация на 96 щатски долара, 15 991 лева, 97 000 евро, 5 канадски долара, 5 английски лири и 20 рубли.

След като съда е наложил няколко наказания на подс. Г.В., следва на осн. чл. 23 ал. 1 от НК определи общо наказание измежду тях, поради което определи общо наказание “Доживотен затвор без замяна”.

На осн. чл. 23 ал. 3 от НК към така определеното общо наказание, съда присъедини изцяло наложеното наказание глоба в размер на 8 000 лв. и наложената конфискация на част от имуществото на подсъдимия, а именно  96 щатски долара, 15 991 лева, 97 000 евро, 5 канадски долара, 5 английски лири и 20 рубли.

На осн. чл. 61 т. 1 от ЗИНЗС определи първоначален специален режим на изтърпяване на наказанието в затвор от закрит тип.

На осн. чл. 53 ал. 2 б. „ а „ от НК отне в полза на държавата предмета на престъпление по чл. 339 ал. 1 от НК, а именно:  37 бр. ловни патрони кал. 12 и 4 бр. бойни патрони 9х18 мм. /Макаров/.

На подс. П.А. :

За деянието по чл.131 от НК с пострадал А.С.

При определяне степента на обществената опасност на деянието и дееца съда взе предвид, че подс. П.А. няма личен мотив, тъй като не се познава с пострадалия А.С. и той не го е предизвикал по никакъв начин. На следващо място от значение е степента на причинените вредни последици. От доказателствата по делото се установява, че освен счупване на капачката на левия крак, на пострадалия С.  са нанесени множество други увреждания, болки и страдания. Тези увреждания не са съставомерни, но са мерило за степента на обществената опасност както на деянието, така и на дееца. Поради изложеното съда приема, че степента на обществената опасност на деянието и дееца е висока. Като смекчаващо вината обстоятелство съда приема чистото съдебно минало, а като отегчаващо – лошите характеристични данни изводими от справката за криминалистически регистрации за извършени престъпления по чл. 311 и чл. 209 от НК. Поради изложеното съда намира, че за постигане целите на наказанието ще следва наказанието да се определи в средата на предвиденото. Тъй като към датата на деянието редакцията на чл. 131 ал. 1 т. 10 във вр.  с чл. 129 ал. 1 от НК предвижда наказание лишаване от свобода от една до пет години лишаване от свобода, съда определи наказание на подс. П.А. в размер на 3 години “лишаване от свобода”.

За деянието по чл.339 от НК

Съда приема, че деянието и дееца представляват висока степен на обществена опасност. Подс. П.А. държи в дома си голямо количество боеприпаси за ловни и бойно оръжие. Държи и ловна пушка на открито място – зад вратата на една от стаите, което създава допълнителна опасност за отнемане на това оръжие и извършване с него на неправомерни действия. Освен посочените смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, съда намира, че е налице и още едно смекчаващо вината обстоятелство и то е малката продължителност на осъществяване на деянието във времето, през което е държал оръжието - пушката. Съда приема, че е налице превес на смекчаващите над отегчаващите вината обстоятелства. При това съотношение  на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, съда прие, че за постигане целите на наказанието, на подс. П.А. следва да се определи и наложи наказание лишаване от свобода под средния размер. Водим от горното съда наложи на подс. П.А. наказание 4 години “Лишаване от свобода”.

Тъй като подс. П.А. е признат за виновен и осъден за две деяния, то следва на осн. чл. 23 ал. 1 от НК да се определи общо наказание в размер на най тежкото измежду наложените. Поради това съда определи общо наказание, а именно 4 години “Лишаване от свобода”.

На осн. чл. 61 т. 3 от ЗИНЗС съда определи първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието в затворническо заведение от открит тип.

На осн. чл. 59 от НК съда зачете времето през което подсъдимия е бил задържан, считано от 23.09.2010г.

На осн. чл. 53 ал. 2 б. „а” от НК съда отне в полза на държавата предмета на престъплението: 14 бр. патрони за карабина 243 winchester, 39 бр. патрони кал. 9 мм, 58 бр. патрони кал. 22, 297 бр. патрони  кал. 12 и ловна пушка марка “ZBROJOUKA BRNO” с фабр. № 389015 на затворния блок и № на цевна кутия 3-139822.

На подс. Р.С. :

За деянието по чл.116 от НК с пострадал Р.Р.

Съда приема, че престъплението по чл. 116 ал. 1 от НК осъществено от подс. Р.С.  е с изключително висока степен на обществена опасност, още повече, че същото е осъществено при наличието на 4 квалифициращи признака. Отнемането на най - висшето благо на човека – живота е най тежкото престъпление. При определяне степента на обществената опасност на подс. Р.С.  съда прецени конкретния принос на този подсъдим при осъществяване на деянието. А приносът му е в укриване на Ф. и Г., т. е. обещал и оказал е помощ след деянието. Поради това съда прие, че подс. Р.С. , въпреки, че е съучастник в осъществяване на престъпление с многобройни квалифициращи елементи, то същия с оглед на конкретно осъществените от него действия, не е с висока обществена опасност. Като смекчаващи вината обстоятелства съда приема семейното положение на подс. Р.С.  – същия е женен и има едно дете за което се грижи, чистото съдебно минало и самопризнанията на досъдебното производство с които допринася за разкриване на обективната истина по делото. Като отегчаващо вината обстоятелство съда прие лошите характеристични данни изводими от справката за криминалистичеески регистрации приложена по делото от която се установява, че срещу подс. Р.С.  са налице множество заявителски материали по част от които има образувани прокурорски преписки и досъдебни производства. Поради това съда приема наличие на превес на смекчаващите над отегчаващите вината обстоятелства. С оглед на изложеното съда приема, че за постигане целите на наказанието, следва на подс. Р.С. да се наложи най лекото от предвидените в чл. 116 ал. 1 от НК наказания. При определяне размера на това наказание съда прие, че при степента на обществената опасност на подс. Р.С.  и превеса на смекчаващите над отегчаващите вината обстоятелства, за поправяне на този подсъдим следва да се наложи наказание в минимален размер, поради което наложи на подс. Р.С.  наказание 15 години “лишаване от свобода”.

За деянието по чл.339 от НК

Съда намира, че деянието осъществено от подс. Р.С.  е с висока степен на обществена опасност – осъществил е това деяние при две от формите на изпълнителното деяние – придобиване и държане. Държи патроните на място, достъпно и за други хора, което създава опасност с тяхното вземане, да се осъществят неправомерни действия и от други хора. Обществената опасност на подс. Р.С.  съда приема за висока. Но с оглед превеса на смекчаващите вината обстоятелства съда намира, че за постигане целите на наказанието и най вече превъзпитаването на подс. Р.С.  следва на същия да се наложи наказание под средния размер на предвиденото в закона наказание. Поради това съда наложи наказание на подс. Р.С.  3 години “лишаване от свобода”.

Тъй като на подс. Р.С.  са наложени две наказания, то на осн. чл. 23 ал. 1 от НК следва да се определи общо наказание измежду така наложените като се наложи най-тежкото от тях, поради което съда определи на подс. Р.С.  общо наказание 15 години “лишаване от свобода”.

На осн. чл. 61 т. 2 от ЗИНЗС съда определи първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието в затворническо заведение от закрит тип.

На осн. чл. 59 от НК съда зачете времето през което подсъдимия е бил задържан, считано от 25. 08. 2010 г.

 На осн. чл. 53 ал. 2 б. „ а „ от НК съда отне в полза на държавата предмета на престъплението: 22 бр. патрони 12 калибър, 51 бр. малокалибрени патрони 22 кал (5.6мм) long rifle (LR) с периферно възпламеняване.

ПО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ

Исковете предявени срещу подсъдимите и приети за съвместно разглеждане в наказателния процес намират своето правно основание в института на непозволеното увреждане, основаващ се на принципа, че никой не може да вреди другиму. Съда приема, че с оглед на гореизложеното безспорно е налице доказана вина на подсъдимите в причиняването на вредоносния резултат - смъртта на пострадалите, нанесените телесни увреждания, запалените и взривен магазини.

Срещу подс. П.С. и В.К. за предявени и приети за съвместно разглеждане граждански искове от Н.Л.Г., Л.Б.Г., Д.Б.Г. и М.С.Г.  за причинени неимуществени вреди. Съда приема, че с деянието на всички са причинени болка и страдания от загубата на съпруг, баща и син. Съпругата – Н.Л.Г. е загубила спътника в живота си с когото ще отглежда и възпитава двете им малки деца. Най – силно съпругата е засегната от смъртта на своя съпруг, тъй като остава сама, без подкрепата и близостта на човека, с който е живяла. Налице са доказателства за разбирателство в семейството – същото в деня на убийството се е върнало от семейна почивка в гр.Благоевград. Децата Л.Б.Г. на 1 година и Д.Б.Г. – на 10 години са загубили опората в живота си, загубили са човека който да се грижи за тях, да ги възпитава, защитава и подготвя да станат достойни членове на обществото. Загубили са човека който да осигурява средствата които са им необходими. Майката – М.С.Г.  е загубила сина си, на който е разчитала на старини както за морална подкрепа, така и за материална издръжка. Безспорно синът – Б.Г. е бил професионално реализиран, той е в разцвета на силите си и това в още по голяма степен дава основание на родителя да разчита на материална и морална подкрепа на старини. Несъмнено няма по-голяма загуба, нито по-голяма човешка трагедия за родител, загубил дете. Поради това и съобразно принципите за справедливост на базата на които съда се произнася по размера на предявените граждански искове в наказателното производство, съда осъди подс. П.В.С. и В.П.К. да заплатят солидарно на съпругата на Б.Г. сумата от 200 000 лв., на децата Л.Б.Г. и Д.Б.Г. по 300 000 лв. и на майката – М.С.Г.  100 000 лв. за причинените им от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането 06. 04. 2008 г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърли гражданските искове до пълния им предявен размер като недоказани.

По делото са предявени и приети за съвместно разглеждане граждански искове от А.Б.Л., М.П.Л. и И.П.Л. срещу подс. П.С., В.К., Г.В.В. и П.П.А..  за причинени с деянието по чл. 116 ал. 1 от НК неимуществени вреди. Съпругата – А.Л.  е загубила спътника, опората в живота си. Тази загуба е причинила неимоверни болки и страдания. От показанията на св. Л., св. Г.С. и Г.Т.  се установява, че П.Л. и А.Л.  са имали здраво  и сплотено семейство. Споделяли са взаимно радостите и неволите в живота. Трагичната загуба на съпруга, с който живеела в разбирателство, уважение и привързаност и в продължение на десетилетия споделяла семейните радости и проблеми, неминуемо води до състояние на силен емоционален стрес и причинява тежки психически травми. Децата М.Л. и И.Л.  въпреки, че не живеят при родителите си, също са понесли болка и страдание от загубата на баща си. А по делото се установи, че същите са имали здрава връзка с родителите си, независимо, че живеят на друг континент. Загубили са човека на когото могат да разчитат както за съвет, така и за помощ в трудни моменти. По делото съда прие, че подс. П.А. не е участвал в извършване на това деяние, поради което го оправда. А след като той е признат за невиновен и оправдан, то предявения спрямо него граждански иск за причинени от деянието неимуществени вреди се явява неоснователен. Поради това и съобразно принципите за справедливост на базата на които съда се произнася по размера на предявените граждански искове в наказателното производство, съда осъди подс. П.В.С., В.К. и Г.В.В. да заплатят солидарно на съпругата А.Б.Л. 100 000 лв., на М.П.Л. 100 000 лв. и на И.П.Л. 100 000 лв. за причинените им с деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането 25. 03. 2009 г. до окончателното изплащане на сумите, като отхвърли гражданските искове до пълния им предявен размер като недоказан. Отхвърли предявения граждански иск срещу подс. П.С.А.като неоснователен.

По делото са приети за съвместно разглеждане граждански искове от В.Д.М.-Р. и Р.Р.Р. срещу подс. П.В.С., Г.В.В. , В.П.К., Я.Х.П., П.С.А. и Р.Г.С.  за причинени с деянието неимуществени вреди. От показанията на св. В.М. , С.С. и Л.М. се установява, че семейството на Р.било сплотено. Съпругата от известно време живеела в чужбина, но причината за това била приемане на детето им в учебно заведение. Двамата непрекъснато поддържали контакт. В.М.-Р. разчитала на финансовата подкрепа на съпруга си, както за нея, така и за детето им. И тук съпругата е изгубила спътника в живота си, опората на която е разчитала, изпитала е неимоверни болка и страдания. Детето Р. – на 12 години е загубило баща си, което и е причинило болка и страдание. Лишено е от родителската грижа на бащата. Лишена е от бащата който ще я възпитава, защитава и дава средства за издръжка. Двамата били много привързани един към друг – според св. С.С., пострадалия Р. непрекъснато говорел за детето си, а според св. Л.М. детето било силно привързано към баща си, тъгувало е за него при престоя си в чужбина, изпитала силна болка от загубата на баща си. Тъгува за баща си и към настоящия момент – показанията на св. Л.М.. Също от нейните показания и от тези на Манова се установява, че преди смъртта на Р., Р. била много лъчезарно дете, а след неговата смърт се затворила в себе си, започнала да избягва контакти с други хора. Поради това и съобразно принципите за справедливост на базата на които съда се произнася по размера на предявените граждански искове в наказателното производство, съда осъди подс. П.В.С., Г.В.В. , В.П.К., Я.Х.П. и Р.Г.С.  да заплатят солидарно на В.Д.М.-Р. 250 000 лв. и на детето Р.Р.Р. 400 000 лв. за причинени с деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането 03. 07. 2009 г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърли гражданските искове до пълния им предявен размер като недоказани. Отхвърли предявения граждански иск срещу подс. П.С.А. като неоснователен, тъй като съда го призна за невиновен по обвинението за  деяние.

Пострадалия П.  е предявил граждански иск срещу подс. П.С. за причинени неимуществени вреди от деянието по чл. 131 ал. 1 т. 8 и 10 от НК. Видно от заключението на СМЕ е, че на св. П. са причинени 1. Контузия с периорбитален хематом в дясно и разкъсно контузна рана в дясно периорбитално. Тези увреждания сами за себе си са причинили на пострадалия временно разстройство на здравето неопасно за живота; 2. Счупване на страничната страна на дясна орбита и страничната страна на десния горно челюстен синус с хемосинус /излив на кръв в синуса/. Установеното счупване реализира критериите на самостоятелния медикобиологичен признак – счупване на челюст; 3. От удар в областта на главата е последвало мозъчно сътресение, то е обусловило временно разстройство на здравето неопасно за живота. След побоя същия е престоял на лечение в болнично заведение 10 дни. От показанията на св. Н.А. , Ф.Ф. , Н.С. и самия П.  се установи, че е преживял тежко нанесения му побой. Същия се отразил на психиката на П., станал объркан, дезориентиран в поведението си. Паднало самочувствието му, започнал трудно да чува. Този граждански иск е предявен в съд. заседание на 27.06.2011 г. като е предявена претенция за заплащане на законна лихва от датата на предявяване на иска. Предвид изложеното и съобразно принципите за справедливост на базата на които съда се произнася по размера на предявен граждански иск в наказателното производство, съда осъди подс. П.В.С. да заплати на Н.П. сумата от 15 000 лв. за причинени с деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 27.06.2011г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърли гражданския иск до пълния му предявен размер като недоказан.

По делото е предявен от св. П. и граждански иск срещу подс. П.С. за причинени неимуществени вреди от деянието по чл. 330 ал. 2 т. 4 от НК. По делото е установено, че на 23.02.08г. е запален магазина на св. П., само 6 месеца след като му е нанесен побой. Това допълнително оказало влияние на психиката и самочувствието на пострадалия П.  – показанията на св. Н.А.  – станал още по затворен. Поради това съда приема, че с това деяние на св. П. са причинени неимуществени вреди. И този граждански иск е предявен в съд. заседание на 27.06.2011 г. като е предявена претенция за заплащане на законна лихва от датата на предявяване на иска. Предвид изложеното и съобразно принципите за справедливост на базата на които съда се произнася по размера на предявен граждански иск в наказателното производство, съда осъди подс. П.В.С. да заплати на Н.П. сумата от 5 000 лв. за причинени с деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 27.06.2011г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърли гражданския иск до пълния му предявен размер като недоказан.

По делото е предявен от св. П. и граждански иск срещу подс. П.С. за причинени неимуществени вреди от деянието по чл. 333 от НК. По делото е установено, че на 07.10.08г. е взривен магазина на П., а това е осем месеца след запалване на същия магазин.  Съда приема, че това деяние продължава да оказва влияние на психиката на П.. В рамките на година и два месеца, по отношение на П.  и имуществото му са осъществени три престъпни посегателства. Самочувствието му е “смачкано” /показанията на св. Н.А. /, П.  продължава да се затваря в себе си. Дори изпитва страх да излиза от домът си – показанията на П.. Поради това съда приема, че с това деяние, на св. П. също са причинени неимуществени вреди. Този граждански иск също е предявен в съд. заседание на 27.06.2011 г. като е предявена претенция за заплащане на законна лихва от датата на предявяване на иска. Предвид изложеното и съобразно принципите за справедливост на базата на които съда се произнася по размера на предявен граждански иск в наказателното производство, съда осъди подс. П.В.С. да заплати на Н.П. сумата от 5 000 лв. за причинени с деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 27.06.2011г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърли гражданския иск до пълния му предявен размер като недоказан.

По делото са предявени от гражданския ищец и частен обвинител Н.Л.Г., гражданския ищец М.С.Г.  и гражданския ищец и частен обвинител Н.Г.П. искания за присъждане на направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение. След като съда призна подс. П.С. за виновен по обвинението по чл. 116 ал. 1 от НК за убийството на Б.Г., както и по обвиненията по чл. 131 ал. 1 т. 8 и 10, по чл. 330 ал. 2 т. 4 и по чл. 333 от НК с пострадал Н.П., то на осн. чл. 189 ал. 3 от НПК намира, че следва да се присъдят направените от тях разноски. Поради това съда осъди подс. П.С. да заплати на Н.Л.Г. сумата от 2 500 лв., на М.С.Г.  сумата от 2 500 лв. и Н.Г.П. сумата от 1 600 лв. за направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение. По отношение на подс. В.К. и спрямо него е предявена претенция за заплащане на разноски на гражданския  ищец и частен обвинител Н.Г. и гражданския ищец М.Г. и след като е признат за виновен по обвинението за деянието по което са конституирани като страни Н.Г. и М.Г., то на осн. чл. 189 ал. 3 от НПК съда осъди подс. В.К. да заплати на Н.Г. 2 500 лв. и на М.Г. 2 500 лв. за направените от тях разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

При така присъдените граждански искове по делото, съда осъди  подсъдимите да заплатят държавна такса върху уважените граждански искове, както следва: П.В.С. за сумата от 29 533. 33 лв.,  Г.В.В. за сумата от 10 533. 33 лв., В.П.К. за сумата от 28 533. 33 лв., Я.Х.П. за сумата от 5 200 лв. и Р.Г.С.  за сумата от 5 200 лв., както и всеки от подсъдимите да заплати по 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

На осн. чл. 111 ал. 1 от НПК съдът постанови веществените доказателства по делото да се пазят до влизане на присъдата в сила.

В този смисъл съда постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              СЪДИЯ: