МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ОТ 15.03.2012 г. ПО НОХД № 231/2011 Г. НА ШУМЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД

Настоящото производство е образувано след въззивна отмяна на присъда от 22.12.2010 г. по НОХД 492/2009 г. на ШОС. Подсъдимият И. М. Д. е предаден на съд по обвинителен акт от 04.09.2009 г., с който са повдигнати обвинения в извършването на следните престъпления: длъжностни присвоявания – първото от тях квалифицирано като престъпление по чл. 202 ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 311 от НК, а второто като престъпление по чл. 201 от НК; за длъжностно престъпление по чл. 282 ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК; за безстопанственост в особено големи размери, съставляваща особено тежък случай – престъпление по чл. 219 ал. 4 във вр. с ал. 3 и ал. 1 от НК, като деянията според обвинението са извършени при условията на продължавано престъпление. Предмет на разглеждане в същото производство е и обвинителен акт от 04.08.2008 г., с който на подсъдимия са повдигнати обвинения в следните престъпления: за длъжностно престъпление по чл. 283 от НК; за документно престъпление по чл. 311 ал. 1 от НК; и за престъпление по чл. 339 ал. 2 във вр. с ал. 1 и чл. 26 от НК.

При повторното разглеждане на делото в първата инстанция прокурорът поддържа възведените обвинения за престъпление по чл. 311 ал. 1 от НК и престъпление по чл. 339 ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК. Не поддържа обвиненията в длъжностно присвояване, престъпление по чл. 283 от НК и престъпление по чл. 219 ал. 4 във вр. с ал. 3, ал. 1 и чл. 26 от НК. Част от деянията, които са били основание за обвинението в престъпление по чл. 282 ал. 2 от НК – продажба на обработена дървесина на занижени цени, прокурорът квалифицира като умишлена безстопанственост и поддържа обвинението за престъпление по чл. 219 ал. 3 от НК. В останалата част не поддържа обвинението в престъпление по чл. 282 ал. 2 от НК.

Подсъдимият и неговият защитник пледират за признаване на подсъдимия за невинен и оправдаването му по всички обвинения.

Съдът като се запозна със събраните по делото доказателства, прецени:

1. По обвинението в престъпление по чл. 202 ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 201 във вр. с чл. 311 ал. 1 и чл. 26 ал. 1 от НК.

Подсъдимият Д. е бил директор на Държавна дивечовъдна станция “Преслав” гр. Велики Преслав – понастоящем Държавно ловно стопанство “Преслав” по силата на договор за управление № К-752 от 10.09.2002 г., сключен между него и НУГ София. Управляваният от него субект е държавно предприятие, съгласно чл. 9 ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча. По делото безспорно е установено, че в качеството си на директор на предприятието подсъдимият е извършвал от името на управляваното от него предприятие покупки на различни стоки от ЕТ “К. С.” гр. Варна. За закупените стоки са издадени фактури, които впоследствие са били представени в счетоводството на предприятието и сумите по фактурите са били заплатени на доставчика. Така, за периода 2003-2005 г. са извършени покупки и в счетоводството на ДДС “Преслав” са били представени за изплащане на доставчика фактури, както следва: фактура № 32 от 27.09.2003 г., издадена от доставчик ЕТ “К. Д.”, за доставка на 12 комплекта спално бельо на обща стойност 299 лева, с включен в тази сума ДДС с размер 50 лева; фактура № 33 от 27.09.2003 г., издадена от доставчик ЕТ “К. Д.” за доставка на 36 комплекта хавлии на цена 720 лева, в която цена е включен ДДС с размер 144 лева; проформа фактура № 01/02.04.2003 г., издадена от доставчик ЕТ “К. С.”за доставка на 28 бр. работни костюми от док, 3 бр. работни гащеризони от док, 2 бр. работни престилки, 2 бр. работни престилки от док и 2 бр. работни панталони на обща стойност 955.68 лева, в която сума е включен ДДС с размер 159.28 лева; фактура № 21/11.06.2003 г., издадена от доставчик ЕТ “К. Д.” за доставка на 14 комплекта дамско облекло на обща стойност 504 лева, от които ДДС с размер 84 лева; фактура № 23/01.07.2003 г., издадена от доставчик ЕТ “К. Д.” за доставка на ушити пердета с монтирани плъзгачи на обща стойност 1058 лева, с включен в тази сума ДДС с размер 176.40 лева; фактура № 22/01.07.2003 г. издадена от доставчик ЕТ “К. Д.” за доставка на 27 комплекта мъжко облекло и един работен гащиризон на обща стойност 1003.20 лева, с включен в тази сума ДДС с размер 167.20 лева; фактура № 25/ 22.07.2003 г., издадена от доставчик ЕТ “К. Д.” за доставка на 24 комплекта мъжко работно облекло и 10 бр. мъжки шапки на обща стойност 948 лева с включен в тази сума ДДС с размер 158 лева; фактура № 83/21.07.2003 г., издадена от доставчик ЕТ “К. Д.” за доставка на мъжки работен костюм на стойност 30 лева, калъфки за седалки на стойност 300 лева, 20 бр. бели покривки на обща стойност 240 лева и 100 бр. хавлии на обща стойност 110 лева; фактура № 19/12.05.2003 г., издадена от доставчик ЕТ “К. Д.” за доставка на 3 бр. мъжки работни костюми на обща стойност 672 лева; фактура № 6/21.07.2003 г. издадена от доставчик ЕТ “К. Д.” за доставка на хавлии на обща стойност 384 лева; фактура № 127/06.10.2004 г., издадена от доставчик ЕТ “К. Д.” за доставка на 20 бр. хавлиени кърпи на обща стойност 320 лева, с включен в тази сума ДДС с размер 64 лева; фактура № 47/31.05.2005 г., издадена от доставчик ЕТ “К. Д.” за доставка на работно облекло и гуменки на обща стойност 1170 лева с ДДС; фактура № 63/14.11.2005 г. издадена от доставчик ЕТ “К. Д.”, за доставка на карета от поликотон на обща стойност 560 лева с ДДС; фактура № 40/15.03.2005 г., издадена от доставчик ЕТ “К. Д.” за доставка на тревни смески на обща стойност 10 605.55 лева с ДДС. Като доставчик по всички фактури е вписана К. С. Д. – съпруга на подс. И. М. Д., регистрирана като ЕТ “К. С.”, като в част от документите е вписана и като К. Д.. По време на изготвянето и осчетоводяването на фактурите и извършване на плащанията по тях управител на предприятието е бил подс. Д.. Не се спори и се установява от счетоводната документация по делото и изготвените експертизи, че стоките, вписани във фактурите, са били извършени плащания в полза на търговеца – доставчик.

Спорният въпрос от фактическа страна е дали стоките, описани във фактурите като предмет на доставки и заплатени на доставчика, реално са били вложени в предприятието. Според обвинението, тези стоки не са били реално доставени, а чрез плащания по горните фактури с парични средства на предприятието в полза на доставчика за недоставени стоки, подсъдимият Д. е извършил присвояване на тези пари.

Тази обвинителна теза не се доказа по безспорен начин в хода на съдебното следствие. Към делото са приложени цитираните фактури и счетоводни документи за изплащането на сумите по фактурите. Не са приложени първични счетоводни документи за приемането на материалите в предприятието, а според съдебно-счетоводната експертиза в ДП за част от тях няма заприхождаване: съответно за фактура № 33 от 27.09.2003 г., фактура № 21/11.06.2003 г., фактура № 23/01.07.2003 г., фактура № 22/01.07.2003 г., фактура № 25/ 22.07.2003 г., частично фактура № 63 от 14.11.2005 г. (за 80 бр. карета от политокон – ДП том ХІ л. 54), фактура № 47/31.05.2005 г. (л. 54). За тези и останалите фактури в съдебно-счетоводните експертизи е отбелязано, че липсват реални доставки. Този извод на вещото лице се основава на липса на други документи, с които да се удостоверява приемането и заприхождаването на закупените стоки в предприятието. Така формулиран, изводът е необоснован и неверен.

Първичният счетоводен документ има двояко предназначение: той е едновременно източник на счетоводна информация за състоянието и движението на имуществото на предприятието, и доказателство за съответната стопанска операция. Съставеният и съдържащ съответните реквизити счетоводен документ доказва извършването на стопанската операция. Не е верен обаче обратният извод – от факта на неиздаване на определен счетоводен документ не може да се направи заключение, че не е била реално извършена съответната стопанска операция – действието по придобиване, предаване, изразходване и отчитане на материален актив или ползването на услуга, за която е извършен разход. Независимо че това е отрицателен факт, той също подлежи на доказване, чрез установяване на обуславящи го или изключващи обратния извод положителни факти. Тежестта на това доказване е върху обвинението и само по себе си позоваването на липсата на складови разписки, стокови разписки, стоково-парични отчети и т. н. не е достатъчно доказателство за такъв фактически извод. Доказателства за този отрицателен факт не се съдържат и в заключението на съдебно-счетоводните експертизи в досъдебното производство, изготвени по писмени данни. Съдебно-счетоводна експертиза по писмени данни се изготвя от вещото лице въз основа на налични счетоводни документи (първични, вторични и счетоводни регистри) и съответстващите на тези данни записвания по счетоводните сметки. В този смисъл, без инвентаризация вещото лице не може да даде отговор дали закупените стоки и материали са реално вложени в предприятието или не. Вещото лице може да отговори единствено дали постъпване и/или разходване на закупените с цитираните фактури стоки е отразено в съпътстващи или следващи доставката счетоводни документи и дали са направени съответните вписвания по счетоводните сметки на предприятието. Безспорно, неотчитането на действията по предаването на закупените стоки и тяхното последващо разходване съставлява нарушение на правилата за счетоводно отчитане. То обаче не е безспорно доказателство, от което да се направи единствено възможен извод за липсата на тези стоки, а още по-малко за присвояване на стоките от дееца.

В хода на съдебното производство пред друг състав на ШОС (ОХ 492/2009) се събраха доказателства, които не подкрепят, а разколебават тезата на обвинението за липсата на реална доставка на стоките, а оттам и извода за тяхното присвояване. От представените в съдебното производство инвентаризационни описи (ОХ 492/09 приложения – папка със зелена корица и прозрачна лицева страна) е видно, че са установени налични артикули, идентични с описаните във фактурите и равни или надвишаващи количествата, описани в тези фактури. Така в инвентаризационен опис на х. “Муфлони” и х. “Горски стражари” от 28.02.2007 г. са установени 76 бр. големи хавлиени кърпи и 85 бр. малки хавлиени кърпи, което количество надвишава количеството от 36 комплекта хавлиени кърпи по фактура № 33 от 27.09.2003 г., 100 бр. хавлиени кърпи по фактура № 83 от 21.07.2003 г. и 20 бр. хавлиени кърпи по фактура № 127 от 06.10.2004 г. В инвентаризационния опис на адм. сграда от 24.11.2005 г. са описани общо 22 бр. пердета, в описа на същата сграда от 27.12.2006 г. – 31 бр. найлонови и 6 бр. плътни пердета, в описа на х. “Муфлони” и х. “Горски стражари – общо 24 бр. пердета, от които 21 тюлени пердета. В инвентаризационните описи са констатирани: в х. “Муфлони” 62 бр. калъфки за юргани, 104 бр. долни чаршафи и 86 бр. калъфки за възглавници, или общо 62 комплекта спално бельо (1 комплект = калъфка за възглавница + долен чаршаф + калъфка за юрган). Само това количество надвишава петкратно количеството по фактура № 32 от 27.09.2003 г. Доставката на дамско облекло по фактура № 21/11.06.2003 г. се доказва от списък за работни дрехи от 03.06.2005 г. (ОХ 492/09 приложения: папка с черна корица и прозрачна лицева страница), съгласно който работни дрехи са били раздадени на 29 бр. жени работнички. Доставката на работно облекло по фактури № 1 /02.04.2003 г. и фактура № 19/12.05.2003 г. се доказва от протокол за раздадено работно облекло от 17.05.2003 г. (приложение към 492/09 – папка с черна корица и прозрачна лицева страница). Доставката на карета се установява от инвентаризационен опис на х. “Муфлони и х. “Горски стражари, при който са констатирани общо 88 бр. карета. Доставката на тревни смески по фактура № 40/15.03.2005 г. се установява от доказателствата за проведени мероприятия, представени в съдебно заседание пред предишния състав на съда (ОХ 492/09 приложение – папка със синя корица): протоколи за сеитба тревни смески. От тези доказателства се установява, че са били извършени реални доставки по посочените от обвинението фактури. Несъответствията в количествата не са доказателство за липса на тези активи в предприятието, а още по-малко – за липса на доставка и присвоителни действия на платените суми по фактурите.

Не се установи по делото и извършване на деянието, за което обвинението в присвояване е по квалифицирания признак от състава на престъплението по чл. 202 ал. 1 т. 1 от НК – за улесняването му било извършено престъпление по чл. 311 ал. 1 от НК. Тук следва да се отбележи, че квалификацията на обвинението е непрецизна – улесняващото престъпление е квалифицирано като такова по чл. 311 ал. 1 от НК, а в обстоятелствената част на обвинителния акт се посочва, че подсъдимият използвал официалните документи, което не е изпълнителното деяние на престъплението по чл. 311 от НК. Независимо от това, по същество се установи, че такова престъпление не е извършено. На първо място, тъй като не е доказана липсата на реални доставки, “неверността” на документите също следва да се счита недоказана. На второ място, фактурите не са официални, а частни документи. Те не са издадени от длъжностно лице в кръга на службата му, а от едноличен търговец при упражняване на търговската му дейност.

Поради изложените съображения, съдът призна подсъдимия Д. за невинен и го оправда по обвинението в престъпление по чл. 202 ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 201 във вр. с чл. 311 ал. 1 и чл. 26 ал. 1 от НК.

2. По обвинението в престъпление по чл. 282 ал. 2 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК. (пункт ІІ от обвинителен акт от 04.09.2009 г.)

По точка първа от това обвинение като съставомерни по чл. 282 от НК нарушения са възведени договори за закупуване на различни стоки и услуги за предприятието без провеждане на процедури за събиране на три ценови предложения съгласно чл. 9 от Наредбата за възлагане на обществени поръчки под праговете по чл. 7 от ЗОП (отм.). Доставките и заплащането, които са били фактическо основание за повдигане на обвинението, са следните: фактура № 6703/03.12.2002 г. за услуга от “Натали” ООД София – подковаване на кон, за което са заплатени 152 лева; фактура № 001/18.12.2003 г. за услуга – строително-монтажни работи в хижа “Муфлони” за сумата от 2570.19 лева, издадена от ЕТ “К. Д. – А.” Шумен; фактура № 4560/01.04.2003 г., издадена от “Ролекс – 7” ЕООД гр. София за предпечатна подготовка на текстови и снимкови материали; фактура № 11063/16.06.2003 г., издадена от “Ринг интернешънъл” ООД за доставка на 27 кв. м теракот на стойност 396.16 лв с ДДС; фактура № 721/11.07.2003 г., издадена от “Интер електроник – 2” ЕООД гр. Тервел за доставка на телефонна система на стойност 183.34 лева без ДДС; две доставки от “МНМ” ЕООД, за които са издадени фактура № 5021427//17.06.2003 г., за доставка на поцинкована рабицова и оградна мрежа, поцинкована тел и гвоздеи, с обща стойност на доставката 3649.89 лв без ДДС, и фактура № 5022705/02.10.2003 г. за доставка на оградна поцинкована мрежа и кокошкарска поцинкована мрежа, с обща стойност на доставката 2165.12 лв без ДДС; фактура № 1710/01.05.2004 г., издадена от “Валерия 3” Варна за доставка на килими и мокети на стойност 162.15 лева без ДДС; фактура № 969525/19.07.2004 г., издадена от “Цем комерс” ООД гр. София за доставка на душ и смесител за вана на обща стойност 95.42 лв без ДДС; доставка на 194 комплекта мъжки костюми от ЕТ “Тамил – Т. Т.” гр. Върбица, за която са издадени три фактури: фактура № 4 от 14.05.2004 г. за 67 бр. костюми на обща стойност2010 лева, фактура № 5/25.05.2004 г. за 93 бр. костюми на обща стойност 2790 лева, и фактура № 6/01.06.2004 г. за 34 бр. костюми на обща стойност 1020 лева. Доставените костюми са били с единична цена 30 лева. Всички изброени по-горе доставки са били извършени без събиране на три ценови предложения – обстоятелство, което се установява от доказателствата по делото и по същество не се оспорва от подсъдимия и защитата. Всички доставки са били заплатени от предприятието. За доставката на 194 комплекта костюми се установи, че те са били изработени от доставчика ЕТ “Тамил – Т. Т.” гр. Върбица по устна уговорка с подсъдимия. От изготвената в досъдебното производство съдебно-икономическа експертиза се установява, че единичната стойност на изработване на един костюм е 3 лева. От съдържанието на експертизата е видно, че тази цена включва само положения труд за изработката на един костюм (ДП том ХІ л. 36), без в нея да се включва стойността на плата и консумативите, необходими за изработката. В показанията си на досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 371 т. 1 от НПК, св. Тасков твърди, че подсъдимият му казал, че материалите са от него и платовете били донесени със служебния джип, собствен на подс. Д.. Уговорката между двамата била, че костюмите ще бъдат доставени на предприятието на цена от 30 лева за 1 бр., от които св. Т. да удържи по 3 лева за изработката, а останалите да ги предаде на подс. Д.. Уговореният между двамата срок бил 2 месеца. След тази уговорка подс. Д. се обадил на съпругата си и й съобщил, че св. Т. гарантирал изплащането на парите. От тези обстоятелства, както и от липсата на доказателства платът да е бил предварително закупен от ДДС “Преслав”, съдът приема за безспорно установено, че материалите за ушиването на костюмите били доставени от ЕТ “К. С.” – съпруга на подсъдимия. След ушиването били продадени на ДДС “Преслав” на цена 30 лева за 1 брой, от които 3 лева за изработка – в полза на ЕТ “Тамил – Т. Т.”, а останалите за ЕТ “К. С.”. Тези взаимоотношения се доказват и от последващите действия на подсъдимия, св. Т. и ЕТ “К. С.”. Според показанията на св. Т., поради неплащане на част от дължимата парична сума, по настояване на подсъдимия свидетелят издал запис на заповед в полза на ЕТ “К. С.”. Съдът не приема за достоверни показанията в частта за отправени заплахи от подсъдимия, тъй като не са подкрепени с никакви доказателства, а самият свидетел е заинтересуван да дава такива показания поради съществуващото вземане на ЕТ “К. С.” срещу него. От останалата част на показанията обаче, както и от приложените документи по изпълнителното дело се установява, че свидетелят издал в полза на ЕТ “К. С.” запис на заповед, на основание на която бил издаден изпълнителен лист и започнало изпълнително производство срещу него. Тези обстоятелства доказват по косвен начин доставянето на плата за ушиването на костюмите от ЕТ “К. С.”, както и обстоятелството, че в цената на последвалата доставка на ушитите костюми били включени и цените на материалите за ушиването.

Поради горните съображения, съдът приема за необосновано заключението на съдебно-икономическата експертиза в досъдебното производство за нанесена щета на предприятието от 5238 лева, съставляваща разликата между цената за изработка на костюмите и цената на тяхната доставка. Вещото лице не е съобразило цената на материалите за ушиването на костюмите, която цена също е следвало да бъде заплатена от предприятието. На основание тези изложени обстоятелства следва да се направи преценка за съставомерността на деянието в тази част на повдигнатото обвинение.

По точка втора от обвинението, са възведени нарушения във връзка с продажба на дървесина от ДДС “Преслав” гр. В. Преслав на ЕТ “К. С.”. От фактическа страна е установено от приложените фактури и съдебно-счетоводната експертиза, че ДДС “Преслав” е продала на ЕТ “К. С.”, количества дървесина, конкретизирани по фактури, както следва: фактура № 5632/28.06.2005 г. за доставка на 8.09 м³ за бук с обща стойност на доставката 3397.80 лв с ДДС; фактура № 05837/12.08.2005 г. за доставка на 25.4 м³ преработен буков материал с обща стойност на доставката 10 668 лв с ДДС; фактура № 05944/21.09.2005 г. за доставка на 16.3 м³ иглолистни греди и ламперия с единична цена 70 лв за м³ на обща стойност 1759.20 лв с ДДС; фактура № 06192/23.11.2005 г. за доставка на 26 м³ преработен буков материал с обща стойност на доставката 10 920 лв с ДДС; фактура № 06377/13.01.2006 г. за доставка на 17 м³ преработен буков материал с обща стойност на доставката 7140 лв с ДДС; фактура № 06437/21.12.2006 г. за доставка на 15 м³ преработен дървен материал на обща стойност 6300 лева; фактура № 06548/02.05.2006 г. за доставка на 13 м³ буков материал с обща стойност на доставката 11 880 лева. С изключение на фактура № 05944/21.09.2005 г., единичната цена на дървесината – предмет на доставките, е 350 лева за кубичен метър. Цената на продадената дървесина по фактурите е била заплатена от купувача ЕТ “К. С.”, което е видно от приложените платежни документи и банкови извлечения. Установено е по делото, че ЕТ “К. С.” е препродал закупената дървесина на “Ретро – М” ООД гр. Пловдив по единична цена 660 лева за кубичен метър. Като обстоятелства, относими към съставомерността на тази група деяния, съдът отбелязва и себестойността на добива и обработката на дървесината, установена от 2 бр. калкулации, представени в съдебно заседание пред друг състав на съда (ОХ 492/2009, папка приложение л. 4, 5). Следва да се вземат предвид и доставките на дървен материал от ДДС “Преслав” директно на “Ретро – М” ООД гр. Пловдив, обективирани във фактура № 06908/08.09.2006 г. и 06916/12.09.2006 г., по единична цена от 350 лева за м³. Тези доставки са констатирани и от съдебно-счетоводната експертиза на досъдебното производство от 17.07.2008 г. (том ХVІ л. 9).

Така изложените обстоятелства обуславят следните правни изводи на съда по обвинението по чл. 282 ал. 2 във вр. с ал. 1 и чл. 26 от НК:

Тезата на обвинението по точка първа от пункт втори на обвинителния акт е, че непровеждането на процедури за събиране на три оферти според изискването на отменената Наредба за възлагане на обществените поръчки под праговете по чл. 7 от ЗОП (отм.), съставлява нарушение на служебните задължения на подсъдимия като длъжностно лице – управител на държавното предприятие.

Съдът в настоящия си състав намира този извод за неправилен. Субект на престъплението по чл. 282 от НК може да бъде само длъжностно лице, което има определени правомощия във връзка с управленските функции на орган на властта. Основание за това дава тълкувателната практика на ВС в 2-80-ПП. В подкрепа на тази теза е систематичното тълкуване на чл. 282 от НК – нормата се намира в глава осма от НК “Престъпление против дейността на държавни органи, обществени организации и лица с публични функции”, каквито качества държавното предприятие очевидно не притежава. Тезата се подкрепя и от граматическото тълкуване на чл. 282 от НК във вр. с чл. 93 т. 1 (в действаща му редакция) от НК. Буква „А” от същата точка визира отделна категория длъжностни лица, изпълняващи „служба в държавно учреждение”. Под държавно учреждение най-общо (без да се претендира за точност на понятието) се разбира публичноправна институция чиито служители по закон имат управленски (властнически) правомощия или изпълняват функции по административно или социално обслужване. Терминът „служба” тук е употребен, за да отграничи тази категория длъжностни лица от втората категория – по чл. 93 т. 1 б. „б” от НК, изпълняващи ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в частноправни субекти. Престъплението по чл. 282 от НК се намира в главата „Престъпления по СЛУЖБА”, т. е. престъпления, извършвани от длъжностни лица по чл. 93 т. 1 б. „а” от НК, защото само тези длъжностни лица са „на служба”. Основание за подобно тълкуване дава и описанието на формите на изпълнителното деяние по чл. 282 ал. 1 от НК. Първите две са съответно нарушение или неизпълнение на СЛУЖЕБНИТЕ задължения. За СЛУЖЕБНИ задължения може да се говори само когато длъжностното лице изпълнява СЛУЖБА, т. е. отново само първата категория длъжностни лица. Следва „превишаване на властта или правата”, което според ВС в 2-80-ПП се изразява в извършване на действия извън рамките на компетентността на длъжностно лице. „Компетентност” може да притежава само длъжностно лице с управленски функции, функции по административно обслужване или социални дейности. Длъжностните лица при частноправните субекти не притежават „компетентност” в горния смисъл, а съвкупност от права и задължения, свързани с управлението и представителството на субекта, при който осъществяват ръководна работа или работа по пазене и управление на имущество. От това следва, че само длъжностно лице с определени „публичноправни” функции – държавна или местна администрация, административно обслужване или социални дейности. Длъжностни лица, натоварени със „стопански” функции, не могат да бъдат субекти на престъпление по чл. 282 от НК (в този смисъл и ВКС – Р. 297-2005-І н.о., Р. 499-2005-ІІ н. о. – Р. И., “Длъжностни престъпления – сборник съдебна практика 1955-2006 г.”, с. 470-471, 473-475, също и ВКС Р. 325 от 04.07.2011 г. по НД № 1697/2011 г. ІІ н. о.).

В конкретния случай, подсъдимият Д. е бил директор на държавно предприятие, за каквото е обявено “ДДС Преслав” с чл. 9 ал. 1 от ЗЛОД (изменение ДВ бр. 79 от 2002 г.) и приложение № 2 към същия член (редакция към същата дата). Последното, макар и с държавно имущество, не е субект на публичното право, а частноправен субект, който извършва стопанска дейност. Затова подсъдимият не е бил на “служба” по смисъла на чл. 282 от НК, а неговите ръководни правомощия са съвкупност от права и задължение във връзка с управлението и представителството на търговското предприятие и опазването на неговото имущество. Затова, той в качеството си на директор на ДДС “Преслав” не е могъл да бъде субект на престъпление по чл. 282 от НК.

Неоснователни са и доводите, изложени в протеста на прокурора срещу предходна постановена присъда за наличие на длъжностно качество на подсъдимия като субект на престъпление по чл. 282 от НК, тъй като държавните дивечовъдни станции “кумулирали” в себе си стопанско-търговски и административно-управленски, контролно-охранителни и санкционни функции по опазване на дивеча, които функции им придавали статут на учреждения. Това тълкуване противоречи на дефинитивната разпоредба на чл. 9 ал. 1 от ЗЛОД (редакция след изм. ДВ бр. 79 от 2002 г.), който изрично обявява държавните ловни стопанства, в които са били преструктурирани държавните дивечовъдни станции, за юридически лица със статут на държавни предприятия. Сравнението със статута им съгласно старата редакция на текста, действала до 2002 г. (“органи на НУГ”) означава, че волята на законодателя е била изрично да изключи публичноправния характер на ловните стопанства и да ги прогласи за частноправни субекти - държавни предприятия по смисъла на чл. 62 от ТЗ. Разбира се, ако длъжностно лице в държавно предприятие е натоварено по ред, предвиден в закон, да осъществява управленски, адмнистративно-обслужващи или социални функции, то може да бъде субект на престъпление по чл. 282 от НК, когато нарушава, не изпълнява служебните си задължения или превишава властта или правата си, но само когато конкретното деяние е при упражняване на тези публичноправни правомощия. В конкретния случай обаче, обвинението по чл. 282 ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК се основава на действия във връзка с осъществяването на стопанската дейност на предприятието: седем продажби на дървесина и дванадесет сделки за доставка на различни стоки и услуги, сключени без провеждане на процедури за възлагане на малки обществени поръчки чрез събиране на три ценови оферти. Първата група действия – продажби на дървесина, не е публичноправна, а търговска дейност и действията по нейното осъществяване са несъставомерни като престъпление по чл. 282 от НК.

Що се отнася до втората група действия – доставки на стоки и услуги за предприятието без провеждане на процедури за възлагане на малки обществени поръчки, съдът намира, че към датата на деянията Държавно предприятие “ДДС Преслав” гр. Велики Преслав не е било субект, който е могъл да бъде възложител на обществени поръчки по смисъла на чл. 4 ал. 1 от действалия към този период Закон за обществените поръчки (отм.), към който препраща действалата Наредба за възлагане на обществени поръчки под праговете по чл. 7 от ЗОП (отм.). Предприятието не попада сред възложителите по чл. 4 ал. 1 т. 1 от ЗОП (отм.) - държавни органи, кметове на общини и райони, висши училища, лечебни заведения, юридически лица с нестопанска цел, както и други органи и организации, които се разпореждат с бюджетни средства. Общото за тази група възложители е, че те не са търговци, не са стопански субекти, не се занимават поначало с дейности, чиято цел е реализирането на печалба (П. Г., К. Л., И. Р. “Обществените поръчки – законови изисквания и процедури” София 2002 г. стр. 87). ДП “ДДС Преслав” е частноправен субект, поради което не е сред субектите – възложители по чл. 4 ал. 1 т. 1 от ЗОП (отм.). Той не може да бъде дефиниран и с общото понятие “друга организация” в цитирания законов текст. Основание за това тълкуване дава съпоставката на текста с точка четвърта от същата алинея, която изброява стопанските субекти, вкл. държавните предприятия по чл. 62 от ТЗ, които са възложители на обществени поръчки, според характера на стопанската си дейност. Ако “друга организация” в точка първа е включвала и търговци - държавни предприятия, съществуването на специалната точка четвърта би се обезсмислило, защото всички тези субекти биха попаднали под дефиницията на възложители – други организации по точка първа. Държавното предприятие не е субект – възложител на обществени поръчки и по смисъла на чл. 4 ал. 1 т. 4 от ЗОП (отм.), тъй като не извършва никоя от изброените там дейности въз основа на изключителни или специални права, вкл. и въз основа на концесия или разрешителен режим. Изключение прави единствено т. 4 буква “б” предл. последно – експлоатация на други твърди горива, доколкото такива са дървата за огрев и техният добив и продажба са в обсега на дейността на ДП “ДДС Преслав”. Тази дейност обаче не произтича от изключителни или специални права, вкл. от концесия или разрешителен режим. Освен това, никое от действията, посочени от обвинението като нарушение на служебните задължения, не е с предмет експлоатация на “друго твърдо гориво”. Поради тези съображения, съдът намира, че ДП “ДДС Преслав” не е възложител по смисъла на ЗОП. Доколкото в Наредбата за възлагане на обществени поръчки под праговете по чл. 7 от ЗОП (отм.) не е дефинирано особено понятие за възложител, следва да се приложи дефиницията на чл. 4 от ЗОП, под която ДП “ДДС Преслав” не попада. По силата на горните съждения, ДДС “Преслав” не е било задължен субект да възлага и т. нар. “малки обществени поръчки” по Наредбата. След като не е било задължен субект да възлага малки обществени поръчки, предприятието не е било задължено и да събира три оферти при малка обществена поръчка за доставка на стоки под 10 000 лева по реда на чл. 9 от отменената Наредба. За прецизност следва да се уточни, че разпоредбата за събиране на три оферти е била поначало неприложима при доставка на услуги на стойност до 10 000 лева. Това не променя крайния извод на съда, че като не е провел процедура за възлагане на малки обществени поръчки в изброените по-горе случаи, подсъдимият не е извършил нарушение или неизпълнение на задълженията си като управител на държавното предприятие.

Тези съображения дават основание на съда да приеме, че деянията по това обвинение (пункт ІІ от обв. акт) са несъставомерни като престъпление по чл. 282 ал. 2 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК.

В съдебно заседание в хода по същество прокурорът изложи доводи за съставомерност на част от действията на подсъдимия – предмет на това обвинение, като престъпление по чл. 219 ал. 3 във вр. с ал. 1 и чл. 26 от НК. Тези действия са продажба на общо 104.49 куб. м преработен буков материал за 38 332.50 лв без ДДС по единична цена 350 лв на куб. м, като впоследствие същият материал е препродаден от ЕТ “К. С.” Варна на “Ретро – М” ООД Пловдив по единична цена 660 лв на куб. м. Тези обстоятелства се установяват от приложените фактури и съдебно-счетоводната експертиза. Това обаче не обуславя фактически извод за неполагането на дължимата от подсъдимия грижа за възложената му работа, нито за причинена на предприятието щета, изразила се в разликата в цените. На първо място, по делото не е доказано, че предприятието е било в състояние да реализира обработения буков материал на цената, на която той е бил реализиран от ЕТ “К. С.”. Доказателствата по делото са по-скоро в обратния смисъл: от съдебно-счетоводната експертиза в досъдебното производство се установява, че продажба на дървесина е имало и пряко между предприятието и “Ретро – М” ООД гр. Пловдив на същата цена от 350 лв. Това е косвено доказателство, че не е имало възможност за реализация на дървесината на по-висока цена. На второ място, от представените в съдебното производство писмени доказателства – калкулации на разходите на добиването и обработката на дървесината, е видно, че продажната й цена от 350 лв за м³ в сделките с ЕТ “К. С.” надвишава неколкократно нейната себестойност. На трето място, дори да се приеме възможност за реализация на дървесината на по-висока цена, разликата в цената на изкупуване и цената на препродажбата й е пропусната полза, която не съставлява щета по смисъла на чл. 219 ал. 1 от НК. Тези съображения обуславят извода на съда за несъставомерност на деянието – продажби на дървесина и като престъпление по чл. 219 ал. 3 във вр. с ал. 1 и чл. 26 от НК.

3. По обвинението в престъпление по чл. 201 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК.

Обвинението е за длъжностно присвояване при условията на продължавано престъпление, чрез следните действия на подсъдимия: 1/ ползване на денонощен охраняем паркинг в гр. Варна за паркиране на автомобил джип “Деу”, собствен на “Албена стил травел” и на л. а. “Фолксваген поло” собствен на съпругата на подсъдимия, за което от ДП “ДДС Преслав” са били изплатени общо 686 лева за периода 2002-2005 г.; 2/ ползване на балнеолечебни услуги от подсъдимия, за което предприятието е изплатило 70 лева; 3/ неправомерно начисляване към възнаграждението на подсъдимия на разходи за СБКО в размер 331.69 лв до края на 2003 г. и разходи за социално и здравно осигуряване с общ размер 431.30 лв за 2004 г.; 4/ нарушение, свързани с командироването на подсъдимия в чужбина – общо три задгранични командировки, за които според обвинението на подсъдимия неправомерно са били изплатени 5497.55 лева, а за периода 11.04.-15.04.2005 г. – неправилно изчислено възнаграждение в размер на 146 лева.

Ползването на денонощен охраняем паркинг от подсъдимия се установява от представените от св Т. И. договор (ДП том VІ л. 100) и списък на паркираните автомобили (л. 103), както и от показанията на този свидетел, приобщени по реда на чл. 371 т. 1 от НПК. От показанията на този свидетел е видно, че в охраняемия паркинг наетите от ДДС “Преслав” места за ползване от автомобили са били две, ползвани са от два автомобила и на двата автомобила водач е бил подс. Д.. Безспорно е установено по делото, че автомобил джип ДЕУ, паркиран на този паркинг, е бил във владение на ДДС “Преслав” по лизингов договор, а л. а. “Фолксваген поло” е бил собствен на съпругата на подс. Д.. Единият автомобил е бил служебен и неговото паркиране на охраняем паркинг за сметка на лизингополучателя – ДДС “Преслав” гр. В. Преслав, не може да се счита длъжностно присвояване, а полагане на необходимата грижа за опазване имуществото на предприятието.

За втория автомобил – л. а. “Фолксваген Поло”, безспорно е установено ползването на паркомясто, предназначено за ДДС “Преслав”. Не е доказано обаче, че ползването на охраняем паркинг за този автомобил също е било заплащано със средства на ДДС “Преслав”. Според обстоятелствената част на обвинителния акт, за двата автомобила е заплащана сумата от 24 лева. Това обаче се опровергава от представения в ДП договор за ползване на охраняема паркингова площ (ДП том VІ л. 100). Съгласно този договор, сумата от 24 лева се е заплащала за паркирането на автомобил “Деу”, а за автомобил “Фолксваген Поло” е било уговорена сума от 35 лева. В обясненията си пред съда подс. Д. твърди, че тази сума (според него 30 лева) я е заплащал той. При липса на доказателства за обратното и при липса на твърдение и в самото обвинение за заплащана такава сума от ДДС “Преслав”, следва обясненията на подсъдимия в тази им част да се приемат за достоверни. Поради изложеното, съдът намира, че с ползването на платен паркинг в гр. Варна за лизингов автомобил “ДЕУ” с лизингополучател ДДС “Преслав” за сметка на това предприятие, и платен паркинг за л. а. “Фолксваген Поло”, заплащан от подсъдимия, не е извършено длъжностно присвояване.

Съдът не приема за длъжностно присвояване и ползване на балнеолечебни услуги от подсъдимия за сметка на ДДС “Преслав”. Със средствата на предприятието е заплатен еднодневен престой на подсъдимия в почивната станция, в размер на 70 лева. Дори формално това да се приеме за присвоително действие, то е малозначително и не е общественоопасно.

Не е длъжностно присвояване от подсъдимия и начисляването на социални разходи в общ размер за периода 01.04.2003 г. – 31.12.2005 г. 775.26 лева, получен по години, както следва: за 2003 г. – 331.69 лева, за 2004 г. - 431.30 лв (от която сума са приспаднати ДОО и здравно осигуряване в размер на 37.77 лв), и за 2005 г. – 79.08 лева. Получаването на тези суми от подсъдимия безспорно е установено от счетоводната документация и изготвената в ДП съдебно-счетоводна експертиза (ДП том ХІ л. 74, 79Ползването на социални разходи от лица, наети по договор за управление, е общоприета практика и се е допускало от действащото през периода на деянието законодателство. Понятието социални разходи (идентично по съдържание на абревиатурата СБКО – социално-битово и културно обслужване) е било дефинирано и нормативно в § 1 т. 14 от Допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане (отм. 2007 г.) като “отчетените като разходи социални придобивки (в пари или в натура), определени съгласно чл. 293 и 294 от Кодекса на труда или по ред и начин, определени от ръководството на предприятието и достъпни за всички работници и служители, включително на лицата, на които е възложено управлението”. Съгласно чл. 36 ал. 1 от цитирания закон, работодателите са били обложени с данък и за социалните разходи в полза на лицата – изпълнители по договори за управление. Това означава, че извършването на такива социални разходи е било поначало допустимо. Допустимостта на социалните разходи в полза и на лица – изпълнители по договори за управление отчетените като разходи социални придобивки (в пари или в натура), определени съгласно чл. 293 и 294 от Кодекса на труда или по ред и начин, определени от ръководството на предприятието и достъпни за всички работници и служители, включително на лицата, на които е възложено управлението, се приема и в съдебната практика по данъчни дела (ВАС 1261-2003-І, 827-2002-І, 6757-2003-І). Следователно, начисляването на социални разходи в полза на подсъдимия като директор на ДДС “Преслав” не е било неправомерно и не е съставлявало присвоителни действия от негова страна.

Не е извършено длъжностно присвояване и с командироването на подсъдимия Д. и заплащането на разходите за тези командировки.

- командировка до гр. Хановер, Германия, със заповед № 99/10.11.2003 г. Установено е, че подсъдимият отпътувал за Чехия, а не за Германия. По делото не се спори, че подсъдимият е пристигнал и пребивавал на мястото, където е бил командирован. Същият се е върнал с полет от Германия на 14.11.2003 г. Поради това съдът намира че това формално нарушение не е основание да се приеме, че подсъдимият не е изпълнил задачата, възложена с командировката, и че заплащането на разходите за нея е присвоително действие. Непредставянето на отчет за командировката е нарушение с формален характер и не доказва длъжностно присвояване на изплатените за командировката парични суми.

- командировка до Хамбург, Германия със заповед № 72 от 01.11.2004 г. Като нарушение, причинило щета, се посочва командироването и заплащането на разходите на друго лице – Х., за което не се отнася заповедта. Командироването на друго лице за сметка на ДДС “Преслав” е правомощие на подсъдимия като директор на предприятието, в рамките на функцията му по оперативно управление на това предприятие. Правилността на това управленско решение се преценява според положителното или отрицателното въздействие на допълнително командированото лице върху крайния финансово-стопански резултат на предприятието. Такава преценка не е направена и доказателства в тази насока не са представени от обвинението. Поради това съдът прие, че в конкретния случай, като по време на командировката подсъдимият е бил придружаван от друго лице, не е било извършено длъжностно присвояване.

- командировка до гр. Мюнхен, Германия, със заповед № 32 от 04.04.2005 г. Посоченото в обвинението обстоятелство – завръщане на подсъдимия на 15.04.2005 г. след изтичане срока на командировката, което се установява от доказателствата по делото. Съдът обаче не приема това за нарушение, нито от това закъснение може да се направи извод за присвояване на изплатените за командировката парични суми.

Не е извършено присвояване и с начисляването на възнаграждение на подсъдимия за периода 11.04.2005 г. – 15.04.2005 г. Подсъдимият не е страна по трудово правоотношение, а изпълнител по договор за управление. Затова неприсъствието му не следва да се счита основание за незаплащане на възнаграждението за този период. Още повече, че причината е била уважителна – закъснение при завръщането от командировка. Поради това съдът приема, че и в тази част не е било извършено длъжностно присвояване от подс. Д..

4. По обвинението в престъпление по чл. 219 ал. 4 във вр. с ал. 3 във вр. с ал. 1 и чл. 26 ал. 1 от НК.

Обвинението се обосновава с умишлено допуснати от подсъдимия нарушения на Закона за счетоводството, Закона за лова и опазване на дивеча и Правилника за прилагането му, и на Закона за горите, вследствие на които нарушения са настъпили щети с общ размер 279 240.31 лева – особено големи размери, като случаят е квалифициран като особено тежък.

От обективна страна престъплението по чл. 219 ал. 1 от НК, към която препраща ал. 4 от същия член, се осъществява чрез неполагане на достатъчно грижи от страна на длъжностното лице. Полагането на тези грижи следва да бъде вменено в конкретни задължения на длъжностното лице, които задължения да не са били изпълнени. Те могат да произтичат както от изрични нормативни разпоредби, така и от ненормативни предписания или стандарти, или наложени от практиката изисквания. Общото за всички тях е, че конкретното правило трябва да съдържа полагане на дължима грижа или да е част от едновременни или последователни действия, които в своята съвкупност да са полагане на грижа. Неполагането на достатъчно грижи може да се изразява и в конкретни нарушения на нормативни актове, които нарушения да са извършени или допуснати при приемане, разходване, съхраняване и отчитане на имущество. Съдържанието на тези нарушения обаче трябва да е неполагането на дължимата от длъжностното лице грижа. И на второ място, допуснатите нарушения следва поотделно или в своята съвкупност да са в причинна връзка с последвалите щети на предприятието.

Тези обстоятелства не са доказани в досъдебното и съдебното производство, а установените действия или бездействия на този подсъдим не съставляват нарушения и “неполагане на грижи”. В самото обвинение се изброяват нарушения на Закона за счетоводството, Закона за лова и опазване на дивеча и Правилника за прилагането му, и на Закона за горите, без да се уточнява защо се разглеждат изброените нарушения като “неполагане на грижи” и каква е причинната връзка на тези нарушения взети поотделно или в съвкупност с конкретно настъпили щети. Първото нарушение според обвинението - “системно не спазвал изискванията на чл. 9г от Закона за лова и опазване на дивеча, очертаващи правомощията на директора на ДП” (пункт ІV точка 1 от ОА), е общо формулирано, без да са посочени конкретните неизпълнени задължения, чието съдържание да изпълва понятието “полагане на грижи”. Останалите нарушения могат да бъдат класифицирани в пет групи:

1/ нарушения на правилата на счетоводно отчитане в предприятието (пункт ІV точки 2-10 от ОА) – за спазването на тези правила отговорност носи главният счетоводител, а не подсъдимият. Горното произтича от разпоредбата на чл. 36 във вр. с чл. 35 ал. 1 т. 1 от Закона за счетоводството, определящ изискванията към лицето, което отговаря за организацията на счетоводната дейност в предприятието. Правомощията на подсъдимия като директор по отношение на счетоводното отчитане в предприятието са контролни, но те са осъществими в обема, в който собствените му знания позволяват – подсъдимият не е счетоводител и не е длъжен да е запознат, а от обясненията му, дадени пред настоящия състав на съда, е видно, че не е и бил запознат с правилата на счетоводно отчитане. На второ място, визираните в обвинението нарушения нито поотделно, нито в своята съвкупност са довели или допринесли, или са могли да причинят щети, а част от визираните в обвинението деяния не съставляват нарушения на правилата на счетоводното отчитане:

- липса на утвърдена счетоводна политика за 2002, 2003 и 2004 г. (пункт ІV т. 2 ОА). Съгласно точка 6.1 от Национален счетоводен стандарт № 1 (отм.), счетоводната политика е съвкупност от принципи, изходни положения, концепции, правила, бази и процедури, възприети от предприятието за отчитане на неговата дейност и за представяне на информацията във финансовия отчет. В НСС 1 (отм.) не е било въведено изискване за утвърждаване на счетоводна политика с вътрешен акт на управителния орган на предприятието – според точки 6.2 и 6.3 счетоводната политика се разработва от предприятието и определя от неговия управителен орган, но това може да се извърши не с вътрешен акт, а с практическото приемане и прилагане на съответните принципи, правила и процедури. От обстоятелствената част на съдебно-счетоводната експертиза в ДП (том ХІ л. 66) е видно, че през 2002 г. в предприятието е възприета и се прилага двустранна форма на счетоводство, разработен е индивидуален сметкоплан, налице е контиране, т. е. “отнасяне” на данните от първичните счетоводни документи към съответните счетоводни сметки. От това е видно, че в предприятието са били възприети определени правила и процедури във връзка със счетоводното отчитане на състоянието и движението на имуществото. Констатираните за 2003 и 2004 г. нарушения в това отчитане не са свързани с липса на акт за утвърждаване на счетоводна политика, а с неприлагане на практически приети от предприятието правила и процедури. След като в предприятието се провежда счетоводно отчитане съобразно правилата на ЗСч и Националните счетоводни стандарти, липсата на изричен акт за утвърждаване на счетоводна политика не е нарушение от естеството си да причини вреди. За неприемане на такъв акт не следва и да се търси наказателна отговорност от подсъдимия – утвърждаването на счетоводната политика е негово правомощие, но нейното разработване е в компетентността на главния счетоводител на предприятието.

- неспазване изискването на Националния сметкоплан за контиране на всички счетоводни документи преди въвеждането на данните в тях, и липса на извлечение на хартиен носител на счетоводните операции (пункт ІV т. 3 ОА). Контирането на счетоводните документи, т. е. извършване на записвания по съответните счетоводни сметки на отразените в документите стопанските операции, се извършва от счетоводството на предприятието. Директорът на предприятието няма такива задължения, нито съответната професионална подготовка да го прави или контролира. За последното – неупражняване на контрол, няма и обвинение. Освен това, през посочения в обвинението период м. 05.2003 г. – 31.12.2005 г., не е действал задължителен за предприятието Национален сметкоплан – неговият задължителен характер следва да се счита отменен с ПМС № 37 от 15.02.2002 г. На последно място, пропуските в тази по естеството си чисто счетоводна дейност не може да се считат неполагане на грижи, нито от тях са произлезли – самостоятелно или в съвкупност с други действия или бездействия, щети за предприятието.

- непридружаване на документи на чужд език с превод на български език (пункт ІV т. 4 ОА) – след като обективираните в тези документи стопански операции са надлежно осчетоводени, този пропуск не може да причини щети на предприятието.

- неспазване изискването на ЗСч и НС в предприятието да бъде изготвен Правилник за документооборота (пункт ІV т. 5 ОА). Няма такова изискване нито в ЗСч, нито в (незадължителния за инкриминирания период) Национален сметкоплан. В чл. 44 от ЗСч се предоставя в правомощие на предприятието да определя реда на движението на счетоводните документи, което обаче не е вменяване в задължение на предприятието и неговия ръководител да изработва и приема нарочен правилник за документооборота. Неподписването на ПКО и РКО не е “неполагане на грижа” и не е в състояние да причини щети на предприятието.

- неспазване изискването на НС чрез сметки от група 30 да се отчитат материалите, които служат като гориво, и да се използват за технологични цели, както и неспазване на НСС-2 за отчитане СМЗ относно оценката им и тяхното потребление (пункт ІV т. 6 ОА). Тези пропуски, констатирани от съдебно-счетоводната експертиза в ДП (том ХІ л. 91-92) са в счетоводното отчитане на стоково-материалните запаси и по-конкретно гориво-смазочните материали. Отговорност за правилното счетоводно отчитане носи главният счетоводител, а не подсъдимият като директор. Не се доказа по делото и не е констатирана в цитираната ССЕ липса, унищожаване или разпиляване на СМЗ, нито друг вид щета, причинена от тези пропуски.

- неиздаване на заповеди за инвентаризация за периода 2002-2005 г. (пункт ІV т. 7 ОА). Инвентаризацията е действие, установяващо активите и пасивите в предприятието и нейното провеждане през инкриминирания период е било задължително за ДМА веднъж на две години, за материалните запаси – веднъж в годината, а за останалите активи и пасиви преди съставяне на годишния финансов отчет, съгласно чл. 21 (отм.) от ЗСч. Доколкото тя е насочена към установяване състоянието на имуществото на предприятието, редовното извършване на инвентаризация е част от дължимите грижи за управление и запазване на имуществото на предприятието. Нейното разпореждане е било задължение на директора на предприятието – подс. Д.. Въпреки че не е имал професионална подготовка по счетоводство, това негово задължение е следвало да му бъде известно и от обясненията му е видно, че му е било известно. Подсъдимият твърди, че инвентаризации са били извършвани от счетоводството. Към делото в съдебното производство пред друг състав на съда (ОХ 492/09 приложение – папка зелена корица полупрозрачна лицева страница) е приложен само един инвентаризационен опис за периода 2002-2005 г., който е предмет на обвинението – опис на инвентара в административната сграда на предприятието от 24.11.2005 г. Останалите приложени инвентаризационни описи са след ноември 2006 г. Към делото и иззетите по него счетоводни документи не са приложени други инвентаризационни описи за периода 2002-2005 г. Тъй като обясненията на подсъдимия за разпоредени и проведени инвентаризации не са подкрепени с други доказателства, съдът приема за установено, че подсъдимият не е разпореждал извършване на инвентаризации за периода 2002-2005 г. и такива не са били извършвани.

Неизвършването на инвентаризация обаче не е бездействие, което може да причини щета. Самата инвентаризация е действие, с което може да се констатира вече причинена щета, и да наложи мерки за нейното възстановяване и недопускане на други щети. Но липсата на инвентаризация нито причинява щети, нито е доказателство за вече причинени щети. Такива е можело да се установят при своевременно разпореждане на пълна инвентаризация от органите на финансов контрол или от прокурора като орган на съдебната власт, каквото право му е давал чл. 22 ал. 2 (сега ал. 3) от ЗСч. Такава инвентаризация обаче не е била разпоредена нито от органите на финансовия контрол, нито от прокурора при започване на досъдебното производство. Частични инвентаризации на отделни обекти в предприятието са били извършени на 28.12.2006 г. – на обекти “Административна сграда”, Парно отделение”, “Фазанария”, хижа “Бостанлъка” и “Обръщало” и на 28.02.2007 г. – на х. “Муфлоните” и х. “Горски стражари”. Не са били констатирани липси. Извършване на пълна инвентаризация по разпореждане от съда в съдебното следствие – пет години след образуването на ДП, не би доказано причинени за процесния период щети. Поради изложеното съдът намира, че по делото не е доказано настъпване на щети, причинени от неразпореждане на инвентаризация.

- необезпечаване проверка и заверка на ГФО за 2005 г. от регистриран одитор (пункт ІV т. 8 ОА). Проверката и заверката на ГФО от регисриран одитор е задължителна съгласно чл. 38 от ЗСч. Нейната цел е да удостовери, че е изпълнено изискването на чл. 23 от същия закон годишният финансов отчет да представя вярно и честно имущественото и финансовото състояние на предприятието, отчетения финансов резултат, промените в паричните потоци и в собствения капитал. Липсата на независим одит на ГФО от 2005 г. действително е нарушение на чл. 38 ал. 1 от ЗСч. По делото обаче не е установено това нарушение да е причинило щети на предприятието. Не е установено и нарушаване на правилото на чл. 23 от ЗСЧ за вярно и честно представяне на имущественото състояние на предприятието в ГФО за 2005 г. Съдебно-счетоводните експертизи не са направили такава констатация, нито в обвинението има такъв довод. Поради изложеното, съдът приема за недоказано в тази му част обвинението за неполагане на грижи чрез неизвършване на независим одит за 2005 г., нито за настъпили щети от това.

- непубликуване на съставените ГФО за 2003 и 2004 г. (пункт ІV т. 9 ОА). Публикуването на ГФО има за цел публичност на имущественото и финансовото състояние на предприятието. Непубликуването на ГФО не е такова нарушение, което може да се характеризира като “неполагане на грижа”, нито от този пропуск са последвали или са могли да последват щети. Още повече, че в конкретния случай и двата годишни финансови отчета са преминали през независим финансов одит.

- неспазване на ЗДВФК и ППЗДВФК, изразяващо се във възлагане на предварителния контрол на главния счетоводител вместо на финансов контрольор (пункт ІV т. 10 ОА). Финансовият контрольор е орган, който се създава в субектите – разпоредители с бюджетни кредити за осъществяване на предварителен контрол върху поемане на задължения или извършване на разходи, съгласно приетата в съответния разпоредител Система за финансово управление и контрол (СФУК). Съгласно чл. 19 ал. 2 във вр. с чл. 4 ал. 1 т. 6 от действалия към процесния период Закон за държавния вътрешен финансов контрол (ЗДВФК), юридическите лица с блокираща квота държавно участие изграждат СФУК само по отношение на средствата, получени от републиканския или общинския бюджет, съгласно указанията на Агенцията за ДВФК. По приложението на този закон са приети Указания № 2 от 27.06.2003 г. на АДВФК за изграждане и функциониране на СФУК. Въпреки че не са били нормативен акт, тези указания са били приети по силата на изрична препращаща разпоредба на чл. 19 ал. 2 от ЗДВФК, поради което са имали задължителен характер по отношение на правните субекти – обекти на вътрешен финансов контрол. Съгласно част ІІІ буква В от Указания № 2, юридическите лица с блокираща квота държавно участие в капитала не са задължени да назначават финансови контрольори. Доколкото държавното предприятие ДДС “Преслав” е юридическо лице с държавно имущество, то може да се класифицира като юридическо лице с блокираща квота държавно участие в капитала по смисъла на чл. 4 ал. 1 т. 6 от ЗДВФК, и за него не е задължително назначаването на финансов контрольор, съгласно цитирания текст на Указания № 2 от 27.06.2003 г. на АДВФК. Поради изложеното съдът приема, че не е било допуснато твърдяното от обвинението нарушение на ЗДВФК и ППЗДВФК. Освен това, от обясненията на подс. Д., показанията на свидетелите С. К., Г. Д. – независимия одитор, извършвал проверка и заверка на финансовите отчети на предприятието, се установява, че е функционирала система за двойния подпис, а от обстоятелствената част на ССЕ (ДП том ХІ л. 84) се установява, че в предприятието е била изградена СФУК. Това е било достатъчна гаранция за законосъобразност и стопанска оправданост на разходите на предприятието. На трето място, от липсата на длъжност финансов контрольор в предприятието не са произлезли никакви щети – такива нито се посочват в съдебно-счетоводните експертизи, нито се конкретизират от обвинението.

2/ Нарушения, свързани с разходи за закупуване на ДМА и инвентар, модернизация реконструкция и подобрения на ДМА без разрешение на НУГ и закупуване на боеприпаси в голямо количество без разрешение на РПУ В. Преслав (пункт ІV точки 11-14). Действията на подсъдимия – предмет на обвинението в тази му част, са безспорно установени от доказателствата по делото. Съдът обаче намира тези действия както поотделно, така и в своята съвкупност за несъставомерни като престъпление по чл. 219 от НК.

- закупуване на ДМА – стопански инвентар и преносим компютър през 2004 г. без разрешение на РУГ и НУГ (пункт ІV точка 11 ОА). Закупуването на тези ДМА е установено, както е установен и фактът, че същите са заприходени като ДМА на предприятието и са се намирали в негово владение по време на управлението на подс. Д.. Тези действия обаче не са безстопанственост по смисъла на чл. 219 ал. 1 от НК. Закупуването на ДМА не е неполагане на грижи. То не е и щета за предприятието, защото закупените ДМА и инвентар реално са постъпили в предприятието.

- извършването на реконструкция, модернизация и подобрения в имоти, собствени на предприятието (пункт ІV точки 12-13 ОА). Действията се установяват от обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите, съдебно-счетоводните експертизи и строително-техническата експертиза, назначена от съда. Обектите, в които са се извършвали реконструкцията и подобренията, са: “Реконструкция обори Жълта локва”, “Реконструкция столова и кухня Жълта локва”, “Реконструкция сеновал Бостанлъка”, “Реконструкция хижа Бостанлъка”, “Реконструкция жилище Муфлони”, “Реконструкция зала Муфлони”, “Реконструкция сграда горски Муфлони”, “Ограда свине”, “Ограда зубри” и “Реконструкция административна сграда”. Тези действия не са неполагане на достатъчно грижи, нито съставляват причиняване на щета, а точно обратното – полагане на дължимата грижа да управлението и запазването на имуществото. Те не са и довели до повреждане, унищожаване или разпиляване на имуществото, нито до други щети – това се установява от назначената и изготвена от съда строително-техническа експертиза.

Акцентираното от обвинението нарушаване на забраната за извършване на разходи за придобиване, модернизация и реконструкция на ДМА е неотносимо към преценката за положените от подсъдимия грижи за имуществото на предприятието. За съставомерността на деянието по чл. 219 от НК е от значение единствено дали са били положени необходимите и достатъчни грижи за повереното на подсъдимия имущество или възложената му работа, а не дали тези грижи са били изрично разрешени от органа, поверил на дееца тази работа.

- закупуване на боеприпаси в голямо количество без надлежно разрешение за това (пункт ІV т. 14 ОА). От приложените фактури, описните книги за оръжието и боеприпасите, обясненията на подс. Д. и показанията на св. Н. Н. се установява, че боеприпасите са били закупени на името на предприятието – т. е. придобити в негова собственост, и впоследствие заприходени и реално постъпили в предприятието. Поради това, съдът намира, че с тяхното закупуване не са били причинени щети на предприятието.

3/ нарушения на Закона за лова и опазване на дивеча и Правилника за прилагането му (пункт ІV точки 15-22 ОА). Нарушенията според обвинението са при разрешаване, провеждане на лов, неговото заплащане и документирането на тази дейност.

- нарушение на чл. 86 от ЗЛОД – допуснал отстрел без разрешително за лов на 43 бр. диви свине през 2005 г. и 43 бр. диви свине през 2006 г. и не е предприел действия за откриване на отговорните лица и тяхното санкциониране (пункт ІV т. 15). Обвинението е некоректно по отношение квалификацията на “нарушението” – чл. 86 от ЗЛОД е материалноправна санкционна норма, която определя вида и размера на наказанията за визираните в нея административни нарушения. От нея не произтича отговорност на подсъдимия нито за допускането на тези нарушения, нито за (не)издирването и/или (не) санкционирането на нарушителите. Съгласно чл. 96 ал. 1 от ЗЛОД, нарушенията се установяват от изброените в този текст и чл. 67 от същия закон служители, сред които очевидно не попада подсъдимият – той не е служител, а директор на ловното стопанство. Подсъдимият не е имал и санкционни правомощия – съгласно чл. 96 ал. 1 от ЗЛОД такива имат министърът на земеделието и храните и министърът на вътрешните работи или овластени (“упълномощени” според израза на закона) от тях длъжностни лица. По делото няма доказателства за овластяването на подсъдимия да издава наказателни постановления. На последно място, дейността по установяване на нарушенията, откриване на нарушители и тяхното санкциониране е административна дейност, а не действие по управление, стопанисване и опазване на имуществото на предприятието. Затова нейното неизвършване от подсъдимия не е “неполагане на грижи” по смисъла на чл. 219 ал. 1 от НК.

- нарушение на чл. 116”б” ал. 3 от ППЗЛОД относно водене на дневник, в който се записват данни за ловците (пункт ІV т. 16). Не е допуснато такова нарушение от подсъдимия. Съгласно цитираната норма, лицата, стопанисващи дивеча, водят дневник, в който вписват ловната група, държавата, отстреляния дивеч и бележки на ловеца. Воденето на този дневник не е вменено в задължение конкретно на подсъдимия като директор на предприятието. Не е установено по делото и настъпване на щети като последица от този пропуск.

- допускане в ДДС “Преслав” да ловуват трима чуждестранни ловци, без издадени писмени разрешителни за лов (пункт ІV т. 17 ОА). От приложените към делото разплащателни протоколи и изготвените при предходното разглеждане на делото комплексни съдебно-счетоводни и ловностопански експертизи се установява, че за проведения лов на тези чуждестранни ловци дължимите такси са били изплатени – в експертизите не е отбелязано неплащане на таксите за проведения ловен излет. Не е била причинена щета на предприятието вследствие лова на чуждестранните ловци, поради което не е допусната безстопанственост.

- нарушение на чл. 116б ал. 3 от ППЗЛОД, като за приключване на лова по разрешителни за лов № 083436, 083437, 083448, 037731, 037703, всички за 2006 г. допуснал да не се съставят разплащателни протоколи (пункт ІV т. 18 ОА). Технически съставянето на разплащателните протоколи е установено в показанията на свидетелите Р., Д., както и показанията на свидетелите С. С. и С. Х. при предходното разглеждане на делото, приобщени по реда на чл. 371 т. 1 от НПК. От показанията на св. Г. Я. Р. се установява, че плащанията за отстреляния дивеч се е извършвало и на служители на предприятието, които впоследствие са предавали сумите в счетоводството. От показанията на този свидетел и св. Е. В. – Д. е видно също, че разплащателните протоколи не са се съставяли веднага след приключването на лова, а впоследствие, в зависимост от ангажираността на експерта. Съставянето на разплащателните протоколи не е било вменено в задължение на управителя. Неговите контролни правомощия са произтичали единствено от клаузите на договора и общата разпоредба на чл. 9г (отм.) ал. 1 т. 2 от ЗЛОД относно оперативното ръководство на предприятието. Тези правомощия не са нормативно конкретизирани до степен на ежедневен непосредствен контрол, чието неупражняване да повлече наказателна отговорност за безстопанственост.

Освен това, за съставомерността на това деяние като безстопанственост е от значение дали несъставянето на разплащателни протоколи по горните разрешителни е причинило значителни щети на предприятието. От изготвената в заседанието при предходното разглеждане на делото от друг състав на съда комплексна счетоводно-ловностопанска експертиза (ОХ 492/2009 л. 464) се установява, че за 2006 г., откогато са разрешителните – предмет на обвинението в безстопанственост, не са били съставени разплащателни протоколи само за разрешително № 083437/18.11.2006 г. и 083448/23.12.2006 г. с общ размер 971.66 лева (л. 464). Останалите дължими суми от ловни излети са били изплатени на предприятието, което е видно от допълнителната експертиза при предходното разглеждане на делото. Изключение прави сумата от 4785.90 лева по разплащателни протоколи №№ 4704/09.11.2006 г., № 4708/15.11.2006 г.,№ 16825/17.10.2005 г. и 16644/10.01.2005 г., за които се установява, че е било допуснато прихващане със задължения на предприятието към другата страна по договорите.

- нарушение на чл. 55 ал. 3 от ППЗЛОД, като допуснал на 12.11.2006 г. да се проведе групов лов на дива свиня в ДЛСР “Тушовица” м-ст “Кьомюрлюка”, като в разрешителното за лов са вписани имената само на 5 от задължителния минимум от 8 бр. ловци и незаверяване на разрешителното по надлежния ред. Съгласно цитирания текст на правилника (сега ал. 5), при групово ловуване на дива свиня групите се състоят от 8 до 20 ловци. В цитираното разрешително са вписани 5 ловци. Ако в груповия лов са участвали 5 ловци, е допуснато нарушение на чл. 55 ал. 3 (сега ал. 5) от ППЗЛОД. Това обаче е нарушение на забрана, за чието спазване директорът трябва да следи като административен орган в рамките на правомощията си да издава индивидуални административни актове – разрешителни за лов. Тези правомощия не са част от дейността по управление на предприятието и нарушенията при тяхното упражняване не са “неполагане на грижи” по смисъла на чл. 219 от НК, нито това нарушение засяга имуществото или търговската дейност на предприятието. Що се отнася до следващото визирано нарушение – незаверяването на разрешителното, неговата заверка е в компетентността на ръководителя на лова или ловния водач, съгласно чл. 83 ал. 2 от ППЗЛОД, а не на директора на предприятието.

- нарушение на чл. 55 ал. 2 от ППЗЛОД – допускане от подсъдимия на провеждането на лов по линия на организирания ловен туризъм (ОЛТ), без да са предоставени писмени заявки за лов. Също нарушение с формален характер, и то в рамките на административните правомощия на директора на предприятието да разрешава провеждането на лов. Няма характер на “неполагане на грижи” за имуществото или дейността на предприятието, и от това нарушение не са произлезли щети за предприятието.

- неизпълнение изискванията на чл. 58 от ЗЛОД за попълване на задължителните реквизити в разрешителни за лов (пункт ІV т. 21 ОА). Визираното нарушение се отнася до разрешителни за индивидуален лов с № 037651, 037252, 077759, 037256, 037257, 037258, 037259, 037260. Това се установява от ловностопанската експертиза в досъдебното производство. Това нарушение обаче има формален характер, не е извършено при управление на стопанската дейност на предприятието, а при осъществяване на административната дейност по издаване на разрешителни за лов. Затова то не може да се счита “неполагане на грижи” по смисъла на чл. 219 от НК. Не е установено и настъпване на вреди в причинна връзка с това нарушение.

- неспазване ценоразписа на НУГ за ОЛТ за 2005 г. и на ценоразпис за организиран ловен туризъм в Р. България за 2006 г. (пункт ІV т. 22 ОА). Обвинението в тази му част се опровергава от събраните по делото доказателства: показанията на свидетелите С. С. (ОХ 492/10 том ІІ л. 377), С. Х. (л. 380-381), Е. М. (л. 389), както и разпитаните от настоящия състав свидетели Е. Д. и Г. Р.. Според показанията на тези свидетели, за проведените ловни излети са се заплащали такси според действащия ценоразпис, като сумите са били предавани на организатора на лова. Според показанията на св. Д. и св. Р., организаторът на лова впоследствие е отчитал събраните такси в счетоводството. Съдът кредитира тези показания като достоверни поради липса на основание за подлагането им на съмнение и на доказателства, които да ги опровергаят. Свидетелите са дългогодишни ловци, а св. С. е и зам. председател на Областния съвет по лова. Свидетелите Д. и Р. са били служители в предприятието, ръководено от подс. Д., но в момента не са в служебна зависимост от него, поради което съдът кредитира и техните показания за достоверни. Доказателство за спазване ценоразписа за 2005 и 2006 г. се съдържа и в допълнителните комплексни съдебно-счетоводна и ловностопанска експертиза, назначени и изслушани от друг състав на съда при предходното разглеждане на делото и приобщени от настоящия съд чрез прочитане и разпит на вещите лица. Според заключението на допълнителната комплексна експертиза от 10.12.2010 г. (ОХ 492/10 л. 506) неизплатените суми по разплащателните протоколи са 4785.90 лв. Вещите лица са извършвали изчисленията на дължимите за ловните излети такси съобразно ценоразписите за 2005 и 2006 г, а горната дължима според заключението сума е съобразно разплащателни протоколи № 4704/09.11.2006 г., № 4708/15.11.2006 г., № 16644/10.01.2005 г. и № 16825/17.10.2005 г. За тази сума се установява от представената от защитата в съдебно заседание от 20.12.2010 г. (НОХД № 492/2010 г.) справка от счетоводството на предприятието за крайните салда към м. декември 2010 г. От тази справка се установява, че ДДС “Преслав” е било длъжник на ЕТ “Ренесанс” с. Крушари по фактура № 5170/20.01.2005 г. за сумата от 5066.88 лева. Същият едноличен търговец е бил длъжник на предприятието по горните разплащателни протоколи за проведените ловни излети. Според обясненията на подс. Д., е направено прихващане на тези насрещни задължения. Съдът следва да кредитира тези обяснения като достоверни поради липса на доказателства които да ги опровергават. Направеното прихващане облуславя извод за липсата на несъбрани вземания на предприятието по проведените ловни излети. Това означава, че на предприятието не са били причинени посочените от обвинението щети.

4/ Нарушения на Закона за горите (пункт ІV т. 23-24 ОА. Нарушенията, предмет на обвинението по чл. 219 от НК в тази му част, са следните:

- разпореждане извършването на сеч в отдел 98ж. Безспорно се установява, че по време на извършването на сечта не е било издадено позволително за сеч, а същото е било попълнено със задна дата и подписано от подсъдимия. Няма доказателства, че подсъдимият е разпоредил извършването на сечта в отдел 98ж. Освен това, самото деяние е несъставомерно по чл. 219 от НК. Извършването на сеч без позволително за такава е нарушение, но не е неполагане на достатъчно грижи, ако не е допуснато повреждане, унищожаване или разпиляване на добитата дървесина, или друга щета В случая, отсечената дървесина е била натоварена за извоз и реализация, с превозни документи от ДДС “Преслав”. Последвалото задържане на дървесината и изземването й от органите на досъдебното производство не е щета на предприятието. Повреждането на дървесината също не е последица от безстопанствени действия на подсъдимия, а от продължителното (и напълно излишно според съда) задържане на дървесината от органите на ДП.

- допуснато бракуване на горски култури за периода 2002-2006 г. Самото бракуване не е проява на безстопанственост, а е след констатиране на повреди по горските култури. От изготвената в ДП лесотехническа експертиза се установява, че причините за бракуването на 48 дка горски култури в отдел 123”б” и 18 дка горски култури в отдел 207”е” през 2003 г. са не само “ненавременното залесяване”, върху което набляга обвинението, а забавяне от Дирекция “Бюро по труда” В. Преслав на сключването на договора за изпълнение на Национална програма “Възобновяване и опазване на българската гора”. След като залесяването е било в рамките на тази програма и е могло да се извърши само след сключване на този договор, забавянето на договора от ДБТ от своя страна е причинило забавянето и на самото залесяване. Това изключва виновно поведение на подсъдимия, изразяващо се в неполагане на грижи – ненавременно залесяване. Уврежданията по горските култури, установени в отдели 24”л” и 24”в”, наложили бракуването им, са били причинени от дивечови повреди, според заключението на експертизата. Вещото лице добавя за необходимост от мерки за опазване на горските култури, но от делото не се установява, че състоянието на насажденията в горните отдели и евентуална необходимост от такива мерки са били докладвани на подсъдимия от длъжностните лица, непосредствено отговарящи за състоянието на горските насаждения в отделите. Без такава информация подсъдимият не би могъл да прецени необходимостта от такива мерки в отделите и да ги разпореди.

5/ Допускане управлението на служебен автомобил през 2004 и 2005 г. от служители на предприятието без издадена заповед. Това се установява от приложените към делото пътни листи и от показанията на свидетелите И. Г. П., П. Д. В. и П. А. И.. Съдът обаче намира, че неиздаването на заповед за управление на служебните автомобили, което е фактическото основание на обвинението, не е неполагане на дължимата грижа. Предприятието, чиито автомобили са били управлявани, не е държавно учреждение, а частноправен субект, който извършва стопанска дейност. Затова, в случая от значение за съставомерността на това деяние е не дали е издадена или не заповед до определено лице или лица за управление на служебния автомобил, а дали той е управляван в изпълнение на дължимите за имуществото и работата на предприятието грижи. Принципно е напълно възможно извършването на безстопанственост с управление на автомобила от лице, на което това е възложено, но не в интерес на предприятието, а за други цели. И обратното – управление на автомобила от лице, на което не е възложено със заповед, да е в интерес на предприятието. По делото не е установено, че посочените лица са управлявали автомобила на основание и с цели, различни от необходимите за управлението на предприятието. Поради това, съдът намира за недоказано обвинението в безстопанственост и в тази му част.

5. По обвинението в престъпление по чл. 283 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК (пункт 1 от обвинителен акт от 18.09.2008 г.). Безспорно е установено по делото, че подсъдимият И. М. Д. и членове на неговото семейство са притежавали няколко жилищни и вилни имота в гр. Варна и областта: вилно място УПИ ІХ-1167 кв. 69 по плана на вилна зона “Траката” гр. Варна с построени две едноетажни масивни жилищни сгради; земеделска земя от 600 кв. м в имот пл. № 1131 от кв. 1 по проектоплана на вилна зона “Боровец” – гр. Варна, с две двуетажни масивни жилищни сгради; къща с обща застроена площ 130.72 кв. м, построена в общински имот с площ 845 кв. м представляващ УПИ ХІХ в кв. 19 в землището на с. Юнец община Долни Чифлик обл. Варненска, собствена на децата на подсъдимия К. И. Д. и П. И. Д.; жилищна сграда на един етаж със застроена площ 132 кв. м върху общинско дворно място от 890 кв. м – УПИ ХХ в кв. 19 по плана на с. Юнец, собствен на подсъдимия и съпругата му К. С. Д.; 891 кв. м идеална част от нива в землището на с. Шкорпиловци община Д. Чифлик, представляваща имот № 000096 в землището на същото село, като северозападната част от нивата е оградена и в мястото построена едноетажна масивна жилищна сграда; къща в гр. Шумен.

Установено е по делото, че работници от ДДС “Преслав” гр. Велики Преслав, са участвали в следните строителни и благоустройствени работи в имотите на подс. Д.:

1/ Транспортни и товаро-разтоварни услуги до вилния имот на подсъдимия в м-ст Боровец. Включвало е следните работи:

- разсаждане на борчета в имота. Установява се от показанията на свидетелите Б. Е. А., Е. И. И., М. Р. и Д. Р., по същото време наети на работа в ДДС “Преслав” гр. Велики Преслав. Това се установява от показанията на тези свидетели в ДП и в съдебно заседание.

- рязане, транспортиране и разтоварване на дървени трупи – боров материал от м. “габъра” на територията на ДДС “Преслав” до вилния имот на подсъдимия в м. “Боровец”. В работата са участвали свидетелите Б. А., И. М., Е. И., М. Р. и Д. Р., което се установява от техните показания.

- вадене на камъни от кариера между с. Иваново и с. Конево и транспортирането им до вилния имот в м-ст “Боровец” – гр. Варна. Установява се от показанията на свидетелите Б. А., И. М., Е. И. и Ш. Р. – шофьор на товарния автомобил, използван за транспортирането.

2/ благоустройствени работи във вилния имот на подсъдимия в м. “Траката”. Работници от ДДС “Преслав” са участвали в разсаждането на храсти “Туя” в двора на имота. Това се установява от показанията на св. И. В. И..

3/ рязане и транспортиране на дърва за огрев до жилището на подсъдимия. От показанията на свидетелите И. П., М. А. Х., М. О., приобщените чрез прочитане показания на св. П. Д. В., и показанията на св. Г. М. К..

4/строителни работи в имота на подсъдимия в с. Юнец:

- изкопаване и изливане на основи на вилата. Извършено било с участие на работници от ДДС “Преслав”, между които св. М. А. Х. (“бай К.”), Д. С. Д. и Г. М. К.. Това се установява от показанията на тези двама свидетели.

- външна и вътрешна мазилка на вилата – изпълнена от св. М. М. М., строителен работник в ДДС “Преслав, който бил транспортиран до вилата с автомобил на предприятието, управляван от св. М. Х. – “бай К.”. Това се установява от показанията на св. М. М. (ДП том VІ л. 49), приети по реда на чл. 371 т. 1 от НПК.

- прокарване на трасе за водопровод и канализация – изпълнено от св. М. М. и още четирима работници, назначени в ДДС “Преслав” по програма СПОЗ от Бюрото по труда.

- изграждане на ел. инсталация и прокарване на захранващия кабел на вилата – ел. инсталация била изработена от св. Д. А. Д. през 2004 г., като бил превозван дотам с автомобил на ДДС “Преслав”, управляван от св. И. Г. П.. Това се установява от показанията на св. Д. (ДП т. VІ л. 166), приобщени по реда на чл. 371 т. 1 от НПК. Захранващият кабел бил поставен от същото лице, а изкопът за него бил направен от работници от ДДС “Преслав”, между които и М. А. Х. – “бай К.” (ДП том VІ л. 166).

5/ Изработване, транспортиране и поставяне на кухненско обзавеждане във вилата на подсъдимия в с. Шкорпиловци. Установява се от показанията на свидетелите С. С. З. и С. З. Ж. – лицата, изработили кухненски шкафове по поръчка на подсъдимия, и на свидетелите И. Г. П. – транспортирал шкафовете до вилния имот, и Д. С. Д. – работник от предприятието, помогнал в товарене, разтоварване и поставяне на шкафовете.

6/ Строително-монтажни работи в къща в гр. Шумен

– направа и поставяне на дървена дограма – пет двойни четирикрилни прозорци и пет дървени врати. Работата била изпълнена от дърводелец – св. Р. Г. М., който, за да вземе мерките за вратите и прозорците, бил откаран до гр. Шумен от св. И. Г. П.. Изработването и поставянето на дограмата се установява от показанията на св. М. (ДП том VІ л. 185, приобщен по чл. 371 т. 1 от НПК) и св. И. Г. И. (л. 86).

- направа и поставяне на рамки за остъкление на тераса – изпълнено от свидетелите С. З. Ж. и С. С. З.. Това се установява от показанията на втория свидетел – същият описва направата като “подвижна вънкашна дограма” (ОХ 231/11 л. 83)

Тези строително-монтажни, благоустройствени и други работи се установяват по безспорен начин от цитираните показания на свидетелите. От показанията н съдебно заседание се установи се, че работниците от ДДС “Преслав” са били изпращани на работа в имотите на подсъдимия предимно в извънработно време, както и че част от курсовете до гр. Варна са били и за задачи във връзка с дейността на предприятието – товарене и транспорт на щипка, както и приемане и транспортиране на тревни смески, гулия и други продукти.

При така изложената фактическа обстановка съдът намира, че с деянието подсъдимият не е осъществил състава на престъпление по чл. 283 от НК. Не е налице признакът относно субекта на това престъпление. Съставът на престъплението по чл. 283 от НК систематично се намира в глава осма от НК “Престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции”, раздел ІІ “Престъпления по служба”. Затова, признаците относно субекта на престъплението по чл. 283 от НК са идентични с тези на престъплението по чл. 282 от НК, а разликата е в признаците относно обективната страна (в този смисъл ВС в мотивационната част точка 6 от 2-80-ПП). Както при престъплението по чл. 282 от НК, при престъплението по чл. 283 от НК задължителен признак на субекта е неговото качество като длъжностно лице, изпълняващо служба в държавно учреждение по смисъла на чл. 93 т. 1 б. “а” от НК. Това е така, защото само такова длъжностно лице е на “служба”, съответно само такова длъжностно лице притежава “служебно положение”, което да използва. Подсъдимият е бил управител на държавно предприятие, което е търговскоправен субект по смисъла на чл. 62 от ТЗ. Той не е бил длъжностно лице по смисъла на чл. 93 т. 1 б. “а”, а по чл. 93 т. 1 б. “б” от НК. Затова, като директор на държавно предприятие – частноправен субект, той не е на “служба” а на “ръководна работа”, която в конкретния случай е и работа, свързана с пазене и управление на чужда имущество. Затова подс. Д. като директор на ДДС “Преслав” не е притежавал служебно положение, а съвкупност от права и задължения, свързани с управлението на ръководеното от него предприятие. Ако и да е използвал материалната зависимост на работници в това предприятие, изпращайки ги да работят в личните му имоти, това при определени обстоятелства би било морално укоримо, но не и престъпно деяние. Поради тези съображения, деянията – предмет на това обвинение, са несъставомерни. Те не притежават изискуемия по чл. 283 от НК признак относно субекта – длъжностно лице в държавно учреждение, и признак относно обективната страна – използване на служебно положение като изпълнително деяние. На второ място, липсва противоправната цел на дееца – набавянето на противозаконна облага. Работниците са били изпращани за благоустрояване на имоти, която облага не е противозаконна – не се установи упражняване на принуда по отношение на тях и същите са възприемали тези задачи като оказване на услуга за подсъдимия. Поради това, съдът намира, че деянието и от субективна страна не е съставомерно като престъпление по чл. 283 от НК. Поради тези съображения, съдът призна подсъдимия за невинен и го оправда и по това повдигнато обвинение.

6. По обвинението в престъпление по чл. 311 ал. 1 от НК (пункт 2 от обвинителен акт от 18.09.2008 г.).

По делото безспорно се установи, че на 11.09.2006 г. е започнала сеч на акация в отдел 98ж. За този отдел е било издадено позволително за сеч с. Д № 0027749 от 07.04.2006 г. Срокът на сечта по силата на това позволително е бил до 30.06.2006 г. От показанията на св. Т. А. Л. в досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 371 т. 1 от НПК се установява, че след изтичане на този срок, в отдел 98ж е останала неотсечена дървесина. От показанията на св. Н. на досъдебното производство в частта им, в която са прочетени от съда, се установява, че на 11.09.2006 г. е започнала сеч на акация в отдел 98ж. Св. Н. твърди, че лично той е виждал позволителното за сеч за този отдел. На 12.09.2006 г. св. Н. и св. Х. Г. Х. маркирали отсечената дървесина. На следващия ден 13.09.2006 г. зам.директорът на предприятието св. С. М.разпоредил на св. Г. експедиране на дървесината от отдел 98ж. Това се установява от показанията на св. Г. и св. С. от ДП, прочетени от съда (ОХ л. 157). Дървесината била натоварена на товарен автомобил “КАМАЗ” с рег. № СА 0130 АК, управляван от св. А. А. А. (ДП том VІ с. 39-41). На път за с. Цонево, автомобилът бил спрян за проверка в с. Янково. При проверката са намерени и иззети превозните документи за дървесината, като от тяхното съдържание се установява, че същите са за превоз на дървесина от отдел 107г. За този отдел е било издадено разрешително за сеч серия З № 0111910.

След задържането на автомобила, Т. Л. занесъл кочана с позволителните за сеч при св. К. Г.. По негово искане, св. К. Г. Г. попълнил позволително за сеч в отдел 98ж серия З № 0111887 със задна дата – дата 08.09.2006 г. (ДП том VІ л. 53). След това по твърдение на св. Г. в разпита на ДП, св. Л. отнесъл със себе си кочана с попълненото позволително за сеч. При липса на данни Л. да е предавал позволителното на друг (същият твърди, че не помни – ДП том VІ л. 81), съдът приема за доказано, че документът е бил представен на подсъдимия за подпис от този свидетел.

Не е установено, че съставянето на позволителното за сеч със задна дата е било разпоредено от подсъдимия Д.. Н. от свидетелите не твърди, че е уведомил подсъдимия за извършената сеч в отдел 98ж, извозването на дървесината от този отдел, както и за изготвянето на позволително със задна дата и причините за това.

Безспорно установено е от изготвената експертиза, че позволителното за сеч е било подписано от подсъдимия Д.. Това обстоятелство не се оспорва и от самия подсъдим и защитата. Преди подписването на този документ, подсъдимият като управител на предприятието и автор на документа, е бил длъжен да извърши проверка на всички негови реквизити и при констатиране на нередовност да я коригира. Като е подписал документ, в който е удостоверена дата на издаване, различна от действителната, подсъдимият е осъществил състав на престъпление по чл. 311 ал. 1 от НК.

В конкретния случай обаче са налице основания за квалифициране на престъплението като маловажен случай по смисъла на чл. 93 т. 9 от НК. Няма данни подс. Д. да е бил запознат със започналата сеч и извозване на дървесина в отдел 98ж, нито с това какво точно обстоятелство следва да докаже или прикрие “задната дата” на документа. Вредни последици липсват – от приложеното позволително за сеч с. Д № 0027749 от 07.04.2006 г. (папка “98ж Досие”) е видно, че на този участък вече е била разрешена сеч вид гола нискостъблена. Не е доказана и твърдяната в обвинителния акт “незаконна сеч” в участък 98ж, за чието прикриване според обвинението е съставен документът с невярно съдържание. Такова обвинение няма. От издаденото позволително за сеч на участък 98ж от 07.04.2006 г. е видно, че срокът на сечта е до 30.06.2006 г., но съгласно чл. 96 ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за горите, този срок е можел да бъде продължен до 3 месеца – т. е. до 30.09.2006 г. Или сечта и извозването на дървесината от този участък е било извършено в рамките на срока, до който би могло да бъде продължено действието на позволителното за сеч. Тези обстоятелства, макар и да не изключват престъпния характер на деянието, обуславят извод на съда за квалифициране на престъплението като маловажен случай – престъпление по чл. 311 ал. 2 от НК, а не по ал. 1 на същия член, каквато е квалификацията, дадена в повдигнатото обвинение.

С оглед квалификацията на деянието като маловажен случай – престъпление по чл. 311 ал. 2 от НК, предвиденото за същото наказание е лишаване от свобода до една година или пробация. От извършването на престъплението са изминали 5 години и 6 месеца. За това престъпление е изтекла абсолютната погасителна давност за наказателното преследване, която е 3 години съгласно чл. 81 ал. 3 във вр. с чл. 80 ал. 1 т. 5 (редакция до изм. ДВ бр. 26 от 06.04.2010 г.) от НК. Поради изложените съображения съдът призна подс. Д. за невинен и го оправда по обвинението в престъпление по чл. 311 ал. 1 от НК.

7. По обвинението в престъпление по чл. 339 ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК (пункт 3 от обв акт . от 18.09.2008 г.). От фактическа страна по делото е известно, че част от дейността на ДДС “Преслав” е била провеждане на курсове за обучение и изпити на ловци. За осъществяване на тази дейност част от служителите в предприятието имали право да носят огнестрелно оръжие. За закупуването на оръжие и боеприпаси е следвало да има издадено разрешение от ГДОП или овластено от него длъжностно лице или от началника на съответното районно управление на полициятана чиято територия ще се осъществява дейността с огнестрелните оръжия и боеприпасите.

По делото е установено, че подсъдимият закупувал за нуждите на стопанството боеприпаси от фирма “Интергруп секюрити” ООД гр. Варна. С фактура № 0000001090 от 13.10.2003 г закупил 40 броя ловни патрони калибър 7,62х5; с фактура № 0000001169 от 12.12.2003 г закупил 50 броя патрони калибър 22LR, 52 броя калибър 30-06, 32 броя калибър 222REМ, с фактура № 0000001187 от 24.12.2003 г закупил 290 броя ловни патрони; с фактура № 0000001228 от 29.01.2004 г закупил 100 броя ловни патрони калибър 12; с фактура № 0000001321 от 04.06.2004 г закупил 20 броя ловни патрони калибър 222REМ; с фактура № 0000001371 от 09.08.2004 г закупил 375 броя ловни боеприпаси калибър 12; с фактура № 0000001473 от 13.11.2004 г закупил 660 броя патрони калибър 12 и 48 броя калибър 222REМ; с фактура № 1000000063 от 03.03.2005 г закупил 315 броя ловни патрони калибър 12; с фактура № 1000000189 от 17.10.2005 г закупил 55 броя ловни патрони калибър 12; с фактура № 1000000237 от 02.12.2005 г закупил 20 броя патрони калибър 8х64S, 20 броя калибър 7х57R; с фактура № 1000000275 от 25.01.2006 г закупил 40 броя ловни патрони калибър 8х64S. За всички изброени количества ловни боеприпаси не е имало издадени съответни разрешения от РПУ гр. Велики Преслав. Това е видно от приложените и цитирани счетоводни документи показанията на свидетелите С. Г. С. (ОХ 231/11 л. 160) и Н. Н.. Не се спори и се установява по делото, че за тези количества закупени боеприпаси, описани във фактурите, не са били издадени надлежни разрешения. Според показанията на св. С. Г. С. (ОХ 231/11 л. 160), че подс. Д. е закупувал боеприпаси от магазин на “Интергруп Сегюрити” ООД. Всички фактури за закупуването на боеприпасите са издадени на ДДС “Преслав” като получател. От показанията на св. Н. Н. (ОХ 231/10 л. 97-98) се установява, че оръжието и боеприпасите са се съхранявали в склад и този свидетел е отговарял за тяхното съхранение и отчетност. Според свидетеля, подсъдимият не е имал достъп до складовото помещение, където са се съхранявали оръжията и боеприпасите.

При така изложената фактическа обстановка съдът приема, че подсъдимият не е осъществил нито една от двете форми на изпълнителното деяние на основния състав на престъплението по чл. 339 ал. 1 от НК, към която препраща ал. 2 на същия кодекс. Вярно е, че боеприпасите са били закупени лично от подсъдимия, но от цитираните платежни документи се установява, че той ги е закупил от името и за сметка на управляваното и представлявано от него държавно предприятие. По силата на тези сделки, държавното предприятие придобива собственост върху боеприпасите. Съдът не приема тълкуването на прокурора, че придобиване по смисъла на чл. 339 от НК е установяване не на собственост, а само на владение върху боеприпасите. Съгласно чл. 37 ал. 1 от Указ № 883 за прилагане на ЗНА, думи и изрази с утвърдено правно значение се използват в един и същ смисъл във всички нормативни актове, освен ако понятието е дефинирано изрично с преходна разпоредба. Придобиване на движима вещ по смисъла на глава VІІІ раздел 1 от Закона за собствеността означава придобиване на собственост и в същия смисъл следва да се тълкува това понятие в чл. 339 от НК. Даденото от обвинението тълкуване не намира опора и в текста на чл. 339 ал. 1 от НК. Формите на изпълнителното деяние на това престъпление са: придобиване, държане или предаване другиму. Понятието държане в тази норма означава упражняване на фактическа власт върху предмета на престъплението. След като законодателят изрично е криминализирал фактическата власт върху боеприпасите, едва ли е имал предвид чрез предходното понятие “придобие” да криминализира отделно придобиването на фактическата власт – това би било излишно, тъй като държането започва с придобиването на фактическата власт. Това означава, че смисълът, вложен в понятието “придобие” е придобиване на собственост върху боеприпасите. След като не подсъдимият, а държавното предприятие е придобило собственост върху боеприпасите, подсъдимият не е осъществил изпълнителното деяние придобиване на боеприпаси, за което му е повдигнато обвинение.

По делото безспорно е установено от цитираните по-горе гласни доказателства – показанията на св. Н., както и от иззетите дневници за съхранение на оръжията и боеприпасите, че след придобиването на боеприпасите в собственост на предприятието, те не са били във владение на подсъдимия, а са били държани в склад, пряк достъп до който подсъдимият не е имал. Следователно, подсъдимият не е извършил и изпълнителното деяние от основния състав на престъплението по чл. 339 ал. 1 от НК държане на боеприпаси. След като безспорно е установено от фактическа страна, че подс. Д. не е придобил и не е държал боеприпаси без надлежно разрешение, това обуславя правния извод на съда, че подсъдимият не е осъществил състава на престъпление по чл. 339 ал. 2 във вр. с ал. 1 и чл. 26 ал. 1 от НК. Поради изложените съображения, съдът призна подсъдимия за невинен и го оправда и по обвинението за това престъпление.

По предявения граждански иск.

Граждански иск срещу подсъдимия е бил предявен от Държавно предприятие “Държавно ловно стопанство Преслав” гр. В. Преслав, в което е била преобразувана ДДС “Преслав. Искът е с правно основание чл. 45 от ЗЗД за обезщетение в общ размер на 353 077.33 лева, за причинени щети от деянията, за които на подс. Д. е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 202 ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 26 от НК, престъпление по чл. 282 ал. 2 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК и престъпление по чл. 219 ал. 4 във вр. с ал. 3 и чл. 26 от НК. Съдът установи в хода на съдебното производство, че длъжностно присвояване от подсъдимия не е било извършено, няма доказателства, че стоките, чиито доставки са отразени във фактурите, не са били реално доставени, а по част от фактурите се доказа извършването на реални доставки. Поради това съдът прие, че не се доказа наличие на щети, причинени на гражданския ищец от отразените във фактурите доставки. Деянията – предмет на обвинение по чл. 282 ал. 2 във вр. с ал. 1 и чл. 26 от НК са несъставомерни, за част от тях е установено, че не са били извършени от подсъдимия и безспорно се установи, че не са причинили щети. Стоките и услугите – предмет на доставките за ДДС “Преслав”, са били реално получени, цената на дървесината – предмет на продажба от ДДС “Преслав” на ЕТ “К. С.” е надвишавала неколкократно себестойността на добива и обработката и е била заплатена от купувача. Деянията – предмет на обвинението в безстопанственост, са несъставомерни от обективна страна, тъй като не съставляват неполагане на грижа. За част от тях – нарушенията на правилата на счетоводно отчитане, подсъдимият не носи отговорност. Деянията поотделно и в своята съвкупност не са причинили щети.

Изложените съображения обуславят извод за неоснователност на предявения от ДП “ДЛС Преслав” гр. В. Преслав граждански иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД. Този извод даде основание на съда да отхвърли гражданския иск.

На осн. чл. 190 ал. 1 от НПК, разноските по делото останаха за сметка на държавата.

В този смисъл, съдът постанови присъдата си.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

/Св. Станчев/